(1)

През последните години Съюзът води курс на засилване на конкурентоспособността и устойчивостта на европейската икономика чрез екологичната и цифровата трансформация. Екологичният и цифровият преход, залегнали в Европейския зелен пакт, определен в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, и политическа програма „Цифровото десетилетие“ до 2030 г., създадена с Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета (4), дават тласък на растежа и модернизирането на икономиката на Съюза, разкриват нови възможности за стопанска инициатива и спомагат Съюза да постигне конкурентно предимство на световните пазари. С Европейския зелен пакт се определя пътната карта за осигуряването на неутралност по отношение на климата и устойчивост на икономиката на Съюза по справедлив и приобщаващ начин и за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда. С политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. се определя ясна насока за цифровата трансформация на Съюза и за постигането на целите в областта на цифровите технологии на равнището на Съюза до 2030 г., по-специално по отношение на цифровите умения, цифровите инфраструктури и цифровата трансформация на предприятията и публичните услуги.

(2)

Промишлеността на Съюза е доказала своята присъща устойчивост, но нейната конкурентоспособност трябва също така да бъде осигурена в бъдеще. Високата инфлация, недостигът на работна ръка, прекъсванията на веригите на доставка след COVID, агресивната война на Русия в Украйна, растящите лихвени проценти и нарастването на цените на енергията и суровините затрудняват конкурентоспособността на промишлеността на Съюза и подчертаха важността Съюзът да гарантира своята отворена стратегическа автономност и да намали стратегическата си зависимост от трети държави в различни сектори. Към натиска върху промишлеността на Съюза се прибавя силната, но невинаги лоялна конкуренция на фрагментирания световен пазар. Съюзът вече е стартирал няколко инициативи за подкрепа на своята промишленост, като например промишления план на Зеления пакт, описан в съобщението на Комисията от 1 февруари 2023 г., озаглавено „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“, регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение (наричан по-нататък „Акта за суровините от критично значение“), регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство на продукти в областта на технологиите за нулеви нетни емисии (наричан по-нататък „Акта за промишленост с нулеви нетни емисии“), новата Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход, определена в съобщение на Комисията от 17 март 2023 г., озаглавено „Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна“, Инструмент на Европейския съюз за възстановяване, създаден с Регламент (ЕС) 2020/2094 на Съвета (5) и Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета (6). Въпреки че с тези решения се осигурява бърза, целенасочена, а в някои случаи, временна, подкрепа, Съюзът има нужда от по-структурен отговор на нуждите от инвестиции на своите отрасли, гарантиращ сближаването, създаващ качествени работни места и запазващ еднакви условия на конкуренция на вътрешния пазар, като същевременно улеснява достъпа до финансиране. Съюзът следва да работи за предотвратяване на преместването, за прехвърляне на производствени съоръжения за критични технологии обратно от трети държави и за привличане на нови съоръжения с цел предотвратяване на стратегически зависимости.

(3)

Вътрешният пазар донесе значителни икономически, социални и политически предимства за целия Съюз, включително за неговите граждани и предприятия. Въпреки че тези ползи са всеобщо признати, наложително е да продължи намирането на решения за по-нататъшно оползотворяване на неизползвания му обществен потенциал. Вътрешният пазар трябва да запази способността си да се приспособява в контекста на променящата се геополитическа динамика, технологичния напредък и екологичния и цифровия преход, като същевременно насърчава устойчивостта на здравните системи, които са изправени пред застаряващото население и допринася за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност и производителност на Съюза.

(4)

Внедряването и разрастването в Съюза на цифровите технологии и иновациите в областта на дълбоките технологии, чистите и ресурсно ефективни технологии и биотехнологиите ще бъде от съществено значение за намаляване на стратегическите зависимости на Съюза и за използването на възможностите и постигането на целите на екологичния и цифровия преход, като по този начин се гарантират суверенитетът и стратегическата автономност на Съюза и се насърчават конкурентоспособността и устойчивостта на промишлеността на Съюза. Затова са необходими незабавни мерки за подпомагане на разработването и производството в Съюза на технологии от критично значение, които представляват една от основните стратегически слабости на Съюза: Разработването и производството на критични технологии се основава на веригите за създаване на стойност на взаимосвързани икономически участници, които извършват дейност между различни по размер предприятия, включително малките и средни предприятия (МСП), отрасли и граници. Поради това Съюзът следва също така да запази и укрепи веригите за създаване на стойност на тези критични технологии и свързаните с тях услуги, които са от решаващо значение и са специфични за дейностите по разработване или производство на тези критични технологии, като по този начин се намаляват стратегическите зависимости на Съюза и се запазва целостта на вътрешния пазар, както и следва да обърне внимание на преодоляването на съществуващия недостиг на работна ръка и умения в тези сектори чрез учене през целия живот, образование, проекти за обучение и чиракуване и създаване на привлекателни, качествени работни места, достъпни за всички.

(5)

За да бъдат определени като имащи критично значение, от технологиите следва да се изисква или да внасят иновативен елемент със значителен потенциал на вътрешния пазар, или да допринасят за намаляване или предотвратяване на стратегическите зависимости на Съюза. При оценката на икономическия потенциал на технологиите от критично значение за вътрешния пазар следва да се вземе предвид факта, че мерките, предприети в една държава членка, могат да имат странични ефекти в други държави членки. Когато се преценява дали дадена технология допринася за намаляване или предотвратяване на стратегическите зависимости на Съюза, следва да се вземе предвид анализът, извършен на равнището на Съюза, за да се установят рисковете с потенциално въздействие върху целия Съюз. Комисията следва да издаде насоки за това как технологиите в трите сектора, попадащи в обхвата на настоящия регламент, могат да бъдат разглеждани като имащи критично значение, както и за условията, въз основа на които тези технологии могат да бъдат определени като имащи критично значение, така че да се насърчи общо тълкуване на проектите, предприятията и секторите, които да бъдат подкрепени от съответните програми в контекста на общите стратегически цели на съответните програми и настоящия регламент. В тези насоки Комисията следва също така изяснява понятието за верига за създаване на стойност и свързаните с нея услуги, които са от решаващо значение и са специфични за разработването или производството на крайните продукти. Тези насоки не следва да засягат други насоки относно конкретни програми.

(6)

Необходима е подкрепа за технологиите от критично значение в следните сектори: цифрови технологии и иновациите в областта на дълбоките технологии, чисти и ресурсно ефективни технологии и биотехнологии. Под иновации в областта на дълбоките технологии следва да се разбират такива, които имат потенциала да осигурят преобразуващи решения, основани на авангардните науки, технологиите и инженерството, включително иновации, съчетаващи напредък в областта на физиката, биологията и цифровата сфера. Цифровите технологии следва да включват по-специално онези, които допринасят за постигането на целите и задачите на политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., както и многонационалните проекти, определени в Решение (ЕС) 2022/2481. Чистите и ресурсно ефективните технологии следва да включват по-специално технологиите за нулеви нетни емисии, както са определени в Акта за промишленост с нулеви нетни емисии. Под биотехнологии следва да се разбира прилагането на науката и технологиите по отношение на живите организми, както и на части, продукти и модели от тях, за да се променят живи или неживи материали за производството на знания, стоки и услуги, включително технологиите, посочени в статистическата дефиниция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за биотехнологии, както и в списъка на Съюза на критично важните лекарствени продукти, посочен в съобщението на Комисията от 24 октомври 2023 г., озаглавено „Справянето с недостига на лекарства в ЕС“, и техните компоненти. Проектите, признати за стратегически съгласно Акта за промишленост с нулеви нетни емисии — когато тези проекти отговарят на критериите за устойчивост и конкурентоспособност, определени в Акта за промишленост с нулеви нетни емисии — и съгласно Акта за суровините от критично значение, следва автоматично да се счита, че допринасят за целите на настоящия регламент. Цифровите технологии и иновациите в областта на дълбоките технологии, чистите и ресурсно ефективните технологии и биотехнологиите, които са предмет на важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ), одобрен от Комисията съгласно член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), следва да се считат за технологии от критично значение и отделните проекти в обхвата на такъв ВПОИ следва да се допускат за финансиране в съответствие с правилата на съответните програми, доколкото установеният недостиг на финансиране и допустимите разходи все още не са изцяло покрити.

(7)

Производственият капацитет и капацитетът за развитие на технологии в Съюза не могат да се подсилят без сериозен ресурс от квалифицирана работна сила. Недостигът на работна ръка и умения обаче, който се задълбочава във всички сектори, включително в считаните за ключови за екологичния и цифровия преход, се очаква допълнително да се изостри в контекста на демографските промени и да застраши възхода на технологиите в относимите сектори, посочени в настоящия регламент. Поради това е необходимо да се стимулира участието на повече хора в пазара на труда на съответните сектори, по-специално чрез инвестиции в обучение и обучение през целия живот, увеличаване на относимите умения и създаването на качествени работни места и възможности за чиракуване за млади и намиращи се в неравностойно положение лица, незаети с работа, учене или обучение. С тази подкрепа ще се допълнят редица други действия, които имат за цел задоволяването на произтичащите от екологичния и цифровия преход потребности от умения, очертани в програмата за умения на ЕС, определена в съобщение на Комисията от 1 юли 2020 г., озаглавено „Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост“. Тези действия имат важна роля за насърчаването на нагласата за преквалификация и повишаване на уменията, за повишаване на конкурентоспособността на предприятията в Съюза, по-специално на МСП, и за допринасяне за създаването на качествени работни места с оглед осъществяването на пълния потенциал на екологичния и цифровия преход по социално справедлив, приобщаващ и честен начин.

(8)

Мащабът на инвестициите, които са необходими за екологичния и цифровия преход, налага пълна мобилизация на финансирането, предлагано по линия на съществуващите програми на Съюза, включително предоставящите бюджетна гаранция за операции по финансиране и инвестиране и за реализация на финансови инструменти и операции за смесено финансиране. Такова финансиране следва да се предоставя по-гъвкаво, за да се осигури навременна и целенасочена подкрепа за технологиите от критично значение в стратегическите сектори. Поради това следва да се създаде платформа за стратегически технологии за Европа (STEP) с цел да се допринесе за предоставянето на отговор на нуждите от инвестиции в Съюза, като се подпомогне по-доброто насочване на съществуващите фондове на Съюза към инвестиции от критично значение, включително в проекти, обхващащи целия Съюз и трансгранични проекти, имащи за цел да предоставят подкрепа на разработването или производството на технологии от критично значение в стратегически сектори, запазвайки еднаквите условия на конкуренция на вътрешния пазар, гарантирайки сближаването и имащи за цел постигането на географски балансирано разпределение на проектите, финансирани в рамките на STEP в съответствие със съответните мандати на програмите.

(9)

При изпълнението на програми и дейности по настоящия регламент Комисията и държавите членки се насърчават да популяризират и приоритизират проекти в зони с ускорено внедряване на нулеви нетни емисии, както е определено в Акта за промишленост с нулеви нетни емисии, проекти в територии, включени в териториален план за справедлив преход, посочен в Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (7), и в по-слабо развитите региони и регионите в преход, а също така и в по-силно развитите региони в държавите членки, чийто среден БВП на глава от населението е под средния за ЕС-27, измерен по стандарта на покупателната способност и изчислен въз основа на данните за Съюза за периода 2015—2017 г.

(10)

STEP следва да мобилизира ресурси в рамките на съществуващите програми на Съюза, включително InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (8), „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (EС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (9), Европейския фонд за отбрана, създаден с Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета (10), Фонда за иновации, създаден с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд, създадени с Регламент (ЕС) 2021/1058 на Европейския парламент и на Съвета (12), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1057 на Европейския парламент и на Съвета (13),

Фонда за справедлив преход (ФСП), създаден с Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета (14), Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (15), програмата „ЕС в подкрепа на здравето“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/522 на Европейския парламент и на Съвета (16) и програмата „Цифрова Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета (17). Ресурсите, мобилизирани с тези програми на Съюза следва да бъдат придружени от допълнително финансиране в размер на 1,5 милиарда евро за Европейския фонд за отбрана за проекти, които допринасят за целите на STEP.

(11)

Печат за суверенитет следва да се присъжда на проекти, допринасящи за целите на STEP, при условие че проектът е бил оценен и отговаря на минималните изисквания за качество, по-специално критериите за допустимост, за отстраняване и за предоставяне на средства, посочени в покани за представяне на предложения по линия на „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за отбрана, Фонда за иновации, програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ или програмата „Цифрова Европа“, независимо от това дали проектът е получил финансиране по един от тези инструменти. Тези минимални изисквания за качество са определени с цел идентифициране на висококачествени проекти. Печатът за суверенитет следва да се присъжда в съответствие със специфичните условия за допустимост, определени в поканите за представяне на предложения по съответните програми, които могат да включват географски ограничения, ако това е целесъобразно и предвидено в съответните законодателни актове, уреждащи тези програми. При определянето на обхвата на поканите за представяне на предложения, на които може да бъде присъден печат за суверенитет, Комисията следва да включи, когато е целесъобразно, изискването предложенията за проекти да посочват как се очаква те да допринесат за укрепването и структурирането на местните мрежи от промишлени участници и за създаването на работни места. Когато е възможно и целесъобразно, тези покани следва да бъдат постоянно отворени. Печатът за суверенитет следва да се използва като знак за качество, за да помага на проектите да привличат публични и частни инвестиции с това, че удостоверява техния принос за постигане на целите на STEP. Освен това с печата за суверенитет следва да се насърчава по-добрият достъп до финансиране от Съюза, по-специално като улеснява получаването на кумулативно или комбинирано финансиране от няколко инструмента на Съюза. Държавите членки следва да бъдат насърчени също така да вземат предвид печата за суверенитет, когато предоставят финансова подкрепа чрез собствените си програми.

(12)

За целта следва да бъде възможно да се разчита на оценки, направени за целите на други програми на Съюза в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (18), за да се намали административната тежест за бенефициерите на средства от Съюза и да се насърчат инвестициите в приоритетни технологии. При условие че спазват разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/241, държавите членки следва да предвидят включването на проекти, които са удостоени с печата за суверенитет, когато преразглеждат своите планове за възстановяване и устойчивост и следва да могат да предвидят включването на проекти, когато решават кои инвестиционни проекти да бъдат финансирани от техния дял от Модернизационния фонд, създаден съгласно Директива 2003/87/ЕО. Печатът за суверенитет следва също така да се взема предвид от Комисията в контекста на процедурата, предвидена в член 19 от Протокол № 5 за устава на Европейската инвестиционна банка, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и ДФЕС (наричан по-нататък „уставът на ЕИБ“), и на проверката на съответствието, посочена в Регламент (ЕС) 2021/523. В допълнение към това от партньорите по изпълнението следва да се изисква да разглеждат проектите, които са удостоени с печата за суверенитет, когато те попадат в техния географски обхват и в обхвата на тяхната дейност в съответствие със същия регламент. Органите, отговарящи за програмите, които попадат в обхвата на настоящия регламент, следва да разглеждат подкрепа за стратегически проекти, признати в съответствие с Акта за промишленост с нулеви нетни емисии и Акта за суровините от критично значение, които попадат в приложното поле на настоящия регламент и за които могат да се прилагат правила за кумулативно финансиране.

(13)

STEP следва да се прилага по ефективен, ефикасен, справедлив и прозрачен начин. За целта Комисията следва да бъде натоварена с присъждането и популяризирането на печата за суверенитет, с управлението на нов публично достъпен уебсайт (наричан по-нататък „порталът „Суверенитет“) и с установяването на връзка с националните компетентни органи и заинтересовани страни, които са от значение за постигането на целите на STEP. Комисията следва също така да насърчава последователността, съгласуваността, полезното взаимодействие и взаимното допълване между програмите на Съюза в подкрепа на проекти, допринасящи за целите на STEP.

(14)

Порталът „Суверенитет“ следва да бъде създаден от Комисията, за да предоставя информация за предлаганата подкрепа за проекти, които допринасят за целите на STEP. За да се отговори на нуждите на дружествата и организаторите на проекти, които търсят средства за проекти, свързани със STEP в рамките на програмите на Съюза за финансиране, портал „Суверенитет“ следва да показва по достъпен и удобен начин възможностите за финансиране на инвестиции от STEP със средства от бюджета на Съюза. Това следва да включва информация за пряко управляваните програми на Съюза като „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за отбрана, Фонда за иновации, „ЕС в подкрепа на здравето“, „Цифрова Европа“, както и други източници на финансиране от Съюза, като например InvestEU, Механизма за възстановяване и устойчивост и ЕФРР, Кохезионния фонд, ЕСФ+ и ФСП. Освен това порталът „Суверенитет“ следва да осигури по-голяма видимост за инвестиции от STEP по отношение на инвеститорите, тъй като в него ще се посочват проектите, удостоени с печат за суверенитет. В портала „Суверенитет“ следва също така да бъдат посочени националните компетентни органи, действащи като звена за контакт за изпълнението на STEP на национално равнище. Комисията следва да гарантира взаимното допълване на портала „Суверенитет“ с подобни платформи и следва да избягва свръхрегулирането и административна тежест.

(15)

Комисията следва да наблюдава изпълнението на целите на STEP, за да проследява напредъка към постигането на целите на политиката на Съюза. Този мониторинг следва да се извършва по начин, който е целенасочен и пропорционален на дейностите, извършвани в рамките на STEP, за да се избегне свръхрегулирането и административната тежест, по-специално за бенефициерите на финансиране. За да се гарантира отчетност пред гражданите на Съюза, Комисията следва да докладва ежегодно на Европейския парламент и на Съвета относно напредъка в изпълнението на целите на STEP по съответните програми, относно общите разходи на STEP, с разбивка по програми, и относно резултатите на STEP въз основа на показателите за изпълнение, предвидени в тези програми. Когато такава е на разположение, следва да се предоставя информация относно качествения и количествения принос на STEP към трансграничните проекти и към проектите по държави членки.

(16)

Въпреки че STEP разчита на препрограмирането и увеличаването на капацитета на съществуващи програми за подкрепа на стратегическите инвестиции и за намаляване на стратегическите зависимости на Съюза, тя е също важен елемент за проверка на осъществимостта и за подготвяне на евентуални нови интервенции за подпомагане на суверенитета и конкурентоспособността в стратегически сектори и укрепване на промишлената политика на Съюза. По-специално STEP следва да служи като основа за обмисляне на възможни подобни действия, като например Европейски фонд за суверенитет.

(17)

Комисията следва да извърши междинна оценка на настоящия регламент, в която следва да оцени относимостта на действията, предприети съгласно настоящия регламент, за намаляване на стратегическите зависимости на Съюза и за укрепване на неговата автономност. Тя следва също така да направи оценка на осъществимостта на разширяването на портал „Суверенитет“, за да се комбинират всички съществуващи публично достъпни уебсайтове и да се предостави информация за програмите на Съюза при пряко, споделено и непряко управление в един портал, както и осъществимостта на създаването на симулатор, който да предоставя насоки на организаторите на проекти относно програмите или фондовете на Съюза, за които конкретният им проект би могъл да бъде допустим.

(18)

Фондът за иновации осигурява подкрепа за инвестиции в иновативни нисковъглеродни технологии, които попадат в обхвата на настоящия регламент. Поради това Фондът за иновации ще бъде от основно значение за подпомагане на разработването или производството в Съюза на чисти и ресурсно ефективни технологии от критично значение. При изготвянето и изпълнението на покани за представяне на предложения или състезателно наддаване по линия на Фонда за иновации Комисията следва да разглежда проекти, признати за стратегически съгласно Акта за промишленост с нулеви нетни емисии, за които се счита, че допринасят за постигането на целите на STEP.

(19)

С цел разширяване на възможностите за подкрепа на инвестиции, насочени към укрепване на развитието на промишлеността и веригите за създаване на стойност в стратегическите сектори, обхватът на подкрепата от ЕФРР следва да се разшири, като се предвидят нови специфични цели по ЕФРР, без да се засягат правилата за допустимостта на разходите и за разходите, свързани с климата, установени в Регламент (ЕС) 2021/1058 и Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета (19). В стратегическите сектори следва също така да бъде възможно да се подкрепят производствени инвестиции в предприятия, които не са МСП, като същевременно се запазва акцентът върху МСП, което може да окаже значителен принос за развитието както на по-слабо развитите региони и регионите в преход, така и на по-развитите региони на държавите членки с БВП на глава от населението под средния за ЕС-27. Управляващите органи се насърчават да стимулират сътрудничеството между големи предприятия и местни МСП, вериги на доставка и екосистеми за иновации и технологии. Това ще позволи да се подобри цялостната способност на Съюза да засилва позициите си в тези сектори чрез предоставяне на достъп на всички държави членки до такива инвестиции, благодарение на което ще се противодейства на риска от задълбочаване на различията. Средствата, програмирани за тези нови специфични цели, следва да бъдат ограничени до максимум 20 % от първоначално разпределените национални средства от ЕФРР в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1060.

(20)

За да се запази високо равнище на амбиция при постигането на целите в областта на климата в политиката на сближаване като същевременно се даде възможност за гъвкавост между Кохезионния фонд и ЕФРР, размерът на приноса на Кохезионния фонд в областта на климата, който надвишава 37 % от общия размер на отпуснатите му средства, следва да може да бъде взет предвид при изчисляването на приноса на ЕФРР в областта на климата, от една страна, а от друга, размерът на приноса на ЕФРР в областта на климата, който надвишава 30 % от общия размер на отпуснатите за него средства, следва да може да бъде взет предвид при изчисляването на приноса на Кохезионния фонд в областта на климата.

(21)

Обхватът на подкрепата от ФСП следва също да бъде разширен, за да обхваща инвестиции в технологии, обхванати от настоящия регламент и да бъде насочен към решаване на проблемите с недостига на работна ръка и умения, които са необходими за реализиране на тези инвестиции, допринасящи за целите на STEP, извършвани от големи предприятия, като същевременно се запазва акцент върху МСП, при условие че тези инвестиции са съвместими с очаквания принос за прехода към неутралност по отношение на климата, определен в териториалните планове за справедлив преход в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1056. При предоставянето на подкрепа за тези инвестиции не следва да се изисква преразглеждане на териториалния план за справедлив преход, когато такова преразглеждане ще бъде свързано единствено с анализа на пропуските, оправдаващ инвестициите от гледна точка на създаването на работни места. В контекста на подкрепата за предприятия, различни от МСП, следва да се обърне внимание и на инвестициите, които допринасят за създаването на стажове и работни места или предоставят образование или обучение за нови умения.

(22)

ЕСФ+, който е основният фонд на Съюза за инвестиции в хората, има ключов принос за насърчаването на развиването на умения. За да се улесни използването на ЕСФ+ за целите на STEP, следва да бъде възможно ЕСФ+ да се използва за покриване на инвестициите, имащи за цел постигане на квалифицирана и устойчива работна сила, подготвена за свeтa на труда в бъдеще.

(23)

За да се ускорят инвестициите и да се осигури незабавна ликвидност за инвестиции, допринасящи за целите на STEP, по линия на ЕФРР, ЕСФ+ и ФСП, следва да се осигури допълнителна сума за извънредно предварително финансиране под формата на еднократно плащане за приоритетите, насочени към инвестиции, допринасящи за целите на STEP. Допълнителното предварително финансиране следва да се прилага за цялата предоставена за ФСП сума, предвид необходимостта от ускоряване на нейното изпълнение и силното обвързване на ФСП с подкрепата за държавите членки по отношение на целите на STEP. Правилата, приложими за тези суми извънредно предварително финансиране, следва да бъдат съгласувани с правилата за предварителното финансиране, предвидено в Регламент (ЕС) 2021/1060. Освен това, за да се стимулира допълнително усвояването на тези инвестиции и да се гарантира по-бързото им изпълнение, следва да се предостави възможност за увеличена максимална ставка на съфинансиране от Съюза от 100 % за приоритетите на STEP. При изпълнението на целите на STEP управляващите органи следва да се насърчават да прилагат определени социални критерии и да подпомагат постигането на положителни социални резултати, като например създаване на възможности за чиракуване и на качествени работни места за младите хора в неравностойно положение, и по-специално младите хора, незаети с работа, учене или обучение, като прилагат социалните критерии за възлагане, посочени в директиви 2014/23/ЕС (20), 2014/24/ЕС (21) и 2014/25/ЕС (22), когато даден проект се изпълнява от орган, спрямо когото се прилагат посочените директиви, и изплащат съответните колективно договорени заплати.

(24)

Регламент (ЕС) 2021/1060 следва да се измени, за да се даде възможност проектите, удостоени с печат за суверенитет, да получат по-добър достъп до финансиране от Съюза, по-специално като се улесни получаването на кумулативно или комбинирано финансиране от няколко инструмента на Съюза. За тази цел следва да бъде възможно управляващите органи да предоставят пряко подкрепа по линия на ЕФРР или ЕСФ+ за дейности, удостоени с печат за суверенитет.

(25)

За да се намали административната тежест и да се осигури своевременното внедряване на STEP, следва да е възможно чрез дерогация от приложимите правила да се изключат от предвидения в Регламент (ЕС) 2021/1060 междинен преглед приоритетите на ЕФРР, ЕСФ+, Кохезионния фонд и ФСП, които са били включени за справяне с инвестициите, допринасящи за целите на STEP. Следва да е възможно тези изменения на програмата окончателно да разпределят цялата или част от сумата за гъвкавост за 2026 г. и 2027 г. Комисията следва да одобрява измененията на програмите, които са свързани изключително с въвеждането на приоритети, допринасящи за целите на STEP и представени до 31 август 2024 г., в срок от два месеца от представянето им от държава членка. Освен това следва да бъде възможно да се въведат съответните изменения на споразуменията за партньорство, посочени в Регламент (ЕС) 2021/1060, и те да бъдат одобрени по ускорен начин от Комисията.

(26)

Регулаторната рамка за изпълнението на програмите за периода 2014—2020 г. бе адаптирана през последните години, за да се осигурят на държавите членки и регионите допълнителна гъвкавост по отношение на правилата за изпълнение и по-голяма ликвидност за справяне с последиците от пандемията от COVID-19 и агресивната война на Русия срещу Украйна. За пълноценното използване и изпълнение на тези мерки, въведени в края на програмния период, са необходими достатъчно време и административни ресурси, по-специално в момент, в който държавите членки съсредоточават ресурсите си върху преразглеждането на оперативните програми за периода 2021—2027 г. във връзка с целите на STEP. За да се облекчи административната тежест за програмните органи и да се предотврати евентуалната загуба на средства към момента на приключването по чисто административни причини, сроковете за административно приключване на програмите за периода 2014—2020 г. следва да се удължат в регламенти (ЕС) № 1303/2013 (23) и (ЕС) № 223/2014 (24) на Европейския парламент и на Съвета. По-конкретно срокът за подаване на заявлението за окончателно плащане следва да се удължи с 12 месеца. Освен това срокът за подаване на документите за приключването също следва да се удължи с 12 месеца. В контекста на тези изменения е целесъобразно да се поясни, че храните и материалите, закупени до края на срока на допустимост (края на 2023 г.), следва да могат да продължат да се разпределят след тази дата.

За да се осигурят добро изпълнение на бюджета на Съюза и спазване на таваните на плащанията, плащанията, които трябва да се извършат през 2025 г., следва да се ограничат за всяка програма до 1 % от бюджетните кредити от ресурсите по многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027, установена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (25). Дължимите суми, надхвърлящи тавана от 1 % от бюджетните кредити за програмите за всеки фонд за 2025 г., не следва да се изплащат нито през 2025 г., нито през следващите години, а ще се използват само за уравняване на предварителното финансиране. Неусвоените суми следва да бъдат отменяни в съответствие с Регламент (ЕС) № 1303/2013 към момента на приключването. За да се гарантира, че най-отдалечените региони могат да използват пълноценно подкрепата от фондовете, попадащи в обхвата на настоящия регламент, следва да се поясни, че за целите на гъвкавостта, предвидена в Регламент (ЕС) № 1303/2013, допълнителните специални средства за най-отдалечените региони следва да се считат за част от разпределените средства по ЕФРР за същата категория региони като съответния най-отдалечен регион. Въпреки различните правила за допустимост, приложими за допълнителното специално разпределение, следва да е възможно също така тази гъвкавост да се прилага между допълнителното специално разпределение и другите средства по ЕФРР за същата категория региони в рамките на дадена програма.

(27)

Възможностите за гъвкавост, предвидени за програмния период 2014—2020 г., помогнаха на държавите членки в усилията им за реакция при кризи и възстановяване и при справянето с допълнителния натиск върху публичните бюджети, причинен от агресивната война на Русия срещу Украйна. За да се даде възможност на държавите членки, които се справят с продължаващия бюджетен натиск, в съответствие с възможността, предвидена в Регламент (ЕС) № 1303/2013, разширяването на възможността за прилагане на ставка на съфинансиране от Съюза в размер на 100 % за програмите за сближаване следва да бъде предвидено със обратно действие за последната счетоводна година от 1 юли 2023 до 30 юни 2024 г., когато държава членка уведоми Комисията преди подаването на окончателното заявление за междинно плащане за последната счетоводна година, в съответствие с бюджетните кредити и в зависимост от наличното финансиране.

(28)

InvestEU е водещата програма на Съюза за засилване на инвестициите, особено екологичния и цифровия преход, чрез предоставяне на финансиране, основано на търсенето — включително чрез механизми за смесено финансиране — и техническа помощ. Този подход допринася за привличането на допълнителен публичен и частен капитал в рамките на настоящите компоненти на политиката. За да се гарантира пълно усвояване на наличните средства и при условие че партньорите по изпълнението не разполагат с достатъчен капацитет за усвояване на заделените за тях 25 % от гаранцията от ЕС, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523, Комисията следва да може да предостави повече от 75 % от гаранцията на ЕС на групата на ЕИБ. В този контекст Комисията следва да насърчава и подпомага партньорите по изпълнението, различни от групата на ЕИБ, да усвоят изцяло финансирането, с което разполагат. Държавите членки се насърчават да правят вноски в раздела „Държави членки“ на InvestEU, за да се подкрепят финансови продукти, съгласувани с целите на STEP, в рамките на настоящите компоненти на политиката, без да се засягат приложимите правила за държавната помощ. Следва да бъде възможно държавите членки да включват като мярка в своите планове за възстановяване и устойчивост парична вноска за раздела „Държави членки“ на InvestEU в подкрепа на целите на STEP в рамките на настоящите компоненти на политиката. Тази допълнителна вноска в подкрепа на целите на STEP следва да може да достигне до 6 % от общия размер на отпуснатите финансови средства по плана за възстановяване и устойчивост, заделени за раздел „Държави членки“ на InvestEU. Следва да бъдат въведени и допълнителна гъвкавост и пояснения, за да се преследват по-добре целите на STEP. Следва да се полагат максимални усилия за проекти, допринасящи за целите на STEP, за да се гарантира, че в края на инвестиционния период е обхванат широк кръг от сектори и региони и че е избегната прекомерната концентрация на секторен или географски принцип.

(29)

„Хоризонт Европа“ е ключовата програма на Съюза за финансиране на научни изследвания и иновации, а Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) осигурява подкрепа, по-специално за иновации с потенциален авангарден и революционен характер с потенциал за разгръщане, които може да са твърде рискови за частните инвеститори. Допълнителна гъвкавост следва да се предвиди по линия на „Хоризонт Европа“, така че с инструмента „Ускорител“ на ЕСИ да може да се осигурява подкрепа във вид само на капитал за неподходящи за банково финансиране МСП, включително стартиращи предприятия, и за неподходящи за банково финансиране и малки дружества със средна пазарна капитализация, осъществяващи иновации, по-специално тези, които работят в сферата на технологиите, подкрепяни от STEP, независимо от това дали преди това са получили други видове подкрепа от инструмента „Ускорител“ на ЕСИ. За изпълнението на финансовия инструмент, който е част от инструмента „Ускорител“ на ЕСИ, който предоставя инвестиции чрез собствен капитал или друга възстановима форма („фонда на ЕСИ“) в момента — освен в извънредни случаи — действа ограничението, че размерът на инвестицията не може да надхвърля 15 милиона евро, и фондът не може да поема следващи кръгове на финансиране или инвестиции в по-големи размери. С осигуряването на възможност за подкрепа във вид само на капитал за неподходящи за банково финансиране МСП и малки дружества със средна пазарна капитализация ще се преодолее съществуващият на пазара недостиг на финансиране, по-специално за потребности от инвестиции в диапазона от 15 до 50 милиона евро. Освен това опитът показва, че сумите, заделени за пилотния проект на ЕСИ по линия на „Хоризонт 2020“, създадена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (26) не се усвояват изцяло. Регламент (ЕС) 2021/695 също следва да се измени, за да се отрази увеличеният финансов пакет за Европейския фонд за отбрана.

(30)

ЕСИ играе ключова роля за предлагането на първоначално финансиране за бързо развиващи се стартиращи предприятия и малки дружества със средна пазарна капитализация. Със своите специализирани познания, ЕСИ е в идеална позиция да увеличи възможностите за финансиране на дружествата, които търсят капитал за разрастване след началния иновационен етап. Като се има предвид централната роля на Фонда на ЕСИ за успеха на STEP, законодателните разпоредби относно функционирането на ЕСИ следва да бъдат изяснени.

(31)

Европейският фонд за отбрана е водещата програма за подобряване на конкурентоспособността, иновациите, ефикасността и технологичната автономност на отбранителната промишленост на Съюза, с което допринася за отворената стратегическа автономност на Съюза. Развитието на отбранителните способности е от решаващо значение, тъй като то стои в основата на капацитета и автономността на промишлеността на Съюза при разработването на отбранителни продукти и на независимостта на държавите членки като крайни потребители на такива продукти. Затова допълнителен финансов пакет следва да се предостави за подпомагане на проекти, допринасящи за разработването на приложения в областта на отбраната, попадащи в обхвата на настоящия регламент.

(32)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно да се засили суверенитетът и сигурността на Съюза, да се ускорят екологичният и цифровият му преход, да се подобри неговата конкурентоспособност и да се намалят неговите стратегически зависимости, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,