EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 32013H0105
2013/105/EC: Commission Recommendation of 9 October 2009 on mobilising Information and Communications Technologies to facilitate the transition to an energy-efficient, low-carbon economy
2013/105/ЕО: Препоръка на Комисията от 9 октомври 2009 година за мобилизиране на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност
2013/105/ЕО: Препоръка на Комисията от 9 октомври 2009 година за мобилизиране на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност
OB L 51, 23.2.2013, p. 18–22
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
In force
23.2.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 51/18 |
ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА
от 9 октомври 2009 година
за мобилизиране на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност
(2013/105/ЕО)
КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,
като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 211 от него,
като има предвид, че:
(1) |
През април 2006 г. Европейският парламент и Съветът приеха Директива за ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (1), установяваща рамка за мерките по отношение на потенциала за пестене на енергия в секторите на крайно потребление, които не са обхванати от схемата за търговия с емисии (СТЕ). |
(2) |
Националните планове за действие в областта на енергийната ефективност (НПДЕЕ), изисквани от Директива 2006/32/ЕО, играят важна роля при планирането и отчета на изпълнението на националните мерки в областта на енергийната ефективност с изключение на СТЕ. В първите НПДЕЕ на множество държави-членки на ЕС са включени планове за използване на потенциала на ИКТ. (2) |
(3) |
През октомври 2006 г. Комисията прие съобщението „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“ (3), в което се подчертава нуждата от радикална промяна на моделите на поведение на нашето общество, така че да използваме по-малко енергия, но въпреки това да запазим качеството на живота си. |
(4) |
Впоследствие, през март 2007 г., Европейският съвет потвърди целта да бъдат спестени 20 % от потреблението на енергия в ЕС спрямо прогнозните разчети за 2020 г. и прие цел за намаляване с 20 % на емисиите на парникови газове до 2020 г. Европейският съвет призова също да бъде разработена устойчива политика по отношение на климата и енергетиката, признавайки връзката между потреблението на енергия и емисиите на въглероден двуокис. Очаква се оползотворяването на потенциала за намаляване на потреблението на енергия в ЕС с 20 % да доведе до значителни икономии на разходи и до ползи за околната среда. |
(5) |
През януари 2008 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „20 плюс 20 до 2020 г.: Възможностите на Европа в контекста на изменението на климата“, в което се предлага широкообхватен пакет от конкретни мерки, демонстриращи, че договорените цели по отношение на промяната в климата са технологично и икономически постижими и предоставят уникални възможности за бизнес на хиляди европейски предприятия. (4) Предложенията бяха одобрени от Европейския съвет (5) и Европейския парламент през декември 2008 г. |
(6) |
През май 2008 г. Комисията прие съобщението „Подобряване на енергийната ефективност чрез информационните и комуникационните технологии“ (6), в което тя признава потенциала на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) да предоставят икономически ефективни средства за подобряване на енергийната ефективност навсякъде в промишлеността и в гражданското общество като цяло. |
(7) |
През юли 2008 г. Комисията прие съобщение „Относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика“ (7) (SCP/SIP), съдържащо предложения за подобряване на екологичните характеристики на продуктите в рамките на техния жизнен цикъл и за повишаване на търсенето на по-устойчиви продукти, като същевременно се насърчи промишлеността в ЕС да се възползва от възможностите за иновации. |
(8) |
В подкрепа на плана за действие SCP/SIP и въз основа на свързания с него мандат от съобщението „Интегрираната продуктова политика на основата на концепцията за екологичния жизнен цикъл“ (8) Комисията разработва чрез своя Съвместен изследователски център наръчник (9) с насоки за даване на количествено изражение и за анализ на въздействието на жизнения цикъл на продукти и процеси, в това число на емисиите на въглероден двуокис и на енергийната ефективност. |
(9) |
През ноември 2008 г. Комисията прие Европейски план за икономическо възстановяване (10) за по-бързо връщане към икономически растеж, като изтъкна непосредствената нужда от инвестиции в енергийната ефективност и чистите технологии. За изпълнение на този план в съобщението „Да инвестираме днес за бъдещето на Европа“ (11) Комисията предложи пакет от мерки за насочване на финансови ресурси към енергетиката и към високоскоростните широколентови мрежи. |
(10) |
Като част от Европейския план за икономическо възстановяване Комисията създаде публично-частни партньорства, целящи по-нататъшното развитие на зелените технологии и на интелигентните енергийни инфраструктури в областта на строителството, производството и транспорта — съответно инициативите за енергийноефективни сгради, за фабрики на бъдещето и за „зелени“ автомобили. |
(11) |
През декември 2008 г. в рамките на инициативата за зелен транспорт Комисията прие План за действие за внедряване на интелигентни транспортни системи в Европа, придружен от предложение за директива, установяваща рамка за внедряване на интелигентните транспортни системи (ИТС) в областта на автомобилния транспорт и взаимодействието им с останалите видове транспорт. (12) Комисията предложи специални мерки за ускоряване на разработването на ИТС, целящи подобряването на енергийната ефективност на транспортните системи. |
(12) |
На оборудването и услугите на основата на ИКТ се падат около 8 % от потреблението на електроенергия в ЕС, а делът им в емисиите на въглероден двуокис се оценява на 2 %. (13) Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 година за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти (14) предлага правила, валидни в целия ЕС, за пласиране на енергоемки продукти на пазара, в това число и на продукти на ИКТ, отнасящи се до тяхната енергийна ефективност и до техните екологични характеристики през целия им жизнен цикъл. В директивата се отрежда роля и на доброволните инициативи на промишлеността. |
(13) |
В своето съобщение „Относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (15), Комисията подчертава неизползвания потенциал за концентриране на усилията на сектора на ИКТ върху системни подобрения на неговите собствени процеси, в това число управлението на операциите, производството, предоставянето на услуги и веригата на доставките. |
(14) |
Резултатите от публичната консултация (16), които бяха публикувани през септември 2009 г., потвърдиха, че различните предприятия прилагат понастоящем различни стратегии за подобряване на своите енергийни и екологични характеристики. Един координиран подход би могъл по-добре да разкрие възможностите, да съсредоточи инвестициите и да извлече икономически ползи за сектора като цяло, както и да допринесе за постигането на целите за енергийна ефективност. |
(15) |
От изключително значение е секторът на ИКТ да си постави амбициозни цели за подобряване на енергийните и екологичните характеристики на своите процеси. Напредъкът в постигането на тези цели следва да е измерим и проверим. Целите следва да се актуализират при постъпването на по-надеждни базови данни. Секторът на ИКТ изрази интерес към създаването на форум за използването на ИКТ за постигане на енергийна ефективност (ICT4EE), който да работи за приемането и прилагането на рамка за измерването на енергийните и въглеродните показатели на сектора, да поставя цели и да провежда сравнителен анализ на постигнатия напредък. |
(16) |
За целите на настоящата препоръка под сектор на ИКТ се разбира съвкупността от основаващи се на ИКТ промишлени производства, търговия и услуги, както е определено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. (17) |
(17) |
Според направени оценки подобренията в други сектори благодарение на ИКТ биха могли да доведат до спестяване на около 15 % от емисиите на въглероден двуокис до 2020 г. (18) В краткосрочна перспектива се считат за постижими благодарение на ИКТ значителни подобрения на енергийната ефективност в сградите и строителството, в транспортната логистика и в крайното потребление на енергия. |
(18) |
Секторът на ИКТ може да предложи инструментите за симулация, моделиране, анализ, мониторинг и визуализиране, които се жизнено необходими за реализирането на цялостен подход към проектирането и експлоатацията на сгради, който отчита множеството фактори, влияещи на потреблението на енергия. Инвестициите обаче се спъват от липсата на общи за сектора, надеждни и прозрачни мерки за даване на количествено изражение и измерване на икономиите на енергия и разходи в определени периоди от време, които в идеалния случай биха дали основата за разработване на стратегии и инструменти за проектиране. |
(19) |
Предприятията от сектора на транспорта и логистиката са силно зависими от използването на ИКТ за своето функциониране и за оптимизацията на цялостната си дейност, особено с оглед на изискванията към превоза и съхранението. Поради това те имат добри позиции за поемане на водеща роля в оптимизирането на енергийните и въглеродните показатели на своите услуги и предоставянето на съответната информация на клиентите. |
(20) |
В секторите на сградите и строителството и на транспорта и логистиката вече беше установена необходимост от сравними методики за измерване на енергийните характеристики и на емисиите на въглероден двуокис, като работата за постигане на тази цел вече е започнала. Общите методики следва да се използват за предоставяне на надеждни данни и като основа за разработване на инструменти на базата на ИКТ. |
(21) |
Партньорствата между секторите биха могли да ускорят разработването и широкомащабното въвеждане на основаващи се на ИКТ решения за мониторинг, управление и измерване на потреблението на енергия и на емисиите на въглероден двуокис в енергоемки дейности, като по този начин спомагат за предоставяне на надеждна основа за решения с цел икономия на енергия и намаляване на емисиите. |
(22) |
„Интелигентното“ измерване може да осигури информационни потоци в реално време и възможност за нови контури за контрол, като по този начин позволи по-добро управление и контрол на потреблението на енергия и повлияе върху крайното потребление, особено когато отчитането се придружава от информиране на потребителите за стойността на сметката. Няколко държави-членки въведоха или обмислят въвеждането на правни задължения за внедряване на „интелигентно“ измерване. Чрез съгласувани действия на държавите-членки за определяне на минимални функционални спецификации на „интелигентните“ уреди за измерване следва да се избегнат техническите пречки и при необходимост да се осигури оперативна съвместимост, както и да се осигури възможност за въвеждането на иновативни приложения за управление на крайното потребление на енергия на базата на ИКТ. |
(23) |
Интелигентното измерване и интелигентните мрежи са важни средства за постигане на максимални икономии на енергия в сгради, за широкото разпространение на електрически превозни средства и за ефективно енергоснабдяване и разпределение на енергията, както и за интегрирането на възобновяеми източници на енергия. Приложенията и услугите, възникващи в резултат на такива разработки, вероятно ще дадат тласък на развитието на нови сектори на икономическа активност, с участието на представители както на сектора на енергетиката, така и на сектора на ИКТ. Наред с пилотни схеми и други изследователски инициативи следва да се обсъдят и условията, способстващи възникването на нови пазари. |
(24) |
За целите на настоящата препоръка под „дематериализация“ следва да се разбира намаляването на нуждата от физическо оборудване, необходимо за предоставянето на електронни услуги. Процесът на дематериализация е от особено значение за обществените поръчки на ИКТ. Това може да бъде постигнато чрез оптимизиране на използването на съществуващите физически ресурси и на конфигурирането на ИКТ системите, както и чрез осигуряване на гаранции, че съществуващите системи могат да бъдат разширявани или актуализирани без ограничения от договорен или технически характер. |
(25) |
Както свидетелства споменатата в съображение 14 публична консултация, на всички нива на управление съществува готовност за ангажиране с дейности за подобряване на енергийната ефективност и за намаляване на емисиите на въглероден двуокис. Ролята на ИКТ за постигането на тези цели е също във фокуса на текущи инициативи на публични органи в цяла Европа. Необходимо е ефективно сътрудничество на национално, регионално и локално равнище между правителствата на държавите-членки, за да се гарантира съгласуваност, да се оползотворят положителните взаимодействия между тях и да се създаде орган на колективно знание на базата на споделяне на опит. |
(26) |
Преценява се, че чрез по-широкото използване на приложения като обществени услуги и приложения онлайн, както и на авангардни технологии за съвместна работа би могло да се спестят поне 1 до 2 % от общото потребление на енергия през 2020 г. в световен мащаб. (19) От съществено значение за постигането на широкомащабни икономии от ЕС ще бъде наличието на широколентова инфраструктура, обхващаща цяла Европа. |
(27) |
Никоя отделна организация или група от заинтересовани страни не може сама да действа ефективно. Съгласуваните действия на много организации както от публичния, така и от частния сектор, включително партньорствата на градско и регионално равнище, могат да проправят пътя за изменение на системата в цялото общество. Освен това Комисията желае да насърчи обмена на най-добри практики относно използването на основаващи се на ИКТ решения за подобряване на енергийната ефективност. |
(28) |
За да се постигне действителен напредък е необходим ангажимент на национално, регионално и местно равнище. Ето защо лицата, определящи политическите насоки на национално, регионално и местно равнище в държавите-членки, трябва да потвърдят пълния си ангажимент за улесняване на своевременното изпълнение на мерките, изложени в настоящата препоръка. |
ПРЕПОРЪЧВА секторът на информационните и комуникационните технологии,
за да ограничи растящия си дял в глобалните емисии на въглероден двуокис и да засили потенциала на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за поемане на централна и ключова роля в прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност, да
(1) |
се ангажира последователно с процеса на декарбонизация, водещ до измеримо и проверимо намаляване на енергийната интензивност и на емисиите на въглероден двуокис на всички процеси, включени в производството, транспорта и продажбите на ИКТ оборудване и компоненти; |
(2) |
се включи чрез своите секторни сдружения в предстоящите усилия по инициатива на Европейската комисия, целящи:
|
(3) |
си сътрудничи с Европейската комисия и с други подходящи публични органи и международни организации за разработването на рамка за одит и проверка, която да позволява оценка дали и как отделни предприятия ще постигнат целите за намаляване на енергоемкостта и емисиите на въглероден двуокис; |
(4) |
намери, в тясно сътрудничество със сектора сгради/строителство, решения на базата на ИКТ за подобряване на енергийните и екологичните характеристики на нови и съществуващи сгради, както и практики за строителство и обновяване на сгради, които да доведат до съвместна пътна карта за широкото внедряване на такива решения; |
(5) |
се заеме, в тясно сътрудничество със сектора сгради/строителство, с проблемите, спъващи по-широкото прилагане на инструменти за моделиране и симулация на базата на ИКТ и на други съответни приложения, улесняващи и подпомагащи съгласуването с действащите законодателни режими, които регулират характеристиките на сградите; |
(6) |
открие, в тясно сътрудничество със сектора транспорт/логистика, решения на базата на ИКТ за подобряване на енергийните и екологичните характеристики на услугите на този сектор, което да доведе до съвместена пътна карта за широкото внедряване на такива решения, съгласуван с дейностите, провеждани по Плана за действие за ИКТ; |
(7) |
изготви, в тясно сътрудничество със сектора транспорт/логистика, проект за системна рамка, предоставяща на всички потенциални потребители подробни и надеждни данни за потреблението на енергия и емисиите на въглероден двуокис на товарните и транспортните дейности и услуги. |
ПРЕПОРЪЧВА ВСИЧКИ ДЪРЖАВИ-ЧЛЕНКИ,
за да осигурят пълна съвместимост на политиките на ИКТ с националните, местните и регионалните подходи за извършване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност,
(8) |
чрез своите компетентни национални органи да:
|
(9) |
да приемат и приложат практики за обществени поръчки, които използват пазарната сила на поръчките на публичния сектор за насърчаване на дематериализацията на продуктите и услугите на базата на ИКТ; |
(10) |
да улеснят на всички нива на администрацията използването на съответни ИКТ инструменти с цел по-доброто разбиране на въздействията на различни политики и предотвратяването на отрицателни ефекти на преливане в следствие на тяхното взаимодействие; |
(11) |
да насърчат използването на симулиране и моделиране на енергийни процеси в сферата на образованието и обучението на специалисти в критични сектори, по-специално на:
|
(12) |
чрез своите национални, регионални и местни органи да прилагат и при необходимост да доразвиват стратегии за въвеждането на надеждна високоскоростна широколентова инфраструктура за улесняване на следенето и управлението на потреблението, управлението и производството на енергия, в това число от възобновяеми източници, и за въвеждането на общи системи на нивото на Общността от рода на системите за интелигентно измерване, на интелигентните мрежи и интелигентните градове; |
(13) |
в допълнение към техните задължения, предвидени в член 3.11 от Директива 2009/72/ЕО за вътрешния пазар на електроенергия (20) и приложение I.2 към нея, да ангажират всички съответни заинтересовани страни в широкомащабни пилотни и демонстрационни инициативи относно интелигентно измерване и интелигентни мрежи, за да се постигне консенсус относно условията за възникване на бъдещи иновации на базата на ИКТ; |
(14) |
чрез своите национални, регионални и местни органи да използват отворени цифрови платформи, за да улеснят прилагането на един интегриран подход към градоустройственото планиране и доставките на публични услуги, и да подкрепят обмена на знания, каталози на най-добри практики и поддържането на лесно достъпни информационни хранилища; |
(15) |
чрез своите национални, регионални и местни органи да предоставят възможности за творчески форми на сътрудничество и за решаването на проблеми на нивото на Общността чрез покани за представяне на идеи, съревнования и, когато това е възможно, чрез предоставяне на открит достъп до широк набор от публични цифрови ресурси и публични данни; |
(16) |
чрез своите национални, регионални и местни органи да предоставят на всички части на своето общество предимствата, произтичащи от замяната на традиционни административни процеси с онлайн приложения и услуги, които осъществяват подобрения на енергийната ефективност. |
ПРИКАНВА държавите-членки
да информират Комисията за действията, предприети в отговор на настоящата препоръка в срок от 12 месеца след нейното публикуване, и веднъж годишно след това.
Съставено в Брюксел на 9 октомври 2009 година.
За Комисията
Viviane REDING
Член на Комисията
(1) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.
(2) Както се посочва в обобщението на съвкупната оценка на всички 27 Национални плана за действие в областта на енергийната ефективност „Да пестим заедно енергия“, SEC(2009)889 окончателен, изисквано съгласно Директива 2006/32/ЕО.
(3) COM (2006) 545.
(4) COM (2008) 30.
(5) Заключения на Европейския съвет 11 и 12, декември 2008 г. — Заключения на президентството, 17271/1/08 REV 1, 13 февруари 2009 г.
(6) COM (2008) 241.
(7) COM (2008) 397.
(8) COM (2003) 302.
(9) Наръчникът The International Reference Life Cycle Reference System (ILCD) и поддържащата го мрежа от данни: http://lct.jrc.ec.europa.eu/eplca/deliverables/international-reference-life-cycle-data-system-ilcd-handbook.
(10) COM(2008) 800, Европейски план за икономическо възстановяване.
(11) COM (2009) 36.
(12) COM (2008) 886, План за действие за внедряване на интелигентни транспортни системи в Европа и COM(2008) 887, Предложение за директива: Рамка за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и взаимодействие с останалите видове транспорт.
(13) Bio Intelligence — „Въздействия на информационните и комуникационните технологии в областта на енергийната ефективност“.
(14) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29.
(15) COM(2009) 111 окончателен.
(16) Публична консултация относно ролята на информационните и комуникационните технологии за изграждане на общество с ниски емисии на въглероден двуокис, 30 март — 14 юни 2009 г.
(17) Документ на ОИСР: Ръководство за измерване на информационното общество (Guide to Measuring the Information Society), преработено издание, юли 2009 г., www.oecd.org/sti/measuring-infoeconomy/guide.
(18) SMART 2020: Осигуряване на възможности за ниска въглеродна интензивност на икономиката в информационната епоха, доклад на Групата за климата от името на Инициативата за глобална електронна устойчивост (GeSI).
(19) SMART 2020: Осигуряване на възможности за ниска въглеродна интензивност на икономиката в информационната епоха, доклад на Групата за климата от името на Инициативата за глобална електронна устойчивост (GeSI).
(20) ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55.