Pasirinkite eksperimentines funkcijas, kurias norite išbandyti

Šis dokumentas gautas iš interneto svetainės „EUR-Lex“

Dokumentas 02018R2066-20250527

Konsoliduotas tekstas: Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2066 на Комисията от 19 декември 2018 година относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията (текст от значение за ЕИП)

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2018/2066/2025-05-27

02018R2066 — BG — 27.05.2025 — 007.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/2066 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2018 година

относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)

(ОВ L 334, 31.12.2018 г., стp. 1)

Изменен с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/2085 НА КОМИСИЯТА  от 14 декември 2020 година

  L 423

37

15.12.2020

 M2

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/388 НА КОМИСИЯТА  от 8 март 2022 година

  L 79

1

9.3.2022

►M3

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2022/1371 НА КОМИСИЯТА  от 5 август 2022 година

  L 206

15

8.8.2022

►M4

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2023/2122 НА КОМИСИЯТА  от 12 октомври 2023 година

  L 2122

1

18.10.2023

►M5

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2024/2493 НА КОМИСИЯТА  от 23 септември 2024 година

  L 2493

1

27.9.2024

 M6

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2025/842 НА КОМИСИЯТА  от 6 май 2025 година

  L 842

1

7.5.2025




▼B

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/2066 НА КОМИСИЯТА

от 19 декември 2018 година

относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията

(текст от значение за ЕИП)



ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

РАЗДЕЛ 1

Предмет и определения

▼M5

Член 1

В настоящия регламент се установяват правила за следното:

i) 

през периода на търговия в рамките на системата за търговия с емисии на Съюза, започващ на 1 януари 2021 г. и през следващите периоди на търговия — за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и данните за дейността в съответствие с Директива 2003/87/ЕО;

ii) 

от 1 януари 2025 г. — за мониторинг и докладване на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването съгласно член 14 от Директива 2003/87/ЕО.

Член 2

Настоящият регламент се отнася за мониторинга и докладването относно емисиите на парникови газове във връзка с дейностите, посочени в приложения I и III към Директива 2003/87/ЕО, данните за дейността на стационарни инсталации, авиационните дейности, включително за несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, както и относно освободените количества гориво от дейностите, предвидени в приложение III към посочената директива.

Той се отнася за следното:

i) 

от 1 януари 2021 г. — за емисиите, данните за дейността и освободените количества гориво;

ii) 

от 1 януари 2025 г. — за несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването.

Мониторингът и докладването на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването от 2025 г. обхващат всички несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването, посочени в приложение I към директивата, които са свързани с разположено в ЕИП летище. По отношение обаче на мониторинга и докладването на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, настъпили през 2025 и 2026 г., се изисква докладване само във връзка с маршрутите, включващи две летища, разположени в ЕИП, и маршрутите от разположено в ЕИП летище с местоназначение Швейцария или Обединеното кралство. По отношение на 2025 и 2026 г. може да се докладват на доброволна основа несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването от други полети.

▼B

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1) 

„данни за дейността“ означава количеството горива или материали, консумирани или произведени при даден процес, които са от значение за съответната изчислителна методика за мониторинг и са изразени в тераджаули, тонове маса или (за газовете) нормални кубични метри обем, според случая;

(2) 

„период на търговия“ означава период, посочен в член 13 от Директива 2003/87/ЕО;

▼M4 —————

▼B

(4) 

„пораждащ емисии поток“ означава някое от следните:

а) 

конкретен вид гориво, суровина или продукт, пораждащи емисии на съответни парникови газове в един или повече източници на емисии, в резултат от своята употреба или производство;

▼M5

б) 

едно от следните, в случай че се използва методика на база масов баланс в съответствие с член 25 от настоящия регламент:

i) 

конкретен вид гориво, суровина или продукт, съдържащи въглерод;

ii) 

пренесен CO2 в съответствие с член 49 от настоящия регламент;

▼B

(5) 

„източник на емисии“ означава самостоятелно установима част от инсталация или процес в нея, от която се отделят съответните парникови газове или, за авиационните дейности — отделно въздухоплавателно средство;

(6) 

„неопределеност“ означава параметър, свързан с резултата от определянето на дадено количество, който характеризира дисперсията на стойностите, които могат основателно да бъдат отнесени към това количество, включително влиянието на системните, както и на случайните фактори; неопределеността се изразява в проценти и описва доверителен интервал около средната стойност, обхващащ 95 % от получените стойности, като се взема предвид всяка възможна асиметрия на разпределението на стойностите;

▼M5

(7) 

„изчислителни коефициенти“ означава долна топлина на изгаряне, емисионен фактор, предварителен емисионен фактор, коефициент на окисление, коефициент на превръщане, стойност на въглеродното съдържание, изкопаема фракция, фракция на биомасата, фракция на биомасата с нулев емисионен фактор, фракция на RFNBO или RCF, фракция на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор, фракция на синтетичните нисковъглеродни горива, фракция на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор, фракция с нулев емисионен фактор или коефициент на превръщане на единиците;

▼M4

(8) 

„ниво“ означава зададено изискване, използвано за определянето на данните за дейността, изчислителните коефициенти, годишните емисии и средногодишните часови емисии, освободените количества гориво и коефициента за обхват;

(9) 

„присъщ риск“ означава възможността даден параметър в годишен доклад за емисиите да съдържа неточности, които биха могли да са значителни, поотделно или в комбинация с други неточности, преди да се вземе предвид въздействието на съответни контролни дейности;

(10) 

„контролен риск“ означава податливостта на даден параметър в годишния доклад за емисиите на неточности, които могат да са съществени, поотделно или заедно с други неточности, и които не могат да се предотвратят или открият и коригират своевременно от системата за контрол;

▼B

(11) 

„горивни емисии“ означава емисии на парникови газове, възникващи в резултат на екзотермична реакция на гориво с кислород;

▼M4

(12) 

„период на докладване“ означава една календарна година, през която емисиите трябва да бъдат подложени на мониторинг и докладвани;

(13) 

„емисионен фактор“ означава осредненото количество емисии на парников газ, отнесено към данните за дейността на даден пораждащ емисии поток или дадено пораждащо емисии гориво, като се приема, че има пълно окисление при горенето и пълно превръщане при всички останали химични реакции;

▼B

(14) 

„коефициент на окисление“ означава отношението между въглерода, окислен до CO2 в резултат от горенето, към общото въглеродно съдържание в горивото, изразено като дробно число, като отделяният в атмосферата въглероден оксид (CO) се отчита като моларно еквивалентно количество CO2;

▼M5

(15) 

„коефициент на превръщане“ означава отношението на въглерода, отделен като CO2, към общото количество въглерод, съдържащ се в пораждащия емисиите поток преди настъпването на емисията, изразено като дробно число, като отделеният в атмосферата CO се отчита като моларно еквивалентно количество CO2. В случая на емисии на CO2, смятани за трайно химически свързани в даден продукт, коефициент на превръщане означава отношението на CO2, свързан като въглерод в даден продукт по време на производствен процес, към общото количество CO2, съдържащо се като въглерод в даден продукт, който е резултат от този процес;

▼B

(16) 

„точност“ означава близостта на съответствието между резултата от измерването и реалната стойност на дадено количество или референтна стойност, определена емпирично, чрез прилагане на международно приети и подлежащи на проследяване калибровъчни материали и стандартни методи, като се вземат предвид както случайните, така и системните фактори;

(17) 

„калибриране“ означава набор от операции, които определят, при дадени условия, зависимостите между стойностите, отчетени от даден измервателен уред или измервателна система, или стойностите, представлявани от материална мярка или референтен материал, и съответните количествени стойности, получени чрез референтен стандарт;

(18) 

„полет“ означава полет съгласно определението в точка 1, параграф 1 от приложението към Решение 2009/450/ЕО;

(19) 

„пътници“ са лицата на борда на въздухоплавателно средство по време на полет, без членовете на дежурния екипаж;

▼M4

(20) 

„консервативен“ означава, че са определени поредица от такива допускания, които осигуряват гаранции срещу евентуално подценяване при оценката на годишните емисии;

▼M1

(21) 

„биомаса“ означава биоразградимата част на продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), от горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибното стопанство и аквакултурите, както и биоразградимата фракция на отпадъци, включително на промишлени и битови отпадъци от биологичен произход;

▼M1

(21а) 

„газообразни и твърди горива от биомаса“ означава газообразни и твърди горива, произведени от биомаса;

(21б) 

„биогаз“ означава газообразни горива, произведени от биомаса;

(21в) 

„отпадък“ означава отпадък съгласно определението в член 3, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО с изключение на вещества, които са били умишлено изменени или замърсени, за да отговарят на това определение;

▼M4

(21ва) 

„битови отпадъци“ означава битови отпадъци, както е определено в член 3, точка 2б от Директива 2008/98/ЕО;

▼M1

(21 г.) 

„остатък“ означава вещество, различно от търсения пряко краен продукт/крайни продукти от даден процес на производство; то не е основната цел на производствения процес и процесът не е модифициран специално, така че то да бъде произвеждано;

(21д) 

„остатъци от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство“ означава остатъци, които се произвеждат пряко от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство и които не включват остатъци от свързаната с тези отрасли промишленост или преработване;

▼B

(22) 

„течни горива от биомаса“ означава произведени от биомаса течни горива, използвани за енергийни цели, различни от транспортните, включително за производство на електроенергия, отопление и охлаждане;

▼M1

(23) 

„биогорива“ означава течни горива в транспорта, произведени от биомаса;

▼M4

(23a) 

„допустимо авиационно гориво“ означава видовете горива, които са допустими за подпомагане съгласно член 3в, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО;

▼M5

(23б) 

„алтернативни авиационни горива“ означава чисти авиационни горива, съдържащи въглерод, който не произтича от чистите изкопаеми горива, посочени в таблица 1 от приложение III към настоящия регламент;

(23в) 

„нулев емисионен фактор“ означава механизмът, с който се намалява емисионният фактор на дадено гориво или материал с цел признаване:

а) 

в случай на биомаса — на неговото съответствие с критериите за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, както е посочено в член 38, параграф 5 от настоящия регламент;

б) 

в случай на RFNBO или RCF — на неговото съответствие с критериите за намаление на емисиите на парникови газове в съответствие с член 29а от Директива (ЕС) 2018/2001, както е посочено в член 39а, параграф 3 от настоящия регламент;

в) 

в случай на синтетични нисковъглеродни горива — на неговото съответствие с критериите за намаление на емисиите на парникови газове, предвидени в член 2, точка 13 от Директива (ЕС) 2024/1788 относно общите правила за вътрешните пазари на газ от възобновяеми източници, природен газ и водород; и предшестващото връщане на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО за уловения въглерод, необходим за производството на синтетичните нисковъглеродни горива, както е посочено в член 39а, параграф 4 от настоящия регламент, освен ако уловеният въглерод е въглерод с нулев емисионен фактор съгласно определението в член 3, точка 38е.

(23г) 

„горива с нулев емисионен фактор“ означава биогорива, течни горива от биомаса, горива от биомаса, синтетични нисковъглеродни горива, RFNBO или RCF или фракции на смесени горива или материали, които отговарят на критериите, посочени в член 38, параграф 5 или член 39a, параграф 3, или член 39a, параграф 4 от настоящия регламент, в зависимост от това кое е приложимо;

(23д) 

„рециклирани въглеродни горива“ (RCF) означава рециклирани въглеродни горива съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2018/2001;

(23е) 

„възобновяеми горива от небиологичен произход“ (RFNBO) означава възобновяеми горива от небиологичен произход съгласно определението в член 2, точка 36 от Директива (ЕС) 2018/2001;

(23ж) 

„чисто гориво“ означава едносъставно гориво, което съдържа само една от следните фракции:

i) 

изкопаема фракция;

ii) 

фракция на биомаса, която не е с нулев емисионен фактор;

iii) 

фракция на биомаса с нулев емисионен фактор;

iv) 

фракция на RFNBO или RCF, които не са с нулев емисионен фактор;

v) 

фракция на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор;

vi) 

фракция на синтетични нисковъглеродни горива, които не са с нулев емисионен фактор;

vii) 

фракция на синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор;

viii) 

фракция на горива, съдържащи въглерод, които не са изкопаеми горива, посочени в таблица 1 от приложение III към настоящия регламент, или от биомаса, RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива;

(23з) 

„синтетични нисковъглеродни горива“ означава газообразни и течни горива, чието енергийно съдържание се получава от водород с малък въглероден отпечатък съгласно определението в член 2, точка 13 от Директива (ЕС) 2024/1788, които отговарят на праговата стойност за намаление на емисиите на парникови газове от 70 % спрямо сравнителната стойност за изкопаемо гориво, използвана за възобновяемите горива от небиологичен произход и посочена в методиката, приета съгласно член 29а, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/2001, както са сертифицирани в съответствие с член 9 от Директива (ЕС) 2024/1788.;

▼B

(24) 

„нормативен метрологичен контрол“ означава контролът на измервателните дейности в областта на приложение на даден измервателен уред, провеждан във връзка с обществения интерес, общественото здраве, обществената безопасност, обществения ред, опазването на околната среда, облагането с данъци и мита, защитата на потребителите и справедливата търговия;

(25) 

„максимална допустима грешка“, означава допустимата грешка при измерване, определена в приложение I и специфичните за отделните уреди приложения към Директива 2014/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), или в националната нормативна уредба за метрологичен контрол, според случая;

(26) 

„дейности по движението на данни“ означава дейности, свързани с придобиването, обработката и боравенето с данни, необходими за съставянето на доклад за емисиите въз основа на първични данни от източника на емисии;

(27) 

„тонове CO2 екв.“ означава метрични тонове CO2 или CO2 екв.;

(28) 

„CO2 екв.“ означава всеки парников газ, различен от CO2, включен в списъка от приложение II към Директива 2003/87/ЕО, с еквивалентен потенциал за глобално затопляне като СО2;

(29) 

„измервателна система“ означава пълен набор от измервателни уреди и други съоръжения, като например съоръжения за вземане на проби и обработка на данни, който се използва за определяне на променливи стойности като данни за дейността, въглеродното съдържание, топлината на изгаряне или емисионния фактор при емисиите на парникови газове;

(30) 

„долна топлина на изгаряне“ означава специфичното количество енергия, отделяно във вид на топлинна енергия при пълното изгаряне с кислород при стандартни условия, без топлината на изпарение на образувалите се при горенето водни пари;

(31) 

„емисии от процеси“ означава емисии на парникови газове, различни от горивните емисии, възникващи в резултат от преднамерени или непреднамерени реакции между веществата или от тяхното преобразуване, включително от химична или електролитна редукция на метални руди, термично разлагане на вещества, както и от образуването на вещества, предназначени да бъдат използвани като продукти или суровини;

(32) 

„стандартно търговско гориво“ означава всяко от международно стандартизираните горива в търговско разпространение, с доверителен интервал от 95 % на отклонението от съответната определена топлина на изгаряне, който не надхвърля 1 %, включително газьол, дизелово гориво, бензин, светилен газ, керосин, етан, пропан, бутан, керосин за реактивни двигатели (jet A1 или jet A), бензин за реактивни двигатели (jet B) и авиационен бензин (AvGas);

(33) 

„партида“ означава количество гориво или материал, от което е взета представителна проба и е характеризирано и прехвърлено като една доставка или като непрекъсната доставка през определен период от време;

▼M5

(34) 

„смесено гориво“ означава гориво, което съдържа най-малко две от следните:

i) 

въглерод, произхождащ от биомаса;

ii) 

въглерод, произхождащ от RFNBO или RCF;

iii) 

въглерод, произхождащ от синтетични нисковъглеродни горива;

iv) 

друг въглерод от изкопаеми енергоизточници;

или което съдържа както въглерод с нулев емисионен фактор, така и друг въглерод.

(34a) 

„смесено авиационно гориво“ означава гориво, което съдържа най-малко две различни чисти горива;

▼B

(35) 

„смесен материал“ означава материал, който съдържа както въглерод от биомаса, така и изкопаем въглерод;

▼M5

(36) 

„предварителен емисионен фактор“ означава приетият емисионен фактор за общите емисии от гориво или материал въз основа на общото му въглеродно съдържание, преди да бъде умножен по изкопаемата фракция, за да се получи емисионният фактор;

▼B

(37) 

„изкопаема фракция“ означава делът на изкопаемия въглерод от общото въглеродно съдържание на дадено гориво или материал, изразен като дробно число;

▼M5

(38) 

фракция на биомасата означава делът на произхождащия от биомаса въглерод от общото въглеродно съдържание на дадено гориво или материал, изразен като дробно число, независимо дали биомасата отговаря на критериите на член 38, параграф 5 от настоящия регламент;

▼M5 —————

▼M5

(38б) 

„фракция на биомасата с нулев емисионен фактор“ означава делът на произхождащия от биомаса въглерод, който отговаря на критериите на член 38, параграф 5 от настоящия регламент, от общото въглеродно съдържание на дадено гориво или материал, изразен като дробно число;

(38в) 

„фракция на RFNBO или RCF“ означава делът на произхождащия от RFNBO или RCF въглерод от общото въглеродно съдържание на дадено гориво, изразен като дробно число, независимо дали RFNBO или RCF отговарят на критериите на член 39а, параграф 3 от настоящия регламент;

(38г) 

„фракция на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор“ означава делът на произхождащия от RFNBO или RCF въглерод, който отговаря на критериите на член 39а, параграф 3 от настоящия регламент, от общото въглеродно съдържание на дадено гориво, изразен като дробно число;

(38д) 

„фракция на въглерода с нулев емисионен фактор“ означава:

i) 

в случай на гориво — сборът на съдържащата се в него фракция на биомаса с нулев емисионен фактор, фракция на синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор и фракция на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор без двойно отчитане на въглерод;

ii) 

в случай на материал — съдържащата се в него фракция на биомаса с нулев емисионен фактор.

(38е) 

„въглерод с нулев емисионен фактор“ означава въглерод, съдържащ се в гориво или материал, който спада към фракцията на въглерода с нулев емисионен фактор на горивото или материала.

(38ж) 

„фракция на синтетичните нисковъглеродни горива“ означава делът на въглерода, произхождащ от синтетично нисковъглеродно гориво, от общото въглеродно съдържание на дадено гориво, изразен като дробно число, независимо дали синтетичното нисковъглеродно гориво отговаря на критериите на член 39а, параграф 4 от настоящия регламент;

(38з) 

„фракция на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор“ означава делът на въглерода, произхождащ от синтетично нисковъглеродно гориво, който отговаря на критериите на член 39а, параграф 4 от настоящия регламент, от общото въглеродно съдържание на дадено гориво;

▼B

(39) 

„метод на енергийния баланс“ означава метод за оценка на количеството енергия, използвано под формата на гориво в даден котел, изчислено като сумата от полезната топлинна енергия и всички съответни топлинни загуби от лъчист топлообмен, топлопренасяне и с димните газове;

(40) 

„непрекъснато измерване на емисиите“ означава набор от операции, имащи за цел определяне на стойността на дадено количество чрез периодични измервания, с прилагане на измервания на място в комина или екстрактивни процедури с разположен в близост до комина измервателен уред, като се изключват измервателни методики, основани на вземането на отделни проби от комина;

(41) 

„присъщ CO2“ означава CO2, който е част от пораждащ емисии поток;

▼M5

(42) 

„въглерод от изкопаеми енергоизточници“ означава неорганичен или органичен въглерод, който не е въглерод с нулев емисионен фактор;

▼B

(43) 

„точка на измерване“ означава източникът на емисии, за който се използват системи за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS), или сечението на тръбопроводна система, в което се определя дебитът на CO2 посредством системи за непрекъснато измерване;

(44) 

„документация за масата и баланса“ означава документацията, посочена в международното или националното приложение на стандартите и препоръчаните практики (SARP), определени в приложение 6 към Конвенцията за международното гражданско въздухоплаване, подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г., както е определена в раздел 3 от подчаст В на приложение IV към Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията ( 2 ), или в равностойни приложими международни правила;

(45) 

„разстояние“ означава разстоянието по дъгата на големия кръг между летището на заминаване и летището на пристигане, плюс допълнителен непроменлив коефициент от 95 km;

(46) 

„летище на заминаване“ означава летището, от което започва полет, представляващ авиационна дейност, включена в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО;

(47) 

„летище на пристигане“ означава летището, на което приключва полет, представляващ авиационна дейност, включена в списъка в приложение I към Директива 2003/87/ЕО;

▼M4 —————

▼B

(49) 

„неорганизирани емисии“ означава нередовни или неволно предизвикани емисии от нелокализирани източници, или които са прекалено разсредоточени или малки, за да могат индивидуално да бъдат подложени на мониторинг;

(50) 

„летище“ означава летище съгласно определението в точка 1, параграф 2 от приложението към Решение 2009/450/ЕО;

(51) 

„двойка летища“ означава двойка, състояща се от летище на заминаване и летище на пристигане;

(52) 

„стандартни условия“ означава температура 273,15 K и налягане 101 325 Pa, използвани при определянето на нормалните кубични метри (Nm3);

(53) 

„място за съхранение“ означава място за съхранение, както е определено в член 3, точка 3 от Директива 2009/31/ЕО;

(54) 

„улавяне на CO2“ означава дейността по улавянето на CO2 от газови потоци, който в противен случай би бил изпуснат като емисия, за целите на транспортирането и съхранението в геоложки формации, разрешени съгласно Директива 2009/31/ЕО;

▼M5

(55) 

„транспортиране на CO2“ означава транспортирането на CO2 за съхранение в геоложки формации, разрешено съгласно Директива 2009/31/ЕО;

▼B

(56) 

„съхранение на CO2 в геоложки формации“ означава съхранение на CO2 в геоложки формации, както е определено в член 3, точка 1 от Директива 2009/31/ЕО;

(57) 

„емисии от продувки“ означава умишлено изпускани емисии от инсталация в нейна предварително определена точка;

(58) 

„повишено извличане на въглеводороди“ означава извличане на въглеводороди в допълнение към извличаните чрез впръскване на вода или други методи;

▼M4

(59) 

„косвени данни“ означава годишни стойности, които са обосновани емпирично или са получени от надеждни източници и които операторът или регулираният субект, както е определено в член 3 от Директива 2003/87/ЕО, използва, за да замести данните за дейността, освободените количества гориво или изчислителните коефициенти, с цел да осигури пълнота при докладването, когато не е възможно да се генерират всички необходими данни за дейността, освободените количества гориво или изчислителните коефициенти в прилаганата методика за мониторинг;

▼B

(60) 

„воден стълб“ означава воден стълб, както е определено в член 3, точка 2 от Директива 2009/31/ЕО;

(61) 

„изтичане“ означава изтичане, както е определено в член 3, точка 5 от Директива 2009/31/ЕО;

(62) 

„комплекс за съхранение“ означава комплекс за съхранение, както е определено в член 3, точка 6 от Директива 2009/31/ЕО;

▼M5

(63) 

„инфраструктура за пренос на CO2“ означава инфраструктура съгласно определението в член 3, точка 29 от Регламент (ЕС) 2024/1735,;

▼M5

(63б) 

„CO2 в транзит“ означава всяко количество CO2, което се пренася в инфраструктура за транспортиране на CO2 и което не е било пренесено към друга инсталация или инфраструктура за транспортиране на CO2 в рамките на същия период на докладване, в който е било полученo;

▼M4

(64) 

„пораждащо емисии гориво“ означава гориво, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, освободено за потребление чрез конкретни физически средства, например тръбопроводи, камиони, железопътен транспорт, кораби или бензиностанции, което води до емисии на съответните парникови газове в резултат на неговото потребление от категории потребители в секторите, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО;

(65) 

„национален поток на пораждащи емисии горива“ означава съвкупността от пораждащи емисии горива, по видове горива, на всички регулирани субекти на територията на дадена държава членка;

(66) 

„коефициент за обхват“ означава коефициентът между нула и единица, който се използва за определяне на дела на дадено пораждащо емисии гориво, което се използва за изгаряне в секторите, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО;

(67) 

„освободено количество гориво“ означава данните за количеството на горивото, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, което е освободено за потребление, изразено под формата на енергия в тераджаули, маса в тонове или обем в нормални кубични метри или еквивалент в литри, когато е целесъобразно, преди прилагането на коефициент за обхват;

(68) 

„коефициент на превръщане на единиците“ означава коефициент на превръщане на единицата, в която са изразени освободените количества гориво, в количества, изразени под формата на енергия в тераджаули, маса в тонове или обем в нормални кубични метри или еквивалент в литри, когато е целесъобразно, който включва всички съответни коефициенти, като плътност, долна топлина на изгаряне или (за газове) превръщане от горна топлина на изгаряне в долна топлина на изгаряне, според случая;

▼M5

(69) 

„краен потребител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което е потребител на гориво, чието годишно потребление на гориво не надвишава 1 тон CO2, за целите на прилагането на определението за регулиран субект в съответствие с член 3, буква ад) от Директива 2003/87/ЕО в настоящия регламент;

▼M4

(70) 

„освобождаване за потребление“ за целите на настоящия регламент означава моментът, в който акцизът върху горивото, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, става изискуем в съответствие с член 6, параграфи 2 и 3 от Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета ( 3 ) или, когато е приложимо, в съответствие с член 21, параграф 5 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета ( 4 ), освен ако държавата членка не е използвала гъвкавостта, предвидена в член 3, буква ад), подточка iv) от Директива 2003/87/ЕО, като в този случай това означава моментът, определен от държавата членка като пораждащ задължения съгласно глава IVа от посочената директива;

▼M5

(71) 

„несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването“ означава несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването съгласно определението в член 3, буква х) от Директива 2003/87/ЕО;

(72) 

„CO2 екв. на полет“ означава несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, които водят до затопляне на атмосферата, изразени като еквивалентно количество на емисиите на CO2 от съответния полет;

(73) 

„радиационен натиск“ означава принудителна промяна на енергийния баланс на планетата, измерена във ватове на квадратен метър (W/m2);

(74) 

„ефикасност“ е промяната в глобалната средна температура на единица радиационен натиск, породен от оказващия натиск агент, спрямо реакцията в резултат от стандартния натиск на CO2 с начало същото първоначално климатично състояние;

(75) 

„модел за изчисляване на CO2 екв.“ означава модел, който се използва за изчисляване на общото въздействие върху климата от несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването в съответствие с раздел 4 от приложение IIIa към настоящия регламент;

(76) 

„основан на метеорологични данни подход“ означава метод В, предвиден в раздел 4 от приложение IIIa към настоящия регламент, при който се използват предимно разширени метеорологични данни, както и информация за полета, траектория, характеристики на въздухоплавателното средство и характеристики на горивото;

(77) 

„опростен подход въз основа на местоположението“ означава метод Г, предвиден в раздел 4 от приложение IIIa към настоящия регламент, при който се използват предимно данни, свързани с местоположението на въздухоплавателното средство по време на полета, като например информация за полета, траектория, както и основни метеорологични данни и характеристики на въздухоплавателното средство;

(78) 

„система за проследяване на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването (NEATS)“ означава информационно-технологичен (ИТ) инструмент, предоставен от Комисията на операторите на въздухоплавателни средства, на акредитираните проверяващи органи и на компетентните органи с цел улесняване и възможно най-голямо автоматизиране на мониторинга, докладването и проверката на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването в съответствие с член 14, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО;

(79) 

„характеристики на въздухоплавателно средство“ означава категорията информация, която обхваща като минимум и за всеки полет типа въздухоплавателно средство, идентификатора(ите) на двигателя(ите) и масата на въздухоплавателното средство;

(80) 

„самолет“ означава задвижвано от силова установка по-тежко от въздуха въздухоплавателно средство, получаващо подемната си сила в полет главно от аеродинамичната реакция върху повърхности, оставащи неподвижни при определени условия на полета.

▼B

РАЗДЕЛ 2

Общи принципи

▼M5

Член 4

Операторите и операторите на въздухоплавателни средства изпълняват своите задължения за мониторинг и докладване на емисиите на парникови газове и на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването съгласно Директива 2003/87/ЕО в съответствие с принципите, определени в членове 5—9 от настоящия регламент.

▼B

Член 5

Пълнота

▼M5

Мониторингът и докладването са пълни и обхващат всички горивни емисии и емисии от процеси от всички източници на емисии и пораждащи емисии потоци, свързани с дейностите, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, и с други съответни дейности, включени съгласно член 24 от същата директива, както и със свързаните дейности, включени в границите на инсталацията, и всички парникови газове, посочени във връзка с тези дейности, като в същото време не се допуска двойно отчитане.

▼B

Операторите и операторите на въздухоплавателни средства предприемат подходящи мерки за предотвратяване на всякакви пропуски в данните за периода на докладване.

Член 6

Последователност, сравнимост и прозрачност

1.  
Мониторингът и докладването са последователни и сравними за различни периоди от време. За тази цел, операторите и операторите на въздухоплавателни средства използват едни и същи методики и масиви от данни, подлежащи на промени и дерогации, одобрени от компетентния орган.
2.  
Операторите и операторите на въздухоплавателни средства събират, регистрират, компилират, анализират и документират данните от мониторинга, включително допусканията, референтните данни, данните за дейността и коефициентите на изчисление по прозрачен начин, който да позволява възпроизвеждане на определянето на емисиите от проверяващия орган и компетентния орган.

▼M5

3.  
Операторите на въздухоплавателни средства събират, регистрират, компилират, анализират и документират данните от мониторинга, включително допусканията, референтните данни, данните за дейността и коефициентите на изчисление по прозрачен начин, който да позволява възпроизвеждане на определянето на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването за всеки полет от проверяващия орган и от компетентния орган.

▼B

Член 7

Точност

Операторите и операторите на въздухоплавателни средства гарантират, че емисиите са определени така, че не са системно или съзнателно неточни.

Доколкото е възможно, те установяват и намаляват всеки възможен източник на неточности.

Те упражняват надлежна грижа за осигуряване на най-високата постижима степен на точност при изчисляването и измерването на емисиите.

▼M5

Член 8

Операторите и операторите на въздухоплавателни средства осигуряват разумна увереност в достоверността на данните за емисиите и за несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, които трябва да бъдат докладвани. Те определят емисиите и несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването чрез използване на подходящите методики за мониторинг, посочени в настоящия регламент.

Докладваните данни за емисиите и за несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, както и свързаните с тях оповестявания са свободни от съществени неточности съгласно определението в член 3, параграф 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията ( 5 ), избягват статистическа грешка при подбора и представянето на информация и осигуряват достоверен и балансиран отчет на емисиите и на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването на дадена инсталация или оператор на въздухоплавателно средство.

При избора на методика за мониторинг ползите от по-голямата точност се съпоставят със съответните допълнителни разходи. Целта при мониторинга и докладването е постигане на възможно най-голяма точност, освен ако това е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

▼B

Член 9

Непрекъснато подобряване на мониторинга и докладването

При своя по-нататъшен мониторинг и докладване операторите и операторите на въздухоплавателни средства вземат предвид препоръките в докладите от проверките, съставяни съгласно член 15 от Директива 2003/87/ЕО.

Член 10

Координация

Когато дадена държава членка определи повече от един компетентен орган съгласно член 18 от Директива 2003/87/ЕО, тя координира дейностите на тези органи, осъществявани съгласно настоящия регламент.

ГЛАВА II

ПЛАН ЗА МОНИТОРИНГ

РАЗДЕЛ 1

Общи правила

Член 11

Общо задължение

▼M5

1.  
Всеки оператор или оператор на въздухоплавателно средство провежда мониторинг на емисиите на парникови газове и на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването въз основа на план за мониторинг, одобрен от компетентния орган съгласно посоченото в член 12 от настоящия регламент и съобразен с характера и функционирането на инсталацията или авиационната дейност, за която се отнася.

▼B

Планът за мониторинг се допълва от писмени процедури, които се определят, документират, въвеждат и поддържат от оператора или оператора на въздухоплавателно средство, и се отнасят за дейностите по плана за мониторинг, както това е уместно.

2.  
В плана за мониторинг по параграф 1 инструкциите към оператора или оператора на въздухоплавателно средство са описани по логичен и прост начин, като се избягва дублирането на дейности и се вземат предвид съществуващите системи в съответната инсталация или използвани от оператора на въздухоплавателно средство.

Член 12

Съдържание и подаване на плана за мониторинг

1.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство е длъжен да подаде план за мониторинг за одобрение от съответния компетентен орган.

Планът за мониторинг се състои от подробна, пълна и прозрачна документация относно методиката за мониторинг на съответния оператор или оператор на въздухоплавателно средство и съдържа поне елементите, посочени в приложение I.

Заедно с плана за мониторинг, операторът или операторът на въздухоплавателно средство подава и всички посочени по-долу придружаващи документи:

а) 

за инсталации — данни за всеки голям и малък пораждащ емисии поток, показващи съответствие с праговете на неопределеност за данните за дейността и изчислителните коефициенти, където е приложимо, за използваните нива, определени в приложения II и IV, и за всеки източник на емисии — показващи съответствие с праговете на неопределеност за приложените нива, определението в приложение VIII, според случая;

б) 

резултатите от оценка на риска, показващи че предложените контролни дейности и процедури за контролните дейности са пропорционални на установените присъщи рискове и рискове при контрола.

2.  
В случаите, за които в приложение I е посочена необходимостта от процедура, операторът или операторът на въздухоплавателно средство формулира, документира, въвежда и поддържа такава процедура отделно от плана за мониторинг.

Операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя в плана за мониторинг резюме на процедурите, включващо следната информация:

а) 

наименованието на процедурата;

б) 

проследимо и проверимо референтно означение за идентификация на процедурата;

в) 

посочване на служебния пост или на отдела, носещ отговорност за прилагането на процедурата, както и за генерираните или управлявани чрез процедурата данни;

г) 

кратко описание на процедурата, даващо възможност на оператора или на въздухоплавателни средства, както и на компетентния орган и проверяващия орган да разберат какви са основните параметри и извършваните операции;

д) 

мястото, където се съхраняват съответната писмена документация и информация;

е) 

наименованието на използваната компютърна система, ако има такава;

ж) 

списък на европейските стандарти (EN) или на други стандарти, ако се прилагат при процедурата.

Операторът или на въздухоплавателно средство осигурява на компетентния орган при поискване достъп до всяка писмена документация за процедурите. Операторът или операторът на въздухоплавателно средство осигурява достъп до тези документи за целите на проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

▼M1 —————

▼B

Член 13

Стандартни и опростени планове за мониторинг

1.  
Държавите членки могат да разрешат на операторите и операторите на въздухоплавателни средства да използват стандартни или опростени планове за мониторинг, без това да противоречи на посоченото в член 12, параграф 3.

За тази цел държавите членки могат да публикуват образци за такива планове за мониторинг, включително с описания на процедурите по движението на данните и контролните процедури по членове 58 и 59, въз основа на публикувани от Комисията образци и указания.

2.  
Преди да одобри опростен план за мониторинг по параграф 1, компетентният орган провежда опростена оценка на риска, за да прецени доколко предложените контролни дейности и процедури за контролните дейности са съпоставими с установените присъщи рискове и контролни рискове и доколко позволяват използването на такъв опростен план за мониторинг.

Държавите членки мога да изискват оценката на риска по предходната алинея да бъде проведена от оператора или оператора на въздухоплавателно средство, когато това е уместно.

Член 14

Изменения на плана за мониторинг

1.  
Всеки оператор на инсталация или на въздухоплавателно средство редовно проверява дали планът за мониторинг отразява характера и функционирането на инсталацията или авиационната дейност в съответствие с член 7 от Директива 2003/87/ЕО, както и дали методиката за мониторинг може да бъде подобрена.
2.  

Операторът или на въздухоплавателно средство изменя плана за мониторинг при някоя от следните ситуации:

а) 

ако възникнат нови емисии, дължащи се на извършването на нови дейности или на използването на нови горива или материали, които още не са включени в плана за мониторинг;

▼M5

аа) 

ако възникнат несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването поради извършването на нови дейности;

▼B

б) 

ако настъпи промяна в наличността на данните в резултат от използване на нови видове измервателни уреди, методи за вземане на проби или методи за анализ или поради други причини, и тази промяна води до по-голяма точност при определянето на емисиите;

в) 

ако бъде установено, че данните, произтичащи от прилаганата преди методика за мониторинг, са неверни;

г) 

ако промяната в плана за мониторинг би подобрила точността на докладваните данни, освен ако това е технически неосъществимо или е свързано с неоправдани разходи;

д) 

ако планът за мониторинг не съответства на изискванията на настоящия регламент и компетентният орган поиска от съответния оператор на инсталация или на въздухоплавателно средство да го измени;

е) 

ако изменението е необходимо в отговор на предложения за подобряване на плана за мониторинг, направени в доклада от проверката.

Член 15

Одобряване на промени в плана за мониторинг

1.  
Операторът или на въздухоплавателно средство уведомява компетентния орган за всякакви предложения за изменения в плана за мониторинг без излишно забавяне.

Компетентният орган обаче може да позволи на оператора или на въздухоплавателно средство да съобщава за промените в плана, които не са съществени по смисъла на параграфи 3 и 4, до 31 декември на същата година.

2.  
Всяко съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на параграфи 3 и 4 подлежи на одобрение от компетентния орган.

Ако компетентният орган счете, че дадено изменение е несъществено, той без излишно забавяне уведомява за това оператора или оператора на въздухоплавателно средство.

3.  

Съществените изменения на плана за мониторинг за инсталация включват:

а) 

промени в категорията на инсталацията, когато те изискват промени в методиката за мониторинг или водят до промяна на приложимото ниво на същественост съгласно член 23 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067;

б) 

независимо от посоченото в член 47, параграф 8, промени във връзка с въпроса дали инсталацията се счита за инсталация с малки емисии;

в) 

промени по отношение на източниците на емисии;

г) 

промяна от изчислителни към измервателни методики или обратно, или от непряка методика към методика на основа на нива за определяне на емисиите или обратно;

д) 

промяна в прилаганото ниво;

е) 

въвеждане на нови пораждащи емисии потоци;

ж) 

промяна в категоризацията на пораждащите емисии потоци — между големи, малки и незначителни пораждащи емисии потоци, когато такава промяна изисква промени в методиката за мониторинг;

з) 

промяна във възприетата стойност на изчислителен коефициент, ако тази стойност следва да бъде посочена в плана за мониторинг;

и) 

въвеждането на нови методи или промени в съществуващите методи, свързани с вземане на проби, анализ или калибриране, когато това оказва пряко влияние върху точността на данните за емисиите;

й) 

прилагане или адаптиране на методика за количествено определяне на емисиите, дължащи се на изтичания от места за съхранение.

▼M5

4.  

Съществените изменения в плана за мониторинг на оператор на въздухоплавателно средство включват:

а) 

по отношение на емисиите:

▼B

i) 

промяна в стойностите на емисионните фактори, заложени в плана за мониторинг;

ii) 

промяна на използваните изчислителни методи, посочени в приложение III, или преминаване от изчислителен метод към метод за приблизителна оценка съгласно член 55, параграф 2 или обратно;

iii) 

въвеждане на нови пораждащи емисии потоци;

▼M5

iv) 

промени в статута на оператора на въздухоплавателно средство като оператор с малки емисии по смисъла на член 55, параграф 1 от настоящия регламент и дали операторът на въздухоплавателно средство възнамерява да използва опростяването съгласно член 28а, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО.

▼M4 —————

▼M5

б) 

по отношение на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването:

i) 

промяна в избрания подход за изчисляване на CO2 екв., както е определен в член 56а, параграф 4 от настоящия регламент, по-специално от гледна точка на ИТ инструментите за прилагане на моделите за изчисляване на CO2екв.;

ii) 

промени в статута на оператора на въздухоплавателно средство като оператор с малки емисии по смисъла на член 55, параграф 1 от настоящия регламент.

▼B

Член 16

Въвеждане и поддържане на документация за измененията

1.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство може да провежда мониторинг и докладване в съответствие с изменения план за мониторинг преди да е получил одобрение или информация съгласно член 15, параграф 2, при условие че може основателно да се приеме, че предлаганите изменения не са съществени, или че мониторингът в съответствие с първоначалния план за мониторинг би довел до непълнота на данните за емисиите.

▼M1

В случаи на съмнение, операторът или операторът на въздухоплавателни средства прилага успоредно както изменения, така и първоначалния план за мониторинг при извършването на целия мониторинг и докладване в съответствие с двата плана, и документира и двата резултата от мониторинга.

▼B

2.  
След като получи одобрение или информация съгласно член 15, параграф 2, операторът или операторът на въздухоплавателно средство използва само данните, съответстващи на изменения план за мониторинг, и провежда целия мониторинг и докладване, като използва само изменения план за мониторинг от датата, на която тази версия на плана за мониторинг започне да се прилага.
3.  

Операторът или операторът на въздухоплавателно средство поддържа писмена документация за всички изменения на плана за мониторинг. Всеки запис съдържа:

а) 

ясно разбираемо описание на изменението;

б) 

обосновка за изменението;

в) 

датата на уведомяване на компетентния орган за изменението съгласно член 15, параграф 1;

г) 

датата на потвърждение от компетентния орган за получаването на уведомлението по член 15, параграф 1, когато има такова, както и датата на одобрението или на информацията по член 15, параграф 2;

д) 

началната дата на прилагането на изменения план за мониторинг, в съответствие с посоченото в параграф 2 от настоящия член.

РАЗДЕЛ 2

Техническа осъществимост и неоправдани разходи

Член 17

Техническа осъществимост

Когато оператор или оператор на въздухоплавателно средство твърди, че прилагането на определена методика за мониторинг е технически неосъществимо, компетентният орган оценява техническата осъществимост, като вземе предвид обосновката на оператора или оператора на въздухоплавателно средство. Тази обосновка се основава на въпроса дали операторът или операторът на въздухоплавателно средство притежава технически ресурси, удовлетворяващи потребностите на предложената система или изискване, които могат да бъдат приложени в изискваните срокове за целите на настоящия регламент. Тези технически ресурси включват наличието на необходимите техники и технологии.

Член 18

Неоправдани разходи

▼M4

1.  
Когато оператор или оператор на въздухоплавателно средство твърди, че прилагането на определена методика за мониторинг води до неоправдани разходи, компетентният орган преценява дали разходите са неоправдани, като взема предвид обосновката на оператора.

Компетентният орган счита разходите за неоправдани, когато разходите надхвърлят ползите. За тази цел ползите се изчисляват като произведение на коефициента на подобрение по референтна цена от 80 евро за квота, а разходите включват подходящ амортизационен период въз основа на икономическия живот на съоръженията.

▼B

2.  
При оценяването на неоправдания характер на разходите във връзка с избора на даден оператор на ниво за данните за дейността, за определяне на коефициента на подобрение по параграф 1 компетентният орган използва разликата между постигнатата към момента неопределеност и прага на неопределеността за съответното ниво, който би бил постигнат чрез подобрението, умножена по средните годишни емисии, пораждани от съответния поток на емисии през последните три години.

При липса на такива данни за средните годишни емисии, породени от съответния поток през последните три години, операторът или операторът на въздухоплавателно средство прави консервативна оценка на средните годишни емисии, без да се включва произхождащият от ►M5  биомасавъглерод с нулев емисионен фактор ◄ CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2. За измервателните уреди, намиращи се под национален нормативен метрологичен контрол, стойността на текущо постиганата неопределеност може да бъде заместена с максимално допустимата грешка при измерване, разрешена от съответната национална нормативна уредба.

▼M1

За целите на настоящия параграф се прилага член 38, параграф 5, при условие че операторът разполага със съответната информация относно критериите за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове на използваните за горене биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

▼B

3.  

При оценяването на неоправдания характер на разходите, които имат връзка с мерки за подобряване на качеството на докладваните данни за емисиите, но нямат пряко въздействие върху точността на данните за дейността, компетентният орган използва коефициент на подобрение в размер на 1 % от средните годишни емисии, породени от съответните потоци през последните три докладвани периоди. Тези мерки могат да включват:

а) 

преминаване от използването на възприети стойности към анализи за определянето на изчислителните коефициенти;

б) 

увеличение на броя на провежданите анализи за пораждащ емисии поток;

в) 

когато конкретното измерване не попада в обхвата на националния нормативен метрологичен контрол — замяна на използваните измервателни уреди с такива уреди, които отговарят на съответните изисквания на нормативния метрологичен контрол на държавата членка при подобни приложения, или с измервателни уреди, отговарящи на националните правила, приети съгласно Директива 2014/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 6 ) или Директива 2014/32/ЕС;

г) 

скъсяване на периодите за калибриране и поддръжка на измервателните уреди;

д) 

подобрения на дейностите по движението на данните и на контролните дейности, водещи до значително снижаване на присъщия или контролния риск.

▼M4

4.  
Мерките, свързани с подобряване на методиката за мониторинг на дадена инсталация, не могат да се смятат за свързани с неоправдани разходи, ако общите разходи за тях не надвишават 4 000 евро за период на докладване. За инсталациите с малки емисии този праг е 1 000 евро за период на докладване.

▼B

ГЛАВА III

МОНИТОРИНГ НА ЕМИСИИТЕ ОТ СТАЦИОНАРНИ ИНСТАЛАЦИИ

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 19

Категоризация на инсталациите, пораждащите емисии потоци и източниците на емисии

1.  
За целите на мониторинга на емисиите и определянето на минималните изисквания за нивата, всеки оператор на инсталация определя категорията на своята инсталация съгласно посоченото в параграф 2, и, когато е уместно, всеки пораждащ емисии поток съгласно посоченото в параграф 3, както и на всеки източник на емисии съгласно посоченото в параграф 4.
2.  

Операторът класифицира всяка инсталация в една от следните категории:

а) 

инсталация от категория А, ако проверените средни годишни емисии през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период, без да се включва произхождащият от ►M5  биомасавъглерод с нулев емисионен фактор ◄ CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2, са по-малки или равни на 50 000 тона CO2 екв.;

б) 

инсталация от категория Б, ако проверените средни годишни емисии през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период, без да се включва произхождащият от ►M5  въглерод с нулев емисионен фактор ◄ CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2, надхвърлят 50 000 тона CO2 екв. и са по-малки или равни на 500 000 тона CO2 екв.;

в) 

инсталация от категория В, ако проверените средни годишни емисии през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период, без да се включва произхождащият от ►M5  въглерод с нулев емисионен фактор ◄ CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2, надвишават 500 000 тона CO2 екв..

Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на оператора да не изменя плана за мониторинг, когато въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на инсталацията, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но операторът докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през последните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен през следващите периоди.

3.  

Операторът класифицира всеки пораждащ емисии поток, като го сравнява със сумарното количество на всички абсолютни стойности на изкопаем CO2 и CO2 екв., съответстващи на всички пораждащи емисии потоци, включени в изчислителните и измервателните методики, и на всички емисии от подложени на мониторинг с измервателни методики източници, преди да бъдат приспаднати пренесените количества CO2, в една от следните категории:

а) 

малки пораждащи емисии потоци — такива, че избраните от оператора потоци в тази група съответстват заедно на по-малко от 5 000  тона изкопаем CO2 годишно или на по-малко от 10 % от сумарно количество от максимум 100 000  тона изкопаем CO2 годишно, която стойност е по-голяма като абсолютно количество;

б) 

незначителни пораждащи емисии потоци — такива, че избраните от оператора потоци в тази група съответстват заедно на по-малко от 1 000  тона изкопаем CO2 годишно или на по-малко от 2 % от сумарно количество от максимум 20 000  тона изкопаем CO2 годишно, която стойност е по-голяма като абсолютно количество;

в) 

големи пораждащи емисии потоци — такива, които не попадат в категориите, посочени в букви а) и б).

Чрез дерогация от член 14, параграф 2 компетентният орган може да разреши на оператора да не изменя плана за мониторинг, когато въз основа на проверените емисии прагът за класифициране на пораждащия емисии поток като малък или незначителен, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но операторът докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през последните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен през следващите периоди.

4.  

Операторът класифицира всеки източник на емисии, за който се прилага измервателна методика, в една от следните категории:

а) 

малки източници на емисии — такива, които отделят по-малко от 5 000 тона изкопаем CO2 екв. годишно, или по-малко от 10 % общите изкопаеми емисии на инсталацията, но не повече от 100 000  тона изкопаем CO2 екв. годишно, която стойност е по-голяма като абсолютно количество;

б) 

големи източници на емисии — такива, които не могат да бъдат класифицирани като малки източници на емисии.

Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на оператора да не изменя плана за мониторинг, когато въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на пораждащ емисии източник като малък, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но операторът докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през последните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен през следващите периоди.

5.  
Когато няма налични данни за средните годишни проверени емисии на съответната инсталация през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия, или ако съответните данни вече не са представителни за целите на параграф 2, за определянето на категорията на инсталацията операторът използва консервативна оценка за средните годишни емисии, без да се включва произхождащият от ►M5  въглерод с нулев емисионен фактор ◄ CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2.

▼M5 —————

▼B

Член 20

Граници на мониторинга

1.  
Операторите определят граници на мониторинга за всяка инсталация.

В тези граници операторът включва всички съответни емисии на парникови газове от всички източници на емисии и пораждащи емисии потоци, свързани с дейностите на инсталацията и посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, както и с дейностите и парниковите газове, включени допълнително от държавата членка, на чиято територия се намира инсталацията, съгласно член 24 от същата директива.

Операторът включва също емисиите от редовно провеждани дейности и от извънредни събития, включително при пускания и спирания и аварийни ситуации по време на периода на докладване, с изключение на емисиите от подвижна техника за транспортни цели.

2.  
При определянето на процеса на мониторинг и докладване операторът включва специфичните за съответния сектор изисквания, посочени в приложение IV.
3.  
Когато бъдат установени изтичания от комплекс за съхранение по смисъла на Директива 2009/31/ЕО, водещи до емисии или изпускане на CO2 във водния стълб, те се считат за източници на емисии от съответната инсталация и съответно се подлагат на мониторинг съгласно изискванията в раздел 23 на приложение IV към настоящия регламент.

Компетентният орган може да разреши изключване от процеса на мониторинг и докладване на такъв източник на емисии от изтичане, след като бъдат предприети коригиращи мерки в съответствие с член 16 от Директива 2009/31/ЕО и вече не се установява наличие на емисии или изпускане във водния стълб.

Член 21

Избор на методика за мониторинг

1.  
За мониторинга на емисиите от дадена инсталация, операторът избира да прилага или изчислителна, или измервателна методика, съгласно конкретните разпоредби на настоящия регламент.

Изчислителната методика представлява определяне на емисиите от пораждащите емисии потоци на основата на данни за дейността, получени от измервателни системи и допълнителни параметри от лабораторни анализи или възприети стойности. Изчислителната методика може да бъде приложена посредством стандартната методика, описана в член 24 или методиката на масовия баланс, посочена в член 25.

Измервателната методика представлява определяне на емисиите от източниците на емисии посредством непрекъснато измерване на концентрацията на съответния парников газ в димните газове и на дебита на димните газове, включително мониторинг на преносите на CO2 между отделни инсталации, където концентрацията на CO2 и дебитът на пренасяния газ се измерват.

Когато се прилага изчислителната методика, в плана за мониторинг операторът определя по отношение на всеки пораждащ емисии поток дали ще се използва стандартната методика или методиката на масовия баланс, включително съответните нива съгласно приложение II.

2.  
Ако получи съответно одобрение от компетентния орган, операторът може да комбинира стандартна методика, методики на масовия баланс и измервателни методики за различните източници на емисии и пораждащи емисии потоци в рамките на една инсталация, при условие че това не води нито до пропуски в отчитането, нито до двойно отчитане на емисии.
3.  
Когато специфичните за секторите изисквания, определени в приложение IV, въвеждат използването на конкретна методика за мониторинг, операторът използва тази методика или измервателна методика. Операторът може да избере различна методика само ако представи на компетентния орган доказателства, че използването на изискваната методика е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, или че алтернативната методика води до по-висока точност на данните за емисиите.

Член 22

Методика за мониторинг, която не се основава на нива

Чрез дерогация от посоченото в член 21, параграф 1 операторът може да използва методика за мониторинг, която не се основава на нива (наричана по-долу „непряка методика“) за избрани пораждащи емисии потоци или източници на емисии, при условие че са спазени следните условия:

а) 

прилагането на поне ниво 1 в изчислителна методика за един или повече големи или малки пораждащи емисии потоци и на измервателна методика за поне един голям източник на емисии, свързан със същите пораждащи емисии потоци, е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи;

б) 

операторът ежегодно оценява и изразява количествено неопределеността на всички параметри, използвани при определяне на годишните емисии в съответствие с Указанията на ISO за изразяване на неопределеността при измервания (ISO Guide to the Expression of Uncertainty in Measurement — JCGM 100:2008), или в съответствие с друг еквивалентен международно възприет стандарт и включва съответните резултати в своя годишен доклад за емисиите;

в) 

операторът е доказал, по задоволителен за компетентния орган начин, че с прилагането на непряка методика за мониторинг на емисиите, праговете на обща неопределеност на годишното количество на емисиите на парникови газове от цялата инсталация не надхвърлят съответно 7,5 % за инсталации от категория А, 5,0 % за инсталации от категория Б и 2,5 % за инсталации от категория В.

Член 23

Временни промени в методиката за мониторинг

1.  
Когато по технически причини временно е невъзможно да се прилага планът за мониторинг във вида, одобрен от компетентния орган, операторът прилага възможно най-високото ниво или консервативен подход, който не е основан на нива, ако прилагането на ниво е непостижимо, докато условията позволят да се възстанови прилагането на одобреното в плана за мониторинг ниво.

Операторът предприема всички необходими мерки за бързо възстановяване на прилагането на плана за мониторинг, както е одобрен от компетентния орган.

2.  

Засегнатият оператор без излишно забавяне уведомява компетентния орган за временната промяна в методиката за мониторинг, посочена в параграф 1, като посочва:

а) 

причините за отклонение от плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган;

б) 

подробни данни за временната методика за мониторинг, която операторът използва за определяне на емисиите, докато се възстановят условията за прилагане на одобрения от компетентния орган план за мониторинг;

в) 

мерките, които операторът предприема да възстанови условията за прилагане на одобрения от компетентния орган план за мониторинг;

г) 

очаквания момент, в който ще продължи прилагането на одобрения от компетентния орган план за мониторинг.

РАЗДЕЛ 2

Изчислителна методика

Подраздел 1

Общи положения

Член 24

Изчисляване на емисиите по стандартната методика

▼M5

1.  
При стандартната методика операторът изчислява горивните емисии по отношение на всеки пораждащ емисии поток чрез умножаване на данните за дейността, свързани с количеството изгорено гориво, в тераджаули, на база долната топлина на изгаряне (NCV), по съответния емисионен фактор, в тонове СО2 за тераджаул (t CO2/TJ), съответстващ на използването на долната топлина на изгаряне, и по съответния коефициент на окисление.

▼M5

1а.  

За целите на докладването на записки за допълнителни данни операторът също така изчислява следните параметри, които се определят посредством посочените изчисления, за всеки използван пораждащ емисии поток и за горивата, използвани като технологична суровина:

i) 

общите предварителни емисии се изчисляват чрез умножаване на данните за дейността, свързани с количеството използвано гориво, в тонове или нормални кубични метри, по съответния предварителен емисионен фактор и по съответния коефициент на окисление;

ii) 

емисиите от биомаса се изчисляват чрез умножаване на общите предварителни емисии по фракцията на биомасата;

iii) 

емисиите от биомаса с нулев емисионен фактор се изчисляват чрез умножаване на общите предварителни емисии по фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор;

iv) 

емисиите от RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива се изчисляват чрез умножаване на общите предварителни емисии по фракцията на RFNBO или RCF или по фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива;

v) 

емисиите от RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор се изчисляват чрез умножаване на общите предварителни емисии по фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор или по фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор;

▼B

2.  
Операторът определя емисиите от процеси за всеки пораждащ емисии поток, като умножава данните за дейността, свързани с потреблението на материали, производителността или количеството на продукцията, изразени в тонове или нормални кубични метри, по съответния емисионен фактор, изразен в t CO2/t или t CO2/Nm3, и по съответния коефициент на превръщане.

▼M5

2a.  

За целите на докладването на записки за допълнителни данни операторът също така изчислява следните параметри, които се определят посредством посочените изчисления, за всеки пораждащ емисии поток, свързан с емисиите от процеси:

i) 

общите предварителни емисии се изчисляват чрез умножаване на данните за дейността, свързани с потреблението на материали, производителността или количеството на продукцията, в тонове или нормални кубични метри, по съответния емисионен фактор, в t CO2/t или t CO2/Nm3, и по съответния коефициент на превръщане;

ii) 

емисиите от биомаса се изчисляват чрез умножаване на общите предварителни емисии по съответната фракция на биомасата;

iii) 

емисиите от биомаса с нулев емисионен фактор се изчисляват чрез умножаване на общите предварителни емисии по съответната фракция на биомасата с нулев емисионен фактор.

▼B

3.  
Когато в даден емисионен фактор по ниво 1 или 2 вече е отчетен ефектът от непълното протичане на химичните реакции, коефициентът на окисление или коефициентът на превръщане имат стойност 1.

Член 25

Изчисляване на емисиите по методиката на масовия баланс

▼M5

1.  
При методиката на масовия баланс операторът изчислява количеството CO2, съответстващо на всеки пораждащ емисии поток, включен в масовия баланс, като умножава данните за дейността, свързани с количеството гориво, материал или пренесен CO2, влизащо в или напускащо границите на масовия баланс, по съдържанието на въглерод в този материал, гориво или пренесен CO2, умножено по неговата фракция на въглерода, и по коефициента 3,664 t CO2/t C, в съответствие с посоченото в раздел 3 от приложение II към настоящия регламент.

▼M5

1а.  

За целите на докладването на записки за допълнителни данни операторът също така изчислява следните параметри, които се определят посредством посочените изчисления, за всеки пораждащ емисии поток, обхванат от масовия баланс:

i) 

общото предварително количество CO2 се изчислява чрез умножаване на данните за дейността, свързани с количеството гориво или материал, влизащо в или напускащо границите на масовия баланс, по съдържанието на въглерод в този материал или гориво и по коефициента 3,664 t CO2/t C;

ii) 

количеството CO2, свързано с биомаса, се изчислява чрез умножаване на общото предварително количество CO2 по фракцията на биомасата;

iii) 

количеството CO2, свързано с биомаса с нулев емисионен фактор, се изчислява чрез умножаване на общото предварително количество CO2 по фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор;

iv) 

ако е приложимо, количеството CO2, свързано с RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива, се изчислява чрез умножаване на общото предварително количество CO2 по фракцията на RFNBO или RCF или по фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива;

v) 

ако е приложимо, количеството CO2, свързано с RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор, се изчислява чрез умножаване на общото предварително количество CO2 по фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор или по фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор.

▼B

2.  
Независимо от посоченото в член 49, емисиите от целия процес, обхванат от масовия баланс, представляват сумата от количествата CO2, съответстващи на всички пораждащи емисии потоци, обхванати в масовия баланс. Емисиите на въглероден оксид (CO) в атмосферата се изчисляват в масовия баланс като емисии на моларно еквивалентно количество CO2.

▼M5

3.  
Когато операторът използва масов баланс съгласно настоящия член и входящите материали или горива съдържат въглерод с нулев емисионен фактор, а изходящите материали съдържат въглерод, операторът предоставя на компетентния орган данни за фракцията на въглеродното съдържание с нулев емисионен фактор в изходящите потоци. По този начин операторът представя доказателства, че общите емисии на инсталацията не се занижават систематично от прилаганата методика за мониторинг и че общата маса на въглерода, която съответства на фракциите на въглерода с нулев емисионен фактор във всички съответни изходящи материали, не е по-малка от общата маса на фракциите на въглерода с нулев емисионен фактор, съдържащи се във входящите материали и горива.

За целите на първата алинея член 39, параграфи 3 и 4 се прилагат към фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор на биогаза и природния газ, използван като входящ материал.

▼B

Член 26

Приложими нива

1.  

При определянето на съответните нива за големи и малки пораждащи емисии потоци съгласно посоченото в член 21, параграф 1, които да се прилагат при определяне на данните за дейността и всеки изчислителен коефициент, всеки оператор прилага както следва:

а) 

поне нивата, посочени в приложение V, ако инсталацията е от категория А, или ако се изисква изчислителен коефициент за пораждащ емисии поток, който представлява стандартно търговско гориво;

б) 

в останалите случаи, различни от описаните в буква а) — най-високото ниво, посочено в приложение II.

Ако операторът обаче успее да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че прилагането на изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, той може да прилага ниво с една степен по-ниско в сравнение с посоченото в първата алинея — за инсталации от категория В, и съответно с две степени по-ниско — за инсталации от категории А и Б, като минимално възможното е ниво 1.

За преходен период, договорен с оператора, компетентният орган може да разреши на даден оператор да прилага спрямо големи пораждащи емисии потоци нива, които са по-ниски от посочените във втората алинея, като минимално възможното е ниво 1, ако:

а) 

операторът е доказал по задоволителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно втората алинея ниво е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи; както и

б) 

операторът е съставил план за подобрения, в който е посочено как и кога ще бъде постигнато прилагане поне на нивото, изисквано съгласно втората алинея.

2.  
Ако покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 ниво е технически неосъществимо или поражда неоправдани разходи, операторът може да прилага по-ниско ниво от изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 по отношение на малки пораждащи емисии потоци, като минимумът е ниво 1.
3.  
За незначителните пораждащи емисии потоци, операторът може да определя данните за дейността и всеки изчислителен коефициент, като използва консервативни допускания вместо да прилага нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.
4.  
За коефициента на окисление и коефициента на превръщане, операторът като минимум прилага най-ниските нива, посочени в приложение II.
5.  
Когато компетентният орган е разрешил използването на емисионни фактори, изразени в t CO2/t или t CO2/Nm3 по отношение на горива, както и за горива, използвани като технологична суровина или в масови баланси съгласно посоченото в член 25, за мониторинга на долната топлина на изгаряне може да се използват консервативни допускания вместо нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

Подраздел 2

Данни за дейността

Член 27

Определяне на данните за дейността

1.  

Операторът определя данните за дейността по отношение на даден пораждащ емисии поток по един от следните начини:

а) 

на база непрекъснато измерване на процеса, причиняващ емисиите;

б) 

на база обобщаване на данните от измерването на разделно доставяни количества, като се вземат предвид съответните промени в складовите запаси.

2.  
За целите на параграф 1, буква б), количеството гориво или преработен материал за периода на докладване се изчислява като количеството получено гориво или материал през периода на докладване минус изнесеното от инсталацията количество гориво или материал, плюс складовите запаси от гориво или материал в началото на периода на докладване, минус складовите запаси от гориво или материал в края на периода на докладване.

Когато определянето на складовите запаси с пряко измерване е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, операторът може да направи оценка на тези количества въз основа на едно от следните:

а) 

данни от предходни години, в корелация с обема на продукцията през периода на докладване;

б) 

документирани процедури и съответни данни от одитирани финансови отчети за периода на докладване.

Когато определянето на данни за дейността за цялата календарна година е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, операторът може да избере следващия най-подходящ ден за разделянето на една година на докладване от следващата и да уравни съответно за изискваната календарна година. Отклоненията, които биха могли да съществуват при един или повече пораждащи емисии потоци, се записват ясно и служат за основа на определянето на представителна стойност за съответната календарна година, и съответно се вземат предвид за следващата година.

Член 28

Измервателни системи под контрола на оператора

1.  

За определянето на данните за дейността съгласно член 27 операторът използва резултати от измерване, получени от намиращи се под негов контрол измервателни системи на инсталацията, при условие че са спазени всички изброени по-долу условия:

а) 

операторът трябва да оценява неопределеността и да осигурява спазване на прага на неопределеност на съответното ниво;

б) 

операторът трябва да гарантира, че поне веднъж годишно след всяко калибриране на измервателен уред резултатите от калибрирането, умножени по консервативен корекционен коефициент, се сравняват със съответния праг на неопределеност. Консервативният корекционен коефициент се основава на подходящ динамичен ред от предишни калибрирания на същия или сходни измервателни уреди, за да се вземе предвид ефектът на неопределеност при работата с уреда.

Ако бъдат надхвърлени праговите стойности за съответните нива, одобрени съгласно член 12, или ако се установи, че измервателната апаратура не съответства на други изисквания, операторът без излишно забавяне предприема корекционни действия и уведомява за тях компетентния орган.

2.  
Когато се съобщава нов план за мониторинг или когато този въпрос е от значение при промяна в одобрения план за мониторинг, операторът представя на компетентния орган оценката на неопределеността съгласно параграф 1, буква а).

Тази оценка включва посочената неопределеност на използваните измервателни уреди, неопределеността, свързана с калибрирането и всяка друга неопределеност, произтичаща от начина на практическо използване на измервателните уреди. Ако складовите съоръжения могат да поемат поне 5 % от годишното използвано количество на разглежданото гориво или материал, оценката на неопределеността обхваща и неопределеността във връзка с измененията на складовите количества. При извършването на оценката на неопределеността операторът взема под внимание факта, че посочените в приложение II прагове на неопределеност за различните нива се отнасят за общата неопределеност за целия период на докладване.

Ако измервателните уреди са инсталирани в среда, подходяща от гледна точка на техните работни спецификации, операторът може да опрости оценката на неопределеността като приеме, че максимално допустимата грешка, определена за работата на съответните измервателни уреди или на постиганата чрез калибриране неопределеност (ако съответната стойност е по-ниска), умножена по консервативен корекционен коефициент с цел отразяване на влиянието на неопределеността в работни условия, може да се разглежда като неопределеността за целия период на докладване, както се изисква в определенията на нивата в приложение II.

3.  
Независимо от посоченото в параграф 2, компетентният орган може да разреши на оператора да използва резултати от измервания, получени от намиращи се под негов контрол измервателни системи на инсталацията, в случай че операторът представи доказателства, че използваните измервателни уреди са подложени на съответстващ национален метрологичен нормативен контрол.

В такъв случай, като стойност на неопределеността може да се използва максимално допустимата грешка при работни условия, разрешена от националната нормативна уредба за метрологичен контрол за съответното измерване, без да е необходимо да се предоставят допълнителни данни и доказателства.

Член 29

Измервателни системи извън контрола на оператора

1.  
Когато въз основа на опростена оценка на неопределеността се установи, че използването на измервателни системи извън контрола на оператора му дава възможност да спазва поне също толкова високо ниво, осигурява по-надеждни резултати и е по-малко зависимо от контролните рискове в сравнение с използването на системи, намиращи се под контрола на оператора съгласно член 28, той определя данните за дейността със системи извън неговия контрол.

За тази цел операторът може да използва един от следните източници на данни:

а) 

количества според фактури, издадени от търговски партньор — ако е налице търговска сделка между двама независими търговски партньори;

б) 

данни, директно отчетени от такива измервателни системи.

2.  
Операторът гарантира съответствието с приложимото ниво съгласно член 26.

За тази цел, като стойност на неопределеността може да се използва максимално допустимата грешка при работни условия, разрешена от националната нормативна уредба за метрологичен контрол за съответната търговска сделка, без да е необходимо да се предоставят допълнителни данни и доказателства.

Ако приложимите изисквания по националните нормативи за метрологичен контрол не са така строги както в приложимото ниво по член 26, операторът търси данни за съществуващата неопределеност от търговския партньор, отговарящ за измервателната система.

Подраздел 3

Изчислителни коефициенти

Член 30

Определяне на изчислителните коефициенти

1.  
Операторът определя изчислителните коефициенти в съответствие с възприети стойности или въз основа на лабораторен анализ, в зависимост от приложимото ниво.
2.  
Операторът определя и докладва изчислителните коефициенти съобразно посоченото в данните за дейността състояние на горивото/материала, а именно състоянието, в което съответното гориво или материал се купуват или използват в пораждащия емисии процес, преди да бъдат изсушени или подложени на друга обработка за целите на лабораторния анализ.

Когато този подход би довел до неоправдани разходи, или ако съответно може да бъде постигната по-висока точност, данните за дейността и изчислителните коефициенти могат да бъдат системно докладвани на база на състоянието на горивото/материала, при което се извършват лабораторните анализи.

▼M5 —————

▼M5

2a.  
Операторът определя фракцията на биомасата само за смесени горива или материали, съдържащи биомаса. За други горива или материали се използва възприета стойност от 0 % за фракцията на биомасата на изкопаеми горива или материали и възприета стойност от 100 % за фракцията на биомасата за горива от биомаса или материали, състоящи се изключително от биомаса.

Операторът определя фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива само за смесени горива, съдържащи RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива. За други горива се използва възприета стойност от 0 % за фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива и възприета стойност от 100 % за фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива за горива, състоящи се изключително от RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива.

Операторът определя фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор и фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор само когато желае да използва нулев емисионен фактор.

3.  

Що се отнася до взаимозависимостта на свързаните със състава изчислителни коефициенти, операторът прилага следните правила:

i) 

когато дадено гориво или материал съдържа биомаса, операторът определя фракцията на биомасата в съответствие с член 39 от настоящия регламент;

ii) 

когато фракцията на биомасата не е нулева и операторът желае да използва нулев емисионен фактор, той определя фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор в съответствие с член 38, параграф 5 от настоящия регламент;

iii) 

когато дадено гориво съдържа RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива, операторът определя фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива в съответствие с член 39а, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент;

iv) 

когато фракцията на RFNBO или RCF не е нулева и операторът желае да използва нулев емисионен фактор, той определя фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор в съответствие с член 39а, параграф 3 от настоящия регламент;

v) 

когато фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива не е нулева и операторът желае да използва нулев емисионен фактор, той определя фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор в съответствие с член 39а, параграф 4 от настоящия регламент;

vi) 

когато фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор не са нулеви, операторът изчислява фракцията с нулев емисионен фактор като сбора на фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор и фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор. Изкопаемата фракция е сборът на всички фракции, които не са с нулев емисионен фактор;

vii) 

операторът изчислява емисионния фактор като предварителния емисионен фактор, умножен по изкопаемата фракция.

За целите на точка vi), когато операторът не изчисли фракцията с нулев емисионен фактор, изкопаемата фракция е 100 %.

Чрез дерогация от първа алинея операторът може:

i) 

да определи фракцията на биомасата като идентична на фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, ако последната е определена въз основа на масовия баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

ii) 

да определи фракцията на RFNBO или RCF като идентична на фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор, ако последната е определена въз основа на масовия баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001;

iii) 

да определи фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива като идентична на фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор, ако последната е определена въз основа на масовия баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

▼B

Член 31

Възприети стойности за изчислителните коефициенти

1.  

Когато операторът определя изчислителните коефициенти като възприети стойности, той използва една от следните стойности, съгласно изискването за приложимото ниво, посочено в приложения II и VI:

а) 

стандартните коефициенти и стехиометричните коефициенти, посочени в приложение VI;

б) 

стандартните коефициенти, използвани от съответната държава членка при подаването на нейната национална инвентаризация на емисиите в Секретариата на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата;

в) 

стойности на база литературни данни, одобрени от компетентния орган, включително публикувани от компетентния орган стандартни коефициенти, които са съвместими с коефициентите от буква б), но са представителни за по-подробно диференцирани видове пораждащи емисии горива;

г) 

стойности, посочени и гарантирани от доставчика на съответното гориво или материал, ако операторът може да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че въглеродното съдържание има доверителен интервал от 95 % на отклонението, който не надхвърля 1 %;

д) 

стойности, базиращи се на предишни анализи, ако операторът може да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че тези стойности са представителни за бъдещи партиди от същия материал.

2.  
Операторът посочва в плана за мониторинг всички използвани възприети стойности.

Ако стойностите се променят за отделните години, операторът посочва в плана за мониторинг достоверния приложим източник по отношение на съответната стойност.

3.  
Компетентният орган може да одобрява промяна в плана за мониторинг на възприетите стойности за даден изчислителен коефициент съгласно член 15, параграф 2, ако операторът представи доказателство, че новата възприета стойност води до по-точно определяне на емисиите.
4.  
По искане на оператора компетентният орган може да разреши долната топлина на изгаряне и емисионните фактори на горивата да се определят при използване на същите нива, каквито се изискват за стандартните търговски горива, при условие че поне веднъж на всеки три години операторът представя данни, показващи че отклоненията от определената стойност на топлината на изгаряне не са надхвърлили 1 % през последните три години.
5.  
По молба на оператора компетентният орган може да приеме, че стехиометричното въглеродно съдържание на чисто химическо вещество се счита за спазване на ниво, което в противен случай би изисквало анализи, извършени в съответствие с членове 32—35, ако операторът може да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че използването на анализи би довело до неоправдани разходи и че използването на стехиометричната стойност няма да доведе до подценяване на емисиите.

Член 32

Изчислителни коефициенти на база анализи

1.  
Операторът гарантира, че всички анализи, вземания на проби, калибрирания и валидирания за определяне на изчислителните коефициенти се извършват по методите, основаващи се на съответните европейски стандарти (EN).

Когато такива стандарти липсват, методите се основават на подходящи стандарти на ISO или национални стандарти. Когато липсват съответни публикувани стандарти, се използват подходящи проектостандарти, отраслови насоки за най-добрите практики или други научно доказани методики, с които се ограничават систематичните грешки при вземането на проби и измерването.

2.  
Когато за определяне на емисиите се използват монтирани в инсталацията газови хроматографи, или екстракторни или неекстракторни газови анализатори, операторът получава одобрение от компетентния орган за използването на такава апаратура. Тези уреди се използват само за определяне на състава на газови горива и материали. Като минимално допустима мярка за осигуряване на качеството, операторът осигурява провеждането на първоначална валидиране и ежегодни валидирания на съответния уред.
3.  
Резултатът от всеки анализ се използва само за съответния период на доставка или съответната партида на горивото или материала, за които са взети проби и за които се е целяло тези проби да са представителни.

За определянето на даден конкретен параметър операторът използва резултатите от всички анализи, направени във връзка с този параметър.

Член 33

План за вземане на проби

1.  
Когато изчислителните коефициенти се определят чрез анализи, операторът представя за одобрение от компетентния орган, съответно за всяко гориво или материал, план за вземане на проби, съставен под формата на писмена процедура и съдържащ информация за методиките за подготовка на пробите, включително информация за отговорностите, местата на вземане на проби, периодичността и количествата, както и за методиките за съхранение и транспорт на пробите.

Операторът гарантира, че пробите за съответната партида или период на доставка са представителни, както и че няма систематични грешки. Съответните елементи от плана за вземане на проби се съгласуват с лабораторията, извършваща анализа на даденото гориво или материал, като информация за това съгласуване се включва в плана. Операторът предоставя достъп до плана за целите на проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

2.  
Съгласувано с лабораторията, провеждаща анализа на съответното гориво или материал и с одобрението на компетентния орган, операторът адаптира елементите на плана за вземане на проби, в случай че резултатите от анализа показват, че хетерогенността на горивото или материала се различава значително от информацията за неговата хетерогенност, на която се е основавал първоначалният план за вземане на проби от това конкретно гориво или материал.

Член 34

Използване на лаборатории

1.  
Операторът гарантира, че за извършване на анализи за определянето на изчислителните коефициенти се използват само лаборатории, акредитирани в съответствие с EN ISO/IEC 17025 за прилагането на съответните методи за анализ.
2.  
Допуска се използването на неакредитирани в съответствие с EN ISO/IEC 17025 лаборатории само в случаите, когато операторът може да докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че достъпът до лаборатории като определените в параграф 1 е технически неосъществим или би довел до неоправдани разходи, като в същото време съответната неакредитирана лаборатория отговаря на изисквания, еквивалентни на определените в EN ISO/IEC 17025.
3.  
Компетентният орган счита, че дадена лаборатория съответства на изисквания, еквивалентни на определените в EN ISO/IEC 17025 по смисъла на параграф 2, ако операторът предостави данните съгласно втората и третата алинеи на настоящия параграф, доколкото е възможно, под същата форма и със сходна степен на подробност като изискваните за процедурите съгласно член 12, параграф 2.

По отношение на управлението на качеството, операторът представя акредитирано сертифициране на лабораторията по стандарта EN ISO/IEC 9001 или по други сертифицирани системи за управление на качеството, прилагани в лабораторията. Ако не се прилагат подобни сертифицирани системи за управление на качеството, операторът представя други подходящи доказателства, че лабораторията е в състояние да управлява надеждно своя персонал, процедури, документация и задачи.

По отношение на техническата компетентност, операторът представя доказателства, че лабораторията е компетентна и може да генерира технически валидни резултати, като използва съответните процедури за анализ. Тези доказателства обхващат най-малко следните области:

а) 

управление на компетентността на персонала за специфичните възложени задачи;

б) 

адекватност на помещенията и на условията на средата в тях;

в) 

избор на методи за анализ и съответни стандарти;

г) 

когато е приложимо, управление на вземането на проби и подготовката на пробите, включително контрол на целостта на пробите;

д) 

когато е приложимо, разработване и валидиране на нови методи за анализ или прилагане на методи, които не са обхванати от международни или национални стандарти;

е) 

оценка на неопределеността;

ж) 

управление на оборудването, включително процедури за калибриране, настройка, поддръжка и ремонт на оборудването, и водене на съответна документация;

з) 

управление и контрол на данните, документите и софтуера;

и) 

управление на калибриращите средства и референтните материали;

й) 

осигуряване на качеството на калибрирането и на резултатите от изпитванията, включително редовно участие в схеми за висококачествено изпитване, включващи прилагане на методи за анализ върху сертифицирани референтни материали, или чрез взаимно сравнение с акредитирана лаборатория;

к) 

управление на процесите, възлагани на външни изпълнители; и

л) 

управление на заданията, на оплакванията от клиенти и осигуряване на навременни корекционни действия.

Член 35

Честота на провеждане на анализи

1.  
Операторът спазва минимално допустимата честота на анализите за съответните горива и материали, посочени в приложение VII.
2.  

Компетентният орган може да разреши на оператора да прилага честота на анализите, различна от тази в параграф 1, когато няма минимално допустима честота, или операторът докаже, че:

а) 

въз основа на данни от миналото, включително стойности от анализи на съответните горива или материали, проведени през периода на докладване, непосредствено предхождащ текущия период на докладване, варирането на стойностите на резултатите от анализа за съответното гориво или материал не надхвърля 1/3 от стойността на неопределеността, която операторът трябва да спазва по отношение на данните за дейността във връзка със съответното гориво или материал; или

б) 

спазването на изискваната честота би довело до неоправдани разходи.

Ако дадена инсталация работи само през част от годината или ако горивата/материалите се доставят в партиди, които се консумират за повече от една календарна година, компетентният орган може да договори с оператора по-подходящ график за анализи, стига той да доведе до неопределеност, сравнима с посочената в буква а) от първа алинея.

Подраздел 4

Специфични изчислителни коефициенти

Член 36

Емисионни фактори за емисиите на CO2

1.  
Операторът определя специфични за съответните видове дейности емисионни фактори за емисиите на CO2.
2.  
Емисионните фактори за горивата, включително когато горивата се използват като технологична суровина, се изразяват в t CO2/TJ.

По отношение на горивните емисии, компетентният орган може да разреши на оператора да използва за дадено гориво и емисионен фактор, изразен в t CO2/t или t CO2/Nm3, ако използването на емисионен фактор, изразен в t CO2/TJ би довело до неоправдани разходи или ако с използването на такъв вид емисионен фактор може да се постигне най-малкото еквивалентна точност при изчисляването на емисиите.

3.  
За преобразуването на въглеродното съдържание в съответната стойност на емисионен фактор за емисии на CO2, или съответно за обратното преобразуване, операторът използва коефициента 3,664 t CO2/t C.

Член 37

Коефициенти на окисление и на превръщане

1.  
При определяне на коефициентите на окисление или коефициентите на превръщане, операторът прилага най-малко ниво 1. Когато в съответния емисионен фактор вече е отчетен ефектът от непълното окисление или химично превръщане, операторът използва коефициент на окисление или коефициент на превръщане със стойност 1.

Възможно е, обаче, компетентният орган да изисква от операторите винаги да прилагат изискванията на ниво 1.

2.  

Когато се използват няколко вида горива в една и съща инсталация и е необходимо прилагането на ниво 3 по отношение на специфичния коефициент на окисление, операторът може да поиска одобрението на компетентния орган за един или и двата посочени по-долу подходи:

а) 

определяне на един сумарен коефициент на окисление за целия горивен процес, който да се прилага за всички горива;

б) 

отчитане на непълното окисление само чрез един голям пораждащ емисии поток и използване на стойност 1 за коефициентите на окисление на останалите пораждащи емисии потоци.

▼M5

Ако се използва смес от горива, операторът представя доказателство, че прилагането на подходите от буква а) или буква б) от първата алинея не води до занижаване на емисиите.

▼B

Подраздел 5

▼M5

Третиране на биомасата, синтетичните нисковъглеродни горива, RFNBO и RCF

▼B

Член 38

Пораждащи емисии потоци от биомаса

1.  
Операторът може да определя данните за дейността във връзка с пораждащите емисии потоци от ►M5  въглерод с нулев емисионен фактор ◄ без да използва нива и без да представя данни от анализ за състава на ►M5  въглерод с нулев емисионен фактор ◄ , ако пораждащият емисии поток се състои изключително от ►M5  въглерод с нулев емисионен фактор ◄ и операторът може да гарантира, че в него няма примеси на други материали или горива.

▼M5 —————

▼B

2.  
►M5  ————— ◄

Емисионният фактор за смесено гориво или материал се изчислява и докладва като произведение на предварителния емисионен фактор, определен съгласно член 30, умножен по стойността на изкопаемата фракция в смесеното гориво или материал.

3.  
Торфът, ксилитът и изкопаемите фракции в смесените горива или материали не се считат за биомаса.
4.  
Когато фракцията на ►M5  биомасата с нулев емисионен фактор ◄ в смесените горива или материали е по-голяма или равна на 97 % или когато количеството на емисиите от изкопаемата фракция в горивото или материала е толкова малко, че отговаря на определението за незначителен пораждащ емисии поток, компетентният орган може да разреши на оператора да прилага методики, които не се основават на нива, включително метода на енергийния баланс, при определяне на данните за дейността и съответните изчислителни коефициенти.

▼M5 —————

▼M1

5.  
►M5  Биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърди горива от биомаса трябва да изпълняват критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, за да бъдат отчетени към фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор на пораждащ емисии поток. ◄

Въпреки това биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, произведени от отпадъци и остатъци, различни от остатъците от селското стопанство, аквакултурите, рибарството и горското стопанство, трябва да изпълняват само критериите, определени в член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001. Настоящата алинея се отнася също за отпадъците и остатъците, които първоначално се обработват за получаването на междинен продукт, преди да бъдат допълнително преработени в биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса.

Електрическата енергия, топлинната енергия и енергията за охлаждане, произведени от твърди битови отпадъци, не са предмет на критериите, определени в член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Критериите, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, се прилагат независимо от географския произход на биомасата.

Член 29, параграф 10 от Директива (ЕС) 2018/2001 се прилага за инсталация съгласно определението в член 3, буква д) от Директива 2003/87/ЕО.

▼M5

Съответствието с критериите, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, се оценява съгласно член 30 и член 31, параграф 1 от посочената директива. Критериите могат да бъдат счетени за изпълнени и когато операторът представи доказателство за закупуването на определено количество биогориво, течно гориво от биомаса или биогаз, свързано с отписването на съответното количество в базата данни на Съюза, създадена съгласно член 31а, или в национална база данни, създадена от държавата членка в съответствие с член 31а, параграф 5 от посочената директива. В случай че доказателството за устойчивост на отменените количества в горепосочените бази данни се окаже впоследствие невярно, компетентният орган коригира проверените емисии по съответния начин.

Ако използваната биомаса не съответства на разпоредбите на настоящия параграф, нейното въглеродно съдържание се смята за въглерод от изкопаеми енергоизточници.

▼M5

Когато в съответствие с първа—шеста алинея от настоящия параграф критериите, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, не се прилагат за биомаса, фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор отговаря на фракцията на биомасата.

▼M3

6.  
Чрез дерогация от параграф 5, първа алинея, държавите членки или компетентните органи, според случая, могат да считат за изпълнени критериите за устойчивост и за намаление на емисиите на парникови газове, посочени в същия параграф, по отношение на биогоривата, течните горива от биомаса и газообразните и твърдите горива от биомаса, използвани за изгаряне в периода от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2022 г.

▼B

Член 39

Определяне на фракцията на биомасата и на изкопаемата фракция

▼M5

1.  
При горива или материали, съдържащи биомаса, операторът може или да приеме отсъствието на биомаса и да прилага по подразбиране 0 % изкопаема фракция, или да определи фракция на биомасата в съответствие с параграф 2, като прилага нивата, както е определено в раздел 2.4 от приложение II към настоящия регламент.

▼B

2.  
Ако в зависимост от изискваното ниво операторът трябва да извърши анализи за определяне на фракцията на биомасата, той прави това въз основа на съответния стандарт и съдържащите се в него аналитични методи, стига използването на този стандарт и аналитичен метод да е одобрено от компетентния орган.

▼M5

Ако в зависимост от изискваното ниво операторът трябва да извърши анализи за определяне на фракцията на биомасата, но прилагането на първа алинея е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, операторът представя алтернативен метод за приблизителна оценка за определяне на фракцията на биомасата за одобрение от компетентния орган. За горивата или материалите, произхождащи от производствени процеси с определени и подлежащи на проследяване входящи потоци, операторът може да определя фракцията на биомасата въз основа на материалния баланс на въглерода от биомасата и изкопаемия въглерод, които постъпват и напускат процеса.

▼B

Комисията може да предоставя насоки за други приложими методи за приблизителна оценка.

▼M5 —————

▼M4

3.  
Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 от настоящия член и от член 30, освен за целите на ►M5  член 43, параграф 4б ◄ , операторът не използва анализи или методи за оценка съгласно параграф 2 от настоящия член за определяне на фракцията на биомасата в природен газ, получен от газопреносна мрежа, в която се добавя биогаз.

▼M5

Операторът може да определи, че известно количество природен газ от газопреносната мрежа е биогаз с нулев емисионен фактор, като използва методиката, посочена в параграф 4. В такъв случай, чрез дерогация от член 30, параграф 3 операторът счита фракцията на биомасата за идентична на фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор.

4.  

Операторът може да определя фракцията на биомасата и идентична фракция на биомасата с нулев емисионен фактор на биогаз, като използва документация за купуване на биогаз с равностойно енергийно съдържание, при условие че представи на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че:

▼M1

а) 

няма двойно отчитане на едно и също количество биогаз, по-специално че не се твърди, че купеният биогаз се използва от друго лице, включително чрез разкриване на гаранция за произход съгласно определението в член 2, параграф 12 от Директива (ЕС) 2018/2001;

б) 

операторът и производителят на биогаз са свързани в една и съща газопреносна мрежа.

▼M5

За целите на доказването на съответствие с настоящия параграф операторът може да използва данните, вписани в база данни, създадена от една или повече държави членки, която позволява проследяване на преносите на биогаз. Съответствието с този параграф може да бъде счетено за доказано, когато операторът представи доказателство за закупуването на определено количество биогаз, свързано с отписването на съответното количество в базата данни на Съюза, създадена съгласно член 31а от Директива (ЕС) 2018/2001, или в национална база данни, създадена от държавите членки в съответствие с член 31а, параграф 5 от посочената директива. В случай че доказателството за устойчивост на отменените количества в горепосочените бази данни се окаже впоследствие невярно, компетентният орган коригира проверените емисии по съответния начин.

▼M5

Член 39а

Определяне на фракцията на RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива и на фракцията RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор

1.  
За горива или материали, съдържащи RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива, за които операторът не може да определи фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива в съответствие с параграф 2, той приема, че не е налице RFNBO, RCF или синтетично нисковъглеродно гориво и прилага по подразбиране 0 % фракция на RFNBO или RCF или фракция на синтетичните нисковъглеродни горива.
2.  

Операторът определя следните изчислителни коефициенти, свързани със състава на горивата, въз основа на масовия баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001:

i) 

фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор;

ii) 

фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива.

Чрез дерогация от първа алинея, ако операторът не желае да използва нулев емисионен фактор, за фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива може да се използват други подходи, като например материалният баланс на смесването или производствения процес, чрез който се получава горивото или материалът.

3.  
Счита се, че въглеродното съдържание на горивата, класифицирани като RFNBO или RCF съгласно Директива (ЕС) 2018/2001, които отговарят на критериите за намаление на емисиите на парникови газове, определени в член 29а от посочената директива, е с нулев емисионен фактор.

Съответствието с критериите, определени в член 29а от Директива (ЕС) 2018/2001, трябва да се оценява съгласно член 30 и член 31, параграф 1 от посочената директива. Критериите могат да бъдат счетени за изпълнени и когато операторът представи доказателство за закупуването на определено количество RFNBO или RCF, свързано с отписването на съответното количество в базата данни на Съюза, създадена съгласно член 31а от Директива (ЕС) 2018/2001, или в национална база данни, създадена от държава членка в съответствие с член 31а, параграф 5 от посочената директива. В случай че доказателството за устойчивост на отменените количества в горепосочените бази данни се окаже впоследствие невярно, компетентният орган коригира проверените емисии по съответния начин.

Когато RFNBO или RCF не отговарят на критериите, посочени в първа алинея, въглеродното им съдържание се отчита като въглерод от изкопаеми енергоизточници.

4.  
Синтетичните нисковъглеродни горива са с нулев емисионен фактор, когато въглеродното им съдържание е обхванато от предшестващото връщане на квоти съгласно Директива 2003/87/ЕО, освен ако уловеният въглерод е въглерод с нулев емисионен фактор съгласно определението в член 3, точка 38е от настоящия регламент.

Съответствието с критериите, определени в член 29а, параграф 3 от Директива (ЕС) 2018/2001, трябва да се оценява съгласно член 30 и член 31, параграф 1 от посочената директива. Критериите могат да бъдат счетени за изпълнени и когато операторът представи доказателство за закупуването на определено количество синтетични нисковъглеродни горива, свързано с отписването на съответното количество в базата данни на Съюза, създадена съгласно член 31а от Директива (ЕС) 2018/2001, или в национална база данни, създадена от държавата членка в съответствие с член 31а, параграф 5 от посочената директива. В случай че доказателството за устойчивост на отменените количества в горепосочените бази данни се окаже впоследствие невярно, компетентният орган коригира проверените емисии по съответния начин.

Във всички други случаи въглеродното съдържание на синтетичните нисковъглеродни горива се отчита като въглерод от изкопаеми енергоизточници.

5.  

Операторът може да определи фракцията на RFNBO или RCF и идентична фракция на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор на природен газ, когато мрежата за природен газ се захранва с такива фракции, като използва документация за купуване на RFNBO или RCF с равностойно енергийно съдържание, при условие че представи на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че:

а) 

няма двойно отчитане на едно и също количество RFNBO или RCF, по-специално че не се твърди, че купените RFNBO или RCF се използват от друго лице, включително чрез разкриване на гаранция за произход съгласно определението в член 2, точка 12 от Директива (ЕС) 2018/2001;

б) 

операторът и производителят на RFNBO или RCF са свързани в една и съща газопреносна мрежа.

Съответствието с този параграф може да бъде счетено за доказано, когато операторът представи доказателство за закупуването на определено количество газообразни RFNBO или RCF, свързано с отписването на съответното количество в базата данни на Съюза, създадена съгласно член 31а от Директива (ЕС) 2018/2001, или в национална база данни, създадена от държавите членки в съответствие с член 31а, параграф 5 от посочената директива. В случай че доказателството за устойчивост на отменените количества в горепосочените бази данни се окаже впоследствие невярно, компетентният орган коригира проверените емисии по съответния начин.

▼B

РАЗДЕЛ 3

Измервателна методика

Член 40

Използване на измервателна методика за мониторинг на емисиите

Операторът използва измервателни методики за всички емисии на двуазотен оксид (N2O), както е посочено в приложение IV, както и за количествено изразяване на преноса на CO2 съгласно член 49.

Също така, операторът може да използва измервателни методики за източниците на емисии на CO2, ако може да представи доказателства че за всеки източник на емисии са спазени нивата, посочени в член 41.

Член 41

Изисквани нива

1.  

За всеки голям източник на емисии операторът прилага следното:

а) 

за инсталация от категория А, най-малко нивата, изброени в раздел 2 от приложение VIII;

б) 

за другите случаи се прилага най-високото ниво, посочено в раздел 1 от приложение VIII.

Ако обаче покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо или поражда неоправдани разходи, операторът може да прилага ниво с една степен по-ниско в сравнение с посоченото в първата алинея за инсталации от категория В, и съответно ниво с до две степени по-ниско за инсталации от категории А и Б, като минимумът е ниво 1.

2.  
Ако покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 ниво е технически неосъществимо или поражда неоправдани разходи, операторът може да прилага по-ниско ниво от изискваното съгласно първата алинея от параграф 1 по отношение на емисиите от малки пораждащи емисии потоци, като минимумът е ниво 1.

Член 42

Измервателни стандарти и лаборатории

1.  

Всички измервания се извършват с прилагане на методите, основаващи се на:

а) 

EN 14181 („Стационарни източници на емисии. Осигуряване на качеството на системи за автоматично измерване“),

б) 

EN 15259 („Качество на въздуха. Измерване на емисии от стационарни източници. Изисквания както към районите и местата на измерване, така и към обекта, плана и доклада от измерването“),

в) 

други EN стандарти от значение, по-специално EN ISO 16911-2 („Стационарни източници на емисии. Ръчно и автоматично определяне на скорост и обемен дебит в канали“).

Когато такива стандарти липсват, методите се основават на подходящи стандарти на ISO, публикувани от Комисията стандарти или национални стандарти. Когато липсват приложими публикувани стандарти, се използват подходящи проектостандарти, отраслови насоки за най-добрите практики или други научно доказани методики, с които се ограничават систематичните грешки при вземането на проби и измерването.

Операторът взема предвид всички съответни аспекти на системата за непрекъснато измерване, включително разположението на апаратурата, калибрирането, измерването, осигуряването и контрола на качеството.

2.  
Операторът гарантира, че лабораториите, използвани за измерванията, калибриранията и съответните оценки на системите за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS), са акредитирани по EN ISO/IEC 17025 за съответните методи за анализ или калибриране.

Ако съответната лаборатория няма такава акредитация, операторът осигурява спазването на еквивалентни изисквания съгласно посоченото в член 34, параграфи 2 и 3.

Член 43

Определяне на емисиите

1.  
Операторът определя годишните емисии от даден източник на емисии през периода на докладване като събира за този период всички произведения на часовите стойности на измерените концентрации на парникови газове, умножени по часовите стойности на дебита на димните газове, като съответните часови стойности представляват осреднявания на всички отделни измерени стойности през въпросния работен час.

По отношение на емисиите на CO2, за определянето на годишните емисии се използва формула 1 от приложение VIII. Отделеният в атмосферата CO се отчита като моларно еквивалентно количество CO2.

Що се отнася до емисиите на двуазотен оксид (N2O), операторът определя годишните емисии по формулата в подраздел Б.1 на раздел 16 от приложение IV.

2.  
Когато в една инсталация съществуват няколко източника на емисии и съответните емисии не могат да бъдат измервани като емисии от един източник, операторът измерва емисиите от тези източници поотделно и ги сумира за получаването на общите емисии на дадения газ, отделяни през периода на докладване от цялата инсталация.
3.  

Операторът определя концентрацията на парникови газове в димните газове въз основа на непрекъснато мерене в представителна точка по един от следните начини:

а) 

чрез пряко измерване;

б) 

в случай на висока концентрация на парникови газове в димните газове — чрез изчисляване на концентрацията въз основа на непряко измерване, като се използва формула 3 от приложение VIII и се вземат предвид измерените стойности на концентрацията на всички други компоненти в димните газове, както е предвидено в плана за мониторинг на оператора.

▼M5

4.  

Когато е необходимо, операторът определя отделно всяко количество CO2, произхождащо от биомаса. За тази цел операторът може да използва:

▼B

а) 

подход на основата на изчисления, включително посредством анализи и вземане на проби на основата на EN ISO 13833 („Емисии от стационарни източници. Определяне на отношението на биомаса (биогенна, органична) и получен от фосили въглероден диоксид. Вземане на проба и определяне на радиоактивен въглерод“);

б) 

друг метод на основата на съответния стандарт, включително ISO 18466 („Емисии от стационарни източници. Определяне на биогенната фракция на CO2 в изходящите газове по метода на баланса“);

в) 

метод за приблизителна оценка, публикуван от Комисията.

▼M5

Когато предложеният от оператора метод включва непрекъснато вземане на проби от потока димни газове, се прилага стандарт EN 15259 („Качество на въздуха. Измерване на емисии от стационарни източници. Изисквания за участъците и местата за измерване, за целта на измерването, плана и протокола от измерването“). Планът за вземане на проби съгласно член 33 зависи от честотата на анализите в съответствие с приложение VII към настоящия регламент и гарантира представителност, така че да бъде обхваната цялата година на докладване.

▼M1

За целите на настоящия параграф се прилага член 38, параграф 5.

▼M4

Когато предложеният от оператора метод включва непрекъснато вземане на проби от потока димни газове и инсталацията консумира природен газ от мрежата, операторът изважда CO2 с произход от биогаз, съдържащ се в природния газ, от общите измерени емисии на CO2. Фракцията на биомасата в природния газ се определя в съответствие с членове 32 — 35.

▼M5

4а.  

Операторът използва фракцията на биомасата, определена в съответствие с параграф 4 като фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, ако са изпълнени следните условия за всички горива или материали, водещи до отделяне на емисии, към които се прилага измервателната методика:

i) 

в съответствие с член 38, параграф 5, първа—шеста алинея от настоящия регламент критериите, определени в член 29, параграфи 2—7 и 10 от Директива (ЕС) 2018/2001, не се прилагат; или

ii) 

100 % от фракцията на биомасата на използваното гориво или материал са обхванати от съответното доказателство в съответствие с член 38, параграф 5 от настоящия регламент.

Условие ii) се счита за изпълнено за подлежащ на мониторинг биогаз в съответствие с член 39, параграф 4 от настоящия регламент.

Когато условия i) и ii) не са изпълнени за горива или материали, водещи до отделяне на емисии, към които се прилага измервателната методика, операторът определя фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор за тези горива или материали, като използва подход на база изчисления в съответствие с членове 24—39а от настоящия регламент.

4б.  
Операторът може да приспадне от общите емисии на източника на емисии емисиите от биомаса с нулев емисионен фактор, определени в съответствие с параграф 4а от настоящия член.

Когато предложеният от оператора метод за определяне на фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор включва непрекъснато вземане на проби от потока димни газове и в инсталацията се използва природен газ от мрежата, операторът определя физическото количество CO2 на използвания биогаз в съответствие с членове 32—35 от настоящия регламент и приспада съответното количество CO2 от CO2 с нулев емисионен фактор, определен в съответствие с параграф 4а от настоящия член.

4в.  
Когато операторът използва RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор в процес, обхванат от измервателната методика, операторът може да приспадне от общите емисии от RFNBO, RCF или синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор.

Емисиите от RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор се определят посредством подход на база изчисления в съответствие с членове 24—39а от настоящия регламент. Те се равняват на данните за дейността на съответното гориво, умножени по предварителния емисионен фактор и фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор и фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор.

▼B

5.  

Операторът определя стойността на дебита на димните газове, необходима за изчислението по параграф 1, по един от следните методи:

▼M5

а) 

изчисление посредством подходящ материален баланс с отчитане на всички значими параметри на входа, включително за емисиите на CO2 — най-малко входящите количества горива и материали, входящия въздух и к.п.д. на процеса, а на изхода — най-малко количеството на продукта и концентрацията на кислород (O2), серен диоксид (SO2) и азотни оксиди (NOx)

▼B

б) 

определяне чрез непрекъснато мерене в представителна точка.

Член 44

Обобщаване на данните

▼M5

1.  
Операторът изчислява средночасови стойности за всеки параметър, използван при определянето на емисиите или количествата на пренесения CO2 чрез измервателна методика, включително на концентрациите и на дебита, като използва всички налични измерени стойности през съответния час.

▼B

Ако даден оператор може да генерира данни и за по-кратки отчетни периоди без това да води до допълнителни разходи, той използва тези по-кратки отчетни периоди за определяне на годишните емисии в съответствие с член 43, параграф 1.

2.  
Ако апаратурата за непрекъснато измерване на даден параметър стане неуправляема, излезе от обхвата си или спре да работи за част от съответен час или отчетен период по параграф 1, операторът изчислява съответната средночасова стойност пропорционално на останалите единични данни през този конкретен час или по-кратък отчетен период, при условие че са налице поне 80 % от максималния брой единични данни за съответния параметър.

Когато са налице данни за по-малко от 80 % от единичните данни, се прилага посоченото в член 45, параграфи 2 — 4.

Член 45

Липсващи данни

1.  
Ако част от измервателната апаратура на система за непрекъснат мониторинг на емисиите спре да работи в продължение на повече от пет последователни дни в дадена календарна година, операторът излишно забавяне уведомява компетентния орган и предлага адекватни мерки за подобряване на качеството на съответната система за непрекъснат мониторинг на емисиите.
2.  
Когато не могат да бъдат дадени валидни данни за часови или по-кратък отчетен период съгласно изискванията на член 44, параграф 1, за един или повече параметри по измервателната методика поради това, че апаратурата е била неуправляема, излязла е извън обхвата си или е спряла да работи, операторът определя заместващи данни за всеки час с липсващи данни.
3.  
Когато съответният параметър, за който не е възможно да бъдат дадени валидни данни за часови или по-кратък отчетен период, е пряко измерван параметър, като например концентрация, операторът изчислява заместваща стойност като сбор на средната концентрация и на удвоеното стандартно отклонение при тази средна стойност, съгласно формула 4 от приложение VIII.

Когато периодът на докладване не е подходящ за определяне на подобни заместващи стойности поради значителни технически промени в инсталацията, операторът съгласува с компетентния орган представителен срок за определяне на средната стойност и на стандартното отклонение, по възможност с продължителност една година.

4.  
Когато съответният параметър, за който не е възможно да бъдат дадени валидни данни за часови период, е параметър различен от концентрацията, операторът получава заместващи стойности на този параметър чрез подходящ модел на масов баланс или енергиен баланс на процеса. Операторът валидира резултатите като използва останалите измервани параметри при съответната измервателна методика, както и данни, съответстващи на нормални работни условия, като разглежда период със същата продължителност като периода, за който липсват данни.

Член 46

Проверочни изчисления за измерените стойности на емисиите

Операторът потвърждава стойностите на емисиите, определени по измервателна методика, с изключение на емисиите на N2O при производството на азотна киселина и на количествата парникови газове, подадени към ►M5  инфраструктура за транспортиране на CO2  ◄ или място за съхранение, чрез изчисляване на годишните емисии на всеки разглеждан парников газ за същите източници на емисии и пораждащи емисии потоци.

За тези изчисления не се изисква прилагане на методики, основани на нива.

РАЗДЕЛ 4

Специални разпоредби

Член 47

Инсталации с малки емисии

1.  
За инсталация с малки емисии компетентният орган може да разреши на оператора да подаде опростен план за мониторинг в съответствие с член 13.

Посоченото в първа алинея не се отнася за инсталациите, чиито дейности включват N2O съгласно приложение I към Директива 2003/87/ЕО.

2.  

За целите по първата алинея на параграф 1, дадена инсталация ще се счита за инсталация с малки емисии, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

а) 

средните годишни емисии на инсталацията, докладвани в проверените доклади за емисиите през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия, без да се включва произхождащият от ►M5  въглерод с нулев емисионен фактор ◄ CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2, са били по-малки от 25 000 тона CO2 екв. годишно;

б) 

данните за средните годишни емисии, посочени в буква а), липсват или вече не са валидни поради промени в границите на инсталацията или промени в експлоатационните условия на инсталацията, но съгласно консервативна оценка годишните емисии на инсталацията през следващите пет години се очаква да не надвишават 25 000 тона CO2 екв. годишно, без да се включва произхождащият от ►M5  въглерод с нулев емисионен фактор ◄ CO2 и преди да се приспаднат пренесените количества CO2.

▼M5 —————

▼B

3.  
Операторът на инсталация с малки емисии не е длъжен да подава придружаващите документи, посочени в член 12, параграф 1, трета алинея, и е освободен от изискването да представя доклад за подобрения съгласно член 69, параграф 4 в отговор на препоръки за подобрение, направени от проверяващия орган в доклада от проверката.
4.  
Чрез дерогация от посоченото в член 27, операторът на инсталация с малки емисии може да определя количеството гориво или материал като използва налични и документирани търговски данни и оценка на промените в складовите наличности. Също така, операторът на инсталация с малки емисии се освобождава от изискването да представя на компетентния орган оценка на неопределеността съгласно член 28, параграф 2.
5.  
Операторът на инсталация с малки емисии се освобождава от изискването на член 28, параграф 2 за включване на неопределеността, свързана с промените в складовите наличности, в оценката на неопределеността.
6.  
Чрез дерогация от член 26, параграф 1 и член 41, параграф 1, операторът на инсталация с малки емисии може да прилага като минимум ниво 1 за определяне на данните за дейността и изчислителните коефициенти за всички пораждащи емисии потоци и за определяне на емисиите чрез измервателни методики (освен ако може да се постигне по-висока точност без допълнителни усилия от страна на оператора), без да представя доказателства, че прилагането на по-високи нива е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.
7.  
При определяне на изчислителните коефициенти чрез анализи в съответствие с член 32, операторът на инсталация с малки емисии може да използва всяка лаборатория, която е технически компетентна, може да предостави технически валидни резултати чрез използване на съответните процедури за анализ и е предоставила доказателства за прилагането на мерки за осигуряване на качеството, както е посочено в член 34, параграф 3.
8.  
Ако емисиите на даден оператор с малки емисии, прилагащ опростен план за мониторинг, надхвърлят посочената в параграф 2 прагова стойност в която и да е календарна година, операторът без излишно забавяне уведомява компетентния орган за това.

Операторът без излишно забавяне представя за одобрение от компетентния орган всяко съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на член 15, параграф 3, буква б).

Компетентният орган, обаче, разрешава на оператора да продължи да прилага опростен мониторинг, при условие че операторът покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че праговата стойност по параграф 2 не е била вече надхвърляна през петте последни докладвани периода и няма да бъде надхвърлена в бъдещите докладвани периоди.

Член 48

Присъщ CO2

1.  
Присъщият CO2, който се подава към дадена инсталация, включително съдържащият се в състава на природен газ, на изходящ газ, (включително доменен или коксов газ) или във входящ материал в процеса (включително синтетичен газ), се включва в емисионния фактор на съответния пораждащ емисии поток.

▼M5

2.  
Когато присъщият CO2 произхожда от дейности, обхванати от приложение I към Директива 2003/87/ЕО или включени съгласно член 24 от същата директива, и впоследствие бива пренесен извън инсталацията като част от пораждащ емисии поток към друга инсталация или дейност, обхваната от същата директива, той не се отчита в емисиите на инсталацията, от която произхожда. За определяне на фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор от присъщия CO2 в съответствие с член 39 от настоящия регламент операторът на подаващата инсталация гарантира, че с избраната методика за мониторинг не се занижават систематично общите емисии на подаващата инсталация.

▼B

Ако обаче този присъщ CO2 бъде отделен като емисии или подаден извън инсталацията към обекти извън обхвата на посочената директива, той се отчита в емисиите на инсталацията, от която произхожда.

▼M5

3.  
Операторите могат да определят количествата присъщ CO2, пренесен извън дадена инсталация, както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такъв случай количествата съответно на пренесения и получения присъщ CO2 и на съответната фракция на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор и фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор са еднакви.

▼B

Ако има разлика между подадения и получения присъщ CO2 и тя може да се обясни с неопределеността на измервателните системи или периода на определяне, в докладите за емисиите и на подаващата, и на приемащата инсталация се използва средноаритметичната стойност от двете измервания. В такъв случай в доклада за емисиите се посочва, че е направено уеднаквяване на тази стойност.

Ако отклонението между стойностите не може да бъде обяснено с одобрения интервал на неопределеност на измервателните системи или метода на определяне, операторите на подаващата и приемащата инсталация уеднаквяват тези стойности чрез прилагането на консервативни корекции, одобрени от компетентния орган.

Член 49

Пренесен CO2

▼M5

1.  

Операторът приспада от емисиите на инсталацията всяко количество CO2, произхождащо от дейностите, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, което не е с произход от въглерод с нулев емисионен фактор и което не се отделя от инсталацията, а се пренася от инсталацията към някоя от следните инсталации:

i) 

инсталация за улавяне с цел транспортиране и дългосрочно съхранение в геоложки обекти, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО;

ii) 

инфраструктура за транспортиране на CO2 с цел дългосрочно съхранение в геоложки обекти, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО;

iii) 

място за съхранение, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, с цел дългосрочно съхранение в геоложки обекти.

▼B

2.  
В своя годишен доклад за емисиите операторът на подаващата инсталация вписва идентификационния код на приемащата инсталация, признат в съответствие с актовете, приети съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, ако приемащата инсталация попада в обхвата на посочената директива. Във всички други случаи операторът на подаващата инсталация вписва името, адреса и данните за връзка на лицето за контакт за приемащата инсталация.

Посоченото в първата алинея се отнася също и за приемащата инсталация, като в съответния доклад се посочва идентификационният код на подаващата инсталация.

▼M5

3.  
За определяне на количеството CO2, пренесено от една инсталация или инфраструктура за транспортиране на CO2 към друга инсталация или инфраструктура за транспортиране на CO2 в съответствие с параграф 1, операторът — съгласно допълнителните разпоредби, посочени в приложение IV към настоящия регламент — прилага или изчислителна, или измервателна методика в съответствие с посоченото в членове 43, 44 и 45 от настоящия регламент.

Когато се прилага измервателната методика, като източник на емисии се разбира точката на измерване, а като емисии се разбира количеството пренесен CO2.

4.  
Когато използва измервателна методика за определяне на количеството CO2, пренесено от една инсталация или инфраструктура за транспортиране на CO2 към друга, операторът прилага най-високото ниво, както е определено в раздел 1 от приложение VIII към настоящия регламент.

Операторът може обаче да прилага следващото по-ниско ниво, ако докаже, че прилагането на най-високото ниво, определено в раздел 1 от приложение VIII към настоящия регламент, е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

▼B

5.  
Операторите могат да определят количествата подаден извън дадена инсталация CO2 както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такива случаи се прилага член 48, параграф 3.

▼M5

6.  
В случай на пренос на CO2, произтичащ от материали или горива, съдържащи фракция на въглерод с нулев емисионен фактор, към инсталация за улавяне, подаващата инсталация приспада от емисиите си, докладвани в съответствие с параграф 1 от настоящия член, само количество CO2, пропорционално на фракцията на въглерода, която не е с произход от въглерод с нулев емисионен фактор.

Операторът на инфраструктура за транспортиране или място за съхранение на CO2 извършва мониторинг на емисиите от случаи на изтичане, неорганизирани емисии и емисии от продувки от всеки посочен в първата алинея CO2, включително от CO2, произхождащ от субекти, които не извършват дейностите, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, и докладва емисиите, все едно че CO2 е от изкопаеми горива.

7.  
Операторът на инфраструктура за транспортиране на CO2 може да включи в емисиите, докладвани през определен период на докладване, евентуалния CO2 в транзит, който се пренася към друга инсталация или инфраструктура за транспортиране на CO2 не по-късно от 31 януари следващата година. Операторът ежегодно извършва инвентаризация на CO2, влизащ или напускащ инфраструктура за транспортиране на CO2, и докладва отделно евентуалния CO2 в транзит.

Член 49а

Емисии, които са трайно химически свързани в даден продукт

1.  
Операторът приспада от емисиите на инсталацията количеството CO2 с произход от въглерод, който не е с нулев емисионен фактор, в рамките на дейности, обхванати от приложение I към Директива 2003/87/ЕО, който не е отделен от инсталацията, а е трайно химически свързан в продукт, посочен в Делегирания регламент, приет съгласно член 12, параграф 3б от Директива 2003/87/ЕО.

В случай на CO2, произтичащ от материали или горива, съдържащи фракция на въглерод с нулев емисионен фактор, операторът приспада от емисиите на инсталацията само количеството на CO2, който е трайно химически свързан в продукт, посочен в Делегирания регламент, приет съгласно член 12, параграф 3б от Директива 2003/87/ЕО, пропорционално на фракцията на въглерода, която не е с произход от въглерод с нулев емисионен фактор.

2.  
За определянето на количеството CO2, свързан в даден продукт, който отговаря на характеристиките по параграф 1, операторът прилага или стандартната методика в съответствие с раздели 2 и 4 от приложение II към настоящия регламент, или масов баланс в съответствие с член 25 от настоящия регламент, като използва горивата и материалите, постъпващи в и напускащи процеса, в които CO2 е свързан химически, като съответните пораждащи емисии потоци за това изчисление и същевременно взема предвид евентуалните горивни емисии, свързани с процеса. За тази цел се прилага най-високото ниво съгласно определението в приложение II към настоящия регламент, както е посочено в същото приложение за дейността, от която произтича CO2. Операторът може обаче да прилага следващото по-ниско ниво, ако докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че прилагането на най-високото ниво, определено в приложение II към настоящия регламент, е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

▼B

Член 50

Използване или пренос на N2O

1.  
Ако N2O произхожда от дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, за които N2O е от значение съгласно посоченото приложение, а дадена инсталация не отделя N2O, но го подава към друга инсталация, която осъществява мониторинг и докладва емисиите съгласно настоящия регламент, той се отчита като емисии на инсталацията, откъдето произхожда.

Инсталация, която получава N2O от инсталация и дейност в съответствие с първата алинея, извършва мониторинг на съответните газови потоци, като използва същите методики, изисквани съгласно настоящия регламент, както ако N2O е генериран в самата приемащата инсталация.

Ако обаче N2O се бутилира или използва като газ в продукти така, че да бъде отделян извън инсталацията, или ако се подава от инсталацията към обекти извън обхвата на Директива 2003/87/ЕО, той се отчита като емисии на инсталацията, от която произхожда, с изключение на количествата N2O, за които операторът на същата инсталация може да докаже на компетентния орган, че N2O се унищожава чрез подходящо оборудване за вторично намаляване на емисиите.

2.  
В своя годишен доклад за емисиите операторът на подаващата инсталация вписва идентификационния код на приемащата инсталация, признат в съответствие с актовете, приети съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, ако е приложимо.

Посоченото в първата алинея се отнася също и за приемащата инсталация, като в съответния доклад се посочва идентификационният код на подаващата инсталация.

3.  
За определяне на количеството N2O, подадено от една инсталация на друга, операторът прилага измервателна методика, включително в съответствие с посоченото в членове 43, 44 и 45. Като източник на емисии в този случай се разбира точката на измерване, а като емисии се разбира количеството подаден N2O.
4.  
За определяне на количеството N2O, подадено от една инсталация към друга, операторът прилага най-високото ниво, както е определено в раздел 1 от приложение VIII за емисии на N2O.

Операторът може обаче да прилага следващото по-ниско ниво, ако докаже че прилагането на най-високото ниво, определено в раздел 1 от приложение VIII, е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

5.  
Операторите могат да определят количествата подаден извън дадена инсталация N2O както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такива случаи член 48, параграф 3 се прилага mutatis mutandis.

ГЛАВА IV

▼M5

МОНИТОРИНГ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО И НА НЕСВЪРЗАНИТЕ С CO2 ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

▼B

Член 51

Общи разпоредби

▼M5

1.  
Всеки оператор на въздухоплавателно средство провежда мониторинг и докладва за емисиите от авиационни дейности и за несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването по отношение на всички полети, включени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, които се провеждат от този оператор на въздухоплавателно средство през периода на докладване и за които операторът на въздухоплавателно средство носи отговорност.

▼B

За тази цел операторът на въздухоплавателно средство отчита всички полети през календарната година, в която попада моментът на излитане, отчетен по Координираното универсално време.

▼M4 —————

▼M5

3.  

За установяването на конкретния оператор на въздухоплавателно средство по член 3, буква о) от Директива 2003/87/ЕО, който отговаря за даден полет, служи позивната, използвана за целите на контрола на въздушното движение, както е посочено в клетка 7 на полетния план. Позивната определя оператора на въздухоплавателното средство, както следва:

а) 

когато клетка 7 съдържа обозначение по ИКАО на предприятие, което експлоатира въздухоплавателни средства, конкретният оператор на въздухоплавателното средство е предприятието, което е получило това обозначение по ИКАО;

б) 

когато клетка 7 съдържа държавната принадлежност или общия знак и регистрационния знак на въздухоплавателното средство, което е изрично вписано в свидетелство за авиационен оператор (или еквивалентен документ) или в документ, издаден от държава и идентифициращ оператора на въздухоплавателното средство, тогава конкретният оператор на въздухоплавателно средство е юридическото или физическото лице, което притежава това свидетелство за авиационен оператор (или еквивалентен документ) или което е посочено в документа.

▼M5

3a.  
Когато не може да бъде установен конкретният оператор на въздухоплавателно средство посредством позивната, както е посочено в параграф 3, конкретният оператор на въздухоплавателно средство, посочен в член 3, буква о) от Директива 2003/87/ЕО, който е отговорен за даден полет, е физическото или юридическото лице, което има трудово или друго договорно отношение с капитана на полета.

▼B

4.  
Когато самоличността на оператора на въздухоплавателното средство е неизвестна, компетентният орган счита за оператор собственика на въздухоплавателното средство, освен ако той докаже самоличността на отговорния оператор на въздухоплавателно средство.

Член 52

Представяне на планове за мониторинг

▼M5

1.  
Най-малко четири месеца преди даден оператор на въздухоплавателно средство да започне авиационни дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, той подава до компетентния орган план за мониторинг и докладване на емисиите и на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването в съответствие с член 12 от настоящия регламент.

Чрез дерогация от посоченото в първата алинея, ако даден оператор на въздухоплавателно средство изпълнява за пръв път авиационна дейност, попадаща в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, или докладва за несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването, и това не е могло да бъде предвидено четири месеца преди началото на дейността, той подава план за мониторинг до компетентния орган без излишно забавяне, но не по-късно от шест седмици след извършването на тази дейност. Операторът на въздухоплавателни средства следва да представи на компетентния орган адекватна обосновка, изясняваща защо не е било възможно мониторинговият план да бъде подаден четири месеца преди започването на дейността.

▼B

Ако предварително не е известно коя е администриращата държава членка по член 18а от Директива 2003/87/ЕО, операторът на въздухоплавателно средство без излишно забавяне подава плана за мониторинг веднага след като се появи информация относно компетентния орган на администриращата държава членка.

▼M4 —————

▼B

Член 53

Методика за мониторинг за емисиите от авиационни дейности

▼M5

1.  
Всеки оператор на въздухоплавателно средство определя годишното количество на емисиите на CO2 от авиационни дейности чрез умножаване на годишното потребление на всеки вид използвано чисто гориво, изразено в тонове, по съответния емисионен фактор.

За смесени авиационни горива операторът на въздухоплавателно средство определя теоретичното количество на всяко чисто гориво от общото количество на смесеното авиационно гориво и съответните данни за състава, като прилага следните съображения:

i) 

когато дадено гориво съдържа биомаса, операторът на въздухоплавателно средство определя фракцията на биомасата в съответствие с член 54;

ii) 

когато дадено гориво съдържа RFNBO, RCF или синтетично нисковъглеродно гориво, операторът на въздухоплавателно средство определя фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива в съответствие с член 54б;

iii) 

когато фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива не е нулева и операторът на въздухоплавателно средство желае да използва нулев емисионен фактор, той определя фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор в съответствие с член 54в;

iv) 

когато фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор не са нулеви, операторът на въздухоплавателно средство изчислява фракцията с нулев емисионен фактор като сбора на фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор и фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор. Изкопаемата фракция е сборът на всички фракции, които не са с нулев емисионен фактор;

v) 

операторът на въздухоплавателно средство изчислява количеството на всяко чисто гориво като общото количество на смесеното авиационно гориво, умножено по съответната фракция.

За целите на точка iv) от настоящия параграф, когато операторът на въздухоплавателно средство не изчисли фракцията с нулев емисионен фактор, изкопаемата фракция е 100 %.

▼M5

1а.  
Чрез дерогация от параграф 1, за целите на оценката на праговите стойности на емисиите, посочени в член 55, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент, в член 28а, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО и в полето „Въздухоплаване“ на таблицата в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, операторът на въздухоплавателно средство определя емисиите на CO2, като умножава годишното потребление на всяко гориво по предварителния му емисионен фактор.
1б.  
За целите на докладването съгласно член 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/1603 на Комисията ( 7 ) операторът на въздухоплавателно средство определя и докладва емисиите, които се получават при умножаване на годишното потребление на всеки вид гориво по предварителния му емисионен фактор.

▼B

2.  
Всеки оператор на въздухоплавателно средство определя потреблението на гориво при всеки полет, включително и потреблението на гориво на спомагателната силова установка. За тази цел операторът на въздухоплавателно средство използва един от методите, посочени в раздел 1 от приложение III. Операторът на въздухоплавателно средство избира този метод, който осигурява най-пълни и навременни данни, в комбинация с най-ниска степен на неопределеност, без да води до неоправдани разходи.
3.  

Всеки оператор на въздухоплавателно средство определя количеството заредено гориво, посочено в раздел 1 на приложение III, по един от следните начини:

а) 

въз основа на измерванията, извършвани от доставчика на гориво, както са документирани в разписките за доставено гориво или фактурите за всеки полет;

б) 

въз основа на данни от бордовите измервателни системи, записани в документацията за масата и баланса на въздухоплавателното средство, в техническия бордови дневник, или предадени електронно от въздухоплавателното средство до неговия оператор.

4.  
Операторът на въздухоплавателно средство определя количеството на горивото в резервоара, като използва данни от бордовите измервателни системи, записани в документацията за масата и баланса на въздухоплавателното средство, в техническия бордови дневник, или предадени електронно от въздухоплавателното средство до неговия оператор.
5.  
Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици, изразени в литри, операторът на въздухоплавателно средство преизчислява това количество от обем в маса, като използва стойностите на плътността. Операторът на въздухоплавателно средство използва плътността на горивото (което може да бъде действителната или стандартната стойност от 0,8 kg на литър), която се използва по оперативни съображения и съображения за сигурност.

Процедурата за обосновка на използването на действителната или стандартната плътност се описва в доклада от мониторинга заедно с препратка към съответната документация на оператора на въздухоплавателно средство.

6.  
За целите на изчислението по параграф 1, операторът на въздухоплавателно средство използва възприетите стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 1 в приложение III.

▼M4

Операторите на въздухоплавателни средства използват възприетите стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 1 в приложение III като предварителен емисионен фактор.

▼M5

По отношение на алтернативни авиационни горива, различни от биогорива, RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива, операторът на въздухоплавателно средство определя емисионния фактор в съответствие с член 32 от настоящия регламент. За такива горива долната топлина на изгаряне се определя и докладва в записка за допълнителни данни.

▼B

7.  
Чрез дерогация от посоченото в параграф 6, операторът на въздухоплавателно средство може, след одобрение от компетентния орган, да определя емисионния фактор или въглеродното съдържание, използвано при неговото пресмятане, или долната топлина на изгаряне за намиращи се в търговско разпространение горива въз основа на данните в търговската документация за съответното гориво, предоставяна от доставчика на горивото, при условие че тези данни са определени въз основа на международно възприети стандарти и че не могат да бъдат използвани емисионните фактори, посочени в таблица 1 в приложение III.

▼M5

Член 53a

Правила за докладване за използването на алтернативни авиационни горива

1.  
Операторът на въздухоплавателно средство следи количеството на използваните алтернативни авиационни горива и докладва това количество, както е отнесено за всеки полет или двойка летища.
2.  
Когато алтернативните авиационни горива се доставят до въздухоплавателното средство на физически разграничими партиди, операторът на въздухоплавателното средство предоставя на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че алтернативното авиационно гориво е отнесено за полета непосредствено след зареждането с гориво на този полет.

Когато се извършват няколко последователни полета без зареждане с гориво между тях, операторът на въздухоплавателно средство разделя количеството на алтернативното гориво и го отнася за тези полети пропорционално на емисиите от тях, изчислени въз основа на предварителния емисионен фактор.

3.  
Когато алтернативните авиационни горива не могат физически да бъдат отнесени за дадено летище и конкретен полет, операторът на въздухоплавателно средство отнася горивото за своите полети, за които трябва да бъдат върнати квоти в съответствие с член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, пропорционално на емисиите от тези полети, заминаващи от това летище, изчислени въз основа на предварителния емисионен фактор.

В това отношение операторът на въздухоплавателно средство трябва да представи на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че алтернативното авиационно гориво е доставено в системата за зареждане с гориво на летището на заминаване през периода на докладване до 3 месеца преди началото или до 3 месеца след края на този период на докладване.

4.  

За целите на параграфи 2 и 3 операторът на въздухоплавателно средство предоставя на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че:

i) 

общото количество на обявеното алтернативно авиационно гориво не надвишава общото количество гориво, използвано от този оператор на въздухоплавателно средство за полети, за които трябва да бъдат върнати квоти съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, с произход от летището, на което е доставено алтернативното авиационно гориво;

ii) 

количеството на алтернативното авиационно гориво за полети, за които трябва да бъдат върнати квоти съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, не надвишава общото количество закупено алтернативно авиационно гориво, от което е извадено общото количество алтернативно авиационно гориво, продадено на трети лица;

iii) 

съотношението на отнесените за полети алтернативни авиационни горива към отнесените за полети изкопаеми горива, обобщени за двойка летища, не надвишава максималната граница на смесване за този вид гориво, в съответствие със сертификация съгласно признат международен стандарт;

iv) 

няма двойно отчитане на едно и също количество алтернативно авиационно гориво, по-специално че не се твърди, че закупеното алтернативно авиационно гориво е използвано в по-ранен доклад, или от друг оператор на въздухоплавателно средство, или в друга система за ценообразуване на въглеродните емисии.

За целите на точки i)—iii) се приема, че всяко гориво, което остава в резервоарите след полет и преди зареждане, е 100 % изкопаемо гориво.

За целите на доказване на съответствие с изискванията, посочени в точка iv), операторът на въздухоплавателно средство може да използва данните, вписани в базата данни на Съюза, създадена по силата на член 31а от Директива (ЕС) 2018/2001, или в национална база данни, създадена от държавата членка в съответствие с член 31а, параграф 5 от посочената директива.

▼M5

Член 54

Определяне на фракцията на биомасата за биогорива

1.  
Операторът на въздухоплавателно средство определя фракцията на биомасата на смесени авиационни горива, съдържащи биогорива. Операторът на въздухоплавателно средство може или да приеме отсъствието на биогориво и да прилага по подразбиране 100 % изкопаема фракция, или да определи фракция на биогоривото в съответствие с параграф 2 или 3. Операторът на въздухоплавателно средство използва възприета стойност от 100 % фракция на биомасата за чистите биогорива.

Чрез дерогация от първата алинея операторът на въздухоплавателно средство, който използва смесени авиационни горива, съдържащи биогорива, може да избере да извършва мониторинг на съдържанието на биогорива и съдържанието на изкопаеми авиационни горива като отделни пораждащи емисии потоци, ако предоставените от доставчиците на гориво доказателства позволяват прилагането на такъв подход.

2.  
Когато биогоривата се смесват физически с изкопаеми горива и се доставят до въздухоплавателното средство на физически разграничими партиди, операторът на въздухоплавателно средство може да извърши анализи в съответствие с членове 32—35 за определяне на фракцията на биомасата въз основа на съответен стандарт и на аналитичните методи, посочени в тези членове, при условие че използването на стандарта и на аналитичните методи е одобрено от компетентния орган. Когато операторът на въздухоплавателно средство представи на компетентния орган доказателства, че подобни анализи биха довели до неразумно високи разходи или са технически неосъществими, операторът може да използва оценката на съдържанието на биогориво на база материален баланс на купените и смесени изкопаеми горива и биогорива. Ако фракцията на биомасата е определена посредством масовия баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, не се изисква доказателство за неразумно високи разходи или за техническа осъществимост.
3.  
Когато купените партиди биогориво не се доставят физически до конкретно въздухоплавателно средство, операторът на въздухоплавателно средство не използва анализи за определяне на фракцията на биомасата в използваните горива. Операторът на въздухоплавателно средство може да определи фракцията на биомасата, като използва документация за купуване на биогорива с равностойно енергийно съдържание.

Член 54a

Специфични разпоредби за допустимите авиационни горива

1.  
За целите на член 3в, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО търговският оператор на въздухоплавателно средство установява, документира, прилага и поддържа писмена процедура за наблюдение на всички количества допустими чисти авиационни горива (в тонове), използвани за дозвукови полети, и докладва обявените количества допустими авиационни горива като отделна записка за допълнителни данни в своя годишен доклад за емисиите.
2.  
За целите на параграф 1 операторът на въздухоплавателно средство гарантира, че всяко обявено количество допустимо авиационно гориво подлежи на сертификация в съответствие с член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001 или друга приета сертификация съгласно Регламент 2023/2405. Компетентният орган може да позволи на оператора на въздухоплавателно средство да използва данните, вписани в базата данни на Съюза, създадена по силата на член 31а от Директива (ЕС) 2018/2001, или в национална база данни, създадена от държавата членка в съответствие с член 31а, параграф 5 от посочената директива. В случай че доказателството за устойчивост на отменените количества в горепосочените бази данни се окаже впоследствие невярно, компетентният орган коригира проверените количества на допустимите чисти авиационни горива по съответния начин.
3.  
При смесени авиационни горива операторът на въздухоплавателно средство може или да приеме отсъствието на допустимо авиационно гориво и да прилага по подразбиране 100 % изкопаема фракция, или да определи количеството на допустимото чисто авиационно гориво в съответствие с параграф 3а.
3а.  
Операторът на въздухоплавателно средство определя количеството на допустимото чисто авиационно гориво като сбора на алтернативните чисти горива, допустими съгласно член 3в, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО, както са определени в съответствие с член 53, параграф 1 от настоящия регламент. Допустимите чисти горива се отнасят за всеки полет или двойка летища в съответствие с параграф 4 или 5.
4.  
Когато допустимите авиационни горива се доставят до въздухоплавателното средство на физически разграничими партиди, операторът на въздухоплавателното средство предоставя на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че допустимото авиационно гориво е отнесено за полета непосредствено след зареждането с гориво на този полет.

Когато се извършват няколко последователни полета без зареждане с гориво между тях, операторът на въздухоплавателно средство разделя количеството на допустимите авиационни горива и го отнася за тези полети пропорционално на емисиите от тях, изчислени въз основа на предварителния емисионен фактор.

5.  
Когато допустимите авиационни горива не могат физически да бъдат отнесени за дадено летище и конкретен полет, операторът на въздухоплавателно средство отнася горивото за своите полети, за които трябва да бъдат върнати квоти в съответствие с член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, и за своите полети, обхванати от член 3в, параграф 8 от посочената директива, пропорционално на емисиите от тези полети, заминаващи от това летище, изчислени въз основа на предварителния емисионен фактор.

За тази цел операторът на въздухоплавателно средство трябва да представи на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че допустимото авиационно гориво е доставено в системата за зареждане с гориво на летището на заминаване през периода на докладване до 3 месеца преди началото или до 3 месеца след края на този период на докладване.

6.  

За целите на параграфи 4 и 5 операторът на въздухоплавателно средство предоставя на компетентния орган удовлетворителни доказателства, че:

а) 

общото количество на обявеното допустимо авиационно гориво не надвишава общото количество гориво, използвано от този оператор на въздухоплавателно средство за полети, за които трябва да бъдат върнати квоти съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, и за полети, обхванати от член 3в, параграф 8 от посочената директива, с произход от летището, на което е доставено допустимото авиационно гориво;

б) 

количеството на допустимото авиационно гориво за полети, за които трябва да бъдат върнати квоти съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, и за полети, обхванати от член 3в, параграф 8 от посочената директива, не надвишава общото количество закупено допустимо авиационно гориво, от което е извадено общото количество допустимо авиационно гориво, продадено на трети лица;

в) 

съотношението на отнесените за полети допустими авиационни горива към отнесените за полети изкопаеми горива, обобщени за двойка летища, не надвишава максималната граница на смесване за този вид гориво, в съответствие със сертификация съгласно признат международен стандарт;

г) 

няма двойно отчитане на едно и също количество допустимо авиационно гориво, по-специално че не се твърди, че закупеното допустимо авиационно гориво е използвано в по-ранен доклад, или от друг оператор на въздухоплавателно средство, или в друга система за ценообразуване на въглеродните емисии.

За целите на букви а), б) и в) се приема, че всяко гориво, което остава в резервоарите след полет и преди зареждане, е 100 % недопустимо гориво.

За целите на доказване на съответствие с изискванията, посочени в буква г), операторът на въздухоплавателно средство може да използва данните, вписани в базата данни на Съюза, създадена по силата на член 31а от Директива (ЕС) 2018/2001, или в национална база данни, създадена от държавата членка в съответствие с член 31а, параграф 5 от посочената директива.

▼M5

Член 54б

Определяне на фракцията на RFNBO, RCF или синтетични нисковъглеродни горива

1.  
Операторът на въздухоплавателно средство определя фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива на смесени авиационни горива, съдържащи RFNBO, RCF или синтетично нисковъглеродно гориво. Операторът на въздухоплавателно средство може или да приеме отсъствието на RFNBO, RCF или синтетично нисковъглеродно гориво и да прилага по подразбиране 100 % изкопаема фракция, или да определи фракция на RFNBO, RCF или синтетично нисковъглеродно гориво в съответствие с параграф 2 или 3. Операторът на въздухоплавателно средство използва възприета стойност от 100 % фракция на RFNBO или RCF или 100 % фракция на синтетичните нисковъглеродни горива, в зависимост от това кое е приложимо, за чисти RFNBO или RCF или за чисто синтетично нисковъглеродно гориво.

Чрез дерогация от първата алинея операторът на въздухоплавателно средство, който използва смесени авиационни горива, съдържащи RFNBO, RCF или синтетично нисковъглеродно гориво, може да избере да извършва мониторинг на съдържанието на RFNBO или RCF или съдържанието на синтетични нисковъглеродни горива и съдържанието на други изкопаеми авиационни горива като отделни пораждащи емисии потоци, ако предоставените от доставчиците на гориво доказателства позволяват прилагането на такъв подход.

2.  
Когато RFNBO, RCF или синтетично нисковъглеродно гориво се смесва физически с изкопаеми горива и се доставя до въздухоплавателното средство на физически разграничими партиди, операторът на въздухоплавателно средство основава приблизителната оценка на съдържанието на RFNBO или RCF или съдържанието на синтетично нисковъглеродно гориво на масов баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001, който отразява смесването на закупените изкопаеми горива и RFNBO, RCF или синтетичното нисковъглеродно гориво.
3.  
Когато купените партиди RFNBO, RCF или синтетично нисковъглеродно гориво не се доставят физически до конкретно въздухоплавателно средство, операторът на въздухоплавателно средство може да определи фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива, като използва документация за купуване на RFNBO, RCF или синтетично нисковъглеродно гориво с равностойно енергийно съдържание.

Член 54в

Условия за приемане на нулев емисионен фактор на биогорива, RFNBO, RCF и синтетични нисковъглеродни горива от операторите на въздухоплавателни средства

1.  
Операторът на въздухоплавателно средство може да отчете фракцията на биомасата на смесено авиационно гориво към фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор само до степента, в която съдържанието на биогориво отговаря на критериите, посочени в член 38, параграф 5.
2.  
Операторът на въздухоплавателно средство може да отчете фракцията на RFNBO или RCF на смесено авиационно гориво към фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор само до степента, в която съдържанието на RFNBO или RCF отговаря на критериите, посочени в член 39а, параграф 3.
3.  
Операторът на въздухоплавателно средство може да отчете фракцията на синтетични нисковъглеродни горива на смесено авиационно гориво към фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор само до степента, в която съдържанието на синтетични нисковъглеродни горива отговаря на критериите, посочени в член 39а, параграф 4.
4.  
Операторът на въздухоплавателно средство може да обяви дадени биогорива с нулев емисионен фактор, RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор и синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор само доколкото тези горива с нулев емисионен фактор отговарят на максималното количество използвано гориво, определено в съответствие с член 53а от настоящия регламент, за полети, за които трябва да бъдат върнати квоти съгласно член 12, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО.

▼B

Член 55

Оператори с малки емисии

1.  
Операторите на въздухоплавателни средства, които изпълняват по-малко от 243 полета за четиримесечен период в течение на три последователни четиримесечни периода, както и операторите на въздухоплавателни средства, които изпълняват полети с общи годишни емисии под 25 000 тона CO2, се считат за оператори с малки емисии.

▼M5

2.  
Чрез дерогация от посоченото в член 53, операторите с малки емисии и операторите на въздухоплавателни средства с общи годишни емисии под 3 000  тона CO2 от полети, различни от посочените в член 28а, параграф 1, буква а) и член 3в, параграф 8 от Директива 2003/87/ЕО, могат да оценяват разхода на гориво въз основа на разстоянието между всяка двойка летища, като използват инструменти, въведени от Евроконтрол или друга подобна организация, които могат да обработват цялата свързана с въздушното движение информация и не допускат занижаване на емисиите.

▼B

Съответните инструменти могат да се използват единствено при условие че са одобрени от Комисията, включително по отношение на използването на корекционни коефициенти за компенсиране на евентуални неточности в методите за моделиране.

3.  

Чрез дерогация от посоченото в член 12, ако оператор с малки емисии желае да използва който и да е от инструментите, посочени в параграф 2 от настоящия член, той може да представи само следната информация в плана за мониторинг за емисиите:

а) 

информацията, изисквана съгласно точка 1 в раздел 2 от приложение I;

б) 

доказателства, че са спазени праговите стойности за оператори с малки емисии, определени в параграф 1 от настоящия член;

в) 

наименованието или референтно обозначение на инструмента по параграф 2 от настоящия член, който ще бъде използван за оценяване на консумацията на гориво.

Операторът с малки емисии се освобождава от изискването да представя придружаващи документи съгласно член 12, параграф 1, третата алинея.

4.  
Ако даден оператор на въздухоплавателно средство използва някой от инструментите по параграф 2 и надхвърли праговите стойности по параграф 1 по време на докладвана година, той без излишно забавяне уведомява за това компетентния орган.

Операторът на въздухоплавателно средство без излишно забавяне представя за одобрение от компетентния орган съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на член 15, параграф 4, буква а), подточка iv).

От друга страна, обаче, компетентният орган разрешава на оператора на въздухоплавателно средство да продължи да използва инструмента по параграф 2, ако операторът на въздухоплавателно средство покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че праговите стойности по параграф 1 не са били вече надхвърляни през петте предходни периода на докладване и няма да бъдат надхвърлени отново от следващия период на докладване.

Член 56

Източници на неопределеност

1.  
Операторът на въздухоплавателно средство взема предвид източниците на неопределеност и свързаните с тях степени на неопределеност при избора на методика за мониторинг в съответствие с член 53, параграф 2.
2.  
Операторът на въздухоплавателно средство редовно провежда подходящи контролни дейности, включително проверки за съответствие между количеството заредено гориво, както е посочено във фактурите, и количеството заредено гориво съгласно бордовите измервателни системи и ако бъдат забелязани значими различия, предприема корекционни действия.

▼M5

Член 56a

Изчисляване на еквивалент на СО2 за несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването

1.  
Всеки оператор на въздухоплавателно средство извършва мониторинг на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването от своите дейности, извършвани от самолети, оборудвани с реактивни двигатели, в еквивалент на СО2 (CO2 екв.) на полет.
2.  
Операторът на въздухоплавателно средство изчислява CO2 екв. на полет, като използва показателя за GWP, и по-специално GWP20, GWP50 и GWP100, като по този начин за всеки от подлежащите на мониторинг полети се получават три стойности на CO2 екв. за три бъдещи времеви периода (20, 50 и 100 години).
3.  
Операторът на въздухоплавателно средство използва параметъра за ефикасност, определен в настоящия регламент и в NEATS, за да прецизира GWP, както е посочено в параграф 2 за изчисляването на CO2 екв. на полет, освен ако операторът представи доказателство на компетентния орган, че не е възможно да се използва параметърът за ефикасност.
4.  

За да изчисли CO2 екв. на полет, всеки оператор на въздухоплавателно средство прилага подход за изчисляване на CO2 екв., който обхваща следните елементи:

а) 

модула за изгаряне на гориво и модула за приблизителна оценка на емисиите, описани в приложение IIIa, раздел 3;

б) 

метод В, представляващ основан на метеорологични данни подход, и метод Г, представляващ опростен подход въз основа на местоположението, посочени в приложение IIIa, раздел 4;

в) 

основан на възприетите стойности подход, описан в приложение IIIa, раздел 5 и приложение IIIб, който се използва в случай на пропуски в данните.

Метод В и метод Г се основават на входни данни от модулите, посочени в буква а) от настоящия параграф, данни от оператора на въздухоплавателно средство и релевантни метеорологични данни от оператора на въздухоплавателно средство или от трети страни.

5.  
Всеки оператор на въздухоплавателно средство използва метод В, за да изчисли CO2 екв. на полет.
6.  
Чрез дерогация от параграф 5 операторите с малки емисии, както са определени в член 55, параграф 1, може да използват метод Г.
7.  

За да приложат моделите за изчисляване на CO2 екв. към своите полети, операторите на въздухоплавателни средства трябва да изпълняват всички условия по-долу, като използват NEATS съгласно приложение IIIa, раздел 2, собствени ИТ инструменти или инструменти на трети страни, или комбинация от NEATS и тези инструменти:

а) 

инструментите отговарят на определените в приложение IIIa изисквания по отношение на модула за приблизителна оценка на емисиите в раздели 3, 4 и 5 от посоченото приложение;

б) 

когато са необходими разширени метеорологични данни съгласно определението в приложение IIIa, в тези инструменти се използват метеорологични данни и същият общ изходен модел за цифрово предвиждане на времето (NWP) като осигурения посредством NEATS;

в) 

инструментите позволяват и, за целите на проверката, улесняват достъпа до подлежащите на мониторинг данни в съответствие с приложение IIIa, раздел 4;

г) 

с инструментите се гарантира, че подлежащите на мониторинг данни се съхраняват по сигурен начин за поне 2 години, като са осигурени функции за създаване на резервно копие и възстановяване;

д) 

инструментите отговарят на принципите, установени с член 75, параграф 1.

8.  
Когато оператор на въздухоплавателно средство планира да използва посочени в параграф 7 инструменти, различни от модула за изгаряне на гориво, той първо представя на Комисията техническите спецификации на инструментите. Комисията оценява спецификациите на инструментите и ги одобрява, когато те отговарят на изискванията в Регламента. След като бъдат одобрени, техническите спецификации и работният поток на инструментите се описват допълнително от оператора на въздухоплавателно средство в плана за мониторинг.

Член 56б

Мониторинг на данни

1.  
Операторът на въздухоплавателно средство извършва мониторинг на данните, посочени в приложение IIIa, раздел 4.
2.  
Подлежащите на мониторинг данни, посочени в параграф 1, се извличат от оператора на въздухоплавателно средство, включително от оборудване на въздухоплавателното средство за записване на данни за полета, когато такова е налично.
3.  

Чрез дерогация от параграф 2 операторът на въздухоплавателно средство може да избере да разчита на следните източници за мониторинга на някои или на всички данни:

а) 

източници, представляващи независими трети страни, като например Евроконтрол;

б) 

NEATS, както е описана в приложение IIIa, раздел 2.

4.  
Когато липсват данни и операторът на въздухоплавателно средство докаже, че не е в състояние да извлече тези данни посредством NEATS или с други методи, той използва възприетите стойности, предвидени в приложение IIIa, раздел 5 и приложение IIIб.
5.  
Операторите на въздухоплавателни средства предоставят на проверяващия орган достъп до всички данни, необходими за проверката, включително поверителни данни. Ако операторът на въздухоплавателно средство поиска, компетентният орган третира предоставените от оператора данни като поверителна информация.
6.  
Когато не е възможно да се използва NEATS, тъй като системата не е на разположение, като минимум операторът на въздухоплавателно средство извършва мониторинг на информацията за полета и характеристиките на въздухоплавателно средство за всеки полет. В такъв случай изчисляването на CO2 екв. за всеки полет се извършва на по-късен етап от оператора на въздухоплавателно средство — най-късно когато NEATS бъде предоставена на разположение от страна на Комисията.
7.  
Когато не е възможно да се използва общ референтен модел за NWP, тъй като не е наличен в NEATS, чрез дерогация от член 56a, параграф 5 операторът на въздухоплавателно средство използва метод Г. Когато общият референтен модел за NWP бъде предоставен на разположение, операторът на въздухоплавателно средство използва подходящия метод в съответствие с член 56а, параграфи 5 и 6.
8.  
NEATS се актуализира, когато това е целесъобразно.

▼M4 —————

▼B

ГЛАВА V

УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ДАННИТЕ

Член 58

Дейности по движението на данни

▼M5

1.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство въвежда, документира, прилага и поддържа писмени процедури за дейностите по движението на данни във връзка с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове и на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, и гарантира, че годишният доклад за емисиите, съставен въз основа на дейностите по движението на данни, не съдържа неточности и е в съответствие с плана за мониторинг, с посочените писмени процедури и с настоящия регламент.

▼B

2.  

Описанията на писмените процедури по движението на данни, включени в плана за мониторинг, обхващат най-малко следните елементи:

а) 

информационните данни, посочени в член 12, параграф 2;

б) 

идентификацията на източниците на първични данни;

▼M5

в) 

всяка стъпка в движението на данни, от първичните данни до годишните стойности на емисиите и несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, с отразяване на последователността и взаимодействията между дейностите по движението на данните, включително съответните формули и приложените стъпки за обобщаване на данните

▼M4

г) 

съответните стъпки на обработката на данни при всяка конкретна дейност по движението на данни, включително формулите и данните, използвани за определяне на емисиите;

▼B

д) 

съответните използвани електронни системи за обработка и съхранение на данни и взаимодействието между тези системи и другите въвеждания на данни, включително ръчните въвеждания на данни;

е) 

начина на записване на изходящите величини от дейностите по движението на данни.

Член 59

Система за контрол

▼M4

1.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство въвежда, документира, прилага и поддържа ефективна система за контрол, за да гарантира, че годишният доклад за емисиите, съставен въз основа на движението на данни, не съдържа неточности и е в съответствие с плана за мониторинг и настоящия регламент.

▼B

2.  

Системата за контрол, посочена в параграф 1, се състои от:

а) 

оценка на присъщите рискове, извършена от оператора или оператора на въздухоплавателно средство на основата на писмена процедура за извършване на оценката;

б) 

писмени процедури за контролните дейности, които следва да намаляват установените рискове.

3.  

Писмените процедури за контролните дейности по параграф 2, буква б), включват поне следните елементи:

а) 

осигуряване на качеството на измервателната апаратура;

б) 

осигуряване на качеството на информационната технологична система, използвана за дейностите по движението на данните, включително на компютърната технология за управление и контрол на технологичните процеси;

в) 

разделяне на задълженията във връзка с дейностите по движението на данните и контролните дейности, както и управление на необходимите умения;

г) 

вътрешни прегледи и валидиране на данните;

д) 

корекции и корекционни действия;

е) 

контрол на процесите, възлагани на външни изпълнители;

ж) 

поддържане на записи и документация, включително управление на версиите на документи.

▼M4

4.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство наблюдава ефективността на системата за контрол, включително като провежда вътрешни прегледи и отчита констатациите на проверяващия орган от проверката на годишните доклади за емисиите в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

▼B

Ако бъде констатирано, че системата за контрол е неефективна или непропорционална на установените рискове, операторът или операторът на въздухоплавателно средство търси начин да я подобри и да актуализира плана за мониторинг или съпътстващите го писмени процедури за дейностите по движението на данните, оценките на риска и контролните дейности, според случая.

Член 60

Осигуряване на качеството

1.  
За целите на член 59, параграф 3, буква а), операторът гарантира, че цялата съответна измервателна апаратура редовно се калибрира, настройва и проверява, включително преди употреба, и че тя се проверява в съответствие с измервателни стандарти, проследими до международни измервателни стандарти, ако съществуват такива, в съответствие с изискванията на настоящия регламент и пропорционално на установените рискове.

Когато компоненти на измервателните системи не могат да бъдат калибрирани, операторът ги посочва в плана за мониторинг и предлага алтернативни контролни дейности.

Когато се констатира, че апаратурата не отговаря на изискваните за нея работни показатели, операторът незабавно предприема необходимото корекционно действие.

2.  
По отношение на системите за непрекъснато измерване на емисиите, операторът прилага осигуряване на качеството в съответствие със стандарта „Осигуряване на качеството на автоматизирани измервателни системи“ (EN 14181), включително поне веднъж годишно паралелни измервания по съответните референтни методи, извършвани от компетентен персонал.

Когато дейностите за осигуряване на качество изискват гранични стойности на емисиите (ELV) като необходими параметри за основа на калибрирането и на проверките на действието на апаратурата, като заместваща стойност за такива гранични стойности се използва средногодишната часова концентрация на съответния парников газ в димните газове. Ако операторът установи несъответствие с изискванията за осигуряване на качеството, включително необходимост от провеждане на повторно калибриране, той докладва това обстоятелство на компетентния орган и предприема корекционно действие без излишно забавяне.

Член 61

Осигуряване на качеството на информационната технология

За целите на член 59, параграф 3, буква б), операторът или операторът на въздухоплавателно средство гарантира, че информационната технологична система е проектирана, документирана, изпитана, прилагана, контролирана и поддържана по начин, осигуряващ надеждни, точни и своевременни данни, като се вземат предвид рисковете, констатирани в съответствие с член 59, параграф 2, буква а).

Контролът на информационната технологична система включва управление на достъпа, контрол на резервното осигуряване, възстановяване, планиране на непрекъснатост на действието и защита.

Член 62

Разделяне на задълженията

За целите на член 59, параграф 3, буква в), операторът или операторът на въздухоплавателно средство определя отговорници за всички дейности по движението на данните и за всички контролни дейности по такъв начин, че конфликтните задължения да бъдат разделени. Ако няма други контролни дейности, той гарантира за всички дейности по движението на данните, пропорционални на установените присъщи рискове, че цялата съответна информация и данни се потвърждават от поне едно лице, което не е участвало в определянето и записването на тази информация или данни.

Операторът или операторът на въздухоплавателно средство управлява необходимите умения за съответните задължения, включително чрез подходящо възлагане на отговорностите, обучение и прегледи на изпълнението на задълженията.

Член 63

Вътрешни прегледи и валидиране на данните

1.  
За целите на член 59, параграф 3, буква г) и въз основа на присъщите рискове и рисковете при контрола, установени при оценката на риска по член 59, параграф 2, буква а), операторът или операторът на въздухоплавателно средство преглежда и валидира данните, получени от дейностите по движението на данни, посочени в член 58.

Този преглед и валидиране на данните включва най-малко следното:

а) 

проверка дали данните са пълни;

б) 

сравнение между данните, които операторът или операторът на въздухоплавателно средство е определил, следил чрез мониторинг и докладвал в течение на няколко години;

в) 

сравнение на данните със стойности, получени от различни системи за събиране на данни, включително следните сравнения, когато са приложими:

i) 

сравнение на данните за покупка на гориво или материали с данните за промените в складовите наличности и данните за потреблението на съответните пораждащи емисии потоци;

ii) 

сравнение на изчислителните коефициенти, определени чрез лабораторни анализи, изчисления или въз основа на данни от доставчика на гориво или материали, с националните или международни референтни коефициенти за съпоставими горива или материали;

iii) 

сравнение на стойностите на емисиите, определени чрез измервателни методики, с резултатите от проверочни изчисления съгласно член 46;

iv) 

сравнение между обобщените и необработените данни.

2.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство гарантира, доколкото това е възможно, че критериите за отхвърляне на данни като част от прегледа и валидирането са предварително известни. За тази цел критериите за отхвърляне на данни се определят в документацията за съответните писмени процедури.

Член 64

Корекции и корекционни действия

1.  
Когато се установи, че която и да е част от дейностите по движението на данни, посочени в член 58, или от контролните дейности съгласно член 59, не функционират ефективно или функционират извън ограниченията, посочени в документацията за процедурите при тези дейности по движението на данни и контролни дейности, операторът или операторът на въздухоплавателно средство незабавно прави подходящи корекции и коригира отхвърлените данни, като при това избягва подценяване на емисиите.
2.  

За целите на параграф 1, операторът или операторът на въздухоплавателно средство извършва поне всички посочени по-долу действия:

а) 

оценка на валидността на резултатите от съответните стъпки на дейностите по движението на данните съгласно член 58 или на контролните дейности съгласно член 59;

б) 

определяне на причината за съответната нарушена функция или грешка;

▼M4

в) 

предприемане на корекционно действие, включително коригиране на евентуални засегнати данни в доклада за емисиите, според случая.

▼B

3.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство извършва корекциите и корекционните действия в съответствие с параграф 1 от настоящия член по начин, съответстващ на присъщите рискове и рисковете при контрола, установени в оценката на риска, посочена в член 59.

Член 65

Процеси, възлагани на външни изпълнители

Когато операторът или операторът на въздухоплавателно средство възлага на външни изпълнители една или повече дейности по движението на данни, посочени в член 58 или при контролните дейности съгласно член 59, операторът или операторът на въздухоплавателно средство извършва всички посочени по-долу действия:

а) 

проверка на качеството на възложените на външни изпълнители дейности по движението на данните и контролни дейности в съответствие с настоящия регламент;

б) 

определяне на подходящи изисквания към резултатите от възложените на външни изпълнители процеси, както и към използваните в тези процеси методи;

в) 

проверка на качеството на резултатите и методите, посочени в буква б) от настоящия член;

г) 

гаранция, че изпълнението на възлаганите на външни изпълнители дейности съответства на присъщите рискове и рисковете при контрола, установени при оценката на риска съгласно член 59.

Член 66

▼M5

Действия при пропуски в данните за докладване на емисиите

▼B

1.  
Когато липсват данни, необходими за определяне на емисиите от дадена инсталация, операторът използва подходящ метод за оценка, чрез който да определи заместващи консервативни данни за съответния период и липсващ параметър.

Ако операторът не е определил метода за оценка в писмена процедура, той подготвя такава писмена процедура и представя на компетентния орган за одобрение съответно изменение на плана за мониторинг в съответствие с член 15.

2.  
Когато липсват данни за един или повече полети, необходими за определяне на емисиите на даден оператор на въздухоплавателно средство, този оператор използва заместващи данни за съответния период, изчислени съгласно алтернативния метод, определен в плана за мониторинг.

Ако не е възможно да бъдат определени заместващи данни съгласно първата алинея на настоящия параграф, емисиите за съответния полет или съответните полети могат да бъдат оценени от оператора на въздухоплавателно средство въз основа на консумираното гориво, определено с използването на инструмент, посочен в член 55, параграф 2.

▼M5

Ако броят на полетите с пропуски в данните, посочен в първите две алинеи, надхвърля 5 % от докладваните полети за дадена година, операторът на въздухоплавателно средство уведомява компетентния орган за това без излишно забавяне и предприема корективни действия за подобряване на методиката за мониторинг.

▼B

Член 67

Записи и документация

1.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство поддържа записи за всички съответни данни и информация, включително за информацията, посочена в приложение IX, за срок от поне 10 години.

▼M4

Документираните и архивирани данни от мониторинга позволяват проверка на годишния доклад за емисиите в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067. Докладваните от оператор или оператор на въздухоплавателно средство данни, които се съдържат в електронна система за докладване и управление на данните, създадена от компетентния орган, могат да се считат за запазени от оператора или оператора на въздухоплавателно средство, при положение че той има достъп до тези данни.

▼B

2.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство осигурява достъп до съответните документи, когато и където е необходимо, за извършване на дейностите във връзка с движението на данни, както и на контролните дейности.

▼M4

Операторът или операторът на въздухоплавателно средство при поискване осигурява достъп до тези документи на компетентния орган, както и на проверяващия орган, който проверява доклада за емисиите, в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

▼B

ГЛАВА VI

ИЗИСКВАНИЯ ЗА ДОКЛАДВАНЕТО

Член 68

График и задължения за докладване

1.  
Операторът или операторът на въздухоплавателно средство предава на компетентния орган до 31 март всяка година доклад за емисиите, отнасящ се за годишните емисии през периода на докладване, който трябва да е проверен в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

От друга страна, обаче, компетентните органи могат да поискат от операторите или операторите на въздухоплавателни средства да представят проверения годишен доклад за емисиите преди 31 март, но не по-рано от 28 февруари.

▼M4 —————

▼M4

3.  
Годишните доклади за емисиите съдържат най-малко информацията, посочена в приложение X.

▼M4

4.  
Държавите членки представят на Комисията проверения годишен доклад за емисиите от всяка инсталация за изгаряне на битови отпадъци съгласно приложение I към Директива 2003/87/ЕО до 30 април всяка година.

Когато компетентният орган е коригирал проверените емисии след 30 април всяка година, държавите членки уведомяват Комисията за тази корекция без излишно забавяне.

▼M5

5.  
Операторът на въздухоплавателно средство представя на компетентния орган отделен доклад, който обхваща несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването за дадена година, като приложение към годишния доклад за емисиите при същите условия като посочените в параграф 1.
6.  
Отделният доклад, посочен в параграф 5, съдържа най-малко информацията, посочена в приложение X, раздел 2а.

▼B

Член 69

Докладване за подобрения в методиката за мониторинг

▼M5

1.  
Всеки оператор редовно проверява дали прилаганата методика за мониторинг може да бъде подобрена.

▼B

Операторът на инсталация представя на компетентния орган за одобрение доклад с информацията по параграфи 2 или 3, когато е уместно, в следните срокове:

▼M4

а) 

за инсталация от категория A — до 30 юни на всеки 5 години;

б) 

за инсталация от категория Б — до 30 юни на всеки 3 години;

в) 

за инсталация от категория В — до 30 юни на всеки 2 години.

▼B

При все това компетентният орган може да определи алтернативен срок за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември от същата година.

Чрез дерогация от втора и трета алинея и без да се засягат разпоредбите на първа алинея, компетентният орган може да одобри, заедно с плана за мониторинг или доклада за подобрения, удължаване на крайния срок, приложим съгласно втора алинея, ако при подаването на план за мониторинг съгласно член 12, при уведомяването за актуализации съгласно член 15 или при представяне на доклад за подобрения съгласно настоящия член, операторът представи доказателство, удовлетворяващо компетентния орган, че причините за неоправданите разходи или техническата неосъществимост на мерките за подобрение ще продължат да бъдат валидни за по-дълъг период от време. Това удължаване взема предвид броя години, за които операторът представя доказателства. Общият период между отделните доклади за подобрения не надхвърля три години за инсталация от категория В, четири години за инсталация от категория Б или пет години за инсталация от категория A.

2.  
Когато операторът не прилага поне нивата съгласно член 26, параграф 1, първа алинея към големи и малки пораждащи емисии потоци и съгласно член 41 — към източници на емисии, той представя обосновка защо прилагането на тези нива е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

Когато обаче бъде установено, че постигането на тези нива е станало технически осъществимо и вече не води до неоправдани разходи, операторът уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 15 и представя предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

3.  
Когато операторът прилага непряка методика за мониторинг, посочена в член 22, той представя: обосновка защо прилагането най-малко на ниво 1 за един или повече големи или малки пораждащи емисии потоци е технически осъществимо или би довело до неоправдани разходи.

Когато обаче бъде установено, че постигането най-малко на ниво 1 за тези пораждащи емисии потоци е станало технически осъществимо или вече не води до неоправдани разходи, операторът уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 15 и подава предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

4.  
Ако в доклада за проверката в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 са посочени значителни несъответствия или препоръки за подобрения съгласно членове 27, 29 и 30 от посочения регламент за изпълнение, операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя за одобрение от компетентния орган доклад в срок до 30 юни от годината, в която докладът от проверката е издаден от проверяващия орган. В този доклад се описва как и кога операторът или операторът на въздухоплавателно средство е поправил или възнамерява да поправи установените от проверяващия орган несъответствия, както и да осъществи препоръчаните подобрения.

Компетентният орган може да определи алтернативен срок за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември на същата година. Когато е приложимо, този доклад може да бъде обединен с доклада по параграф 1 от настоящия член.

Когато препоръчаните подобрения не биха довели до подобряване на методиката за мониторинг, операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя обосновка защо това е така. Ако препоръчаните подобрения биха довели до неоправдани разходи, операторът или операторът на въздухоплавателно средство представя доказателства защо разходите са неоправдани.

5.  
Параграф 4 от настоящия член не се прилага, ако операторът или въздухоплавателно средство вече е разрешил всички несъответствия и препоръки за подобрения и е представил съответните изменения на плана за мониторинг за одобрение от компетентния орган в съответствие с член 15 от настоящия регламент преди датата, определена в съответствие с параграф 4.

Член 70

Определяне на емисии от компетентния орган

▼M5

1.  

Компетентният орган прави консервативна оценка на емисиите на дадена инсталация или оператор на въздухоплавателно средство и, когато е уместно, на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването на оператор на въздухоплавателно средство, при всяка от следните ситуации:;

▼B

а) 

ако не е бил подаден проверен годишен доклад за емисиите от съответния оператор или оператор на въздухоплавателно средство до крайния срок, в съответствие с член 68, параграф 1;

б) 

ако провереният годишен доклад за емисиите по член 68, параграф 1, не е в съответствие с изискванията на настоящия регламент;

в) 

ако докладът за емисиите на оператор или оператор на въздухоплавателно средство не е бил проверен съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

▼M5

2.  
Когато проверяващият орган заяви в доклада от проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 наличието на несъществени неточности, които не са били коригирани от оператора или оператора на въздухоплавателно средство преди издаването на доклада от проверката, компетентният орган оценява тези неточности и прави консервативна оценка на емисиите и на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването на инсталацията или оператора на въздухоплавателното средство, ако е уместно. Компетентният орган информира оператора или оператора на въздухоплавателно средство дали в годишния доклад за емисиите са необходими корекции, и ако да — какви. Операторът или операторът на въздухоплавателно средство предоставя тази информация на проверяващия орган.

▼B

3.  
Държавите членки въвеждат ефективен обмен на информация между компетентните органи, отговарящи за одобряването на плановете за мониторинг и компетентните органи, отговарящи за приемането на годишните доклади за емисиите.

Член 71

Достъп до информация

Компетентният орган е длъжен да осигурява публичен достъп до докладите за емисиите, намиращи се в негово разпореждане, при условията на националните правила, приети съгласно Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ). С оглед на прилагането на изключението, посочено в член 4, параграф 2, буква г) от Директива 2003/4/ЕО, операторите или операторите на въздухоплавателни средства могат да указват в своите доклади коя информация считат за чувствителна от търговска гледна точка.

Член 72

Закръгляване на данни

▼M5

1.  
Общите годишни емисии на всеки от парниковите газове CO2, N2O и PFC, както и несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването се докладват като CO2 или CO2 екв., закръглен до тонове . Общите годишни емисии на инсталацията се изчисляват като сумата от закръглените стойности на CO2, N2O и PFC.

▼B

2.  
Всички променливи, използвани за изчисляване на емисиите, се закръгляват така, че да включват всички значещи цифри в съответните числа при изчисляването и докладването на емисиите.

▼M4 —————

▼B

Член 73

Осигуряване на съответствие с други докладвания

Всяка дейност, посочена в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, която се извършва от оператор или оператор на въздухоплавателно средство, където е приложимо, се обозначава с кодовете от следните схеми за докладване:

а) 

общия формат на докладване по националните системи за инвентаризация на парниковите газове, одобрен от съответните органи на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата;

б) 

идентификационния номер на инсталацията в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители съгласно Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 );

в) 

дейността по приложение I към Регламент (ЕО) № 166/2006;

г) 

кода по NACE съгласно Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ).

ГЛАВА VII

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНФОРМАЦИОННАТА ТЕХНОЛОГИЯ

Член 74

Формати за електронен обмен на данни

▼M4

1.  
Държавите членки могат да изискват от оператора или оператора на въздухоплавателно средство да използва електронни образци или определени файлови формати за подаването на планове за мониторинг и за промените в тези планове, както и за подаването на годишните доклади за емисиите, докладите от проверките и докладите за подобренията.

▼B

Тези образци или спецификации на файловите формати, определени от държавите членки, съдържат най-малко информацията, съдържаща се в електронните образци или спецификациите на файлови формати, публикувани от Комисията.

2.  

При изготвянето на образците или спецификациите на файлови формати по параграф 1, втора алинея, държавите членки могат да изберат един или и двата от следните варианти:

а) 

спецификации на файлови формати на основата на XML, като езика на докладването на СТЕ на ЕС, публикуван от Комисията за използване във връзка с усъвършенствани автоматизирани системи;

б) 

образци, публикувани във вид, в който могат да се използват със стандартен офисен софтуер, като например електронни таблици и текстообработващи програми.

Член 75

Използване на автоматизирани системи

1.  

Когато дадена държава членка избере да използва автоматизирани системи за електронен обмен на данни на базата на спецификациите за файлови формати съгласно член 74, параграф 2, буква а), тези системи осигуряват по разходоефективен начин, чрез прилагането на технологични мерки, съответстващи на актуалното състояние на технологията, следното:

а) 

цялостност на данните, предотвратяване на промени в електронните съобщения при предаването им;

б) 

поверителност на данните чрез използване на техники за сигурност, включително криптиращи техники, така че данните да са достъпни само за лицата, за които са предназначени, без да е възможно прихващане на данни от неупълномощени лица;

в) 

автентичност на данните, така че да се знае и проверява самоличността както на подателя, така и на получателя на данните;

г) 

невъзможност за отхвърляне на данните, така че една от страните на дадено съобщение да не може да отрече получаването му, нито другата страна да може да отрече изпращането му. Това се постига чрез прилагане на методи като техники за подписване или независимо одитиране на защитните мерки за системата.

2.  

Всички автоматизирани системи, използвани от държавите членки въз основа на спецификациите за файлови формати съгласно член 74, параграф 2, буква а) за комуникация между компетентния орган, оператора или оператора на въздухоплавателно средство, както и между проверяващия орган и националния орган по акредитация по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067, отговарят на следните нефункционални изисквания чрез прилагане на технологични мерки в съответствие с актуалното състояние на технологиите:

а) 

контрол на достъпа, даващ възможност за достъп до системата само на упълномощени лица, така че да не е възможно четенето, писането или актуализирането на данни от неупълномощени лица. Този контрол на достъпа се осигурява чрез въвеждане на технологични мерки, за да се постигне:

i) 

ограничаване на физическия достъп до хардуера, на който функционират автоматизираните системи, чрез поставяне на физически бариери;

ii) 

ограничаване на логическия достъп до автоматизираните системи посредством използването на технология за идентифициране, удостоверяване на автентичността и упълномощаване;

б) 

наличност, така че достъпът до данните да е осигурен дори и след значителен период от време и възможно въвеждане на нов софтуер;

в) 

одитна проследяемост, така че промените в данните винаги да могат да бъдат откривани и анализирани назад във времето.

▼M4

ГЛАВА VIIa

МОНИТОРИНГ НА ЕМИСИИТЕ ОТ РЕГУЛИРАННИТЕ СУБЕКТИ

РАЗДЕЛ 1

Общи разпоредби

Член 75а

Общи принципи

Членове 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от настоящия регламент се прилагат за емисиите, регулираните субекти и квотите, обхванати от глава IVa от Директива 2003/87/ЕО. За тази цел:

а) 

всяко позоваване на оператор и оператор на въздухоплавателно средство се тълкува като позоваване на регулирания субект;

б) 

не се прилагат никакви позовавания на емисии от процеси;

в) 

всяко позоваване на пораждащи емисии потоци се тълкува като позоваване на пораждащи емисии горива;

г) 

не се прилагат никакви позовавания на източници на емисии;

д) 

всяко позоваване на дейности, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, се тълкува като позоваване на дейност, посочена в приложение III към посочената директива;

е) 

всяко позоваване на член 24 от Директива 2003/87/ЕО се тълкува като позоваване на член 30й към посочената директива;

ж) 

всяко позоваване на данни за дейността се тълкува като позоваване на освободените количества гориво;

з) 

всяко позоваване на изчислителни коефициенти се тълкува като позоваване на изчислителните коефициенти и коефициента за обхват.

Член 75б

Планове за мониторинг

1.  

Прилагат се член 11, член 12, параграф 2, членове 13 и 14, член 15, параграфи 1 и 2, както и член 16. За тази цел:

а) 

всяко позоваване на оператор или оператор на въздухоплавателно средство се тълкува като позоваване на регулирания субект;

б) 

всяко позоваване на авиационна дейност се тълкува като позоваване на дейността на регулирания субект.

2.  
Най-малко 4 месеца преди регулираният субект да започне дейността, обхваната от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, той подава за одобрение до компетентния орган план за мониторинг, освен ако компетентният орган не е определил алтернативен срок за това подаване.

Планът за мониторинг се състои от подробна, пълна и прозрачна документация относно методиката за мониторинг на съответния регулиран субект и съдържа поне елементите, посочени в приложение I.

Заедно с плана за мониторинг регулираният субект представя резултатите от оценка на риска, показващи че предложените контролни дейности и процедури за контролните дейности са пропорционални на установените присъщи рискове и контролни рискове.

3.  

В съответствие с член 15 съществените изменения на плана за мониторинг на даден регулиран субект включват:

а) 

промени в категорията на регулирания субект, когато те изискват промени в методиката за мониторинг или водят до промяна на приложимото ниво на същественост съгласно член 23 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067;

б) 

независимо от посоченото в член 75н, промени във връзка с въпроса дали регулираният субект се счита за „регулиран субект с малки емисии“;

в) 

промяна в прилаганото ниво;

г) 

въвеждане на нови пораждащи емисии горива;

д) 

промяна в категоризацията на пораждащите емисии горива — между пораждащи големи или незначителни емисии горива, когато такава промяна изисква промени в методиката за мониторинг;

е) 

промяна във възприетата стойност на изчислителен коефициент, ако тази стойност следва да бъде посочена в плана за мониторинг;

ж) 

промяна на стойността по подразбиране за коефициента за обхват;

з) 

въвеждането на нови методи или промени в съществуващите методи, свързани с вземане на проби, анализ или калибриране, когато това оказва пряко влияние върху точността на данните за емисиите.

Член 75в

Техническа осъществимост

В случаите, при които даден регулиран субект твърди, че прилагането на определена методика за мониторинг не е технически осъществимо, компетентният орган оценява техническата осъществимост, като взема предвид обосновката на регулирания субект. При тази обосновка се взема предвид дали регулираният субект притежава технически ресурси, които отговарят на потребностите на предложената система или изискване и могат да бъдат използвани в изискваните срокове за целите на настоящия регламент. Тези технически ресурси включват наличието на необходимите техники и технологии.

За мониторинга и докладването на историческите емисии за 2024 г. в съответствие с член 30е, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО държавите членки могат да освободят регулираните субекти от задължението да представят обосновка за това, че определена методика за мониторинг не е технически осъществима.

Член 75г

Неоправдани разходи

1.  
Когато регулиран субект твърди, че прилагането на определена методика за мониторинг води до неоправдани разходи, компетентният орган преценява дали разходите са неоправдани, като взема предвид обосновката на регулирания субект.

Компетентният орган счита разходите за неоправдани, когато разходите надхвърлят ползите. За тази цел ползите се изчисляват като произведение на коефициента на подобрение по референтна цена от 60 евро за квота. Разходите включват подходящ амортизационен период на основата на икономическия живот на съоръженията.

2.  
Независимо от посоченото в параграф 1, регулираният субект взема предвид разходите за прилагане на определена методика за мониторинг, направени от потребителите на освободените пораждащи емисии горива, включително от крайните потребители. За целите на тази алинея регулираният субект може да прилага консервативни оценки на разходите.

За мониторинга и докладването на историческите емисии за 2024 г. в съответствие с член 30е, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО държавите членки могат да освободят регулираните субекти от задължението да представят обосновка за това, че определена методика би довела до неоправдани разходи.

3.  
При оценяването на неоправдания характер на разходите във връзка с избора на ниво за освободените от регулирания субект количества гориво, за определяне на коефициента на подобрение по параграф 1 компетентният орган използва разликата между постигнатата към момента неопределеност и прага на неопределеността за съответното ниво, който би бил постигнат чрез подобрението, умножена по средните годишни емисии, пораждани от съответните пораждащи емисии горива през последните 3 години.

При липса на такива данни за средните годишни емисии, породени от съответното пораждащо емисии гориво през последните три години, регулираният субект прави консервативна оценка на средните годишни емисии, без да се включва произхождащия от ►M5  горива с нулев емисионен фактор ◄ CO2. За измервателните уреди, намиращи се под национален нормативен метрологичен контрол, стойността на текущо постиганата неопределеност може да бъде заместена с максимално допустимата грешка при измерване, разрешена от съответната национална нормативна уредба.

▼M5

За целите на настоящия параграф се прилагат член 38, параграф 5, и член 39а, параграф 3, при условие че регулираният субект разполага със съответната информация относно критериите за устойчивост и намаление на емисиите на парникови газове на използваните за горене горива с нулев емисионен фактор.

▼M4

4.  

При оценяването на неоправдания характер на разходите, които имат връзка с избора на нива за определяне на коефициента за обхват на регулирания субект, както и с мерки за подобряване на качеството на докладваните данни за емисиите, но нямат пряко въздействие върху точността на данните за освободените количества гориво, компетентният орган използва коефициент на подобрение в размер на 1 % от средните годишни емисии на съответните пораждащи емисии горива през последните три периода на докладване. Мерките, чрез които се повишава качеството на докладваните емисии, но не се оказва пряко въздействие върху точността на данните за освободените количества гориво, могат да включват:

а) 

преминаване от използването на възприети стойности към анализи за определянето на изчислителните коефициенти;

б) 

увеличение на броя на провежданите анализи за всеки вид пораждащо емисии гориво;

в) 

когато конкретното измерване не попада в обхвата на националния нормативен метрологичен контрол — замяна на използваните измервателни уреди с такива уреди, които отговарят на съответните изисквания на нормативния метрологичен контрол на държавата членка при подобни приложения, или с измервателни уреди, отговарящи на националните правила, приети съгласно Директива 2014/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ) или Директива 2014/32/ЕС;

г) 

скъсяване на периодите за калибриране и поддръжка на измервателните уреди;

д) 

подобрения на дейностите по движението на данните и на контролните дейности, водещи до значително снижаване на присъщия или контролния риск;

е) 

преминаване на регулираните субекти към по-точен метод за определяне на коефициента за обхват.

5.  
Мерките, свързани с подобряване на методиката за мониторинг на даден регулиран субект, не могат да се смятат за свързани с неоправдани разходи, ако общите разходи за тях не надвишават 4 000 евро за период на докладване. За регулираните субекти с малки емисии този праг е 1 000 евро за период на докладване.

Член 75д

Категоризация на регулираните субекти и на пораждащите емисии горива

1.  
За целите на мониторинга на емисиите и определянето на минималните изисквания за нивата за изчислителните коефициенти, всеки регулиран субект определя своята категория съгласно посоченото в параграф 2 и, когато е уместно, категорията на всеки вид пораждащо емисии гориво съгласно посоченото в параграф 3.
2.  

Регулираният субект се класифицира в една от следните категории:

▼M5

а) 

субект от категория А, ако от 2027 г. до 2030 г. проверените средни годишни емисии през 2-те години, предхождащи периода на докладване преди прилагането на коефициента за обхват, без да се включва CO2, произхождащ от горива с нулев емисионен фактор, са по-малки или равни на 50 000 тона CO2 екв.;

б) 

субект от категория Б, ако от 2027 г. до 2030 г. проверените средни годишни емисии през 2-те години, предхождащи периода на докладване преди прилагането на коефициента за обхват, без да се включва CO2, произхождащ от горива с нулев емисионен фактор, са по-големи от 50 000 тона CO2 екв.

▼M4

От 2031 г. нататък субектите от категории А и Б, посочени в букви а) и б) на първа алинея, се определят въз основа на средните проверени годишни емисии през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия.

Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на регулирания субект да не изменя плана за мониторинг, когато, въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на регулирания субект, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но регулираният субект докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през предишните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен отново през следващите периоди.

3.  

Регулираният субект класифицира всеки от видовете пораждащи емисии горива в една от следните категории:

▼M5

а) 

пораждащи незначителни емисии горива, при които пораждащите емисии горива, избрани от регулирания субект, съответстват заедно на по-малко от 1 000 тона CO2 от изкопаеми енергоизточници годишно преди прилагането на коефициента за обхват;

▼M4

б) 

пораждащи големи емисии горива — такива, които не попадат в категорията, посочена в буква а).

Чрез дерогация от член 14, параграф 2, компетентният орган може да разреши на регулирания субект да не изменя плана за мониторинг, когато, въз основа на проверените емисии, прагът за класифициране на пораждащо емисии гориво като пораждащо незначителни емисии гориво, посочен в първа алинея, е надхвърлен, но регулираният субект докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че този праг не е бил надхвърлян през предишните пет периода на докладване и няма да бъде надхвърлен отново през следващите периоди.

▼M5

4.  
Когато няма налични данни за средните годишни проверени емисии, използвани за определяне на категорията на регулирания субект съгласно параграф 2, или ако съответните данни вече не са представителни за целите на параграф 2, за определянето на своята категория регулираният субект използва консервативна оценка за средните годишни емисии, изчислени преди прилагането на коефициента за обхват, без да се включва CO2, произхождащ от горива с нулев емисионен фактор.

▼M5

4а.  
Чрез дерогация от параграфи 2, 3 и 4, преди 2027 г. компетентният орган може да разреши на регулирания субект да класифицира себе си и всяко пораждащо емисии гориво въз основа на емисиите след прилагането на коефициента за обхват, с изключение на CO2, произхождащ от горива с нулев емисионен фактор, когато регулираният субект може да докаже по начин, който отговаря на изискванията на компетентния орган, че приложеният за класификацията коефициент за обхват ще продължи да бъде представителен през следващите години.

▼M5 —————

▼M4

Член 75е

Методика за мониторинг

Всеки регулиран субект определя годишните емисии на CO2 от дейностите, посочени в приложение III към Директива 2003/87/ЕО, за всеки вид пораждащо емисии гориво като произведение на освободеното количество гориво по съответния коефициент за преобразуване на единиците, по съответния коефициент за обхват и по съответния емисионен фактор.

Емисионният фактор се изразява в тонове CO2 на тераджаул (t CO2/TJ) в съответствие с използването на коефициента на превръщане на единиците.

Компетентният орган може да разреши използването на емисионни фактори за горива, изразени в tCO2/t или tCO2/Nm3. В такива случаи регулираният субект определя емисиите като произведение на освободеното количество гориво, изразено в тонове или нормални кубични метри, по съответния коефициент за обхват и по съответния емисионен фактор.

Член 75ж

Временни промени в методиката за мониторинг

1.  
Когато по технически причини временно е невъзможно да се прилага планът за мониторинг във вида, одобрен от компетентния орган, регулираният субект прилага възможно най-високото ниво или, с изключение на коефициента за обхват, консервативен подход, който не е основан на нива, ако прилагането на ниво е непостижимо, докато условията позволят да се възстанови прилагането на одобреното в плана за мониторинг ниво.

Регулираният субект предприема всички необходими мерки за бързо възстановяване на прилагането на плана за мониторинг, както е одобрен от компетентния орган.

2.  

Засегнатият регулиран субект без излишно забавяне уведомява компетентния орган за временната промяна в методиката за мониторинг, посочена в параграф 1, като посочва:

а) 

причините за отклонение от плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган;

б) 

подробни данни за временната методика за мониторинг, която регулираният субект използва за определяне на емисиите, докато се възстановят условията за прилагане на одобрения от компетентния орган план за мониторинг;

в) 

мерките, които регулираният субект предприема да възстанови условията за прилагане на одобрения от компетентния орган план за мониторинг;

г) 

очаквания момент, в който ще продължи прилагането на одобрения от компетентния орган план за мониторинг.

РАЗДЕЛ 2

Изчислителна методика

Подраздел 1

Общи разпоредби

Член 75з

Приложими нива за освободените количества гориво и изчислителните коефициенти

1.  

При определянето на съответните нива за пораждащи големи емисии горива, които да се прилагат при определяне на освободените количества гориво и всеки изчислителен коефициент, всеки регулиран субект прилага както следва:

а) 

поне нивата, посочени в приложение V, ако субектът е от категория А, или ако се изисква изчислителен коефициент за пораждащо емисии гориво, което представлява стандартно търговско гориво;

б) 

в случаи, различни от описаните в буква а) — най-високото ниво, посочено в приложение IIа.

Въпреки това за освободените количества гориво и изчислителните коефициенти на пораждащи големи емисии горива регулираният субект може да приложи ниво с до две степени по-ниско в сравнение с изискваното в първата алинея, като минимално възможното е ниво 1, при условие че успее да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че прилагането на изискваното съгласно първата алинея ниво, или, когато това е приложимо, следващото най-високо ниво, е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

2.  
За пораждащи незначителни емисии горива регулираният субект може да определя освободените количества гориво и всеки изчислителен коефициент, като използва консервативни допускания вместо да прилага нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

За пораждащите емисии горива, посочени в първата алинея, регулираният субект може да определя освободените количества гориво въз основа на фактурите и документацията за закупуване, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

3.  
Когато компетентният орган е разрешил използването на емисионни фактори, изразени в t CO2/t или t CO2/Nm3, по отношение на горивата, за мониторинга на коефициента на превръщане на единиците може да се използват консервативни допускания вместо нива, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

Член 75и

Приложими нива за коефициента за обхват

1.  
При определянето на съответните нива за пораждащи емисии горива, които да се прилагат при определяне на коефициента за обхват, всеки регулиран субект прилага най-високото ниво, както е определено в приложение IIа.

Ако обаче покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо, поражда неоправдани разходи или методите, посочени в член 75л, параграф 2, букви а) — г) не са налични, регулираният субект може да прилага ниво с една степен по-ниско в сравнение с посоченото в първата алинея.

Ако втората алинея не е приложима, регулираният субект може да приложи ниво две степени по-ниско в сравнение с изискваното в първата алинея, като минимално възможното е ниво 1, при условие че успее да покаже по задоволителен за компетентния орган начин, че прилагането на изискваното съгласно първата алинея ниво е технически неосъществимо, води до неоправдани разходи или, въз основа на опростена оценка на неопределеността, методите, посочени в по-ниските нива, водят до по-точно определяне на това дали горивото се използва за изгаряне в секторите, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО.

Когато за дадено пораждащо емисии гориво регулираният субект използва повече от един метод, посочен в член 75л, параграфи 2, 3 и 4, от него се изисква да покаже, че условията на настоящия параграф са изпълнени само по отношение на частта от освободеното количество гориво, за която е поискан методът от по-ниско ниво.

2.  
За пораждащи незначителни емисии горива от регулирания субект не се изисква да покаже, че условията на параграф 1 са изпълнени, освен ако определено ниво е постижимо без допълнителни усилия.

Подраздел 2

Освободени количества гориво

Член 75й

Определяне на освободените количества гориво

1.  

Регулираният субект определя освободените количества гориво от пораждащо емисии гориво по един от следните начини:

а) 

когато регулираните субекти и обхванатите пораждащи емисии горива съответстват на субекти със задължения за докладване, както и на енергийни продукти, подлежащи на докладване съгласно националното законодателство за транспониране на Директива 2003/96/ЕО и Директива (ЕС) 2020/262, въз основа на методите за измерване, използвани за целите на тези актове, когато тези методи се основават на национален метрологичен контрол;

б) 

въз основа на обобщаване на измерванията на количествата в точката, в която пораждащото емисии гориво се освобождава за потребление;

в) 

въз основа на непрекъснати измервания в точката, в която пораждащото емисии гориво се освобождава за потребление.

Въпреки това компетентните органи могат да изискат от регулираните субекти да използват, когато е приложимо, само метода, посочен в първа алинея, буква а).

2.  
Когато определянето на освободените количества гориво за цялата календарна година е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, и след одобрение от компетентния орган, регулираният субект може да избере следващия най-подходящ ден за разделянето на една година на мониторинг от следващата и да уравни съответно за изискваната календарна година. Отклоненията, които биха могли да съществуват при един или повече видове пораждащи емисии горива, се документират в плана за мониторинг, записват се ясно и служат за основа при определянето на представителна стойност за съответната календарна година, и съответно се вземат предвид за следващата година. Комисията може да предоставя съответните насоки.

При определяне на освободените количества гориво съгласно параграф 1, букви б) и в) от настоящия член се прилагат членове 28 и 29, с изключение на член 28, параграф 2, втора алинея, второ изречение и трета алинея. За тази цел всяко позоваване на оператор или инсталация следва да се тълкува като позоваване на регулирания субект.

Регулираният субект може да опрости оценката на неопределеността като приеме, че максимално допустимата грешка, определена за използвания измервателен уред следва да се разглежда като неопределеността за целия период на докладване, както се изисква в определенията на нивата в приложение IIа.

3.  
Чрез дерогация от член 75з, когато се използва методът, посочен в параграф 1, буква а) от настоящия член, регулираният субект може да определи освободените количества гориво, без да използва нива. Компетентните органи докладват на Комисията до 30 юни 2026 г. относно практическото прилагане и равнищата на неопределеност на метода, както е посочено в тази точка.

Подраздел 3

Изчислителни коефициенти

Член 75к

Определяне на изчислителните коефициенти

1.  

Прилагат се член 30, член 31, параграфи 1, 2 и 3, както и членове 32, 33, 34 и 35. За тази цел:

а) 

всяко позоваване на оператор следва да се тълкува като позоваване на регулирания субект;

б) 

всяко позоваване на данни за дейността следва да се тълкува като позоваване на освободените количества гориво;

в) 

всяко позоваване на гориво или материали следва да се тълкува като позоваване на горивата, определени в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО;

г) 

всяко позоваване на приложение II следва да се тълкува като позоваване на приложение IIа.

2.  

Компетентният орган може да изиска от регулирания субект да определи коефициента на превръщане на единиците и емисионния фактор на горивата, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, като използва същите нива, каквито се изискват за стандартните търговски горива, при условие че на национално или регионално равнище всеки от следните параметри показва 95 % доверителен интервал от:

а) 

под 2 % за долната топлина на изгаряне;

б) 

под 2 % за емисионния фактор, когато количествата освободено гориво са изразени като енергийно съдържание.

Преди прилагането на тази дерогация компетентният орган представя за одобрение от Комисията обобщение на метода и източниците на данни, използвани за определяне дали едно от тези условия е изпълнено през последните 3 години, и за да се гарантира, че използваните стойности съответстват на средните стойности, използвани от операторите на съответното национално или регионално равнище. Компетентният орган може да събира или изисква такива доказателства. Най-малко на всеки 3 години той преразглежда използваните стойности и уведомява Комисията, ако има значителни промени, като взема предвид средната стойност на използваните от операторите стойности на съответното национално или регионално равнище.

Комисията може редовно да преразглежда уместността на тази разпоредба и условията, определени в този параграф, в контекста на развитието на пазара на горива и европейските процеси на стандартизация.

Член 75л

Определяне на коефициента за обхват

1.  
Когато освободените количества гориво от дадено пораждащо емисии гориво се използват само за изгаряне в сектори, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, коефициентът за обхват се определя на 1.

Когато освободените количества гориво от дадено пораждащо емисии гориво се използват само за изгаряне в сектори, обхванати от глави II и III от Директива 2003/87/ЕО, с изключение на инсталациите, изключени съгласно член 27а от посочената директива, коефициентът за обхват се определя на нула, при условие че регулираният субект докаже, че е избегнато двойното отчитане, посочено в член 30е, параграф 5 от Директива 2003/87/ЕО.

Регулираният субект определя коефициент за обхват за всеки вид пораждащо емисии гориво, чрез прилагане или на методите, посочени в параграф 2, или на стойност по подразбиране в съответствие с параграф 3, в зависимост от приложимото ниво.

2.  

Регулираният субект определя коефициента за обхват въз основа на един или повече от следните методи в съответствие с изискванията на приложимото ниво, както е посочено в приложение IIa към настоящия регламент:

а) 

методи, основани на физическото разграничаване на видовете пораждащо емисии гориво, включително методи, основани на разграничаване на географския регион или на използването на отделни измервателни уреди;

б) 

методи, основани на химичните свойства на горивата, които позволяват на регулираните субекти да докажат, че съответното гориво може да се използва за изгаряне само в определени сектори поради правни, технически или икономически причини;

в) 

използване на фискален маркер в съответствие с Директива 95/60/ЕО на Съвета ( 12 );

г) 

използване на проверения годишен доклад за емисиите съгласно член 68, параграф 1;

д) 

верига от подлежащи на проследяване договорни споразумения и фактури („система за надзор“), която представлява цялата верига на доставки от регулирания субект до потребителите, включително крайните потребители;

е) 

използване на национални маркери или цветове (багрила) за горивата въз основа на националното законодателство;

ж) 

непреки методи, позволяващи точно разграничаване на видовете крайна употреба на горивата в момента, в който те бъдат освободени за потребление, като например специфични за сектора профили на потребление, типични диапазони на капацитета на потребление на потребителите на горива и равнища на налягане, като например тези на газообразните горива, при условие че използването на този метод е одобрено от компетентния орган. Комисията може да предоставя насоки за приложими непреки методи.

3.  
Когато при спазване на изискваните нива прилагането на методите, изброени в параграф 2, е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, регулираният субект може да използва стойност по подразбиране от 1.
4.  

Чрез дерогация от параграф 3 регулираният субект може да приложи стойност по подразбиране, която е по-ниска от 1, при условие че:

а) 

за целите на докладването на емисиите през годините на докладване 2024—2026 г. регулираният субект докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че използването на стойности по подразбиране, по-ниски от 1, води до по-точно определяне на емисиите, или

б) 

за целите на докладването на емисиите през годините на докладване, започващи от 1 януари 2027 г., регулираният субект докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че използването на стойности по подразбиране, по-ниски от 1, води до по-точно определяне на емисиите и че е изпълнено най-малко едно от следните условия:

i) 

пораждащото емисии гориво е незначително пораждащо емисии гориво;

ii) 

стойността по подразбиране за пораждащото емисии гориво е не по-ниска от 0,95 за използване на горива в сектори, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, и не по-висока от 0,05 за използване на горива в сектори, които не са обхванати от посоченото приложение.

5.  
Когато за дадено пораждащо емисии гориво регулираният субект използва повече от един метод, посочен в параграфи 2, 3 и 4, той определя коефициента за обхват като среднопретеглена стойност на различните коефициенти за обхват, произтичащи от използването на всеки метод. За всеки използван метод регулираният субект подава информация за вида на метода, свързания с него коефициент за обхват, освободеното количество гориво и кода от общия формат за докладване по националните системи за инвентаризация на парниковите газове, одобрен от съответните органи на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (код за общия формат за докладване/CRF код), на наличната степен на подробност.
6.  
Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член и член 75и дадена държава членка може да изиска от регулираните субекти да използват конкретен метод, посочен в параграф 2 от настоящия член, или стойност по подразбиране за определен вид гориво или в определен регион в рамките на нейната територия. Използването на стойности по подразбиране на национално равнище подлежи на одобрение от Комисията.

Когато одобрява стойността по подразбиране в съответствие с първата алинея, Комисията взема предвид подходящото равнище на хармонизация на методиките между държавите членки, баланса между точността, административната ефективност и последиците за потребителите от прехвърлянето на разходите, както и възможния риск от избягване на задълженията по глава IVа от Директива 2003/87/ЕО.

Стойността по подразбиране за пораждащото емисии гориво на национално равнище, използвана съгласно настоящия параграф, не може да е по-ниска от 0,95 за използване на горива в сектори, обхванати от приложение III към Директива 2003/87/ЕО, нито по-висока от 0,05 за използване на горива в сектори, които не са обхванати от посоченото приложение.

7.  
Регулираният субект посочва прилаганите методи или стойности по подразбиране в плана за мониторинг.

Подраздел 4

▼M5

Третиране на биомасата, синтетичните нисковъглеродни горива, RFNBO и RCF

Член 75м

Освобождаване на пораждащи емисии горива, съдържащи биомаса, синтетични нисковъглеродни горива, RFNBO и RCF

1.  

Прилагат се член 38, член 39, параграфи 1, 3 и 4 и член 39а. За тази цел:

▼M4

а) 

всяко позоваване на оператор следва да се тълкува като позоваване на регулирания субект;

б) 

всяко позоваване на данни за дейността следва да се тълкува като позоваване на освободените количества гориво;

в) 

всяко позоваване на пораждащи емисии потоци следва да се тълкува като позоваване на пораждащи емисии горива;

г) 

всяко позоваване на приложение II следва да се тълкува като позоваване на приложение IIа;

д) 

всяко позоваване на член 39, параграф 2 следва да се тълкува като позоваване на параграф 3 от настоящия член.

2.  
Когато се прилага член 38, параграф 5, се вземат предвид дерогациите от праговете в съответствие с член 29, параграф 1, четвърта алинея от Директива (ЕС) 2018/2001, при условие че регулираният субект може да представи съответните доказателства по удовлетворителен за компетентния орган начин. Комисията може да предоставя насоки относно други начини за прилагане на тези дерогации от прагове.
3.  
Ако в зависимост от изискваното ниво регулираният субект трябва да извърши анализи за определяне на ►M5  фракция на въглерода с нулев емисионен фактор ◄ , той прави това въз основа на съответния стандарт и съдържащите се в него аналитични методи, стига използването на този стандарт и аналитичен метод да е одобрено от компетентния орган.

Ако в зависимост от изискваното ниво регулираният субект трябва да извърши анализи за определяне на ►M5  фракция на въглерода с нулев емисионен фактор ◄ , но прилагането на първа алинея е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи, регулираният субект представя алтернативен метод за приблизителна оценка за определяне на фракцията на биомасата за одобрение от компетентния орган.

РАЗДЕЛ 3

Други разпоредби

Член 75н

Регулирани субекти с малки емисии

▼M5

1.  

Компетентният орган може да счете даден регулиран субект за регулиран субект с малки емисии, ако е изпълнено поне едно от следните условия:

а) 

от 2027 г. до 2030 г. проверените средни годишни емисии през 2-те години, предхождащи периода на докладване преди прилагането на коефициента за обхват, без да се включва CO2, произхождащ от горива с нулев емисионен фактор, са били по-малки от 1 000 тона CO2 годишно;

б) 

от 2031 г. средните годишни емисии на регулирания субект, докладвани в проверените доклади за емисиите през периода на търговия, непосредствено предхождащ текущия период на търговия, изчислени преди прилагането на коефициента за обхват и без да се включва CO2, произхождащ от горива с нулев емисионен фактор, са били по-малки от 1 000 тона CO2 годишно;

в) 

когато средните годишни емисии, посочени в буква а), не са налични или вече не са представителни за целите на буква а), но годишните емисии на съответния регулиран субект за следващите 5 години, изчислени преди прилагането на коефициента за обхват и с изключение на CO2, произхождащ от горива с нулев емисионен фактор, ще бъдат, въз основа на консервативен метод за оценка, по-малко от 1 000 тона CO2 екв. годишно.

▼M5

1а.  
Чрез дерогация от параграф 1, преди 2027 г. компетентният орган може да счита регулиран субект за регулиран субект с малки емисии въз основа на емисиите след прилагането на коефициента за обхват, с изключение на CO2, произхождащ от горива с нулев емисионен фактор, когато регулираният субект може да докаже по начин, който отговаря на изискванията на компетентния орган, че приложеният за класификацията коефициент за обхват ще продължи да бъде представителен през следващите години.

▼M4

2.  
От регулирания субект с малки емисии не се изисква да представя придружаващи документи съгласно член 12, параграф 1, трета алинея.
3.  
Чрез дерогация от посоченото в член 75й регулираният субект с малки емисии може да определя количеството освободено гориво, като използва налични и документирани търговски данни и оценка на промените в складовите наличности.
4.  
Чрез дерогация от посоченото в член 75з регулираният субект с малки емисии може да прилага като минимум ниво 1 за целите на определянето на освободените количества гориво и изчислителните коефициенти за всички видове пораждащи емисии горива, освен ако може да се постигне по-висока точност без допълнителни усилия от страна на регулирания субект.
5.  
При определяне на изчислителните коефициенти чрез анализи в съответствие с член 32, регулираният субект с малки емисии може да използва всяка лаборатория, която е технически компетентна, може да предостави технически валидни резултати чрез използване на съответните процедури за анализ и е предоставила доказателства за прилагането на мерки за осигуряване на качеството, както е посочено в член 34, параграф 3.
6.  
Ако емисиите на даден регулиран субект с малки емисии, прилагащ опростен план за мониторинг, надхвърлят посочената в параграф 2 прагова стойност в която и да е календарна година, регулираният субект без излишно забавяне уведомява компетентния орган за това.

Регулираният субект без излишно забавяне представя за одобрение от компетентния орган всяко съществено изменение на плана за мониторинг по смисъла на член 15, параграф 3, буква б).

Компетентният орган обаче разрешава на регулирания субект да продължи да прилага опростен мониторинг, при условие че регулираният субект покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че праговата стойност по параграф 2 не е била вече надхвърляна през петте последни периода на докладване и няма да бъде надхвърлена в бъдещите периоди на докладване.

Член 75о

Управление и контрол на данните

Прилагат се разпоредбите на глава V. В тази връзка всяко позоваване на оператор/а се тълкува като позоваване на регулирания субект.

Член 75п

Годишни доклади за емисиите

1.  
От 2026 г. регулираният субект предава на компетентния орган до 30 април всяка година доклад за емисиите, отнасящ се за годишните емисии през периода на докладване, който трябва да е проверен в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

През 2025 г. регулираният субект предава на компетентния орган до 30 април доклад за емисиите, отнасящ се за годишните емисии през 2024 г. Компетентните органи гарантират, че информацията, предоставена в този доклад, е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

Въпреки това компетентните органи могат да изискват от регулираните субекти да представят годишните доклади за емисиите, посочени в настоящия параграф, преди 30 април, при условие че докладът е представен най-рано 1 месец след крайния срок, посочен в член 68, параграф 1.

2.  
Годишните доклади за емисиите, посочени в параграф 1, съдържат най-малко информацията, посочена в приложение X.

Член 75р

Докладване за подобрения в методиката за мониторинг

1.  
Всеки регулиран субект редовно проверява дали прилаганата методика за мониторинг може да бъде подобрена.

Регулираните субекти представят на компетентния орган за одобрение доклад с информацията по параграфи 2 или 3, когато е уместно, в следните срокове:

а) 

за субект от категория А — до 31 юли на всеки 5 години;

б) 

за субект от категория Б — до 31 юли на всеки 3 години;

в) 

за всеки регулиран субект, който използва коефициента за обхват по подразбиране, посочен в член 75л, параграфи 3 и 4, до 31 юли 2026 г.

Въпреки това компетентният орган може да определи алтернативна дата за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември същата година, и може да одобри, заедно с плана за мониторинг или доклада за подобрения, удължаване на крайния срок, приложим съгласно втора алинея, ако при подаването на план за мониторинг съгласно член 75б, при уведомяването за актуализации съгласно посочения член или при представяне на доклад за подобрения съгласно настоящия член, регулираният субект представи доказателство, удовлетворяващо компетентния орган, че причините за неоправданите разходи или техническата неосъществимост на мерките за подобрение ще продължат да бъдат валидни за по-дълъг период от време. При удължаването се взема предвид броят години, за които регулираният субект представя доказателства. Общият период между отделните доклади за подобрения не надхвърля 4 години за регулиран субект от категория Б или 5 години за регулиран субект от категория A.

2.  
Когато регулираният субект не прилага поне нивата съгласно член 75з, параграф 1, първа алинея, както и съгласно член 75и, параграф 1 спрямо пораждащите големи емисии горива, той представя обосновка защо прилагането на тези нива е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

Когато обаче бъде установено, че постигането на тези нива е станало технически осъществимо и вече не води до неоправдани разходи, регулираният субект уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 75б и представя предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

3.  
Когато регулираният субект прилага коефициент за обхват по подразбиране, както е посочено в член 75л, параграфи 3 и 4, той представя обосновка защо прилагането на друг метод съгласно член 75л, параграф 2 спрямо един или повече видове пораждащо големи емисии гориво или пораждащо незначителни емисии гориво е технически неосъществимо или би довело до неоправдани разходи.

Когато обаче бъдат открити доказателства, че за тези пораждащи емисии горива е станало технически осъществимо и вече не води до неоправдани разходи да се прилага друг метод съгласно член 75л, параграф 2, регулираният субект уведомява компетентния орган за подходящите изменения в плана за мониторинг съгласно член 75б и представя предложения за изпълнение на съответните мерки и график за тях.

4.  
Ако в доклада за проверката в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 са посочени значителни несъответствия или препоръки за подобрения съгласно членове 27, 29 и 30 от посочения регламент за изпълнение, регулираният субект представя за одобрение от компетентния орган доклад в срок до 31 юли от годината, в която докладът от проверката е издаден от проверяващия орган. В този доклад се описва как и кога регулираният субект е поправил или възнамерява да поправи установените от проверяващия орган несъответствия, както и да осъществи препоръчаните подобрения.

Компетентният орган може да определи алтернативен срок за представяне на доклада, но не по-късно от 30 септември на същата година. Когато е приложимо, този доклад може да бъде обединен с доклада по параграф 1 от настоящия член.

Когато препоръчаните подобрения не биха довели до подобряване на методиката за мониторинг, регулираният субект представя обосновка защо това е така. Ако препоръчаните подобрения биха довели до неоправдани разходи, регулираният субект представя доказателства защо разходите са неоправдани.

5.  
Параграф 4 от настоящия член не се прилага, ако регулираният субект вече е разрешил всички несъответствия и препоръки за подобрения и е представил съответните изменения на плана за мониторинг за одобрение от компетентния орган в съответствие с член 75б от настоящия регламент преди датата, определена в съответствие с параграф 4 от настоящия член.

Член 75с

Определяне на емисии от компетентния орган

1.  

Компетентният орган прави консервативна оценка на емисиите на даден регулиран субект, като взема предвид последиците за потребителите от прехвърлянето на разходите, при всяка от следните ситуации:

а) 

ако не е бил подаден проверен годишен доклад за емисиите от регулирания субект до крайния срок, в съответствие с член 75п;

б) 

ако провереният годишен доклад за емисиите по член 75п, не е в съответствие с изискванията на настоящия регламент;

в) 

ако докладът за емисиите на даден регулиран субект не е бил проверен съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067.

2.  
Когато проверяващият орган заяви в доклада от проверката съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 наличието на несъществени неточности, които не са били коригирани от регулирания субект преди издаването на доклада от проверката, компетентният орган оценява тези неточности и, когато е уместно, прави консервативна оценка на емисиите на регулирания субект, като взема предвид последиците за потребителите от прехвърлянето на разходите. Компетентният орган информира регулирания субект дали в годишния доклад за емисиите са необходими корекции, и ако да — какви. Регулираният субект предоставя тази информация на проверяващия орган.
3.  
Държавите членки въвеждат ефективен обмен на информация между компетентните органи, отговарящи за одобряването на плановете за мониторинг и компетентните органи, отговарящи за приемането на годишните доклади за емисиите.

Член 75т

Достъп до информация и закръгляване на данните

Прилагат се член 71 и член 72, параграфи 1 и 2. В тази връзка всяко позоваване на оператори или оператори на въздухоплавателни средства се тълкува като позоваване на регулираните субекти.

Член 75у

Осигуряване на съответствие с други докладвания

За целите на докладването на емисиите от дейностите, изброени в приложение III към Директива 2003/87/ЕО:

а) 

секторите, в които горивата, определени в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, се освобождават за потребление и се изгарят, се обозначават с помощта на CRF кодовете;

б) 

горивата, определени в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, се обозначават, като се използват кодовете по КН в съответствие с националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и 2009/30/ЕО, когато това е приложимо;

в) 

за да се осигури съгласуваност с докладването за данъчни цели съгласно националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и (ЕС) 2020/262, регулираният субект използва, когато е приложимо, регистрационния и идентификационния номер на икономическия оператор съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 ( 13 ), акцизния номер съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 ( 14 ) или националния акцизен регистрационен и идентификационен номер, издаден от съответния орган съгласно националното законодателство за транспониране на Директива 2003/96/ЕО, когато посочва своите данни за контакт в плана за мониторинг и в доклада за емисиите.

Член 75ф

Изисквания към информационните технологии

Прилагат се разпоредбите на глава VII. В тази връзка всяко позоваване на оператор и оператор на въздухоплавателно средство се тълкува като позоваване на регулирания субект.

ГЛАВА VIIб

ХОРИЗОНТАЛНИ РАЗПОРЕДБИ, СВЪРЗАНИ С МОНИТОРИНГА НА ЕМИСИИТЕ ОТ РЕГУЛИРАННИТЕ СУБЕКТИ

Член 75х

Избягване на двойното отчитане чрез мониторинг и докладване

1.  
Държавите членки улесняват ефективния обмен на информация, благодарение на който регулираните субекти имат възможност да определят крайната употреба на пораждащите емисии горива, освободени за потребление.
2.  
Заедно с проверения доклад за емисиите съгласно член 68, параграф 1 всеки оператор представя информация в съответствие с приложение Xa. Държавите членки могат да изискат от операторите да предоставят съответната информация, посочена в приложение Xa, на съответния регулиран субект преди 31 март на годината на докладване.
3.  
Заедно с проверения доклад за емисиите съгласно член 75п, параграф 1 всеки регулиран субект представя информация за потребителите на горива, които е освободил за потребление, съгласно посоченото в приложение Хб.
4.  
Всеки регулиран субект, който освобождава гориво за изгаряне в секторите, обхванати от глава III от Директива 2003/87/ЕО, определя своите емисии в доклада, посочен в член 75п, параграф 1 от настоящия регламент, като използва информацията от докладите на оператора, представени в съответствие с приложение Xa към настоящия регламент, и като приспада съответните количества горива, посочени в тези доклади. Количествата горива, които са придобити, но не са използвани през същата година, могат да бъдат приспаднати само ако в проверения доклад за емисиите на оператора за годината, следваща годината на докладване, се потвърждава, че те са били използвани за дейностите, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО. В противен случай разликата се отразява в проверените доклади за емисиите на регулирания субект за съответната година.
5.  
Когато количествата използвани горива се приспадат през годината, следваща годината на докладване, приспадането се установява под формата на намаления на абсолютните емисии, получени чрез умножаване на количествата горива, използвани от оператора, по съответния емисионен фактор в плана за мониторинг на регулирания субект.
6.  
Когато регулираният субект не може да установи, че горивата, освободени за потребление, се използват за изгаряне в сектори, попадащи в обхвата на глава III от Директива 2003/87/ЕО, параграфи 4 и 5 не се прилагат.
7.  
Държавите членки могат да изискват разпоредбите на настоящия член, които се отнасят до операторите, да се прилагат и от операторите на въздухоплавателни средства.

Член 75ц

Предотвратяване на измами и задължение за оказване на съдействие

1.  
За да осигурят точен мониторинг и докладване на емисиите, попадащи в обхвата на глава IVа от Директива 2003/87/ЕО, държавите членки установяват мерки срещу измамите и определят санкциите, които се налагат в случай на измама, които са съизмерими с целта им и имат достатъчно възпиращ ефект.
2.  
В допълнение към задълженията, установени съгласно член 10, компетентните органи, както е определено в член 18 от Директива 2003/87/ЕО, си сътрудничат и обменят информация с компетентните органи, натоварени с надзора съгласно националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и (ЕС) 2020/262, когато е приложимо, за целите на настоящия регламент, включително за установяване на нарушения и налагане на санкциите, посочени в параграф 1, или на други корекционни мерки в съответствие с член 16 от Директива 2003/87/ЕО.

▼B

ГЛАВА VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 76

Изменения на Регламент (ЕС) № 601/2012

Регламент (ЕС) № 601/2012 се изменя, както следва:

1) 

В член 12, параграф 1, трета алинея буква а) се заменя със следното:

„а) за инсталации — данни за всеки голям и малък пораждащ емисии поток, показващи съответствие с праговете на неопределеност за данните за дейността и изчислителните коефициенти, където е приложимо, за използваните нива, определени в приложения II и IV, и за всеки източник на емисии — показващи съответствие с праговете на неопределеност за прилаганите нива, определени в приложение VIII, според случая;“

2) 

В член 15, параграф 4 буква а) се заменя със следното:

„а) 

по отношение на плана за мониторинг за емисиите:

i) 

промяна в стойностите на емисионните фактори, заложени в плана за мониторинг;

ii) 

промяна на използваните изчислителни методи, посочени в приложение III, или преминаване от изчислителен метод към метод за приблизителна оценка съгласно член 55, параграф 2 или обратно;

iii) 

въвеждане на нови пораждащи емисии потоци;

iv) 

промени в статута на оператора на въздухоплавателно средство като оператор с малки емисии по смисъла на член 55, параграф 1 или в някой от праговете, предвидени в член 28а, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО;“

3) 

Член 49 се заменя със следното:

„Член 49

Пренос на CO2

1.  

Операторът приспада от емисиите на инсталацията всяко количество CO2, произхождащо от изкопаем въглерод при дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, което не се отделя като емисии от инсталацията, но:

а) 

се подава извън инсталацията към някой от следните обекти:

i) 

инсталация за улавяне с цел транспортиране и дългосрочно съхранение в геоложки обекти, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО;

ii) 

преносна мрежа с цел транспортиране и дългосрочно съхранение в геоложки обекти, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО;

iii) 

място за съхранение, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, с цел дългосрочно съхранение в геоложки обекти;

б) 

се подава извън инсталацията и се използва в производството на утаен калциев карбонат, в който използваният CO2 е химически свързан.

2.  
В своя годишен доклад за емисиите операторът на подаващата инсталация вписва идентификационния код на приемащата инсталация, признат в съответствие с актовете, приети съгласно член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, ако приемащата инсталация попада в обхвата на посочената директива. Във всички други случаи операторът на подаващата инсталация вписва името, адреса и данните за връзка на лицето за контакт за приемащата инсталация.

Посоченото в първата алинея се отнася също и за приемащата инсталация, като в съответния доклад се посочва идентификационният код на подаващата инсталация.

3.  
За определяне на количеството CO2, подадено от една инсталация на друга, операторът прилага измервателна методика, включително в съответствие с посоченото в членове 43, 44 и 45. Като източник на емисии в този случай се разбира точката на измерване, а като емисии се разбира количеството подаден CO2.

За целите на параграф 1, буква б) операторът прилага изчислителна методика.

4.  
За определяне на количеството CO2, подадено от една инсталация към друга, операторът прилага най-високото ниво, както е определено в раздел 1 от приложение VIII.

Операторът може обаче да прилага следващото по-ниско ниво, ако докаже че прилагането на най-високото ниво, определено в раздел 1 от приложение VIII, е технически неосъществимо или води до неоправдани разходи.

За определяне на количеството CO2, химически свързано в утаен калциев карбонат, операторът използва източници на данни, представляващи най-голямата постижима точност.

5.  
Операторите могат да определят количествата подаден извън дадена инсталация CO2 както при подаващата, така и при приемащата инсталация. В такива случаи се прилага член 48, параграф 3.“
4) 

Член 52 се изменя, както следва:

а) 

параграф 5 се заличава;

б) 

параграф 6 се заменя със следното:

„6.  
Ако количеството на зареденото гориво или количеството на горивото, което остава в резервоарите, се определя в обемни единици, изразени в литри, операторът на въздухоплавателно средство преизчислява това количество от обем в маса, като използва стойностите на плътността. Операторът на въздухоплавателно средство използва плътността на горивото (която може да бъде действителната или стандартната стойност от 0,8 kg на литър), която се използва по оперативни съображения и съображения за сигурност.

Процедурата за обосновка на използването на действителната или стандартната плътност се описва в доклада от мониторинга заедно с препратка към съответната документация на оператора на въздухоплавателно средство.“

в) 

параграф 7 се заменя със следното:

„7.  
За целите на изчислението по параграф 1, операторът на въздухоплавателно средство използва възприетите стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 2 в приложение III. По отношение на горивата, които не са включени в тази таблица, операторът на въздухоплавателно средство определя емисионния фактор в съответствие с посоченото в член 32. За такива горива долната топлина на изгаряне се определя и докладва в записка за допълнителни данни.“
5) 

В член 54, параграф 2 първа алинея се заменя със следното:

„2.  
Чрез дерогация от посоченото в член 52, операторите с малки емисии могат да оценяват разхода на гориво като използват инструменти, въведени от Евроконтрол или друга подобна организация, които могат да обработват цялата свързана с въздушното движение информация и не допускат подценяване на емисиите.“
6) 

Член 55 се изменя, както следва:

а) 

параграф 1 се заменя със следното:

„1.  
Операторът на въздухоплавателно средство взема предвид източниците на неопределеност и свързаните с тях степени на неопределеност при избора на методика за мониторинг в съответствие с член 52, параграф 2.“
б) 

параграфи 2, 3 и 4 се заличават

7) 

В член 59 параграф 1 се заменя със следното:

„За целите на член 58, параграф 3, буква а) операторът гарантира, че цялата съответна измервателна апаратура редовно се калибрира, настройва и проверява, включително преди употреба, и че се проверява в съответствие с измервателни стандарти, проследими до международни измервателни стандарти, ако съществуват такива, в съответствие с изискванията по настоящия регламент и пропорционално на установените рискове.

Когато компоненти на измервателните системи не могат да бъдат калибрирани, операторът ги посочва в плана за мониторинг и предлага алтернативни контролни дейности.

Когато се констатира, че апаратурата не отговаря на изискваните за нея работни показатели, операторът незабавно предприема необходимото корекционно действие.“

8) 

В член 65, параграф 2 се добавя трета алинея:

„Ако броят на полетите с пропуски в данните, посочен в първите две алинеи, надхвърля 5 % от докладваните полети за дадена година, операторът уведомява компетентния орган за това без излишно забавяне и предприема корективни действия за подобряване на методиката за мониторинг.“

9) 

В приложение I раздел 2 се изменя, както следва:

а) 

в точка 2, буква б) подточка ii) се заменя със следното:

„ii) процедурите за измерване на количеството заредено гориво и горивото, съдържащо се в резервоарите, описание на съответните измервателни уреди и на процедурите за записване, извличане, предаване и съхранение на информацията за измерванията, според случая;“

б) 

в точка 2, буква б) подточка iii) се заменя със следното:

„iii) избрания метод за определяне на плътността, където е приложимо;“

в) 

в точка 2, буква б) подточка iv) се заменя със следното:

„iv) обосновка на избраната методика за мониторинг, за да се гарантират най-ниските нива на неопределеност съгласно член 55, параграф 1;“

г) 

точка 2 буква г) се заличава;

д) 

в точка 2 буква е) се заменя със следното:

„е) описание на процедурите и системите за установяване, оценка и работа по запълването на пропуски в данните съгласно член 65, параграф 2.“

10) 

В приложение III раздел 2 се заличава.

11) 

Приложение IV се изменя, както следва:

а) 

в раздел 10, подраздел Б, четвъртият параграф се заличава;

б) 

в раздел 14, подраздел Б, третият параграф се заличава.

12) 

Приложение IX се изменя, както следва:

а) 

в раздел 1 точка 2 се заменя със следното:

„Документите, обосноваващи избора на методика за мониторинг и документите, обосноваващи временните или постоянни изменения в методиките за мониторинг и, където е приложимо, нивата, одобрени от компетентния орган;“

б) 

в раздел 3 точка 5 се заменя със следното:

„5) Документация за методиката, използвана при пропуски в данните, където е приложимо, броят на полетите, при които са възникнали пропуски в данните, използваните данни за запълване на пропуските, ако са възникнали, а когато броят на полетите с пропуски в данните е надвишавал 5 % от полетите — причините за пропуските в данните и документиране на предприетите корективни действия.“

13) 

В приложение X раздел 2 се изменя, както следва:

а) 

точка 7) се заменя със следното:

„7) Общия брой полети по двойки държави, обхванати от доклада;“

б) 

след точка 7 се добавя следната точка:

„7а) масата на горивото (в тонове) по типове горива и по двойки държави;“

в) 

в точка 10 буква а) се заменя със следното:

„а) броят на полетите, изразен като процент от годишните полети, при които са възникнали пропуски в данните, и съответните обстоятелства и причини за пропуските в данните;“

г) 

в точка 11 буква а) се заменя със следното:

„а) броят на полетите, изразен като процент от годишните полети (закръглен до най-близките 0,1 %), при които са възникнали пропуски в данните, и съответните обстоятелства и причини за пропуските в данните;“

Член 77

Отмяна на Регламент (ЕС) № 601/2012

1.  
Регламент (ЕС) № 601/2012 се отменя, считано от 1 януари 2021 г.

Позоваванията на отменения регламент се смятат за позовавания на настоящия регламент и се четат съобразно таблицата на съответствието в приложение XI.

2.  
Разпоредбите на Регламент (ЕС) № 601/2012 продължават да се прилагат по отношение на мониторинга, докладването и проверката на емисиите и, където е приложимо, на данните за дейностите преди 1 януари 2021 г.

Член 78

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2021 г.

Член 76 обаче се прилага от 1 януари 2019 г. или от датата на влизане в сила на настоящия регламент, като се взема предвид по-късната дата.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.




ПРИЛОЖЕНИЕ I

Минимално съдържание на плана за мониторинг (Член 12, параграф 1)

1.   МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНА ЗА МОНИТОРИНГ ЗА ИНСТАЛАЦИИ

Планът за мониторинг за инсталация съдържа поне следната информация:

(1) 

Обща информация за инсталацията:

а) 

описание на инсталацията и на подлежащите на мониторинг дейности в нея, включително със списък на подлежащите на мониторинг източници на емисии и пораждащи емисии потоци за всяка провеждана в инсталацията дейност, отговарящо на следните критерии:

i) 

описанието трябва да е достатъчно подробно, за да показва че не съществуват нито пропуски в данните, нито двойно отчитане на емисии;

ii) 

ако компетентният орган го изисква или ако това би улеснило описването на инсталацията или означаването на източниците на емисии, пораждащите емисии потоци, измервателните уреди и всякакви други части на инсталацията, имащи отношение към методиката за мониторинг, включително дейностите по движението на данните и контролните дейности, трябва да се добави и опростена схема на източниците на емисии, пораждащите емисии потоци, точките за вземане на проби и измервателната апаратура;

б) 

описание на процедурата за управление на възлагането на отговорности за мониторинг и докладване по отношение на инсталацията, както и за управление на уменията на отговорния персонал;

в) 

описание на процедурата за периодично оценяване на целесъобразността на плана за мониторинг, включващо най-малко:

i) 

описание на писмените процедури за дейностите по движението на данните по член 58, включително схема, ако е уместно за изясняване на процедурите;

ii) 

описание на писмените процедури за контролните дейности по член 59;

iii) 

ако е приложимо, информация за съответните връзки с дейностите, предприети по Схемата на Общността за екологично управление и одитиране (EMAS), въведена съгласно Регламент (ЕО) № 1221/2009 на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ), за системи, обхванати от хармонизирания стандарт ►M4  ISO 14001:2015 ◄ , както и за други системи за екологично управление, включително информация относно процедурите и контролните дейности, свързани с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове;

ж) 

пореден номер на версията на плана за мониторинг и датата, от която тя се прилага;

з) 

категорията на инсталацията;

(2) 

Подробно описание на изчислителната методика, където се използва такава, съдържащо както следва:

а) 

подробно описание на прилаганата изчислителна методика, включително списък на входните данни и използваните формули, списък на прилаганите нива за данните за дейността и всички съответни изчислителни коефициенти за всеки от пораждащите емисии потоци, които подлежат на мониторинг;

б) 

когато е приложимо и когато операторът на инсталация възнамерява да използва опростяване по отношение на малките и незначителните пораждащи емисии потоци — категоризация на пораждащите емисии потоци като големи, малки и незначителни потоци;

в) 

описание на използваните измервателни системи и на техния обхват на измерване, посочената неопределеност и точното разположение на измервателните уреди, които ще бъдат използвани за всеки пораждащ емисии поток, подлежащ на мониторинг;

г) 

когато е приложимо, описание на възприетите стойности на изчислителни коефициенти, като се посочи източникът за съответната стойност, или съответният източник, от който периодически се взема възприетата стойност, за всеки един от пораждащите емисии потоци;

д) 

когато е приложимо, списък на методите за анализ, използвани за определянето на всички съответни изчислителни коефициенти за всеки от пораждащите емисии потоци, както и описание на писмените процедури за тези анализи;

е) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за изготвянето на план за вземане на проби от горивата и материалите за анализ, както и на процедурата, използвана за преглед на целесъобразността на плана за вземане на проби;

ж) 

когато е приложимо, списък на лабораториите, ангажирани за провеждане на съответните процедури за лабораторен анализ, а когато лабораторията не е акредитирана в съответствие с член 34, параграф 1 — описание на процедурата, използвана за демонстриране на спазването на еквивалентни изисквания в съответствие с член 34, параграфи 2 и 3;

(3) 

Когато се прилага непряка методика за мониторинг в съответствие с член 22 — подробно описание на тази методика, прилагана върху всички пораждащи емисии потоци или източници на емисии, за които не се прилага методика на основата на нива, а също и описание на използваната писмена процедура за съответния анализ на неопределеността, който следва да се изготви;

(4) 

Подробно описание на измервателните методики, ако се използват, включително следното:

а) 

описание на метода на измерване, включително описания на всички писмени процедури, свързани с измерването, както и следното:

i) 

всички изчислителни формули, използвани за обобщаване на данните, както и за определяне на годишните емисии на всеки източник на емисии,

ii) 

метода, с който се определя дали могат да се изчислят валидни часови или по-кратки референтни периоди за всеки параметър, както и за заместване на липсващите данни съгласно член 45;

б) 

списък на всички съответни пунктове на отделяне на емисии при нормална работа, както и през рестриктивните и преходни фази, включително периодите на аварии или на пускане в експлоатация, както и технологична диаграма на процеса — ако такава се изисква от компетентния орган;

в) 

ако дебитът на димните газове се определя чрез изчисление — описание на писмената процедура за това изчисление за всеки източник на емисии, подложен на мониторинг с измервателна методика;

г) 

списък на всички съответни съоръжения, като се посочат честотата на измерванията, работният обхват и неопределеността;

д) 

списък на използваните стандарти и на всички евентуални отклонения от тези стандарти;

е) 

описание на писмената процедура за провеждане на проверочните изчисления съгласно член 46, когато е приложимо;

ж) 

описание на метода за определяне на количеството на произхождащия от ►M5  горива с нулев емисионен фактор ◄ CO2 и на неговото изваждане от измерените емисии на CO2, както и на съответната писмена процедура за тази цел, когато е приложимо.

з) 

когато е приложимо и когато операторът на инсталация възнамерява да използва опростяване по отношение на малките и незначителните източници на емисии — категоризация на източниците на емисии като големи, малки и незначителни;

(5) 

В допълнение към посоченото в точка 4 — подробно описание на методиката за мониторинг, използвана за мониторинг на емисии на N2O, където е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително с описания на следното:

а) 

метода и параметрите, използвани за определяне на количеството материали, употребявани в производствения процес, както и на максималното количество материали, употребявани при пълно натоварване;

б) 

метода и параметрите, използвани за определяне на количеството произведен продукт за час, изразено съответно като количество азотна киселина (100 %), адипинова киселина (100 %), капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина за час;

в) 

метода и параметрите, използвани за определяне на концентрацията на N2O в димните газове от всеки източник на емисии, обхвата и неопределеността на меренето, както и подробни данни за евентуални алтернативни методи, които се прилагат в случай че концентрациите надвишат измервания обхват, и обстоятелствата, при които това може да се случи;

г) 

изчислителния метод, използван за определяне на емисиите на N2O от периодични източници, неразполагащи със система за намаление на емисиите, съответно при производството на азотна киселина, адипинова киселина, капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина;

д) 

как и до каква степен инсталацията функционира с променливи натоварвания, и начина, по който се извършва оперативното управление;

е) 

метода и всички изчислителни формули, използвани за определяне на годишните емисии на N2O и съответните стойности на CO2 екв. за всеки източник на емисии;

ж) 

информация за условията при технологичния процес, които се отклоняват от нормалните работни условия, потенциалната честота и времетраенето на тези отклонения, както и количеството на емисиите на N2O по време на тези отклонения (например при повреда в системата за намаляване на емисиите).

(6) 

Подробно описание на методиката за мониторинг, използвана за мониторинг на емисиите на перфлуоровъглероди от производството на първичен алуминий, където е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително следното:

а) 

когато е приложимо, датите на измерванията за определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори SEFCF4 или OVC, и FC2F6, както и график за бъдещите повторения на това определяне;

б) 

когато е приложимо, протокола, описващ процедурата, използвана за определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6, който показва също така, че измерванията са направени и ще бъдат правени в достатъчно продължителен период, така че измерените стойности да достигнат сходимост, и този период е не по-кратък от 72 часа;

в) 

когато е приложимо, методиката за определяне на ефективността на улавяне на неорганизираните емисии от инсталации за производство на първичен алуминий;

г) 

описание на вида на електролизната клетка и на вида на анода.

(7) 

Подробно описание на методиката за мониторинг, използвана при извършване на пренос на присъщ CO2 като част от пораждащ емисии поток съгласно член 48, пренос на CO2 съгласно член 49, или пренос на N2O съгласно член 50, когато е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително следното:

а) 

когато е приложимо, местоположението на апаратурата за измерване на температура и налягане в ►M5  инфраструктура за транспортиране на CO2  ◄ ;

б) 

когато е приложимо, процедури за предотвратяване, откриване и количествено определяне на случаи на изтичане от ►M5  инфраструктура за транспортиране на CO2  ◄ ;

в) 

при ►M5  инфраструктура за транспортиране на CO2  ◄ — процедури, ефективно гарантиращи, че преносът на CO2 се извършва само към инсталации с валидно разрешително за емисии на парникови газове, или при които количеството на емисиите на CO2 реално се следи и отчита в съответствие с член 49;

г) 

идентификация на приемащите и подаващите инсталации в съответствие с идентификационните кодове на инсталациите, определени в ►M4  Регламент (ЕС) 2019/1122 ( 16 ) ◄ ;

д) 

описание на системите за непрекъснато измерване, използвани в точките на подаване на CO2 или N2O между инсталациите, осъществяващи пренос на CO2 или N2O или метода на определяне съгласно член 48, 49 или 50;

▼M5

е) 

когато е приложимо, описание на метода за консервативна приблизителна оценка, използван за определяне на фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор и фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор в присъщия или пренесения CO2 съгласно член 48, 49 или 49а;

▼B

ж) 

когато е приложимо, методики за количествено определяне на емисиите на CO2 във водния стълб от възможни изтичания, както и прилаганите и по възможност адаптирани методики за количествено определяне на действителни емисии или изпускане на CO2 във водния стълб от изтичания, както е определено в раздел 23 от приложение IV;

▼M5

(8) 

подробно описание на методиката за мониторинг, когато CO2 е химически свързан в съответствие с член 49а, където е уместно под формата на описание на прилаганите писмени процедури, включително следното:

а) 

процедурите за определяне дали даден продукт, в който CO2 е трайно химически свързан в съответствие с член 49а, параграф 1 от настоящия регламент, отговаря на изискванията, посочени в Делегирания регламент съгласно член 12, параграф 3б от Директива 2003/87/ЕО, и видовете употреба на тези продукти;

б) 

описание на изчислителната методика за определяне на количествата CO2, трайно химически свързани в съответствие с член 49а, параграф 2.

▼M5

(9) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за оценка дали пораждащите емисии потоци с нулев емисионен фактор са в съответствие с член 38, параграф 5 или член 39а, параграф 3, или член 39а, параграф 4;

(9а) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за определяне на количествата биогаз с нулев емисионен фактор въз основа на документацията за купуване съгласно член 39, параграф 4 или количествата RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор съгласно член 39а, параграф 5;

▼M4

(10) 

Когато е приложимо, до 31 декември 2026 г., описание на процедурата, използвана за представяне на информация, както е описано в член 75х, параграф 2.

▼B

2.    ►M4  МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА МОНИТОРИНГ ЗА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО ◄

1. 

Планът за мониторинг на всички оператори на въздухоплавателни средства съдържа следната информация:

а) 

идентификация на оператора на въздухоплавателно средство, позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, данни за оператора на въздухоплавателно средство и за негово отговорно лице, адрес за връзка, администриращата държава членка и администриращия компетентен орган;

б) 

първоначален списък на моделите въздухоплавателни средства в неговия флот, експлоатирани към момента на подаване на плана за мониторинг, и брой на въздухоплавателните средства от всеки модел, както и ориентировъчен списък на допълнителните модели въздухоплавателни средства, които се очаква да бъдат използвани, включително, ако има такива данни — прогнозна оценка за бъдещия брой въздухоплавателни средства от тези модели, както и за пораждащите емисии потоци (видовете горива), свързани с всеки модел;

▼M5

в) 

описание на процедурите, системите и отговорностите, използвани за актуализиране на пълнотата на списъка на източниците на емисии през годината на мониторинг, с цел осигуряване на пълнотата на мониторинга и докладването на емисиите и на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването на собствените и на взетите на лизинг въздухоплавателни средства;

▼B

г) 

описание на процедурите, използвани за мониторинг на пълнотата на списъка на полетите, изпълнявани под съответния уникален код между всяка двойка летища, както и на процедурите, използвани за определяне дали полетите попадат в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО, с цел осигуряване на пълнота на отчитаните полети и избягване на двойно отчитане;

д) 

описание на процедурата за управление и възлагането на отговорности за мониторинга и докладването, както и за управление на уменията на отговорния персонал;

е) 

описание на процедурата за периодично оценяване на целесъобразността на плана за мониторинг, включително евентуални мерки за подобряване на прилаганата методика за мониторинг и съответните процедури;

ж) 

описание на писмените процедури за дейностите по движението на данните, изисквано съгласно член 58, включително схема, ако това е уместно за изясняване на процедурите;

з) 

описание на писмените процедури за контролните дейности по член 59;

и) 

ако е приложимо, информация за съответните връзки с дейностите, предприемани в рамките на Схемата на Общността за екологично управление и одитиране (EMAS), както и на системи съгласно хармонизирания стандарт ►M4  ISO 14001:2015 ◄ и други системи за екологично управление, включително информация за процедурите и контролните дейности, свързани с мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове;

й) 

пореден номер на версията на плана за мониторинг и датата, от която тя се прилага;

▼M5

к) 

потвърждение дали операторът на въздухоплавателно средство възнамерява да използва някой от инструментите, посочени в член 55, параграф 2 от настоящия регламент, и дали операторът на въздухоплавателно средство възнамерява да използва опростяване по смисъла на член 28а, параграф 4 от Директива 2003/87/ЕО;

л) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за оценка дали биогоривото, RFNBO, RCF или синтетичното нисковъглеродно гориво с нулев емисионен фактор съответства на член 54в от настоящия регламент;

м) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за определяне на количествата алтернативни авиационни горива в съответствие с член 53, параграф 1 и за гарантиране, че докладваните чисти горива отговарят на условията, посочени в член 53а от настоящия регламент;

▼M4

н) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за оценка дали допустимото авиационно гориво съответства на член 54а, параграф 2;

▼M5

о) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за определяне на количествата допустими авиационни горива в съответствие с член 54а, параграф 3 и за гарантиране, че докладваните горива отговарят на условията, посочени в член 54а, параграф 4 и член 54а, параграф 5 от настоящия регламент;

▼M5

п) 

потвърждение дали операторът на въздухоплавателно средство обслужва полети съгласно член 56а, параграф 1;

р) 

потвърждение дали операторът на въздухоплавателно средство възнамерява да използва само NEATS, за да определя несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, или възнамерява да използва собствени ИТ инструменти или такива на трети страни, описани в член 56а, параграф 7, за всички или за част от подлежащите на мониторинг данни;

▼M5

2. 

За целите на мониторинга на емисиите планът за мониторинг съдържа следната информация за операторите на въздухоплавателни средства, които не са оператори с малки емисии съгласно член 55, параграф 1 или не възнамеряват да използват инструмент за определянето на малки емисии съгласно член 55, параграф 2:

▼B

а) 

описание на писмената процедура за определяне на методиката за мониторинг за допълнителните модели въздухоплавателни средства, които съответният оператор възнамерява да използва;

б) 

описание на писмените процедури във връзка с метода за мониторинг на потреблението на гориво на всяко въздухоплавателно средство, включително:

i) 

избраната методика (метод А или метод Б) за изчисляване на разхода на гориво; ако не се използва един и същ метод за всички типове въздухоплавателни средства — обосновка на тази методика, както и списък, в който се посочва кой метод при какви обстоятелства се прилага;

ii) 

процедурите за измерване на количеството заредено гориво и горивото, съдържащо се в резервоарите, описание на съответните измервателни уреди и на процедурите за записване, извличане, предаване и съхранение на информацията за измерванията, според случая;

iii) 

метода за определяне на плътността, ако е приложимо;

iv) 

обосновка на избраната методика за мониторинг, за да се гарантират най-ниските нива на неопределеност съгласно член 56, параграф 1;

в) 

списък на отклоненията от общата методика за мониторинг по буква б), прилагани на определени летища, където поради специални обстоятелства не е възможно за оператора на въздухоплавателнo средствo да предостави всички изисквани данни в съответствие с изискваната методика за мониторинг;

г) 

емисионните фактори, използвани за всеки вид гориво или, в случаите на използване на алтернативни горива — методиките за определяне на емисионните фактори, включително методиката за вземане на проби, методите за анализ, описание на използваните лаборатории и техните акредитации и/или техните процедури за осигуряване на качество;

д) 

описание на процедурите и системите за установяване, оценка и попълване на пропуски в данните съгласно член 66, параграф 2.

▼M4 —————

▼M5

3. 

За целите на мониторинга на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването планът за мониторинг по целесъобразност съдържа следната информация за операторите на въздухоплавателни средства, които не използват само NEATS за определяне на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването:

а) 

описание на модула за изгаряне на гориво и модула за приблизителна оценка на емисиите, модела за изчисляване на CO2 екв. и свързаните с това ИТ инструменти, които операторите на въздухоплавателни средства възнамеряват да използват;

б) 

описание и схема на процеса на мониторинг на данните, свързани с модела за изчисляване на CO2 екв., както е описан в раздел 4 от приложение IIIa към настоящия регламент;

в) 

описание на писмената процедура, с която се гарантира, че се използват подходящи данни, които се въвеждат в моделите за изчисляване на CO2 екв. в съответствие с приложение IIIa към настоящия регламент, и че се вземат предвид въздействията върху климата на всички несвързани с CO2 агенти при всеки полет;

г) 

описание на писмената процедура, с която се идентифицират и оценяват пропуски в данните и се прилагат възприетите стойности, посочени в приложение IIIa, раздел 5 и приложение IIIб към настоящия регламент, с цел отстраняване на пропуските в данните.

▼M4 —————

▼M4

4.   МИНИМАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНОВЕТЕ ЗА МОНИТОРИНГ ЗА РЕГУЛИРАНИТЕ СУБЕКТИ

Планът за мониторинг за регулираните субекти съдържа поне следната информация:

1) 

обща информация за регулирания субект:

а) 

идентификацията на регулирания субект, данни за контакт, включително адрес и, когато е приложимо, регистрационния и идентификационния номер на икономическия оператор съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013, акцизния номер съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 или националния акцизен регистрационен и идентификационен номер, издаден от съответния орган съгласно националното законодателство за транспониране на Директива 2003/96/ЕО, използван за докладване за данъчни цели съгласно националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и (ЕС) 2020/262;

б) 

описание на регулирания субект, съдържащо списък на пораждащите емисии горива, върху които следва да се извършва мониторинг, средствата, чрез които пораждащите емисии горива се освобождават за потребление, крайните употреби на пораждащите емисии горива, освободени за потребление, включително CRF код, на наличното равнище на обобщаване и в съответствие със следните критерии:

i) 

описанието следва да е достатъчно подробно, за да показва че не съществуват нито пропуски в данните, нито двойно отчитане на емисии;

ii) 

проста диаграма на информацията, посочена в буква б), първа алинея, с която се описват регулираният субект, пораждащите емисии горива, средствата, чрез които горивата се освобождават за потребление, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, измервателните уреди и всякакви други части на регулирания субект, имащи отношение към методиката за мониторинг, включително дейностите по движението на данните и контролните дейности;

iii) 

когато регулираните субекти и обхванатите пораждащи емисии горива съответстват на субекти със задължения за докладване, както и на горива, подлежащи на докладване, съгласно националното законодателство за транспониране на Директива 2003/96/ЕО или Директива 2009/30/ЕО, проста диаграма на методите за измерване, използвани за целите на тези актове;

iv) 

когато е приложимо, описание на всички отклонения от началото и края на годината на мониторинг в съответствие с член 75й, параграф 2;

в) 

описание на процедурата за управление на възлагането на отговорности за мониторинг и докладване по отношение на регулирания субект, както и за управление на уменията на отговорния персонал;

г) 

описание на процедурата за периодично оценяване на целесъобразността на плана за мониторинг, включващо най-малко:

i) 

проверка на списъка на пораждащите емисии горива с осигуряване на пълнота, както и включване в плана за мониторинг на всички съответни промени в характера и функционирането на регулирания субект;

ii) 

оценка на съответствието с праговете на неопределеност на освободените количества гориво и на други параметри, когато това е приложимо, за прилаганите нива за всеки вид пораждащо емисии гориво;

iii) 

оценка на възможните мерки за подобряване на прилаганата методика за мониторинг, по-специално на метода за определяне на коефициента за обхват;

д) 

описание на писмените процедури за дейностите по движението на данните по член 58, включително схема за изясняване на процедурите, ако е уместно;

е) 

описание на писмените процедури за контролните дейности по член 59;

ж) 

когато е приложимо, информация за съответните връзки между дейността на регулирания субект, посочена в приложение III към Директива 2003/87/ЕО, и докладването за данъчни цели съгласно националното законодателство за транспониране на директиви 2003/96/ЕО и (ЕС) 2020/262;

з) 

пореден номер на версията на плана за мониторинг и датата, от която тя се прилага;

и) 

категорията на регулирания субект;

2) 

подробно описание на изчислителните методики, съдържащо както следва:

а) 

за всеки вид пораждащо емисии гориво, подлежащо на мониторинг, подробно описание на прилаганата изчислителна методика, включително списък на входните данни и използваните формули, методите за определяне на коефициента за обхват, списък на прилаганите нива за освободените количества гориво, всички съответни изчислителни коефициенти, коефициента за обхват и, на известното равнище на обобщаване, CRF кодовете на крайната употреба на пораждащото емисии гориво, освободено за потребление;

б) 

когато регулираният субект възнамерява да се възползва от опростяване по отношение на пораждащи незначителни емисии горива, категоризация на горивата като пораждащи големи емисии или като пораждащи незначителни емисии;

в) 

описание на използваните измервателни системи и на техния обхват на измерване, неопределеността и разположението на измервателните уреди, които ще бъдат използвани за всеки вид пораждащо емисии гориво, подлежащо на мониторинг;

г) 

когато е приложимо, описание на възприетите стойности на изчислителните коефициенти, като се посочи източникът за съответната стойност, или съответният източник, от който периодически се взема възприетата стойност, за всеки един вид от пораждащите емисии горива;

д) 

когато е приложимо, списък на методите за анализ, използвани за определянето на всички съответни изчислителни коефициенти за всеки вид от пораждащите емисии горива, както и описание на писмените процедури за тези анализи;

е) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за изготвянето на план за вземане на проби от горивата за анализ, както и на процедурата, използвана за преглед на целесъобразността на плана за вземане на проби;

ж) 

когато е приложимо, списък на лабораториите, ангажирани за провеждане на съответните процедури за лабораторен анализ, а когато лабораторията не е акредитирана в съответствие с член 34, параграф 1 — описание на процедурата, използвана за демонстриране на спазването на еквивалентни изисквания в съответствие с член 34, параграфи 2 и 3;

▼M5

3) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за оценка дали пораждащите емисии горива с нулев емисионен фактор са в съответствие с член 38, параграф 5 или член 39а, параграф 3, или член 39а, параграф 4 и, когато е приложимо, с член 75м, параграф 2 от настоящия регламент;

▼M4

4) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за определяне на количествата биогаз въз основа на документацията за купуване съгласно член 39, параграф 4;

5) 

когато е приложимо, описание на процедурата, използвана за представяне на информация съгласно член 75х, параграф 3, и за получаване на информация съгласно член 75х, параграф 2.

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ II

Определения на нивата за изчислителните методики за инсталации (член 12, параграф 1)

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ДАННИТЕ ЗА ДЕЙНОСТТА

Посочените в таблица 1 прагове на неопределеността се отнасят за нивата за данни за дейността съгласно посоченото в член 28, параграф 1, буква а) и член 29, параграф 2, първа алинея, както и в приложение IV към настоящия регламент. Праговете на неопределеност се разбират като максимално допустимата неопределеност при определянето на пораждащите емисии потоци през даден период на докладване.

▼M5

Когато в таблица 1 не са включени дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, и не се прилага методът на масовия баланс, посочен в член 25 от настоящия регламент, операторът използва за тези дейности съответните нива, включени в таблица 1 в графата „Изгаряне на горива и горива, използвани като технологични суровини“.

▼B



Таблица 1

Нива за данните за дейността (максимално допустима неопределеност за всяко ниво)

Дейност/Вид пораждащ емисии поток

Параметър, за който се отнася неопределеността

Ниво 1

Ниво 2

Ниво 3

Ниво 4

Изгаряне на горива и горива, използвани като технологични суровини

Стандартни търговски горива

Количество гориво, [t] или [Nm3]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Други газообразни и течни горива

Количество гориво, [t] или [Nm3]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

▼M4

Твърди горива, с изключение на отпадъци

Количество гориво [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

▼M4

Отпадъци

Количество гориво [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

▼B

Изгаряне във факелни тръби

Количество изгорен газ [Nm3]

± 17,5 %

± 12,5 %

± 7,5 %

 

Скруберно пречистване: карбонати (метод А)

Количество използвани карбонати [t]

± 7,5 %

 

 

 

Скруберно пречистване: гипс (метод Б)

Количество получен гипс [t]

± 7,5 %

 

 

 

Скруберно пречистване: уреа

Количество използвана уреа

± 7,5 %

 

 

 

▼M5

Рафиниране на масла;

▼B

Регенерация при каталитичен крекинг (1)

Изискванията за неопределеността се отнасят поотделно за всеки източник на емисии

± 10 %

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

Производство на кокс

Подход с масов баланс

Всеки входящ и изходящ материал [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Пържене/агломериране на метални руди

Добавен карбонат и технологични остатъци [t]

Добавен карбонатен материал и технологични остатъци [t]

± 5 %

± 2,5 %

 

 

Подход с масов баланс

Всеки входящ и изходящ материал [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Производство на чугун и стомана

Гориво, използвано като технологична суровина

Всеки масов поток, влизащ или излизащ от инсталацията [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Подход с масов баланс

Всеки входящ и изходящ материал [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Производство на циментов клинкер

На база входящите в пещта суровини (метод А)

Всяка съответна входяща в пещта суровина [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

 

На база произведения клинкер (метод Б)

Количество произведен клинкер [t]

± 5 %

± 2,5 %

 

 

Емисии, произхождащи от праха от циментовата пещ (CKD)

Прах от циментовата пещ или байпасен прах [t]

n.a. (2)

± 7,5 %

 

 

Некарбонатен въглерод

Всяка суровина [t]

± 15 %

± 7,5 %

 

 

Производство на вар и калциниране на доломит и магнезит

Карбонати и други участващи в процеса материали (метод А)

Всяка съответна входяща в пещта суровина [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

 

Оксиди на алкалоземни метали (метод Б)

Количество произведена вар [t]

± 5 %

± 2,5 %

 

 

Пещен прах (метод Б)

Пещен прах [t]

n.a. (2)

± 7,5 %

 

 

Производство на стъкло, стъклена и минерална вата

Карбонати и други участващи в процеса материали (метод А)

Всяка карбонатна суровина или добавка, свързана с емисии на CO2 [t]

± 2,5 %

± 1,5 %

 

 

Производство на керамични продукти

Входящи количества въглерод (метод А)

Всяка карбонатна суровина или добавка, свързана с емисии на CO2 [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

 

Алкални оксиди (метод Б)

Брутен обем на производството, включително бракуваните продукти и трошките от пещите и транспортирането [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

 

Скруберно пречистване

Консумирано количество сух CaCO3 [t]

± 7,5 %

 

 

 

Производство на целулоза и хартия

Добавъчни химикали

Количество CaCO3 и Na2CO3 [t]

± 2,5 %

± 1,5 %

 

 

Производство на технически въглерод

Подход с масов баланс

Всеки входящ и изходящ материал [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Производство на амоняк

Гориво, използвано като технологична суровина

Количество гориво, използвано като технологична суровина, [t] или [Nm3]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Производство на водород и синтетичен газ

Гориво, използвано като технологична суровина

Количество гориво, използвано като технологична суровина за производството на водород, [t] или [Nm3]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Подход с масов баланс

Всеки входящ и изходящ материал [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Производство на органични химични вещества в насипно или наливно състояние

Подход с масов баланс

Всеки входящ и изходящ материал [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Производство или обработка на черни и цветни метали, включително вторичен алуминий

Емисии от процеси

Всеки входящ материал или технологичен остатък, използван като входящ материал в процеса [t]

± 5 %

± 2,5 %

 

 

Подход с масов баланс

Всеки входящ и изходящ материал [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

▼M5

Производство на първичен алуминий или диалуминиев триоксид

▼B

Подход с масов баланс

Всеки входящ и изходящ материал [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

Емисии на PFC (метод на база времетраенето на анодния ефект)

Произведено количество първичен алуминий в [t], минути на анодния ефект, изразени чрез [брой анодни ефекти/клетка за ден] и [минути/ ефект]

± 2,5 %

± 1,5 %

 

 

Емисии на PFC (метод на база свръх-напрежението при анодния ефект)

Производство на първичен алуминий в [t], свръхнапрежение при анодния ефект [mV] и ефективност на тока [-]

± 2,5 %

± 1,5 %

 

 

▼M5

Улавяне, пренос и съхранение на CO2 в геоложки формации, за които е издадено разрешение съгласно директива 2009/31/ЕО

Масов баланс на пренесените количества CO2

CO2, пренесен във или извън инсталация, инфраструктура за транспортиране или място за съхранение, който е изпуснат при продувки, изтекъл или е от неорганизирани емисии [t]

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

± 1,5 %

CO2 от продувки, изтичане и неорганизирани емисии

CO2, който е изпуснат при продувки, изтекъл или е от неорганизирани емисии [t]

± 17,5 %

± 12,5 %

± 7,5 %

 

▼B

(1)   

При мониторинга на емисиите от регенерацията при каталитичен крекинг (регенерация на други катализатори и флекси-коксуване) в нефтените рафинерии, изискваната неопределеност се отнася за общата неопределеност на всички емисии от този източник.

(2)   

Количеството [t] прах от циментовата пещ (CKD) или байпасен прах (ако има такъв), напускащо пещната система през периода на докладване, което се оценява чрез прилагане на указанията на най-добрите промишлени практики.

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ГОРИВНИТЕ ЕМИСИИ

Операторите на инсталации извършват мониторинг на емисиите на CO2 от всички видове горивни процеси, протичащи при всички дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, или включени в системата за търговия с емисии на Съюза съгласно член 24 от посочената директива, като прилагат определенията на нивата, установени в настоящия раздел. ►M1  Когато горива или горивни материали, които пораждат емисии на CO2, се използват като технологична суровина, се прилага раздел 4 от настоящото приложение. ◄ Когато горивата представляват част от масов баланс в съответствие с член 25, параграф 1 от настоящия регламент, се прилагат определенията на нивата за масови баланси, посочени в раздел 3 на настоящото приложение.

За емисии от съответните процеси на скруберно пречистване на димни газове се използват определенията на нивата съгласно раздели 4 и 5 от настоящото приложение, както е приложимо.

2.1    Нива за емисионните фактори

▼M5

Когато се определя фракцията на биомасата или фракцията на RFNBO или RCF, или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива в смесено гориво или материал, определените нива се отнасят за предварителния емисионен фактор. При изкопаемите горива и материали нивата се отнасят за емисионния фактор.

▼B

Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

а) 

стандартните коефициенти, посочени в раздел 1 на приложение VI;

б) 

други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в раздел 1 от приложение VI.

Ниво 2а: Операторът прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво или материал, в съответствие с член 31, параграф 1, букви б) и в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

Ниво 2б: операторът определя емисионните фактори за съответното гориво въз основа на едни от следните установени косвени данни, в комбинация с емпирична корелационна зависимост, определяна поне веднъж годишно в съответствие с членове 32 — 35 и член 39:

а) 

измерената плътност на конкретни видове течни или газови горива, включително използваните в рафинерийната или стоманодобивната промишленост;

б) 

долната топлина на изгаряне на конкретни видове въглища,

Операторът осигурява съответствието на корелационната зависимост с изискванията на добрата инженерна практика, както и нейното използване само за такива стойности на косвените данни, които попадат в обхвата, за който е била определена.

Ниво 3: Операторът прилага едно от следните:

а) 

определяне на емисионния фактор съгласно съответните разпоредби в членове 32 — 35;

б) 

емпиричната корелацонна зависимост, определена за ниво 2б, ако операторът покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че неопределеността ѝ не надхвърля 1/3 от стойността на неопределеността, към която той трябва да се придържа при определянето на данните за дейността на съответното гориво или материал.

2.2    Нива за долната топлина на изгаряне (NCV)

Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

а) 

стандартните коефициенти, посочени в раздел 1 на приложение VI;

б) 

други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в раздел 1 от приложение VI.

Ниво 2а: Операторът прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво или материал, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

Ниво 2б: За търгуваните на пазара горива се използва долната топлина на изгаряне, взета от документите за покупка на съответното гориво, предоставени от доставчика на гориво, при условие че тя е получена въз основа на признати национални или международни стандарти.

Ниво 3: Операторът определя долната топлина на изгаряне в съответствие с членове 32 — 35.

2.3    Нива за коефициентите на окисление

Ниво 1: Операторът използва коефициент на окисление, равен на 1.

Ниво 2: Операторът използва специфични за съответното гориво коефициенти на окисление, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в).

Ниво 3: За горивата операторът определя специфичните за съответните дейности коефициенти на окисление на базата на съответните стойности на неизгорелия въглерод в пепелта, изходящите флуиди и други отпадъци и вторични продукти, както и съответните други ненапълно окислени газообразни форми на отделян с емисиите въглерод, с изключение на въглеродния оксид. Данните за състава се определят в съответствие с членове 32 — 35.

▼M5

2.4    Нива за фракцията на биомасата

Ниво 1: Операторът прилага приложима стойност, публикувана от компетентния орган или Комисията, или стойности в съответствие с член 31, параграф 1.

Ниво 2: Операторът прилага метод за приблизителна оценка, одобрен в съответствие с член 39, параграф 2, втора алинея.

Ниво 3а: Операторът прилага анализи в съответствие с член 39, параграф 2, първа алинея и в съответствие с членове 32—35.

Ниво 3б: За горивата, произхождащи от производствени процеси с определени и подлежащи на проследяване входящи потоци, операторът може да основе приблизителната оценка на материален баланс на въглерода от биомасата и изкопаемия въглерод, които постъпват и напускат процеса, като например системата за масов баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Ако операторът приема изкопаема фракция в размер на 100 % съгласно член 39, параграф 1 от настоящия регламент, за фракцията на биомасата не се определя ниво.

▼M5

2.5    Нива за фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива

Ниво 1: Операторът определя фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива въз основа на системата за масов баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Ако операторът приема изкопаема фракция в размер на 100 % съгласно член 39а, параграф 1 от настоящия регламент, за фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива не се определя ниво.

▼B

3.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ, ИЗПОЛЗВАНИ В МАСОВИ БАЛАНСИ

Когато операторът използва масов баланс в съответствие с член 25, той използва определенията на нивата в настоящия раздел.

3.1    Нива за въглеродното съдържание

Операторът прилага едно от посочените в настоящата точка нива. За определяне на въглеродното съдържание от емисионен фактор операторът използва следните формули:

а)

ако емисионният фактор е изразен в t CO2/TJ: C = (EF × NCV)/f

б)

ако емисионният фактор е изразен в t CO2/t: C = EF/f

В тези формули С е въглеродното съдържание (изразено като тон въглерод за тон продукт), EF е емисионният фактор, NCV е долната топлина на изгаряне, а f е коефициентът по член 36, параграф 3.

▼M5

Когато се определя фракцията на биомасата или фракцията на RFNBO или RCF, или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива в смесено гориво или материал, определените нива се отнасят за общото въглеродно съдържание. Фракцията на биомасата във въглеродното съдържание се определя съгласно нивата, определени в раздел 2.4 от настоящото приложение. Фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива във въглеродното съдържание се определя съгласно нивата, определени в раздел 2.5 от настоящото приложение.

▼B

Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

а) 

въглеродното съдържание, получено от стандартните коефициенти, посочени в приложение VI, раздели 1 и 2;

б) 

други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), ако няма приложима стойност в раздели 1 и 2 от приложение VI.

Ниво 2а: Операторът прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво или материал, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

▼M5

Ниво 2б: Операторът определя въглеродното съдържание от емисионните фактори за съответното гориво въз основа на едни от следните установени косвени данни, в комбинация с емпирична корелационна зависимост, определяна поне веднъж годишно в съответствие с посоченото в членове 32—35 от настоящия регламент:

▼B

а) 

измерената плътност на конкретни масла или газове, използвани например в рафинерийната или стоманодобивната промишленост;

б) 

долната топлина на изгаряне на конкретни видове въглища.

Операторът осигурява съответствието на корелационната зависимост с изискванията на добрата инженерна практика, както и нейното използване само за такива стойности на косвените данни, които попадат в обхвата, за който е била определена.

Ниво 3: Операторът прилага едно от следните:

а) 

определяне на въглеродното съдържание съгласно съответните разпоредби в членове 32 — 35;

б) 

емпиричната корелацонна зависимост, определена за ниво 2б, ако операторът покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че неопределеността ѝ не надхвърля 1/3 от стойността на неопределеността, към която той трябва да се придържа при определянето на данните за дейността на съответното гориво или материал.

3.2.    Нива за долната топлина на изгаряне (NCV)

Прилагат се нивата, определени в раздел 2.2 от настоящото приложение.

3.3    Нива за фракцията на биомасата

Прилагат се нивата, определени в раздел 2.4 от настоящото приложение.

▼M5

3.4    Нива за фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива

Прилагат се нивата, определени в раздел 2.5 от настоящото приложение.

▼M1

4.    ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА ЕМИСИИ НА CO2 ОТ ПРОЦЕСИ

За всички емисии на CO2 от процеси, по-специално за емисиите от разлагане на карбонати и участващи в процеса материали, които съдържат въглерод, различен от карбонати, например уреа, кокс и графит, ако над тях се осъществява мониторинг по стандартната методика в съответствие с член 24, параграф 2, се прилагат определените в настоящия раздел нива за приложимите изчислителни коефициенти.

При смесени материали, които съдържат неорганичен и органичен въглерод, операторът може да избере дали:

— 
да определи предварителен общ емисионен фактор за смесения материал, като анализира общото въглеродно съдържание и използва коефициент на превръщане, и — ако е приложимо — фракцията на биомасата и долната топлина на изгаряне, свързани с това общо въглеродно съдържание; или
— 
да определи органичното и неорганичното съдържание поотделно и да ги третира като два отделни пораждащи емисии потока.

За емисиите от разлагането на карбонати операторът може да избере един от следните методи за всеки пораждащ емисии поток:

а) 

Метод А (на база на входящите материали): емисионният фактор, коефициентът на превръщане и данните за дейността се определят в зависимост от въведеното в процеса количество материали.

б) 

Метод Б (на базата на изходящите материали): емисионният фактор, коефициентът на превръщане и данните за дейността се определят в зависимост от количеството на изходящите материали.

За други емисии на CO2 от процеси операторът прилага само метод А.

▼M5

Чрез дерогация от разпоредбите в настоящия раздел и следващите подраздели операторите могат да приемат, че емисиите от процеси, свързани с материали, са с нулев емисионен фактор, при условие че тези материали отговарят на всички условия по-долу:

i) 

материалите не попадат в обхвата на определенията за RFNBO или RCF, или за синтетични нисковъглеродни горива;

ii) 

материалите са произведени в друга инсталация, обхваната от Директива 2003/87/ЕО;

iii) 

CO2 е химически свързан за производството на материалите;

iv) 

инсталацията, отделила посочения в точка iii) CO2, е включила този CO2 в годишния си доклад за емисиите;

v) 

материалите не отговарят на спецификацията за продукт, посочен в Делегирания регламент, приет съгласно член 12, параграф 3б от Директива 2003/87/ЕО.

▼M1

4.1.    Нива за емисионния фактор при използване на метод А

Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

а) 

стандартните коефициенти, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 2 за разлагане на карбонати или в таблици 1, 4 или 5 за други участващи в процеса материали;

б) 

други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в приложение VI.

Ниво 2: Операторът прилага специфичен за съответната държава емисионен фактор в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

Ниво 3: Операторът определя емисионния фактор в съответствие с членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в раздел 2 от приложение VI.

4.2.    Нива за коефициента на превръщане при използване на метод А

Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1.

Ниво 2: За карбонатите и другите въглеродни съединения, напускащи процеса, се използва коефициент на превръщане със стойност между 0 и 1. Операторът може да приеме, че има пълно преобразуване на един или няколко входящи материала, и да означи останалия входящ материал (останалите входящи материали) като непреобразуван материал или друг въглерод. Допълнителното определяне на съответните химични параметри на продуктите се извършва в съответствие с посоченото в членове 32 — 35.

4.3.    Нива за емисионния фактор при използване на метод Б

Ниво 1: Операторът прилага едно от следните:

а) 

стандартните фактори, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 3;

б) 

други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в приложение VI.

Ниво 2: Операторът прилага специфичен за съответната държава емисионен фактор в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в), или стойности съгласно член 31, параграф 1, буква г).

Ниво 3: Операторът определя емисионния фактор в съответствие с членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 3, като се приема, че всички разглеждани метални оксиди са получени от съответните карбонати. За целта операторът взема предвид най-малко CaO и MgO и представя на компетентния орган данни за това кои други метални оксиди са свързани с карбонати в суровините.

4.4.    Нива за коефициента на превръщане при използване на метод Б

Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1.

Ниво 2: Количеството некарбонатни съединения на съответните метали в суровините, включително рециркулирания прах, отнесената пепел, или други вече калцирани материали се отразява чрез коефициенти на превръщане, чиято стойност е между 0 и 1, като стойността 1 съответства на пълното преобразуване на съдържащите се в суровините карбонати в оксиди. Допълнителното определяне на съответни химични параметри на входящите в процеса материали се извършва съгласно посоченото в член 32 — 35.

4.5.    Нива за долната топлина на изгаряне (NCV)

Ако е от значение, операторът определя долната топлина на изгаряне на участващия в процеса материал, като използва нивата, определени в раздел 2.2 от настоящото приложение. Счита се, че NCV не е от значение за незначителни пораждащи емисии потоци, както и когато самият материал не е запалим без добавяне на други горива. При съмнение операторът иска потвърждение от компетентния орган дали трябва да се осъществява мониторинг и докладване на NCV.

4.6.    Нива за фракцията на биомасата

Ако е от значение, операторът определя фракцията на биомасата на въглерода, който се съдържа в участващия в процеса материал, като използва нивата, определени в раздел 2.4 от настоящото приложение.

▼M5

4.7.    Нива за фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива

Прилагат се нивата, определени в раздел 2.5 от настоящото приложение.

▼M1 —————

▼M4




ПРИЛОЖЕНИЕ IIа

Определения на нивата за изчислителните методики за регулирани субекти

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ОСВОБОДЕНИТЕ КОЛИЧЕСТВА ГОРИВО

Посочените в таблица 1 прагове на неопределеността се отнасят за нивата за освободените количества гориво съгласно посоченото в член 28, параграф 1, буква а) и член 29, параграф 2, първа алинея. Праговете на неопределеност се разбират като максимално допустимата неопределеност при определянето на пораждащите емисии горива през даден период на докладване.



Таблица 1

Нива за освободените количества гориво (максимално допустима неопределеност за всяко ниво)

Вид пораждащо емисии гориво

Параметър, за който се отнася неопределеността

Ниво 1

Ниво 2

Ниво 3

Ниво 4

Изгаряне на горива



Стандартни търговски горива

Количество гориво, [t] или [Nm3] или [TJ]

±7,5  %

±5  %

±2,5  %

±1,5  %

Други газообразни и течни горива

Количество гориво, [t] или [Nm3] или [TJ]

±7,5  %

±5  %

±2,5  %

±1,5  %

Твърди горива

Количество гориво, [t] или [TJ]

±7,5  %

±5  %

±2,5  %

±1,5  %

2.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА НИВАТА ЗА ИЗЧИСЛИТЕЛНИТЕ КОЕФИЦИЕНТИ И КОЕФИЦИЕНТА ЗА ОБХВАТ

Регулираните субекти извършват мониторинг на емисиите на CO2 от всички видове горива, освободени за потребление в секторите, посочени в приложение III към Директива 2003/87/ЕО, или включени в системата за търговия с емисии на Съюза съгласно член 30й от посочената директива, като прилагат определенията на нивата, установени в настоящия раздел.

2.1.    Нива за емисионните фактори

Когато се определя фракцията на биомасата в смесено гориво, определените нива се отнасят за предварителния емисионен фактор. При изкопаемите горива нивата се отнасят за емисионния фактор.

▼M5

Когато се определя фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива в смесено гориво, определените нива се отнасят за предварителния емисионен фактор

▼M4

Ниво 1: Регулираният субект прилага един от следните варианти:

а) 

стандартните коефициенти, посочени в раздел 1 на приложение VI;

б) 

други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в раздел 1 от приложение VI.

Ниво 2а: Регулираният субект прилага специфични за съответната държава емисионни фактори за съответното гориво, в съответствие с член 31, параграф 1, букви б) и в).

Ниво 2б: Регулираният субект определя емисионните фактори за съответното гориво въз основа на долната топлина на изгаряне на конкретни видове въглища, в комбинация с емпирична корелационна зависимост, определяна поне веднъж годишно в съответствие с членове 32—35 и член 75м.

Регулираният субект осигурява съответствието на корелационната зависимост с изискванията на добрата инженерна практика, както и нейното използване само за такива стойности на косвените данни, които попадат в обхвата, за който е била определена.

Ниво 3: Регулираният субект прилага един от следните варианти:

а) 

определяне на емисионния фактор съгласно съответните разпоредби в членове 32—35;

б) 

емпиричната корелационна зависимост, определена за ниво 2б, ако регулираният субект покаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че неопределеността ѝ не надхвърля 1/3 от стойността на неопределеността, към която той трябва да се придържа при определянето на освободените количества от съответното гориво.

2.2.    Нива за коефициента на превръщане

Ниво 1: Регулираният субект прилага един от следните варианти:

а) 

стандартните коефициенти, посочени в раздел 1 на приложение VI;

б) 

други константни стойности в съответствие с член 31, параграф 1, буква д), при положение че няма подходяща стойност в раздел 1 от приложение VI.

Ниво 2а: Регулираният субект прилага специфични за съответната държава коефициенти за съответното гориво, в съответствие с член 31, параграф 1, буква б) или в).

Ниво 2б: За търгуваните на пазара горива се използва коефициентът на превръщане на единиците, взет от документите за покупка на съответното гориво, при условие че той е получен въз основа на признати национални или международни стандарти.

Ниво 3: Регулираният субект определя коефициента на превръщане на единиците в съответствие с членове 32—35.

2.3.    Нива за фракцията на биомасата

Ниво 1: Регулираният субект прилага стойността, публикувана от компетентния орган или Комисията, или стойности в съответствие с член 31, параграф 1.

Ниво 2: Регулираният субект прилага метод за приблизителна оценка, одобрен в съответствие с член 75м, параграф 3, втора алинея.

Ниво 3а: Регулираният субект прилага анализи в съответствие с член 75м, параграф 3, първа алинея и в съответствие с членове 32—35.

Ако регулираният субект допуска изкопаема фракция в размер на 100 % съгласно член 39, параграф 1, за фракцията на биомасата не се определя ниво.

Ниво 3б: За горивата, произхождащи от производствени процеси с определени и подлежащи на проследяване входящи потоци, регулираният субект може да определя фракцията на биомасата въз основа на масовия баланс на въглерода от биомасата и изкопаемия въглерод, които постъпват и напускат процеса, като системата за масов баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

▼M5

2.3а.    Нива за фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива

Ниво 1: Операторът определя фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива въз основа на системата за масов баланс съгласно член 30, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001.

Ако операторът приема изкопаема фракция в размер на 100 % съгласно член 39а, параграф 1 от настоящия регламент, за фракцията на RFNBO или RCF или фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива не се определя ниво.

▼M4

2.4.    Нива за коефициента за обхват

Ниво 1: Регулираният субект прилага стойност по подразбиране в съответствие с член 75л, параграф 3 или 4.

Ниво 2: Регулираният субект прилага методи в съответствие с член 75л, параграф 2, букви д)—ж).

Ниво 3: Регулираният субект прилага методи в съответствие с член 75л, параграф 2, букви а)—г).

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ III

▼M5

Методика за мониторинг за емисиите от въздухоплаването (член 53)

▼B

1.   ИЗЧИСЛИТЕЛНИ МЕТОДИКИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ В СЕКТОРА НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

Метод А:

Операторът използва следната формула:

Действителният разход на гориво за даден полет [t] = количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство при завършило зареждане с гориво за този полет [t] — количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство при завършило зареждане с гориво за следващия полет [t] + количеството заредено гориво за този следващ полет [t]

В случай че не е зареждано гориво за полета или за следващия полет, количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство, се определя към момента на отстраняване на спирачните столчета за полета или за следващия полет. В изключителни случаи, когато едно въздухоплавателно средство изпълнява дейности, различни от полет, включително основно техническо обслужване, свързано с изпразване на резервоарите, след полета, за който се извършва мониторинг на разхода на гориво, операторът на въздухоплавателното средство може да замести стойността на „Количеството гориво, съдържащо се в резервоарите на въздухоплавателното средство при завършило зареждане с гориво за следващия полет + Количеството заредено гориво за този следващ полет“ с „Количеството гориво, останало в резервоарите към началото на следващата дейност на въздухоплавателното средство“, както е записано в техническите бордни дневници.

Метод Б:

Операторът използва следната формула:

Действителният разход на гориво за всеки полет [t] = количеството гориво, което остава в резервоарите на въздухоплавателното средство към момента на поставяне на спирачните столчета в края на предишния полет [t] + количеството заредено гориво за полета [t] — количеството гориво, съдържащо се в резервоарите към момента на поставяне на спирачните столчета в края на полета [t].

Моментът на поставяне на спирачните столчета може да се счита за еквивалентен на момента на спиране на двигателите. Когато дадено въздухоплавателно средство не е изпълнило полет преди полета, за който се извършва мониторинг на разхода на гориво, операторът на въздухоплавателното средство може да замести стойността на „Количеството гориво, което остава в резервоарите на въздухоплавателното средство към момента на поставяне на спирачните столчета в края на предишния полет“ с „Количеството гориво, останало в резервоарите към края на предишната дейност на въздухоплавателното средство“, както то е записано в техническия бордови дневник.

2.   ЕМИСИОННИ ФАКТОРИ ЗА СТАНДАРТНИТЕ ГОРИВА

▼M4



Таблица 1

Коефициенти на емисиите на CO2 от изкопаемите авиационни горива (предварителни емисионни фактори)

Гориво

Емисионен фактор (t CO2/t гориво)

Авиационен бензин (AvGas)

3,10

Бензин за реактивни двигатели (Jet B)

3,10

Керосин за реактивни двигатели (Jet A1 или Jet A)

3,16

▼B

3.   ИЗЧИСЛЕНИЕ НА РАЗСТОЯНИЕТО ПО ДЪГАТА НА ГОЛЕМИЯ КРЪГ

Разстояние [km] = разстояние по дъгата на големия кръг [km] + 95 km

Разстоянието по дъгата на големия кръг е най-краткото разстояние между всеки две точки от земната повърхност, което се изчислява приблизително по системата, посочена в член 3.7.1.1 от приложение 15 към Чикагската конвенция (WGS 84).

Географската дължина и ширина на летищата се вземат или от данните за местоположението на летището, публикувани в аеронавигационните сборници (AIP) в съответствие с приложение 15 към Чикагската конвенция, или от източник, който използва данни от AIP.

Могат също да се използват и разстояния, изчислени с помощта на софтуер или изчислени от трета страна, при условие че изчислителната методика се базира на посочената в настоящия раздел формула, на данните от AIP и на изискванията съгласно WGS 84.

▼M5




ПРИЛОЖЕНИЕ IIIа

Методики за мониторинг на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването (член 56a)

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕСВЪРЗАНИТЕ С CO2 ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

1. 

„информация за полета“ означава най-малкото позивната, предвидена в член 51 от настоящия регламент, датата и часът на заминаване и пристигане на полета, изразени в координирано универсално време (UTC), и кодовете на ИКАО и/или идентификаторите на местоположение на Международната организация за гражданско въздухоплаване (IATA) за отправното летище и летището на местоназначение, които позволяват еднозначното идентифициране на даден полет;

2. 

„информация за фазите на полета“ означава разделянето на данните (например 4D позициониране на въздухоплавателното средство, дебит на гориво) съгласно оперативните фази на полета (излитане, набиране на височина, хоризонтален полет и др.);

3. 

„оперативни условия на полета“ означава пределните височина, скорост на въздухоплавателното средство и коефициент на натоварване за всяка фаза на полета;

4. 

„истинска въздушна скорост“ означава скоростта на въздухоплавателното средство спрямо въздушната маса, през която лети, в метри в секунда (m/s);

5. 

„4D позициониране на въздухоплавателно средство“ означава четириизмерното позициониране на въздухоплавателно средство, което се определя от географската ширина в десетични градуси; географската дължина в десетични градуси; и височината, изразена като барометрична височина, във всеки момент между началото и края на полета;

6. 

„времеви печат“ означава моментна снимка на данните (например 4D позиционирането на въздухоплавателното средство, дебита на горивото), която отговаря на даден момент, посочен в секунди, по време на полета и която следва да се отчита заедно с времевия интервал;

7. 

„времеви интервал“ означава времето, посочено в секунди, между два времеви печата по време на полета, което не надхвърля 60 секунди;

8. 

„най-нов полетен план“ означава най-новият полетен план, който е наличен и признат от съответната служба за аеронавигационно обслужване за даден полет преди осъществяването му. Най-новият полетен план може да следва регулирания тактически модел на полета (FTFM) или, като алтернатива, представения тактически модел на полета (FTFM) на Евроконтрол, или еквивалентен модел от гледна точка на точността на данните;

9. 

„траектория на осъществения полет“ означава траекторията, следвана от въздухоплавателното средство от отправната точка (заминаване) до местоназначението му (пристигане), която се състои от всички времеви печати, записани по време на полета. Траекторията на осъществения полет може да бъде извлечена от оборудването за записване на данни за полета или от трета страна. Нейната точност по възможност следва да е еквивалентна на точността на актуалния тактически модел на полета (CTFM) на Евроконтрол;

10. 

„оборудване за записване на данни за полета“ означава специализирано електронно устройство, монтирано във въздухоплавателното средство с цел записване на различни параметри и събития по време на изпълнението на полета. Тези параметри може да включват, но не са ограничени до командите за управление на полета, информация за летателните характеристики на въздухоплавателното средство, данни за двигателя, навигационна информация;

11. 

„триизмерни радиационни променливи“ означава редица променливи, като например плътност на радиационния поток, темпове на радиационно нагряване, които описват начина, по който радиацията варира в пространството, включително земната повърхност и атмосфера, и как се променя с времето;

12. 

„налягане“ означава силата, изразена в паскали (Pa), упражнявана от теглото на въздуха в атмосферата над дадена точка, в която се намира въздухоплавателното средство в даден момент по време на полета, отчитайки триизмерните радиационни променливи;

13. 

„температура на околния въздух“ означава температурата, изразена в келвини (K), на въздуха около въздухоплавателно средство в даден момент по време на полета, отчитайки триизмерните радиационни променливи;

14. 

„специфична влажност“ означава съотношението на водна пара на килограм обща въздушна маса (kg/kg) около въздухоплавателно средство в даден момент по време на полета, отчитайки триизмерните радиационни променливи;

15. 

„международна стандартна атмосфера (ISA)“ означава стандарт, с който следва да се сравнява действителната атмосфера в дадена точка и даден момент, въз основа на специфичните стойности за налягане, плътност и температура на средното морско равнище, всяка от които се понижава при увеличаване на височината;

16. 

„основни метеорологични данни“ означава категорията информация, която обхваща за всеки полет най-малко налягането, температурата на околния въздух и специфичната влажност, използвани в модула за изгаряне на гориво и модула за приблизителна оценка на емисиите. В случая тези стойности могат като минимум да бъдат изчислени приблизително чрез стандартизирана корекция в зависимост от височината и/или да бъдат основани на становището на трета страна след полета;

17. 

„относителна влажност над лед“ означава концентрацията в проценти на съдържащата се във въздуха водна пара в сравнение с концентрацията ѝ в точката на насищане за лед;

18. 

„посока на вятъра — изток/север“ означава хоризонталната скорост в метри в секунда на въздух, движещ се на изток или на север, в даден момент по време на полета, отчитайки триизмерните радиационни променливи;

19. 

„вертикална скорост“ означава скоростта на движение на въздуха във възходяща или низходяща посока (в Pa/s), като отрицателните стойности на вертикална скорост указват движение нагоре. Тя е необходима за изчисляване например на адвекцията и среза на вятъра;

20. 

„специфично влагосъдържание на ледени частици в облак“ означава масата на ледени частици в облак на килограм от общата маса от влажен въздух (kg/kg) около въздухоплавателно средство в даден момент по време на полета, отчитайки триизмерните радиационни променливи;

21. 

„геопотенциал“ означава силата на гравитационното поле в квадратни метри на секунда на квадрат (m2/s2), упражнявана върху въздухоплавателно средство на различни височини в даден момент по време на полета, отчитайки триизмерните радиационни променливи;

22. 

„изходяща дълговълнова радиация“ означава общата радиация в W/m2, излъчвана към космоса от системата на земната атмосфера в даден момент по време на полета, отчитайки триизмерните радиационни променливи;

23. 

„отразена слънчева радиация“ означава количеството слънчева светлина в W/m2, която се отразява обратно в космоса от земната повърхност, от облаци, аерозоли и други атмосферни частици в даден момент по време на полета, отчитайки триизмерните радиационни променливи;

24. 

„пряка слънчева радиация“ означава количеството слънчева светлина в W/m2, която достига до земната повърхност директно от слънцето, без да се разсейва или отразява от атмосферата или облаците, в даден момент по време на полета, отчитайки триизмерните радиационни променливи;

25. 

„общ изходен модел за цифрово предвиждане на времето (NWP)“ означава изчислителна система, използвана в метеорологията, която се състои от алгоритми и математически формули, въведени в софтуер, чиято цел е да симулира и прогнозира атмосферните условия в определена пространствена и времева област (пространствена система). По отношение на разширените метеорологични данни Комисията осигурява общ референтен модел за NWP посредством NEATS;

26. 

„разширени метеорологични данни“ означава категорията информация, която обхваща за всеки полет налягането, температурата на околния въздух, специфичната влажност, относителната влажност спрямо образуването на лед, източния и северния вятър, вертикалната скорост, специфичното влагосъдържание на ледени частици в облак, геопотенциала, изходящата дълговълнова радиация, отразената и пряката слънчева радиация, извлечени като входни данни от общ референтен модел за NWP, осигурен от Комисията посредством NEATS;

27. 

„идентификатор на двигателя“ означава уникалният идентификационен номер на двигателя на въздухоплавателно средство, съдържащ се в базата данни на ИКАО за емисии от двигателите, или негов еквивалент, който позволява недвусмислено да се идентифицират двигателите, монтирани на въздухоплавателното средство, чрез международно признати стандартизирани списъци;

28. 

„маса на въздухоплавателното средство“ означава масата в килограми на въздухоплавателното средство по траекторията, която се получава чрез изваждане на горивото, изгаряно в даден момент по време на полета, от излетната маса. Ако масата на въздухоплавателното средство не е налична, тя може да бъде приблизително определена въз основа на излетната маса или на коефициента на натоварване и дадения дебит на горивото или дебита на горивото, изчислен чрез симулация на летателните характеристики на въздухоплавателното средство посредством модула за изгаряне на гориво;

29. 

„излетна маса“ означава масата в килограми на въздухоплавателното средство в началото на разбега при излитане, като включва всички пренасяни в този момент вещи и лица. Тя се използва за приблизително определяне на масата на въздухоплавателното средство, ако последната не е предоставена. Ако излетната маса не е налична, тя може да бъде приблизително определена въз основа на коефициента на натоварване;

30. 

„максимална излетна маса“ е максималната маса в килограми, при която пилотът на въздухоплавателно средство има право да излети, както е посочена от производителя на въздухоплавателното средство;

31. 

„максимален полезен товар“ е максималната маса на пътниците, съответния багаж и товара, включително пощенските пратки и ръчния багаж, които може да бъдат транспортирани с въздухоплавателно средство. Стойностите за максималния полезен товар могат да бъдат извлечени посредством прилагането на модула за изгаряне на гориво;

32. 

„коефициент на натоварване“ означава теглото на пътниците, товара и багажа, включително пощенските пратки и ръчния багаж, изразено като дял от максималния полезен товар. Коефициентът на натоварване се използва за приблизително определяне на излетната маса, ако последната не е предоставена. Ако коефициентът на натоварване не е наличен, се използва консервативна възприета стойност в съответствие с приложение IIIa, раздел 5;

33. 

„дебит на горивото“ означава масата в килограми на горивото, което преминава през горивната уредба на въздухоплавателното средство към двигателите на въздухоплавателното средство в секунда по време на полета. Дебитът може да бъде моделиран при планирането на полета, да се измерва по време на полета или да бъде определен приблизително посредством модула за изгаряне на гориво;

34. 

„к.п.д. на двигателя на въздухоплавателно средство“ означава процентът на полезна тяга, генерирана от двигателя на въздухоплавателно средство, спрямо вложената енергия от горивото;

35. 

„летателни характеристики на въздухоплавателно средство“ означава категорията информация, която обхваща дебита на горивото и к.п.д. на двигателя на въздухоплавателно средство за всеки времеви печат;

36. 

„съотношение водород/въглерод (H/C) на горивото на полет“ означава броят на водородните атоми (H) за всеки въглероден атом (C) на молекула гориво, използвано за един полет;

37. 

„съдържание на ароматни съединения в горивото на полет“ означава процентът на ароматните въглеводороди, съдържащи се в горивото, използвано за един полет;

38. 

„характеристики на полетното гориво“ означава категорията информация, която обхваща за всеки полет съотношението водород/въглерод, съдържанието на ароматни съединения и долната топлина на изгаряне на горивото на борда;

2.   СИСТЕМА ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА НЕСВЪРЗАНИТЕ С CO2 ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО (NEATS)

NEATS се предоставя от Комисията на операторите на въздухоплавателни средства, на акредитираните проверяващи органи и на компетентните органи с цел улесняване и възможно най-голямо автоматизиране на мониторинга, докладването и проверката на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването, за да се сведе до минимум административната тежест.

NEATS е съгласувана с принципите, установени в член 75, параграф 1 от настоящия регламент, и осигурява специален и сигурен потребителски интерфейс за всеки оператор на въздухоплавателно средство, проверяващ орган и компетентен орган.

Мониторинг:

NEATS рационализира процеса на мониторинг, тъй като директно включва или предоставя достъп до налични траектории на полети и метеорологични данни, събирани от трети страни, което позволява мониторингът от страна на операторите на въздухоплавателни средства да бъде сведен до характеристиките на въздухоплавателното средство и тези на горивото, когато е необходимо, както е определено в приложение IIIa, раздел 1, или да той да бъде автоматизиран изцяло в зависимост от използването на възприети стойности.

NEATS включва подходите за изчисляване на CO2 екв., посочени в член 56а, параграф 4 от настоящия регламент, и осигурява общ референтен модел за NWP, когато са необходими разширени метеорологични данни (метод В). В резултат на това CO2екв. се изчислява за всеки полет като част от подлежащите на мониторинг данни.

Докладване:

NEATS рационализира докладването, посочено в член 68, параграф 5 от настоящия регламент. Инструментът генерира автоматично таблицата в XML формат, посочена в раздел 2а, точка 9 от приложение X към настоящия регламент, в края на всяка година на докладване, като свежда до минимум административната тежест, свързана с докладването.

Проверка:

NEATS рационализира проверката и кръстосаните проверки, извършвани съответно от проверяващия орган и от компетентния орган. Тя осигурява начин за проверка на CO2 екв. за всеки полет, като същевременно се осигурява защита на поверителните данни.

Съхранение на данните:

NEATS позволява съхранението на всички данни (от операторите на въздухоплавателни средства и от трети страни), сигурно кодиране и защита от разкриване на поверителни данни, когато операторът на въздухоплавателно средство качва такива данни в NEATS, при условие че са отбелязани като поверителни от оператора на въздухоплавателно средство.

Прозрачност:

NEATS използва най-съвременни модели за изчисляване на CO2 екв. за несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването. Операторите на въздухоплавателни средства могат да разработят свои собствени инструменти или да използват тези на трети страни, при условие че те отговарят на изискванията, определени в настоящото приложение.

NEATS подава данни към публичен уебсайт, в който се обобщават неповерителните данни и CO2 екв. по полет и по оператор на въздухоплавателно средство.

3.   МОДУЛ ЗА ИЗГАРЯНЕ НА ГОРИВО И МОДУЛ ЗА ПРИБЛИЗИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ЕМИСИИТЕ ЗА НЕСВЪРЗАНИ С CO2 ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

Модул за изгаряне на гориво:

Модулът за изгаряне на гориво е основан на кинетичен подход към моделирането на летателните характеристики на въздухоплавателното средство, който позволява прецизно предвиждане на траекториите на въздухоплавателното средство и свързаното с това потребление на гориво през цялата продължителност на оперативните условия на полета и по време на всички фази на полета. С помощта на модела се обработват теоретичните основи с цел изчисляване на параметрите на летателните характеристики на въздухоплавателното средство, включително информация за челното съпротивление, подемната сила, теглото, тягата, потреблението на гориво, както и скоростите за фазите на набиране на височина, хоризонтален полет и спускане на въздухоплавателно средство, като се приема, че въздухоплавателното средство извършва обичайни операции. Освен това специфичните за конкретното въздухоплавателно средство коефициенти представляват ключови входни данни за изчисленията при планирането на траекторията на полета на конкретни типове въздухоплавателни средства.

Модул за приблизителна оценка на емисиите:

Модулът за приблизителна оценка на емисиите позволява да се изчислят отделяните от двигателите на въздухоплавателно средство емисии на NOx, HC и CO посредством корелационни уравнения без собствени модели за летателните характеристики на самолета и за характеристиките на двигателя, успоредно със собствени квалификации на емисиите на двигателя. В рамките на този модул се прилагат индекси на отработилите газове (ИОГ) от приетата от ИКАО сертификация на типа двигател съгласно предварително определени референтни условия преди излитането и се определят приблизително съответните ИОГ по време на полета, като се приема, че са налице условията на международната стандартна атмосфера (ISA) и се използват корекционни коефициенти за разликите в условията на ISA, свързани с температурата, налягането и влажността.

4.   МОДЕЛИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА CO2 ЕКВ. ЗА НЕСВЪРЗАНИ С CO2 ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

Общи критерии:

В моделите за изчисляване на CO2екв. операторът на въздухоплавателно средство отчита въздействията върху климата на всички несвързани с CO2 агенти при всеки полет, включително траекториите на полета (полетния план и траекторията на осъществения полет), както и летателните характеристики на въздухоплавателното средство и характеристиките на полетното гориво. Емисиите от всеки полет се отчитат като импулсни емисии. При прилагането на моделите за изчисляване на CO2 екв. се използват данни за емисиите на въздухоплавателното средство, зависещи от траекторията на полета, за изчисляването на всички следни елементи:

а) 

промени в състава;

б) 

развитие във времето на радиационния натиск в резултат на промени в състава;

в) 

промени в температурата близо до повърхността в резултат на емисиите на въздухоплавателното средство, зависещи от траекторията на полета.

Административните и изчислителните мерки се ограничават, за да се гарантира, че всички заинтересовани страни могат да ги приложат. Моделът или моделите са прозрачни и подходящи за оперативна употреба.

Съществуват два вида списъци с изисквания в зависимост от модела:

Метод В:

За основания на метеорологични данни подход се отчитат подробните въздействия върху климата на всички несвързани с CO2 емисии на въздухоплавателното средство на конкретно място и в конкретен момент, като се взема предвид текущата метеорологична информация, за да се изчислят оптимизирани от гледна точка на климата четириизмерни траектории за планирането на отделните полети. В моделите изрично се отчитат различни въздухоплавателни средства, видове задвижване и характеристики на горивата, за да се позволи подробно отчитане на въздействията върху климата с оглед на текущите атмосферни условия. Включват се приблизителни оценки за образуването, жизнения цикъл и въздействията върху климата от инверсионните следи за единични полети, както и времето на престой на отделените H2O и NOx и въздействието им върху химичния състав на атмосферата. Моделът или моделите са ефикасни от изчислителна гледна точка, за да могат да генерират усъвършенствана информация за използване при ежедневното планиране на полети.

Всеки оператор на въздухоплавателно средство извършва мониторинг на следните данни за всеки полет:

а) 

информация за полета;

б) 

траектория на полета, която като минимум се определя като най-новия полетен план;

в) 

разширени метеорологични данни;

г) 

характеристики на въздухоплавателното средство;

д) 

(незадължително) информация за летателните характеристики на въздухоплавателното средство. За предпочитане е да се използва планиран дебит на горивото, за да се приведе в съответствие с наличните данни в най-новия полетен план;

е) 

характеристики на полетното гориво.

Метод Г:

За опростения подход въз основа на местоположението операторът на въздухоплавателно средство използва модел или модели за климатичната реакция, за да определи приблизително въздействието на всички несвързани с CO2 ефекти за всеки полет на климатологична основа. Инструментът или инструментите се използват, за да се оцени ползата за климата от общите варианти за трасета, като същевременно се отчитат цялостните разлики между въздухоплавателните средства, видовете задвижване и характеристиките на горивата чрез физическата им параметризация. При CO2 екв., изчислен с помощта на опростения подход въз основа на местоположението, се усредняват всички големи отклонения за отделните полети през по-дълъг период от време. Моделът или моделите следва да гарантират по-малко усилия от гледна точка на необходимостта от данни, както и изчисляването и боравенето с тях в сравнение с модела или моделите за основания на метеорологични данни подход.

Чрез дерогация от метод В операторите с малки емисии, както са определени в член 55, параграф 1 от настоящия регламент, може да извършват мониторинг на следните данни за всеки полет:

а) 

информация за полета;

б) 

траектория на полета, определена от траекторията на осъществения полет;

в) 

основни метеорологични данни;

г) 

характеристики на въздухоплавателното средство;

д) 

(незадължително) информация за летателните характеристики на въздухоплавателното средство по време на полета;

е) 

(незадължително) характеристики на полетното гориво.

5.   ИЗПОЛЗВАНЕ НА ВЪЗПРИЕТИ СТОЙНОСТИ ЗА НЕСВЪРЗАНИТЕ С CO2 ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

Използването на възприети стойности, което подлежи на допълнителен контрол от компетентния орган и Комисията, винаги води до по-висок CO2 екв. на полет в сравнение с резултатите, които могат да бъдат получени от подлежащите на мониторинг данни.

1. 

Траектория на полета:

а) 

За целите на прилагането на метод В се предоставя най-новият полетен план. Ако не е наличен RTFM или еквивалентен модел, по подразбиране се използва FTFM или еквивалентен модел. В такъв случай, когато не са налични данни по времеви печати, те могат да бъдат изчислени посредством линейна интерполация на измерените данни, получени от двата най-близки момента на измерване преди и след разглеждания времеви печат в рамките на същата фаза на полета, при условие че това води до еднородна траектория на полета за съответната фаза на полета, особено за фазата на хоризонталния полет.

б) 

За целите на прилагането на метод Г:

i) 

винаги се предоставя траекторията на осъществения полет. Ако не е наличен CTFM или еквивалентен модел, може да се използва RTFM или FTFM.

ii) 

когато не са налични данни по времеви печати, те могат да бъдат изчислени посредством линейна интерполация на измерените данни, получени от двата момента на измерване най-близо преди и след разглеждания времеви печат в рамките на същата фаза на полета, при условие че това води до еднородна траектория на полета за съответната фаза на полета, особено за фазата на хоризонталния полет.

2. 

Характеристики на въздухоплавателното средство:

а) 

идентификатор на двигателя: когато не е предоставен идентификатор на двигателя или негов еквивалент, се използват консервативни възприети стойности по тип въздухоплавателно средство съгласно определението в приложение IIIб към настоящия регламент.

б) 

маса на въздухоплавателното средство: ако не е предоставена масата на въздухоплавателното средство, операторът на въздухоплавателното средство може да симулира масата на въздухоплавателното средство, като използва излетната маса. Ако не са налични нито масата на въздухоплавателното средство, нито излетната маса, може да се използва коефициентът на натоварване, за да се определи приблизително излетната маса. Ако не е предоставен коефициент на натоварване, се използва възприета стойност в размер на 1.

3. 

Летателни характеристики на въздухоплавателното средство:

Дебит на горивото: ако не е предоставен дебитът на горивото от оборудването за записване на данни за полета, операторът на въздухоплавателното средство може да използва други начини за получаване на дебита на горивото в съответствие с определението за дебит на горивото в раздел 1 от приложение IIIa към настоящия регламент, като взема предвид тягата, която зависи от масата и истинската въздушна скорост на въздухоплавателното средство.

4. 

Характеристики на полетното гориво:

Ако не са предоставени характеристиките на полетното гориво, се приемат горните граници на гориво от вида Jet A-1 в съответствие със стандартната спецификация на ASTM за горива за авиационни турбодвигатели:

а) 

съдържание на ароматни съединения: 25 об. % ;

б) 

сяра: 0,3 тегл. %;

в) 

нафтален: 3,0 об. %




ПРИЛОЖЕНИЕ IIIб

Консервативни възприети идентификатори на двигателите по тип въздухоплавателно средство



ИКАО

Първи уникален идентификатор:

A148

13ZM003

A19N

01P22PW163

A20N

01P22PW163

A21N

01P20CM132

A306

1PW048

A30B

1GE007

A310

1PW027

A318

7CM049

A319

1IA001

A320

1IA001

A321

3IA008

A332

4PW067

A333

4PW067

A337

3RR029

A338

04P24RR146

A339

02P23RR141

A343

2CM015

A346

8RR045

A358

01P18RR125

A359

01P21RR125

A35K

01P21RR125

A388

9EA001

A3ST

1GE021

AN72

1ZM001

B38M

01P20CM138

B39M

01P20CM138

B463

1TL003

B701

1PW001

B703

1PW001

B721

1PW008

B731

01P20CM138

B732

1PW008

B733

1CM007

B734

1CM007

B735

1CM007

B736

3CM031

B737

2CM015

B738

2CM015

B739

3CM034

B741

8PW088

B742

1RR011

B743

1PW029

B744

1RR010

B748

13GE157

B74S

8PW088

B752

1RR011

B753

3RR034

B762

1PW026

B763

5GE085

B764

5GE085

B772

3GE060

B773

2RR024

B77L

01P21GE217

B77W

01P21GE217

B778

01P21GE217

B779

01P21GE217

B788

02P23RR138

B789

02P23RR138

B78X

02P23RR138

BCS1

16PW111

BCS3

16PW111

C550

1PW037

C560

1PW037

C650

1AS002

C680

7PW077

C68A

7PW077

C700

01P18HN013

C750

6AL024

CL30

11HN003

CL35

01P14HN011

CL60

10GE130

CRJ2

01P05GE189

CRJ7

01P11GE202

CRJ9

01P08GE190

CRJX

01P08GE193

E135

01P10AL033

E145

6AL006

E170

01P08GE197

E190

10GE130

E195

10GE130

E290

04P20PW200

E295

04P20PW201

E35L

6AL006

E545

11HN003

E550

01P14HN016

E55P

01P14HN016

E75L

01P08GE197

E75S

01P08GE197

F100

1RR020

F2TH

01P07PW146

F900

1AS001

FA10

1AS002

FA50

1AS002

FA7X

03P16PW192

FA8X

03P15PW193

G280

01P11HN012

GA5C

01P22PW142

GA6C

01P22PW141

GALX

7PW077

GL5T

4BR004

GL7T

21GE185

GLEX

4BR004

GLF4

11RR048

GLF5

4BR004

GLF6

4BR004

H25B

1AS001

H25C

7PW077

HA4T

01P07PW146

IL62

1KK001

IL86

1KK003

LJ35

1AS001

LJ45

1AS002

LJ55

1AS002

MD11

5GE085

MD90

1IA001

RJ85

1TL004

SU95

01P11PJ004

T154

1KK001

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Методики за мониторинг на инсталации, специфични за конкретни видове дейности (член 20, параграф 2)

1.   СПЕЦИФИЧНИ ПРАВИЛА ЗА МОНИТОРИНГ НА ЕМИСИИТЕ ОТ ГОРИВНИ ПРОЦЕСИ

А.    Обхват

Операторите упражняват мониторинг върху емисиите на CO2 от всички видове горивни процеси, протичащи при всички дейности, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, или включени в системата на Съюза за търговия с емисии съгласно член 24 от посочената директива, включително съответните процеси на скруберно пречистване на димни газове, като прилагат определените в настоящото приложение правила. Емисиите от използването на горива като технологични суровини се третират в методиките за мониторинг и докладване като горивни емисии, без това да влияе на други класификации, прилагани по отношение на емисиите.

Операторът не провежда мониторинг и не докладва за емисиите от двигатели с вътрешно горене за транспортни цели. Операторът отчита всички емисии на парникови газове от изгарянето на горива в дадена инсталация като емисии на тази инсталация, независимо дали има подаване на топлинна енергия или електроенергия към други инсталации. Операторът не отчита при приемащата инсталация емисии, свързани с производството на топлинна енергия или електроенергия, които приемащата инсталация получава от други инсталации.

Операторът включва поне следните източници на емисии: котли, горелки, турбини, подгреватели, пещи, инсинератори, калцинатори, сушилни, двигатели, горивни клетки, съоръжения за циклично химическо изгаряне, факелни тръби, съоръжения за термично и каталитично доизгаряне, скрубери (имащи емисии от процеси) и всякакви други съоръжения или машини, използващи горива, с изключение на съоръженията или машините с двигатели, използвани за транспортни цели.

Б.    Специфични правила за мониторинга

Емисиите от горивните процеси се изчисляват в съответствие с посоченото в член 24, параграф 1, освен ако горивата бъдат включени в масов баланс съгласно член 25. Прилагат се нивата, определени в раздел 2 от приложение II. Също така, мониторингът върху емисиите от процеси на скруберно пречистване на димни газове се провежда съгласно разпоредбите, посочени в подраздел В.

За емисиите от факелни тръби се прилагат специални изисквания, определени в подраздел Г от настоящия раздел.

Мониторингът на горивните процеси, протичащи в газовите терминали, може да се провежда с използване на масов баланс, в съответствие с член 25.

В.    Скруберно пречистване на димни газове

В.1    Обезсеряване

Емисиите от процеси на CO2, дължащи се на използването на карбонати за скруберно пречистване на димни газове с киселинно съдържание се изчисляват съгласно член 24, параграф 2, въз основа на използваното количество карбонати (метод А) или полученото количество гипс (метод Б). Чрез дерогация от раздел 4 от приложение II се прилага следното:

Метод А: Емисионен фактор

Ниво 1: Емисионният фактор се определя от стехиометричните съотношения, посочени в част 2 от приложение VI. Количеството на CaCO3 и MgCO3 или други карбонати в съответния входящ материал се определя съгласно указанията за най-добри промишлени практики.

Метод Б: Емисионен фактор

Ниво 1: Емисионният фактор е стехиометричното съотношение на полученото количество сух гипс (CaSO4 × 2H2O) към отделения CO2: 0,2558 t CO2/t гипс.

Коефициент на превръщане:

Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1.

C.2    De-NOx

▼M1

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II, емисиите на СО2 от процеси, дължащи се на използването на уреа за скруберно пречистване на димни газове се изчисляват в съответствие с член 24, параграф 2, като се прилагат следните нива.

▼B

Емисионен фактор:

Ниво 1: Количеството уреа в съответния входящ материал се определя съгласно указанията за най-добри промишлени практики. Емисионният фактор се определя като се използва стехиометрично съотношение от 0,7328 t CO2/t уреа.

Коефициент на превръщане:

Прилага се само ниво 1.

Г.    Факелни тръби

При изчисляване на емисиите от факелни тръби, операторът включва както рутинното горене на факелните тръби, така също и тяхното действие в специфични работни моменти (превключвания, пускове и спирания, както и при аварийните разтоварвания на съответната инсталация). Операторът също така включва присъщия CO2, съгласно член 48.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 2.1 от приложение II, нива 1 и 2б за емисионния фактор се определят както следва:

Ниво 1: Операторът използва референтен емисионен фактор от 0,00393 t CO2/Nm3, изчислен за изгарянето на чист етан и използван като консервативна косвена стойност за газовете, изгаряни във факелна тръба.
Ниво 2б: Специфичните за дадена инсталация емисионни фактори се получават чрез оценка на молекулното тегло на газовете, изгаряни във факелната тръба, чрез моделиране на процеса на база стандартни за отрасъла модели. Чрез отчитане на относителните пропорции и молекулните тегла на всеки от присъстващите газове се изчислява среднопретеглената годишна стойност на молекулното тегло на газа, изгарян във факелната тръба.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 2.3 от приложение II, за факелните тръби са в сила само нива 1 и 2 за коефициента на окисление.

2.    ►M5  РАФИНИРАНЕ НА МАСЛА, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО ◄

А.    Обхват

Операторът упражнява мониторинг и докладва за всички емисии на CO2 от горивните и производствени процеси в рафинериите.

Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: котли, технологични подгреватели/обработващи агрегати, двигатели с вътрешно горене/турбини, каталитични и топлинни окислители, пещи за калциниране на кокс, противопожарни помпи, аварийни/резервни електрогенератори, факелни тръби, инсинератори, крекинг агрегати, агрегати за производство на водород, агрегати за каталитично окисляване на сероводород по процеса на Claus, регенерация на катализатори (при каталитичен крекинг и други каталитични процеси) и коксуващи агрегати (флекси-коксуване, забавено коксуване).

Б.    Специфични правила за мониторинга

При рафинерийните дейности мониторингът на горивните емисии, включително емисиите от скруберно пречистване на димните газове, се провежда в съответствие с посоченото в раздел 1 от настоящото приложение. Операторът може да предпочете да използва методиката на масовия баланс съгласно член 25 за цялата инсталация или за отделни технологични агрегати, като например газификацията на тежки фракции или инсталациите за калциниране. При използването на комбинации между стандартна методика и масов баланс, операторът представя на компетентния орган данни, показващи че е постигната пълнота при отчитането на емисиите и че няма двойно отчитане на емисии.

Мониторингът на емисиите от специализирани агрегати за производство на водород се провежда в съответствие с раздел 19 от настоящото приложение.

Чрез дерогация от посоченото в членове 24 и 25, мониторингът на емисиите от регенерацията на крекинг катализатори и на други катализатори, както и емисиите на флекси-коксуващите агрегати се осъществява чрез използване на масов баланс, като се вземат под внимание характеристиките на входящия въздух и на димните газове. Цялото количество въглероден оксид (СО) в димните газове се отчита като СО2, като се използва следното масово съотношение: t CO2 = t CO * 1,571. Анализът на входящия въздух и на димните газове и изборът на нива се извършват съгласно разпоредбите на членове 32 — 35. Конкретната изчислителна методика се одобрява от компетентния орган.

3.   ПРОИЗВОДСТВО НА КОКС, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: суровините (включително въглищата или нефтения кокс), конвенционалните горива (включително природния газ), газове от процеси (включително доменния газ), други горива и скруберно пречистване на отпадъчни газове.

Б.    Специфични правила за мониторинга

За мониторинга на емисиите от производството на кокс, операторът може да избере или използването на масов баланс в съответствие с член 25 и раздел 3 на приложение II, или използването на стандартна методика в съответствие с член 24 и раздели 2 и 4 на приложение II.

4.   ПЪРЖЕНЕ И АГЛОМЕРИРАНЕ НА МЕТАЛНИ РУДИ, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: суровините (калциниране на варовик, доломит и карбонатни железни руди, включително FeCO3), конвенционалните горива (включително природен газ и кокс/коксов ситнеж), газовете от процеси (включително коксов газ и доменен газ), технологични отпадъци, използвани като суровини, включително уловен при филтриране на прах от агломерационни инсталации, конвертори и доменни пещи, други горива и скруберното пречистване на димни газове.

▼M1

Б.    Специфични правила за мониторинга

За мониторинга на емисиите от пърженето, агломерирането и пелетизацията на метални руди, операторът може да избере или използването на масов баланс в съответствие с член 25 и раздел 3 на приложение II, или използването на стандартна методика в съответствие с член 24 и раздели 2 и 4 на приложение II.

▼B

5.    ►M5  ПРОИЗВОДСТВО НА ЖЕЛЯЗО И СТОМАНА, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО ◄

А.    Обхват

Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: суровините (калциниране на варовик, доломит и карбонатни железни руди, включително FeCO3), конвенционалните горива (природен газ, въглища и кокс), редукционните агенти (кокс, въглища, пластмаси и др.), газовете от процеси (коксов газ, доменен газ и конверторен газ), използване на графитни електроди, други горива и скруберното пречистване на димни газове.

Б.    Специфични правила за мониторинга

За мониторинга на емисиите от производството на ►M5  желязо ◄ и стомана, операторът може да избере или използването на масов баланс в съответствие с член 25 и раздел 3 от приложение II, или използването на стандартна методика в съответствие с член 24 и раздели 2 и 4 от приложение II поне за част от пораждащите емисии потоци, без да допуска пропуски или двойно отчитане на емисии.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 3.1 от приложение II, ниво 3 за въглеродното съдържание се определя както следва:

Ниво 3: Операторът определя въглеродното съдържание на входящите или изходящите потоци в съответствие с посоченото в членове 32 — 35 относно представителното вземане на проби от горивата, продуктите и вторичните продукти, определянето на тяхното въглеродно съдържание и на фракцията на биомасата. Операторът базира въглеродното съдържание на крайните или полузавършените продукти на резултатите от ежегодно провеждани анализи, в съответствие с посоченото в членове 32 — 35, или определя въглеродното съдържание като стойност по средата на обхвата на възможните стойности, посочени в съответни международни или национални стандарти.

6.   ПРОИЗВОДСТВО ИЛИ ОБРАБОТКА НА ЧЕРНИ И ЦВЕТНИ МЕТАЛИ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

▼M5

Операторът не прилага разпоредбите в настоящия раздел за мониторинга и докладването на емисиите на CO2 от производството на желязо, стомана и първичен алуминий.

▼B

Операторът взема предвид поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: конвенционални горива; алтернативни горива, включително пластмасов гранулирани материали от шредерни инсталации; редукционни агенти, включително кокс, графитни електроди; суровини, включително варовик и доломит; въглеродсъдържащи метални руди и техните концентрати; вторични суровини.

Б.    Специфични правила за мониторинга

Ако въглеродът, произхождащ от използваните в съответната инсталация горива и входящи материали, остава в продуктите или другите изходящи материали от производството, операторът използва масов баланс в съответствие с член 25 и раздел 3 от приложение II. В противен случай операторът изчислява горивните емисии и емисиите от процеси поотделно, като използва стандартната методика в съответствие с член 24 и раздели 2 и 4 от приложение II.

Ако използва масов баланс, операторът може да предпочете да включи горивните емисии в масовия баланс или да използва стандартната методика съгласно член 24 и раздел 1 от настоящото приложение за част от пораждащите емисии потоци, без да допуска каквито и да са пропуски или двойно отчитане на емисии.

7.    ►M5  ЕМИСИИ НА CO2 ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО ИЛИ ОБРАБОТКАТА НА ПЪРВИЧЕН АЛУМИНИЙ ИЛИ ДИАЛУМИНИЕВ ТРИОКСИД, ВКЛЮЧЕНИ В СПИСЪКА В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО ◄

А.    Обхват

▼M5

Операторът прилага разпоредбите в настоящия раздел за мониторинга и докладването на емисиите на CO2 при производството на диалуминиев триоксид (Al2O3), производството на електроди за топене на първичен алуминий, включително от самостоятелни инсталации за производството на такива електроди и потреблението на електроди по време на електролизата.

Операторът взема предвид най-малко следните потенциални източници на емисии на CO2: горивата, използвани при генерирането на топлинна енергия или пара, производството на Al2O3, производството на електроди, редукцията на Al2O3 при електролиза, която е свързана с потреблението на електроди, и използването на калцинирана сода или други карбонати при скруберно пречистване на отпадъчните газове.

▼B

Мониторингът на свързаните с това производство емисии на перфлуоровъглероди — PFC, дължащи се на анодния ефект, включително неорганизираните емисии, се осъществява съгласно посоченото в раздел 8 от настоящото приложение.

Б.    Специфични правила за мониторинга

Операторът определя емисиите на CO2 от производството или обработката на първичен алуминий като използва методиката на масовия баланс съгласно член 25. При методиката на масовия баланс се отчита цялото количество въглерод, съдържащ се във входящите материали, запасите, продуктите и другите изходящи материали от смесването на съставките, формоването, изпичането и рециклирането на електродите, както и от тяхното използване при електролизата. Ако се използват предварително изпечени аноди, за производството и използването им могат да се прилагат или отделни масови баланси, или един общ масов баланс, който да отчита както производството, така и използването на електродите. Ако се използват вани на Søderberg, операторът прилага един общ масов баланс.

За горивните емисии операторът може да предпочете или да ги включи в масовия баланс, или да използва стандартната методика съгласно член 24 и раздел 1 от настоящото приложение, поне за част от пораждащите емисии потоци, без да допуска каквито и да са пропуски или двойно отчитане на емисии.

8.   ЕМИСИИ НА PFC ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО ИЛИ ОБРАБОТКАТА НА ПЪРВИЧЕН АЛУМИНИЙ, ВКЛЮЧЕНИ В СПИСЪКА В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Разпоредбите в настоящия раздел се отнасят за емисиите на перфлуоровъглероди (PFC), дължащи се на анодния ефект, включително и неорганизираните емисии на PFC. За свързаните с тях емисии на CO2, включително емисиите при производството на електроди, операторът прилага разпоредбите в раздел 7 от настоящото приложение. Освен това операторът изчислява емисиите на PFC, които не са свързани с анодни ефекти, въз основа на методи за приблизителна оценка в съответствие с най-добрата промишлена практика и указанията, публикувани от Комисията за тази цел.

Б.    Определяне на емисиите на PFC

Емисиите на PFC се определят от сумата на емисиите, измерени в димохода или комина („емисии при точковия източник“) и неорганизираните емисии (извън димохода), като се използва ефективността на улавяне на PFC към димохода:

Емисии на PFC (общо) = емисии на PFC (в димохода)/ефективност на улавяне към димохода

Ефективността на улавяне се отчита след като са определени емисионните фактори за дадената инсталация. За определянето ѝ се използва най-скоро публикуваната версия на указанията, посочени в определението на ниво 3 в раздел 4.4.2.4 на Указанията на Междуправителствения комитет по изменението на климата от 2006 г.

Операторът изчислява емисиите на CF4 и C2F6, отделяни съответно през димоход или комин, като използва един от следните методи:

а) 

метод А, при който се отчита времетраенето в минути на анодния ефект за денонощие на клетка;

б) 

метод Б, при който се отчита свръхнапрежението при анодния ефект.

Изчислителен метод А — метод на база времетраенето на анодния ефект

Операторът използва следните формули за определяне на емисиите на PFC:

емисии на CF4 [t] = AEM × (SEFCF4/1 000 ) × PrAl
емисии на C2F6 [t] = емисии на CF4 × FC2F6

където:

AEM = е времетраенето на анодния ефект, минути/денонощие на клетката;

SEF CF4 = е емисионният фактор, отнесен към времетраенето на анодния ефект [(kg CF4/t произведен алуминий)/(времетраене на анодния ефект, минути/денонощие на клетката)]. При използването на различни видове електролизни клетки могат да се прилагат различни стойности на SEF, според случая;

PrAl = е годишното производство на първичен алуминий [t];

FC2F6 = Тегловно съотношение на C2F6 (t C2F6 / t CF4).

Времетраенето на анодния ефект, изразено в минути за денонощие на клетката, се получава като произведение на честотата на анодния ефект (брой анодни ефекти/денонощие на клетката) и средната продължителност на анодния ефект (минути/случай):

AEM = честота × средна продължителност

Емисионен фактор: Емисионният фактор за CF4 (определен по метода на времетраенето на анодния ефект, CF4) изразява количеството [kg] CF4, отделено за тон произведен алуминий при дадено дневно времетраене на анодния ефект, минути/денонощие на клетката. Емисионният фактор за C2F6 (получен на база тегловното съотношение C2F6) изразява количеството на емисиите [t] на C2F6, определено пропорционално на количеството на емисиите [t] на CF4.

Ниво 1: Операторът използва специфичните за технологията стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 1 от настоящия раздел от приложение IV.

Ниво 2: Операторът използва специфични за съответната инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6, определени чрез постоянни или периодични измервания на място. За определянето на тези емисионни фактори операторът използва последната версия на указанията, посочени в определението на ниво 3 от раздел 4.4.2.4 на Указанията на Междуправителствения комитет по изменението на климата от 2006 г. ( 17 ) Емисионният фактор също така взема предвид емисии, свързани с ефекти, различни от анодния. Операторът определя емисионните фактори с максимално допустима неопределеност от ± 15 %.

Операторът определя емисионните фактори поне веднъж на три години или по-често, ако е необходимо поради съответни промени в инсталацията. Съответните промени включват промяна в разпределението на продължителността на анодния ефект или промяна в управляващия алгоритъм, засягащ набора от видове анодни ефекти или последователността от действия за прекратяване на анодния ефект.



Таблица 1

Специфични за технологията емисионни фактори, отнесени към данните за дейността за времетраенето на анодния ефект.

Технология

Емисионен фактор за CF4 (SEFCF4)

[(kg CF4/t алуминий)/(времетраене на анодния ефект, минути/денонощие на клетката)]

Емисионен фактор за C2F6 (FC2F6)

[t C2F6/ t CF4]

Технология с предварително изпечени аноди и централно подаване на двуалуминиевия триоксид (CWPB)

0,143

0,121

Процес на Søderberg с горно електрозахранване на анода (VSS)

0,092

0,053

Изчислителен метод Б — метод на база свръхнапрежението:

Когато се измерва свръхнапрежението при анодния ефект, операторът използва следните формули за определяне на емисиите на PFC:

Емисии на CF4 [t] = OVC × (AEO/CE) × PrAl × 0,001

▼M1

емисии на C2F6 [t] = емисии на CF4 × FC2F6

▼B

където:

OVC = е коефициент на свръхнапрежение („емисионен фактор“), изразен в kg CF4 за тон произведен алуминий и за mV свръхнапрежение;

AEO = е стойността на свръхнапрежението при анодния ефект за клетка [mV], определена като интеграл на (времето × напрежението над желаното напрежение), разделен на времето (продължителността) на събирането на данни;

CE = е среден коефициент на използване на тока при производството на алуминий [%];

PrAl = е годишното производство на първичен алуминий [t];

▼M1

FC2F6 = Тегловно съотношение на C2F6 (t C2F6/t CF4).

▼B

Отношението AEO/CE (свръхнапрежението при анодния ефект/коефициента на използване на тока) изразява средното интегрирано по времето свръхнапрежение при анодния ефект [mV свръхнапрежение] при средния коефициент на използване на тока [%].

Емисионен фактор: Емисионният фактор за CF4 („коефициент на база свръхнапрежението“, OVC) изразява количеството [kg] CF4, отделено за тон произведен алуминий и за миливолт свръхнапрежение [mV]. Емисионният фактор за C2F6 (тегловното съотношение F C2F6) изразява количеството на емисиите [t] на C2F6, определено пропорционално на количеството емисиите [t] на CF4.

Ниво 1: Операторът използва специфичните за технологията стойности на емисионните фактори, посочени в таблица 2 от настоящия раздел от приложение IV.

Ниво 2: Операторът използва специфичните за съответната инсталация емисионни фактори за CF4 [(kg CF4 / t Al ) / (mV)] и C2F6 [t C2F6/ t CF4], определени чрез постоянни или периодични измервания на място. За определянето на тези емисионни фактори операторът използва последната версия на указанията, посочени в определението на ниво 3 от раздел 4.4.2.4 на Указанията на Междуправителствения комитет по изменението на климата от 2006 г. Операторът определя емисионните фактори с максимално допустима неопределеност от ± 15 % за всеки от факторите.

Операторът определя емисионните фактори поне веднъж на три години или по-често, ако е необходимо поради съответни промени в инсталацията. Съответните промени включват промяна в разпределението на продължителността на анодния ефект, или промяна в управляващия алгоритъм, засягащ набора от видове анодни ефекти или последователността от действия за прекратяване на анодния ефект.



Таблица 2

Емисионни фактори, специфични за дадена технология, използвани във връзка с метода на база свръхнапрежението при анодния ефект

Технология

Емисионен фактор за CF4

[(kg CF4/t алуминий)/mV]

Емисионен фактор за C2F6

[t C2F6/ t CF4]

Технология с предварително изпечени аноди и централно подаване на двуалуминиевия триоксид

1,16

0,121

Процес на Søderberg с горно електрозахранване на анода (VSS)

н.п.

0,053

В.    Определяне на емисиите на CO2 екв.

Операторът изчислява емисиите на CF4 и C2F6 в тонове CO2 екв., като използва съответните стойности на потенциалите за глобално затопляне съгласно приложение VI, раздел 3, таблица 6:

Емисиите на PFC [t CO2 екв.] = емисиите на CF4 [t] × емисиите на GWPCF4 + емисиите на C2F6 [t] × GWPC2F6

9.   ПРОИЗВОДСТВО НА ЦИМЕНТОВ КЛИНКЕР, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

▼M1

А.    Обхват

Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: калцинирането на варовика в суровините, конвенционалните изкопаеми горива за пещите, алтернативните изкопаеми горива за пещите и алтернативните суровини, горивата от биомаса за пещите (отпадъци, съдържащи биомаса), използваните извън пещите горива, съдържанието на некарбонатен въглерод във варовика и шистите, както и материалите, използвани за скруберно пречистване на димните газове.

▼B

Б.    Специфични правила за мониторинга

Мониторингът на горивните емисии се провежда в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение. Мониторингът на емисиите от процеси, произхождащи от съставките на суровинната смес, се извършва в съответствие с раздел 4 от приложение II, на база на съдържанието на карбонати във входящите материали (изчислителен метод А) или на база на произведеното количество клинкер (изчислителен метод Б). При метод А карбонатите, които се вземат предвид, включват поне CaCO3, MgCO3 и FeCO3. При метод Б операторът взема предвид най-малко CaO и MgO и представя на компетентния орган данни за това до каква степен други източници на въглерод са били взети предвид.

▼M1

Емисиите на CO2, произтичащи от отстранявания от процеса прах и от некарбонатния въглерод в суровините, се добавят в съответствие с подраздели В и Г на настоящия раздел.

▼B

Изчислителен метод A: на база входящите в пещта материали

Когато прахът от циментовата пещ (CKD) и байпасният прах напускат пещната система, операторът не отчита съответстващото количество суровина като входящ в процеса материал, а изчислява емисиите от CKD, както е посочено по-долу в подраздел В.

Освен ако не са известни точните характеристики на суровинната смес, операторът прилага изискванията за неопределеността на данните за дейността поотделно за всеки от съответните въглеродосъдържащи входящи в пещта материали, без да допуска двойно отчитане или пропускане на рециркулираните или байпасирани материали. Ако данните за дейността се определят на база произведен клинкер, нетното количество суровинна смес може да се определя посредством специфично за конкретния обект емпирично съотношение суровинна смес/клинкер. Това съотношение се актуализира поне веднъж годишно при прилагане на насоките на най-добра промишлена практика.

Изчислителен метод Б: на база произведеното количество клинкер

Операторът определя данните за дейността, изразени чрез произведеното количество клинкер [t] през периода на докладване по един от следните начини:

а) 

чрез директно измерване на клинкера;

б) 

въз основа на произведените количества цимент чрез прилагане на следната формула (изразяваща материален баланс с отчитане на експедирането на клинкер, доставките на клинкер, както и промените в запасите от клинкер):

произведен клинкер [t]

=

((произведените количества цимент [t] – промените в запасите на цимент [t]) × съотношението клинкер/цимент [t клинкер/t цимент]) – (доставен клинкер [t]) + (експедиран клинкер [t]) – (промените в запасите от клинкер [t]).

Операторът определя съотношението клинкер/цимент поотделно за всеки от различните циментови продукти въз основа на посоченото в членове 32 — 35, или го изчислява въз основа на разликата между експедираните количества и измененията на складовите запаси от цимент и всички добавки към клинкера при производството на цимент, включително байпасния прах и праха от циментовите пещи.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II, ниво 1 за емисионния фактор се определя, както следва:

Ниво 1: Операторът прилага емисионен фактор на стойност 0,525 t CO2/t клинкер.

В.    Емисии, произтичащи от отстранения прах

Операторът добавя и емисиите на СО2 от байпасния прах и праха от циментовата пещ (CKD), напускащи пещната система, определяни на база съотношение на частично калциниране на CKD, като изчислява тези емисии като емисии от процеси в съответствие с член 24, параграф 2. Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II, в сила са следните определени нива 1 и 2 за емисионния фактор:

Ниво 1: Операторът прилага емисионен фактор на стойност 0,525 t CO2/t прах.
Ниво 2: Операторът определя емисионния фактор поне веднъж годишно, в съответствие с посоченото в членове 32 — 35, като използва следната формула:

image

където:

EFCKD е емисионният фактор на частично калцинирания прах от циментова пещ [t CO2/t CKD];

EFCli е специфичен за инсталацията емисионен фактор за клинкер [t CO2/t клинкер];

dе степента на калциниране на CKD (отделян CO2 като процент от общия карбонатен CO2 в суровинната смес)

Ниво 3 за емисионния фактор не се прилага.

Г.    Емисии, произхождащи от некарбонатен въглерод в суровинната смес

Операторът определя емисиите, произхождащи от некарбонатен въглерод, най-малко от варовик, шисти или алтернативни суровини (напр. летлива пепел), използвани в суровинната смес в циментовите пещи, в съответствие с член 24, параграф 2.

▼M1

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II, в сила са следните определения на нивата за емисионния фактор:

Ниво 1: Съдържанието на некарбонатен въглерод в съответната суровина се преценява чрез прилагане на насоките за най-добри промишлени практики.

Ниво 2: Съдържанието на некарбонатен въглерод в съответната суровина се определя поне веднъж годишно в съответствие с посоченото в членове 32 — 35.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II се прилагат следните определения на нивата за коефициента на превръщане:

Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1.

Ниво 2: Коефициентът на превръщане се изчислява чрез прилагане на най-добрата промишлена практика.

▼B

10.   ПРОИЗВОДСТВО НА ВАР И КАЛЦИНИРАНЕ НА ДОЛОМИТ ИЛИ МАГНЕЗИТ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

▼M4

А.    Обхват

Операторът включва поне следните потенциални източници на емисии на CO2: калцинирането на съдържащите се в суровините варовик, доломит или магнезит, както и некарбонатен въглерод, конвенционалните изкопаеми горива за пещи, алтернативните изкопаеми горива за пещи и алтернативните суровини, горива от биомаса за пещите (съдържащи биомаса отпадъци) и други горива.

▼M5

Когато негасена вар и произхождащ от варовик CO2 се използват за процеси на пречистване, CO2 се счита за отделен, освен ако е свързан в продукт, който отговаря на условията, посочени в член 49а, параграф 1 от настоящия регламент.

▼M4

Б.    Специфични правила за мониторинга

Мониторингът на горивните емисии се провежда в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение. За емисиите от процеси от карбонатите в използваните суровини, мониторингът се осъществява съгласно раздел 4 от приложение II. Винаги се вземат под внимание калциевият и магнезиевият карбонат. Останалите карбонати и некарбонатният въглерод в суровините се вземат предвид, когато са от значение за изчислението на емисиите.

При използване на методика, базираща се на входящите материали, стойностите на съдържанието на карбонати се коригират в зависимост от влажността и скалните примеси в материала. В случай на производство на магнезий се вземат под внимание и други съдържащи магнезий минерали освен карбонатите, според случая.

Не се допускат двойно отчитане или пропуски във връзка с рециклираните или байпасни материали. При прилагането на метод Б прахът от пещта за варовик в съответните случаи се разглежда като отделен пораждащ емисии поток.

▼M1

В.    Емисии, произхождащи от некарбонатен въглерод в суровините

Операторът определя емисиите, произхождащи от некарбонатен въглерод, най-малко от варовик, шисти или алтернативни суровини в циментовите пещи, в съответствие с член 24, параграф 2.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II, в сила са следните определения на нивата за емисионния фактор:

Ниво 1: Съдържанието на некарбонатен въглерод в съответната суровина се преценява чрез прилагане на насоките за най-добри промишлени практики.

Ниво 2: Съдържанието на некарбонатен въглерод в съответната суровина се определя поне веднъж годишно в съответствие с посоченото в членове 32 — 35.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II се прилагат следните определения на нивата за коефициента на превръщане:

Ниво 1: Използва се коефициент на превръщане, равен на 1.

Ниво 2: Коефициентът на превръщане се изчислява чрез прилагане на най-добрата промишлена практика.

▼B

11.   ПРОИЗВОДСТВО НА СТЪКЛО И НА ИЗОЛАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ ОТ СТЪКЛЕНА ИЛИ МИНЕРАЛНА ВАТА, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Разпоредбите в настоящия раздел се отнасят също и за инсталациите за производство на водно стъкло и каменна вата.

Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: разлагането на алкални и алкалоземни карбонати при стопяването на суровините, конвенционалните изкопаеми горива, алтернативните изкопаеми горива и материали, горивата от биомаса (съдържащи биомаса отпадъци), други горива, въглеродосъдържащи добавки — включително кокс, въглищен прах и графит, догарянето на димните газове и скруберното пречистване на димните газове.

▼M4

Б.    Специфични правила за мониторинга

Мониторингът на горивните емисии, включително от скруберното пречистване на димните газове, се осъществява в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение. За емисиите от процеси от некарбонатни суровини, включително кокс, графит и въглищен прах, мониторингът се осъществява съгласно раздел 4 от приложение II. Карбонатите, които се вземат предвид, включват поне CaCO3, MgCO3, Na2CO3, NaHCO3, BaCO3, Li2CO3, K2CO3, и SrCO3. Прилага се само метод А.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II се прилагат следните определения на нивата за емисионния фактор на съдържащите карбонати суровини.

Ниво 1: Използват се стехиометричните съотношения, посочени в част 2 от приложение VI. Чистотата от примеси на съответните входящи материали се определя съгласно най-добрата промишлена практика.

Ниво 2: Количеството на разглежданите карбонати във всеки съответен входящ материал се определя съгласно посоченото в членове 32—35.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II, по отношение на коефициента на превръщане се прилага само ниво 1 за всички емисии от процеси с участие на карбонатни и некарбонатни суровини.

▼B

12.   ПРОИЗВОДСТВО НА КЕРАМИЧНИ ПРОДУКТИ, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

▼M1

А.    Обхват

Операторът включва поне следните потенциални източници на емисии на CO2: пещните горива, калцинирането на варовик/доломит и на други карбонати, съдържащи се в суровините, варовика и другите карбонати, използвани за намаляване на замърсителите на въздуха и при други видове пречистване на димни газове, добавки, получени от изкопаеми материали или биомаса, използвани за постигане на пореста структура, включително полистирол, отпадъци от производството на хартия или дървесни стърготини, съдържание на некарбонатен въглерод в глината и други суровини.

▼B

Б.    Специфични правила за мониторинга

▼M1

Мониторингът на горивните емисии, включително от скруберното пречистване на димните газове, се осъществява в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение. Мониторингът на емисиите от процеси, произхождащи от съставките и добавките на суровинната смес, се осъществява съгласно раздел 4 от приложение II. За керамиката на база пречистени или синтетични глини, операторът може да използва или метод А, или метод Б. За керамичните продукти на базата на необработени глини, както и когато се използват глини или добавки със значително съдържание на некарбонатен въглерод, операторът следва да използва метод А. Калциевите карбонати винаги се вземат предвид. Другите карбонати и некарбонатният въглерод в суровините се вземат предвид, когато са от значение за изчислението на емисиите.

▼B

Данните за дейността за входящите материали за метод А може да се определят чрез подходящо обратно пресмятане на основата на най-добрата промишлена практика и да бъдат одобрени от компетентния орган. Такова обратно пресмятане отчита наличните измервания за изсушени сурови продукти или изпечени продукти, както и подходящи източници на данни за съдържанието на влага в глината и добавките и загубата при закаляването (загуба при накаляване) на засегнатите материали.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 4 от приложение II се прилагат следните определения на нивата за емисионните фактори за емисии от процеси с използване на суровини, съдържащи карбонати:

Метод А (на база на входящите материали):

Ниво 1: За изчисляването на емисионния фактор вместо резултати от анализ се използва консервативна стойност в размер на 0,2 тона CaCO3 (съответстваща на 0,08794 тона CO2) на тон суха глина. Целият органичен и неорганичен въглерод в глината се счита за включен в тази стойност. Добавките се считат за изключени от тази стойност.

Ниво 2: Емисионният фактор на всеки пораждащ емисии поток се определя и актуализира поне веднъж годишно, като се прилага най-добрата промишлена практика и се отразяват специфичните за съответния обект условия и продуктовият микс на инсталацията.

Ниво 3: Съставът на съответните суровини се определя в съответствие с посоченото в членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в раздел 2 от приложение VI.

Метод Б (на базата на изходящите материали):

Ниво 1: За изчисляването на емисионния фактор вместо резултати от анализ се използва консервативна стойност в размер на 0,123 тона CaO (съответстваща на 0,09642 тона CO2) на тон продукция. Целият органичен и неорганичен въглерод в глината се счита за включен в тази стойност. Добавките се считат за изключени от тази стойност.

Ниво 2: Емисионният фактор се определя и актуализира поне веднъж годишно, като се прилага най-добрата промишлена практика и се отразяват специфичните за съответния обект условия и продуктовият микс на инсталацията.

Ниво 3: Съставът на съответните продукти се определя в съответствие с посоченото в членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в приложение VI, раздел 2, таблица 3, като се приеме, че всички разглеждани метални оксиди са получени от съответните карбонати, където е уместно.

Чрез дерогация от посоченото в раздел 1 от настоящото приложение, за скруберното пречистване на димни газове е валидно следното ниво за емисионния фактор:

Ниво 1: Операторът използва стехиометричното съотношение за CaCO3, посочено в раздел 2 от приложение VI.

За скруберното пречистване на димните газове не се прилага друго ниво или друг коефициент на превръщане. Не се допуска двойно отчитане на използван варовик, който се рециклира като суровина за същата инсталация.

13.   ПРОИЗВОДСТВО НА ГИПСОВИ ПРОДУКТИ И ГИПСОКАРТОН, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Операторът включва поне емисиите на CO2 от всички видове горивни дейности.

Б.    Специфични правила за мониторинга

Мониторингът на горивните емисии се провежда в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение.

14.   ПРОИЗВОДСТВО НА ЦЕЛУЛОЗА И ХАРТИЯ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: котлите, газовите турбини и другите горивни инсталации, генериращи пара или електроенергия, котлите-утилизатори и другите съоръжения, изгарящи използвана луга, инсинераторите, варните пещи и калцинаторите, скруберното пречистване на димни газове и сушилните, използващи гориво (като например инфрачервените сушилни).

Б.    Специфични правила за мониторинга

Мониторингът на горивните емисии, включително емисиите от скруберното пречистване на димните газове, се провежда в съответствие с посоченото в раздел 1 от настоящото приложение.

За емисиите от процеси от използваните суровини, като например добавъчните химикали (по-специално варовикът или калцинираната сода) мониторингът се извършва в съответствие с раздел 4 от приложение II, като се прилага метод А. За емисиите на СО2 при регенерирането на бялата луга в целулозното производство се приема, че се състоят от рециклиран CO2, получен от биомаса. Само тези количества СО2, които са пропорционални на влаганите добавъчни химикали, се окачествяват като част от емисиите на изкопаем CO2.

За емисиите от добавъчни химикали се прилагат следните определения на нивата за емисионния фактор:

Ниво 1: Използват се стехиометричните съотношения, посочени в част 2 от приложение VI. Чистотата от примеси на съответните входящи материали се определя съгласно най-добрата промишлена практика. Получените стойности се коригират съобразно влажността на използваните карбонатни материали и съдържанието на скални примеси в тях.
Ниво 2: Количеството на разглежданите карбонати във всеки съответен входящ материал се определя съгласно посоченото в членове 32 — 35. За преобразуването на данните за състава в емисионни фактори се използват стехиометричните съотношения, посочени в раздел 2 от приложение VI.

За коефициента на превръщане се прилага само ниво 1.

15.   ПРОИЗВОДСТВО НА САЖДИ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Операторът включва като източници на емисии на CO2 най-малко всички горива, използвани в горивни процеси, както и горивата, използвани като технологични материали.

Б.    Специфични правила за мониторинга

При мониторинга на емисиите от производството на сажди може или да се разглежда горивен процес, включително скруберното пречистване на димните газове, в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение, или да се използва масов баланс, съгласно член 25 и раздел 3 от приложение II.

16.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ДВУАЗОТЕН ОКСИД (N2O) ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА АЗОТНА КИСЕЛИНА, АДИПИНОВА КИСЕЛИНА, КАПРОЛАКТАМ, ГЛИОКСАЛ И ГЛИОКСИЛОВА КИСЕЛИНА, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

За всяка дейност, която генерира емисии на N2O, всеки оператор разглежда всички източници на емисии на N2O от производствени процеси, включително когато емисиите на N2O от производството преминават през съоръжения за намаление на емисиите. Това включва:

а) 

производство на азотна киселина — емисии на N2O от каталитичното окисление на амоняк и/или от съоръжения за намаление на емисиите на NОx/N2O;

б) 

производство на адипинова киселина — емисии на N2O, включително и от окислителната реакция, всяко директно отделяне на газове от процеса и/или всякакви съоръжения за контрол на емисиите;

в) 

производство на глиоксал и глиоксилова киселина — емисии на N2O, включително и от реакциите при процеса, всяко директно отделяне на газове от процеса и/или всякакви съоръжения за контрол на емисиите;

г) 

производство на капролактам — емисии на N2O, включително и от реакциите при процеса, всяко директно отделяне на газове от процеса и/или всякакви съоръжения за контрол на емисиите.

Тези разпоредби не се отнасят за емисиите на N2O от изгарянето на горива.

Б.    Определяне на емисиите на N2O

Б.1.    Годишни емисии на N2O

Операторът извършва мониторинг на емисиите на N2O при производството на азотна киселина чрез непрекъснато мерене на емисиите. За мониторинга на емисиите на N2O при производство на адипинова киселина, капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина се прилага измервателна методика за намаляваните емисии, и съответно изчислителен метод (на основа на методиката на масовия баланс) — за временните случаи на ненамалени емисии.

За всеки източник на емисии, при който се прилага непрекъснато мерене на емисиите, операторът определя общите годишни емисии като сбор на всички часови емисии, съгласно формула 1, посочена в раздел 3 от приложение VIII.

Б.2.    Часови емисии на N2O

За всеки източник, при който се прилага непрекъснато мерене на емисиите, операторът изчислява средногодишната часова стойност на емисиите на N2O съгласно формула 2, посочена в раздел 3 от приложение VIII.

Операторът определя часовите стойности на концентрацията на N2O в димните газове от всеки източник на емисии чрез прилагане на измервателна методика в представителна точка, след като димните газове са преминали през съоръженията за намаляване на емисиите на NОx/N2O (ако се използва система за намаляване на емисиите). При всички източници на емисии операторът използва такива техники за измерване на емисиите на N2O, които могат да показват съответните стойности както при намалени, така и при ненамалени емисии. Ако неопределеността по време на такива периоди нараства, операторът отчита това при оценката на неопределеността.

Когато това се изисква, операторът изразява всички измерени величини на база сухи димни газове и ги докладва последователно по този начин.

Б.3.    Определяне на дебита на димните газове

За мониторинга на дебита на димните газове, необходим при определянето на емисиите на N2O, операторът използва методите, посочени в член 43, параграф 5 от настоящия регламент. За производството на азотна киселина, операторът прилага метода съгласно член 43, параграф 5, буква а), освен ако това е технически неосъществимо. В такъв случай след одобрение от компетентния орган, операторът използва алтернативен метод, включително методиката на масовия баланс, който се основава на значими параметри, като например входящото количество амоняк, или определяне на дебита чрез непрекъснато мерене.

Дебитът на димните газове се изчислява съгласно следната формула:

Vflue gas flow [Nm3/h] = Vair * (1 - O2, air) / (1 - O2, flue gas)

където:

Vair = е дебитът на входящия въздух в Nm3/h при стандартни условия;

O2, air = е обемният дял на O2 в сух въздух [= 0,2095];

O2, flue gas = е обемният дял на O2 в димните газове.

Дебитът на входящия въздух (Vair) се изчислява като сбор на дебитите на всички входящи въздушни потоци в инсталацията за производство на азотна киселина.

Освен ако не е посочено нещо друго в плана за мониторинг, операторът използва следната формула:

Vair = Vprim + Vsec + Vseal

където:

Vprimе дебитът на първичния входящ въздух в Nm3/h при стандартни условия;

Vsecе дебитът на вторичния входящ въздух в Nm3/h при стандартни условия;

Vsealе дебитът на входящия въздух на херметизирания кръг в Nm3/h, при стандартни условия.

Операторът определя Vprim чрез непрекъснато мерене преди смесването с амоняк. Операторът определя Vsec чрез непрекъснато мерене, включително когато измерването е преди утилизационния въздухоподгревател. За Vseal операторът отчита дебита на пречистения въздух в процеса за производство на азотна киселина.

Ако някои видове входящ въздух сумарно представляват по-малко от 2,5 % от общия дебит на входящия въздух, компетентният орган може да приеме използването на методи за приблизителна оценка за определяне на съответния им дебит, предложени от оператора въз основа на най-добрата промишлена практика.

Операторът предоставя данни от измервания при нормални работни условия, показващи че потокът на димните газове, чийто дебит се мери, е достатъчно хомогенен, за да може да се приложи предложеният метод за мерене на дебита. Ако тези измервания покажат, че потокът е нехомогенен, операторът отчита това при определянето на подходящите методи за мониторинг и при изчисляването на неопределеността на емисиите на N2O.

Операторът изразява всички измерени величини на база сухи газове и ги докладва последователно по този начин.

Б.4.    Концентрации на кислород (O2)

Когато е необходимо за изчисляване на дебита на димните газове съгласно посоченото по-горе в подраздел Б.3 на настоящия раздел от приложение IV, операторът измерва стойностите на концентрацията на кислород в димните газове. При измерването операторът изпълнява изискванията за измерване на концентрации, посочени в член 41, параграфи 1 и 2. При определяне на неопределеността на емисиите на N2O, операторът взема под внимание неопределеността при измерването на концентрацията на O2 в димните газове.

Когато това се изисква, операторът изразява всички измерени величини на база сухи димни газове и ги докладва последователно по този начин.

Б.5.    Изчисляване на емисиите на N2O

За определени периоди с ненамалени емисии на N2O от производство на адипинова киселина, капролактам, глиоксал и глиоксилова киселина, включително ненамалени емисии от предпазно изпускане на газове по съображения за безопасност и когато инсталацията за намаляване на емисиите не функционира, когато провеждането на непрекъснат мониторинг на емисиите на N2O е технически неосъществимо, и след одобрение на съответна конкретна методика от компетентния орган, операторът може да изчислява емисиите на N2O като използва методика на масов баланс. В този случай общата неопределеност е подобна на резултата от прилагането на изискванията на нивата в член 41, параграфи 1 и 2. Операторът основава метода на изчисление на максимално възможното количество емисии на N2O при съответната химична реакция, протичаща по това време, както и периода на съответните емисии.

При определянето на средногодишната часова стойност на неопределеността за даден източник на емисии, операторът отчита неопределеността при всички изчисления на емисии от този източник.

Б.6.    Определяне на производителността на дейностите

Стойностите на производителността се изчисляват като се използват дневните доклади за обема на продукцията и броя на работните часове.

Б.7.    Честота на вземане на проби

Изчисляват се валидни средночасови стойности или средни стойности за по-кратки референтни периоди в съответствие с член 44 за:

а) 

концентрацията на N2O в димните газове;

б) 

общия дебит на димните газове, когато се измерва пряко и когато тази стойност се изисква;

в) 

всички газови дебити и стойности на концентрации на кислород, необходими за непряко определяне на общия дебит на димните газове.

В.    Определяне на годишните стойности на емисиите на еквивалент на CO2 — CO2 екв.

Операторът преобразува общата стойност на годишните емисии на N2O от всички източници (изразени в тонове до третия знак след десетичната запетая) в годишни емисии на CO2 екв. (закръглени до тонове), като използва следната формула и стойността на потенциала за глобално затопляне (GWP), посочена в раздел 3 от приложение VI:

CO2 екв. [t] = N2Oannual[t] х GWPN2O

където:

N2Oannualса общите годишни емисии на N2O, изчислени по формула 1, посочена в раздел 3 от приложение VIII.

Така определеното общо количество на годишните емисии на CO2 екв., генерирано от всички източници на емисии, и всички преки емисии на CO2 от други източници на емисии, включени в разрешителното за емисии на парникови газове, се добавят към общите годишни емисии на CO2, генерирани от инсталацията, и получената сума се използва при докладването и при предаването на квоти.

Общите годишни емисии на N2O се докладват в тонове с точност до третия знак след десетичната запетая, а когато са изразени в CO2 екв., съответно да се закръглят до тонове.

17.   ПРОИЗВОДСТВО НА АМОНЯК, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: изгарянето на горива, осигуряващо топлинната енергия, необходима за реформинга или за частичното окисляване, използването на горива като технологични суровини за производството на амоняк (при реформинга или частичното окисляване), използването на горива при други горивни процеси, включително за генерирането на гореща вода или пара.

Б.    Специфични правила за мониторинга

За мониторинга на емисиите от горивните процеси и от горивата, използвани като технологични суровини, се прилага стандартната методика съгласно член 24 и раздел 1 от настоящото приложение.

▼M5

Когато полученият при производството на амоняк CO2 се използва като изходна суровина за производството на уреа или други химикали, или се подава извън инсталацията за каквато и да било употреба, която не попада в обхвата на член 49, параграф 1 от настоящия регламент, съответното количество CO2 се счита за емисия на инсталацията, където е отделен този CO2, освен ако CO2 е свързан в продукт, който отговаря на условията, посочени в член 49а, параграф 1 от настоящия регламент.

▼B

18.   ПРОИЗВОДСТВО НА ОРГАНИЧНИ ХИМИЧЕСКИ ВЕЩЕСТВА В НАСИПНО ИЛИ НАЛИВНО СЪСТОЯНИЕ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Операторът взема предвид поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: крекинга (каталитичен и некаталитичен), реформинга, частичното или пълно окисляване, други подобни процеси, които водят до емисии на CO 2 , произхождащи от въглеродното съдържание на въглеводородни суровини, изгарянето на отпадни газове и изгарянето във факелни тръби, както и други видове изгаряния на горива.

Б.    Специфични правила за мониторинга

Когато производството на органични химични вещества в насипно или наливно състояние е технически интегрирано в нефтохимическа рафинерия, операторът на тази инсталация прилага съответните разпоредби на раздел 2 от настоящото приложение.

Независимо от разпоредбите на първа алинея, когато използваните горива не участват в реакциите за производство на органични химически вещества или не произхождат от тези реакции, операторът извършва мониторинг на емисиите от горивни процеси по стандартната методика в съответствие с член 24 и раздел 1 от настоящото приложение. Във всички останали случаи операторът може да избере да провежда мониторинга на емисиите от производството на органични химически вещества като използва или методиката на масовия баланс съгласно член 25, или стандартната методика съгласно член 24. Ако използва стандартната методика, операторът представя на компетентния орган доказателство, че избраната методика обхваща всички съответни емисии, които биха били обхванати също от масов баланс.

За определянето на въглеродното съдържание по ниво 1 се използват референтните емисионни фактори, посочени в таблица 5 от приложение VI. За вещества, които не са включени в таблица 5 от приложение VI или в други разпоредби в настоящия регламент, операторът изчислява въглеродното съдържание от стехиометричното въглеродно съдържание в съответното чисто вещество и концентрацията на това вещество в дадения входящ или изходящ поток.

19.   ПРОИЗВОДСТВО НА ВОДОРОД И СИНТЕТИЧЕН ГАЗ, СЪОТВЕТНО ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Операторът включва поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2: горивата, използвани в процесите за производство на водород или синтетичен газ (реформинг или частично окисляване), както и горивата, използвани за други горивни процеси, включително за генерирането на гореща вода или пара. При използване на методиката на масовия баланс, полученият синтетичен газ се счита за пораждащ емисии поток.

Б.    Специфични правила за мониторинга

За мониторинга на емисиите от горивните процеси и от горивата, използвани като технологични суровини, се прилага стандартната методика съгласно член 24 и раздел 1 от настоящото приложение.

За мониторинга на емисиите от производството на синтетичен газ се използва масов баланс съгласно член 25. Що се отнася до емисиите от други отделни горивни процеси, операторът може да предпочете или да ги включи в масовия баланс, или да използва стандартната методика съгласно член 24, поне за част от пораждащите емисии потоци, без да допуска каквито и да са пропуски или двойно отчитане на емисии.

Когато водородът и синтетичният газ се произвеждат в една и съща инсталация, операторът изчислява емисиите на CO2 или като използва отделни методики за водорода и синтетичния газ, както е посочено в първите два параграфа на настоящия подраздел, или чрез общ масов баланс.

20.   ПРОИЗВОДСТВО НА КАЛЦИНИРАНА СОДА И НАТРИЕВ БИКАРБОНАТ, ВКЛЮЧЕНО В СПИСЪКА НА ДЕЙНОСТИ В ПРИЛОЖЕНИЕ I КЪМ ДИРЕКТИВА 2003/87/ЕО

А.    Обхват

Източниците на емисии на СО2 и пораждащите емисии потоци в инсталациите за производство на калцинирана сода и натриев бикарбонат включват:

а) 

горивата, използвани в горивни процеси, включително за генерирането на гореща вода или пара;

▼M5

б) 

суровините, включително отделените при калциниране на варовика газове;

в) 

отпадните газове от етапите на промиване или филтриране след карбонизацията.

Б.    Специфични правила за мониторинга

Мониторингът на емисиите от горивни процеси, включително от скруберното пречистване на димните газове, се осъществява в съответствие с раздел 1 от настоящото приложение. Мониторингът на емисиите от процеси от суровинни съставки и добавки се осъществява съгласно раздел 4 от приложение II към настоящия регламент.

Междинният CO2 за производството на калцинирана сода се счита за отделен от инсталацията, генерираща CO2, освен ако CO2 е свързан в продукт, който отговаря на условията, посочени в член 49а, параграф 1 от настоящия регламент.

▼B

21.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ПРИ ДЕЙНОСТИТЕ ЗА УЛАВЯНЕ НА CO2, С ЦЕЛ ТРАНСПОРТИРАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ В ГЕОЛОЖКИ ФОРМАЦИИ, ЗА КОИТО Е ИЗДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 2009/31/ЕО

А.    Обхват

▼M5

Улавянето на CO2 се извършва или от специализирана инсталация, получаваща CO2 чрез пренос от една или повече други инсталации, или от същата инсталация, осъществяваща дейности, които пораждат улавяните емисии на CO2, в рамките на същото разрешително за емисии на парникови газове. Всички части на инсталацията, предназначени за улавяне и пренос на CO2 към инфраструктура за транспортиране на CO2 или към геоложка формация за съхранение на емисии на парникови газове, съдържащи CO2, включително всички функционално свързани спомагателни съоръжения, като например станции за междинно съхранение на CO2, компресорни станции, станции за втечняване, газификация, пречиствателни съоръжения или подгреватели, се включват в разрешителното за емисии на парникови газове и се вземат предвид в съответния план за мониторинг. Ако инсталацията извършва и други дейности, попадащи в обхвата на Директива 2003/87/ЕО, емисиите от тези дейности подлежат на мониторинг съгласно съответните други раздели на настоящото приложение.

▼B

Операторът на дейност по улавяне на CO2 включва най-малко следните потенциални източници на емисии на СО2:

а) 

количеството CO2, подадено към инсталацията за улавяне;

б) 

горенето и други съответни дейности в инсталацията, свързани с улавянето, включително използването на гориво и на входящи материали.

▼M5

Б.    Количествено определяне на пренесените и отделените като емисии количества CO2

Б.1.    Количествено определяне на равнище инсталация

Всеки оператор изчислява емисиите, като взема под внимание потенциалните емисии на CO2 от всички съответни процеси в инсталацията, както и количеството на CO2, уловено и пренесено към инфраструктурата за CO2, съгласно следната формула:

image

където:

Ecapture installation

са общите емисии на парникови газове от инсталацията за улавяне;

Tinput

е количеството CO2, пренесено към улавящата инсталация, определено въз основа на един или повече пораждащи емисии потоци съгласно методика за масов баланс в съответствие с член 25 или въз основа на измервателна методика в съответствие с членове 40—46 и член 49 от настоящия регламент.

Ewithout capture

са емисиите от инсталацията, ако се допусне, че няма улавяне на СО2, т.е. сборът от емисиите от всички други дейности в инсталацията, за които се извършва мониторинг съгласно съответните раздели от приложение IV, включително метод Б в раздел 22 от приложение IV към настоящия регламент за всички функционално свързани спомагателни съоръжения;

Tfor storage

е количеството CO2, пренесено към инфраструктура за транспортиране или място за съхранение на CO2, определено въз основа на един или повече пораждащи емисии потоци съгласно методика за масов баланс в съответствие с член 25 или въз основа на измервателна методика в съответствие с членове 40—46 и член 49 от настоящия регламент.

Когато улавянето на CO2 се осъществява от същата инсталация, от която произхожда съответното количество CO2, операторът използва нулева стойност за Tinput.

При самостоятелни улавящи инсталации операторите на тези инсталации вземат под внимание следното:

а) 

операторът отчита стойността Ewithout capture като количеството на емисиите, породени от други източници, различни от източника на подавания към улавящата инсталация CO2. Операторът определя тези емисии в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент;

б) 

чрез дерогация от методиката за мониторинг, описана в настоящия раздел, операторът може да извършва мониторинг на емисиите на инсталацията, като използва метод Б, описан в раздел 22 от приложение IV към настоящия регламент.

При самостоятелни улавящи инсталации операторът на инсталацията, подаваща CO2 към улавящата инсталация, приспада стойността Tinput от емисиите на своята инсталация въз основа на един или повече пораждащи емисии потоци съгласно методика за масов баланс в съответствие с член 25 или въз основа на измервателна методика в съответствие с член 49 от настоящия регламент.

Б.2.    Определяне на пренесеното количество CO2

Всеки оператор определя пренесеното количество CO2 от и към улавящата инсталация въз основа на един или повече пораждащи емисии потоци съгласно методика за масов баланс в съответствие с член 25 или въз основа на измервателна методика в съответствие с членове 40—46 и член 49 от настоящия регламент.

22.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ ПРИ ПРЕНОСА НА CO2 С ЦЕЛ ПОДАВАНЕ ЗА СЪХРАНЕНИЕ В ГЕОЛОЖКИ ФОРМАЦИИ, ЗА КОИТО Е ИЗДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 2009/31/ЕО

А.    Обхват

Границите за мониторинга и докладването на емисиите при преноса на CO2 се определят в разрешителното за емисии на парникови газове на инфраструктурата за транспортиране на CO2, включително всички спомагателни съоръжения, които са функционално свързани към инфраструктурата за транспортиране, като станции за междинно съхранение на CO2, компресорни станции, станции за втечняване, газификация, пречиствателни съоръжения или подгреватели. Всяка инфраструктура за транспортиране има минимум една начална и една крайна точка, всяка от които е свързана към други инсталации или към инфраструктура за транспортиране на CO2, извършващи една или повече от следните дейности: улавяне, пренос и съхранение в геоложки формации на CO2. Началните и крайните точки могат да бъдат определени при разклонения на инфраструктурата за транспортиране и при пресичането на национални граници. Началните и крайните точки, както и инсталациите или инфраструктурата за транспортиране на CO2, към които те представляват връзка, са посочени в разрешителното за емисии на парникови газове.

Всеки оператор на инфраструктура за транспортиране на CO2 взема предвид най-малко следните потенциални източници на емисии на CO2: горивни и други процеси в инсталации, функционално свързани към инфраструктурата за транспортиране, включително компресорни станции и станции за втечняване; горивни съоръжения, включително такива с вътрешно горене в превозни средства за транспортиране на CO2, доколкото емисиите не са обхванати от задължения за връщане на квоти във връзка с дейностите, посочени в приложения I или III към Директива 2003/87/ЕО, през същата година на докладване; неорганизирани емисии от инфраструктурата за транспортиране; емисии от продувки от инфраструктурата за транспортиране; и емисии от инциденти на изтичане в инфраструктурата за транспортиране.

CO2, който се транспортира за цели, различни от съхранението в геоложки формации, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, не влиза в обхвата на границите за мониторинг и докладване на емисии от инфраструктурата за транспортиране на CO2. В случай че една и съща инфраструктура се използва за транспортиране на CO2 за множество цели, включително за съхранение в геоложки формации, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, поради което не може да се направи разграничение между различните пратки, операторът на инфраструктурата за транспортиране на CO2 посочва това в разрешителното за емисии на парникови газове и установява метод за записване и документиране на обемите CO2, които се транспортират за цели, различни от съхранението в геоложки формации, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО. Операторът на инфраструктурата за транспортиране на CO2 извършва мониторинг на емисиите, произтичащи от общия обем на транспортирания CO2, но като отделени емисии докладва дела на емисиите, съответстващ на обема на CO2, който се транспортира за цели, различни от съхранението в геоложки формации, разрешено в съответствие с Директива 2009/31/ЕО, разделен на общия обем на транспортирания CO2.

Б.    Методики за количествено определяне на CO2

Операторът на инфраструктура за транспортиране на CO2 определя емисиите, използвайки един от следните методи:

а) 

метод А (общ масов баланс на всички входящи и изходящи количества), определен в подраздел Б.1;

б) 

метод Б (индивидуален мониторинг на източниците на емисии), определен в подраздел Б.2.

Операторът прилага метод Б, освен ако може да докаже пред компетентния орган, че прилагането на метод А ще доведе до по-надеждни резултати с по-малка неопределеност на стойността на общите емисии, като се използват най-добрата технология и най-новите познания, налични към момента на подаването на заявка за разрешително за емисии на парникови газове и одобрението на плана за мониторинг, без това да води до неоправдани разходи. Ако се прилага метод Б, операторът доказва по удовлетворителен за компетентния орган начин, че общата неопределеност на стойността на годишното количество на емисиите на парникови газове от инфраструктурата му за транспортиране не надвишава 7,5 %.

Ако операторът на инфраструктура за транспортиране на CO2 използва метод Б, той нито добавя към нейното изчислено количество на емисиите количествата CO2, получени от друга инсталация или инфраструктура за транспортиране на CO2 която разполага с разрешително съгласно Директива 2003/87/ЕО, нито приспада от нейното изчислено количество на емисиите количествата CO2, пренесени към друга инсталация или инфраструктура за транспортиране на CO2, получила разрешително съгласно Директива 2003/87/ЕО.

Всеки оператор на инфраструктура за транспортиране на CO2, използващ метод Б, валидира съответните резултати поне веднъж годишно чрез метод А. За целите на валидирането операторът може да използва по-ниски нива за прилагането на метод А.

Б.1.    Метод А

Всеки съответен оператор определя емисиите по следната формула:

Emissions [t CO2]=Etransport infrastructure +ΣiTIN,i – ΣiTOUT,i– ΔЕin transit

където:

Emissions

са общите емисии на CO2 от инфраструктурата за транспортиране [t CO2];

Etransport infrastructure

е количеството CO2 [t CO2] от собствената дейност на инфраструктурата за транспортиране, т.е. не емисиите, произхождащи от транспортирания CO2, а тези, които се отделят от горивни или други процеси, функционално свързани с инфраструктурата за транспортиране, които подлежат на мониторинг съгласно съответните раздели на приложение IV към настоящия регламент;

TIN,i

е количеството CO2, пренесено към инфраструктурата за транспортиране в i-тата входна точка, определено въз основа на един или повече пораждащи емисии потоци съгласно методика за масов баланс в съответствие с член 25 или въз основа на измервателна методика в съответствие с членове 40—46 и член 49 от настоящия регламент.

TOUT,i

е количеството CO2, пренесено извън инфраструктурата за транспортиране в i-тата изходна точка, определено въз основа на един или повече пораждащи емисии потоци съгласно методика за масов баланс в съответствие с член 25 или въз основа на измервателна методика в съответствие с членове 40—46 и член 49 от настоящия регламент.

ΔЕin transit

е количеството CO2, пренесено към инфраструктурата за транспортиране в i-тата входна точка, което се подава към друга инсталация или инфраструктура за транспортиране на CO2 не през същата година на докладване, а в срока, посочен в член 49, параграф 7 от настоящия регламент, през годината, следваща годината на докладване. Съответните количества не се вземат предвид за TOUT,i за последващия период на докладване.

Б.2.    Метод Б

Всеки оператор определя емисиите, като взема предвид всички имащи значение за емисиите процеси в инсталацията, както и количеството на уловения CO2, пренесено към инфраструктурата за транспортиране, съгласно следната формула:

Emissions [t CO2]= E fugitive + Evented + E leakage events + Etransport infrastructue

където:

Emissions

са общите емисии на CO2 от инфраструктурата за транспортиране [t CO2];

Efugitive

е количеството на неорганизираните емисии [t CO2], произхождащи от пренасяния в инфраструктурата за транспортиране CO2, включително от уплътнения, вентили, междинни компресорни станции и междинни хранилища;

Evented

е количество на емисиите от продувки [t CO2], произхождащи от пренасяния в инфраструктурата за транспортиране СО2;

Eleakage events

е количеството на емисиите от пренасяния в инфраструктурата за транспортиране CO2 [t CO2], които се отделят в резултат на неизправност на един или повече компоненти на инфраструктурата за транспортиране;

Etransport infrastructure

е количеството CO2 [t CO2] от собствената дейност на инфраструктурата за транспортиране, т.е. не емисиите, произхождащи от пренасяния CO2, а тези, които се отделят от горивни или други процеси, функционално свързани с инфраструктурата за транспортиране, които подлежат на мониторинг съгласно съответните раздели на приложение IV към настоящия регламент.

Б.2.1.    Неорганизирани емисии от инфраструктурата за транспортиране

Операторът на инфраструктура за транспортиране на CO2 разглежда неорганизираните емисии най-малкото от следните видове оборудване:

а) 

уплътнения;

б) 

измервателни уреди;

в) 

вентили;

г) 

междинни компресорни станции;

д) 

междинни хранилища, включително монтираните на превозни средства за транспортиране на CO2.

В началото на експлоатацията на инфраструктурата за транспортиране, но не по-късно от края на първата година на експлоатация, операторът определя средните емисионни нива ER (изразени в g CO2/единица време), на бройка оборудване на събитие, за оборудването, при което може да се очакват неорганизирани емисии. Операторът преразглежда тези нива поне веднъж на 5 години, в съответствие с най-добрите налични техники и познания в тази област.

Операторът изчислява неорганизираните емисии, като умножава броя на оборудването от всяка една категория по емисионното ниво и сумира резултатите за отделните категории, съгласно следната формула:

image

Тук величината „брой на събитията“ (Noccurr) е получена като произведение на бройката оборудване от дадена категория и броя на единиците време годишно.

Б.2.2.    Емисии от случаи на изтичане

Операторът на инфраструктура за транспортиране на CO2 предоставя доказателства за целостта на системата чрез използване на представителни (пространствени и времеви) данни за температурата и налягането. Ако данните показват, че е имало изтичане, операторът изчислява количеството на изтеклия CO2 по подходяща методика, документирана в плана за мониторинг и основаваща се на указанията за най-добра промишлена практика, включително като използва разликите в данните за температурата и налягането в сравнение със съответните средни стойности при цялост на системата.

Б.2.3.    Емисии от продувки

Всеки оператор на инфраструктура за транспортиране на CO2 включва в плана за мониторинг анализ на потенциални ситуации, при които могат да възникнат емисии от продувки, включително при ремонти или аварии, и представя подходящо документирана методика за изчисляване на количеството на изпуснатия при продувките CO2 въз основа на указанията за най-добра промишлена практика.

▼B

23.   СЪХРАНЕНИЕ НА CO2 В ГЕОЛОЖКИ ФОРМАЦИИ, ЗА КОИТО Е ИЗДАДЕНО РАЗРЕШЕНИЕ СЪГЛАСНО ДИРЕКТИВА 2009/31/ЕО

А.    Обхват

▼M5

Компетентният орган базира границите за мониторинг и докладване на емисиите на CO2 от съхраняването му в геоложки формации съобразно границите на мястото за съхранение и комплекса за съхранение, посочени в разрешението съгласно Директива 2009/31/ЕО, както и всички спомагателни съоръжения, които са функционално свързани към комплекса за съхранение, като станции за междинно съхранение на CO2, компресорни станции, станции за втечняване, газификация, пречиствателни съоръжения или подгреватели. Ако бъдат установени изтичания от комплекса за съхранение, водещи до емисии или отделяне на CO2 във водния стълб, операторът незабавно предприема всички следни действия:

а) 

уведомява за това компетентния орган;

б) 

включва изтичането като пораждащ емисии поток или източник на емисии за съответната инсталация;

в) 

провежда мониторинг и докладва на съответните емисии.

▼B

Само след като бъдат предприети корекционни мерки съгласно член 16 от Директива 2009/31/ЕО и вече не могат да бъдат установени емисии или отделяне във водния стълб в резултат от изтичането, операторът може да извади от плана за мониторинг съответното изтичане и да спре да провежда мониторинг и докладване на съответните емисии.

Всеки оператор на дейност по съхранение в геоложка формация взема предвид поне един от следните потенциални източници на емисии на CO2 като цяло: използването на гориво в съответните компресорни станции и други горивни процеси, включително в електроцентрали в обекта, продувка при инжектиране или при операции за повишено извличане на въглеводороди, неорганизирани емисии при инжектиране, изпускане на CO2 от операции за повишено извличане на въглеводороди, и изтичания.

Б.    Количествено определяне на емисиите на CO2

▼M5

Операторът на дейност по съхранение в геоложка формация не добавя към своите изчислени емисии количеството CO2, получено от друга инсталация, нито приспада количеството CO2, прехвърлено към друга инсталация или съхранявано в тази геоложка формация. Операторът извършва мониторинг на емисиите от всички спомагателни съоръжения, които са функционално свързани към комплекса за съхранение, в съответствие с раздел 22 от приложение IV към настоящия регламент.

▼B

Б.1.    Емисии от продувки и неорганизирани емисии при инжектиране

Операторът определя емисиите от продувки и неорганизираните емисии както следва:

CO2 emitted [t CO2 ] = V CO2 [t CO2] + F CO2 [t CO2]

където:

V CO2е количеството CO2, отделено при продувката;

F CO2е количеството CO2, отделено при неорганизирани емисии.

▼M5

Всеки оператор определя V CO2 като един или повече пораждащи емисии потоци съгласно методика за масов баланс в съответствие с член 25 или посредством измервателна методика в съответствие с членове 41—46 от настоящия регламент. Чрез дерогация от посоченото в първото изречение и след одобрение от компетентния орган, операторът може да включи в плана за мониторинг подходяща методика за определяне на V CO2, основаваща се на най-добрата промишлена практика, ако прилагането на методиките за мониторинг, посочени в първото изречение, би довело до неоправдани разходи или ако операторът може да докаже, че методиката, основаваща се на най-добрата промишлена практика, позволява определяне на количествата най-малкото със същата точност, която се постига с измервателните методики.

▼B

Операторът счита F CO2 за един източник, което означава, че изискванията относно изискванията за неопределеността за нивата съгласно раздел 1 от приложение VIII се отнасят за общата стойност, а не за индивидуалните емисионни точки. Всеки оператор включва в плана за мониторинг анализ на потенциалните източници на неорганизирани емисии и представя подходящо документирана методика за изчисление или измерване на количеството F CO2, основаваща се на указанията за най-добри промишлени практики. За определянето на F CO2 операторът може да използва данни за съоръжението за инжектиране, събрани съгласно членове 32 — 35 от Директива 2009/31/ЕО и раздел 1.1, букви д) — з) от приложение II към нея, ако те отговарят на изискванията на настоящия регламент.

Б.2    Емисии от продувки и неорганизирани емисии от операции за повишено извличане на въглеводороди

▼M5

Всеки оператор разглежда най-малко следните потенциални източници на допълнителни емисии в резултат от повишено извличане на въглеводороди:

▼B

а) 

инсталациите за разделяне на нефт и газ, както и за рециклиране на газ, при които могат да възникнат неорганизирани емисии на CO2;

б) 

факелната тръба, при която могат да възникнат емисии вследствие на прилагането на продухващи системи с непрекъснато действие и надналягане и при отстраняване на налягането в инсталации за добив на въглеводороди;

в) 

системата за продухване на CO2, предназначена да предотвратява изгасване на пламъка във факелната тръба поради висока концентрация на CO2.

Всеки оператор определя неорганизираните емисии или продухвания CO2 в съответствие с посоченото в подраздел Б.1 от настоящия раздел от приложение IV.

Всеки оператор определя емисиите от факелната тръба в съответствие с посоченото в подраздел Г на раздел 1 от настоящото приложение, като взема под внимание и потенциалното наличие на CO2 в състава на газа, изгарян във факелната тръба, съгласно член 48.

Б.3.    Изтичане от комплекса за съхранение

Емисиите и отделянето на СО2 във водния стълб се определят количествено, както следва:

image

където:

L CO

2

е масата на CO2, отделен или изпуснат за календарен ден вследствие на изтичането, в съответствие с всички посочени по-долу условия:

а) 

за всеки календарен ден, за който при мониторинга е констатирано изтичане, операторът изчислява L CO2 чрез умножение на средната часова стойност на масата на изтеклия СО2 [t CO2/h] по 24;

б) 

всеки оператор определя часовата стойност на масата на изтеклия СО2 в съответствие с разпоредбите на одобрения план за мониторинг на мястото за съхранение и изтичането;

в) 

за всеки календарен ден преди започването на мониторинга операторът приема, че съответната маса на изтеклия СО2 е равна на масата на изтеклия СО2 през първия ден на мониторинга, като гарантира, че няма недооценка;

T

start

е най-късната от следните дати:

а) 

последната дата, за която е било докладвано отсъствие на емисии или отделяне на СО2 във водния стълб от разглеждания източник;

б) 

датата, на която е започнало инжектирането на CO2;

в) 

друга дата, за която има задоволително за компетентния орган доказателство, че емисията или отделянето на СО2 във водния стълб не може да е започнало преди тази дата.

Tendе датата, на която са предприети корекционни мерки съгласно член 16 от Директива 2009/31/ЕО и вече не могат да бъдат установени емисии или отделяне на СО2 във водния стълб.

Компетентният орган одобрява или разрешава използването на други методи за количествено определяне на емисиите или отделянето на CO2 във водния стълб от изтичания, ако операторът успее да докаже по задоволителен за компетентния орган начин, че такива методи биха осигурили по-голяма точност в сравнение с методиката, посочена в настоящия подраздел.

Операторът определя количеството на емисиите, изтекли от комплекса за съхранение при всеки случай на изтичане с обща неопределеност за периода на докладване не повече от 7,5 %. Ако общата неопределеност на прилаганата методика за количествено определяне надвиши 7,5 %, се прилага корекция, както следва:

CO2,Reported [t CO2] = CO2,Quantified [t CO2] * (1 + (UncertaintySystem [%]/100) – 0,075)

където:

CO2,Reportedе количеството CO2, което следва да бъде посочено в годишния доклад за емисиите по отношение на въпросния случай на изтичане;

CO2,Quantifiedе количеството CO2, определено чрез използваната методика за въпросния случай на изтичане;

Uncertainty Systemе неопределеността при използваната методика за количествено определяне по отношение на въпросния случай на изтичане.




ПРИЛОЖЕНИЕ V

▼M4

Минимални изисквания на нивата за изчислителните методики, използвани за инсталации от категория А, посочени в член 19, параграф 2, буква а), и субекти от категория А, посочени в член 75д, параграф 2, буква а), както и за изчислителните коефициенти за стандартни търговски горива, използвани в инсталации от категории Б и В, посочени в член 19, параграф 2, букви б) и в), а също и субекти от категория В, посочени в член 75д, параграф 2, буква б)

▼B



Таблица 1

Минимални нива, които се прилагат при изчислителните методики, използвани за инсталации от категория А, както и за изчислителните коефициенти за стандартни търговски горива, използвани във всички видове инсталации, в съответствие с член 26, параграф 1, буква а)

Дейност/вид пораждащ емисии поток

Данни за дейността

Емисионен фактор (1)

Данни за състава (съдържание на въглерод) (1)

Коефициент на окисляване

Коефициент на превръщане

Количество гориво или материал

Долна топлина на изгаряне

Изгаряне на горива

Стандартни търговски горива

2

2a/2б

2a/2б

н.п.

1

н.п.

Други газообразни и течни горива

2

2a/2б

2a/2б

н.п.

1

н.п.

▼M4

Твърди горива, с изключение на отпадъци

1

2а/2б

2а/2б

н.п.

1

н.п.

▼M4

Отпадъци

1

2а/2б

2а/2б

н.п.

1

н.п.

▼B

Подход на масовия баланс за терминали за преработка на газ

1

н.п.

н.п.

1

н.п.

н.п.

Изгаряне във факелни тръби

1

н.п.

1

н.п.

1

н.п.

Скруберно пречистване на димни газове (карбонати)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Скруберно пречистване на димни газове (гипс)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Скруберно пречистване на димни газове (уреа)

1

1

1

н.п.

1

н.п.

▼M5

Рафиниране на масла

▼B

Регенерация при каталитичен крекинг

1

н.п.

н.п.

н.п.

н.п.

н.п.

Производство на кокс

 

 

 

 

 

 

Масов баланс

1

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

Гориво, използвано като технологична суровина

1

2

2

н.п.

н.п.

н.п.

Пържене/агломериране на метални руди

Масов баланс

1

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

Вложени карбонати

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Производство на чугун и стомана

Масов баланс

1

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

Гориво, използвано като технологична суровина

1

2a/2б

2

н.п.

н.п.

н.п.

Производство или обработка на черни и цветни метали, включително вторичен алуминий

Масов баланс

1

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

Емисии от процеси

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

▼M5

Производство на първичен алуминий или диалуминиев триоксид

▼B

Масов баланс за емисиите на CO2

1

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

Емисии на PFC (метод на база времетраенето на анодния ефект)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

н.п.

Емисии на PFC (метод на база свръх-напрежението при анодния ефект)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

н.п.

Производство на циментов клинкер

На база входящите в пещта суровини (метод А)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

На база произведения клинкер (метод Б)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Емисии, произхождащи от праха от циментовата пещ (CKD)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

н.п.

Вложен некарбонатен въглерод

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Производство на вар и калциниране на доломит и магнезит

Карбонати (метод А)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Други технологични суровини за процеси

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Оксиди на алкалоземни метали (метод Б)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Производство на стъкло, стъклена и минерална вата

Вложени карбонати

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

н.п.

Други технологични суровини за процеси

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Производство на керамични продукти

Входящи количества въглерод (метод А)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Други технологични суровини за процеси

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Алкални оксиди (метод Б)

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

1

Скруберно пречистване

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

н.п.

Производство на гипс и гипсокартон: вж. изгаряне на горива

Производство на целулоза и хартия

Добавъчни химикали

1

н.п.

1

н.п.

н.п.

н.п.

Производство на сажди

Подход с масов баланс

1

н.п.

н.п.

1

н.п.

н.п.

Производство на амоняк

Гориво, използвано като технологична суровина

2

2a/2б

2a/2б

н.п.

н.п.

н.п.

Производство на органични химични вещества в насипно или наливно състояние

Масов баланс

1

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

Производство на водород и синтетичен газ

Гориво, използвано като технологична суровина

2

2a/2б

2a/2б

н.п.

н.п.

н.п.

Масов баланс

1

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

Производство на калцинирана сода и на натриев бикарбонат

Масов баланс

1

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

▼M5

Улавяне, пренос и съхранение на CO2 в геоложки формации, за които е издадено разрешение съгласно директива 2009/31/ЕО

Масов баланс на пренесените количества CO2

2

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

CO2 от продувки, изтичане и неорганизирани емисии

2

н.п.

н.п.

2

н.п.

н.п.

(1)   

Нивата за емисионния фактор се отнасят до предварителния емисионен фактор, а въглеродното съдържание се отнася за общото въглеродно съдържание. За смесени материали, фракцията на биомасата трябва да се определи отделно. Ниво 1 е минималното ниво, което се прилага за фракцията на биомасата за инсталации от категория А, както и за стандартни търговски горива, използвани във всички категории инсталации, в съответствие с член 26, параграф 1, буква а).

„н. п.“ означава „не се прилага“

▼M4



Таблица 2

Минимални нива, които се прилагат при изчислителните методики, използвани за субекти от категория А, както и за изчислителните коефициенти за стандартни търговски горива за регулирани субекти в съответствие с член 75д, параграф 2, буква а)

Вид пораждащи емисии горива

Освободено количество гориво

Коефициент на превръщане на единиците

Емисионен фактор (1)

Стандартни търговски горива

2

2а/2б

2а/2б

Други газообразни и течни горива

2

2а/2б

2а/2б

Твърди горива

1

2а/2б

2а/2б

(1)   

Нивата за емисионния фактор се отнасят до предварителния емисионен фактор. За смесени материали, фракцията на биомасата се определя отделно. Ниво 1 е минималното ниво, което се прилага за фракцията на биомасата за субекти от категория А, както и за стандартни търговски горива, използвани от всички регулирани субекти в съответствие с член 75д, параграф 2, буква а)

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Референтни стойности за изчислителните коефициенти (член 31, параграф 1, буква а)

1.   ЕМИСИОННИ ФАКТОРИ ЗА ГОРИВАТА, ОТНЕСЕНИ КЪМ ТЯХНАТА ДОЛНА ТОПЛИНА НА ИЗГАРЯНЕ (NCV)



Таблица 1

Емисионни фактори на горивата, свързани с нетната калоричност (НК) и нетната калоричност на маса гориво.

Описание на вида гориво

Емисионен фактор [t CO2/TJ]

Нетна калоричност (TJ/Gg)

Източник на информацията

Суров нефт

73,3

42,3

Указания на IPCC, 2006 г.

Оримулсион (емулсия на битум във вода)

77,0

27,5

Указания на IPCC, 2006 г.

Течни въглеводороди от природен газ

64,2

44,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Бензин за двигатели

69,3

44,3

Указания на IPCC, 2006 г.

Керосин (различен от керосина за реактивни двигатели)

71,9

43,8

Указания на IPCC, 2006 г.

Шистов нефт

73,3

38,1

Указания на IPCC, 2006 г.

Газьол/дизелово гориво

74,1

43,0

Указания на IPCC, 2006 г.

Мазут

77,4

40,4

Указания на IPCC, 2006 г.

Втечнени нефтени газове

63,1

47,3

Указания на IPCC, 2006 г.

Етан

61,6

46,4

Указания на IPCC, 2006 г.

Нафта

73,3

44,5

Указания на IPCC, 2006 г.

Битум

80,7

40,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Смазочни масла

73,3

40,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Нефтен кокс

97,5

32,5

Указания на IPCC, 2006 г.

Суровини за нефтените рафинерии

73,3

43,0

Указания на IPCC, 2006 г.

Нефтозаводски газ

57,6

49,5

Указания на IPCC, 2006 г.

Парафинови восъци

73,3

40,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Минерален терпентин и промишлен спирт (SBP)

73,3

40,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Други нефтопродукти

73,3

40,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Антрацитни въглища

98,3

26,7

Указания на IPCC, 2006 г.

Коксови въглища

94,6

28,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Други битуминозни въглища

94,6

25,8

Указания на IPCC, 2006 г.

Кафяви въглища

96,1

18,9

Указания на IPCC, 2006 г.

Лигнитни въглища

101,0

11,9

Указания на IPCC, 2006 г.

Нефтошисти и катранени пясъци

107,0

8,9

Указания на IPCC, 2006 г.

Брикети от черни или кафяви въглища

97,5

20,7

Указания на IPCC, 2006 г.

Кокс за косова пещ и лигнитен кокс

107,0

28,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Газов кокс

107,0

28,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Каменовъглен катран

80,7

28,0

Указания на IPCC, 2006 г.

Генераторен газ

44,4

38,7

Указания на IPCC, 2006 г.

Коксов газ

44,4

38,7

Указания на IPCC, 2006 г.

Доменен газ

260

2,47

Указания на IPCC, 2006 г.

Конверторен газ

182

7,06

Указания на IPCC, 2006 г.

Природен газ

56,1

48,0

Указания на IPCC, 2006 г.

Промишлени отпадъци

143

н.п.

Указания на IPCC, 2006 г.

Отпадни масла

73,3

40,2

Указания на IPCC, 2006 г.

Торф

106,0

9,76

Указания на IPCC, 2006 г.

Дървесина/дървесни отпадъци

15,6

Указания на IPCC, 2006 г.

Друга първична твърда биомаса

11,6

Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV)

Дървени въглища

29,5

Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV)

Биобензин

27,0

Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV)

Биодизелови горива

27,0

Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV)

Други течни биогорива

27,4

Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV)

Сметищен газ

50,4

Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV)

Газ от пречиствателни станции

50,4

Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV)

Други видове биогаз

50,4

Указания на IPCC, 2006 г. (само NCV)

Отпадъчни автомобилни гуми

85,0 (1)

н.п.

WBCSD CSI

▼M4

Битови отпадъци (фракции, непроизхождащи от биомаса)

91,7

н.п.

IPCC 2006 GL

▼B

Въглероден оксид

155,2 (2)

10,1

J. Falbe и M. Regitz, Römpp Chemie Lexikon, Stuttgart, 1995

Метан

54,9 (3)

50,0

J. Falbe и M. Regitz, Römpp Chemie Lexikon, Stuttgart, 1995

(1)   

Тази стойност е предварителният емисионен фактор, т.е. преди прилагането на фракцията на биомасата, където е приложимо.

(2)   

При долна топлина на изгаряне 10,12 TJ/t

(3)   

При долна топлина на изгаряне 50,01 TJ/t

2.   ЕМИСИОННИ ФАКТОРИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ЗА ЕМИСИИТЕ ОТ ПРОЦЕСИ



Таблица 2

Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на разлагане на карбонати (метод А)

Карбонати

Емисионен фактор [t CO2/t карбонат]

CaCO3

0,440

MgCO3

0,522

Na2CO3

0,415

BaCO3

0,223

Li2CO3

0,596

K2CO3

0,318

SrCO3

0,298

NaHCO3

0,524

FeCO3

0,380

обща формула

Емисионен фактор = [M(CO2)] / {Y х [M(x)] + Z х[M(CO3 2-)]}

X = метал

M(x) = молекулното тегло на X в [g/mol]

M(CO2) = молекулното тегло на CO2 в [g/mol]

M(CO3 2-) = молекулното тегло на CO3 2- в [g/mol]

Y = стехиометричното число на X

Z = стехиометрично число за CO3 2-



Таблица 3

Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на разлагане на карбонати на база на оксидите на алкалоземни метали (метод Б)

Оксиди

Емисионен фактор [t CO2/t оксид]

CaO

0,785

MgO

1,092

BaO

0,287

общо:

XYOZ

Емисионен фактор = [M(CO2)] / {Y * [M(x)] + Z * [M(O)]}

X = алкалоземен или алкален метал

M(x) = молекулното тегло на X в [g/mol]

M(CO2) = молекулното тегло на CO2 [g/mol]

M(O) = молекулното тегло на O в [g/mol]

Y Yстехиометричното число на X= 1 (за алкалоземни метали)= 2 (за алкални метали)

стехиометричното число на X

= 1 (за алкалоземни метали)

= 2 (за алкални метали)

Z = стехиометрично число за O = 1



Таблица 4

Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на други участващи в процеса материали (при производство на чугун и стомана и обработка на черни метали) (1)

Входящ или изходящ материал

Въглеродно съдържание

(t C/t)

Емисионен фактор

(t CO2/t)

Директно редуцирано желязо

0,0191

0,07

Графитни електроди за електродъгови пещи

0,8188

3,00

Въглерод за зареждане на електродъгови пещи

0,8297

3,04

Горещо брикетирано желязо

0,0191

0,07

Газ от кислородни конвертори

0,3493

1,28

Нефтен кокс

0,8706

3,19

Чугун

0,0409

0,15

Желязо и железен скрап

0,0409

0,15

Стомана и стоманен скрап

0,0109

0,04

(1)   

Междуправителствен комитет по изменение на климата (IPCC), 2006 г., Указания за националните инвентаризации на парникови газове



Таблица 5

Стехиометрични емисионни фактори за емисии от процеси на други участващи в процеса материали (органични вещества в насипно или наливно състояние) (1)

Вещества

Въглеродно съдържание

(t C/t)

Емисионен фактор

(t CO2/t)

Ацетонитрил

0,5852

2,144

Акрилонитрил

0,6664

2,442

Бутадиен

0,888

3,254

Технически въглерод

0,97

3,554

Етилен

0,856

3,136

Етиленов дихлорид

0,245

0,898

Етиленгликол

0,387

1,418

Етиленов оксид

0,545

1,997

Циановодород

0,4444

1,628

Метанол

0,375

1,374

Метан

0,749

2,744

Пропан

0,817

2,993

Пропилен

0,8563

3,137

Винилхлориден мономер

0,384

1,407

(1)   

Междуправителствен комитет по изменение на климата (IPCC), 2006 г., Указания за националните инвентаризации на парникови газове

3.   СТОЙНОСТИ НА ПОТЕНЦИАЛА ЗА ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ, РАЗЛИЧНИ ОТ CO2

▼M1



Таблица 6

Стойности на потенциала за глобално затопляне

Газове

Потенциал за глобално затопляне

N2O

265 t CO2(e)/t N2O

CF4

6 630 t CO2(e)/t CF4

C2F6

11 100 t CO2(e)/t C2F6

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Минимална честота на анализите (член 35)



Гориво/материал

Минимална честота на анализите

Природен газ

Поне веднъж седмично

▼M5

Пренесени количества CO2

Поне веднъж седмично

Димни газове за целите на член 43, параграф 4

На всеки 50 000 тона общо количество CO2, но поне веднъж месечно

▼B

Други газове, по-специално синтетичен газ и технологични газове, като например смесен нефтозаводски газ, кокосов газ, доменен газ и конверторен газ, газове от газови и петролни находища

Поне веднъж дневно – използване на подходящи процедури в различни части от денонощието

Течни горива, произведени от нефт (например лек, среден, тежък мазут, битум)

На всеки 20 000 тона гориво и поне шест пъти годишно

Въглища, коксови въглища, кокс, нефтен кокс, торф

На всеки 20 000 тона гориво/материал и поне шест пъти годишно

Други горива

На всеки 10 000 тона гориво и поне четири пъти годишно

Необработени твърди отпадъци (чисто изкопаеми или смеси от изкопаеми отпадъци и биомаса)

На всеки 5 000 тона отпадъци и поне четири пъти годишно

Течни отпадъци, предварително обработени твърди отпадъци

На всеки 10 000 тона отпадъци и поне четири пъти годишно

Карбонатни минерали (включително варовик и доломит)

На всеки 50 000 тона материал и поне четири пъти годишно

Глини и шисти

На количества материал, съответстващи на 50 000 тона CO2, и поне четири пъти годишно

Други материали (първични, междинни и крайни продукти)

В зависимост от вида на материала и променливостта на характеристиките — на количества материал, съответстващи на 50 000 тона CO2, и поне четири пъти годишно




ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Измервателни методики (член 41)

1.   ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА НИВАТА ЗА ИЗМЕРВАТЕЛНИТЕ МЕТОДИКИ

Измервателните методики се одобряват в съответствие с нива със следните максимално допустими стойности на неопределеността на средногодишните часови емисии, изчислени в съответствие с формула 2 в раздел 3 от настоящото приложение.



Таблица 1

Нива за данните от системи за непрекъснато измерване на емисиите – CEMS (максимално допустима неопределеност за всяко ниво)

При CO2 неопределеността се прилага към общото количество на измерените емисии на CO2. Когато фракцията на биомасата се определя с измервателна методика, към нея се прилага същото определение за ниво, както към CO2.

 

Ниво 1

Ниво 2

Ниво 3

Ниво 4

Източници на емисии на CO2

± 10 %

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

Източници на емисии на N2O

± 10 %

± 7,5 %

± 5 %

н.п.

Пренос на CO2

± 10 %

± 7,5 %

± 5 %

± 2,5 %

2.   МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА НИВА ЗА ИНСТАЛАЦИИ ОТ КАТЕГОРИЯ А



Таблица 2

Минимални нива, които се прилагат от инсталациите от категория А за измервателните методики в съответствие с член 41, параграф 1, буква а)

Вид парников газ

Минимално изисквано ниво

CO2

2

N2O

2

3.   ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПАРНИКОВИТЕ ГАЗОВЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗМЕРВАТЕЛНИ МЕТОДИКИ

Формула 1: изчисляване на годишните емисии в съответствие с член 43, параграф 1:

image

Формула 2: определяне на средните часови емисии:

image

Формула 2а: определяне на средните часови концентрации на парникови газове за целите на докладването в съответствие с приложение Х, раздел 1, точка 9 б):

image

Формула 2б: определяне на средни часови дебит на димни газове за целите на докладването в съответствие с приложение Х, раздел 1, точка 9 б):

image

Формула 2в: изчисляване на годишните емисии на парникови газове за целите на годишния доклад за емисиите в съответствие с приложение Х, раздел 1, точка 9 б):

image

Във формули от 1 до 2в са използвани следните съкращения:

Индексът i се отнася до отделен час на работа. Ако операторът използва по-кратки референтни периоди съгласно член 44, параграф 1, вместо часове за тези изчисления се използва този референтен период.

GHG Emtotal са общите годишни емисии на парникови газове в тонове

GHG conchourly, i са часовите концентрации на парниковите газове в g/Nm3 в димните газове, измерени по време на работа в часа i;

Vhourly, i обем на димните газове в Nm3 за часа i (т.е. интегриран дебит за час или по-кратък референтен период);

GHG Emaverage е средногодишната стойност на часовите емисии от източника в kg/h;

HoursOpе общият брой часове, за които се прилага измервателната методика, включително часовете, за които данните са били заместени съгласно член 45, параграфи 2 — 4;

GHG concaverage средногодишните часови концентрации на емисиите на парникови газове в g/Nm3;

Flowaverage среден годишен дебит на димните газове в Nm3/h.

4.   ИЗЧИСЛЕНИЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА С НЕПРЯКО ИЗМЕРВАНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИЯТА (ИЗМЕРВАНЕ НА ОСТАНАЛИТЕ КОМПОНЕНТИ В ДИМНИТЕ ГАЗОВЕ)

Формула 3: Изчисление на концентрацията

image

5.   ЗАМЕСТВАНЕ НА ЛИПСВАЩИ ДАННИ ЗА КОНЦЕНТРАЦИЯТА ПРИ ИЗМЕРВАТЕЛНИ МЕТОДИКИ

Формула 4: Заместване на липсващи данни за концентрацията при измервателни методики

image

където:

image

е средноаритметичната стойност на концентрацията на съответния параметър през целия период на докладване или, ако към момента на загубване на данни са били в сила специфични условия — на подходящ период, отразяващ тези специфични условия.

σ C_ е най-добрата оценка на стандартното отклонение на концентрацията на съответния параметър през целия период на докладване или, ако към момента на загуба на данни са били в сила специфични условия — на подходящ период, отразяващ тези специфични условия.

▼M4




ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Минимални изисквани данни и информация, които се съхраняват в съответствие с член 67, параграф 1

Операторите на инсталации, операторите на въздухоплавателни средства и регулираните субекти съхраняват поне следното:

1.   ОБЩИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА ОПЕРАТОРИТЕ НА ИНСТАЛАЦИИ, ОПЕРАТОРИТЕ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА И РЕГУЛИРАНИТЕ СУБЕКТИ

1) 

Плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган;

2) 

Документите, обосноваващи избора на методика за мониторинг и документите, обосноваващи временните или постоянни изменения в методиките за мониторинг и, където е приложимо, нивата, одобрени от компетентния орган;

3) 

Всички съответни актуализации на плановете за мониторинг, подадени до компетентния орган съгласно член 15, както и съответните отговори на компетентния орган;

4) 

Всички писмени процедури, споменати в плана за мониторинг, включително плана за вземане на проби, ако се използва такъв, процедурите за дейностите по движението на данните и процедурите за контролните дейности;

5) 

Списък на всички прилагани версии на плана за мониторинг и на всички свързани с него процедури;

6) 

Документация за отговорностите във връзка с мониторинга и докладването;

7) 

Оценката на риска, изготвяна в съответните случаи от оператора на инсталация, оператора на въздухоплавателно средство или регулирания субект;

8) 

Докладите за подобрения съгласно член 69;

9) 

Проверения годишен доклад за емисиите;

10) 

Доклада от проверката;

11) 

Всяка друга информация, посочена като необходима за проверката на годишния доклад за емисиите.

2.    ►M5  СПЕЦИФИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА СТАЦИОНАРНИТЕ ИНСТАЛАЦИИ  ◄

1) 

Разрешителното за емисии на парникови газове и всички негови актуализации;

2) 

Всички оценки на неопределеността, където е приложимо;

3) 

По отношение на изчислителните методики, прилагани в инсталации:

а) 

данните за дейността, използвани при всяко изчисление на емисиите, отнасящи се за всеки пораждащ емисии поток, категоризирани в зависимост от процеса, за който се отнасят, и вида на съответното гориво или материал;

б) 

списък на възприетите стойности, използвани като изчислителни коефициенти, ако има такива;

в) 

пълен набор от резултатите от вземането на проби и съответните анализи за определяне на изчислителните коефициенти;

г) 

документация за всички коригирани неефективни процедури и корекционни действия, предприети в съответствие с член 64;

д) 

всички резултати от калибриране и поддръжка на измервателните уреди.

4) 

По отношение на измервателните методики, прилагани в инсталации, следните допълнителни елементи:

а) 

документация, обосноваваща избора на съответната измервателна методика;

б) 

данните, използвани за анализ на неопределеността по отношение на емисиите от всеки източник на емисии, категоризирани по процеси;

в) 

данните, използвани за проверочни изчисления и резултатите от тези изчисления;

г) 

подробно техническо описание на системата за непрекъснато измерване на емисиите, включително документация за одобрението ѝ от компетентния орган;

д) 

първичните и обобщените данни от системата за непрекъснато измерване на емисиите, включително документация за направените изменения във времето, дневника на изпитванията, престоите, калибриранията, сервизното обслужване и поддръжката;

е) 

документация за евентуални промени в системата за непрекъснато измерване на емисиите;

ж) 

всички резултати от калибрирането и поддръжката на измервателните уреди;

з) 

когато е приложимо — модела за масов или енергиен баланс, използван за определянето на заместващи данни съгласно член 45, параграф 4 и съответните направени допускания;

5) 

Когато се използва непряка методика съгласно член 22 — всички необходими данни за определяне на емисиите от съответните източници на емисии и от пораждащите емисии потоци, за които се прилага тази методика, както и всички косвени данни за дейността, изчислителните коефициенти и други параметри, които биха били докладвани при използване на методика на основата на нива;

6) 

►M5  При производството на първичен алуминий или диалуминиев триоксид, следните допълнителни елементи: ◄

а) 

документация за резултатите от измервателните кампании за определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6;

б) 

документация за резултатите от определянето на ефективността на улавяне на неорганизирани емисии;

в) 

всички съответни данни за производството на първичен алуминий, честотата на анодния ефект, неговото времетраене или свръхнапрежение;

7) 

По отношение на дейностите по улавянето, преноса и съхранението на CO2 в геоложки формации, следните допълнителни елементи:

а) 

документация за количеството CO2, инжектирано в комплекса за съхранение чрез съответни инсталации за съхранение на СО2 в геоложки формации;

▼M5

б) 

представителни обобщени данни за налягането и температурата от инфраструктурата за транспортиране;

▼M4

в) 

копие от разрешението за съхранение, включително одобрения план за мониторинг по член 9 от Директива 2009/31/ЕО;

г) 

докладите, подадени съгласно член 14 от Директива 2009/31/ЕО;

д) 

докладите за резултатите от проверките, извършвани съгласно член 15 от Директива 2009/31/ЕО;

е) 

документацията относно корекционните мерки, предприемани съгласно член 16 от Директива 2009/31/ЕО.

▼M5

(8) 

По отношение на трайно химически свързан CO2, когато е приложимо, следните допълнителни елементи:

а) 

документация за количеството трайно химически свързан CO2;

б) 

видовете продукти, в които е химически свързан CO2, произведените от тях количества и съответните видове употреба на продуктите.

▼M4

3.   СПЕЦИФИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА АВИАЦИОННИТЕ ДЕЙНОСТИ

1) 

списък на собствените и взетите или дадените на лизинг въздухоплавателни средства, както и необходимите доказателства за пълнотата на този списък; за всяко въздухоплавателно средство — кога е добавено или извадено от въздушния флот на съответния оператор;

2) 

Списък на полетите, извършени през всеки период на докладване, включващ за всеки полет обозначението по ИКАО на двете летища, както и необходимите доказателства за пълнотата на този списък;

3) 

Съответните данни, използвани за определяне на разхода на гориво и емисиите;

▼M5

4) 

За целите на мониторинга на емисии документация за методиката, използвана при пропуски в данните, където е приложимо, броят на полетите, при които са възникнали пропуски в данните, използваните за запълване на пропуските данни, където такива са възникнали, а когато броят на полетите с пропуски в данните е надвишавал 5 % от докладваните полети — причините за пропуските в данните и документация за предприетите корективни действия;

▼M5

5) 

За целите на мониторинга и докладването на несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването всички данни, подлежащи на мониторинг от оператора на въздухоплавателно средство съгласно член 56б, параграф 2 от настоящия регламент, когато се използват такива данни за изчисляването на CO2 екв. на полет в съответствие с метода, посочен в член 56а от настоящия регламент;

6) 

За целите на мониторинга на несвързани с CO2 въздействия на въздухоплаването и когато операторът на въздухоплавателно средство не използва NEATS, броят на полетите, при които са възникнали пропуски в данните, и подходящите възприети стойности от приложение IIIa, раздел 5 и приложение IIIб към настоящия регламент, използвани за запълване на пропуските в данните.

▼M4

4.   СПЕЦИФИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ ЗА РЕГУЛИРАНИТЕ СУБЕКТИ

1) 

Списък на пораждащите емисии горива, използвани през всеки период на докладване, както и необходимите доказателства за пълнотата на този списък, включително категоризацията на пораждащите емисии горива;

2) 

средствата, чрез които горивата, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, се освобождават за потребление, както и видовете междинни потребители, ако има такива, стига това да не води до непропорционална административна тежест;

3) 

видът на крайната употреба, включително съответния CRF код на крайните сектори, в които горивото, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, се употребява, на наличното равнище на обобщаване;

4) 

съответните данни, използвани за определяне на освободените количества гориво за всеки вид пораждащо емисии гориво;

5) 

списък на използваните възприети стойности и на изчислителните коефициенти, ако има такива;

6) 

коефициентът за обхват за всеки вид пораждащо емисии гориво, включително идентификация на всеки от крайните сектори на потребление, както и всички съответни базови данни за тази идентификация;

7) 

приложимите нива, включително обосновки за отклонение от изискваните нива;

8) 

пълен набор от резултатите от вземането на проби и съответните анализи за определяне на изчислителните коефициенти;

9) 

документация за всички коригирани неефективни процедури и корекционни действия, предприети в съответствие с член 64;

10) 

всички резултати от калибриране и поддръжка на измервателните уреди;

11) 

списък на инсталациите, до които горивото, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО, е освободено за потребление, включително имената, адреса и номера на разрешителното, както и освободените количества гориво, доставени на тези инсталации през периодите на докладване.

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ X

Минимални изисквания към съдържанието на годишните доклади (член 68, параграф 3)

1.    ►M5  ГОДИШНИ ДОКЛАДИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА СТАЦИОНАРНИ ИНСТАЛАЦИИ  ◄

Годишният доклад за емисиите на стационарна инсталация съдържа минимум следната информация:

▼M4

(1) 

Данни за идентифициране на инсталацията, както е определено в приложение IV към Директива 2003/87/ЕО, както и уникалния номер на нейното разрешително, с изключение на инсталациите за изгаряне на битови отпадъци;

▼B

(2) 

Име и адрес на проверяващия доклада;

(3) 

Годината, за която се отнася докладът;

(4) 

Номер на версията на последния одобрен план за мониторинг и препратка към нея, както и датата, от която той се прилага, а също и номер на версията и препратка към нея за всеки друг план за мониторинг, който има отношение към докладваната година;

(5) 

промени в дейността на инсталацията и отклонения от значение за емисиите, настъпили през периода на докладване на плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган, включително временните или постоянните промени на нивата, причините за тези промени, началната дата на промените и началната и крайната дата на временните промени;

(6) 

Информация за всички източници на емисии и пораждащи емисии потоци, съдържаща най-малко следните данни:

▼M5

а) 

общите емисии, изразени като t CO2екв., включително CO2 от пораждащи емисии потоци от биомаса, които не са в съответствие с член 38, параграф 5 от настоящия регламент, или от пораждащи емисии потоци от RFNBO или RCF, които не са в съответствие с член 39а, параграф 3 от настоящия регламент, или от пораждащи емисии потоци от синтетични нисковъглеродни горива, които не са в съответствие с член 39а, параграф 4 от настоящия регламент;

▼B

б) 

когато се отделят и други парникови газове освен CO2, общото количество на съответните емисии, изразено в t;

в) 

информация дали се прилага измервателната или изчислителната методика съгласно член 21;

г) 

прилаганите нива;

д) 

данни за дейността:

i) 

по отношение на горивата — количеството на използваното гориво (изразено в тонове или Nm3) и долната топлина на изгаряне (GJ/t или GJ/ Nm3), посочени поотделно;

ii) 

за всички други пораждащи емисии потоци — използваното количество, изразено в тонове или Nm3;

▼M5

е) 

емисионните фактори, изразени съгласно изискванията, формулирани в член 36, параграф 2 от настоящия регламент; фракцията на биомасата; фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор, фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива, фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор, коефициентите на окисление и превръщане, изразени като безразмерни отношения;

▼B

ж) 

когато емисионните фактори за горивата са отнесени към масата или обема, а не към енергията — данни, определена съгласно член 26, параграф 5 за долната топлина на изгаряне на съответния пораждащ емисии поток;

▼M4

з) 

когато пораждащ емисии поток представлява вид отпадъци, съответните кодове за отпадъци съгласно Решение 2014/955/ЕС на Комисията ( 18 );

▼M5

(7) 

Когато се прилага методиката на масовия баланс — стойностите на масовия дебит и на въглеродното съдържание за всеки пораждащ емисии поток, постъпващ или напускащ инсталацията; фракцията на биомасата, фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор, фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива, фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор и долна топлина на изгаряне, където е уместно;

▼B

(8) 

Информация, която се докладва в записки за допълнителни данни, и която съдържа най-малко следните данни:

▼M5

а) 

количествата изгорена биомаса и биомаса с нулев емисионен фактор или количества изгорени RFNBO или RCF и RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор, или количества изгорени синтетични нисковъглеродни горива и синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор — изразени в TJ или използвани в технологични процеси — изразени в t или Nm3;

б) 

емисиите на CO2 от биомасата и от биомасата с нулев емисионен фактор или емисии от RFNBO или RCF и от RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор, или емисии от синтетични нисковъглеродни горива и синтетични нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор — изразени в t CO2, когато се използва измервателна методика за определяне на емисиите;

в) 

косвената стойност за долната топлина на изгаряне на пораждащите емисии потоци от биомаса, RFNBO или RCF, или синтетични нисковъглеродни горива, използвани като гориво, където е приложимо;

г) 

емисиите, количествата и енергийното съдържание на изгаряните горива от биомаса и течни горива от биомаса или изгаряните RFNBO или RCF, или изгаряните синтетични нисковъглеродни горива, изразени в t и TJ, и информация дали горивата от биомаса и течните горива от биомаса или RFNBO или RCF, или синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор отговарят на изискванията на член 38, параграф 5 или член 39а, параграф 3, или член 39а, параграф 4 от настоящия регламент;

д) 

количествата CO2 или N2O, пренесени към друга инсталация или получени от друга инсталация, и всички количества CO2 в транзит, за които е приложимо посоченото в член 49 или 50 от настоящия регламент, изразени в t CO2 екв.;

▼B

е) 

количества CO2, подадени към друга инсталация или получени от друга инсталация, за които е приложимо посоченото в член 48, изразени в t CO2;

ж) 

когато е приложимо, наименованието на инсталацията и нейния идентификационен код, съгласно актовете, приети по силата на член 19, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО:

i) 

на инсталациите, към които се подава CO2 или N2O, в съответствие с букви д) и е) от настоящата точка 8;

ii) 

на инсталациите, от които се получава CO2 или N2O, в съответствие с буква д) и е) от настоящата точка 8;

Ако инсталацията няма такъв идентификационен код, се предоставят името и адресът на инсталацията, както и съответните данни за контакт или лице за контакт.

з) 

пренесените количества CO2 от биомаса, изразени в t CO2.

▼M5

и) 

количествата CO2, химически свързан в продукт в съответствие с член 49а, параграф 1 от настоящия регламент, изразени в t CO2;

й) 

видовете и количествата произведени продукти, в които CO2 е химически свързан в съответствие с член 49а, параграф 1 от настоящия регламент, изразени в t продукти;

▼B

(9) 

Когато се използва измервателна методика:

а) 

когато емисиите на СО2 се измерват като годишни емисии на CO2 от използването на изкопаеми горива и материали и годишни емисии на CO2 от използването на биомаса;

б) 

часовете работа на системата за непрекъснато измерване на емисиите (CEMS), измерените концентрации на парникови газове и дебит на димни газове, изразени като средногодишни часови стойности и като обща годишна стойност;

▼M5

в) 

когато е приложимо, косвена стойност за енергийното съдържание на изкопаеми горива и материали и на биомаса, използвана като горива и материали, както и на RFNBO или RCF или синтетични нисковъглеродни горива.

▼B

(10) 

Когато се използва непряка методика съгласно член 22 — всички необходими данни за определяне на емисиите от съответните източници на емисии и от пораждащите емисии потоци, за които се прилага тази методика, както и всички косвени данни за дейността, изчислителните коефициенти и други параметри, които биха били докладвани при методиката на основата на нива;

(11) 

Ако пропуските в данните са били запълнени със заместващи данни съгласно член 66, параграф 1, се включва следната информация:

а) 

кой е пораждащият емисии поток или източникът на емисии, за който се отнасят всички пропуски в данните;

б) 

причините за всички пропуски в данните;

в) 

началната и крайна дата и час на всеки период, за който са възникнали пропуски в данните;

г) 

стойността на емисиите, изчислени на база заместващи данни;

д) 

ако методът за оценка, използван за определяне на заместващите данни, до този момент не е бил включен в плана за мониторинг, се представя негово подробно описание, включително доказателства, че използването му не води до подценяване на емисиите от съответния период;

(12) 

Информация за всякакви други промени в инсталацията, настъпили през периода на докладване, имащи значение за емисиите на парникови газове от инсталацията през докладваната година;

(13) 

Където е приложимо, обемът на производството на първичен алуминий, честотата и средната продължителност на анодния ефект по време на периода на докладване, или съответно данните за свръхнапрежението при анодния ефект по време на периода на докладване, както и резултатите от последното определяне на специфичните за дадена инсталация емисионни фактори за CF4 и C2F6, съгласно посоченото в приложение IV, и от последното определяне на ефективността на улавяне в димоходите.

Емисиите в една инсталация, произхождащи от различни източници, или пораждащите емисии потоци от един вид, които принадлежат към един и същи вид дейност, могат да бъдат отчитани чрез обобщени данни в рамките на съответния вид дейност.

Когато има промяна на нива в рамките на един период на докладване, операторът изчислява и докладва емисиите в годишния доклад поотделно за съответните части на периода на докладване.

След закриването на съответния обект за съхранение в съответствие с член 17 от Директива 2009/31/ЕО операторите на местата за съхранение на CO2 могат да съставят опростени доклади за емисиите, съдържащи най-малко елементите, посочени в точки 1 — 5, ако в разрешителното за емисии на парникови газове не са включени източници на емисии.

2.   ГОДИШНИ ДОКЛАДИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА ОПЕРАТОРИ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА

Годишният доклад за емисиите на оператор на въздухоплавателно средство съдържа най-малко следната информация:

(1) 

Данни за идентификация на оператора на въздухоплавателни средства, както е определено в приложение IV към Директива 2003/87/ЕО, и позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, както и съответните данни за контакт;

(2) 

Име и адрес на проверяващия доклада;

(3) 

Годината, за която се отнася докладът;

(4) 

Номер на версията на последния одобрен план за мониторинг и препратка към нея, както и датата, от която той се прилага, номер на версията и препратка към нея за други планове за мониторинг, които имат отношение към докладваната година;

(5) 

Измененията в дейностите, които са от значение за тонкилометрите, а също и отклоненията от одобрения план за мониторинг, направени по време на периода на докладване;

(6) 

Регистрационните номера на въздухоплавателните средства и видовете въздухоплавателни средства, използвани през периода на докладване за авиационните дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО и извършени от този оператор на въздухоплавателно средство;

(7) 

Общия брой полети по двойки държави, обхванати от доклада;

▼M5

(8) 

Маса на чистото гориво (в тонове) по вид гориво и по двойка държави, включително информация за всички изброени по-долу елементи:

а) 

дали алтернативното авиационно гориво е с нулев емисионен фактор в съответствие с член 54в от настоящия регламент;

б) 

дали горивото представлява допустимо авиационно гориво;

в) 

за допустимите авиационни горива, видът на горивото, както е определено в член 3в, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО;

(9) 

Общи емисии на CO2 в тонове CO2, определени въз основа на предварителния емисионен фактор, както и на емисионния фактор, разбити по държави членки на заминаване и пристигане;

▼B

(10) 

Когато емисиите се изчисляват чрез емисионен фактор или въглеродно съдържание, отнесено към маса или обем — косвени данни за долната топлина на изгаряне на горивото;

(11) 

Ако пропуските в данните са били запълнени със заместващи данни съгласно член 66, параграф 2, се включва следната информация:

а) 

броят на полетите, изразен като процент от годишните полети (закръглен до най-близкия 0,1 %), при които са възникнали пропуски в данните, и съответните обстоятелства и причини за пропуските в данните;

б) 

използваният метод за оценка, по който са определени заместващите данни;

в) 

стойността на емисиите, изчислени на база заместващи данни;

▼M5

(12) 

Записки за допълнителни данни:

а) 

количеството алтернативни авиационни горива, използвани през годината на докладване (в тонове), изброени по вид гориво, и дали горивата отговарят на изискванията по член 54в от настоящия регламент;

б) 

долната топлина на изгаряне на алтернативните горива;

▼M4

(12а) 

Общото количеството допустими авиационни горива, използвани през отчетната година (в тонове), изброени по вид гориво, в съответствие с член 3в, параграф 6 от Директива 2003/87/ЕО;

▼M5

(13) 

В приложение към годишния доклад за емисиите операторът на въздухоплавателно средство включва данни за количествата на годишните емисии и годишния брой полети по двойки летища. Ако е приложимо, количеството алтернативно авиационно гориво и допустимо авиационно гориво (в тонове) се посочва за всяка двойка летища. Ако операторът поиска, компетентният орган третира тези данни като поверителна информация.

▼M5

2a.   ГОДИШНИ ДОКЛАДИ НА ОПЕРАТОРИТЕ НА ВЪЗДУХОПЛАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА ЗА НЕСВЪРЗАНИ С CO2 ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО

По отношение на несвързаните с CO2 въздействия на въздухоплаването отделният доклад, посочен в член 68, параграф 5 от настоящия регламент, съдържа най-малко следната информация:

1) 

Данни за идентификация на оператора на въздухоплавателно средство и позивната или друг уникален код, използван за целите на контрола на въздушното движение, както и съответните данни за контакт;

2) 

Име и адрес на проверяващия доклада;

3) 

Годината, за която се отнася докладът;

4) 

Номер на версията на последния одобрен план за мониторинг и препратка към нея, както и датата, от която той се прилага, номер на версията и препратка към нея за други планове за мониторинг, които имат отношение към докладваната година;

5) 

Измененията в дейностите, които са от значение за тонкилометрите, а също и отклоненията от одобрения план за мониторинг, направени по време на периода на докладване;

6) 

Регистрационните номера на въздухоплавателните средства и видовете въздухоплавателни средства, използвани през периода на докладване за авиационните дейности, попадащи в обхвата на приложение I към Директива 2003/87/ЕО и извършени от този оператор на въздухоплавателно средство;

7) 

Общия брой полети по двойки държави, обхванати от доклада;

8) 

Сбора на CO2 екв. на подлежащите на мониторинг полети на оператора на въздухоплавателно средство за двойка летища, изразен посредством показателя във връзка с климата, предвиден в член 56a, параграф 2 от настоящия регламент.

9) 

Таблица в XML формат, в която за всеки полет и съгласно определенията в раздел 1 от приложение IIIa към настоящия регламент се посочва информация за полета, тип въздухоплавателно средство, идентификатор на двигателя и CO2 екв., изразен посредством показателя във връзка с климата, предвиден в член 56a, параграф 2 от настоящия регламент;

10) 

Ако операторът на въздухоплавателно средство не използва NEATS за изчисляването на CO2 екв., а собствени ИТ инструменти или такива на трети страни, както е посочено в член 56a, параграф 7, буква б) от настоящия регламент, описание на начина, по който се прилага параметърът за ефикасност в тези инструменти, в съответствие с настоящия регламент и NEATS с цел прецизиране на GWP. Ако в инструментите не се прилага параметърът за ефикасност, операторът на въздухоплавателно средство предоставя обяснение на причините, поради които не го прилага.

▼M4 —————

▼M4

4.   ГОДИШНИ ДОКЛАДИ ЗА ЕМИСИИТЕ НА РЕГУЛИРАНИ СУБЕКТИ

Годишният доклад за емисиите на регулиран субект съдържа минимум следната информация:

1) 

Данни за идентифициране на регулирания субект, както е определено в приложение IV към Директива 2003/87/ЕО, и уникалния номер на неговото разрешително за емисии на парникови газове;

2) 

Име и адрес на проверяващия доклада;

3) 

Годината на докладване;

4) 

Номер на версията на последния одобрен план за мониторинг и препратка към нея, както и датата, от която той се прилага, а също и номер на версията и препратка към нея за всеки друг план за мониторинг, който има отношение към докладваната година;

5) 

Съответни промени в дейността на регулирания субект, както и временни отклонения от значение за емисиите, настъпили през периода на докладване в плана за мониторинг, одобрен от компетентния орган; включително временните или постоянните промени на нивата, причините за тези промени, началната дата на промените и началната и крайната дата на временните промени;

6) 

Информация за всички пораждащи емисии горива, съдържаща най-малко следните данни:

▼M5

а) 

общите емисии, изразени като t CO2, включително CO2 от пораждащи емисии потоци от биомаса, които не са в съответствие с член 38, параграф 5 от настоящия регламент, или от пораждащи емисии потоци от RFNBO или RCF, които не са в съответствие с член 39а, параграф 3 от настоящия регламент, или от пораждащи емисии потоци от синтетични нисковъглеродни горива, които не са в съответствие с член 39а, параграф 4 от настоящия регламент;

▼M4

б) 

прилаганите нива;

в) 

освободените количества гориво (изразени в тонове, Nm3 или TJ) и коефициентът на превръщане на единиците, изразен в подходящи единици, докладвани отделно, когато е приложимо;

▼M5

г) 

емисионните фактори, изразени съгласно изискванията, формулирани в член 75е от настоящия регламент; фракцията на биомасата, фракцията на биомасата с нулев емисионен фактор, фракцията на RFNBO или RCF, фракцията на RFNBO или RCF с нулев емисионен фактор, фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива, фракцията на синтетичните нисковъглеродни горива с нулев емисионен фактор, изразена като безразмерна фракция;

▼M4

д) 

когато емисионните фактори за горивата са отнесени към масата или обема, а не към енергията — стойности за коефициента на превръщане на единиците за съответното пораждащо емисии гориво, определени съгласно член 75з, параграф 3;

е) 

средствата, чрез който горивото се освобождава за потребление;

ж) 

крайната употреба на пораждащите емисии горива, освободени за потребление, включително CRF код, на наличната степен на подробност;

з) 

коефициентът за обхват, изразен като безразмерна фракция, до третия знак след десетичната запетая. Когато за даден вид пораждащо емисии гориво се използва повече от един метод за определяне на коефициента за обхват, информацията за вида на метода, свързания с него коефициент за обхват, освободеното количество гориво и CRF кода, на наличната степен на подробност;

и) 

когато коефициентът за обхват е нула съгласно член 75л, параграф 1:

i) 

списък на всички субекти, попадащи в обхвата на глави II и III от Директива 2003/87/ЕО, идентифицирани чрез тяхното име, адрес и, когато е приложимо, уникален номер на разрешителното;

ii) 

освободените количества гориво, доставени на всеки субект, попадащ в обхвата на глави II и III от Директива 2003/87/ЕО, за съответния период на докладване, изразени в t, Nm3 или TJ, както и съответните емисии.

7) 

Информация, която се докладва в записки за допълнителни данни, и която съдържа най-малко следните данни:

▼M5

а) 

косвена стойност за долната топлина на изгаряне на пораждащите емисии горива от биомаса, RFNBO или RCF, или синтетични нисковъглеродни горива, където е приложимо;

б) 

емисиите, количествата и енергийното съдържание на освобождаваните за потребление биогорива, течни горива от биомаса, горива от биомаса, RFNBO и RCF, синтетични нисковъглеродни горива, изразени в t и TJ, и информация дали те отговарят на изискванията на член 38, параграф 5 или на член 39а, параграф 3, или на член 39а, параграф 4 от настоящия регламент;

▼M4

8) 

Ако пропуските в данните са били запълнени със заместващи данни съгласно член 66, параграф 1, се включва следната информация:

а) 

за кое пораждащо емисии гориво се отнася всеки пропуск в данните;

б) 

причините за всеки пропуск в данните;

в) 

началната и крайна дата и час на всеки пропуск в данните;

г) 

емисиите, изчислени на база заместващи данни;

д) 

ако методът за оценка, използван за определяне на заместващите данни, до този момент не е бил включен в плана за мониторинг, се представя негово подробно описание, включително доказателства, че използването му не води до подценяване на емисиите от съответния период;

9) 

Информация за всякакви други промени по отношение на регулирания субект, настъпили през периода на докладване, имащи значение за емисиите на парникови газове на регулирания субект през докладваната година.




ПРИЛОЖЕНИЕ Ха

Доклади за доставчиците на горива и потреблението на горива от стационарните инсталации и, когато е уместно, от операторите на въздухоплавателни средства и превозвачите

▼M5

Заедно с информацията, съдържаща се в годишния доклад за емисиите съгласно приложение X към настоящия регламент, операторът представя следната информация за всяко закупено гориво, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО:

▼M4

а) 

име, адрес и уникален номер на разрешителното на доставчика на горива, който е регистриран като регулиран субект. В случаите, когато доставчикът на горива не е регулиран субект, операторите представят, когато има такъв, списък на всички доставчици на горива, от преките доставчици на горива до регулирания субект, включително тяхното име, адрес и уникален номер на разрешителното;

б) 

видовете и количествата горива, придобити от всеки доставчик, посочен в буква а), през съответния период на докладване;

в) 

количеството гориво, използвано за дейностите, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, от всеки доставчик на горива през съответния период на докладване.




ПРИЛОЖЕНИЕ Хб

Доклади за освободените от регулираните субекти горива

▼M5

Заедно с информацията, съдържаща се в годишния доклад за емисиите съгласно приложение X към настоящия регламент, регулираният субект представя следната информация за всяко закупено гориво, както е определено в член 3, буква ае) от Директива 2003/87/ЕО:

▼M4

а) 

име, адрес и уникален номер на разрешителното на оператора и, когато е уместно, на оператора на въздухоплавателни средства и на превозвача, за когото е освободено горивото. В други случаи, когато горивото е предназначено за крайна употреба в секторите, обхванати от приложение I към Директива 2003/87/ЕО, регулираният субект представя, когато е наличен такъв, списък на всички потребители на горива, от прекия купувач до оператора, включително тяхното име, адрес и уникален номер на разрешителното, стига това да не води до непропорционална административна тежест;

б) 

видовете и количествата горива, продадени на всеки купувач, посочен в буква а), през съответния период на докладване.

в) 

количеството гориво, използвано за дейностите, посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, за всеки купувач, посочен в буква а), през съответния период на докладване.

▼B




ПРИЛОЖЕНИЕ XI

Таблица на съответствието



Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията

Настоящият регламент

Член 1 — 49

Член 1 — 49

Член 50

Член 50 — 67

Член 51 — 68

Член 68

Член 69 — 75

Член 69 — 75

Член 76

Член 76 — 77

Член 77 — 78

Приложение I — X

Приложение I — X

Приложение XI



( 1 ) Директива 2014/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 149).

( 2 ) Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 296, 25.10.2012 г., стр. 1).

( 3 ) Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 година за определяне на общия режим на облагане с акциз (OB L 58, 27.2.2020 г., стр. 4).

( 4 ) Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (OB L 283, 31.10.2003 г., стр. 51).

( 5 ) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/2067 на Комисията от 19 декември 2018 г. за проверка на данните и за акредитация на проверяващите органи съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 334, 31.12.2018 г., стр. 94, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_impl/2018/2067/oj).

( 6 ) Директива 2014/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставянето на пазара на везни с неавтоматично действие (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 107).

( 7 ) Делегиран регламент (ЕС) 2019/1603 на Комисията от 18 юли 2019 г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мерките, приети от Международната организация за гражданско въздухоплаване, за мониторинг, докладване и проверка на емисии от въздухоплаването с цел прилагане на глобална, основана на пазара мярка (ОВ L 250, 30.9.2019 г., стр. 10, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg_del/2019/1603/oj).

( 8 ) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26).

( 9 ) Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. за създаване на Европейски регистър за изпускането и преноса на замърсители и за изменение на Директиви 91/689/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).

( 10 ) Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

( 11 ) Директива 2014/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставянето на пазара на везни с неавтоматично действие (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 107).

( 12 ) Директива 95/60/ЕО на Съвета от 27 ноември 1995 г. относно фискалното маркиране на газьол и керосин (ОВ L 291, 6.12.1995 г., стр. 46).

( 13 ) Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 10.10.2013 г., стр. 1).

( 14 ) Регламент (ЕС) № 389/2012 на Съвета от 2 май 2012 г. относно административното сътрудничество в областта на акцизите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2073/2004 (ОВ L 121, 8.5.2012 г., стр. 1.).

( 15 )  ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 1.

►M4  ( 16 ) Делегиран регламент (ЕС) 2019/1122 на Комисията от 12 март 2019 г. за допълване на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Регистъра на ЕС (ОВ L 177, 2.7.2019 г., стр. 3). ◄

( 17 ) Международен институт за алуминий, „Протокол за парниковите газове в сектора на алуминия“, октомври 2006 г.; Агенция на САЩ за защита на околната среда и Международен институт за алуминий, „Протокол за измерване на емисиите от тетрафлуорометан (CF4) и хексафлуороетан (C2F6) от производството на първичен алуминий“, април 2008 г.

( 18 ) Решение 2014/955/ЕС на Комисията от 18 декември 2014 г. за изменение на Решение 2000/532/ЕО, отнасящо се за списъка на отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 370, 30.12.2014 г., стр. 44).

Į viršų