EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 21999A1214(02)

Изменения на протокола относно опазването на средиземно море от замърсяване от наземни източници

OB L 322, 14.12.1999, p. 20–31 (ES, DA, DE, EL, EN, FR, IT, NL, PT, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (CS, ET, LV, LT, HU, MT, PL, SK, SL, BG, RO, HR)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/agree_amend/1999/801/oj

Related Council decision

11/ 20

BG

Официален вестник на Европейския съюз

32


21999A1214(02)


L 322/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРОТОКОЛА ОТНОСНО ОПАЗВАНЕТО НА СРЕДИЗЕМНО МОРЕ ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ ОТ НАЗЕМНИ ИЗТОЧНИЦИ

А.   Заглавие

Заглавието на протокола се изменя, както следва:

Б.   Преамбюл

Първият параграф от преамбюла на протокола се изменя, както следва:

Като страни по Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, приета на 16 февруари 1976 г. в Барселона и изменена на 10 юни 1995 г.,“

Третият параграф от преамбюла на протокола се изменя, както следва:

Като отбелязват нарастващия натиск върху околната среда в резултат на човешките дейности в зоната на Средиземно море, и по-специално в областта на индустриализацията и урбанизацията, както и сезонното увеличаване на населението по крайбрежията в резултат на туризма,“

Четвъртият параграф от преамбюла на протокола се изменя, както следва:

Като признават опасността от замърсяване от наземни източници и дейности, заплашваща морската среда, ресурсите за прехрана и човешкото здраве, и сериозните проблеми, произтичащи от това за много крайбрежни води и речни устия в Средиземно море, главно в резултат на изхвърлянето на необработени, недостатъчно обработени или неправилно изхвърляни домакински или промишлени отпадъци, съдържащи вещества, които са токсични, устойчиви и склонни към бионатрупване,“

Добавя се пети параграф от преамбюла със следния текст:

Като прилагат принципа на предпазливост и принципа „замърсителят плаща“, като извършват оценка на въздействието върху околната среда и използват най-добрите налични техники и най-добрите практики за опазване на околната среда, включително технологиите за чисто производство, както е предвидено в член 4 от Конвенцията,“

Шестият параграф от преамбюла на протокола се изменя, както следва:

Решени в тясно сътрудничество да предприемат необходимите мерки за опазване на Средиземно море от замърсяване от наземни източници и дейности,“

Добавя се седми параграф от преамбюла със следния текст:

Като вземат предвид Глобалната програма за действия по опазване на морската среда от наземни дейности, приета във Вашингтон на 3 ноември 1995 г.;“

В.   Член 1

Създава се заглавие и текстът се изменя, както следва:

„Общи разпоредби

Договарящите се страни по настоящия протокол (наричани по-долу „страните“) вземат необходимите мерки за предотвратяване, намаляване, борба и контрол върху замърсяването на Средиземно море, причинено от отпадните води от реките, крайбрежните предприятия, отводните канали или от всякакви други наземни източници или дейности, разположени на техните територии, като отдават приоритет на поетапното преустановяване на изхвърлянето на вещества, които са токсични, устойчиви и склонни към бионатрупване.“

Г.   Член 2

Създава се заглавие и текстовете на букви а) и г) се изменят, както следва:

„Определения

а)

„конвенцията“ означава Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, приета на 16 февруари 1976 г. в Барселона и изменена на 10 юни 1995 г.;

г)

„хидроложки басейн“ означава целия речен басейн на териториите на страните, оттичащ се в зоната на Средиземно море, както е определена в член 1 от Конвенцията.“

Д.   Член 3

Създава се заглавие и се добавя нов параграф:

„Зона на протокола“

(aа) (преномерирана като б)

„б)

Хидроложкият басейн на зоната на Средиземно море;“

Буква б) става буква в). Буква в) става буква г) и се изменя, както следва:

„г)

засолени води, крайбрежни солени води, включително блата и крайбрежни лагуни, и подпочвени води, които са свързани със Средиземно море.“

Е.   Член 4

Създава се заглавие и текстовете на параграф 1, букви а) и б) се изменят, както следва:

„Приложение на протокола

1.   Настоящият протокол се прилага:

а)

за изхвърлянията от наземна точка и дифузни източници и дейности на териториите на страните, които могат пряко или непряко да засегнат зоната на Средиземно море. Тези изхвърляния включват и изхвърлянията, които достигат средиземноморската зона, както е определена в член 3, букви а), в) и г) от настоящия протокол, чрез изхвърляне на отпадъци от крайбрежието, реките, устията, каналите или други водни течения, включително подводни течения, или чрез оттичане и изхвърляне под морското дъно с достъп до почвата;

б)

количеството от замърсяващи вещества, пренесени от атмосферата над зоната на Средиземно море от наземни източници и дейности, разположени на териториите на страните при условията, посочени в приложение III към настоящия протокол.“

Добавя се следният нов параграф:

3.   Страните канят държавите, които не са страни по протокола, но чиито територии включват части от хидроложкия басейн от средиземноморската зона, да сътрудничат при прилагането на протокола.“

Ж.   Член 5

Създава се заглавие и текстовете на параграфи 1, 2 и 4 се изменят, както следва:

„Общи задължения

1.   Страните се ангажират да отстранят замърсяването, произтичащо от наземни източници и дейности, и по-специално поетапно да намалят количествата изхвърляни вещества, които са токсични, устойчиви и склонни към бионатрупване, и са посочени в приложение I.

2.   За тази цел те разработват и прилагат, индивидуално или съвместно, национални и регионални планове за действие и програми, включващи мерки и график за тяхното прилагане.“

Параграф 3 се заличава.

4. (преномериран на 3)

3.   Приоритетите и графикът за изпълнение на плановете за действие, програмите и мерките се приемат от страните, като се вземат предвид посочените в приложение I елементи, и периодично се преглеждат.“

Добавя се нов параграф:

4.   При приемане на плановете за действие, програмите и мерките страните взимат предвид, самостоятелно или съвместно, най-добрите налични техники и най-добрите практики в областта на околната среда, включително, когато е уместно, технологиите за чисто производство, като вземат предвид критериите, изложени в приложение IV.

5.   Страните вземат превантивни мерки за намаляване до минимум на риска от замърсяване, причинено от аварии.“

З.   Член 6

Създава се заглавие и текстът се заменя със следното:

„Разрешителен и регулаторен режим

1.   Изхвърлянията от точкови източници в зоната на протокола, както и изхвърлянията във водата или въздуха, които достигат до и могат за засегнат средиземноморската зона, определена в член 3, букви а), в) и г) от настоящия протокол, се подчиняват на строг разрешителен и регулаторен режим от компетентните органи на страните, като се държи сметка за разпоредбите на настоящия протокол и приложение II към него, както и съответните решения или препоръки от събранията на страните.

2.   За тази цел страните въвеждат системи за извършване на проверки от техните компетентни органи, които оценяват съответствието с разрешителния и регулаторния режим.

3.   По тяхно искане страните могат да получат съдействие от Организацията с оглед създаването на нови или укрепването на съществуващи компетентни структури за проверка на спазването на разрешителния и регулаторния режим. Такова съдействие включва специализирано обучение на персонала.

4.   Страните предвиждат подходящи санкции за нарушаване разрешителния и регулаторния режим и осигуряват тяхното налагане.“

И.   Член 7

Създава се заглавие. Текстовете на параграф 1, буква д) и параграф 3 се изменят, както следва:

„Общи насоки, стандарти и критерии

1.   …

д)

Специални изисквания относно количеството на изхвърлените вещества (изброени в приложение I), тяхната концентрация в отпадъчните води и методите за тяхното изхвърляне.

3.   Плановете за действие, програмите и мерките, посочени в членове 5—15 от настоящия протокол, се приемат, след като, с оглед тяхното прогресивно прилагане, се вземат предвид възможността за приспособяване и преобразуване на съществуващите инсталации, икономическият капацитет на страните и техните нужди от развитие.“

Й.   Член 8

Създава се заглавие и текстът се изменя, както следва:

„Мониторинг

В рамките на разпоредбите и програмите за мониторинг, посочени в член 12 от конвенцията, и ако е необходимо, във взаимодействие с компетентни международни организации страните извършват на възможно най-ранната дата дейности по мониторинг и предоставят на разположение на обществеността резултатите, за да:

а)

оценяват систематично, доколкото е възможно, нивото на замърсяване по техните крайбрежия, и по-специално по отношение на сектора за дейности и категориите вещества, изброени в приложение I, и периодично да предоставят информация в това отношение;

б)

оценяват ефективността на плановете за действие, програмите и мерките, предприети в изпълнение на настоящия протокол, с цел отстраняване, доколкото е възможно в най-голяма степен, на замърсяването на морската среда.“

К.   Член 9

Създава се заглавие и текстът се изменя, както следва:

„Научно-техническо сътрудничество

В съответствие с член 13 от Конвенцията страните си сътрудничат в научната и техническата област във връзка със замърсяването от наземни източници и дейности, и по-специално по отношение изследването на количеството, пътя и ефекта на замърсителите, и относно разработването на нови методи за тяхната обработка, намаляване и отстраняване, както и по отношение развитието на технологии за чисто производство, имащи такъв резултат. С тази цел страните, по-специално, следва да положат всички усилия за:“

Добавя се буква в):

„в)

насърчават достъпа и трансфера на екологично устойчиви технологии, включително технологии за чисто производство.“

Л.   Член 10

Добавя се заглавие и текстът се изменя, както следва:

„Техническо съдействие

1.   Страните, пряко или със сътрудничеството на компетентните регионални или други международни организации, двустранно или многостранно, си сътрудничат с оглед определянето и, доколкото е възможно, прилагането на програмите за оказване съдействие на развиващите се страни, и по-специално в областта на науката, обучението и технологиите, с оглед предотвратяването, намаляването или, когато е уместно, прекратяването на етапи на количествата замърсители от наземни източници и дейности и тяхното вредно влияние върху морската среда.

2.   Техническото съдействие включва, по специално, обучение на научен и технически персонал, както и запознаване, употреба и производство от тези страни на подходящо оборудване и, когато е уместно, на технологии за чисто производство при изгодни условия, приети от съответните страни.“

М.   Член 11

Добавя се следното заглавие:

„Трансгранично замърсяване“

Н.   Член 12

Добавя се заглавие и текстът на параграф 1 се изменя, както следва:

„Уреждане на спорове

1.   Като се вземе предвид член 28, параграф 1 от Конвенцията, когато съществува вероятност замърсяването, произтичащо от територията на някоя от страните, да наруши пряко интересите на една или повече от другите страни, засегнатите страни, по искане на една или повече от тях, предприемат стъпки за провеждане на консултации за търсене на задоволително решение.“

О.   Член 13

Добавя се заглавие. Текстовете на параграф 1, параграф 2, първо изречение и параграф 2, буква г) се изменят, както следва:

„Доклади

1.   На всеки две години чрез организацията страните изпращат доклади на събранията на страните, освен ако друго не е решено на срещата на страните, относно мерките, които се предприети, резултатите, които са постигнати, и ако се налага, на трудностите, който са срещнали при прилагането на настоящия протокол. Процедурите за изпращане на такива доклади се определят на събранията на страните.

2.   Такива доклади включват, inter alia:

г)

планове за действие, програми и приложени мерки в съответствие с членове 5, 7 и 15 от настоящия протокол.“

П.   Член 14

Добавя се заглавие. Текстовете на параграф 1 и параграф 2, букви а), в) и е) се изменят, както следва:

„Заседания

1.   Редовните заседания на страните се провеждат заедно със заседанията на страните по Конвенцията по член 18 от Конвенцията. Страните могат също така да провеждат извънредни заседания в съответствие с член 18 от Конвенцията.

2.   …

а)

редовно да извършва проверки на прилагането на настоящия протокол и да разглежда ефективността на плановете за действие, програмите и приетите мерки;

в)

да определя и приема плановете за действие, програмите и мерките в съответствие с членове 5, 7 и 15 от настоящия протокол;

е)

да разглежда докладите, внесени от страните по член 13 от протокола.“

Р.   Член 15

Добавя се заглавие и текстът на параграф 1 се изменя, както следва:

„Приемане на планове за действие, програми и мерки

1.   Събранията на страните приемат, с мнозинство от две трети, краткосрочните и средносрочните регионални планове за действие и програми, съдържащи мерки и график за тяхното прилагане съгласно член 5 от настоящия протокол.“

Текстът на параграф 2 се заменя със следното:

2.   Регионалните планове за действие и програми, както са посочени в параграф 1, се определят от организацията и се разглеждат и одобряват от съответния технически орган на страната най-късно до една година от влизането в сила на измененията на настоящия протокол. Такива регионални планове за действие и програми се включват в дневния ред за следващото събрание на страните за приемане. Същата процедура се следва за всички допълнителни планове за действие и програми.“

Добавят се следните нови параграфи:

3.   Мерките и графиците, приети в съответствие с параграф 1 от настоящия член, се съобщават от секретариата на всички страни. Такива мерки и графици стават задължителни на сто и осемдесетия ден, следващ деня на уведомяването за страните, които до 179-ия ден от деня на уведомяването не са уведомили секретариата за наличието на възражение.

4.   Страните, които са уведомили за наличието на възражение в съответствие с предходния параграф, информират събранието на страните за мерките, които смятат да предприемат, с разбирането, че тези страни могат по всяко време да дадат своето съгласие за тези мерки и графици.“

С.   Член 16

Добавя се заглавие и текстът на параграф 2 се изменя, както следва:

„Заключителни разпоредби

2.   Процедурните и финансовите правила, приети съгласно член 24 от Конвенцията, се прилагат по отношение на настоящия протокол, освен ако страните по протокола не уговорят друго.“

Текстът на последния параграф се изменя, както следва:

„Съставен в Атина на 17 май 1980 година и изменен в Сиракуза на 7 март 1996 година в един-единствен екземпляр на арабски, английски, испански и френски език, като текстовете на всеки един от тези езици са еднакво автентични.“

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I се заменя с ново приложение I, както следва:

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЕЛЕМЕНТИ, КОИТО СЛЕДВА ДА СЕ ВЗЕМАТ ПРЕДВИД ПРИ ПОДГОТОВКАТА НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА ДЕЙСТВИЕ, ПРОГРАМИТЕ И МЕРКИТЕ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО ОТ НАЗЕМНИ ИЗТОЧНИЦИ И ДЕЙНОСТИ

Настоящото приложение съдържа елементи, които ще се вземат предвид при подготовката на плановете за действие, програмите и мерките за отстраняване на замърсяването от наземни източници и дейности, посочени в членове 5, 7 и 15 от настоящия протокол.

Такива планове за действие, програми и мерки целят да обхванат всички сектори на действие, изброени в раздела, и които също така обхващат групите вещества, изброени в раздел В, избрани въз основа на характеристиките, изброени в раздел Б от настоящото приложение.

Страните определят приоритети за действие въз основа на съответната важност на тяхното въздействие върху общественото здраве, околната среда и социално-икономическите и културните условия. Такива програми обхващат точкови източници, разсейващи източници и атмосферни отлагания.

При подготовката на плановете за действие, програмите и мерките страните, в съответствие с Глобалната програма за действия за защита на морската среда от дейности, базирани на сушата, приета във Вашингтон през 1995 г., се дава приоритет на веществата, които са токсични, устойчиви и подлежащи на биоакумулация, по-специално устойчивите органични замърсители (УОЗ), както и на обработката и управлението на отпадъчни води.

А.   СЕКТОРИ НА ДЕЙСТВИЕ

Следните сектори на действие (не са подредени според приоритетите) се разглеждат с предимство при определянето на приоритетите за подготовка на плановете на действие, програмите и мерките за отстраняване на замърсяването от наземни източници и дейности:

1.

производство на енергия;

2.

производство на торове;

3.

производство и съставяне на биоциди;

4.

фармацевтична индустрия;

5.

петролна рафинерия;

6.

хартиена и целулозно-хартиена индустрия;

7.

производство на цимент;

8.

кожарска индустрия;

9.

металообработваща индустрия;

10.

минна промишленост;

11.

корабостроителна и кораборемонтна промишленост;

12.

пристанищна дейност;

13.

текстилна индустрия;

14.

електронна индустрия;

15.

преработваща индустрия;

16.

други сектори на органичнохимическата промишленост;

17.

други сектори на неорганичнохимическата промишленост;

18.

туризъм;

19.

селско стопанство;

20.

животновъдство;

21.

хранителна промишленост;

22.

аквакултури;

23.

обработка и изхвърляне на опасни вещества;

24.

обработка и изхвърляне на домашни отпадни води;

25.

управление на общински твърди отпадъци;

26.

изхвърляне на утайки от отпадни води;

27.

индустрия по управление на отпадъците;

28.

изгаряне на отпадъци и управление на утайките от тях;

29.

дейности, които причиняват физически промени в естественото състояние на крайбрежната линия;

30.

транспорт.

Б.   ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВЕЩЕСТВАТА В ОКОЛНАТА СРЕДА

За подготовката на плановете за действие, програмите и мерките страните взимат предвид характеристиките, изброени по-долу:

1.

устойчивост;

2.

токсичност и други вредни свойства, например канцерогенност, мутагенност, тератогенност;

3.

бионатрупване;

4.

радиоактивност;

5.

съотношение между наблюдаваните концентрации и ненаблюдаваните;

6.

риск от еутрофикация от антропогенен произход;

7.

риск за здравето и ефекти върху него;

8.

трансгранично значение;

9.

риск от нежелани промени в морската екосистема и необратимост или продължителност на влиянието;

10.

намеса със значително количество ресурси за живеене или друго правомерно използване на морето;

11.

ефекти върху вкуса и/или мириса на морските продукти за човешка консумация;

12.

ефекти върху мириса, цвета, прозрачността или други характеристики на морската вода;

13.

образец за разпространение (т.е. включено количество, използвани образци и вероятност за достигане на морската среда).

В.   КАТЕГОРИИ ВЕЩЕСТВА

Следните категории вещества и източници на замърсяване ще служат като насоки при подготовката на плановете за действие, програмите и мерките:

1.

органохалогенни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения в морска среда. Приоритет се дава на алдрина, хлорида, дихлордифенил трихлоретана (ДДТ), диелдрина, диоксините и фураните, ендрина, хептахлора, хексахлоробензена, мирекса, РСВ и токсафена;

2.

органофосфорни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения в морска среда;

3.

органооловни съединения и вещества, които могат да образуват такива съединения в морска среда;

4.

полициклични ароматни хидрокарбони;

5.

тежки метали и техните съединения;

6.

използвани смазочни масла;

7.

радиоактивни вещества, включително техните отпадъци, когато изхвърлянето им не съответства на принципа на защита от радиация, както е определен от компетентните международни организации, взимайки предвид защитата на морската среда;

8.

биоциди и техните производни;

9.

патогенни микроорганизми;

10.

суров нефт и хидрокарбони с нефтен произход;

11.

цианиди и флуориди;

12.

небиоразграждащи препарати или други небиоразграждащи повърхностноактивни вещества;

13.

съединения на нитроген и фосфори и други вещества, които могат да причинят еутрофикация;

14.

смет (всички устойчиви производствени и произведени твърди материали, които са бракувани, изхвърлени или изоставени в морската и крайбрежната среда);

15.

топлинен разряд;

16.

киселинни или алкални съединения, които могат да увредят качеството на водата;

17.

нетоксични вещества, които имат вредно действие върху съдържанието на кислород в морската среда;

18.

нетоксични вещества, които могат да засегнат всяка правомерна употреба на морето;

19.

нетоксични вещества, които могат да имат вредно въздействие върху физическите или химическите характеристики на морската вода.“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение II се заличава.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Приложение III става приложение II. Добавя се заглавие и въвеждащият параграф се изменя, както следва:

С оглед на издаването на разрешения за изхвърляне на отпадъци, съдържащи вещества, посочени в член 6 от настоящия протокол, по-специално трябва да се вземат предвид, според случая, следните фактори:“

Заглавието и параграфи 1, 2, 3, 6 и 7 от раздел А се изменят, както следва:

„A.   ХАРАКТЕРИСТИКИ И СЪСТАВ НА ОТТИЧАНИЯТА

1.   Вид и размер на точкови и разсейващи източници (например индустриални процеси).

2.   Видове оттоци (например произход, среден състав).

3.   Състояние на отпадъците (например тежки, течна утайка, кал).

6.   Концентрации по отношение на съответните съставни части на веществата, изброени в приложение I, и на други вещества, ако е уместно.

7.   Физически, химически и биохимически свойства на отпадъчните оттичания.“

Заглавието на раздел Б се изменя и се добавя нов параграф:

„Б.   ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЪСТАВНИТЕ ЧАСТИ НА ОТТИЧАНИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЯХНАТА ВРЕДНОСТ

7.   Всички други характеристики са изброени в приложение I, раздел Б.“

Заглавието и параграф 3 от раздел В се изменят, както следва:

„В.   ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МЕСТАТА ЗА ОТТИЧАНЕ И ПРИЕМАЩАТА СРЕДА

3.   Първоначално разреждане, постигнато на точката на оттичане в приемащата среда.“

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Приложение IV става приложение III. Добавя се заглавие и параграфи 1, 2, 3 и 5 се изменят, както следва:

УСЛОВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО, ПРЕНАСЯНО В АТМОСФЕРАТА

1.   Настоящият протокол се прилагат относно замърсяващите изпускания в атмосферата при следните условия:

а)

изпуснатото вещество е или може да бъде пренесено до зоната на Средиземно море при преобладаващите метеорологични условия;

б)

количеството вещество в зоната на Средиземно море е опасно за околната среда по отношение на количеството на същото вещество, достигащо зоната по други начини.

2.   Настоящият протокол също се прилага при замърсяващи изпускания в атмосферата, влияещи върху зоната на Средиземно море, от наземни източници, базирани на териториите на страните, и от фиксирани изкуствени офшорни структури, предмет на разпоредбите на член 4, параграф 2 от настоящия протокол.

3.   В случаи на замърсяване на зоната на Средиземно море от наземни източници чрез атмосферата разпоредбите на членове 5 и 6 от настоящия протокол се прилагат прогресивно към съответните вещества и ресурси, изброени в приложение I към настоящия протокол, така както са приети от страните.

5.   Разпоредбите на приложение II към настоящия протокол се прилагат при замърсяване чрез атмосферата, когато е уместно. Мониторингът на замърсяването на въздуха и моделирането, при които се използват приемливи общи емисионни фактори и методологии, се извършват при оценката на разположението на веществата в атмосферата, както и на компилиране на количествата и съотношението на емисиите от замърсители в атмосферата от наземни източници.“

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Добавя се ново приложение IV, както следва:

„ПРИЛОЖЕНИЕ IV

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЙ-ДОБРИТЕ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ И НАЙ-ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

А.   НАЙ-ДОБРИ НАЛИЧНИ ТЕХНИКИ

1.   При използването на най-добри налични техники се набляга на използването на безотпадъчна технология, ако е на разположение.

2.   Терминът „най-добри налични технологии“ означава най-новия етап от развитието (най-модерен) на процесите, съоръженията или методите на опериране, които показват, че определена мярка е практически подходяща за ограничаване на оттичанията, емисиите и отпадъците. При определяне дали една група от процеси, съоръжения или методи на опериране съдържа най-добрите налични техники изобщо или в отделни случаи, се обръща специално внимание на:

а)

сравнимите процеси, съоръжения и методи на опериране, които наскоро са били успешно прилагани;

б)

технологичния напредък и промените в научното знание и разбиране;

в)

икономическата приложимост на такива технологии;

г)

времевите стандарти за инсталация и в нов, и в съществуващ завод;

д)

природата и обема на съответните оттичания и емисии.

3.   Следователно това, което е „най-добри налични техники“ за определен процес, ще се измени с времето, в светлината на технологичния напредък, икономическите и социалните фактори, както и в светлината на промените в научното знание и разбиране.

4.   Ако намаляването на оттичанията и емисиите, което е резултат от употребата на най-добри налични техники, не доведе до резултати, приемливи за околната среда, следва да се приложат допълнителни мерки.

5.   „Техники“ включва както използваните технологии, така и начина, по който инсталацията е проектирана, построена, поддържана, действала или е съборена.

Б.   НАЙ-ДОБРИ ПРАКТИКИ В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

6.   Терминът „най-добри практики в областта на околната среда“ означава прилагане на най-подходящите комбинации от мерки и стратегии за контрол на околната среда. При определяне на индивидуалните случаи се разглеждат поне следните подредени по важност мерки:

а)

предоставяне на информация и обучение на гражданите и потребителите относно последиците за околната среда от избора на определени дейности и избора на продукти, тяхната употреба и крайно изхвърляне;

б)

разработването и прилагането на кодекси с най-добра за околната среда практика, които покриват всички аспекти от дейностите в живота на продукта;

в)

задължително прилагане на етикети за информиране на потребителите за риска за околната среда относно продукта, неговата употреба или крайно изхвърляне;

г)

запазване на ресурсите, включително на енергията;

д)

съобщаване на гражданите за система за събиране и изхвърляне;

е)

избягване употребата на опасни вещества и продукти и техните опасни отпадъци;

ж)

рециклиране, оползотворяване и повторна употреба;

з)

използване на икономически инструменти за дейностите, продуктите и групите от продукти;

и)

създаване на система за лицензиране, съдържаща ограничения или забрани.

7.   При определянето на това, коя е комбинацията от мерки, съдържащи най-добри практики за околната среда, най-общо и при индивидуални случаи, се взимат по-специално предвид:

а)

опасността на продукта за околната среда и при неговото производство, употреба или крайно изхвърляне;

б)

заместването с по-малко замърсяващи дейности или вещества;

в)

размерът на употребата;

г)

възможните ползи или вреди за околната среда от заместващите материали или дейности;

д)

напредъкът и промените в научното знание и разбиране;

е)

времевите стандарти за прилагане;

ж)

социалното и икономическото решение;

8.   Следователно това, което е „най-добри практики за околната среда“ за определен източник, ще се измени с времето в светлината на технологичния напредък, икономическите и социалните фактори, както и промените в научното знание и разбиране.

9.   Ако намаляването в количеството, което е резултат от употребата на най-добри практики за околната среда, не доведе до резултати, приемливи за околната среда, следва да се приложат допълнителни мерки и най-добрите практики за околната среда следва да се определят отново.“


Top