16.10.2015

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 271/15

---

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/1852 НА КОМИСИЯТА

от 15 октомври 2015 година

за откриване на временна извънредна схема за помощ за частно складиране на някои видове сирена и за предварително определяне на размера на помощта

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (1), и по-специално член 219, параграф 1 във връзка с член 228 от него,

като има предвид, че:

(1)	През 2014 г. и през първата половина на 2015 г. световното търсене на мляко и млечни продукти като цяло намаля в резултат предимно на спада на вноса от страна на Китай, който е най-големият вносител на млечни продукти в света.

(2)	Натискът в посока към намаляване на цените на млечните продукти е отчетен поради повишеното предлагане както в Съюза, така и в главните млекопроизводителски региони в света.

(3)	На 25 юни 2015 г. правителството на Русия обяви, че удължава с още една година (т.е. до 6 август 2016 г.) забраната върху вноса на селскостопански продукти и храни с произход от ЕС.

(4)	Вследствие на това секторът на млякото и млечните продукти е изправен пред смущение на пазара, дължащо се на силен дисбаланс между търсенето и предлагането.

(5)

В резултат на това цените на суровото мляко и млечните продукти в Съюза продължиха да намаляват и се очаква натискът в посока към намаляване да продължи, като ще достигне неустойчиви равнища за много производители, които изпитват проблеми с паричните потоци и с касовите наличности. Средните за ЕС цени на основните сирена са намалели със 17 % през 2015 г.

(6)	Мерките за интервенция на пазара, които може да се използват съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, изглеждат недостатъчни с оглед на новосъздалото се положение, тъй като те са насочени към продукти като масло и обезмаслено мляко на прах или са ограничени по обхват до сирената с географско означение.

(7)	Заплахата от сериозен дисбаланс на пазара на сирене би могла да бъде намалена или премахната посредством складиране. Поради това е целесъобразно да се предостави помощ за частно складиране на сирене и да се определи предварително размерът на помощта.

(8)	Целесъобразно е да се определи таван за максималния обем, обхванат от схемата, както и да се направи разбивка на общия обем за всяка държава членка въз основа на нейното производство на сирене.

(9)

В член 17 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 се предвижда предоставянето на помощ за частно складиране само на сирена със защитено наименование за произход или със защитено географско указание съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (2). Въпреки това, сирената със защитено наименование за произход или защитено географско указание представляват само малък дял от общото производство на сирене в ЕС. От съображения за оперативна и административна ефективност е целесъобразно да бъде създадена единна схема за помощ за частно складиране, обхващаща всички видове сирена.

(10)	Целесъобразно е да бъдат изключени сирената, които не са подходящи за складиране.

(11)	Като общо правило, за улесняване на управлението и контрола помощта за частно складиране следва да се предоставя само на операторите, които са установени и регистрирани за целите на ДДС в Съюза.

(12)	За да се гарантира, че схемата може да бъде подобаващо контролирана, в настоящия регламент следва да се уточнят необходимата информация за сключване на договор за складиране и задълженията на договарящите страни.

(13)

За по-висока ефективност на схемата договорите следва да се отнасят до определено минимално количество и следва да бъдат определени задълженията на договарящата страна, по-специално тези, които дават възможност на компетентния орган, отговарящ за контрола на складовите операции, да извършва ефективни проверки на условията на складиране.

(14)

Складирането на договорното количество за продължителността на срока на складиране по договор е едно от главните изисквания за предоставяне на помощ за частно складиране. За да се вземе под внимание търговската практика и по практически причини, следва да бъдат определени допустими отклонения в количеството, за което се предоставя помощ.

(15)	За да се потвърди сериозността на заявлението и мярката със сигурност да окаже желаното въздействие върху пазара, е необходима съответната гаранция. Поради това следва да се приеме нормативна рамка за внасянето, освобождаването и задържането на гаранцията.

(16)	За да се гарантира правилното управление на складирането, е уместно да се приемат разпоредби за намаляване на подлежащия на плащане размер на помощта, когато количеството, съхранявано за срока на складиране по договор, е по-малко от договорното количество.

(17)

Размерът на помощта следва да бъде определен въз основа на разходите за складиране и/или други пазарни елементи от значение. Целесъобразно е да се определи помощ за постоянни разходи за складиране по въвеждането и извеждането на съответните продукти, както и помощ за ден складиране за разходи за хладилно съхранение и за финансиране.

(18)

Необходимо е да се посочат условията, при които може да бъде разрешено авансово плащане, коригирането на помощта в случаи, при които договорното количество не е напълно спазено, разпоредбите за проверка на правото за получаване на помощ, възможните санкции, както и информацията, която трябва да бъде съобщена на Комисията от държавите членки.

(19)

Мярката може да не се използва в пълна степен от всички държави членки, следователно е целесъобразно да се предвиди преразпределението на количествата след три месеца на прилагане на мярката. Комисията следва да бъде упълномощена да приема, когато е целесъобразно, актове за изпълнение за определяне на преразпределението на неизползваните количества по държави членки и на новия период за подаване на заявления.

(20)	Следва да се определят също правила по отношение на документацията и счетоводството, както и честотата и естеството на проверките,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент урежда създаването на временна извънредна схема за помощ за частно складиране за сирената, които попадат под код по КН 0406, с изключение на сирена, които не са подходящи за по-нататъшно складиране след изтичането на периода на зреене, посочен в член 3, параграф 1.

Максималното количество на продукта за всяка държава членка, предмет на настоящата временна схема, се определя в приложението.

Член 2

Определение

За целите на настоящия регламент „компетентни органи на държавите членки“ са отделите или организациите, акредитирани от държавите членки като разплащателни агенции, които изпълняват условията, определени в член 7 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3).

Член 3

Допустимост на продуктите

1.   За да отговаря на условията за отпускане на помощта за частно складиране, посочена в член 1 (наричана по-нататък „помощта“), сиренето следва да бъде с добро и задоволително пазарно качество, с произход от Съюза и да има, в деня, в който започва договорът за складиране, минимална възраст, съответстваща на периода на зреене, определен в продуктовата спецификация на сирената, които се ползват със защитено наименование за произход или със защитено географско указание съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 и на нормалния период на зреене, определен от държавите членки за останалите сирена.

2.   Сиренето трябва да отговаря на следните изисквания:

а)	всяка партида да тежи най-малко 0,5 тона;

б)	да носи неизтриваема маркировка с надпис, който може да бъде кодиран и който указва производителя и датата на производство;

в)	да има обозначение с датата на въвеждане на склад;

г)	да не е било предмет на предишен договор за предоставяне на помощ за складиране;

д)	да бъде складирано в държавата членка, в която е произведено.

3.   Държавите членки могат да отменят задължението върху сиренето да се посочва датата на въвеждане на склад, посочена в параграф 2, буква в), при условие че управителят на склада се ангажира да води регистър, в който на датата на въвеждане на склад се записват сведенията по параграф 2, буква б).

Член 4

Заявления за помощ

1.   Операторите, желаещи да получат помощ, подават заявление пред компетентните органи на държавите членки, в които са складирани продуктите.

2.   Операторите, подаващи заявление за помощ, трябва да са установени и регистрирани за целите на ДДС в Съюза.

3.   Заявленията за помощ могат да се подават считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент. Крайният срок за подаване на заявленията е 15 януари 2016 г.

4.   Заявленията за помощ се отнасят до продукти, които са били складирани изцяло.

5.   Заявленията се подават по начина, предоставен на операторите от съответната държава членка.

Компетентните органи на държавите членки могат да изискват подадените по електронен път заявления да бъдат придружени от усъвършенстван електронен подпис по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4) или от електронен подпис, който предлага еквивалентни гаранции относно характеристиките, присъщи на подпис, като се прилагат същите правила и условия като тези, определени в разпоредбите на Комисията относно електронните и цифровизираните документи, установени в Решение 2004/563/ЕО, Евратом на Комисията (5) и в разпоредбите за прилагането му.

6.   Заявлението е допустимо само ако изпълнява следните условия:

а)	съдържа препратка към настоящия регламент;

б)	посочва данни за идентифициране на заявителя — наименование, адрес и регистрационен номер за целите на ДДС;

в)	указва продукта с неговия съответен шестцифрен код по КН;

г)	посочва количеството продукти към момента на подаване на заявлението;

д)	указва наименованието и адреса на мястото на складиране, номера на складовата партида и номера на одобрението, идентифициращ фабриката;

е)	не включва никакви допълнителни условия, въведени от заявителя, освен предвидените в настоящия регламент;

ж)	изготвено е на официалния или на някой от официалните езици на държавата членка, където е подадено;

з)	заявителят е внесъл гаранция в размер 20 EUR на тон в полза на съответната разплащателна агенция в съответствие с раздел 2 от глава IV от Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията (6).

7.   Не се допуска изменение на съдържанието на заявленията след тяхното представяне.

Член 5

Задържане и освобождаване на гаранцията

1.   Гаранцията, предвидена в член 4, параграф 6, буква з), се задържа, когато:

а)	заявлението за сключване на договор се оттегля;

б)	количеството, установено при проверките по член 16, параграф 2, е по-малко от 95 % от количеството в заявлението, посочено в член 4, параграф 6, буква г). В такива случаи договорът не се сключва;

в)	по-малко от 95 % от договорното количество е на склад за срока на складиране по договор, на риск на договарящата страна по смисъла на член 6 и при условията, посочени в член 7, параграф 1, буква а).

2.   Когато заявленията за договори не бъдат одобрени, депозираните гаранции се освобождават незабавно.

3.   Гаранциите се освобождават по отношение на количествата, за които са били изпълнени договорните задължения.

Член 6

Сключване на договори

1.   Договорите се сключват между компетентния орган на държавата членка, на чиято територия са складирани продуктите, и заявителя, наричан по-долу „договарящата страна“.

2.   Договорите се сключват в срок от 30 дни от датата на получаване на информацията, посочена в член 4, параграф 6, буква д), като по целесъобразност впоследствие се проверява дали продуктите отговарят на изискванията, посочени в член 16, параграф 2, втора алинея. Ако допустимостта не се потвърди, съответният договор е нищожен.

Член 7

Задължения на договарящата страна

1.   Договорите определят за договарящата страна най-малко следните задължения:

а)

да постави и съхранява на склад договорното количество за срока на складиране по договор на свой риск и за своя сметка при условия, осигуряващи запазване на характеристиките на продуктите, без заместване на складираните продукти или прехвърляне в друг склад. Когато договарящата страна представи обосновано искане, компетентният орган може да разреши преместване на складираните продукти;

б)	да запази документите относно теглото, установено към момента на въвеждането в мястото за складиране;

в)	да позволява на компетентния орган да проверява по всяко време спазването на всички изисквания, посочени в договора;

г)

да осигури лесен достъп до и индивидуално идентифициране на съхраняваните продукти: всяка отделно складирана единица се маркира така, че да се виждат датата на поставяне на склад, номерът на договора, наименованието на продукта и теглото. Въпреки това държавите членки могат да не прилагат изискването за отбелязване на номера на договора, ако управителят на склада се ангажира да впише номера на договора в регистъра, посочен в член 3, параграф 3.

2.   Договарящата страна предоставя на разположение на органа, отговорен за контрола, цялата документация за всеки един договор, позволяваща проверка по-специално на следната информация относно продуктите, поставени под режим на частно складиране:

а)	номера на одобрението, идентифициращ фабриката и държавата членка на производство;

б)	произхода и датата на производство на продуктите;

в)	датата на поставяне на склад;

г)	теглото и броя на опакованите единици;

д)	наличността в склада и адреса на склада;

е)	очакваната крайна дата на срока на складиране по договор, допълнена с действителната дата на извеждане от склад.

3.   Договарящата страна или, когато е приложимо, управителят на склада води отчетност за складовата наличност, която е на разположение в склада, включваща по номер на договора:

а)	идентификацията на продуктите, поставени под режим на частно складиране, по партида;

б)	датите на въвеждане и извеждане от склад;

в)	посоченото за складиране количество в партида;

г)	местоположението на продуктите в склада.

Член 8

Срок на складиране по договор

1.   Срокът на складиране по договор започва в деня след получаване от компетентния орган на информацията, посочена в член 4, параграф 6, буква д).

2.   Складирането по договор завършва в деня, предшестващ деня на извеждане от склад.

3.   Помощта може да бъде отпусната само ако срокът на складиране по договор е между 60 и 210 дни.

Член 9

Извеждане от склад

1.   Извеждането от склад може да започне в деня след последния ден от срока на складиране по договор.

2.   Извеждането от склад става на цели складови партиди или, ако компетентният орган разреши, на по-малки количества. В случая, посочен в член 16, параграф 5, буква а) обаче, от склада може да се изведе само запечатано количество.

3.   Договарящата страна уведомява предварително компетентния орган за намерението си да започне да извежда продукти от склад, в съответствие с разпоредбите, предвидени в член 16, параграф 6.

4.   Когато не е спазено изискването, предвидено в параграф 3, но компетентният орган смята, че в рамките на 30 дни след извеждането от склад са представени достатъчно доказателства за датата на извеждане от склад и съответните количества, помощта се намалява с 15 % и се плаща по отношение само на периода, за който договарящата страна представи на компетентния орган задоволително доказателство, че продуктът е бил складиран по договор.

5.   Когато не е спазено изискването, предвидено в параграф 3, и компетентният орган не е удовлетворен, че в рамките на 30 дни след извеждането от склад са представени достатъчно доказателства за датата на извеждане от склад и съответните количества, не се плаща помощ по отношение на съответния договор и, когато е приложимо, се задържа цялата гаранция по отношение на съответния договор.

Член 10

Размер на помощта

Помощта възлиза на:

—	15,57 EUR за тон на склад за постоянните разходи за складиране,

—	0,40 EUR за тон на ден за складиране по договор.

Член 11

Авансово плащане на помощ

1.   След 60 дни складиране може да бъде направено еднократно авансово плащане на част от помощта по искане на договарящата страна, при условие че тя учреди гаранция, равна на авансовото плащане плюс 10 %.

2.   Авансовото плащане не надвишава размера на помощта, съответстваща на период на складиране от 90 дни. Гаранцията, посочена в параграф 1, се освобождава веднага след като бъде изплатен остатъкът от помощта.

Член 12

Плащане на помощ

1.   Помощта или, когато по силата на член 11 е предоставено авансово плащане — заплащането на остатъка от помощта, се заплаща въз основа на заявление за плащане, подадено от договарящата страна в срок от три месеца след края на срока на складиране по договор.

2.   Когато договарящата страна не е била в състояние да представи необходимите документи в срока от три месеца въпреки незабавно предприетите действия за своевременно снабдяване с тях, тя може да получи отсрочка, която не може да превишава общо три месеца.

3.   Плащането на помощта или на остатъка от помощта се извършва в рамките на 120 дни след деня, в който е подадено заявление за плащане на помощта, при условие че са изпълнени задълженията по договора и е извършена крайната проверка. Ако обаче е в ход административно разследване, плащането не се извършва, докато не се признае правото на помощ.

4.   С изключение на случаите на непреодолима сила, ако действително складираното количество за срока на складиране по договора е по-малко от количеството по договора и не по-малко от 95 % от това количество, помощта се плаща за действително складираното количество. Ако обаче компетентният орган установи, че договарящата страна е действала умишлено или небрежно, той може да реши допълнително да намали помощта или да не я плаща.

5.   С изключение на случаите на непреодолима сила, ако действително складираното количество за срока на складиране по договор е по-малко от посочената в параграф 4 процентна стойност, но не по-малко от 80 % от договорното количество, помощта за действително складираното количество се намалява наполовина. Ако обаче компетентният орган установи, че договарящата страна е действала умишлено или небрежно, той може да реши допълнително да намали помощта или да не я плаща.

6.   С изключение на случаите на непреодолима сила, ако действително складираното количество за срока на складиране по договор е по-малко от 80 % от договорното количество, не се заплаща помощ.

7.   Ако при проверки по време на складиране при извеждане от склад се открият негодни продукти, за тези количества не се плаща помощ. Остатъкът от складовата партида, който все още отговаря на условията за предоставяне на помощ, трябва да е не по-малък от минималното количество, определено в член 3, параграф 2. Същото правило се прилага когато част от складова партида е извадена поради същата причина преди изтичането на минималния срок на складиране.

Дефектните продукти не се включват в калкулацията на действително складираното количество, посочено в параграфи 4, 5 и 6.

Член 13

Уведомления

1.   Държавите членки уведомяват Комисията всяка седмица, най-късно до вторник, относно количествата за предходната седмица, за които са сключени договори, както и относно количествата продукти, за които са били подадени заявления за помощ.

2.   Държавите членки уведомяват Комисията най-късно в края на всеки месец за предходния месец относно:

а)	количествата продукти, поставени на склад или извадени от склад през съответния месец;

б)	количествата продукти на склад към края на съответния месец;

в)	количествата продукти, по отношение на които е изтекъл срокът на складиране по договор.

3.   Уведомленията, посочени в параграфи 1 и 2, се извършват в съответствие с Регламент (ЕО) № 792/2009 на Комисията (7).

Член 14

Мерки за спазване на максималното количество

Държавите членки гарантират, че съществува система, основаваща се на обективни и недискриминационни критерии, така че максималните количества за всяка държава членка, посочени в приложението, да не бъдат надвишавани.

Член 15

Мерки относно неизползваните количества

Когато е целесъобразно, останалите неизползвани средства след 15 януари 2016 г. се предоставят на държавите членки, които най-късно до 31 декември 2015 г. уведомяват Комисията за желанието си да използват в по-голяма степен на схемата за помощ за частно складиране. Разпределението за всяка държава членка, което трябва да бъде направено, като се вземат предвид количествата, заявени от държавите членки до 15 януари 2016 г., както и срокът за подаване на заявления, се определят посредством акт за изпълнение, който следва да се приеме, без да се прилага процедурата по разглеждане, посочена в Регламент (ЕС) № 1308/2013, член 229, параграфи 2 и 3.

Член 16

Проверки

1.   Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират спазването на настоящия регламент. Тези мерки включват пълна административна проверка на заявленията за помощ, която се допълва от проверки на място, както е посочено в параграфи от 2 до 9.

2.   Отговорният за контрола орган извършва проверки на продуктите, постъпващи на склад, в срок от 30 дни от датата на получаване на информацията, посочена в член 4, параграф 6, буква д).

Без да се засяга действието на параграф 5, първа алинея, буква а) от настоящия член, за да се гарантира, че складираните продукти отговарят на условията за помощ, се проверява физически представителна проба от най-малко 5 % от поставените на склад количества с цел, между другото, установяване по отношение на теглото, идентификацията и естеството на продуктите, че складовите партиди отговарят на конкретните данни в заявлението за сключване на договор.

Теглото на продуктите, както е определено в началото на срока на договора, се използва, за да се определи плащането на помощта. Помощта обаче не се изплаща за количества над тези, за които е подадено заявление, както е посочено в член 4, параграф 6, буква г).

3.   Ако държавата членка може да представи надлежно обосновани причини, 30-дневният срок, посочен в параграф 2, може да бъде удължен с 15 дни.

4.   Ако проверките покажат, че складираните продукти не отговарят на критериите за допустимост, предвидени в член 3, и както е посочено в член 4, параграф 6, буква в), гаранцията, посочена в член 4, параграф 6, буква з), се задържа.

5.   Отговорният за проверката орган:

а)	запечатва продуктите по договор, по складова партида или по по-малко количество по време на проверката, предвидена в параграф 2; или

б)	извършва внезапна проверка, за да се увери, че договорното количество се намира на мястото за складиране.

Проверката, посочена в първа алинея, буква б), се отнася поне за 10 % от общото количество по договора и трябва да е представителна. Такива проверки включват проучване на складовите регистри, както е посочено в член 7, параграф 3, и подкрепящите документи, като например протоколи от претегляне и приемно-предавателни протоколи, и проверка на наличността на продуктите на склад, вида на продуктите, както и тяхната идентификация по отношение на поне 5 % от количеството, подлежащо на внезапна проверка.

6.   В края на срока на складиране по договор отговорният за контрола орган проверява чрез вземане на проби теглото и идентификацията на складираните продукти по отношение на поне половината от договорите. За целите на тази проверка договарящата страна информира компетентния орган най-малко пет работни дни предварително, като посочва съответните складови партиди:

а)	за края на максималния срок на складиране по договор; или

б)	за началото на операциите по извеждане от склад, когато продуктите се извеждат преди изтичането на максималния срок на складиране по договор.

Държавите членки могат да приемат по-кратък срок от пет работни дни.

7.   При проверка на теглото на продуктите по време и в края на срока на складиране по договор за целите на проверка на наличността на продуктите в склада, възможната естествена загуба на тегло не води до намаляване на размера на помощта и задържане на гаранцията.

8.   Когато се прилага опцията по параграф 5, буква а), в края на срока на складиране по договор се проверяват наличието и целостта на поставените пломби. Разноските по запечатване и манипулиране са за сметка на договарящата страна.

9.   Пробите за проверка на качеството и състава на продуктите се вземат от длъжностни лица на отговорния за контрола орган или в тяхно присъствие.

Физическа проверка на теглото се извършва в присъствието на тези длъжностни лица при процедурата на претегляне.

За целите на одитната пътека всички проверени от тези длъжностни лица складови и финансови регистри и документи се подпечатват или парафират по време на контролното посещение. Когато се проверяват компютърни регистри, се прави разпечатка, която се запазва в досието за проверката.

Член 17

Отчитане на проверката

1.   Отговорният за проверката орган изготвя контролен доклад относно всяка проверка на място. Докладът описва точно различните проверени елементи.

Докладът включва:

а)	датата и времето на започване на проверката;

б)	подробности за направеното предизвестие;

в)	продължителността на проверката;

г)	имената на присъстващите отговорни лица;

д)	характера и размера на извършените проверки и по-специално, подробности за проучените документи и продукти;

е)	констатации и заключения;

ж)	преценка дали са нужни последващи действия.

Докладът се подписва от отговорното длъжностно лице и преподписва от договарящата страна или, когато е приложимо, от отговорника на склада и се включва в досието за плащане.

2.   В случай на значителни нередности, засягащи поне 5 % от количествата продукти, обхванати от един договор, предмет на проверката, проверката се разширява до по-голяма проба, която се определя от органа, отговорен за проверките.

3.   Органът, отговорен за проверките, регистрира всеки случай на несъответствие въз основа на критериите за значимост, размер, продължителност и повторение, което може да има за резултат изключване в съответствие с член 18, параграф 1 и/или възстановяване на неправомерно платена помощ, включително лихвите в съответните случаи, съгласно параграф 4 от посочения член.

Член 18

Санкции

1.   Когато компетентният орган на държава членка установи, че документ, представен от заявител за предоставянето на права, произтичащи от настоящия регламент, съдържа невярна информация и когато въпросната невярна информация е решаваща за предоставянето на посочените права, компетентният орган изключва заявителя от процедурата по предоставяне на помощ за продукта, за който е била подадена невярната информация, за период от една година от момента, в който е било взето окончателното административно решение, установяващо нередността.

2.   Изключването, предвидено в параграф 1, не се прилага, ако заявителят докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че ситуацията по посочения параграф се дължи на непреодолима сила или очевидна грешка.

3.   Неправомерно платената помощ се възстановява с лихвите от съответните оператори. Правилата, определени в член 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията (8), се прилагат mutatis mutandis.

4.   Налагането на административни санкции и възстановяването на неправомерно изплатени суми съгласно настоящия член не засягат съобщаването на нередности на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията (9).

Член 19

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671.

(2)  Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

(3)  Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 549).

(4)  Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи (ОВ L 13, 19.1.2000 г., стр. 12).

(5)  Решение 2004/563/ЕО, Евратом на Комисията от 7 юли 2004 г. за изменение на нейния процедурен правилник (ОВ L 251, 27.7.2004 г., стр. 9).

(6)  Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (ОВ L 255, 28.8.2014 г., стр. 18).

(7)  Регламент (ЕО) № 792/2009 на Комисията от 31 август 2009 г. за установяване на подробни правила за нотифицирането на Комисията от страна на държавите членки на информацията и документите във връзка с прилагането на общата организация на пазарите, режима на директните плащания, насърчаването на продажбата на селскостопански продукти и правилата, приложими за най-отдалечените райони и малките острови в Егейско море (ОВ L 228, 1.9.2009 г., стр. 3).

(8)  Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 31.7.2014 г., стр. 69).

(9)  Регламент (ЕО) № 1848/2006 на Комисията от 14 декември 2006 г. относно нередностите и възстановяването на неправилно изплатени суми във връзка с финансирането на Общата селскостопанска политика и организацията на информационна система в тази област и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 595/91 на Съвета (ОВ L 355, 15.12.2006 г., стр. 56).

---

---