31986L0653

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

от 18 декември 1986 година

относно координирането на правото на държавите-членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители

(86/653/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 57, параграф 2 и член 100 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че ограниченията пред свободното установяване и пред свободното предоставяне на услуги по отношение на дейностите на посредници в търговията, промишлеността и дребното занаятчийство, са отменени с Директива 64/224/ЕИО (4);

като има предвид, че различията в националните правни системи, отнасящи се до търговското представителство, значително засягат условията за конкуренция и упражняването на тази дейност в рамките на Общността и са в ущърб както на закрилата, предоставена на търговските представители по отношение на техните принципали, така и на сигурността на търговските сделки; като има предвид, освен това, че тези различия са такива, че значително възпрепятстват сключването и функционирането на договорите за търговско представителство, когато принципалът и търговските представители са установени в различни държави-членки;

като има предвид, че търговията със стоки между държавите-членки трябва да се извършва при условия, които са сходни на тези на единния пазар, и това поражда необходимост от сближаване на правните системи на държавите-членки до степента, необходима за доброто функциониране на Общия пазар; като има предвид, в това отношение, че стълкновителните норми не отстраняват в областта на търговското представителство противоречията, посочени по-горе, нито пък това би станало, ако те се уеднаквят, и съответно предлаганата координация е необходима, независимо от съществуването на тези норми;

като има предвид, че в това отношение на правната връзка между търговския представител и принципала трябва да бъде даден приоритет;

като има предвид, че е подходящо да бъдат водещи принципите на член 117 от Договора и да се запази вече постигнатият напредък, когато координирането на правото на държавите-членки се отнася до търговските представители;

като има предвид, че трябва да бъдат предоставени допълнителни преходни периоди на определени държави-членки, които трябва да направят особени усилия, за да адаптират разпоредбите си, особено онези, отнасящи се до обезщетението за прекратяване на договор между принципала и търговския представител, съгласно изискванията на настоящата директива,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

Приложно поле

Член 1

1.   Мерките за хармонизация, предвидени в настоящата директива, се прилагат по отношение на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, регулиращи отношенията между търговските представители и техните принципали.

2.   За целите на настоящата директива „търговски представител“ означава самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице, наричано по-долу „принципал“, или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал.

3.   Търговски представител се тълкува по смисъла на настоящата директива като такъв, който не може да бъде по-специално:

Член 2

1.   Настоящата директива не се прилага по отношение на:

2.   Всяка от държавите-членки има правото да постанови, че Директивата не се прилага за онези лица, чиито дейности като търговски представители се считат за вторични от правото на тази държава-членка.

ГЛАВА II

Права и задължения

Член 3

1.   При осъществяването на своите дейности даден търговски представител трябва да следи за интересите на своя принципал и да действа почтено и добросъвестно.

2.   По–специално, даден търговски представител трябва:

Член 4

1.   В отношенията си със своя търговски представител един принципал трябва да действа почтено и добросъвестно.

2.   Един принципал трябва по-специално:

3.   Принципалът трябва, освен това, да информира търговския представител в рамките на разумен период от време за своето приемане, отказ и за всяко неизпълнение на търговска сделка, която търговският агент е сключил за принципала.

Член 5

Страните не могат да дерогират от разпоредбите на член 3 и 4.

ГЛАВА III

Възнаграждение

Член 6

1.   При липсата на някаква договореност по този въпрос между страните и без това да засяга прилагането на задължителните разпоредби на държавите-членки относно размера на възнаграждението, търговският представител има право на възнаграждение, съответстващо на обичайната търговска практика там, където упражнява дейността си и за представителство за стоките, представляващи предмет на договора за представителство. Ако няма такава обичайна практика, търговският представител има право на разумно възнаграждение, като се вземат предвид всички аспекти на сделката.

2.   Всяка част от възнаграждението, която варира с броя или стойността на търговските сделки, се счита за комисиона, по смисъла на настоящата директива.

3.   Членове 7 до 12 не се прилагат, ако търговският представител не получава възнаграждение, напълно или частично, чрез комисиона.

Член 7

1.   Търговският представител има право на комисиона за търговски сделки, които са сключени по време на периода, обхванат от договора за представителство:

2.   Търговският представител има също така право на комисиона и за сделки, сключени по време на периода, обхванат от договора за представителство:

и когато сделката е била сключена с потребител, принадлежащ към тази област или група.

Държавите-членки трябва да включат в правото си една от възможностите, посочени в предходните две тирета.

Член 8

Търговският представител има право на комисиона за търговски сделки, сключени след прекратяването на договора за представителство:

Член 9

Търговският представител няма право на комисионата, посочена в член 7, ако тази комисиона е дължима по силата на член 8 на предишния търговски представител, освен ако обстоятелствата налагат справедливо разделяне на комисионата между търговските представители.

Член 10

1.   Комисионата става дължима веднага щом и доколкото е на лице едно от следните обстоятелства:

2.   Комисионата става дължима най-късно когато третата страна е изпълнила своята част от сделката или трябва да я е изпълнила, ако принципалът е изпълнил своята част от сделката.

3.   Комисионата трябва да се изплати не по-късно от последния ден от месеца, следващ четиримесечието, в което е станала дължима.

4.   Не се допускат дерогации от разпоредбите на параграф 2 и 3 в ущърб на търговския представител.

Член 11

1.   Правото на комисиона се погасява само ако и в степента, в която:

2.   Комисионите, които търговският представител вече е получил, се възстановяват, ако правото за получаването им е погасено.

3.   Не се допускат уговорки за дерогиране от параграф 1 в ущърб на търговския представител.

Член 12

1.   Принципалът предоставя на търговския си представител изявление за дължимата комисиона не по-късно от последния ден от месеца, следващ четиримесечието, в което комисионата е станала дължима. В това изявление са изложени основните елементи, използвани при изчислението на размера на комисионата.

2.   Търговският представител има право да изисква да му бъде предоставена цялата информация с която разполага принципалът, и, по–специално, извлечение от счетоводните книги, и която му е необходима, за да провери размера на дължимата му комисиона.

3.   Не се допускат уговорки за дерогиране от параграф 1 и 2 в ущърб на търговския представител.

4.   Настоящата директива не засяга вътрешните разпоредби на държавите-членки, които признават правото на търговския представител да преглежда счетоводните книги на принципала.

ГЛАВА IV

Сключване и прекратяване на договора за представителство

Член 13

1.   Всяка страна има правото да получава, по искане на другата, подписан писмен документ, излагащ условията на договора за представителство, включително и всички в последствие договорени условия. Отказ от това право не се допуска.

2.   Независимо от параграф 1, държава-членка може да постанови, че договор за представителство няма да бъде действителен, ако не е съставен в писмена форма.

Член 14

Договор за представителство за определен срок, който продължава да се изпълнява от двете страни след изтичането на този срок, се счита за трансформиран в договор за представителство за неопределен срок.

Член 15

1.   Когато договорът за представителство е сключен за неопределен срок, всяка от страните може да го прекрати с предизвестие.

2.   Срокът на предизвестие е един месец за първата година от договора, два месеца при започване на втората година и три месеца при започване на третата година и на следващите години. Страните не могат да се договарят за по-кратки срокове на предизвестие.

3.   Държавите-членки могат да фиксират срока на предизвестие на четири месеца за четвъртата година от договора, на пет месеца за петата година и на шест месеца за шестата и за следващите години. Те могат да решат, че страните не могат да договарят по-кратки срокове.

4.   Ако страните се договорят за по-дълги срокове от тези, определени в параграф 2 и 3, срокът на предизвестие, който трябва да се спазва от принципала, не трябва да бъде по-кратък от този, който трябва да се спазва от търговския представител.

5.   Освен ако не е договорено друго от страните, краят на срока за предизвестие трябва да съвпадне с края на календарния месец.

6.   Настоящият член се прилага по отношение на договор за представителство с определен срок, когато той е трансформиран, по силата на член 14, в договор за представителство за неопределен срок, при условие че при изчисляването на срока за предизвестие трябва да се вземе предвид по-ранният определен срок.

Член 16

Настоящата директива не трябва да възпрепятства прилагането на правото на държавите-членки, когато последното предвижда незабавното прекратяване на договор за представителство:

Член 17

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че търговският агент, след прекратяването на договора за представителство, е обезщетен в съответствие с параграф 2 или е обезщетен за вреди в съответствие с параграф 3.

3.   Търговският представител има право на обезщетение за вреди, които понася в резултат от прекратяването на отношенията си с принципала.

Такива вреди се считат за настъпили, особено когато прекратяването настъпва при следните обстоятелства:

4.   Право на обезщетение, както е предвидено в параграф 2 или на обезщетение за вреди, както е предвидено в параграф 3, възниква също, когато договорът за представителство е прекратен поради смъртта на търговския представител.

5.   Търговският представител губи правото си на обезщетение в случаите, предвидени в параграф 2, или на обезщетение за вреди в случаите, предвидени в параграф 3, ако в рамките на една година от прекратяването на договора той не е уведомил принципала, че има намерение да предяви правата си.

6.   Комисията представя на Съвета, в рамките на осем години след датата на нотифициране на настоящата директива, доклад за прилагането на настоящия член и, ако е необходимо, му представя предложенията си за изменения.

Член 18

Обезщетението или обезщетението за вреди, посочени в член 17, не се дължат:

Член 19

Страните не могат да се отклоняват от разпоредбите на членове 17 и 18 в ущърб на търговския представител, преди срокът на договора за представителство да е изтекъл.

Член 20

1.   За целите на настоящата директива споразумение, ограничаващо професионалните дейности на търговския представител след прекратяването на договора за представителство, е наричано по-долу клауза за забрана на конкурентна дейност.

2.   Клаузата за забрана на конкурентна дейност е валидна, само ако и при условие че:

3.   Клаузата за забрана на конкурентна дейност е валидна за не повече от две години след прекратяването на договора за представителство.

4.   Настоящият член не засяга разпоредбите от националното законодателство, които налагат други ограничения за действителността и приложимостта на клаузите за забрана на конкурентна дейност или които дават право на съдилищата да намаляват задълженията на страните, произтичащи от такова споразумение.

ГЛАВА V

Общи и заключителни разпоредби

Член 21

Никоя разпоредба от настоящата директива не може да задължи държава-членка да предвиди оповестяването на информация, когато такова оповестяване би било в противоречие с обществения ред.

Член 22

1.   Държавите-членки въвеждат в сила необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива, преди 1 януари 1990 г. Те незабавно информират Комисията за това. Такива разпоредби се прилагат поне по отношение на договори, сключени след влизането им в сила. Те се прилагат по отношение на договори, действащи най-късно до 1 януари 1994 г.

2.   След нотифицирането на настоящата директива държавите-членки трябва информират Комисията за основните законови, подзаконови и административни разпоредби, които приемат в областта, която попада в приложното поле на настоящата директива.

3.   По отношение на Ирландия и Обединеното кралство, обаче, датата 1 януари 1990 г., упомената в параграф 1, се замества с датата 1 януари 1994 г.

По отношение на Италия датата 1 януари 1990 г. се замества с датата 1 януари 1993 г. в случая на задълженията, произтичащи от член 17.

Член 23

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

(1)  ОВ C 13, 18.1.1977 г., стр. 2; ОВ C 56, 2.3.1979 г., стр. 5.

(2)  ОВ C 239, 9.10.1978 г., стр. 17.

(3)  ОВ C 59, 8.3.1978 г., стр. 31.

(4)  ОВ 56, 4.4.1964 г., стр. 869/64.