15.1.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 10/15

1.1

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия, в духа на по-доброто регулиране „цели стимулиране на ясно взаимодействие между различните области на политиката, осигуряване на предсказуемост и търсене на начини за защита на обществените интереси (напр. околна среда и безопасност), опитвайки се същевременно да намали нормативната тежест за индустрията“. Комитетът приветства и изразеното желание за разработване на глобален подход и интегриране едновременно на различните фактори за развитието на индустрията и на нейната конкурентоспособност и на различните заинтересовани страни.

1.2

В по-общ план представеният от инициативата „CARS 21“ цялостен подход отразява желание за координация както между отговарящите за публичните политики, така и с различните заинтересовани участници от индустрията, което според ЕИСК заслужава пълна подкрепа. Съобщението на Комисията, което се основава на вече извършената нормативна дейност и определя мерките, които трябва да бъдат взети за в бъдеще в тази насока, илюстрира едновременно значението на този подход, както и трудностите, пред които е изправен.

1.3

Основните постижения на подхода се състоят в изясняване на насоките на европейските политики по отношение на автомобилостроенето за всички заинтересовани страни. Във всяка от основните области се подобрява предвидимостта на политиките на ЕС и съответно нормативната тежест за промишлеността намалява.

1.4

В тази перспектива пряко следствие от подхода е намаляването на административните разходи в резултат на замяната на 38 директиви на Общността със съответни регламенти на ИКЕ-ООН. Аналогично работата, извършена в областта на околната среда и пътната безопасност, позволява да се покаже осъществимостта на един интегриран подход, който прави нормативната среда по-легитимна за всички заинтересовани страни и по-предсказуема за индустриалците. По този начин подобен подход изгражда консенсус, върху който може да се основава дейността на всяка заинтересована страна.

1.5

Независимо от това трябва също да бъдат подчертани и трудностите, свързани с прилагането на този подход. Те са три вида:

1.6

Списъкът от 39 мерки или ангажименти, предвидени в Съобщението на Комисията е твърде дълъг и всички, взети поотделно, изглеждат защитими. Интегрирането на всичките 39 точки е вероятно по-проблематично и повдига въпроси във връзка със съвместимостта и с графика, които остават неразрешени. Така например въпросите, свързани с околната среда и безопасността, се разглеждат въз основа на интегриран подход, но не е възприет интегриран подход към двата типа въпроси, взети поотделно. Поставянето на въпроса за цената на продуктите, която да отговаря на всички предвидени задължения, както беше направено в доклада на Групата на високо равнище, несъмнено би позволило подобно интегриране, но също така несъмнено би откроило задължението да се прави избор. Аналогично Групата на високо равнище пожела да подкрепи своите заключения с „пътна карта“, която да бъде валидна за всички, които изготвят публичните политики. В този документ бе възприет интегрираният подход, който Комисията очакваше „CARS 21“ да насърчи. Комитетът може само да изрази съжаление, че в съобщението на Комисията не се предлага, дори и изменена, подобна пътна карта.

1.7

В общи линии Групата на високо равнище основава голяма част от анализа си на гледната точка на автомобилостроителите. Вследствие на това сред представените като въпроси, на които следва да се намери решение, преобладават предимно такива, свързани с продуктите и технологиите. ЕИСК подчертава, че ако в анализа беше проявена по-голяма чувствителност към интересите на потребителите на автомобили, той би довел до различна гледна точка. Следователно в бъдеще е уместно в процеса на оценка и преоценка да има възможност за преразглеждане на подходящия списък на заинтересованите страни.

1.8

При възприемането на интегриран или глобален подход съществува рискът всяка от заинтересованите страни да прехвърля тежестта, произтичаща от процеса на промяна, на друга заинтересована страна. Така например по отношение на пътната безопасност или на околната среда индустриалците биха могли да решат, че усилията им, в частност по отношение на технологиите, са до известна степен възпрепятствани от поведението на операторите на инфраструктурите или потребителите.

1.9

Всички тези елементи сочат, че Съобщението на Комисията не би могло да изчерпи въпроса за публичната политика по отношение на автомобилите и за избора, който ще трябва да се прави в рамките на тази политика. ЕИСК подкрепя предприетите в тази перспектива действия: понастоящем става въпрос по-скоро за поддържането на публичния дебат относно политиката в областта на автомобилите отворен за всички социални партньори и, в по-общ план, за заинтересованите страни и за изясняването на избора, който следва да бъде направен в различните моменти, отколкото за окончателното приемане на списък на всички възможни начини за постигане на напредък, като се остави на експертите и индустриалците да избират измежду тях.

1.10

Комисията завършва Съобщението си, като заявява, че „съществува уникална възможност за изграждане на ясно очертана култура на разработване на мерки по отношение на индустриалната политика. Комисията счита, че принципи като качество на законодателството, опростяване, оценка на въздействието, консултации със заинтересованите страни, срокове за реализация и избор на инструменти трябва да са в основата на разработването на законодателни предложения“.

ЕИСК подкрепя този подход и с настоящото становище изразява желание да спомогне за пълното му прилагане от страна на Комисията.

Ето защо Комитетът препоръчва:

2.1.1

В рамките на политиката си, целяща да се подобри качеството на законодателната дейност и да се отговори на предизвикателствата на по-обща световна конкуренция, през 2004 г. Комисията покани Групата на високо равнище „CARS 21“, обединяваща основните заинтересовани страни (държави-членки, индустрия, неправителствени организации и членове на Европейския парламент), както и тримата основни комисари, свързани с тази тема (предприятия и промишленост, околна среда, транспорт), да формулират препоръки относно политиките, които трябва да бъдат следвани.

2.1.2

По-специално мандатът, даден на Групата на високо равнище, създадена по това време, беше следният: изготвяне на препоръки за публичните политики и нормативната рамка, отнасящи се до европейската автомобилна индустрия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, които да позволят подобряване на общата й конкурентоспособност, запазване на заетостта в този сектор, като се осигури по-нататъшен напредък по отношение на ефективността на автомобилите, що се отнася до безопасността и околната среда, на достатъчно ниски цени, за да могат домакинствата да закупят автомобил.

2.1.3

По този начин Комисията възнамеряваше да посочи автомобилния сектор като пример за модернизирането на подходи към индустриалната политика, вписвайки изрично всички мерки в тази област в Лисабонската програма: за да гарантира устойчиво развитие на производствените дейности, икономически обосновано и същевременно социално отговорно и екологично съобразно, Комисията желае тези мерки да бъдат предхождани от процес на широки консултации между заинтересованите страни, позволяващ както да се изяснят настоящата ситуация и бъдещето, така и да се постигне широк консенсус относно това, което е целесъобразно да се предприеме. В случая заинтересованите страни, представени в Групата на високо равнище, бяха автомобилостроителите, производителите на петрол, доставчиците, дистрибуторите на автомобили, ремонтът в автомобилния сектор, ползвателите на автомобили, националните публични власти и трите основни заинтересовани генерални дирекции („Околна среда, транспорт и енергетиката“ и „Предприятия и промишленост“). Работата продължи през цялата 2005 г. и беше координирана от генерална дирекция „Предприятия и промишленост“. През м. април 2005 г. беше организирано публично изслушване. Докладът беше приет от работната група през м. декември 2005 г. Заключенията му бяха предмет на широка консултация с обществеността през 2006 г. Съобщението на Комисията се основава едновременно на доклада „CARS 21“ и на 34 препоръки, получени през 2006 г.

2.1.4

Докладът „CARS 21“ представлява много похвално усилие на Комисията за избягване на увеличаването на некоординираните и следователно не винаги съвместими помежду си регулаторни инициативи.

2.1.5

За тази цел, както неколкократно се отбелязва в доклада, работната група се стреми към перспектива, която нарича холистична, с цел да установи как различните измерения взаимодействат помежду си. По този начин членовете на Групата на високо равнище възнамеряват да направят нормативната уредба по-ясна и предвидима и да се избегне предприемането на действия от различните Генерални дирекции на Комисията, чиито последици са неясни и чиято съвместимост не е била проверена.

2.1.6

В окончателния си доклад работната група представи списък с 18 препоръки, разделени в 7 глави: по-добро регулиране, околна среда, пътна безопасност, търговия, научноизследователска и развойна дейност, данъчно облагане и данъчни стимули, интелектуална собственост. В заключение тя също така предложи „пътна карта“ за създателите на публичните политики и нормативните актове, които ще се отразят върху автомобилната индустрия в близките 10 години. В пълно съответствие с определените й от Комисията цели, в така създадената пътна карта се целеше да се придаде на европейските политики по отношение на автомобила последователността и предсказуемостта, от които се нуждаят частните инвеститори, за да гарантират конкурентоспособността на сектора. Очертавайки регулаторния път, по който трябва да се върви през идните години, тази пътна карта целеше да се гарантира именно тази предсказуемост.

2.1.7

Съобщението представлява отговор на Комисията на доклада, представен от „CARS 21“. То включва едновременно направената от Комисията оценка на препоръките и реакциите, които докладът CARS 21 предизвика в рамките на организираната през 2006 г. консултация. То посочва посоката, в която Комисията възнамерява да ориентира бъдещата политика в автомобилния сектор. Основните линии на действие са следните:

3.1.1

ЕИСК подкрепя предложението да се разшири занапред приложното поле на рамковата директива за типово одобрение на моторни превозни средства, за да обхване всички категории превозни средства. Комитетът подчертава в частност преимуществото, което тази разпоредба представлява за маркирането на резервните части.

3.1.2

ЕИСК подкрепя изразената воля за опростяване и интернационализация на регулаторната среда, като същевременно изразява желание хармонизирането да не се превърне в абсолютен приоритет, превъзхождащ всяко друго съображение.

3.1.3

Следователно ЕИСК, изразявайки съгласие с Комисията, че по принцип на многостранните ангажименти заслужава да се даде предимство, подкрепя напълно Комисията, когато тя посочва, че „си дава ясна сметка за необходимостта от запазване на възможността ЕС да създава законодателство, независимо от системата на ИКЕ/ООН, когато това се налага за постигането на целите на ЕС в областта на здравеопазването, опазването на околната среда или други стратегически цели“. Като се има предвид изключителното потенциално значение на подобни разпоредби по отношение на международната търговия и на достъпа до пазарите, такова условие действително заслужава да бъде запазено, така че европейските индустриалци да могат да разполагат със средства, за да реагират на разпоредбите, приети в други региони по света, които могат да попречат на конкурентоспособността им.

3.2.1

ЕИСК приветства качеството на взетите и предвидените мерки за постигане на екологично устойчив автомобилен транспорт. Вследствие на ангажиментите, поети от Комисията, която подчертава намерението си за „внимателно анализиране на последиците от бъдещата регулаторна дейност върху заетостта и безопасността“, ЕИСК предупреждава Комисията относно необходимостта да се остави на индустриалците време да разработят технологиите, необходими за изпълнението на по-строгите изисквания, без това да доведе до значително увеличаване на цените на продуктите и в крайна сметка до намаляване на темпа на обновяването на автомобилния парк. На този въпрос, чието значение беше подчертано в доклада „CARS 21“, изглежда се придава второстепенно значение в Съобщението на Комисията.

3.2.2

Аналогично ЕИСК отбелязва с интерес намерението на Комисията за в бъдеще да обръща повече внимание на емисии в реални условия, отделяни от превозните средства (точка 8), и изразява съжаление, че Комисията не прави съответните изводи от подобна важна мярка и в областта на контрола, поддръжката и ремонта на превозните средства.

3.2.3

ЕИСК подчертава, че интегрираният подход, защитаван от Комисията, се съсредоточава върху емисиите на замърсители, и по-специално емисиите на CO2 от новите превозни средства, които ще се продават в Европа за в бъдеще. Всъщност Комисията се интересува само от технологичните (биогорива, водород, интелигентни превозни средства и транспортни системи) или икономически (възможно включване на пътнотранспортния сектор) решения, които възнамерява да насърчава. ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не използва в достатъчна степен потенциала на холистичен подход, при който се обръща още по-голямо внимание на мястото на автомобила и на автомобилния транспорт в европейските общества.

3.2.4

В това отношение ЕИСК подчертава, че в доклада „CARS 21“ се изразява недвусмислено безпокойство по отношение на темпа на обновяване на автомобилния парк, който се представя като ключов фактор. Също така в него се обръща особено внимание на значението на задръстванията. ЕИСК изразява желание за в бъдеще на тези пътища за насърчаване на по-екологичносъобразени превозни средства, наред с други, като например насърчаването на нови форми на достъп до автомобили, да се отделя същото внимание, като на технологичните решения.

3.2.5

ЕИСК подчертава, че предлагането и търсенето на по-чисти превозни средства би трябвало да бъде насърчавано. Комисията следва да се стреми към разработване на координирани, технически неутрални и възможно най-хармонизирани данъчни стимули в полза на определени превозни средства и горива, например по отношение на обема на емисии на CO2, което ще допринесе за намаляването на количеството CO2, отделяно от превозните средства чрез пряко въздействие върху потребителите и търсенето.

3.3.1

ЕИСК подкрепя възприемането на глобален подход към въпросите на пътната безопасност, защитаван от Комисията и основан на „комбинация от подобрения в автомобилната технология, пътната инфраструктура, поведение на водачите и налагане спазването на изискванията“.

3.3.2

Тук отново изникват същите въпроси като вече поставените във връзка с околната среда. Така един от ключовите термини в доклада „CARS 21“, който позволява да се покаже, че понякога би трябвало да бъдат правени компромиси за сметка на ефективността на превозните средства по отношение на опазването на околната среда и безопасността, беше изразът „at a price affordable to the consumer“ (на цена достъпна за потребителя). Този термин не се споменава в Съобщението.

3.3.3

Така що се отнася до пътната безопасност, в съобщението на Комисията списъкът на предложенията е следният (2):

3.3.4

За да може повишението на цените на новите превозни средства в резултат на тези предложения да остане в разумни граници, ЕИСК препоръчва подход, по-ясно насочен към цените на превозните средства и тяхното въздействие върху темпа на обновяване на автомобилния парк, а следователно и върху пътната безопасност. Комитетът обръща внимание върху закъснението на втората фаза на проекта за директива за защита на пешеходците, което води до съкращаване на срока за нейното привеждане в изпълнение от производителите и усложнява планирането на необходимите мерки. ЕИСК подчертава също така, че трябва бързо да се изясни графикът за изпълнение на директивата и точните изисквания, които трябва да спазват производителите. Той призовава Комисията да вземе под внимание факта, че пътната безопасност означава поддържане на автомобилния парк, дори когато е остарял, от страна на потребителите. Комитетът препоръчва оценка и класификация на предвидените мерки, в зависимост от съотношението между разходи и предимства, което може да се определи за всяка мярка, когато се сравнят разходите за потребителя и потенциалното въздействие върху броя на произшествията и техните последствия по отношение на вероятността от смърт или нараняване на ползвателите на пътя. Със същата цел ЕИСК призовава Комисията да не взема предвид само технологиите, свързани с бордовата електроника, а да включи по-недвусмислено всички средства, чрез които може да се въздейства върху поведението на ползвателите на пътя (образование, превенция и сигнализация). Във връзка с това ЕИСК подчертава, че в бъдеще следва да се обръща особено внимание на последствията върху всички тези аспекти, които ще окажат демографското развитие и фактът, че възрастните и много възрастните водачи представляват все по-голяма част от ползвателите на автомобилите и на пътищата.

3.3.5

Със същата цел и съгласно защитаваната в доклада „CARS 21“ позиция, ЕИСК подчертава значението на данъчните стимули, чиято цел е да допринесат за търсенето на по-сигурни превозни средства. Предлагането и търсенето на по-сигурни превозни средства би трябвало да бъде насърчавано.

3.8.1

ЕИСК приветства факта, че Европейската комисия възнамерява занапред да „подобри нормативната уредба“ и „цели стимулиране на ясно взаимодействие между различните области на политиката, осигуряване на предсказуемост и търсене на начини за защита на обществените интереси (напр. околна среда и безопасност), опитвайки се същевременно да намали нормативната тежест за индустрията“. Комитетът приветства заявеното намерение за разработване на глобален подход и едновременно интегриране на различните измерения на развитието на промишлеността, на нейната конкурентоспособност и на различните заинтересовани страни.

3.8.2

Що се отнася до социалните и индустриални аспекти, засегнати в първите страници на доклада, ЕИСК желае, както и Комисията, да ги свърже един с друг, тъй като заетостта е пряко свързана с конкурентоспособността на европейската индустрия от една страна и с различните места на стопанска дейност, от друга. От тази гледна точка ЕИСК се присъединява като цяло към предложения анализ на състоянието на индустрията в Европа.

3.8.3

Комитетът изразява задоволство от факта, че Комисията смята, че „изглежда вероятно сглобяването на автомобилите, предназначени за европейския пазар, да се изпълнява най-вече в Европа“, като едновременно с това счита, както и Комисията, че това вероятно не е синоним на стабилност на заетостта.

3.8.4

ЕИСК призовава Комисията да влезе в ролята на модератор на диалога между социалните партньори, за да могат да бъдат предвидени и управлявани описаните в доклада „CARS 21“ тенденции за делокализиране и релокализиране на заетостта в Съюза и извън границите му. Във връзка с това Комитетът призовава Комисията да разгледа въздействието на развитието в този сектор върху под-възложителите от второ и по-ниско ниво, които са особено застрашени от настоящите тенденции.

3.8.5

В същия дух предвидените в Съобщението мерки за подкрепа и идеята за организиране на форум „Преструктуриране“ за автомобилната индустрия, с цел „да се отговори на предизвикателствата, както и да се постигне по-добро прогнозиране и адаптиране към промените“, получават пълната подкрепа на ЕИСК. ЕИСК призовава Комисията да използва случая, за да бъдат предвидени в тази дейност и включени в мерките за подкрепа целият автомобилен сектор и в частност участниците в следпроизводствената фаза. Подобни инициативи действително се вписват в логиката на консултации и съвместна стратегическа оценка в сектора, от които различните участници в него се нуждаят. ЕИСК подчертава, че е призван да играе ключова роля в тези дейности и дискусии и в частност да дава възможност в тях да бъдат представени по-ясно всички социални партньори и в по-общ план заинтересованите страни.

3.8.6

Така например нуждите от обучение са по-големи и често по-малко удовлетворявани в малките и средни предприятия или в микропредприятията и тези участници в автомобилния сектор би трябвало да могат да ползват структурните фондове и останалите инструменти за подпомагане на преструктурирането.

3.8.7

Комисията завършва Съобщението си, като заявява, че:

„Съществува уникална възможност за изграждане на ясно очертана култура на разработване на мерки по отношение на индустриалната политика . Комисията счита, че принципи като качество на законодателството, опростяване, оценка на въздействието, консултации със заинтересованите страни, срокове за реализация и избор на инструменти, трябва да са в основата на разработването на законодателни предложения“.

3.8.8

ЕИСК се присъединява към този подход и с настоящото становище желае да помогне за пълното му осъществяване от страна на Комисията. По тази причина привлича вниманието на Комисията върху факта, че разработваният подход понякога е частичен. По-точно потребителите и участниците в следпроизводствената фаза, макар и не пренебрегнати, не са достатъчно представени в развитите в доклада „CARS 21“ анализи, както и в изведените от Комисията заключения. Вследствие на това според ЕИСК възприетият подход към въпросите, свързани с автомобилния сектор като цяло и с околната среда и с безопасността, е недостатъчно холистичен: той препраща към визия, прекалено фокусирана върху продуктите и технологиите, която не включва в достатъчна степен въпроса за парковете и използването на автомобила.

3.8.9

По тази причина според ЕИСК оценката, която трябва да се извърши през 2009 г., трябва да вземе под внимание настоящото становище и да включи в по-голяма степен, отколкото досега, гледната точка на заинтересованите страни в следпроизводствената фаза и на потребителите. За тази цел „консултациите със заинтересованите страни“ трябва да се поддържат отворени и да бъдат по-добре организирани, за да не се разглежда системата на автомобилния сектор единствено като система на автомобилостроителите и за да могат „анализите на въздействието“ да бъдат извършвани в нов контекст. Що се отнася до анализите на въздействието, тяхното качество следва да се повиши. Те трябва да са обективни и неутрални и да се вписват в общ подход, основан на проверени данни. Не е уместно служба на Комисията, на която е възложено да изготви политическо становище по дадена тема, да осъществява и анализа на въздействието по същия въпрос. ЕИСК подкрепя предложението за създаване на комитет за анализ на въздействието и приканва Комисията да покани онези заинтересовани страни, които твърде лесно се игнорират от частните „архитекти“ на системата на автомобилния сектор, която следва да се регулира.