(1)

Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA) на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) функционира от 2019 г. по отношение на мониторинга, докладването и проверката на емисиите и е предназначена да бъде глобално прилагана, основана на пазара мярка, насочена към компенсиране на емисиите на въглероден диоксид от международното въздухоплаване, които са над определено равнище, с някои компенсационни кредити, считано от 1 януари 2021 г.

(2)

Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата („РКООНИК“) (4), влезе в сила през ноември 2016 г. Страните по споразумението се договориха да задържат покачването на средната температура в световен мащаб значително под 2 °C над нивата от прединдустриалния период и да полагат усилия за ограничаването на покачването на температурата до 1,5 °C над нивата от прединдустриалния период. Този ангажимент беше подсилен с приемането на Пакта за климата от Глазгоу през ноември 2021 г., в който Конференцията на страните призна, че последиците от изменението на климата биха били много по-малки при покачване на температурата с 1,5 °C в сравнение с 2 °C, и реши да продължи усилията за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 °C.

(3)

При спазване на различията между законодателството на Съюза и разпоредбите в първото издание на приложение 16, том IV към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване — Схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA), с което се създават международните стандарти и препоръчителни практики за опазване на околната среда по CORSIA („SARP по CORSIA“), за които ИКАО е уведомена след приемането на Решение (ЕС) 2018/2027 на Съвета (5), и с оглед на начина, по който Европейският парламент и Съветът изменят законодателството на Съюза, Съюзът възнамерява да въведе CORSIA чрез Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6).

(4)

Делегиран регламент (ЕС) 2019/1603 на Комисията (7) беше приет с цел подходящо прилагане на правилата на CORSIA за мониторинг, докладване и проверка на емисиите от въздухоплаването. Компенсирането по смисъла на SARP по CORSIA се изчислява на базата на емисиите на CO2, проверени в съответствие с посочения делегиран регламент.

(5)

Поради голямото намаление на емисиите от въздухоплаването през 2020 г. вследствие на пандемията от COVID-19, на своята 220-ата сесия през юни 2020 г. Съветът на ИКАО реши, че за периода 2021—2023 г. като база за изчисляване на компенсирането, което да се извършва от операторите на въздухоплавателни средства, следва да се използват емисиите от 2019 г. Това решение беше одобрено от 41-вото събрание на ИКАО през октомври 2022 г.

(6)

През 2021 г. емисиите от въздухоплаването не надхвърлиха общите равнища от 2019 г. На 31 октомври 2022 г. ИКАО определи, че коефициентът на растеж на сектора (SGF) за емисиите от 2021 г. е равен на нула. SGF е параметър от методологията на CORSIA, използвана за изчисляване на годишните изисквания за компенсиране от операторите. Поради това допълнителното компенсиране от операторите на въздухоплавателни средства за 2021 г. се равнява на нула.

(7)

Държавите членки следва да приложат CORSIA, като уведомят до 30 ноември 2022 г. операторите на въздухоплавателни средства, които притежават свидетелство за авиационен оператор, издадено от държава членка, и операторите на въздухоплавателни средства, които са регистрирани в държава членка, за изискваното от тези оператори на въздухоплавателни средства компенсиране по отношение на 2021 г.

(8)

Доколкото целите на настоящото решение не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците му могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(9)

Важно е да се гарантира правна сигурност за националните органи и за операторите на въздухоплавателни средства по отношение на компенсирането по CORSIA за 2021 г. възможно най-рано през 2022 г. Ето защо настоящото решение следва да влезе в сила незабавно.

(10)

Без да се засяга приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО по отношение на приноса на въздухоплаването към целта на Съюза за намаляване на емисиите в цялата икономика и за подходящо прилагане на глобална, основана на пазара мярка, предназначението на настоящото решение е то да бъде изцяло временна мярка, която да се прилага само до изтичането на срока за транспониране на посочената директива. В случай че срокът за транспониране не е изтекъл до 30 ноември 2023 г. и ИКАО определи, че SGF за емисиите от 2022 г. е равен на нула, държавите членки следва да уведомят операторите на въздухоплавателни средства, че изискваното от тях компенсиране по отношение на 2022 г. се равнява на нула. Ако SGF за емисиите от 2022 г. е различен от нула, Комисията следва да може, когато е целесъобразно, да представи ново предложение за изчисляване на изискванията за компенсиране и уведомяването за тях.

(11)

Директива 2003/87/ЕО следва да бъде съответно изменена,