24.11.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 308/46

(1)

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда в член 145, че държавите-членки и Съюзът работят за изработването на координирана стратегия за заетостта, и по-специално за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които да могат да реагират бързо на икономическите промени, с оглед постигането на целите, изброени в член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Държавите-членки, като имат предвид националните практики, свързани с отговорностите на социалните партньори, считат насърчаването на заетостта за въпрос от общ интерес и координират своите действия в това отношение в рамките на Съвета, в съответствие с разпоредбите на член 148 от ДФЕС.

(2)

ДЕС предвижда в член 3, параграф 3, че Съюзът има за цел да осигури пълна заетост и се бори срещу социалното изключване и дискриминацията и насърчава социалната справедливост и закрила, и същевременно предвижда инициативи на Съюза за осигуряване на координация на социалните политики на държавите-членки. Член 8 от ДФЕС предвижда, че във всичките си действия Съюзът полага усилия за премахване на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените. Член 9 от него предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигането на високо равнище на образование и обучение.

(3)

Договорът за функционирането на Европейския съюз предвижда, че насоките за заетостта и общите насоки на икономическите политики се приемат от Съвета, за да ръководят политиките на държавите-членки.

(4)

В основата на Лисабонската стратегия, стартирана през 2000 г., бе залегнала признатата необходимост ЕС да увеличи заетостта, производителността и конкурентоспособността си, като същевременно стимулира социалното сближаване в условията на световна конкуренция, технологична промяна, екологични предизвикателства и застаряващо население. Лисабонската стратегия беше стартирана отново през 2005 г. след междинен преглед, в резултат на който бе поставен по-силен акцент върху растежа и върху повече и по-добри работни места.

(5)

Лисабонската стратегия за растеж и работни места спомогна за постигането на консенсус относно основната насока на икономическата политика и политиката за заетостта на ЕС. Съгласно стратегията общите насоки на икономическите политики и насоките за заетостта бяха приети с Решение 2005/600/ЕО на Съвета (5) и преразгледани в Решение 2008/618/ЕО на Съвета (6). Двадесет и четирите насоки положиха основите на националните програми за реформи, очертавайки ключовите приоритети за реформи на макроикономическо, микроикономическо равнище и на равнище пазар на труда за Съюза като цяло. Въпреки това опитът показва, че в насоките не бяха определени достатъчно ясни приоритети и че връзките между тях можеше да бъдат по-здрави. Това ограничи тяхното въздействие върху разработването на националните политики.

(6)

Финансовата и икономическа криза, която започна през 2008 г., се изрази в значителни загуби на работни места и на потенциални резултати и доведе до драматично влошаване на публичните финанси. Европейският план за икономическо възстановяване обаче подпомогна държавите-членки в борбата им с кризата, частично чрез координирано фискално стимулиране, като еврото представляваше гарант за макроикономическата стабилност. В този смисъл кризата показа, че когато координирането на политиките на Съюза е засилено и ефективно приложено, то може да доведе до значителни резултати. Кризата също така открои тясната взаимозависимост на резултатите в областта на икономиката и заетостта на държавите-членки.

(7)

Комисията предложи да се разработи нова стратегия за следващото десетилетие, известна като стратегия „Европа 2020“, за да може Съюзът да излезе от кризата по-силен и да насочи икономиката си към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съчетан с висока степен на заетост, производителност и социално сближаване. Пет водещи цели, които са изброени в съответните насоки, представляват общите цели, които насочват действията на държавите-членки, като се отчитат различните им отправни позиции и национални обстоятелства, и които също насочват действията на Съюза.Държавите-членки следва освен това да положат всички усилия да постигнат националните цели и да отстранят препятствията, които ограничават растежа.

(8)

Като част от всеобхватните „стратегии за излизане“ от икономическата криза държавите-членки следва да проведат амбициозни реформи, за да осигурят макроикономическа стабилност, насърчаване на създаването на повече и по-добри работни места и устойчивост на публичните финанси, да подобрят конкурентоспособността и производителността, да намалят макроикономическите дисбаланси и да подобрят показателите на пазара на труда. Прекратяването на фискалното стимулиране следва да се осъществи и координира в рамките на Пакта за стабилност и растеж.

(9)

В рамките на стратегия „Европа 2020“ държавите-членки и Европейският съюз следва да проведат реформи, целящи „интелигентен растеж“, т.е. растеж, движен от познание и иновации. Реформите следва да целят подобряване на качеството на образованието и осигуряване на достъп за всеки, както и засилване на ефективността на научноизследователската дейност и бизнеса, и допълнително усъвършенстване на регулаторната рамка с цел насърчаване на иновациите и трансфера на познание навсякъде в Съюза. Реформите следва да насърчават предприемачеството, развитието на малките и средните предприятия (МСП) и да спомагат за превръщането на творчески идеи в иновативни продукти, услуги и процеси, които могат да създадат растеж, качествени и устойчиви работни места, териториално, икономическо и социално сближаване и да отговорят по-ефикасно на европейските и глобалните предизвикателства пред обществото. Извличането на максимума от информационните и от комуникационните технологии е решаващо в този контекст.

(10)

Политиките на Съюза и на държавите-членки, включително техните програми за реформи, следва да са насочени към „устойчив растеж“. Устойчив растеж означава изграждане на ефикасна по отношение на енергетиката и ресурсите, устойчива и конкурентоспособна икономика, справедливо разпределение на разходите и ползите и извличане на предимства от водещата роля на Европа в надпреварата за разработване на нови процеси и технологии, включително екологични технологии. Държавите-членки и Съюзът следва да осъществят необходимите реформи за намаляване на емисиите на парникови газове и за ефективно използване на ресурсите, което ще помогне и за предотвратяване на влошаването на околната среда и на загубата на биологично разнообразие. Те следва също да подобрят стопанската среда, да стимулират създаването на „зелени“ работни места и да подпомогнат предприятията да модернизират промишлената си база.

(11)

Политиките на Съюза и програмите за реформи на държавите-членки следва също да са насочени към „приобщаващ растеж“. Приобщаващ растеж означава изграждане на сплотено общество, в което хората имат възможността да предвиждат и управляват промяната, като в резултат на това участват активно в обществото и икономиката. Поради това реформите на държавите-членки следва да осигурят достъп и възможности за всички през техния жизнен цикъл, като по този начин намалят бедността и социалното изключване, посредством премахване на преградите за участие на пазара на труда, особено за жени, възрастни работници, млади хора, лица с увреждания и законни мигранти. Те също така следва да гарантират, че ползите от икономическия растеж достигат до всички граждани и всички региони и да насърчават стимулиращ заетостта растеж въз основа на принципа за достоен труд. Поради това осигуряването на ефективното функциониране на пазарите на труда посредством инвестиране в успешно преквалифициране, системи за образование и обучение, развитие на подходящи умения, повишаване на качеството на работните места и борба срещу сегментирането, структурната безработица, младежката безработица и бездействието, като същевременно се осигурява адекватна, устойчива социална закрила и активно приобщаване за предотвратяване и намаляване на бедността, като се отделя особено внимание на борбата с бедността при работещите и на намаляването на бедността сред групите, които са най-застрашени от социално изключване, включително децата и младежите, при спазване на договорената фискална консолидация, следва да заемат централно място в програмите на държавите-членки за реформи.

(12)

Засилването на участието на жените на пазара на труда е предпоставка за стимулирането на растежа и за преодоляването на демографските предизвикателства. Ето защо видимото присъствие на въпросите, свързани с равенството между половете, и включването им във всички приложими области на политиката са от решаващо значение за изпълнението на всички аспекти от насоките в държавите-членки. Следва да се създадат условия за подпомагане на предоставянето на подходящи, достъпни, висококачествени услуги, свързани с грижите за деца в предучилищна възраст. Следва да се прилага принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност.

(13)

Структурните реформи на Съюза и на държавите-членки могат ефективно да допринесат за растежа и работните места, ако увеличат конкурентоспособността на Съюза в световната икономика, открият нови възможности за европейските износители и предоставят конкурентен достъп до жизненоважен внос. Поради това в реформите следва да бъде отчетено тяхното отражение върху външната конкурентоспособност, за да се стимулира европейският растеж и присъствие на открити и справедливи пазари навсякъде по света.

(14)

Стратегия „Европа 2020“ трябва да бъде подкрепена с интегриран набор от европейски и национални политики, които държавите-членки и Съюзът следва да изпълняват изцяло и своевременно, с цел да постигнат положителните вторични ефекти от координираните структурни реформи и по-последователен принос на европейските политики за целите на стратегията. Насоките представляват рамка за държавите-членки по отношение на разработването, прилагането и наблюдението на националните политики в контекста на цялостната стратегия на ЕС. Държавите-членки следва да се ръководят от основните цели на стратегия „Европа 2020“, които са изброени в съответните насоки, при определянето на собствените си национални цели и всички междинни цели, като се отчитат техните относителни изходни позиции и национални особености и в съответствие с техните национални процедури за вземане на решения. В тези случаи държавите-членки може да пожелаят, когато е уместно, да използват показателите, разработени от Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Водещата цел относно заетостта поставя акцент върху намаляването на безработицата сред уязвимите групи, включително сред младежите.

(15)

Политиката на сближаване и нейните структурни фондове са едни от важните механизми за постигането на приоритетите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в държавите-членки и регионите. В своите заключения от 17 юни 2010 г. Европейският съвет изтъкна колко е важно насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване, за да се допринесе за успеха на новата стратегия „Европа 2020“.

(16)

При разработването и прилагането на своите национални програми за реформа държавите-членки следва да гарантират ефективно управление на политиките за заетост, като вземат предвид тези насоки. Докато тези насоки са насочени към държавите-членки, стратегия „Европа 2020“ следва, когато е уместно, да се изпълнява, наблюдава и оценява в партньорство с всички национални, регионални и местни власти с активното участие на парламентите, както и на социалните партньори и представителите на гражданското общество, които да допринесат за разработването на националните програми за реформи, за тяхното изпълнение и за цялостната информация относно стратегията.

(17)

Стратегия „Европа 2020“ е подкрепена с по-малък набор от насоки, който заменя предишния набор от 24 насоки и последователно разглежда заетостта и общите въпроси на икономическите политики. Насоките за политиките за заетостта на държавите-членки, приложени към настоящото решение, са неразривно свързани с насоките за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, приложени към Препоръката на Съвета от 13 юли 2010 г. относно общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (7). Заедно те образуват „Интегрирани насоки Европа 2020“.

(18)

Тези нови интегрирани насоки съответстват на заключенията на Европейския съвет. Те дават точни указания на държавите-членки за разработването на техните национални програми за реформи и за изпълнението на реформите, като отразяват взаимозависимостта и са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Насоките за заетостта следва да съставляват основата за всички препоръки, специфични за отделните държави, които Съветът може да отправи към държавите-членки съгласно член 148, параграф 4 от ДФЕС, успоредно със специфичните за отделните държави препоръки, отправени към държавите-членки съгласно член 121, параграф 4 от този договор, с цел да се състави цялостен пакет препоръки. Насоките за заетостта следва да съставляват основата и за изготвянето на съвместния доклад по заетостта, изпращан ежегодно от Съвета и от Европейската комисията до Европейския съвет.

(19)

Комитетът по заетостта и Комитетът за социална закрила следва да наблюдават напредъка в областта на заетостта и социалните аспекти на насоките за заетостта в съответствие със своите мандати, основани на Договорите. Това наблюдение следва по-специално да се основава на дейностите в рамките на отворения метод на координация в областта на заетостта, социалната закрила и социалното приобщаване. Освен това Комитетът по заетостта следва да поддържа тесни контакти с други съответни подготвителни органи на Съвета, включително в областта на образованието.

(20)

Въпреки че настоящите насоки трябва да се изготвят ежегодно, те следва да не се изменят до 2014 г., за да се постави акцент върху изпълнението им,