06/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 004/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

като има предвид, че съгласно член 75, параграф 1, буква а) от Договора, установяването на обща транспортна политика включва, inter alia, и установяването на общи правила, приложими за международния автомобилен превоз на пътници;

(2)

като има предвид, че такива правила се съдържат в Регламент (ЕИО) № 684/92 на Съвета от 16 март 1992 г. относно общите правила за международен превоз на пътници с автобус (4);

(3)

като има предвид, че член 20 от Регламент (ЕИО) № 684/92 предвижда до 1 юли 1995 г. Комисията да представи на Съвета доклад за прилагането на регламента, и до 1 януари 1997 г. Съветът да приеме, по предложение на Комисията, правила за опростяване на процедурите, включително и, въз основа на заключенията от доклада, премахването на разрешителните;

(4)

като има предвид, че следва да се опростят и подобрят дефинициите за различните видове международни превози с автобус; като има предвид, че тези превози могат да се класират като редовни превози, специализирани редовни превози и случайни превози; като има предвид, следователно, че може да се премахне понятието совалков превоз;

(5)

като има предвид, че следва да се въведе режим за достъп до пазара без разрешително за всички случайни превози, за редовните специализирани превози, както и за всички превози, извършвани за собствена сметка;

(6)

като има предвид, че следва да се запази режимът на разрешителните за редовните превози, като същевременно се въведе определена степен на гъвкавост по отношение на условията за експлоатация на тези превози;

(7)

като има предвид, че за да се запази конкуренцията между различните видове транспорт, следва да се премахне, след определен срок, приоритетната позиция на железопътния транспорт в контекста на установяването на автобусен превоз;

(8)

като има предвид, че за да се улесни контролът на транспортните операции, международният автомобилен превоз на пътници срещу заплащане, следва да бъде предмет на лиценз на Общността, изготвен съгласно хармонизиран образец и издаден по бърза и ефикасна административна процедура;

(9)

като има предвид, че е необходима по-голяма гъвкавост за някои от предвидените срокове по отношение на процедурата за издаване на разрешителни;

(10)

като има предвид, че държавите-членки са тези, които трябва да предприемат необходимите мерки за изпълнението на настоящия регламент, по-специално по отношение на налагането на санкции, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи;

(11)

като има предвид, че следва да се предвиди Комисията да бъде подпомагана от консултативен комитет при приемане на мерки за изпълнение на регламента, отнасящи се до транспортните документи;

(12)

като има предвид, че следва да се предвиди подходящ срок за въвеждане на лиценз на Общността;

(13)

като има предвид, че трябва да се следи прилагането на настоящия регламент на базата на доклад, който трябва да бъде представен от Комисията,

1)

В член 2:

2)

В член 3, параграф 1, първото тире се заменя със следния текст:

3)

Добавя се следният член 3а:

„Член 3а

Лиценз на Общността

1.   За осъществяването на международни превози на пътници с автобус, всеки превозвач, който отговаря на критериите, установени в член 3, параграф 1, трябва да притежава лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата-членка по установяване, съгласно образеца, фигуриращ в приложението.

2.   Компетентните органи на държавата-членка по установяване издават на титуляра оригинала на лиценза на Общността, който се съхранява от превозвача, както и толкова заверени копия, колкото е броят на превозните средства, използвани за международен превоз на пътници, с които титулярът на лиценза разполага, и които са или изцяло негова собственост, или по силата по-специално на договор за покупка на изплащане, на договор за наем или договор за лизинг.

3.   Лицензът на Общността се издава на името на превозвача. Той не може да се прехвърля на трети лица. В превозното средство трябва да има заверено копие от лиценза, което да бъде представяно при всяко поискване от оправомощените длъжностни лица с контролни функции.

4.   Лицензът на Общността се издава за срок от пет години, който подлежи на подновяване.

5.   Лицензът на Общността замества документа, издаван от компетентните органи на държавата-членка по установяване, с който се удостоверява, че превозвачът се допуска до пазара на международния автомобилен превоз на пътници.

6.   При подаване на заявление за лиценз, и след това най-малко веднъж на пет години, компетентните органи на държавата-членка по установяване, проверяват дали превозвачът отговаря или продължава да отговаря на условията по член 3, параграф 1.

7.   В случай, че условията, посочени в член 3, параграф 1 не са спазени, компетентните органи на държавата-членка по установяване отказват, чрез мотивирано решение, издаването или подновяването на лиценза на Общността.

8.   Държавите-членки гарантират, че заявителят или титулярът на лиценз на Общността може да обжалва решението за отказ или отнемане на този лиценз от компетентните органи на държавата-членка по установяване.

9.   Най-късно до 31 януари на всяка година, държавите-членки информират Комисията за броя на превозвачите, които към 31 декември на предходната година са били титуляри на лиценз на Общността, както и за броя заверени копия, съответстващи на броя на превозните средства в движение към тази дата.

10.   Държавите-членки могат да решат лицензът на Общността да бъде валиден също така и за извършването на национални транспортни операции.“

4)

Член 4 се заменя със следния текст:

„Член 4

Достъп до пазара

1.   За случайните превози, дефинирани в член 2, точка 3.1, не се изисква разрешително.

2.   За специализираните редовни превози, дефинирани в член 2, точка 1.2, не се изисква разрешително, при условие че те са обхванати от договор, сключен между организатора и превозвача.

3.   Не се изисква разрешително и за празните курсове на превозните средства, във връзка с транспортните операции, посочени в точки 1 и 2.

4.   За редовните превози, дефинирани в член 2, точка 1.1, първа алинея, както и за специализираните редовни превози, които не са обхванати от договор, сключен между организатора и превозвача, се изисква разрешително съгласно членове от 5 до 10.

5.   Режимът на транспортните операции за собствена сметка е определен в член 13.“

5)

Заглавието на раздел II се заменя със заглавието „РЕДОВНИ ПРЕВОЗИ, ЗА КОИТО СЕ ИЗИСКВА РАЗРЕШИТЕЛНО“.

6)

В член 5:

7)

Член 6 се изменя, както следва:

8)

Член 7 се заменя със следния текст:

„Член 7

Процедура за издаване на разрешително

1.   Разрешителното се издава със съгласието на органите от всички държави-членки, на чиито територии се качват или слизат пътници. Оторизиращият орган предоставя на тези органи, както и на компетентните органи на държавите-членки, през чиито територии се преминава без да се качват или да слизат пътници, едновременно със своята преценка и копие от заявлението, както и от всякакви други необходими документи.

2.   Компетентните органи на държавите-членки, чието съгласие е било поискано, уведомяват оторизиращия орган за своето решение в срок от два месеца. Този срок се изчислява от датата на получаване на искането за становище, което фигурира в уведомлението за получаване. Ако оторизиращият орган не получи отговор в този срок, се счита, че запитаните органи са дали своето съгласие и оторизиращият орган издава разрешителното.

Органите на държавите-членки, през чиито територии се преминава без да се качват или да слизат пътници, могат да представят на оторизиращия орган своите забележки в посочения в първата алинея срок.

3.   При условията на параграфи 7 и 8, оторизиращият орган взима решение в срок от четири месеца, считано от датата на подаване на заявлението от превозвача.

4.   Разрешителното не се издава, ако:

Фактът, че превозвач предлага по-ниски цени от тези, предлагани от други автомобилни превозвачи, или че въпросната връзка вече се обслужва от други автомобилни превозвачи, не може сам по себе си да бъде оправдание за отказ на заявлението.

5.   Оторизиращият орган, както и компетентните органи на всички държави-членки, които следва да вземат участие в процедурата по постигане на съгласието, предвидено в параграф 1, могат да отхвърлят заявленията единствено поради причини, съвместими с настоящия регламент.

6.   Ако процедурата по постигане на съгласиета, упомената в параграф 1, не даде възможност на оторизиращия орган да вземе решение за заявлението, Комисията може да бъде сезирана в срок до пет месеца, считано от датата на подаване на заявлението от превозвача.

7.   Комисията, след консултации със съответните държави-членки, взима решение в срок до десет седмици, което влиза в сила тридесет дни след уведомяването на съответните държави-членки.

8.   Решението на Комисията е приложимо до момента на постигането на съгласие между съответните държави-членки.

9.   След като приключи процедурата, предвидена в настоящия член, оторизиращият орган информира всички органи, посочени в параграф 1, за своето решение и им изпраща копие от разрешителното; компетентните органи на транзитните държави-членки могат да се откажат от тази информация.“

9)

В член 8, параграф 3, втора алинея, след думата „адаптиране“ се добавят думите „на интервали“.

10)

В член 9 се заличава параграф 4.

11)

Заглавието на раздел III се заменя със заглавието „СЛУЧАЙНИ ПРЕВОЗИ И ДРУГИ ПРЕВОЗИ, ЗА КОИТО НЕ СЕ ИЗИСКВА РАЗРЕШИТЕЛНО“.

12)

Член 11 се заменя със следния текст:

„Член 11

Пътен лист

1.   Превозите, визирани в член 4, параграф 1, се извършват с пътен лист.

2.   Превозвачите, осъществяващи случайни превози, следва да попълват пътния лист преди всяко пътуване.

3.   Пътният лист съдържа най-малко следната информация:

4.   Пътните книжки с пътни листове се издават от компетентните органи на държавата-членка, в която е установено транспортното предприятие или от оправомощени от тях органи.

5.   Комисията приема образеца за пътния лист, както и условията и реда за използването му, съгласно предвидената в член 16а процедура.“

13)

В член 12, първи параграф, думите „за международен совалков превоз с настаняване за нощувка и“ се заличават.

14)

В член 13:

15)

В член 14:

16)

Член 16 се заменя със следния текст:

„Член 16

Санкции и взаимопомощ

1.   Компетентните органи на държавата-членка по установяване на превозвача отнемат лиценза на Общността, предвиден в член 3а, когато титулярът му:

2.   Оторизиращият орган отнема разрешителното, когато титулярът е престанал да отговаря на условията, въз основа на които е определено издаването, съгласно настоящия регламент, и по-специално при искане от страна на държавата-членка, в която е установен превозвачът. Той незабавно уведомява компетентните органи на съответната държава-членка.

3.   В случай на тежко нарушение или на по-леки многократни нарушения на разпоредбите в областта на транспорта и по отношение на безопасността по пътищата, по-специално що се отнася до нормите, приложими за превозните средства, времето за управление и почивка на водачите и извършването без разрешително на предвидените в член 2, точка 1.3 дублиращи или временни превози, компетентните органи на държавата-членка по установяване на превозвача, който е извършил нарушението, могат, inter alia, да пристъпят към отнемането на лиценза на Общността или временното и/или частично отнемане на заверените копия от лиценза на Общността.

Тези санкции се определят в зависимост от тежестта на извършеното от притежателя на лиценза на Общността нарушение и в зависимост от общия брой заверени копия, с които разполага по отношение на своя международен трафик.

4.   Компетентните органи на държавите-членки забраняват на техните територии да се извършват международни превози на пътници, обхванати от настоящия регламент, на превозвачите, които са извършили тежки и многократни нарушения на разпоредби в областта на безопасността по пътищата, по-специално що се отнася до правилата, приложими за превозните средства и времето за управление и почивка на водачите. Те незабавно уведомяват компетентните органи на съответната държава-членка.

5.   При поискване, държавите-членки си предоставят една на друга всички необходими сведения, с които разполагат относно:

17)

Добавя се следният член 16а:

„Член 16а

Когато има позоваване на процедурата, дефинирана в настоящия член, Комисията се подпомага от консултативния комитет, създаден с Регламент (ЕО) № 12/98 на Съвета от 11 декември 1997 г. за определяне на условията, съгласно които превозвачи, които не са пребиваващи, могат да извършват национален автомобилен превоз на пътници в рамките на дадена държава-членка (5), който се председателства от представител на Комисията.

Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерките, които следва да се предприемат. Комитетът дава становището си по този проект в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на въпроса, а когато е необходимо се пристъпва към гласуване.

Становището се вписва в протокола; освен това, всяка държава-членка има право да поиска включването на нейната позиция в този протокол.

Комисията се съобразява максимално със становището на Комитета. Тя информира Комитета за начина, по който се е съобразила с това становище.

18)

В член 19, вторият параграф се заменя със следния текст:

„Държавите-членки предприемат мерки, по-специално относно инструментите за контрол, както и относно режима на санкциите, налагани за нарушенията на разпоредбите на настоящия регламент и предприемат всички необходими мерки, за да осигурят прилагането на тези санкции. Така предвидените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията за предприетите мерки най-късно до дванадесет месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент, както и за всяка последваща промяна, във възможно най-кратки срокове. Те гарантират, че всички тези мерки се прилагат без дискриминация, основана на националността или мястото на установяване на превозвача.“

19)

Приложението се заменя с това, включено в приложението към настоящия регламент.