07/ 14

BG

Официален вестник на Европейския съюз

89

L 167/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) установи насоките на Общността за Трансевропейската транспортна мрежа като идентифицира проекти от съвместен интерес, чиято цел е да подпомогнат развитието на тази мрежа, а в приложение III към него са изброени специфичните проекти, на които Европейският съвет по време на своите заседания в Есен през 1994 г. и в Дъблин през 1996 г. придава особено значение.

(2)

Увеличаването на трафика, и в частност нарастващият дял на тежкотоварните превозни средства, довежда до повишено натоварване и до по-голям брой стеснени участъци по коридорите на международния транспорт. За да се гарантира международната мобилност на стоките и на хората при това положение, е необходимо да се оптимизира капацитетът на Трансевропейската транспортна мрежа.

(3)

Европейският съвет в Гьотеборг през 2001 г. прикани европейските институции да приемат ревизирани насоки относно Трансевропейската транспортна мрежа, за да се даде приоритет, където е уместно, на инфраструктурните инвестиции, предназначени за железните пътища, за вътрешните водни пътища, за морските превози на къси разстояния към операции, включващи различни видове транспорт и към ефикасна вътрешна връзка. В този контекст следва да не се подценява приносът на пристанищата за вътрешно корабоплаване и регионалните летища за осъществяването на целите на Трансевропейската транспортна мрежа.

(4)

Предстоящото разширяване на Европейския съюз и целта за възстановяване на баланса при използването на видовете транспорт и въвеждането на инфраструктурна мрежа, която е способна да покрие нарастващите потребности, както и фактът, че необходимото време за осъществяване на някои приоритетни проекти би могло да надвиши десет години, налагат да се преразгледа списъкът на проектите, изброени в приложение III към Решение № 1692/96/ЕО.

(5)

България, Чешката република, Кипър, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Турция сключиха споразумения за асоцииране и европейски споразумения и са кандидатки за членство в Европейския съюз. Транспортните администрации на единадесет от тези държави са осъществили, с подкрепата на Комисията, оценка на транспортните нужди и инфраструктури с цел да определят мрежа според същите принципи, като изброените в Решение № 1692/96/ЕО.

(6)

Европейският съвет в Барселона през 2002 г. настойчиво посочи целта за намаляване на стеснените участъци в транспортната мрежа в различни региони, сред които Алпите, Пиринеите и Балтийско море.

(7)

Европейският съвет в Брюксел от декември 2003 г. подчерта, че приоритетните проекти, определени в указанията, са съществени елементи за засилване на единството на вътрешния пазар, по-специално в перспективата на предстоящото разширяване на Съюза и с оглед необходимостта да се отстранят стеснените участъци в транспортната мрежа и/или да се добавят липсващите звена при движението на стоките (транзит) при преминаването на естествените или други прегради или границите.

(8)

Втората Паневропейска транспортна конференция, проведена в Крит през 1994 г., и третата Паневропейска транспортна конференция, проведена в Хелзинки през 1997 г., позволиха да бъдат определени десет европейски транспортни коридора и четири паневропейски приоритетни зони за сътрудничество между Европейската общност и заинтересовани трети страни.

(9)

В своя доклад, представен на Комисията на 30 юни 2003 г., Групата на високо равнище по въпросите на Трансевропейската транспортна мрежа (наричана по-нататък „Групата на високо равнище“), посочи ограничен брой приоритетни проекти, като използва методология, основаваща се на критериите, които включват по-специално изучаването на тяхната потенциална икономическа жизненост на равнището на заинтересованите държави-членки при спазването на предварително договорен календар в рамките на програмирането на проекта, на тяхното въздействие върху мобилността на стоките и на хората между държавите-членки, сближаването и устойчивото развитие. Този доклад включва също проекти в новите държави-членки, които ще се присъединят към Европейския съюз на 1 май 2004 г. Резултатите от такова сътрудничество следва да бъдат взети предвид.

(10)

Изискванията, свързани с опазването на околната среда, трябва да бъдат интегрирани в определението и прилагането на политиката на Общността относно трансевропейските мрежи съгласно член 6 от Договора за създаване на Европейската общност. Това налага да се придвижат приоритетно инфраструктурите при тези видове транспорт, които вредят най-малко на околната среда, а именно железопътният, морският транспорт на къси разстояния и вътрешното корабоплаване.

(11)

Следва да се приложи основната цел, която се състои в отделяне на отрицателните въздействия от увеличаването на транспортния трафик от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП), както предложи Комисията в своето съобщение за стратегията на Европейския съюз в полза на устойчивото развитие.

(12)

Оценката за въздействието върху околната среда, по силата на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. за оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (6), ще се прилага в бъдеще за всички планове и програми, които водят до проекти от съвместен интерес. Финансирането на транспортните инфраструктури би следвало да бъде подчинено също на спазването на разпоредбите на законодателството на Общността, в частност на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. за оценката на последиците на някои публични и частни проекти върху околната среда (7), и на Директиви 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. за опазването на дивите птици (8) и 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазването на естественото местообитание на дивата флора и фауна (9).

(13)

Бялата книга на Комисията за европейската транспортна политика препоръчва интегриран подход, който комбинира, inter alia, мерките, предвидени за оживяване на железопътния сектор, в частност товарния, за увеличаване ролята на вътрешното корабоплаване и на морския транспорт на къси разстояния, за насърчаване на по-голямо допълване между високоскоростните влакове и въздушния транспорт и за повишаване ролята на развитието на интелигентните оперативно-съвместими транспортни системи, за да се осигури повишена ефективност и сигурност на мрежата.

(14)

Ефективността на съвместната транспортна политика зависи, inter alia, от единството на мерките, предвидени за оживяването на железопътния сектор и развитието на инфраструктурата на този сектор. Директива 2001/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2001 г. за изменение на Директива 91/440/ЕИО на Съвета относно развитието на железниците в Общността (10) предвижда Трансевропейска железопътна мрежа за товарни превози, отворена за услугите на международен товарен транспорт след 2003 г. Следва да се вземат предвид линиите от тази Трансевропейска железопътна мрежа за товарни превози като част от железопътната мрежа, определена в насоките, установени от Решение № 1692/96/ЕО, за да могат те да се ползват от инвестиции и да привлекат част от автомобилното движение.

(15)

В обсега на общата цел, чиято същност е да гарантира устойчива мобилност на хората и стоките, следва да се приложат механизми за поддържане на развитието на оживени морски пътища между държавите-членки, за да се намали натоварването на шосетата и/или да се подобри достъпа до периферните или островните държави и региони. Установяването на такива рамкови механизми, подкрепени, inter alia, от тръжни процедури, трябва да бъде прозрачно, да отговаря на потребностите и не трябва по никакъв начин да накърнява правилата на Общността в областта на конкуренцията, нито на тези, които се отнасят до обществени поръчки.

(16)

Подкрепата за развитието на морските магистрални пътища трябва да се разглежда като допълнителна към предоставянето на помощ от страна на Общността за подпомагане на развитието на морските транспортни дейности на къси разстояния в рамките на програмата „Марко Поло“, въведена чрез Регламент (ЕО) № 1382/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 г. за отпускането на финансова помощ от страна на Общността за подобряване на постиженията в областта на околната среда на системата за превоз на товари (програма „Марко Поло“) (11) и би трябвало да се подчинява на същите критерии. Въпреки това отпускането на финансова помощ от страна на Общността на основание на тези два инструмента не би могло да има ефект на натрупване.

(17)

Необходимо е приоритетните проекти да се обявят за проекти от европейски интерес, да се съсредоточи европейското финансиране върху тези проекти и да се приложат механизмите за насърчаване на съгласуването между държавите-членки за улесняването на тяхното осъществяване съобразно желаните графици.

(18)

В съответствие с член 154 от Договора политиката в областта на трансевропейските мрежи трябва да допринесе за засилването на икономическото и социалното сближаване на територията на Общността. За осъществяването на тази цел следва да се търси максимално единство между насоките на Общността в областта на трансевропейските мрежи и програмирането на наличните финансови инструменти на равнище Общност.

(19)

Последващата оценка на приоритетните проекти би трябвало да улесни бъдещото преразглеждане на насоките и на списъка на приоритетните проекти и трябва да допринася за подобряването на методите на оценка, които вече се използват в държавите-членки.

(20)

Несъвместимостта на национални процедури за оценка на въздействието върху околната среда и върху социално-икономическото състояние на даден проект между държавите-членки може да се окаже неподходяща за транснационалното измерение на проектите, обявени за проекти от европейски интерес. За да се избегне това, следва да се подобрят, освен съвместните методи за оценка, координираните процедури за оценка и за допитване до общественото мнение или процедурите за международно допитване, които обхващат различните заинтересовани държави-членки и както социално-икономическите аспекти, така и тези, свързани с околната среда. Тези процедури не трябва да засягат задълженията, произтичащи от законодателството на Общността в областта на защитата на околната среда.

(21)

Може да се окаже необходимо засилването на сътрудничеството между заинтересованите държави относно проектите, разположени по една и съща ос, за да се подобри рентабилността на инвестициите и да се улесни тяхната синхронизация и финансово структуриране.

(22)

Трансграничните отсечки трябва да бъдат определени от държавите-членки въз основа на критерии, определени от комитет, установен по силата на член 18, параграф 2 от Решение № 1692/96/ЕО. Съществуващите сведения за трансграничните отсечки на приоритетните проекти, включени в приложение III към въпросното решение, не трябва да предрешават определянето на трансграничните отсечки съгласно тези критерии.

(23)

Комисията извърши анализ на въздействието на препоръките на Групата на високо равнище. Резултатите показват, че осъществяването на проектите, определени от Групата, комбинирано с редица мерки, които зависят от Общата транспортна политика, като например налагането на такси за използването на инфраструктурата и отварянето към конкуренция на товарния железопътен транспорт, ще доведе до съществени ползи от гледна точка на спестяването на време, до намаляването на вредните емисии и на претоварването на пътищата, до подобряването на достъпа до периферните държави-членки и до новите държави-членки, както и до по-голямо общо благосъстояние.

(24)

За привеждане в съответствие с целите на трансевропейските транспортни мрежи и за справяне с предизвикателствата от разширяването в областта на транспорта, следва чувствително да се увеличат финансовите ресурси, предвидени за мрежата.

(25)

Комисията може да реши да предложи на Европейския парламент и на Съвета, че е необходимо да се постигне напредък в проектите, различни от включените в приложение III към Решение № 1692/96/ЕО, за да се преследват целите за стимулиране на ръста, за по-добрата интеграция в разширена Европа и за подобряване на производителността и конкурентоспособността на европейските предприятия на световните пазари и за да се допринесе за постигането на целта за икономическо, социално и териториално сближаване, както и интермодалността. Тези проекти трябва да се ползват с приоритетно внимание в рамките на финансовите инструменти на Общността.

(26)

Следователно Решение № 1692/96/ЕО трябва да бъде съответно изменено,

1.

В член 2, параграф 1 датата „2010 г.“ се заменя с „2020 г.“

2.

В член 3, параграф 2 се заменя със следния текст:

„2.   Транспортните инфраструктури включват мрежи от автомобилни пътища, железни пътища и вътрешни водни пътища, морски магистрали, пристанища за вътрешно и морско корабоплаване, летища, както и други свързващи точки между отделните типове мрежи.“

3.

Член 5 се заменя със следния текст:

„Член 5

Приоритети

Като се вземат предвид целите, определени в член 2, и основните направления на мерките, предвидени в член 4, приоритетите са следните:

4.

Член 8 се заменя със следния текст:

„Член 8

Опазване на околната среда

1.   По време на етапите на планиране и изпълнение на проектите държавите-членки вземат предвид опазването на околната среда, като осъществяват, съгласно Директива 85/337/ЕИО, оценки за въздействието върху околната среда на проектите от съвместен интерес в прилагане на Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (*) и Директива 92/43/ЕИО.

Считано от 21 юли 2004 г. държавите-членки извършват оценка на околната среда за плановете и програмите въз основа на тези проекти, най-вече относно тези, свързани с новите връзки или други важни форми на развитие на ключовите инфраструктури, съгласно Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г., отнасяща се до оценката на въздействието върху околната среда на някои планове и програми (**). Държавите-членки взимат предвид резултатите от оценката за околната среда при изработването на въпросните планове и програми, съгласно член 8 от въпросната директива.

2.   До 21 юли 2004 г. Комисията изработва, съгласувано с държавите-членки, подходящите методи за прилагането на стратегическата оценка на въздействието върху околната среда като целта е, inter alia, осигуряването на добра координация за избягване на повторните усилия и за постигане на по-лесно и ускорено провеждане на процеса на планиране на проектите и на трансграничните коридори.

Резултатите от тези дейности и от оценката за въздействието върху околната среда на проектите свързани с мрежите за пренос на електричество (TEN projects), осъществени от държавите-членки съгласно Директива 2001/42/ЕО се взимат предвид, според случая, от Комисията в нейния доклад за насоките, посочен в член 18, параграф 3, и в законодателните предложения относно ревизията на насоките, които евентуално се оказват необходими по силата на същата разпоредба.

(*)  ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36)."

(**)  ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30.“"

5.

В член 9, параграф 3 се заменя със следния текст:

„3.   Мрежата включва също инфраструктурата за управление на движението, информацията за ползвателите, управлението на инцидентите и на спешните случаи и плащане на таксите по електронен път; тя се основава на активното сътрудничество между системите за управление на движението на европейски, национални и регионални равнища и доставчиците на информационни услуги относно трасетата и движението и на услуги с добавена стойност, като се полага грижа за необходимото допълване с приложенията, чието включване е улеснено в рамките на програмата за трансевропейските телекомуникационни мрежи.“

6.

Член 10 се заменя със следния текст:

„Член 10

Характеристики

1.   Железопътната мрежа е съставена от високоскоростна мрежа и конвенционална железопътна мрежа.

2.   Високоскоростната железопътна мрежа, която използва съществуващи или нови технологии, е съставена от:

Тази високоскоростна железопътна мрежа е определена от съответните линии, посочени в приложение I. Основните изисквания и техническите спецификации за оперативна съвместимост, които се прилагат за високоскоростните железопътни линии, използващи съществуващи технологии, се определят съгласно Директива 96/48/ЕО на Съвета от 23 юли 1996 г. относно оперативната съвместимост на Трансевропейската високоскоростна железопътна система (***). Държавите-членки осведомяват предварително Комисията за откриването на всички високоскоростни линии и за техните технически характеристики.

3.   Конвенционалната железопътна мрежа е съставена от линии за конвенционален железопътен пътнически и товарен транспорт, включително железопътните връзки на комбинираните превози, посочени в член 14, достъпа до морските пристанища и до вътрешните пристанища от съвместен интерес, както и товарните терминали, отворени за всички оператори. Основните изисквания и техническите спецификации на оперативна съвместимост, приложими за конвенционалните железопътни линии, се определят съгласно Директива 2001/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2001 г. относно оперативната съвместимост на Трансевропейската конвенционална железопътна система (****).

4.   Железопътната мрежа включва инфраструктури и оборудването, което позволява интегрирането на железопътните и автомобилните услуги, както и, при необходимост, въздушните и морските. С оглед на това следва да се отделя особено внимание на връзките на регионалните летища с мрежата.

5.   Железопътната мрежа изпълнява най-малко една от следните функции:

6.   Железопътната мрежа предоставя на ползвателите високо равнище на качество и на безопасност благодарение на приемствеността и на прогресивното прилагане на нейната оперативна съвместимост, по-специално посредством техническото хармонизиране и хармонизираната система за контрол-управление ERTMS, препоръчана за европейската железопътна мрежа. За тази цел Комисията е съставила план за разполагане на системата, съобразен с националните планове, която консултира държавите-членки.

(***)  ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 6. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1)."

(****)  ОВ L 110, 20.4.2001 г., стр. 1.“"

7.

Член 11 се изменя, както следва:

8.

Въвежда се следният член:

„Член 12а

Морски магистрали

1.   Трансевропейската мрежа на морските магистрали предвижда концентрирането на товаропотоците по морски пътища с логистично предназначение, за да се подобрят съществуващите жизнеспособни връзки по море, които се ползват редовно и често за превоз на стоки между държавите-членки, или за създаването на нови. Целта е да се намали натоварването по пътищата и/или да се подобри обслужването на периферните и островни държави и региони. Морските магистрали не трябва да изключват комбинираните пътнически и товарни превози при условие, че товарните преобладават.

2.   Трансевропейската мрежа на морските магистрали е съставена от оборудването и инфраструктурите на най-малко две пристанища, разположени в две различни държави-членки. Това оборудване и инфраструктури включват елементи, най-малко в една държава-членка, каквито са пристанищното оборудване, електронните системи за логистично управление, процедурите за безопасност и административните и митнически процедури, както и инфраструктурите за пряк достъп по суша и море, включително средствата за осигуряване на корабоплаването в продължение на една година, по-специално предоставяне на разположение на драгажно оборудване и със създаване на условия за достъп през зимата с помощта на ледоразбивачи.

3.   Вътрешните водни пътища или каналите, както са определени в приложение I, които свързват две европейски водни магистрали или два участъка от тях и които допринасят значително за скъсяването на морските маршрути, постигането на по-висока ефективност и намаляването на времето за превоз, са част от Трансевропейската мрежа на морските магистрали.

4.   Проектите от съвместен интерес за Трансевропейската мрежа на морските магистрали се предлагат най-малкото от две държави-членки и трябва да отговарят на действителни нужди. Предложените проекти свързват в общ смисъл публичния и частния сектор според обстоятелствата, преди помощите, отпускани от националните бюджети, да са допълнени, ако е необходимо, от помощи, отпуснати от Общността, поставянето в конкурентни условия по един от следните начини:

5.   Проектите от съвместен интерес за Трансевропейската мрежа от морски магистрали:

6.   Комисията представя на комитета, посочен в член 18, в тригодишен срок, първоначален списък на специфичните проекти, които са от съвместен интерес; в рамките на този списък тя конкретизира концепцията за морски магистрали. Този списък се предава също и на Европейския парламент.

7.   Проектите от съвместен интерес относно Трансевропейската мрежа на морските магистрали се предоставят на Комисията за одобрение.“

9.

В член 13 се добавя следният параграф:

„3.   Международните и вътрешни за Общността точки на взаимовръзка се свързват прогресивно с високоскоростните линии на железопътната мрежа, когато това е уместно. Мрежата включва инфраструктурите и съоръженията, които позволяват интегрирането на въздушните и железопътни превозни услуги и, където е уместно, морски превозни услуги.“

10.

Вмъква се следният раздел:

„РАЗДЕЛ 10a

КООРДИНАЦИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

Член 17a

Европейски координатор

1.   За улесняване на координираното прилагане на някои проекти, в частност трансграничните проекти, или на части от трансгранични проекти, част от проектите, обявени за проекти от европейски интерес, посочени в член 19а, Комисията може да излъчи, съгласувано със засегнатите държави-членки и след консултация с Европейския парламент, лице, наречено „европейски координатор“. То действа от името и за сметка на Комисията. Неговата мисия е свързана обикновено с даден отделен проект, в частност в случаите на трансгранични проекти, но може, при необходимост, да бъде разширена до всички проекти по дадено основно осово направление. Европейският координатор установява във връзка със засегнатите държави-членки работен план за своите дейности.

2.   Европейският координатор се избира именно в зависимост от неговия опит с европейските институции и познанията му по въпросите, свързани с финансирането и социално-икономическата и екологична оценка на големите проекти.

3.   Решението на Комисията за излъчване на европейски координатор уточнява обстоятелствата и реда на извършване на задачите, посочени в параграф 5.

4.   Заинтересованите държави-членки си сътрудничат с европейския координатор и му предоставят необходимите сведения, за да му позволят да доведе до добър край задачите, посочени в параграф 5.

5.   Европейският координатор:

6.   Без да се засягат приложимите процедури, предвидени в правото на Общността или в националното право, Комисията може да поиска становището на европейския координатор по време на проучването на заявленията за финансиране на проекти, влизащи в кръга на неговата мисия.“

11.

Член 18 се изменя, както следва:

12.

Член 19 се заменя със следния текст:

„Член 19

Приоритетни проекти

1.   Приоритетните проекти са проектите от съвместен интерес, посочени в член 7, чието проучване позволява да се провери дали те:

2.   Приоритетните проекти, работите по които трябва да започнат преди 2010 г., техните участъци, както и съгласуваните дати за приключване на работите, посочени в параграф 1, буква ж), са изброени в приложение III.

3.   Преди 2010 г. Комисията изработва доклад за състоянието на напредъка на работите и, където е уместно, предлага за изменение и допълнение списъка на приоритетните проекти, изброени в приложение III и отговарящи на условията, изложени в параграф 1.“

13.

Вмъкват се следните членове:

„Член 19а

Декларация за европейски интерес

1.   Приоритетните проекти, изброени в приложение III, се обявяват за проекти от европейски интерес. Тази декларация се прави изключително в съответствие с процедурата, предвидена в Договора и основаващите се на него законодателни актове.

2.   Без да се засяга правната им основа относно съответните финансови инструменти на Общността:

3.   Когато програмира своите финансови потребности, Комисията отдава изискваното предимство на проектите, обявени за европейски интерес.

4.   Ако се окаже, че стартирането на работите по един от проектите, обявени за европейски интерес, закъснява или ще закъснее сериозно спрямо крайния срок 2010 г., Комисията изисква от засегнатите държави-членки да посочат причините за това закъснение в срок от три месеца. Въз основа на дадения отговор Комисията консултира всички засегнати държави-членки, за да реши проблема, който е довел до закъснението.

Комисията може, при консултиране с комитета, създаден по силата на член 18, параграф 2, и в рамките на активно прилагане на проекта, обявен за европейски интерес и при спазване на принципа за пропорционалност, да предприеме съответните мерки. Засегнатите държави-членки имат възможността да формулират становища относно тези мерки преди тяхното изработване.

Европейският парламент се уведомява незабавно за всяка предприета мярка.

При приемането на тези мерки Комисията надлежно взима предвид отговорността на всяка от засегнатите държави-членки за закъснението и се въздържа да предприема мерки, които могат да навредят на осъществяването на проекта в държава-членка, която не е отговорна за това закъснение.

5.   Когато някой от проектите, обявени за европейски интерес, не е приключен в голямата си част в разумен срок след крайната дата, установена в приложение III, и всички заинтересовани държави-членки са отговорни за закъснението, Комисията преразглежда проекта съгласно процедурата, предвидена в параграф 4, за да оттегли класификацията на проекта като определен за европейски интерес, като прилага процедурата, предвидена в член 18, параграф 3. Комисията преразглежда във всички случаи проекта в края на период от петнадесет години след датата, на която проектът е бил обявен за европейски интерес по смисъла на настоящото решение.

6.   Пет години след приключването на даден проект, обявен за европейски интерес, или на някоя от неговите отсечки, заинтересованите държави-членки извършват оценка на социално-икономическия му ефект и въздействието му върху околната среда, включително отражението му върху обмена и свободното движение на хора и стоки между държавите-членки, върху териториалното сближаване и върху устойчивото развитие. Държавите-членки уведомяват Комисията за резултатите от тези оценки.

7.   Когато даден проект от европейски интерес съдържа трансгранична отсечка, неделима технически и финансово, заинтересованите държави-членки съобразяват своите процедури на оценка на социално-икономическия ефект на проекта и полагат усилия да проведат трансгранична анкета, предшестваща разрешението за строителство, и в рамките на наличното.

8.   Другите отсечки на проекти от европейски интерес се съобразяват двустранно или многостранно от държавите-членки, като всеки случай се разглежда поотделно.

9.   Координираните действия или трансграничните анкети, посочени в параграф 7, са приложими, без да се засягат задълженията, произтичащи от законодателството на Общността в областта на опазването на околната среда, по-специално що се отнася до оценката на въздействието върху околната среда. Заинтересованите държави-членки уведомяват Комисията за стартирането и за резултата от тези координирани действия или от тези трансгранични анкети. Комисията добавя тези сведения в доклада, посочен в член 18, параграф 3.

Член 19б

Трансгранични отсечки

В рамките на определени приоритетни проекти трансграничните отсечки между две държави-членки, включително морски магистрали, се определят от въпросните държави въз основа на критерии, определени от комитета, създаден по силата на член 18, параграф 2, и се съобщават на Комисията. Последните отговарят в частност на отсечките, неделими технически и финансово или за които заинтересованите държави-членки се ангажират съвместно да създадат обща структура.

(*****)  ОВ L 130, 25.5.1994 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 2003 г."

(******)  ОВ L 228, 23.9.1995 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 807/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 46)."

(*******)  ОВ L 161, 26.6.1999 г., стр. 73). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 769/2004 (ОВ L 123, 27.4.2004 г., стр. 1).“"

14.

Членове 20 и 21 се отменят.

15.

Приложенията се изменят, както следва: