6.4.2018

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 90/66

---

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/545 НА КОМИСИЯТА

от 4 април 2018 година

за определяне на практически разпоредби относно процеса на разрешаване на железопътни возила и на типове железопътни возила в съответствие с Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз (1), и по-специално член 21, параграф 9 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Практическите разпоредби относно процеса на разрешаване на железопътни возила, посочени в Директива (ЕС) 2016/797, следва да намалят сложността, продължителността и разходите на процеса на издаване на разрешения на железопътни возила, да осигурят единни условия за хармонизиране на издаването на разрешения за тип возило и/или разрешаването на пускане на возило на пазара в ЕС и да засилят сътрудничеството между участниците в процеса по разрешаване на возила. С оглед да се намалят продължителността и разходите за разрешителния процес, сроковете следва да са възможно най-кратки.

(2)

Като се има предвид опитът на националните органи по безопасността („НОБ“), придобит при процеса по издаване на разрешения и при изготвянето на споразумения за сътрудничество по член 21, параграф 14 от Директива (ЕС) 2016/797, ранното влизане в контакт със заявителя под формата на координация („предварителна процедура“) се оценява като добра практика, улесняваща създаването на отношения между страните, участващи в процес на разрешаване на возила. Следва да се предлага такава предварителна процедура преди подаването на заявление за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара, с оглед да се даде възможност на разрешаващия орган и на съответните национални органи по безопасността за района на използване да се запознаят с проекта. За да може заявителят да получи представа какво може да очаква, при тази предварителна процедура следва да му бъдат разяснени приложимите правила, да му бъдат дадени подробни данни относно процеса на разрешаване на возила, включително за самия процес на вземане на решения, както и да се провери дали той е получил достатъчно информация. При подаването на заявление за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара, заявителят носи отговорност за осигуряване на спазването на всички изисквания. При изпълнението на своите задължения той се подпомага от други организации, като например организации за оценяване на съответствието, доставчици на стоки и услуги.

(3)

С оглед на постигане на икономии от широкомащабност и намаляване на административното натоварване, разрешението за тип возило следва да дава на заявителя право да произведе няколко возила със същата конструкция и да улеснява тяхното разрешаване. С типа на возилото се определя проектът, който ще бъде прилаган при всички возила, съответстващи на този тип. За всяко ново возило следва да бъде следван разрешителният процес и всеки нов тип следва да бъде въвеждан само ако е разрешен.

(4)

Следва да бъдат въведени концепциите за вариант и версия на типа на возилото, така че да се даде възможност за определяне на опции за конфигурацията или промени по време на жизнения цикъл на возилото в рамките на даден съществуващ тип, като разликата между варианти и версии е, че за вариантите е необходимо разрешение, а за версиите — не.

(5)

С оглед да се гарантира, че возилото ще продължава да отговаря на изискванията с течение на времето и че евентуални промени в конструкцията му, засягащи основните проектни характеристики, ще бъдат отразени като нови варианти и/или версии на типа возило, следва да се използва процес на управление на конфигурациите на типа возило. Субектът, отговарящ за управлението на конфигурациите на типа возило, е заявителят, получил разрешение за този тип возило.

(6)	Що се отнася до управлението на конфигурациите на самите возила, необходимо е да има процес на управление на конфигурациите, който да е ограничен в рамките на измененията, които не са обхванати в процеса на управление на конфигурациите на разрешения тип возило.

(7)

Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз (наричана по-долу „Агенцията“) следва да изготви указания, описващи и (където е необходимо) изясняващи изискванията, определени в настоящия регламент. Указанията следва да се актуализират, публикуват и да се предоставя безплатен публичен достъп до тях. С оглед да се хармонизира подходът за обмен и записване на информация чрез системата за обслужване на едно гише по член 12 от Регламент (ЕС) 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета (2), указанията следва да включват също образци, изготвени от Агенцията в сътрудничество с националните органи по безопасността.

(8)	Агенцията и националните органи по безопасността следва да въведат вътрешни разпоредби или процедури за осигуряване на спазване на изискванията за процеса на разрешаване на возила.

(9)

Като се има предвид, че споделянето на опит чрез обратна връзка се признава за добра практика, националните органи по безопасността и Агенцията следва да бъдат насърчени да споделят евентуална съответстваща информация. С оглед да може да предоставя подобна услуга, Агенцията следва да въведе протокол и процедури за запис и обмен на информация между Агенцията и националните органи по безопасността.

(10)

За да се избягва каквото и да е дублиране на оценявания и за да се намали административното натоварване за заявителя, Агенцията и националните органи по безопасността следва да вземат предвид в съответните случаи споразуменията за сътрудничество и многостранните споразумения, сключени в съответствие с член 21, параграф 14 и параграф 15 от Директива (ЕС) 2016/797.

(11)

Агенцията и националните органи по безопасността следва да регистрират цялата съответна информация и документираните мотиви за решението в системата за обслужване на едно гише, за да обосновават решенията на всеки етап от процеса на разрешаване на возила. Ако Агенцията и националните органи по безопасността разполагат със свои собствени системи за управление на информацията в областта на оценяването, по същите причини те трябва да осигуряват предаване на цялата съответна информация до системата за обслужване на едно гише. С оглед да се улесни комуникацията между заинтересованите страни, в указанията на Агенцията и на националните органи по безопасността трябва да има практически разпоредби относно комуникациите, които не са от значение за процеса на вземане на решения и поради това не е необходимо да бъдат подавани чрез системата за обслужване на едно гише.

(12)

В случаите, при които предвижданият район на използване е ограничен в рамките на железопътната мрежа или мрежи в една държава членка, съответното разрешение е валидно без да се прави разширение на района на използване за возила, пътуващи до гари в съседни държави членки с подобни характеристики на железопътните си мрежи, ако тези гари са близо до границата. В такъв случай заявителят може да подаде своето заявление за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара до Агенцията или до националния орган по железопътна безопасност. В случаите, при които ролята на разрешаващ орган се изпълнява от Агенцията, тя следва да се консултира със съответните национални органи по безопасността в съответствие с посоченото в член 21, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/797 и да вземе под внимание съответните трансгранични споразумения.

(13)

В случаите, при които ролята на разрешаващ орган се изпълнява от Агенцията, заявителят следва, без това да засяга разпоредбите в точка 2.6 в приложение IV към Директива (ЕС) 2016/797, да има правото да подаде своето заявление до Агенцията на един от официалните езици в ЕС. По време на оценяването националните органи по безопасността следва да имат право да изпращат до Агенцията свързани с оценяването документи на езика на своята държава членка, без каквото и да е задължение да ги превеждат.

(14)

Агенцията и националните органи по безопасността следва да разработят вътрешни разпоредби или процедури за управление на издаването на разрешения за тип возила и/или на разрешения за пускане на возила на пазара, с оглед намаляване на административното натоварване и на разходите на заявителя. Във връзка с това, заявителят следва да има възможност да подава в досието към заявлението си копия на оригинални документи. Оригиналните документи следва да са на разположение за проверка от страна на Агенцията и националните органи по безопасността след издаването на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара.

(15)

Необходимо е да се хармонизира категоризацията на проблемите в процеса на оценяване за да се гарантира, че заявителят разбира степента на острота на евентуални проблеми, посочени от Агенцията или от национален орган по безопасността. Тази категоризация е особено важна в случаите, при които в процеса участват няколко национални органи по безопасността. За да се улесни разрешителният процес за возила и да се намали административното натоварване в случаите, при които няма приложими национални правила, консултирането на Агенцията със съответните национални органи по безопасността за района на използване следва да бъде ограничено до проверка коя е правилната спецификация за района на използване в съответната държава членка. В случаите, при които има специфични разпоредби в техническите спецификации за оперативна съвместимост („ТСОС“), районът на използване би следвало да може да обхваща цялата железопътна мрежа в ЕС и извършваните от Агенцията проверки би следвало да са достатъчни.

(16)

Съответните возила и типове возила следва да продължат да бъдат разрешени съгласно член 54, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/797, без това да засяга посоченото в член 21, параграф 12 и член 24, параграф 3 от същата директива. В случай на обновяване или модернизиране на тези возила, разпоредбите на настоящия регламент следва да се прилагат в съответствие с посоченото в член 21, параграф 12 от Директива (ЕС) 2016/797.

(17)

Съгласно член 54, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/797, новият режим за издаване на разрешения за возила ще започне да се прилага от 16 юни 2019 г. От друга страна обаче държавите членки имат възможност да уведомят Агенцията и Комисията по реда съгласно член 57, параграф 2 от посочената директива, че са удължили периода за нейното транспониране и поради това могат да продължат да издават разрешения за тип возила и/или разрешения за пускане на возила на пазара по реда съгласно Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) до 16 юни 2020 г. В периода между 16 юни 2019 г. и 15 юни 2020 г. е възможно да съществуват едновременно два различни правни режима с различни разрешаващи органи. Поради това е необходимо да се изясни как новият режим следва да се прилага едновременно с предишния на места, където предвиденият район на използване включва една или повече такива държави членки.

(18)

В случаите, при които даден национален орган по безопасността признае, че той няма да може да издаде разрешение за тип возило/разрешение за пускане на возило на пазара по реда съгласно Директива 2008/57/ЕО преди 16 юни 2019 г., или съответно преди 16 юни 2020 г. — в случая на тези държави членки, които са уведомили Агенцията и Комисията съгласно член 57, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/797, то Агенцията, когато действа като разрешаващ орган, следва да приеме резултатите от оценката, направена от националния орган по безопасността, с цел да се избегне каквото и да е дублиране на оценяването и допълнително натоварване и отлагане за заявителя.

(19)

С оглед да се улесни пускането на возила на пазара и да се намалят административните натоварвания, разрешението за тип возило и/или разрешението за пускане на возило на пазара, издадено от Агенцията, следва да се признава като еквивалентно съответно на разрешение за тип возило по член 26 от Директива 2008/57/ЕО и разрешение за пускане на возило на пазара по членове 22 и 24 от Директива 2008/57/|ЕО.

(20)

В техническите спецификации за оперативна съвместимост по член 4, параграф 3, буква е) от Директива (ЕС) 2016/797, както и в националните правила, следва да бъде предвиден постепенен преход, особено по отношение на проектите в напреднал етап на развитие (разработване), както тези проекти са определени в член 2, точка 23 от Директива (ЕС) 2016/797.

(21)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, създаден по силата на член 21 от Директива 96/48/ЕО на Съвета (4),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и обхват

1.   В настоящия регламент са определени изискванията, които трябва да бъдат спазвани от:

а)	заявителя при подаване чрез системата за обслужване на едно гише по член 12 от Регламент (ЕС) 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета на заявление за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара;

б)	Агенцията и националните органи по безопасността при разглеждане на заявление за тип возило и/или за пускане на возило на пазара, както и във връзка с предварителната процедура;

в)	разрешаващия орган, при вземане на решения относно издаването на разрешения за тип возило или за пускане на возило на пазара;

г)	управителите на инфраструктура, при посочването на условия за провеждането на изпитвания по тяхната мрежа (техните мрежи) и предоставяне на информация, необходима за разрешаването на возило по отношение на съответния район на използване.

2.   Настоящият регламент се прилага без да засяга посоченото в член 21, параграф 16 и параграф 17 от Директива (ЕС) 2016/797.

Член 2

Определения

За целите по настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„разрешаващ орган“ („authorising entity“) означава органът, издаващ разрешения за тип возило и/или за пускане на возило на пазара;

2)	„основни проектни характеристики“ („basic design characteristics“) означава параметрите, използвани за идентифициране на типа возило, както е специфициран в издаденото разрешение за тип возило и е записан в Европейския регистър на разрешените типове железопътни возила („ERATV“);

3)

„управление на конфигурациите“ („configuration management“) означава систематичен организационен, технически и административен процес, прилаган по време на целия жизнен цикъл на дадено возило и/или тип возило с цел да се осигури наличие и поддържане на съгласуваност на документацията и проследимост на измененията, така че: а) да са изпълнени изискванията на съответната нормативна уредба на ЕС и съответните национални правила; б) измененията да се контролират и документират, било в техническите досиета или в досието, придружаващо издаденото разрешение; в) информацията и данните да се поддържат в актуално състояние и да са точни; г) съответните заинтересовани страни да са информирани за измененията, както е необходимо;

4)

„дата на получаване на заявлението“ („date of receipt of the application“) означава: а) в случаите, при които като разрешаващ орган действа Агенцията — първият общ работен ден за Агенцията и съответните национални органи по безопасността за предвидения район на използване след потвърждаването на получаването на заявлението; б) в случаите, при които като разрешаващ орган действа национален орган по безопасността — първият работен ден в съответната държава членка след потвърждаването на получаването на заявлението;

5)	„субект, управляващ изменението“ („entity managing the change“) означава притежателят на разрешението за типа возило, ползвателят на возилото или организацията, получила от тях такива правомощия;

6)	„притежател на разрешение за типа на возилото“ („holder of the vehicle type authorisation“) означава физическото или юридическо лице, което е подало заявление и е получило разрешение за типа на возилото, или правоприемник на това лице;

7)

„обосновано съмнение“ („justified doubt“) означава проблем, класифициран като проблем от „тип 4“ съгласно член 41, параграф 1, буква г), със съответна обосновка и потвърждаващи данни, повдигнат от разрешаващия орган и/или от националните органи по безопасността, отговарящи за района на използване, свързан с информацията, подадена от заявителя в неговото заявление;

8)

„национален орган по безопасността за района на използване“ („national safety authority for the area of use“) или „НОБ за района на използване“ означава национален орган по безопасността, изпълняващ една или няколко от следните задачи: а) оценяванията, посочени в член 21, параграф 5, буква б) от Директива (ЕС) 2016/797; б) консултациите, изисквани съгласно член 21, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/797; в) издаването на временни разрешения (ако такива разрешения са необходими) за използване на возилото за изпитвания по мрежата и вземането на мерки за да се осигури възможност за провеждане на изпитвания по мрежата, в съответствие с посоченото в член 21, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/797;

9)	„предварителна процедура“ („pre-engagement“) означава процедурен етап, предхождащ подаването на заявление за искане на разрешение, който се провежда по искане на заявителя;

10)	„базово състояние при предварителната процедура“ („pre-engagement baseline“) означава становището за досието по предварителната процедура на разрешаващия орган и на съответните национални органи по безопасността за района на използване;

11)

„установяване на изискванията“ („requirements capture“) означава процесът на идентифициране, задаване, прилагане и валидиране на изискванията, изпълнявани от заявителя за осигуряване на спазването на съответните изисквания на ЕС и национални изисквания. установяването на изискванията може да бъде интегрирано в процеса на разработване на съответния продукт;

12)

„безопасно интегриране“ („safe integration“) означава изпълнението на същественото изискване за безопасност, специфицирано в приложение III към Директива (ЕС) 2016/797, при комбинирането на съответни части в тяхното интегрално цяло, като например возило или подсистема, както и при комбинирането на возилото и мрежата, като се има предвид техническата съвместимост;

13)

„вариант на тип возило“ („vehicle type variant“) означава опция за конфигурацията на даден тип возило, която е определена при първото разрешаване на типа возило в съответствие с член 24, параграф 1, или промени в съществуващ тип возило по време на неговия жизнен цикъл, за които е необходимо ново разрешение на типа возило в съответствие с член 24, параграф 1 и член 21, параграф 12 от Директива (ЕС) 2016/797;

14)

„версия на тип возило“ („vehicle type version“) означава опция за конфигурацията на даден тип возило или вариант на тип возило, или промени в съществуващ тип возило по време на неговия жизнен цикъл, направени за да отразят промени в основните проектни характеристики, за които не е необходимо ново разрешение на типа возило в съответствие с член 24, параграф 1 и член 21, параграф 12 от Директива (ЕС) 2016/797;

15)

„разрешение за пускане на возило на пазара“ („vehicle authorisation for placing on the market“) означава издаденото от разрешаващия орган решение, основаващо се на основателна увереност че заявителят и организациите, участващи в проектирането, изработването и валидирането на возилото, са изпълнили своите съответни задължения и отговорности за осигуряване на съответствие със съществените изисквания на приложимата нормативна уредба, или за осигуряване на съответствие с разрешения тип, което позволява возилото да може да бъде пуснато на пазара и да може да се използва по безопасен начин в района на използване, в съответствие с условията за използване и с други ограничения, когато са приложими, които са специфицирани в разрешението за возилото и в разрешението за типа на возилото;

16)

„разрешение за тип возило“ („vehicle type authorisation“) означава издаденото от разрешаващия орган решение, основаващо се на основателна увереност че заявителят и организациите, участващи в проектирането, изработването и валидирането на типа возило, са изпълнили своите задължения и отговорности за осигуряване на съответствие със съществените изисквания на приложимата нормативна уредба, което позволява возилото, произведено в съответствие с разглеждания проект, да може да бъде пуснато на пазара и да може да се използва по безопасен начин в района на използване на този тип возило, в съответствие с условията за използване на возилото и с други ограничения, когато са приложими, които са специфицирани в разрешението за типа возило и се прилагат за всички возила, разрешени в съответствие с този тип;

17)

„съответната дата“ („relevant date“) означава 16 юни 2019 г., освен за държавите членки, които са уведомили Агенцията и Комисията в съответствие с член 57, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/797, че са удължили периода за транспониране на посочената директива, като в такъв случай съответната дата е 16 юни 2020 г.

Член 3

Отговорности на заявителя

Заявителят подава своето заявление за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

Отговорност на заявителя е да осигури идентифициране и спазване на съответните изисквания на приложимата нормативна уредба при подаването на заявление за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара.

Член 4

Отговорности на разрешаващия орган

1.   Разрешаващият орган издава разрешения за типове возила и/или разрешения за пускане на возила на пазара („разрешенията“) в съответствие с членове 21, 24 и 25 от Директива (ЕС) 2016/797 и с разпоредбите на настоящия регламент.

2.   За целите на издаването или отказването на разрешение, разрешаващият орган трябва:

а)	да координира възлагането на задачите на съответните участници в процеса и определянето на координационни договорки между тях;

б)	да извърши оценяване на досието към заявлението, така че да достигне до обоснована увереност, че типът возило и/или возилото съответства на приложимaтa нормативна уредба;

в)	да състави комплект, включващ евентуалната потвърдителна документация, резултатите от съответните оценки и документираните мотиви за своето решение да издаде или да откаже разрешение, в съответствие с настоящия регламент.

3.   В случай, че разрешаващият орган е Агенцията, тя трябва да координира дейностите на националните органи по безопасността за района на използване, свързан с разрешение за тип возило и/или разрешение за пускане на возило на пазара.

4.   При поискване от заявителя разрешаващият орган трябва да провежда предварителна процедура.

5.   Разрешаващият орган трябва да изпълнява задачите си по открит, недискриминационен и прозрачен начин, да си служи с професионална преценка, да е безпристрастен и с пропорционални реакции и да осигурява документирани мотиви за своето решение.

6.   Също така, разрешаващият орган трябва да въведе свои вътрешни разпоредби или процедури за управление на издаването на разрешения за тип возило и/или за пускане на возило на пазара. Тези разпоредби или процедури трябва да са съобразени със споразуменията по член 21, параграф 14 от Директива (ЕС) 2016/797 и в съответните случаи — с многостранните споразумения по член 21, параграф 15 от Директива (ЕС) 2016/797.

7.   В случаите, при които заявителят посочи в съответствие с член 5, параграф 2, че валидността на разрешението за тип возило е била засегната от настъпили изменения, разрешаващият орган трябва съответно да актуализира Европейския регистър на разрешените типове возила (ERATV).

8.   В случаите, при които заявителят посочи в своето заявление, че предвиденият район на използване на возилото (возилата) или на типа возило включва гари в съседни държави членки с подобни характеристики на железопътната мрежа, като тези гари са в близост до границата, разрешаващият орган трябва:

а)	да получи потвърждение от националните органи по безопасността на съседните държави членки, че са спазени съответните нотифицирани национални правила и задължения, свързани със съответните трансгранични споразумения, преди да издаде разрешение за типа возило и/или разрешение за возилото; както и

б)	да посочи в издаденото разрешение, че разрешението за типа возило и/или разрешението за возило са валидни също за такива гари, без да е необходимо разширение на района на използване.

Член 5

Отговорности на притежателя на разрешение за тип возило

1.   Притежателят на разрешението за тип возило отговаря за управлението на конфигурациите на типа возило и за придружаващото досие на решението, издадено в съответствие с член 46.

2.   Без това да засяга посоченото в член 53 и член 54, притежателят на разрешението за типа возило трябва, в рамките на управлението на конфигурациите на типа возило, да информира разрешаващия орган, издал разрешението за типа возило, относно всякакви засягащи валидността на разрешението за типа изменения на законодателството на ЕС.

Член 6

Отговорности на управителя на инфраструктура

1.   Отговорностите на управителя на инфраструктура в района на използване в рамките на процеса на разрешаване на тип возило и/или разрешаване на пускане на возило на пазара, въз основа на предоставената от заявителя информация съгласно член 18, са ограничени до идентифициране и осигуряване на следните елементи:

а)	работните условия, които да се прилагат при използване на возилото за изпитвания по мрежата;

б)	необходимите мерки, които да се предприемат от страна на инфраструктурата за осигуряване на безопасна и надеждна работа по време на изпитванията по мрежата;

в)	необходимите мерки в инфраструктурните съоръжения за провеждане на изпитванията по мрежата.

2.   Съответните управители на инфраструктура за района на използване трябва:

а)	да оказват съдействие на заявителя във връзка с условията за изпитвания на возилото по мрежата;

б)	да предоставят по недискриминационен начин информация относно инфраструктурата във връзка с изпитванията на возилото по мрежата;

в)	да идентифицират и предоставят условия и мерки за използване на возилото за изпитвания по мрежата в рамките на зададените срокове, посочени в член 21, параграф 3 и член 21, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/797 въз основа на информация, предоставена от заявителя;

г)	по споразумение със заявителя да участват в предварителната процедура.

Член 7

Отговорности на националните органи по безопасността за района на използване

1.   За целите по издаване на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара, националните органи по безопасността за района на използване отговарят:

а)	за тяхната част от оценяването в съответствие с член 40;

б)	за издаване на досие за оценяването, адресирано до разрешаващия орган, съгласно член 40, параграф 6.

2.   При изпълнението на своите отговорности националните органи по безопасността за района на използване трябва да изпълняват задачите си по открит, недискриминационен и прозрачен начин, да си служат с професионална преценка, да са безпристрастни и с пропорционални реакции и да осигуряват документирани мотиви за направените заключения.

3.   При поискване от заявителя съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да проведат предварителна процедура.

4.   Националните органи по безопасността за района на използване трябва да споделят с Агенцията и останалите национални органи по безопасността цялата информация, произтичаща от натрупания опит по технически и експлоатационни въпроси, която може да има значение във връзка с издаването на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара, като например:

а)	информация, получена съгласно член 4, параграф 5, буква б) от Директива (ЕС) 2016/798;

б)	несъответствие със съществени изисквания, което съгласно член 26 от Директива (ЕС) 2016/797 може да доведе до изменение или отмяна на разрешение;

в)	несъвършенства в техническа спецификация за оперативна съвместимост (TSI) по член 6 от Директива (ЕС) 2016/797.

5.   Също така, националните органи по безопасността трябва да въведат свои вътрешни разпоредби или процедури за управление на издаването на разрешения за тип возило и/или за пускане на возило на пазара. Тези разпоредби или процедури трябва да са съобразени със споразуменията по член 21, параграф 14 от Директива (ЕС) 2016/797 и в съответните случаи — с многостранните споразумения по член 21, параграф 15 от Директива (ЕС) 2016/797.

6.   Националните органи по безопасността за района на използване трябва да съставят, публикуват и поддържат в актуално състояние указания, описващи техния езиков режим, разпоредбите за комуникиране и процеса за издаване на временно разрешение, когато е поискано такова в съответствие с националната нормативна уредба, и съответно трябва да осигуряват безплатен публичен достъп до тези указания.

Член 8

Отговорности на Агенцията

1.   Агенцията трябва да състави, публикува и поддържа в актуално състояние указания, описващи и изясняващи определените в настоящия регламент изисквания, и съответно трябва да осигурява безплатен публичен достъп до тези указания на всички официални езици на ЕС. Указанията трябва да включват също образци, които да могат да се използват от разрешаващия орган и от националните органи по безопасността в района на използване за обмен и записване на информация, както и образци за заявление, които да могат да се използват от заявителя.

2.   Агенцията трябва да създаде протокол и процедури за записване и обмен на информация по член 7, параграф 4. Достъп до съответна информация могат да имат и други засегнати или заинтересовани страни, при условие че се спазва поверителността на информацията.

Член 9

Използване на разрешено возило

След извършване на проверките по член 23 от Директива (ЕС) 2016/797, дадено железопътно предприятие или управител на инфраструктура може да използва съответно возило в района на използване, в съответствие с условията за използване на возилото и евентуални други ограничения, посочени в разрешението за типа возило и/или в разрешението за пускане на возилото на пазара.

Член 10

Език

1.   В случаите, при които разрешението за тип возило и/или разрешение за пускане на возило на пазара се издава в съответствие с разпоредбите в член 21, параграфи 5 — 7 от Директива (ЕС) 2016/797, заявителят трябва:

а)	да подаде заявлението и досието, придружаващо заявлението, на един от официалните езици на ЕС;

б)	при поискване да преведе части на придружаващото заявлението досие, в съответствие с точка 2.6 от приложение IV към Директива (ЕС) 2016/797. В такъв случай езикът, който да бъде използван, се определя от националния орган по безопасността и се посочва в указанията по член 7, параграф 6.

2.   Всяко взето от Агенцията решение относно издаването на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара, включително документираните мотиви за решението и, в съответните случаи, издаденото разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара, трябва да бъде представено на езика по буква а) от параграф 1.

Член 11

Процес на издаване на разрешение за трамваи-влакове в Единното европейско железопътно пространство

1.   За целите на разрешаването на типа на возило трамвай-влак и/или на разрешаването на пускането на пазара на возило трамвай-влак, предназначено да бъде използвано по релсовата система на ЕС, без да се засяга посоченото в член 1 от Директива (ЕС) 2016/797, и в случай че липсва техническа спецификация за оперативна съвместимост (ТСОС), приложима за съответното возило трамвай-влак или за съответния тип возило трамвай-влак, съгласно посоченото в член 1, параграф 5, буква б) от Директива (ЕС) 2016/797 държавите членки могат да използват процедура, предвидена в съответната национална нормативна уредба по отношение на разрешаването на типа на возило трамвай-влак и/или на разрешаването на пускане на пазара на возило трамвай-влак. В такъв случай заявителят трябва да вземе предвид националната нормативна уредба на съответната държава членка по отношение на процедурата, която да следва за получаване на разрешение за типа возило трамвай-влак и/или на разрешение за пускане на возило на пазара трамвай-влак.

2.   В случай на разрешаване на тип возило трамвай-влак и/или на разрешаване на пускане на пазара на возило трамвай-влак, предназначено да бъде трансгранично използвано по релсовата система на ЕС, и ако липсва ТСОС, приложима за съответния тип возило трамвай-влак, заявителят трябва да подаде заявление до разрешаващите органи, посочени от съответните държави членки, които трябва да си сътрудничат с оглед на разрешаването на тип на возило трамвай-влак и/или на разрешаването на пускане на возило трамвай-влак на пазара.

3.   В останалите случаи за возилото трамвай-влак и за типа возило трамвай-влак, попадащо в обхвата на Директива (ЕС) 2016/797, се издава разрешение в съответствие с процедурата, определена в настоящия регламент.

Член 12

Трансгранични споразумения

1.   Националните органи по безопасността са длъжни да представят по публично достъпен начин на своя уебсайт процедурата, която да бъде следвана във връзка с трансгранични споразумения за издаване на разрешения, обхващащи гари в съседни държави членки, съгласно член 21, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/797, по-специално по отношение на:

а)	евентуални съществуващи трансгранични споразумения между национални органи по безопасността, които може да е необходимо да бъдат използвани;

б)	процедурата, която да бъде следвана ако такива трансгранични споразумения не съществуват.

2.   При сключването на трансгранично споразумение относно процеса за издаване на разрешение, обхващащо гари в съседни държави членки съгласно член 21, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/797, националните органи по безопасността трябва да определят процедурата, която ще се прилага, както и да изяснят поне следните въпроси:

а)	етапите на процедурата;

б)	сроковете;

в)	техническия и географския обхват;

г)	ролите и задачите на участващите страни; и

д)	практическите разпоредби за провеждането на консултации със съответните страни.

ГЛАВА 2

ПОДГОТОВКА НА ЗАЯВЛЕНИЕТО

Член 13

Установяване на изискванията

1.   В съответствие с общата цел за управление и смекчаване до приемливо ниво на установените рискове, заявителят трябва, преди подаването на заявление, да проведе процес на установяване на изискванията, с който да гарантира, че всички изисквания по отношение на проектирането на возилото във връзка с цялостния му жизнен цикъл:

а)	са правилно идентифицирани;

б)	са отразени в съответни функции или подсистеми, или са взети предвид чрез условия за използването и други ограничения; и

в)	са изпълнени и валидирани.

2.   При установяването на изискванията трябва по-специално да бъдат взети предвид следните изисквания:

а)	съществените изисквания за подсистемите, посочени в член 3 и специфицирани в приложение III към Директива (ЕС) 2016/797;

б)	техническата съвместимост между подсистемите, съдържащи се във возилото;

в)	безопасното интегриране на подсистемите, съдържащи се във возилото; и

г)	техническата съвместимост на возилото с мрежата в района на използване.

3.   Заявителят трябва да използва процеса на управление на рисковете, формулиран в приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) № 402/2013 на Комисията (5) в качеството на методика за установяване на изискванията по отношение на съществените изисквания „за безопасност“, отнасящи се за возилото и подсистемите, както и за безопасното интегриране между подсистемите по отношение на аспектите, обхванати в ТСОС и националните правила.

Член 14

Идентифициране на съответния вид разрешение

1.   Заявителят трябва да идентифицира и избере съответния вид разрешение измежду следните възможни случаи:

а)

първо разрешение: представлява разрешение за тип возило и/или разрешение за пускане на возило на пазара, издадено от разрешаващия орган за нов тип возило, включително за неговите варианти и/или версии, ако има такива, и в съответните случаи — разрешение за първото возило от даден тип, съгласно член 21, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/797;

б)	подновено разрешение за тип возило: то е резултат от подновяването на разрешение за тип возило съгласно член 24, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/797, в случай че не е необходима промяна в проекта на типа возило;

в)

разширен район на използване: представлява разрешение за тип возило и/или разрешение за пускане на возило на пазара, издадено от разрешаващия орган за вече разрешен тип возило и/или возило, което е необходимо за да се разшири районът на използване без промяна на проекта на возилото, съгласно член 21, параграф 13 от Директива (ЕС) 2016/797;

г)	ново разрешение: представлява разрешение за тип возило и/или разрешение за пускане на возило на пазара, издадено от разрешаващия орган след изменение на вече разрешено возило и/или тип возило съгласно член 21, параграф 12 или член 24, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/797;

д)

разрешение при съответствие с типа: представлява разрешение за пускане на возило на пазара или серия возила, съответстващи на вече разрешен и валиден тип возило въз основа на декларация за съответствие с този тип съгласно член 25, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/797. В случаите, при които е приложимо, трябва да има ясна идентификация на версията на типа возило и/или на варианта на типа возило, на която/който съответства возилото или серията от возила.

2.   В случаите на разрешения за типове возила по буква в) и буква г) заявителят трябва, ако той е притежател на съществуващото разрешение за типа возило, да реши дали съответното разрешение ще доведе до създаването на:

а)	нов тип возило; или

б)	нов вариант на тип возило в рамките на съществуващия тип, на който то се базира.

Ако заявителят не е притежател на съществуващия тип, разрешението води до създаването на нов тип в съответствие с член 15, параграф 4.

3.   Заявителят може да комбинира:

а)	искане за ново разрешение с искане за разрешение за разширен район на използване; или

б)	искане за първо разрешение с искане за разрешение при съответствие с типа.

Сроковете, посочени в член 34, параграф 1 и параграф 2, се отнасят и за случаите на комбинирани заявления. В съответните случаи тези заявления могат да доведат до издаване от разрешаващия орган на няколко решения за разрешаване.

Член 15

Изменения във вече разрешен тип возило

1.   Всякакви евентуални изменения в разрешен тип возило трябва да бъдат анализирани и категоризирани като само един от следните видове изменения и подлежат на разрешаване, както е посочено по-долу:

а)

изменение, което не води до отклонение от техническите досиета, придружаващи ЕО декларациите за проверка на подсистемите. В този случай не е необходимо да се прави проверка от организация за оценяване на съответствието (conformity assessment body) и първоначалните декларации за проверка на подсистемите и разрешението на типа возило остават валидни и непроменени;

б)

изменение, с което се въвежда отклонение от техническите досиета, придружаващи ЕО декларациите за проверка на подсистемите, което може да поражда нужда от нови проверявания (checks) и поради това да е необходима проверка (verification) в съответствие с приложимите модули за оценяване на съответствието, но което отклонение не оказва влияние върху основните проектни характеристики на типа возило и не поражда необходимост от ново разрешение съгласно критериите, формулирани в член 21, параграф 12 от Директива (ЕС) 2016/797;

в)	изменение в основните проектни характеристики на типа превозно средство, което не поражда необходимост от ново разрешение съгласно критериите, формулирани в член 21, параграф 12 от Директива (ЕС) 2016/797;

г)	изменение, което поражда необходимост от ново разрешение съгласно критериите, формулирани в член 21, параграф 12 от Директива (ЕС) 2016/797.

2.   Когато дадено изменение попада в обхвата на буква б) или буква в) от параграф 1 трябва да се актуализират техническите досиета, придружаващи ЕО декларациите за проверка на подсистемите и притежателят на разрешението на типа возило трябва да поддържа на разположение съответната информация при поискване от разрешаващия орган и/или от националните органи по безопасността за района на използване.

3.   Когато дадено изменение попада в обхвата на буква в) от параграф 1, притежателя на разрешениетдруги изменения на дадено возило трябва да бъдат анализирани и категоризирани в съответствиео за типа возило трябва да създаде нова версия на типа возило или нова версия на вариант на типа возило и да предостави съответната информация на разрешаващия орган. Разрешаващият орган трябва да регистрира новата версия на типа возило или новата версия на варианта на типа возило в ERATV, в съответствие с посоченото в член 50.

4.   Ако субектът, управляващ изменението, е различен от притежателя на разрешението на типа возило и направените в съществуващия тип возило изменения се категоризират в буква б), в) или г) от параграф 1, са валидни следните изисквания:

а)	определя се нов тип возило;

б)	управляващият изменението субект става заявител; и

в)	заявлението за искане на разрешение за новия тип возило може да се базира на съществуващ тип возило и заявителят може да избере случая на разрешаване, посочен в член 14, параграф 1, буква г).

Член 16

Изменения във вече разрешено возило

1.   За измененията във вече съществуващо возило, които са свързани със замени в рамките на ремонт и са ограничени до замяната на части с други части, изпълняващи идентични функции и с идентични работни показатели в рамките на превантивен или коригиращ ремонт на возилото, не е необходимо разрешение за пускане на пазара.

2.   Всякакви други изменения на дадено возило трябва да бъдат анализирани и категоризирани в съответствие с член 15, параграф 1.

3.   Когато дадено изменение попада в обхвата на член 14, параграф 1, буква г), управляващият изменението субект трябва да поиска ново разрешение за пускане на пазара в съответствие с посоченото в член 15, параграф 1, буква г).

4.   Ако субектът, управляващ изменения на вече разрешено возило, които са категоризирани в съответствие с член 15, параграф 1, букви б) и в), не е притежателят на разрешението на типа возило, той трябва:

а)	да направи оценка на отклоненията от техническите досиета, придружаващи ЕО декларациите за проверка на подсистемите;

б)	да установи, че няма съответствие с никой от критериите, посочени в член 21, параграф 12 от Директива (ЕС) 2016/797;

в)	да актуализира техническите досиета, придружаващи ЕО декларациите за проверка на подсистемите;

г)	да нотифицира направените изменения до разрешаващия орган.

Това може да се отнася за едно возило или за няколко идентични возила.

В случай на погрешна категоризация или недостатъчно обоснована информация разрешаващият орган може да издаде, в рамките на 4 месеца, мотивирано решение, изискващо да бъде подадено заявление за искане на разрешение.

5.   Всяко изменение на возилото подлежи на управление на конфигурациите, за което отговорност носи неговият ползвател или упълномощения от него субект.

Член 17

Идентифициране на правилата, включително за неприлагане на технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС)

1.   Въз на основа на избора на вида разрешение в съответствие с член 14 и установяването на изискванията, посочено в член 13, заявителят трябва да идентифицира всички приложими правила, по-специално техническите спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС) и националните правила.

Също така, заявителят трябва да разгледа и да вземе предвид списъка на несъвършенства на ТСОС (TSI deficiencies), който е публикуван на уебсайта на Агенцията.

Във връзка с този списък заявителят трябва да идентифицира посочения от Агенцията приемлив начин за постигане на съответствие (acceptable means of compliance), който да бъде използван в комбинация с ТСОС при установяването на съответствие с ТСОС в рамките на процеса на разрешаване на типа возило и/или на пускането на пазара на возилото.

2.   Заявителят трябва да идентифицира всеки възможен случай, изискващ неприлагане на ТСОС, и да подаде своето заявление на съответните държави членки в съответствие с разпоредбите в член 7 от Директива (ЕС) 2016/797. В случаите, при които неприлагането на ТСОС се отнася за возила с район на използване, попадащ в повече от една държави членки, разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване са длъжни да координират със заявителя алтернативни мерки, които да бъдат предприети за подобряване на окончателната оперативна съвместимост на проекта.

3.   Когато в нова версия на дадена ТСОС са предвидени преходни мерки, заявителят може вече по време на преходния период да избере изисквания от тази нова версия на съответната ТСОС, ако в новата версия изрично е позволено това.

4.   В случаите, при които съгласно параграф 3 са избрани изисквания от по-нова версия на ТСОС, се прилага следното:

а)

заявителят може да избере изисквания от различни ТСОС, които да бъдат спазени, и трябва: i) да докаже и документира съгласуваността на наборите от изисквания, избрани от различни версии на дадена приложима ТСОС; ii) да специфицира в заявлението за искане на разрешение частичния избор на изисквания от различни версии на ТСОС, както се изисква в приложение I; iii) в случите, при които има определено базово състояние при предварителна процедура, заявителят трябва да поиска от разрешаващия орган изменение или актуализация на това базово състояние при предварителната процедура по отношение на съответната ТСОС, в съответствие с разпоредбите в член 24, параграф 4;

б)	при оценяването на заявлението разрешаващият орган трябва да провери пълнотата на предложените от заявителя изисквания от ТСОС;

в)	по отношение на тези изисквания не е необходимо заявителят да подава искане за неприлагане на ТСОС съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2016/797.

5.   В случаите, при които това е предвидено в законодателството на държавата членка, заявителят може да избере изисквания от различни национални правила по същия начин, както това е предвидено в параграф 3 по отношение на ТСОС.

6.   До приемането на съответните ТСОС заявителят и нотифицираната организация или организации (notified body or bodies) могат да използват в контекста на ЕО проверка за съответствие приемливите начини за постигане на съответствие по член 6, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/797.

7.   В контекста на доказване на съответствие с националните правила, заявителят и избраната организация или организации (designated body or bodies) могат да използват приемливите национални начини за постигане на съответствие по член 13, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/797.

Член 18

Идентифициране и дефиниране на необходимите мерки при използване на возилото при изпитвания по железопътната мрежа

Заявителят трябва, въз основа на националните правила за изпитване, да идентифицира и дефинира мерките, необходими при използване на возилото при изпитвания по железопътната мрежа.

Член 19

Временно разрешение за използване на возило за изпитване по железопътната мрежа

1.   Временно разрешение за използване на возилото за изпитвания по железопътната мрежа могат да се издават само от националния орган по безопасността в случай, че това се изисква и е посочено в националната нормативна уредба на държавата членка.

2.   Националните органи, оценяващи заявления за временно разрешение за използване на возило за изпитвания по железопътната мрежа, трябва да извършват това в съответствие със съответната национална нормативна уредба.

Член 20

Идентифициране на предвидените условия за използване на возилото и други ограничения.

Заявителят трябва да идентифицира предвидените условия за използване на возилото и други ограничения, свързани с типа на возилото.

Член 21

Идентифициране на оценяванията на съответствието

Заявителят трябва да идентифицира необходимите оценявания на съответствието съгласно разпоредбите в приложение IV към Директива (ЕС) 2016/797.

ГЛАВА 3

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОЦЕДУРА

Член 22

Предварителна процедура

1.   По искане на заявителя разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да разглеждат заявления по предварителна процедура, с оглед да определят базовото състояние при предварителна процедура, преди подаването на заявление за искане за разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара. Заявлението по предварителна процедура се подава официално от заявителя по системата за обслужване на едно гише и трябва да е придружено от досие, съдържащо поне информацията, която е посочена в член 23.

2.   Времевият период от момента на даването на становище по член 24, параграф 2 до подаването от заявителя на заявление за искане на разрешение на типа возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара не трябва да надхвърля 84 месеца.

3.   Направеният от заявителя избор на разрешаващ орган за предварителната процедура е обвързващ до настъпването на едно от следните събития:

а)	заявителят е подал съответното заявление за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара;

б)	изтекъл е времевият период, посочен в параграф 2, от момента на даването на становище по член 24, параграф 2 до подаването от заявителя на заявление за искане на разрешение на типа возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара; или

в)	заявителят е поискал приключване на предварителната процедура.

4.   Ако по време на предварителната процедура заявителят пожелае да промени разрешаващия орган, той трябва да поиска приключване на съществуващата предварителна процедура. Тогава заявителят може да изпрати ново заявление за предварителна процедура до друг разрешаващ орган.

5.   Заявителят може да подаде заявление за искане на разрешение чрез системата за обслужване на едно гише по всяко време от предварителната процедура. В такъв случай предварителната процедура приключва.

6.   При предварителната процедура се използват подточките в член 41 във връзка с категоризацията на проблемите, с оглед проследяване на проблемите, повдигнати към заявителя от разрешаващия орган и, в съответните случаи, от националните органи по безопасността за района на използване.

Член 23

Досие за предварителната процедура

Досието за предварителната процедура, придружаващо заявлението за предварителна процедура, трябва да съдържа следното:

а)	описание на типа возило и/или на возилото, за което се иска разрешение, включително в съответните случаи на предвижданите варианти и/или версии, както и описание на задачите и дейностите при разработването му;

б)	направения от заявителя избор на разрешаващ орган и на вида или видовете разрешение съгласно член 14;

в)	спецификация на предвиждания район на използване;

г)	спецификация на предвидените условия за използване на возилото и други ограничения, идентифицирани съгласно член 20;

д)	плана на заявителя за провеждането на неговата част от процеса на разрешаване на возилото, включително в съответните случаи планирането на изпитвания по железопътната мрежа;

е)	идентификация на методиката за процеса на установяването на изискванията в съответствие с член 13;

ж)	списък на правилата и изискванията, за които заявителят е идентифицирал необходимост да бъдат прилагани в съответствие с член 17 и член 18;

з)	списък на идентифицираните оценявания на съответствието съгласно член 21, включително на модулите, които да се приложат и на междинните декларации за проверка („ISV“) — в случаите, при които са приложими;

и)	описание на практическите разпоредби за използване на возилото за изпитвания по железопътната мрежа — в случаите, при които са приложими;

й)	списък на съдържанието на документацията, която заявителят предвижда да подаде до разрешаващия орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване във връзка с разрешението на типа возило и/или на разрешението за пускане на возило на пазара;

к)	предложение относно езика, който да се използва при разрешителния процес съгласно посоченото в член 10;

л)

описание на начина на организиране от страна на заявителя на неговата част от разрешителния процес, включително (но не само) с посочване на информация как да се влиза в контакт със заявителя, информация за неговите лица за контакти, искания за уговаряне на координация и срещи с разрешаващия орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване.

Член 24

Базово състояние при предварителната процедура

1.   В рамките на един месец след датата на получаване на заявлението за предварителна процедура разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да информират заявителя, че досието за предварителната процедура е пълно или да поискат съответна допълнителна информация, като поставят разумно продължителен срок за нейното предоставяне.

2.   В случаите, при които заявителят е информиран, че неговото досие е пълно, разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да дадат чрез системата за обслужване на едно гише становище относно подхода, предложен от заявителя в заявлението за предварителната процедура, не по-късно от два месеца след потвърждаването, че досието е пълно. В това становище се посочва базовото състояние при предварителната процедура (pre-engagement baseline), като включително се определя версията на ТСОС и националните правила, които следва да се приложат във връзка с последващото заявление за искане на разрешение, без това да засяга посоченото в параграф 4.

3.   В описанието на базовото състояние при предварителната процедура трябва да бъде уточнен езикът, който ще бъде използван, в съответствие с член 10.

4.   В случай на изменения, засягащи досието за предварителната процедура и които са от значение за базовото състояние при предварителната процедура, заявителят трябва да изпрати изменено и актуализирано заявление за предварителна процедура, в което да са изяснени само измененията и интерфейсите с неизменените части. Това може да се случи в следните ситуации:

а)	изменения в проекта или в методиката за оценяване, дължащи се на съществени проблеми на безопасността;

б)	изменения в нормативните изисквания, поради които базовото състояние при предварителната процедура губи своето съответствие с изискванията; или

в)	евентуални други изменения, въведени доброволно от заявителя.

5.   Разрешаващият орган и (когато е приложимо) съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва в рамките на 1 месец да прегледат и да издадат становище относно измененото и актуализирано заявление за предварителна процедура и да впишат това становище в изменено и актуализирано базово състояние при предварителната процедура.

ГЛАВА 4

ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Член 25

Оценяване на съответствието

Всяка организация за оценяване на съответствието (conformity assessment body) носи отговорност за съставяне на документите и изготвяне на необходимите доклади, отразяващи нейните оценявания на съответствието, извършвани в изпълнение на член 26.

Член 26

Провеждане на проверки и установяване на данни

1.   Заявителят трябва, както е приложимо за съответния случай на получаване на разрешение, да проведе необходимите проверки за да установи данните, посочени в приложение I.

2.   Разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване не предписват изисквания по отношение на данните, които се включват в техническите досиета, придружаващи ЕО декларациите за проверка на подсистемите, но в случаите на обосновано съмнение те могат да поискат от заявителя да направи допълнителни проверки.

Член 27

Коригиране на несъответствия

1.   Заявителят е длъжен да коригира несъответствията с изискванията на ТСОС и/или национални правила, освен ако е разрешено неприлагане на ТСОС съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2016/797. Това може да се отнася mutatis mutandis и за национални правила, ако това се допуска от националната нормативна уредба на държавата членка.

2.   С оглед да коригира ситуация на несъответствие с изискванията, заявителят може, като алтернативна възможност, да извърши едно или повече от следните действия:

а)	да промени проекта на возилото; в такъв случай процесът започва отначало от установяването на изискванията по член 13, което се отнася единствено за изменените елементи и за елементите, засегнати от промяната;

б)	да определи условия за използване на возилото и други ограничения съгласно член 20; в такъв случай условията за използване на возилото и другите ограничения трябва да бъдат дефинирани от заявителя и проверени от съответната организация за оценяване на съответствието.

3.   Предложението на заявителя за условия за използване и други ограничения съгласно член 20 с цел коригиране на несъответствие трябва да се базира на необходимите оценявания на съответствието, извършвани съгласно член 25.

ГЛАВА 5

ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕТО

Член 28

Установяване на доказателствени данни за заявлението

Заявителят, искащ разрешение за тип возило и/или разрешение за пускане на возило на пазара, трябва да представи данни, че са изпълнени следните действия:

а)	събрани са ЕО декларациите за проверка на подсистемите, съставящи возилото и в техническото досие, притежаващо ЕО декларациите, са представени данните относно заключенията на оценките на съответствието, направени след идентифицирането по член 21;

б)	осигурено е, че интерфейсите между подсистемите, които не са дефинирани в ТСОС и/или националните правила, са обхванати в установяването на изискванията по член 13 и съответстват на съществените изисквания, посочени в член 3, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/797.

Член 29

Съставяне на придружаващото досие към заявлението

1.   Заявителят трябва да подготви и състави по структуриран начин съдържанието на придружаващото досие към заявлението, което се изисква в съответствие с приложение I.

2.   В случай на искане разрешение по член 14, параграф 1, букви б), в), г) и д), заявителят трябва да провери валидността на съществуващото разрешение на типа возило.

3.   За разрешение по член 14, параграф 1, букви в) и г), заявителят трябва да подаде документацията, необходима на разрешаващия орган за издаване на решение, включително придружаващата документация за досието за предишното разрешение, когато има такава.

Член 30

Съдържание и пълнота на заявлението

1.   За да се счита заявлението за пълно от страна на разрешаващия орган и, когато случаят е такъв — от съответните национални органи по безопасността за района на използване, е необходимо то да съдържа информацията, посочена в приложение I.

2.   За разширения район на използване по член 14, параграф 1, буква в) се прилагат следните разпоредби:

а)

документацията, която се добавя от заявителя към първоначалното цялостно придружаващо досие за решението, издадено съгласно член 46, се ограничава само до аспектите, свързани със съответните национални правила и техническата съвместимост между возилото и железопътната мрежа при разширения район на използване;

б)

в случаите, при които първото разрешение за типа возило включва неприлагане на ТСОС, заявителят трябва да добави съответните решения за неприлагане на ТСОС в съответствие с член 7 от Директива (ЕС) 2016/797, обхващащи разширения район на използване, към първоначалното цялостно придружаващо досие за решението, издадено в съответствие с член 46;

в)	в случая на возила или типове возила, разрешени в съответствие с Директива 2008/57/ЕО или преди нея, информацията, която се добавя от заявителя към първоначалното досие за аспектите по буква а), трябва да включва също приложимите национални правила.

Член 31

Подаване на заявлението за искане на разрешение чрез системата за обслужване на едно гише

1.   Заявлението за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара трябва да бъде официално подадено от заявителя чрез входната точка на системата за обслужване на едно гише по член 12 от Регламент (ЕС) 2016/796 и трябва да съдържа информацията, посочена в приложение I.

2.   При подаването на заявление за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара заявителят трябва да избере разрешаващия орган в съответствие с член 21, параграф 5 и член 21, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/797.

3.   Направеният от заявителя избор на разрешаващ орган е обвързващ до приемането от разрешаващия орган на решение за издаване на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара или съответно за отказ на разрешение, или до приключване от страна на заявителя на процедурата по заявлението.

4.   Изготвеното от заявителя досие се препраща чрез системата за обслужване на едно гише до съответните национални органи по безопасността за района на използване.

ГЛАВА 6

РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЕТО

Член 32

Проверка за пълнота на заявлението

1.   Разрешаващият орган трябва да провери пълнотата на представената от заявителя информация и документация в заявлението в съответствие с член 30.

2.   Съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва:

а)	да проверят дали районът на използване е правилно специфициран за съответните им части от него;

б)	да повдигнат евентуални проблеми относно пълнотата на информацията и документацията, предоставена за оценяването във връзка с приложимите национални правила, както е определено в приложение III.

3.   Проверката на пълнотата по параграфи 1 и 2 представлява проверка от страна на разрешаващия орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване дали:

а)	цялата необходима информация и всички документи по член 30 са предоставени от заявителя в заявлението за искане на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара;

б)	представената документация и информация се считат за релевантни, така че да дадат възможност на разрешаващия орган и на съответните национални органи по сигурността за района на използване да извършат своите оценявания в съответствие с членове 38 — 40.

Член 33

Потвърждение на получаването на заявлението

1.   Системата за обслужване на едно гише генерира автоматично потвърждение до заявителя за получаването на заявлението.

2.   Оценяването на заявлението започва на датата на получаване на заявлението.

Член 34

Срокове за оценяване на заявлението

1.   Разрешаващият орган и съответните национални органи по сигурността за района на използване трябва да оценят, всеки за своята част, пълнотата на заявлението, както е посочено в член 32, в рамките на един месец след датата на получаване на заявлението. Разрешаващият орган уведомява заявителя за резултата от тази оценка.

2.   В случаите, при които заявителят бъде уведомен, че неговото досие е пълно, окончателното решение относно издаването на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара трябва да бъде взето не по-късно от четири месеца след потвърждаването, че досието е пълно.

3.   В случая на разрешение, издадено въз основа на съответствие с тип возило съгласно член 14, параграф 1, буква д), решението на разрешаващия орган се издава в рамките на един месец след датата на получаване на заявлението.

4.   Ако заявителят бъде информиран, че неговото досие не е пълно, окончателното решение за издаването на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара се взема не по-късно от четири месеца след подаването от заявителя на липсващата информация, освен ако заявлението е фундаментално непълно, в който случай то се отхвърля.

5.   Дори в случай, че заявлението е пълно по смисъла на параграф 2, разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване могат в процеса на оценяване по всяко време да поискат допълнителна информация, като определят разумно продължителен срок за нейното подаване, без да суспендират оценяването, освен ако са приложими разпоредбите в параграф 6.

6.   В случаите, при които разрешаващият орган или съответните национални органи по безопасността за района на използване повдигнат обосновано съмнение и от заявителя се изисква да представи допълнителна информация, разрешаващият орган може да суспендира оценяването и с надлежно документирано споразумение със заявителя да удължи срока отвъд периода, посочен в член 21, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/797. Срокът за предоставяне на допълнителната информация трябва да е пропорционален на съответната трудност за заявителя да предостави исканата информация. Оценяването и съответният му срок започват да текат отново след като заявителят предостави исканата информация. При отсъствието на споразумение със заявителя разрешаващият орган или съответните национални органи по безопасността за района на използване вземат своето решение на базата на наличната информация.

Член 35

Комуникации по време на оценяването на заявлението

1.   Комуникациите между разрешаващия орган, съответните национални органи по безопасността за района на използване и заявителя по всеки един от проблемите, посочени в член 41, трябва да се извършват посредством системата за обслужване на едно гише.

2.   Статутът на всички етапи от процеса на разрешаване на возилото, решението относно заявлението и документираните мотиви за това решение се съобщават на заявителя посредством системата за обслужване на едно гише.

3.   В указанията на Агенцията и на националните органи по безопасността трябва да се съдържат разпоредби относно комуникациите между тях и заявителя.

Член 36

Управление на информацията относно оценяването на заявлението

1.   Разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да регистрират в системата за обслужване на едно гише резултатите от етапите на процеса на разрешаване на возилото, в които участват, всеки за своята съответна част от оценяването, както е приложимо, включително с всички свързани със заявлението документи, отнасящи се за:

а)	получаването;

б)	обработката;

в)	оценяването;

г)	заключенията от оценяването на заявлението, съгласно посоченото в член 45;

д)	окончателното решение дали да бъде издадено или не разрешение за типа возило или разрешение за пускане на возило на пазара;

е)	окончателна документация за разрешението за типа и/или за разрешението за пускане на возилото на пазара в съответствие с член 47.

2.   Окончателното решение дали да бъде издадено или не разрешение за типа возило и/или разрешение за пускане на возило на пазара се съобщава на заявителя посредством системата за обслужване на едно гише.

3.   По отношение на посочените в параграф 1 документи разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да използват процеса за контрол на документи, осигуряван от системата за обслужване на едно гише.

4.   В случаите, при които националните органи по безопасността използват система за управление на информацията при обработването на адресираните до тях заявления, те трябва да прехвърлят цялата съответна информация в системата за обслужване на едно гише.

Член 37

Координация между разрешаващия орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване при оценяването на заявлението

1.   За целите на оценяването на заявлението съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да планират, организират и съгласуват разпоредби, необходими за да се вземат предвид националните правила и взаимното приемане (cross-acceptance) по член 14, параграф 10 от Директива (ЕС) 2016/797. Съгласуваните разпоредби за оценяване на заявлението трябва да бъдат съобщени на оценяващия орган и на заявителя.

2.   Разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да се координират помежду си, за да предприемат мерки по евентуални проблеми, включително евентуални ситуации, пораждащи необходимост от изменение на заявлението и/или искания за допълнителна информация, в случай че предоставянето на допълнителна информация оказва влияние върху периода на оценяване или би могло да повлияе на тяхната работа, и съответно да се споразумяват как да продължават нататък оценяването.

3.   При завършването на координационните дейности по параграф 2 разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване вземат решение, всеки за своята част, да информират заявителя посредством системата за обслужване на едно гише относно евентуални ситуации, пораждащи необходимост от изменение на заявлението и/или от искане на допълнителна информация.

4.   Преди разрешаващият орган да вземе своето окончателно решение и преди съответните национални органи по безопасността за района на използване да подадат своите оценъчни досиета, разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да изпълнят следните дейности:

а)	да обсъдят резултата от своите съответни оценки; и

б)	да се споразумеят относно условия за използване и други ограничения и/или изключвания от района на използване, които да бъдат добавени в разрешението за типа возило и/или в разрешението за пускане на возилото на пазара.

5.   Разрешаващият орган, въз основа на резултата от координационните дейности по параграф 4 от настоящия член, представя на заявителя своите документирани мотиви за решението си. При това свое действие той трябва да вземе под внимание оценъчните досиета на съответните национални органи по безопасността за района на използване по член 40, параграф 6, отнасящи се за издаването или отказа за издаване на разрешение на типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара, включително евентуални условия за използване на возилото или други ограничения и/или изключвания от района на използване, които подлежат на включване в разрешението за типа возило и/или разрешението за пускане на возилото на пазара.

6.   Разрешаващият орган трябва да направи вписвания относно координационните дейности и да ги поддържа в системата за обслужване на едно гише, в съответствие с посоченото в член 36.

Член 38

Оценяване на заявлението

Оценяването на заявлението се извършва от разрешаващия орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване с цел да се установи с разумна увереност, че заявителят и другите действащи лица, съдействали на заявителя, са изпълнили своите задължения и отговорности при етапите на проектиране, производство, верификация и валидиране на возилото и/или на типа возило за осигуряването на съответствие със съществените изисквания на приложимата нормативна уредба, така че возилото да може да бъде пуснато на пазара и да бъде безопасно използвано в района на използване на типа возило, в съответствие с посочените в заявлението условия за използване и други ограничения.

Член 39

Оценяване на заявлението, извършвано от разрешаващия орган

1.   Разрешаващият орган трябва да оцени аспектите, посочени в приложение II.

2.   В случаите, при които искането на заявителя за разрешение на тип возило и/или разрешение на пускане на возило на пазара се отнася за район на използване, който е ограничен до железопътни мрежи само в една държава членка и съответно заявителят е поискал ролята на разрешаващ орган да бъде изпълнена от националния орган по безопасността в съответствие с посоченото в член 21, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/797, разрешаващият орган трябва, в допълнение на оценяването по параграф 1, да оцени и аспектите, посочени в приложение III. В такъв случай разрешаващият орган трябва, в допълнение към тези посочени в приложение III аспекти, да провери също дали има някаква релевантна информация, записана съгласно член 8, параграф 2, и да я вземе предвид при оценяването на заявлението. Всякакви повдигнати проблеми трябва да бъдат записвани в дневника за вписвания (issues log), посочен в член 41.

3.   В случаите, при които заявителят е използвал нестандартизирана методика за установяване на изискванията, разрешаващият орган трябва да оцени методиката като използва критериите, посочени в приложение II.

4.   Независимо какъв е използваният метод, разрешаващият орган трябва да провери пълнотата, релевантността и съгласуваността на данните от приложената методика за установяване на изискванията. За ново разрешение от вида, посочен в член 14, параграф 1, буква г) оценяването от разрешаващия орган се ограничава само до тези части на возилото, които са изменени и до техните влияния върху непроменените части на возилото. Проверките, извършвани от разрешаващия орган във връзка с разрешение за „разширен район на използване“, съгласно посоченото в член 14, параграф 1, буква в), се ограничават до приложимите национални правила и до техническата съвместимост между возилото и железопътната мрежа в разширения район на използване. Разрешаващият орган не повтаря проверките, които вече са направени при предишни разрешавания.

5.   Разрешаващият орган публикува оценъчно досие, което трябва да съдържа следните елементи:

а)	ясно становище дали резултатът от оценяването е отрицателен или положителен по отношение на искането на заявителя за съответния район на използване и, в съответните случаи, условия за използване или ограничения;

б)	резюме за извършените оценявания;

в)	доклад от дневника за вписвания (issues log) относно съответния район на използване;

г)	попълнен проверочен списък (checklist), показващ че са оценени всички аспекти от приложение II и, в съответните случаи — от приложение III.

Член 40

Оценяване на заявлението, извършвано от съответните национални органи по безопасността за района на използване

1.   Съответните национални органи по безопасността за района на използване оценяват аспектите, посочени в приложение III. Оценяванията, извършвани от националните органи по безопасността за района на използване трябва да са във връзка само със съответните национални правила за района на използване, като се отчитат съгласуваните разпоредби по член 37, параграф 1.

2.   При оценяването на установяването на изискванията съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да проверяват пълнотата, релевантността и съгласуваността на данните, получени от заявителя чрез приложената методика за установяване на данните.

3.   За ново разрешение от вида, посочен в член 14, параграф 1, буква г) оценяването от съответните национални органи по безопасността за района на използване се ограничава само до тези части на возилото, които са изменени и до техните влияния върху непроменените части на возилото.

4.   Проверките, извършвани от съответните национални органи по безопасността за района на използване във връзка с разрешение за „разширен район на използване“, съгласно посоченото в член 14, параграф 1, буква в), се ограничават до приложимите национални правила и до техническата съвместимост между возилото и железопътната мрежа в разширения район на използване. Съответните национални органи по безопасността за района на използване не повтарят проверките, които вече са направени при предишни разрешавания.

5.   В съответствие с член 6 и член 14 от Директива (ЕС) 2016/797, националните органи по безопасността за района на използване трябва, в допълнение към посочените в приложение III аспекти, да проверяват дали има съответна информация, вписана съгласно член 8, параграф 2, и да я вземат под внимание при оценяването на заявлението. Всякакви повдигнати проблеми трябва да бъдат записвани в дневника за вписвания (issues log), посочен в член 41.

6.   Съответните национални органи по безопасността за района на използване публикуват оценъчно досие, което трябва да съдържа следните елементи:

а)	ясно становище дали резултатът от оценяването е отрицателен или положителен по отношение на искането на заявителя за съответния район на използване и, в съответните случаи, условия за използване или ограничения;

б)	резюме за извършените оценявания;

в)	доклад на база дневника за вписвания (issues log) относно съответния район на използване;

г)	попълнен проверочен списък (checklist), показващ че са оценени всички аспекти от приложение III.

Член 41

Категоризация на проблемите

1.   Разрешаващият орган и, когато е приложимо — съответните национални органи по безопасността за района на използване, трябва да регистрират проблемите, установени при оценяването на досието към заявлението в дневник за вписвания (issues log) и да ги категоризират както следва:

а)   „тип 1“: проблем, по който е необходим отговор от заявителя, за да бъде разбрано досието към заявлението;

б)   „тип 2“: проблем, който може да доведе до изменение на досието към заявлението или до малко по своя характер действие от страна на заявителя; характерът на действието, което да бъде предприето, се оставя на преценката на заявителя и не трябва да възпрепятства издаването на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара;

в)   „тип 3“: проблем, който поражда необходимост от изменение на досието към заявлението от страна на възложителя, но не възпрепятства издаването на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара с допълнителни и/или по-ограничителни условия за използване на возилото и други ограничения в сравнение с посочените от заявителя в неговото заявление, но все пак по този проблем трябва да бъде взети мерки за да може да се издаде разрешение за типа возило и/или разрешение за пускане на возилото на пазара; всяко действие, което заявителят възнамерява да извърши за разрешаване на проблема, трябва да бъде предложено от заявителя и съгласувано от страната, установила проблема;

г)   „тип 4“: проблем, който поражда необходимост от изменение на досието към заявлението от страна на възложителя; при такъв проблем не се издава разрешение за типа возило и/или разрешение за пускане на возилото на пазара, освен ако проблемът бъде разрешен; всяко действие, което заявителят възнамерява да извърши за разрешаване на проблема, трябва да бъде предложено от заявителя и съгласувано от страната, установила проблема. Проблемите от тип 4 включват по-специално случаите на несъответствие с изискванията съгласно член 26, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/797.

2.   След отговора на заявителя или предприетото от него действие във връзка с проблема, разрешаващият орган или съответният национален орган по безопасността за района на използване трябва да направи повторна оценка на установения от него проблем, да го прекласифицира както е уместно и да зададе един от следните статуси за всеки от установените проблеми:

а)   „висящ проблем“— в случай че предоставените от заявителя данни са незадоволителни и е необходима допълнителна информация;

б)   „приключен проблем“— в случай че заявителят е дал подходящ отговор и не е останала някаква причина за безпокойство.

Член 42

Обосновано съмнение

1.   В случай на обосновано съмнение разрешаващият орган и/или съответните национални органи по безопасността за района на използване могат, като алтернативна възможност, да предприемат едно или повече от следните действия:

а)	да извършат по-задълбочена и подробна проверка на представената в заявлението информация;

б)	да поискат от заявителя допълнителна информация;

в)	да поискат от заявителя да извърши изпитвания по железопътната мрежа.

2.   В искането от разрешаващия орган и/или съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да е посочен въпросът, който поражда необходимост от действие от страна на заявителя, но без да се посочват характерът или съдържанието на коригиращите действия, които да бъдат изпълнени от заявителя. Заявителят трябва да реши кой е най-подходящият начин за отговор на искането на разрешаващия орган и/или съответните национални органи по безопасността за района на използване.

3.   Разрешаващият орган трябва да координира предложените от заявителя действия със съответните национални органи по безопасността за района на използване.

4.   Разрешаващият орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване трябва да използват, без това да засяга разпоредбите в член 35, дневника за вписвания (issues log) по член 41 за целите на третирането на евентуални обосновани съмнения. Всяко обосновано съмнение трябва винаги:

а)	да бъде класифицирано като проблем от тип 4 по член 41, параграф 1, буква г);

б)	да бъде придружено от обосновка; и

в)	да включва ясно описание на въпроса, на който трябва да бъде отговорено от заявителя.

5.   В случите, при които заявителят се съгласи да предостави допълнителна информация съгласно буква б) и буква в) от параграф 1 по искане на разрешаващия орган и/или на съответните национални органи по безопасността за района на използване, срокът за предоставянето на тази допълнителна информация се определя в съответствие с член 34, параграф 5 и параграф 6.

6.   Когато е възможно да се отстрани обоснованото съмнение чрез въвеждане на допълнителни и/или по-ограничителни условия за използване на возилото, както и на други ограничения в сравнение с посочените от заявителя в неговото заявление и заявителят се съгласи с това, може да бъде издадено разрешение за типа возило и/или разрешение за пускане на возилото на пазара при тези условия за използване на возилото и при другите ограничения.

7.   В случите, при които заявителят не се съгласи да предостави допълнителна информация, с която да се отстрани обоснованото съмнение, повдигнато от разрешаващия орган и/или от съответните национални органи по безопасността за района на използване, разрешаващият орган взема решение на база на съществуващата информация.

Член 43

Провеждани от разрешаващия орган проверки, отнасящи се за оценките, направени от съответните национални органи по безопасността за района на използване

1.   Разрешаващият орган трябва да провери дали оценките, направени от националните органи по безопасността за района на използване, са съответстващи помежду си по отношение на резултатите по член 40, параграф 6, буква а).

2.   В случаите, при които резултатът от проверката по параграф 1 показва, че оценките на националните органи по безопасността за района на използване са съответстващи, разрешаващият орган трябва да провери следното:

а)	дали са попълнени изцяло проверочните списъци (checklists) по член 40, параграф 6, буква г);

б)	дали всички съответни проблеми са приключени.

3.   В случаите, при които резултатът от проверката по параграф 1 показва, че оценките не са съответстващи, разрешаващият орган трябва да поиска от съответните национални органи по безопасността за района на използване да проучат допълнително съответните мотиви. В резултат от това проучване трябва алтернативно да се предприеме или едно от следните действия, или и двете:

а)	разрешаващият орган може да преразгледа своята оценка по член 39;

б)	съответните национални органи по безопасността за района на използване могат да преразгледат своите оценки.

4.   Резултатите от проучванията по параграф 3 на национални органи по безопасността за района на използване трябва да бъдат споделени с всички национални органи по безопасността за съответния район на използване, посочен в заявлението за искане на разрешение на типа на возило и/или на разрешение за возилото.

5.   В случаите, при които даден проверочен списък (checklist) по параграф 2, буква а) е непълен или когато има неприключени проблеми по параграф 2, буква б), разрешаващият орган трябва да поиска от съответните национални органи по безопасността за района на използване да проучат допълнително съответните мотиви.

6.   Националните органи по безопасността за района на използване трябва да отговорят на исканията на разрешаващия орган по отношение на непоследователностите в оценките по параграф 3, непълнотата на проверочните списъци по параграф 2, буква а) и/или неприключените проблеми по параграф 2, буква б). Разрешаващият орган трябва изцяло да вземе под внимание оценяванията, извършени от националните органи по безопасността за района на използване, свързани с приложимите национални правила. Обхватът на проверките, извършвани от разрешаващия орган, се ограничава до съгласуваността на оценяванията и пълнотата на оценяванията по параграфи 1 и 2.

7.   В случай на несъгласие между разрешаващия орган и съответните национални органи по безопасността за района на използване се прилага арбитражната процедура по член 21, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/797.

Член 44

Арбитраж по член 21, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/797 и член 12, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/796

В случаите, при които като разрешаващ орган действа Агенцията, тя може да суспендира провеждането на процеса на разрешаване, като се консултира, когато е приложимо със съответните национални органи по безопасността за района на използване по време на провеждането на сътрудничеството, необходимо за достигане до взаимно приемлива оценка, докато Апелативният съвет (Board of Appeal) вземе решение, в рамките на сроковете, посочени в член 21, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/797. Агенцията трябва да посочи пред заявителя мотиви за суспендирането.

Член 45

Заключение на оценяването на заявлението

1.   Разрешаващият орган трябва да осигури правилно провеждане на процеса на оценяване като проверява по независим начин, че са изпълнени следните елементи:

а)	различните етапи от процеса на оценяване са приложени правилно;

б)	съществуват достатъчно данни, показващи че са оценени релевантните аспекти на заявлението;

в)	получени са писмени отговори от заявителя на проблемите от тип 3 и тип 4 и на исканията за допълнителна информация;

г)	всички проблеми от тип 3 и тип 4 са решени, или ако не са решени има ясно документирани причини за това;

д)	направените оценявания и взетите решения са документирани, справедливи и съответстващи;

е)	направените заключения се базират на оценъчните досиета и отразяват оценяването като цяло.

2.   Ако заключението е, че процесът на оценяване на заявлението е приложен правилно, достатъчно е да се потвърди, че параграф 1 е приложен правилно, заедно с евентуален коментар.

3.   Ако заключението е, че процесът на оценяване на заявлението не е приложен правилно, трябва ясно и конкретно да бъдат посочени мотивите за това заключение.

4.   Като последна стъпка от дейностите по оценяването разрешаващият орган трябва да попълни оценъчно досие, обхващащо посоченото в параграфи 2 и 3, въз основа на оценъчните досиета, издадени в съответствие с член 39, параграф 5 и член 40, параграф 6.

5.   В оценъчното досие по параграф 4 разрешаващият орган трябва да посочи документирани мотиви за своето заключение.

Член 46

Решение за разрешаване или за отказ на поисканото в заявлението разрешение

1.   В рамките на една седмица след завършването на оценяването, но без това да засяга посоченото в член 34, разрешаващият орган трябва да вземе решение да издаде разрешение за типа возило и/или разрешение за пускане на возилото на пазара или съответно да откаже искането от заявлението. Това решение трябва да бъде взето въз основа на документираните мотиви по член 45, параграф 5.

2.   Разрешаващият орган издава разрешение за тип возило и/или разрешение за пускане на возило на пазара в случай, че оценяването на аспектите, посочени в приложение II и в съответните случаи — в приложение III, поражда разумна увереност, че заявителят и съдействащите на заявителя участници са изпълнили своите отговорности в необходимата степен, в съответствие с член 38.

3.   В случаите, при които след оценяването на аспектите, посочени в приложение II и в съответните случаи — в приложение III, не се поражда разумна увереност, че заявителят и съдействащите на заявителя участници са изпълнили своите отговорности в необходимата степен, в съответствие с член 38, разрешаващият орган трябва да откаже искането в заявлението.

4.   В своето решение разрешаващият орган посочва следните елементи:

а)	евентуални условия за използване на возилото и други ограничения;

б)	мотивите за решението;

в)	възможността и начините за обжалване на решението и съответните срокове.

5.   Условията за използване на возилото и другите ограничения трябва да бъдат дефинирани в съответствие с основните проектни характеристики на типа возило.

6.   Решението за разрешаване не трябва да съдържа каквито и да са ограничени във времето условия за използване на возилото и други ограничения, освен ако:

а)	такива ограничени във времето условия са необходими, тъй като съответствието с ТСОС и/или националните правила не може да бъде напълно доказано преди издаването на разрешението; и/или

б)	в ТСОС и/или националните правила има изискване заявителят да представи надеждна оценка на съответствието с изискванията.

В такъв случай разрешението може да включва условие да се докаже съответствие на реалните работни показатели с тези от оценката, при реално използване за известен период от време.

7.   Окончателното решение за издаване на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара или съответно за отказ на искането от заявлението трябва да бъде записано в системата за обслужване на едно гише и да бъде съобщено, заедно с оценъчните досиета, на заявителя и на съответните национални органи по безопасността за района на използване, чрез системата за обслужване на едно гише.

8.   В случаите, при които решението е или за отказ на искането в заявлението, или за издаване на разрешение за типа возило и/или за пускане на возилото на пазара, но при различаващи се условия на използване на возилото и други ограничения в сравнение с посочените от заявителя в неговото заявление, заявителят може да поиска разрешаващият орган да преразгледа своето решение в съответствие с член 51 от настоящия регламент. Ако заявителят не е удовлетворен от отговора на разрешаващия орган, той може да обжалва пред компетентния орган съгласно член 21, параграф 11 от Директива (ЕС) 2016/797.

ГЛАВА 7

ОКОНЧАТЕЛНА ДОКУМЕНТАЦИЯ

Член 47

Окончателна документация за разрешение за тип возило и/или за разрешение за пускане на возило на пазара

1.   Разрешението за тип возило и/или разрешението за пускане на возило на пазара се оформя като документ, съдържащ информацията, посочена в член 48 и/или член 49.

2.   На издаденото разрешение за тип возило и/или разрешение за пускане на возило на пазара се дава уникален европейски идентификационен номер („EIN“), чиято структура и съдържание се определят и администрират от Агенцията.

3.   В разрешението за типа возило и/или разрешение за пускане на возилото на пазара могат да бъдат включени различаващи се условия за използване на возилото и други ограничения в сравнение с посочените от заявителя в неговото заявление.

4.   Разрешаващият орган трябва да датира и надлежно да подпише разрешението за тип возило и/или за пускане на возило на пазара.

5.   Разрешаващият орган трябва да осигури архивиране съгласно член 52 на решението, издадено в съответствие с член 46 и на цялостното придружаващо досие към това решение.

Член 48

Информация, която трябва да се съдържа в издадено разрешение за тип возило

В разрешението за тип возило, издадено от разрешаващия орган, трябва да се съдържа следната информация:

а)	правното основание, оправомощаващо разрешаващия орган да издаде разрешение за типа возило;

б)	идентификация на: i) разрешаващия орган; ii) заявлението; iii) вида разрешение, както е посочено в член 14; iv) заявителя за разрешението за типа возило; v) европейския идентификационен номер (EIN), даден на разрешението за типа возило;

в)

идентификация на основните проектни характеристики на типа возило: i) заявени в сертификатите за преглед на типа и/или на проекта; ii) района на използване на возилото; iii) условията за използване на возилото и други ограничения; iv) препратка във връзка с разпоредбите в член 16 от Регламент (ЕС) № 402/2013, включително с идентификация на документа и версията му, към писмената декларация на предложителя по член 3, параграф 11 от Регламент (ЕС) № 402/2013, отнасяща се за типа возило.

г)

идентификация на: i) идентификационното обозначение (ID) на типа возило, в съответствие с приложение II към Решение за изпълнение 2011/665/ЕС на Комисията (6); ii) вариантите на типа возило, в съответните случаи; iii) версиите на типа возило, в съответните случаи; iv) стойностите на параметрите, посочени в ТСОС и (в съответните случаи) в националните правила, които имат значение за проверката на техническата съвместимост между возилото и района на използване; v) съответствието на типа на возилото със съответните ТСОС и набори от национални правила, свързани с параметрите, посочени в параграф 1, буква г), подточка iv);

д)	позоваване на ЕО декларациите за проверка на подсистемите;

е)	позоваване на други норми на ЕС или национални норми, с които е в съответствие типът возило;

ж)	позоваване на документираните мотиви за решението, както е посочено в член 45, параграф 5;

з)	датата и мястото на вземане на решението за издаване на разрешение за типа возило;

и)	лицето, подписало решението за издаване на разрешение за типа возило; и

й)	възможността и начините за обжалване на решението и съответните срокове, включително информация за националната процедура за обжалване.

Член 49

Информация, която трябва да се съдържа в издадено разрешение за пускане на возило на пазара

В разрешението за пускане на возило на пазара, издадено от разрешаващия орган, трябва да се съдържа следната информация:

а)	правното основание, оправомощаващо разрешаващия орган да издаде разрешение за пускане на возилото на пазара;

б)	идентификация на: i) разрешаващия орган; ii) заявлението; iii) вида разрешение, както е посочено в член 14; iv) заявителя, поискал разрешение за пускане на возилото на пазара; v) европейския идентификационен номер (EIN), даден на разрешението за пускане на возилото на пазара;

в)	означението на регистрацията на типа возило в Европейския регистър на разрешените типове железопътни возила (ERATV), включително информация за варианта на типа возило и/или версията на типа возило в съответните случаи;

г)	идентификация на: i) возилата; ii) районите на използване; iii) условията за използване на возилото и други ограничения.

д)	позоваване на ЕО декларациите за проверка на подсистемите;

е)	позоваване на други норми на ЕС или национални норми, с които е в съответствие возилото;

ж)	позоваване на документираните мотиви за решението, както е посочено в член 45, параграф 5;

з)	в случай на разрешение, издадено въз основа на съответствие с тип возило съгласно член 14, параграф 1, буква д), позоваване на декларацията за съответствие с разрешен тип возило, включително информация за версията на типа возило и/или варианта на типа возило, в съответните случаи;

и)	датата и мястото на вземане на решение за издаване на разрешение за пускане на возилото на пазара;

й)	лицето, подписало решението за издаване на разрешение за пускане на возилото на пазара; и

к)	възможността и начините за обжалване на решението и съответните срокове, включително информация за националната процедура за обжалване.

Член 50

Регистриране в Европейския регистър на разрешените типове железопътни возила (ERATV) и в Базата данни на Европейската железопътна агенция относно оперативната съвместимост и безопасността (ERADIS)

1.   Регистрирането в ERATV се извършва от разрешаващия орган, като се използва информацията, представената от заявителя в рамките на заявлението за искане на разрешение. Заявителят носи отговорност за пълнотата и верността на данните, предоставени на разрешаващия орган. Разрешаващият орган отговаря за проверяване на съгласуваността на подадените от заявителя данни и за осигуряване на обществена достъпност на съответното вписване в ERATV.

2.   Разрешаващият орган трябва да осигури актуализиране, както е уместно, на Базата данни на Европейската железопътна агенция относно оперативната съвместимост и безопасността („ERADIS“) преди предоставянето на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара.

3.   В случай на изменения по член 15, параграф 1, буква в) и член 15, параграф 3, разрешаващият орган регистрира в ERATV новата версия на типа возило или новата версия на вариант на типа возило, като използва информацията, предоставена от притежателя на разрешението за типа возило. Притежателят на разрешението на типа возило носи отговорност за пълнотата и верността на данните, предоставени на разрешаващия орган. Разрешаващият орган отговаря за проверяване на съгласуваността на подадените от притежателя на разрешението на типа возило и за осигуряване на обществена достъпност на съответното вписване в ERATV.

Докато се очаква да се извърши регистрацията на нова версия на тип возило или на нова версия на вариант на тип возило, возилата, които са изменени за да съответстват на новата версия, могат вече незабавно да се използват.

Член 51

Преразглеждане по член 21, параграф 11 от Директива (ЕС) 2016/797

1.   В случаите, при които решението на разрешаващия орган съдържа отказ или различаващи се условия за използване на возилото и други ограничения в сравнение с посочените от заявителя в неговото заявление, заявителят може да поиска преразглеждане на решението в срок от един месец след неговото получаване. Това искане се подава от заявителя посредством системата за обслужване на едно гише.

2.   Искането за преразглеждане трябва да включва списък на въпросите, които според заявителя не са били правилно разгледани по време на процеса на разрешаване на возилото.

3.   Всяка допълнителна информация, която е била разработена и вписана чрез системата за обслужване на едно гише след датата на издаване на решението за разрешаване, не се допуска в качеството на данни по досието.

4.   Разрешаващият орган, в координация (когато е приложимо) и с националните органи по безопасността за района на използване, трябва да осигури безпристрастност на процеса на преразглеждане.

5.   При процеса на преразглеждане трябва да бъдат разгледани проблемите, обосноваващи отрицателното решение на разрешаващия орган, в съответствие с искането на заявителя.

6.   В случаите, при които като разрешаващ орган действа Агенцията, решението дали тя да промени или не своето решение подлежи на преразглеждане, в координация (когато е приложимо) със съответните национални органи по безопасността за района на използване.

7.   Разрешаващият орган трябва да потвърди или промени своето първоначално решение в срок от два месеца от датата на получаване на искането за преразглеждане. Решението се съобщава на съответните страни посредством системата за обслужване на едно гише.

Член 52

Архивиране на решение и на цялостното досие, придружаващо издаденото решение в съответствие с член 46

1.   Решението и цялостното досие, придружаващо издаденото решение в съответствие с член 46 се запазват в системата за обслужване на едно гише в период от поне 15 години.

2.   Цялостното досие, придружаващо решението на разрешаващия орган, издадено в съответствие с член 46, трябва да включва всички използвани от разрешаващия орган документи и оценъчните досиета на съответните национални органи по безопасността за района на използване.

3.   След изтичането на периода на пазене по параграф 1 решението, прието в съответствие с член 46 за издаване на разрешение на типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара, както и неговото придружаващо досие, се преместват в архив и се запазват в период до изтичането на пет години след приключването на експлоатацията на возилото, както тя е отразена в регистъра по член 47 от Директива (ЕС) 2016/797.

ГЛАВА 8

СУСПЕНДИРАНЕ, ОТМЯНА ИЛИ ИЗМЕНЕНИЕ НА ИЗДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ

Член 53

Суспендиране, отмяна или изменение на издадено разрешение

1.   Разрешаващият орган може да приложи временни мерки за безопасност под формата на суспендиране на разрешение за тип возило в съответствие с член 26, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/797.

2.   В случаите по член 26, параграф 3 от Директива (ЕС) 2016/797 и след преглед на мерките, предприети за отстраняване на сериозния риск за безопасността, разрешаващият орган, издал разрешението, може да реши да отмени или измени разрешението, в съответствие с член 26, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/797.

3.   Заявителят може да обжалва решението за отмяна или изменение на дадено разрешение, в съответствие с член 26, параграф 5 от Директива (ЕС) 2016/797.

4.   В случай на решение за отмяна или изменение на дадено разрешение, разрешаващият орган трябва да информира Агенцията и да даде мотивите за своето решение. Агенцията трябва да информира всички национални органи по безопасността за решението за отмяна или изменение на дадено разрешение, както и за мотивите за това решение.

Член 54

Въздействието на суспендиране, отмяна или изменение на издадено разрешение върху регистрацията в ERATV, ERADIS и регистрите на возилата

1.   Когато разрешаващият орган вземе решение за отмяна, суспендиране или изменение на дадено разрешение за тип возило, той трябва съответно да актуализира данните в ERATV, в съответствие с разпоредбите в член 26, параграф 4 от Директива (ЕС) 2016/797 и да осигури съответно актуализиране на ERADIS.

2.   Държавата членка, където е регистрирано возилото, трябва да осигури отразяване на всяко решение за отмяна или изменение на разрешение за тип возило и/или на разрешение за пускане на возило на пазара в регистъра по член 47 от Директива (ЕС) 2016/797.

ГЛАВА 9

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 55

Преходни разпоредби

1.   В случаите, при които национален орган по безопасността установи, че няма да може да издаде разрешение за возило в съответствие с Директива 2008/57/ЕО преди съответната дата за съответната държава членка, той трябва незабавно да информира заявителя и Агенцията.

2.   В случая по член 21, параграф 8 от Директива (ЕС) 2016/797 заявителят решава дали да продължи да бъде оценяван от националния орган по безопасността, или да подаде заявление до Агенцията. Заявителят трябва да информира за своето решение и двете институции, след което се прилага следното:

а)	в случаите, при които заявителят е решил да подаде заявление до Агенцията, националният орган по безопасността трябва да изпрати досието по заявлението и резултатите от своето оценяване до Агенцията. Агенцията трябва да приеме оценяването, извършено от националния орган по безопасността;

б)

в случаите, при които заявителят е решил да продължи оценяването му от националния орган по безопасността, националният орган по безопасността трябва да завърши своето оценяване на заявлението и да вземе решение относно издаването на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара в съответствие с член 21 от Директива (ЕС) 2016/797 и с настоящия регламент.

3.   В случаите, при които районът на използване не е ограничен до една държава членка, разрешаващ орган трябва да е Агенцията и се прилага процедурата по буква а) от параграф 2.

4.   В случаите по параграфи 2 и 3 заявителят трябва да подаде чрез системата за обслужване на едно гише преработено заявление за искане на разрешение за типа возило и/или на разрешение за пускане на возилото на пазара, в съответствие с настоящия регламент. Заявителят може да поиска съдействие от участващите разрешаващи органи за допълването на досието.

5.   Всяко разрешение за возило и/или разрешение за тип возило, издадено от Агенцията в периода от 16 юни 2019 г. до 16 юни 2020 г., трябва да изключва железопътната мрежа или железопътните мрежи във всяка от държавите членки, които са изпратили уведомление до Агенцията и Комисията в съответствие с член 57, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/797 и още не са транспонирали тази директива, както и не са въвели в сила свои национални мерки за транспониране. Националните органи по безопасността на държавите членки, изпратили такова уведомление, трябва:

а)	да третират издадено от Агенцията разрешение за тип возило като еквивалентно на разрешенията за типове возила, издадени в съответствие с член 26 от Директива 2008/57/ЕО, и да прилагат по отношение на този тип возило параграф 3 на член 26 от Директива 2008/57/ЕО;

б)	да приемат издадено от Агенцията разрешение като еквивалентно на първоначално разрешение, издадено в съответствие с член 22 или член 24 от Директива 2008/57/ЕО и да издадат допълнително разрешение в съответствие с член 23 или член 25 от Директива 2008/57/ЕО.

6.   В случаите, посочени в буква а) от параграф 2 и в параграф 5, националният орган по безопасността трябва да сътрудничи на Агенцията и да координира с Агенцията предприемането на оценяването на елементите, посочени в член 21, параграф 5, буква а) от Директива (ЕС) 2016/797.

7.   Товарните вагони, съответстващи на посоченото в точка 7.1.2 от приложението към Регламент (ЕС) № 321/2013, отнасящ се за ТСОС за подсистемата „Подвижен състав — товарни вагони“ и имащи разрешение за пускане на пазара трябва да се третират в периода от 16 юни 2019 г. до 16 юни 2020 г. като возила с разрешение за пускане в експлоатация за целите по Директива 2008/57/ЕО от държавите членки, които са изпратили уведомление до Агенцията и Комисията в съответствие с член 57, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/797 и още не са транспонирали тази директива, както и не са въвели в сила свои национални мерки за транспониране.

Член 56

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 16 юни 2019 г. в държавите членки, които не са уведомили Агенцията или Комисията в съответствие с член 57, параграф 2 от Директива (ЕС) 2016/797. От 16 юни 2020 г. той се прилага във всички държави членки.

Член 55, параграф 1 обаче се прилага от 16 февруари 2019 г. във всички държави членки. Облекченията, посочени в член 55, параграфи 2, 3, 4 и 6, трябва да бъдат предоставени от 16 февруари 2019 г. Член 55, параграф 5 се прилага от 16 юни 2019 г. във всички държави членки.

---

(1)  Директива (ЕС) 2016/797 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Европейския съюз (преработен текст), (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 44).

(2)  Регламент (ЕС) 2016/796 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2004 (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 1).

(3)  Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Общността (ОВ L 191, 18.7.2008 г., стр. 1).

(4)  Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове (ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 6).

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 402/2013 на Комисията от 30 април 2013 г. относно общия метод за безопасност за определянето и оценката на риска и за отмяна на Регламент (ЕО) № 352/2009 (ОВ L 121, 3.5.2013 г., стр. 8).

(6)  Решение за изпълнение 2011/665/ЕС на Комисията от 4 октомври 2011 г. относно Европейския регистър на разрешените типове железопътни превозни средства (ОВ L 264, 8.10.2011 г., стр. 32).

---

---

---

---