4.8.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 207/1

(1)

На конференцията в Доха по въпросите на изменението на климата през декември 2012 г. страните по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата („Протокола от Киото“) приеха Изменението от Доха, установяващо втори период на задължения по Протокола от Киото, който започва на 1 януари 2013 г. и завършва на 31 декември 2020 г. („Изменението от Доха“). С Изменението от Доха се изменя приложение Б към Протокола от Киото, като се определят допълнителни правно обвързващи задължения за смекчаване на последиците от изменението на климата за страните, изброени в посоченото приложение, за втория период на задължения, и се изменят и допълнително се определят разпоредби за изпълнение от страните на задълженията за смекчаване на последиците от изменението на климата по време на втория период на задължения.

(2)

Съюзът и неговите държави членки постигнаха съгласие за Изменението от Доха като част от пакет, чрез който страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата („Конвенцията“) се споразумяха до края на 2015 г. да приемат протокол, друг правен инструмент или съгласуван резултат, който има правна сила съгласно Конвенцията и е приложим за всички страни и който следва да поражда действие и да бъде изпълняван от 2020 година нататък. Преговорите относно този правно обвързващ инструмент са в ход в рамките на работната група ad hoc за Платформата от Дърбан за засилено действие.

(3)

Изменението от Доха подлежи на приемане от страните по Протокола от Киото и влиза в сила за онези от тях, които са го приели, на деветдесетия ден след датата на получаването от депозитаря по Конвенцията на документите за приемане на най-малко три четвърти от страните по Протокола от Киото. За влизането в сила на Изменението от Доха са необходими общо 144 документа за приемане.

(4)

В заключенията си от 9 март 2012 г. Съветът постигна съгласие да предложи за Съюза и неговите държави членки количественото задължение за съвместно намаляване на емисиите от 20 % за втория период на задължения по Протокола от Киото. Това задължение беше определено въз основа на общите емисии на парникови газове, разрешени през периода 2013—2020 г. по пакета в областта на климата и енергетиката (2).

(5)

Освен това Съветът постигна съгласие в съответствие с този подход, че задълженията за намаляване на емисиите на отделните държави членки няма да надвишават задълженията, договорени в рамките на законодателството на Съюза, и че задълженията трябва да се основават на сумата от емисиите през базовата година на държавите членки в съответствие с Протокола от Киото. На конференцията в Доха по въпросите на изменението на климата Съюзът и неговите държави членки съответно договориха количествено задължение за намаляване на емисиите, с което техните средни годишни емисии на парникови газове по време на втория период на задължения се ограничават до 80 % от сумата на техните емисии през базовата година. Това е отразено в Изменението от Доха.

(6)

В съответствие със заключенията на Съвета от 9 март 2012 г. Съюзът и неговите държави членки предложиха също така намаление с 30 % до 2020 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., като част от глобално и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г., при условие че други развити страни поемат задължение за подобни намаления на емисиите и развиващите се страни допринасят по подходящ начин съобразно своите отговорности и съответни възможности. Това предложение също е отразено в Изменението от Доха.

(7)

Целите на Съюза и неговите държави членки са изброени в Изменението от Доха с бележка под линия, в която се посочва, че тези цели се основават на разбирането, че те ще се изпълняват съвместно от Европейския съюз и неговите държави членки в съответствие с член 4 от Протокола от Киото. Съюзът, неговите държави членки, Хърватия и Исландия също излязоха със съвместна декларация след приемането на Изменението от Доха, изразяваща намеренията им да изпълняват съвместно своите задължения за втория период на задължения. Тази декларация е отразена в доклада от конференцията и беше повторена в заключенията на Съвета от 17 декември 2012 г.

(8)

С решението си да изпълняват своите задължения съвместно, в съответствие с член 4 от Протокола от Киото, Съюзът и държавите членки са съвместно отговорни по силата на параграф 6 от посочения член и съгласно член 24, параграф 2 от Протокола от Киото за изпълнението на количествените си задължения за намаляване на емисиите съгласно член 3, параграф 1а от Протокола от Киото. Вследствие на това и в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския Съюз държавите членки поотделно и съвместно поемат ангажимент да вземат всички подходящи мерки, общи или конкретни, за гарантиране изпълнението на задълженията, произтичащи от предприетите действия на институциите на Съюза, за улесняване на изпълнението на този ангажимент и за въздържане от всякакви мерки, които биха могли да изложат на опасност изпълнението му.

(9)

В същата декларация Съюзът, неговите държави членки, Хърватия и Исландия посочиха още, в съответствие с член 4, параграф 1 от Протокола от Киото, с който се разрешава на страните да изпълняват съвместно своите задължения по член 3 от Протокола от Киото, че член 3, параграф 7б от Протокола от Киото ще се прилага към съвместното предписано количество по споразумението за съвместно изпълнение от Съюза, неговите държави членки, Хърватия и Исландия, а няма да бъде прилаган към никоя държава членка, Хърватия и Исландия индивидуално. По време на своето заседание на 15 декември 2009 г. Съветът приветства искането на Исландия да изпълни задълженията си за втория период на задължения съвместно със Съюза и неговите държави членки и прикани Комисията да представи препоръка за започване на необходимите преговори за сключване на споразумение с Исландия, което да е в съответствие с принципите и критериите, определени в пакета на Съюза в областта на климата и енергетиката. В Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (3) („споразумението с Исландия“) се определят условията за това участие.

(10)

Член 4 от Протокола от Киото изисква от страните, които са съгласни да изпълняват задълженията си по член 3 от Протокола от Киото съвместно, да определят в съответното споразумение за съвместно изпълнение на задълженията съответното равнище на емисиите, разпределено за всяка от страните. Протоколът от Киото изисква от страните по споразумението за съвместно изпълнение на задълженията да уведомят секретариата на Конвенцията за условията по това споразумение на датата на депозиране на техните документи за ратификация или одобрение.

(11)

Съгласно Конвенцията и Протокола от Киото държавите членки носят първостепенна отговорност за своите емисии. За да се улесни отчитането и спазването в рамките на втория период на задължения, те решиха да поверят на Съюза управлението на част от предписаното количество единици чрез създаването на предписано на Съюза количество.

(12)

В съответствие с действащото законодателство на Съюза съответното равнище на емисиите, разпределено на Съюза, обхваща емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), доколкото тези емисии са обхванати от приложение А към Протокола от Киото.

(13)

Съответните равнища на емисии на държавите членки и Исландия покриват емисиите на парникови газове по източници и по отстраняване от поглътители на техните територии, когато тези източници и поглътители не са обхванати от Директива 2003/87/ЕО, но са обхванати от Протокола от Киото. Това включва всички емисии от източници и отстраняване от поглътители от причинени от човека дейности, свързани със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF), обхванати от член 3, параграфи 3 и 4 от Протокола от Киото, които се отчитат от съответните държави членки и Исландия, както и всички емисии на азотен трифлуорид (NF3).

(14)

Всички нетни емисии от LULUCF и на NF3 в дадена държава членка могат да бъдат компенсирани чрез преизпълнение от тази държава членка на изискванията в други сектори, които не са обхванати от схемата на Съюза за търговия с емисии, или чрез използване на гъвкавите механизми в рамките на Протокола от Киото. Дадена държава членка може също така да използва излишъка от права за емисии, които са пренесени от първия период на задължения и натрупани в резерва за излишък от предходен период (PPSR), за да покрие емисиите от LULUCF и на NF3, доколкото нейните емисии превишават предписаните ѝ количества. Ако се окаже, че държава членка все още е изправена пред неочаквани значителни нетни емисии от LULUCF и на NF3, въпреки прилагането на стабилни политики за ограничаването им, Комисията следва да разгледа допълнителни възможности за подпомагане на такава държава членка.

(15)

В съответствие със заключенията на Съвета от 9 март 2012 г. и предложението на Съюза и на неговите държави членки за поставяне на цел от 80 % в рамките на втория период на задължения, равнищата на емисии на държавите членки са равни на сумата от годишните разпределени количества емисии за периода 2013—2020 г., определени съгласно Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5). Това количество, основано на стойностите на потенциала за глобално затопляне от четвъртия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата, беше определено съгласно приложение II към Решение 2013/162/ЕС на Комисията (6) и коригирано с Решение за изпълнение 2013/634/ЕС на Комисията (7). Равнището на емисиите за Исландия беше определено в споразумението с Исландия.

(16)

В съответствие със съображение 11 предписаните количества единици,които са налични в регистъра на Съюза в края на втория период на задължения, следва да бъдат върнати в регистрите на държавите членки, след като Съюзът е спазил своето задължение, установено в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8) и без да се засяга член 10, параграф 7 от същия регламент. Разпределянето на върнатите предписани количества единици е свързано с конкретните условия на ратифицирането на Изменението от Доха и не е приложимо и не предопределя каквото и да е разпределение на усилията сред държавите членки в друг контекст — на международно равнище или на равнище на Съюза.

(17)

Съгласно Регламент (ЕС) № 525/2013 държавите членки са задължени да докладват действителното или прогнозираното разпределение на проверените емисии, докладвани по инсталации и оператори съгласно Директива 2003/87/ЕО, по категории източници от националните инвентаризации на парниковите газове, когато е възможно, както и съотношението на тези проверени емисии към общите докладвани емисии на парникови газове за категориите източници. Това дава възможност на държавите членки да докладват поотделно за емисиите, обхванати от техните собствени равнища на емисии. В раздела за предписаното на Съюза количество в доклада на Съюза следва да бъде определено количеството на емисиите, обхванати от предписаното количество на ЕС, които са генерирани във всяка държава членка.

(18)

На Конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото, е взето решение, че всяка страна със задължение, което е посочено за втория период на задължения, следва до 15 април 2015 г. да представи на секретариата на Конвенцията доклад, за да се улесни изчислението на предписаното ѝ количество. Комисията следва да изготви доклад, с който се улеснява изчислението на предписаното количество на Съюза, както и доклад, с който се улеснява изчислението на съвместното предписано количество на Съюза, неговите държави членки и Исландия. Комисията, държавите членки и Исландия следва да представят своите доклади до 15 април 2015 г., в които ще се определят предписаните им количества като равни на техните равнища на емисии, както са изброени в приложение I към настоящото решение.

(19)

С цел да подчертаят ангажимента на Съюза и неговите държави членки за навременното влизане в сила на Изменението от Доха, Съюзът, неговите държави членки и Исландия следва да положат усилия да ратифицират изменението не по-късно от третото тримесечие на 2015 г.

(20)

Изменението от Доха следва да бъде одобрено от името на Съюза,

а)

една шеста от излишъка на Съюза за държави членки, които са намалили общите си средни годишни емисии с повече от 20 % спрямо индивидуалната си базова година или период съгласно Протокола от Киото до края на втория период на задължения, пропорционално на преизпълнението им в тонове;

б)

една трета от излишъка на Съюза за държави членки, които получават прехвърляне по буква а) и имат БВП на глава от населението (БВП за 2013 г. в евро по пазарни цени) под 60 % от средната за Съюза стойност, пропорционално на преизпълнението им в тонове;

в)

една трета от излишъка на Съюза за всички държави членки, пропорционално на общите им равнища на емисии, както е изложено в таблица 1 в приложение I към настоящото решение;

г)

една шеста от излишъка на Съюза за държави членки с БВП на глава от населението (БВП за 2013 г. в евро по пазарни цени) под 90 % от средната за Съюза стойност, пропорционално на общите им равнища на емисии, както е изложено в таблица 1 в приложение I към настоящото решение.