(1)

На 22 ноември 2017 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2018 г. Съветът надлежно взе предвид европейския стълб на социалните права, обявен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 22 март 2018 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 22 ноември 2017 г. Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение, в който Австрия не е посочена като държава членка, за която ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която беше одобрена от Европейския съвет на 22 март 2018 г. На 14 май 2018 г. Съветът прие препоръката относно икономическата политика на еврозоната (2) (наричана оттук нататък „препоръка за еврозоната“).

(2)

Като държава членка, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Австрия следва да гарантира пълното и навременно изпълнение на препоръката относно еврозоната, както е посочено в препоръки 1—2 по-долу.

(3)

Докладът за Австрия за 2018 г. беше публикуван на 7 март 2018 г. В него бе оценен напредъкът на Австрия в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 11 юли 2017 г. (3), последващите действия във връзка със специфичните за държавата препоръки, отправени към Австрия през предходните години, както и напредъкът на страната по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.

(4)

Австрия представи националната си програма за реформи за 2018 г. на 25 април 2018 г., а програмата си за стабилност за 2018 г. на 21 март 2018 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(5)

Съответните специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи промени в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще използва тази разпоредба, в насоките относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на ЕСИ фондовете с доброто икономическо управление.

(6)

Спрямо Австрия понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и правилото за дълга. В своята програма за стабилност за 2018 г. правителството очаква подобрение в номиналното салдо от дефицит в размер на 0,7 % от БВП през 2017 г. до излишък от 0,4 % от БВП през 2022 г. Средносрочната бюджетна цел — структурен дефицит от 0,5 % от БВП към 2017 г., се очаква да бъде постигната през 2019 г. Според програмата за стабилност съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква постепенно да спадне от 78,1 % от БВП през 2017 г. до 62,2 % от БВП през 2022 г. Макроикономическият сценарий, на който се основават тези бюджетни прогнози, е благоприятен за 2018 г. и реалистичен за годините след това. Основните рискове в основата на средносрочното бюджетно планиране са дискреционните мерки на политиката, предвидени, считано от 2020 г., като например оповестената реформа на доходите на физическите лица, чието нетно бюджетно въздействие не е все още напълно конкретизирано.

(7)

В програмата за стабилност се посочва, че въздействието на извънредния приток на бежанци и на мерките, свързани със сигурността, върху бюджета е значително и се предоставят достатъчно доказателства за обхвата и естеството на тези допълнителни бюджетни разходи. Според Комисията допустимите допълнителни разходи през 2017 г. възлизат на 0,03 % от БВП за извънредния приток на бежанци, а за свързаните със сигурността мерки не се предвиждат допълнителни разходи. Разпоредбите, съдържащи се в член 5, параграф 1 и член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97, позволяват обслужването на тези допълнителни разходи, тъй като притокът на бежанци, както и сериозната терористична заплаха са необичайни събития, тяхното въздействие върху публичните финанси на Австрия е значително и устойчивостта няма да бъде засегната, като се даде възможност за временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел. Ето защо размерът на изискваната корекция за постигане на средносрочната бюджетна цел за 2017 г. бе намален, за да се вземат под внимание допълнителните разходи, свързани с бежанците.

(8)

На 11 юли 2017 г. Съветът препоръча на Австрия да гарантира, че отклонението от средносрочната бюджетна цел през 2018 г. се ограничава до разрешеното отклонение, свързано с бюджетното въздействие на извънредния приток на бежанци и на мерките, свързани със сигурността. Това е в съответствие с максимален номинален темп на растеж на нетните първични държавни разходи от 3,3 % през 2018 г., което съответства на допустимо влошаване на структурното салдо с 0,2 % от БВП. Като се имат предвид разрешените отклонения, прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г. сочи, че съществува риск от известно отклонение от изискването през 2018 г. и през 2017 г. и 2018 г., взети заедно.

(9)

През 2019 г. Австрия следва да постигне средносрочната си бюджетна цел, като се вземе предвид допуснатото временно отклонение, свързано с необичайни събития. Това е в съответствие с максимален номинален темп на растеж на нетните първични държавни разходи от 2,9 %, което съответства на подобрение на структурното салдо с 0,3 % от БВП. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2018 г., при непроменени политики в Австрия ще съществува риск от значително отклонение от изискването през 2019 г. с оглед на отклонението за 2018 г. и 2019 г., взети заедно. Същевременно през 2019 г. Австрия се очаква да бъде на около 0,1 % от БВП от средносрочната си бюджетна цел. Освен това Австрия се очаква да спази правилото за дълга през 2018 г. и 2019 г. Като цяло Съветът е на мнение, че Австрия трябва да има готовност да предприеме допълнителни мерки с цел съответствие през 2018 г., и че следва да се предприемат допълнителни мерки през 2019 г., за да се съобрази с разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

(10)

Според доклада от 2018 г. за застаряването прогнозираното увеличение на разходите за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи показва среден риск за фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план. Публичните разходи за пенсии на Австрия са по-високи от средното за Съюза (13,8 % в сравнение с 11,2 % от БВП през 2016 г.) и се очаква да нараснат допълнително до 2070 г. (0,5 % в сравнение с -0,2 % от БВП). Последните реформи успешно предоставиха стимули за по-късно пенсиониране. При все това, без повишаване на законоустановената пенсионна възраст по-нататъшното натрупване на права на обезщетение по време на удължения трудов живот не подобрява дългосрочната устойчивост. Законоустановената пенсионна възраст от 60 години за жените е сред най-ниските в Съюза. Законоустановената пенсионна възраст за жените ще бъде адаптирана постепенно, считано от 2024 г., за постигане на хармонизация със законоустановената пенсионна възраст за мъжете едва от 2033 г. нататък. Като цяло увеличаването на законоустановената пенсионна възраст и ограничаването на ранното пенсиониране биха подобрили устойчивостта на пенсионната система с оглед на застаряването на населението.

(11)

Публичните разходи за здравеопазване са по-високи от средното за Съюза (7 % в сравнение с 6,8 % от БВП през 2016 г.) и се очаква да нараснат повече от средното за Съюза (1,3 % спрямо 0,9 % от БВП), което ще повиши публичните разходи за здравеопазване до 8,3 % от БВП до 2070 г. Разходите за дългосрочни грижи се очаква да се удвоят от 1,9 % на 3,8 % от БВП до 2070 г. Въвеждането на тавани за разходите чрез Закона за финансовото изравняване от 2017 г., реформата за укрепване на първичните здравни грижи и намаляването на зависимостта от болничния сектор започнаха да разрешават въпроса, свързан с устойчивостта. Постоянно високият брой на агенциите по здравно осигуряване дава представа за потенциални допълнителни икономии в областта на управлението и административните разходи. Освен това по-ефикасните тръжни процедури (например търгове на територията на Съюза, използване на критерии за възлагане, различни от цената и трансрегионалното обединяване на търгове) биха позволили да се подобри качеството и ефективността на разходите. В областта на дългосрочните грижи неотдавнашните мерки на политиката, като например решението за премахване на използването на частните активи на лицата с цел финансиране на болнични дългосрочни грижи, се очаква да повишат разходите, отколкото да ги ограничат.

(12)

Законът за финансовото изравняване от 2017 г. допринесе за опростяване на фискалните взаимоотношения между отделните нива на управление, като даде начало на ориентирано към задачите финансиране, опрости разпределението на междуправителствените трансфери и определи собствен източник на приходи за органите. Въпреки тези усилия за реформи обаче фискалната рамка продължава да бъде непрозрачна и съществува значително несъответствие между отговорностите, свързани с разходите и със събирането на приходи, което предоставя слаби стимули за повишаване на ефективността на поднационално равнище.

(13)

Въпреки данъчната реформа от 2016 г. данъчната тежест върху труда остава висока и се очаква да се увеличи постепенно с течение на времето, ако доходните интервали не бъдат индексирани с инфлацията. Лицата с по-високи доходи получиха сравнително големи ползи от реформата в сравнение с лицата с по-ниски доходи и данъчната тежест за лицата с ниски доходи продължава да е висока. Данъчната реформа е облагодетелствала също така мъжете в по-голяма степен от жените. Източниците на приходи, които оказват по-малко отрицателно въздействие върху растежа, като например постоянните данъци върху недвижимата собственост, изглежда не се използват пълноценно главно заради твърде остарялата данъчна основа. Приходите от постоянните данъци върху недвижимата собственост в Австрия са много ниски, като възлизат на 0,2 % от БВП спрямо средното за Съюза равнище от 1,6 % от БВП през 2016 г. Изместването на данъчната тежест от труда към източници на приходи, които оказват по-малко отрицателно въздействие върху растежа, може да помогне за справяне с този проблем.

(14)

Пазарът на труда постига добри резултати. Въпреки това продължава да има предизвикателства за конкретни групи (например жените и хората с мигрантски произход). Въпреки като цяло високото равнище на заетост за жените резултатите на пазара на труда от гледна точка на заетостта на пълно работно време са все още твърде ниски. Равнището на заетост на жените на непълно работно време (20—64 години) — 47,9 % през 2017 г., продължава да бъде едно от най-високите в Съюза (средна стойност за Съюза: 31,1 %). Проблемите, свързани с достъпа до професионални заведения за грижи за деца, в това число по-специално извън градските райони, допринасят за този резултат. Високият дял на жените, работещи на непълно работно време, който се дължи на изпълнението на важни неплатени задачи, като например гледане на деца и роднини, както и ниското почасово възнаграждение допринасят за трайно голямата разлика в заплащането на мъжете и цените. Това оказва пряко въздействие върху натрупването на пенсионни права на жените, а оттам води до голяма разлика в пенсиите.

(15)

Учебните резултати на учениците в неравностойно положение не са се подобрили. Продължава да има голяма разлика в резултатите на студентите със или без мигрантски произход. Изпитите на национално равнище през 2016 г. потвърдиха, че около една четвърт от учениците в 8-и клас не постигат или само частично постигат образователните стандарти по немски език. Неотдавнашните международни изпити потвърдиха също така задълбочаващите се различия при четенето сред лицата с по-нисък социално-икономически или мигрантски произход. При сравнение на резултатите от 2012 г. и 2015 г. на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), делът на учениците с ниски постижения в трите основни области, в които е проведено проучването, т.е. по математика, четене и природни науки, нараства. Учениците, родени в Австрия, постигат по-добри резултати от тези на мигрантите от първо поколение — до равнище, еквивалентно на почти три години обучение.

(16)

Въпреки че производителността в Австрия е висока, ръстът на производителността е слаб през последните години, независимо от значителните усилия на Австрия, като например инвестирането в НРД и подобряването на уредбата за стартиращи предприятия. Останалите лостове в подкрепа на растежа на производителността се отнасят до цифровизацията на предприятията, растежа на предприятията и конкуренцията в сектора на услугите. В Австрия има значителни бариери пред достъпа и ограничителни правила за упражняването на бизнес услуги и регулирани професии. Те включват специфични изисквания за капиталово участие, широк набор от запазени дейности и интердисциплинарни ограничения. Продължаващите усилия за намаляване на тежестта и планираната оценка на Закона за търговското лицензиране (Gewerbeordnung) на Австрия са важни инструменти за справяне с този проблем.

(17)

По-голямата конкуренция в сектора на услугите ще допринесе за преодоляването на предизвикателствата на Австрия в областта на разпространението на цифровите технологии и бизнес моделите, по-специално между микропредприятията и малките и средните предприятия. Цифровизацията на тези предприятия е особено важна в Австрия, тъй като те са гръбнака на австрийската икономика. Инициативи като „KMU Digital“ и „AT:net“ и изпълнението на Цифровата пътна карта на Австрия са от ключово значение. Друг въпрос касае разрастването на дружествата, и по-специално на силно иновативните дружества. Финансирането на по-късен етап, например под формата на рисков капитал и осигуряването на достъп до публичните капиталови пазари за разрастващите се предприятия, създава проблеми. Дружествата с високи темпове на растеж са от решаващо значение за разпространението на новите технологии и бизнес модели, включително в цифровата област, и по този начин за ръста на производителността.

(18)

В рамките на европейския семестър от 2018 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Австрия и го публикува в доклада за страната за 2018 г. Тя извърши и оценка на програмата за стабилност за 2018 г., на националната програма за реформи за 2018 г. и на последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Австрия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Австрия, но и степента, до която те съответстват на правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнище Съюз към бъдещите решения на държавите членки.

(19)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност за 2018 г., като становището му (5) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

1.

2.