а)

значението на финансовите инструменти за финансовото състояние и представяне на образуванието;

и

б)

естеството и степента на рисковете, произтичащи от финансовите инструменти, на които е изложено образуванието по време на отчетния период, и как образуванието управлява тези рискове.

а)

дяловите участия в дъщерни фирми, асоциирани дружества и смесени предприятия, които се осчетоводяват в съответствие с IAS 27 Консолидирани и самостоятелни финансови отчети, IAS 28 Инвестиции в асоциирани дружества или IAS 31 Дялове в смесени предприятия. Независимо от това в някои случаи IAS 27, IAS 28 или IAS 31 позволяват на образуванието да осчетоводи дялово участие в дъщерно образувание, асоциирано образувание или смесено предприятие, като използва IAS 39; в тези случаи образуванието прилага изискванията за оповестяване, съдържащи се в IAS 27, IAS 28 или IAS 31 в допълнение към изискванията в настоящия IFRS. Освен това образуванията прилагат настоящия IFRS и спрямо деривативите, свързани с дяловите участия в дъщерни образувания, асоциирани образувания и смесени предприятия, освен ако деривативът не отговаря на определението за капиталов инструмент в IAS 32.

б)

правата и задълженията на работодателите, произтичащи от плановете за доходите на заетите лица, за които се прилага IAS 19 Доходи на наетите лица.

в)

договорите за условно възнаграждение в бизнес комбинация (виж IFRS 3 Бизнес комбинации). Това изключение се прилага само за получателя на възнаграждението.

г)

застрахователните договори, дефинирани в IFRS 4 Застрахователни договори. Независимо от това настоящият IFRS се прилага спрямо деривативите, внедрени в застрахователни договори, ако IAS 39 изисква от предприятието те да бъдат осчетоводени поотделно.

д)

финансовите инструменти, договорите и задълженията въз основа на разплащателни транзакции на базата на акции, по отношение на които се прилага IFRS 2 Плащания на базата на акции, освен в случаите, когато настоящият IFRS се прилага спрямо договори в обхвата на параграфи 5—7 от IAS 39.

а)

финансови активи по справедлива стойност с изменение в печалбата или загубата; представят се поотделно — i) тези, разпределени в тази категория при първоначалното им признаване, и ii) такива, които се държат за продажба в съответствие с класификацията в IAS 39;

б)

инвестиции с фиксиран падеж, определени за държане до падеж;

в)

заеми и вземания;

г)

финансови активи на разположение за продажба;

д)

финансови пасиви по справедлива стойност с изменение в печалбата или загубата; представят се поотделно — i) разпределените в тази категория при първоначалното им признаване, и ii) такива, които се държат за продажба в съответствие с класификацията в IAS 39;

и

е)

финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност.

а)

максималната изложеност на кредитен риск (виж параграф 36, буква а) на заем или вземане (или група заеми или вземания) към датата на отчета.

б)

сумата, с която свързаните кредитни деривативи или подобни инструменти, намаляват максималната изложеност на кредитен риск.

в)

стойността на промяната за периода, а също и кумулативната промяна в справедливата стойност на заема или вземането (или група заеми или вземания), която е свързана с промените в кредитния риск на финансовия актив, определен или:

Измененията в пазарните условия, които повишават пазарния риск, включват промени в отправния лихвен процент, цената на стоката, валутния курс или в ценови или рейтингов индекс.

г)

стойността на промяната в справедливата стойност на свързаните кредитни деривативи или подобни инструменти, която е настъпила през отчетния период, и кумулативно от първоначалното определяне на заема или вземането.

а)

стойността на промяната за периода, а също и кумулативната промяна в справедливата стойност на финансовия пасив, която е свързана с промените в кредитния риск на финансовия пасив, определен или:

Измененията в пазарните условия, които повишават пазарния риск, включват промени в отправния лихвен процент, цената на финансов инструмент на друго предприятие, цената на стоката, валутния курс или в ценови или рейтингов индекс. За договори, които съдържат елемент на променлив капитал, промените в пазарните условия включват изменения в представянето на свързания вътрешен или външен инвестиционен фонд.

б)

разликата между балансовата стойност на финансовия пасив и стойността, която образуванието ще трябва евентуално да плати при падеж на държателя на дълга.

а)

методите, които отговарят на изискванията на параграф 9, буква в) и параграф 10, буква а).

б)

ако образуванието счита, че информацията, която е оповестило, за да спази изискванията на параграф 9, буква в) или параграф 10, буква а), не отразява по достоверен начин промяната в справедливата стойност на финансовия актив или пасив, която е свързана с измененията в неговия кредитен риск, то посочва основанията за достигането до това заключение и факторите, които счита, че имат отношение.

а)

по себестойност или по амортизирана стойност, а не по справедлива стойност;

или

б)

по справедлива стойност, а не по себестойност или по амортизирана стойност,

а)

естеството на активите;

б)

естеството на рисковете и постъпленията от собствеността, на които може да подлежи образуванието;

в)

когато образуванието продължава да признава всички активи, то оповестява балансовите стойности на активите и свързаните пасиви;

и

г)

когато образуванието продължава да признава активите в степента, в която те продължават да бъдат използвани, то оповестява общата балансова стойност на първоначалните активи, стойността на активите, които образуванието продължава да признава и балансовата стойност на свързаните пасиви.

а)

балансовата стойност на финансовите активи, които е предоставило като обезпечение на съществуващи или условни задължения, включително стойностите, които са били прекласифицирани в съответствие с параграф 37, буква а) от IAS 39;

и

б)

сроковете и условията на обезпечението.

а)

справедливата стойност на обезпечението, което държи;

б)

справедливата стойност на всяко обезпечение, което е било продадено или използвано като друго обезпечение от предприятието, както и дали предприятието е задължено да го върне;

и

в)

сроковете и условията за ползването на обезпечението от негова страна.

а)

подробности за просрочване на плащания по главница, лихви, амортизационни фондове или условията за изплащане на тези задължения за отчетния период;

б)

балансовата стойност на дължимите заеми, които са просрочени към датата на отчета;

и

в)

дали просрочването е било отстранено или дали сроковете за изплащане на задълженията са били предоговорени преди официалното оповестяване на финансовите отчети.

а)

нетна печалба или нетна загуба върху:

б)

общата стойност на приходите от лихви и общата стойност на разходите за лихви (изчислени по метода на ефективната лихва) за финансови активи или пасиви, които не са оценени по справедлива стойност, с изменение в печалбата или загубата;

в)

приходи и разходи от такси (различни от стойностите, използвани за определяне на ефективния лихвен процент), получени от:

г)

доходи от лихви върху обезценени финансови активи, натрупани в съответствие с параграф РП93 от ръководството за приложение (РП) към IAS 39;

и

д)

стойността на всяка загуба от обезценяване за всеки клас финансови активи.

а)

описание на всеки вид хеджиране;

б)

описание на финансовите инструменти, определени като хеджиращи инструменти по тяхната справедлива стойност към датата на отчета;

и

в)

естеството на рисковете, които се хеджират.

а)

периодите, през които се очаква да се появят паричните потоци и кога се очаква те да окажат въздействие върху печалбата или загубата;

б)

описание на всяка прогнозна бъдеща сделка, която предварително е била хеджирана и която не се очаква да се реализира;

в)

стойността, която е била призната в собствения капитал за отчетния период;

г)

стойността, която е била приспадната от собствения капитал и е добавена към печалбата или загубата за отчетния период, отразявайки стойността, добавена към всяка статия от отчета за доходите;

и

д)

стойността, която е била приспадната от собствения капитал през отчетния период и е добавена към първоначалните разходи или към друга балансова стойност на нефинансов актив или нефинансов пасив, чието придобиване или поява е представлявало хеджирана много вероятна бъдеща сделка.

а)

чрез хеджиране на справедлива стойност за печалбите или загубите:

б)

за липсата на ефективност, отчетена в печалбата или загубата, получена от хеджирането на паричен поток;

и

в)

за липсата на ефективност, отчетена в печалбата или загубата, получена от хеджиране на нетни инвестиции в предприятия в чужбина.

а)

методите, а в случаите, когато се използва техника на оценяване, и допусканията, които се използват при определянето на справедливите стойности на всеки клас финансови активи или финансови пасиви. Например в случаите, когато е приложимо, предприятието оповестява информация за допускания, отнасящи се до нормата на предварително плащане, нормата на очаквани кредитни загуби, както и лихвени и дисконтови проценти.

б)

дали справедливите стойности са определени, изцяло или частично, въз основа на пряко позоваване на публикувани ценови котировки на активен пазар или са получени в резултат на използвана техника за оценяване (виж параграфи РП71—РП79 от РП към IAS 39).

в)

дали справедливите стойности, които са признати или оповестени във финансовите отчети, са определени изцяло или частично в резултат на използвана техника за оценяване, която се основава на допускания, които не са подкрепени от цени на наблюдавани текущи пазарни транзакции в рамките на същия инструмент (например без модификация или промяна в предварителните условията) и не се базират на налични данни от наблюдаван пазар. За справедливи стойности, които се признават във финансовите отчети, при изменение на едно или няколко от тези допускания в допустими алтернативни предположения, които биха изменили в голяма степен справедливата стойност, предприятието обявява това обстоятелство и оповестява ефекта от тези промени. За тази цел влиянието на тези промени се преценява по отношение на печалбата или загубата, общата стойност на активите или общата стойност на пасивите или, когато промените в справедливата стойност са признати в собствения капитал, общата стойност на собствения капитал.

г)

в случаите, когато се прилага буква в), общата стойност на промяната в справедливата стойност, получена в резултат на използвана такава техника за оценяване, и призната в печалбата или загубата за отчетния период.

а)

използваната от него счетоводна политика за признаване на тази разлика в печалбата или загубата, с което се отразява промяната в условията (включително времето), която участниците на пазара ще вземат по внимание при определяне на дадена цена (виж параграф РП76А от РП към IAS 39);

и

б)

съвкупната стойност, която предстои да бъде призната в печалбата или загубата в началото и в края на отчетния период и съгласуването на промените в салдото на тази разлика.

а)

когато балансовата стойност се доближава до голяма степен до справедливата стойност например за финансови инструменти като краткосрочни търговски вземания и задължения;

б)

за инвестиране в инструменти на собствения капитал, които нямат ценови котировки на активен пазар или за деривативи, свързани с такива инструменти на собствения капитал, които се оценяват по себестойност в съответствие с IAS 39, тъй като тяхната справедлива стойност не може да бъде оценена достатъчно надеждно;

или

в)

за договори, съдържащи елемент на участие по преценка (както е описано в IFRS 4), ако справедливата стойност на този елемент не може да бъде оценена достатъчно надеждно.

а)

обстоятелството, че информация за справедливата стойност на тези инструменти не е била оповестявана, тъй като тяхната справедлива стойност не може да бъде определена достатъчно надеждно;

б)

описание на финансовите инструменти, тяхната балансова стойност и обяснение защо справедливата стойност не може да бъде определена достатъчно надеждно;

в)

информация за пазара на инструментите;

г)

информация за това дали предприятието възнамерява да се освободи от финансовите инструменти и по какъв начин;

и

д)

ако финансови инструменти, чиято справедлива стойност не е можело да бъде определена достатъчно надеждно, бъдат отписани, в този случай предприятието оповестява това обстоятелство, тяхната балансова стойност към датата на отписването и стойността на признатата печалба или загуба.

а)

степента на изложеност на даден вид риск и откъде произтича тя;

б)

целите, политиките и начините за управление на риска, които използва то, както и използваните от него методи за измерване на риска;

и

в)

всяка промяна в букви а) или б) в сравнение с предходния отчетен период.

а)

обобщение на количествените данни относно степента на изложеност на този риск към датата на отчета. Това оповестяване се основава на вътрешнофирмената информация, предоставена на висшето ръководство на образуванието (както е дефинирано в IAS 24 Оповестяване на свързани лица), например на борда на директорите на образуванието или на неговия главен изпълнителен директор.

б)

оповестяванията, които се изискват в параграфи 36—42, до размера, който не е предвиден в буква а), освен ако рискът не е значителен (виж параграфи 29—31 от IAS 1 относно понятието за важност).

в)

концентрациите на риск, освен ако това не става видно от букви а) и б).

а)

стойността, която по най-добър начин представя максималната изложеност на кредитен риск на предприятието към датата на отчета, без да се отчита държано обезпечение или други кредитни застраховки (например споразумения за признаване на прихващане (netting), които не отговарят на условията за компенсиране съгласно IAS 32);

б)

по отношение на стойността, оповестена в изпълнение на буква а), описание на държаното обезпечение и другите кредитни застраховки;

в)

информация за кредитното качество на финансовите активи, които не са нито просрочени, нито обезценени;

и

г)

балансовата стойност на финансовите активи, които биха били просрочени или обезценени, ако техните условия и срокове не са били предоговорени.

а)

анализ на възрастта на финансовите активи, които са просрочени към датата на отчета, но не са обезценени;

б)

анализ на финансови активи, всеки от които е бил обявен за обезценен към датата на отчета, включително обстоятелствата, които предприятието е взело предвид при определянето на тези активи за обезценени;

и

в)

за стойностите, оповестени в изпълнение на букви а) и б), описание на държаното обезпечение и другите кредитни застраховки, както и оценка на тяхната справедлива стойност, освен ако е невъзможно да бъде извършена.

а)

характера и балансовата стойност на придобитите активи;

и

б)

когато активите не са бързо ликвидни, политиките, които прилага, за да се освободи от подобни активи или как да ги използва в своите операции.

а)

анализ на падежа на финансовите задължения, който показва оставащите падежи по договори;

и

б)

описание как то управлява този ликвиден риск, произтичащ от буква а).

а)

анализ на чувствителността за всеки вид пазарен риск, на който предприятието е изложено към датата на отчета, като показва по какъв начин са се повлияли печалбата или загубата, а също и собственият капитал от промени в съответната променлива величина, с която се определя допустимият риск към тази дата;

б)

методите и допусканията, прилагани при изготвянето на анализа на чувствителността;

и

в)

измененията в използваните методи и допускания в сравнение с предходния отчетен период, както и причините за тези промени,

а)

обяснение на използвания метод при изготвянето на такъв анализ на чувствителността, както и параметрите и допусканията, залегнали в основата на предоставените данни;

и

б)

обяснение на целта на използвания метод, както и на ограниченията, които е възможно да доведат до информация, която не отразява напълно справедливата стойност на разглежданите активи и пасиви.

а)

качествена информация относно своите цели, политики и процеси за управление на капитала включително (но не само):

б)

обобщение на количествени данни за елементите, които са обект на управлението на капитала. Някои образувания разглеждат някои финансови пасиви (например някои форми на вторичен дълг) като елементи на капитала. Други образувания разглеждат капитала без някои компоненти на собствения капитал (например компоненти, произтичащи от хеджирането на парични потоци).

в)

всички промени в букви а) и б) в сравнение с предходния период.

г)

дали по време на периода образуванието е спазило външно наложените изисквания за капитала, които е било длъжно да спазва.

д)

когато образуванието не е спазило тези външно наложени изисквания за капитала, последиците от това неспазване.

д)

правата и задълженията, произтичащи от i) застрахователен договор, съгласно дефиницията в IFRS 4 Застрахователни договори, различни от правата и задълженията на застрахователя, произтичащи от застрахователен договор, който отговаря на дефиницията за договор за финансова гаранция в параграф 9, или ii) договор от обхвата на IFRS 4, тъй като съдържа елемент на участие по преценка. Независимо от това настоящият стандарт се прилага спрямо деривативи, внедрени в договори от обхвата на IFRS 4, ако самите деривативи не представляват договори от обхвата на IFRS 4 (виж параграфи 10—13 и допълнение А, параграфи РП27—РП33). Освен това, ако емитентът на договори за финансова гаранция е заявил изрично на по-ранен етап, че разглежда тези договори като застрахователни договори и е използвал осчетоводяване, приложимо спрямо застрахователните договори, емитентът може сам да избере дали да приложи настоящия стандарт или IFRS 4 по отношение на тези договори за финансова гаранция (виж параграфи РП4 и РП4А). Емитентът може да направи този избор договор по договор, но изборът за всеки договор е неотменим.

з)

задълженията за изплащане на заеми, различни от описаните в параграф 4 задължения за изплащане на заеми. Емитентът на задължения за изплащане на заеми прилага IAS 37 спрямо задълженията за изплащане на заеми, които попадат в обхвата на настоящия стандарт. Независимо от това всички задължения за изплащане на заеми са обект на разпоредбите за отписване на настоящия стандарт (виж параграфи 15—42 и допълнение А, параграфи РП36—РП63).

а)

задълженията за изплащане на заеми, които предприятието отчита като финансови пасиви по справедлива стойност с изменение в печалбата или загубата. Образуванието, което има минал опит в продажбата на активи, получени в резултат на негови задължения за изплащане на заеми малко след тяхното възникване, прилага настоящия стандарт спрямо всички свои задължения за изплащане на заеми в същия клас.

б)

задълженията за изплащане на заеми, които могат да бъдат уредени с изплащането на нетната стойност в брой или чрез друг финансов инструмент. Тези задължения за изплащане на заеми са деривативи. Не се счита, че задължението за изплащане на заем е уредено по нетна стойност, тъй като заемът е изплатен на вноски (например заем за строеж, обвързан с ипотека, който се изплаща на вноски паралелно с напредването на строежа).

в)

задължения да се предостави заем по лихва, по-ниска от пазарната. Параграф 47, буква г) уточнява последващото оценяване на пасивите, произтичащи от тези задължения за изплащане на заеми.

а)

Той се класифицира като държан за търгуване. Финансовият актив или финансовият пасив се класифицира като държан за търгуване, ако той е:

а)

финансови пасиви по справедлива стойност с изменение в печалбата или загубата. Тези пасиви включително деривативи, които представляват пасиви, се оценяват по справедлива стойност с изключение на производно задължение, което е свързано със и което трябва да бъде уредено с прехвърлянето на инструмент на собствения капитал, който няма пазарна цена и чиято справедлива стойност не може да бъде оценена по надежден начин и той трябва да се оцени по себестойност.

б)

финансови пасиви, които са натрупани в резултат на прехвърляне на финансов актив, който не отговаря на условията за отписване или когато се прилага подходът на продължаващото използване. Параграфи 29 и 31 се използват за оценяването на такива финансови пасиви.

в)

договори за финансова гаранция съгласно дефиницията в параграф 9. След първоначалното признаване емитентът на такъв договор (освен ако не се прилагат параграф 47, букви а) и б) го оценява по по-голямата от следните две стойности:

(г)

задължения за предоставяне на заем с лихва под пазарната. След първоначалното признаване емитентът на такова задължение (освен ако не се прилага параграф 47, буква а) го оценява по по-голямата от следните две стойности:

а)

Въпреки че договорът за финансова гаранция отговаря на определението за застрахователен договор, съдържащо се в IFRS 4, ако прехвърленият риск е значителен, емитентът прилага настоящия стандарт. Независимо от това, ако емитентът преди това е посочил изрично, че той счита тези договори за застрахователни договори и ги е осчетоводявал по начин, приложим за застрахователните договори, той може да избере дали да приложи настоящия стандарт или IFRS 4 спрямо договорите за финансова гаранция. В случаите, когато се прилага настоящият стандарт, параграф 43 изисква от емитента първоначално да признае договора за финансова гаранция по неговата справедлива стойност. Ако договорът за финансова гаранция е издаден в полза на лице, което е свързано с независима сделка, сключена в условията на нормална конкуренция, неговата първоначална справедлива стойност вероятно ще бъде равна на получената премия, освен ако не съществуват доказателства за противното. Следователно, освен ако договорът за финансова гаранция е бил определен първоначално по справедлива стойност с изменение в печалбата или загубата или освен ако не се прилагат параграфи 29—37 и РП47—РП52 (когато прехвърлянето на финансов актив не отговаря на условията за отписване или когато се прилага подходът на продължаващото използване), емитентът го оценява по по-голямата от следните две стойности:

б)

Някои кредитни гаранции не изискват като предварително условие за плащане титулярът да бъде изложен на риск от неплащане от страна на длъжника по гарантирания актив в уговорения срок, както и да претърпи загуба от това неплащане. Пример за такава гаранция е гаранцията, която изисква плащания в отговор на промени в посочения кредитен рейтинг или кредитен индекс. Тези гаранции не представляват договори за финансова гаранция съгласно определението в настоящия стандарт и не са застрахователни договори съгласно определението в IFRS 4. Тези гаранции са деривативи и емитентът прилага спрямо тях настоящия стандарт.

в)

ако договорът за финансова гаранция е издаден във връзка с продажбата на стоки, емитентът прилага IAS 18 при определянето на момента, когато да признае дохода от гаранцията и от продажбата на стоките.

г)

договори за финансова гаранция, освен ако емитентът не е заявил изрично в предходен отчет, че разглежда тези договори като застрахователни договори и е използвал осчетоводяване, приложимо спрямо застрахователните договори; в този случай емитентът може сам да избере дали да приложи IAS 39 и IAS 32 или настоящия стандарт по отношение на тези договори за финансова гаранция. Емитентът може да направи този избор чрез договор, но изборът за всеки договор е неотменим.

41А

Договори за финансова гаранция (Изменения към IAS 39 и IFRS 4), публикувано през август 2005 г., изменя параграф 4, буква г), параграф Б18, буква ж) и параграф Б19, буква е). Образуванията прилагат тези изменения и допълнения за едногодишни периоди, започващи на или след 1 януари 2006 г. По-ранното приложение се насърчава. Ако предприятието приложи тези промени за по-ранен период, то оповестява този факт и прилага едновременно свързаните с тях изменения в IAS 39 и IAS 32.

ж)

кредитна застраховка, която предвижда да бъдат извършени конкретни плащания, за да се компенсира титулярът за загуба, която е претърпял, тъй като даден длъжник не е успял да извърши дължимо плащане, в съответствие с първоначалните или изменените условия на дълговия инструмент. Тези договори могат да имат разнообразни юридически форми като гаранция, някои видове акредитив, договор за кредит с покритие на риска от неплащане или застрахователен договор. Независимо от това, въпреки че тези договори отговарят на определението за застрахователен договор, те също отговарят и на определението за договор за финансова гаранция, съдържащо се в IAS 39, и попадат в обхвата на IAS 32 и IAS 39, но не и в обхвата на настоящия IFRS (виж параграф 4, буква г). Независимо от това, ако емитентът е заявил изрично в предходен отчет, че разглежда тези договори като застрахователни договори и е използвал осчетоводяване, приложимо спрямо застрахователните договори, той може сам да избере дали да приложи IAS 39 и IAS 32 или настоящия стандарт по отношение на тези договори за финансова гаранция.

е)

кредитна гаранция (акредитив, договор за кредит с покритие на риска от неплащане или застрахователен договор), която изисква да бъде извършено плащане, дори ако титулярът не е претърпял загуба в резултат на неплатена дължима сума от страна на длъжника (виж IAS 39).

г)

застрахователни договори съгласно дефиницията в IFRS 4 Застрахователни договори. Независимо от това настоящият стандарт се прилага спрямо деривативи, които се съдържат в застрахователни договори, ако IAS 39 изисква от предприятието да ги осчетоводи отделно. Освен това емитентът прилага настоящия стандарт спрямо договори за финансова гаранция, ако прилага IAS 39 при признаването и оценяването на договорите, но прилага IFRS 4, ако избере да прилага IFRS за тяхното признаване и оценяване в съответствие с параграф 4, буква г) от IFRS 4.

—

финансов актив или финансов пасив по справедлива стойност с изменение в печалбата или загубата

—

договор за финансова гаранция

—

неотменим ангажимент

г)

застрахователни договори съгласно дефиницията в IFRS 4 Застрахователни договори. Независимо от това настоящият стандарт се прилага спрямо деривативи, които се съдържат в застрахователни договори, ако IAS 39 изисква от предприятието да ги осчетоводи отделно. Освен това емитентът прилага настоящия стандарт спрямо договори за финансова гаранция, ако прилага IAS 39 при признаването и оценяването на договорите, но прилага IFRS 4, ако избере да прилага IFRS за тяхното признаване и оценяване в съответствие с параграф 4, буква г) от IFRS 4.

—

производството или продажбата на историческо домакинско оборудване?

—

участието на пазара през периода на оценяване?

—

извършването на разходи, свързани с дейности по управлението на отпадъци?