1.   С настоящия регламент се създава Митнически кодекс на Съюза („Кодексът“), който урежда общите правила и процедури, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея.

Без да се засягат международното право, международните конвенции и законодателството на Съюза в други области, Кодексът се прилага еднакво на цялата митническа територия на Съюза.

2.   Определени разпоредби на митническото законодателство могат да се прилагат извън митническата територия на Съюза в рамките на законодателство, уреждащо специфични области, или на международни конвенции.

3.   Определени разпоредби на митническото законодателство, включително опростяванията, които то предвижда, се прилагат за търговията със съюзни стоки между части от митническата територия на Съюза, за които се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО или Директива 2008/118/ЕО, и части на тази територия, за които тези разпоредби не се прилагат, или за търговията между части от тази територия, за които тези разпоредби не се прилагат.

1.   Митническата територия на Съюза включва следните територии, в това число техните териториални води, вътрешни води и въздушно пространство:

2.   Следните територии, включително техните териториални води, вътрешни води и въздушно пространство, които се намират извън територията на държавите членки, се считат за част от митническата територия на Съюза, като се имат предвид приложимите за тях конвенции и договори:

1.   Всеки обмен на информация, като например декларации, заявления или решения, между митническите органи и между икономическите оператори и митническите органи, както и съхранението на тази информация съгласно митническото законодателство, се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни.

2.   За целите на обмена и съхранението на информация, посочени в параграф 1, се изготвят общи изисквания за данните.

3.   Могат да се използват и други средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни, посочени в параграф 1, както следва:

4.   Чрез дерогация от параграф 1 Комисията може да приема в изключителни случаи решения, с които разрешава на една или повече държави членки да използват средства за обмен и съхранение на информация, различни от средствата за електронна обработка на данни.

Такова решение за дерогация се обосновава от специфичното положение на поискалата я държава членка и дерогацията се предоставя за определен период от време. Дерогацията се преразглежда периодично и може да бъде продължавана допълнително за определени периоди от време с отделно заявление от държавата членка, която е адресат на дерогацията. Тя се отменя, когато вече не е обоснована.

Дерогацията не засяга обмена на информация между държавата членка, която е адресат на дерогацията, и другите държави членки, нито обмена и съхраняването на информация в другите държави членки за целите на прилагането на митническото законодателство.

1.   Комисията определя чрез актове за изпълнение:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

2.   Комисията приема решенията за дерогации, посочени в член 6, параграф 4, чрез актове за изпълнение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 285, параграф 2.

1.   Икономическите оператори, установени на митническата територия на Съюза, се регистрират от митническите органи, отговорни за мястото, където те са установени.

2.   В специфични случаи икономически оператори, които не са установени на митническата територия на Съюза се регистрират от митническите органи, отговорни за мястото, където първо подадат декларация или поискат от митническите органи да вземат решение.

3.   За лица, които не са икономически оператори, не се изисква да се регистрират от митническите органи, освен ако не се предвижда друго.

Когато за посочените в първата алинея лица се изисква да се регистрират, се прилага следното:

4.   В специфични случаи митническите органи обезсилват регистрацията.

1.   По отношение на цялата информация, придобита от митническите органи в процеса на изпълнение на техните задължения, която е поверителна по своя характер или се предоставя на поверителна основа, важи задължението за опазване на професионална тайна. С изключение на предвиденото в член 47 параграф 2, тази информация не се разкрива от компетентните органи без изричното разрешение на лицето или органа, който я е предоставил.

Тази информация може да се разкрива без разрешение в случаите, когато митническите органи са задължени или имат право да направят това съгласно действащите разпоредби, особено в областта на защитата на данните, или във връзка със съдебни производства.

2.   Поверителната информация, посочена в параграф 1 може да бъде съобщавана на митническите органи и на други компетентни органи от държави или територии извън митническата територия на Съюза, за целите на митническото сътрудничество с тези държави или територии, в рамките на международно споразумение или на законодателството на Съюза в областта на общата търговска политика.

3.   При всяко разкриване или съобщаване на информация, посочени в параграфи 1 и 2, се осигурява адекватно равнище на защита на данните при пълно спазване на действащите разпоредби относно защитата на данните.

1.   Митническите органи и икономическите оператори могат да обменят всякаква информация, която не се изисква изрично по митническото законодателство, по-специално с цел взаимно сътрудничество за откриване и противодействие на риска. Този обмен може да се извършва въз основа на писмено споразумение и може да включва достъп на митническите органи до компютърните системи на икономическите оператори.

2.   Освен ако двете страни са се договорили друго, всяка информация, предоставена от едната на другата страна в процеса на сътрудничеството по параграф 1, е поверителна.

1.   Всяко лице може да поиска от митническите органи информация относно прилагането на митническото законодателство. Такова искане може да бъде отхвърлено, когато не е свързано с действително предвиждана дейност, спадаща към международната търговия със стоки.

2.   Митническите органи поддържат редовен диалог с икономическите оператори и другите органи, свързани с международната търговия със стоки. Те насърчават прозрачността, като предоставят свободен достъп — по възможност безплатно и по интернет — до митническото законодателство, общите административни разпоредби и формулярите за заявления.

1.   Всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол.

2.   Лице, което подава пред митническите органи митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт или подава заявление за разрешение или за друго решение, е отговорно за всяко едно от следните:

Първата алинея се прилага и за предоставянето във всякаква друга форма на всякаква информация, която се изисква от или се представя на митническите органи.

Когато декларацията или уведомление е подадено, заявлението е подадено или информация е предоставена от митнически представител на съответното лице, съгласно посоченото в член 18, този митнически представител също е обвързан със задълженията, предвидени в първата алинея от настоящия параграф.

1.   Държавите членки си сътрудничат с Комисията за разработването, поддържането и експлоатацията на електронни системи за обмен на информация между митническите органи и с Комисията и за съхранение на такава информация в съответствие с кодекса.

2.   Държави членки, на които е била предоставена дерогация в съответствие с член 6, параграф 4, не са задължени да разработват, поддържат и експлоатират, в рамките на обхвата на тази дерогация, електронните системи, посочени в параграф 1 от настоящия член.

1.   Всяко лице може да определи свой митнически представител.

Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице.

2.   Митническият представител трябва да е установен на митническата територия на Съюза.

Освен ако не е предвидено друго, това изискване не се прилага, когато митническият представител действа за сметка на лица, за които не се изисква да са установени на митническата територия на Съюза.

3.   Държавите членки могат да определят в съответствие с правото на Съюза условията, при които митническият представител може да предоставя услуги в държавата членка, в която е установен. Независимо от това, без да се засяга прилагането на по-малко строги критерии от въпросната държава членка, митнически представител, който отговаря на критериите, определени в член 39, букви a) —г) има право да предоставя тези услуги в държава членка, различна от тази, в която е установен.

4.   Държавите членки могат да прилагат условията, определени в съответствие с първото изречение от параграф 3, спрямо митническите представители, които не са установени на митническата територия на Съюза.

1.   Във взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява, че действа за сметка на лицето, което представлява, и посочва дали представителството е пряко или косвено.

Лица, които пропуснат да заявят, че действат като митнически представители, или които заявят, че действат като такива, без да са упълномощени за това, се считат, че действат от свое име и за своя сметка.

2.   Митническите органи могат да изискат от лица, които заявяват, че действат като митнически представители, да представят доказателство, че са упълномощени от представляваното лице.

В специфични случаи митническите органи не изискват представянето на такова доказателство.

3.   Митническите органи не изискват от лице, което действа като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности, да представя всеки път доказателства за упълномощаване, при условие че това лице е в състояние да представи такива доказателства по искане на митническите органи.

1.   Когато лице поиска решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, то трябва да представи цялата информация, изисквана от компетентните митнически органи, за да могат те да вземат това решение.

Решение може също да бъде поискано от няколко лица и да бъде взето по отношение на няколко лица съгласно условията, предвидени в митническото законодателство.

Освен ако не е предвидено друго, компетентният митнически орган е органът на мястото, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели и където се извършват поне част от дейностите, включени в обхвата на решението.

2.   Своевременно и не по-късно от 30 дни от получаване на заявлението за издаване на решение, митническите органи проверяват дали са изпълнени условията за приемането на това заявление.

Когато митническите органи установят, че заявлението съдържа цялата необходима информация, която им дава възможност да вземат решение, те уведомяват заявителя за приемането му в рамките на срока, посочен в първа алинея.

3.   Компетентните митнически органи вземат решението, посочено в параграф 1, и уведомяват заявителя своевременно, но не по-късно от 120 дни от датата на приемане на заявлението, освен когато е предвидено друго.

Когато митническите органи не са в състояние да спазят срока за вземане на решение, те уведомяват заявителя за това преди изтичането на този срок, като посочват причините и отбелязват необходимия им допълнителен срок за вземане на решение. Освен когато е предвидено друго, този допълнителен срок не надвишава 30 дни.

Без да се засяга втора алинея, митническите органи могат да продължат срока за вземане на решение, съгласно определеното в митническото законодателство, когато заявителят поиска продължаване за да отстрани нередовностите, с цел да гарантира изпълнението на условията и критериите. Съответните нередовности и срокът необходим за отстраняването им, се съобщават на митническите органи, които ще решават продължаването на срока.

4.   Освен ако в решението или в митническото законодателство е предвидено друго, решението поражда действие от датата, на която заявителят го е получил или се счита, че го е получил. С изключение на случаите, предвидени в член 45, параграф 2, приетите решения се изпълняват от митническите органи от тази дата.

5.   Освен ако не е предвидено друго в митническото законодателство, решението е безсрочно.

6.   Преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението.

Първа алинея не се прилага в следните случаи:

7.   Всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото за обжалване, предвидено в член 44.

1.   Титулярят на решението изпълнява задълженията, произтичащи от това решение.

2.   Титулярят на решението уведомява незабавно митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху продължаване на действието му или върху съдържанието му.

3.   Без да се засягат разпоредбите, установени в други области и определящи случаите, при които решенията са нищожни или стават недействителни (губят валидност), митническите органи, взели решението, могат по всяко време да го обезсилят, изменят или отменят, когато то не съответства на митническото законодателство.

4.   В специфични случаи митническите органи извършват следното:

5.   Митническите органи извършват мониторинг наизпълнението на условията и критериите от титуляря на решението. Те извършват мониторинг също така спазването на задълженията, произтичащи от това решение. Когато титулярят на решението е установен преди по-малко от три години, митническите органи извършват отблизо мониторинг спрямо него през първата година след вземане на решението.

1.   Митническите органи обезсилват решение, което е благоприятно за титуляря на решението, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

2.   Титулярят на решението се уведомява за неговото обезсилване.

3.   Обезсилването поражда действие от датата, на която първоначалното решение е породило действие, освен ако в решението е посочено друго в съответствие с митническото законодателство.

1.   Благоприятно решение се отменя или изменя когато — в случаите извън посочените в член 27:

2.   Освен когато е предвидено друго, благоприятно решение отнасящо се до няколко лица може да бъде отменено само по отношение на лицето, което не изпълни задължение, наложено по силата на това решение.

3.   Титулярят на решението се уведомява за неговата отмяна или изменение.

4.   По отношение на отмяната или изменението на решението се прилага член 22, параграф 4.

В изключителни случаи обаче, когато законните интереси на титуляря на решението налагат това, митническите органи могат да отложат датата, от която отмяната или изменението на решението поражда действие до една година. Тази дата се посочва в решението за отмяна или за изменение.

1.   Въз основа на подадено заявление митническите органи издават решения, отнасящи се до обвързваща тарифна информация, наричани по-долу „решения ОТИ“, или решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода, наричани по-долу „решения ОИП“.

Такова заявление не се приема, ако е налице някое от следните обстоятелства:

2.   Решенията ОТИ или ОИП са обвързващи само по отношение на тарифното класиране или определянето на произхода на стоките:

3.   Решенията ОТИ или ОИП са валидни за срок от три години от датата, на която решението поражда действие.

4.   За прилагането на решение ОТИ или ОИП в контекста на конкретен митнически режим титулярят на решението трябва да може да докаже:

1.   Валидността на решение ОТИ се прекратява преди края на срока, посочен в член 33, параграф 3, когато то престане да отговаря на законовите изисквания в резултат на което и да е от следните:

с действие от датата на прилагане на това изменение или на тези мерки;

2.   Валидността на решение ОИП се прекратява преди края на срока, посочен в член 33, параграф 3, в който и да е от следните случаи:

3.   Валидността на решенията ОТИ и ОИП не се прекратява със задна дата.

4.   Чрез дерогация от член 23 параграф 3 и член 27 решенията ОТИ и ОИП се обезсилват, ако са издадени въз основа на невярна или непълна информация от заявителите.

5.   Решенията за ОТИ и за ОИП се отменят в съответствие с член 23, параграф 3 и член 28. Тези решения обаче не се отменят по искане на титуляря на решението.

6.   Решенията ОТИ и ОИП не подлежат на изменение.

7.   Митническите органи отменят решенията ОТИ:

8.   Решенията ОИП се отменят:

9.   Когато се прилага параграф 1, буква б) или параграфи 2, 7 или 8, дадено решение ОТИ или ОИП може все пак да се използва по отношение на обвързващи договори, които се основават на решението и са сключени преди прекратяване на неговата валидност или преди неговата отмяна. Това продължено използване не се прилага, когато дадено решение ОИП е издадено за стоки, които са за износ.

Продълженото използване, посочено в първата алинея не надвишава шест месеца от датата, на която решението ОТИ или ОИП е престанало да бъде валидно или е било отменено. При все това мерките, посочени в член 57, параграф 4 или в член 67, могат да изключат продълженото използване или да определят по-кратък срок. При продукти, за които е подаден лиценз за внос или за износ, когато се извършват митнически формалности, срокът от шест месеца се заменя от срока на валидност на лиценза.

За да се възползва от удълженото използване на решение ОТИ или ОИП, титулярят на това решение подава заявление до митническите органи, които са взели решението, в рамките на 30 дни от датата, на която то престава да бъде валидно или се отменя, като посочва количествата, за които се иска срок на удължено използване и държавата членка или държавите членки, в които стоките ще бъдат митнически оформени в срока на продълженото използване. Този митнически орган взема решение за удълженото използване и уведомява титуляря незабавно и най-късно в рамките на 30 дни от датата, на която е получил цялата необходима информация, за да може да вземе това решение.

10.   Комисията уведомява митническите органи когато:

11.   Комисията може да приема решения, с които изисква от държавите членки да отменят определени решения ОТИ или ОИП, за да се осигури правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода на стоките.

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема процедурните правила:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

2.   Комисията приема чрез актове за изпълнение решенията, с които от държавите членки се изисква да отменят:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 285, параграф 2.

Когато становището на комитета, посочено в член 285, параграф 1, следва да се получи чрез писмена процедура, се прилага член 285, параграф 6.

1.   Икономически оператор, който е установен на митническата територия на Съюза и който отговаря на критериите, предвидени в член 39, може да подаде заявление за получаване на статус на одобрен икономически оператор.

Митническите органи, при необходимост след консултация с други компетентни органи, предоставят този статус, който подлежи на мониторинг.

2.   Статусът на одобрен икономически оператор се предоставя чрез следните видове разрешения:

3.   Едновременно могат да бъдат притежавани и двете разрешения по параграф 2.

4.   Статусът на одобрен икономически оператор се признава, при спазване изискванията на членове 39, 40 и 41, от митническите органи във всички държави членки.

5.   Въз основа признаването на статуса на одобрен икономически оператор за митнически опростявания и при условие че са изпълнени изискванията, отнасящи се до конкретен вид опростяване на процедурите, предвидено в митническото законодателство, митническите органи разрешават на оператора да се възползва от това опростяване. При предоставянето на статуса на одобрен икономически оператор митническите органи не преразглеждат критериите, които вече са били проверени.

6.   Одобреният икономически оператор, посочен в параграф 2, се ползва от по-благоприятно третиране в сравнение с другите икономически оператори по отношение на митническия контрол в зависимост от вида на полученото разрешение, включително от по-малък физически и документен контрол.

7.   Митническите органи предоставят предимства, произтичащи от статуса на одобрен икономически оператор, на лица, установени в държави или територии, извън митническата територия на Съюза, които спазват условията и изпълняват задълженията, определени в съответното законодателство на тези страни или територии, доколкото тези условия и задължения са признати от Съюза за еквивалентни на наложените на одобрените икономически оператори, установени на митническата територия на Съюза. Това предоставяне на предимства се основава на принципа на реципрочност, освен ако не е решено друго от Съюза, и е подкрепено от международно споразумение или от законодателството на Съюза в областта на общата търговска политика.

1.   Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Когато се прилагат административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в двете:

3.   Държавите членки съобщават на Комисията в срок от 180 дни от датата на прилагане на настоящия член, в съответствие с член 288, параграф 2, действащите национални разпоредби според предвиденото в параграф 1 от настоящия член и незабавно я уведомяват за всяко тяхно последващо изменение.

1.   Всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично.

Всяко лице, което е подало заявление до митническите органи за издаване на решение и което не е получило решение по заявлението си в срока, посочен в член 22, параграф 3, също има право на обжалване.

2.   Правото на обжалване може да се упражни най-малко на две нива:

3.   Жалбата се подава в държавата членка, където е взето или поискано решението.

4.   Държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи.

1.   Подаването на жалбата не спира изпълнението на обжалваното решение.

2.   Въпреки това митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.

3.   В случаите по параграф 2, когато в резултат на обжалваното решение възниква задължение за плащане на вносни или износни мита, спирането на изпълнението на това решение се извършва само при предоставяне на обезпечение, освен ако въз основа на документирана оценка бъде установено, че такова обезпечение би довело до сериозни икономически или социални затруднения за длъжника.

1.   Митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим.

Видовете митнически контрол се състоят по-специално от проверка на стоките, вземане на проби, проверка на точността и пълнотата на информацията, подадена в декларация или уведомление и наличието, автентичността, точността и валидността на документи, проверка на счетоводната отчетност на икономическите оператори и други видове отчетност, проверка на транспортни средства, проверка на багаж и други стоки, пренасяни от или върху лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия.

2.   Митническият контрол, различен от проверките на случаен принцип, се основава главно на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на данни с цел идентифициране и оценка на риска, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване на риска въз основа на критерии, разработени на национално равнище, на равнището на Съюза и където е възможно, на международно равнище.

3.   Митническият контрол се извършва в обща рамка за управление на риска, която се основава на обмен на информация за риск и на резултатите от анализ на риска между митническите администрации и с която се установяват общи критерии и стандарти за риска, контролни мерки и приоритетни области за контрол.

Контролът, основан на такава информация и критерии, се извършва без да се засяга другият контрол, извършван съгласно параграф 1 или съгласно другите действащи разпоредби.

4.   Митническите органи извършват управление на риска, за да разграничават равнищата на риск, свързан със стоките, които са обект на митнически контрол или надзор, и да определят дали и съответно къде стоките ще бъдат подлагани на специален митнически контрол.

Управлението на риска включва дейности като събиране на данни и информация, анализиране и оценяване на риска, предписване и предприемане на действия и редовен мониторинг и преглед на този процес и резултатите от него въз основа на международни, съюзни и национални източници и стратегии.

5.   Митническите органи обменят помежду си информация за риска и резултати от анализ на риска, когато:

6.   При установяването на общите критерии и стандарти за риска, на контролните мерки и на приоритетните области за контрол съгласно параграф 3 се отчита всяко едно от следните:

7.   Общите критерии и стандарти за риска, посочени в параграф 3, включват всяко едно от следните:

8.   В приоритетните области за контрол се включват конкретни митнически режими, видове стоки, транспортни маршрути, видове транспорт или икономически оператори, по отношение на които през определен период се извършва по-задълбочен анализ на риска и засилен митнически контрол, без да се засяга контролът, който обикновено се извършва от митническите органи.

1.   Когато компетентни органи, различни от митническите органи, следва да извършват контрол, различен от митническия контрол, по отношение на едни и същи стоки, митническите органи в тясно сътрудничество със съответните органи полагат усилия за извършването на този контрол по възможност по същото време и на същото място, където се извършва митническият контрол (едно спиране), като митническите органи имат координираща роля в постигането на тази цел.

2.   В контекста на предвидения по настоящия раздел контрол, когато това е необходимо за минимизиране на риска и борба с измамите, митническите органи и другите компетентни органи могат да обменят помежду си и с Комисията получените данни във връзка с въвеждането, напускането, транзита, движението, складирането и специфичната употреба на стоки, включително пощенски трафик, придвижвани между митническата територия на Съюза и държави или територии извън митническата територия на Съюза, наличието и движението в рамките на митническата територия на Съюза на несъюзни стоки и стоки под режим специфична употреба, както и резултатите от всеки извършен контрол. Митническите органи и Комисията могат също да обменят помежду си такива данни с цел осигуряване на еднаквото прилагане на митническото законодателство.

1.   Митнически контрол или формалности по отношение на ръчния и придружаван багаж на лица, които предприемат вътресъюзен полет или вътресъюзно морско пътуване, се извършват, само ако митническото законодателство предвижда такъв контрол или формалности.

2.   Параграф 1 се прилага, без да се засяга някое от следните:

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерки за осигуряване на еднаквото извършване на митническия контрол, включително обмена на информация за риска и резултати от анализ на риска, общите критерии и стандарти за риска, контролните мерки и приоритетните области за контрол, посочени в член 46, параграф 3.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, надлежно обосновани с необходимостта бързо да се актуализира нормативната уредба за общото управление на риска и да се адаптират обменът на информация за риска и резултати от анализ на риска, общите критерии и стандарти за риск, контролните мерки и приоритетните области за контрол спрямо изменението на рисковете, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение съгласно процедурата по член 285, параграф 5.

Когато становището на комитета, посочено в член 285, параграф 1, следва да се получи чрез писмена процедура, се прилага член 285, параграф 6.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя пристанищата или летищата, където, в съответствие с член 49, се извършват митническият контрол и митническите формалности по отношение на следното:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

1.   За целите на митническия контрол заинтересованите лица съхраняват документите и информацията, посочени в член 15, параграф 1, за срок не по-кратък от три години, на всякакъв носител, достъпен и приемлив за митническите органи.

За стоки, допуснати за свободно обращение при обстоятелства, различни от тези по трета алинея, или за стоки, декларирани за износ, този срок започва да тече от края на годината, в която са приети митническите декларации за допускане за свободно обращение или за износ.

За стоки, допуснати за свободно обращение без мита или с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, този срок започва да тече от края на годината, в която тези стоки престават да подлежат на митнически надзор.

В случай на стоки, поставени под друг митнически режим, или стоки на временно складиране, този срок започва да тече от края на годината, в която съответният митнически режим е приключен или временното складиране е завършило.

2.   Без да се засягат разпоредбите на член 103, параграф 4, когато при митническия контрол във връзка с митническо задължение се установи, че съответното вписване в счетоводната отчетност следва да се поправи и заинтересованото лице е уведомено за това, документите и информацията се съхраняват за срок от три години след изтичане на срока, посочен в параграф 1 на настоящия член.

Когато е подадена жалба или е започнато съдебно производство, документите и информацията се съхраняват за срока, предвиден в параграф 1, или до приключване на процедурата по обжалване или на съдебното производство, в зависимост от това кое настъпва на по-късна дата.

1.   Митническите органи не налагат такси за извършването на митнически контрол или за друга форма на прилагане на митническото законодателство в рамките на официалното работно време на компетентните митнически учреждения.

2.   Митническите органи могат да налагат такси или да изискват покриване на разходите за предоставяне на специфични услуги, по-специално:

1.   Компетентните органи публикуват и/или посочват в интернет приложимия обменен курс, ако се налага преизчисляване на суми в друга валута по една от следните причини:

2.   Равностойността на еврото в национални валути, която се прилага в рамките на митническото законодателство, когато преизчисляването на суми в друга валута е необходимо поради причини, различни от посочените в параграф 1, се определя най-малко веднъж годишно.

1.   Освен ако не е предвидено друго, когато в митническото законодателство е определен срок, дата или краен срок, нито срокът може да бъде удължаван или съкращаван, нито датата или крайният срок — изменяни.

2.   Прилагат се правилата за срокове, дати и крайни срокове, установени в Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (14), освен ако в митническото законодателство не е предвидено друго.

1.   Дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа.

Другите мерки, установени от разпоредби на Съюза за специфични области, свързани с търговията със стоки, се прилагат в съответните случаи съгласно тарифното класиране на стоките.

2.   Общата митническа тарифа включва всяко едно от следните:

3.   Когато съответните стоки отговарят на условията, включени в мерките по букви г) до ж) от параграф 2, мерките, посочени в тези разпоредби, се прилагат по заявление на декларатора вместо предвидените в буква в) от посочения параграф. Заявлението може да бъде подадено и със задна дата, при условие че се изпълняват сроковете и условията, установени в съответната мярка или в Кодекса.

4.   Когато прилагането на мерките по букви г) до ж) от параграф 2 или освобождаването от мерките, посочени в буква з) от него, е ограничено до определен обем от вноса или износа, прилагането или освобождаването се прекратява в случая на тарифни квоти веднага щом се достигне определеният обем на вноса или износа.

При тарифни тавани прилагането се прекратява с правен акт на Съюза.

5.   Във връзка с допускането за свободно обращение или износа на стоки, за които се прилагат мерките по параграфи 1 и 2, могат да бъдат предмет на наблюдение.

1.   За целите на прилагането на Общата митническа тарифа „тарифно класиране“ на стоки е определянето на подпозицията или по-нататъшно подразделение от Комбинираната номенклатура, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки.

2.   За целите на прилагането на нетарифни мерки „тарифно класиране“ на стоки е определянето на подпозицията или по-нататъшно подразделение от Комбинираната номенклатура или от всяка друга номенклатура, установена с разпоредби на Съюза и основаваща се изцяло или частично на Комбинираната номенклатура или добавяща подразделения към нея, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки.

3.   Подпозицията или по-нататъшното подразделение, определени съгласно параграфи 1 и 2, се използват за прилагане на мерките, отнасящи се за тази подпозиция.

4.   Комисията може да приема мерки за определяне на тарифното класиране на стоки в съответствие с параграфи 1 и 2.

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерки за еднаквото управление на тарифните квоти и тарифните тавани по член 56, параграф 4 и за управлението на наблюдението във връзка с допускането за свободно обращение или износ на стоки по член 56, параграф 5.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерките по член 57, параграф 4.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, обосновани надлежно с необходимостта бързо да се осигури правилно и еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата по член 285, параграф 5.

Когато становището на комитета, посочено в член 285, параграф 1, следва да се получи чрез писмена процедура, се прилага член 285, параграф 6.

1.   За стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия.

2.   За стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството.

1.   Когато в митническата декларация съгласно митническото законодателство е посочен произходът на стоките, митническите органи могат да изискат от декларатора да го докаже.

2.   Когато се представя доказателство за произход на стоките съгласно митническото законодателство или друго законодателство на Съюза, уреждащи специфични области, митническите органи имат право в случаи на основателно съмнение да поискат всякакви допълнителни доказателства, за да се уверят, че посоченият произход съответства на правилата, установени в съответното законодателство на Съюза.

3.   Когато изискванията на търговията налагат това в рамките на Съюза може да бъде издаден документ, доказващ произхода в съответствие с действащите правила за произход в държавата или територията на получаване или с всякакъв друг метод за определяне на страната, в която стоките са били изцяло получени или са претърпели последната си съществена трансформация.

1.   За да се ползват от мерките по член 56, параграф 2, буква г) или д) или от нетарифни преференциални мерки, стоките отговарят на правилата за преференциалния произход по параграфи 2 —5 от настоящия член.

2.   По отношение на стоки, които се ползват от преференциални мерки, посочени в споразуменията, които Съюзът е сключил с определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии, правилата за преференциалния произход се установяват в тези споразумения.

3.   За стоки, които се ползват от преференциални мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или по отношение на групи такива държави или територии, различни от посочените в параграф 5, Комисията приема мерки, установяващи правилата за преференциалния произход.

Тези правила се основават или на критерия, че стоките са изцяло получени, или на критерия, че стоките са резултат от достатъчна обработка или преработка.

4.   По отношение на стоки, които се ползват от преференциални мерки, приложими за търговията между митническата територия на Съюза и Сеута и Мелила, посочени в протокол 2 към Договора за присъединяване от 1985 г., правилата за преференциалния произход се приемат съгласно член 9 от същия протокол.

5.   По отношение на стоки, които се ползват от преференциални мерки, посочени в преференциалните споразумения в полза на отвъдморските държави и територии, асоциирани със Съюза, правилата за преференциалния произход се приемат в съответствие с член 203 от ДФЕС.

6.   По собствена инициатива или по искане на държава или територия бенефициер Комисията може, за определени стоки, да предостави на тази държава или територия временна дерогация от правилата относно преференциалния произход, посочени в параграф 3.

Временната дерогация се обосновава с един от следните мотиви:

Искане за дерогация се прави в писмена форма до Комисията от съответната държава или територия бенефициер.В искането се съдържат причините посочени във втора алинея, и подходящи потвърждаващи документи.

Временната дерогация се ограничава до продължителността на въздействието на вътрешните или външни фактори, които са причина за нея, или до срока, необходим на държавата или територията бенефициер да осигури спазването на правилата.

Когато се предостави дерогация, съответната държава или територия бенефициер спазва всички установени изисквания относно информацията, която трябва да бъде осигурена на Комисията по отношение на използването на дерогацията и управлението на количествата, за които тя е била предоставена.

1.   Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост.

2.   Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

3.   Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

1.   При определяне на митническата стойност съгласно член 70, към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят:

2.   Всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежащата на плащане цена съгласно параграф 1, се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

3.   При определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член.

1.   Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.

2.   Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е:

3.   Когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните:

1.   Митническо задължение при внос възниква при поставяне на несъюзни стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, под един от следните митнически режими:

2.   Митническо задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

3.   Длъжник е деклараторът. При косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник.

Когато митническа декларация за един от режимите, посочени в параграф 1, е съставена на базата на информация, която води до несъбиране или частично събиране на дължимите вносни мита, лицето, което е предоставило информацията, изисквана за декларацията, и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна, също е длъжник.

1.   Когато по отношение на стоки без произход, използвани в производството на продукти, за които се издава или съставя доказателство за произход в рамките на преференциално споразумение между Съюза и определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или групи такива държави или територии, се прилага забрана за възстановяване на вносни мита или за освобождаване от вносни мита, митническото задължение при внос възниква по отношение на тези стоки без произход при приемане на декларацията за реекспорт на съответните продукти.

2.   При възникване на митническо задължение съгласно параграф 1 размерът на вносните мита, съответстващ на задължението, се определя при същите условия, както в случай на митническо задължение, което би възникнало при приемане на същата дата на митническа декларация за допускане за свободно обращение на стоките без произход, използвани за производството на съответните продукти, с цел завършване на режим активно усъвършенстване.

3.   Прилага се член 77, параграфи 2 и 3. Въпреки това по отношение на несъюзните стоки, посочени в член 270, длъжникът е лицето, което подава декларацията за реекспорт. При косвено представителство лицето, за чиято сметка се подава декларацията, също е длъжник.

1.   Митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита, възниква при неизпълнение на което и да е от следните:

2.   Митническото задължение възниква в един от следните моменти:

3.   В случаите по букви а) и б) от параграф 1 длъжникът е едно от следните лица:

4.   В случаите по буква в) от параграф 1 длъжникът е лицето, от което се изисква да изпълни условията за поставянето на стоките под митнически режим или за митническата декларация за стоките, поставени под този митнически режим или за освобождаването от мита, или за намаляването на ставката на вносните мита поради специфичната употреба на стоките.

Когато е съставена митническа декларация във връзка с някой от митническите режими, посочени в буква в) от параграф 1, и изискваната съгласно митническото законодателство информация, свързана с условията за поставянето на стоките под този митнически режим, е предоставена на митническите органи, което води до несъбиране или частично събиране на дължимите вносни мита, лицето, предоставило информацията, необходима за съставяне на митническата декларация, и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна, също е длъжник.

1.   Когато съгласно член 79, параграф 1 възниква митническо задължение по отношение на стоки, допуснати за свободно обращение с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, размерът на вносните мита, платен при допускането на стоките за свободно обращение, се приспада от размера на вносните мита, съответстващ на митническото задължение.

Първата алинея се прилага, когато митническото задължение възниква по отношение на остатъци и отпадъци, получени от унищожаването на такива стоки.

2.   Когато съгласно член 79, параграф 1 възниква митническо задължение по отношение на стоки, поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита, платеният при частичното освобождаване размер на вносните мита се приспада от размера на вносните мита, съответстващ на митническото задължение.

1.   Митническо задължение при износ възниква при поставянето на стоките, подлежащи на облагане с износни мита, под режим износ или режим пасивно усъвършенстване.

2.   Митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация.

3.   Длъжник е деклараторът. При косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник.

Когато митническа декларация е съставена въз основа на информация, която води до несъбиране или частично събиране на дължимите износни мита, лицето, което е предоставило информацията, изисквана за декларацията, и е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че тази информация е невярна, също е длъжник.

1.   За стоки, подлежащи на облагане с износни мита, митническото задължение при износ възниква при неизпълнение на едно от следните:

2.   Митническото задължение възниква в един от следните моменти:

3.   В случаите по буква а) от параграф 1 длъжникът е едно от следните лица:

4.   В случаите по буква б) от параграф 1 длъжник е лицето, от което се изисква да изпълни условията, при които е било разрешено извеждането на стоките от митническата територия на Съюза с пълно или частично освобождаване от износни мита.

1.   Митническо задължение при внос или износ възниква дори когато се отнася за стоки, които са обект на каквато и да е забрана или ограничение при вноса или износа.

2.   Въпреки това митническо задължение не възниква:

3.   За целите на санкциите, приложими към митническите нарушения, митническото задължение се счита за възникнало, когато законодателството на държава членка предвижда, че санкциите се определят въз основа на вносни или износни мита или наличието на митническо задължение.

1.   Размерът на вносните или износните мита се определя въз основа на правилата за изчисляване на митата, приложими към съответните стоки към момента на възникване на митническото задължение по отношение на тези стоки.

2.   Когато не е възможно да се определи точно моментът на възникване на митническото задължение, се взема предвид моментът, в който митническите органи установят, че стоките са в ситуация, при която възниква митническо задължение.

Въпреки това когато наличната информация позволява на митническите органи да установят, че митническото задължение е възникнало в момент преди този, в който са установили това, митническото задължение се счита за възникнало в най-ранния момент, за който това може да бъде установено.

1.   Когато по отношение на стоки, поставени под митнически режим или на временно складиране на митническата територия на Съюза, са направени разходи за складиране или за обичайни операции по тези стоки, такива разходи или увеличаването на стойността не се вземат предвид при изчисляването на размера на вносните мита, в случай че деклараторът представи задоволително доказателство за тези разходи.

Въпреки това митническата стойност, количеството, естеството и произходът на използваните в операциите несъюзни стоки се вземат предвид при изчисляването на размера на вносните мита.

2.   Когато тарифното класиране на стоки, поставени под митнически режим, се променя в резултат на обичайните операции на митническата територия на Съюза, по искане на декларатора се прилага първоначалното тарифно класиране на стоките, поставени под този режим.

3.   Когато възниква митническо задължение по отношение на обработени продукти, получени под режим активно усъвършенстване, по искане на декларатора размерът на вносните мита, съответстващ на това задължение, се определя въз основа на тарифното класиране, митническата стойност, количеството, естеството и произхода на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, към момента на приемането на митническата декларация за тези стоки.

4.   В специфични случаи размерът на вносните мита се определя съгласно параграфи 2 и 3 от настоящия член без искане на декларатора, за да се избегне неспазването на тарифните мерки, посочени в член 56, параграф 2, буква з).

5.   Когато възниква митническо задължение за обработени продукти, в резултат на режим пасивно усъвършенстване, или за заместващи продукти съгласно член 261, параграф 1, размерът на вносните мита се изчислява въз основа на разходите за операцията по усъвършенстване, извършена извън митническата територия на Съюза.

6.   Когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно третиране на дадена стока или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита съгласно член 56, параграф 2, букви г) - ж), членове 203, 204, 205 и 208 или членове 259 - 262 от настоящия регламенти или съгласно Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (15),, това благоприятно тарифно третиране или освобождаването се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно членове 79 или 82 от настоящия регламент, при условие че пропускът, довел до възникването на митническо задължение, не съставлява опит за измама.

1.   Митническото задължение възниква на мястото, където се подава митническата декларация или декларацията за реекспорт, посочени в членове 77, 78 и 81.

Във всички останали случаи митническото задължение възниква на мястото, където са настъпили събитията, довели до неговото възникване.

Когато не е възможно да се определи това място, митническото задължение възниква на мястото, където митническите органи установят, че стоките се намират в ситуация, при която възниква митническо задължение.

2.   Когато стоките са поставени под митнически режим, който не е приключен, или когато временното складиране не е завършило правилно, и мястото, където е възникнало митническото задължение, не може да се определи съгласно втора или трета алинея от параграф 1 в рамките на определен срок, митническото задължение възниква на мястото, където стоките са поставени под съответния режим, или на мястото, където са въведени на митническата територия на Съюза под този режим или където са били на временно складиране.

3.   Когато наличната информация позволява на митническите органи да установят, че митническото задължение би могло да е възникнало на няколко места, за място на възникване на митническото задължение се приема мястото, където то е възникнало за първи път.

4.   Ако митническите органи установят, че съгласно член 79 или член 82 е възникнало митническо задължение в друга държава членка и размерът на вносните или износните мита, съответстващ на това задължение, е по-малък от 10 000 EUR, се приема, че митническото задължение е възникнало в държавата членка, в която е установено неговото възникване.

1.   Ако не е предвидено друго, настоящата глава се прилага за обезпечения за възникнали митнически задължения, както и за такива, които биха могли да възникнат.

2.   Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение за потенциално или съществуващо митническо задължение, това обезпечение покрива размера на вносното или износното мито и другите вземания, възникнали във връзка с вноса или износа на стоките когато:

Обезпечение, което не може да бъде използвано извън държавата членка, в която е изискано, е валидно само в тази държава членка и покрива най-малкото размера на вносното или износното мито.

3.   Когато митническите органи изискват предоставяне на обезпечение, това обезпечение трябва да бъде изискано от длъжника или от лицето, което може да стане длъжник. Митническите органи могат да разрешат също обезпечението да бъде предоставено от друго лице вместо от лицето, от което то се изисква.

4.   Без да се засяга член 97, митническите органи изискват предоставяне само на едно обезпечение по отношение на конкретни стоки или конкретна декларация.

Обезпечението, предоставено за конкретна декларация, независимо дали декларацията е вярна, се прилага за размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение и други вземания, по отношение на всички стоки, обхванати от тази декларация или вдигнати въз основа на нея.

Ако обезпечението не е било освободено, то може също така да се използва в рамките на сумата, за която е било предоставено, за събиране на вносни или износни мита и други вземания, станали дължими в резултат на последващ контрол на тези стоки.

5.   По заявление на лицето, посочено в параграф 3 от настоящия член, митническите органи могат да разрешат съгласно член 95, параграфи 1, 2 и 3, предоставянето на общо обезпечение за покриване размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение по отношение на две или повече операции, декларации или митнически режими.

6.   Митническите органи извършват мониторинг на обезпечението.

7.   Държавите, регионалните и местните органи на управление или други органи, уредени от публичното право, са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение за дейностите си като публични органи.

8.   Обезпечение не се изисква в който и да е от следните случаи:

9.   Митническите органи могат да не изискват предоставянето на обезпечение, когато размерът на вносните или износните мита, които трябва да бъдат обезпечени, не надвишава статистическия праг за декларации, установен съгласно член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 471/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно статистиката на Общността за външната търговия с трети страни (16).

1.   Когато се предвижда задължително предоставяне на обезпечение, митническите органи определят размера на това обезпечение, който е равен на точния размер на вносните и износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на други вземания, в случай че този размер може със сигурност да бъде определен в момента, в който се изисква обезпечението.

Когато не е възможно да се определи точният размер, обезпечението се определя в размер, равен на най-високия определен от митническите органи размер на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на други вземания, които са възникнали или биха могли да възникнат.

2.   Без да се засяга член 95, при предоставено общо обезпечение за размера на вносните и износните мита, съответстващ на митническите задължения, и на други вземания, чийто размер се променя във времето, размерът на това обезпечение трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническите задължения, и на другите вземания.

1.   Обезпечението може да бъде предоставено чрез:

2.   Обезпечение под формата на депозит в пари или някакво друго платежно средство, се предоставя в съответствие с действащите разпоредби в държавата членка, където се изисква това обезпечение.

Когато обезпечението се предоставя под формата на депозит в пари или някакво друго равностойно платежно средство, митническите органи не дължат лихва по него.

1.   Поръчителят, посочен в член 92, параграф 1, буква б), е трето лице, установено на митническата територия на Съюза. Той трябва да бъде одобрен от митническите органи, които изискват обезпечението, освен когато този поръчител е кредитна институция, финансова институция или застрахователно дружество, лицензирана или лицензирано в Съюза съгласно действащите разпоредби на Съюза.

2.   Поръчителят се ангажира в писмена форма да заплати обезпечения размер на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и на другите вземания.

3.   Митническите органи имат право да откажат да одобрят предложения поръчител или предложения вид обезпечение, когато преценят, че поръчителят или обезпечението не обезпечава по сигурен начин в рамките на предписания период плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническото задължение, и на другите вземания.

1.   Разрешението по член 89, параграф 5 се дава само на лица, които отговарят на всяко едно от следните условия:

2.   Когато се предоставя общо обезпечение за митнически задължения и други вземания, които биха могли да възникнат, икономически оператор може да получи разрешение за използване на общо обезпечение с намален размер или за освобождаване от обезпечение, при условие че отговаря на критериите, определени в член 39, букви б) и в).

3.   Когато се предоставя общо обезпечение за митнически и други вземания, които са възникнали, одобреният икономически оператор за митнически опростявания, след подаване на заявление, получава разрешение да използва общо обезпечение с намален размер.

4.   Общото обезпечение с намален размер, посочено в параграф 3, е равностойно на предоставянето на обезпечение.

1.   В контекста на специалните режими или временно складиране, Комисията може да вземе решение за временна забрана за използването на което и да е от следните:

2.   Когато се прилага параграф 1, буква а) или б) от настоящия член, общо обезпечение с намален размер или освобождаване от обезпечение, или общо обезпечение, посочено в член 95, може да бъде разрешено, ако въпросното лице отговаря на всяко едно от следните условия:

За да получи разрешение за временно използване на общо обезпечение, върху което е наложена временна забрана, въпросното лице трябва също да отговаря на критериите, определени в член 39, букви б) и в).

1.   Митническите органи освобождават обезпечението незабавно след като митническото задължение или съответното друго вземане бъде погасено или не може да възникне отново.

2.   Когато митническото задължение или съответното друго вземане е частично погасено или може да възникне само за част от сумата, която е била обезпечена, съответната част от обезпечението се освобождава по искане на заинтересованото лице, освен когато тази сума не оправдава това.

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията установява процедурните правила:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

2.   Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерките по член 96.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

По наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, обосновани надлежно с необходимостта бързо да се засили защитата на финансовите интереси на Съюза и на държавите членки, Комисията приема незабавно приложими актове за изпълнение в съответствие с процедурата по член 285, параграф 5.

Когато становището на комитета, посочено в член 285, параграф 1, следва да се получи чрез писмена процедура, се прилага член 285, параграф 6.

1.   Размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация.

2.   Без да се засяга член 48, митническите органи могат да приемат размера на дължимите вносни или износни мита, определен от декларатора.

3.   Когато размерът на дължимото вносно или износно мито не представлява цяло число, размерът може да бъде закръглян.

Когато размерът, посочен в първа алинея, е изразен в евро, закръглянето към по-голям или по-малък размер не може да превишава най-близкото цяло число.

Държава членка, чиято парична единица не е еврото, може да приложи mutatis mutandis разпоредбите на втора алинея или да ги дерогира, при условие че правилата, приложими за закръгляването, не оказват по-голямо финансово въздействие от правилата, предвидени във втора алинея.

1.   Длъжникът се уведомява за митническото задължение в предвидената форма на мястото, където възниква или се счита, че е възникнало митническото задължение в съответствие с член 87.

Уведомяването, посочено в първата алинея, не се извършва в който и да е от следните случаи:

2.   Когато размерът на дължимите вносни или износни мита е равен на размера, вписан в митническата декларация, вдигането на стоките от митническите органи е равностойно на уведомяване на длъжника за митническото задължение.

3.   Когато не се прилага параграф 2, длъжникът се уведомява за митническото задължение от митническите органи, когато те са в състояние да определят размера на дължимите вносни или износни мита и да вземат решение.

Въпреки това, когато уведомлението за митническото задължение би могло да засегне наказателно разследване, митническите органи могат да отложат уведомлението до момент, в който то не би засягало наказателното разследване.

4.   При условие че плащането е било обезпечено, митническото задължение, което съответства на общия размер на вносните или износните мита за всички стоки, вдигнати на едно и също лице в срок, определен от митническите органи, лицето може да бъде уведомено в края на този срок. Срокът, определен от митническите органи, не надвишава 31 дни.

1.   Длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало митническото задължение.

2.   Когато митническото задължение възниква в резултат на действие, което към момента на извършване е основание за започване на наказателно преследване, три годишният срок, определен в параграф 1, се продължава най-малко на пет години и не повече от 10 години в съответствие с националното законодателство.

3.   сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се спират, когато:

4.   Когато митническото задължение става отново изискуемо съгласно член 116, параграф 7, сроковете, определени в параграфи 1 и 2, се считат за спрени от датата на подаване на заявлението за възстановяване или опрощаване на мита съгласно член 121 до датата на издаване на решението за възстановяване или опрощаване.

1.   Митническите органи, посочени в член 101, в съответствие с националното законодателство вписват в счетоводните си документи размера на дължимите вносни или износни мита, определен в съответствие със същия член, което представлява вземане под отчет.

Първата алинея не се прилага в случаите, определени в член 102, параграф 1, втора алинея.

2.   Митническите органи могат да не вземат под отчет размера на вносните или износните мита, които съгласно член 103 съответстват на митническо задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен.

3.   Държавите членки определят практическите процедури за вземане под отчет на размера на вносните или износните мита. Тези процедури могат да се различават според това дали митническите органи, предвид обстоятелствата, при които е възникнало митническото задължение, имат сигурността, че съответните суми ще бъдат платени.

1.   Когато възникне митническо задължение при приемане на митническа декларация за стоки за митнически режим, различен от временния внос с частично освобождаване от вносни мита, или чрез друго действие със същите правни последици както приемането на декларацията, митническите органи вземат под отчет размера на дължимите вносни или износни мита в рамките на 14 дни, от вдигането на стоките.

Въпреки това при условие че митническото задължение е било обезпечено, общият размер на вносните или износните мита за стоките, вдигнати на едно и също лице в срок, определен от митническите органи, но не по-дълъг от 31 дни, може да бъде взет под отчет само с едно вписване в края на срока. Това вземане под отчет се извършва в рамките на 14 дни от изтичането на определения срок.

2.   Когато стоките могат да бъдат вдигнати при определени условия, които уреждат или определянето на размера на дължимите вносни или износни мита, или тяхното събиране, вземането под отчет се извършва в рамките на 14 дни от деня, в който е определен размерът на дължимите вносни или износни мита или е установено задължението за плащане на тези мита.

Въпреки това когато митническото задължение се отнася до временна мярка на търговската политика под формата на мито, вземането под отчет на размера на дължимите вносни или износни мита се извършва в рамките на два месеца от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на регламента, установяващ окончателната мярка на търговската политика.

3.   Когато митническо задължение възникне при условия, които не се обхващат от параграф 1, размерът на дължимите вносни или износни мита се взема под отчет в рамките на 14 дни от датата, на която митническите органи са в състояние да определят размера на въпросните вносни или износни мита и да вземат решение.

4.   Параграф 3 се прилага по отношение на размера на вносните или износните мита, които да бъдат събрани или които остава да бъдат събрани, когато размерът на дължимите вносни или износни мита не е бил взет под отчет съгласно параграфи 1, 2 и 3 или е бил определен и взет под отчет размер, по-нисък от дължимия.

5.   Сроковете за вземане под отчет по параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат при непредвидими обстоятелства или в случаи на непреодолима сила.

6.   Вземането под отчет може да бъде отложено в случая, посочен в член 102, параграф 3, втора алинея, до момент, в който уведомяването за митническото задължение вече не засяга наказателно разследване.

1.   Длъжникът заплаща размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, за което е уведомен съгласно член 102, в определения от митническите органи срок.

Без да се засяга член 45, параграф 2, този срок не надвишава 10 дни от уведомяването на длъжника за митническото задължение. В случай на обобщено вземане под отчет съгласно условията, посочени в член 105, параграф 1, втора алинея, срокът се определя по такъв начин, че да не позволи на длъжника да получи по-дълъг срок за плащане от този, който би получил, ако му е било дадено отсрочване на плащането съгласно член 110.

Митническите органи могат да продължат този срок по заявление на длъжника, когато размерът на дължимите вносни или износни мита е бил определен при последващ контрол по член 48. Без да се засяга член 112, параграф 1, това продължаване не може да надвишава необходимото на длъжника време за предприемане на подходящите мерки, за да изпълни задълженията си.

2.   Когато длъжникът ползва някое от улесненията във връзка с плащането, посочени в членове от 110 до 112, плащането се извършва в срока или сроковете, посочени във връзка с тези улеснения.

3.   Срокът за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, се спира в който и да е от следните случаи:

1.   Плащането се извършва в брой или по друг начин с подобен погасяващ ефект, включително чрез прихващане съгласно националното законодателство.

2.   Плащането може да се извърши от трето лице вместо длъжника.

3.   Длъжникът може да плати целия размер на вносните или износните мита или част от него, без да чака изтичането на срока, който му е определен за плащане.

1.   Плащането може да бъде отсрочено по член 110 за 30 дни.

2.   Когато отсрочването на плащането се извършва съгласно член 110, буква а), срокът започва да тече от деня, следващ този, в който е извършено уведомяването на длъжника за митническото задължение.

3.   Когато отсрочването на плащането се извършва съгласно член 110, буква б), срокът започва да тече от деня, следващ този, в който изтича периодът за обобщаване. Той се намалява с брой дни, равен на половината от броя на дните, включени в периода за обобщаване.

4.   Когато отсрочването на плащането се извършва съгласно член 110, буква в), срокът започва да тече от деня, следващ този, в който изтича определеният срок за вдигането на въпросните стоки. Той се намалява с брой дни, равен на половината от броя на дните, включени в съответния срок.

5.   Когато сроковете, посочени в параграфи 3 и 4, са с нечетен брой дни, броят на дните, с които се намалява 30-дневният срок съгласно споменатите параграфи, е равен на половината от най-близкото по-малко четно число.

6.   Когато сроковете, посочени в параграфи 3 и 4, са в седмици, държавите членки могат да предвидят плащането на вносните или износните мита, което е било отсрочено, да се извърши най-късно в петък на четвъртата седмица, следваща въпросната седмица.

Когато тези срокове са в месеци, държавите членки могат да предвидят плащането на вносните или износните мита, което е било отсрочено, да се извърши не по-късно от шестнадесетия ден от месеца, следващ въпросния месец.

1.   Митническите органи могат да предоставят на длъжника улеснения за плащането, различни от отсрочване на плащането, при условие че е предоставено обезпечение.

2.   Когато улеснения се предоставят по параграф 1, върху размера на вносните или износните мита се начислява лихва.

За държавите членки, чиято парична единица е еврото, лихвеният процент е равен на лихвения процент, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, който Европейската централна банка е приложила към основните си операции по рефинансиране, извършени на първия ден от месеца, в който е бил падежът, увеличен с един процентен пункт.

За държавите членки, чиято парична единица не е еврото, лихвеният процент е равен на процента, приложен на първия ден от въпросния месец от националната централна банка за основните й операции по рефинансиране, увеличен с един процентен пункт, или — за държавите членки, в които не се обявява лихвен процент на националната централна банка — равен на най-близкия по естество лихвен процент, приложен на първия ден от въпросния месец на паричния пазар на съответната държава членка, увеличен с един процентен пункт.

3.   Митническите органи могат да не изискват обезпечение или да не начисляват лихва, когато въз основа на документирана оценка на положението на длъжника е установено, че това би довело до сериозни икономически или социални затруднения.

4.   Митническите органи не начисляват лихва, когато размерът за всяка една операция по събиране е по-малък от 10 евро.

1.   Върху размера на неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от датата на изтичане на определения срок до датата на плащане.

За държавите членки, чиято парична единица е еврото, процентът на лихвата за забава е равен на лихвения процент, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, който Европейската централна банка е приложила към основните си операции по рефинансиране, извършени на първия ден от месеца, в който е бил падежът, увеличен с два процентни пункта.

За държавите членки, чиято парична единица не е еврото, процентът на лихвата за забава е равен на процента, приложен на първия ден от въпросния месец от националната централна банка за основните й операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, или — за държавите членки, в които не се обявява лихвен процент на националната централна банка — на най-близкия по естество лихвен процент, приложен на първия ден от въпросния месец на паричния пазар на съответната държава членка, увеличен с два процентни пункта.

2.   Когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове 79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение до датата на уведомяването.

Процентът на лихвата за забава се определя съгласно параграф 1.

3.   Митническите органи могат да не начисляват лихва за забава, когато въз основа на документирана оценка на положението на длъжника е установено, че нейното начисляване би създало сериозни икономически или социални затруднения.

4.   Митническите органи не начисляват лихва за забава, когато размерът за всяка една операция по събиране е по-малък от 10 евро.

1.   Съгласно условията, предвидени в настоящия раздел, размерът на вносните или износните мита, се възстановява или опрощава на което и да е от следните основания:

Когато размерът на вносните или износните мита е заплатен и съответната митническа декларация се анулира съгласно член 174, този размер се възстановява.

2.   Митническите органи възстановяват или опрощават размера на вносните или износните мита, посочени в параграф 1, когато той е равен на 10 или повече евро, освен ако съответното лице не поиска възстановяването или опрощаването на по-малък размер.

3.   Когато митническите органи смятат, че следва да се разреши възстановяване или опрощаване, въз основа на член 119 или 120, въпросната държава членка предава досието на Комисията за вземане на решение във всеки един от следните случаи:

Независимо от първа алинея, досиетата не се предават в нито един от следните случаи:

4.   При спазване на правилата относно компетентността за вземане на решение, когато служебно митническите органи установят в сроковете, посочени в член 121, параграф 1, че размерът на вносните или износните мита подлежи на възстановяване или опрощаване съгласно членове 117, 119 или 120, те пристъпват по своя собствена инициатива към възстановяване или опрощаване.

5.   Не се разрешава възстановяване или опрощаване, в случай че, уведомяването за митническо задължение, е в резултат на въвеждане в заблуждение от страна на длъжника.

6.   Възстановяването не е основание за изплащане на лихви от съответните митнически органи.

Въпреки това, лихва се изплаща, когато решение за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето, освен ако неизпълнението в определения срок е било извън контрола на митническите органи.

В този случай лихвата се плаща от датата на изтичане на три-месечния период до датата на възстановяване. Лихвеният процент се определя съгласно член 112.

7.   Когато митническите органи са разрешили неоснователно възстановяването или опрощаването, първоначалното митническо задължение става отново изискуемо, доколкото не е изтекъл срокът по член 103.

В този случай лихвите, изплатени по силата на параграф 5, втора алинея, се възстановяват от лицето.

1.   Възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва, доколкото размерът, съответстващ на първоначално съобщеното митническо задължение, превишава дължимия размер или длъжникът е бил уведомен за митническото задължение противно на разпоредбите на член 102, параграф 1, буква в) или г).

2.   Когато заявлението за възстановяване или опрощаване се основава на съществуването, в момента на приемането на декларацията за свободно обращение, на намалена или нулева ставка на вносното мито за стоки, в рамките на тарифна квота, тарифен таван или друга преференциална тарифна мярка, възстановяване или опрощаване се разрешава само при условие че в момента на подаване на заявлението, придружено от необходимите документи, са изпълнени следните условия:

1.   Възстановяване или опрощаване на размера на вносните мита се извършва, ако уведомяването за митническо задължение се отнася за стоки, отказани от вносителя, тъй като към момента на вдигането са били дефектни или не са съответствали на условията на договора, по който са внесени.

За дефектни стоки се считат и стоките, повредени преди вдигането им.

2.   Независимо от параграф 3, възстановяването или опрощаването се разрешава, при условие че стоките не са били използвани с изключение на такава първоначална употреба, която вероятно е била необходима за установяване на дефектите им или несъответствието им с договора, и при условие че са изведени от митническата територия на Съюза.

3.   Възстановяване или опрощаване не се разрешава когато:

4.   Вместо да бъдат изведени от митническата територия на Съюза и по заявление на заинтересованото лице, митническите органи разрешават поставянето на стоките под режим активно усъвършенстване, включително унищожаване, или под режим външен транзит, митническо складиране или свободна зона.

1.   В случаи, различни от посочените в член 116, параграф 1, втора алинея и членове 117, 118 и 120, възстановяване или опрощаване на вносните или износните мита се извършва когато, в резултат на грешка от страна на компетентните органи, първоначално съобщеният размер на митническото задължение е бил по-малък от дължимия размер, ако са изпълнени следните условия:

2.   Ако не са изпълнени условията по член 117, параграф 2, възстановяването или опрощаването се разрешава, когато пропускът да се приложат намалени или нулеви ставки на мита е бил в резултат на грешка от страна на митническите органи и декларацията за допускане за свободно обращение е съдържала всички данни и е била придружена от всички необходими документи за прилагането на намалените или нулеви ставки.

3.   Когато преференциалното третиране на стоките се предоставя на базата на система за административно сътрудничество, включваща органите на държава или територия извън митническата територия на Съюза, ако издаденият от тези органи сертификат се окаже с невярно съдържание, това представлява грешка, която не би могла да бъде открита според обстоятелствата по смисъла на параграф 1, буква а).

Издаването на сертификат с невярно съдържание обаче не представлява грешка, когато сертификатът е бил издаден на базата на невярно представяне на фактите от страна на износителя, с изключение на случаите когато е очевидно, че органите, издали сертификата, са знаели или е трябвало да знаят, че стоките не отговарят на необходимите условия за ползване на преференциално третиране.

Счита се, че длъжникът е действал добросъвестно, когато е в състояние да докаже, че през периода на въпросните търговски операции се е погрижил да осигури, че всички условия за преференциалното третиране са изпълнени.

Длъжникът не може да се позове на добросъвестност, ако Комисията е публикувала в Официален вестник на Европейския съюз известие, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на правилното прилагане на преференциалния режим от държавата или територията бенефициер.

1.   В случаи, различни от посочените в член 116, параграф 1, втора алинея и членове 117, 118 и 119, възстановяване или опрощаване на размера на вносните или износните мита в интерес на справедливостта се извършва, когато митническото задължение е възникнало при особени обстоятелства, които не се дължат на въвеждане в заблуждение или явна небрежност от страна на длъжника.

2.   Посочените в параграф 1 особени обстоятелства се установяват, когато е видно, че длъжникът се намира в изключително положение в сравнение с други оператори, извършващи същата стопанска дейност, и че при отсъствието на такива обстоятелства той не би попаднал в неизгодно положение поради събирането на вносните или износните мита.

1.   Заявления за възстановяване или опрощаване съгласно член 116 се подават до митническите органи в следните срокове:

Сроковете, определени в първа алинея, букви а) и б), се продължават, когато заявителят представи доказателство, че поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила е бил възпрепятстван да представи заявление в определения срок.

2.   Когато въз основа на изтъкнатите основания митническите органи не са в състояние да предоставят възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита, те са длъжни да разгледат основателността на заявлението за възстановяване или опрощаване в контекста на останалите основания за възстановяване или опрощаване, посочени в член 116.

3.   При обжалване по член 44 на уведомлението за митническо задължение съответният срок, определен в параграф 1, първа алинея, се спира, считано от датата на подаване на жалбата, за времето на производството по обжалване.

4.   Когато митнически орган разрешава възстановяване или опрощаване в съответствие с членове 119 и 120, засегнатата държава членка информира Комисията за това.

1.   Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 285, параграф 4.

2.   Комисията приема решение по член 116, параграф 3 чрез актове за изпълнение.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 285, параграф 2.

Когато становището на комитета, посочено в член 285, параграф 1, следва да се получи чрез писмена процедура, се прилага член 285, параграф 6.

1.   Без да се засягат действащите разпоредби за несъбиране на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническо задължение при обявена със съдебно решение несъстоятелност на длъжника, митническото задължение при внос или износ се погасява по някой от следните начини:

2.   Независимо от това, в случаите, посочени в параграф 1, буква д), за целите на наказанията, приложими към митнически нарушения, митническото задължение не се счита за погасено, когато съгласно правото на държава членка се предвижда, че вносните или износните мита или съществуването на митническо задължение представляват основа за определяне на санкциите.

3.   Когато съгласно параграф 1, буква ж) се погасява митническо задължение по отношение на стоки, допуснати за свободно обращение без мита или с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, остатъците и отпадъците, получени при унищожаването на стоките, се считат за несъюзни стоки.

4.   Разпоредбите в сила по отношение на стандартните норми за безвъзвратна загуба в резултат на естеството на стоките се прилагат, когато засегнатото лице не докаже, че действителните загуби надхвърлят тези, изчислени чрез прилагането на стандартната норма за конкретните стоки.

5.   Когато няколко лица дължат плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващи на митническото задължение и е разрешено опрощаване, митническото задължение се погасява само по отношение на лицето или лицата, на които е разрешено опрощаването.

6.   В случаите, посочени в параграф 1, буква к), митническото задължение не се погасява по отношение на лице или лица, направили опит за измама.

7.   Когато митническото задължение е възникнало съгласно член 79, то се погасява по отношение на лице, чието поведение не е представлявало опит за измама и което е допринесло за борбата с измамата.

1.   Стоките, въведени на митническата територия на Съюза се обхващат от обобщена декларация за въвеждане.

2.   Задължението, посочено в параграф 1, не се прилага:

3.   Обобщената декларация за въвеждане се подава в митническото учреждение на първо въвеждане в рамките на определен срок, преди въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза.

Митническите органи могат да позволят обобщената декларация за въвеждане да бъде подадена в друго митническо учреждение, при условие че последното незабавно предаде или предостави по електронен път необходимите данни на разположение на митническото учреждение на първо въвеждане.

4.   Обобщената декларация за въвеждане се подава от превозвача.

Въпреки задълженията на превозвача, обобщената декларация за въвеждане може да бъде подадена от едно от следните лица:

5.   Обобщената декларация за въвеждане съдържа необходимите данни за анализ на риска за целите на сигурност и безопасност.

6.   В специфични случаи, когато всички посочени в параграф 5 данни не могат да бъдат получени от лицата, посочени в параграф 4, те могат да бъдат поискани от други лица, които притежават тези данни и съответните права да ги предоставят.

7.   Митническите органи могат да приемат използването на търговските, пристанищните или транспортните информационни системи за подаване на обобщена декларация за въвеждане, при условие че тези системи съдържат необходимите за такава декларация данни и че тези данни са налични в определен срок, преди стоките да бъдат въведени в митническата територия на Съюза.

8.   Вместо подаването на обобщена декларация за въвеждане, митническите органи могат да приемат подаването на уведомление и осигуряването на достъп до данните на обобщената декларация за въвеждане в компютърната система на икономическия оператор.

1.   След подаване на заявление деклараторът може да получи разрешение за поправки на данните в обобщената декларация за въвеждане, след като тя е била подадена.

Не са възможни поправки, след като:

2.   Когато стоките, за които е подадена обобщена декларация за въвеждане, не са въведени на митническата територия на Съюза, митническите органи анулират тази декларация в който и да е от следните случаи:

1.   Митническото учреждение, посочено в член 127, параграф 3, може да отмени задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане по отношение на стоки, за които преди изтичането на срока за подаване на тази декларация е подадена митническа декларация. В този случай митническата декларация съдържа най-малко данните, които са необходими за обобщена декларация за въвеждане. До момента, в който митническата декларация е приета в съответствие с член 172, тя има статус на обобщена декларация за въвеждане.

2.   Митническото учреждение, посочено в член 127, параграф 3, може да отмени задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане по отношение на стоки, за които преди изтичането на срока за подаване на тази декларация е подадена декларация за временно складиране. Тази декларация съдържа най-малко данните, които са необходими за обобщена декларация за въвеждане. До момента на представяне на декларираните стоки пред митническите органи в съответствие с член 139 декларацията за временно складиране има статус на обобщена декларация за въвеждане.

1.   Операторът на плавателно или въздухоплавателно средство, което влиза на митническата територия на Съюза съобщава за пристигането на транспортните средства на митническото учреждение на първо въвеждане.

Когато митническите органи вече са информирани за пристигането на плавателно или въздухоплавателно средство, те могат да отменят изискването за уведомлението, посочено в първата алинея.

2.   Митническите органи могат да приемат пристанищните или летищните системи или други налични методи за предоставяне на информация да бъдат използвани с цел уведомяване за пристигането на транспортните средства.

1.   От момента на въвеждането им в митническата територия на Съюза стоките са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол. Където е приложимо, те се подчиняват на такива забрани и ограничения, които са оправдани на основание, наред с другото, опазването на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазването на здравето на хората и на животните, защитата на растенията, опазването на околната среда, защитата на националното богатство, имащо художествена, историческа или археологическа стойност, и защитата на индустриалната или търговска собственост, включително контрол на прекурсорите за производство на наркотици, на стоки, нарушаващи права на интелектуалната собственост и пари в брой, както и изпълнението на мерки за опазване и управление на рибните ресурси и на мерки на търговската политика.

Стоките остават под митнически надзор, докато е необходимо, за да се определи митническият им статус, и не се преместват от мястото, където са били представени, без разрешението на митническите органи.

Без да се засяга член 254, съюзните стоки не подлежат на митнически надзор след като бъде установен митническият им статус.

Несъюзните стоки остават под митнически надзор до промяна на техния митнически статус или до извеждането им от митническата територия на Съюза или унищожаването им.

2.   Държателят на стоките под митнически надзор може по всяко време, с разрешение на митническите органи, да провери стоките или да взема проби, особено за да определи тарифното класиране, митническата стойност или митническия статус на стоките.

1.   Лицето, което въвежда стоките на митническата територия на Съюза, ги превозва незабавно, по определен от митническите органи маршрут, и съгласно техните разпореждания, ако има такива, до определеното от митническите органи митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от тези органи, или в свободна зона.

2.   В свободна зона стоките се въвеждат директно по море или по въздух, или ако се въвеждат по земя, без да преминават през друга част от митническата територия на Съюза, когато свободната зона граничи със сухоземна граница между държава членка и трета държава.

3.   Лице, което поема отговорността за превоза на стоките след въвеждането им на митническата територия на Съюза, е отговорно за изпълнение на задълженията, установени в параграфи 1 и 2.

4.   Стоки, които въпреки че се намират извън митническата територия на Съюза, могат да бъдат обект на митнически контрол от страна на митническите органи на държава членка в резултат на сключено споразумение със съответната страна или територия извън митническата територия на Съюза, се третират по същия начин както стоките, въведени на митническата територия на Съюза.

5.   Параграфи 1 и 2 не изключват прилагането на специални правила по отношение на превоз на стоки в граничните зони, пренос на стоки по тръбопроводи и електропроводи, или трафик с несъществено икономическо значение, като писма, пощенски картички и печатни материали и електронните им еквиваленти на друг носител, стоки, пренасяни от пътници, при условие че не се създават пречки за осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.

6.   Параграф 1 не се прилага за транспортни средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза, без да спират в тази територия.

1.   Когато, поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, задължението, установено в член 135, параграф 1, не може да бъде изпълнено, лицето, обвързано с това задължение, или друго действащо за негова сметка лице, уведомява незабавно митническите органи за ситуацията. Когато стоките не са унищожени напълно в резултат на непредвидимите обстоятелства или непреодолимата сила, митническите органи също се информират за точното им местонахождение.

2.   Когато плавателен съд или въздухоплавателно средство по смисъла на член 135, параграф 6 е принуден поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила да акостира или да се приземи временно на митническата територия на Съюза и не може да бъде изпълнено задължението по член 135, параграф 1, лицето, което е въвело плавателния съд или въздухоплавателното средство на митническата територия на Съюза, или всяко друго лице, действащо за негова сметка, незабавно информира митническите органи за ситуацията.

3.   Митническите органи определят мерките за осъществяване на митническия надзор на стоките, посочени в параграф 1, или на плавателния съд или на въздухоплавателното средство, както и на стоките, които се намират на това средство, при обстоятелствата, посочени в параграф 2, и където е уместно — мерките за осигуряване на превоза им до митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от митническите органи.

1.   Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона, от едно от следните лица:

2.   Стоките, които са въведени на митническата територия на Съюза по море или по въздух и които остават на борда на същите транспортни средства за превоз, се представят на митническите органи само на пристанището или на летището, където се разтоварват или претоварват. Въпреки това стоки, въведени на митническата територия на Съюза, които са разтоварени и отново натоварени на същото транспортно средство по време на превоза, за да се даде възможност за разтоварване или натоварване на други стоки, не се представят на митническите органи на това пристанище или летище.

3.   Независимо от задълженията на лицето, посочено в параграф 1, стоките могат да се представят вместо това от някое от следните лица:

4.   Лицето, което представя стоките, се позовава на обобщената декларация за въвеждане или, в случаите, посочени в член 130, митническата декларация или декларацията за временно складиране, подадена по отношение на стоките, с изключение на случаите, когато лицето е освободено от задължението за подаване на обобщена декларация за въвеждане.

5.   Когато несъюзни стоки, представени на митницата, не са обхванати от обобщена декларация за въвеждане, и с изключение на случаите на освобождаване от задължението за подаване на такава декларация, едно от лицата, посочени в член 127, параграф 4, без да се засяга член 127, параграф 6, незабавно подава такава декларация или вместо това подава митническа декларация, или декларация за временно складиране.

6.   Параграф 1 не изключва прилагането на специални правила по отношение на превоз на стоки в граничните зони, пренос на стоки по тръбопроводи и електропроводи, или трафик с несъществено икономическо значение, като писма, пощенски картички и печатни материали и електронните им еквиваленти на друг носител, стоки, пренасяни от пътници, при условие че не се създават пречки за осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.

7.   Стоките, представени на митническите органи, не могат да бъдат премествани от мястото, където са били представени, без разрешението на митническите органи.

1.   Стоките могат да се разтоварват или претоварват от транспортните средства, на които се намират, само с разрешението на митническите органи на места, определени или одобрени от тези органи.

Въпреки това разрешение не се изисква при непосредствена опасност, налагаща незабавно цялостно или частично разтоварване на стоките. В този случай митническите органи се информират незабавно.

2.   Митническите органи могат да изискват по всяко време разтоварване и разопаковане на стоките, за да извършват проверка на стоките, да вземат проби или за проверка на транспортните средства, на които се намират стоките.

1.   Член 135, параграфи 2—6, и членове 139, 140 и 144—149 не се прилагат при въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, когато стоките вече са поставени под режим транзит.

2.   Членове 140 и 144 —149 се прилагат за несъюзни стоки, които се придвижват под режим транзит, след като тези стоки се представят на получаващото митническо учреждение на митническата територия на Съюза в съответствие с правилата за режим транзит.