13/ 11

BG

Официален вестник на Европейския съюз

115

---

31992L0042

---

L 167/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 92/42/ЕИО НА СЪВЕТА

от 21 май 1992 година

относно изискванията за ефективност на нови бойлери за топла вода с течно или газово гориво

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 100а от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

в сътрудничество с Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че Решение 91/565/ЕИО (4) предвижда насърчаване на енергийната ефективност в Общността по програмата SAVE;

като има предвид, че е важно да бъдат предприети мерки за постепенното създаване на вътрешен пазар в периода до 31 декември 1992 г.; като има предвид, че вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в която се осигурява свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали;

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 15 януари 1985 г. относно усъвършенстването на програмата за икономии на енергия в държавите-членки (5) призовава държавите-членки да осъществяват и когато е необходимо, да увеличават усилията си за насърчаване на рационално използване на енергията, като развиват интегрирана политика за икономии на енергия;

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 16 септември 1986 г. се отнася до новите цели на политиката на Общността в областта на икономията на енергия за 1995 г. и конвергенцията на политиката на държавите-членки (6), и по-конкретно — целта да се подобри ефективността на крайното потребление на енергия най-малко с 20 %;

като има предвид, че член 130с от Договора предвижда действията, предприемани от Общността във връзка с околната среда, да бъдат насочени към предпазливо и рационално използване на природните ресурси;

като има предвид, че е целесъобразно да се приеме като основа високото равнище на защита в предложенията за сближаване на разпоредбите, установени в законови, подзаконови или административни мерки в държавите-членки, отнасящи се до здравето, безопасността, опазването на околната среда и защитата на потребителите;

като има предвид, че Резолюцията на Съвета от 21 юни 1989 г. гласи, че „Общността трябва да отчита правилно потенциалните климатични промени, свързани с парниковия ефект“ (7), и че в заключенията на Съвета от 29 октомври 1990 г. се посочва, че емисиите на въглероден двуокис през 2000 г. трябва да бъдат стабилизирани в Общността на равнището им от 1990 г.;

като има предвид голямото значение на домакинския и третия сектор, който представлява основната част от крайното потребление на енергия в Общността;

като има предвид, че този сектор ще стане още по-важен поради тенденциите към увеличаване на използването на централно отопление и общото увеличение на отоплителните удобства;

като има предвид, че по-добрата ефективност на бойлерите е в интерес на потребителите; като има предвид, че икономиите на енергия ще доведат до намален внос на въглеводороди; като има предвид, че намалената зависимост на Общността от енергийните източници ще окаже положителен ефект върху търговския ѝ баланс;

като има предвид, че Директивата 78/170/ЕИО на Съвета от 13 февруари 1978 г. относно ефективността на топлогенераторите за отопление на помещения и за производство на топла вода в нови или съществуващи непромишлени сгради и за топлоизолацията и разпределението на топла вода за домакински нужди в нови непромишлени сгради (8) доведе до установяването на значително по-различни равнища на ефективност между различните държави-членки;

като има предвид, че изискването за висока ефективност на бойлерите с гореща вода ще намали обхвата на техническите качества на оборудването, което се пуска на пазара, като по този начин се улесни серийното производство и се създават възможности за мащабни икономии; като има предвид, че липсата на определена мярка, която поставя определени изисквания относно енергията при достатъчно високо равнище, при създаването на вътрешния пазар, може да доведе до значително намаляване на равнищата на ефективност на нагревателните инсталации чрез разпространение на пазара на бойлери с ниска ефективност;

като има предвид, че местните климатични условия и енергийните характеристики и населеността на сградите се различават в голяма степен в рамките на Общността; като има предвид, че държавите-членки трябва да отчитат тези различия, когато определят условията за пускане на бойлерите в употреба при прилагането на настоящата директива; като има предвид, че тези обстоятелства оправдават факта, че държавите-членки, в които към датата на приемане на настоящата директива са широко разпространени централните бойлери и бойлерите, предназначени за инсталиране в жилищни помещения, трябва да продължават да разрешават, в определени граници, пускането на пазара и пускането в експлоатация на подобни бойлери; като има предвид, че тези уредби трябва да бъдат предмет на особен надзор от страна на Комисията;

като има предвид, че настоящата директива, чиято цел е да се премахнат техническите бариери по отношение на ефективността на бойлерите, трябва да следва новия подход, установен с Резолюция на Съвета от 7 май 1985 г. (9), който конкретно разпорежда хармонизирането на законодателството да се ограничава до приемането посредством директиви, основаващи се на член 100 от Договора за ЕИО, на съществените изисквания, на които трябва да съответстват продуктите, пускани на пазара, и че „тези съществени изисквания трябва да бъдат достатъчно точно формулирани, за да създадат правно обвързващи задължения, подлежащи на изпълнение, и за да се даде възможност на органите по сертифициране да издават сертификати за съответствие на изделията, като имат предвид тези изисквания в отсъствието на стандарти“;

като има предвид Директива 83/189/ЕИО (10) относно определяне на процедурата за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и разпоредби;

като има предвид Решение 90/683/ЕИО (11) относно модулите, свързани с различните етапи на процедурите по оценяване на съответствието, предназначени за използване в директивите за техническо хармонизиране;

като има предвид, че бойлерите, които съответстват на изискванията за ефективност, трябва да носят знака СЕ и когато това е подходящо — знаци, които да им дават възможност да се движат свободно и да бъдат пускани в употреба в съответствие с предвиденото им предназначение в рамките на Общността;

като има предвид Директива 89/106/ЕИО (12) относно хармонизиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки по отношение на строителните продукти;

като има предвид, че по отношение на газовите бойлери, посочени в настоящата директива, е уместно да се определят изискванията за полезно действие, с цел да се насърчава рационалното използване на енергия така, както е предвидено в Директива 90/396/ЕИО на Съвета от 29 юни 1990 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно уредите, работещи с газово гориво (13),

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Настоящата директива, която е създадена в рамките на програмата SAVE, свързана с насърчаването на енергийна ефективност в Общността, определя изискванията за ефективност, приложими за нови бойлери с топла вода, които работят с течно или газово гориво с номинална мощност, не по-малка от 4 kW и не по-голяма от 400 kW, наричани по-долу „бойлери“.

Член 2

По смисъла на настоящата директива:

—	бойлер е комбинацията от корпус на бойлера и горивно устройство, предназначено за предаване на освободената от горенето топлина на водата,

—	уред е: — корпусът на бойлера, предназначен да бъде съоръжен с горивно устройство, — горивното устройство, предназначено за съоръжаване на корпуса на бойлера,

—	полезна номинална мощност (изразена в kW): максималната мощност в калории, определена и гарантирана от производителя, която се постига при непрекъснато действие при спазване на полезната ефективност, посочена от производителя,

—	полезно действие (изразено в %): съотношението между топлинната мощност, предавана на водата в бойлера, и произведението от нетната стойност на калориите при постоянно налягане на горивото и потреблението, изразено като количество гориво за единица време;

—	частично натоварване (изразено в %): съотношението между ефективната мощност на един бойлер, който работи с прекъсване или при мощност, по-ниска от ефективната номинална мощност, и същата ефективна номинална мощност,

—	средна температура на водата в бойлера: средноаритметичната стойност от температурите при входа и изхода на бойлера,

—	стандартен бойлер: бойлер, при който по конструкция може да се ограничи средната температура на водата,

—	централен бойлер: бойлер, предназначен за снабдяване на централна отоплителна система и за инсталиране в пещ като част от системата централен бойлер/газова горивна уредба,

—	нискотемпературен бойлер: бойлер, който може да работи непрекъснато с температура на подаваната вода от 35 до 40 oС, който евентуално произвежда кондензат в известни случаи, включително и кондензиращи бойлери, които работят на течно гориво,

—	газов кондензиращ бойлер: бойлер, предназначен постоянно да кондензира голяма част от водната пара, съдържаща се в горивните газове,

—

бойлер, предназначен да бъде инсталиран в жилищно помещение: бойлер с ефективна номинална мощност по-малка от 37 kW, предназначен да отоплява част от жилищното пространство, в която той е инсталиран, посредством излъчване на топлина от кожуха, който има отворена разширяваща се камера, като подава гореща вода на принципа на гравитационната циркулация; такива бойлери трябва да имат на кожуха изрично указание, че трябва да бъдат инсталирани в жилищни помещения.

Член 3

1.   От обхвата на настоящата директивата следва да бъдат изключени:

—	бойлери за гореща вода, които могат да работят на различни горива, включително на твърди горива,

—	оборудване за моментно подгряване на вода,

—	бойлери, предназначени да работят на горива, чиито свойства значително се различават от тези на течните и газовите горива, които често се срещат на пазара (промишлен отработен газ, биогаз и т.н.),

—	готварски уреди и приспособления, предвидени главно за отопление на помещението, в което са инсталирани, и имащи допълнителна функция да подават гореща вода за централно отопление и гореща вода за хигиенни цели,

—	уреди с номинална мощност по-малка от 6 kW, които използват гравитационна циркулация и са предвидени единствено за производството на съхранявана вода за хигиенни цели,

—	бойлери, произвеждани на дребно.

2.   В случай на бойлери с двойна функция — за отопление на помещения и за осигуряване на топла вода за хигиенни цели, изискванията по отношение на ефективността, посочени в член 5, параграф 1, се отнасят само до нагревателната функция.

Член 4

1.   Държавите-членки не могат да забраняват, ограничават или възпрепятстват пускането на пазара или пускането в употреба на своя територия на уреди и бойлери, които удовлетворяват изискванията на настоящата директива, доколкото в Договора за ЕИО или в други директиви или разпоредби на Общността не е предвидено друго.

2.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че бойлерите, които не удовлетворяват изискванията за ефективност, определени в член 5, параграф 1, и условията за пускане в експлоатация, които държавите-членки определят на основата на местните климатични условия и характеристиките на енергията и заетостта на сградите, няма да бъдат пускани в експлоатация.

3.   Въпреки това, държави-членки, в които към датата на приемане на настоящата директива са широко разпространени централните бойлери и/или бойлерите, които се инсталират в жилищни помещения, могат да продължават да разрешават пускането им в употреба, при условие че ефективността им както при номинална мощност, така и при 30 % частично натоварване, не е повече от 4 % под изискванията, предвидени в член 5, параграф 1 за стандартни бойлери.

4.   Действието на разпоредбите на параграфи 2 и 3 подлежи на постоянен надзор от страна на Комисията и се анализират в доклада, който се представя по член 10. За тази цел държавите-членки предоставят на Комисията всякаква необходима информация, за да ѝ дадат възможност да представи пред Съвета предложенията за изменения, предвидени в настоящия член, които имат за цел да гарантират във всички случаи енергийната ефективност и свободното движение на бойлерите в Общността.

Член 5

1.   Бойлерите следва задължително да отговарят на следните изисквания по отношение на коефициента на полезно действие:

—	при номинална мощност, т.е. при работа с номинална мощност Pn, изразена в kW, при средна температура на водата в котела 70 °C, и

—	частично натоварване, т.е. при работа при частично натоварване от 30 %, при средна температура на водата в котела, която варира в зависимост от типа на котела.

Изискванията по отношение на коефициента на полезно действие, които трябва да се спазват, са дадени в следната таблица:

Тип на бойлера	Интервал на мощността	Коефициент на полезно действие при номинална мощност		Коефициент на полезно действие при частично натоварване
	kW	Средна температура на водата в бойлера (в °C)	Необходим коефициент на полезно действие (в %)	Средна температура на водата в бойлера (в °C)	Необходим коефициент на полезно действие (в %)
Стандартни бойлери	от 4 до 400	70	≥ 84 + 2 logPn	≥ 50	≥ 80 + 3 logPn
Нискотемпературни бойлери (14)	от 4 до 400	70	≥ 87,5 + 1,5 logPn	40	≥ 87,5 + 1,5 logPn
Кондензационни бойлери на газови горива	от 4 до 400	70	≥ 91 + 1 logPn	30 (15)	≥ 97 + 1 logPn

2.   Хармонизираните стандарти, свързани с изискванията на настоящата директива, съставени по нареждане на Комисията в съответствие с Директиви 83/189/ЕИО и 88/182/ЕИО (16), определят, inter alia, методите за проверка, валидни за производството и измерванията. За нивата на коефициента на полезно действие следва задължително да се включат съответните допуски.

Член 6

1.   Съгласно процедурата, предвидена в член 7, държавите-членки могат да вземат решение да прилагат специална система от обозначения, които да позволяват да бъде ясно установена мощността на бойлерите. Тази система се прилага по отношение на бойлери, чийто коефициент на полезно действие е по-висок от изискванията за стандартни бойлери, посочени в член 5, параграф 1.

В случай че коефициентът на полезно действие на даден бойлер при номинална мощност и коефициентът на полезно действие при частично натоварване са равни на или по-високи от съответните стойности за стандартни бойлери, такъв бойлер получава символ: „“, съгласно посоченото в приложение I, раздел 2.

В случай че коефициентът на полезно действие на даден бойлер при номинална мощност и коефициентът на полезно действие при частично натоварване са с три до пет пункта по-високи от съответните стойности за стандартни бойлери, такъв бойлер получава два символа: „“.

Всяка следваща стъпка от три пункта за коефициента на полезно действие при номинална мощност и при частично натоварване, позволява присвояването на още един допълнителен символ „“, съгласно посоченото в приложение II.

2.   Държавите-членки не могат да дават разрешение за друго обозначение, което би могло да се обърка с обозначенията, посочени в параграф 1.

Член 7

1.   Държавите-членки считат, че бойлерите, които съответстват на хармонизираните стандарти, чиито справочни номера са публикувани в Официален вестник на Европейските общности и за които държавите-членки са публикували справочните номера на вътрешнодържавните си стандарти, въвеждащи тези хармонизирани стандарти, са в съответствие с основните изисквания към коефициента на полезно действие, посочени в член 5, параграф 1. Върху такива бойлери следва задължително да се нанесе маркировката „СЕ“, упомената в приложение I, раздел 1, както и да бъдат придружени с декларация на ЕС за съответствие.

2.   Съответствието на серийно произвежданите бойлери се удостоверява с:

—	изпробване на коефициента на полезно действие на даден тип бойлер в съответствие с модул Б, съгласно описанието в приложение III,

—	декларация за съответствие за одобрен тип в съответствие с модули В, Г или Д, съгласно описанието в приложение IV.

За бойлери на газообразни горива процедурите за оценка на съответствието на техния коефициент на полезно действие съвпадат с процедурите, които се използват при оценка на съответствието с изискванията за безопасност, описани в Директива 90/396/ЕИО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно устройствата на газообразни горива.

3.   В случаите, в които на пазара се пускат устройства, които се продават поотделно, върху тях следва задължително да е нанесена маркировка „СЕ“, както и да се придружават с декларация на ЕС за съответствие, в която са дефинирани параметрите, които позволяват след сглобяването им да се постигнат нивата на коефициента на полезно действие, посочени в член 5, параграф 1.

4.   Знакът „СЕ“ за съответствие с изискванията на настоящата директива и с останалите разпоредби, отнасящи се до предоставянето на знака „СЕ“, както и надписите, уточнени в приложение I, се прикрепват върху бойлерите по ясен, лесен за разчитане и неподлежащ на изтриване начин. Прикрепването върху такива продукти на всякакви други марки, знаци или обозначения, които могат да създадат объркване със знака „СЕ“ както по отношение на значението ѝ, така и по отношение на външния ѝ вид, е забранено.

Член 8

1.   Всяка държава-членка нотифицира Комисията и на останалите държавите-членки органите, които са натоварени с осъществяването на задачите, свързани с процедурите, посочени в член 7, наричани по-долу „нотифицираните органи“.

Комисията разпределя идентификационните номера на тези органи, за което информира държавите-членки.

Списъците с нотифицираните органи се публикуват от Съвета в Официален вестник на Европейските общности и непрекъснато се актуализират.

2.   Държавите-членки изпълняват минималните изисквания, посочени в приложение V за определяне на такива органи. За органите, които удовлетворяват критериите, посочени в съответните хармонизирани стандарти, се счита, че отговарят на критериите, посочени в споменатото приложение.

3.   Държава-членка, която е уведомила конкретен орган, се задължава да оттегли това уведомление, ако бъде констатирано, че въпросният орган вече не отговаря на критериите, посочени в параграф 2. Тази държава-членка незабавно информира останалите държави-членки и Комисията по съответния начин и оттегля нотификацията.

Член 9

1.   До 1 януари 1993 г. държавите-членки приемат и обнародват необходимите разпоредби, , за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно информират Комисията за това.

Те прилагат тези разпоредби от 1 януари 1994 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   До 31 декември 1997 г. държавите-членки разрешават пускането на пазара и пускането в експлоатация на устройства, отговарящи на действащите вътрешнодържавни правила и схеми в рамките на техните територии към датата на приемане на настоящата директива.

Член 10

Три години след въвеждането в изпълнение на настоящата директива Комисията представя пред Съвета доклад за постигнатите резултати. Заедно с този доклад следва да се представят и предложения за евентуални изменения, които да се направят по настоящата директива в светлината на постигнатите резултати и актуалните постижения в областта на технологиите.

Член 11

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 292, 22.11.1990 г., стр. 8.

(2)  ОВ C 129, 20.5.1991 г., стр. 97 и ОВ C 94, 13.4.1992 г.

(3)  ОВ C 102, 18.4.1991 г., стр. 46.

(4)  ОВ L 307, 8.11.1991 г., стр. 34.

(5)  ОВ C 20, 22.1.1985 г., стр. 1.

(6)  ОВ C 241, 25.9.1986 г., стр. 1.

(7)  ОВ C 183, 20.7.1989 г., стр. 4.

(8)  ОВ L 52, 23.2.1978 г., стр. 32. Директива, изменена с Директива 82/885/ЕИО (ОВ L 378, 31.12.1982 г., стр. 19).

(9)  ОВ C 136, 4.6.1985 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 109, 26.4.1983 г., стр. 8. Директива, последно изменена с Решение 90/230/ЕИО (ОВ L 128, 18.5.1990 г., стр. 15).

(11)  ОВ L 380, 31.12.1990 г., стр. 13.

(12)  ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 12.

(13)  ОВ L 196, 26.7.1990 г., стр. 15.

(14)  Включително кондензационните бойлери на течни горива.

(15)  Температура на възвратната котелна вода.

(16)  ОВ L 81, 26.3.1988 г., стр. 75.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЗНАЦИ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ СПЕЦИАЛНИ МАРКИРОВКИ

1.   Знак за съответствие

Знакът за съответствие се състои от буквите „СЕ“ така, както е показано по-долу, и последните две цифри от годината, през която е поставена.

2.   Допълнителни специални маркировки

Етикета, показващ коефициента на полезно действие съгласно член 6 от настоящата директива, се състои от следния символ:

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОБОЗНАЧЕНИЕ ЗА КОЕФИЦИЕНТА НА ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ

Изисквания по отношение на коефициента на полезно действие, които следва да се покрият както като номинална мощност, така и при частично натоварване от 0,3 Pn

Обозначение	Необходим коефициент на полезно действие при номинална мощност Pn и при средна температура на водата в бойлера 70 °C %	Необходим коефициент на полезно действие при частично натоварване 0,3 Pn и при средна температура на водата в бойлера ≥ 50 °C %
	≥ 84 + 2 log Pn	≥ 80 + 3 log Pn
	≥ 87 + 2 log Pn	≥ 83 + 3 log Pn
	≥ 90 + 2 log Pn	≥ 86 + 3 log Pn
	≥ 93 + 2 log Pn	≥ 89 + 3 log Pn

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Модул Б: изпитване за EО тип

1.   В този модул се описва онази част от процедурата, с помощта на която даден нотифициран орган установява и удостоверява, че даден образец, който е представителен за визираната продукция, отговаря на съответните разпоредби от директивата.

2.   Заявлението за изпитване за EО тип се представя от производителя или негов упълномощен представител, установен на територията на Общността, който си избира нотифициран орган.

Заявлението трябва да включва:

—	наименованието и адреса на производителя, а в случай че заявлението е представено от неговия упълномощен представител – допълнително и името и адреса на същия,

—	писмена декларация, че същото заявление не е било представено на някой друг нотифициран орган,

—	техническата документация съгласно описанието в раздел 3.

Кандидатът следва задължително да предостави на разположение на нотифицирания орган образец, който е представителен за визираната продукция, наричан по-долу „тип“.Нотифицираният орган може да поиска още образци, ако това е необходимо за провеждането на програмата за изпитвания.

3.   Техническата документация следва задължително да дава възможност за оценка на съответствието на заявлението с изискванията на директивата. Доколкото това има значение за такава оценка, техническата документация трябва да обхваща конструирането, производството и функционирането на устройството, както и, доколкото е от значение за оценката, следното:

—	общо описание на типа,

—	концептуален проект и производствени чертежи и диаграми на съставните части, възли, схеми и др.,

—	описания и обяснения, необходими за разбиране на чертежите и диаграмите, както и на принципа на действие на продукта,

—	списъка със стандарти, посочен в член 5, параграф 2, прилагани в пълна степен или частично, както и описания на решенията, приети за спазване на основните изисквания на директивата в случаите, в които не се прилагат стандартите, посочени в член 5,

—	резултати от направените проектни изчисления, проведените изпитвания и т.н.,

—	отчети от изпитванията.

Нотифицираният орган следва задължително:

4.1.   да провери техническата документация, да се увери, че типът е произведен в съответствие с тази документация и да определи елементите, които са проектирани в съответствие със съответните разпоредби в стандартите, посочени в член 5, параграф 2, както и компонентите, проектирани без да са прилагани разпоредби в тези стандарти;

4.2.   да осъществи или да възложи провеждането на съответните проверки и необходимите изпитвания, насочени към проверка дали в случаите, в които не са прилагани стандартите, посочени в член 5, параграф 2, решенията, приети от производителя, спазват основните изисквания на директивата;

4.3.   да осъществи или да възложи провеждането на съответните проверки и необходимите изпитвания, насочени към проверка дали в случаите, в които производителят е предпочел да прилага съответните стандарти, тези стандарти са били прилагани в действителност;

4.4.   да съгласува с кандидата мястото, където да се проведат проверките и необходимите изпитвания.

5.   В случаите, в които типът обхваща съответните разпоредби от настоящата директива, нотифицираният орган издава на кандидата сертификат за изпитване за EО тип. В сертификата фигурират наименованието и адресът на производителя, заключението от проверката и данните, необходими за идентифицирането на одобрения тип.

Към сертификата се прилага списък със съответните части от техническата документация, с копие от който разполага и нотифицираният орган.

В случай че на производителя или на негов упълномощен представител, установен в Общността, бъде отказано издаването на сертификат за тип, нотифицираният орган е длъжен да представи подробни основания за такъв отказ.

Задължително следва да се предвиди процедура за обжалване.

6.   Кандидатът информира нотифицирания орган относно това, че разполага с техническата документация, отнасяща се до сертификата за изпитване за EО тип на всички модификации на одобреното устройство, които трябва да получат допълнително одобрение, в което такива изменения могат да повлияят на съответствието с основните изисквания или с предписаните условия за експлоатация на продукта. Това допълнително одобрение се дава във вид на допълнение към оригиналния сертификат за изпитване за EО тип.

7.   Всеки нотифициран орган следва задължително да представи на останалите уведомени органи цялата информация, отнасяща се до сертификатите за изпитване за EО тип, както и до издадените или оттеглени допълнения.

8.   Останалите нотифицирани органи могат да получат копия от удостоверенията за изпитване за EО тип и/или от допълненията към същите. Приложенията към сертификатите следва задължително да бъдат на разположение на останалите нотифицирани органи.

9.   Заедно с техническата документация производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, следва задължително да съхранява копия от сертификатите за изпитване за EО тип, както и от допълненията към тях за период от поне 10 години след датата на последното производство на съответния продукт.

В случаите, в които нито производителят, нито неговият упълномощен представител са установени в Общността, задължението за съхранение на наличната техническа документация е отговорност на лицето, което пуска продукта на общностния пазар.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Модул В: Съответствие на тип

1.   В този модул се описва онази част от процедурата, в която производителят или неговият упълномощен представител, установен в Общността, гарантира и декларира, че съответните устройства са в съответствие с типа, съгласно описанието в сертификата за изпитване за EО тип и отговарят на изискванията от настоящата директива, които се отнасят за тези устройства. Производителят следва задължително да прикрепи знака „СЕ“ към всяко едно устройство и да състави писмена декларация за съответствие.

2.   Производителят следва задължително да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че производственият процес обезпечава съответствието на произвежданите устройства с типа, съгласно описанието в сертификата за изпитване за EО тип и с изискванията на директивата по отношение на коефициента на полезно действие.

3.   Производителят или неговият упълномощен представител следва задължително да съхранява копие от декларацията за съответствие за период от поне 10 години след датата на последното производство на съответния продукт.

В случаите, в които нито производителят, нито неговият упълномощен представител са установени в Общността, задължението за съхранение на наличната техническа документация е отговорност на лицето, което пуска продукта на общностния пазар.

4.   Нотифицираният орган, избран от производителя, следва задължително да извърши изпитвания или да възложи извършването на изпитвания на продукта на произволен интервал от време. Подходящ образец от завършените продукти, взет на място от нотифицирания орган, се изследва и се провеждат подходящо подбрани изпитвания определени съгласно приложимия стандарт/приложимите стандарти, посочена/и в член 5, параграф 2, или равностойни изпитвания, с оглед да се провери съответствието на продукта с изискванията на съответната директива. В случай че един или повече образци на изследваните продукти не показват съответствие, нотифицираният орган следва задължително да вземе подходящи мерки.

Модул Г: Гаранция за качество на продукцията

1.   В този модул се описва процедурата, при която производителят, който спазва задълженията съгласно раздел 2, гарантира и декларира, че съответните устройства са в съответствие с типа, съгласно описанието в сертификата за изпитване за EО тип и отговарят на изискванията на настоящата директива, които се отнасят за тези устройства. Производителят следва задължително да прикрепи знака „СЕ“ към всяко едно устройство и да състави писмена декларация за съответствие. Знака „СЕ“ се придружава с отличителния символ на нотифицирания орган, отговорен за проверките, посочени в раздел 4.

2.   Производителят следва задължително да работи с одобрена система за производство, да извършва крайна инспекционна проверка и изпитване на устройството съгласно посоченото в раздел 3. Производителят подлежи на проверките, посочени в раздел 4.

3.   Система за качество

3.1.   Производителят представя заявление за оценка на неговата система за качество на нотифициран орган по свой избор относно съответните устройства.

В заявлението следва задължително да се включи:

—	цялата информация, отнасяща се до посочената категория устройства,

—	документите, отнасящи се до системата за качество,

—	техническата документация към одобрения тип и копие от сертификата за изпитване за EО тип.

3.2.   Системата за качество следва задължително да обезпечава съответствието на устройствата с типа съгласно описанията в сертификата за изпитване за EО тип, както и с изискванията на настоящата директива, отнасящи се до тези устройства.

Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя, следва задължително да се документират в систематизиран и подреден вид под формата на документи относно писмените политики, процедури и указания. Документацията по системата за качество следва да позволява съгласувано тълкуване на програмите за качество, плановете, ръководствата за експлоатация и регистрираните данни по качеството.

По-специално в тази документация следва да се съдържа подходящо описание на следното:

—	целите по качеството и организационната структура, отговорностите и пълномощията на ръководството по отношение на качеството на устройствата,

—	производството, контрола на качеството и методите, процесите и систематичните действия за гарантиране на качеството, които ще се използват,

—	изследванията и изпитванията, които ще се проведат преди, по време на и след производството, както и честотата, с която ще се провеждат,

—	регистрираните сведения по качеството, например, отчетите от инспекционните проверки, данните от изпитванията, данните от калибровките, отчетите по квалификацията на включения в процеса персонал и т.н.,

—	средствата за наблюдение и контрол върху постигането на зададеното качество на устройствата и ефективната работа на системата за качество.

3.3.   Нотифицираният орган следва задължително да направи оценка на системата за качество с цел да определи дали тази система отговаря на изискванията, посочени в раздел 3.2. В тази система за качеството следва да е застъпено съответствие с тези изисквания по отношение на системите за качество, които отговарят на съответния хармонизиран стандарт. В одиторския екип трябва да е налице поне един специалист с опит в областта на технологията на производство на съответния продукт. Процедурата на оценяване включва посещение за провеждане на инспекционна проверка в помещенията на производителя.

Решението се съобщава на производителя. В нотификацията следва задължително да се съдържат заключенията от изпитването и надлежно обосновано решение по оценката.

3.4.   Производителят се задължава да изпълни задълженията, произтичащи от одобрената система за качество и да я поддържа на необходимото ниво на ефективност.

Производителят или неговият упълномощен представител се задължават да информират нотифицирания орган, който е одобрил системата за качество, относно всяко предложение за изменение в системата за качество.

Нотифицираният орган следва задължително да направи оценка на предложените изменения и да реши дали изменената система за качество ще продължава да отговаря на изискванията, посочени в раздел 3.2, или е необходима повторна оценка.

Той нотифицира производителя за своето решение. В нотификацията следва задължително да се съдържат заключенията от изследванията и обосновано решение по оценката.

4.   Наблюдение на отговорност на нотифицирания орган

4.1.   Целта на наблюдението е да се получи потвърждение, че производителят надлежно изпълнява своите задължения, произтичащи от одобрената система за качество.

4.2.   Производителят е длъжен да даде на нотифициранияя орган достъп с цел инспекция до производствената база, помещенията, в които се провеждат изпитванията, и до складовата база, както и да му предостави цялата необходима информация, в частност:

—	документацията по системата за качество,

—	регистрираните сведения по качеството, например отчети от инспекционни проверки и данни от изпитвания, данните от изпитванията, данните от калибровките, отчетите по квалификацията на включения в процеса персонал и т.н.

4.3.   Нотифицираният орган следва задължително да провежда периодично одити при производителя, с цел да се увери, че производителят поддържа и прилага системата за качество, след което предоставя на производителя отчет от одита.

4.4.   Освен това нотифицираният орган може да прави посещения при производителя без предизвестие. По време на такива посещения нотифицираният орган може да проведе изпитвания или да възлага тяхното провеждане с цел проверка на правилното функциониране на системата за качество, а ако е необходимо, нотифицираният орган трябва да предостави на производителя отчет за посещението си и в случай че е проведено изследване – и отчет за изпитването.

5.   В продължение на поне 10 години след датата на последното производство на продукта производителят е длъжен да съхранява на разположение на националните власти:

—	документацията, посочена в раздел 3.1, второ тире,

—	актуализацията, посочена в раздел 3.4, втори параграф,

—	решенията и отчетите от нотифицирания орган, посочени в раздел 3.4, последния параграф, както и в раздели 4.3 и 4.4.

6.   Всеки нотифициран орган следва задължително да даде на останалите нотифицирани органи съответната информация, засягаща издадените и оттеглените одобрения за системи за качество.

Модул Д: Гаранция за качество на продуктите

1.   В този модул се описва процедурата, с помощта на която производител, който е изпълнил задълженията си по раздел 2, гарантира и декларира, че бойлерите и устройствата са в съответствие с сертификата за изпитване за EО тип. Производителят следва задължително да прикрепи знака „СЕ“ към всички бойлери и устройства, както и да състави писмена декларация за съответствие. Знака „СЕ“ се придружава с отличителния символ на нотифицирания орган, отговорен за проверките, посочени в раздел 4.

2.   Производителят следва задължително да работи с одобрена система за качество за заключителната инспекционна проверка на бойлерите и устройствата и заключителните изпитвания съгласно посоченото в раздел 3. Производителят подлежи на проверките, посочени в раздел 4.

3.   Система за качество

3.1.   Производителят представя на уведомен орган по свой избор заявление за оценка на използваната от него система за качество относно произвежданите бойлери и устройства.

Заявлението следва задължително да включва:

—	цялата информация, отнасяща се до посочената категория бойлери или устройства,

—	документите, отнасящи се до системата за качество,

—	техническата документация към одобрения тип и копие от сертификата за изпитване за EО тип.

3.2.   В съответствие със системата за качество всички бойлери или устройства преминават през изследвания и подходящи изпитвания, съгласно определеното в съответния/ите стандарт/и, посочената/и в член 5, или се провеждат равностойни изпитвания с цел потвърждаване на съответствието със съответните изисквания на директивата. Всички елементи, изисквания и разпоредби, приети от производителя, следва задължително да се документират в систематизиран и подреден вид под формата на писмени политики, процедури и указания. Документацията по системата за качество следва да позволява еднообразно тълкуване на програмите за качество, плановете, ръководствата за експлоатация и регистрираните сведения по качеството.

По-специално в тази документация следва да се съдържа подходящо описание на следното:

—	целите по качеството и организационната структура, отговорностите и пълномощията на ръководството по отношение на качеството на продукта,

—	изследванията и изпитванията, които ще бъдат проведени след производството,

—	средствата за наблюдение на ефективността на работата на системата за качество,

—	регистрираните сведения по качеството, например, отчетите от инспекционните проверки, данните от изпитванията, данните от калибровките, отчети по квалификация на включения в процеса персонал и т.н.

3.3.   Нотифицираният орган следва задължително да направи оценка на системата за качество с цел да определи дали тази система отговаря на изискванията, посочени в раздел 3.2. Системата за качество следва да съответства на изискванията по отношение на системите за качество, които отговарят на съответните хармонизирани стандарти.

В одиторския екип трябва да е налице поне един специалист с опит в областта на технологията на производство на съответния продукт. Процедурата на оценяване включва посещение за провеждане на инспекционна проверка в помещенията на производителя.

Решението се съобщава на производителя. В нотификацията следва задължително да се съдържат заключенията от изпитването и надлежно обосновано решение по оценката.

3.4.   Производителят се задължава да изпълнява задълженията, произтичащи от одобрената система за качество и да я поддържа на необходимото ниво на ефективност.

Производителят или неговият упълномощен представител се задължават да информират нотифицирания орган, който е одобрил системата за качество, относно всяко предложение за изменение в системата за качество.

Нотифицираният орган следва задължително да направи оценка на предложените изменения и да реши дали изменената система за качество ще продължава да отговаря на изискванията, посочени в раздел 3.2, или е необходима повторна оценка.

Нотифицираният орган следва задължително да нотифицира производителя за своето решение. В нотификацията следва задължително да се съдържат заключенията от изследванията и обосновано решение по оценката.

4.   Наблюдение на отговорност на нотифицирания орган

4.1.   Целта на наблюдението е да се получи потвърждение, че производителят надлежно изпълнява задълженията, произтичащи от одобрената система за качество.

4.2.   Производителят е длъжен да даде на нотифицирания орган достъп с цел инспекция до производствената база, помещенията, в които се провеждат изпитванията, и до складовата база, както и да му предостави цялата необходима информация, в частност:

—	документацията по системата за качество,

—	техническата документация,

—	регистрираните сведения по качеството, например, отчети от инспекционни проверки и данни от изпитвания, данните от изпитванията, данните от калибровките, отчети по квалификация на включения в процеса персонал и т.н.

4.3.   Нотифицираният орган следва задължително да провежда периодично одити при производителя, с цел да се увери, че производителят поддържа и прилага системата за качество, след което предоставя на производителя отчет от одита.

4.4.   Освен това, нотифицираният орган може да прави посещения при производителя без предизвестие. По време на такива посещения нотифицираният орган може да проведе изпитвания или да възложи тяхното провеждане с цел проверка на правилното функциониране на системата за качество; ако е необходимо, нотифицираният орган трябва да предостави на производителя отчет за посещението си и в случай че е проведено изследване – и отчет за изпитването.

5.   В продължение на поне 10 години след датата на последното производство на продукта производителят е длъжен да съхранява на разположение на националните органи:

—	документацията, посочена в раздел 3.1, трето тире,

—	актуализацията, посочена в раздел 3.4, втори параграф,

—	решенията и отчетите от нотифицирания орган, посочени в раздел 3.4, последния параграф, както и в раздели 4.3 и 4.4.

6.   Всеки нотифициран орган следва задължително да изпрати на останалите нотифицирани органи съответната информация, засягаща издадените и оттеглените одобрения за системи за качество.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Минимални критерии, които следва да се вземат под внимание от държавите-членки при нотифициране на органите

1.   Органът, неговият директор и персоналът, отговарящ за провеждане на контролните изпитвания, не могат да съвпадат с конструктора, производителя, доставчика или монтажиста на устройствата, които се инспектират, нито с упълномощен представител на която и да било от тези страни. Те нямат правото да бъдат нито преки участници, нито упълномощени представители в проектирането, производството, търговията или поддръжката на такива бойлери и устройства. Това не препятства възможността за обмен на техническа информация между производителя и органа.

2.   При провеждане на изпитванията органът и неговият персонал следва задължително да проявяват най-високо ниво на професионална почтеност и техническа компетентност, необходимо е да бъдат свободни от всякакъв натиск и стимулиране, особено във финансов план, които биха могли да повлияят на тяхната преценка на резултатите от инспекцията, особено от страна на лица или групи лица, заинтересовани от резултатите от проверките.

3.   Органът следва задължително да има на разположение необходимия му персонал, както и да разполага с необходимата база, която да му позволява да осъществява успешно административните и техническите задачи, свързани с проверките; освен това органът следва задължително да има достъп до техниката, необходима за специални проверки.

4.   Персоналът, отговарящ за инспекционните проверки, следва задължително да разполага със:

—	солидна техническа и професионална подготовка,

—	задоволителни познания в областта на изискванията при изпитванията, които се провеждат от специалистите, както и подходящ опит от провеждане на такива изпитвания,

—	уменията, необходими за съставяне на сертификати, отчети и доклади, които се изискват за заверяване на провеждането на изпитванията.

5.   Безпристрастността на персонала, който провежда инспекционните проверки, следва задължително да бъде гарантирана. Възнаграждението на специалистите от персонала не трябва да зависи от броя проведени изпитвания, нито от резултатите от такива изпитвания.

6.   Органът следва задължително да направи застраховка за отговорност на лицата, освен ако отговорността на лицата не се поема от държавата в съответствие с националното право, или държавата-членка сама не поеме пряка отговорност за изпитванията.

7.   Персоналът на органа трябва да поеме задължението да съблюдава професионалната тайна (освен по отношение на компетентните административни органи на държавата, в която се провеждат дейностите на органа) съгласно настоящата директива или съгласно разпоредбите на националното право, отнасящи се до професионалната тайна.

---