15/ 07

BG

Официален вестник на Европейския съюз

244

L 321/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Регламент (EО) № 466/2001 на Комисията (2) постановява, че храните не трябва при пускането им на пазара да имат по-високо съдържание на замърсители от това, предвидено в настоящия регламент.

(2)

Терминът „диоксини“ обхваща група от 75 полихлорирани дибензо-пара-диоксини (ПХДД) и 135 полихлорирани дибензофуранови (ПХДФ) производни, от които 17 предизвикват токсикологична загриженост. Най-токсичното производно е 2,3,7,8-тетрахлордибензо-пара-диоксин (ТХДД), класифицирано от Международната агенция за изследване на рака и други уважавани международни организации като вероятен канцероген за човека. Научният комитет по храните (НКХ), паралелно със Световната здравна организация (СЗО), заключава че канцерогенният ефект на диоксините не се проявява при съдържание под една определена граница. Други неблагоприятни ефекти, като ендометриоза, невроповеденчески и имуносупресивни ефекти, се проявяват при много по-ниско съдържание и поради това се считат за важни при определянето на допустимия прием.

(3)

Полихлорираните бифенили (ПХБ) са група от 209 различни производни, които могат да бъдат разделени в две групи според токсикологичните им свойства: 12 производни проявяват токсикологични свойства като диоксините и поради това често са наричани „диоксиноподобни ПХБ“. Останалите ПХБ не проявяват диоксиноподобна токсичност, а имат различен токсикологичен профил.

(4)

Всяко производно от диоксините или диоксиноподобните ПХБ проявява различно ниво на токсичност. За да може да се оцени токсичността на тези различни производни, е въведено понятието за фактор на токсична еквивалентност (ФТЕ), за улесняване на оценката на риска и регулаторния контрол. Това означава, че аналитичните резултати, свързани с всеки от 17-те индивидуални диоксинови производни и с 12-те диоксиноподобни ПХБ производни, се изразяват чрез проста количествена единица: „токсична еквивалентна концентрация на ПХДД“ (ТЕК).

(5)

Диоксините и ПХБ са изключително устойчиви на химическо и биологично разграждане и поради това се задържат в околната среда и се натрупват в хранителните вериги за животни и хора.

(6)

Повече от 90 % от излагането на хората на диоксин произтичат от храните. Храните с животински произход обикновено допринасят с приблизително 80 % за цялостното излагане. Заразяването на животните с диоксин произтича предимно от храните за животни. Поради това тези храни, и в някои случаи почвата, предизвикват загриженост като потенциални източници на диоксин.

(7)

Научният комитет по храните (НКХ) прие становище относно оценката на риска от диоксини и диоксиноподобни ПХБ в храните на 30 май 2001 г., осъвременено на базата на нова научна информация, която е станала достъпна след приемането на становището на НКХ по настоящия въпрос на 22 ноември 2000 г. НКХ фиксира допустим седмичен прием (ДСП) на диоксини и диоксиноподобни ПХБ от 14 pg СЗО-ТЕК/кg телесно тегло. Оценките за излагането показват, че значителна част от населението на Общността има хранителен прием, надхвърлящ ДСП. Определени групи от населението в някои страни могат да бъдат изложени на по-висок риск, дължащ се на особените им хранителни навици.

(8)

Намаляването на излагането на хората на диоксини посредством консумацията на храни е следователно важно и необходимо, за да се гарантира защитата на потребителя. Особено високо съдържание на диоксин е било наблюдавано при определени групи храни. Тъй като замърсяването на храните е пряко свързано със замърсяването на храните за животни, трябва да се приеме цялостен подход за намаляване разпространението на диоксина по цялата хранителна верига, т.е. от суровините в храните за животни до хората, минавайки през животните, отглеждани за производство на храна.

(9)

НКХ препоръчва да се полагат непрекъснати усилия, за да се ограничи до възможно най-ниски нива освобождаването на диоксини и подобни съединения в околната среда. Това е най-ефективният и ефикасен начин за намаляване наличието на диоксини и сходни вещества в хранителната верига и за гарантиране на непрекъснато намаляване на рисковете за човешкия организъм. НКХ отбелязва, че последните научни изследвания на майчината кърма и човешката кръв изглежда сочат, че съдържанието на диоксин вече не намалява.

(10)

Максимално допустимото съдържание на диоксини и диоксиноподобни ПХБ са подходящ инструмент за предотвратяване на недопустимо високото излагане на човешкото население и за предотвратяване разпространяването на храни, представящи неприемливо високо ниво на замърсяване, например при случайно замърсяване и излагане. Освен това, установяването на максимално допустимо съдържание е належащо за въвеждането на система за регулаторен контрол и за осигуряването на еднакво прилагане.

(11)

Мерки, основаващи се единствено на установяването на максимално допустимото съдържание на диоксини и диоксиноподобни ПХБ в храните, не биха били достатъчно ефективни при намаляване излагането на хората на диоксини, освен ако допустимото съдържание не бъде фиксирано до толкова ниска стойност, че една голяма част от доставените храни да трябва да бъде обявена негодна за консумация от човека. Обикновено се приема, че за да се намали действително наличието на диоксини в храните, максимално допустимото съдържание трябва да бъде придружено от мерки, стимулиращи един активен подход, включващ прагове за намеса и запланирано съдържание в храните в съчетание с мерки за ограничаване на емисиите. Запланираното съдържание показва съдържанието, което трябва да бъде постигнато, за да се сведе окончателно излагането на хората за по-голямата част от населението под ДСП, фиксиран от Научния комитет. Праговете за намеса представляват инструмент на компетентните власти и на операторите, позволяващ да се изтъкнат онези случаи, при които е подходящо да се идентифицира източникът на замърсяване и да се вземат мерки за неговото намаляване или премахване не само в случая на несъответствие с разпоредбите на настоящия регламент, но и когато значителни нива на диоксини над нормалните базисни нива са открити в храните. Този подход ще доведе до постепенно намаляване на допустимото съдържание на диоксин в храните и запланираното съдържание ще бъде окончателно постигнато. Поради това препоръка на Комисията по този въпрос е адресирана до държавите-членки.

(12)

Въпреки че от токсикологична гледна точка всяко максимално допустимо съдържание трябва да се прилага за диоксини, фурани и диоксиноподобни ПХБ, понастоящем максимално допустимото съдържание е фиксирано само за диоксини и фурани, а не за диоксиноподобните ПХБ, поради много ограничените налични данни за преобладаването на последните. Наблюдението ще продължи, обаче, по-специално за наличието на диоксин-подобни ПХБ, с оглед включването на тези вещества в максимално допустимото съдържание.

(13)

Неприемливостта на съдържанието на диоксин в храните трябва да се оценява в светлината на текущите базисни нива на замърсяване, които варират от една храна до друга. Максимално допустимото съдържание трябва да бъде фиксирано, като се вземе предвид базисното замърсяване до строго, но осъществимо ниво.

(14)

За да се осигури всички оператори на хранителните вериги за животни и хора да продължат да полагат всички възможни усилия и да правят всичко необходимо, за да ограничат наличието на диоксини в храните за животни и хора, прилаганото максимално допустимо съдържание трябва да бъде преразгледано в рамките на определен период от време с цел да се фиксира по-ниско максимално допустимо съдържание. Общо намаляване от най-малко 25 % на излагането на хората на диоксини трябва да бъде постигнато до 2006 г.

(15)

Максимално допустимото съдържание е фиксирано главно за храните от животински произход. Нито едно от тях понастоящем не се прилага за продукти като конско месо, козе месо, заешко месо и яйца от патици, гъски и пъдпъдъци. На разположение са само ограничени данни за преобладаването на диоксини в тези храни. Освен това, те са от ограничено значение от гледна точка на приема и за момента не е фиксирано максимално допустимо съдържание. Нито пък се прилага максимално допустимо съдържание понастоящем за зърнени храни, плодове и зеленчуци, тъй като тези видове храни имат обикновено ниски нива на замърсяване и следователно са само слабо допринасящ фактор в общото излагане на хората на диоксини. Уместно е, обаче, нивата на диоксини и диоксиноподобни ПХБ в тези храни да се наблюдават редовно.

(16)

Растителните масла обикновено не представят значително съдържание на диоксини или диоксиноподобни ПХБ. Тъй като растителните масла, редовно се пускат на пазара или се използват като съставка в храните и се смесват с животински мазнини, е уместно да се установи максимално допустимо съдържание за растителните масла с цел контрол.

(17)

Наличните понастоящем данни не позволяват да се фиксира максимално допустимо съдържание за различните категории риба и рибни продукти. Максимално допустимото съдържание на диоксини в храните за риба означава, че рибата, отглеждана в развъдник, има значително по-ниско съдържание на диоксини. Когато бъдат получени повече данни, може да се окаже подходящо в бъдеще да се фиксира различно максимално допустимо съдържание за различните категории риба и рибни продукти или да се изключат определени категории риба, доколкото те са с ограничено значение от гледна точка на приема.

(18)

Определени видове риба, произхождащи от Балтийския регион, могат да съдържат високо ниво на диоксин. Значителна част от Балтийските мазни риби, като Балтийската херинга и Балтийската сьомга, няма да съответстват на максимално допустимото съдържание и следователно ще бъдат изключени от храната на шведите и финландците. Има указания, че изключването на риба от храната може да има отрицателно въздействие върху здравето в Швеция и Финландия. В Швеция и Финландия съществува система, която позволява да се гарантира, че потребителите са напълно информирани за хранителните препоръки, отнасящи се до ограниченията при консумацията на риба от Балтийския регион, за определени уязвими групи от населението, с цел да се избегнат потенциални рискове за здравето.

(19)

Данните от наблюдението сочат, че свободно отглежданите на открито или полуинтензивно отглежданите яйца представят по-високо съдържание на диоксини отколкото клетъчно отглежданите яйца. Мерки могат да бъдат взети, за да се осигури намаляване на съдържанието на диоксини в тези яйца. Следователно е уместно да се предвиди преходен период преди прилагането на максимално допустимото съдържание по отношение на свободно отглежданите на открито или полуинтензивно отглежданите яйца.

(20)

Важно е да се намали общото замърсяване с диоксин в храните. Следователно е необходимо да се забрани смесването на храни, съответстващи на максимално допустимото съдържание, с храни, надхвърлящи това максимално допустимо съдържание.

(21)

С оглед на несъответствията между държавите-членки и значителния риск от нарушаване на конкуренцията, са необходими мерки на Общността за защита на общественото здраве и гарантиране на единството на пазара, придържайки се към принципа на пропорционалност.

(22)

Регламент (ЕО) № 466/2001 следва съответно да бъде изменен.

(23)

Научният комитет по храните беше консултиран, в съответствие с член 3 от Регламент (ЕИО) № 315/93, за разпоредбите, които биха могли да засегнат общественото здраве.

(24)

Постоянният комитет по храните не даде положително становище. Комисията, следователно, не беше в състояние да приеме разпоредбите, които беше предвидила съгласно процедурата, определена в член 8 от Регламент (ЕИО) 315/93 на Съвета,

1.

в член 1 се добавя следният параграф:

„1а.   Чрез дерогация от параграф 1 на Швеция и Финландия се разрешава преходен период до 31 декември 2006 г., за да пуснат на пазара риба, произлизаща от Балтийския регион, която е предназначена за консумация на тяхната територия с нива на диоксин по-високи от тези, фиксирани в точка 5.2 на раздел 5 от приложение I, при условие че съществува система, която гарантира, че потребителите са напълно информирани за хранителните препоръки с оглед на ограниченията относно консумацията на риба от Балтийския регион от страна на определени уязвими групи от населението, с цел да се избегнат потенциални рискове за здравето.

Всяко бъдещо прилагане на тази дерогация ще бъде преценявано в рамките на преразглеждане на раздел 5 от приложение I, предвидено в член 5, параграф 3.

Финландия и Швеция съобщават на Комисията до 31 декември всяка година, резултатите от тяхното наблюдение върху нивата на диоксини в рибата от Балтийския регион и докладват за мерките, взети за намаляване излагането на хората на диоксини от риба от Балтийския регион.“;

2.

добавя се следният член:

„Член 4а

По отношение на диоксини в продуктите, посочени в раздел 5 на приложение I се забранява:

3.

в член 5 се добавя следният параграф:

„3.   Комисията преразглежда раздел 5 на приложение I за първи път най-късно до 31 декември 2004 г. в светлината на нови данни за наличието на диоксини и диоксиноподобни ПХБ, по-специално с оглед включването на диоксиноподобните ПХБ в нивата, които трябва да бъдат установени.

Раздел 5 от приложение I се преразглежда още веднъж най-късно до 31 декември 2006 г., с цел значителното понижаване на максимално допустимото съдържание и евентуално фиксирането на максимално допустимото съдържание за други храни.“;

4.

приложение I се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.