Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32007R0520

    Регламент (ЕО) № 520/2007 на Съвета от 7 май 2007 година за определяне на технически мерки за опазването на определени популации от далекомигриращи видове риба и за отмяна на Регламент (ЕО) № 973/2001

    OB L 123, 12.5.2007, p. 3–13 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Този документ е публикуван в специално издание (HR)

    Legal status of the document In force: This act has been changed. Current consolidated version: 22/12/2022

    ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2007/520/oj

    12.5.2007   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    L 123/3


    РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 520/2007 НА СЪВЕТА

    от 7 май 2007 година

    за определяне на технически мерки за опазването на определени популации от далекомигриращи видове риба и за отмяна на Регламент (ЕО) № 973/2001

    СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 37 от него,

    като взе предвид предложението на Комисията,

    като взе предвид становището на Европейския парламент,

    като има предвид, че:

    (1)

    Общността, с Решение 98/392/ЕО (1), одобри Конвенцията на ООН по морско право, съдържаща принципи и правила, отнасящи се до опазването и управлението на живите ресурси на морето. В рамките на своите по-широки международни задължения Общността участва в усилията за опазване на рибните запаси в международни води.

    (2)

    По силата на Решение 86/238/ЕИО (2) Общността е договаряща страна на Международната конвенвция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, наричана по-долу „конвенцията ICCAT“, от 14 ноември 1997 г.

    (3)

    Конвенцията ICCAT определя рамката на регионалното сътрудничество за опазване и управление на рибата тон и подобните ѝ видове в Атлантическия океан и съседните му морета чрез създаването на Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, оттук нататък наричана „ICCAT“, както и приемане на препоръки за опазването и управлението в зоната на конвенцията, които са задължителни за договарящите страни.

    (4)

    ICCAT препоръча редица технически мерки за определени запаси от далекомигриращи видове в Атлантическия океан и Средиземно море, като определи, inter alia, разрешени размери и тегло за рибата и ограничения относно риболова в определени зони и периоди, с определени приспособления, както и относно обема. Тези препоръки са задължителни за Общността и следва да бъдат прилагани.

    (5)

    С Решение 95/399/EО (3) Общността одобри споразумението за създаване на Комисия по рибата тон в Индийския океан. Споразумението осигурява подходяща рамка за по-тясно международно сътрудничество и рационално използване на рибата тон и свързаните видове в Индийския океан чрез създаване на Комисия по рибата тон в Индийския океан, наричана по-долу „IOTC“, и приемане на препоръки за опазване и управление в зоната на IOTC, които са задължителни за договарящите страни.

    (6)

    IOTC прие препоръка, която посочи технически мерки за определени запаси от далекомигриращи видове, и по-специално ограничаването на капацитета. Решението е задължително за Общността и следва да бъде изпълнено.

    (7)

    С Решение 2005/938/ЕО (4) Общността одобри споразумението относно Международната програма за опазване на делфините. Следователно Общността следва да прилага разпоредбите, уредени в това споразумение.

    (8)

    Целите на споразумението включват прогресивно намаляване на случаите на случайна смъртност сред делфините при улова на риба тон с мрежи гъргър в източната част на Тихия океан до нива, които се доближават до нулата, чрез определянето на годишни лимити и дългосрочната устойчивост на запасите от риба тон в зоната на споразумението.

    (9)

    Общността има риболовни интереси в източната част на Тихия океан и взе участие в процедурата за приемането на Конвенция за засилване на ролята на Интерамериканската комисия за тропическа риба тон, наричана по-долу „Конвенцията от Антигуа“. С Решение 2005/26/ЕО (5) Общността подписа Конвенцията от Антигуа и започна процедура, за да стане страна по нея. До влизането в сила на Конвенцията от Антигуа Общността, като сътрудничеща, необвързана договорно с Интерамериканската комисия за тропическа риба тон страна, наричана по-долу „IATTC“, реши да прилага техническите мерки, приети от IATTC. Тези мерки следва да бъдат включени в правото на Общността.

    (10)

    От 25 януари 2005 г. и след Решение 2005/75/ЕО (6) Общността е договаряща страна по Конвенцията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централен Тихи океан, наричана по-долу „Конвенцията WCPFC“.

    (11)

    Конвенцията WCPFC определя рамка за регионално сътрудничество за осигуряване на дългосрочното опазване и устойчивата експлоатация на запасите от далекомигриращи видове риба в Западния и Централен Тихи океан чрез създаването на Комисия за риболова за Западния и Централен Тихи океан (WCPFC).

    (12)

    Общността следва да прилага разпоредбите, залегнали в Конвенцията и техническите мерки, приети от WCPFC.

    (13)

    Техническите мерки, приети от тези регионални организации за риболова, са транспонирани в Регламент (ЕО) № 973/2001 на Съвета от 14 май 2001 г. за определяне на технически мерки за опазването на определени популации от далекомигриращи видове риба (7).

    (14)

    Приемането на нови технически мерки от тези организации и актуализирането на тези, които са в сила от приемането на горепосочения регламент, изисква отменяне на Регламент (ЕО) № 973/2001 и заменянето му с настоящия регламент.

    (15)

    Ограниченията относно капацитета трябва да се определят съгласно член 20 от Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на Общата политика в областта на рибарството (8).

    (16)

    Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (9),

    ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

    ДЯЛ I

    УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

    Член 1

    Цел

    Настоящият регламент определя технически мерки относно опазването, приложими за улова и стоварването на сушата на определени запаси от далекомигриращи видове, посочени в приложение I, както и за съпътстващия улов.

    Член 2

    Приложно поле

    Без да се засяга член 9, настоящият регламент следва да се прилага за съдове, плаващи под флага на държава-членка и регистрирани на територията на Общността, (наричани по-долу „риболовни съдове на Общността“).

    Член 3

    Определения

    За целите на настоящия регламент:

    1)

    „Далекомигриращи видове“ означава видовете, посочени в приложение I.

    2)

    „Рибата тон и свързаните видове обхванати от ICCAT“ означава видовете, посочени в приложение II.

    3)

    „Граница на смъртност при делфините“ означава границата, посочена в член V от Споразумението относно Международната програма за опазване на делфините (10).

    4)

    „Любителски риболов“ означава риболовни дейности, използващи живите водни ресурси с цел отдих или спорт.

    5)

    „Ограждащи мрежи“ означава мрежи, които улавят рибата, като я ограждат отстрани и отдолу; те могат да са и да не са оборудвани със затягащо въже на гъргъра.

    6)

    „Мрежа гъргър“ означава ограждаща риболовна мрежа, чието дъно се тегли посредством затягащо въже на гъргъра на дъното на мрежата, което минава през определен брой халки заедно с граундроупа, като така позволява мрежата да бъде свивана и затваряна. Мрежи гъргър могат да се използват за улов на малки морски видове, големи морски видове или дънни видове.

    7)

    „Парагади“ означава риболовно приспособление, състоящо се от основна въдица, на която са закрепени въдици (мрежи) с голям брой куки, като дължината на въдиците и разстоянието между тях зависят от целевите видове. Приспособлението може да се разгръща вертикално или хоризонтално на морската повърхност; може да е или положено на дъното (парагада, положена на дъното), или да се носи в дълбочина, или в близост до повърхността (парагада на повърхността).

    8)

    „Кука“ означава извита, заострена в края стоманена форма, обикновено с шип. Върхът на куката може да бъде или прав, или дори обърнат и извит. Тялото може да бъде с различна дължина и форма и неговото напречно сечение може да бъде цилиндрично (нормално) или плоско (ковано). Общата дължина на куката следва да се измерва като максималната цялостна дължина на тялото от върха на куката, който служи за закрепване на въжето и обикновено е под формата на око, до върха на извивката. Широчината на куката следва да се измерва като максималното хоризонтално разстояние от външната част на тялото до външната част на шипа.

    9)

    „Приспособления за привличане на риба“ означава носещо се по морската повърхност съоръжение, имащо за цел да привлича рибата.

    10)

    „Кораб за улов на риба тон, съоръжен с въдици“ означава риболовен съд, оборудван за улов на риба тон с въдици.

    Член 4

    Зони

    За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения за морски водни басейни:

    1)

    Зона 1

    Всички води на Атлантическия океан и съседните морета, включени в зоната на Конвенцията ICCAT, както е посочено в член 1 от нея.

    2)

    Зона 2

    Всички води на Индийския океан, обхванати от Споразумението за създаване на IOTC, както е посочено в член 2 от него.

    3)

    Зона 3

    Всички води на Източния Тихи океан, както е посочено в член 3 от Споразумението относно Международната програма за опазване на делфините.

    4)

    Зона 4

    Всички води на Източния и Централния Тихи океан, както е посочено в член 3 от Конвенцията WCPFC.

    ДЯЛ II

    ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ В ЗОНА 1

    ГЛАВА 1

    Ограничения за използването на определени видове съдове и приспособления

    Член 5

    Опазване на рибата голямоок тон в определени тропически води

    1.   Риболовът със сейнери и съдове за улов на риба тон, съоръжени с въдици, се забранява за периода от 1 до 30 ноември в следните зони:

    южна граница: паралел 0° южна географска ширина;

    северна граница: паралел 5° северна географска ширина;

    западна граница: меридиан 20° западна географска дължина;

    източна граница: меридиан 10° западна географска дължина;

    2.   Всяка година, не по-късно от 15 август, държавите-членки изпращат на Комисията доклад за изпълнението на тези мерки, включително списък с нарушенията, при наличие на такива, извършени от риболовни съдове на Общността, плаващи под техния флаг и преследвани от техните компетентни власти.

    Член 6

    Риболов на червен тон в Средиземно море

    1.   Риболовът на червен тон в Средиземно море с мрежи гъргър се забранява за периода от 16 юли до 15 август.

    2.   Риболовът на червен тон в Средиземно море посредством използване на парагади, носещи се по повърхността на водата, от риболовни съдове с дължина, по-голяма от 24 метра, се забранява през периода от 1 юни до 31 юли. Дължината на съдовете се определя съгласно приложение III.

    3.   Забранява се използването на самолети или хеликоптери в помощ на риболовните операции за улов на червен тон в Средиземно море през периода от 1 до 30 юни.

    4.   Определянето на периодите и зоните, посочени в настоящия член, както и на дължината на риболовните съдове, определена в приложение III, могат да бъдат променяни от Комисията в резултат на препоръките на ICCAT, които са задължителни за Общността съгласно процедурата, предвидена в член 30.

    Член 7

    Риболов на ивичест тон, голямоок тон и тон с жълти перки (албакор) в определени португалски териториални води

    Забранява се задържането на борда на каквито и да е количества ивичест тон, голямоок тон или тон с жълти перки, уловен с мрежи гъргър във водите под суверенитета или юрисдикцията на Португалия в подзона Х на ICES (МСИМ) на север от 36°30′ N или в зоните на CECAF на север от 31° N и на изток от 17°30′ W, или риболов на гореупоменатите видове във въпросните зони с посочените приспособления.

    ГЛАВА 2

    Минимален размер

    Член 8

    Размери

    1.   Даден вид се счита за маломерен, ако размерите му са по-малки от минималните за съответния вид, определени в приложение IV.

    2.   Размерите, определени в приложение IV, могат да бъдат променяни съобразно препоръки от страна на ICCAT, които са задължителни за Общността, и в съответствие с процедурите, посочени в член 30.

    Член 9

    Забрани

    1.   Маломерна риба от видовете, посочени в приложение IV, уловена в зона 1, не се задържа на борда, нито се прехвърля на други кораби или на сушата, не се транспортира, съхранява, излага или предлага за продажба, продава или разпространява. Тези видове се връщат незабавно в морето.

    2.   Забранява се пускането за свободно разпространение или продажба в Общността на маломерна риба от видовете, посочени в приложение IV и произхождащи от трети страни и уловени в зона 1.

    Член 10

    Определяне на размера на рибите

    1.   Големината на всички видове, с изключение на тези от семейство istiophoridae, се измерва по вертикалното разстояние от върха на горната челюст до края на най-късия лъч на опашката.

    2.   Големината на видовете от семейство istiophoridae се измерва от върха на долната челюст до v-образното разклонение за опашката.

    Член 11

    Процедура за вземане на проби в мрежни клетки за червен тон

    1.   Всяка държава-членка установява процедура за вземане на проби за изчисляване на броя на уловената риба червен тон с определена големина.

    2.   Процедурата за вземане на проби в мрежни клетки се извършва на база на 100 екземпляра за 100 тона жива риба или на база 10 % от общия брой на рибите в една мрежа. Размерът на мострата се определя при улова на рибата във фермата, в съответствие с метода, приет от ICCAT относно предоставяне на данни като част от задача II.

    3.   Допълнителни методи и мостри се разработват за риба, отглеждана повече от една година.

    4.   Вземането на проби се извършва по време на улов на случаен принцип и обхваща всички мрежи. Данните се предоставят на ICCAT до 31 юли за пробите, взети предишната година.

    ГЛАВА 3

    Ограничения относно броя на риболовните съдове

    Член 12

    Северноатлантически голямоок тон и бял тон

    1.   Съветът, действащ съгласно процедурата, определена в член 20 от Регламент (EО) № 2371/2002, определя броя и общия капацитет в бруто тонаж (GT) на риболовните съдове на Общността с дължина, по-голяма от 24 метра, за риболов в зона 1 на голямоок тон като целеви вид. Те се определят:

    а)

    като средния брой и капацитет в GT на риболовните съдове на Общността за улов в зона 1 на голямоок тон като целеви вид през периода 1991—1992 г., и

    б)

    на основата на ограничението относно броя на съдовете на Общността за улов на голямоок тон през 2005 г., предоставен на ICCAT на 30 юни 2005 г.

    2.   Съветът, действащ съгласно процедурата, определена в член 20 от Регламент (EО) № 2371/2002, определя броя на риболовните съдове на Общността за улов на северноатлантически бял тон като целеви вид. Броят на съдовете се определя на средния брой риболовни съдове на Общността за улов на северноатлантически бял тон като целеви вид през периода 1993—1995 г.

    3.   Съветът, действайки в съответствие с процедурата, предвидена в член 20 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, разпределя между държавите-членки:

    а)

    броя и капацитета в бруто тонаж (GT), определен съгласно параграф 1;

    б)

    броя на съдовете, определен съгласно параграф 2.

    4.   Преди 15 май всяка година всяка държава-членка изпраща на Комисията по обичайния начин за предоставяне на информация:

    а)

    aсписък на съдовете, плаващи под неин флаг, които са с дължина, по-голяма от 24 метра и които се използват за риболов на голямоок тон;

    б)

    списък на съдовете, плаващи под неин флаг и участващи в риболов на бял тон в северната част на Атлантическия океан.

    Комисията изпраща тази информация на секретариата на ICCAT преди 31 май всяка година.

    5.   Списъците, посочени в параграф 4, предоставят информация за вътрешния регистрационен номер на риболовния флот, определен за всеки съд съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 26/2004 на Комисията от 30 декември 2003 г. относно регистъра на риболовния флот на Общността (11) и типа на използваното оборудване.

    ГЛАВА 4

    Нецелеви видове и спортен и любителски риболов

    Член 13

    Марлини

    Държавите-членки поощряват използването на едножични серпентинови въдици върху въртел, така че живите сини марлини и бели марлини да могат да бъдат лесно освобождавани.

    Член 14

    Акули

    1.   Държавите-членки поощряват освобождаването на живи акули, уловени случайно, и по-специално на индивидите в ранна възраст.

    2.   Държавите-членки поощряват редуцирането на броя на изхвърляните акули чрез подобряване селектирането на риболовни уреди.

    Член 15

    Костенурки

    Държавите-членки поощряват освобождаването на живи морски костенурки, уловени случайно.

    Член 16

    Спортен и любителски риболов в Средиземно море

    1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за забрана на използването при спортен и любителски риболов в Средиземно море на трални мрежи, ограждащи мрежи, мрежи гъргър, драги, хрилни мрежи, многостенни мрежи и парагади за улов на риба тон и свързаните видове.

    2.   Държавите-членки предприемат мерки риба тон и свързаните видове, уловени при спортен и любителски риболов в Средиземно море, да не се предлагат на пазара.

    Член 17

    Доклад

    Не по-късно от 15 август всяка година държавите-членки изпращат на Комисията доклад за изпълнението на предвиденото в настоящата глава.

    ДЯЛ III

    ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ В ЗОНА 2

    ГЛАВА 1

    Ограничения относно броя на риболовните съдове

    Член 18

    Брой на оторизираните риболовни съдове

    1.   Съветът, действащ съгласно процедурата, предвидена в член 20 от Регламент (EО) № 2371/2002, определя броя на риболовните съдове на Общността с обща дължина, по-голяма от 24 метра, оторизирани да ловят риба в зона 2. Броят на съдовете се определя на броя на риболовните съдове на Общността, вписани в регистъра на съдовете на IOTC през 2003 г. Ограничението относно броя на съдовете трябва да съответства на общия бруто тонаж (GT); при замяна на съдове общият тонаж не трябва да се превишава.

    2.   Съветът, действайки в съответствие с процедурата, предвидена в член 20 от Регламент (ЕО) № 2371/2002, разпределя между държавите-членки броя на съдовете, определени съгласно параграф 1 от настоящия член.

    ГЛАВА 2

    Нецелеви видове

    Член 19

    Акули

    1.   Държавите-членки правят всичко възможно за поощряване на освобождаването на живи акули, уловени случайно, и по-специално на индивидите в ранна възраст.

    2.   Държавите-членки поощряват редуцирането на броя на изхвърляните акули.

    Член 20

    Костенурки

    1.   Държавите-членки правят всичко възможно за намаляване на отражението на риболова върху морските костенурки, по-специално чрез прилагане на мерките, предвидени в параграфи 2, 3 и 4.

    2.   Използването на всички риболовни уреди подлежи на следните условия:

    а)

    подходящо третиране, включително съживяване или незабавно освобождаване в морето на морски костенурки, уловени случайно (с куки или мрежи) или когато са част от съпътстващия улов;

    б)

    присъствието на борда на оборудване, необходимо за освобождаването на морски костенурки, уловени случайно или когато са част от съпътстващия улов.

    3.   Използването на мрежи гъргър подлежи на следните условия:

    а)

    задължение да се избягва, където е възможно, ограждането на морски костенурки;

    б)

    установяването и прилагането на спецификации за подходящи риболовни уреди с цел свеждане до минимум на съпътстващия улов на морски костенурки;

    в)

    предприемането на всички мерки, необходими за освобождаването на заградени костенурки или такива от съпътстващия улов;

    г)

    предприемането на всички мерки, необходими за наблюдение на уредите за привличане на риба, в които могат да се хванат морски костенурки, за освобождаване на хваналите се в тях и за отстраняване на уредите, които не се използват.

    4.   Използването на парагади подлежи на следните условия:

    а)

    създаването и поставянето на комбинации от куки, вид примамки, дълбочина и модел на мрежите и риболовните практики с цел свеждане до минимум на случайния улов или съпътстващия улов и смъртните случаи при морски костенурки;

    б)

    присъствието на борда на оборудване, необходимо за освобождаването на морски костенурки, уловени случайно или когато са част от съпътстващия улов, включително на уреди за освобождаването им от куката или за срязване на кордата, както и на мрежи сакове.

    ДЯЛ IV

    ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ В ЗОНА 3

    Член 21

    Трансбордиране

    1.   Използването на помощни съдове за подпомагане на съдове, ловуващи с помощта на уреди за привличане на риба, се забранява.

    2.   Забранява се прехвърлянето на улова в морето от сейнери.

    Член 22

    Ограничения относно броя на риболовните съдове

    1.   Съветът, действащ в съответствие с процедурата, предвидена в член 20 от Регламент (EО) № 2371/2002, определя броя на сейнерите на Общността, оторизирани да ловят риба в зона 3. Броят на съдовете се определя на броя на сейнерите на Общността, вписани в регистъра на IATTC на 28 юни 2002 г.

    2.   Държавите-членки предоставят на Комисията преди 10 декември всяка година списък на съдовете, плаващи под техен флаг и възнамеряващи да ловят риба тон в зона 3. Съдовете, които не са включени в този списък, се вписват като недействащи и не получават разрешително за риболов през текущата година.

    3.   Списъците предоставят информация за вътрешния регистрационен номер на риболовния флот, определен за всеки съд съгласно приложение I към Регламент (ЕО) № 26/2004 и типа на използваното оборудване.

    Член 23

    Опазване на делфините

    Единствено риболовни съдове на Общността, които действат съгласно условията, залегнали в Споразумението относно Международната програма за опазване на делфините, и за които е определена граница на смъртност при делфините (ГСД), получават разрешение да ограждат пасажи или групи делфини с мрежи гъргър, когато ловят тон с жълти перки в зона 3.

    Член 24

    Заявления за получаване на ГСД

    Държавите-членки изпращат на Комисията преди 15 септември всяка година:

    а)

    списък на съдовете, плаващи под техен флаг с капацитет, по-голям от 363 метрични тона (400 нетни тона), които са подали заявления за получаване на ГСД за цялата следваща година;

    б)

    списък на съдовете, плаващи под техен флаг с капацитет, по-голям от 363 метрични тона (400 нетни тона), които са подали заявления за получаване на ГСД за първата или втората половина от следващата година;

    в)

    за всеки съд, подал заявление за получаване на ГСД, се предоставя удостоверение за наличие на подходящите принадлежности и оборудване на кораба за опазване на делфините, както и за това, че капитанът е завършил лицензиран курс на обучение по спасяване и освобождаване на делфини;

    г)

    списък на съдовете, плаващи под техен флаг, които има вероятност да действат в зоната в течение на следващата година.

    Член 25

    Предоставяне на ГСД

    1.   Държавите-членки следят заявленията за получаване на ГСД да отговарят на условията, посочени в Споразумението относно Международната програма за опазване на делфините и на мерките по опазването, приети от IATTC.

    2.   Комисията проверява списъците и осигурява те да са в съответствие с разпоредбите на Споразумението относно Международната програма за опазване на делфините и мерките по опазването, приети от IATTC, и ги изпраща на директора на IATTC. Когато проверката открие, че заявлението не отговаря на условията, посочени в настоящия параграф, Комисията незабавно информира съответната държава-членка, че не може да изпрати цялото или част от заявлението до директора на IATTC и посочва причините за това.

    3.   Комисията изпраща на всяка държава-членка общата ГСД, която да се разпредели между риболовните съдове, плаващи под неин флаг.

    4.   Всяка държава-членка изпраща на Комисията разпределението на ГСД между съдовете, плаващи под флага на тази държава-членка, до 15 януари всяка година.

    5.   Комисията изпраща на директора на IATTC списъка и разпределението на ГСД между риболовните съдове на Общността до 1 февруари всяка година.

    Член 26

    Опазване на други нецелеви видове

    1.   Съдове, оборудвани с мрежи гъргър, незабавно освобождават без да нараняват, доколкото е практически възможно, всички морски костенурки, акули, ивичест тон, риби от семейство istiophoridae и xiphiidae, скат, дорадо и други нецелеви видове.

    2.   Рибарите се насърчават да създават и използват техники и оборудване за улесняване на бързото и безопасно освобождаване на всички такива животни.

    Член 27

    Костенурки

    1.   При забелязване на морска костенурка в мрежата се полагат всички усилия, в рамките на разумното, за спасяването ѝ преди да се е заплела в мрежата, включително, при необходимост, спускане на моторна лодка в морето.

    2.   Ако костенурка се е оплела в мрежата, навиването на мрежата се преустановява при появата на костенурката от водата и не се подновява докато костенурката не бъде извадена от мрежата и освободена.

    3.   Ако морска костенурка бъде извадена на борда на риболовен съд, се прилагат всички подходящи методи за подпомагане на възстановяването на костенурката преди връщането ѝ във водата.

    4.   Забранява се на съдовете за улов на риба тон да изхвърлят торби от сол или каквито и да е други пластмасови отпадъци в морето.

    5.   Морски костенурки, уловени в съоръжения за привличане на риба и други риболовни уреди, трябва да се освобождават при възможност.

    6.   Съоръжения за привличане на риба, които не се използват за риболов, се прибират.

    ДЯЛ V

    ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ, ПРИЛОЖИМИ В ЗОНА 4

    Член 28

    Намаляване на отпадъците

    Държавите-членки предприемат мерки за намаляване до минимум на отпадъците, изхвърлянето на уловени видове обратно в морето, улов прибран от загубени или изоставени съоръжения, замърсяване от риболовни съдове, улов на риба и животни от нецелеви видове и последиците за свързаните или зависимите видове, по-специално на видове, застрашени от изчезване.

    ДЯЛ VI

    ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

    Член 29

    Морски бозайници

    1.   Забранява се ограждането с мрежи гъргър на пасажи или групи морски бозайници.

    2.   Параграф 1 се прилага за всички риболовни съдове на Общността с изключение на съдовете, посочени в член 23.

    ДЯЛ VII

    ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    Член 30

    Комитология

    Мерките, които трябва да се предприемат съгласно член 6, параграф 4 и член 8, параграф 2, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 30, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2371/2002.

    Член 31

    Отмяна

    Регламент (ЕО) № 973/2001 се отменя.

    Член 32

    Влизане в сила

    Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

    Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

    Съставено в Брюксел на 7 май 2007 година.

    За Съвета

    Председател

    H. SEEHOFER


    (1)  ОВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 1.

    (2)  ОВ L 162, 18.6.1986 г., стр. 33.

    (3)  ОВ L 236, 5.10.1995 г., стр. 24.

    (4)  ОВ L 348, 30.12.2005 г., стр. 26.

    (5)  ОВ L 15, 19.1.2005 г., стр. 9.

    (6)  ОВ L 32, 4.2.2005 г., стр. 1.

    (7)  ОВ L 137, 19.5.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 831/2004 (ОВ L 127, 29.4.2004 г., стр. 33).

    (8)  ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

    (9)  OВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, последно изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

    (10)  ОВ L 348, 30.12.2005 г., стр. 28.

    (11)  OВ L 5, 9.1.2004 г., стр. 25. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1799/2006 (ОВ L 341, 7.12.2006 г., стр. 26).


    ПРИЛОЖЕНИЕ I

    Списък на далекомигриращи видове

    Бял тон: Thunnus alalunga

    Червен тон: Thunnus thynnus

    Голямоок тон: Thunnus obesus

    Ивичест тон: Katsuwonus pelamis

    Атлантически паламуд: Sarda sarda

    Риба тон с жълти перки (албакор): Thunnus albacares

    Риба тон с черни перки: Thunnus atlanticus

    Малка риба тон: Euthynnus spp.

    Южен червен тон: Thunnus maccoyii

    Риба тон „фрегата“: Auxis spp.

    Океански морски платики: Bramidae

    Марлини: Tetrapturus spp.; Makaira spp.

    Риба ветроход: Istiophorus spp.

    Риба меч: Xiphias gladius

    Сайра: Scomberesox spp.; Cololabis spp.

    Корифена; обикновена корифена: Coryphaena hippurus; Coryphaena equiselis

    Акули: Hexanchus griseus; Cetorhinus maximus; Alopiidae Rhincodon typus; Carcharhinide; Sphyrnidae; Isuridae; Lamnidae

    Китообразни (китове и делфини): Physeteridae; Balenidae; Eschrichtiidae; Monodontidae; Ziphiidae; Delphinidae.


    ПРИЛОЖЕНИЕ II

    Списък на ICCAT на видовете риба тон и свързаните видове

    Червен тон: Thunnus thynnus

    Южен червен тон: Thunnus maccoyii

    Риба тон с жълти перки (албакор): Thunnus albacares

    Бял тон: Thunnus alalunga

    Голямоок тон: Thunnus obesus

    Риба тон с черни перки: Thunnus atlanticus

    Малка риба тон: Euthynnus alletteratus

    Ивичест тон: Katsuwonus pelamis

    Атлантически паламуд: Sarda sarda

    Риба тон „фрегата“: Auxis thazard

    Риба тон „фрегата“: Auxis rochei

    Паламуд: Orcynopsis unicolor

    Acanthocybium solandri: Acanthocybium solandri

    Тихоокеанска скумрия: Scomberomorus maculatus

    Кралска скумрия: Scomberomourus cavalla

    Западноафриканска испанска скумрия: Scomberomorus tritor

    Испанска скумрия: Scomberomorus brasilliensis

    Scomberomorus regalis: Scomberomorus regalis

    Риба ветроход: Istiophorus albicans

    Черен марлин: Makaira indica

    Син марлин: Makaira nigricans

    Бял марлин: Tetrapturus albidus

    Риба меч: Xiphias gladius

    Риба копиеносец: Tetrapturus pfluegeri


    ПРИЛОЖЕНИЕ III

    Дължина на съдовете (член 6, параграф 2)

    Определение на ICCAT относно дължината на съдовете:

    за всеки риболовен съд, построен след 18 юли 1982 г., 96 % от общата дължина на ватерлинията при 85 % от минималната височина на кораба, измерена от най високата част на кила, или дължината от носовата греда на кораба до оста на балера на руля, при същата ватерлиния, ако тази дължина е по-голяма. При съдове, построени с наклон на кила, ватерлинията, където е измерена дължината, е успоредна на посочената ватерлиния;

    за всеки риболовен съд, построен преди 18 юли 1982 г., дължината се вписва така, както фигурира в националните регистри или друг корабен регистър.


    ПРИЛОЖЕНИЕ IV

    МИНИМАЛНИ РАЗМЕРИ

    (Член 8, параграф 1)

    Видове

    Минимален размер

    Бял тон (Thunnus thynnus) (1)

    6,4 kg или 70 cm

    Бял тон (Thunnus thynnus) (2)

    10 kg или 80 cm

    Риба меч (Xiphias gladius) (3)

    25 kg или 125 cm (долната челюст)


    (1)  този минимален размер се прилага само в Източния Атлантически океан.

    (2)  този минимален размер се прилага само в Средиземно море.

    (3)  този минимален размер се прилага само в Атлантическия океан.


    Top