Член 1

Приемат се насоките за политиките по заетостта на държавите членки („насоките“), съдържащи се в приложението. Тези насоки са част от интегрираните насоки.

Член 2

Държавите членки вземат предвид насоките в своите политики по заетостта и програми за реформи, за които те представят доклад в съответствие с член 148, параграф 3 от ДФЕС.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Насока 5: Насърчаване на търсенето на работна ръка

Държавите членки следва активно да насърчават устойчива социална пазарна икономика и да улесняват и подкрепят инвестициите в създаването на качествени работни места. За тази цел те следва да намалят пречките, пред които са изправени предприятията при наемането на работници, да насърчават отговорното предприемачество и действителната самостоятелна заетост, и по-специално да подкрепят създаването и разрастването на микро-, малки и средни предприятия, включително чрез достъп до финансиране. Държавите членки следва активно да насърчават развитието на социалната икономика, социалните иновации и социалните предприятия, и да подкрепят тези иновативни форми на заетост, които създават възможности за качествени работни места и генерират социални ползи на местно равнище.

С оглед на сериозните икономически и социални последици, предизвикани от пандемията от COVID-19, следва да има на разположение добре разработени схеми за работа с намалено работно време и подобни механизми, за да се запази заетостта, да се ограничат загубите на работни места и да се предотвратят дългосрочните отрицателни последствия за икономиката, дружествата и човешкия капитал. За да се подпомогне създаването на работни места по време на възстановяването, следва да се разгледат възможностите за добре разработени стимули за наемане на работа и мерки за преквалификация.

Данъчното облагане следва да се измести от труда към други източници, които подкрепят повече заетостта и приобщаващия растеж и са съобразени с целите в областта на климата и околната среда, като се взема предвид преразпределителният ефект на данъчната система, като същевременно се защитават приходите с цел адекватна социална закрила и разходи за стимулиране на растежа.

Държавите членки, включително тези, които имат национални механизми за определяне на законоустановени минимални заплати, следва да осигурят ефективно участие на социалните партньори по прозрачен и предвидим начин, като дават възможност за адекватна адаптация на заплатите с оглед на промените в производителността и осигуряват справедливи възнаграждения, позволяващи достоен стандарт на живот, като същевременно обръщат специално внимание на групите с ниски и средни доходи с цел постигане на конвергенция във възходяща посока. Механизмите за определяне на заплатите следва да отчитат икономическите резултати по региони и сектори. Държавите членки следва да насърчават социалния диалог и колективното договаряне за определяне на възнагражденията. Зачитайки националните практики и автономността на социалните партньори, държавите членки и социалните партньори следва да гарантират, че всички работници имат адекватни и справедливи възнаграждения, като се ползват пряко или непряко от колективни трудови договори или адекватни законоустановени минимални заплати, като се взема предвид тяхното въздействие върху конкурентоспособността, създаването на работни места и бедността при работещите.

Насока 6: Повишаване на предлагането на работна ръка и подобряване на достъпа до заетост, умения и компетентности

В контекста на технологичен и екологичен преход и демографски промени държавите членки следва да насърчават устойчивостта, производителността, пригодността за заетост и човешкия капитал, като повишават подходящите знания, умения и компетентности на хората през целия им живот и като отговарят на настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда. Държавите членки следва също така да адаптират и инвестират в своите системи за образование и обучение, за да предоставят висококачествено и приобщаващо образование, включително професионално образование и обучение, както и достъп до цифрово обучение. Те следва да работят заедно със социалните партньори, доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението, предприятията и други заинтересовани страни за преодоляване на структурните слабости в системите на образование и обучение и за подобряване на тяхното качество и връзката им с пазара на труда, наред с другото за да се улесни екологичният и цифровият преход. Особено внимание следва да се обърне на предизвикателствата, пред които е изправена учителската професия, включително чрез инвестиране в цифровите умения на учителите. Системите за образование и обучение следва да предоставят на всички учащи се ключови компетентности, включително основни и цифрови умения, както и трансверсални компетентности, които да положат основите за приспособимост и устойчивост през целия живот. Държавите членки следва да се стремят да укрепят разпоредбите относно индивидуалните права на обучение и да гарантират възможността за тяхното прехвърляне по време на преходите в професионалния живот, включително, когато е целесъобразно, чрез индивидуални сметки за обучение. Те следва да дадат възможност на всеки човек да предвижда нуждите на пазара на труда и по-добре да се адаптира към тях, по-специално чрез непрекъсната преквалификация и повишаване на квалификациите и предоставянето на интегрирани насоки и консултации, с оглед на подкрепата на справедливи преходи за всички, подобряване на резултатите в социалната сфера, намиране на решение на недостига на работна ръка, подобряване на цялостната устойчивост на икономиката на сътресения и улесняващи корекции, необходими след кризата във връзка с COVID-19.

Държавите членки следва да насърчават равни възможности за всички чрез преодоляване на неравенствата в системите за образование и обучение, включително чрез предоставяне на достъп до качествено образование в ранна детска възраст. Те следва да повишат общото равнище на образование, да намалят броя на младите хора, които напускат училище преждевременно, да увеличат достъпа до професионално образование и обучение и до висше образование и тяхното завършване, както и да увеличат участието на възрастните в продължаващо обучение, особено сред учащите в неравностойно положение и най-ниско квалифицираните. Като вземат предвид новите изисквания в обществата в условията на цифровизация, екологичен преход и застаряване на населението, държавите членки следва да засилят ученето в процеса на работа в своите системи за професионално образование и обучение, включително чрез качествено, ефективно чиракуване, и да увеличат броя на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) както в професионалното образование и обучение, така и във висшето образование, особено на жените. Освен това държавите членки следва: да адаптират в по-голяма степен висшето образование и по целесъобразност научните изследвания към нуждите на пазара на труда; да подобрят наблюдението и прогнозирането на нуждите от умения; да повишат видимостта на уменията и съпоставимостта на квалификациите, включително тези, придобити в чужбина и да разширят възможностите за признаване и валидиране на уменията и компетентностите, придобити извън формалното образование и обучение. Те следва да актуализират и увеличат предоставянето и възприемането на гъвкави форми на продължаващо професионално образование и обучение. Държавите членки следва също да оказват подкрепа на нискоквалифицираните възрастни да поддържат или развиват пригодността си за заетост в дългосрочен план, като насърчават достъпа до качествени възможности за обучение и възползването от тях, прилагат схеми за повишаване на уменията, включително оценка на уменията, предлагат образование и обучение, които отговарят на възможностите на пазара на труда, и валидират и признават придобитите умения.

Държавите членки следва да предоставят на безработните и на неактивните лица ефективна, навременна, координирана и съобразена с нуждите помощ въз основа на подкрепата за търсене на работа, обучение, преквалификация и достъп до други услуги за подпомагане, като обръщат специално внимание на уязвимите групи и на хората, особено засегнати от екологичния и цифровия преход и кризата, свързана с COVID-19. С цел значително намаляване и предотвратяване на дългосрочната и структурната безработица възможно най-бързо следва да се въведат всеобхватни стратегии, които включват изготвянето на задълбочени индивидуални оценки на безработните най-късно след 18 месеца безработица. Към младежката безработица и проблема с младите хора, които не работят и не са ангажирани с образование или обучение (NEET), следва да продължи да се подхожда чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище и структурно подобряване на прехода от училище към работното място, включително чрез пълноценното прилагане на Гаранцията за младежта.

Държавите членки следва да се стремят към премахване на пречките и демотивиращите фактори, както и към предоставяне на стимули за участие на пазара на труда, особено за хората с ниски доходи, втори работещи лица (в домакинството) и тези, които са най-отдалечени от този пазар. Държавите членки следва да подкрепят адаптирана работна среда за хората с увреждания, включително чрез целева финансова подкрепа и услуги, които им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото.

Следва да се преодолее разликата в заетостта и заплащането на жените и мъжете. Държавите членки следва да гарантират равенството на половете и засиленото участие на жените на пазара на труда, включително чрез осигуряването на равни възможности и кариерно развитие и премахването на пречките пред участието им на ръководни постове на всички равнища на вземане на решения. Необходимо е да се осигури равно заплащане за еднакъв или равностоен труд, както и прозрачност на заплащането. Следва да се насърчава съвместяването на професионалния, семейния и личния живот както за жените, така и за мъжете, по-специално чрез достъп до финансово достъпни и качествени дългосрочни грижи и услуги за образование и грижи в ранна детска възраст. Държавите членки следва да гарантират достъп на родителите и другите лица с отговорности за полагане на грижи до подходящи отпуски по семейни причини и гъвкави схеми на работа, с цел да постигнат равновесие между професионалния, семейния и личния живот, както и да насърчават балансираното използване на тези права между жените и мъжете.

Насока 7: Подобряване на функционирането на пазарите на труда и ефективността на социалния диалог

За да извлекат полза от динамичната и продуктивна работна сила и новите трудови и бизнес модели, държавите членки следва да работят съвместно със социалните партньори за постигане на справедливи, прозрачни и предвидими условия на труд, в които има равновесие между правата и задълженията. Те следва да намалят и предотвратят сегментирането на пазара на труда, да се борят с недекларирания труд и фиктивната самостоятелна заетост и да насърчават прехода към безсрочни форми на заетост. Правилата за защита на заетостта, трудовото право и компетентните институции следва да осигуряват както подходящи условия за наемане на работа, така и необходимата гъвкавост за работодателите, за да могат те бързо да се адаптират към промените в икономическите условия, като същевременно защитават трудовите права и осигуряват социална закрила, подходяща степен на сигурност и здравословна, безопасна и добре приспособена работна среда за работниците, включително в контекста на рисковете, свързани с кризата с COVID-19. Насърчаването на използването на гъвкави схеми на работа, като например работата от разстояние, е важно за запазването на работните места и производството в контекста на кризата, свързана с COVID-19. Трудовите правоотношения, които водят до несигурни условия на труд, следва да се предотвратяват, включително в случая на работниците през платформа и чрез борба срещу злоупотребата с нетипични договори. В случай на неправомерно уволнение следва да се гарантира достъп до ефективно, безпристрастно разрешаване на спорове и правото на правна защита, включително подходящо обезщетение.

Целта на политиките следва да бъде да подобряват и да подкрепят участието на пазара на труда, намирането на съответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда, както и преходите, включително в районите в неравностойно положение. Държавите членки следва да предприемат ефективни действия за активизиране и създаване на възможности за хората, които могат да участват на пазара на труда. Държавите членки следва да засилят ефективността на активните политики по заетостта, като повишат тяхната целенасоченост, отвореност и обхват и като установят по-добра връзка между тях и социалните услуги и подпомагането на доходите на безработните, докато търсят работа, въз основа на техните права и задължения. Държавите членки следва да се стремят към по-ефективни и ефикасни публични служби по заетостта, като гарантират, че те предоставят навременно и съобразено с конкретните нужди подпомагане на търсещите работа, подкрепят настоящите и бъдещите нужди на трудовия пазар и прилагат управление въз основа на постигнатите резултати.

Държавите членки следва да предоставят на безработните лица подходящи обезщетения за безработица с разумна продължителност в съответствие с внесените от лицето вноски и с националните правила за допустимост. Въпреки че следва да се разгледа възможността за временно облекчаване на изискванията за допустимост и удължаване на срока на действие на обезщетенията, за да се смекчи въздействието на COVID-19, обезщетенията за безработица не следва да демотивират бързото връщане към заетост и следва да бъдат придружени от активни политики за трудовия пазар.

Мобилността на учащите се и работниците следва да бъде адекватно подкрепяна с цел повишаване на уменията и пригодността за заетост и използване на пълния потенциал на европейския пазар на труда, като същевременно се гарантират справедливи условия за всички, които извършват трансгранична дейност, и се засили административното сътрудничество между националните администрации по отношение на мобилните работници, което да се ползва от помощта на новосъздадения Европейски орган по труда. Мобилността на упражняващите критични професии и на трансграничните, сезонните и командированите работници следва да бъде подкрепяна при временни затваряния на границите, предизвикани от пандемията от COVID-19, като се имат предвид съображенията, свързани с общественото здраве. Следва да се отстранят пречките пред мобилността в образованието и обучението, професионалните и личните пенсии и признаването на квалификациите и да се улесни признаването на квалификациите. Държавите членки следва да предприемат действия, с които да гарантират, че административните процедури не представляват ненужна пречка пред заетостта на граждани на други държави членки, включително за трансграничните работници. Държавите членки следва също така да предотвратяват злоупотребата със съществуващите правила и да се справят с първопричините за „изтичането на мозъци“ от определени региони чрез подходящи мерки за регионално развитие.

Въз основа на действащите национални практики и с цел да се постигне по-голяма ефективност на социалния диалог и по-добри социално-икономически резултати, държавите членки следва да осигурят своевременно и пълноценно участие на социалните партньори в разработването и прилагането на реформите и политиките в областта на заетостта, социалната сфера и по целесъобразност икономиката, в това число посредством подкрепа за повишаване на капацитета на социалните партньори. Държавите членки следва да насърчават социалния диалог и колективното договаряне. Социалните партньори следва да бъдат насърчавани да договарят и сключват колективни споразумения в области от значение за тях, при пълно зачитане на тяхната автономност и правото на колективни действия.

Когато е уместно и въз основа на съществуващите национални практики, държавите членки следва да вземат предвид опита на съответните организации на гражданското общество по отношение на заетостта и социалните въпроси.

Насока 8: Насърчаване на равните възможности за всички, социалното приобщаване и борбата с бедността

Държавите членки следва да работят за приобщаващи, отворени за всички пазари на труда, като въведат ефективни мерки за борба с всички форми на дискриминация и за насърчаване на равни възможности за всички, и особено за по-слабо представените групи на пазара на труда, като вземат надлежно предвид регионалното и териториалното измерение. Те следва да гарантират равно третиране по отношение на заетостта, социалната закрила, здравеопазването и дългосрочните грижи, образованието и достъпа до стоки и услуги, независимо от пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация.

Държавите членки следва да модернизират системите за социална закрила, за да осигурят адекватна, ефективна, ефикасна и устойчива социална закрила за всички през всички етапи от живота, като насърчават социалното приобщаване и възходящата социална мобилност, стимулират участието на пазара на труда, подкрепят социалните инвестиции, водят борба с бедността и неравенствата, включително чрез начина на организиране на своите данъчни и осигурителни системи и оценката на разпределителните ефекти на политиките. Допълването на универсалните подходи с избирателни подходи ще повиши ефективността на системите за социална закрила. Модернизирането на системите за социална закрила следва също да има за цел да подобри тяхната устойчивост на многостранни предизвикателства като например породените от разпространението на COVID-19.

Държавите членки следва да разработят и интегрират трите направления на активното приобщаване: подходящо подпомагане на доходите, приобщаващи пазари на труда и достъп до качествени услуги за подпомагане, които отговарят на индивидуалните потребности. Системите за социална закрила следва да гарантират подходящи обезщетения за осигуряване на минимален доход за всеки, който не разполага с достатъчни средства, и да допринасят за социалното приобщаване, включително чрез целенасочено предоставяне на социални услуги, като насърчават хората да участват активно на пазара на труда и в обществото.

Необходимо условие за гарантирането на равни възможности е наличието на достъпни и качествени услуги на приемлива цена, като образование и грижи в ранна детска възраст, извънучилищни грижи, образование, обучение, жилищни и здравни услуги и дългосрочни грижи. Следва да се обърне специално внимание на борбата с бедността и социалното изключване, включително бедността при работещите и децата, включително във връзка с въздействието на кризата, предизвикана от COVID-19. Държавите членки следва да гарантират, че всеки, включително децата, разполага с достъп до основни услуги. За хората в нужда и тези в уязвимо положение държавите членки следва да осигурят достъп до подходящо социално жилище или до адекватна социална помощ за жилищно настаняване и да решат въпроса с енергийната бедност. Следва да се вземат под внимание специфичните потребности на хората с увреждания, включително достъпът до тези услуги. Особено внимание следва да се отдели на бездомността. Държавите членки следва да осигурят своевременен достъп до финансово достъпни превантивни и лечебни грижи и дългосрочни грижи с добро качество, като същевременно осигуряват устойчивостта в дългосрочен план.

В условията на увеличаваща се продължителност на живота и демографски промени държавите членки следва да гарантират, че пенсионните системи за работниците и самостоятелно заетите лица са адекватни и устойчиви, като предоставят равни възможности на жените и мъжете за придобиване на пенсионни права, включително чрез допълнителни схеми, за да осигурят адекватен доход в напреднала възраст. Пенсионните реформи следва да бъдат подкрепени от политики, целящи намаляването на разликите в пенсиите между жените и мъжете, и от мерки за удължаване на професионалния живот, като например увеличаване на действителната пенсионна възраст, и следва да бъдат включени в рамките на стратегиите за активен живот на възрастните хора. Държавите членки следва да установят конструктивен диалог със социалните партньори и други заинтересовани страни и да позволят подходящо постепенно въвеждане на реформите.