28.4.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 108/3

(1)

С Регламент (ЕС) № 1261/2010 (2) (наричан по-нататък „временният регламент“) Комисията наложи временно изравнително мито върху вноса на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия.

(2)

Производството бе образувано след подаване на жалба на 15 февруари 2010 г. от Европейската федерация на производителите на желязо и стомана (Eurofer) (наричана по-нататък „жалбоподателят“) от името на производители, които съставляват съществен дял — в настоящия случай над 25 % — от цялото производство на Съюза на някои пръти от неръждаеми стомани.

(3)

Както беше посочено в съображение 23 от временния регламент, разследването относно субсидирането и вредата обхвана периода от 1 април 2009 г. до 31 март 2010 г. (наричан по-нататък „разследваният период“ или „РП“). Проучването на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхвана периода от 2007 г. до края на разследвания период (наричан по-нататък „разглежданият период“).

(4)

След разгласяването на съществените факти и съображения, въз основа на които бе взето решението за налагане на временни изравнителни мерки (наричано по-нататък „временното разгласяване“), няколко заинтересовани страни предоставиха в писмен вид своите становища относно временните констатации. Страните, които поискаха да бъдат изслушани, получиха тази възможност. Комисията продължи да търси информацията, която считаше за необходима за изготвянето на своите окончателни констатации. Представените от заинтересованите страни коментари в устен и писмен вид бяха разгледани и взети под внимание, когато това бе уместно.

(5)

Всички страни бяха уведомени за съществените факти и съображения, въз основа на които бе изразено намерение да се препоръча налагането на окончателно изравнително мито върху вноса на някои пръти от неръждаеми стомани с произход от Индия и окончателното събиране на сумите, обезпечени с временно мито. На страните бе предоставена възможност в определен срок да направят бележки след това окончателно разгласяване.

(6)

При липсата на каквито и да било коментари по отношение на страните, засегнати от производството, изложеното в съображения 5—22 от временния регламент се потвърждава.

(7)

Припомня се, че, както е посочено в съображение 24 от временния регламент, „разглежданият“ продукт е определен като пръти от неръждаеми стомани, само получени или завършени чрез студена обработка, различни от пръти с кръгло напречно сечение с диаметър 80 mm или повече, с произход от Индия, понастоящем класиран в кодове по КН 7222 20 21, 7222 20 29, 7222 20 31, 7222 20 39, 7222 20 81 и 7222 20 89.

(8)

Един производител износител от Индия заяви, че прътите от неръждаеми стомани с кръгло напречно сечение с диаметър, по-малък от 80 mm, но извън обхвата на допустимото отклонение от H6 до H11, следва да бъдат изключени от разследването, защото не попадат в обхвата на продукта.

(9)

Аргументът бе отхвърлен, тъй като в обхвата на продукта не са посочени допустими отклонения. В контролния номер на продукта (КНП) във въпросника наистина има поле за допустимото отклонение, ограничено от H6 до H11, но то служи единствено за целите на сравнението и няма никакви задължителни последици по отношение на продукта, предмет на разследването. Поради това бе достигнато до заключение, че продуктите извън обхвата на допустимото отклонение от H6 до H11 не следва да бъдат изключвани от разследването.

(10)

Следва да се отбележи, че продуктите извън обхвата на допустимото отклонение от H6 до H11 са взети предвид при изчисляването на временните маржове на субсидията и вредата.

(11)

При липсата на каквито и да било коментари по отношение на подобния продукт изложеното в съображение 25 от временния регламент се потвърждава.

(12)

В съображение 26 от временния регламент са посочени схемите, за които се твърди, че обхващат предоставянето на субсидии, а именно:

(13)

Индустрията на Съюза изрази съмнение дали Комисията не е пропуснала да вземе предвид редица схеми за субсидиране, като вследствие на това изрази становището, че субсидиите, за които е установено, че са били получавани от индийските производители, са подценени.

(14)

В отговор на това следва да се отбележи, че в жалбата са посочени голям брой национални и местни схеми за субсидиране, които бяха включени във въпросника до производителите износители от Индия и бяха разследвани от Комисията. Единствено обаче за изброените в съображение 12 по-горе схеми бе установено, че са били източник на субсидии, получавани от разследваните производители износители, включени в извадката.

(15)

Индустрията на Съюза също така заяви, че констатациите на Комисията са в противоречие с констатацията, направена от Департамента по търговията на САЩ в рамките на неотдавна проведено производство във връзка с изравнителни мерки по отношение на износа на някои видове стомана от Индия, при което е установено субсидиране на много по-високо ниво. Следва обаче да се отбележи, че тази констатация се отнася до друг продукт и обхваща различен разследван период. Вследствие на това аргументът се отхвърля.

(16)

При липсата на каквито и да било други коментари изложеното в съображения 26—28 от временния регламент се потвърждава.

(17)

Редица страни заявиха, че DEPBS не следва да се счита за подлежаща на изравняване субсидия, тъй като целта на тази схема е да се компенсират митата върху вноса. Както е пояснено в съображение 38 от временния регламент, тази схема не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или като схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент, тъй като не съответства на правилата, установени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. По-специално износителят няма задължение действително да използва безмитно внесените стоки в производствения процес и размерът на кредита не се изчислява в зависимост от действително вложените суровини. Нещо повече, не съществува система или процедура, посредством която да се провери кои суровини са вложени в производствения процес на изнасяния продукт и дали не са платени вносни мита в превишен размер по смисъла на приложение I, буква и) и приложения II и III към основния регламент. На последно място, даден износител има право да се ползва от DEPBS независимо от това дали изобщо внася суровини. За да се възползва износителят от схемата, е достатъчно само да изнесе стоки, без да е необходимо да доказва внос на каквито и да било суровини. По този начин дори износителите, които си доставят суровини изцяло от местния пазар и не внасят стоки, които могат да бъдат използвани като такива суровини, имат право да се възползват от DEPBS. Поради това тези аргументи се отхвърлят.

(18)

Що се отнася до продажбите на лиценз по DEPB една страна заяви, че действителната продажна цена е била под стойността на лиценза и поради това ползата е била в по-малка. В това отношение следва да се отбележи, че ползата в рамките на тази схема е изчислена въз основа на сумата на предоставения в лиценза кредит независимо от това дали лицензът е използван за компенсиране на митата върху вноса или в действителност е бил продаден. Счита се, че всяка продажба на лиценз на цена под лицевата стойност е чисто търговско решение, което не влияе на размера на ползата, получена по тази схема. Поради това този аргумент се отхвърля.

(19)

Една страна освен това заяви, че дори ако DEPBS се счита за подлежаща на изравняване схема, получената по тази схема полза не следва да се определя въз основа на стойността на износа, а по-скоро на действителното използване на лиценза по DEPBS. В тази връзка следва да се припомни, че в съответствие с член 3, параграф 2 и член 5 от основния регламент сумата на подлежащите на изравняване субсидии е изчислена с оглед на установената съществуваща през РП полза, предоставена на получателя. В това отношение бе счетено, че ползата е била предоставена на получателя в момента, в който е била направена сделка за износ по тази схема. В този момент правителството на Индия (ПИ) се задължава да се откаже от събиране на мита, което представлява финансово участие по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент. След като митническите органи издадат товарителница за износ, в която, inter alia, е посочена сумата на кредита по DEPBS, който следва да се предостави за тази сделка за износ, ПИ няма право на преценка дали да предостави субсидията или не. По силата на факта, че дадено дружество знае, че ще получи субсидия по DEPBS, то е вече в по-изгодна позиция, защото може да се възползва от субсидията, като предложи по-ниски цени. От определящо значение за установяване на предоставянето на полза е моментът на износ, а не последващата употреба, тъй като износител с вече предоставено такова право е в много по-изгодно положение от финансова гледна точка. Вследствие на това твърдението бе отхвърлено.

(20)

При липсата на каквито и да било други коментари по отношение тази схема изложеното в съображения 29—41 от временния регламент се потвърждава.

(21)

Една страна заяви, че AAS следва да се счита за схема за възстановяване на мита, тъй като внесените материали са използвани за производството на стоки, които се изнасят. В отговор на този аргумент следва да се посочи, че в съображение 54 от временния регламент бе пояснено, че използваната в този случай подсхема не може да се разглежда като допустима схема за възстановяване на мита или като схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не съответства на правилата, установени в приложение I, буква и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент. ПИ не е приложило ефективно система за проверка или процедура, с която да се потвърди дали и в какви количества са вложени суровини в производството на изнасяния продукт (приложение II, раздел II, точка 4 от основния регламент и в случай на схеми за възстановяване за заместители, приложение III, раздел II, точка 2 от основния регламент). Също така се счита, че стандартните норми на входа и изхода (Standard Input Output Norms (SIONs) за разглеждания продукт не са били достатъчно точни и че те сами по себе си не могат да представляват система за проверка на действителното потребление, тъй като естеството на тези стандартни норми не дава възможност на ПИ да провери с достатъчна точност какво количество суровини са вложени в производството на изнасяния продукт. Освен това ПИ не е провело допълнителна проверка въз основа на действително вложените суровини, макар по принцип това да се изисква в случаите, в които не е налице ефективно прилагана система за проверка (приложение II, раздел II, точка 5 и приложение III, раздел II, точка 3 от основния регламент). Поради това подсхемата подлежи на изравнителни мерки и аргументът се отхвърля.

(22)

Що се отнася до изчисляването на размера на субсидията и обратно на заявеното от страните, създадената по AAS полза от продукт, различен от разглеждания продукт, е трябвало да бъде взета предвид при установяването на сумата на подлежащата на изравняване полза. По AAS не съществува задължение, което да ограничава използването на ползата до безмитен внос на суровини, свързани с определен продукт. Следователно по отношение на разглеждания продукт може да бъдат използвани всички породени от AAS ползи.

(23)

При липсата на каквито и да било други коментари по отношение тази схема изложеното в съображения 42—58 от временния регламент се потвърждава.

(24)

При липсата на каквито и да било коментари по отношение на тази схема изложеното в съображение 59 от временния регламент се потвърждава.

(25)

Преди да бъдат разгледани редица коментари от страна на дружеството в извадката, което е било със статут на експортно ориентирана единица (наричана по-нататък „ЕОЕ“), следва да се припомни, че, както е посочено в документи ПВТ 2004-2009 и ПВТ 2009-2014, ключово задължение на ЕОЕ е постигането на нетни външнотърговски (наричани по-нататък „НВТ“) приходи, т.е. за даден референтен период (5 години) общата стойност на износа трябва да е по-висока от общата стойност на внесените стоки. Всички предприятия, които по принцип са поели задължение за износ на цялото си производство на стоки или услуги, могат да бъдат учредени по EOUS.

(26)

В замяна експортно ориентираните единици имат право да ползват редица отстъпки, изброени в съображение 66 от временния регламент. Те зависят правно от извършването на износа и следователно се считат за специфични и подлежащи на изравняване съгласно член 4, параграф 4, първа алинея, буква а) от основния регламент. Целта за осъществяване на износ от страна на ЕОЕ, както е посочено в глава 6.1 от документ ПВТ 2009-2014, е conditio sine qua non за получаване на субсидиите.

(27)

Видовете освобождаване, от които се ползва дадена ЕОЕ, са правно зависими от извършването на износа. EOUS не може да се смята за допустима схема за възстановяване на мита или схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент. Тя не е в съответствие със строгите правила, установени в приложение I (букви з) и и), приложение II (определение и правила за възстановяване) и приложение III (определение и правила за възстановяване за заместители) към основния регламент.

(28)

Освен това не бе потвърдено, че ПИ има на разположение система или процедура за проверка, посредством която да се потвърди дали и в какви количества набавените безмитно и/или освободени от данък върху продажбите суровини са били вложени в производството на изнасяния продукт (раздел II, точка 4 от приложение II към основния регламент, а ако става въпрос за системи с възстановяване за заместители — раздел II, точка 2 от приложение III към основния регламент). С въведената система за проверка се цели проследяване на изпълнението на задължението за осигуряване на НВТ приходи, а не на влагането на внасяните стоки в производството на изнасяни стоки.

(29)

Според страната със статут на ЕОЕ е необходимо да са изпълнени две условия, за да подлежи една полза на изравнителни мерки, а именно: i) липса на система за проверка; и ii) наличие на прекомерно опрощаване. В отговор на това следва да се отбележи, че от ключово значение за ПИ е то да докаже, че е въвело подходяща система за проверка, посредством която да се определи кои суровини са вложени в производствения процес и в какви количества. Липсата на подходяща система за проверка ще бъде допълнително разгледана по-долу. Що се отнася до въпроса за прекомерното опрощаване, той има отношение единствено в случай че е определено, че дадена схема, в конкретния случай — EOUS, е bona fide схема за възстановяване на мита, която отговаря на изискванията в приложения I, II и III от основния регламент. Както вече бе пояснено в съображение 27 по-горе, EOUS не може да се смята за допустима схема за възстановяване на мита или схема за възстановяване за заместители по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

(30)

Страната освен това подчерта, че по подразбиране естеството на EOUS е такова, че позволява безмитен внос на суровини за износ на крайни стоки. Страната заяви, че EOUS може да се приравни към специалния митнически режим активно усъвършенстване, а не към възстановяването на мита. Тя посочи, че независимо от това дали тези две схеми водят теоретично до един и същи резултат (износ на стоки, в които са вложени суровини, за които има отказ от събиране на мито при внос), помежду им съществуват значителни разлики. В подкрепа на твърдението си страната посочи, че при схема за възстановяване на мита износителят има право да претендира за възстановяване на митата за суровините, вложени в крайните продукти. При режима на активно усъвършенстване износителят е освободен от каквото и да било мито при внос, но има правно задължение да заплати мито за продадените на вътрешния пазар крайни продукти. Страната заяви, че при втората схема не може да има прекомерно опрощаване.

(31)

В отговор на това на първо място следва да се посочи, че наличието на прекомерно плащане може да бъде установено единствено в случаите, в които има въведена система за проверка, с която се цели проследяване на потреблението на вноса във връзка с производството на изнасяни стоки. Що се отнася до твърдението на страната, че EOUS не представлява схема за възстановяване на мита, следва да се отбележи, че в бележка под линия 2 в приложение I към основния регламент ясно се посочва, че за целите на основния регламент „опрощаването или възстановяването“ включва пълното или частичното освобождаване или отлагане на плащането на такси при внос. Следва да е ясно, че при схемите за възстановяване на мита или за освобождаване от мита се прилага една и съща основна концепция, а именно, че вносните мита при внос на суровини не подлежат на плащане или подлежат на възстановяване, при условие че тези суровини се използват в производството на продукти, които впоследствие се изнасят. На последно място, следва да е ясно, че за да може EOUS да се счита за bona fide схема за възстановяване на мита, тя трябва да отговаря на изискванията, посочени в приложения I, II и III към основния регламент.

(32)

Освен това страната заяви, че една ЕОЕ е обект на подходяща система за проверка и на допълнителни мерки за проверка във връзка с осъществявания от нея износ и продажби на вътрешния пазар. Според страната документите относно политиката за външната търговия (ПВТ) и документът „Наръчник на процедурите“ (НП), с които се установяват законовите разпоредби и процедурите по отношение на ЕОЕ, не са единствените относими документи. Би следвало също така да се разследва дали няма други въведени индийски законови и подзаконови разпоредби, с които се създава подходяща и ефективна система за проверка. В подкрепа на твърдението си страната заяви, че съгласно раздел 6.10.1 от НП е налице правно задължение за надлежно водене на счетоводство и за подаване на електронно подписани тримесечни и годишни отчети за дейността във връзка с вноса, за осъществените на вътрешния пазар покупки, за износа и продажбите на вътрешния пазар. Страната освен това заяви, че съгласно Закона за централните акцизи, датиращ от 1944 г., в случаите на продажби на вътрешния пазар е налице правно задължение за издаване на данъчна фактура, в която дължимите данъци например са ясно посочени. Със Закона за централните акцизи също така са установени изисквания, съгласно които всеки месец страната трябва да представя на органите пълна и подробна информация за своите продажби на вътрешния пазар. Също така, съгласно Закона за дружествата, датиращ от 1956 г., и приложимите счетоводни стандарти страната е правнозадължена да предоставя подробна информация относно вноса и снабдяването от вътрешния пазар, както и относно износа и продажбите на вътрешния пазар в своите одитирани финансови отчети.

(33)

В отговор на това следва да се отбележи, че несъмнено Законът за дружествата може да предоставя рамката за счетоводните стандарти в Индия. Когато обаче се преценява дали ЕОЕ подлежи на изравнителни мерки, целесъобразният въпрос е дали ПИ разполага със система, с която може да се потвърди дали и в какви количества в производството на изнасяните стоки са били вложени освободени от мита или данъци суровини.

(34)

Целта на изискванията по Закона за централните акцизи е съвсем различна, а именно да се гарантира, че са платени приложимите данъци в случай на продажби на вътрешния пазар на Индия. В този случай няма подлагане на проверка на безмитно внесените материали, нито контролиране на връзката между необложените с мита суровини и произведените от тях продукти за износ, за да може изискванията да се квалифицират като схеми за възстановяване на мита.

(35)

Относно въведените допълнителни мерки за проверка следва да се напомни, че, както бе посочено в съображение 69 от временния регламент, в нито един момент ЕОЕ не е длъжна да свързва всяка внесена пратка с предназначението на съответния произведен въз основа на нея продукт. Само упражняването на такъв контрол върху пратките обаче би осигурило на индийските власти достатъчно информация относно крайното предназначение на суровините, за да може да се провери дали количествата, освободени от мито/данък върху продажбите, не надвишават суровините за продукцията за износ.

(36)

Вследствие на това, въпреки внимателното проучване на направените от тази страна изложения бе потвърдено, че ПИ не разполага с ефективна система за проверка или процедура, посредством които да се потвърди дали и в какви количества набавените безмитно или освободени от данък върху продажбите суровини са били вложени в производството на изнасяния продукт (раздел II, точка 4 от приложение II към основния регламент, а ако става въпрос за схеми за възстановяване за заместители — раздел II, точка 2 от приложение III към основния регламент). Освен това ПИ не е провело по-нататъшно разследване въз основа на действително вложените суровини, макар и по принцип това да се изисква в случаите, в които не е налице ефективна система за проверка (раздел II, точка 5 от приложение II и раздел II, точка 3 от приложение III към основния регламент). Също така ПИ не представи доказателства, че не е било направено прекомерно опрощаване.

(37)

Страната заяви, че за целите на изчисляването на субсидията Комисията е следвало да вземе предвид митата, платени за осъществени на вътрешния пазар продажби на крайни продукти. В отговор на този аргумент следва да се отбележи, че въпреки че целта на учредяването на ЕОЕ е постигането на НВТ приходи, ЕОЕ разполага с възможността да продава част от продукцията си на вътрешния пазар. В рамките на EOUS стоките ще се третират като внесени стоки, въпреки че трябва да се заплати само преференциална митническа ставка в размер на 50 %. По този начин ЕОЕ не е поставена в различна ситуация в сравнение с други дружества, действащи на вътрешния пазар, т.е. приложимите мита/данъци върху закупените стоки би трябвало да се платят. В този контекст следва да е ясно, че решението от страна на ПИ за облагане на стоките за потребление на вътрешния пазар с данъци не означава, че освобождаването на ЕОЕ от вносни мита и възстановяването на данъците върху продажбите не представлява полза във връзка с експортните продажби на разглеждания продукт. Освен това продажбите на вътрешния пазар не оказват въздействие върху по-общата оценка на удовлетворяването на изискването за въвеждане на подходяща система за проверка.

(38)

Страната също така заяви, че Комисията използва грешен знаменател при изчисляването на размера на субсидията. Според страната правилният знаменател е целият оборот на продажбите, а не оборотът на експортните продажби. Това твърдение трябва да бъде отхвърлено. В съответствие с член 7, параграф 2 от основния регламент изчисленият по схемата размер на субсидията (числител) е отнесен към общия оборот на износа през РП, счетен за подходящ знаменател, тъй като субсидията зависи от извършването на износа. Възможността, с която разполага ЕОЕ, за продаване на част от продукцията на вътрешния пазар, не променя факта, че при EOUS е налице ясно определена цел за износ.

(39)

На последно място, страната заяви, че предоставената на дружеството полза следва да е равна на направените от ПИ разходи за кредита в периода от внасянето на суровините до изнасянето от Индия на прътите от неръждаеми стомани като краен продукт. В подкрепа на твърдението си страната се позова на неотдавна направена предварителна констатация от страна на Департамента по търговията на САЩ в рамките на преглед на антисубсидийни мерки във връзка с нов превозвач, в който случай неплатените мита са били счетени за безлихвен заем, предоставен на дружеството в момента на вноса. В отговор на това следва да се отбележи, че Комисията не е обвързана с която и да е прилагана от Департамента по търговията на САЩ методология за изчисляване, а с разпоредбите на основния регламент. В настоящия случай методологията, използвана за изчисляване, е обяснена в съображения 75 и 76 от временния регламент. Във всички случаи този аргумент би бил основателен единствено ако плащането на митата е било само отложено (бележка под линия 3 в приложение I към основния регламент), без да има освобождаване, каквото е налице тук.

(40)

С оглед на горепосоченото изложеното в съображения 60—77 от временния регламент се потвърждава.

(41)

Една страна призна, че е получила преференциален кредит за износа си, но заяви, че лихвеният процент е бил значително по-висок от практикуваните лихви по кредити в ЕС и поради това не следва да се счита за полза.

(42)

В отговор на това следва да се отбележи, че размерът на субсидията е изчислен въз основа на разликата между лихвите, платени по кредити за износ, и размера, който би бил дължим по обикновени търговски кредити, ползвани от засегнатото дружество в Индия. В този случай при изчисляването на размера на субсидията е използван показател от вътрешния пазар. Поради това този аргумент се отхвърля.

(43)

При липсата на каквито и да било други коментари по отношение тази схема изложеното в съображения 78—86 от временния регламент се потвърждава.

(44)

Размерът на субсидиите, които — в съответствие с разпоредбите на основния регламент — подлежат на изравнителни мерки, изразен ad valorem, варира от 3,3 % до 4,3 %. Предвид това, че стойностите са на същото ниво, както посоченото в съображение 87 от временния регламент, изложеното в съображението се потвърждава.

(45)

Методологията за определяне на маржа на субсидията за съдействащите дружества, които не са включени в извадката, е определена в съображение 88 от временния регламент. В съответствие с член 15, параграф 3 от основния регламент маржът на субсидията за съдействащите дружества, които не са включени в извадката, изчислен въз основа на среднопретегления марж на субсидията, установен за съдействащите дружества, които са включени в извадката, възлиза на 4,0 %. Вследствие на това изложеното в съображение 88 от временния регламент се потвърждава.

(46)

Основата за определяне на маржа за субсидията в национален мащаб бе установена в съображение 89 от временния регламент. При липсата на каквито и да било коментари по този въпрос изложеното в съображение 89 от временния регламент се потвърждава.

(47)

При липсата на каквито и да било коментари по отношение на индустрията на Съюза изложеното в съображения 90—93 от временния регламент се потвърждава.

(48)

При липсата на каквито и да било коментари по отношение на вредата изложеното в съображения 94—122 от временния регламент се потвърждава.

(49)

При липсата на каквито и да било коментари по отношение на причинно-следствената връзка изложеното в съображения 123—136 от временния регламент се потвърждава.

(50)

При липсата на каквито и да било коментари по отношение на интереса на Съюза, заключенията, изложени в съображения 137—148 от временния регламент, се потвърждават.

(51)

Една страна заяви, че средният марж на печалба преди облагане с данъци, определен на 9,5 % въз основа на положението през 2007 г. и използван за изчисляване на невредоносната цена с цел определяне на маржа на вредата, не е бил представителен за маржа на печалба преди облагане с данъци, постигнат от индустрията в дългосрочен аспект. Заявено бе, че взетата като основа за тази печалба година е била изключителна година и че по-представителни биха били годините 2005—2006, тъй като те са били нормални години на икономическа дейност, през които са постигнати маржове на печалбата в интервала от 4 до 6 %.

(52)

Използваната на етапа на временните заключения целева печалба се основава на среднопретегления марж на печалба, постигнат през 2007 г. от включените в извадката производители от Съюза. Тази година е счетена за най-скорошната представителна година, в която производителите от Съюза не са били подложени на въздействието на вредоносното субсидиране. Поради това коментарът се отхвърля и използваният на етапа на временните заключения марж на печалбата се потвърждава.

(53)

При липсата на други коментари по отношение на степента на отстраняване на вредата изложеното в съображения 149—153 от временния регламент се потвърждава.

(54)

Методологията, използвана във временния регламент, се потвърждава.

(55)

В контекста на изложеното по-горе и в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент следва да се наложи окончателно изравнително мито в размер, достатъчен за отстраняване на вредата, причинена от субсидирания внос, без да се надвишава установеният марж на субсидията.

(56)

Въз основа на гореизложеното изравнителните митнически ставки бяха установени чрез сравнение на маржовете на отстраняване на вредата и маржовете на субсидията. Вследствие на това предложените ставки на изравнителното мито са, както следва:

(57)

Ставките на изравнителните мита за отделните дружества, посочени в настоящия регламент, бяха определени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Ето защо те отразяват положението, установено по време на разследването по отношение на тези дружества. Така тези митнически ставки (за разлика от митото, което се прилага в национален мащаб за „всички други дружества“) са приложими изключително за вноса на продукти с произход от Индия, които са произведени от съответните дружества, т.е. от посочените конкретни правни субекти. Внасяните продукти, произведени от което и да е друго дружество, което не е конкретно посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително и от субекти, свързани с конкретно посочените, не могат да се ползват от тези ставки и подлежат на обмитяване по ставката, приложима за „всички други дружества“.

(58)

Всяко искане за прилагане на тези индивидуални за всяко дружество ставки на изравнителното мито (например след промяна на наименованието на субекта или след създаване на нови производствени или търговски структури) следва да се изпраща до Комисията (5) заедно с цялата съответна информация, по-специално относно всяка промяна в дейностите на дружеството, свързани с производството, продажбите на вътрешния пазар и продажбите за износ, във връзка например с промяната на наименованието или с промяната в структурите за производство и продажби. При необходимост регламентът ще бъде съответно изменян посредством актуализиране на списъка на дружествата, които се ползват от индивидуални митнически ставки.

(59)

С оглед на размера на установените маржове на субсидията и предвид степента на вредата, причинена на индустрията на Съюза, се счита за необходимо сумите, обезпечени чрез временно изравнително мито, наложено съгласно временния регламент, да бъдат окончателно събрани,