(1)

Механизмът за гражданска защита на Съюза (наричан по-нататък „Механизмът на Съюза“), който е уреден в Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), засилва сътрудничеството между Съюза и държавите членки и улеснява координацията в областта на гражданската защита с цел подобряване на реагирането на Съюза при природни и причинени от човека бедствия.

(2)

Като се отчита, че държавите членки носят основната отговорност за превенцията, подготовката и реакцията при природни и причинени от човека бедствия, Механизмът на Съюза насърчава солидарността между държавите членки в съответствие с член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(3)

Природните и причинените от човека бедствия могат да връхлетят навсякъде по света, често без предупреждение. Независимо дали бедствията са природни или причинени от човека, те стават все по-чести, по-тежки и по-комплексни, като тяхното въздействие се влошава от последиците от изменението на климата и не се ограничават в националните граници. Човешките, екологичните, социалните и икономическите последствия, произтичащи от бедствията, могат да достигнат неизвестен досега мащаб.

(4)

Неотдавнашният опит показва, че ако се разчита на доброволни предложения за взаимопомощ, координирани и улеснявани от Механизма на Съюза, невинаги може да се гарантира предоставяне на достатъчно способности за посрещане в задоволителна степен на основните потребности на хората, засегнати от бедствия, нито добра защита на околната среда и имуществото. Това важи особено за случаите, в които държави членки са засегнати едновременно от повтарящи се и неочаквани бедствия, независимо дали природни или причинени от човека, и когато колективните способности са недостатъчни. За преодоляването на този недостиг и с цел справяне с възникващите рискове всички инструменти на Съюза следва да се използват в условия на пълна гъвкавост, включително посредством насърчаване на активното участие на гражданското общество.

(5)

От съществено значение е държавите членки да предприемат подходящи действия за превенция и готовност, включително да гарантират наличността на достатъчен брой способности за справяне с бедствията, по-конкретно с горските пожари. Предвид това, че през последните години Съюзът беше засегнат от особено интензивни и мащабни горски пожари, което показа значителни оперативни пропуски в няколко държави членки и в Европейския капацитет за реагиране при извънредни ситуации (EERC), създаден като доброволно обединяване на предварително заделени от държавите членки способности за реагиране съгласно Решение № 1313/2013/ЕС, следва да се вземат допълнителни мерки и на равнището на Съюза. Превенцията на горските пожари е от основно значение и в контекста на глобалния ангажимент за намаляване на емисиите на CO2.

(6)

Превенцията има решаващо значение за защитата от природни и причинени от човека бедствия и изисква предприемане на по-нататъшни действия. За тази цел държавите членки следва редовно да представят на Комисията обобщена информация за своите оценки на риска и оценката на способността си за управление на риска, с акцент върху основните рискове. Наред с това държавите членки следва да обменят информация относно мерките за превенция и готовност, особено тези, които са необходими за справянето с основните рискове с трансгранични последици и, когато е целесъобразно, с рисковете с малка вероятност, но със значими последици.

(7)

Комисията, заедно с държавите членки, следва да разработи допълнително насоки с цел улесняване на обмена на информация за управлението на риска от бедствия. Тези насоки следва да способстват за насърчаване на съпоставимостта на тази информация, по-специално когато държавите членки са изправени пред сходни рискове или трансгранични рискове.

(8)

Превенцията и управлението на риска от бедствия включват необходимост от разработване и прилагане на мерки за управление на риска, които включват координиране на широк кръг от участници. При изготвянето на оценките на риска и мерките за управление на риска е важно да се вземат под внимание настоящата променливост на климата и предвижданията за траекториите на изменението на климата. Изготвянето на карти на рисковете е съществен аспект от засилването на дейностите по превенцията и на способността за реагиране. От изключително значение са действията за намаляване на уязвимостта на населението, икономическите дейности, включително критична инфраструктура, хуманното отношение към животните и дивата флора и фауна, екологичните и културните ресурси като биоразнообразието, горските екосистемни услуги и водните ресурси.

(9)

За да се засили планирането и координирането в областта на превенцията и готовността между държавите членки, Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да може да установи специфични механизми за консултация. Наред с това Комисията следва да може да изисква информация относно мерките за превенция и готовност, свързани с конкретни рискове, когато дадена държава членка отправя често искания за помощ. Комисията следва да оценява тази информация с оглед на предоставянето на максимална цялостна подкрепа от Съюза за управлението на риска от бедствия и подобряване на равнищата на превенция и готовност на държавите членки. Административната тежест следва да се намали, а връзките с други ключови политики и инструменти на Съюза следва да се подсилят, по-специално с европейските структурни и инвестиционни фондове, посочени в Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5).

(10)

Наводненията представляват все по-голям риск за гражданите на Съюза. С цел засилване на действията за превенция и готовност в областта на гражданската защита и намаляване на уязвимостта на съответното население във връзка с рисковете от наводнения, е необходимо държавите членки, при изготвянето на оценките си на риска съгласно настоящото решение, да използват пълноценно, наред с другото, оценките на рисковете, изготвени съгласно Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), за да преценят дали водните им течения и крайбрежни ивици са застрашени от наводнения и да вземат подходящи и координирани мерки за намаляване на тези рискове.

(11)

Необходимо е да се укрепи колективната способност за подготовка и реагиране при бедствия, по-специално чрез взаимна подкрепа в Европа. За да съответства на новата правна рамка съгласно настоящото решение, наименованието „Европейски капацитет за реагиране при извънредни ситуации (EERC)“ или „доброволно обединяване“ следва да се промени на „Европейски резерв за гражданска защита“.

(12)

Укрепването на Европейския резерв за гражданска защита изисква засилено финансиране от Съюза във връзка с адаптацията и ремонта на способностите, както и във връзка с оперативните разходи.

(13)

Освен засилването на цялостните съществуващи способности следва да се създаде rescEU за реагиране в краен случай при извънредни ситуации, когато наличните способности на национално равнище и способностите, предварително заделени от държавите членки за Европейския резерв за гражданска защита, при тези обстоятелства не са в състояние да осигурят ефективно реагиране при различните видове бедствия.

(14)

Ролята на регионалните и местните органи в превенцията и управлението на бедствия е от голямо значение и способностите им за реагиране трябва да бъдат включвани по подходящ начин във всички дейности за координиране и използване, извършвани съгласно настоящото решение, в съответствие с институционалната и правната рамка на държавите членки, с цел свеждане до минимум на припокриването и насърчаване на оперативната съвместимост. Тези органи могат да имат важна превантивна функция, като също са и първите, които реагират при бедствие заедно със способностите на своите доброволци. Поради това е налице необходимост от постоянно сътрудничество на местно, регионално и трансгранично равнище с цел създаване на общи системи за предупреждение за бърза намеса преди мобилизирането на rescEU, както и редовни кампании за информиране на обществеността относно първоначалните мерки за реагиране.

(15)

Естеството на способностите на rescEU следва да остане гъвкаво и да може да се променя, за да се отговори на новите развития и бъдещите предизвикателства, като например последствията от изменението на климата.

(16)

Тъй като установените рискове, цялостни способности и пропуски се променят във времето, при създаването на rescEU е необходима гъвкавост. Поради това на Комисията следва да се предостави правомощието да приема актове за изпълнение за определяне на способностите на rescEU, като се отчитат установените рискове, цялостните способности и пропуски.

(17)

За да има функциониращи способности на rescEU, следва да се предоставят допълнителни бюджетни кредити за финансиране на действия по линия на Механизма на Съюза.

(18)

Съюзът следва да може да подкрепя държавите членки чрез съвместно финансиране на развитието на способностите на rescEU, включително техния наем, лизинг или закупуване. Това би увеличило значително ефективността на Механизма на Съюза чрез осигуряване на налични способности в случаите, в които иначе не би било гарантирано ефективно реагиране при бедствия, особено при бедствия с широкообхватно въздействие, които засягат значителен брой държави членки. Съвместните обществени поръчки за способности следва да дадат възможност за икономии от мащаба и за по-добра координация при реагирането на бедствия.

(19)

Размерът на финансовата помощ от Съюза, отпускана за развитието на способности на rescEU, следва да се определя при отчитане на списъка на допустимите категории разходи, съдържащ се в настоящото решение. Пълна финансова помощ от Съюза следва да се предоставя за способности, които са необходими за реагиране на рискове с малка вероятност, но със значими последици, които биха могли да имат значителни трансгранични последици и по отношение на които равнищата на готовност в Съюза не се считат за адекватни въз основа на анализи на пропуски в способностите, извършени от националните органи за гражданска защита и Комисията. Съществено съвместно финансиране следва да се предвиди и за способностите, за които разходите за закупуване и периодичните разходи са най-големи, например способностите за гасене на горски пожари от въздуха. Точните проценти на съфинансиране следва да бъдат определени в годишните работни програми.

(20)

За да се балансират националната отговорност и солидарност между държавите членки, част от оперативните разходи при използването на способностите на rescEU следва да са допустими за финансова помощ от Съюза.

(21)

Държавите членки или техните граждани могат да бъдат засегнати в значителна степен от бедствия, възникнали в трети държави. В такива случаи способностите на rescEU следва да бъдат налични за използване и извън Съюза. От съображения за солидарност между държавите членки, в случай на използване на способностите на rescEU извън Съюза, оперативните разходи следва да се поемат от бюджета на Съюза.

(22)

За да се осигури реагиране, което да е координирано и бързо, решението относно използването и демобилизацията, както и всяко решение в случай на несъвместими искания, следва да се вземе от Комисията в тясна координация с поискалата помощ държава членка и държавата членка, която притежава, която е наела или е получила по договор за лизинг въпросните способности на rescEU. Комисията и държавата членка, която притежава, която е наела или е получила по договор за лизинг способностите на rescEU, следва да сключат оперативни договори, в които се определят клаузите и условията за използването на способностите на rescEU.

(23)

Обучението, научните изследвания и иновациите са основни аспекти на сътрудничеството в областта на гражданската защита. За да се повишат ефикасността и ефективността на обучението и ученията за гражданска защита, да се насърчат иновациите и диалогът, както и за да се укрепи сътрудничеството между националните органи и службите за гражданска защита на държавите членки, е необходимо да се създаде Мрежа на Съюза за знания в областта на гражданската защита. Тази мрежа следва да се основава на съществуващи структури, включващи центрове за високи постижения, университети, изследователи и други експерти, млади специалисти и опитни доброволци в областта на управлението при извънредни ситуации. Следва да се засили и по-нататъшното сътрудничество в областта на обучението, научните изследвания и иновациите с международни организации и, когато е възможно, то да се разшири, така че да обхване трети държави, по-конкретно съседни държави.

(24)

Извършващите дейност в областта на гражданската защита посвещават живота си, за да помагат на другите, и инвестират време и усилия, за да подпомагат нуждаещите се. Тази смелост и ангажираност с гражданската защита на Съюза следва да получи признание от Съюза.

(25)

Макар укрепването на гражданската защита в контекста на тенденциите при бедствията, като тенденциите, свързани с метеорологичните условия и с вътрешната сигурност, да е един от най-важните приоритети в Съюза, от основно значение е да се гарантира силно териториално и общностно измерение, тъй като действията на равнище местни общности са най-бързият и най-ефективен начин за ограничаване на щетите, причинени от дадено бедствие.

(26)

Необходимо е процедурите по Механизма на Съюза да бъдат опростени и оптимизирани и да се увеличи гъвкавостта им, за да се гарантира, че държавите членки могат да имат бърз достъп до помощта и способностите, които са им необходими, за да могат възможно най-бързо и ефикасно да реагират на природни или причинени от човека бедствия.

(27)

За да се засили ползата от съществуващите инструменти за финансиране и да се подпомогнат държавите членки в предоставянето на помощ, включително при реагиране при бедствия извън Съюза, финансирането се предоставя съгласно членове 21, 22 и 23 от Решение № 1313/2013/ЕС в съответствие с член 191, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (7). Независимо от това финансирането за дейности по гражданска защита и хуманитарна помощ в частност следва да остане ясно отделено и да бъде в пълно съответствие с различните им цели и правни изисквания.

(28)

Важно е да се гарантира, че държавите членки предприемат всички необходими действия за ефективното предотвратяване на природните и причинените от човека бедствия и за смекчаването на последиците от тях. Разпоредбите на настоящото решение следва да засилят връзките между действията за превенция, готовност и реагиране по линия на Механизма на Съюза. Следва да се гарантира също съгласуваност с други приложими законодателни актове на Съюза в областта на превенцията и управлението на риска от бедствия, включително по отношение на трансграничните превантивни действия и реагирането на заплахи като сериозни трансгранични заплахи за здравето, както се посочва в Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8). Програмите за териториално сътрудничество в рамките на политиката на сближаване предвиждат специфични действия, за да се вземат под внимание устойчивостта на бедствия, превенцията на риска и управлението на риска и следва да се направят допълнителни усилия за по-силна интеграция и повече полезни взаимодействия. Освен това всички действия следва да бъдат съгласувани с изпълнението на международните ангажименти като Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай за периода 2015—2030 г., Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации (ООН) по изменение на климата и Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. и активно да допринасят за изпълнението на тези международни ангажименти.

(29)

За да се гарантира изчерпателен и безпрепятствен обмен на информация за способностите и модулите на разположение на държавите членки, е необходимо информацията, въвежданата в Общата система за спешна комуникация и информация (CECIS), постоянно да се актуализира. Що се отнася до информацията, предоставяна чрез CECIS, целесъобразно е също държавите членки да регистрират там способности, които не са предварително заделени за Европейския резерв за гражданска защита и които са на тяхно разположение за целите на използването на тези способности чрез Механизма на Съюза.

(30)

Важно е също да се създадат полезни взаимодействия и да се подобри взаимното допълване и координацията между Механизма на Съюза и други инструменти на Съюза, включително онези, които могат да допринесат за възстановяване или смекчаване на щетите, причинени от бедствия.

(31)

С цел изменение на категориите допустими разходи, които да бъдат използвани при определяне на финансовата помощ от Съюза за развитието на способностите на rescEU, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (9). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(32)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящото решение във връзка с: определянето на видовете и броя ключови способности за реагиране, необходими за Европейския резерв за гражданска защита; за определяне на способностите, от които се състои rescEU, като се отчитат установените рискове, цялостните способности и пропуски; създаването, управлението и поддържането на rescEU; създаването и организацията на Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита; категориите рискове с малка вероятност, но със значими последици и съответните способности за тяхното управление; както и критерии и процедури за признаване на дългосрочната всеотдайност и изключителния принос към гражданската защита на Съюза, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(33)

Доколкото целта на настоящото решение, а именно укрепване на колективната способност за превенция, подготовка и реагиране в случай на бедствия, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват или последици може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(34)

За да се гарантира плавен преход към пълното реализиране на rescEU, Комисията следва в рамките на преходен период да може да предоставя финансиране, за да осигури бързо наличността на съответните национални способности. Комисията и държавите членки следва да полагат усилия да получат допълнителни способности, включително противопожарни хеликоптери, за да реагират още от лятото на 2019 г. на риска от горски пожари

(35)

Поради това Решение № 1313/2013/ЕС следва да бъде съответно изменено.

(36)

За да се създадат условия за незабавното прилагане на предвидените в настоящото решение мерки, то следва да влезе в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,