Член 1

Предмет

С настоящия регламент се уреждат мерките за ликвидиране на вредителя Synchytrium endobioticum (Schilbersky) Percival и за предотвратяване на разпространението му на територията на Съюза.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„посоченият вредител“ означава Synchytrium endobioticum (Schilbersky) Percival;

2)	„посочените растения“ означава растения от Solanum tuberosum L., различни от семена.

Член 3

Наблюдения и лабораторни изпитвания на посочения вредител

Член 4

Обявяване на производствени обекти за нападнати от вредителя и на посочени растения за заразени

1.	Компетентните органи обявяват производствения обект за нападнат от посочения вредител, когато наличието на посочения вредител в този обект е било официално потвърдено чрез изпитванията, посочени в член 3, параграф 2.

2.	Посочените растения, които са отгледани в производствен обект, обявен за нападнат от посочения вредител, или са били в контакт с почвата, в която е бил открит посоченият вредител, се обявяват официално за заразени.

Член 5

Определяне на демаркационни области

Член 6

Мерки за ликвидиране

Член 7

Сортове картофи, устойчиви на патотипове на посочения вредител

Член 8

Уведомяване за потвърдено наличие на посочения вредител върху устойчив сорт картофи

Член 9

Отмяна на мерките

Член 10

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Методи за наблюдение за откриване и идентифициране на посочения вредител съгласно член 3, параграф 2

1.   Изпитване с помощта на спори

За откриване и идентифициране се използват летни спорангии и спящи спори, които се получават от почвата след пресяване или директно от растителния материал.

2.   Методи за откриване

За екстрахирането на спори на посочения вредител от почвата се използва един от следните методи:

а)	метод за пресяване на почвата, описан от Pratt (1976) (1);

б)	метод за пресяване на почвата, описан от Leeuwen et al. (2005) (2);

в)	техника за зонално центрофугиране за обработка на проби с висока пропускателна способност, описана от Wander et al. (2007) (3).

3.   Методи за идентифициране

След екстрахирането спорите на посочения вредител се идентифицират по един от следните методи:

а)	морфологична идентификация под светлинен микроскоп с увеличение от 100 до 400 пъти;

б)	стандартен PCR с използване на праймери по Lévesque et al. (2001) (4) и van den Boogert et al. (2005) (5);

в)	PCR в реално време с използване на праймери по van Gent-Pelzer et al. (2010) (6);

г)	PCR в реално време с използване на праймери по Smith et al. (2014) (7).

4.   Жизнеспособност на спящите спори

Жизнеспособността на спящите спори може да се определи чрез микроскопско или биологично изследване. Жизнеспособността на спорангиите може да се определи чрез микроскопско изследване на спорангията с използване на лактофенол или във вода (Przetakiewicz 2015) (8). Спорангии с гранулирано съдържание или с леко заоблена протоплазма може да се считат за жизнеспособни. Тези, при които се наблюдава трайна плазмолиза или които нямат видимо съдържание, се считат за мъртви.

Като алтернативно решение или в случай на съмнение може да се извърши биологично изследване съгласно описанието в точка 3 от приложение IV.

5.   Определяне на патотиповете

Определянето на патотиповете изисква израстъците да са свежи.

Инокулумът за изпитването се получава по един от следните методи:

а)

метод на SASA (Science and Advice for Scottish Agriculture — Научно-консултантски институт за шотландско земеделие), състоящ се от следните два етапа: i) получаване на инокулум Старата (кафява) тъкан на израстъците се натрошава на по-малки парчета и се изсушава на въздух при стайна температура, докато стане твърда. Твърдата тъкан се раздробява ръчно или механично. Раздробеният материал се пресява чрез сухо пресяване, като се събира фракцията от 25 до 75 μm, след което се екстрахира по метода с използване на хлороформ на Pratt (1976)1; ii) получаване на свежи израстъци Приблизително 10 mg от екстрахираните спящи спори се разпръскат по повърхността на 10 ml стерилна дестилирана вода в малко пластмасово блюдо на Петри и се инкубират на тъмно при 20 °C до покълването. Картофените клубени с малки кълнове с дължина около 1 до 2 mm се поставят в прозрачни пластмасови кутии, обвити с влажна хартия тип тишу с маркирани кълнове, ориентирани нагоре. Кълновете се опръстеняват с разтопен вазелин, като се използва спринцовка. Пръстенът трябва да не е разкъсан и да е достатъчно висок, за да задържи суспензията от спори без изтичане. 10 ml покълнали спящи спори се разреждат допълнително до 20 ml със стерилна вода и се поставят вътре в пръстените с пипета или флакон с изстискване до пълното потапяне на кълновете в суспензията от спори. Пластмасовите кутии се покриват с капаци и се инкубират в продължение на 4 дни при температура 10 °C, след което кутиите се отварят, инокулумът и вазелиновите пръстени се отстраняват и кутиите се преместват в оранжерия с водна мъгла при 15 до 18 °C (16 часа светлина);

б)	метод на Spiekermann & Kothoff (1924) (9);

в)	метод на Potoček et al. (1991) (10);

г)	метод на Glynne-Lemmerzahl (Glynne 1925 (11); Lemmerzahl 1930 (12); Noble и Glynne 1970 (13)).

За определяне на всички патотипове, за които е известно, че са от значение за Съюза (1(D1), 2(G1), 6(O1), 18(T1) и 38(Nevşehir), се използва диференциален тест за инфектиране с различни сортове на посоченото растение, както е посочено в таблицата. Тестът за инфектиране се извършва съгласно упоменатия в буква г) протокол (метод на Glynne-Lemmerzahl).

Селективна чувствителност на отделните видове картофени култури за целите на определянето на патотиповете на S. endobioticum

Видове култури	Патотипове на S. endobioticum
	1(D1)	2(G1)	6(O1)	18(T1)	38(Nevşehir)
Tomensa/Evora/Deodara	S	S	S	S	S
Irga/Producent	R	S	S	S	S
Talent	R	R*	R*	S	S
Saphir	R	S	R	R	S
Ikar/Gawin/Karolin/Belita	R	R	R	R	R
„S“: Възприемчив „R“: Устойчив *: сочи слаба възприемчивост на сорта към S. endobioticum („наличие на ненекротични сорусни полета без образуване на израстъци“).

---

(1)  Pratt MA. 1976. A wet-sieving and flotation technique for the detection of resting sporangia of Synchytrium endobioticum in soil. Annals of Applied Biology 82: 21 – 29.

(2)  van Leeuwen GCM, Wander JGN, Lamers J, Meffert JP, van den Boogert PHJF, Baayen RP. 2005. Direct examination of soil for sporangia of Synchytrium endobioticum using chloroform, calcium chloride and zinc sulphate as extraction reagents. EPPO Bulletin 35: 25 – 31.

(3)  Wander JGN, van den Berg W, van den Boogert PHJF, Lamers JG, van Leeuwen GCM, Hendrickx G, Bonants P. 2007. A novel technique using the Hendrickx centrifuge for extracting winter sporangia of Synchytrium endobioticum from soil. European Journal of Plant Pathology 119: 165 – 174.

(4)  Lévesque CA, de Jong SN, Ward LJ & de Boer SH (2001) Molecular phylogeny and detection of Synchytrium endobioticum, the causal agent of potato wart. Canadian Journal of Plant Pathology 23: 200–201.

(5)  van den Boogert PHJF, van Gent-Pelzer MPE, Bonants PJM, de Boer SH, Wander JGN, Lévesque CA, van Leeuwen GCM, Baayen RP. 2005. Development of PCR-based detection methods for the quarantine phytopathogen Synchytrium endobioticum, causal agent of potato wart disease. European Journal of Plant Pathology 113: 47 – 57.

(6)  van Gent-Pelzer MPE, Krijger M, Bonants PJM. 2010. Improved real-time PCR assay for the detection of the quarantine potato pathogen, Synchytrium endobioticum, in zonal centrifuge extracts from soil and in plants. European Journal of Plant Pathology 126: 129 – 133.

(7)  Smith DS, Rocheleau H, Chapados JT, Abbott C, Ribero S, Redhead SA, Lévesque CA, De Boer SH. 2014. Phylogeny of the genus Synchytrium and the development of TaqMan PCR assay for sensitive detection of Synchytrium endobioticum in soil. Phytopathology 104: 422 – 432.

(8)  Przetakiewicz, J. 2015. The Viability of Winter Sporangia of Synchytrium endobioticum (Schilb.) Perc. From Poland. American Journal of Potato Research 92:704-708.

(9)  Spieckermann A, Kothoff P. 1924. Testing potatoes for wart resistance. Deutsche Landwirtschaftliche Presse 51: 114 – 115.

(10)  Potoček J, Krajíčková K, Klabzubová S, Krejcar Z, Hnízdil M, Novák F, Perlová V. 1991. Identification of new Synchytrium endobioticum (Schilb.) Perc. pathotypes in Czech Republic. Ochrana Rostlin 27: 191 – 205.

(11)  Glynne MD. 1925. Infection experiments with wart disease of potatoes. Synchytrium endobioticum. Annals of Applied Biology 12: 34 – 60.

(12)  Lemmerzahl J. 1930. A new simplified method for inoculation of potato cultivars to test for wart resistance. Züchter 2: 288 – 297.

(13)  Noble M, Glynne MD. 1970. Wart disease of potatoes. FAO Plant Protection Bulletin 18: 125 – 135.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Образец за извършването на наблюдение, предвиден в член 3

Образец за представяне на резултатите от наблюдението на рака по картофите при картофената реколта от предходната година.

Моля, използвайте тази таблица само за резултатите от наблюдението при картофи, чиято реколта е прибрана във вашата страна

Държава членка или зона

Категория картофи

Обща добивна площ (ha)

Визуална проверка на клубените

Лабораторно изпитване

Друга информация

Брой проби

Брой партиди

Размер на пробата

Период на пробовземане

Брой на съмнителните

Брой проби

Размер на пробите

Вид на теста

Брой на положителните

Проби

Партиди

Проби

Партиди

Картофи за производство на клубени за засаждане

За съхранение и преработка

Друга  (1) (уточнете)

---

(1)  За държавите с регистрирани огнища например може да е уместно да се посочи отделно от общите наблюдения количеството на пробите, използвани за проучване или проследяване на огнищата.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Протокол за оценка на устойчивостта на даден сорт съгласно член 7, параграф 2

Протоколът за оценка на устойчивостта на даден сорт включва следните етапи:

1)	Изпитват се най-малко 40 клубена или кълна от всеки сорт на посоченото растение. Те се разделят на две групи (повторения).

2)	Изпитването в общия случай продължава две години. Само в случай че даден сорт проявява изключителна възприемчивост към определен патотип на посочения вредител, продължителността на изпитването може да бъде намалена на една година.

3)	Преди началото на сезона на изпитване инокулумът се изпитва за чистота, като се използват методите, описани в приложение I.

4)	В изпитването винаги се включва положителна контрола под формата на сорт от посоченото растение, който е изключително възприемчив към патотипа на посочения вредител, който ще бъде изпитван.

5)

Използва се един от следните методи на изпитване: i) методът на Glynne-Lemmerzahl (Glynne 1925, Lemmerzahl 1930, Noble & Glynne 1970); ii) методът на Spieckermann (Spieckermann & Kothoff 1924); или iii) методът на SASA (Science and Advice for Scottish Agriculture — Научно-консултантски институт за шотландско земеделие), състоящ се от следните етапи: — подготовка на клубените: Клубените се изваждат от хладилния склад около 10 дни преди планираната инокулация, внимателно се измиват, изсушават се и се съхраняват на тъмно при стайна температура, за да се предизвика покълване. Във всяка инокулация се включва силно възприемчив сорт („Morene“ или сорт със сравнима възприемчивост), който да служи като положителна контрола; — покълване на спящите спори: Условията за предизвикване на покълване на спящите спори се осигуряват 21 дни преди инокулацията. Приблизително 10 mg от екстрахираните спори се разпръскат по повърхността на 10 ml стерилна дестилирана вода в малко пластмасово блюдо на Петри и се инкубират на тъмно при 20 °C до покълването. Съдържанието на всяко блюдо на Петри се разрежда с още 10 ml стерилна дестилирана вода за инокулацията; — инокулация и инкубиране на кълновете: Когато кълновете достигнат дължина 1 mm, те се опръстеняват с разтопен вазелин. Вазелиновият пръстен трябва да не е разкъсан, за да задържа суспензията от спори без изтичане, и да е достатъчно висок, за да може суспензията да покрие кълновете. Върху всеки клубен трябва да бъде опръстенен един-единствен кълн или само една група кълнове. Клубените се поставят в пластмасови кутии, обвити с влажна хартия тип тишу с опръстенените кълнове, ориентирани нагоре. Вазелиновите пръстени се пълнят със суспензия от спори, като се използва пипета или флакон с изтискване до пълното потапяне на кълновете. Пластмасовите кутии се покриват с капаци и се инкубират в продължение на 4 дни при температура 10 °C на тъмно, след което вазелиновите пръстени се отстраняват и кутиите се поставят отворени в оранжерии при 15—18 °C при периодично мъглуване (3 пъти на ден в продължение на 30 минути). В случаите, в които не е постигнато инфектиране, например поради загниване или неразвитие на кълна, клубенът може да бъде подложен на повторно изпитване, като се използва друг кълн; — оценка: Кълновете се изследват за инфектиране 28 дни след инокулацията, като се използва стереоскопичен микроскоп с увеличение от 10 до 15 пъти и светлинен микроскоп. Реакции с оценка 4 или 5, както е посочено в таблицата, се наблюдават при най-малко 80 % от клубените, използвани като положителна контрола. Поне един клубен е с реакция от ниво 5.

6)	Всички клубени се оценяват и получават оценка за нивото на устойчивост от 1 до 5, както е посочено в таблицата.

7)

Всеки изпитан сорт се причислява към група на устойчивост („високоустойчив“, „устойчив“, „слабо възприемчив“ или „изключително възприемчив“) в съответствие с наблюдавания диапазон на оценките в рамките на съответната популация от изпитвани отделни клубени или кълнове: i) даден сорт се счита за „високоустойчив“, ако за всички клубени във всички повторения се получи оценка 1; ii) даден сорт се счита за „устойчив“, ако за всички клубени във всички повторения се получи оценка между 1 и 3; iii) даден сорт се счита за „слабо възприемчив“, ако един или повече клубени получат оценка 4 (ако само за един клубен се получи оценка 4, изпитването може да се повтори, за да се изключи евентуален примес в сортовата партида); iv) даден сорт се счита за „изключително възприемчив“, ако поне за един клубен в едно повторение се получи оценка 5. Стандартна система за оценяване за изпитваните популации от картофи Стандартна оценка Група на устойчивост Описание на устойчивостта Описание 1 R1 Изключително устойчива Ранна защитна некроза; няма видимо образуване на соруси. 2 R1 Устойчива Късна защитна некроза; образуване на частично видими соруси; незрели соруси или некротични соруси преди зрелостта. 3 R2 Слабо устойчива Много късна защитна некроза; единичен зрял сорус или развити сорусни полета, но напълно заобиколени от некроза; допустими са до пет ненекротични летни соруса, ясна некроза в други участъци на същия клубен. Няма образуване на израстъци или спящи спори. За да се избере измежду група 3 и 4, може да е необходимо да се подготвят тънки предметни стъкла с инфектирана тъкан: ако няма спящи спори, оценката трябва да бъде 3. 4 S1 Слабо възприемчива Разпръснати инфекции; малобройни ненекротични соруси или сорусни полета; късна некроза може да се наблюдава на други места на инфектиране по кълна; кълнът може да е леко деформиран (удебелен). Налице са спящи (зимни) спорангии. За да се избере измежду групи 3 и 4, може да е необходимо да се подготвят тънки предметни стъкла с инфектирана тъкан: ако има спящи спори, оценката трябва да бъде 4. 5 S2 Изключително възприемчива Гъсти инфектирани полета, множество зрели ненекротични соруси и сорусни полета, полета с разположени нагъсто ненекротични инфектирани участъци, преобладаващо образуване на израстъци.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Условия за отмяна на мерките по член 9

1.   Условия за отмяна на мерките

1.1.

След изтичане на най-малко 50 години от последното откриване на посочения вредител, ако непрекъснато се води регистър на културите в нападнатата от вредителя зона, от който става видно, че през цялото време са спазвани разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 3 и че нападнатата от вредителя зона не е била използвана като постоянно затревена площ.

1.2.

След изтичане на най-малко 20 години от последното откриване на посочения вредител, ако непрекъснато се води регистър на културите, от който става видно, че през цялото време са спазвани разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 3 и че нападнатата от вредителя зона не е била използвана като постоянно затревена площ; и — ако не са открити признаци на инфектиране с посочения вредител при две биологични изследвания (описани в точка 3) с използване на възприемчиви сортове картофи; или — ако не са открити признаци на инфектиране с посочения вредител при едно биологично изследване (описано в точка 3) с използване на възприемчиви сортове картофи и ако при пряко микроскопско изследване на почвата от нападнатата от вредителя зона не са открити жизнеспособни спящи спори след екстрахиране на спори по един от методите, предвидени в точка 2 от приложение I. Процедурата, която трябва да се използва за получаване на почвата за изпитването, включва всички изброени по-долу етапи: — нападнатата от вредителя зона се разделя на участъци от по 0,33 ha всеки; — от всеки участък се вземат 60 подпроби на дълбочина от 20 cm, равномерно разпределени в цялата зона или групирани в съответствие с известните нападнати от вредителя огнища; — подпробите се смесват старателно, така че да се получат по 3 проби от хектар.

2.   Частична отмяна на мерките

След изтичане на най-малко 10 години от последното откриване на посочения вредител в нападнатата от вредителя зона, може да се обмисли възможността за частична отмяна на мерките, предвидени в член 6, за тези зони, ако непрекъснато се води регистър на културите, от който става видно, че през цялото време са спазвани разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 3 и че нападнатата от вредителя зона не е била използвана като постоянно затревена площ, и:

а)	ако не са открити признаци на инфектиране с посочения вредител при две биологични изследвания, описани в точка 3, с използване на възприемчиви сортове картофи; или

б)

ако не са открити признаци на инфектиране с посочения вредител при едно биологично изследване, описано в точка 3, с използване на възприемчиви сортове картофи и ако при пряко микроскопско изследване на почвата от нападнатата от вредителя зона са открити по-малко от 5 жизнеспособни спящи спори на грам почва след екстрахиране на спори по един от методите, предвидени в точка 2 от приложение I.

Процедурата, която трябва да се използва за получаване на почвата за изпитването, включва всички изброени по-долу етапи:

—	нападнатата от вредителя зона се разделя на участъци от по 0,33 ha всеки;

—	от всеки участък се вземат 60 подпроби на дълбочина от 20 cm, равномерно разпределени в цялата зона или групирани в съответствие с известните нападнати от вредителя огнища;

—	подпробите се смесват старателно, така че да се получат по 3 проби от хектар.

Когато тези условия не са изпълнени, възможността за частична отмяна на мерките може да се обмисли отново след период на изчакване от най-малко 2 години. При определяне на продължителността на този период на изчакване държавите членки вземат предвид нивото на заразата и/или броя на откритите жизнеспособни спори.

3.   Биологични изследвания с оглед отмяна на мерките

Няколко клубени от посочените растения се инкубират в саксии заедно с най-малко 5 l почва при температура, влажност и условия на осветеност, които са благоприятни за растежа на картофите. Трябва да се използва сорт, който е силно възприемчив към всички патотипове (например Deodara, Evora, Morene, Tomensa, Maritiema, Arran Chief).

Култивираните картофени растения се разрязват, когато достигнат височина от около 60 cm. След приблизително 100 дни новосформираните клубени се изследват за израстъци.

В изследването винаги трябва да се включват отрицателни контроли от почва, свободна от посочения вредител, и положителни контроли от нападната от вредителя почва. Изпитването се счита за валидно, ако израстъци се формират в клубени от положителната контрола и не се формират израстъци в клубените от отрицателната контрола. Води се регистър на температурата и влажността в оранжерията. Сформираните в изпитваните проби израстъци се изследват под микроскоп за наличие на летни спорангии и/или спящи спори.

Цялото изпитване се извършва при условия, предотвратяващи по-нататъшното разпространение на посочения вредител.