Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 32008D0617

Решение 2008/617/ПВР на Съвета от 23 юни 2008 година за подобряване на сътрудничеството между групите за специална намеса на държавите-членки на Европейския съюз в кризисни ситуации

OB L 210, 6.8.2008, p. 73–75 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

⏵Този документ е публикуван в специално издание (HR)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dec/2008/617/oj

6.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 210/73

РЕШЕНИЕ 2008/617/ПВР НА СЪВЕТА

от 23 юни 2008 година

за подобряване на сътрудничеството между групите за специална намеса на държавите-членки на Европейския съюз в кризисни ситуации

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове 30 и 32 и член 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид инициативата на Република Австрия (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 29 от Договора Съюзът има за цел да предоставя на гражданите високо равнище на закрила в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез развиването на съвместна дейност между държавите-членки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

(2)

В Декларацията си относно солидарността в борбата с тероризма от 25 март 2004 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки на Европейския съюз заявиха твърдото си намерение да мобилизират всички инструменти, с които разполагат, за подпомагането на държава-членка или присъединяваща се държава, на нейна територия, по молба на нейните политически власти, в случай на терористична атака.

(3)

След нападенията от 11 септември 2001 г. групите за специална намеса на всички правоохранителни органи на държавите-членки вече са започнали дейности по сътрудничество под егидата на оперативната група на полицейските началници. От 2001 г. тяхната мрежа, наречена „Атлас“, е провела различни семинари, проучвания, обмен на материали и съвместни учения.

(4)

Нито една държава-членка не разполага с всички средства, ресурси и експертни знания за ефективно справяне с всички възможни видове конкретни или широкомащабни кризисни ситуации, които изискват специална намеса. Следователно е жизненоважно всяка държава-членка да може да поиска съдействие от друга държава-членка.

(5)

Решение на Съвета 2008/615/ПВР от 23 юни 2008 г. за засилване на трансграничното сътрудничество, по-специално в борбата срещу тероризма и трансграничната престъпност (3) („Решението от Прюм“), и по-конкретно член 18 от него, урежда формите на полицейско съдействие между държавите-членки във връзка с масови събирания и подобни големи събития, бедствия и сериозни произшествия. Настоящото решение не обхваща масовите събирания, природните бедствия или сериозните произшествия по смисъла на член 18 от Решението от Прюм, но допълва онези разпоредби на Решението от Прюм, които предвиждат форми на полицейско съдействие между държавите-членки чрез групи за специална намеса в други ситуации, а именно в кризисни ситуации, предизвикани от човешко поведение, които представляват сериозна пряка физическа заплаха за хора, имущество, инфраструктура или институции, по-специално вземане на заложници, отвличания и подобни събития.

(6)

Наличието на настоящата правна рамка и на списък на компетентните органи ще позволи на държавите-членки да реагират бързо и да печелят време, ако възникне такава кризисна ситуация. Нещо повече, с оглед увеличаване на способността на държавите-членки да предотвратяват и да отговарят на такива кризисни ситуации и по-специално на терористични актове, е особено важно групите за специална намеса да се срещат редовно и да организират съвместни обучения, за да се възползват взаимно от опита си,

РЕШИ:

Член 1

Предмет

Настоящото решение установява общите правила и условия, които позволяват на групите за специална намеса на една държава-членка да оказват съдействие и/или да действат на територията на друга държава-членка (наричана по-долу „молеща държава-членка“) в случаите, в които те са били поканени от молещата държава-членка и са се съгласили да направят това с цел справяне с кризисна ситуация. Практическите подробности и разпоредбите за изпълнение, които допълват настоящото решение, се договарят пряко между молещата държава-членка и помолената държава-членка.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение:

а)

„група за специална намеса“ означава всяко правоохранително звено на държава-членка, което е специализирано в областта на контрола на кризисни ситуации;

б)

„кризисна ситуация“ означава всяка ситуация, при която компетентните органи на държава-членка имат основателни причини да вярват, че е налице престъпление, което представлява сериозна пряка физическа заплаха за хора, имущество, инфраструктура или институции в тази държава-членка, по-специално ситуациите, посочени в член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма (4);

в)

„компетентен орган“ означава националния орган, който може да отправя молби и да предоставя разрешения за разполагането на групи за специална намеса.

Член 3

Съдействие за друга държава-членка

1.   Посредством молба чрез компетентните органи, в която се посочва характерът на поисканото съдействие, както и оперативната необходимост от такава, държава-членка може да поиска да бъде подпомогната от група за специална намеса на друга държава-членка с оглед преодоляването на кризисна ситуация. Компетентният орган на помолената държава-членка може да приеме или да отхвърли тази молба, или да предложи различен вид съдействие.

2.   При наличие на споразумение между съответните държави-членки съдействието може да се изразява в предоставяне на молещата държава-членка на оборудване и/или на експертни знания, и/или на извършване на действия на територията на тази държава-членка, като при необходимост се използват оръжия.

3.   В случай на действия на територията на молещата държава-членка служителите на подпомагащата група за специална намеса са оправомощени да действат в качеството си на подпомагащи на територията на молещата държава-членка и да предприемат всички необходими мерки, за да предоставят поисканото съдействие, доколкото те:

а)

действат с разрешението, под контрола и ръководството на молещата държава-членка и в съответствие с правото на молещата държава-членка; и

б)

действат в границите на правомощията, с които разполагат по националното си законодателство.

Член 4

Гражданска и наказателна отговорност

Когато служители на една държава-членка действат в друга държава-членка и/или оборудването им се използва съгласно настоящото решение, се прилагат разпоредбите относно гражданската и наказателната отговорност, изложени в член 21, параграфи 4 и 5 и член 22 от Решението от Прюм.

Член 5

Срещи и съвместно обучение

Участващите държавите-членки следят техните групи за специална намеса да провеждат срещи и да организират съвместни обучения и учения, при необходимост, с цел обмяна на опит, експертни знания и обща, практическа и техническа информация относно справянето с кризисна ситуация. Тези срещи, обучения и учения могат да бъдат финансирани по линия на възможностите, предлагани от финансовите програми на Съюза за получаване на безвъзмездни средства от бюджета на Европейския съюз. В този контекст държавата-членка, която осигурява председателството на Съюза, се стреми да осигури провеждането на такива срещи, обучения и учения.

Член 6

Разходи

Молещата държава-членка поема оперативните разходи, направени от групите за специална намеса на помолената държава-членка във връзка с прилагането на член 3, включително разходите за транспорт и настаняване, освен ако между съответните държави-членки е договорено друго.

Член 7

Отношение с други инструменти

1.   Без да се засягат задълженията им по други актове, приети съгласно дял VI от Договора, и по-специално Решението от Прюм:

а)

държавите-членки могат да продължат да прилагат двустранни или многостранни споразумения или договорености за трансгранично сътрудничество, които са в сила към 23 юни 2008 г., доколкото подобни споразумения или договорености не са несъвместими с целите на настоящото решение;

б)

държавите-членки могат да сключват или въвеждат в сила двустранни или многостранни споразумения или договорености за трансгранично сътрудничество след 23 декември 2008 г., доколкото подобни споразумения или договорености предвиждат доразвиване или разгръщане на целите на настоящото решение.

2.   Споразуменията и договореностите, посочени в параграф 1, не може да засягат взаимоотношенията с държави-членки, които не са страни по тях.

3.   Държавите-членки информират Съвета и Комисията за споразуменията или договореностите, посочени в параграф 1.

Член 8

Заключителни разпоредби

Генералният секретариат на Съвета съставя и актуализира списъка с компетентни органи на държавите-членки, които могат да отправят молби и да предоставят разрешенията за оказване на съдействие, посочени в член 3.

Генералният секретариат на Съвета информира органите, посочени в параграф 1, за всички промени в списъка, създаден съгласно настоящия член.

Член 9

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила на 23 декември 2008 г.

Съставено в Люксембург на 23 юни 2008 година.

За Съвета

Председател

I. JARC

(1)  ОВ C 321, 29.12.2006 г., стр. 45.

(2)  Становище от 31 януари 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  Вж. страница 1 от настоящия брой на Официален вестник.

(4)  ОВ L 164, 22.6.2002 г., стр. 3.

Top