(1)

В член 5 от Регламент (ЕС) 2019/787 се съдържат определението и изискванията за етиловия алкохол от земеделски произход, наричан също от отрасъла „алкохол от земеделски произход“, „неутрален алкохол“ или „ректифициран алкохол“. Техническото определение и посочените изисквания са пренесени без съществена промяна спрямо предвидените в точка 1 от приложение I към Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2).

(2)

Определението и изискванията за етиловия алкохол от земеделски произход, предвидени в член 5 от Регламент (ЕС) 2019/787, са обаче частично остарели от техническа и научна гледна точка. По-специално, максимално допустимите граници на някои остатъчни вещества трябва да бъдат приведени в съответствие с техническите параметри, използвани понастоящем от отрасъла и от повечето лаборатории за анализ. Технологичният напредък в тази област обосновава необходимостта от изменение на това определение и тези изисквания.

(3)

Позоваванията на „обща киселинност“, „летливи азотни основи“ и „сух екстракт“, предвидени в член 5, буква г), точки i), vi) и vii) от Регламент (ЕС) 2019/787, вече не са от значение, тъй като обикновено не се използват като технически параметри на процеса поради незначителното наличие на такива остатъчни вещества в алкохол с алкохолно съдържание по обем 96 % vol и малката вероятност то да се открие в етилов алкохол от земеделски произход.

(4)

Що се отнася до „естерите“ и „висшите алкохоли“, максимално допустимите граници, предвидени в член 5, буква г), точки ii), iii) и iv) от Регламент (ЕС) 2019/787, не са достатъчно конкретни и понастоящем изискват използването на мокри химични методи, които не са определени в правото на Съюза. По-точното определяне на веществата, за които се прилагат максимално допустимите граници, би подобрило резултатите от анализите, които трябва да се извършват върху етиловия алкохол от земеделски произход с методи като газова хроматография, и би било от полза за анализаторите, тъй като много от по-старите техники за анализ налагат използване на опасни химикали.

(5)

По-конкретно, подходящо е естерите да се ограничат само до „етилов ацетат“. Макар при процеса на ферментация да могат да се образуват много естери, естерът с най-висока концентрация е етиловият ацетат, докато другите естери, евентуално присъстващи в етиловия алкохол от земеделски произход, е малко вероятно да бъдат открити чрез използване на стандартни аналитични техники и допринасят в незначителна степен за общото количество естери. Измерването на етиловият ацетат следва да се основава на референтния метод, определен в Регламент (ЕО) № 2870/2000 на Комисията (3), тъй като това е утвърден метод, който понастоящем се използва за анализ на редица спиртни напитки.

(6)

По сходен начин основният алдехид, който допринася за общото съдържание на алдехиди, е „ацеталдехид“. Ето защо е целесъобразно като параметър при това определяне да се използва само ацеталдехидът. Тъй като ацеталдехидът е в равновесие с 1,1-диетоксиетан, т.е. и двете молекули са налични и се преобразуват една в друга поради химичните физични условия, е необходимо също така да се отчете фракцията на ацеталдехида, съдържаща се в ацетала. Измерването на ацеталдехида следва да се основава на референтния метод, определен в Регламент (ЕО) № 2870/2000, тъй като това е утвърден метод, който понастоящем се използва за анализ на редица спиртни напитки.

(7)

След ферментация има наличие на значителни количества висши алкохоли. В етиловия алкохол от земеделски произход обаче се съдържа само малко количество висши алкохоли, тъй като висшите алкохоли се дестилират лесно поради по-високите точки на кипене. Измерването на висшите алкохоли следва да се основава на референтния метод, определен в Регламент (ЕО) № 2870/2000, тъй като това е утвърден метод, който понастоящем се използва за анализ на редица спиртни напитки.

(8)

Що се отнася до „фурфурола“, настоящото изискване да няма следи от наличие на такъв важи за мокрия химичен метод, който вече не се използва в повечето държави членки и така се възпрепятства използването на единни и определени методи за анализ и резултати. Тъй като понастоящем няма определен референтен метод за анализ на фурфурола в етиловия алкохол от земеделски произход, е целесъобразно да се определи праг, който може да бъде постигнат с различните методи, използвани понастоящем в повечето лаборатории в държавите членки, които са станали по-точни от първоначалното включване на това изискване. Измерването на фурфурола следва да се основава на метода на течната хроматография за съединенията, отделящи се от дървесината, определен в Регламент (ЕО) № 2870/2000.

(9)

Освен това от съображения за изчерпателност и в съответствие с определението за дестилат от земеделски произход, установено в член 4, точка 7 от Регламент (ЕС) 2019/787, е целесъобразно да се предвиди, че етиловият алкохол от земеделски произход е резултат от дестилацията на селскостопански продукти след алкохолна ферментация.

(10)

Поради това Регламент (ЕС) 2019/787 следва да бъде съответно изменен,