3.1.1.3.1

Защитната конструкция трябва да съответства на характеристиките на серийното производство. Тя се закрепва в съответствие с препоръките на производителя към един от тракторите, за които е конструирана.

Забележка: при статично изпитване на якост не се изисква комплектуван трактор; същевременно защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, представляват действащо съоръжение, наричано по-долу „монтажен възел“.

3.1.1.3.2

Както при статичното, така и при динамичното изпитване комплектуваният трактор (или монтажният възел) трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или които могат да са необходими за изпитването на якост.

Компоненти, които могат да създадат опасност в свободната зона, също трябва да се монтират на трактора (или на монтажния възел), така че да могат да се проверят и да се установи дали са изпълнени условията за приемане по 3.1.3. Всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително средствата за защита от метеорологичните фактори, трябва да бъдат доставени или описани в чертежи.

3.1.1.3.3

При изпитванията на якост всички панели и демонтируеми неструктурни компоненти трябва да бъдат демонтирани, така че да не могат да допринасят за подобряване на якостните качества на защитната конструкция.

3.1.1.3.4

Широчината на колеята трябва да бъде регулирана, така че доколкото е възможно, защитната конструкция да не бъде подкрепяна от гумите по време на изпитванията на якост. Ако изпитванията се извършват в съответствие с процедурата за статично изпитване, колелата могат да бъдат свалени.

1.

Удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията (вж. 3.2.1.1.1 и 3.2.2.1.1).

2.

Изпитване на смачкване на задната част (динамично или статично изпитване) (вж. 3.2.1.1.4 и 3.2.2.1.4).

3.

Удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по предната част на конструкцията (вж. 3.2.1.1.2 и 3.2.2.1.2).

4.

Удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по страната на конструкцията (вж. 3.2.1.1.3 и 3.2.2.1.3).

5.

Смачкване на предната част на конструкцията (динамично или статично изпитване) (вж. 3.2.1.1.5 и 3.2.2.1.5).

3.1.2.2.1

Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или премести, изпитването се започва отначало.

3.1.2.2.2

По време на изпитванията не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция.

3.1.2.2.3

По време на изпитванията скоростната кутия е в неутрално положение, а спирачната система не е задействана.

3.1.2.2.4

Ако тракторът е оборудван със система за окачване на шасито към колелата, тя се блокира по време на изпитванията.

3.1.2.2.5

Страната, избрана за прилагане на първия удар (динамично изпитване) или първото натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията, е тази, която по мнението на органа, оправомощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от удари или натоварвания при най-неблагоприятни за конструкцията условия. Страничният удар или натоварване и задният удар или натоварване се прилагат от двете страни на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натоварване се прилага от същата страна на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, където е приложен страничният удар или натоварване.

3.1.3.1

Счита се, че защитната конструкция отговаря на якостните изисквания, ако са изпълнени следните условия:

3.1.3.2

Не трябва да има принадлежности, представляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да са принадлежности или части, които могат да го хванат „като в капан“ (например за крака или стъпалото), като резултат от деформация на конструкцията.

3.1.5.1.1

Блокът, действащ като махало, трябва да бъде окачен на две вериги или телени въжета към точки на окачване, намиращи се на не по-малко от 6 m над опорната повърхност. Трябва да бъдат предвидени средства за независимо регулиране на височината на окачване на блока и ъгъла между блока и окачващите вериги или телени въжета.

3.1.5.1.2

Масата на блока на махалото трябва да е 2 000 ± 20 kg без масата на веригите или телените въжета, която от своя страна не трябва да надвишава 100 kg. Дължината на страните на ударната повърхност трябва да е 680 ± 20 mm (вж. фигура 7.3). Блокът трябва да бъде запълнен по такъв начин, че положението на центъра му на тежестта да е непроменливо и да съвпада с геометричния център на паралелепипеда.

3.1.5.1.3

Паралелепипедът трябва да се свърже към система, която да го издърпва назад чрез устройство за мигновено освобождаване, което е така конструирано и разположено, че блокът на махалото да бъде освобождаван, без да се предизвиква трептене на паралелепипеда около хоризонталната му ос, перпендикулярна на равнината на люлеене на махалото.

3.1.5.3.1

Закрепващи профили с нужната широчина на колеята и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички посочени случаи (вж. фигури 7.4, 7.5 и 7.6) трябва да бъдат неподвижно свързани към недеформируема основа под махалото.

3.1.5.3.2

Тракторът се закрепва към профилите чрез телено въже с кръгли снопове, с влакнеста сърцевина и с конструкция 6 × 19 в съответствие с ISO 2408:2004 и номинален диаметър 13 mm. Металните снопове трябва да са с гранично напрежение на якост 1 770 МРа.

3.1.5.3.3

Централният шарнир на шарнирен трактор се подпира и закрепва, както е подходящо за всички изпитвания. При изпитването на страничен удар шарнирът се подпира и от противоположната страна на удара. Не е необходимо предните и задните колела да бъдат в една линия, ако това улеснява закрепването на телените въжета по подходящия начин.

3.1.5.4.1

За подпора за колелата по време на изпитванията на удар се използва греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 mm (вж. фигури 7.4, 7.5 и 7.6).

3.1.5.4.2

По време на изпитванията на страничен удар греда от меко дърво се закрепва към пода, за да подпира джантата на колелото от страната, срещуположна на удара (вж. фигура 7.6).

3.1.5.5.1

При шарнирните трактори трябва да бъдат използвани допълнителни подпори и закрепвания. Тяхното предназначение е да гарантират, че секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция, е така стабилно закрепена, както в случая на нешарнирен трактор.

3.1.5.5.2

Допълнителни специфични подробности за изпитванията на удар и смачкване са дадени в раздел 3.2.1.1.

3.1.5.6.1

Гумите на трактора не се баластират с течен баласт и се напомпват до налягания, предписани от производителя за работа в полето.

3.1.5.6.2

Закрепванията във всеки отделен случай се опъват, така че гумите да получат деформация, равна на 12 % от височината на стената на гумата (разстоянието между опорната повърхност и най-ниската точка на джантата) преди обтягането.

3.1.5.8.1

устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация, вж. фигура 7.8);

3.1.5.8.2

устройство за проверка дали защитната конструкция е навлязла в свободната зона и дали зоната е останала защитена от защитната конструкция по време на изпитванията (вж. раздел 3.2.2.2.2).

3.1.6.1.1

Съоръжението за статично изпитване трябва да бъде така конструирано, че да позволява да бъде прилагано натоварване върху защитната конструкция.

3.1.6.1.2

Трябва да се вземат мерки натоварването да бъде равномерно разпределено, обикновено по направлението на натоварване и по дължината на фланец с дължина, кратна на 50 и между 250 mm и 700 mm. Твърдата греда е с височина на лицевата си част 150 mm. Ръбовете на гредата, които са в контакт със защитната конструкция, имат закръгление с максимален радиус 50 mm.

3.1.6.1.3

Опорната пета на натоварващото устройство трябва да може да се регулира на какъвто и да е ъгъл по отношение на направлението на натоварването с цел да е възможно да се следва всяка ъглова вариация на повърхността, понасяща натоварването в процеса на деформация на защитната конструкция.

3.1.6.1.4

Направление на силата (отклонение от хоризонталата и вертикалата):

3.1.6.1.5

Скоростта на деформация трябва да е достатъчно ниска и по-малка от 5 mm/s, така че във всеки момент натоварването да може да бъде разглеждано като статично.

3.1.6.2.1

За определяне на енергията, погълната от конструкцията, се построява зависимостта на силата от деформацията. Не е необходимо силата и деформацията да се измерват в точката на прилагане на натоварването върху конструкцията; те обаче се измерват едновременно и в едно направление.

3.1.6.2.2

Началната точка за измерване на деформацията се избира, така че да се отчита само енергията, погълната от конструкцията и/или от деформацията на някои части на трактора. Енергията, погълната от деформацията и/или плъзгането на закрепването, трябва да се пренебрегва.

3.1.6.3.1

Закрепващи профили с необходимата широчина на колеята и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички илюстрирани случаи трябва да бъдат неподвижно свързвани към недеформируема основа до съоръжението за изпитване.

3.1.6.3.2

Тракторът трябва да бъде закрепен към профилите с всички подходящи средства (плочи, клинове, телени въжета, подемни приспособления и др.), така че да не може да се премества по време на изпитванията. Това изискване се контролира по време на изпитванията чрез обикновени средства за измерване на линейни размери.

Ако тракторът се премести, цялото изпитване се повтаря отначало, освен в случая, при който системата за измерване на деформацията, необходима за построяване на зависимостта сила-деформация, е свързана към трактора.

3.1.6.5.1

устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация, вж. фигура 7.8);

3.1.6.5.2

устройство за проверка дали защитната конструкция е навлязла в свободната зона и дали зоната е останала защитена от защитната конструкция по време на изпитванията (раздел 3.3.2.2.2).

3.2.1.1.1.1

Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото, така че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или телените въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°, освен ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или телените въжета остават под определения по-горе ъгъл.

Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.

Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, като обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта на блока се намира на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, трябва да бъдат добавени клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.2.1.1.1.2

Тракторът трябва да бъде закрепен към опорната повърхност чрез четири телени въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фигура 7.4. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че телените въжета да сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания трябва да бъдат поставени, така че точката на пресичане на двете телени въжета да се намира във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежестта на блока на махалото.

Телените въжета трябва да бъдат обтегнати, така че гумите да получат деформирането, посочено в 3.1.5.6.2. При обтегнати телени въжета плътно пред задните колела се поставя заклинваща греда и се закрепва към опорната повърхност.

3.2.1.1.1.3

В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.

3.2.1.1.1.4

Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули:

H = 2,165 × 10-8 ML2

или

H = 5,73 × 10-2 I

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.2.1.1.1.5

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) височината е по-голямата стойност, изчислена по една от формулите по-горе или чрез:

H = 25 + 0,07 M

за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;

H = 125 + 0,02 M

за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.

3.2.1.1.2.1

Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото, така че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или телените въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°, освен ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или телените въжета остават под определения по-горе ъгъл.

Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.

Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане на трактора настрани при движението му напред, като обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта на блока се намира на 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, трябва да бъдат добавени клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.2.1.1.2.2

Тракторът трябва да бъде закрепен към опорната повърхност чрез четири телени въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фигура 7.5. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че телените въжета да сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания трябва да бъдат поставени, така че точката на пресичане на двете телени въжета да се намира във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежестта на блока на махалото.

Телените въжета трябва да бъдат обтегнати, така че гумите да получат деформирането, посочено в 3.1.5.6.2. При обтегнати телени въжета плътно зад задните колела се поставя заклинваща греда и се закрепва към опорната повърхност.

3.2.1.1.2.3

В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.

3.2.1.1.2.4

Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:

H = 25 + 0,07 M

за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;

H = 125 + 0,02 M

за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.2.1.1.2.5

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.2.1.1.3.1

Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото, така че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или телените въжета са вертикални, освен ако по време на деформацията защитната конструкция в точката на нанасяне на удара образува ъгъл към вертикалата, по-малък от 20°. В този случай ударната повърхност на блока се регулира чрез допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на нанасяне на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или телените въжета остават вертикални в момента на удара.

3.2.1.1.3.2

Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.

3.2.1.1.3.3

Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане, като обикновено това е горният ръб. Освен ако е сигурно, че друга част от този ръб първа би ударила земята, точката на нанасяне на удара трябва да е в равнината, перпендикулярна на равнината на симетрия и минаваща на 60 mm пред базовата точка на седалката, като седалката е поставена в средното си положение по отношение на надлъжната си регулировка.

3.2.1.1.3.4

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) точката на нанасяне на удара е в равнината, перпендикулярна на равнината на симетрия и минаваща през средата на линията, която свързва двете базови точки на седалката, определени от двете различни положения на седалката. При защитни конструкции, състоящи се от две колони, ударът се локализира върху едната.

3.2.1.1.3.5

Колелата на трактора от страната, по която се нанася ударът, трябва да бъдат закрепени към опорната повърхност чрез телени въжета, минаващи над съответните краища на предния и задния мост. Телените въжета трябва да бъдат обтегнати до получаване на деформации на гумите съобразно 3.1.5.6.2.

При обтегнати въжета се поставя заклинваща греда на опорната повърхност, плътно притисната към гумите, от страната, противоположна на нанасянето на удара, и фиксирана към опорната повърхност. Може да се наложи да се използват две греди или клинове, ако външните страни на предните и задните гуми не лежат в една и съща вертикална равнина. След това се поставя подпора съгласно фигура 7.6 срещу джантата на най-тежко натовареното колело, срещуположно на точката на нанасяне на удара, притисната плътно към джантата и след това фиксирана в основата ѝ. Дължината на подпората е такава, че след поставянето ѝ срещу джантата да образува ъгъл 30° ± 3° с опорната повърхност. Допълнително дебелината ѝ, ако е възможно, е между 20 и 25 пъти по-малка от дължината ѝ и от 2 до 3 пъти по-малка от широчината ѝ. Подпорите са заострени в двата си края, както е показано в детайлите на фигура 7.6.

3.2.1.1.3.6

Ако тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и е странично подпрян чрез средство, подобно на подпората, притисната към задното колело, както е посочено в 3.2.1.1.3.2. След това шарнирът се закрепва стабилно към опорната повърхност.

3.2.1.1.3.7

Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:

H = 25 + 0,20 M

за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;

H = 125 + 0,15 M

за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.

3.2.1.1.3.8

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.2.2.1.1.1

Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора.

Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, като обикновено това е горният ръб. Вертикалната равнина, в която се прилага натоварването, е на разстояние от равнината на симетрия, равно на една трета от габаритната широчина на горната част на конструкцията.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.2.2.1.1.2

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.1.6.3.

3.2.2.1.1.3

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, е най-малко:

Eil = 2,165 × 10-7 M L2

или

Eil = 0,574 × I

3.2.2.1.1.4

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията е по-голямата стойност, изчислена по горепосочената избрана формула или по следната формула:

Eil = 500 + 0,5 M

3.2.2.1.2.1

Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане на трактора при движение напред, като обикновено това е горният ръб. Точката на прилагане на натоварването е на 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция навътре от вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора, допираща външния край на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.2.2.1.2.2

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.1.6.3.

3.2.2.1.2.3

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, е най-малко:

Eil = 500 + 0,5 M

3.2.2.1.2.4

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело):

3.2.2.1.3.1

Страничното натоварване се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на равнината на симетрия и минаваща на 60 mm пред базовата точка на седалката, намираща се в средното си надлъжно положение. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция при преобръщане, която би ударила земята първа при странично обръщане, като обикновено това е горният ръб.

3.2.2.1.3.2

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.1.6.3.

3.2.2.1.3.3

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, е най-малко:

Eis = 1,75 M

3.2.2.1.3.4

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) точката на прилагане на натоварването трябва да лежи в равнината, перпендикулярна на равнината на симетрия и минаваща през средата на линията, която свързва двете базови точки на седалката в двете ѝ положения. При защитни конструкции, състоящи се от две колони, ударът се локализира върху едната.

3.2.2.1.3.5

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) и защитна конструкция, представляваща заден двуколонен ролбар, енергията е по-високата стойност, изчислена по формулите:

Eis = 1,75 M

или

Eis = 1,75 M (B6 + B)/2B

3.3.2.1.1

Конструкцията е идентична на онази, която е била подложена на изпитване.

3.3.2.1.2

Изискваната енергия не надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %.

3.3.2.1.3

Методът на прикрепване и компонентите на трактора, към които се извършва прикрепването, са идентични.

3.3.2.1.4

Компонентите, като например калници и капаци, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, са идентични.

3.3.2.1.5

Положението и критичните размери на седалката в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция спрямо трактора са такива, че свободната зона остава в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания (това се проверява чрез използване на същия еталон на свободната зона, както в първоначалния протокол от изпитване, съответно точка за оразмеряване на седалката [SRP] или базова точка на седалката [SIP]).

3.3.2.2.1

Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. прикрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.3.2.2.2

Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (напр. изменение на структурен компонент, на метода на прикрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за валидиране и резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата.

Определят се следните ограничения за този вид разширение на обхвата:

3.3.2.2.3

Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, уточнени в 3.3.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.5.1

Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола.

3.5.2

Следните изисквания и процедури са предназначени за увеличаване на якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлагат се следните минимални изисквания по отношение на материалите при оценка на уместността на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези страни, които изискват тази допълнителна експлоатационна защита.

3.5.2.1

Болтовете и гайките, използвани за прикрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на структурните части на защитната конструкция, трябва да са с подходящи контролирани свойства на устойчивост на понижени температури.

3.5.2.2

Всички пръчици за заваряване, използвани за производството на структурните елементи и рами, са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в 3.5.2.3 по-долу.

3.5.2.3

Стоманените материали за структурните елементи на защитната конструкция са от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи с V-образен прорез по отношение на енергията на удара, които са посочени в таблица 7.1. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995.

Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод от по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване.

Структурните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.5.2.4

При извършване на изпитванията по Шарпи с V-образен прорез по отношение на енергията на удара размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите от размерите по таблица 7.1, за които дава възможност материалът.

3.5.2.5

Изпитванията по Шарпи с V-образен прорез се извършват в съответствие с процедурата в ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица 7.1.

Таблица 7.1

Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи с V-образен прорез по отношение на енергията на удара

3.5.2.6

Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995, Amd 1:2003.

3.5.2.7

Образците са надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.

3.1.2.1

Тракторът трябва да бъде оборудван със защитната конструкция в положение, осигуряващо безопасност.

3.1.2.2

Тракторът трябва да бъде оборудван с гуми, имащи най-големия диаметър, посочен от производителя, и най-малкото напречно сечение за гуми с този диаметър. Гумите не трябва да са баластирани с течен баласт и трябва да са напомпани до налягане, препоръчвано за работа на полето.

3.1.2.3

Задните колела трябва да са в позиция, отговаряща на най-тясната широчина на колеята, като с възможно най-близка до тази широчина на колеята трябва да бъдат и предните колела. Ако са възможни две регулировки, осигуряващи колеи на предните колела с еднаква разлика от най-тясната колея на задните колела, трябва да се избере по-широката от тези две регулировки.

3.1.2.4

Всички резервоари на трактора трябва да бъдат пълни или течностите трябва да се заменят с еквивалентни маси в съответните места.

3.1.2.5

Всички принадлежности при серийни образци се закрепват към трактора в нормалното им положение.

3.1.3.1

Тракторът, подготвен за изпитване, както е посочено по-горе, се разполага върху хоризонтална повърхност, така че оста на окачване на предния мост или хоризонталният шарнир между двата моста (при шарнирен трактор) да може да се движи свободно.

3.1.3.2

Чрез използването на подемно устройство или механизъм частта на трактора, която е твърдо съчленена за оста, която носи над 50 % от масата на трактора, се накланя, като непрекъснато се измерва ъгълът на наклон. Този ъгъл трябва да бъде най-малко 38° в момента, когато тракторът е в състояние на нестабилно равновесие с колела, докосващи опорната повърхност. Изпитването се извършва един път с кормилно колело, завъртяно до пълно дясно блокиране, и един път с кормилно колело, завъртяно до пълно ляво блокиране.

3.1.4.2.1

Изпитването на преобръщане трябва да се извърши на наклонен изпитвателен участък с дължина най-малко четири метра (вж. фигура 6.4). Повърхността се покрива с 18 cm слой от материал, който при измерване в съответствие със стандарти ASAE S313.3 FEB1999 и ASAE EP542 FEB1999 относно почвен конусен плътномер има индекс на проникване на конуса:

A = 235 ± 20

или

B = 335 ± 20

3.1.4.2.2

Тракторът (подготвен, както е описано в параграф 3.1.2) се накланя странично с нулева начална скорост. За тази цел той се разполага в началото на наклонения изпитвателен участък, така че колелата от страната към наклона да са върху самия участък и равнината на симетрия на трактора да е успоредна на контурните линии. След удара с повърхността на изпитвателния наклон тракторът може да се повдигне от повърхността, завъртайки се около горния ъгъл на защитната конструкция, но не трябва да се преобърне. Той трябва да падне обратно на страната, която първа е ударила повърхността на наклона.

3.1.4.3.1

Във връзка с поставената цел за проверка на поведението на непродължително преобръщане чрез пресмятане трябва да бъдат установени следните данни, характеризиращи трактора (вж. фигура 6.5):

Сумата от широчината на колеята (S) и гумата (B0) трябва да е по-голяма от широчината B6 на защитната конструкция.

3.1.4.3.2

За извършване на пресмятането могат да се направят следните опростяващи допускания:

3.1.4.3.3

Компютърната програма (BASIC (5) за определяне на поведението при продължително или прекъснато странично преобръщане на трактор с тясна колея с предно монтирана защитна конструкция е част от настоящия Код с примери от 6.1 до 6.11.

3.2.1.3.1

Защитната конструкция трябва да съответства на характеристиките на серийното производство. Тя се закрепва в съответствие с препоръките на производителя към един от тракторите, за които е конструирана.

Забележка: при статично изпитване на якост не се изисква комплектуван трактор; същевременно защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, представляват действащо съоръжение, наричано по-долу „монтажен възел“.

3.2.1.3.2

Както при статичното, така и при динамичното изпитване комплектуваният трактор (или монтажният възел) трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или които могат да са необходими за изпитването на якост.

Компоненти, които могат да създадат опасност в свободната зона, също трябва да се монтират на трактора (или на монтажния възел), така че да могат да се проверят и да се установи дали са изпълнени условията за приемане по 3.2.3.

Всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително средствата за защита от метеорологичните фактори, трябва да бъдат доставени или описани в чертежи.

3.2.1.3.3

При изпитванията на якост всички панели и демонтируеми неструктурни компоненти трябва да бъдат демонтирани, така че да не могат да допринасят за подобряване на якостните качества на защитната конструкция.

3.2.1.3.4

Широчината на колеята трябва да бъде регулирана, така че доколкото е възможно, защитната конструкция да не бъде подкрепяна от гумите по време на изпитванията на якост. Ако изпитванията се извършват в съответствие с процедурата за статично изпитване, колелата могат да бъдат свалени.

1.

Удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията

(вж. 3.3.1.1.1 и 3.3.2.1.1);

2.

Изпитване на смачкване на задната част (динамично или статично изпитване)

(вж. 3.3.1.1.4 и 3.3.2.1.4);

3.

Удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по предната част на конструкцията

(вж. 3.3.1.1.2 и 3.3.2.1.2);

4.

Удар (динамично изпитване) или натоварване (статично изпитване) по страната на конструкцията

(вж. 3.3.1.1.3 и 3.3.2.1.3);

5.

Смачкване на предната част на конструкцията (динамично или статично изпитване)

(вж. 3.3.1.1.5 и 3.3.2.1.5).

3.2.2.2.1

Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или премести, изпитването се започва отначало.

3.2.2.2.2

По време на изпитванията не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция.

3.2.2.2.3

По време на изпитванията скоростната кутия е в неутрално положение, а спирачната система не е задействана.

3.2.2.2.4

Ако тракторът е оборудван със система за окачване на шасито към колелата, тя се блокира по време на изпитванията.

3.2.2.2.5

Страната, избрана за прилагане на първия удар (динамично изпитване) или първото натоварване (статично изпитване) по задната част на конструкцията, е тази, която по мнението на органа, оправомощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от удари или натоварвания при най-неблагоприятни за конструкцията условия. Страничният удар или натоварване и задният удар или натоварване се прилагат от двете страни на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция. Предният удар или натоварване се прилага от същата страна на надлъжната равнина на симетрия на защитната конструкция, където е приложен страничният удар или натоварване.

3.2.3.1

Счита се, че защитната конструкция отговаря на якостните изисквания, ако са изпълнени следните условия:

3.2.3.2

Не трябва да има принадлежности, представляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да са принадлежности или части, които могат да го хванат „като в капан“ (например за крака или стъпалото), като резултат от деформация на конструкцията.

3.2.5.1.1

Блокът, действащ като махало, трябва да бъде окачен на две вериги или телени въжета към точки на окачване, намиращи се на не по-малко от 6 m над опорната повърхност. Трябва да бъдат предвидени средства за независимо регулиране на височината на окачване на блока и ъгъла между блока и окачващите вериги или телени въжета.

3.2.5.1.2

Масата на блока на махалото трябва да е 2 000 ± 20 kg без масата на веригите или телените въжета, която от своя страна не трябва да надвишава 100 kg. Дължината на страните на ударната повърхност трябва да е 680 ± 20 mm (вж. фигура 6.10). Блокът трябва да бъде запълнен по такъв начин, че положението на центъра му на тежестта да е непроменливо и да съвпада с геометричния център на паралелепипеда.

3.2.5.1.3

Паралелепипедът трябва да се свърже към система, която да го издърпва назад чрез устройство за мигновено освобождаване, което е така конструирано и разположено, че блокът на махалото да бъде освобождаван, без да се предизвиква трептене на паралелепипеда около хоризонталната му ос, перпендикулярна на равнината на люлеене на махалото.

3.2.5.3.1

Закрепващи профили с нужната широчина на колеята и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички посочени случаи (вж. фигури 6.11, 6.12 и 6.13) трябва да бъдат неподвижно свързани към недеформируема основа под махалото.

3.2.5.3.2

Тракторът се закрепва към профилите чрез телено въже с кръгли снопове, с влакнеста сърцевина и с конструкция 6×19 в съответствие с ISO 2408:2004 и номинален диаметър 13 mm. Металните снопове трябва да са с гранично напрежение на якост 1 770 МРа.

3.2.5.3.3

Централният шарнир на шарнирен трактор се подпира и закрепва, както е подходящо за всички изпитвания. При изпитването на страничен удар шарнирът се подпира и от противоположната страна на удара. Не е необходимо предните и задните колела да бъдат в една линия, ако това улеснява закрепването на телените въжета по подходящия начин.

3.2.5.4.1

За подпора за колелата по време на изпитванията на удар се използва греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 mm (вж. фигури 6.11, 6.12 и 6.13).

3.2.5.4.2

По време на изпитванията на страничен удар греда от меко дърво се закрепва към пода, за да подпира джантата на колелото от страната, срещуположна на удара (вж. фигура 6.13).

3.2.5.5.1

При шарнирните трактори трябва да бъдат използвани допълнителни подпори и закрепвания. Тяхното предназначение е да гарантират, че секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция, е така стабилно закрепена, както в случая на нешарнирен трактор.

3.2.5.5.2

Допълнителни специфични подробности за изпитванията на удар и смачкване са дадени в раздел 3.3.1.1.

3.2.5.6.1

Гумите на трактора не се баластират с течен баласт и се напомпват до налягания, предписани от производителя за работа в полето.

3.2.5.6.2

Закрепванията във всеки отделен случай се опъват, така че гумите да получат деформация, равна на 12 % от височината на стената на гумата (разстоянието между опорната повърхност и най-ниската точка на джантата) преди обтягането.

3.2.5.8.1

устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация, вж. фигура 6.15);

3.2.5.8.2

устройство за проверка дали защитната конструкция е навлязла в свободната зона и дали зоната е останала защитена от защитната конструкция по време на изпитванията (вж. раздел 3.3.2.2.2).

3.2.6.1.1

Съоръжението за статично изпитване трябва да бъде така конструирано, че да позволява да бъде прилагано натоварване върху защитната конструкция.

3.2.6.1.2

Трябва да се вземат мерки натоварването да бъде равномерно разпределено, обикновено по направлението на натоварване и по дължината на фланец с дължина, кратна на 50 и между 250 mm и 700 mm. Твърдата греда е с височина на лицевата си част 150 mm. Ръбовете на гредата, които са в контакт със защитната конструкция, имат закръгление с максимален радиус 50 mm.

3.2.6.1.3

Опорната пета на натоварващото устройство трябва да може да се регулира на какъвто и да е ъгъл по отношение на направлението на натоварването с цел да е възможно да се следва всяка ъглова вариация на повърхността, понасяща натоварването в процеса на деформация на защитната конструкция.

3.2.6.1.4

Направление на силата (отклонение от хоризонталата и вертикалата):

3.2.6.1.5

Скоростта на деформация трябва да е достатъчно ниска и по-малка от 5 mm/s, така че във всеки момент натоварването да може да бъде разглеждано като статично.

3.2.6.2.1

За определяне на енергията, погълната от конструкцията, се построява зависимостта на силата от деформацията. Не е необходимо силата и деформацията да се измерват в точката на прилагане на натоварването върху конструкцията; те обаче се измерват едновременно и в едно направление.

3.2.6.2.2

Началната точка за измерване на деформацията се избира, така че да се отчита само енергията, погълната от конструкцията и/или от деформацията на някои части на трактора. Енергията, погълната от деформацията и/или плъзгането на закрепването, трябва да се пренебрегва.

3.2.6.3.1

Закрепващи профили с необходимата широчина на колеята и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички илюстрирани случаи трябва да бъдат неподвижно свързвани към недеформируема основа до съоръжението за изпитване.

3.2.6.3.2

Тракторът трябва да бъде закрепен към профилите с всички подходящи средства (плочи, клинове, телени въжета, подемни приспособления и др.), така че да не може да се премества по време на изпитванията. Това изискване се контролира по време на изпитванията чрез обикновени средства за измерване на линейни размери.

Ако тракторът се премести, цялото изпитване се повтаря отначало, освен в случая, при който системата за измерване на деформацията, необходима за построяване на зависимостта сила-деформация, е свързана към трактора.

3.2.6.5.1

устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация, вж. фигура 6.15);

3.2.6.5.2

устройство за проверка дали защитната конструкция е навлязла в свободната зона и дали зоната е останала защитена от защитната конструкция по време на изпитванията (раздел 3.3.2.2.2).

3.3.1.1.1.1

Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото, така че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или телените въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°, освен ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или телените въжета остават под определения по-горе ъгъл.

Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.

Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, като обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта на блока се намира на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, трябва да бъдат добавени клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.3.1.1.1.2

Тракторът трябва да бъде закрепен към опорната повърхност чрез четири телени въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фигура 6.11. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че телените въжета да сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания трябва да бъдат поставени, така че точката на пресичане на двете телени въжета да се намира във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежестта на блока на махалото.

Телените въжета трябва да бъдат обтегнати, така че гумите да получат деформирането, посочено в 3.2.5.6.2. При обтегнати телени въжета плътно пред задните колела се поставя заклинваща греда и се закрепва към опорната повърхност.

3.3.1.1.1.3

В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.

3.3.1.1.1.4

Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:

H = 25 + 0,07 M

за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;

H = 125 + 0,02 M

за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.3.1.1.1.5

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) се прилагат същите формули.

3.3.1.1.2.1

Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото, така че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или телените въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и максимум 20°, освен ако по време на деформирането защитната конструкция в точката на контакт образува по-голям ъгъл към вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или телените въжета остават под определения по-горе ъгъл.

Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.

Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане на трактора настрани при движението му напред, като обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта на блока се намира на 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, трябва да бъдат добавени клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.3.1.1.2.2

Тракторът трябва да бъде закрепен към опорната повърхност чрез четири телени въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фигура 6.12. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че телените въжета да сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания са поставени, така че точката на пресичане на двете телени въжета да се намира във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежестта на блока на махалото.

Телените въжета трябва да бъдат обтегнати, така че гумите да получат деформирането, посочено в 3.2.5.6.2. При обтегнати телени въжета плътно зад задните колела се поставя заклинваща греда и се закрепва към опорната повърхност.

3.3.1.1.2.3

В случай че тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.

3.3.1.1.2.4

Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:

H = 25 + 0,07 M

за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;

H = 125 + 0,02 M

за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.3.1.1.2.5

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) височината е по-голямата стойност, изчислена по горепосочената формула и по избраната от следните формули:

H = 2,165 × 10–8 M × L2

или

H = 5,73 × 10–2I

3.3.1.1.3.1

Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото, така че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или телените въжета са вертикални, освен ако по време на деформацията защитната конструкция в точката на нанасяне на удара образува ъгъл към вертикалата, по-малък от 20°. В този случай ударната повърхност на блока се регулира чрез допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на нанасяне на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или телените въжета остават вертикални в момента на удара.

Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара.

Точката на нанасяне на удара трябва да се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане, като обикновено това е горният ръб.

3.3.1.1.3.2

Колелата на трактора от страната, по която се нанася ударът, трябва да бъдат закрепени към опорната повърхност чрез телени въжета, минаващи над съответните краища на предния и задния мост. Телените въжета трябва да бъдат обтегнати до получаване на деформации на гумите съобразно 3.2.5.6.2.

При обтегнати въжета се поставя заклинваща греда на опорната повърхност, плътно притисната към гумите, от страната, противоположна на нанасянето на удара, и фиксирана към опорната повърхност. Може да се наложи да се използват две греди или клинове, ако външните страни на предните и задните гуми не лежат в една и съща вертикална равнина. След това се поставя подпора съгласно фигура 6.13 срещу джантата на най-тежко натовареното колело, срещуположно на точката на нанасяне на удара, притисната плътно към джантата и след това фиксирана в основата ѝ. Дължината на подпората е такава, че след поставянето ѝ срещу джантата да образува ъгъл 30° ± 3° с опорната повърхност. Допълнително дебелината ѝ, ако е възможно, е между 20 и 25 пъти по-малка от дължината ѝ и от 2 до 3 пъти по-малка от широчината ѝ. Подпорите са заострени в двата си края, както е показано в детайлите на фигура 6.13.

3.3.1.1.3.3

Ако тракторът е от шарнирен тип, шарнирът допълнително се подпира чрез дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и е странично подпрян чрез средство, подобно на подпората, притисната към задното колело, както е посочено в 3.3.1.1.3.2. След това шарнирът се закрепва стабилно към опорната повърхност.

3.3.1.1.3.4

Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на центъра му на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, избрана въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията:

H = (25 + 0,20 M) (B6+B) / 2B

за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;

H = (125 + 0,15 M) (B6+B) / 2B

за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.

3.3.1.1.3.5

При реверсируеми трактори височината е по-голямата стойност, получена по приложимите формули, посочени по-горе и по-долу:

H = 25 + 0,2 M

за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg;

H = 125 + 0,15 M

за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.

След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

3.3.2.1.1.1

Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора.

Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, като обикновено това е горният ръб. Вертикалната равнина, в която се прилага натоварването, е на разстояние от равнината на симетрия, равно на 1/3 от габаритната широчина на горната част на конструкцията.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.3.2.1.1.2

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.2.6.3.

3.3.2.1.1.3

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, е най-малко:

Eil = 500 + 0,5 M

3.3.2.1.1.4

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) се прилага същата формула.

3.3.2.1.2.1

Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на равнината на симетрия на трактора и разположена на разстояние 1/3 от габаритната широчина на горната част на конструкцията.

Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане на трактора при движение напред, като обикновено това е горният ръб.

Ако конструкцията е изкривена или изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.3.2.1.2.2

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.2.6.3.

3.3.2.1.2.3

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, е най-малко:

Eil = 500 + 0,5 M

3.3.2.1.2.4

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията е по-голямата стойност, изчислена по горепосочената формула или по следната формула:

Eil = 2,165 × 10–7M × L2

или

Eil = 0,574 I

3.3.2.1.3.1

Страничното натоварване се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на равнината на симетрия на трактора. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част от защитната конструкция при преобръщане, която би ударила земята първа при странично обръщане, като обикновено това е горният ръб.

3.3.2.1.3.2

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.2.6.3.

3.3.2.1.3.3

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, е най-малко:

Eis = 1,75 M(B6+B) / 2B

3.3.2.1.3.4

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията е по-голямата стойност, изчислена по горепосочената формула или по следната формула:

Eis = 1,75 M

3.4.2.1.1

Конструкцията (включително и твърдата задна опора) е идентична на онази, която е била подложена на изпитване.

3.4.2.1.2

Изискваната енергия не надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %.

3.4.2.1.3

Методът на прикрепване и компонентите на трактора, към които се извършва прикрепването, са идентични.

3.4.2.1.4

Компонентите, като например калници и капаци, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, са идентични.

3.4.2.1.5

Положението и критичните размери на седалката в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция спрямо трактора са такива, че свободната зона остава в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания (това се проверява чрез използване на същия еталон на свободната зона, както в първоначалния протокол от изпитване, съответно точка за оразмеряване на седалката [SRP] или базова точка на седалката [SIP]).

3.4.2.2.1

Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. прикрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.4.2.2.2

Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (напр. изменение на структурен компонент, на метода на прикрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за валидиране и резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата.

Определят се следните ограничения за този вид разширение на обхвата:

3.4.2.2.3

Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, уточнени в 3.4.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.4.2.2.4

Изменение на твърдата задна опора или добавяне на нова твърда задна опора. Трябва да бъде проверено дали свободната зона остава в рамките на защитата, осигурена от защитната конструкция, при всички изпитвания, като се взема под внимание новата или изменената твърда задна опора. Трябва да бъде извършено валидиране на твърдата задна опора чрез изпитването по 3.3.1.2.2.2 или 3.3.2.2.2.2 и резултатите от изпитването трябва да бъдат представени в протокола за разширение на обхвата.

3.6.2.1

Болтовете и гайките, използвани за прикрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на структурните части на защитната конструкция, трябва да са с подходящи контролирани свойства на устойчивост на понижени температури.

3.6.2.2

Всички пръчици за заваряване, използвани за производството на структурните елементи и рами, са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в 3.6.2.3 по-долу.

3.6.2.3

Стоманените материали за структурните елементи на защитната конструкция са от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи с V-образен прорез по отношение на енергията на удара, които са посочени в таблица 6.1. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995.

Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод от по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване.

Структурните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.6.2.4

При извършване на изпитванията по Шарпи с V-образен прорез по отношение на енергията на удара размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите от размерите по таблица 6.1, за които дава възможност материалът.

3.6.2.5

Изпитванията по Шарпи с V-образен прорез се извършват в съответствие с процедурата в ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица 6.1.

3.6.2.6

Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630: 1995, Amd 1:2003.

3.6.2.7

Образците са надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.

Таблица 6.1

Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи с V-образен прорез по отношение на енергията на удара

1 –

Базова линия

2 –

Базова точка на седалката

3 –

Базова равнина