27.10.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/47

1.1

„Галилео“ е водещата програма на европейската космическа политика. Мащабът на проекта и стратегическият му характер стимулираха Европейската космическа агенция (ЕКА) да работи съвместно с Европейския съюз. По този начин междуправителственото и общностното сътрудничество в областта на знанието би трябвало да помогнат за успеха на начинанието. В същия дух на сътрудничество, проектът би трябвало да бъде осъществен под формата на публично/частно партньорство.

1.2

Първият експериментален спътник, предвестник на бъдещата група спътници, която ще наброява тридесет спътника, бе изведен в орбита в края на 2005 г., така че развитието на проекта следва своя ход, но не без трудности и изоставане.

1.3

„Галилео“ ще представлява световна спътникова радионавигационна система, която ще предлага серия от услуги за позициониране, навигационни и хронометрични услуги.

1.4

„Галилео“ със своите тридесет спътника и наземни станции ще позволи предоставянето на информация за географското местоположение на потребителите от много сектори на икономическия живот, като транспорта (локализиране на МПС, плавателни съдове, летателни апарати, навигационни системи, търсене на маршрут и др.), правосъдието, полицията и митниците (граничен контрол), строителството (топография, геодезия и географски информационни системи), развлекателните дейности (морско и планинско ориентиране), социалните услуги (например подпомагане на хора с увреждания и възрастни хора), правителствените служби за сигурност и накрая, благодарение на услугата за локализиране на сигнали за бедствие, за спасяване на хора в открито море или в изолирани райони на нашата планета.

1.5

Според някои предвиждания, до 2025 г. пазарът на стоките и услугите, създадени във връзка с приложенията на спътниковата радионавигационна система, би трябвало да достигне 400 милиарда еуро.

1.6

Разногласието между различните партньори относно икономическия модел на „Галилео“ и управлението на индустриалния консорциум днес е толкова дълбоко, че преговорите за договор за концесия са блокирани. Положението е такова, че натрупаното закъснение и липсата на напредък в преговорите представляват опасност за осъществяването на самия проект.

1.7

Във връзка с тези трудности Съветът по въпросите на транспорта от м. март поиска от Европейската комисия да направи преглед на състоянието на преговорите по договора за концесия и да проучи евентуални алтернативни решения. Изправена пред това безизходно положение, в своето съобщение „Галилео на кръстопът“ тя призова Съвета и Европейския парламент да вземат под внимание неуспеха на сегашните преговори по договора за концесията и да вземат решение за приключването им. В същото време обаче, тя поиска от тях да потвърдят отново своята воля за осъществяването и развитието на програмата. За тази цел Комисията предлага алтернативен модел, в който фазите на развитие и разгръщане да бъдат подкрепени и финансирани от публичния сектор, а договорът за концесия да се отнася само за експлоатацията. Европейската космическа агенция би могла да ръководи проекта и да играе ролята на възлагащ орган от името на Европейския съюз.

2.1

Текстът на Комисията съдържа, от една страна, кратко описание на вече изградената система и на бъдещото й развитие, а от друга страна — на иновативния характер на различните възможни приложения, като припомня, че ще бъдат предложени пет вида услуги (общодостъпна услуга, комерсиална услуга, услуга „опазване на живота“, услуга за търсене и спасяване и държавна услуга с ограничен достъп: публична регулирана услуга). Зелената книга не разглежда приложенията, свързани с последната услуга, чието използване зависи от желанието на държавите-членки. По този въпрос Комисията ще се обърне непосредствено към всяка държава-членка, ще събере получените отговори и ще ги обобщи.

2.2

Според Комисията сред потенциално засегнатите и заинтересовани сектори са:

2.3

Всъщност дължината на списъка подчертава мащаба и голямото разнообразие на възможните приложения.

2.4

Зелената книга завършва, както обикновено, със списък от въпроси, отправени към заинтересованите страни. Задачата на ЕИСК е не да даде точни отговори на тези въпроси, а по-скоро да подчертае онези от тях, които според него са особено важни и да спомене въпросите, които е следвало да бъдат поставени, но това не е било направено.

2.5

Комисията прави анализ на отговорите на поставените в Зелената книга въпроси, които е получила от заинтересованите страни. Те са доста малко на брой и понякога твърде общи, за да може да се направят изводи от тях. Ето защо, Комисията възнамерява да допълни този процес като започне задълбочени консултации, с цел през м. октомври 2007 г. да публикува план за действие. Досега нито един важен икономически сектор не е показал истински интерес към платените услуги. Това показва добре колко е трудна конкуренцията с услуга, която въпреки че не е гарантирана, е с безплатен достъп за обществеността. Следователно това повдига въпроса за икономическия и финансов баланс на европейската система, която е услуга от цивилно естество и не разполага със същата публична подкрепа (в случая от страна на отбраната) както американската система за глобално позициониране GPS.

3.1

От особена важност е въпрос № 2 (1), свързан със защитата на личния живот, на който ЕИСК вече е обръщал голямо внимание, изисквайки да бъде стриктно защитаван принципът за неприкосновеността на личния живот. Тук възниква въпросът за баланса между правото на защита на личния живот и предлаганите от технологиите възможности. Все пак трябва да се подчертае, че системите за сателитно позициониране/навигация дават възможност на потребителите да определят своето местоположение, но това местоположение е известно само на тях и не е достъпно за трети лица, освен ако потребителят не реши да го съобщи, например чрез телекомуникационно средство от типа на GSM. Тъй като тези системи функционират еднопосочно, операторът на една навигационна система, независимо дали е „GPS“, „Галилео“ или руската „ГЛОНАСС“, не разпознава потребителите и няма никаква възможност да разбере кой използва навигационните сигнали, а още по-малко географското му местоположение. Поради това въпросът за защита на личния живот следва да се разглежда на ниво услуги за индивидуално приложение, които ще бъдат предложени на потребителите. Много от тези услуги наистина изискват да се съобщи моментното географско местоположение на потребителя към сървър, който тогава ще може да му даде исканата информация (например за пътния поток).

3.2

Въпрос № 5 (2), свързан с международното сътрудничество, повдига някои други въпроси. Европейският съюз е подписал споразумения за сътрудничество с Китай, Израел, Южна Корея, Мароко и Украйна, като се предвиждат и други споразумения с Индия, Бразилия, Аржентина и Австралия. Макар и да е очевидно, че тези споразумения за сътрудничество са полезни за засилването на международната позиция на „Галилео“, по-специално по въпросите за стандартизирането, отварянето на пазарите, сертифицирането и честотите, както и относно правата върху интелектуалната собственост, все пак е необходима бдителност, тъй като главната цел на някои партньори е да придобият знанията и европейското ноу-хау, за да спечелят време и да разработят собствена технология, която би могла да стане конкурент на технологията на „Галилео“. Днес е съвсем ясно, че такава беше мотивацията на Китай при подписване на споразумението за сътрудничество с Европейски съюз по „Галилео“ през 2003 г. От друга страна, е учудващо, че нито Норвегия, нито Швейцария са сключили споразумение с Европейския съюз, включващо тяхното сътрудничество по „Галилео“, въпреки че финансират фазата на развитие/валидиране на програмата чрез участието си посредством Европейската космическа агенция. Поради това въпросът за техния евентуален достъп до публичната регулирана услуга на „Галилео“ не е уреден.

3.3

Във всеки случай и по принцип, започнатите сътрудничества не засягаха правителствената услуга със запазен достъп. Освен това, преговорите в областта на международното сътрудничество се забавиха, тъй като наложилият се приоритет е свързан с ефективното осъществяване на европейския проект за спътникова радионавигационна система, което е показателно за срещаните трудности.

3.4

Въпроси 6 и 7 (3) относно стандартите и сертифицирането всъщност поставят проблема за сертифицирането на оборудването, както на самата система, така и на бордовите навигационни терминали. Този въпрос е особено деликатен за въздушния, както и за железопътния транспорт, два сектора, в които оборудването за безопасност и сигнализация е подчинено на строга процедура за сертифициране, призната в международен план. Сертифицирането на самата система „Галилео“ има смисъл само по отношение на сектор с конкретно приложение, например гражданската авиация, която определя стандарти и приложими процедури за сертифициране. Сертифицирането на бордовите терминали и оборудването, на мобилните устройства, които ползват услугите на „Галилео“, предполага много повече, отколкото само терминала за позициониране, но също и всяко друго оборудване, което използва информацията за определяне на местоположение и в крайна сметка доставя изготвената информация на пилота или на бордовия командир. В такъв случай се прилагат обичайните, свързани с конкретното приложение процедури за сертифициране. Поради това въпросът трябва да бъде разглеждан поотделно за всяко конкретно приложение.

3.5

Другият аспект на въпроса, а именно този за отговорността, е само бегло разгледан, въпреки че е от голяма важност. Трябва да се признае, че той е особено сложен. Необходимо е да се разгледат сравнително простите въпроси за договорната отговорност, както и въпросите за извъндоговорната отговорност, които са много по-трудни за обсъждане. Овен това, трябва да се има предвид, че нивото на отговорност може да варира в зависимост от това дали става дума за общодостъпна, комерсиална или правителствена услуга. Европейската комисия обмисля схема, подобна на тази в гражданската авиация, тоест покриването до определен размер от застраховки, а остатъка — от страна на публичните власти. Основният въпрос в този случай е определянето на праг, чието надвишаване предполага намесата на публичните власти за покритие на риска. Предвиденият понастоящем праг е висок, около един милиард еуро.

3.6

До каква степен доставчикът на сигнала гарантира качеството на услугата? Въпросът стои с особена острота по отношение на въздушния, железопътния или морския транспорт.

3.7

Ако например лошото качество на сигнала причини въздушна катастрофа или корабокрушение, което на свой ред предизвика евентуално разлив на петрол, кой би трябвало да понесе отговорността и в каква степен? Тук е необходимо да се разграничат, от една страна, договорната отговорност и от друга страна, извъндоговорната отговорност.

3.8

Трябва ли операторът на системата „Галилео“ да понесе цялата отговорност или да я сподели с държавите? И с кои държави? Държавата, която изстрелва спътника, Европейския съюз или държавите, които участват в проекта „Галилео“? Тези въпроси заслужават да бъдат засегнати и обсъдени, за да могат търговските приложения на „Галилео“ да се развиват в задоволителна и сигурна правна рамка.

3.9

В това отношение съществуват прецеденти, например „Ариана“. Рискът от щети, причинени на трети страни, предизвикан от изстрелване на спътник в размер до 100 милиона еуро се покрива от ARIANESPACE, разликата над тази сума се поема от френската държава. В гражданската авиация съществуват подобни споделени рискове между търговските оператори и държавите, които биха могли да се приложат при „Галилео“. Остава обаче деликатният въпрос за постигането на съгласие относно определянето на разделителната линия: какво е правилното разпределение на отговорността между публичната власт и оператора, особено когато става дума за нова услуга?

3.10

Възприемането за програмата „Галилео“ на система, по примера на тази на „Ариана“, очевидно предполага ясно да се определи коя публична власт би могла да сподели отговорността с оператора на „Галилео“.

3.11

От значение е въпрос № 9 (4) относно интелектуалната собственост. Въпреки че публичните власти финансират първоначалните изследвания, би било важно интелектуалната собственост върху разработките да бъде придобита от предприятията, по-специално МСП, които ги разработват и реализират.

3.12

Необходимо е накрая да се запитаме какъв е аспектът на използването на „Галилео“ за военни цели. За разлика от GPS, военна система, отворена по преценка за граждански цели, „Галилео“ е система за цивилна употреба. Както при цивилния сигнал на GPS, нищо не пречи въоръжените сили на някоя държава да използват общодостъпната услуга на „Галилео“ за военни цели, докато използването на правителствената услуга със запазен достъп, достъпът до която е точно регламентиран от държавите-членки на Европейския съюз, дава предимства като по-голяма устойчивост на смущения и самостоятелност по отношение на другите услуги, предоставяни от „Галилео“ (честотните обхвати не са еднакви).

3.13

Без да се впускаме в разискване относно различните видове употреба за военни цели на сигнала на публичната регулирана услуга на „Галилео“, което би излязло далеч от рамките на настоящото становище и не е засегнато в Зелената книга, все пак икономическият баланс при използването на „Галилео“ отчасти зависи от тази употреба. Без съмнение, в новата конфигурация на проекта „Галилео“, предложена от Комисията, този въпрос ще продължи да бъде дискутиран. Впрочем, в своето съобщение Комисията отбелязва, че, „без да се оспорва цивилният характер на системата, трябва да се допусне, че значителни приходи биха могли да дойдат от военните потребители“.

4.1

Зелената книга за приложението на спътниковата навигация прави преглед на редица сектори, които са действително засегнати от нея. Тя трябва да бъде допълнена по отношение на много важни въпроси като интелектуалната собственост върху способи, които могат да открият нови полета за приложение, въпросите, свързани със сертифицирането и режима на отговорност.

4.2

Въпросът за използването на „Галилео“ с държавни или дори военни цели от държавите-членки, който се решава чрез пряк диалог между Комисията и държавите-членки и между самите държави-членки в рамките на Съвета по сигурността на „Галилео“, е важен, доколкото има значително въздействие върху икономическия модел на „Галилео“. Очевидно този въпрос ще трябва да бъде разгледан отново, още повече, че приносът на публичния сектор следва значително да нарасне поради неуспеха на първата схема за партньорство между публичния и частния сектор.

4.3

И накрая, да си задаваме въпроси за приложението на спътниковата радионавигационна система е много полезно и интересно, но би трябвало да сме сигурни, че осъществяването на програмата ще бъде завършено. Новите предложения на Комисията са последен шанс за проекта „Галилео“. ЕИСК разбира добре финансовите усилия, с които те са свързани за държавите-членки, но в период, когато Европейският съюз се сблъсква с известен скептицизъм от страна на европейските народи, с известно разочарование, което показват дебатите относно проекта за Договор за създаване на Конституция за Европа, изоставянето на програмата „Галилео“ би имало пагубен ефект в Европа и извън нея. Подобен неуспех би показал на света неспособността на Европейския съюз да се мобилизира около един амбициозен научен, технически и икономически проект. От съществено значение е „Галилео“ да бъде завършен и по този начин да се докаже способността на ЕС да се съвзема и успешно да изпълнява докрай големи проекти от значение за бъдещето.

4.4

Истината е, че поради тези причини проектът „Галилео“ преживява труден период. ЕИСК може само да потвърди, че евентуален неуспех на този водещ за Европейския съюз проект ще бъде сериозен фактор за загуба на доверието на гражданите към изграждането на Съюза и че трябва да бъде направено всичко, за да не се случи това.