15.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 42/1

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

1 —

2 —

3 —

4 —

5 —

6 —

1 —

Допълнение —

2 —

Допълнение 1 —

Допълнение 2 —

3 —

4а —

Допълнение 1 —

Допълнение 2 —

Допълнение 3 —

Допълнение 4 —

Допълнение 5 —

Допълнение 6 —

Допълнение 7 —

5 —

6 —

7 —

Допълнение 1 —

Допълнение 2

8 —

9 —

Допълнение 1 —

Допълнение 2 —

Допълнение 3 —

10 —

10а —

11 —

Допълнение 1 —

Допълнение 2 —

12 —

13 —

14 —

Допълнение —

1.1.

Настоящото правило се прилага за превозни средства от категориите M1, M2, N1 и N2 с базова маса, която не надвишава 2 610 kg (1).

По искане на производителя одобрение на типа, издадено съгласно настоящото правило, може да се разшири от превозните средства, споменати по-горе, така че да обхване превозни средства от категории M1, M2, N1 и N2 с базова маса, която не надвишава 2 840 kg, отговарящи на условията, определени в настоящото правило.

2.1.1.

еквивалентната инерционна маса, определена в зависимост от базовата маса, предписана в приложение 4а, таблица 3; и

2.1.2.

характеристиките на двигателя и на превозното средство, определени в приложение 1;

2.2.1.

„Маса в ненатоварено състояние“ означава масата на превозното средство в работно състояние, без фиксирана маса от 75 kg за водач, без пътници или товар, с резервоар, напълнен с 90 % от вместимостта му, и с обичайния комплект инструменти и резервна гума, ако има такива;

2.2.2.

„Маса в работно състояние“ означава масата, описана в точка 2.6 от приложение I към настоящото правило, към която за превозни средства, проектирани и произведени за превоз на повече от 9 лица (освен водача), се добавя и масата на член на екипажа (75 kg), ако е налична седалка за член на екипажа, включена в броя на деветте или повече седалки;

a)

C1H2 525 за втечнен нефтен газ (ВНГ);

б)

C1H4 за природен газ (ПГ) и биометан;

в)

C1H1,89O0,016 за бензин (E5);

г)

C1H1,86O0,005 за дизелово гориво (B5);

д)

C1H2,74O0,385 за етанол (E85);

2.5.1.

„Брой на частиците“ означава общият брой на частиците в диаметър, по-голям от 23 mm, които са налични в разредените отработили газове, след като те са били подготвени за отстраняване на летливи материали, както е описано в приложение 4a, допълнение 5;

—

за двигателите с принудително запалване — емисиите на газообразни замърсители и прахови частици;

—

двигателите със запалване чрез сгъстяване — емисиите от газообразни замърсители, праховите частици и броя на частиците;

2.7.1.

„Загуби от изпаряване (дишане) от резервоара“ означава емисиите на въглеводороди, предизвикани от температурни промени в резервоара за гориво (като се приема съотношение C1H2,33);

2.7.2.

„Загуби от загряване при престой“ означава емисиите на въглеводороди от горивната система на спряло превозно средство след период на движение (като се приема съотношение C1H2,20);

2.11.1.

за двигатели с възвратно-постъпателно движение на буталата — номиналният работен обем на двигателя;

2.11.2.

за роторно-бутални двигатели (тип Ванкел) — удвоеният номинален работен обем на една горивна камера за бутало;

2.16.1.

нуждата от устройството е оправдана от гледна точка на защитата на двигателя срещу повреда или авария и за безопасната работа на превозното средство; или

2.16.2.

устройството не функционира извън изискванията за пускане на двигателя; или

2.16.3.

условията са предвидени в достатъчна степен в методиките за изпитване от тип I или тип VI;

a)

бензин (E5);

б)

ВНГ (втечнен нефтен газ);

в)

ПГ/биометан (природен газ);

г)

бензин (E5) или ВНГ;

д)

бензин (E5) или ПГ/биометан;

е)

дизелово гориво (B5);

ж)

смес от етанол (E85) и бензин (E5) (смес от горива);

з)

смес от биодизел и дизелово гориво (B5) (смес от горива);

и)

водород;

й)

бензин (E5) или водород (две горива);

2.18.1.

„Биогориво“ означава течно или газообразно гориво за транспортни цели, произведено от биомаса;

2.19.1.

Ограничаване на емисиите от изпускателната тръба от двигателя, емисиите от изпаряване, емисиите на картерни газове, дълготрайност на устройствата за контрол на замърсяването, замърсяващите емисии при пускане на студен двигател и системите за бордова диагностика на превозните средства, използващи безоловен бензин или комбинация от безоловен бензин и втечнен нефтен газ, или ПГ/биометан, или биогорива (одобрение тип Б);

2.19.2.

Ограничаване на емисиите на газообразни замърсители и прахови частици, дълготрайност на устройствата за контрол на замърсяването и системите за бордова диагностика на превозните средства, използващи дизелово гориво (одобрение тип В) или използващи дизелово гориво или биогорива;

2.19.3.

Ограничаване на емисиите на газообразни замърсители от двигателя, емисиите на картерни газове, дълготрайност на устройствата за контрол на замърсяването, емисиите при пускане на студен двигател и системите за бордова диагностика на превозните средства, използващи втечнен нефтен газ или природен газ/биометан (одобрение тип Г);

2.21.1.

Общо определение за хибридни превозни средства (ХПС):

„Хибридно превозно средство (ХПС)“ означава превозно средство с най-малко два различни преобразувателя на енергия и две различни системи за съхраняване на енергия (на превозното средство), използвани с цел задвижване на превозното средство.

2.21.2.

Определение за хибридни електрически превозни средства (ХЕПС):

„Хибридно електрическо превозно средство (ХЕПС)“ означава хибридно превозно средство, което за целите на механичното придвижване ползва енергия от следните два източника на акумулирана енергия/мощност на превозното средство:

2.22.1.

„Едногоривно превозно средство, работещо с газ“ означава превозно средство, предназначено предимно да работи постоянно с ВНГ или с ПГ/биометан, но което може също да има система за захранване с бензин, използвана само в аварийна ситуация или за пускане на двигателя в ход, и чийто резервоар за бензин е с максимална вместимост 15 литра;

2.23.1.

„Двугоривно газово превозно средство, работещо с газ“ означава двугоривно превозно средство, което може да работи с бензин, а също така с ВНГ, ПГ/биометан или водород;

2.25.1.

„Превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, работещо с етанол“ означава превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, което може да работи с бензин или със смес от бензин и етанол с максимално съдържание на етанол 85 % (E85);

2.25.2.

„Превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, работещо с биодизел“ означава превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, което може да работи с минерално дизелово гориво или със смес от минерално дизелово гориво и биодизел;

a)

превозни средства със специално предназначение 2 000 kg (3);

б)

превозни средства с базова маса, надвишаваща 2 000 kg, предназначени за превоз на седем или повече пътници, включително водача, с изключение, считано от 1 септември 2012 г., на превозни средства от категория M1G3;

в)

превозни средства с базова маса, надвишаваща 1 760 kg, предназначени специално за превоз на пътници, с възможност за поставяне на инвалидни колички вътре в превозното средство.

3.1.

Заявлението за одобрение на типа на превозно средство по отношение на емисиите от изпускателната тръба, емисиите на картерни газове, емисиите от изпаряване и дълготрайността на устройствата за контрол на замърсяването, както и на неговата система за бордова диагностика (СБД) се подава от производителя на превозното средство или от неговия упълномощен представител.

3.1.1.

В допълнение производителят предоставя следната информация:

3.1.2.

За изпитванията, описани в точка 3 от приложение 11, на техническата служба, която отговаря за провеждането на изпитванията за одобрение на типа, трябва да се предостави представително за типа или фамилията превозно средство, което да е оборудвано с подлежащата на одобрение система за бордова диагностика. Ако техническата служба прецени, че предоставеното превозно средство не представя напълно типа или фамилията превозни средства, които са описани в приложение 11, допълнение 2, трябва да се предостави друго, и ако е необходимо, допълнително превозно средство за провеждане на изпитването в съответствие с точка 3 от приложение 11.

3.2.

Образец на информационния документ, който се отнася до емисиите от изпускателната тръба, емисиите от изпарение и дълготрайността на системата за бордова диагностика (СБД), е даден в приложение 1. Сведенията, посочени в точка 3.2.12.2.7.6 от приложение 1, трябва да са посочени в допълнение 1 „Информация относно системата за бордова диагностика“ към съобщението за одобрение на типа, фигуриращо в приложение 2.

3.2.1.

При необходимост трябва да се представят копия от други одобрения на типа със съответните данни, които дават възможност за разширяване на одобренията и за установяване на коефициентите на влошаване.

3.3.

За изпитванията, описани в точка 5 от настоящото правило, на техническата служба, която отговоря за провеждане на изпитванията за одобрение на типа, трябва да се предостави едно превозно средство, което е представително за одобрявания тип.

3.4.1.

Заявлението, посочено в точка 3.1, се изготвя в съответствие с образеца на информационния документ, посочен в приложение 1.

3.4.2.

За целите на буква г) от точка 3.1.1 производителят трябва да използва образеца на сертификат на производителя за съответствие с изискванията за работа на БД в реални условия, съгласно допълнение 2 към приложение 2.

3.4.3.

За целите на буква д) от точка 3.1.1 одобряващият орган, издаващ одобрението, при поискване предоставя информацията, посочена в тази точка, на одобряващите органи.

3.4.4.

За целите на букви г) и д) от точка 3.1.1 одобряващите органи не издават одобрение на превозно средство, ако предоставената от производителя информация е неподходяща за изпълнение на изискванията от точка 7 от допълнение 1 към приложение 11. Точки 7.2, 7.3 и 7.7 от допълнение 1 към приложение 11 се прилагат при всички разумно предвидими условия на движение. За оценката на прилагането на изискванията, определени в първа и втора подточка, одобряващите органи отчитат състоянието на технологиите.

3.4.5.

За целите на буква е) от точка 3.1.1 мерките, предприети за предотвратяване на неправомерното използване и промени в компютъра за контрол на емисиите, включват възможността за осъвременяване на информацията чрез използването на одобрена от производителя програма или калибриране.

3.4.6.

За изпитванията, определени във таблица А, производителят предоставя на техническата служба, отговорна за изпитванията за одобряване на типа, представително превозно средство от типа, който подлежи на одобрение.

3.4.7.

Заявлението за одобрение типа на превозни средства, предназначени за работа със смес от горива, трябва да отговаря на допълнителните изисквания, посочени в точки 4.9.1 и 4.9.2.

3.4.8.

Промени в марката на система, компонент или отделен технически възел, които настъпват след одобрение на типа, не водят до автоматично обезсилване на одобрението на типа, освен ако първоначалните им характеристики или технически параметри не се променят по начин, засягащ функционалността на двигателя или на системата за контрол на замърсяването.

4.3.1.

В случай на изменение на настоящото правило, например ако бъдат определени нови пределни стойности, страните по Спогодбата трябва да бъдат информирани кои от вече одобрените типове превозни средства отговарят и на новите разпоредби.

4.4.1.

кръг с буквата „E“, следван от отличителния номер на страната, издала одобрението (4);

4.4.2.

номера на настоящето правило, следван от буквата „R“, тире и номера на одобрението отдясно на окръжността, описана в точка 4.4.1.

4.4.3.

Маркировката за одобрение трябва да съдържа и допълнителна буква след номера на одобрението на типа, предназначена да укаже категорията и класа на превозното средство, за които е издадено одобрението. Тази буква трябва да бъде избрана съгласно таблица 1 в приложение 3 към настоящото правило.

4.9.1.

За одобряване типа на превозно средство, предназначено да работи със смес от горива, работещо с етанол или биодизел, производителят на превозното средство описва способността му да се приспособява към всякаква смес от горива бензин и етанол (до най-много 85 % съдържание на етанол) или дизелово гориво и биодизел от търговската мрежа.

4.9.2.

При превозни средства, предназначени за работа със смес от горива, преминаването от едно еталонно гориво към друго между изпитванията става без ръчна промяна на регулировките на двигателя.

4.10.1.

Производителят гарантира, че всички превозни средства са оборудвани със СБД.

4.10.2.

СБД трябва да е проектирана, конструирана и монтирана в превозното средство, така че да може да идентифицира типовете влошаване или неизправности за целия период на експлоатация на превозното средство.

4.10.3.

СБД трябва да отговаря на изискванията на настоящото правило в условията на нормална експлоатация.

4.10.4.

При изпитване с неизправен компонент в съответствие с допълнение 1 към приложение 11, индикаторът за неизправност на СБД трябва да се активира. Индикаторът за неизправност на СБД може също да се активира по време на това изпитване при нива на емисиите, които са по-ниски от граничните стойности за СБД, определени в приложение 11.

4.10.5.

Производителят гарантира, че СБД отговаря на изискванията за работа в реални условия, определени в точка 7 от допълнение 1 към приложение 11 към настоящото правило, при всякакви разумно допустими условия на шофиране.

4.10.6.

Данни, свързани с работата в реални условия, които следва да се съхраняват и съобщават от СБД на превозно средство съгласно предписанията на точка 7.6 от допълнение 1 към приложение 11, трябва да бъдат с осигурен от производителя лесен достъп за националните органи и независими оператори и без каквото и да е кодиране.

5.1.2.1.

Забранява се употребата на измервателно-коригиращо устройство.

5.1.3.1.

При спазване на условията на точка 5.1.3.2, гърловината за зареждане на резервоара за бензин или етанол трябва да е проектирана така, че да не позволява зареждането на резервоара от накрайник на бензинова колонка с диаметър, равен или по-голям от 23,6 mm.

5.1.3.2.

Точка 5.1.3.1 не се прилага за превозно средство, по отношение на което са изпълнени следните две условия, т.е.:

5.1.4.1.

използване на неотделяема капачка на гърловината за зареждане на гориво с автоматично отваряне и затваряне;

5.1.4.2.

използване на конструкции, които предпазват от прекомерни емисии от изпаряване вследствие на липса на капачка на гърловината за зареждане на гориво;

5.1.4.3.

всякакви други мерки, които имат същия ефект. Като пример може да бъде посочено, без това изброяване да е изчерпателно, използването на привързани или захванати с верижка капачки или такива, които се заключват с контактния ключ на превозното средство. В този случай контактният ключ трябва да може да се сваля от капачката само в заключено положение.

5.1.5.1.

Всяко превозно средство, оборудвано с компютър за контрол на емисиите, трябва да има защита, която възпрепятства изменения на функциите му, с изключение на случаите, когато има разрешение за това от производителя. Производителят трябва да разреши промяната на тези функции, ако тя е необходима за диагностиката, обслужването, инспектирането, осъвременяването или ремонта на превозното средство. Всички препрограмируеми компютърни кодове или експлоатационни параметри трябва да са защитени срещу неупълномощена намеса и да са с ниво на защита не по-ниско от посоченото в разпоредбите на стандарт ISO DIS 15031-7 от октомври 1998 г. (SAE J2186 от октомври 1996 г.), при условие че обменът на защитени данни се извършва с използване на протоколите и диагностичния куплунг, предвидени в точка 6.5 от приложение 2, допълнение 1. Всички сменяеми чипове с памет за калибриране трябва да са заляти, захванати в запечатан корпус или защитени чрез електронни алгоритми и трябва да не могат да се сменят без специализирани инструменти и процедури.

5.1.5.2.

Програмно определяните експлоатационни параметри на двигателя не трябва да могат да се сменят без помощта на специални инструменти и процедури (например запоени или заляти компютърни компоненти или запечатани (или запоени) компютърни кутии).

5.1.5.3.

При механични горивонагнетателни помпи, монтирани на двигатели със запалване чрез сгъстяване, производителите трябва да вземат подходящи мерки за защита от неупълномощена намеса в регулировката за ограничаване на подаването на гориво, докато превозното средство е в експлоатация.

5.1.5.4.

Производителите могат да подадат молба към одобряващия орган за освобождаване от едно от тези изисквания на онези превозни средства, за които обичайно не се изисква такава защита. Критериите, по които одобряващият орган взема решение за освобождаване, включват, без да са посочени изчерпателно, наличието в момента на интегрални схеми за контрол на параметрите, способността за работа на превозното средство при високи показатели и прогнозният обем от продажби на превозното средство.

5.1.5.5.

Производителите, използващи системи с програмируеми компютърни кодове (например с електрически изтриваема програмируема памет само за четене, EEPROM) трябва да ги защитят от всяко непозволено препрограмиране. Производителите трябва да използват най-съвременни техники за защита от намеса и защита от записване, изискващи електронен достъп до външен компютър, управляван от производителя. Методите за постигане на адекватно ниво на защита срещу непозволена намеса се одобряват от одобряващия орган.

Тип I (проверка на средните стойности на емисиите от изпускателната тръба след пускане на студен двигател),

Тип II (емисии на въглероден окис при работа на двигателя на празен ход),

Тип III (емисии на картерни газове),

Тип IV (емисии от изпаряване),

Тип V (дълготрайност на устройствата против замърсяване),

Тип VI (проверка на средните стойности на емисиите на въглероден окис и въглеводороди от изпускателната тръба след пускане на студен двигател при ниска околна температура),

изпитване на системата за бордова диагностика.

Тип I (проверка на средните стойности на емисиите от изпускателната тръба след пускане на студен двигател),

Тип II (емисии на въглероден окис при работа на двигателя на празен ход),

Тип III (емисии на картерни газове),

тип IV (емисии от изпаряване), ако е приложимо,

Тип V (дълготрайност на устройствата против замърсяване),

Тип VI (проверка на средните стойности на емисиите на въглероден окис и въглеводороди от изпускателната тръба след пускане на студен двигател при ниска околна температура), ако е приложимо,

Изпитване на системата за бордова диагностика.

Тип I (проверка на средните стойности на емисиите от изпускателната тръба след пускане на студен двигател),

Тип V (издръжливост на управляващите устройства против замърсяване),

Изпитване на системата за бордова диагностика.

5.3.1.1.

Фигура 1 илюстрира различните възможности за провеждане на изпитване от тип I. Това изпитване се провежда върху всички превозни средства, посочени в точка 1 и нейните подточки.

5.3.1.2.

Превозното средство се поставя върху динамометричен стенд, оборудван със система за симулиране на натоварването и инерционните сили.

5.3.1.2.1.

Провежда се изпитване без прекъсване с обща продължителност 19 минути и 40 секунди, включващо две части — част първа и част втора. При съгласие на производителя се допуска прекъсване във вземането на проби за не повече от 20 секунди между края на част първа и началото на част втора, за да се улесни регулирането на изпитвателното оборудване.

5.3.1.2.1.1.

Превозните средства, които работят с ВНГ или с ПГ/биометан, се подлагат на изпитване от тип I с цел да се определи приспособимостта към промените в състава на ВНГ или на ПГ/биометан, както е посочено в приложение 12. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с ВНГ или с ПГ/биометан се подлагат на изпитване и с двата вида гориво, като приспособимостта към промените в състава на ВНГ или на ПГ/биометан трябва да се изпита както е посочено в приложение 12.

5.3.1.2.1.2.

Независимо от изискванията на точка 5.3.1.2.1.1, превозните средства, които могат да работят с бензин и с едно газообразно гориво, но при които горивната система за подаване на бензин е предназначена само за аварийна ситуация или при пускане на двигателя и чийто бензинов резервоар е с максимална вместимост 15 литра, за целите на изпитването от тип I се приемат за превозни средства, които работят само с газообразно гориво.

5.3.1.2.2.

Част първа от изпитването се състои от четири елементарни градски цикъла на движение. Всеки елементарен градски цикъл включва петнадесет фази (работа на празен ход, ускорение, движение с постоянна скорост, намаляване на скоростта и т.н.).

5.3.1.2.3.

Част втора от изпитването се състои от един извънградски цикъл на движение. Извънградският цикъл включва 13 фази (работа на празен ход, ускорение, движение с постоянна скорост, намаляване на скоростта и т.н.).

5.3.1.2.4.

По време на изпитването отработилите газове се разреждат и се взема пропорционална проба в една или повече торбички. Отработилите газове от изпитваното превозно средство се разреждат, взема се проба и се анализира, като се следва описаната по-долу процедура, а общият обем на разредените отработили газове се измерва. Записват се данните не само за емисиите на въглероден окис, въглеводороди и азотен окис, но също и емисиите на прахови частици от превозни средства, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване.

5.3.1.3.

Изпитването се извършва в съответствие с процедурата на изпитване от тип I, описана в приложение 4а. Методът за пробовземане и анализ на газовете трябва да е като предписания в допълнения 2 и 3 към приложение 4а, а Методът за пробовземане и анализ на праховите частици трябва да е като предписания в допълнения 4 и 5 към приложение 4а.

5.3.1.4.

В съответствие с изискванията на точка 5.3.1.5 изпитването се извършва три пъти. Резултатите се умножават по съответния коефициент за влошаване, посочен в точка 5.3.6, и в случай на системи с периодично регенериране, съответстващи на описанието в точка 2.20, резултатите трябва да се умножат по коефициента Ki, получен съгласно приложение 13. Получените като резултат маси на газообразните емисии, а при превозните средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване и масата на праховите частици от всяко от изпитванията, трябва да са по-ниски от пределните стойности, посочени в таблица 1 по-долу:

Таблица 1

Пределни стойности на емисиите

5.3.1.4.1.

Въпреки изискванията на точка 5.3.1.4, за всеки замърсител или комбинация от замърсители една от трите получени като резултат маси може да надвишава предписаната пределна стойност с не повече от 10 %, ако средноаритметичната им стойност е по-ниска от предписаната пределна стойност. Когато пределните стойности са надвишени при повече от един от замърсителите, няма значение дали това е настъпило по време на едно и също изпитване или при различни изпитвания.

5.3.1.4.2.

Когато изпитванията се извършват с газообразни горива, получените маси на газообразните емисии трябва да са по-малки от пределните стойности за превозни средства с бензинови двигатели, посочени в таблицата по-горе.

5.3.1.5.

Броят на изпитванията, предписани в точка 5.3.1.4, се намалява при определените по-нататък условия, където V1 e резултатът от първото изпитване и V2 е резултатът от второто изпитване за всеки замърсител или общата емисия от два замърсителя, чиито емисии са предмет на нормиране.

5.3.1.5.1.

Извършва се само едно изпитване, ако стойността на резултата за всеки замърсител или общата емисия от два замърсителя, чиито емисии са предмет на нормиране, е по-малка или равна на 0,70 L (т.е. V1 ≤ 0,70 L).

5.3.1.5.2.

Ако не е изпълнено изискването от точка 5.3.1.5.1, се провеждат само две изпитвания, ако за всеки замърсител или за общата емисия от два замърсителя, чиито емисии са предмет на нормиране, са изпълнени следните условия:

V1 ≤ 0,85 L и V1 + V2 ≤ 1,70 L и V2 ≤ L.

5.3.2.1.

Това изпитване се провежда на всички превозни средства с двигатели с принудително запалване:

5.3.2.2.

Относно изпитването от тип II, както е определено в допълнение 5, при нормални обороти на празен ход на двигателя максималното допустимо съдържание на въглероден окис в отработилите газове е това, което е декларирано от производителя. Максималното съдържание на въглероден окис обаче не може да надвишава 0,3 % (об.).

При високи обороти на празен ход обемното съдържание на въглероден окис в отработилите газове не може да надвишава 0,2 %, като оборотите на двигателя са поне 2 000 min-1, а стойността на ламбда е в интервала 1 ± 0,03 или е в съответствие със спецификациите на производителя.

5.3.3.1.

Това изпитване се провежда на всички превозни средства посочени в точка 1, с изключение на тези с двигатели със запалване чрез сгъстяване.

5.3.3.1.1.

Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с втечнен нефтен газ или с природен газ, се подлагат на изпитването от тип III при работа само с бензин.

5.3.3.1.2.

Независимо от изискванията на точка 5.3.3.1.1, превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с газообразни горива, но при които горивната система за подаване на бензин е предназначена само за аварийна ситуация или при пускане на двигателя и чийто бензинов резервоар е с максимална вместимост 15 литра, за целите на изпитването от тип III се приемат за превозни средства, които работят само с газообразно гориво.

5.3.3.2.

Когато изпитването се извършва в съответствие с приложение 6, системата за вентилация на картера на двигателя не трябва да позволява емисии на каквито и да е картерни газове в атмосферата.

5.3.4.1.

Това изпитване се провежда на всички превозни средства, посочени в точка 1, с изключение на превозните средства с двигател със запалване чрез сгъстяване и превозните средства, работещи с втечнен нефтен газ или с природен газ/биометан.

5.3.4.1.1.

Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с втечнен нефтен газ или с ПГ/биометан, се подлагат на изпитването от тип IV при работа само с бензин.

5.3.4.2.

Когато се провежда изпитване съгласно приложение 7, емисиите от изпаряване трябва да бъдат по-малко от 2 g на изпитване.

5.3.5.1.

Това изпитване трябва да се извърши върху всички превозни средства от категории M1 и N1, оборудвани с двигател с принудително запалване, с изключение на превозните средства, които работят само с газово гориво (ВНГ или ПГ). Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с газообразни горива, но при които горивната система за подаване на бензин е предназначена само за аварийна ситуация или при пускане на двигателя и чийто бензинов резервоар е с максимална вместимост 15 литра, за целите на изпитването от тип VI се приемат за превозни средства, които работят само с газообразно гориво. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с втечнен нефтен газ или с природен газ, се подлагат на изпитването от тип VI при работа само с бензин.

Настоящата точка е приложима за нови типове превозни средства от категории N1 и M1 с максимална маса, която не надвишава 3 500 kg.

5.3.5.1.1.

Превозното средство се поставя на динамометричен стенд, оборудван с устройства за симулиране на натоварване и инерционни сили.

5.3.5.1.2.

Изпитването се състои от четири елементарни градски цикъла, както е предвидено за част първа на изпитването от тип I. Първата част на изпитването е описана в точка 6.1.1 от приложение 4а и е илюстрирано на фигура 1 от същото приложение. Изпитването при ниска околна температура, продължаващо общо 780 секунди, трябва да се провежда без прекъсване и започва от момента на пускането на двигателя.

5.3.5.1.3.

Изпитването при ниска околна температура се провежда при температура на околната среда 266 К (– 7 °C). Преди провеждане на изпитването превозните средства трябва да бъдат приведени по еднакъв начин към температурата на изпитването, за да се осигури възпроизводимост на резултатите. Привеждането към температурата на изпитването и другите методики на изпитване се провеждат съгласно изискванията на приложение 8.

5.3.5.1.4.

По време на изпитването отработили газове се разреждат и се взема пропорционална проба. Отработилите газове на изпитваното превозно средство се разреждат, от тях се вземат проби и се анализират съгласно процедурата, описана в приложение 8, и се измерва общият обем на разредените отработили газове. Разредените отработили газове се анализират за въглероден окис и сумарните въглеводороди.

5.3.5.2.

При спазване на изискванията по точки 5.3.5.2.2 и 5.3.5.3 изпитването трябва да се проведе три пъти. Получената маса на емисиите от въглероден окис и въглеводороди трябва да е под пределните стойности, посочени в таблицата по-долу:

Пределни стойности на емисиите въглероден окис и въглеводороди в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител при изпитване за пускане при студен двигател

Температура на изпитванията 266 K (– 7 °C)

5.3.5.2.1.

Независимо от изискванията на точка 5.3.5.2, не повече от един от трите получени резултата за всеки замърсител може да надвишава предписаните пределни стойности с не повече от 10 %, като средноаритметичната стойност от трите резултата трябва да е по-малка от предписаната пределна стойност. Когато пределните стойности са надвишени при повече от един от замърсителите, няма значение дали това е настъпило по време на едно и също изпитване или при различни изпитвания.

5.3.5.2.2.

По искане на производителя броят на изпитванията, предвиден в точка 5.3.5.2, може да бъде увеличен до 10, ако средноаритметичната стойност от първите три резултата е под 110 % от пределната стойност. В този случай единственото изискване след изпитването е средната аритметична стойност от всичките 10 резултата да бъде по-ниска от пределната стойност.

5.3.5.3.

Броят на изпитванията, предписани в точка 5.3.5.2, може да бъде намален в съответствие с разпоредбите на точки 5.3.5.3.1 и 5.3.5.3.2.

5.3.5.3.1.

Когато стойността на получения от първото изпитване резултат за всеки замърсител поотделно е по-малка или равна на 0,70 L, се провежда само едно изпитване.

5.3.5.3.2.

Ако не е изпълнено изискването по точка 5.3.5.3.1, се извършват само две изпитвания, ако за всеки замърсител резултатът от първото изпитване е по-малък или равен на 0,85 L и сумата на първите два резултата е по-малка или равна на 1,70 L, а резултатът от второто изпитване е по-малък или равен на L.

(V1 ≤ 0,85 L и V1 + V2 ≤ 1,70 L и V2 ≤ L).

5.3.6.1.

Това изпитване се провежда за всички превозни средства, посочени в точка 1, за които се прилага изпитването, посочено в точка 5.3.1. Изпитването включва изпитване за стареене при изминат пробег от 160 000 km в съответствие с програмата, описана в приложение 9, на писта за изпитване, на шосе или върху динамометричен стенд.

5.3.6.1.1.

Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с втечнен нефтен газ или с природен газ, следва да се подлагат на изпитване от тип V при работа само с бензин. В този случай коефициентът на влошаване, получен при работа с безоловен бензин, се приема като валиден и за втечнения нефтен газ или за природния газ.

5.3.6.2.

Независимо от изискванията на точка 5.3.6.1, производителят може да избере коефициенти на влошаване от следната таблица, използвана като алтернатива на изпитването по точка 5.3.6.1.

По искане на производителя техническата служба може да проведе изпитване от тип I преди приключването на изпитването от тип V, като се използват коефициентите на влошаване от горната таблица. При приключване на изпитването от тип V техническата служба може да коригира резултатите, използвани за целите на одобрението на типа, записани в приложение 2, като замени коефициентите на влошаване от горната таблица с измерените при изпитването от тип V.

5.3.6.3.

Коефициентите на влошаване се определят или с помощта на процедурата в точка 5.3.6.1, или като се използват стойностите в таблицата към точка 5.3.6.2. Тези коефициенти са предназначени за установяване на съответствието с изискванията по точка 5.3.1.4 и 8.2.3.1.

5.3.7.1.

Настоящото изискване се отнася до всички превозни средства, които се задвижват с двигатели с принудително запалване, за които е подадено заявление за одобрение на типа в съответствие с настоящото изменение.

5.3.7.2.

При провеждане на изпитване в съответствие с приложение 5 (изпитване от тип II), при нормална честота на въртене на двигателя при работа на празен ход:

5.3.7.3.

При изпитване с висока честота на въртене на двигателя при работа на празен ход (т.е. > 2 000 min.-1):

5.3.7.4.

Температурата на маслото на двигателя по време на изпитването се измерва и записва.

5.3.7.5.

Попълва се таблицата от точка 2.2 към приложение 2.

5.3.7.6.

Производителят трябва да потвърди точността на стойността Ламбда, отчетена по време на одобрението на типа съгласно изискванията на точка 5.3.7.3, като представителна за типичните серийни превозни средства в рамките на 24 месеца от датата на издаване на одобрението на типа от техническата служба. Трябва да се направи оценка въз основа на наблюдения и проучвания на серийни превозни средства.

6.1.

Всяко промяна на типа на превозното средство се съобщава на техническата служба, която е издала одобрението за този тип превозно средство. В такъв случай службата може:

6.2.

Потвърждението на одобрението или отказът на одобрение, в което се посочват измененията, се съобщава съгласно процедурата, посочена в точка 4.3 по-горе, на страните по Спогодбата, които прилагат настоящото правило.

6.3.

Одобряващият типа орган, който издава разширение на одобрението, дава сериен номер на това разширение и информира за това другите страни по договора, прилагащи настоящото правило, чрез формуляра на съобщение, съответстващ на образеца в приложение 2 към настоящото правило.

a)

двигател;

б)

горивен процес;

в)

система с периодично регенериране (т.е. катализатор, филтър за прахови частици);

г)

конструкция (т.е. тип корпус, тип благороден метал, тип субстрат, гъстота на клетките);

д)

тип и принцип на действие;

е)

система за дозиране и добавяне;

ж)

обем ± 10 %;

з)

местоположение (температура ± 50 °C при 120 km/h или 5 % разлика от максималната температура/налягане).

7.2.1.1.

Основният принцип на дозиране на горивовъздушната смес е един и същ (напр. едноточково впръскване);

7.2.1.2.

Формата и материалът на резервоара за гориво, както и гъвкавите тръбопроводи за течно гориво, са еднакви.

7.2.1.3.

Трябва да бъде изпитан най-неблагоприятният случай за превозното средство по отношение на напречното сечение и приблизителната дължина на гъвкавия тръбопровод. Техническата служба, отговорна за изпитванията за одобрение на типа, решава дали е приемливо използването на различни сепаратори за газообразната и течната фаза.

7.2.1.4.

Разликата в обема на резервоара за гориво трябва да е в границите на ± 10 %.

7.2.1.5.

Регулировката на предпазния клапан на резервоара трябва да е еднаква.

7.2.1.6.

Методът за задържане на горивните пари е еднакъв, т.е. формата и обемът на уловителя, използваното вещество в него, въздушният филтър (ако се използва за контрол на емисиите от изпаряване) и т.н.

7.2.1.7.

Методът за прочистване на натрупаните изпарения е еднакъв (напр. въздушен поток, момент на пускане или продухване с определен обем по време на подготвителния цикъл).

7.2.1.8.

Методът на херметизиране и вентилиране на системата за дозиране на горивото е еднакъв.

7.2.2.1.

различни размери на двигателя;

7.2.2.2.

различни мощности на двигателя;

7.2.2.3.

предавателни кутии с автоматично и ръчно управление;

7.2.2.4.

трансмисии със задвижване на две и четири колела;

7.2.2.5.

различни видове каросерии; и

7.2.2.6.

различни размери колела и гуми.

a)

обем на двигателя (± 15 %),

б)

брой и управление на клапаните,

в)

горивна система,

г)

вид на охладителната система,

д)

горивен процес.

a)

Каталитични преобразуватели и филтри за частици:

б)

Подаване на въздух:

в)

Рециркулация на отработилите газове (РОГ):

a)

принадлежности на двигателя,

б)

гуми,

в)

еквивалентна инерционна маса,

г)

охладителна система,

д)

общо предавателно число,

е)

тип на трансмисията, и

ж)

тип на каросерията.

8.1.1.

Когато е приложимо, се извършват изпитванията от типове I, II, III, IV, както и изпитването за БД съгласно описанието в таблица A от настоящото правило. Специфичните процедури за съответствие на производството са определени в точки 8.2 — 8.10.

8.2.1.

Изпитването от тип I се провежда за превозно средство със същите спецификации, както са описани в сертификата за одобрение на типа. Ако трябва да се проведе изпитване от тип I и одобрението на типа на превозното средство има едно или няколко разширения, изпитванията се провеждат или върху превозното средство, описано в първоначалната техническа документация, или върху превозното средство, описано в техническата документация, свързана със съответното разширение.

8.2.2.

След извършването на подбора от страна на одобряващия орган, производителят не може да предприема каквито и да било промени в регулировките на избраните превозни средства.

8.2.2.1.

Избират се три превозни средства от серията по метода на случайния подбор и се изпитват съгласно предписанията в точка 5.3.1 от настоящото правило. Коефициентите на влошаване се използват по същия начин. Пределните стойности са посочени в точка 5.3.1.4, таблица 1.

8.2.2.2.

Ако одобряващият орган е удовлетворен от посочените от производителя стандартни отклонения на производството, изпитванията се провеждат съгласно допълнение 1 към настоящото правило. Ако одобряващият орган не е удовлетворен от посочените от производителя стандартни отклонения на производството, изпитванията се провеждат съгласно допълнение 2 към настоящото правило.

8.2.2.3.

Производството за дадена серия се приема, че съответства на изискванията, ако въз основа на резултатите от изпитване на образците е взето решение за приемане по отношение на всички замърсители, или се приема, че не съответства на изискванията, ако е взето решение за отхвърляне на един замърсител, в съответствие с критерия за изпитване, посочен в съответното допълнение.

Когато е взето решение за приемане по отношение на един замърсител, това решение не може да се променя в резултат на допълнителни изпитвания, провеждани с цел да се вземе решение по отношение на други замърсители.

Ако не се вземе решение за приемане по отношение на всички замърсители и когато не е взето решение за отхвърляне по отношение на един замърсител, изпитването се провежда върху друго превозно средство (вж. фигура 2).

Фигура 2

8.2.3.

Независимо от изискванията на точка 5.3.1 от настоящото правило, изпитванията се провеждат върху превозни средства, взети директно от производствената линия.

8.2.3.1.

По искане на производителя обаче изпитванията могат да се проведат върху превозни средства с пробег:

Процедурата на разработване се извършва от производителя, който се задължава да не извършва никакви промени в регулировките на тези превозни средства.

8.2.3.2.

Ако производителят желае да разработи превозните средства (за пробег от x km, където x ≤ 3 000 km за превозни средства, оборудвани с двигател с принудително запалване, и x ≤ 15 000 km за превозни средства, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване), се прилага следната процедура:

8.2.3.3.

Всички тези изпитвания се провеждат с гориво от търговската мрежа. По искане на производителя обаче могат да се използват еталонните горива, описани в приложение 10 или приложение 10а.

8.3.1.

При необходимост от провеждане на изпитване от тип III, то се провежда върху всички превозни средства, избрани за изпитване за съответствие на производството от тип I, определено в точка 8.2. Прилагат се условията, определени в приложение 6.

8.4.1.

При необходимост от провеждане на изпитване от тип IV, то се извършва в съответствие с приложение 7.

8.5.1.

При необходимост от проверка на работата на СБД, тя се извършва в съответствие със следните изисквания:

8.6.1.

Изпитванията за проверка на съответствието на производството могат да се извършват с гориво от търговската мрежа, за което отношението C3/C4 се намира в границите на отношенията на еталонните горива — за ВНГ, или чието индекс на Вобе (Wobbe) се намира между стойностите на индексите на крайните еталонни горива — за ПГ/биометан. В този случай на одобряващия орган се представят резултатите от анализ на горивото.

9.2.4.1.

горивен процес (двутактов, четиритактов, ротационен);

9.2.4.2.

брой на цилиндрите;

9.2.4.3.

разположение на цилиндрите (редово, V-образно, радиално, боксерно, друго). Наклонът или ориентирането на цилиндрите не е критерий;

9.2.4.4.

метод на подаване на гориво към двигателя (напр. индиректно или директно впръскване);

9.2.4.5.

тип охладителна уредба (с въздух, вода, масло);

9.2.4.6.

метод на засмукване на въздуха (атмосферно засмукване, принудително пълнене);

9.2.4.7.

гориво, за което е предназначен двигателят (бензин, дизелово гориво, ПГ/биометан, ВНГ и т.н.). Двугоривните превозни средства могат да се групират с едногоривни превозни средства, ако едно от горивата е общо;

9.2.4.8.

тип на каталитичния преобразувател (трипътен катализатор, филтър за NOX с ниска концентрация, селективна каталитична редукция (SCR), катализатор за NOX с ниска концентрация или друго(други);

9.2.4.9.

тип на филтъра за частици (със или без);

9.2.4.10.

рециркулация на отработилите газове (със или без, с охлаждане или без охлаждане); и

9.2.4.11.

работен обем на най-големия двигател от фамилията превозни средства минус 30 %.

9.2.5.1.

Наименование и адрес на производителя;

9.2.5.2.

Наименование, адрес, телефонен номер и номер на факс, както и адрес на електронната поща на упълномощения представител за географските зони, обхванати от информацията на производителя;

9.2.5.3.

Наименование (наименования) на модела (моделите) на превозните средства, включени в информацията на производителя.

9.2.5.4.

Когато е приложимо, списък на типовете превозни средства, обхванати от информацията на производителя, т.е. фамилия превозни средства в експлоатация в съответствие с точка 9.2.1.

9.2.5.5.

Кодове на идентификационен номер на превозното средство (VIN), приложими за типовете превозни средства, принадлежащи на експлоатационната фамилия (представка VIN).

9.2.5.6.

Номерата на одобренията на типа, приложими за типовете превозни средства от фамилията в експлоатация, включително, когато е приложимо, номерата на всички разширения и поправки на място и/или извежданията от експлоатация за отстраняване на дефекти (доработка).

9.2.5.7.

Подробности за разширенията на одобренията на типа, поправките на място и/или извежданията от експлоатация за отстраняване на дефекти за тези одобрения на превозните средства, включени в информацията на производителя (при поискване от одобряващия орган).

9.2.5.8.

Периодът от време, през който е била събрана информацията на производителя.

9.2.5.9.

Периодът на производство на превозните средства, включен в информацията на производителя (напр. „превозни средства, произведени през календарната 2007 г.“).

9.2.5.10.

Прилаганата от производителя процедура за проверка на съответствието в експлоатация, включително:

9.2.5.11.

Резултатите от прилаганата от производителя процедура по проверка на съответствието в експлоатация, включително:

9.2.5.12.

Записи на показанията на СБД.

a)

решава, че съответствието в експлоатация на тип превозно средство или експлоатационна фамилия превозни средства е задоволително и не предприема по-нататъшни действия;

б)

решава, че предоставената от производителя информация е недостатъчна за целите на вземане на решение и отправя искане към производителя за допълнителна информация или данни от изпитвания;

в)

решава въз основа на данни от програми за надзорни изпитвания на одобряващия орган или на страна по договора, че предоставената от производителя информация е недостатъчна за целите на вземане на решение и отправя искане към производителя за допълнителна информация или данни от изпитвания;

г)

решава, че съответствието в експлоатация на тип превозно средство в състава на експлоатационна фамилия е незадоволително и предприема стъпки за подлагане на този тип превозно средство на изпитванията в съответствие с допълнение 3.

10.1.

Одобрението, издадено на определен тип превозни средства съгласно настоящата поправка, може да бъде отменено, ако не са изпълнени изискванията на точка 8.1 по-горе, или ако избраното превозно средство(а) не премине успешно изпитванията, предписани в точка 8.1.1 по-горе.

10.2.

Ако страна по договора, прилагаща настоящото правило, отмени издадено от нея одобрение, тя уведомява незабавно останалите страни по договора, прилагащи настоящото правило, посредством формуляр за съобщение, съответстващ на образеца от приложение 2 към настоящото правило.

12.1.1.

Считано от официалната дата на влизане в сила на серия от изменения 06, никоя страна по договора, която прилага настоящото правило, не може да отказва да издава одобрение на типа по настоящото правило, изменено със серия от изменения 06.

12.2.1.

Страните по договора, които прилагат настоящото правило, могат да продължат да издават одобрения на тези превозни средства, които съответстват на предходни нива на изискванията на настоящото правило, при условие че превозните средства са предназначени за износ в страни, които предстои да прилагат съответните изисквания в своето национално законодателство.

[]

=

концентрация в обемни проценти,

K1

=

коефициент на преобразуване на измерването NDIR към измерване FID (предоставен от производителя на измервателното оборудване)

Hcv

=

атомно отношение на водорода към въглерода

Ocv

=

атомно отношение на кислорода към въглерода