(1)

На 5 октомври 2016 г. Съюзът ратифицира Парижкото споразумение, прието съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (наричано по-нататък „Парижкото споразумение“). С Парижкото споразумение страните, които са го ратифицирали, се приканват да засилят глобалните действия в отговор на заплахата от изменението на климата, с цел повишаването на температурата в световен мащаб да се ограничи значително под 2 °C.

(2)

В съответствие с Парижкото споразумение на 11 декември 2019 г. Комисията публикува съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейския зелен пакт, с което пое ангажимент за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, и за превръщане на Съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна и конкурентоспособна икономика, с ефективно използване на ресурсите, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси. В съобщението относно Европейския зелен пакт, с което се определя нова стратегия за растеж, се посочва необходимостта да се подкрепят екологично чисти революционни технологии в стоманодобива, водещи до производство на стомана с нулеви въглеродни емисии до 2030 г., и да се проучи дали може да се използва част от финансирането, ликвидирано във връзка с Европейската общност за въглища и стомана. В съобщението се посочва също, че всички действия и политики на Съюза следва да действат обединено, за да може Съюзът да осъществи успешен и справедлив преход към устойчиво бъдеще. В съответствие с принципа за ненанасяне на вреда, на който се позовава съобщението, целите на програмата за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана се преразглеждат, така че тя вече да не обхваща дейности, които поддържат добива, преработката и прекомерната употреба на въглища.

(3)

Съюзът осъществява амбициозна политика за действия в областта на климата и е въвел регулаторна рамка за постигане на своята цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. По-специално с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (2) е установена законодателната основа за надеждно, приобщаващо, ефективно по отношение на разходите, прозрачно и предвидимо управление на Енергийния съюз и действията в областта на климата, с което се гарантира постигането на целите до 2030 г. и дългосрочните цели на Енергийния съюз в съответствие с Парижкото споразумение.

(4)

В своето съобщение до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Плана за инвестиции за устойчива Европа и Плана за инвестиции на Европейския зелен пакт Комисията обяви своето намерение да предложи преразглеждане на Решение 2008/376/ЕО на Съвета (3) с цел да осигури възможност за финансиране на големи авангардни проекти за научни изследвания и иновации в областта на чистото производство на стомана, както и на научноизследователски дейности в сектора на въгледобива в съответствие с принципите на Механизма за справедлив преход.

(5)

В допълнение към това докладът за мониторинг и оценка на програмата за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана (наричана по-нататък „програмата за изследвания“) съдържа препоръка да се изменят целите на научните изследвания в областта на въглищата и стоманата, посочени в глава II, раздели 3 и 4 от Решение 2008/376/ЕО, и да се подпомогнат авангардните научни изследвания в сектора на стоманата, както и емблематични проекти в сектора на въгледобива.

(6)

Затова е необходимо целите на програмата за изследвания на Изследователския фонд за въглища и стомана да се приведат в съответствие с международните споразумения, като например Парижкото споразумение, както и с научните, технологичните и политическите цели на Съюза за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

(7)

Съвместно програмираните партньорства са се доказали като ефективни в обединяването на ресурси за обща европейска изследователска цел. За да се подпомогне постигането на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г., е необходимо да се предвиди възможност за предоставяне на подкрепа чрез съвместно програмирани европейски партньорства, във взаимодействие и последователно с други програми. Европейското партньорство би могло да бъде идеален инструмент за обединяване на ресурси за подкрепа на научни изследвания в областта на авангардните технологии за намаляване на емисиите на CO2 в сектора на стоманодобивната промишленост.

(8)

Поради това Решение 2008/376/ЕО следва да бъде съответно изменено,