1.0.1.

Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

1.0.2.

По смисъла на настоящата глава за част от летището се считат всяко въздухоплавателно средство, автобус, товарна количка или друго средство за транспорт или пътнически ръкав.

По смисъла на настоящата глава „защитен багаж“ означава проверен чрез съответната техника регистриран багаж при заминаване, който е физически обезопасен срещу поставяне вътре в него на каквито и да било предмети.

1.0.3.

Без да се засягат критериите за предоставяне на дерогации, посочени в Регламент (ЕО) № 272/2009, компетентният орган може да позволи специални процедури за сигурност или освобождаване във връзка със защитата и сигурността на зоните на съоръженията за излитане и кацане на летищата в дните, когато не са планирани повече от осем заминаващи полета, при условие че във всеки един момент на не повече от едно въздухоплавателно средство се товарят или разтоварват товари или се качват или слизат пътници в рамките на критичните части в зоните с ограничен достъп на летищата или на летище, което попада извън обхвата на точка 1.1.3.

1.1.1.1.

Преградите между охраняемите граници, съоръженията за излитане и кацане, зоните с ограничен достъп, критичните части и, където това е приложимо, демаркираните зони, трябва да са ясно разпознаваеми на всяко летище с цел прилагане на подходящите мерки за сигурност във всяка от посочените зони.

1.1.1.2.

Преградите между охраняемите граници и съоръженията за излитане и кацане да са физическо препятствие, което се вижда добре от всички и което не позволява влизането на лица без разрешение.

1.1.2.1.

Зоните с ограничен достъп включват поне следното:

1.1.2.2.

Част от летището се разглежда като зона с ограничен достъп поне за времето, през което се извършват посочените в точка 1.1.2.1 дейности.

При определяне на зона с ограничен достъп се извършва претърсване за сигурност на частите, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп непосредствено преди определянето на подобна зона, така че да може в приемлива степен да се гарантира, че тя не съдържа каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.2.3.

Когато има вероятност лица без разрешение да са имали достъп до зони с ограничен достъп, при първа възможност се извършва претърсване за сигурност на всички части, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те не съдържат каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.3.1.

Критични части се определят на летища, където над 40 лица притежават пропуски за лица, даващи им право на достъп до зони с ограничен достъп.

1.1.3.2.

Критичните части включват поне следното:

Част от летището се разглежда като критична поне за времето, през което се извършват посочените в буква а) или б) дейности.

1.1.3.3.

При определяне на критична част се извършва претърсване за сигурност на частите, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп непосредствено преди определянето на подобна част, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че тя не съдържа каквито и да са забранени предмети. Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване за сигурност.

1.1.3.4.

Когато има вероятност непроверени лица да са имали достъп до критични части, при първа възможност се извършва претърсване за сигурност на всички части, които е възможно да са били обект на нерегламентиран достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те не съдържат каквито и да са забранени предмети.

Това условие се счита за изпълнено за въздухоплавателните средства, които се подлагат на претърсване или проверка за сигурност.

Това условие не се прилага, когато лицата, посочени в точки 1.3.2 и 4.1.1.7, са имали достъп до посочените части.

Лицата, които пристигат от трети държави, различни от изброените в притурка 4-Б, се считат за непроверени лица.

1.2.1.1.

Достъпът до съоръженията за излитане и кацане може да бъде разрешен само на лица и превозни средства, които имат основателна причина да се намират там.

1.2.1.2.

За да бъде допуснато до съоръженията за излитане и кацане, всяко лице трябва да носи със себе си разрешително.

1.2.1.3.

За да бъде допуснато до съоръженията за излитане и кацане, всяко превозно средство трябва да притежава пропуск.

1.2.1.4.

Лицата, намиращи се при съоръженията за излитане и кацане, при поискване представят за проверка своето разрешително.

1.2.2.1.

Достъпът до зоните с ограничен достъп може да бъде разрешен само на лица и превозни средства, които имат основателна причина да се намират там.

1.2.2.2.

За да бъде допуснато до зоните с ограничен достъп, всяко лице представя едно от следните разрешителни:

1.2.2.3.

За да бъде допуснато до зоните с ограничен достъп, всяко превозно средство трябва да притежава валиден пропуск.

1.2.2.4.

Посочените в точка 1.2.2.2, буква а) бордна карта или равностоен на нея документ се проверяват преди предоставяне на достъп на дадено лице до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те са валидни.

Посочената в точка 1.2.2.2, букви б)—д) карта се проверява преди предоставяне на достъп на дадено лице до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че тя е валидна и е издадена на същото лице.

1.2.2.5.

С цел да се предотврати неразрешеният достъп до зони с ограничен достъп, зоните за достъп се контролират посредством:

1.2.2.6.

Пропускът на превозното средство се проверява, преди да му бъде предоставен достъп до зони с ограничен достъп, така че да може да се гарантира, че той е валиден и е издаден за същото превозно средство.

1.2.2.7.

Достъпът до зони с ограничен достъп е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.2.3.1.

Идентификационна карта на член от екипажа, назначен от въздушен превозвач от Общността, както и пропуски за лица може да бъдат издавани единствено на лица, които имат оперативна необходимост от това и които са преминали успешно цялостната проверка съгласно точка 11.1.3.

1.2.3.2.

Идентификационни карти на член от екипажа и пропуски за лица се издават за срок, който не надвишава пет години.

1.2.3.3.

Пропуск/идентификационна карта на лице, което не е преминало цялостната проверка, незабавно се отнема.

1.2.3.4.

Пропускът за лице/идентификационната карта се носи на видно място поне когато притежателят ѝ се намира в зоните с ограничен достъп.

Лице, което не показва своята карта/своя пропуск в зоните с ограничен достъп, различни от зоните, в които се придвижват пътници, се подлага на нарочна проверка от лицата, отговарящи за прилагането на точка 1.5.1, буква в), и където това е уместно, за него се съобщава.

1.2.3.5.

Пропускът/идентификационната карта се връща незабавно на издаващия орган:

1.2.3.6.

Издаващият орган се уведомява незабавно при загуба, кражба или невръщане на пропуска/идентификационната карта.

1.2.3.7.

Електронната карта незабавно се дезактивира след нейното връщане, изтичане на срока на валидност, отнемане или съобщение за загуба, кражба или невръщане.

1.2.3.8.

Идентификационните карти на член от екипажа на Общността и пропуските за лица са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.2.4.1.

Върху идентификационната карта на член от екипажа, работещ за въздушен превозвач от Общността, е посочено следното:

1.2.5.1.

Върху пропуските за лица е посочено следното:

Имената и зоните на достъп могат да бъдат заменени от равностойна идентификация.

1.2.5.2.

С цел да се предотврати злоупотребата с пропуски за лица се изгражда система, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че опитите за използване на пропуски, които са били изгубени, откраднати или не са били върнати, се разкриват. При разкриване на подобни опити се предприемат подходящи действия.

1.2.6.1.

Пропуск за превозно средство се издава единствено при установяване на оперативна необходимост.

1.2.6.2.

Пропускът за превозно средство се отнася за конкретно превозно средство и върху него е посочено следното:

Не е необходимо електронните пропуски за превозни средства да показват зоните, за които превозното средство има разрешение за достъп, нито датата на изтичане на срока на валидност, при условие че тази информация може да бъде прочетена и проверена по електронен път, преди да бъде предоставен достъп до зоните с ограничен достъп.

1.2.6.3.

Електронният пропуск за превозно средство се прикрепя към превозното средство по начин, който гарантира, че той не може да бъде прехвърлен на друго такова.

1.2.6.4.

Пропускът за превозно средство се поставя на видно място, когато превозното средство се намира върху съоръженията за излитане и кацане.

1.2.6.5.

Пропускът за превозно средство се връща незабавно на издаващия орган:

1.2.6.6.

Издаващият орган се уведомява незабавно при загуба, кражба или невръщане на пропуска за превозно средство.

1.2.6.7.

Електронният пропуск за превозно средство незабавно се дезактивира след неговото връщане, изтичане на срока на валидност или съобщение за загуба, кражба или невръщане.

1.2.6.8.

С цел да се предотврати злоупотребата с пропуски за превозни средства се изгражда система, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че опитите за използване на пропуски за превозни средства, които са били изгубени, откраднати или не са били върнати, се разкриват. При разкриване на подобни опити се предприемат подходящи действия.

1.2.7.1.

Членове на екипажа, които не притежават валиден пропуск, се придружават винаги когато се намират в зони с ограничен достъп, различни от:

1.2.7.2.

По изключение дадено лице може да бъде освободено от изискванията по точка 1.2.5.1 и задълженията за извършване на цялостна проверка, при условие че то е придружавано винаги когато се намира в зони с ограничен достъп.

1.2.7.3.

Придружителят:

1.2.7.4.

Дадено превозно средство може да бъде освободено от изискванията по точка 1.2.6, при условие че то е придружавано винаги когато се намира в зоните на съоръженията за излитане и кацане.

1.3.1.1.

Проверката на лица, които не са пътници, и на пренасяните вещи се извършва по същия начин, както съответно за пътниците и за ръчния багаж.

1.3.1.2.

Точки 4.1.1.1—4.1.1.6 и 4.1.1.8 се прилагат по отношение на проверката на лица, които не са пътници.

1.3.1.3.

Точки 4.1.2.1—4.1.2.9 и 4.1.2.12 се прилагат по отношение на проверката на вещи, пренасяни от лица, които не са пътници.

1.3.1.4.

Предметите, изброени в притурка 4-В, могат да бъдат пренасяни само ако лицето има право да прави това с цел изпълнение на задачи, които са от съществено значение за функционирането на летищните съоръжения или на въздухоплавателните средства, или за изпълнение на задължения по време на полет.

1.3.1.5.

Когато лица, които не са пътници, и пренасяните вещи трябва да бъдат подлагани на постоянни случайни проверки, тяхната честота се определя от компетентния орган въз основа на оценка на риска.

1.3.1.6.

Проверката на лица, които не са пътници, и на пренасяните вещи е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.3.2.1.

Поради обективни причини компетентният орган може да позволи лица, които не са пътници, да бъдат освободени от проверка или да бъдат подложени на специални процедури за проверка, при условие че те са придружени от лице, оправомощено да придружава лица съгласно точка 1.2.7.3.

1.3.2.2.

Проверените лица, които не са пътници и които временно напускат критичните части, може да бъдат освободени от проверка при завръщането си, при условие че те са били под непрекъснато наблюдение от страна на оправомощените лица, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че те няма да внесат забранени предмети в посочените критични части.

1.3.2.3.

Освобождаването и специалните процедури за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.4.1.1.

Всички превозни средства се проверяват, преди да навлязат в критичните части. Те трябва да бъдат защитени от незаконна намеса от момента на проверката до навлизането им в критичните части.

1.4.1.2.

Водачът и пътниците от превозното средство трябва да не са в него по време на проверката. От тях се изисква да изнесат за проверка личните си вещи от превозното средство.

1.4.1.3.

Трябва да се разработи методика, за да бъде гарантиран случайният характер на подбора на зони, които трябва да бъдат проверени.

1.4.1.4.

Превозните средства, които навлизат в критични части, са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.4.2.1.

Водачът и пътниците от превозното средство трябва да не са в него по време на проверката. От тях се изисква да изнесат за проверка личните си вещи от превозното средство.

1.4.2.2.

Трябва да се разработи методика, за да бъде гарантиран случайният характер на подбора на превозните средства и зоните, които трябва да бъдат проверени.

1.4.2.3.

Превозните средства, които навлизат в зони с ограничен достъп, които не са критични части, са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.4.3.1.

Ръчното претърсване включва щателна ръчна проверка на избраните зони, както и на съдържанието, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в тях няма забранени предмети.

1.4.3.2.

Следните методи могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка:

1.4.3.3.

Методите за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.4.4.1.

Поради обективни причини компетентният орган може да позволи превозни средства да бъдат освободени от проверка или да бъдат подложени на специални процедури за проверка, при условие че те са придружени от лице, оправомощено да извършва това съгласно точка 1.2.7.3.

1.4.4.2.

Освобождаването и специалните процедури за проверка са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

1.5.1.

Наблюдение или патрулиране се извършва с цел проследяване на:

1.5.2.

Честотата и начинът за извършване на наблюдение и патрулиране се определят въз основа на оценка на риска, направена от компетентния орган, който е взел предвид:

Частите от оценката на риска, които засягат честотата и начина за извършване на наблюдение и патрулиране, могат да бъдат предоставени писмено при поискване с цел осъществяване на мониторинг за съответствие.

1.5.3.

Наблюдението и патрулирането трябва да не следват предсказуем модел. Валидността на пропуските/идентификационните карти се проверява на случаен принцип.

1.5.4.

Вземат се мерки за възпрепятстване преминаването на нарушители през пунктовете за проверка за сигурност, а ако все пак това се случи — своевременно да бъдат разгледани и отстранени нарушенията и последствията от тях.

3.0.1.

Освен ако е предвидено друго, въздушният превозвач гарантира прилагането на предвидените в настоящата глава мерки по отношение на своите въздухоплавателни средства.

3.0.2.

В притурка 3-Б са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на сигурността на въздухоплавателните средства са признати за равностойни на общите основни стандарти.

3.0.3.

Не е необходимо въздухоплавателните средства да бъдат подлагани на проверки за сигурност. Те се подлагат на претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство в съответствие с точка 3.1.

3.0.4.

При поискване летищният оператор уведомява въздушния превозвач дали негово въздухоплавателно средство се намира в критична част. Когато това не е ясно, се приема, че въздухоплавателното средство се намира в част, която не е критична.

3.0.5.

Когато дадена зона вече не се счита за критична част поради промяна в статута по отношение на сигурността, летището информира засегнатите превозвачи.

3.1.1.1.

Въздухоплавателните средства се подлагат на претърсване за сигурност винаги когато има основание да се счита, че в тях може да са проникнали лица без разрешение за достъп.

3.1.1.2.

Претърсването за сигурност на въздухоплавателните средства се състои в проверка на определени зони в тях съгласно отделно решение на Комисията.

3.1.1.3.

Когато едно въздухоплавателно средство навлиза в критична част след пристигане от трета държава, която не е посочена в притурка 3-Б, то трябва да се подложи на претърсване за сигурност по всяко време след слизането на пътниците и/или разтоварването на товарния отсек.

3.1.1.4.

Въздухоплавателно средство, което пристига от държава-членка, през която е преминало транзитно след пристигане от трета държава, която не е посочена в притурка 3-Б, се счита за въздухоплавателно средство, пристигащо от трета държава.

3.1.1.5.

Моментът за извършване на претърсване за сигурност на въздухоплавателните средства е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

—

номер на полета, и

—

местоназначение, и

—

отправно летище на предишния полет, и

—

индикация дали е завършено претърсването за сигурност на въздухоплавателното средство.

—

дата и час на завършване на претърсването за сигурност на въздухоплавателното средство, и

—

име и подпис на лицето, което отговаря за извършването на претърсване за сигурност на въздухоплавателното средство.

3.2.1.1.

Независимо от това в коя част на летището е паркирано въздухоплавателното средство, то трябва да бъде защитено срещу неразрешен достъп посредством:

3.2.1.2.

Точка 3.2.1.1 не се прилага за въздухоплавателни средства, паркирани в хангар, който е заключен или защитен по друг начин срещу неразрешен достъп.

3.2.2.1.

Когато външните врати са затворени и въздухоплавателното средство се намира в част, която не е критична, всички външни врати:

Буква а) не се прилага за вратите, които са достъпни от земята.

3.2.2.2.

Когато помощните средства за осигуряване на достъп са отстранени от вратите, които не са достъпни от земята, те се поставят на такова разстояние от въздухоплавателното средство, че достъпът да бъде възпрепятстван в достатъчна степен.

3.2.2.3.

Когато външните врати са заключени, само лицата, за които съществува оперативна необходимост, могат да отключват тези врати.

3.2.2.4.

Когато външните врати са подложени на наблюдение, последното гарантира, че случаите на неразрешен достъп биват регистрирани веднага.

3.2.2.5.

Защитата на въздухоплавателни средства със затворени външни врати, намиращи се в част, която не е критична, са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

4.0.1.

Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

4.0.2.

В притурка 4-Б са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на пътници и ръчен багаж са признати за равностойни на общите основни стандарти.

4.0.3.

Пътниците, пристигащи от държава-членка, и техният ръчен багаж в случаите, когато въздухоплавателното средство е преминало транзитно през въпросната държава-членка след пристигане от трета държава, невключена в притурка 4-Б, се считат за пътници и ръчен багаж, които пристигат от трета държава, освен ако има потвърждение, че същите пътници и техният ръчен багаж са били проверени в посочената държава-членка.

4.0.4.

За целите на настоящата глава „течности, аерозоли и гелове (ТАГ)“ включват пасти, лосиони, течни/твърди смеси и съдържанието на контейнери под налягане, като пасти за зъби, гелове за коса, напитки, супи, сиропи, парфюми, пяна за бръснене и други артикули с подобна консистенция.

4.1.1.1.

Преди проверката палтата и якетата на пътниците се събличат и се проверяват като ръчен багаж.

4.1.1.2.

Пътниците се проверяват посредством:

Когато проверяващият не може да определи дали пътникът носи забранени предмети, на пътника се отказва достъп до зоните с ограничен достъп или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че той не носи забранени предмети.

4.1.1.3.

Ръчното претърсване се извършва така, че да може да се гарантира в приемлива степен, че лицето не носи забранени предмети.

4.1.1.4.

Когато рамковите метал-детектори (WTMD) сигнализират за нарушение, трябва да се отстрани причината за това.

4.1.1.5.

Ръчни метал-детектори (HHMD) могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка. Те не могат да заместят изискването за извършване на ръчно претърсване.

4.1.1.6.

Когато е дадено разрешение за превоз на живо животно в пътническата кабина на въздухоплавателното средство, то преминава проверка като пътник или като ръчен багаж.

4.1.1.7.

Компетентният орган може да определи категории пътници, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

4.1.1.8.

Проверката на пътници е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

4.1.2.1.

Преди проверка преносимите компютри и други големи електрически уреди се изваждат от ръчния багаж и се проверяват отделно.

4.1.2.2.

Преди проверка ТАГ се изваждат от ръчния багаж и се проверяват отделно, освен ако с оборудването за проверка на ръчния багаж могат да се проверяват няколко затворени контейнера ТАГ в багажа.

Когато ТАГ са извадени от ръчния багаж, пътникът представя:

4.1.2.3.

Ръчният багаж се проверява посредством:

Когато проверяващият не може да определи дали в ръчния багаж има забранени предмети, багажът не се приема или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в него няма забранени предмети.

4.1.2.4.

Ръчното претърсване на ръчния багаж включва ръчна проверка на багажа, както и на неговото съдържание, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в него няма забранени предмети.

4.1.2.5.

Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), проверяващият разглежда всяко изображение.

4.1.2.6.

Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), причината за всички подадени от тях сигнали за нарушение трябва да бъде отстранена, така че да бъде убеден проверяващият в липсата на забранени предмети в зоните с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателното средство.

4.1.2.7.

Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всеки предмет, чиято плътност понижава способността на проверяващия да анализира съдържанието на ръчния багаж, се изважда от багажа. Багажът се проверява отново, а предметът се проверява отделно като ръчен багаж.

4.1.2.8.

Всеки багаж, за който е установено, че съдържа голям електрически уред, се проверява отново без съответния уред, като електрическият уред се проверява отделно.

4.1.2.9.

Кучета за откриване на експлозив и оборудване за откриване на следи от експлозив (ЕТD) могат да бъдат използвани само като допълнително средство за проверка.

4.1.2.10.

Компетентният орган може да определи категории ръчен багаж, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

4.1.2.11.

Компетентният орган може да разреши дипломатическия багаж да бъде освободен от проверка или да бъде предмет на специални процедури за сигурност, при условие че са спазени изискванията на Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

4.1.2.12.

Проверката на ръчния багаж е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

4.1.3.1.

ТАГ се проверяват посредством:

4.1.3.2.

Изпробване на вкус или върху кожата може да бъде прилагано само като допълнително средство за проверка.

4.1.3.3.

Проверката на ТАГ е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

4.1.3.4.

Носените от пътниците ТАГ могат да бъдат освободени от проверка при следните обстоятелства:

4.3.1.

Компетентният орган уведомява предварително писмено въздушния превозвач относно планове за качване на потенциално опасни пътници на борда на въздухоплавателно средство на въздушния превозвач.

4.3.2.

В уведомлението се съдържа следната информация:

Въздушният превозвач предоставя тази информация на командира на въздухоплавателното средство преди качването на пътниците на борда.

4.3.3.

Компетентният орган гарантира, че лицата, задържани въз основа на законно разпореждане, винаги пътуват с придружител.

4.4.1.

Забранено е пътниците да внасят в зоните с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателните средства предметите, изброени в притурка 4-В.

4.4.2.

Може да бъде направено освобождаване от точка 4.4.1, при условие че:

Тогава тези предмети се поставят на борда на въздухоплавателното средство при спазване на изискванията за сигурност.

4.4.3.

Въздушният превозвач гарантира, че пътниците са информирани относно забранените предмети, изброени в притурка 4-В, преди да е приключила регистрацията за полета.

5.0.1.

Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

5.0.2.

В притурка 5-А са изброени трети държави, в които прилаганите стандарти за сигурност по отношение на регистрирания багаж са признати за равностойни на общите основни стандарти.

5.0.3.

Регистрираният багаж, пристигащ от държава-членка, когато въздухоплавателното средство е преминало транзитно през въпросната държава-членка след пристигане от трета държава, невключена в притурка 5-А, се счита за регистриран багаж, който пристига от трета държава, освен ако има потвърждение, че същият регистриран багаж е бил проверен в посочената държава-членка.

5.0.4.

По смисъла на настоящата глава „защитен багаж“ означава проверен чрез съответната техника регистриран багаж при заминаване, който е физически защитен срещу поставяне вътре в него на каквито и да било предмети.

5.1.1.

Следните методи, поотделно или в комбинация, се използват за проверка на регистрирания багаж:

Когато проверяващият не може да определи дали в регистрирания багаж има забранени предмети, багажът не се приема или той преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в него няма забранени предмети.

5.1.2.

Ръчното претърсване включва щателна ръчна проверка на багажа, както и на цялото му съдържание, така че да може да се гарантира в приемлива степен, че в него няма забранени предмети.

5.1.3.

Ако се използва рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), всеки предмет, чиято плътност понижава способността на проверяващия да анализира съдържанието на багажа, се подлага на друг метод за проверка.

5.1.4.

Проверката чрез оборудване за откриване на следи от експлозив (ETD) се състои в анализ на проби, взети от вътрешната и външната страна на багажа и от съдържанието му. Съдържанието може да бъде подложено и на ръчно претърсване.

5.1.5.

Компетентният орган може да определи категории регистриран багаж, които по обективни причини трябва да са предмет на специални процедури за проверка или да бъдат освободени от проверка. За определените категории се информира Комисията.

5.1.6.

Проверката на регистрирания багаж е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

5.2.1.

На пътниците не може да се предоставя достъп до проверения регистриран багаж, освен ако това е техният собствен багаж, а те са под наблюдение, за да се гарантира, че:

5.2.2.

Регистрираният багаж, който не е защитен от неправомерни действия, преминава повторна проверка.

5.2.3.

Защитата на регистрирания багаж е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

5.3.1.1.

Въздушният превозвач гарантира, че по време на качването във въздухоплавателното средство пътниците представят валидни бордни карти или равностойни документи, които съответстват на регистрирания багаж.

5.3.1.2.

Въздушният превозвач гарантира наличието на процедура за идентификация на регистрирания багаж на пътниците, които не са се качили на борда на въздухоплавателното средство или са напуснали въздухоплавателното средство преди отпътуването му.

5.3.1.3.

Ако пътникът не се намира на борда на въздухоплавателното средство, регистрираният багаж, съответстващ на неговата бордна карта или равностоен документ, се счита за непридружен.

5.3.1.4.

Въздушният превозвач гарантира, че всеки отделен непридружен регистриран багаж е ясно обозначен за наличие на разрешение за въздушен превоз.

5.3.2.1.

Причината за това багажът да е непридружен се отбелязва, преди той да бъде натоварен на въздухоплавателното средство, освен ако е подложен на контрол за сигурност по точка 5.3.3.

5.3.2.2.

В отделно решение на Комисията са предвидени допълнителни подробни разпоредби относно факторите, които са извън контрола на пътника.

5.3.3.1.

Непридруженият регистриран багаж, който не е обхванат от точка 5.3.2, се проверява по един от методите, предвидени в точка 5.1.1, и където това е приложимо, се прилагат допълнителните изисквания, предвидени в отделно решение на Комисията.

5.3.3.2.

Регистрираният багаж, който е станал непридружен багаж поради фактори, които се различават от посочените в точка 5.3.2, преминава повторна проверка след свалянето му от въздухоплавателното средство и преди повторното му натоварване.

5.3.3.3.

В отделно решение на Комисията са предвидени допълнителни подробни разпоредби относно контрола за сигурност по отношение на непридружения регистриран багаж.

5.4.1.

На пътниците не се разрешава да пренасят в своя регистриран багаж предметите, изброени в притурка 5-Б.

5.4.2.

Възможно е освобождаване от изискването съгласно точка 5.4.1, при условие че:

5.4.3.

Пътниците се информират относно забранените предмети, изброени в притурка 5-Б, преди да е приключила регистрацията за полета.

6.0.1.

Органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, определен в настоящата глава, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

6.0.2.

В пратките с товари са забранени следните предмети:

6.0.3.

В пощенските пратки са забранени следните предмети:

6.1.1.

Всички товари и цялата поща се подлагат на проверка от пълноправен контрольор, преди да бъдат натоварени на въздухоплавателното средство, освен ако:

6.1.2.

Когато има основание да се счита, че една пратка, която е преминала контрол за сигурност, е била манипулирана по отношение на нейната цялост или не е била защитена от неправомерни действия след провеждане на контрола, тя се подлага на проверка от пълноправен контрольор, преди да бъде натоварена на въздухоплавателното средство.

6.1.3.

Лице, на което е предоставен достъп без придружител до въздушен товар или въздушна пощенска пратка, разпознаваеми като такива, които са били подложени на необходимия контрол за сигурност, трябва да е преминало успешно цялостна проверка или проверка преди назначаване на работа, в съответствие с точка 11.1.

6.2.1.1.

При извършване на проверка на товари или поща:

6.2.1.2.

Когато проверяващият не може да се убеди в достатъчна степен, че в пратката не се съдържат забранени предмети, пратката не се приема или тя преминава повторна проверка, за да се убеди проверяващият, че в нея няма забранени предмети.

6.2.1.3.

Проверката на товари и поща е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

6.3.1.1.

Пълноправните контрольори се одобряват от компетентния орган.

Одобрението за пълноправен контрольор се отнася до конкретен обект.

Всеки субект, който извършва контрол за сигурност, както е посочено в точка 6.3.2, трябва да е одобрен като пълноправен контрольор. Тук се включват и доставчиците на логистични услуги на трети страни, които отговарят за интегрирани услуги по складиране и транспорт, въздушните превозвачи и операторите по наземно обслужване.

Пълноправният контрольор може да възложи на подизпълнител:

6.3.1.2.

Компетентният орган на всяка държава-членка определя в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, отговорностите по прилагането на следната процедура за одобрение на пълноправните контрольори:

6.3.1.3.

Пълноправният контрольор назначава най-малко едно лице на всеки обект, което да отговаря за прилагането на представената програма за сигурност. Това лице трябва да е преминало успешно цялостната проверка в съответствие с точка 11.1.

6.3.1.4.

Статутът на пълноправния контрольор се подновява през равни интервали от време, които не надвишават 5 години. Това включва проверка на място, за да се прецени дали пълноправният контрольор все още отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане.

Инспекцията на обектите на пълноправния контрольор от страна на компетентния орган в съответствие с неговата национална програма за контрол на качеството може да се счита за проверка на място, при условие че тя обхваща всички изисквания, необходими за даване на одобрение.

6.3.1.5.

Ако компетентният орган не е убеден, че пълноправният контрольор все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане, той отнема предоставения статут на пълноправен контрольор за конкретния обект или обекти.

Непосредствено след отнемането на статута и при всички случаи в рамките на 24 часа компетентният орган осигурява отразяването на промяната в статута на контрольора в „База от данни на ЕО относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи“.

6.3.1.6.

Без да се засяга правото на всяка държава-членка да прилага по-строги мерки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008, пълноправният контрольор, одобрен в съответствие с точка 6.3, се признава за такъв във всички държави-членки.

6.3.1.7.

Изискванията на точка 6.3.1, с изключение на 6.3.1.2, буква г), не се прилагат, когато самият компетентен орган трябва да бъде одобрен като пълноправен контрольор.

6.3.2.1.

При приемането на всяка пратка пълноправният контрольор установява дали субектът, от който получава пратката, е пълноправен контрольор, познат изпращач, регистриран изпращач или не попада в тези категории.

6.3.2.2.

Лицето, което доставя пратката на пълноправния контрольор или на въздушния превозвач, представя идентификационна карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС или друг документ, който съдържа негова/нейна снимка и който е издаден или признат от националния орган. Картата или документът се използват за установяване на самоличността на лицето, което доставя пратката.

6.3.2.3.

При приемане на пратки, които не са преминали всички необходими видове контрол за сигурност, пълноправният контрольор гарантира, че те са проверени в съответствие с точка 6.2.

6.3.2.4.

След извършването на контрола за сигурност, посочен в точки 6.3.2.1—6.3.2.3 от настоящия регламент и точка 6.3 от отделно решение на Комисията, пълноправният контрольор гарантира, че:

6.3.2.5.

След извършването на посочения в точки 6.3.2.1—6.3.2.4 от настоящия регламент контрол за сигурност пълноправният контрольор гарантира, че всяка пратка, предложена на въздушен превозвач или на друг пълноправен контрольор, е придружена от съответната документация — под формата на въздушна товарителница или на отделна декларация, в електронен формат или попълнена на ръка.

6.3.2.6.

Документацията е на разположение за инспекции от страна на компетентния орган по всяко време, преди пратката да бъде натоварена на въздухоплавателното средство, и съдържа следната информация:

6.3.2.7.

В случай на консолидирани пратки изискванията на точка 6.3.2.6, букви в), д), е) и ж) се считат за изпълнени, при условие че пълноправният контрольор може да определи естеството на съдържанието, причината за определяне на статута по отношение на сигурността и/или името на лицето, определило статута по отношение на сигурността, както и съответно датата и часа на определяне, посредством проверимо одитно проследяване, по всяко време преди пратката да бъде натоварена на въздухоплавателното средство и след това за времетраенето на полета или за 24 часа — за този от двата периода, който е по-дълъг.

6.3.2.8.

При приемане на пратки, които не са преминали всички необходими видове контрол за сигурност, пълноправният контрольор може да реши да не прилага контрола за сигурност, посочен в точка 6.3.2, а да предаде пратките на друг пълноправен контрольор, който да осигури прилагането на този контрол за сигурност.

Контролът за сигурност, който се прилага от пълноправния контрольор, е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

6.4.1.1.

Познатите изпращачи се одобряват от компетентния орган.

Одобрението за познат изпращач се отнася до конкретен обект.

6.4.1.2.

Компетентният орган на всяка държава-членка определя в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, отговорностите по прилагането на следната процедура за одобрение на познатите изпращачи:

6.4.1.3.

Познатият изпращач назначава най-малко едно лице на всеки обект, което да отговаря за прилагането и надзора над изпълнението на контрола за сигурност на посочения обект. Това лице трябва да е преминало успешно цялостна проверка.

6.4.1.4.

Статутът на познатия изпращач се подновява през равни интервали от време, които не надвишават 5 години. Това включва проверка на място, за да се прецени дали познатият изпращач все още отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане.

Инспекцията на обектите на познатия изпращач от страна на компетентния орган в съответствие с неговата национална програма за контрол на качеството може да се счита за проверка на място, при условие че тя включва всички области, посочени в контролния списък от притурка 6-В.

6.4.1.5.

Ако компетентният орган вече не е убеден, че познатият изпращач все още спазва изискванията на Регламент (ЕО) № 300/2008 и на актовете по неговото прилагане, той отнема предоставения статут на познат изпращач за конкретния обект или обекти.

Непосредствено след отнемането на статута и при всички случаи в рамките на 24 часа компетентният орган осигурява отразяването на промяната в статута на изпращача в „База от данни на ЕО относно пълноправните контрольори и познатите изпращачи“.

6.4.1.6.

Без да се засяга правото на всяка държава-членка да прилага по-строги мерки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008, познатият изпращач, одобрен в съответствие с точка 6.4, се признава във всички държави-членки.

Познатите изпращачи, одобрени съгласно точка 6.4.1.2, буква г), са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в точка 6.4 от отделно решение на Комисията.

6.4.2.1.

Познатият изпращач гарантира, че:

Ако по някаква причина този контрол за сигурност не е извършен за определена пратка или ако пратката не пристига от познат изпращач за негова сметка, познатият изпращач посочва ясно това на пълноправния контрольор, за да може да бъде приложена точка 6.3.2.3.

6.4.2.2.

Познатият изпращач приема, че пратки, за които е извършен съответният контрол за сигурност, са проверени в съответствие с точка 6.2.1.

6.5.1.

Регистрираните изпращачи се определят от пълноправните контрольори.

6.5.2.

При определянето на регистриран изпращач се прилага следната процедура:

6.5.3.

Пълноправният контрольор поддържа база данни с информацията по точка 6.5.2, буква в). Базата данни е на разположение за инспекции от страна на компетентния орган.

6.5.4.

Ако регистрираният изпращач не е извършвал регистрирана дейност, свързана с въздушен превоз на товари и поща, за период от 2 години, статутът му на регистриран изпращач се прекратява.

6.5.5.

Ако компетентният орган или пълноправният контрольор вече не е убеден, че регистрираният изпращач все още спазва инструкциите, включени в притурка 6-Г, той отнема незабавно предоставения статут на регистриран изпращач.

6.5.6.

Ако по някаква причина контролът за сигурност, посочен в „Инструкции за сигурност на въздухоплаването за регистрираните изпращачи“, не е извършен за определена пратка или ако пратката не пристига от регистриран изпращач за негова сметка, регистрираният изпращач посочва ясно това на пълноправния контрольор, за да може да бъде приложена точка 6.3.2.3.

6.6.1.1.

За да бъде гарантирана по време на транспортиране защитата от неправомерни действия на пратките, преминали необходимия контрол за сигурност:

6.6.1.2.

Изискванията съгласно точка 6.6.1.1, букви б), в) и г) не се прилагат при транспортиране в зоната на съоръженията за излитане и кацане.

6.6.2.1.

Товари и пощенски пратки, намиращи се в критична част, се считат за защитени от неправомерни действия.

6.6.2.2.

Товари и пощенски пратки, намиращи се в част, която не е критична, се считат за защитени от неправомерни действия, при условие че:

—

доколкото ми е известно, информацията, съдържаща се в програмата за сигурност на дружеството, е вярна и точна,

—

всички практики и процедури, предвидени в тази програма за сигурност, ще бъдат прилагани и поддържани във всички обекти, обхванати от програмата,

—

тази програма за сигурност ще бъде коригирана и адаптирана с оглед спазване на всички съответни бъдещи промени в законодателството на ЕО, освен ако [име на дружеството] информира [име на компетентния орган], че повече не желае да работи като пълноправен контрольор,

—

[име на дружеството] информира писмено [име на компетентния орган] относно:

—

с оглед гарантиране на спазването на съответното законодателство на ЕО [име на дружеството] ще оказва пълно съдействие при всички инспекции, според случая, и ще предоставя достъп до всички документи, ако инспекторите изискат това,

—

[име на дружеството] ще информира [име на компетентния орган] относно всички сериозни нарушения във връзка със сигурността, както и относно всички съмнителни обстоятелства, които биха могли да имат отношение към сигурността на въздушния товар или въздушната поща, по-специално относно всеки опит да бъдат укрити забранени предмети в пратките,

—

[име на дружеството] гарантира, че всички служители, които имат отношение към тези въпроси, преминават подходящо обучение и разбират своите отговорности във връзка със сигурността, съгласно програмата за сигурност на дружеството, и

—

[име на дружеството] ще информира [име на компетентния орган] относно:

а)

пратките се запечатват преди транспортиране; и

б)

декларацията на превозвача, включена в притурка 6-Д, се попълва от превозвача, който извършва превоза от името на регистрирания изпращач.

а)

те са отделени от пратките, произхождащи от него; и

б)

произходът е указан ясно върху пратката или в съпровождащата документация.

—

[име на дружеството] спазва настоящите „Инструкции за сигурност на въздухоплаването за регистрираните изпращачи“,

—

[име на дружеството] гарантира, че служителите, които имат достъп до въздушни товари/въздушна поща, са запознати с тези инструкции,

—

[име на дружеството] съхранява на сигурно място въздушните товари/въздушната поща до предаването им на пълноправния контрольор,

—

[име на дружеството] приема, че пратките може да бъдат подлагани на контрол за сигурност, включително на проверки със специализирано оборудване, и

—

[име на дружеството] приема внезапни инспекции в своите помещения от страна на компетентния орган на държавата-членка, в която се намира, с цел извършване на оценка дали [име на дружеството] спазва настоящите инструкции.

—

всички служители, които транспортират въпросните въздушни товари/въздушна поща, са преминали курс на обучение по сигурност,

—

всички наети служители, имащи достъп до въздушни товари/въздушна поща, преминават проверка. Тази проверка включва поне проверка на самоличността (ако е възможно, посредством карта за самоличност със снимка, свидетелство за управление на МПС или паспорт) и проверка на автобиографията и/или представените препоръки,

—

багажните отделения на превозните средства се запечатват или заключват. Покритите с покривала превозни средства са обезопасени с TIR въжета. Товарната платформа на откритите превозни средства се държи под наблюдение при превоз на въздушни товари,

—

непосредствено преди товарене се извършва претърсване на багажното отделение и се осигурява пълнота на претърсването до приключване на натоварването,

—

всеки водач на превозно средство носи идентификационна карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС или друг документ, в който има снимка на лицето и който е издаден или признат от националните органи,

—

водачите не могат да спират извънредно между момента на натоварване и на доставка. Ако това е неизбежно, при завръщането си водачът проверява сигурността на товара и целостта на средствата за заключване и/или запечатване. Ако водачът открие доказателства за намеса, той уведомява прекия си началник, а въздушният товар/пощенска пратка не се доставя без уведомление при доставка,

—

транспортът не може да се възлага на трета страна като подизпълнител, освен ако въпросната трета страна е подписала споразумение за превоз с [същото име както по-горе на пълноправен контрольор/познат изпращач/регистриран изпращач, или компетентен орган, който е одобрил или сертифицирал превозвача], и

—

никакви други услуги (като например съхранение) не могат да се възлагат на трета страна като подизпълнител, освен ако последната е пълноправен контрольор или субект, одобрен или сертифициран и включен в списъка на компетентния орган за предоставяне на съответната услуга.

7.1.1.

Преди да бъдат натоварени в товарния отсек на въздухоплавателното средство, пощата и материалите на въздушния превозвач се проверяват и защитават в съответствие с глава 5 или преминават през контрол за сигурност и се защитават в съответствие с глава 6.

7.1.2.

Преди да бъдат натоварени в която и да е част на въздухоплавателното средство, различна от товарния отсек, пощата и материалите на въздушния превозвач се проверяват и защитават в съответствие с разпоредбите за ръчния багаж в глава 4.

7.1.3.

Пощата и материалите на въздушния превозвач, които трябва да бъдат натоварени на борда на въздухоплавателното средство, са предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

7.2.1.

Материали на въздушния превозвач, използвани за обработка на пътници и багажи, които биха могли да бъдат използвани за компрометиране на сигурността на въздухоплаването, трябва да бъдат защитени или държани под наблюдение с цел предотвратяване на неразрешен достъп.

Саморегистрацията и осъществимите услуги по интернет, разрешени за използване от пътниците, се смятат за форма на разрешен достъп до такива материали.

7.2.2.

Бракувани материали, които биха могли да бъдат използвани за улесняване на неразрешен достъп или за преместване на багаж в зони с ограничен достъп или на борда на въздухоплавателното средство, се унищожават или обявяват за невалидни.

7.2.3.

Системите за контрол при заминаване и системите за регистрация на пътниците се управляват така, че да бъде предотвратен достъпът на неоправомощени лица.

Саморегистрацията, разрешена за използване от пътниците, се смята за форма на разрешен достъп до такива системи.

8.0.1.

Освен ако е посочено друго, органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, носещ отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантират прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

8.0.2.

За целите на настоящата глава „стоки, предназначени за полета“ са всички артикули, предвидени да бъдат взети на борда на въздухоплавателното средство за използване, консумация или закупуване от страна на пътниците или екипажа по време на полета, които не са:

За целите на настоящата глава под „пълноправен доставчик на стоки, предназначени за полета“ се разбира доставчик, чиито процедури съответстват на общи правила и стандарти за сигурност, достатъчни за извършването на доставки на стоки, предназначени за полета, директно на борда на въздухоплавателно средство.

За целите на настоящата глава под „познат доставчик на стоки, предназначени за полета“ се разбира доставчик, чиито процедури съответстват на общи правила и стандарти за сигурност, достатъчни за извършването на доставки на стоки, предназначени за полета, за въздушен превозвач или за пълноправен доставчик, но не директно на борда на въздухоплавателно средство.

8.0.3.

Стоките се считат за такива, предназначени за полета, от момента, в който те са разпознаваеми като стоки, които ще бъдат взети на борда на въздухоплавателното средство, за да бъдат използвани, консумирани или закупени от пътниците или екипажа по време на полета.

8.1.1.1.

Стоките, предназначени за полета, преминават проверка, преди да бъдат внесени в зона с ограничен достъп, освен ако:

8.1.1.2.

Всички стоки, предназначени за полета, които са получени от пълноправен доставчик или от познат доставчик, за които са налице признаци за нарушаване на целостта или за които има основания да се счита, че не са били защитени от неправомерни действия след извършване на контрола, трябва да бъдат проверени.

8.1.1.3.

Контролът за сигурност на стоките, предназначени за полета, е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

8.1.2.1.

Средствата или методите, прилагани при извършване на проверка на стоките, предназначени за полета, отчитат естеството на стоките и отговарят на стандарт, който е достатъчно висок, за да гарантира, че в стоките няма укрити забранени предмети.

8.1.2.2.

Проверката на стоките, предназначени за полета, е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

8.1.3.1.

Пълноправните доставчици се одобряват от компетентния орган.

Одобрението за пълноправен доставчик се отнася до конкретен обект.

Всеки субект, който осигурява контрол за сигурност, посочен в точка 8.1.5, и доставя стоки, предназначени за полета, директно на борда на въздухоплавателното средство, трябва да бъде одобрен като пълноправен доставчик. Това не се прилага за въздушен превозвач, който сам прилага въпросния контрол за сигурност и доставя стоки единствено до собствените си въздухоплавателни средства.

8.1.3.2.

Компетентният орган на всяка държава-членка определя в своята национална програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, отговорностите по прилагането на следната процедура за одобрение на пълноправните доставчици:

8.1.3.3.

Статутът на пълноправния доставчик се подновява през равни интервали от време, които не надвишават 5 години. Това включва проверка на място, за да се прецени дали пълноправният доставчик все още отговаря на изискванията на точка 8.1.5.

Инспекцията на обектите на пълноправния доставчик от страна на компетентния орган в съответствие с неговата национална програма за контрол на качеството може да се счита за проверка на място, при условие че тя включва всички изисквания на точка 8.1.5.

8.1.3.4.

Ако компетентният орган не е убеден, че пълноправният доставчик все още спазва изискванията на точка 8.1.5, той отнема предоставения статут на пълноправен доставчик за конкретните обекти.

8.1.3.5.

Без да се засяга правото на всяка държава-членка да прилага по-строги мерки в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 300/2008, пълноправният доставчик, одобрен в съответствие с точка 8.1.3, се признава във всички държави-членки.

8.1.4.1.

Всеки субект, който осигурява контрол за сигурност, посочен в точка 8.1.5.1, и доставя стоки, предназначени за полета, но не директно на борда на въздухоплавателното средство, трябва да бъде определен като познат доставчик от дружеството, за което той извършва доставки. Това не се отнася за пълноправните доставчици.

8.1.4.2.

За да бъде определен за познат доставчик, субектът подава „Декларация за поемане на ангажименти — познат доставчик на стоки, предназначени за полета“, включена в притурка 8-Б, до всяко дружество, за което той извършва доставки. Декларацията се подписва от законния представител или от лицето, което отговаря за сигурността.

Подписаната декларация се съхранява от дружеството, за което познатият доставчик извършва доставки, като средство за потвърждение.

8.1.4.3.

Ако за период от 2 години не са извършени доставки, статутът на познатия доставчик се прекратява.

8.1.4.4.

Ако компетентният орган или дружеството, за което познатият доставчик извършва доставки, вече не е убеден/о, че познатият доставчик все още спазва изискванията на точка 8.1.5.1, съответното дружество отнема предоставения статут на познат доставчик.

8.1.5.1.

Въздушният превозвач, пълноправният доставчик и познатият доставчик на стоки, предназначени за полета:

Буква д) не се прилага по време на превоз в зоната на съоръженията за излитане и кацане.

8.1.5.2.

Контролът за сигурност, който трябва да бъде прилаган от въздушни превозвачи и пълноправни доставчици, е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

—

доколкото ми е известно, информацията, съдържаща се в програмата за сигурност на дружеството, е вярна и точна,

—

всички практики и процедури, предвидени в тази програма за сигурност, ще бъдат прилагани и поддържани във всички обекти, обхванати от програмата,

—

тази програма за сигурност ще бъде коригирана и адаптирана с оглед спазване на всички съответни бъдещи промени в законодателството на ЕО, освен ако [име на дружеството] информира [име на компетентния орган], че повече не желае да доставя стоки, предназначени за полета, директно на борда на въздухоплавателното средство (т.е. не желае повече да работи като пълноправен доставчик),

—

[име на дружеството] ще информира писмено [име на компетентния орган] относно:

—

с оглед гарантиране на спазването на съответното законодателство на ЕО [име на дружеството] ще оказва пълно съдействие при всички инспекции, според случая, и ще предоставя достъп до всички документи, ако инспекторите изискат това,

—

[име на дружеството] ще информира [име на компетентния орган] относно всички сериозни нарушения във връзка със сигурността, както и всички съмнителни обстоятелства, които биха могли да имат отношение към стоките, предназначени за полета, по-специално относно всеки опит да бъдат укрити забранени предмети в доставките,

—

[име на дружеството] гарантира, че целият персонал, който има отношение към тези въпроси, преминава подходящо обучение и разбира своите отговорности във връзка със сигурността, съгласно програмата за сигурност на дружеството, и

—

[име на дружеството] ще информира [име на компетентния орган] относно:

—

[име на дружеството] спазва изискванията на законодателството на ЕО,

—

с оглед гарантиране на спазването на съответното законодателство на ЕО [име на дружеството] ще оказва пълно съдействие при всички инспекции, според случая, и ще предоставя достъп до всички документи, ако инспекторите изискат това,

—

[име на дружеството] ще информира [въздушния превозвач или пълноправния доставчик, на който то доставя стоки, предназначени за полета] относно всички сериозни нарушения във връзка със сигурността, както и всички съмнителни обстоятелства, които биха могли да имат отношение към стоките, предназначени за полета, по-специално относно всеки опит да бъдат укрити забранени предмети в доставките,

—

[име на дружеството] гарантира, че всички служители, които имат отношение към тези въпроси, преминават подходящо обучение и разбират своите отговорности във връзка със сигурността, и

—

[име на дружеството] ще информира [въздушния превозвач или пълноправния доставчик, на който то доставя стоки, предназначени за полета] относно:

9.0.1.

Освен ако е посочено друго или ако извършването на проверка се осигурява от орган или субект, летищният оператор гарантира прилагането на предвидените в настоящата глава мерки.

9.0.2.

За целите на настоящата глава:

9.0.3.

Стоките се считат за стоки, предназначени за летището, от момента, в който те са разпознаваеми като стоки за продажба, употреба или поддържане в наличност в зоните с ограничен достъп на летищата.

9.1.1.1.

Стоките, предназначени за летището, се подлагат на проверка, преди да бъдат допуснати до зони с ограничен достъп, освен ако е извършен контрол за сигурност на доставката от познат доставчик и доставката е била защитена от неправомерни действия в периода между извършването на контрола и внасянето ѝ в зона с ограничен достъп.

9.1.1.2.

Стоките, предназначени за летището, които произхождат от зона с ограничен достъп, могат да бъдат освободени от контрол за сигурност.

9.1.1.3.

Всички стоки, предназначени за летището, които са получени от познат доставчик, за които са налице признаци за нарушаване на целостта, или за които има основания да се счита, че не са били защитени от неправомерни действия след извършване на контрола, преминават проверка.

9.1.1.4.

При доставка в пункт в зоната с ограничен достъп, се провежда оглед на стоките, предназначени за летището, от служителите в пункта, за да се гарантира, че липсват признаци за нарушаване на целостта.

9.1.2.1.

Средствата или методите, прилагани при извършване на проверка на стоките, предназначени за летището, отчитат естеството на стоките и отговарят на стандарт, който е достатъчно висок, за да гарантира, че в стоките няма укрити забранени предмети.

9.1.2.2.

Проверката на стоките, предназначени за летището, е предмет и на допълнителните разпоредби, предвидени в отделно решение на Комисията.

9.1.3.1.

Всеки субект, който осигурява контрол за сигурност, посочен в точка 9.1.4, и доставя стоки, предназначени за летището, трябва да бъде определен от летищния оператор за познат доставчик.

9.1.3.2.

За да бъде определен за познат доставчик, субектът подава „Декларация за поемане на ангажименти — познат доставчик на стоки, предназначени за летището“, включена в притурка 9-А до летищния оператор. Декларацията се подписва от законния представител или от лицето, което отговаря за сигурността.

Подписаната декларация се съхранява от летищния оператор като средство за потвърждение.

9.1.3.3.

Ако за период от 2 години не са извършени доставки, статутът на познатия доставчик се прекратява.

9.1.3.4.

Ако компетентният орган или летищният оператор вече не е убеден, че познатият доставчик все още спазва изискванията на точка 9.1.4, летищният оператор отнема предоставения статут на познат доставчик.

а)

назначава лице, което да отговоря за сигурността в дружеството; и

б)

гарантира, че лицата, които имат достъп до стоките, предназначени за летищата, са преминали курс на обучение по сигурност, преди да получат достъп до тези стоки; и

в)

предотвратява неразрешения достъп до своите помещения и до стоките, предназначени за летищата; и

г)

може да гарантира в приемлива степен, че в стоките, предназначени за летищата, не са укрити забранени предмети; и

д)

използва пломби, възможното нарушаване на чиято цялост да е ясно установимо, за запечатване на всички превозни средства и/или контейнери, превозващи стоки, или осигурява физическа защита за същите.

—

[име на дружеството] спазва изискванията на законодателството на ЕО,

—

с оглед гарантиране на спазването на съответното законодателство на ЕО [име на дружеството] ще оказва пълно съдействие при всички инспекции, според случая, и ще предоставя достъп до всички документи, ако инспекторите изискат това,

—

[име на дружеството] ще информира [име на компетентния орган и летищен оператор] относно всички сериозни нарушения във връзка със сигурността, както и всички съмнителни обстоятелства, които биха могли да имат отношение към стоките, предназначени за летищата, по-специално относно всеки опит да бъдат укрити забранени предмети в доставките,

—

[име на дружеството] гарантира, че всички служители, които имат отношение към тези въпроси, преминават подходящо обучение и разбират своите отговорности във връзка със сигурността, и

—

[име на дружеството] ще информира [летищен оператор] относно:

11.0.1.

Органът, летищният оператор, въздушният превозвач или субектът, назначаващ лица, които прилагат или са отговорни за прилагането на мерки, за които той носи отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, гарантира, че въпросните лица отговарят на стандартите, предвидени в настоящата глава.

11.0.2.

За целите на настоящата глава „сертифициране“ означава официална оценка и потвърждение от или от името на компетентния орган, която показва, че лицето е преминало успешно съответното обучение и притежава необходимата компетентност, за да изпълнява задоволително възложените му функции.

11.0.3.

За целите на настоящата глава „държава на пребиваване“ означава всяка страна, в която лицето е живяло непрекъснато за срок от 6 или повече месеца, а под „празнота“ в образователните занимания или в трудовата заетост се разбира всеки период над 28 дни.

11.0.4.

Познанията, придобити от лицето преди неговото назначаване, могат да бъдат взети предвид при оценяване на потребностите от обучение съгласно настоящия раздел.

11.1.1.

Лицата, наети да осъществяват или да отговарят за осъществяването на проверки, контрол на достъпа или друг вид контрол за сигурност в зоните с ограничен достъп, трябва да са преминали успешно цялостна проверка.

11.1.2.

Лицата, наети да осъществяват или да отговарят за осъществяването на проверки, контрол на достъпа или друг вид контрол за сигурност в зони, различни от зоните с ограничен достъп, трябва да са преминали успешно цялостна проверка или проверка преди назначаване на работа. Освен ако е предвидено друго в настоящия регламент, дали да се извърши цялостна проверка или проверка преди назначаване на работа се определя от компетентния орган в съответствие с приложимите национални правила.

11.1.3.

В съответствие с общностните и националните правила цялостната проверка включва поне следното:

11.1.4.

В съответствие с общностните и националните правила проверката преди назначаване на работа включва:

11.1.5.

Цялостните проверки или проверките преди назначаване на работа трябва да са приключили, преди лицето да премине каквото и да е обучение по сигурността, свързано с достъп до информация, която е недостъпна за широката общественост.

11.1.6.

Процедурата по наемане за всички лица, наемани съгласно точки 11.1.1 и 11.1.2, включва поне писмено заявление за назначаване и събеседване, чиято цел е да се придобие първоначална представа за възможностите и способностите на лицата.

11.1.7.

Лицата, наемани да осъществяват контрол за сигурност, трябва да притежават психическите и физическите възможности и способности, необходими за ефикасно изпълнение на определените им задачи, както и да разбират естеството на тези изисквания от началото на процедурата по наемането им.

Тези възможности и способности се оценяват по време на процедурата по наемане, както и преди изтичане на изпитателния срок.

11.1.8.

Данните от процедурата по наемане, включително резултатите от всички проведени тестове за оценка, се съхраняват за всички лица, наети съгласно точки 11.1.1 и 11.1.2, поне за периода на валидност на договорите им.

11.2.1.1.

Лицата трябва да са преминали успешно съответното обучение, преди да получат разрешение да осъществяват самостоятелно контрол за сигурност.

11.2.1.2.

Обучението на лицата, които изпълняват задачите, посочени в точки 11.2.3.1—11.2.3.5 и точка 11.2.4, включва теоретични и практически елементи, както и обучение в процеса на работа.

11.2.1.3.

Съдържанието на курсовете за обучение се определя или одобрява от компетентния орган, преди:

Компютърно-базираното обучение може да се осъществява със или без помощта на инструктор.

11.2.1.4.

Данните за обучението на всички лица се съхраняват поне за периода на валидност на договорите им.

а)

познаване на предишни случаи на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване, на терористични актове и настоящи заплахи;

б)

познаване на правната рамка в областта на сигурността на въздухоплаването;

в)

познаване на целите и организацията в областта на сигурността на въздухоплаването, включително задълженията и отговорностите на лицата, които осъществяват контрол за сигурност;

г)

познаване на процедурите за контрол на достъпа;

д)

познаване на използваните на летището системи за достъп с пропуски/идентификационни карти;

е)

познаване на процедурите за нарочна проверка на лица, както и обстоятелствата, при които лица се подлагат на нарочна проверка или за тях се съобщава;

ж)

познаване на процедурите за съобщаване на събития;

з)

способност за разпознаване на забранени предмети;

и)

способност за правилна реакция при инциденти, свързани със сигурността;

й)

разбиране как човешкото поведение и реакции могат да окажат въздействие върху сигурността; и

к)

способност да се комуникира ясно и уверено.

11.2.3.1.

Специализираното обучение на лицата, извършващи проверка на лица, ръчен багаж, пренасяни предмети и регистриран багаж, дава следните познания:

11.2.3.2.

Обучението на лицата, извършващи проверка на товари и поща, дава следните познания:

11.2.3.3.

Обучението на лицата, извършващи проверка на поща и материали на въздушния превозвач, на стоки, предназначени за полета, и на стоки, предназначени за летищата, дава следните познания:

11.2.3.4.

Специализираното обучение на лицата, извършващи проверка на превозни средства, дава следните познания:

11.2.3.5.

Специализираното обучение на лица, извършващи контрол на достъпа на летищата, както и наблюдение и патрулиране, дава следните познания:

11.2.3.6.

Обучението на лицата, извършващи претърсване за сигурност на въздухоплавателните средства, дава следните познания:

11.2.3.7.

Обучението на лицата, осигуряващи защита на въздухоплавателните средства, дава следните познания:

11.2.3.8.

Обучението на лицата, извършващи съпоставяне на багажа, дава следните познания:

11.2.3.9.

Обучението на лицата, осъществяващи контрол за сигурност, различен от проверка, по отношение на товари и поща, или които имат достъп до въздушни товари или въздушна поща, разпознаваеми като такива, дава следните познания:

11.2.3.10.

Обучението на лицата, осъществяващи контрол за сигурност, различен от проверка, на поща и материали на въздушния превозвач, на стоки, предназначени за полета, и на стоки, предназначени за летищата, дава следните познания:

а)

познаване на съответните правни изисквания и как те да бъдат изпълнени;

б)

познаване на задачите по упражняване на надзор;

в)

познаване на вътрешния контрол на качеството;

г)

способност за правилна реакция при откриване на забранени предмети;

д)

познаване на процедурите за реагиране при извънредни обстоятелства;

е)

способност за предоставяне на наставничество и обучение в процеса на работа, както и за мотивиране на другите;

и, когато определените за лицето задачи изискват:

ж)

познания по управление на конфликти; и

з)

познаване на възможностите и ограниченията на оборудването за сигурност или на използваните методи за проверка.

а)

познаване на съответните правни изисквания и как те да бъдат изпълнени;

б)

познаване на контрола на качеството на вътрешно, национално, общностно и международно равнище;

в)

способност за мотивиране на другите;

г)

познаване на възможностите и ограниченията на оборудването за сигурност или на използваните методи за проверка.

11.2.6.1.

Лица, които не са пътници, за които се изисква достъп без придружител до зони с ограничен достъп и не попадат в обхвата на точки 11.2.3—11.2.5 и 11.5, преминават курс на обучение по сигурност, преди да им бъде издадено разрешение за достъп без придружител до зони с ограничен достъп.

11.2.6.2.

Обучението по сигурност дава следните познания:

11.2.6.3.

Всяко лице, което преминава курс на обучение по сигурност, трябва да демонстрира познания по всички въпроси, обхванати от точка 11.2.6.2, преди да му бъде издадено разрешение за достъп без придружител до зони с органичен достъп.

11.3.1.

Лицата, изпълняващи задачите, изброени в точки 11.2.3.1—11.2.3.5, преминават:

11.3.2.

Лицата, които работят с рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), преминават стандартизиран тест за разпознаване на изображения като част от процедурата на тяхното първоначално сертифициране или одобрение.

11.3.3.

Процедурата по повторно сертифициране или повторно одобрение на лицата, които работят с рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), включва както стандартизиран тест за разпознаване на изображения, така и оценка на оперативната дейност.

11.3.4.

Ако лицето не премине успешно процедурата по повторно сертифициране или одобрение в разумен срок, който обикновено не надхвърля 3 месеца, неговите правомощия във връзка със сигурността се отнемат.

11.3.5.

Данните относно сертифицирането или одобрението за всички лица, преминали съответно процедура по сертифициране или одобрение, се съхраняват поне за периода на валидност на договорите им.

11.4.1.

Лицата, които работят с рентгеново оборудване или система за откриване на експлозив (EDS), преминават периодично обучение, състоящо се от обучение за разпознаване на изображения и тест. То се осъществява под формата на:

Резултатите от теста се предоставят на лицето и се съхраняват, като може да бъдат взети предвид при процедурата по повторно сертифициране или одобрение.

При обучението в зала и/или компютърно-базираното обучение лицата преминават обучение за разпознаване на изображения и тест с продължителност поне 6 часа на всеки период от 6 месеца. Използва се набор от изображения, съдържащ поне 1 000 изображения и поне 250 различни опасни предмета, включително изображения на съставни части на опасни предмети, а всеки предмет е представен в множество различни положения. По време на обучението и теста от този набор се избират изображения по непредвидим начин.

За обучението по TIP в процеса на работа се използва набор от изображения, съдържащ поне 6 000 изображения на поне 1 500 различни опасни предмета, включително изображения на съставни части на опасни предмети, а всеки предмет е представен в множество различни положения.

11.4.2.

Лицата, изпълняващи задачите, изброени в точка 11.2, различни от посочените в точка 11.4.1, преминават периодично обучение при честота, която е достатъчна да гарантира поддържане на притежаваната компетентност, както и придобиване на такава, отчитаща развитието в областта на сигурността.

Периодичното обучение се провежда:

Изискванията съгласно буква а) не се прилагат за уменията, придобити по време на специализирано обучение, които повече не са необходими при изпълнение на определените за лицето задачи.

11.4.3.

Данните за периодичното обучение на всички лица се съхраняват поне за периода на валидност на договорите им.

11.5.1.

Компетентният орган поддържа или има достъп до списък на сертифицирани инструктори и, ако е уместно, независими валидатори, които отговарят на изискванията, посочени в точка 11.5.2, 11.5.3 или 11.5.4.

11.5.2.

Инструкторите и независимите валидатори трябва да са преминали успешно цялостна проверка в съответствие с точка 11.1.3, както и да представят доказателства за съответните квалификации или познания. Независимите валидатори трябва да са без никакви договорни или парични задължения към летищните оператори, въздушните превозвачи или субектите, които те са наети да наблюдават.

11.5.3.

Инструкторите, които са били наети или са предоставяли обучение, посочено в настоящия регламент, преди неговото влизане в сила, трябва да докажат на компетентния орган поне следното:

11.5.4.

Независимите валидатори, които са били наети, преди настоящият регламент да влезе в сила, трябва да докажат на компетентния орган поне следното:

11.5.5.

За да бъде сертифицирано едно лице като инструктор, който има квалификация да провежда обучение съгласно посоченото в точки 11.2.3.1—11.2.3.5, 11.2.4 и 11.2.5, то трябва да познава работната среда в съответната област на сигурност на въздухоплаването, както и да притежава квалификация и умения в следните области:

11.5.6.

За да бъде сертифицирано едно лице като независим валидатор, то трябва да познава работната среда в съответната област на сигурност на въздухоплаването, както и да притежава умения в следните области:

11.5.7.

Компетентният орган осигурява обучение за инструкторите и независимите валидатори или одобрява и поддържа списък с подходящи курсове за обучение по сигурността. Компетентният орган гарантира, че инструкторите и независимите валидатори се обучават редовно или получават информация относно новостите в съответните области.

11.5.8.

Когато компетентният орган вече не е убеден, че обучението, провеждано от квалифициран инструктор, дава умения в съответните области, той отнема одобрението за курса или гарантира, че инструкторът е отстранен временно от списъка на квалифицираните инструктори или е заличен от същия, според случая.

12.0.1.

Органът, операторът или субектът, който използва оборудване за прилагане на мерки, за които той носи отговорност съгласно националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, както е посочено в член 10 от Регламент (ЕО) № 300/2008, предприема разумни стъпки, за да гарантира, че въпросното оборудване отговаря на стандартите, предвидени в настоящата глава.

Информацията, класифицирана съгласно Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (3), се предоставя от компетентния орган на производителите, които е необходимо да са запознати с нея.

12.0.2.

Извършват се рутинни тестове на оборудването за сигурност.