26.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 315/2

(1)

На 27 май 2013 г. с Регламент (ЕС) № 490/2013 (2) („регламента за временните мерки“) Европейската комисия („Комисията“) наложи временно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия („засегнатите държави“).

(2)

Процедурата започна на 29 август 2012 г. (3), след като бе подадена жалба от името на производители от Съюза („жалбоподателите“), които представляват над 60 % от общото производство на биодизел в Съюза.

(3)

Както е посочено в съображение 5 от регламента за временните мерки, разследването на дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 юли 2011 г. до 30 юни 2012 г. („разследвания период“ или РП). Оценката на обстоятелствата, които са от значение за установяването на вредата, обхвана периода от 1 януари 2009 г. до края на РП („разглеждания период“).

(4)

След оповестяването на основните факти и съображения, въз основа на които бе взето решението за налагане на временно антидъмпингово мито („оповестяването на временните мерки“), редица заинтересовани страни представиха писмени изявления, изразяващи техните становища относно временните констатации. На страните, които пожелаха да бъдат изслушани, беше предоставена тази възможност.

(5)

Комисията продължи да търси и проверява цялата информация, която сметна за необходима за изготвянето на окончателните констатации. Устните и писмените коментари, представени от заинтересованите страни, бяха разгледани, а в случаите, в които бе целесъобразно, временните констатации бяха съответно изменени.

(6)

Впоследствие всички заинтересовани страни бяха информирани за основните факти и съображения, на които се основаваше намерението на Комисията да предложи налагането на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия, както и окончателно събиране на сумите от временното мито („оповестяването на окончателните мерки“). На страните бе даден срок, в който да представят своите коментари относно оповестяването на окончателните мерки.

(7)

Представените от заинтересованите страни коментари бяха разгледани и взети под внимание, когато това бе целесъобразно.

(8)

Тъй като не бяха представени коментари във връзка с извадката от производители износители от Аржентина и Индонезия, временните констатации, посочени в съображения 10 — 14 и 16 — 20 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(9)

Една от заинтересованите страни поиска допълнителна информация във връзка с представителността на извадката от производители от Съюза, както на етапа на предварителния подбор, както е посочено в съображение 23 от регламента за временните мерки, така и при окончателния подбор, както е посочено в съображение 83 от регламента за временните мерки.

(10)

Временно подбраната извадка от производители от Съюза обхващаше 32,5 % от производството на биодизел в Съюза по време на РП. Вследствие на промените, посочени в съображение 24 от регламента за временните мерки, окончателната извадка включваше осем дружества, които обхващат 27 % от производството на Съюза. Поради това бе счетено, че извадката е представителна за промишлеността на Съюза.

(11)

Една от заинтересованите страни заяви, че двама от включените в извадката производители от Съюза следва да бъдат изключени от обхвата ѝ, тъй като са свързани с производители износители от Аржентина. Твърдението за това бе разгледано преди налагането на временните мерки и преди приемането на заключенията на Комисията, посочени в съображение 82 от регламента за временните мерки.

(12)

Всички връзки, които се твърди, че съществуват между аржентинските производители износители и двете посочени по-горе дружества от извадката, бяха разгледани отново, като бе установено, че липсва пряка връзка между тях, която да бъде основание за изключването им от извадката. Поради това извадката не бе променена.

(13)

Друга от заинтересованите страни заяви, че процедурата на Комисията за изготвянето на извадката от производители от Съюза е опорочена, тъй като Комисията е предложила извадката преди началото на разследването.

(14)

Това твърдение се отхвърля. До момента на започване на разследването Комисията не бе подбрала окончателната извадка, което бе извършено изцяло в съответствие с разпоредбите на основния регламент.

(15)

Поради липсата на други твърдения или коментари, изложеното в съображения 22 — 25 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(16)

Както е посочено в съображение 29 от регламента за временните мерки, разглежданият продукт е временно определен като моноалкилни естери на мастни киселини и/или парафинови газьоли, получени посредством синтез и/или хидрообработка, от неизкопаем източник, в чист вид или включени в смес, с произход от Аржентина и Индонезия, понастоящем класирани в кодове по КН ex 1516 20 98, ex 1518 00 91, ex 1518 00 95, ex 1518 00 99, ex 2710 19 43, ex 2710 19 46, ex 2710 19 47, 2710 20 11, 2710 20 15, 2710 20 17, ex 3824 90 97, 3826 00 10 и ex 3826 00 90 („разглежданият продукт“, обикновено наричан „биодизел“).

(17)

Един от индонезийските производители износители заяви, че противно на изложеното в съображение 34 от регламента за временните мерки, палмовият метилов естер (ПМЕ), произведен в Индонезия, не е сходен продукт по отношение на рапичния метилов естер (РМЕ) и другите биодизелови горива, произведени в Съюза, или на соевия метилов естер (СМЕ), произведен в Аржентина, поради много по-високата гранична температура на филтруемост през студен филтър на ПМЕ, което означава, че преди да се използва в Съюза, той трябва да бъде смесен с друг вид биодизел.

(18)

Това твърдение се отхвърля. Произведеният в Индонезия ПМЕ е конкурентен продукт по отношение на биодизела, който се произвежда в ЕС, който е не само РМЕ, но също и биодизел от палмово масло и други суровини. ПМЕ може да се използва в ЕС през цялата година, след като бъде смесен с други биодизелови горива преди употреба, по същия начин, както и РМЕ и СМЕ. Следователно ПМЕ е взаимозаменяем продукт по отношение на биодизела, произвеждан в Съюза, и поради това е сходен продукт.

(19)

В съображение 35 от регламента за временните мерки се посочва твърдението на един от индонезийските производители, според което фракциите на метилови естери следва да бъдат изключени от обхвата на продукта, предмет на настоящата процедура. Същият производител отправи това искане и в коментарите си относно оповестяването на временните мерки, като изрази повторно аргумента, изложен преди оповестяването на временните мерки.

(20)

Промишлеността на Съюза обаче оспори твърдението, като посочи, че фракциите на метилови естери по своята същност представляват биодизел и следва да останат в обхвата на продукта.

(21)

След коментарите, получени след етапа на временните мерки, решението на Комисията, посочено в съображение 36 от регламента за временните мерки, се потвърждава. Независимо от факта, че различните метилови естери на мастни киселини имат различни регистрационни номера на Службата за химични индекси (CAS), произвеждат се чрез различни процеси и могат да имат различна употреба, фракциите на метилови естери така или иначе представляват метилови естери на мастни киселини и могат да бъдат използвани за гориво. Поради трудното разграничаване на един метилов естер на мастна киселина от друг без извършването на химически анализ на мястото на вноса и поради възможността, която това дава за заобикаляне на митата, твърдението се отхвърля въз основа на факта, че биодизелът от ПМЕ е фракция на метилов естер, произведен от палмово масло.

(22)

В съображение 37 от регламента за временните мерки се посочва, че един от европейските вносители на метилов естер на мастни киселини на основата на масло от палмови ядки (ЕПЯ) е поискал вносът на този продукт да бъде предмет на митнически облекчения за краен потребител или в противен случай бъде изключен от обхвата на продукта, предмет на настоящата процедура.

(23)

След оповестяването на временните мерки представителите на промишлеността на Съюза представиха коментари относно прилагането на митнически облекчения за краен потребител по отношение на вноса на ЕПЯ и възможността за заобикаляне на митата. Те се противопоставиха на възможността Комисията да разреши прилагането на такава схема за освобождаване от антидъмпингови мита поради следните причини: заменяемия характер на биодизела; декларираният като непредназначен за употреба като гориво биодизел може да бъде използван за гориво и притежава същите физични свойства. ЕПЯ може да бъде използван като гориво; ненаситеният мастен алкохол, който се получава от ЕПЯ, също може допълнително да се преработи до превръщането му в биодизел; контролът, който митническите органи да могат да осъществяват върху вноса, предмет на митнически облекчения за краен потребител, е ограничен, а икономическата тежест, която може да възникне в резултат от тази схема, е значителна.

(24)

След като по този въпрос бяха проведени консултации и с оглед на факта, че декларираният като непредназначен за употреба като гориво биодизел има същите физични свойства като биодизела, предназначен за употреба като гориво, беше счетено, че в този случай не е целесъобразно да се разреши прилагането на схема за митнически облекчения за краен потребител по отношение на ЕПЯ.

(25)

Един немски вносител представи повторно искане за изключване и/или за прилагане на схема за митнически облекчения за краен потребител за конкретен метилов естер на мастни киселини, получен от масло от палмови ядки (ЕПЯ), който е предназначен за употреба, различна от употребата за гориво в ЕС. В своите коментари вносителят отново потвърди първоначалната си позиция, която вече бе отхвърлена на етапа на временните мерки, и не представи нови доказателства, които биха променили заключението, че не следва да се предоставя схема за митнически облекчения за краен потребител и че ЕПЯ следва да остане в обхвата на продукта.

(26)

Един от индонезийските производители износители също се позова на своето искане за прилагане на схема за митнически облекчения за краен потребител за фракциите на метилови естери и поиска тази схема да се приложи по отношение на техния внос, предназначен за производството на наситен мастен алкохол. Както бе посочено по-горе, всички искания за прилагане на схема за митнически облекчения за краен потребител бяха отхвърлени и аргументите, изложени от тази заинтересована страна, не промениха това заключение.

(27)

Поради липсата на други коментари относно разглеждания продукт и сходния продукт, изложеното в съображения 29 и 39 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(28)

В съображения 44 и 64 от регламента за временните мерки се посочва, че пазарът на биодизел както в Аржентина, така и в Индонезия, е силно регулиран от държавата и затова продажбите на вътрешния пазар не бяха разглеждани като продажби, осъществени при обичайни търговски условия. В резултат на това нормалната стойност на сходния продукт трябваше да бъде конструирана в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент. Тази констатация не бе оспорена от нито една от заинтересованите страни и се потвърждава.

(29)

Както за Аржентина, така и за Индонезия конструираната нормална стойност на етапа на временните мерки беше изчислена въз основа на действителните (и записани в счетоводните отчети) производствени разходи на дружествата по време на РП, разходите за реализация, общите и административните разходи (РОА), както и приемлив марж на печалбата. В съображения 45 и 63 от регламента за временните мерки е посочено по-специално, че Комисията допълнително ще разгледа твърдението, че системите за диференцирани експортни такси (ДЕТ) в Аржентина и Индонезия изкривяват цените на суровините и следователно вписаните в отчетите производствени разходи не отразяват достоверно разходите, свързани с производството на разглеждания продукт.

(30)

По-нататъшното разследване показа, че системите за ДЕТ наистина са упражнили натиск върху цените на основните влагани в производството суровини на вътрешния пазар както в Аржентина, така и в Индонезия, като са предизвикали изкуственото им занижаване, както е посочено по-долу съответно от съображение 35 нататък по отношение на Аржентина и съображение 66 по отношение на Индонезия, което от своя страна се е отразило на разходите на производителите на биодизел и в двете засегнати държави. С оглед на тази констатация се счита за целесъобразно посоченото изкривяване на разходите за основните суровини да бъде взето предвид при определянето на нормалните стойности и в двете държави, като се има предвид особената пазарна ситуация, която е налице както в Аржентина, така и в Индонезия.

(31)

Общият съд потвърди (4), че когато цените на суровините са регулирани по начин, който изкуствено занижава равнището им на вътрешния пазар, може да се приеме, че разходите за производството на разглеждания продукт са засегнати от изкривяване. Според Общия съд при тези обстоятелства институциите на Съюза имат право да направят заключението, че част от вписванията в счетоводните отчети не могат да бъдат приети за достоверни и следователно следва да бъдат коригирани.

(32)

Общият съд също така стигна до заключението, че по силата на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент отчетите на засегнатата страна не са основа за изчисляване на нормалната стойност, ако разходите, свързани с производството на разглеждания продукт, не са отразени достоверно в тези отчети. В такъв случай съгласно второто изречение от първа алинея разходите следва да бъдат коригирани или установени на базата на други източници, различни от счетоводните отчети. Основа за определянето им могат да бъдат разходите на други производители или износители или, ако такава информация не е на разположение или не може да бъде използвана, друг надежден източник на информация, включително други представителни пазари.

(33)

При предварителните изчисления на разходите за производството за производителите износители в Аржентина и Индонезия бяха използвани съответно действителната покупна цена на соевите зърна на вътрешния пазар и действителната цена, вписана в счетоводните отчети, на суровото палмово масло.

(34)

Тъй като бе установено, че е налице изкривяване на някои производствени разходи, а именно на цените на основната суровина (соевото масло и соевите зърна в Аржентина и суровото палмово масло в Индонезия), тези разходи бяха установени въз основа на референтни цени, публикувани от съответните органи на засегнатите държави. Тези цени отразяват равнището на цените на международния пазар.

(35)

Както е посочено по-горе, Комисията стигна до заключението, че системата на ДЕТ в Аржентина изкривява производствените разходи за биодизел за производителите в тази държава. При разследването беше установено, че през РП експортните такси върху суровината (35 % върху соевите зърна и 32 % върху соевото масло) са значително по-високи от експортните такси върху готовия продукт (номинална ставка от 20 % върху биодизела, с ефективна ставка в размер на 14,58 %, като се вземе предвид намалението на таксата). В действителност по време на РП разликата между експортната такса върху соевите зърна и върху биодизела е 20,42 процентни пункта, а между соевото масло и биодизела — 17,42 процентни пункта.

(36)

За да се определи равнището на експортната такса върху соевите зърна и соевото масло, аржентинското министерство на земеделието, животновъдството и рибарството публикува ежедневно цена FOB (франко борд) за соевите зърна и соевото масло („референтната цена“) (5). Тази референтна цена отразява равнището на цените на международния пазар (6) и се използва, за да се изчисли сумата на експортната такса, която следва да се плати на данъчните органи.

(37)

Цените на вътрешния пазар следват тенденциите в цените на международния пазар. При разследването се установи, че разликата между международните цени и цените на вътрешния пазар на соевите зърна и соевото масло е равна на експортната такса върху продукта плюс другите разходи във връзка с износа му. Референтните цени на соевите зърна и соевото масло на вътрешния пазар също така се публикуват от аржентинското Министерство на земеделието като „теоретична цена FAS (франко протежение на кораба)“ (7). Следователно нетната цена за производителите на соеви зърна и соево масло е същата, независимо дали изнасят продукта или го продават на вътрешния пазар.

(38)

В заключение — цената на основната суровина, използвана от производителите на биодизел в Аржентина, е изкуствено занижена на вътрешния пазар в сравнение с цената на международния пазар, поради изкривяването, причинено от действащата в Аржентина система за налагане на експортни такси, и следователно разходите за основната суровина не са отразени по приемлив начин в счетоводните отчети на аржентинските производители, включени в разследването, по смисъла на член 2, параграф 5 от основния регламент съгласно тълкуването на Общия съд, посочено по-горе.

(39)

Поради тази причина Комисията реши да преразгледа съображение 63 от регламента за временните мерки и да не вземе предвид действителните разходи за соеви зърна (основната суровина, закупувана и използвана за целите на производството на биодизел), вписани в счетоводните отчети на засегнатите дружества, като вместо тях използва цената, по която същите дружества биха закупили соевите зърна при липсата на посоченото ценово изкривяване.

(40)

За да се установи цената, по която засегнатите дружества биха закупили соевите зърна при липса на изкривяване на цените, Комисията използва осреднените референтни цени на соевите зърна, публикувани от аржентинското министерство на земеделието, за износ от Аржентина на база FOB (франко борд) през РП (8).

(41)

Асоциацията на аржентинските производители износители (CARBIO) и съответните аржентински органи изтъкнаха, че корекция съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент на разходите на дружествата е възможна само ако отчетите, а не направените от предприятията разходи, не отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт. Те заявиха, че на практика Комисията е добавила платената от дружествата експортна такса към цената, заплатена от тях при закупуването на соевите зърна, като по този начин е включила в производствените разходи компонент, който не е свързан с производството или продажбата на разглеждания продукт. Те добавиха, че решението на Общия съд по случая Acron, цитирано в документа за оповестяване (9), се основава на неправилно тълкуване на член 2.2.1.1 от Антидъмпинговото споразумение на СТО и понастоящем е предмет на обжалване пред Съда на Европейския съюз, като при всяко положение фактическите съображения са различни от тези в конкретния случай, тъй като цените на суровината в Аржентина не са „регулирани“, както е цената на газа в Русия, и не е налице ценово изкривяване, тъй като цените се определят свободно без никаква държавна намеса, следователно в Аржентина не е налице особена пазарна ситуация, заради която Комисията може да приложи член 2, параграф 5 от основния регламент. Те заявиха, че системата за ДЕТ в Аржентина не е в противоречие с правилата за търговия. CARBIO допълни още, че тъй като при определянето на експортната цена експортните такси не са взети под внимание, сравнението на Комисията между конструираната нормална стойност (при която са взети предвид експортните такси) и експортната цена (при която те не се отчитат) не е обективно.

Също така според тях фактът, че при конструирането на нормалната стойност Комисията взема предвид международните цени на соевите зърна на Chicago Board of Trade (CBOT), но при определянето на експортната цена тя не отчита печалбите или загубите, свързани с хеджирането на CBOT (вж. по-долу), прави нейното сравнение между нормалната стойност и експортната цена отново необективно. Освен това CARBIO заяви, че като просто е заменила разходите, записани в счетоводните отчети на дружествата, предмет на разследването, с цените на международния пазар, Комисията не е взела предвид естественото конкурентно предимство, с което аржентинските производители разполагат. И накрая, CARBIO изрази недоволство от обстоятелството, че Комисията не е взела под внимание факта, че ако в Аржентина не се прилага системата на ДЕТ, цените на соевите зърна на CBOT ще бъдат значително по-ниски.

(42)

Тези твърдения трябва да бъдат отхвърлени. Макар фактите по делото Acron да не са същите като фактите в дадения случай, Общият съд все пак е установил правен принцип, съгласно който ако свързаните с производството на разглеждания продукт разходи не са отразени достоверно в счетоводните отчети на дружествата, те не могат да послужат като основа за изчисляване на нормалната стойност. В делото Acron разходите не са отразени достоверно в отчетите на съответното дружество, защото цената на газа е регулирана. В настоящия случай бе установено, че разходите, свързани с производството на разглеждания продукт, не са отразени достоверно в документите на засегнатите дружества, тъй като тези разходи са изкуствено занижени, което от своя страна се дължи на натиска, оказван върху тях чрез системата за ДЕТ в Аржентина. Това е така независимо дали системите за ДЕТ по принцип противоречат или не на Споразумението за СТО. Освен това Комисията счита, че Общият съд е основал решението си на правилно тълкуване на Антидъмпинговото споразумение. По случая в Китай, свързан с бройлерите (10), експертната група констатира, че макар в член 2.2.1.1 от Антидъмпинговото споразумение да се създава презумпция, че информацията в счетоводните книги и отчети на ответника следва по принцип да се използва за изчисляване на производствените разходи, разследващият орган си запазва правото да откаже да ги използва, ако реши, че те или i) не са в съответствие с общоприетите счетоводни принципи, или ii) не отразяват по приемлив начин разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт. Когато обаче решава дали да приложи дерогация от разпоредбите, разследващият орган следва да посочи причините за това. В съответствие с това тълкуване и с оглед на изкривяването, дължащо се на системата за ДЕТ, която води до наличието на особена пазарна ситуация, Комисията замени разходите за закупуването на основната суровина в Аржентина, вписани в отчетите на засегнатите дружества, с цената, която те биха платили при липсата на установеното изкривяване. Фактът, че от чисто математическа гледна точка се получава същата разлика, не означава, че използваната от Комисията методология се състои единствено в прибавяне на експортните такси към разходите за суровината. Цените на международните пазари на стоки се определят от съответното търсене и предлагане и няма доказателства за това, че системата на ДЕТ в Аржентина оказва въздействие върху цените на CBOT. Поради това всички твърдения за това, че използвайки цените на международните пазари Комисията не е направила обективна съпоставка между нормалната стойност и експортната цена, са неоснователни. Същото се отнася и за твърдението, че Комисията не е взела предвид естественото конкурентно предимство на аржентинските производители, защото замяната на разходите, вписани в отчетите на дружествата, е направена в резултат на необичайно ниската цена на суровината на вътрешния пазар, а не в резултат на сравнителното предимство.

(43)

В съображение 45 от регламента за временните мерки е посочено, че тъй като продажбите на вътрешния пазар не се разглеждат като осъществени при обичайни търговски условия, нормалната стойност е трябвало да се конструира въз основа на приемлив марж на печалбата в размер на 15 % в съответствие с член 2, параграф 6, буква в) от основния регламент. Някои производители износители изтъкнаха, че използваният от Комисията процент на приемлива печалба (15 %) при конструирането на нормалната стойност е нереалистично висок и представлява радикална промяна спрямо установената практика при редица други разследвания на подобни пазари на суровини (при които се използва марж на печалбата в размер на около 5 %).

(44)

Това твърдение следва да бъде отхвърлено. На първо място, не е вярно, че при конструирането на нормална стойност Комисията системно използва марж на печалбата в размер на 5 %. Всяка ситуация се оценява според конкретните обстоятелства. Например по делото от 2009 г. срещу Съединените щати във връзка с биодизела бяха използвани различни равнища на печалба, като среднопретегленият ѝ размер бе далеч над 15 %. Второ, Комисията взе предвид краткосрочния и средносрочния лихвен процент по кредитите в Аржентина, който по данни на Световната банка е около 14 %. Логично е да се очаква, че маржът на печалбата от стопанската дейност с биодизел, осъществявана на вътрешния пазар, ще бъде по-голям от цената на заемния капитал. Освен това тази печалба е дори по-ниска от печалбата, реализирана от производителите на разглеждания продукт по време на РП, макар тя да е получена в резултат от ценово изкривяване, породено от ДЕТ и регулираните от държавата цени на биодизела на вътрешния пазар. Следователно поради причините, посочени по-горе, се поддържа твърдението, че печалба в размер на 15 % е разумна сума, която може да бъде постигната в рамките на тази относително нова, капиталоемка промишленост в Аржентина.

(45)

След оповестяването на окончателните мерки CARBIO и съответните аржентински органи заявиха, че: i) позоваването на равнищата на печалба по делото със САЩ е неоснователно; ii) няма логика да се прави позоваване на средносрочната лихва по кредитите, такъв подход досега никога не е бил прилаган и ако такъв критерий ще се използва, то той не би трябвало да бъде лихвеният процент в Аржентина, защото инвестициите са направени в щатски долари съвместно с чуждестранни дружества; iii) печалбата, която аржентинските производители действително са получили, не е взета предвид поради особената пазарна ситуация; и iv) за сравнение, целевата печалба за промишлеността на Съюза бе определена на 11 %.

(46)

Тези твърдения следва да бъдат отхвърлени. Комисията счита, че 15 % марж на печалбата е разумен процент за промишлеността за производство на биодизел в Аржентина, тъй като по време на РП тя е все още нова и капиталоемка промишленост. Позоваването на маржа на печалбата по делото със САЩ бе с цел да се опровергае твърдението, че при конструирането на нормалната стойност Комисията системно използва марж на печалбата от 5 %. При позоваването на средносрочния лихвен процент по кредитите целта не беше той да се въведе като критерий, а да се провери доколко приемлив е използваният марж на печалбата. Същото се отнася за печалбата, която действително е получена от включените в извадката дружества. От друга страна, тъй като целта на конструирането на нормалната стойност е различна от тази на изчисляването на целевата печалба за промишлеността на Съюза при липса на дъмпингов внос, сравнението между двете е безпредметно. Ето защо съображение 46 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(47)

Един от производителите износители произвежда биодизел отчасти в своите собствени заводи и отчасти чрез договор за ишлеме с независим производител. Този производител износител поиска производствените му разходи да бъдат преизчислени чрез използване на различна среднопретеглена стойност от тази, която Комисията използва в рамките на етапа на временните мерки и която да бъде формирана от собствените му производствени разходи и тези на независимия производител. Искането беше анализирано и бе сметнато за основателно, вследствие на което производствените разходи за засегнатото дружество бяха преизчислени.

(48)

Към Комисията бяха отправени и други искания от конкретни дружества, но след промяната в методологията на конструирането на нормалната стойност, както е посочено по-горе, те вече нямат отношение по въпроса. Поради това констатациите, изложени в съображения 40 — 46 от регламента за временните мерки, се потвърждават.

(49)

В съображение 49 от регламента за временните мерки е посочено, че в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент експортните цени за експортните продажби, реализирани чрез свързани търговски дружества, установени в рамките на Съюза, бяха коригирани, включително по отношение на печалбата за съответния свързан търговец. За целите на това изчисление беше прието, че приемливото равнище на печалба за свързания търговец в рамките на Съюза е в размер на 5 %. Двама от производителите износители заявиха, че равнище от 5 % за свързан търговец в рамките на Съюза е твърде висок марж на печалбата за сектора на търговията със стоки и че следва или да се използва по-нисък процент (до 2 % в зависимост от дружеството), или изобщо да не се калкулира печалба.

(50)

В подкрепа на това твърдение обаче не бяха представени доказателства. При тези обстоятелства се потвърждава, че равнището на печалба за свързани търговци в рамките на ЕС е в размер на 5 %.

(51)

След оповестяването на окончателните мерки CARBIO отново изрази позицията, че използваният марж на печалбата в размер на 5 % е твърде висок за сектора на търговията със стоки, като се позова на проучване, изготвено от KPMG специално за тази цел и предоставено на Комисията на 1 юли 2013 г. след оповестяването на регламента за временните мерки. Комисията е на мнение, че заключенията от проучването не могат да се използват за основа поради ограниченията на анализа, посочени в самото проучване, в резултат на които са били подбрани ограничен брой търговски дружества, като половината от тях не са продавали селскостопански продукти. Поради това предоставените доказателства се считат за неубедителни. Ето защо се потвърждава, че използваният марж на печалбата за свързани търговци в ЕС е в размер на 5 %.

(52)

Един от производителите износители изрази недоволство във връзка с факта, че при определянето на експортната цена Комисията не е отчела т.нар. „ефект на хеджирането“, т.е. печалбите или загубите за производителя от продажбата и покупката на фючърсни договори за соево масло на Chicago Board of Trade (CBOT). Дружеството подчерта, че хеджирането е необходим елемент в сектора на стопанската дейност с биодизел поради нестабилността на цените на суровините; то посочи също, че нетните приходи за продаващите биодизел предприятия се формират не само от заплатената от купувача цена, но също и от печалбата (или загубата) от свързаните операции по хеджиране.

(53)

Това твърдение трябва да бъде отхвърлено, защото в член 2, параграф 8 от основния регламент е посочено ясно, че експортната цена е реално платената или подлежащата на плащане цена при продажбата на продукта за износ, независимо от отделните, макар и свързани с него, печалби или загуби от хеджиране.

(54)

Поради липсата на други коментари относно експортните цени, изложеното в съображения 47 — 49 от регламента за временните мерки се потвърждава с промените, посочени по-горе.

(55)

В съображение 53 от регламента за временните мерки е посочено, че по отношение на експортните продажби, извършени чрез свързани търговски дружества извън ЕС, Комисията е проучила дали свързаният търговец следва да се третира като търговски агент, който работи срещу комисиона, и в случаите, в които това е било така, са били направени корекции в съответствие с член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент, за да се вземе предвид условната надценка, получена от търговеца.

(56)

Едно от дружествата заяви, че маржът на печалбата, използван от Комисията като условна надценка за свързани търговци извън ЕС, е твърде висок и че би било по-приемливо да се използва по-малък процент.

(57)

Комисията внимателно разгледа представените от производителя износител доводи, но стигна до извода, че с оглед на широкия диапазон от дейности, които свързаните търговци извършват, маржът на печалбата в размер на 5 % е приемлив. Следователно това твърдение следва да бъде отхвърлено.

(58)

Поради липсата на други коментари по отношение на сравнението, изложеното в съображения 50 — 55 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(59)

Всички оказали съдействие аржентински производители износители поискаха, в случай че антидъмпингово мито бъде наложено върху вноса на биодизел с произход от Аржентина, то да бъде единно мито за всички съдействали износители производители въз основа на среднопретеглената стойност на антидъмпинговите мита за всички производители износители, включени в извадката. Те подкрепиха това искане с твърдението, че всички включени в извадката производители са свързани помежду си чрез търговия или по друг начин, тъй като те произвеждат, продават, заемат или разменят биодизел помежду си и често продуктите на различни дружества се натоварват заедно на един и същи кораб и се експедират за ЕС, като вече не е възможно митническите органи да идентифицират и разграничат продуктите на отделните производители. Според тях поради тези специфични обстоятелства налагането на индивидуални мита е практически неприложимо.

(60)

Независимо от факта, че искането е отправено от всички производители износители, включително тези, чийто индивидуален дъмпингов марж е по-нисък от среднопретегления марж, и въпреки потенциалното опростяване на процедурата за митническите органи, това искане трябва да бъде отхвърлено. Предполагаемите практически трудности не трябва да се използват като оправдание за дерогация от разпоредбите на основния регламент, освен ако това не може да бъде избегнато. В конкретния случай фактът, че дружествата имат практика да разменят, заемат или обменят по друг начин продукта помежду си сам по себе си не прави налагането на индивидуални мита практически неприложимо по смисъла на член 9, параграф 6 от основния регламент.

(61)

Три дружества поискаха имената им да бъдат включени в списъка на оказалите съдействие производители износители, за да може за тях да се приложи антидъмпинговата митническа ставка за оказалите съдействие дружества, които не са включени в извадката, а не остатъчното мито, приложимо за „всички останали дружества“.

(62)

През РП две от трите дружества са произвеждали биодизел за вътрешния пазар или чрез договори за ишлеме за други производители износители, но самите те не са изнасяли продукта за Съюза. Третото дружество все още не е произвеждало биодизел през РП, тъй като към този момент заводът му е бил в процес на строителство.

(63)

Комисията счита, че и в трите описани по-горе случая условията дадено дружество да бъде считано за производител износител, който е оказал съдействие, не са изпълнени. Това важи не само за дружеството, което изобщо не е произвеждало биодизел по време на РП, но също и за дружествата, които оказаха съдействие при разследването, като представиха попълнен формуляр за включване в извадката, тъй като от него стана ясно, че те произвеждат за вътрешния пазар или за трети страни, но не изнасят биодизел за Съюза от свое име.

(64)

Ето защо искането следва да бъде отхвърлено и за посочените три дружества следва да се прилага „остатъчното“ антидъмпингово мито.

(65)

Като се вземат предвид извършените корекции на нормалната стойност и на експортната цена, както е посочено по-горе, и поради липсата на допълнителни коментари, таблицата в съображение 59 от основния регламент се заменя с таблицата по-долу, а окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка и навло) на границата на Съюза без платено мито, са, както следва:

(66)

Както е посочено по-горе в съображения 28 — 34, Комисията стигна до заключението, че системата за ДЕТ в Индонезия изкривява производствените разходи на производителите на биодизел в тази държава и следователно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, не са отразени достоверно в счетоводните отчети на индонезийските производители, предмет на разследването.

(67)

Затова Комисията реши да преразгледа съображение 63 от регламента за временните мерки и да не вземе предвид действителните разходи за сурово палмово масло (СПМ) — основната суровина, закупувана и използвана за целите на производството на биодизел — вписани в счетоводните отчети на засегнатите дружества, като вместо тях използва цената, по която същите дружества биха закупили СПМ при липсата на посоченото ценово изкривяване.

(68)

В рамките на разследването бе потвърдено, че равнището на цените на СПМ, което се търгува на вътрешния пазар, е значително занижено в сравнение с референтните цени на международния пазар, като разликата между двете равнища е много близка по стойност до размера на експортната такса, наложена върху износа на СПМ. Тъй като системата за ДЕТ ограничава възможностите за износ на СПМ, на вътрешния пазар са налични по-големи количества от продукта, като така се оказва натиск върху цената му на вътрешния пазар, която намалява. Това представлява особена пазарна ситуация.

(69)

През РП ставката на експортната такса върху износа на биодизел е между 2 и 5 %. През същия период ставката на експортната такса върху износа на СПМ варира между 15 и 20 %, при рафинираното, избелено, дезодорирано палмово масло (RBDPO) ставката е между 5 и 18,5 %. Различните мита се прилагат в зависимост от съответния диапазон на референтните цени (които следват тенденциите на международните пазари и нямат нищо общо с разликата в качеството). За палмовите плодове е установена единна ставка на експортната такса в размер на 40 %.

(70)

Поради посочените по-горе причини съображение 63 от регламента за временните мерки е преразгледано и цената на основната суровина (СПМ), вписана в отчетите на дружествата е заменена, в съответствие с член 2, параграф 5 от основния регламент, с референтната експортна цена (HPE) (11) за СПМ, публикувана от индонезийските органи, като тя от своя страна се основава на публикуваните цени на международните пазари (Ротердам, Малайзия и Индонезия). Тази корекция бе направена по отношение на СПМ, закупувано както от свързани, така и от несвързани дружества. Разходите за собственото производство на СПМ в рамките на един и същи правен субект се приемат, само ако не са установени доказателства, съгласно които е налице изкривяване на стойността на произведеното в рамките на същия правен субект СПМ.

(71)

Всички производители износители от Индонезия, както и индонезийското правителство твърдят, че замяната на разходите за СПМ, вписани в отчетите на дружествата, с индонезийските референтни експортни цени за СПМ не е допустима нито съгласно правилата на СТО, нито съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент и поради това е неправомерна. В тази връзка правителството на Индонезия изрази твърдението, че третирането на Република Индонезия като държава с непазарна икономика е било неправилно от страна на Комисията. Аргументите на дружествата могат да бъдат обобщени по следния начин. Първо, Комисията не е изтъкнала никаква причина, поради която е необходимо отклонение от действителните фигуриращи в отчетите разходи, нито е посочила, че тези разходи не отразяват достоверно разходите, свързани с производството на разглеждания продукт, а просто е посочила, че разходите в отчетите са изкуствено занижени в сравнение с цените на международния пазар и поради това следва да бъдат заменени.

Това е в противоречие с правилата на СТО, според които за да се провери дали даден разход може да се използва за изчисляване на производствените разходи, следва да се установи дали той е свързан с производството и продажбата на продукта, а не дали отразява по приемлив начин пазарната стойност. Второ, макар че очевидно в член 2, параграф 5 от основния регламент е предвидена възможност за корекция, прилагането на този член следва да се ограничи до ситуациите, при които държавата пряко се намесва на пазара, като определя или регулира цените на изкуствено занижено равнище. В този конкретен случай обаче Комисията твърди, че цената на СПМ на вътрешния пазар не е регулирана от държавата, а е изкуствено занижена в резултат на експортната такса, наложена върху износа на СПМ. Дори това да е така, всяко въздействие върху цената на вътрешния пазар може да бъде само случайно или просто страничен ефект от системата на налагане на експортни такси. На трето място, Комисията неправилно се позовава на решението по делото Acron, за да обоснове правомерността на извършената по отношение на СПМ корекция. Това решение понастоящем е предмет на обжалване и следователно то не може да бъде използвано като прецедент. Във всеки случай фактите по делото Acron са различни, тъй като се отнасят до ситуация, в която, за разлика от положението в Индонезия, където цените се определят на свободния пазар, цените на газа се регулират от държавата. И накрая, индонезийското правителство заяви, че корекцията по член 2, параграф 5 е била извършена единствено с цел увеличаване на дъмпинговите маржове поради различията в данъчното облагане.

(72)

Твърдението, че извършването на корекцията по член 2, параграф 5 от основния регламент е неправомерно съгласно СТО и/или правилата на Съюза, трябва да бъде отхвърлено. Антидъмпинговото споразумение на СТО е транспонирано в основния регламент, следователно се приема, че всички разпоредби на посочения регламент, включително член 2, параграф 5, са в съответствие със задълженията на Съюза съгласно Антидъмпинговото споразумение. В тази връзка следва да се напомни, че член 2, параграф 5 от основния регламент се прилага както към държави с пазарна икономика, така и към държави с непазарна икономика. Както е посочено по-горе (съображение 42), по делото Acron Общият съд е установил правен принцип, според който ако разходите, свързани с производството на разглеждания продукт, не са отразени достоверно в отчетите на дружествата, те не могат да послужат като основа за изчисляване на нормалната стойност и биха могли да бъдат заменени, в съответствие с член 2, параграф 5 от основния регламент, с разходи, отразяващи пазарно определена цена. Фактът, че делото Acron засяга регулирани от държавата цени обаче не означава, че се изключва възможността Комисията да приложи член 2, параграф 5 по отношение на други форми на държавна намеса, които нарушават, пряко или непряко, функционирането на определен пазар, като оказват натиск към изкуствено занижаване на цените. По случая в Китай относно бройлерите експертната група наскоро стигна до подобно заключение при тълкуването на член 2.2.1.1 от Антидъмпинговото споразумение на СТО. В настоящия случай Комисията счита, че разходите, свързани с производството на разглеждания продукт, не са достоверно отразени в отчетите на засегнатите дружества, тъй като тези разходи са изкуствено занижени вследствие на действащата в Индонезия система за ДЕТ. Поради това корекцията на разходите за СПМ, която Комисията извърши съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент, е напълно обоснована. Що се отнася до твърдението на индонезийското правителство, следва да се посочи, че корекцията по член 2, параграф 5 е извършена въз основа на съществуващата разлика в цените на СПМ на вътрешния пазар и на международните пазари, а не на различия в данъчното облагане.

(73)

Двама производители износители от Индонезия заявиха, че Комисията не е успяла да докаже наличието на ценово изкривяване на индонезийския вътрешен пазар на СПМ. Те твърдят, че основното работно допускане на Комисията, а именно — че ДЕТ ограничава възможностите за износ на СПМ, като по този начин по-големи количества от този продукт се насочват към вътрешния пазар и се упражнява натиск към занижаване на цените на СПМ на вътрешния пазар — не е вярно от гледна точка на фактите, тъй като СПМ се изнася в големи количества (70 % от общото производство). Във всеки случай, дори да се приеме, че е налице изкривяване на цените на вътрешния пазар на СПМ вследствие на ДЕТ, това се отнася в същата степен и за цената HPE, тъй като тя се основава на международните експортни цени, които от своя страна включват експортната такса. Следователно цената HPE за СПМ не може да се използва като подходяща референтна цена за целите на корекцията на разходите за СПМ.

(74)

Независимо от факта, че Индонезия изнася големи количества СПМ, в рамките на разследването бе установено, че цената на СПМ на вътрешния пазар е изкуствено занижена в сравнение с международните цени. Освен това констатираната разлика е близка до размера на наложената в рамките на ДЕТ експортна такса. Поради това е основателно да се направи изводът, че ниското равнище на цените на вътрешния пазар е резултат от изкривяване, дължащо се на ДЕТ. В допълнение, международните цени на стоките, включително на СПМ, се определят въз основа на търсенето и предлагането, което отразява динамиката на пазарните сили. Не бяха приведени доказателства в подкрепа на факта, че действието на тези пазарни сили е било нарушено вследствие на действащата в Индонезия система за ДЕТ. Следователно твърдението, че цената HPE не е подходяща референтна цена, се отхвърля.

(75)

Един от производителите износители, за който бе установено, че не притежава представителни продажби на вътрешния пазар (съображение 60 от регламента за временните мерки), заяви, че Комисията неправилно е провела проверката за представителност, като е използвала за основа продажбите, реализирани поотделно от свързаните дружества, вместо общите продажби на всички дружества от групата. Дружеството обаче признава, че тази предполагаема грешка не се е отразила на временните констатации, направени по отношение на него. По отношение на този производител износител следва да се припомни, че всички свързани дружества поотделно не издържаха проверката за представителност. Поради това, дори твърдението да е основателно, е ясно, че ако проверката за представителност бе извършена въз основа на общия обем на продажбите на вътрешния пазар на всички свързани компании, това не би могло, както самият производител износител признава, да окаже въздействие върху временните констатации. Поради липсата на други коментари, изложеното в съображения 60 — 62 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(76)

Една от заинтересованите страни заяви, че — що се отнася до съображение 63 от регламента за временните мерки — за нея е използван твърде висок размер на РОА. След като твърдението бе разгледано, стана ясно, че при конструирането на нормалната стойност са включени както данни за продажбите на вътрешния пазар, така и за продажбите за износ. Съответно бяха направени необходимите корекции, така че да се използват само РОА за продажбите на вътрешния пазар.

(77)

Една от заинтересованите страни оспори конструирането на нормалната стойност и по-специално избора на методологията по член 2, параграф 6, както е посочено в съображение 65 от регламента за временните мерки. В член 2, параграф 6 се предвиждат три алтернативни методологии за определянето на РОА и на печалбата в случаите, в които действителните данни на дружеството не могат да бъдат използвани. Заинтересованата страна заяви, че тези три методологии трябва да бъдат разглеждани по реда на изброяването им, поради което следва първо да се разгледа прилагането на член 2, параграф 6, букви а) и б).

(78)

Доколкото в регламента за временните мерки е посочена само методологията по член 2, параграф 6, буква в), в съображенията по-долу е обяснено защо член 2, параграф 6, букви а) и б) не са приложими в този случай.

(79)

Член 2, параграф 6, буква а) не е приложим, тъй като не бяха установени действителни суми за нито едно от включените в извадката индонезийски (и аржентински) дружества, като се има предвид фактът, че те не са реализирали никакви продажби при обичайни търговски условия. Поради това няма данни за действителните суми по отношение на нито един от другите износители или производители (включени в извадката), въз основа на които да се приложи член 2, параграф 6, буква а).

(80)

Член 2, параграф 6, буква б) също не е приложим, тъй като всички включени в извадката индонезийски (и аржентински) дружества нямат продажби на продукти от същата обща категория, реализирани при обичайни търговски условия.

(81)

Що се отнася до член 2, параграф 6, буква б), заинтересованата страна също така изрази становището, че основният регламент е несъвместим със Споразумението за СТО, доколкото в него е включено изискването по член 2, параграф 6, буква б) продажбите да бъдат извършени при обичайни търговски условия. При все това, както е посочено в съображение 72 по-горе, Антидъмпинговото споразумение на СТО е транспонирано в основния регламент и следователно се счита, че всички разпоредби на посочения регламент, включително член 2, параграф 6, са съвместими със задълженията на Съюза съгласно Антидъмпинговото споразумение, като напълно съвместимо е и изискването за това продажбите да са извършени при обичайни търговски условия.

(82)

По тази причина изборът да се приложи член 2, параграф 6, буква в), като се използва всеки друг приемлив метод за определянето на маржа на печалбата, се потвърждава.

(83)

Освен това няколко заинтересовани страни изразиха позицията, че използваният при конструирането на нормалната стойност марж на печалбата в размер на 15 % е прекалено висок. Те твърдят, че в регламента за временните мерки не се обяснява как Комисията е изчислила маржа от 15 % и следователно те предполагат, че Комисията е използвала същото равнище на марж в размер на 15 %, въз основа на което е изчислена и вредата. Те заявиха, че в няколко други случая, също свързани със стоки, Комисията е използвала марж на печалбата в размер на около 5 %. Няколко заинтересовани страни предложиха да се приложи маржът на печалбата, използван по случая с биоетанола в Съединените щати. Една от страните предложи да се използва по-малкият марж на печалбата от продажбите ѝ на смес от биодизел и минерално дизелово гориво. Освен това според правителството на Индонезия фактът, че разходите за СПМ са били заменени съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент, но същевременно по член 2, параграф 6, буква в) се използва 15-процентният марж на печалбата, който би следвало да отразява маржа на печалбата при липса на пазарно изкривяване, всъщност представлява дублиране.

(84)

На първо място, не е вярно, че при конструирането на нормалната стойност Комисията системно използва марж на печалбата в размер на 5 %. Всяка ситуация се оценява според конкретните обстоятелства в дадения случай. Например при делото от 2009 г. срещу Съединените щати относно биодизела бяха използвани различни равнища на печалба, като среднопретегленият ѝ размер бе далеч над 15 %. Второ, като се има предвид, че краткосрочният и средносрочният лихвен процент по кредитите в Индонезия е около 12 % според данни на Световната банка, логично е да се очаква, че маржът на печалбата от стопанската дейност на вътрешния пазар на биодизел ще бъде по-висок от цената на заемния капитал. Трето, независимо от това дали продажбите на смес от биодизел и минерално дизелово гориво спадат към същата обща категория продукти, в член 2, параграф 6, буква б) от основния регламент е посочено, както вече бе обяснено в съображение 80 по-горе, че тези продажби трябва да са осъществени при обичайни търговски условия. Като се има предвид, че продажбите на биодизел на вътрешния пазар не са реализирани при обичайни търговски условия, продажбите на смес от биодизел и минерално дизелово гориво не се считат, mutatis mutandis, за извършени при обичайни търговски условия. Следователно поради причините, посочени по-горе, се застъпва твърдението, че печалба в размер на 15 % е разумна сума, която може да бъде постигната в рамките на тази относително нова, капиталоемка промишленост в Индонезия. Аргументът на индонезийското правителство относно наличието на ефект на дублиране не може да бъде приет, тъй като корекцията на разходите по член 2, параграф 5 и приемливото равнище на печалбата по член 2, параграф 6, буква в) са две съвсем различни понятия. Поради това съображение 65 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(85)

Една от заинтересованите страни заяви, че понеже цената HPE за СПМ включва разходи за международен транспорт и тъй като целта на корекцията на цената на СПМ на вътрешния пазар спрямо равнището на международните цени на СПМ е да се достигне до цена на вътрешния пазар на СПМ, която не е изкривена, цената HPE за СПМ също следва да се коригира и да бъде занижена, за да се изключат транспортните разходи.

(86)

Това твърдение следва да бъде отхвърлено. Комисията обмисли редица алтернативи при избора на най-подходящата цена, която да се използва като международна референтна цена. Следва да се припомни, че самите индонезийски органи използват цената HPE като основа за изчисляване на месечното равнище на износните мита. Поради това тази цена, определена от индонезийските органи, бе счетена за най-подходящата международна референтна цена, която да се използва като база за определяне на степента на изкривяване на производствените разходи за биодизел в Индонезия.

(87)

Две от заинтересованите страни заявиха, че Комисията е пропуснала да вземе предвид факта, че те произвеждат биодизел от суровина, която е различна от СПМ, т.е. от палмов мастно-кисел дестилат (ПМКД), рафинирано палмово масло (РПМ) или рафиниран палмов стеарин (РПС). Тъй като не е отчетен факта, че страните използват тези суровини в производството на биодизел, корекцията на цената на СПМ (както е описано в съображение 70) е приложена не към правилната суровина, което е довело до погрешно равнище на конструираната нормална стойност.

(88)

Тези твърдения трябва да бъдат отхвърлени. Следва да се подчертае, че Комисията просто е заменила цената на СПМ, закупено от свързани и несвързани доставчици за целите на производството на биодизел. По отношение на страничните продукти, като ПМКД, РПМ и РПС, които се получават след преработка на закупеното СПМ и от които след по-нататъшна обработка се произвежда биодизел, не са извършени никакви корекции.

(89)

Три от заинтересованите страни заявиха, че Комисията не е взела предвид факта, че закупуваното от свързани дружества СПМ следва да бъде третирано по същия начин, както собственото производство и следователно не следва да се прилага корекция съгласно член 2, параграф 5 (както е обяснено в съображение 70 по-горе). Страните твърдят, че сделките в рамките на групата са осъществени при справедливи пазарни условия и поради това не следва да се извършват корекции, нито цените да се заменят с международни цени. Освен това един производител износител заяви, че конструираната нормална стойност следва да бъде изчислена на месечна основа през РП.

(90)

Тъй като цената на вътрешния трансфер не може да се приеме за надеждна, стандартната практика на Комисията е да провери дали сделките между свързани лица наистина са извършени при справедливи пазарни условия. За тази цел Комисията сравнява цената по сделките между свързаните дружества със съответната базова пазарна цена. Тъй като базовата цена на вътрешния пазар е изкривена, Комисията не може да извърши тази проверка. Поради това тя следва да замени тази ненадеждна цена с приемлива цена, която би била приложима при справедливи пазарни условия в нормална пазарна ситуация. В този случай това е международната цена. По отношение на твърдението за изчисляването на конструираната нормална стойност на месечна база, предоставената и проверена информация не съдържаше достатъчно подробни данни, позволяващи изчисляването ѝ по този начин. Ето защо и двете твърдения бяха отхвърлени.

(91)

Представителите на промишлеността на Съюза заявиха, че стойността на СПМ, произведено в рамките на един и същи правен субект, следва да се коригира допълнително съгласно член 2, параграф 5 от основния регламент, тъй тя също е засегната от ценовото изкривяване, породено от ДЕТ.

(92)

Това твърдение следва да бъде отхвърлено. При производството на биодизел суровините преминават през различни етапи на рафиниране/преработка и разходите за тези производствени етапи могат да се смятат за надеждни, тъй като те протичат в рамките на един и същи правен субект и проблемът с ненадеждните трансферни цени отпада.

(93)

Един от производителите износители заяви, че Комисията е трябвало да приспадне т.нар. ценови отстъпки от конструираната нормална стойност. Това твърдение не може да бъде прието. Конструираната нормална стойност бе формирана въз основа на разходите. Затова би било неподходящо да се отчитат отстъпки въз основа на ценови съображения.

(94)

Една от заинтересованите страни постави под въпрос определената експортна цена, като заяви, че следва да се вземат предвид както печалбите, така и загубите от хеджирането и определи като непоследователно счетоводното третиране на печалбите и загубите от хеджиране, свързани с биодизела.

(95)

Твърдението, че както печалбите, така и загубите от хеджирането следва да бъдат взети предвид, трябва да се отхвърли. В член 2, параграф 8 от основния регламент ясно е посочено, че експортната цена е реално платената или подлежаща на плащане цена при продажбата на продукта за износ, независимо от отделните, макар и свързани с него, печалби или загуби от хеджиране. Поради това методологията, описана в съображения 66 и 67 от регламента за временните мерки, се потвърждава.

(96)

Комисията признава, че в рамките на етапа на временните мерки по отношение на една от заинтересованите страни действително е било налице непоследователно счетоводно третиране на печалбите и загубите от хеджиране. Твърдението се приема, като бяха направени необходимите корекции.

(97)

Във връзка със съображение 68 от регламента за временните мерки една от заинтересованите страни заяви, че вследствие на прилагането на 5-процентния марж на печалбата, използван за свързаните търговски дружества, намиращи се в Съюза, се получава твърде голяма възвръщаемост на капитала и така се надценява печалбата от продажбите на биодизел от несвързани търговци. Посочената страна твърди, че обичайната възвръщаемост на капитала съответства на марж на печалбата в размер на 1,3 % — 1,8 %.

(98)

Като се има предвид липсата на съдействие от страна на несвързаните вносители и предвид факта, че търговските дружества са предприятия в сектора на услугите и нямат значителни капиталови инвестиции, поради което посоченото по-горе твърдение относно възвръщаемостта на капитала е необосновано, Комисията отхвърля горепосоченото искане и счита, че в този случай марж на печалбата от 5 % е разумно равнище. Ето защо съображение 68 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(99)

По отношение на съображение 69 от регламента за временните мерки една от заинтересованите страни заяви, че допълнителните суми за двойното отчитане на биодизел следва да бъдат добавяни към експортната цена, като се има предвид, че става дума просто за прилагане на италианското право.

(100)

Дори Комисията да приеме това твърдение и да добави допълнителните суми към експортната цена, тези суми ще трябва отново да бъдат приспаднати съгласно член 2, параграф 10, буква к), за да може експортната цена да се сравни със същата нормална стойност при надлежно отчитане на разликите, които влияят върху сравнимостта на цените. Като се има предвид, че в Индонезия няма допълнителни суми за двойно отчитане на биодизел, по-високата експортна цена в Италия следователно не би била пряко сравнима. Ето защо твърденията се отхвърлят и изложеното в съображение 69 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(101)

След оповестяването на окончателните мерки същата заинтересована страна отново изказа това твърдение. Не бяха изтъкнати обаче съществени допълнителни аргументи, които да променят позицията на Комисията. Поради това съображение 69 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(102)

След оповестяването на окончателните мерки няколко производители износители насочиха вниманието на Комисията към някои технически грешки в изчисленията на дъмпинга. Тези твърдения бяха разгледани и, в случаите, в които това бе обосновано, изчисленията бяха коригирани.

(103)

Поради липсата на други коментари относно сравнението, изложеното в съображения 70 — 75 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(104)

Като се вземат предвид направените корекции на нормалната стойност и на експортната цена, както е посочено в съображенията по-горе, и при липсата на допълнителни коментари, окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка и навло) на границата на Съюза без платено мито, са, както следва:

(105)

В съображения 80 — 82 от регламента за временните мерки се дава определение на промишлеността на Съюза и се потвърждава, че три дружества са изключени от това определение поради зависимостта им от вноса с произход от засегнатите държави, тоест те внасят повече биодизел от засегнатите държави, отколкото сами произвеждат този продукт.

(106)

Други две дружества бяха изключени от определението за промишленост на Съюза, тъй като не са произвеждали биодизел по време на разследвания период.

(107)

След публикуването на регламента за временните мерки бяха получени коментари, според които и други дружества следва да бъдат изключени от определението за промишленост на Съюза поради факта, че внасят биодизел от засегнатите държави, а също така и поради връзката им с производителите износители от Аржентина и Индонезия, вследствие на която те се оказват защитени от отрицателните последици от дъмпинга.

(108)

Тези коментари се отхвърлят. След като твърдението относно връзката между производителите износители и промишлеността на Съюза бе анализирано, бе установено, че има холдингово дружество, което притежава акции както в дружество — производител износител от Аржентина, така и в дружество — производител от Съюза.

(109)

На първо място беше установено, че тези дружества открито се конкурират за едни и същи клиенти на пазара на Съюза, което показва, че връзката между тях не е оказала въздействие върху стопанските практики нито на аржентинския производител износител, нито на производителя от Съюза.

(110)

След оповестяването на окончателните мерки една от заинтересованите страни поиска информация относно заключението на Комисията, според което аржентинските износители и промишлеността на Съюза се конкурират за едни и същи клиенти на европейския пазар. Този факт стана ясен при разследването на производителите от Съюза и на аржентинските износители, като не бяха представени никакви доказателства в подкрепа на това, че аржентинските износители и производителите от Съюза са се договорили да не се конкурират по отношение на продажбите на биодизел на крайните потребители. Броят на крайните потребители е относително малък и се състои главно от големи рафинерии, които купуват биодизел и от производителите от Съюза, и от вносителите.

(111)

На второ място бе установено, че центърът на икономическия интерес за производителя от Съюза, посочен в съображение 108 по-горе, по-специално производството на продукта и свързаните с него продажбени и изследователски дейности, се намира в рамките на Съюза. В резултат на това се стигна до заключението, че съществуващата връзка не е причина посоченото дружество да бъде изключено от определението за промишленост на Съюза съгласно член 4, параграф 1, буква а) от основния регламент.

(112)

Фактът, че някои представители на промишлеността на Съюза са внасяли биодизел от засегнатите държави, сам по себе си не е достатъчен, за да промени определението за промишлеността на Съюза. Както е обяснено в регламента за временните мерки, вносът от страна на промишлеността на Съюза на биодизел от засегнатите държави е извършен с цел защита. Освен това бе установено, че центърът на икономическия интерес за някои производители от Съюза, осъществявали внос от засегнатите държави, се е запазил в рамките на Съюза — тези дружества са произвеждали повече, отколкото са внасяли, и техните изследователски дейности са извършени в Съюза.

(113)

Една от заинтересованите страни заяви, че промишлеността на Съюза следва да включва и дружествата, които купуват биодизел и го смесват с минерално дизелово гориво, тъй като тези смеси също попадат в обхвата на разглеждания продукт. Това твърдение се отхвърля. В обхвата на разглеждания продукт се включва биодизелът в чист вид или като част от смес. Поради това производители на разглеждания продукт са производителите на биодизел, а не дружествата, които смесват биодизела с минерално дизелово гориво.

(114)

Определението за промишлеността на Съюза, посочено в съображения 80 — 82 от регламента за временните мерки, следователно се потвърждава, както и обемът на производството за РП, както е посочено в съображение 83 от регламента за временните мерки.

(115)

След оповестяването на временните мерки промишлеността на Съюза направи малка корекция на продажбите си за 2009 г., като по този бяха коригирани данните за потреблението на Съюза през посочената година. Тази корекция не променя изведените тенденции, нито изводите, направени въз основа на данните в регламента за временните мерки. Таблица 1 по-долу е коригирана. Поради липсата на други коментари изложеното в съображения 84 — 86 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(116)

В съображения 88 — 90 от регламента за временните мерки Комисията определи, че условията за кумулативна оценка на ефекта от вноса от Аржентина и Индонезия са спазени. Това бе оспорено от една от заинтересованите страни, която изрази мнението, че ПМЕ от Индонезия не конкурира произведения в Съюза биодизел по същия начин, както СМЕ от Аржентина, както и че СМЕ е по-евтин от произведения в Съюза биодизел, тъй като суровината е по-евтина от суровината, предлагана в Съюза.

(117)

Тези аргументи се отхвърлят. Както СМЕ, така и ПМЕ се внасят в Съюза и също се произвеждат в Съюза, и се смесват с РМЕ и други биодизелови горива, произведени в Съюза, преди да бъдат продадени или смесени с минерално дизелово гориво. За производството на готовия продукт предприятията, извършващи смесването, имат избор да закупят биодизел, получен от различни суровини и с различен произход в зависимост от пазара и климатичните условия през съответната година. ПМЕ се продава в по-големи количества през летните месеци и в по-малки количества през зимата, но все пак той е конкурентен продукт на РМЕ и на произведения в Съюза биодизел, както и на СМЕ от Аржентина.

(118)

Поради това съображение 90 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(119)

Една от заинтересованите страни оспори данните за вноса в таблица 2 от регламента за временните мерки, като заяви, че равнището на вноса от Индонезия е много по-ниско, отколкото е представено в таблицата. Данните за вноса в таблица 2 се основават на данни от Евростат, които бяха проверени внимателно и счетени за верни, като са в съответствие с данните, събрани от индонезийските износители. Биодизелът е относително нов продукт и митническите кодове, приложими за вноса на биодизел са се променили през последните години. Следователно за да се гарантира точност на данните, при извличането им от Евростат следва се използват приложимите към дадения момент кодове. Това обяснява защо извлечените от заинтересованата страна данни са непълни и показват по-малко равнище на вноса, отколкото показва пълният набор от данни, представени в таблица 2.

(120)

Като се има предвид малката промяна в потреблението на Съюза в таблица 1, пазарният дял на Аржентина за 2009 г. в таблица 2 е също леко променен, докато за Индонезия няма промяна. Това не променя тенденциите, изведени въз основа на данните, нито заключенията от тях. Пазарният дял е коригиран по-долу.

(121)

Както е посочено в съображения 94 — 96 от регламента за временните мерки, за да се определи подбиването на цените, цените на вноса от Аржентина и Индонезия бяха сравнени с продажните цени на промишлеността на Съюза въз основа на данните от включените в извадката дружества. При сравнението биодизелът, внесен от промишлеността на Съюза с цел препродажба, бе изключен от изчисленията на подбиването на цените.

(122)

Заинтересованите страни отбелязаха, че използваната методология, а именно сравняване на граничната температура на филтруемост през студен филтър (CFPP), не е същата като използваната при предишно антидъмпингово разследване във връзка с биодизел от САЩ, при което сравнението е направено въз основа на изходната суровина.

(123)

За разлика от производителите износители от Аржентина и Индонезия, промишлеността на Съюза не продава биодизел, получен от една изходна суровина, а смесва няколко изходни суровини, за да произведе готовия продукт, предлаган на пазара. Крайните потребители не са наясно, нито пък за тях е от значение какъв е съставът на продукта, който купуват, след като той отговаря на необходимата CFPP. Важното за потребителя е именно CFPP, независимо от това каква изходна суровина е използвана. При тези обстоятелства беше счетено, че е удачно в настоящата процедура сравнението на цените да се направи въз основа на CFPP.

(124)

За вноса с произход от Индонезия, чиято CFPP е 13 или повече, бе направена корекция, изразяваща се в разликата между цената на продажбите на промишлеността на Съюза на продукт с CFPP 13 и на продажбите на промишлеността на Съюза на продукт с CFPP0, за да се сравни продукта със CFPP13 и повече от Индонезия с продукта с CFPP0, произведен и смесен в Съюза. Един от индонезийските производители износители отбеляза, че тъй като продажбите на CFPP13 от промишлеността на Съюза са в малки количества за една сделка, тези цени следва да бъдат сравнени с цените на сделки със CFPP0 със сходен мащаб. При разглеждането на сделки с CFPP0 със сходно количество продукт за една сделка бе установено, че разликата в цените е в съответствие с получената разлика при използването на всички сделки с CFPP0, като разликите в цените са както над, така и под средната разлика в цената. В резултат на това нямаше промяна на нивото на подбиване на цената, установено в съображение 97 от регламента за временните мерки.

(125)

Един от индонезийските производители износители поиска Комисията да разкрие пълните контролни номера на продукта (КНП) за смесите, предлагани от промишлеността на Съюза — процентът на всяка от суровините от продажбите на произведения от промишлеността на Съюза продукт. Като се има предвид, че сравнението за целите на установяването на вредата е направено единствено въз основа на CFPP, това искане бе отхвърлено.

(126)

Една от заинтересованите страни заяви, че е налице разлика между цената на биодизела, който отговаря на критериите, определени в директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (RED) („сертифициран съгласно RED“), и биодизела, който не отговаря на тези спецификации. Тя заяви, че тъй като вносът от Индонезия не е сертифициран съгласно RED, а цената на сертифицирания по RED биодизел е по-висока, следва да се направи корекция.

(127)

Твърдението беше отхвърлено. Почти целият внос от Индонезия през РП е сертифициран по RED. Така или иначе определените в RED критерии за устойчивост са били включени от държавите членки в националното им законодателство в течение на 2012 г., т.е. през по-голямата част от РП е било без значение дали биодизелът е бил сертифициран по RED или не.

(128)

След оповестяването на окончателните мерки един от индонезийските производители износители представи коментар относно изчисляването на подбиването на цената и заяви, че вносът на ПМЕ от Индонезия следва да бъде сравнен с общите продажби на промишлеността на Съюза. Всъщност за да се изчисли подбиването на цените, беше направено сравнение между продажбите на ПМЕ от Индонезия с всички продажби на промишлеността на Съюза на продукт с CFPP0, като цената на вноса на ПМЕ от Индонезия бе увеличена с коефициент, изчислен въз основа на сравнение на продажбите на промишлеността на Съюза на продукт с CFPP0 и продажбите ѝ на продукт с CFPP13. Поради това твърдението се отхвърля. Твърдението на същата заинтересована страна, че изчислението за установяване на вредата включва внесения продукт, е невярно от гледна точка на фактите и следователно се отхвърля. Във всеки случай внесеният биодизел и произведеният в Съюза биодизел са били смесени и са се продавали на същата цена като смесите, които не са включвали внесен биодизел.

(129)

Един от индонезийските производители износители оспори изчислението на разходите след вноса. Въпреки това, тези разходи бяха проверени като от действителните разходи за вноса на биодизел бяха извадени разходите за доставка до крайното местоназначение и не бе установена необходимост от промяна.

(130)

Както е посочено в съображение 101 от регламента за временните мерки, следните макроикономически показатели бяха анализирани въз основа на получените данни, обхващащи цялата промишленост на Съюза: производство, производствен капацитет, натоварване на мощностите, обем на продажбите, пазарен дял, растеж, заетост, производителност, размер на дъмпинговия марж и възстановяване от въздействието на предишен дъмпинг.

(131)

След оповестяването на временните мерки представителите на промишлеността на Съюза отбелязаха, че данните за производствения капацитет в таблица 4 от регламента за временните мерки включват данни за капацитет, който, макар да е бил налице, е бил в състояние, което не е позволявало производство на биодизел както по време на РП, така и през предходни години. Те определят този капацитет като „неизползван“, т.е. той не би следвало да се включва в капацитета, който реално може да се използва за производство. Следователно данните за натоварването на мощностите в таблица 4 са били занижени. След като повторно подадените данни бяха прегледани подробно, те бяха приети и таблица 4 е представена отново по-долу. Промяната в натоварването на мощностите, която в регламента за временните мерки беше от 43 % на 41 %, сега е от 46 % на 55 %. Промишлеността на Съюза също коригира данните за производството през 2009 г., които са представени в таблицата по-долу:

(132)

В съображение 103 от регламента за временните мерки се анализират данните за натоварването на мощностите в предходни периоди, като се отбелязва факта, че производството е нараснало, докато равнището на капацитета се е запазило стабилно. Според преразгледаните данни производството отново нараства, но наличният капацитет намалява през същия период. Това показва, че промишлеността на Съюза е намалила свободния си капацитет си поради нарастването на вноса от Аржентина и Индонезия като реакция на пазарните сигнали. Коригираните данни сега съответстват в по-голяма степен на публичните твърдения на промишлеността на Съюза и производителите от Съюза, тъй като в тях те изтъкват, че през разглеждания период производството е прекратено в няколко завода и изградените производствени мощности не са били готови за непосредствена употреба, или са могли да бъдат използвани единствено след като бъдат направени значителни реинвестиции.

(133)

Няколко заинтересовани страни поставиха под въпрос преразгледаните данни за производствения капацитет и натоварването на производствените мощности. Нито една от тях обаче не предостави алтернативна информация. Корекцията бе направена въз основа на преразгледаните данни за капацитета, предоставени от жалбоподателя, които обхващат цялата промишленост на Съюза. Преразгледаните данни препращат към публично достъпна информация, по-специално по отношение на неизползвания производствен капацитет, както и капацитета на производителите, които са преустановили производството поради финансови затруднения. Както беше обяснено по-горе в раздел 6 „Макроикономически показатели“, преразгледаните данни съдържат по-точна информация относно наличния капацитет за производство на биодизел по време на разглеждания период, отколкото първоначално предоставените и публикувани в регламента за временните мерки данни.

(134)

Една от заинтересованите страни заяви, че на промишлеността на Съюза не е била нанесена вреда, тъй като обемът на производството е нараснал успоредно с потреблението. Този аргумент се отхвърля, тъй като има други важни показатели, които свидетелстват за наличието на вреда, по-специално загубата на пазарен дял спрямо дела на вноса от засегнатите държави, както и тенденцията за намаляване на рентабилността, водеща до загуби.

(135)

Друга заинтересована страна заяви, че ако се сравняват тенденциите само между 2011 г. и РП, а не между периода от 1 януари 2009 г. до края на РП („разглеждания период“), полученият резултат ще сочи, че на промишлеността на Съюза не е нанесена вреда. Като се има предвид, че РП обхваща половината от 2011 г., сравнението между 2011 г. и РП не би било точно. Освен това за да бъде сравнението съдържателно, е необходимо да се разгледат тенденциите, влияещи на оценката на вредата по време на период, който е с достатъчна продължителност, както това бе направено в дадения случай. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(136)

Същата заинтересована страна отбеляза, че в регламента за временните мерки Комисията не е публикувала общата стойност на продажбите на промишлеността на Съюза и поиска тези данните да бъдат публикувани. Всички главни фактори, посочени в член 3, параграф 5 от основния регламент, бяха разгледани, което даде възможност за цялостна оценка на вредата. Информацията за стойността на продажбите бе събрана, и бе проверена, въз основа на данни от включените в извадката дружества, които са представителни за промишлеността на Съюза като цяло.

(137)

Същата заинтересована страна също така отбеляза, че промишлеността на Съюза е била в състояние да увеличи заетостта и следователно по време на разследвания период не е имало отрицателно въздействие върху промишлеността на Съюза.

(138)

Както е посочено в съображение 106 от регламента за временните мерки обаче, равнището на заетост в тази капиталоемка промишленост е относително ниско. Следователно незначителни промени в стойностите могат да доведат до голямо изменение на индексираните данни. Нарастването на общата заетост не обезсилва вредата, понесена от промишлеността на Съюза, за което свидетелстват други показатели.

(139)

Поради липсата на други коментари, изложеното в съображения 103 — 110 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(140)

Както е посочено в съображение 102 от регламента за временните мерки, въз основа на проверените данни за включените в извадката производители от Съюза бяха анализирани следните макроикономически показатели: средни цени за единица продукция, разходи за единица продукция, разходи за труд, стокови запаси, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитали.

(141)

Поради липсата на коментари в това отношение, съображения 111 — 117 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(142)

Няколко заинтересовани страни оспориха заключението относно вредата, изложено в регламента за временните мерки, въз основа на това, че изглежда е налице подобрение по няколко показателя в периода между 2011 г. и РП. Макар да е вярно, че някои показатели показват възходяща тенденция между 2011 г. и РП (например производството и продажбите), промишлеността не е била в състояние да покрие увеличението на разходите през този период, както е отбелязано в съображение 111 от регламента за временните мерки. В резултат на това положението на промишлеността допълнително е било утежнено, като претърпените загуби са нараснали от 0,2 % през 2011 г. до 2,5 % през РП. Следователно бе счетено, че дори ако анализът на вредата обхващаше само периода 2011 г. — РП, отново щеше да бъде констатирана значителна вреда за промишлеността.

(143)

Поради липсата на други коментари изложеното в съображения 118 — 120 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(144)

Една от заинтересованите страни заяви, че вносът с произход от Аржентина не би могъл да е причина за вредата, тъй като обемът на вноса се е запазил стабилен в периода от 2010 г. до края на РП, като от 2011 г. до края на разследвания период равнището му е отбелязало лек спад.

(145)

Източник на тези данни е таблица 2 от регламента за временните мерки и те са точни. Анализът на Комисията обаче обхваща периода от началото на разглеждания период до края на РП и на тази основа се отчита повишение на вноса в размер на 48 %, съпроводено с увеличение на пазарния дял от 41 %. В допълнение, както е обяснено в съображение 90 от регламента за временните мерки, под внимание е взет не само вносът от Аржентина, но и вносът от Индонезия.

(146)

Същата заинтересована страна отбеляза, че ако се направи сравнение на цените на годишна база, се оказва, че вносът от Аржентина е нараствал с по-бързи темпове, отколкото продажните цени на промишлеността на Съюза. Независимо от това вносът от Аржентина е подбивал цените на промишлеността на Съюза, което обяснява защо цените на Съюза не са могли да се повишат със същите темпове.

(147)

Поради липсата на други коментари във връзка с въздействието на дъмпинговия внос, изложеното в съображения 123 — 128 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(148)

Поради липсата на коментари по този въпрос, заключението, че вносът от други държави не е причина за вредата, както е посочено в съображение 129 от регламента за временните мерки, се потвърждава.

(149)

След прилагането на член 2, параграф 5, както е посочено в съображения 38 и 70 по-горе, не бе установено наличие на недъмпингов внос от засегнатите държави. Поради това съображение 130 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(150)

Поради липсата на коментари по този въпрос съображение 131 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(151)

Както е посочено в съображения 132 — 136 от регламента за временните мерки, промишлеността на Съюза е внасяла значителни количества биодизел от засегнатите държави по време на разглеждания период, като размерът им е достигнал до 60 % от целия внос от тези държави по време на РП.

(152)

Една от заинтересованите страни заяви, че този внос, който далеч не е бил с цел защита, е бил част от една „внимателно подготвена дългосрочна стратегия“ от страна на промишлеността на Съюза да инвестира и да се снабдява с биодизел от Аржентина.

(153)

Тя твърди още, че никога досега не е било икономически оправдано да се внася соево масло в Съюза и да се преработва за получаването на биодизел в Съюза и че от икономическа гледна точка преработването на соево масло е възможно единствено в Аржентина с цел износ на получения в резултат биодизел.

(154)

Тези твърдения трябва да бъдат отхвърлени. Не бяха представени доказателства за наличието на „дългосрочна стратегия“, а промишлеността на Съюза отрече твърдението за такава стратегия. Очевидно ако стратегията на промишлеността на Съюза беше да допълни производството си на биодизел, като произвежда в Аржентина и внася готовия продукт, би било безсмислено и нелогично след това да подаде жалба срещу този внос.

(155)

Една от заинтересованите страни отново изказа твърдението, че вносът на биодизел от промишлеността на Съюза, който е бил с цел защита, всъщност е бил част от дългосрочна търговска стратегия. Това твърдение, което не бе обосновано, се отхвърля. Не бяха представени доказателства, освен изказаните вече твърдения, за съществуването на такава стратегия. Освен това би било нелогично засегнатите производители от Съюза да подкрепят жалбата, а в някои случаи — дори да увеличават капацитета си в Съюза, а в същото време да следват стратегия за запълване на производствените си нужди чрез внос.

(156)

Същата заинтересована страна също така заяви, че пазарният дял на промишлеността на Съюза следва да бъде изчислен, като в него се включи извършеният с цел защита внос. Това твърдение бе отхвърлено, тъй като изчисленията на пазарния дял следва да отразяват реализираните от промишлеността на Съюза продажби на стоки, които са нейно собствено производство, а не търговските ѝ дейности с готовия продукт в условията на нарастващи обеми на дъмпингов внос.

(157)

Промишлеността на Съюза също така показа, че през предходните години вносът на соево масло — и палмово масло — с цел преработка за получаване на биодизел е било икономически оправдано. Заинтересованата страна не представи доказателства в полза на обратното. Само поради ефекта на изкривяването, породено от диференцираната експортна такса, с която износът на биодизел става по-евтин от суровините, вносът на готовия продукт е икономически оправдан.

(158)

Една от заинтересованите страни заяви, че този внос е причина за вредата, тъй като само промишлеността на Съюза разполага с капацитет за смесването на СМЕ от Аржентина със ПМЕ от Индонезия с произведен в Съюза биодизел с цел препродажба на рафинериите за дизелово гориво. Това твърдение е неправилно. Смесването е елементарна операция, която много търговски дружества са в състояние да извършат в своите резервоари за съхраняване на гориво. Не бяха представени доказателства, че само производителите от Съюза могат да извършват смесването и поради това твърдението бе отхвърлено.

(159)

Един от индонезийските производители износители изказа твърдението, че вносът от промишлеността на Съюза не е извършен с цел защита, като направи сравнение между данни, отнасящи се за календарната 2011 г., и данни от РП, който обхваща шест месеца от същата година. Следователно сравнението между двата периода не е точно, след като РП не може да бъде разделен на два равни периода. Затова този аргумент се отхвърля.

(160)

Поради липсата на други коментари по отношение на износа, осъществяван от промишлеността на Съюза, изложеното в съображения 132 — 136 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(161)

В съображения 137 — 140 от регламента за временните мерки се посочва, че през разглеждания период натоварването на мощностите на промишлеността на Съюза се е запазило ниско, но като цяло е имало влошаване на състоянието на включените в извадката дружества, а същевременно натоварването на мощностите не е намаляло в същата степен.

(162)

Бе направено временно заключение, според което ниското натоварване на производствените мощности, тъй като е постоянна характеристика, не е причина за вредата, нанесена на промишлеността на Съюза.

(163)

Една от заинтересованите страни представи коментари във връзка с данните в регламента за временните мерки, като отбеляза, че дори при липсата на какъвто и да било внос, натоварването на мощностите на промишлеността на Съюза през РП би било едва в размер на 53 %. Тя изтъкна също нарастването на производствения капацитет от 2009 г. до края на РП, което е довело до по-ниско натоварване на мощностите през разглеждания период.

(164)

Заинтересованата страна обаче не предостави никакви доказателства, които да сочат, че ниското натоварване на мощностите е нанесло вреда в такава степен, че да премахне причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и влошаването на състоянието на промишлеността на Съюза. Постоянните разходи представляват малка част (приблизително 5 %) от общите производствени разходи, което означава, че слабото натоварване на мощностите е само един от факторите за вредата, но не е решаващият фактор за нея. Също така една от причините за това ниско равнище на натоварване на мощностите е фактът, че промишлеността на Съюза, поради особената пазарна ситуация, е внасяла самия готов продукт.

(165)

Освен това след представянето на преразгледаните данни за производствения капацитет и натоварването на мощностите, капацитетът на промишлеността на Съюза намаля през разглеждания период, а натоварването на мощностите нарасна — от 46 % до 55 %. Това показва, че натоварването на мощностите на промишлеността на Съюза щеше да бъде значително по-високо при отсъствието на дъмпингов внос в сравнение с посоченото по-горе равнище от 53 %.

(166)

След оповестяването на окончателните мерки няколко заинтересовани страни изразиха съмнение относно заключението, че слабото натоварване на производствените мощности не е решаващият фактор за причинената вреда. Бе изтъкнато, че постоянните разходи в сектора на производство на биодизел са много по-високи от незначителния дял, посочен по-горе. Те обаче не предоставиха доказателства в подкрепа на това твърдение и затова то се отхвърля. Във всички случаи постоянните разходи не са свързани с коефициента на натоварване на производствените мощности. При проверката, извършена по отношение на включените в извадката дружествата, стана ясно, че по време на РП съотношението на постоянните разходи към общите производствени разходи е между 3 % и 10 %.

(167)

Във връзка с това бе изказано твърдението, че този свръхкапацитет на промишлеността на Съюза е бил толкова висок, че дори при отсъствието на внос, тя не би могла да бъде рентабилна. В подкрепа на това твърдение обаче не бяха представени доказателства, а фактът, че през 2009 г. промишлеността на Съюза е била рентабилна и е имала слабо натоварени производствени мощности предполага, че при отсъствието на дъмпингов внос рентабилността ѝ щеше да бъде още по-висока.

(168)

Освен това бе изказано твърдението, че намаляването на капацитета на промишлеността на Съюза само по себе си е причина за вреда, дължаща се на разходите по затварянето на заводите и на факта, че заводите са продължили да работят при намален капацитет. Това твърдение не бе подкрепено с аргументи и не бяха предоставени доказателства, които да показват, че разходите за намаляване на капацитета или за закриване на цели заводи или дружества, са били значителни.

(169)

Накрая, що се отнася до производствения капацитет бе изразено мнението, че решението на някои дружества да увеличат капацитета за производство на биодизел по време на разглеждания период е икономически безотговорно. Не бяха представени доказателства в подкрепа на това твърдение. В допълнение, фактът, че някои дружества са били в състояние да увеличат своя капацитет в условията на нарастващ дъмпингов внос на биодизел от Аржентина и Индонезия, показва, че на пазара има търсене конкретно на техните продукти.

(170)

Преразгледаните макроикономически показатели също показват, че през този период дружествата за извеждали капацитета от производството, а към края на РП са започнали процес на закриване на нерентабилните производствени мощности. Освен това увеличеният капацитет на равнището на конкретните дружества се дължи главно на разширяването на така наречените „второ поколение“ обекти за производство на биодизел, които използват отпадъчни масла или хидрирани растителни масла (HVO). Следователно промишлеността на Съюза се е намирала и се намира в процес на рационализация на своя капацитет, за да отговори на изискванията на Съюза.

(171)

Поради липсата на други коментари по отношение на производствения капацитет на промишлеността на Съюза, изложеното в съображения 137 — 140 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(172)

Поради липсата на други коментари относно достъпа до суровини, съображения 141 — 142 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(173)

В съображения 143 — 146 от регламента за временните мерки е разгледано твърдението, че системата на „двойно отчитане“, при която биодизелът, получен от отпадъчни масла, се отчита в двоен размер съгласно изискванията за смесване в някои държави членки, е причинил вреда на промишлеността на Съюза, или поне на онези производители от Съюза, които произвеждат биодизел от необработени масла.

(174)

Една от заинтересованите страни посочи твърдението, изказано от един от производителите от Съюза, че през 2011 г. те са загубили продажби в полза на други производители, които произвеждат биодизел, за който се допуска двойно отчитане.

(175)

Отрицателните последствия за този единствен производител обаче бяха ограничени, временни и се отнасяха само за част от разследвания период, тъй като схемата на двойното отчитане бе приета в държавата членка, в която се намира дружеството, едва през септември 2011 г. Като се има предвид, че финансовите резултати на включените в извадката дружества намаляха след септември 2011 г., а въпросното дружество бе включено в извадката, двойното отчитане не може да се разглежда като източник на вреда.

(176)

Тъй като промишлеността на Съюза се състои от както от дружества, които произвеждат биодизел от отпадъчни масла и се ползват от системата на двойно отчитане в някои държави членки, така и от предприятия, които произвеждат биодизел от необработени масла, колебанията в търсенето остават в рамките на промишлеността на Съюза. Поради ограниченото предлагане на използвани масла, които са необходим ресурс за производството на двойно отчитания биодизел, е трудно да се постигне голямо увеличение на производството този вид биодизел. Ето защо все още има голямо търсене на биодизел от първо поколение. По време на разследвания период не бе констатиран значителен внос на биодизел, който отговаря на условията за двойно отчитане, което потвърждава, че двойното отчитане измества търсенето в рамките на промишлеността на Съюза, а не генерира търсене на внос. Комисията не получи данни от заинтересованата страна, които да доказват, че двойно отчитаният биодизел е причинил спада на цената на произведения от необработени масла биодизел през разглеждания период. Всъщност данните сочат, че при двойно отчитания биодизел се фактурира малка по размер допълнителна сума в сравнение с произведения от необработени масла биодизел, чиято цена е свързана с минералното дизелово гориво.

(177)

Влошените резултати на промишлеността на Съюза, която е съставена и от двата вида производители, не се свързва с режима на двойното отчитане, прилаган в някои държави членки. По-специално фактът, че резултатите на дружествата от извадката, произвеждащи двойно отчитан биодизел, също са слаби, както е посочено в съображение 145 от регламента за временните мерки, показва, че причинената от дъмпинговия внос вреда е понесена в целия отрасъл.

(178)

След оповестяването на окончателните мерки няколко заинтересовани страни изразиха мнението, че количествата на двойно отчитания биодизел са подценени. Количествата на двойно отчитания биодизел обаче, които се предлагат на пазара на Съюза, са били ограничени в сравнение с общия обем на продажбите на биодизел по време на разследвания период. Също така, ако дадена държава членка прилага двойно отчитане, отговарящият на условията за това биодизел се произвежда в Съюза и затова търсенето остава в рамките на промишлеността на Съюза. Не бяха представени нови доказателства, които биха променили това заключение.

(179)

Поради липсата на нови коментари относно регулаторните фактори, изложеното в съображения 143 —146 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(180)

В съображения 147 — 153 от регламента за временните мерки са разгледани твърденията на заинтересованите страни, че в държавите членки са налице ограничения, като например системите за квоти и режимите за данъчно облагане, чиято цел е да се ограничи вносът от засегнатите държави, което означава, че причинената на промишлеността на Съюза вреда, по-специално в някои държави членки, не може да се дължи на вноса.

(181)

Тези аргументи, наред с други съображения, бяха временно отхвърлени също и поради факта, че в повечето държави членки е налице дъмпингов внос от засегнатите държави. Освен това, след като е внесен в дадена държава членка, продуктът може да се доставя и продава и в други държави членки.

(182)

Една от заинтересованите страни отбеляза, че през 2011 г. през френски митнически контрол са преминали малки количества внесен от Аржентина биодизел, а декларираният внос в Германия през същия период също е малък по обем.

(183)

На първо място, както бе обяснено по-горе, щом премине митническите формалности в дадена държава членка, внесеният биодизел може безпрепятствено да бъде продаван в други държави, което прави цитираните от заинтересованата страна данни ненадеждни. Второ, включените в извадката дружества както във Франция, така и в Германия, са били в състояние да покажат наличието на ценова конкуренция между тяхното производство и вноса от засегнатите държави, а оттук и на вредата, която са понесли в резултат на това.

(184)

Друга заинтересована страна заяви, че отпадането на схемите за насърчаване на производството на биодизел в много от държавите членки е предизвикало спад в приходите на дружествата производители през разглеждания период, което от своя страна е довело до вреда. Същата страна посочи по-специално постепенното отпадане на данъчните стимули във Франция и данъчното облагане на екологичните горива в Германия.

(185)

Не е налице обаче явно съвпадение във времето между описаните промени и влошаването на финансовото състояние на промишлеността на Съюза. Много от посочените стимули са насочени към ползвателите на биодизела, а не към производителите, като по време на разследвания период повечето от тези насърчителни мерки все още са били в сила. Не бяха предоставени доказателства за това, че промените в политиката на държавите членки, настъпили вследствие на задължителното въвеждане на изискванията за смесване, са причинили вреда на промишлеността на Съюза.

(186)

Един от индонезийските производители износители отбеляза, че в момента Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия провежда разследване във връзка със съмнения за това, че дружества са подали на агенция Platts манипулирани цени на нефтените продукти и биогоривата, и поиска разследваните обстоятелства да бъдат счетени за възможен източник на вредата. Това твърдение бе отхвърлено, тъй като разследването все още е в ход и не са публикувани констатации от него.

(187)

Поради липсата на допълнителни нови коментари по отношение на политиките на държавите членки, изложеното в съображения 147 — 153 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(188)

По време на РП е осъществяван дъмпингов внос на разглеждания продукт от засегнатите държави, който е подбивал продажбите на промишлеността на Съюза. Налице е явно съвпадение във времето между нарастването на обема на дъмпинговия внос и влошаването на състоянието на промишлеността на Съюза. Дъмпинговият внос пряко е конкурирал производството на промишлеността на Съюза и в резултат на това през разглеждания период тя е загубила рентабилност и пазарен дял. Както е посочено по-горе, възможно е и други фактори до известна степен да са оказали въздействие върху резултатите на промишлеността на Съюза, но е факт, че дъмпинговият внос от засегнатите държави нанася вреда на промишлеността на Съюза.

(189)

Не бяха представени нови доказателства, които да променят заключението, че въздействието на останалите фактори, разгледани поотделно или заедно, не е достатъчно, за да прекъсне причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Поради липсата на други коментари по отношение на заключението за причинно-следствената връзка, съображения 154 — 157 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(190)

Поради липсата на коментари във връзка с интереса на промишлеността на Съюза, съображения 159 — 161 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(191)

Един от индонезийските производители износители заяви, че предлаганите мита ще окажат отрицателно въздействие върху вносителите и търговците, но не представи доказателства в подкрепа на своето твърдение. В действителност в неговото изявление се съдържаше обратното твърдение — че митото може да бъде прехвърлено на ползвателите и потребителите под формата на по-високи цени, което от своя страна се предполага, че реално няма да окаже никакво въздействие върху вносителите и търговците.

(192)

След публикуването на временните мерки не бяха получени коментари от страна на вносителите и търговците на биодизел.

(193)

Поради липсата на допълнителни нови коментари по отношение на интереса на несвързаните вносители/търговци, изложеното в съображения 162 — 163 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(194)

Един от индонезийските производители износители заяви, че предлаганите мита ще доведат до по-висока цена на биодизела, като така потребителите няма да имат интерес да закупуват превозни средства, които се движат с биогорива.

(195)

Това твърдение се отхвърля. Основното приложение на биодизела е той да бъде смесван с минерално дизелово гориво с цел продажбата му на потребителите, така че за тях да не възникне необходимост от закупуване на специални превозни средства, които се движат само с чисти биогорива.

(196)

Въпреки че цената на биодизеловия компонент в сместа ще нарасне, ако биодизелът е внесен от Аржентина или Индонезия, както се твърди в регламента за временните мерки, и като се има предвид, че делът на биодизела в дизеловото гориво, продавано на потребителите, е малък, това повишение на цената също ще бъде слабо и няма да бъде усетено от потребителя.

(197)

Ефектът, който е възможно мерките да окажат върху крайната цена на дизеловото гориво от гледна точка на потребителите и който, както бе пояснено по-горе, се очаква да бъде слаб, не би бил в противоречие с целите на директивата за насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници (RED).

(198)

От страна на ползвателите или потребителите или на представляващите ги групи или сдружения не бяха получени коментари относно регламента за временните мерки.

(199)

Поради липсата на допълнителни коментари по отношение на интереса на потребителите, изложеното в съображения 164 — 166 от регламента за временните мерки се потвърждава.

(200)

Поради липсата на коментари във връзка с интереса на доставчиците на суровини, съображения 167 — 169 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(201)

Не бяха получени коментари, които променят извършения по отношение на интереса на Съюза анализ, както е посочено в регламента за временните мерки, и поради това е в интерес на Съюза мерките да бъдат наложени. Затова съображения 170 — 171 от регламента за временните мерки се потвърждават.

(202)

Няколко заинтересовани страни оспориха равнището от 15 %, използвано като целева печалба за промишлеността на Съюза, както е посочено в съображение 175 от регламента за временните мерки, и заявиха, че то е нереалистично високо за отрасъла за производство на биодизел в Съюза.

(203)

Повечето от тези заинтересовани страни обаче впоследствие предложиха целевата печалба от 15 % да бъде заменена с други данни от други периоди или от други разследвания, без да пояснят защо даден период от време или дадено разследване биха били по-подходящи от останалите.

(204)

Както е обяснено в регламента за временните мерки, маржът на печалбата в размер на 15 % представлява равнището на печалбата, изразена като процент от оборота, която е реализирана от промишлеността на Съюза при отсъствието на дъмпингов внос в периода между 2004 г. и 2006 г. Това е последният период, в който е реализирана печалба, без да има дъмпингов внос, като той е налице на пазара на Съюза от 2006 г. насам — първо от САЩ, а впоследствие от Аржентина и Индонезия.

(205)

От 2004—2006 г. насам обаче пазарът на биодизел на Съюза претърпя съществено развитие в много отношения. Между 2004 г. и 2006 г. пазарният дял на дъмпинговия внос бе незначителен, като обемът на останалия внос също бе малък. През РП пазарният дял на дъмпинговия внос бе в размер на 19 %. През периода 2004—2006 г. промишлеността на Съюза се е състояла от 40 дружества, а днес те са над 200, което води до високо равнище на конкуренция.

(206)

Между 2004 г. и 2006 г. потреблението е нараснало чувствително от 2 милиона МТ (метрични тона) до 5 милиона МТ, докато през разглеждания период потреблението се е увеличило съвсем слабо, а натоварването на мощностите, чието равнище е било 90 % между 2004 г. — 2006 г., през РП е в размер на 55 %.

(207)

Вследствие на това се счита за целесъобразно да се вземе под внимание описаното по-горе пазарно развитие и целевата печалба да се коригира съответно, така че да отразява печалбата, която промишлеността на Съюза би могла да очаква да реализира при настоящите пазарни условия.

(208)

Затова вместо да се използва печалбата в процентно изражение, бе изчислена действителната печалба, реализирана през посочените три години, изразена в евро за един метричен тон. В изчисленията за всяка от годините бяха отразени цените от 2011 г., като след това стойността бе осреднена. Изразена като процент от оборота, целевата печалба за промишлеността на Съюза през РП е в размер на 11,0 %.

(209)

Въз основа на тази база бе преизчислен и маржът на отстраняване на вредата.

(210)

След оповестяването на окончателните мерки, по отношение на изчисляването на маржа на вредата една от заинтересованите страни изтъкна, че вносното мито в размер на 5,1 %, с което се облага вносът в ЕС на рафинираното, избелено и дезодорирано палмово масло, следва да се изключи от обхвата на производствените разходи на производителите от Съюза. Този аргумент се отхвърля, тъй като посоченото мито представлява разход за внасящите палмово масло производители от Съюза и затова трябва да бъде взето предвид.

(211)

Един от индонезийските производители износители оспори изчисляването на целевата печалба на промишлеността на Съюза и използването на данни от 2004 до 2006 г., като предложи целевата печалба да бъде изчислена въз основа на данните само от 2004 г. В рамките на предишното разследване на вноса от Съединените щати обаче бе установено, че осреднените данни за трите години представляват по-точна база, отколкото информацията само за 2004 г. Не бяха изтъкнати доводи, въз основа на които да се стигне до различно заключение.

(212)

След оповестяването на окончателните мерки жалбоподателите изразиха мнението, че целевата печалба в размер на 15 %, която бе предложена на етапа на временните мерки, следва да се запази. Приведените от жалбоподателите аргументи обаче нямат връзка с целта на определянето на целевата печалба, а именно да се установи печалбата, реализирана от промишлеността на Съюза при отсъствието на дъмпингов внос. Поради това този аргумент се отхвърля.

(213)

Поради липсата на други коментари относно степента на отстраняване на вредата, методологията, изложена в съображения 176 — 177 от регламента за временните мерки, се потвърждава.

(214)

Въз основа на заключенията относно дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент, следва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мита върху вноса на разглеждания продукт, като равнището на митото следва да бъде по-ниският от двата маржа — дъмпинговия или маржа на вредата, в съответствие с правилото за по-ниското мито.

(215)

Ставките на антидъмпинговото мито са установени чрез съпоставяне на маржовете на отстраняване на вредата с дъмпинговите маржове. Съответно ставките на окончателното антидъмпингово мито, изразени като цена CIF на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

(216)

Предвид факта обаче, че антидъмпинговото мито ще се прилага и за смеси, които включват биодизел (пропорционално на тяхното тегловно съдържание на биодизел), както и за чистия биодизел, е препоръчително, с оглед на по-голямата прецизност и правилното прилагане на митото от страна на митническите органи на държавите членки, митото да бъде определено като сума с фиксиран размер, изразена в евро на тон нетно тегло, и да се прилага за чистия биодизел от внос или за количеството биодизел в продукта, получен при смесването.

(217)

В съображение 183 от регламента за временните мерки е посочено, че вносът на биодизел от засегнатите държави подлежи на регистрация, за да може при необходимост митата да бъдат събрани до 90 дни преди налагането на временните мерки.

(218)

Събирането на митата на подлежащите на регистрация продукти е възможно само ако са спазени условията в член 10, параграф 4 от основния регламент. Въз основа на статистиката за осъществения след регистрацията внос бе установено, че вместо съществено да нарасне преди налагането на временните мерки, вносът значително е намалял. Поради това условията не са изпълнени и следователно няма да бъдат събирани мита за регистрирания внос.

(219)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват състоянието, констатирано по време на разследването по отношение на тези дружества. Така тези ставки на митото (за разлика от митото, приложимо в национален мащаб за „всички останали дружества“) се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави и произведен от тези дружества, и следователно от посочените по-горе конкретни правни субекти. Внесеният разглеждан продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е конкретно посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително субекти, свързани с конкретно посочените, не могат да се ползват от тези ставки и се облагат с митото, приложимо по отношение на „всички останали дружества“.

(220)

Всички заявления за прилагане на тези индивидуални за всяко дружество ставки на антидъмпинговото мито (например след промяна на наименованието на правния субект или след създаването на нови субекти за производство или за продажба) следва да се изпращат до Комисията (12) заедно с цялата информация, която е от значение, по-специално относно всяка промяна в дейността на дружеството, свързана с производството и продажбите на местния пазар и за износ, която произтича например от посочената промяна на наименованието или на субектите за производство и продажба. Ако е целесъобразно, регламентът ще бъде съответно изменен, като бъде актуализиран списъкът на дружествата, които се ползват от индивидуални митнически ставки.

(221)

Всички страни бяха информирани за основните факти и съображения, на които се основаваше намерението да се препоръча налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биодизел с произход от Аржентина и Индонезия, както и окончателно събиране на сумите от временното мито („оповестяването на окончателните мерки“). На страните бе даден срок, в който да представят своите коментари относно оповестяването на окончателните мерки.

(222)

Представените от заинтересованите страни устни и писмени коментари бяха разгледани и взети под внимание в случаите, в които това бе целесъобразно.

(223)

Двама индонезийски производители износители предложиха да поемат ангажимент за спазване на минимален ценови праг в съответствие с член 8, параграф 1 от основния регламент. Следва да се отбележи, че поради съществените колебания в цените на суровините, продуктът не е подходящ за прилагането на ангажименти за спазване на минимален ценови праг. В този контекст дружествата предложиха минималните вносни цени (МВЦ) да бъдат индексирани редовно в съответствие с ценовите колебания на суровото палмово масло (СПМ) чрез прилагането на коефициент върху разходите за суровината.

(224)

Що се отнася до предложението от страна на двамата производители износители, следва да се посочи, че за да може индексирането на МВЦ да изпълни целта си, следва да бъдат взети предвид множество допълнителни параметри, които оказват съществено въздействие и са свързани с нестабилността на пазара на биодизел. Той се характеризира със силни колебания, а стопанската дейност в този отрасъл е повлияна от различни допълнителни фактори, като сложната търговска система с биодизел, ценовата разлика между газьола и биодизела, нестабилността и развитието на пазарите на растителни масла, както и взаимозависимостта между тях, а също и развитието на обменния курс USD/EUR. Поради наличието на всички тези фактори, за да бъде пълноценна, индексацията би била много сложна, състояща се от множество компоненти и би следвало да се извършва ежедневно. Следователно индексирането само на цените на СМП на месечна основа, както се предлага, не би било целесъобразно и не би довело до желаните резултати.

(225)

Освен това бяха установени и други „кръстосани“ рискове по отношение на тези индонезийски износители и техните клиенти, тъй като освен биодизела, за Съюза се изнасят и други продукти в резултат на обичайната за този сектор практика дружествата да заемат и разменят помежду си биодизел, СПМ и други продукти.

(226)

Ето защо в резултат на горепосочените фактори ефективното прилагане и наблюдение на ангажиментите за спазване на минимален ценови праг би било изключително трудно, дори практически неприложимо. Следователно поради посочените по-горе причини тези ангажименти за минимални ценови прагове не могат да бъдат приети.

(227)

След оповестяването на окончателните мерки една от заинтересованите страни заяви, че на етапа на временните мерки при изчисляването на дъмпинговите маржове са били допуснати някои технически грешки, при липсата на които дъмпинговите маржове биха били de minimis. Вследствие на това заинтересованата страна поиска временните антидъмпингови мита да не се събират. Това твърдение трябва да бъде отхвърлено, тъй като окончателното антидъмпингово мито е по-високо от временното мито.

(228)

С оглед на установените дъмпингови маржове и вредата, причинена на промишлеността на Съюза, сумите, обезпечени чрез временното антидъмпингово мито, наложено с регламента за временните мерки, следва да бъдат окончателно събрани.

—

не е изнасял за Съюза описания в член 1, параграф 1 продукт през разследвания период (1 юли 2011 г. — 30 юни 2012 г.),

—

не е свързан с нито един от износителите или производителите от Аржентина или Индонезия, спрямо които са наложени мерките, предвидени в настоящия регламент; както и

—

действително е изнасял за Съюза разглеждания продукт след разследвания период, на който се основават мерките, или е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Съюза,