Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 02010R1093-20200101

Consolidated text: Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2010/1093/2020-01-01

02010R1093 — BG — 01.01.2020 — 007.001


Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

►B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1093/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 24 ноември 2010 година

за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията

(ОВ L 331, 15.12.2010 г., стp. 12)

Изменен с:

 

 

Официален вестник

  №

страница

дата

►M1

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1022/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2013 година

  L 287

5

29.10.2013

►M2

ДИРЕКТИВА 2014/17/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 4 февруари 2014 година

  L 60

34

28.2.2014

►M3

ДИРЕКТИВА 2014/59/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 15 май 2014 година

  L 173

190

12.6.2014

►M4

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 806/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 юли 2014 година

  L 225

1

30.7.2014

 M5

ДИРЕКТИВА (ЕС) 2015/2366 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА текст от значение за ЕИП от 25 ноември 2015 година

  L 337

35

23.12.2015

►M6

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1717 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 ноември 2018 година

  L 291

1

16.11.2018

►M7

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/2175 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 18 декември 2019 година

  L 334

1

27.12.2019




▼B

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1093/2010 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 24 ноември 2010 година

за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията



ГЛАВА I

СЪЗДАВАНЕ И ПРАВЕН СТАТУС

Член 1

Създаване и обхват на дейността

1.  С настоящия регламент се създава Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), наричан по-нататък „Органът“.

▼M7

2.  Органът действа в рамките на предоставените му с настоящия регламент правомощия и в рамките на приложното поле на Директива 2002/87/ЕО, Директива 2008/48/ЕО ( 1 ), Директива 2009/110/ЕО, Регламент (ЕС) № 575/2013 ( 2 ), Директива 2013/36/ЕС ( 3 ), Директива 2014/49/ЕС ( 4 ), Директива 2014/92/ЕС ( 5 ), Директива (ЕС) 2015/2366 ( 6 ) на Европейския парламент и на Съвета, а също така – доколкото тези актове се прилагат за кредитните и финансовите институции и компетентните органи, които упражняват надзор над тях – в рамките на съответните части от Директива 2002/65/ЕО, включително на всички директиви, регламенти и решения, приети на основание на тези актове, и всеки друг правно обвързващ акт на Съюза, с който се възлагат задачи на Органа. Органът действа също така в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета ( 7 ).

Органът действа също така в рамките на предоставените му с настоящия регламент правомощия и на приложното поле на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета ( 8 ) и на Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета ( 9 ), доколкото посочената директива и посоченият регламент се прилагат спрямо операторите на финансовия сектор и компетентните органи, които упражняват надзор над тях. Единствено с тази цел Органът изпълнява задачите, възложени с правнообвързващ акт на Съюза на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ), и на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 11 ). При изпълнението на тези задачи Органът се консултира с посочените Европейски надзорни органи и ги уведомява за действията си по отношение на всеки субект, който е финансова институция съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 или участник на финансовите пазари по смисъла на член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

3.  Органът действа в областта на дейност на кредитните институции, финансовите конгломерати, инвестиционните посредници, платежните институции и институциите за електронни пари във връзка с въпроси, които не се уреждат пряко от законодателните актове, посочени в параграф 2, включително по въпроси на корпоративното управление, одита и финансовата отчетност, като взема предвид устойчиви бизнес модели и включването на екологични, социални и управленски фактори, при условие че тази дейност на Органа е необходима за гарантиране на ефективното и последователното прилагане на тези актове.

▼B

4.  Разпоредбите на настоящия регламент не засягат правомощията на Комисията, по-специално правомощията съгласно член 258 ДФЕС за гарантиране спазването на правото на Съюза.

▼M7

5.  Целта на Органа е да защитава обществените интереси, като допринася за краткосрочната, средносрочната и дългосрочната стабилност и ефективност на финансовата система, в интерес на икономиката на Съюза и на неговите граждани и предприятия. В рамките на съответните си правомощия Органът допринася за:

▼B

а) 

подобряването на функционирането на вътрешния пазар, включително по-специално надеждно, ефективно и последователно ниво на регулиране и надзор;

б) 

осигуряването на целостта, прозрачността, ефикасността и нормалното функциониране на финансовите пазари,

в) 

засилването на международната надзорна координация,

г) 

предотвратяването на регулаторния арбитраж и насърчаването на еднакви условия на конкуренция,

▼M7

д) 

гарантирането на подходящо регулиране и надзор върху вземането на кредити и поемането на други рискове,

е) 

подобряването на защитата на клиентите и потребителите,

▼M7

ж) 

засилването на сближаването на надзорните практики в рамките на целия вътрешен пазар, и

з) 

предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

▼M7

За постигането на тези цели Органът допринася за осигуряването на последователно, ефикасно и ефективно прилагане на посочените в параграф 2 от настоящия член актове, за насърчаването на сближаването на надзорните практики и за представянето на становища в съответствие с член 16а пред Европейския парламент, Съвета и Комисията.

▼B

При изпълнението на задачите, които са му възложени с настоящия регламент, Органът обръща особено внимание на всеки системен риск, породен от финансовите институции, чиито проблеми биха могли да засегнат действието на финансовата система или на реалната икономика.

▼M7

При изпълнението на своите задачи Органът действа независимо, безпристрастно и по недискриминационен и прозрачен начин, в интерес на Съюза като цяло, и спазва принципа на пропорционалността, когато е приложимо. Органът носи отговорност и се отчита за своите действия, действа почтено и осигурява справедливо отношение към всички заинтересовани лица.

▼M7

Съдържанието и формата на действията и мерките на Органа, а именно насоките, препоръките, становищата, въпросите и отговорите, проектите на регулаторни стандарти и проектите на стандарти за изпълнение, трябва изцяло да отговарят на приложимите разпоредби на настоящия регламент и на законодателните актове, посочени в параграф 2. Доколкото това е позволено и е от значение съгласно посочените разпоредби, в съответствие с принципа на пропорционалност действията и мерките на Органа трябва да бъдат надлежно съобразени с естеството, мащаба и сложността на рисковете, присъщи на дейността на финансовата институция, предприятие, друг субект или финансова дейност, които са засегнати от действията и мерките на Органа.

6.  Органът създава като своя неразделна част Комитет, който да го съветва по какъв начин – при спазване в пълна степен на приложимите разпоредби – действията и мерките на Органа следва да бъдат съобразявани с особените различия в сектора, отнасящи се до естеството, мащаба и сложността на рисковете, до бизнес моделите и бизнес практиките, както и до размера на финансовите институции и на пазарите, доколкото тези фактори са от значение по силата на разглежданите разпоредби.

▼B

Член 2

Европейска система за финансов надзор

▼M7

1.  Органът е част от Европейската система за финансов надзор (ЕСФН). Основната цел на ЕСФН е да гарантира, че правилата, приложими за финансовия сектор, се прилагат по подходящ начин за запазване на финансовата стабилност и за осигуряване на доверие във финансовата система като цяло и ефективна и достатъчна защита за клиентите и потребителите на финансови услуги.

▼B

2.  ЕСФН се състои от:

а) 

Европейския съвет за системен риск (ЕССР) - за целите и задачите, определени в Регламент (ЕС) № 1092/2010 и в настоящия регламент;

б) 

Органа;

в) 

Европейския надзорен орган (Европейски надзорен орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 12 );

г) 

Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета ( 13 );

д) 

Съвместния комитет на европейските надзорни органи (наричан по-нататък „Съвместният комитет“) — за целите на изпълнението на задачите, посочени в членове 54—57 от настоящия регламент, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010;

▼M1

е) 

компетентните или надзорните органи, определени в актовете на Съюза, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, включително Европейската централна банка по отношение на задачите, възложени ѝ съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010.

▼B

3.  Органът редовно и тясно си сътрудничи с ЕССР, както и с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), посредством Съвместния комитет, като по този начин осигурява междусекторната последователност на работата и постигането на общи позиции в областта на надзора на финансовите конгломерати и по други междусекторни въпроси.

▼M7

4.  В съответствие с принципа на лоялното сътрудничество съгласно член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) участниците в ЕСФН си сътрудничат в дух на доверие и пълно взаимно зачитане, като осигуряват по-специално обмен на подходяща и надеждна информация помежду си и от Органа към Европейския парламент, Съвета и Комисията.

▼B

5.  Надзорните органи, които са участници в ЕСФН, са задължени да упражняват надзор върху финансовите институции, действащи в рамките на Съюза в съответствие с актовете, посочени в член 1, параграф 2.

▼M7

Без да се засягат националните правомощия, позоваванията в настоящия регламент на термина „надзор“ включват всички съответни дейности на всички компетентни органи, чието извършване се изисква съгласно посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.

▼M7

Член 3

Отчетност на Органите

1.  Органите, посочени в член 2, параграф 2, букви а)— г), се отчитат пред Европейския парламент и Съвета. Европейската централна банка се отчита пред Европейския парламент и Съвета за изпълнението на надзорните задачи, възложени ѝ с Регламент (ЕС) № 1024/2013, в съответствие с посочения регламент.

2.  В съответствие с член 226 ДФЕС Органът си сътрудничи в пълна степен с Европейския парламент по време на разследванията, провеждани съгласно посочения член.

3.  Съветът на надзорниците приема годишен доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задълженията на председателя, и до 15 юни всяка година предава този доклад на Европейския парламент, Съвета, на Комисията, на Сметната палата и на Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.

4.  По искане на Европейския парламент председателят участва в изслушване пред Европейския парламент относно резултатите от работата на Органа. Такова изслушване се провежда най-малко веднъж годишно. Председателят прави изявление пред Европейския парламент и отговоря на всички въпроси на неговите членове, когато това бъде поискано от него.

5.  По искане на Европейския парламент председателят представя пред него писмен доклад относно дейностите на Органа най-малко 15 дни преди да направи изявлението по параграф 4.

6.  Освен информацията, посочена в членове 11—18 и членове 20 и 33, докладът също така включва всякаква относима информация, поискана от Европейския парламент във връзка с конкретен случай.

7.  Органът отговаря устно или писмено на всеки въпрос, отправен към него от Европейския парламент или от Съвета, в срок от пет седмици от получаването му.

8.  При поискване председателят провежда поверителни устни обсъждания при закрити врата с председателя, заместник-председателите и координаторите на компетентната комисия на Европейския парламент. Всички участници спазват изискванията за професионална тайна.

9.  Без да се засягат задълженията за поверителност, произтичащи от участие в международни форуми, Органът информира Европейския парламент при поискване относно приноса си към едно единно, общо, последователно и ефективно представителство на интересите на Съюза на такива международни форуми.

▼B

Член 4

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

▼M7

(1) 

„финансова институция“ означава предприятие, подлежащо на регулиране и надзор по силата на всеки от посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове;

▼M7

(1a) 

„оператор на финансовия сектор“ означава „субект“, съгласно посоченото в член 2 от Директива (ЕС) 2015/849, който е или „финансова институция“ съгласно определението в точка 1 от настоящия член или в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1094/2010, или е „участник на финансовите пазари“ по смисъла на член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1095/2010;

▼M7

2) 

„компетентни органи“ означава:

i) 

компетентните органи съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013, включително Европейската централна банка – по въпросите, свързани с възложените ѝ съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 задачи;

ii) 

по отношение на Директива 2002/65/ЕО –органите и структурите, компетентни за спазването на изискванията на посочената директива от страна на финансовите институции;

iii) 

по отношение на Директива (ЕС) 2015/849 – органите и структурите, които упражняват надзор над операторите на финансовия сектор и са компетентни за осигуряване на спазването на изискванията на посочената директива от тяхна страна;

iv) 

по отношение на схемите за гарантиране на депозитите – органите, които по силата на Директива 2014/49/ЕС управляват схемите за гарантиране на депозитите, или – когато функционирането на схемите за гарантиране на депозитите се управлява от частно дружество – публичният орган, натоварен по силата на посочената директива с надзора над тези схеми, и съответните административни органи по посочената директива;

v) 

по отношение на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 14 ) и Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета ( 15 ) – органите за преструктуриране, определени в съответствие с член 3 от Директива 2014/59/ЕС, Единният съвет за преструктуриране, създаден с Регламент (ЕС) № 806/2014, и Съветът и Комисията – при предприемане на действия съгласно член 18 от Регламент (ЕС) № 806/2014, освен ако те упражняват правомощия, във връзка с които разполагат със свобода на преценка, или вземат решения по политики;

vi) 

„компетентните органи“ съгласно посоченото в Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 16 ), Регламент 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета ( 17 ), Директива (ЕС) 2015/2366, Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 18 ) и Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета ( 19 );

vii) 

„органите и институциите“ съгласно посоченото в член 20 от Директива 2008/48/ЕО.

▼B

Член 5

Правен статус

1.  Органът е орган на Съюза и притежава юридическа правосубектност.

2.  Във всяка държава-членка Органът се ползва с най-широката правоспособност, предоставяна на юридически лица съгласно националното законодателство. По-специално той може да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да е страна по съдебни производства.

3.  Органът се представлява от своя председател.

Член 6

Състав

Органът се състои от:

1. 

Съвет на надзорниците, който изпълнява задачите, определени в член 43;

2. 

Управителен съвет, който изпълнява задачите, определени в член 47;

3. 

председател, който изпълнява задачите, определени в член 48;

4. 

изпълнителен директор, който изпълнява задачите, определени в член 53;

5. 

Апелативен съвет, който изпълнява задачите, определени в член 60.

▼M6

Член 7

Седалище

Органът е със седалище в Париж, Франция.

Местонахождението на седалището на Органа не засяга изпълнението на неговите задачи и правомощия, организацията на структурата на управлението му, работата на основната му организация или основното финансиране на дейностите му, като същевременно позволява, когато е приложимо, споделяне с агенции на Съюза на услуги за административна подкрепа и услуги за управление на инфраструктура, които не са свързани с основните дейности на Органа. В срок до 30 март 2019 г. и на всеки 12 месеца след това Комисията представя на Европейския парламент и Съвета доклад за спазването на посоченото изискване от страна на европейските надзорни органи.

▼B



ГЛАВА II

ЗАДАЧИ И ПРАВОМОЩИЯ НА ОРГАНА

Член 8

Задачи и правомощия на Органа

1.  Органът има следните задачи:

▼M7

а) 

въз основа на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове да допринася за установяването на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики, по-специално чрез разработване на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки, както и други мерки, включително становища;

аа) 

да изготви и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за надзора над финансовите институции в Съюза, в който се определят най-добрите надзорни практики и висококачествени методологии и процеси и се отчитат, наред с другото, промените в бизнес практиките и бизнес моделите и размерът на финансовите институции и на пазарите;

▼M7

аб) 

да изготви и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за преструктурирането на финансовите институции в Съюза, в който се определят най-добрите практики и висококачествени методологии и процеси за преструктуриране, като се вземат предвид, наред с другото, работата на Единния съвет за преструктуриране, промените в бизнес практиките и бизнес моделите и размерът на финансовите институции и на пазарите;

▼M7

б) 

да допринася за последователното прилагане на правно обвързващите актове на Съюза, по-специално като допринася за създаването на обща надзорна култура, като осигурява последователно, ефикасно и ефективно прилагане на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, като предотвратява регулаторния арбитраж, като насърчава и наблюдава независимостта на надзорните органи, като действа като медиатор и като урежда разногласията между компетентните органи, като гарантира ефективен и последователен надзор върху финансовите институции, като осигурява съгласувана работа на колегиите от надзорници и като предприема действия, наред с другото, в извънредни ситуации;

▼M1

в) 

да улеснява делегирането на задачи и отговорности сред компетентните органи;

▼B

г) 

да си сътрудничи тясно с ЕССР, по-специално като предоставя на ЕССР необходимата информация за изпълнение на неговите задачи и като осигурява подходящи последващи действия в отговор на предупрежденията и препоръките на ЕССР;

▼M7

д) 

да организира и извършва партньорски проверки на компетентните органи и в тази връзка да издава насоки и препоръки, както и да определя най-добрите практики с цел постигане на по-съгласувани резултати от надзора;

е) 

да наблюдава и оценява пазарните тенденции в рамките на своята компетентност, включително по целесъобразност – тенденциите в областта на кредитирането, в частност на домакинствата и МСП, и тенденциите при иновативните финансови услуги, като отчита надлежно тенденциите по отношение на екологичните, социалните и управленските фактори;

ж) 

да извършва пазарни анализи с цел осигуряване на необходимата информация за изпълнението на функциите на Органа;

з) 

да насърчава, когато е приложимо, защитата на вложителите, потребителите и инвеститорите, по-специално по отношение на недостатъците в трансграничен контекст, като се отчитат свързаните с тях рискове;

▼M1

и) 

да насърчава последователната и съгласувана работа на колегиите от надзорни органи, наблюдението, оценката и измерването на системния риск, разработването и координирането на планове за възстановяване и оздравяване, като осигурява висока степен на защита на вложителите и инвеститорите в целия Съюз и разработва методи за оздравяване на проблемни финансови институции и оценка на необходимостта от съответни инструменти за финансиране, с оглед на стимулиране на сътрудничеството между компетентните органи, участващи в управлението на кризата, по отношение на трансграничните институции, които имат потенциала да породят системен риск, в съответствие с членове 21—26;

▼M7

иа) 

да допринася за създаването на обща стратегия на Съюза за финансовите данни;

▼B

й) 

да изпълнява всякакви други конкретни задачи, предвидени в настоящия регламент или в други законодателни актове;

к) 

да публикува на своята интернет страница и редовно да актуализира информация, свързана с неговата област на дейност, по-специално - в рамките на неговата компетентност - относно регистрираните финансови институции, за да осигури леснодостъпна информация за обществеността;

▼M7

ка) 

да публикува на своя уебсайт и да актуализира редовно всички регулаторни технически стандарти, технически стандарти за изпълнение, насоки, препоръки и въпроси и отговори за всеки законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2, включително прегледи, отнасящи се до актуалното състояние на текущата работа и планирания график за приемане на проекти на регулаторни технически стандарти и проекти на технически стандарти за изпълнение;

▼M1 —————

▼M7

л) 

да допринася за предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, включително като насърчава последователното, ефикасно и ефективно прилагане на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, по член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и по член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно във връзка с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма.

▼M1

1a.  Когато изпълнява задачите си съгласно настоящия регламент, Органът:

a) 

използва пълните правомощия на негово разположение; както и

▼M7

б) 

отчита изцяло различните видове, бизнес модели и размери на финансовите институции, като надлежно взема предвид целта за гарантиране на сигурността и стабилността на кредитните институции; както и

▼M7

в) 

отчита технологичните иновации, иновативните и устойчиви бизнес модели, както и екологичните, социалните и управленските фактори.

▼B

2.  За изпълнението на определените в параграф 1 задачи Органът разполага с правомощията, предвидени в настоящия регламент, по-специално:

а) 

да разработва проекти на регулаторни технически стандарти в конкретните случаи, посочени в член 10;

б) 

да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение в конкретните случаи, посочени в член 15;

в) 

да издава насоки и препоръки, както е предвидено в член 16;

▼M7

ва) 

да издава препоръки, както е предвидено в член 29а;

▼B

г) 

да издава препоръки в конкретни случаи съгласно член 17, параграф 3;

▼M7

га) 

да отправя предупреждения в съответствие с член 9, параграф 3;

▼B

д) 

да взема индивидуални решения, чиито адресати са компетентните органи, в конкретните случаи, посочени в член 18, параграф 3 и член 19, параграф 3;

е) 

в случаите, свързани с пряко приложимото право на Съюза, да взема индивидуални решения, чиито адресати са финансовите институции, в конкретните случаи, посочени в член 17, параграф 6, в член 18, параграф 4 и в член 19, параграф 4;

▼M7

ж) 

да изготвя становища, предназначени за Европейския парламент, за Съвета или за Комисията, както е предвидено в член 16а;

▼M7

жа) 

да дава отговори на въпроси, както е предвидено в член 16б;

жб) 

да предприема действия по член 9в;

▼B

з) 

да събира необходимата информация относно финансовите институции, както е предвидено в член 35;

и) 

да разработва общи методики за оценка на въздействието от характеристиките на продуктите и процесите на дистрибуция върху финансовото състояние на дадена институция и върху защитата на потребителите;

й) 

когато това предвидено в актовете, посочени в член 1, параграф 2 - да осигурява база данни за регистрираните финансови институции в рамките на своята компетентност, достъпът до която е централизиран.

▼M7

3.  При изпълнението на задачите, посочени в параграф 1, и при упражняване на посочените в параграф 2 правомощия, Органът действа въз основа на законодателната рамка и в нейните граници и надлежно зачита принципа на пропорционалност, когато той е приложим, и принципа на по-добро регулиране, включително резултатите от анализа на разходите и ползите в съответствие с настоящия регламент.

Откритите обществени консултации, посочени в членове 10, 15, 16 и 16а, се провеждат възможно най-широко, за да се гарантира възприемането на приобщаващ подход по отношение на всички заинтересовани страни, и дават възможност за разумен срок за отговор от страна на заинтересованите страни. Органът публикува обобщение на получените отговори от заинтересовани страни и преглед на начина, по който сведенията и мненията, получени в рамките на консултацията, са използвани при съставянето на проект на регулаторен технически стандарт и проект на технически стандарт за изпълнение.

▼B

Член 9

Задачи, свързани със защитата на потребителите и финансовите дейности

1.  Органът има водеща роля в насърчаването на прозрачността, яснотата и справедливите условия на пазара на потребителски финансови продукти или услуги в рамките на вътрешния пазар, включително чрез:

▼M7

а) 

събиране и анализ на данни и изготвяне на доклади относно потребителските тенденции, например в областта на разходите и таксите за финансовите услуги и продукти на дребно в държавите членки;

▼M7

аа) 

извършване на задълбочени тематични прегледи на пазарното поведение с цел постигане на общо разбиране на пазарните практики, за да се установят потенциалните проблеми и да се анализира тяхното въздействие;

аб) 

разработване на показатели за риска за клиентите на дребно, за да може своевременно да се установяват потенциалните причини за ущърб на потребителите;

▼B

б) 

извършване на преглед и координиране на образователни инициативи и инициативи за финансова грамотност на компетентните органи;

в) 

разработване на стандарти за обучение за сектора; както и

г) 

принос към разработването на общи правила за разкриване на информация.

▼M7

д) 

принос за осигуряване на равнопоставеност на вътрешния пазар, където потребителите и другите ползватели на финансови услуги да имат справедлив достъп до финансови услуги и продукти;

е) 

насърчаване на по-нататъшното развитие от гледна точка на регулирането и надзора, което би могло да улесни една по-задълбочена хармонизация и интеграция на равнището на Съюза; както и

ж) 

координиране на дейностите по тайно пазаруване на компетентните органи, ако е приложимо.

▼M7

2.  Органът наблюдава новите и вече съществуващите финансови дейности и може да приема насоки и препоръки за повишаване на сигурността и стабилността на пазарите, за насърчаване на сближаването и за увеличаване на ефективността на регулаторните и надзорните практики.

▼B

3.  Органът може също така да отправя предупреждения, в случай че определена финансова дейност застрашава сериозно целите, определени в член 1, параграф 5.

▼M7

4.  Органът създава като своя неразделна част Комитет по защитата на потребителите и финансовите иновации, който обединява всички съответни компетентни органи и органите за защита на потребителите с цел да се повиши защитата на потребителите, да се постигне координиран подход към регулаторното и надзорното третиране на новите или иновативните финансови дейности и да се предоставят на Органа становища, които да бъдат представяни пред Европейския парламент, Съвета и Комисията. Органът работи в тясно сътрудничество с Европейския комитет по защита на данните, създаден с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета ( 20 ), за да избегне дублиране, несъответствия и правна несигурност в сферата на защитата на данните. Органът може да покани като наблюдатели в Комитета и националните органи за защита на данните.

5.  Органът може временно да забрани или ограничи предлагането на пазара, разпространението или продажбата на определени финансови продукти, инструменти или дейности, които потенциално могат да причинят значителни финансови вреди за клиентите или потребителите или които представляват заплаха за правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея в случаите, посочени в законодателните актове по член 1, параграф 2, и съобразно условията, предвидени в тези актове, или, ако е необходимо – в случай на извънредна ситуация, в съответствие със и съгласно предвидените в член 18 условия.

Органът прави преглед на решението, посочено в първата алинея, през подходящи интервали от време, но най-малко веднъж на шест месеца. След най-малко две последователни подновявания и въз основа на подходящ анализ с цел оценяване на въздействието върху клиента или потребителя Органът може да вземе решение за годишното подновяване на забраната.

Държавите членки могат да поискат от Органа да преразгледа решението си. В такъв случай Органът взема решение дали поддържа това решение в съответствие с процедурата, предвидена в член 44, параграф 1, втората алинея.

Органът може също така да направи оценка на необходимостта от забрана или ограничаване на определени видове финансови дейности или практики и при необходимост да информира Комисията и компетентните органи с цел да се улесни приемането на такава забрана или ограничение.

▼M7

Член 9a

Специални задачи във връзка с предотвратяването и противодействието на изпирането на пари и с финансирането на тероризма

1.  Органът поема, в рамките на съответните си правомощия, водеща координационна и наблюдателна роля за повишаване на целостта, прозрачността и сигурността на финансовата система чрез мерки за предотвратяване и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма в тази система. В съответствие с принципа на пропорционалност тези мерки не надхвърлят необходимото за постигането на целите на настоящия регламент и на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 и надлежно отчитат естеството, мащаба и сложността на рисковете, бизнес практиките и бизнес моделите, както и размера на операторите на финансовия сектор и на пазарите. Тези мерки включват:

а) 

събиране на информация от компетентните органи за слабостите, установени по време на текущите процедури по надзор и лицензиране, в процесите и процедурите, управленските механизми, надеждността и пригодността, придобиването на квалифицирани дялови участия, бизнес моделите и дейностите на операторите на финансовия сектор от гледна точка на предотвратяването и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за предприетите от компетентните органи мерки в отговор на следните съществени слабости, които имат отражение върху едно или повече изисквания съответно на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1094/2010 и член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 и на всички национални закони за тяхното транспониране, във връзка с предотвратяването и противодействието на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или на финансирането на тероризма:

i) 

нарушение или потенциално нарушение на такива изисквания от страна на оператор на финансовия сектор;

ii) 

неподходящо или неефективно прилагане на такива изисквани от страна на оператор на финансовия сектор; или

iii) 

неподходящо или неефективно прилагане на такива изисквания от страна на оператор на финансовия сектор на вътрешните му политики и процедури за спазване.

Компетентните органи предоставят на Органа цялата информация в допълнение към задълженията по силата на член 35 от настоящия регламент и уведомяват своевременно Органа за всички възникнали впоследствие промени във връзка с предоставената информация. Органът координира тясно работата си със звената за финансово разузнаване в ЕС съгласно посоченото в Директива (ЕС) 2015/849 като се съобразява с правното положение и задълженията им и без излишно да дублира дейности.

Компетентните органи могат, в съответствие с националното право, да споделят с централната база данни, посочена в параграф 2, всяка допълнителна информация, която преценят за относима за предотвратяването и противодействието на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или на финансирането на тероризма;

б) 

тясна координация и по целесъобразност обмен на информация с компетентните органи, включително с Европейската централна банка по въпросите, свързани с възложените ѝ по силата на Регламент (ЕС) №1024/2013 задачи, и с органите, натоварени с общественото задължение да упражняват надзор над задължените субекти по член 2, параграф 1, точки 1 и 2 от Директива (ЕС) 2015/849, както и със ЗФР, при съобразяване с правното положение и задълженията на ЗФР по Директива (ЕС) 2015/849.

в) 

разработване на общи насоки и стандарти за предотвратяване и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма във финансовия сектор и насърчаване на последователното им прилагане, по-конкретно чрез разработване на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, в съответствие с мандатите, предвидени в законодателните актове по член 1, параграф 2, както и разработване на насоки, препоръки и други мерки, включително становища, на основание на законодателните актове по член 1, параграф 2;

г) 

осигуряване на съдействие въз основа на конкретни искания на компетентните органи;

д) 

наблюдение на пазарните тенденции и оценяване на слабите места и рисковете във финансовия сектор във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

В срок до 31 декември 2020 г. Органът разработва проекти на регулаторни технически стандарти за посочване на определението на слабостите, съгласно посоченото в първа алинея, буква а), включително съответните ситуации, в които може да възникнат слабости, съществеността на слабостите и практическото извършване на събирането на информация от Органа, както и вида на информацията, която следва да бъде предоставяна съгласно първа алинея, буква а). При изготвянето на тези технически стандарти Органът взема под внимание обема на информацията, която следва да бъде предоставена, и необходимостта от избягване на дублиране. Той определя и условията и реда за гарантиране на ефективност и поверителност.

На Комисията се делегират правомощия да допълва настоящия регламент като приема регулаторните технически стандарти, посочени във втора алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14.

2.  Органът създава и поддържа в актуален вид централна база данни за съхраняване на събраната по силата на параграф 1, буква а) информация. Органът осигурява анализирането на тази информация и я предоставя според принципа „необходимост да се знае“ и по поверителен начин на компетентните органи. Органът може по целесъобразност да предава на националните съдебни органи и на компетентните органи на съответната държава членка притежавани от него сведения, които биха могли да доведат до наказателно производство. Органът може също така, по целесъобразност, да предава на европейския прокурор сведения, когато те се отнасят до престъпления, които са или би могло да бъдат от компетентността на Европейската прокуратура по силата на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета ( 21 ).

3.  Компетентните органи може да отправят мотивирани искания към Органа за информация относно оператори на финансовия сектор, свързана с техните надзорни дейности за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или на финансирането на тероризма. Органът разглежда тези искания и предоставя своевременно поисканата от компетентните органи информация според принципа „необходимост да се знае“. В случай че Органът не предостави поисканата информация, той уведомява запитващия компетентен орган и обяснява причините, поради които не е предоставил информацията. Органът уведомява компетентния орган или друг орган или институция, предоставил(а) първоначално исканата информация, за идентификационните данни на запитващия компетентен орган, идентификационните данни на оператора на финансовия сектор, мотива за поискване на информацията, както и дали тази информация е била споделена или не. Освен това Органът анализира информацията, за да споделя с компетентните органи по своя инициатива относимата информация, свързана с техните надзорни дейности за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или на финансирането на тероризма. В случаите на споделяне Органът уведомява компетентния орган, предоставил първоначално информацията. Той извършва и обобщаващ анализ за целите на становището, което трябва да представи по силата на член 6, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849.

В срок до 31 декември 2020 г. Органът разработва проекти на регулаторни технически стандарти, с които се определя как да се анализира информацията и как да се предоставя на компетентните органи според принципа „необходимост да се знае“ и по поверителен начин.

На Комисията се делегират правомощия да допълва настоящия регламент като приема регулаторните технически стандарти, посочени във втора алинея от настоящия параграф, в съответствие с членове 10—14.

4.  Органът насърчава посоченото в Директива (ЕС) 2015/849 сближаване на надзорните процеси, включително като провежда партньорски проверки, издава доклади за тях и предприема последващи мерки в съответствие с член 30 от настоящия регламент. При провеждането на такива проверки съгласно член 30 от настоящия регламент, Органът взема под внимание относимите оценки или доклади, изготвени от международни организации и междуправителствени органи, компетентни в областта на предотвратяването на изпирането на пари или финансирането на тероризма, както и двугодишния доклад на Комисията по член 6 от Директива (ЕС) 2015/849 и оценките на риска от държавите членки съгласно член 7 от посочената директива.

5.  Органът извършва с участието на компетентните органи оценки на риска на стратегиите, способностите и ресурсите на компетентните органи за преодоляване на основните възникващи рискове във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма на равнището на Съюза, установени в наднационалната оценка на риска. Той извършва тези оценки на риска по-конкретно за целите на становището, което трябва да представи по силата на член 6, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849. Органът извършва оценки на риска въз основа на информацията, с която разполага, включително от партньорските проверки по член 30 от настоящия регламент, от обобщаващия анализ на информацията, събрана за целите на централната база данни съгласно параграф 2 от настоящия член, както и от относимите оценки или доклади, съставени от международни организации и междуправителствени органи, компетентни в областта на предотвратяване на изпирането на пари или на финансирането на тероризма, и оценките на риска от държавите членки, изготвени съгласно член 7 от Директива (ЕС) 2015/849. Органът предоставя оценките на риска на всички компетентни органи.

За целите на първа алинея от настоящия параграф органът, чрез вътрешния комитет, създаден съгласно параграф 7 от настоящия член, разработва и прилага методи, които да дадат възможност за обективна оценка, както и висококачествен и последователен преглед на оценките и прилагането на методиката, както и за да се осигури равнопоставеност. Този вътрешен комитет осъществява прегледа на качеството и последователността на оценките на риска. Той подготвя проектите на оценки на риска за приемане от Съвета на надзорниците в съответствие с член 44.

6.  Когато има данни за нарушения на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 от страна на оператори на финансовия сектор и когато има трансгранично измерение с участието на трети държави, Органът поема, при необходимост, водеща роля за приноса за улесняване на сътрудничеството между компетентните органи от Съюза и съответните органи от трети държави. Тази роля на Органа не засяга редовното взаимодействие между компетентните органи и органите на трети държави.

7.  Органът създава постоянен вътрешен комитет по борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, за да координира мерките за предотвратяване и противодействие на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма и за да подготви в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/847 и Директива (ЕС) 2015/849 всички проекти за решения на Органа в съответствие с член 44 от настоящия регламент.

8.  Комитетът, посочен в параграф 7, се състои от представители на високо равнище на органите и структурите на всички държави членки, компетентни за осигуряване на спазването от операторите на финансовия сектор на Регламент (ЕС) 2015/847 и Директива (ЕС) 2015/849, които имат експертни знания и опит и правомощия за вземане на решения в областта на предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, както и високопоставени представители, които имат експертни знания за различните бизнес модели и особеностите по сектори, съответно на Органа, на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари). Високопоставените представители на Органа и на посочените Европейски надзорни органи участват в заседанията на посочения комитет без право на глас. Освен това Комисията, ЕССР и Надзорният съвет на Европейската централна банка назначават по един представител на високо равнище за участие в заседанията на посочения комитет като наблюдатели. Председателят на посочения комитет се избира от и измежду членовете с право на глас на този комитет.

Всяка институция, орган и структура, посочени в първа алинея, назначава заместник-представител измежду своите служители, който може да замести члена, в случай че членът е възпрепятстван да присъства. Държавите членки, в които съществува повече от един орган, компетентен за осигуряване на спазването на Директива (ЕС) 2015/849 за операторите на финансовия сектор, могат да предложат по един представител за всеки компетентен орган. Независимо от броя на представените компетентни органи на заседанието, всяка държава членка разполага само с един глас. Този комитет може да създаде вътрешни работни групи по определени аспекти от работата си с цел подготовка на своите проекти на решения. Тези групи са отворени за участие на служители от всички компетентни органи, представени в Комитета, и от Органа, Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари).

9.  Органът, Европейският надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейският надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) могат по всяко време да представят писмено становище по всеки проект на решение на посочения в параграф 7 от настоящия член комитет. Съветът на надзорниците надлежно взема под внимание тези становища, преди да вземе окончателното си решение. Когато проект на решение се основава на или е свързан с правомощията, предоставени на Органа съгласно членове 9б, 17 или 19 и се отнася до:

а) 

финансови институции съгласно определението в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 или някой от компетентните органи, които упражняват надзор върху тях, или

б) 

участници на финансовите пазари съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 или някой от компетентните органи, които упражняват надзор върху тях.

Органът може да вземе решение само със съгласието на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) (в случая по буква а) или на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) (в случая по буква б). Европейският надзорен орган (Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) или Европейският надзорен орган (Европейският орган за ценни книжа и пазари) представят своите мнения в срок от 20 дни от датата на приемане на проекта на решение от посочения в параграф 7 комитет. Когато те не са представили своите мнения на органа в срок от 20 дни и не са поискали обосновано удължаване на срока, се приема, че са дали съгласието си.

Член 9б

Искане за разследване във връзка с предотвратяването и противодействието на изпирането на пари и на финансирането на тероризма

1.  По въпросите във връзка с предотвратяването и противодействието на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма съгласно Директива (ЕС) 2015/849 Органът може, ако има данни за съществени нарушения, да изиска от компетентен орган по член 4, точка 2, подточка iii: a) да разследва евентуалните нарушения от страна на оператор на финансовия сектор на правото на Съюза, а когато правото на Съюза се състои от директиви или изрично предоставя възможности за избор на държавите членки – нарушения от страна на такъв оператор на националното законодателство, доколкото в него са транспонирани тези директиви или се упражняват предвидените в законодателството на Съюза възможности за избор за държавите членки; б) да обмисли санкциониране на оператора за тези нарушения. По целесъобразност Органът може също така да изиска от компетентен орган по член 4, точка 2, подточка iii) да обмисли приемане на индивидуално решение за даден оператор на финансовия сектор, с което да изиска от него да предприеме необходимите действия, за да спази задълженията си, произтичащи за него от пряко приложимото право на Съюза или от националното законодателство, доколкото в него са транспонирани директивите или се упражняват предвидените в законодателството на Съюза възможности за избор за държавите членки, включително да прекрати дадена практика. Исканията, посочени в настоящия параграф, не възпрепятстват текущите надзорни мерки, прилагани от страна на компетентния орган, към когото е отправено искането.

2.  Компетентният орган се съобразява с всяко отправено му в съответствие с параграф 1 искане и възможно най-скоро и в срок от най-много десет работни дни уведомява Органа за действията, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с искането.

3.  Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не уведоми Органа в срок от 10 работни дни за действията, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с параграф 2 от настоящия член, се прилага член 17 от настоящия регламент.

Член 9в

Писма за непредприемане на действия

1.  Органът предприема мерките по параграф 2 от настоящия член само при изключителни обстоятелства, когато смята, че прилагането на един от законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, или на който и да е от делегираните актове или актовете за изпълнение, приети на основание на посочените законодателни актове, вероятно ще създаде значителни проблеми, поради една от следните причини:

а) 

Органът смята, че разпоредбите, съдържащи се в такъв акт, може да бъдат в пряко противоречие с друг относим акт;

б) 

когато актът е сред посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, липсата на делегирани актове или актове за изпълнение за допълване или доуточняване на въпросния акт би породила основателни съмнения относно правните последици от законодателния акт или правилното му прилагане,

в) 

липсата на насоки и препоръки по член 16 би довела до практически затруднения във връзка с прилагането на съответния законодателен акт.

2.  В случаите по параграф 1 Органът изпраща до компетентните органи и Комисията подробна справка в писмен вид за проблемите, които според него съществуват.

В случаите по параграф 1, букви а) и б) Органът представя пред Комисията становище за всяко действие, което смята за подходящо, под формата на ново законодателно предложение или предложение за нов делегиран акт или акт за изпълнение, както и за неотложността на проблема по негова преценка. Органът публично оповестява становището си.

В случая по параграф 1, буква в) от настоящия член Органът преценява възможно най-скоро необходимостта от приемане на съответните насоки или препоръки съгласно предвиденото в член 16.

Органът предприема бързи действия, по-конкретно за да допринесе за предотвратяването на проблемите по параграф 1, винаги когато това е възможно.

3.  Когато това е необходимо в случаите по параграф 1 и до приемането и прилагането на нови мерки вследствие на действията по параграф 2, Органът издава становища по конкретни разпоредби от актовете по параграф 1, за да насърчи съгласуваните, ефикасни и ефективни надзорни практики и практики по налагане на принудителни мерки, както и общото, еднакво и последователно прилагане на правото на Съюза.

4.  Когато въз основа на получената информация, по-конкретно от компетентните органи, Органът смята, че който и да е от законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, или който и да е делегиран акт или акт за изпълнение, приет на основание на посочените законодателни актове, създава значителни извънредни проблеми, свързани с доверието на пазара, защитата на потребителите, клиентите или инвеститорите, правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стоковите пазари или стабилността на цялата или част от финансовата система в Съюза, той без ненужно забавяне изпраща до компетентните органи и Комисията подробна справка в писмен вид относно проблемите, които според него съществуват. Органът може да представи пред Комисията становище за всяко действие, което смята за подходящо, под формата на ново законодателно предложение или предложение за нов делегиран акт или акт за изпълнение, както и за неотложността на проблема. Органът публично оповестява становището си.

▼B

Член 10

Регулаторни технически стандарти

▼M7

1.  Когато Европейският парламент и Съветът делегират на Комисията правомощия да приема регулаторни технически стандарти посредством делегирани актове съгласно член 290 ДФЕС с цел да се гарантира последователно хармонизиране в областите, изрично определени в посочените в член 1, параграф 2 от настоящия регламент законодателни актове, Органът може да разработва проекти на регулаторни технически стандарти. Органът представя своите проекти на регулаторни технически стандарти на Комисията за приемане. Едновременно с това Органът препраща тези проекти на регулаторни технически стандарти на Европейския парламент и на Съвета за сведение.

▼B

Регулаторните технически стандарти са технически, те не представляват стратегически или политически решения и тяхното съдържание се определя от законодателните актове, на които се основават.

▼M7

Преди да ги представи на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи е особено непропорционално предвид обхвата и въздействието на съответните проекти на регулаторни технически стандарти или предвид особената неотложност на въпроса. Органът също така иска становището на Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37.

▼M7 —————

▼M7

В срок от три месеца от получаване на проект на регулаторен технически стандарт Комисията решава дали да го приеме. Комисията своевременно уведомява Европейския парламент и Съвета, в случай че приемането не може да се осъществи в тримесечния срок. Комисията може да приеме проекта на регулаторен технически стандарт само частично или да го измени, ако интересите на Съюза налагат това.

Когато Комисията възнамерява да не приеме даден проект на регулаторен технически стандарт или възнамерява да го приеме частично или с изменения, тя връща на Органа проекта на регулаторен технически стандарт, като обяснява защо не го приема или като излага мотивите за измененията. Комисията изпраща копие от своето писмо на Европейския парламент и на Съвета. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на регулаторен технически стандарт въз основа на предложените от Комисията изменения и да го представи отново на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

▼B

Ако до изтичането на този шестседмичен срок Органът не е представил изменен проект на регулаторен технически стандарт или е представил проект на регулаторен технически стандарт, който не е изменен по начин, съответстващ на предложените от Комисията изменения, Комисията може да приеме регулаторния технически стандарт с измененията, които счита за необходими, или да го отхвърли.

Комисията не може да променя съдържанието на проекта на регулаторен технически стандарт, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

▼M7

2.  Когато Органът не е представил проект на регулаторен технически стандарт в срока, установен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Комисията може да поиска представянето на такъв проект в рамките на нов срок. Органът своевременно уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията, че няма да спази новия срок.

▼B

3.  Комисията може да приеме регулаторни технически стандарти посредством делегиран акт и без проект от Органа, само в случай че Органът не ѝ е представил проект на регулаторен технически стандарт в сроковете съгласно параграф 2.

▼M7

Комисията провежда открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи е непропорционално предвид обхвата и въздействието на съответните проекти на регулаторни технически стандарти или предвид особената неотложност на въпроса. Комисията също така иска становище от Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37.

▼B

Комисията незабавно препраща проекта на регулаторен технически стандарт на Европейския парламент и на Съвета.

Комисията изпраща своя проект на регулаторен технически стандарт на Органа. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на регулаторен технически стандарт и да го представи на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в четвърта алинея, Органът не е представил изменен проект на регулаторен технически стандарт, Комисията може да приеме регулаторния технически стандарт.

Ако Органът е представил изменен проект на регулаторния технически стандарт в рамките на шестседмичния срок, Комисията може да измени проекта на регулаторен технически стандарт въз основа на предложените от Органа изменения или да приеме регулаторния технически стандарт с измененията, които счита за необходими. Комисията не може да променя съдържанието на проекта на регулаторен технически стандарт, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

▼M7

4.  Регулаторните технически стандарти се приемат под формата на регламенти или решения. Заглавието на тези регламенти или решения съдържа думите „регулаторен технически стандарт“. Тези стандарти се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и влизат в сила на посочената в тях дата.

▼B

Член 11

Упражняване на делегирането

1.  Правомощията да приема регулаторни технически стандарти, посочени в член 10, се предоставят на Комисията за срок от четири години, считано от 16 декември 2010 г. Комисията представя доклад относно делегираните правомощия най-късно шест месеца преди изтичането на четиригодишния срок. Делегирането на правомощията се подновява автоматично за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не го оттеглят в съответствие с член 14.

2.  Веднага след като приеме регулаторен технически стандарт, Комисията нотифицира едновременно Европейския парламент и Съвета за него.

3.  Правомощията да приема регулаторни технически стандарти се предоставят на Комисията при условията, предвидени в членове 12—14.

Член 12

Оттегляне на делегирането

1.  Делегирането на правомощие, посочено в член 10, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета.

2.  Институцията, започнала вътрешна процедура за вземане на решение дали да оттегли делегирането на правомощия, полага усилия да информира другата институция и Комисията в разумен срок преди вземането на окончателно решение, като посочва делегираните правомощия, които могат да бъдат оттеглени.

3.  С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в него. То поражда действие незабавно или на по-късна посочена в него дата. Решението не засяга валидността на регулаторните технически стандарти, които са вече в сила. То се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 13

Възражения срещу регулаторни технически стандарти

1.  Европейският парламент или Съветът могат да направят възражение срещу регулаторен технически стандарт в срок от три месеца от датата на нотификацията за регулаторния технически стандарт, приет от Комисията. По инициатива на Европейския парламент или на Съвета този срок се удължава с три месеца.

▼M7 —————

▼B

2.  Ако към момента на изтичането на срока, посочен в параграф 1, нито Европейският парламент, нито Съветът са възразили срещу регулаторния технически стандарт, той се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и влиза в сила на посочената в него дата.

Регулаторният технически стандарт може да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и да влезе в сила преди изтичането на този срок, ако и Европейският парламент, и Съветът са информирали Комисията за намерението си да не правят възражения.

3.  Ако Европейският парламент или Съветът възразят срещу регулаторен технически стандарт в срока, посочен в параграф 1, той не влиза в сила. В съответствие с член 296 ДФЕС институцията, която възразява срещу регулаторния технически стандарт, посочва причините за това.

Член 14

Липса на одобрение или изменение на проекти на регулаторни технически стандарти

1.  В случай че Комисията не одобри проект на регулаторен технически стандарт или го измени в съответствие с член 10, тя уведомява Органа, Европейския парламент и Съвета, като излага причините за това.

2.  Когато е уместно, в срок от един месец от уведомлението, посочено в параграф 1, Европейският парламент или Съветът могат да поканят отговорния комисар и председателя на Органа на специално заседание на компетентната комисия на Европейския парламент или на компетентния комитет на Съвета, за да представят и обяснят различията помежду си.

Член 15

Технически стандарти за изпълнение

▼M7

1.  Когато Европейският парламент и Съветът предоставят на Комисията изпълнителни правомощия, за да приема технически стандарти за изпълнение посредством актове за изпълнение съгласно член 291 ДФЕС в областите, изрично определени в посочените в член 1, параграф 2 от настоящия член законодателни актове, Органът може да разработва проекти на технически стандарти за изпълнение. Техническите стандарти за изпълнение са технически, те не съдържат стратегически или политически решения и с тях се определят условията на прилагане на посочените актове. Органът представя своите проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията за приемане. Едновременно с това Органът препраща тези технически стандарти на Европейския парламент и на Съвета за сведение.

Преди да представи проекти на технически стандарти за изпълнение на Комисията, Органът провежда открити обществени консултации по тях и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи е особено непропорционално предвид обхвата и въздействието на въпросните проекти на технически стандарти за изпълнение или предвид особената неотложност на въпроса. Органът също така иска становището на Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37.

В срок от три месеца от получаване на проекта на технически стандарт за изпълнение Комисията решава дали да го приеме. Комисията може да удължи този срок с един месец. Комисията своевременно уведомява Европейския парламент и Съвета, в случай че приемането не може да се осъществи в тримесечния срок. Комисията може да приеме проекта на технически стандарт за изпълнение само частично или да го измени, ако интересите на Съюза налагат това.

Когато Комисията възнамерява да не приеме даден проект на технически стандарт за изпълнение или възнамерява да го приеме частично или с изменения, тя го връща на Органа, като обяснява защо възнамерява да не го приеме или, в зависимост от случая, като излага мотивите за измененията. Комисията изпраща копие от своето писмо на Европейския парламент и на Съвета. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение въз основа на предложените от Комисията изменения и да го представи отново на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в четвърта алинея, Органът не е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение или е представил проект на технически стандарт за изпълнение, който не е изменен по начин, съответстващ на предложените от Комисията изменения, Комисията може да приеме техническия стандарт за изпълнение с измененията, които смята за необходими, или да го отхвърли.

Комисията не може да променя съдържанието на проект на технически стандарт за изпълнение, изготвен от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, предвиден в настоящия член.

2.  Когато Органът не е представил проект на технически стандарт за изпълнение в срока, установен в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, Комисията може да поиска представянето на такъв проект в рамките на нов срок. Органът своевременно уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията, че няма да спази новия срок.

▼B

3.  Комисията може да приеме технически стандарт за изпълнение с акт за изпълнение и без проект от Органа, само в случай че Органът не ѝ е представил проект на технически стандарт за изпълнение в сроковете съгласно параграф 2.

▼M7

Комисията провежда открити обществени консултации по проектите на технически стандарти за изпълнение и анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи, освен ако провеждането на такива консултации и анализи е непропорционално предвид обхвата и въздействието на съответните проекти на технически стандарти за изпълнение или предвид особената неотложност на въпроса. Комисията също така иска становище от Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37.

▼B

Комисията незабавно препраща проекта на технически стандарт за изпълнение на Европейския парламент и на Съвета.

Комисията изпраща проекта на технически стандарт за изпълнение на Органа. В срок от шест седмици Органът може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение и да го представи на Комисията под формата на официално становище. Органът изпраща копие от официалното си становище на Европейския парламент и на Съвета.

Ако до изтичането на шестседмичния срок, посочен в четвърта алинея, Органът не е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение, Комисията може да приеме техническия стандарт за изпълнение.

Ако Органът е представил изменен проект на технически стандарт за изпълнение в рамките на шестседмичния срок, Комисията може да измени проекта на технически стандарт за изпълнение въз основа на предложените от Органа изменения или да приеме техническия стандарт за изпълнение с измененията, които счита за необходими.

Комисията не може да променя съдържанието на проектите на технически стандарти за изпълнение, изготвени от Органа, без предварително съгласуване с него по реда, посочен в настоящия член.

▼M7

4.  Техническите стандарти за изпълнение се приемат под формата на регламенти или решения. Заглавието на тези регламенти или решения съдържа думите „технически стандарт за изпълнение“. Тези стандарти се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз и влизат в сила на посочената в тях дата.

▼B

Член 16

Насоки и препоръки

▼M7

1.  С цел налагане на последователни, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на ЕСФН и осигуряване на общо, еднакво и последователно прилагане на правото на Съюза Органът издава насоки, чиито адресати са всички компетентни органи или всички финансови институции, и препоръки към един или повече компетентни органи или към една или повече финансови институции.

Насоките и препоръките трябва да бъдат съобразени с оправомощаванията, предоставени по силата на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 или настоящия член.

2.  Когато е целесъобразно, Органът провежда открити обществени консултации по издадените от него насоки и препоръки и анализира възможните разходи и ползи от издаването им. Тези консултации и анализи трябва да бъдат пропорционални спрямо обхвата, естеството и въздействието на насоките или препоръките. Когато е целесъобразно, Органът също така иска становище от Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37. Когато не провежда открити обществени консултации или не иска становище от Групата на участниците от банковия сектор, Органът посочва причините.

▼M7

2а.  Насоките и препоръките не може да се свеждат единствено до позоваване или възпроизвеждане на елементи на законодателни актове. Преди да издаде нова насока или препоръка, Органът първо преглежда съществуващите насоки и препоръки, за да се избегне дублиране.

▼B

3.  Компетентните органи и финансовите институции полагат всички усилия за спазване на тези насоки и препоръки.

В срок от два месеца от издаването на насока или препоръка всеки компетентен орган посочва дали спазва или възнамерява да спазва тази насока или препоръка. В случай че компетентен орган не спазва или не възнамерява да спазва тази насока или препоръка, той информира Органа, като излага причините за това.

Органът оповестява факта, че отделен компетентен орган не спазва или не възнамерява да спазва тази насока или препоръка. Органът също така може да вземе решение за всеки отделен случай да публикува причините за неспазване на тази насока или препоръка, посочени от компетентния орган. Компетентният орган се уведомява предварително за това публикуване.

Ако това се изисква съгласно съответната насока или препоръка, финансовите институции докладват по ясен и подробен начин дали спазват тази насока или препоръка.

▼M7

4.  В доклада по член 43, параграф 5 Органът уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията за насоките и препоръките, които са били издадени.

▼M7

Член 16a

Становища

1.  По искане на Европейския парламент, на Съвета или на Комисията или по своя собствена инициатива Органът може да предоставя становища на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията по всички въпроси в рамките на своята компетентност.

2.  Искането, посочено в параграф 1, може да включва обществена консултация или технически анализ.

3.  По отношение на оценките, посочени в член 22 от Директива 2013/36/ЕС, за които съгласно същият член се изисква консултация между компетентните органи от две или повече държави членки, Органът може по искане на един от съответните компетентни органи да представи и публикува становище по такива оценки. Становището се представя своевременно и във всеки случай преди да е изтекъл определеният в посочения член срок за извършване на оценката.

4.  По искане на Европейския парламент, на Съвета или на Комисията Органът може да предоставя технически съвети на Европейския парламент, Съвета и Комисията в областите, установени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.

Член 16б

Въпроси и отговори

1.  Без да се засяга параграф 5 от настоящия член, всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи и институциите и органите на Съюза, могат да отправят въпроси до Органа на всеки от официалните езици на Съюза относно практическото прилагане или изпълнение на разпоредбите на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, свързаните с тях делегирани актове и актове за изпълнение, както и насоки и препоръки, приети съгласно тези законодателни актове.

Преди да отправят въпрос до Органа, финансовите институции преценяват дали първо да не отнесат въпроса до своя компетентен орган.

Преди да публикува отговорите на допустимите въпроси, Органът може да потърси допълнителни разяснения по въпросите, зададени от физически или юридически лица по реда на настоящия параграф.

2.  Отговорите на Органа на въпросите, посочени в параграф 1, не са обвързващи. Отговорите се представят поне на езика, на който е бил зададен въпросът.

3.  Органът създава и поддържа наличен на уебсайта си уеб базиран инструмент за отправяне на въпроси и своевременно публикуване на всички получени въпроси, както и на всички отговори на всички допустими въпроси по параграф 1, освен ако подобно публикуване противоречи на законния интерес на тези лица или би изложило на риск стабилността на финансовата система. Органът може да отхвърля въпросите, на които не възнамерява да отговори. Органът публикува отхвърлените въпроси на своя уебсайт за срок от два месеца.

4.  Трима членове на Съвета на надзорниците с право на глас могат да поискат от него да реши в съответствие с член 44 дали да разгледа допустимия въпрос по параграф 1 от настоящия член в насоки съгласно член 16, да поиска становища от Групата на участниците по член 37, да преглежда въпросите и отговорите през подходящи времеви периоди, да провежда открити обществени консултации или да анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи. Тези консултации и анализи трябва да бъдат пропорционални спрямо обхвата, естеството и въздействието на съответните проекти на въпроси и отговори или на особената неотложност на въпроса. Когато се включва Групата на участниците, посочена в член 37, се спазва задължение за поверителност.

5.  Органът препраща на Комисията въпросите, за които е нужно тълкуване на правото на Съюза. Органът публикува всички отговори, представени от Комисията.

▼B

Член 17

Нарушение на правото на Съюза

1.  Ако даден компетентен орган не е приложил посочените в член 1, параграф 2 актове или ги е приложил по начин, който изглежда е в нарушение на правото на Съюза, включително утвърдените съгласно членове 10—15 регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, по-специално като не е гарантирал, че дадена финансова институция отговаря на изискванията, предвидени в посочените актове, Органът действа в съответствие с правомощията, предвидени в параграфи 2, 3 и 6 от настоящия член.

▼M7

2.  По искане на един или повече компетентни органи, на Европейския парламент, Съвета, Комисията или Групата на участниците от банковия сектор или по своя собствена инициатива, включително въз основа на добре обоснована информация от физически или юридически лица, и след като уведоми за това съответния компетентен орган, Органът посочва как възнамерява да действа по случая и, ако е целесъобразно, да разследва предполагаемото нарушение или неприлагане на правото на Съюза.

▼M2

Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, компетентният орган незабавно предоставя на Органа цялата информация, която Органът счете за необходима за целите на разследването, включително за това как актовете, посочени в член 1, параграф 2, се прилагат в съответствие с правото на Съюза.

▼M7

Без да се засягат предвидените в член 35 правомощия, всеки път, когато искането за информация от компетентния орган се окаже или бъде счетено за недостатъчно за получаването на информацията, която се смята за необходима за целите на разследването на предполагаемо нарушение или неприлагане на правото на Съюза, Органът може да отправи надлежно обосновано и мотивирано искане за информация пряко до други компетентни органи, след като е уведомил за това съответния компетентен орган.

Адресатът на такова искане предоставя на Органа ясна, точна и пълна информация без ненужно забавяне.

2a.  Без да се засягат правомощията по настоящия регламент и преди да отправи препоръка съгласно параграф 3, Органът се свързва със съответния компетентен орган, когато смята това за целесъобразно за справяне с нарушение на правото на Съюза, за да постигне съгласие по действията, необходими за спазване на правото на Съюза от страна на компетентния орган.

▼B

3.  Най-късно два месеца след началото на разследването, Органът може да отправи до съответния компетентен орган препоръка, посочваща действията, чието предприемане е необходимо за спазване на правото на Съюза.

В срок от десет работни дни след получаване на препоръката компетентният орган уведомява Органа за стъпките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да гарантира спазването на правото на Съюза.

4.  Ако компетентният орган не започне да спазва правото на Съюза в срок от един месец след получаване на препоръката на Органа, Комисията може, след като е била уведомена от Органа или по своя собствена инициатива, да представи официално становище, в което се изисква компетентният орган да предприеме действията, необходими за спазване на правото на Съюза. В официалното становище на Комисията се взема предвид препоръката на Органа.

Комисията представя такова официално становище не по-късно от три месеца след приемането на препоръката. Комисията може да удължи този срок с един месец.

Органът и компетентните органи предоставят на Комисията цялата необходима информация.

5.  В срок от десет работни дни след получаването на посоченото в параграф 4 официално становище компетентният орган уведомява Комисията и Органа относно мерките, които е предприел или възнамерява да предприеме, за да се съобрази с това официално становище.

▼M7

6.  Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с посоченото в параграф 4 от настоящия член официално становище в предвидения в него срок и ако е необходимо да бъдат предприети навременни действия за отстраняване на последиците от неспазването на законодателството, за да се запазят или възстановят неутралните условия на конкуренция на пазара или да се гарантира правилното функциониране и целостта на финансовата система, Органът може, ако съответните изисквания, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 от настоящия регламент законодателни актове са прилагат пряко по отношение на финансовите институции или — в контекста на предотвратяването и противодействието на изпирането на пари и на финансирането на тероризма — за операторите на финансовия сектор, да приеме индивидуално решение, чийто адресат е тази финансова институция или оператор на финансовия сектор, с което да изиска от тях да предприемат всички необходими действия, за спазване на своите задълженията съгласно правото на Съюза, включително да прекратят дадена практика.

По въпросите във връзка с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, ако относимите изисквания на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 не са пряко приложими за операторите на финансовия сектор, Органът може да приеме решение, с което да изиска от компетентния орган да се съобрази с посоченото в параграф 4 от настоящия член официално становище в посочения в него срок. Ако компетентният орган не спази това решение, Органът може също така да приеме решение в съответствие с първата алинея. За тази цел Органът прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато правото на Съюза се състои от директиви – националното право, доколкото в него са транспонирани тези директиви. Когато приложимото право на Съюза се състои от регламенти и когато тези регламенти изрично предвиждат възможност за избор от страна на държавите членки, Органът прилага и националното право, доколкото с него са били упражнени тези възможности.

Решението на Органа е в съответствие с представеното съгласно параграф 4 официално становище на Комисията.

7.  Приетите в съответствие с параграф 6 решения имат предимство пред всяко предишно решение на компетентните органи по същия въпрос.

При предприемане на действия във връзка с въпроси, които са предмет на официално становище по параграф 4 или на решение по параграф 6, компетентните органи, в зависимост от случая, се съобразяват с официалното становище или с решението.

▼B

8.  В доклада по член 43, параграф 5 Органът посочва кои компетентни органи и финансови институции не са се съобразили с официалните становища или решения, посочени в параграфи 4 и 6 от настоящия член.

▼M7

Член 17 a

Защита на лицата, сигнализиращи за нередности

1.  Органът създава специални канали за подаване на сигнали, които служат за приемане и разглеждане на информацията, предоставена от физическо или юридическо лице, сигнализиращо за действителни или потенциални нарушения, злоупотреба с правото или неприлагане на правото на Съюза.

2.  Физическите или юридическите лица, сигнализиращи чрез тези канали, трябва да бъдат защитени срещу ответни действия с цел отмъщение съгласно Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета ( 22 ), когато е приложимо.

3.  Органът осигурява възможност цялата информация да бъде предавана анонимно или поверително и безопасно. Когато Органът смята, че подадената информация съдържа доказателства или значими данни за съществено нарушение, той предоставя на сигнализиращото лице обратна информация.

▼B

Член 18

Действия при извънредна ситуация

▼M1

1.  В случай на неблагоприятни процеси, които може сериозно да застрашат правилното функциониране и интегритета на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея, Органът активно подпомага и при необходимост координира всякакви действия, предприети от съответните компетентни надзорни органи.

За да може да изпълнява тази помощна и координираща роля, Органът получава пълна информация за всички съответни процеси и получава покана да участва като наблюдател във всички съответни срещи на съответните компетентни надзорни органи.

▼B

2.  Съветът, като се консултира с Комисията и с ЕССР и, когато е уместно, с ЕНО, може да приеме решение, чийто адресат е Органът и в което се установява наличието на извънредна ситуация за целите на настоящия регламент, в отговор на искане от страна на Органа, Комисията или ЕССР. Съветът прави преглед на това решение през подходящи интервали, но най-малко веднъж месечно. Ако решението не бъде подновено до изтичането на едномесечен срок, действието му се прекратява автоматично. Съветът може по всяко време да обяви прекратяването на извънредната ситуация.

Когато ЕССР или Органът прецени, че може да възникне извънредна ситуация, той отправя поверителна препоръка към Съвета и му предоставя оценка на ситуацията. След това Съветът преценява дали има необходимост от свикване на заседание. В хода на този процес се гарантира надлежно запазване на поверителността.

Ако Съветът установи съществуването на извънредна ситуация, той надлежно и незабавно информира за това Европейския парламент и Комисията.

▼M7

3.  Когато Съветът е приел решение съгласно параграф 2 от настоящия член и когато при изключителни обстоятелства са необходими координирани действия от страна на компетентните органи в отговор на неблагоприятни процеси, които могат да застрашат сериозно правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система в Съюза или на част от нея, или защитата на клиентите и потребителите, Органът може да приеме индивидуални решения, в които се изисква компетентните органи да предприемат, в съответствие с посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, необходимите действия в отговор на такива процеси, като гарантират, че финансовите институции и компетентните органи изпълняват изискванията, предвидени в тези законодателни актове.

▼B

4.  Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не спази посоченото в параграф 3 решение на Органа в срока, определен в същото решение, и ако съответните изисквания, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, включително в регулаторните технически стандарти и в техническите стандарти за изпълнение, приети в съответствие с тези актове, се прилагат пряко по отношение на финансовите институции, Органът може да приеме индивидуално решение, чийто адресат е отделна финансова институция, в което се изисква тя да предприеме необходимите действия за спазване на своите задължения съгласно това законодателство, включително прекратяване на възприетата практика. Това се прилага само в ситуации, при които компетентен орган не е приложил посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, включително регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, приети в съответствие с тези актове, или ги прилага по начин, който изглежда в явно нарушение на тези актове, и е необходимо неотложно да се предприемат коригиращи мерки за възстановяване на правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея.

5.  Решенията, приети съгласно параграф 4, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи.

Всякакви действия от страна на компетентните органи във връзка с въпроси, които са предмет на решение по параграфи 3 или 4, трябва да са съвместими с тези решения.

Член 19

Уреждане на разногласия между компетентните органи в презгранични случаи

▼M7

1.  В случаите, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, и без да се засягат предвидените в член 17 правомощия, Органът може да съдейства на компетентните органи да постигнат съгласие в съответствие с предвидената в параграфи 2—4 от настоящия член процедура при наличието на някое от следните обстоятелства:

а) 

по искане на един или повече от съответните компетентни органи – ако даден компетентен орган възрази процедурно или по същество срещу действие, предложено действие или бездействие на друг компетентен орган;

б) 

в случаите, когато законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, предвиждат, че Органът може да съдейства по собствена инициатива – ако въз основа на обективни данни може да се установи, че има разногласие между компетентните органи.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове се изисква съвместно вземане на решение от компетентните органи и когато в съответствие с посочените актове Органът може по своя собствена инициатива да съдейства на компетентните органи за постигането на съгласие в съответствие с процедурата, предвидена в параграфи 2—4 от настоящия член, за разногласие се приема липсата на взето от тези органи съвместно решение в сроковете, посочени в тези актове.

▼M7

1a.  Съответните компетентни органи уведомяват без ненужно забавяне Органа за липсата на съгласие в следните случаи:

а) 

когато в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило едно от следните събития:

i) 

срокът е изтекъл; или

ii) 

поне два компетентни органа сметнат въз основа на обективни данни, че има разногласие;

б) 

когато в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове не е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило едно от следните събития:

i) 

поне два компетентни органа сметнат въз основа на обективни данни, че има разногласие; или

ii) 

изтекат два месеца от датата, на която компетентен орган е получил искане от друг компетентен орган да предприеме дадено действие с оглед на спазването на тези актове, и получилият искането орган все още не е приел решение, което да удовлетворява това искане.

1б.  Председателят преценява дали Органът следва да действа в съответствие с параграф 1. Когато се намесва по собствена инициатива, Органът уведомява съответните компетентни органи за решението си във връзка с тази намеса.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове се изисква съвместно решение, всички участващи в него компетентни органи отлагат индивидуалните си решения в очакване на вземането на решение от Органа по предвидената в член 44, параграф 3а процедура. Когато Органът реши да действа, всички участващи в съвместното решение компетентни органи отлагат решенията си до приключването на предвидената в параграфи 2 и 3 от настоящия член процедура.

▼B

2.  Органът определя срок за помиряване между компетентните органи, като взема предвид приложимите срокове, определени в посочените в член 1, параграф 2 актове, както и сложността и неотложния характер на въпроса. На този етап Органът действа като медиатор.

3.   ►M7  Когато съответните компетентни органи не успеят да постигнат съгласие по време на помирителната фаза по параграф 2, Органът може да вземе решение, с което да изиска от тези органи да предприемат конкретно действие или да се въздържат от определено действие с цел да бъде разрешен въпросът и да бъде спазено правото на Съюза. Решението на Органа е задължително за съответните компетентни органи. Решението на Органа може да задължи компетентните органи да отменят или изменят прието от тях решение или да упражнят предоставените им от приложимото право на Съюза правомощия. ◄

▼M7

3a.  Органът уведомява съответните компетентни органи за приключването на процедурите по параграфи 2 и 3 и, когато е приложимо, за решението си, взето съгласно параграф 3.

▼M7

4.  Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с решението на Органа и поради това не може да гарантира, че дадена финансова институция или, в контекста на предотвратяването и противодействието на изпирането на пари или на финансирането на тероризма, даден оператор на финансовия сектор, спазват пряко приложимите към тях изисквания съгласно законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, Органът може да приеме индивидуално решение, чийто адресат е тази финансова институция или оператор на финансовия сектор, с което да изиска от тях да предприемат необходимите действия, за да спазят задълженията си съгласно правото на Съюза, включително да прекратят дадена практика.

По въпросите във връзка с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, когато съответните изисквания на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2 не са пряко приложими за операторите на финансовия сектор, Органът може също така да приеме решение в съответствие с първа алинея от настоящия член. За тази цел Органът прилага цялото приложимо право на Съюза, а когато това право на Съюза се състои от директиви – националното право, доколкото в него са транспонирани тези директиви. Когато приложимото право на Съюза се състои от регламенти и когато понастоящем тези регламенти изрично предвиждат възможност за избор от страна на държавите членки, Органът прилага и националното право, доколкото с него са били упражнени тези възможности.

▼B

5.  Решенията, приети съгласно параграф 4, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи. Всяко действие от страна на компетентните органи във връзка с факти, които са предмет на решение по параграф 3 или 4, трябва да е съвместимо с тези решения.

6.  В доклада, посочен в член 50, параграф 2, председателят на Органа посочва естеството и вида на разногласията между компетентните органи, постигнатите споразумения и решенията, взети за уреждане на тези разногласия.

Член 20

Уреждане на разногласия между компетентните органи в различни сектори

В съответствие с процедурата, предвидена в членове 19 и 56, Съвместният комитет урежда междусекторни разногласия, които могат да възникнат между компетентни органи по смисъла на член 4, точка 2 от настоящия регламент, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 и от Регламент (ЕС) № 1095/2010 съответно.

▼M1

Член 20а

Сближаване на процедурите за надзорен преглед

В рамките на своите правомощия Органът насърчава конвергенцията на процедурите за надзорен преглед и оценка в съответствие с Директива 2013/36/ЕС, за да се постигнат силни надзорни стандарти в Съюза.

▼B

Член 21

Колегии от надзорници

▼M7

1.  В рамките на своите правомощия Органът насърчава и следи за ефикасността, ефективността и последователността на работата на колегиите от надзорници, когато те са създадени по силата на законодателните актове по член 1, параграф 2 и работи за подобряване на последователното и съгласувано прилагане на правото на Съюза от колегиите от надзорници. С цел да се сближат най-добрите надзорни практики, Органът насърчава съставянето на съвместни планове за надзор и извършването на съвместни проверки, а служителите на Органа имат право на пълноценно участие в работата на колегиите от надзорници и като такива имат възможност да участват в дейностите на колегиите от надзорници, включително в инспекции на място, извършвани съвместно от два или повече компетентни органа.

▼M1

2.  Органът поема водещата роля за гарантиране на последователното функциониране на колегиите от надзорни органи по отношение на трансграничните институции в целия Съюз, като отчита системния риск, породен от финансовите институции, посочени в член 23, и когато е уместно, свиква заседание на дадена колегия.

▼B

За целите на настоящия параграф и на параграф 1 от настоящия член Органът се счита за „компетентен орган“ по смисъла на съответното законодателство.

Органът може:

а) 

да събира и обменя относима информация в сътрудничество с компетентните органи, с цел да улесни работата на колегията, и да създаде и управлява централизирана система, която да осигури на компетентните органи в колегията достъп до посочената информация;

▼M7

б) 

да инициира и да координира провеждането на стрес тестове в рамките на целия Съюз в съответствие с член 32 за оценяване на устойчивостта на финансовите институции спрямо неблагоприятни пазарни тенденции, по-конкретно на системния риск, породен от финансови институции, съгласно член 23, както и за оценяване на възможността за увеличаване на системния риск при напрежение, като гарантира, че на национално равнище се прилага последователна методика при провеждането на такива тестове, и по целесъобразност отправя препоръка до компетентния орган за отстраняване на установените при стрес теста проблеми, включително препоръка за извършване на конкретни оценки. Той може да препоръчва на компетентните органи да извършват проверки на място и може да участва в такива проверки на място, за да гарантира сравнимост и надеждност на методите, практиките и резултатите от оценките в рамките на целия Съюз;

▼B

в) 

да насърчава ефективни и ефикасни надзорни дейности, включително оценяване на рисковете, на които финансовите институции са изложени или биха били изложени съгласно установеното в процеса на надзорния преглед или при стресови ситуации;

г) 

в съответствие с определените в настоящия регламент задачи и правомощия - да следи изпълнението на задачите от компетентните органи; и

д) 

да поиска от дадена колегия провеждането на допълнителни обсъждания в случаите, когато прецени, че съответното решение би довело до неправилно прилагане на правото на Съюза или не би допринесло за постигането на целта за сближаване на надзорните практики. Органът може също така да поиска от консолидиращия надзорник да насрочи заседание на колегията или да добави точка в дневния ред на дадено заседание.

▼M7

3.  Органът може да разработи проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение в съответствие с правомощията, предвидени в законодателните актове по член 1, параграф 2, и в съответствие с членове 10—15, за да се гарантират еднакви условия за прилагане на разпоредбите, свързани с оперативното функциониране на колегиите от надзорници. Органът може да издава насоки и препоръки в съответствие с член 16 с цел да се насърчи сближаването на надзорните дейности и на най-добрите надзорни практики, приети от колегиите от надзорници.

▼B

4.  Органът разполага с възможност за провеждане на правно обвързваща медиация за уреждане на спорове между компетентни органи в съответствие с процедурата, предвидена в член 19. Органът може да взема надзорни решения, които са пряко приложими по отношение на съответните институции съгласно член 19.

Член 22

▼M7

Общи разпоредби относно системния риск

▼B

1.  Органът надлежно проучва системния риск по смисъла на Регламент (ЕС) № 1092/2010. Той взема мерки по отношение на рисковете от прекъсване на предоставянето на финансови услуги, които:

а) 

са причинени от влошаване на състоянието на финансовата система като цяло или на части от нея; и

б) 

могат да породят значителни отрицателни последици за вътрешния пазар и реалната икономика.

Когато е целесъобразно, Органът проучва наблюдението и оценката на системния риск, извършвани от ЕССР и Органа, и отговаря на предупрежденията и препоръките на ЕССР в съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) № 1092/2010.

▼M1

1a.  Най-малко веднъж годишно Органът преценява дали е уместно да бъдат извършени оценки в целия Съюз на устойчивостта на финансовите институции в съответствие с член 32 и уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията за своите преценки. При извършването на тези оценки в целия Съюз и когато Органът счита това за уместно, той оповестява резултатите за всяка участваща финансова институция.

▼M7

2.  Органът, в сътрудничество с ЕССР и в съответствие с член 23, разработва общ набор от количествени и качествени показатели („таблица на риска“) с цел установяване и измерване на системния риск.

▼B

Органът също така разработва подходяща система за провеждане на стрес тестове, за да помогне да се идентифицират институциите, които може да породят системен риск. Тези институции подлежат на засилен надзор и при необходимост за тях се прилагат процедурите за възстановяване и преструктуриране, посочени в член 25.

3.  Без да се засягат актовете, посочени в член 1, параграф 2, при необходимост Органът изготвя допълнителни насоки и препоръки за финансовите институции, за да се вземе под внимание породеният от тях системен риск.

Органът гарантира, че системният риск, породен от финансовите институции, е отчетен при разработването на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение в областите, предвидени в законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.

▼M7

4.  По искане на един или повече компетентни органи, на Европейския парламент, Съвета или Комисията, или по своя собствена инициатива Органът може да извърши проучване на конкретен вид финансова институция, вид продукт или начин на поведение, за да направи оценка на потенциалните заплахи за стабилността на финансовата система или за защитата на клиентите или потребителите.

След проучване, проведено съгласно първата алинея, Съветът на надзорниците може да отправи целесъобразни препоръки за действие към съответните компетентни органи.

За тази цел Органът може да упражни правомощията, които са му предоставени съгласно настоящия регламент, включително съгласно член 35.

▼B

5.  Съвместният комитет осигурява общата и междусекторната координация на дейностите, извършвани в съответствие с настоящия член.

Член 23

Идентифициране и измерване на системния риск

▼M7

1.  Органът разработва, като се консултира с ЕССР, критерии за установяване и измерване на системния риск и подходяща система за провеждане на стрес тестове, която включва оценка на възможността системният риск, породен от или засягащ финансовите институции, да се увеличи при стресови ситуации, включително потенциалният системен риск, свързан с околната среда. Финансовите институции, които може да породят системен риск, подлежат на засилен надзор и при необходимост за тях се прилагат процедурите за възстановяване и преструктуриране, посочени в член 25.

▼B

2.  При разработването на критериите за идентифициране и измерване на системния риск, породен от финансовите институции, Органът се съобразява изцяло с възприетите на международно равнище подходи, включително утвърдените от Съвета за финансова стабилност, Международния валутен фонд и Банката за международни разплащания критерии.

Член 24

Постоянен капацитет за реагиране на системни рискове

1.  Органът гарантира, че разполага със специализиран постоянен капацитет за ефективно реагиране при появата на системни рискове, посочени в членове 22 и 23, по-специално по отношение на институции, които пораждат системен риск.

2.  Органът изпълнява задачите, които са му възложени с настоящия регламент и с посоченото в член 1, параграф 2 законодателство, и спомага за осигуряване на съгласуван и координиран режим за управление и преодоляване на кризи в Съюза.

Член 25

Процедури за възстановяване и преструктуриране

▼M1

1.  Органът подпомага и участва активно в разработването и координацията на ефективни, последователни и актуални планове за възстановяване и преструктуриране на финансовите институции. Органът също така оказва съдействие при разработването, когато това е предвидено в актовете на Съюза, посочени в член 1, параграф 2, на процедури при извънредни ситуации и превантивни мерки за свеждане до минимум на системните последици от евентуални затруднения.

▼M4

1а.  Органът може да организира и извършва партньорски проверки на обмена на информация и на съвместните дейности на Съвета за преструктуриране по Регламент (ЕС) № 806/2014 и националните органи за преструктуриране на държави членки, които не участват в Единния механизъм за преструктуриране, при преструктурирането на трансгранични групи с цел засилване на ефективността и последователността на резултатите. За тази цел Органът разработва методики, позволяващи обективна оценка и сравнение.

▼B

2.  Органът може да установява най-добри практики, насочени към това да се улесни преструктурирането на проблемните институции, и по-специално презграничните групи, така че да се избегне разпространението на проблемите, като се осигурят подходящи инструменти, включително достатъчно ресурси, и се осигури възможност институцията или групата да бъде преструктурирана своевременно и по организиран и икономически ефективен начин.

3.  Органът може да разработва регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, посочени в законодателните актове, изброени в член 1, параграф 2, в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—15.

Член 26

Европейска система на схемите за гарантиране на депозити

1.  Органът допринася за укрепване на европейската система на националните схеми за гарантиране на депозитите, като действа съгласно предоставените му с настоящия регламент правомощия, за да гарантира правилното прилагане на Директива 94/19/ЕО, с цел да се осигури адекватното финансиране на националните схеми за гарантиране на депозитите с вноски от финансовите институции, включително от финансовите институции, които са установени и приемат депозити в рамките на Съюза, но чието главно управление се намира извън Съюза, както е предвидено в Директива 94/19/ЕО, и осигурява високо равнище на защита за всички вложители в хармонизирана рамка за целия Съюз, която не засяга стабилизиращата защитна роля на взаимните схеми за гарантиране, при условие че те са в съответствие със законодателството на Съюза.

2.  Член 16 относно правомощията на Органа да приема насоки и препоръки се прилага по отношение на схемите за гарантиране на депозитите.

3.  Органът може да разработва регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, посочени в законодателните актове, изброени в член 1, параграф 2, в съответствие с процедурата, предвидена в членове 10—15.

4.  При прегледа на настоящия регламент съгласно член 81 се разглежда по-специално степента на сближаване в рамките на европейската система на националните схеми за гарантиране на депозити.

Член 27

Европейска система от правила за преструктуриране и финансиране на банките

1.  Органът допринася за разработването на методи за преструктуриране на проблемни финансови институции, по-специално на онези, които може да породят системен риск, включително, когато е приложимо, съгласувани и стабилни механизми за осигуряване на средства, така че да се избегне разпространението на проблемите и да се даде възможност дейността на тези финансови институции да бъде преустановена организирано и своевременно.

▼M1

2.  Органът предоставя своята оценка на необходимостта от система от съгласувани, стабилни и надеждни механизми за ресурсно осигуряване с подходящите финансови инструменти, обвързани с набор от координирани договорености за управление на кризи.

▼B

Органът допринася за работата по въпросите за равнопоставеността и кумулативното въздействие върху финансовите институции на системите от такси и вноски, които могат да бъдат въведени, за да се гарантират справедливо разпределяне на тежестта и стимули за ограничаване на системния риск като част от съгласувана и надеждна рамка за преструктуриране.

▼M7 —————

▼B

Член 28

Делегиране на задачи и отговорности

1.  Компетентните органи могат да делегират задачи и отговорности на Органа или на други компетентни органи — със съгласието на оправомощения орган и при спазване на определените в настоящия член условия. Държавите-членки могат да предвидят специални правила относно делегирането на отговорности, които трябва да бъдат спазвани, преди техните компетентни органи да сключат такива споразумения за делегиране, и могат да ограничават обхвата на делегирането до това, което е необходимо за упражняването на ефективен надзор над презграничните финансови институции или групи.

2.  Органът насърчава и улеснява делегирането на задачи и отговорности между компетентните органи, като определя задачите и отговорностите, които могат да бъдат делегирани или изпълнявани съвместно, и като насърчава прилагането на най-добри практики.

3.  Делегирането на отговорности води до преразпределение на правомощията, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 актове. Процедурата, осигуряването на прилагането и административното и съдебно обжалване, свързани с делегираните отговорности, се уреждат от правото на оправомощения орган.

4.  Компетентните органи уведомяват Органа за споразуменията за делегиране, които имат намерение да сключат. Споразуменията влизат в сила най-рано един месец, след като Органът е бил уведомен за тях.

В срок от един месец след уведомяването Органът може да изрази становище по планираното споразумение.

Органът публикува сключеното от компетентните органи споразумение за делегиране по подходящ начин, така че да се гарантира, че всички засегнати лица са надлежно информирани.

Член 29

Обща надзорна култура

1.  Органът има активна роля в създаването на обща надзорна култура в Съюза и на последователни надзорни практики, както и в осигуряването на еднакви процедури и последователни подходи в целия Съюз. Органът извършва най-малко следните дейности:

а) 

предоставя становища на компетентните органи;

▼M7

аа) 

установява стратегически надзорни приоритети на Съюза в съответствие с член 29а;

аб) 

създава координационни групи в съответствие с член 45б за насърчаване на сближаването на надзорните практики и установяване на най-добри практики;

▼M7

б) 

насърчава компетентните органи да осъществяват помежду си ефективен двустранен и многостранен обмен на информация по всички относими въпроси, включително по въпросите на киберсигурността и кибератаките, при спазване в пълна степен на приложимите разпоредби от съответните законодателни актове на Съюза, отнасящи се до поверителността и защитата на данните;

▼B

в) 

допринася за разработването на единни и висококачествени стандарти за надзор, включително стандарти за отчетност и международни счетоводни стандарти в съответствие с член 1, параграф 3;

г) 

прави преглед на прилагането на съответните приети от Комисията регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, както и на издадените от Органа насоки и препоръки, и предлага изменения, когато е целесъобразно; и

▼M7

д) 

създава секторни и междусекторни програми за обучение, включително във връзка с технологичните иновации, улеснява обмена на служители и насърчава компетентните органи да използват по-широко схемите за командироване на служители и други инструменти; и

▼M7

е) 

въвежда система за наблюдение за оценяване на съществените екологични, социални и управленски рискове, като взема предвид Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата.

▼M7

2.  Органът може, ако е целесъобразно, да разработва нови практически инструменти и инструменти за сближаване с цел насърчаване на общите надзорни подходи и практики.

С цел да се създаде обща надзорна култура, Органът изготвя и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за надзора над финансовите институции в Съюза, който отчита надлежно естеството, мащаба и сложността на рисковете, бизнес практиките и бизнес моделите, както и размера на финансовите институции и на пазарите. Органът също така изготвя и поддържа в актуален вид наръчник на Съюза за преструктурирането на финансовите институции в Съюза, който отчита надлежно естеството, мащаба и сложността на рисковете, бизнес практиките и бизнес моделите, както и размера на финансовите институции и на пазарите. В двата наръчника на Съюза – за надзора и за преструктурирането, се определят най-добрите практики, както и висококачествени методологии и процеси.

Когато е целесъобразно, Органът провежда открити обществени консултации по отношение на становищата, посочени в параграф 1, буква а), и на пособията и инструментите, посочени в настоящия параграф. Също така, когато е целесъобразно, той анализира свързаните с тях възможни разходи и ползи. Тези консултации и анализи трябва да бъдат пропорционални спрямо обхвата, естеството и въздействието на становищата, пособията или инструментите. Когато е целесъобразно, Органът също така иска становището на Групата на участниците от банковия сектор, посочена в член 37.

▼M7

Член 29 a

Стратегически надзорни приоритети на Съюза

След обсъждане в Съвета на надзорниците и като взема предвид получените от компетентните органи коментари, извършената от институциите на Съюза работа и анализите, предупрежденията и препоръките, публикувани от ЕССР, Органът определя, най-малко на всеки три години, до 31 март, до два значими за целия Съюз приоритета, които отразяват бъдещите промени и тенденции. Когато съставят работните си програми, компетентните органи вземат предвид тези приоритети и отправят съответното уведомление до Органа. Органът обсъжда съответните дейности на компетентните органи през следващата година и изготвя заключения. Органът обсъжда възможните последващи действия, които могат да включват насоки, препоръки към компетентните органи и партньорски проверки в съответната област.

Значимите за целия Съюз приоритети, определени от Органа, не възпрепятстват компетентните органи да прилагат своите най-добри практики, като действат въз основа на своите допълнителни приоритети и тенденции, като се отчитат националните особености.

▼M7

Член 30

Партньорски проверки на компетентните органи

1.  Органът периодично извършва партньорски проверки на някои или на всички дейности на компетентните органи с оглед на постигането на все по-висока съгласуваност и ефективност на резултатите от надзора. За тази цел Органът разработва методи, позволяващи обективна оценка и сравнение между проверяваните компетентни органи. Когато планира и провежда партньорски проверки, Органът взема предвид наличната информация и вече направените оценки на съответния компетентен орган, включително всяка относима информация, която му е била предоставена в съответствие с член 35, както и всяка относима информация от заинтересованите страни.

2.  За целите на настоящия член Органът създава нарочни комитети по партньорските проверки, които се състоят от служители на Органа и членове на компетентните органи. Комитетите по партньорските проверки се председателстват от служител на Органа. След консултация с Управителния съвет и след открита покана за участие председателят предлага ръководителя и членовете на комитета по партньорските проверки, които се одобряват от Съвета на надзорниците. Предложението се смята за одобрено, освен ако Съветът на надзорниците не приеме решение за отхвърлянето му в срок от 10 дни от внасянето на предложението от председателя.

3.  Партньорската проверка включва, без да се ограничава само до това, оценка на:

а) 

адекватността на ресурсите, степента на независимост и управленските механизми на компетентния орган, с акцент върху ефективното прилагане на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове и способността за реагиране на пазарните тенденции;

б) 

ефективността и достигнатата степен на сближаване в прилагането на правото на Съюза и в надзорните практики, включително регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, насоките и препоръките, приети съгласно членове 10—16, както и степента, до която чрез надзорните практики се постигат заложените в правото на Съюза цели;

в) 

прилагането на разработените от компетентни органи най-добри практики, чието приемане може да бъде полезно за други компетентни органи;

г) 

ефективността и достигнатата степен на сближаване по отношение на изпълнението на разпоредбите, приети при прилагане на правото на Съюза, включително наложените спрямо отговорните лица административни санкции и други административни мерки при неспазване на посочените разпоредби.

4.  Органът изготвя доклад за резултатите от партньорската проверка. Този доклад от партньорската проверка се подготвя от комитета по партньорската проверка и се приема от Съвета на надзорниците в съответствие с член 44, параграф 3а. При изготвянето на този доклад комитетът по партньорската проверка се консултира с Управителния съвет, за да се запази съгласуваността с други доклади за партньорски проверки, както и за да се осигури равнопоставеност. Управителният съвет оценява по-специално дали методиката е била приложена по един и същи начин. В доклада се посочват и обясняват предвидените в резултат на партньорската проверка последващи мерки, които са счетени за целесъобразни, пропорционални и необходими. Тези последващи мерки може да бъдат приети под формата на насоки и препоръки съгласно член 16 и становища съгласно член 29, параграф 1, буква а).

В съответствие с член 16, параграф 3 компетентните органи полагат всички усилия за спазване на издадените насоки и препоръки.

С цел да се осигури сближаване на най-висококачествените надзорни практики, Органът взема предвид резултата от партньорската проверка, както и всяка друга информация, която е получил при изпълнението на задачите си, когато разработва проекти на регулаторни технически стандарти или на технически стандарти за изпълнение в съответствие с членове 10—15 или изготвя насоки или препоръки в съответствие с член 16.

5.  Органът представя на Комисията становище когато, предвид резултата от партньорската проверка, както и всяка друга информация, която е получил при изпълнението на задачите си, смята, че от гледна точка на Съюза е необходимо приложимите за финансовите институции или за компетентните органи правила на Съюза да бъдат допълнително хармонизирани.

6.  Органът изготвя доклад за последващите мерки две години след публикуването на доклада за партньорската проверка. Докладът за последващите мерки се изготвя от комитета по партньорската проверка и се приема от Съвета на надзорниците в съответствие с член 44, параграф 3а. При изготвянето на този доклад комитетът по партньорската проверка се консултира с Управителния съвет, за да се запази съгласуваността с други доклади за последващи мерки. Докладът за последващите мерки включва, без да се ограничава до тях, оценка на адекватността и ефективността на действията, предприети от компетентните органи, които са обект на партньорската проверка, в отговор на последващите мерки от доклада за партньорската проверка.

7.  След консултация с компетентните органи, които са обект на партньорската проверка, комитетът по партньорската проверка определя обоснованите главни констатации от проверката. Органът публикува обоснованите главни констатации от партньорската проверка и от доклада за последващите мерки по параграф 6. Когато обоснованите главни констатации на Органа се различават от констатациите на комитета по партньорската проверка, Органът предава по поверителен начин констатациите на комитета по партньорската проверка на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Когато компетентен орган, който е обект на партньорската проверка, изразява опасения, че публикуването на обоснованите главни констатации би изложило на риск стабилността на финансовата система, той може да отнесе въпроса до Съвета на надзорниците. Съветът на надзорниците може да реши да не публикува тези извлечения.

8.  За целите на настоящия член Управителният съвет прави предложение за работен план за партньорските проверки за следващите две години, който, наред с другото, отразява извлечените поуки от предходни процеси на партньорска проверка и обсъждания на координационните групи, посочени в член 45б. Работният план за партньорските проверки представлява отделна част от годишната и многогодишната работна програма. Той се оповестява публично. При спешност или в случай на непредвидени събития Органът може да реши да извърши допълнителни партньорски проверки.

▼B

Член 31

Координационни функции

▼M7

1.  Органът изпълнява функции във връзка с общата координация между компетентните органи, особено в случай на неблагоприятни тенденции, които евентуално биха могли да застрашат правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на финансовата система в Съюза.

2.  Органът насърчава съгласувания отговор на Съюза, наред с другото, чрез:

▼B

а) 

улесняване на обмена на информация между компетентните органи;

▼M1

б) 

определяне на обхвата и когато е уместно, проверяване на надеждността на информацията, която следва да се предостави на всички заинтересовани компетентни органи;

▼B

в) 

без да се засяга член 19, извършване на необвързваща медиация по искане на компетентните органи или по своя собствена инициатива;

▼M1

г) 

незабавно уведомяване на ЕССР, Съвета и Комисията за потенциални извънредни ситуации;

▼M7

д) 

предприемане на подходящи мерки в случай на развития, които могат да застрашат функционирането на финансовите пазари, с оглед координацията на действията, предприети от съответните компетентни органи;

▼M7

да) 

предприемане на подходящи мерки за координиране на действията, предприети от съответните компетентни органи с оглед улесняване навлизането на пазара на участници или продукти, разчитащи на технологични иновации;

▼M1

е) 

централизиране на информацията, получена от компетентните органи в съответствие с членове 21 и 35 като резултат от регулаторните задължения за докладване на институциите. Органът предоставя тази информация на другите заинтересовани компетентни органи.

▼M7

3.  За да допринесе за създаването на общ европейски подход към технологичните иновации, Органът насърчава сближаването на надзорните практики, с подкрепата, когато е целесъобразно, на Комитета по защитата на потребителите и финансовите иновации, като улеснява навлизането на пазара на участници или продукти, разчитащи на технологични иновации, по-специално чрез обмен на информация и на най-добри практики. В съответствие с член 16 Органът може по целесъобразност да приема насоки или препоръки.

Член 31a

Обмен на информация за надеждността и пригодността

Органът създава, заедно с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), система за обмен на информация, имаща отношение към оценката на надеждността и пригодността на притежателите на квалифицирани дялови участия, директорите и лицата с ключови функции във финансовите институции от страна на компетентните органи в съответствие със законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2.

▼B

Член 32

▼M7

Оценка на пазарните тенденции, включително стрес тестове

1.  Органът наблюдава и оценява пазарните тенденции в рамките на своята компетентност и при необходимост уведомява Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), ЕССР и Европейския парламент, Съвета и Комисията за съответните тенденции в микропруденциалния надзор, възможните рискове и слабости. В оценката си Органът включва анализ на пазарите, на които осъществяват дейност финансовите институции, както и оценка на въздействието на потенциалните пазарни тенденции върху тези институции.

2.  Органът инициира и координира извършването на оценки в рамките на целия Съюз на устойчивостта на финансовите институции на неблагоприятни пазарни тенденции. За тази цел той разработва:

а) 

общи методики за оценка на въздействието от икономическите сценарии върху финансовото състояние на дадена финансова институция, като се вземат предвид, наред с другото, рисковете, произтичащи от неблагоприятни промени в околната среда;

▼M7

аа) 

общи методики за определяне на финансовите институции, които да бъдат включени в оценките в рамките на целия Съюза;

▼M1

б) 

общи подходи за съобщаване на резултатите от тези оценки на устойчивостта на финансовите институции;

▼M7

в) 

общи методики за оценяване на влиянието на определени продукти или процеси на дистрибуция върху дадена финансова институция;

г) 

общи методики за оценяване на активите, когато е необходимо за целите на стрес тестването; както и

▼M7

д) 

общи методики за оценяване на влиянието на екологичните рискове върху финансовата стабилност на финансовите институции.

За целите на настоящия параграф Органът си сътрудничи с ЕССР.

▼M7

3.  Без да се засягат задачите на ЕССР, предвидени в Регламент (ЕС) № 1092/2010, веднъж годишно, а когато това се налага – по-често, Органът представя на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на ЕССР оценки на тенденциите, възможните рискове и слабостите в рамките на своята компетентност, заедно с таблицата на риска по член 22, параграф 2 от настоящия регламент.

▼B

Органът включва в тези оценки класификация на основните рискове и слаби места и при необходимост препоръчва превантивни или коригиращи действия.

▼M1

3a.  За целите на провеждането в целия Съюз на оценки на устойчивостта на финансовите институции по настоящия член, Органът може, в съответствие с член 35 и при спазване на посочените в него условия, да поиска информация директно от тези финансови институции. Той може също така да поиска от компетентните органи да направят специални прегледи. Той може да изисква от компетентните органи да извършват инспекции на място и може да участва в такива инспекции на място в съответствие с член 21 и при спазване на посочените в него условия, за да се гарантира съпоставимост и надеждност на методите, практиките и резултатите.

▼M7

3б.  Органът може да поиска от компетентните органи да изискват от финансовите институции да подлагат на независим одит информацията, която трябва да представят съгласно параграф 3а.

▼B

4.  Органът гарантира подходящо обхващане на междусекторната динамика, рисковете и слабите места чрез тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари) посредством Съвместния комитет.

▼M7

Член 33

Международни отношения, включително еквивалентност

1.  Без да се засягат съответните правомощия на държавите членки и на институциите на Съюза, Органът може да установява контакти и да постига административни договорености с регулаторни органи, надзорни органи и – в съответните случаи – с органи за преструктуриране, с международни организации и с администрациите на трети държави. Тези договорености не създават правни задължения по отношение на Съюза и неговите държави членки и не възпрепятстват държавите членки и техните компетентни органи да сключват двустранни или многостранни договорености с тези трети държави.

Когато в съответствие с делегиран акт, който е в сила и е приет от Комисията съгласно член 9 от Директива (ЕС) 2015/849, дадена трета държава фигурира в списъка на юрисдикциите, чиято национална уредба на борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма съдържа стратегически слабости, които представляват съществена заплаха за финансовата система на Съюза, Органът не сключва административни договорености с регулаторните органи, надзорните органи и – в съответните случаи – органите за преструктуриране на тази трета държава. Това не изключва възможността за други форми на сътрудничество между Органа и съответните органи от трети държави с оглед намаляване на заплахите за финансовата система на Съюза.

2.  По конкретно искане на Комисията за предоставяне на становище или по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове Органът съдейства на Комисията при изготвянето на решения за еквивалентност на регулаторните и надзорните режими на трети държави.

3.  Органът наблюдава – с особен акцент върху техните последици за финансовата стабилност, целостта на пазара, защитата на инвеститорите и функционирането на вътрешния пазар – съответните развития в регулирането, надзора и когато е приложимо – в преструктурирането, както и свързаните с принудителното изпълнени практики и пазарните тенденции в третите държави, доколкото те са от значение за рисково-базираните оценки за еквивалентност, за които Комисията е приела решения за еквивалентност по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове.

Освен това той проверява дали все още се изпълняват критериите, въз основа на които са взети решенията за еквивалентност, както и всички условия, посочени в тях.

Органът може да установява връзки със съответните органи в трети държави. Органът представя на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари)поверителен доклад, в който обобщава констатациите от наблюдението върху всички еквивалентни трети държави. В доклада се акцентира по-специално върху последиците за финансовата стабилност, целостта на пазара, защитата на инвеститорите или функционирането на вътрешния пазар.

Органът поверително и без ненужно забавяне уведомява Европейския парламент, Съвета и Комисията, ако установи, че в третите държави са настъпили посочените в настоящия параграф съответни развития в регулирането, надзора или, когато е приложимо – в преструктурирането, или в принудителните мерки, които развития могат да окажат въздействие върху финансовата стабилност на Съюза или на една или повече от неговите държави членки, целостта на пазара, защитата на инвеститорите или функционирането на вътрешния пазар.

4.  Без да се засягат специфичните изисквания на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове и при спазване на условията, посочени във второто изречение от параграф 1 от настоящия член, Органът по възможност си сътрудничи със съответните компетентни органи, а в съответните случаи – и с органите за преструктуриране на третите държави, чиято регулаторна и надзорна уредба е била призната за еквивалентна. По принцип, това сътрудничество протича въз основа на административни договорености, сключени със съответните органи на тези трети държави. При договарянето на тези административни договорености Органът включва разпоредби относно следното:

а) 

механизмите, които му позволяват да получава съответната информация, включително информация за регулаторната уредба, за надзорния подход, съответните пазарни тенденции и всички промени, които могат да повлияят върху решението за еквивалентност;

б) 

доколкото е необходимо с оглед на последващите действия във връзка с тези решения за еквивалентност – процедурите за координиране на надзорните дейности, които при необходимост включват проверки на място.

Органът уведомява Комисията, ако компетентен орган на трета държава откаже да сключи такива административни договорености или да сътрудничи ефективно.

5.  Органът може да изготви образци на административни договорености с цел да се създадат съгласувани, ефикасни и ефективни надзорни практики в рамките на Съюза и да се засили международната надзорна координация. Компетентните органи полагат всички усилия, за да се съобразяват с тези образци на договорености.

В доклада по член 43, параграф 5 Органът включва информация за сключените административни договорености с надзорни органи, международни организации или администрации на трети държави, за съдействието, което е предоставил на Комисията при изготвянето от нея на решения за еквивалентност, както и наблюдението, осъществено от Органа в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

6.  В рамките на своите правомощия по настоящия регламент и посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове Органът допринася за обединеното, общо, последователно и ефективно представителство на интересите на Съюза на международните форуми.

▼M7 —————

▼B

Член 35

Събиране на информация

▼M1

1.  По искане на Органа компетентните органи предоставят на Органа цялата информация, която му е необходима, в определени формати, за да изпълни възложените му с настоящия регламент задачи, при условие че имат законен достъп до съответната информация. Информацията трябва да е точна, последователна, пълна и своевременна.

2.  Органът може също така да поиска информацията да се предоставя периодично и в определен формат или в съпоставими модели, одобрени от Органа. Когато е възможно, за тези искания се използват общи формати за докладване.

3.  При надлежно обосновано искане от страна на компетентен орган Органът предоставя всякаква информация, необходима на компетентния орган за изпълнението на неговите задачи, при спазване на задълженията за опазване на професионалната тайна, предвидени в секторното законодателство и в член 70 от настоящия регламент.

▼B

4.  Преди да бъде поискана информация в съответствие с настоящия член и с цел да се избегне дублиране на задълженията за докладване, Органът взема предвид всяка налична и свързана с въпроса статистика, изготвена и разпространена от Европейската статистическа система и Европейската система на централните банки.

5.  Ако информацията не е налична или компетентните органи не са предоставили навременен достъп до нея, Органът може да отправи надлежно обосновано и мотивирано искане до други надзорни органи, до министерството, което отговаря за областта на финансите, когато то разполага с пруденциална информация, до националната централна банка или до статистическата служба на съответната държава-членка.

▼M1

6.  Ако цялостната и точна информация не е налична или не е предоставена своевременно в съответствие с параграф 1 или 5, Органът може да изиска информация, като отправи надлежно обосновано и мотивирано искане, директно от:

a) 

съответните финансови институции,

б) 

холдингови дружества или клонове на съответна финансова институция,

в) 

нерегулирани оперативни структури в рамките на дадена финансова група или конгломерат, които са значими за финансовите дейности на съответните финансови институции.

Адресатите на подобно искане незабавно предоставят на Органа ясна, точна и пълна информация.

▼B

Органът уведомява съответните компетентни органи за исканията в съответствие с настоящия параграф и с параграф 5.

По искане на Органа компетентните органи подпомагат Органа с цел получаването на информацията.

7.  Органът може да използва поверителната информация, получена съгласно настоящия член, само с цел изпълнение на възложените му с настоящия регламент задължения.

▼M1

7a.  Ако адресатите на дадено искане по параграф 6 не предоставят ясна, точна и пълна информация незабавно, Органът уведомява Европейската централна банка, когато това е приложимо, и съответните органи в съответните държави-членки, които в съответствие с националното законодателство си сътрудничат с Органа, с оглед гарантиране на пълен достъп до информацията и до всички документи, счетоводни книги и записи, до които адресатите разполагат със законен достъп, с цел проверка на информацията.

▼B

Член 36

Отношения с ЕССР

1.  Органът си сътрудничи тясно и редовно с ЕССР.

2.  Органът редовно и своевременно предоставя на ЕССР информацията, необходима за изпълнение на неговите задачи. Всякакви данни, необходими за изпълнение на неговите задачи, които не са в съкратена или в обобщена форма, се предоставят незабавно на ЕССР при мотивирано искане съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 1092/2010. В сътрудничество с ЕССР Органът въвежда подходящи вътрешни процедури за предаване на поверителна информация, по-специално информация за отделни финансови институции.

▼M7 —————

▼M7

4.  При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към Органа, Органът обсъжда това предупреждение или тази препоръка на следващото заседание на Съвета на надзорниците или, по целесъобразност, по-рано, за да оцени последиците от предупреждението или препоръката за изпълнението на своите задачи и възможните последващи действия.

Като спазва приложимата процедура за вземане на решение, Органът взема решение относно действията, които трябва да бъдат предприети в съответствие с възложените му по силата на настоящия регламент правомощия в отговор на посочените в предупреждението или препоръката въпроси.

Ако Органът не предприеме действие в отговор на предупреждение или препоръка, той посочва причините за това пред ЕССР. ЕССР уведомява Европейския парламент за това в съответствие с член 19, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1092/2010. ЕССР уведомява за това и Съвета.

5.  При получаването на предупреждение или препоръка от ЕССР, отправени към компетентен орган, Органът при необходимост използва предоставените му с настоящия регламент правомощия, за да осигури предприемането на навременни последващи действия.

Ако адресатът на препоръката на ЕССР реши да не я спази, той уведомява Съвета на надзорниците и обсъжда с него причините да не предприема действия.

Когато компетентният орган в съответствие с член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 уведомява Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕССР относно предприетите действия в отговор на препоръка на ЕССР, той надлежно взема под внимание мненията на Съвета на надзорниците.

▼M7 —————

▼B

Член 37

Група на участниците от банковия сектор

1.  За улесняване на консултациите със заинтересовани страни в области, свързани със задачите на Органа, се създава Група на участниците от банковия сектор. С Групата на участниците от банковия сектор се провеждат консултации относно действия, предприемани в съответствие с членове 10—15 по отношение на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение, и доколкото това не засяга отделни финансови институции - с член 16 по отношение на насоки и препоръки. Ако се налага спешно да се предприемат действия и не е възможно да се проведе консултация, Групата на участниците от банковия сектор се уведомява възможно най-бързо.

▼M1

Групата на участниците в банковия сектор заседава по собствена инициатива, когато е необходимо, но във всички случаи най-малко четири пъти годишно.

▼M7

2.  Групата на участниците от банковия сектор се състои от 30 членове. Тя е съставена по следния начин:

а) 

13 членове, представляващи в балансирано съотношение финансовите институции, извършващи дейност на територията на Съюза, трима от които представляват кооперативни и спестовни банки;

б) 

13 членове, представляващи представители на служителите на финансовите институции, извършващи дейност на територията на Съюза, потребителите, ползвателите на банкови услуги и представителите на МСП; и

в) 

четирима членове, които са изтъкнати независими представители на академичните среди.

3.  Членовете на Групата на участниците от банковия сектор се назначават от Съвета на надзорниците въз основа на открита и прозрачна процедура по подбор. При вземане на решението Съветът на надзорниците, доколкото е възможно, осигурява подходящо отразяване на многообразието на банковия сектор, балансирано географско участие и балансирано участие на половете, както и представителство на заинтересованите страни от целия Съюз. Членовете на Групата на участниците от банковия сектор се подбират въз основа на тяхната квалификация, умения, относими познания и доказан експертен опит.

▼M7

3a.  Членовете на Групата на участниците от банковия сектор избират председател измежду своите членове. Длъжността председател се заема за срок от две години.

Европейският парламент може да покани председателя на Групата на участниците от банковия сектор да прави изявление пред него и да отговаря на въпроси на неговите членове, когато това бъде поискано.

▼M7

4.  Органът предоставя цялата необходима информация при спазване на професионалната тайна съгласно член 70 от настоящия регламент и осигурява подходящо секретарско обслужване за Групата на участниците от банковия сектор. На членовете на Групата на участниците от банковия сектор, представляващи организации с нестопанска цел, с изключение на представителите на сектора, се предоставя подходящо заплащане. При това заплащане се взема предвид подготвителната и последващата работа на членовете и то е най-малко равно на ставките за възстановяване на разходи на длъжностните лица съгласно дял V, глава 1, раздел 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, приет с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета ( 23 ) (наричан по-нататък „Правилникът за длъжностните лица“). Групата на участниците от банковия сектор може да създава работни групи по технически въпроси. Мандатът на членовете на Групата на участниците от банковия сектор е четири години, след което се провежда нова процедура по подбор.

▼B

Членовете на Групата на участниците от банковия сектор могат да участват два последователни мандата.

▼M7

5.  Групата на участниците от банковия сектор може да предоставя становище на Органа по всеки въпрос, свързан със задачите на Органа, като се обръща особено внимание на задачите по членове 10—16 и 29, 30 и 32.

Ако членовете на Групата на участниците от банковия сектор не съумеят да постигнат съгласие по становище, на една трета от членовете или на членовете, представляващи една група от заинтересовани лица, се разрешава да предоставят отделно становище.

Съгласно член 56 относно съвместните позиции и общите действия Групата на участниците от банковия сектор, Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, Групата на участниците от сектора на застраховането и презастраховането и Групата на участниците от професионалните пенсионни фондове могат да предоставят съвместни становища по въпроси във връзка с работата на ЕНО.

▼B

6.  Групата на участниците от банковия сектор приема процедурния си правилник с мнозинство от две трети от членовете си.

▼M7

7.  Органът оповестява публично становищата на Групата на участниците от банковия сектор, отделните становища на нейните членове и резултатите от консултациите с нея, както и информация за това как становищата и резултатите от консултациите са били взети предвид.

▼B

Член 38

Предпазни мерки

1.  Органът гарантира, че никое от решенията, приети съгласно член 18 или 19, не засяга по никакъв начин фискалните отговорности на държавите-членки.

2.  Ако дадена държава-членка счита, че решение, прието съгласно член 19, параграф 3, засяга нейните фискални отговорности, в срок от две седмици, след като Органът е уведомил компетентния орган за решението, тя може да нотифицира Органа и Комисията, че компетентният орган няма да изпълни решението.

В тази нотификация държавата-членка обяснява точно и ясно причините за това и начина, по който решението засяга нейните фискални отговорности.

В случай на такава нотификация изпълнението на решението на Органа се спира.

В срок от един месец от нотификацията от страна на държавата-членка Органът информира държавата-членка дали поддържа решението си или го изменя или оттегля. Ако Органът реши да поддържа или да измени решението си, той посочва, че фискалните отговорности не са засегнати.

Ако Органът поддържа решението си, най-късно два месеца, след като Органът е уведомил държавата-членка съгласно четвърта алинея, Съветът взема решение с мнозинство от подадените гласове на някое от заседанията си дали поддържа решението на Органа.

Ако след разглеждане на въпроса Съветът не вземе решение за поддържане на решението на Органа в съответствие с пета алинея, действието на решението на Органа се прекратява.

3.  Ако държава-членка счита, че решение, прието съгласно член 18, параграф 3, засяга нейните фискални отговорности, тя може в срок от три работни дни, след като Органът е уведомил компетентния орган за решението, да нотифицира Органа, Комисията и Съвета, че компетентният орган няма да изпълнени решението.

В тази нотификация държавата-членка обяснява ясно и точно причините за това и начина, по който решението засяга фискалните ѝ отговорности.

В случай на такава нотификация изпълнението на решението на Органа се спира.

В срок от десет работни дни Съветът свиква заседание и взема решение с обикновено мнозинство от членовете си дали решението на Органа да бъде отменено.

Ако след разглеждане на въпроса Съветът не вземе решение да отмени решението на Органа в съответствие с четвърта алинея, изпълнението на решението на Органа се възобновява.

4.  Когато в съответствие с параграф 3 Съветът е взел решение да не отменя решение на Органа във връзка с член 18, параграф 3 и съответната държава-членка продължава да счита, че решението на Органа засяга нейните фискални отговорности, тази държава-членка може да нотифицира Комисията и Органа и да отправи искане към Съвета да преразгледа въпроса. Съответната държава-членка ясно посочва причините за несъгласието си с решението на Съвета.

В срок от четири седмици след нотификацията по първа алинея Съветът потвърждава първоначалното си решение или взема ново решение в съответствие с параграф 3.

Срокът от четири седмици може да бъде удължен от Съвета с още четири седмици, ако това се налага с оглед на конкретните обстоятелства по случая.

5.  Всяка злоупотреба с разпоредбите на настоящия член, по-специално във връзка с решение на Органа, което няма значителни или съществени фискални последици, се забранява като несъвместима с вътрешния пазар.

▼M7

Член 39

Процедури за вземане на решения

1.  Когато приема решенията по членове 17, 18 и 19, Органът действа в съответствие с параграфи 2—6 от настоящия член.

2.  Когато възнамерява да вземе решение, Органът уведомява за това всеки негов адресат на официалния език на адресата, и определя срок, в който адресатът може да изрази становището си по предмета на решението, като отчита неговия неотложен характер, сложността му и възможните последици. Адресатът може да изрази становището си на своя официален език. Разпоредбата в първото изречение се прилага с необходимите изменения за препоръките, посочени в член 17, параграф 3.

3.  В решенията на Органа се посочват мотивите му.

4.  Адресатите на решенията на Органа се уведомяват за правните средства за защита, с които разполагат съгласно настоящия регламент.

5.  Органът преразглежда на подходящи интервали от време решенията си, приети съгласно член 18, параграф 3 или 4.

6.  Органът публично оповестява решенията, които е приел съгласно член 17, 18 или 19. При публичното оповестяване се посочва кои са съответният компетентен орган или съответната финансова институция и се излага основното съдържание на решението, освен ако това оповестяване не противоречи на законния интерес на тази финансова институция или защитата на търговските ѝ тайни или може сериозно да се застраши правилното функциониране и целостта на финансовите пазари или стабилността на цялата финансова система на Съюза или на част от нея.

▼B



ГЛАВА III

ОРГАНИЗАЦИЯ



РАЗДЕЛ 1

Съвет на надзорниците

Член 40

Състав

1.  Съветът на надзорниците се състои от:

▼M7

а) 

председател;

▼B

б) 

ръководителя на националния публичен орган, компетентен в областта на надзора върху кредитните институции във всяка държава-членка, който присъства на заседанията лично най-малко два пъти годишно;

в) 

един представител на Комисията, без право на глас;

▼M1

г) 

един представител, определен от надзорния съвет на Европейската централна банка, без право на глас;

▼B

д) 

един представител на ЕССР, без право на глас;

е) 

един представител на всеки от другите два европейски надзорни органа, без право на глас.

2.  Съветът на надзорниците свиква заседания с Групата на участниците от банковия сектор най-малко два пъти годишно.

3.  Всеки компетентен орган отговаря за определянето на заместник на високо равнище от своя орган, който може да замести посочения в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорниците, в случай че това лице е възпрепятствано да присъства на заседанията.

4.  Ако посоченият в параграф 1, буква б) орган не е централна банка, посоченият в същата буква член на Съвета на надзорниците може да реши да бъде придружаван от представител на централната банка на държавата-членка, който няма право на глас.

▼M1

4a.  По време на разискванията, които не се отнасят до отделни финансови институции, както това е предвидено в член 44, параграф 4, представителят, определен от надзорния съвет на Европейската централна банка може да бъде придружаван от представител на Европейската централна банка, който разполага с експертни познания в областта на задачите на централните банки.

▼B

5.  В държавите-членки, в които съществува повече от един орган, отговарящ за надзора в съответствие с настоящия регламент, тези органи постигат съгласие относно общ представител. Въпреки това, когато въпросът, който предстои да се обсъжда от Съвета на надзорниците, не е от компетентността на националния орган, който се представлява от члена, посочен в параграф 1, буква б), този член може да бъде придружаван от представител на съответния национален орган, който няма право на глас.

6.  За целите на предприемането на действия в рамките на приложното поле на Директива 94/19/ЕО посоченият в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорниците може, когато е целесъобразно, да бъде придружаван от представител на съответните органи, които управляват схемите за гарантиране на депозитите във всяка държава-членка, който няма право на глас.

▼M3

За целите на действия, попадащи в обхвата на Директива 2014/59/ЕС, посоченият в параграф 1, буква б) член на Съвета на надзорниците може, когато е целесъобразно, да бъде придружен от представител на органите за преструктуриране на всяка държава членка, като последният е без право на глас.

▼M4

За целите на действията, попадащи в обхвата на Директива 2014/59/ЕС, председателят на Единния съвет за преструктуриране е наблюдател в Съвета на надзорниците.

▼B

7.  Съветът на надзорниците може да реши да допусне наблюдатели.

Изпълнителният директор може да участва в заседанията на Съвета на надзорниците, без право на глас.

▼M7

8.  Ако посоченият в параграф 1, буква б) национален публичен орган не отговаря за прилагането на правилата за защита на потребителите, посоченият в същата буква член на Съвета на надзорниците може да реши да покани представител на органа за защита на потребителите на държавата членка, който няма право на глас. Ако в дадена държава членка със защитата на потребителите са натоварени няколко органа, тези органи се споразумяват да имат общ представител.

▼M7

Член 41

Вътрешни комитети

1.  Съветът на надзорниците може – по своя инициатива или по искане на председателя – да създаде вътрешни комитети във връзка с конкретни възложени му задачи. По искане на Управителния съвет или на председателя Съветът на надзорниците може да създаде вътрешни комитети във връзка с конкретни задачи, възложени на Управителния съвет. Съветът на надзорниците може да делегира извършването на някои ясно определени задачи и вземането на някои решения на вътрешните комитети, на Управителния съвет или на председателя.

2.  За целите на член 17, без да се засяга ролята на комитета по член 9а, параграф 7, председателят предлага решение за свикване на независима група, което се приема от Съвета на надзорниците. Независимата група се състои от председател и шестима други членове, които се предлагат от председателя след консултация с Управителния съвет и открита покана за участие. Шестимата други членове не са представители на компетентния орган, за който се твърди, че е нарушил правото на Съюза и нямат никакъв интерес, свързан с този въпрос, или преки връзки със съответния компетентен орган.

Всеки член на групата разполага с един глас.

Решенията на групата се вземат, когато най-малко четирима от членовете гласуват в полза на решението.

3.  За целите на член 19, без да се засяга ролята на комитета по член 9а, параграф 7, председателят предлага решение за свикване на независима група, което се приема от Съвета на надзорниците. Независимата група се състои от председател и шестима други членове, които се предлагат от председателя след консултация с Управителния съвет и открита покана за участие. Шестимата други членове не са представители на компетентните органи – страни в разногласието, и нямат никакъв интерес, свързан с този конфликт, или преки връзки със съответните компетентни органи.

Всеки член на групата разполага с един глас.

Решенията на групата се вземат, когато най-малко четирима от членовете гласуват в полза на решението.

4.  Във връзка с провеждането на проучването, предвидено в член 22, параграф 4, първа алинея, председателят може да предложи решение за започване на проучването и решение за свикване на независима група, което се приема от Съвета на надзорниците. Независимата група се състои от председателя и шестима други членове, които се предлагат от председателя след консултация с Управителния съвет и открита покана за участие.

Всеки член на групата разполага с един глас.

Решенията на групата се вземат, когато най-малко четирима от членовете гласуват в полза на решението.

5.  Групите, посочени в параграфи 2 и 3 от настоящия член, или председателят предлагат решенията по член 17 или член 19 за окончателно приемане от Съвета на надзорниците, освен по въпросите във връзка с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и на финансирането на тероризма. Посочената в параграф 4 от настоящия член група представя на Съвета на надзорниците резултата от проучването, проведено съгласно член 22, параграф 4, първа алинея.

6.  Съветът на надзорниците приема процедурен правилник за групите, посочени в настоящия член.

Член 42

Независимост на Съвета на надзорниците

1.  При изпълнението на възложените им с настоящия регламент задачи членовете на Съвета на надзорниците действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло, като нямат право нито да искат, нито да приемат указания от институциите или органите на Съюза, от правителства или от друг публичен или частен орган.

2.  Държавите членки, институциите или органите на Съюза и който и да е друг публичен или частен орган нямат право да се опитват да въздействат върху членовете на Съвета на надзорниците при изпълнението на техните задачи.

3.  Членовете на Съвета на надзорниците, председателят, както и представителите без право на глас и наблюдателите, участващи в заседанията на Съвета на надзорниците, декларират преди всяко заседание точно и изчерпателно липсата или наличието на интереси, които биха могли да се считат за засягащи тяхната независимост по отношение на определени точки от дневния ред, и се въздържат от участие в обсъждането на тези точки и гласуването по тях.

4.  Съветът на надзорниците определя в своя процедурен правилник практическите ред и условия за прилагане на правилото за декларирането на интереси, посочено в параграф 3, както и за предотвратяването и управлението на конфликтите на интереси.

▼B

Член 43

Задачи

▼M7

1.  Съветът на надзорниците дава насоки за работата на Органа и отговаря за вземането на решенията, посочени в глава II. Съветът на надзорниците приема становищата, препоръките, насоките и решенията на Органа и отправя посочените в глава II съвети по предложение на съответния вътрешен комитет или група, председателя или на Управителния съвет, според случая.

▼M7 —————

▼B

4.  Всяка година преди 30 септември, по предложение от Управителния съвет, Съветът на надзорниците приема работната програма на Органа за следващата година и я предава за информация на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Работната програма се приема, без да се засяга годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.

▼M7

5.  По предложение на Управителния съвет Съветът на надзорниците приема годишния доклад за дейността на Органа, включително за изпълнението на задълженията на председателя, и най-късно до 15 юни всяка година го предава на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Сметната палата и на Европейския икономически и социален комитет. Докладът се оповестява публично.

▼B

6.  Съветът на надзорниците приема многогодишната работна програма на Органа и я предава за информация на Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Многогодишната работна програма се приема, без това да засяга годишната бюджетна процедура, и се оповестява публично.

7.  Съветът на надзорниците приема бюджета в съответствие с член 63.

▼M7

8.  Съветът на надзорниците упражнява дисциплинарен контрол над председателя и изпълнителния директор. Той може да отстрани от длъжност изпълнителния директор в съответствие с член 51, параграф 5.

▼M7

Член 43a

Прозрачност на решенията, приемани от Съвета на надзорниците

Независимо от разпоредбите на член 70, в срок от шест седмици от всяко заседание на Съвета на надзорниците, Органът представя на Европейския парламент най-малко изчерпателен и съдържателен протокол от това заседание, който дава възможност за пълно разбиране на обсъжданията, включително обяснителен списък на решенията. В тези протоколи не се отразяват проведените от Съвета на надзорниците обсъждания относно отделни финансови институции, освен ако в член 75, параграф 3 или в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове не е предвидено друго.

▼B

Член 44

Вземане на решения

▼M7

1.  Съветът на надзорниците взема решения с обикновено мнозинство от членовете си. Всеки член с право на глас има един глас.

Чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф, по отношение на актовете, посочени в членове 10—16 от настоящия регламент, и мерките и решенията, приети по силата на член 9, параграф 5, трета алинея от настоящия регламент и глава VI от настоящия регламент, Съветът на надзорниците взема решения с квалифицирано мнозинство от членовете си съгласно определението в член 16, параграф 4 от ДЕС и в член 3 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби, което включва най-малко обикновено мнозинство от присъстващите на гласуването членове от компетентните органи на държавите членки, които са участващи държави членки съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 (наричани по нататък „участващи държави членки“), и обикновено мнозинство от присъстващите на гласуването членове от компетентните органи на държавите членки, които не са участващи държави членки (наричани по-нататък „неучастващи държави членки“).

Председателят не гласува по решенията, посочени във втора алинея.

По отношение на състава на групите по член 41, параграфи 2, 3 и 4 и членовете на комитета по партньорски проверки, посочен в член 30, параграф 2, Съветът на надзорниците се стреми към постигане на консенсус при разглеждането на предложенията на председателя си. При липсата на консенсус решенията на Съвета на надзорниците се вземат с мнозинство от три четвърти от неговите членове с право на глас. Всеки член с право на глас има един глас.

По отношение на решенията, приемани по член 18, параграфи 3 и 4, и чрез дерогация от първа алинея от настоящия параграф Съветът на надзорниците взема решения с обикновено мнозинство от своите членове с право на глас, което включва обикновено мнозинство от неговите членове от компетентните органи на участващите държави членки и обикновено мнозинство от неговите членове от компетентните органи на неучастващите държави членки.

▼B

2.  Заседанията на Съвета на надзорниците се свикват от председателя по негова инициатива или по искане на една трета от членовете и се ръководят от председателя.

3.  Съветът на надзорниците приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

▼M7

3a.  По отношение на решенията в съответствие с член 30 Съветът на надзорниците гласува по предложените решения по писмена процедура. Членовете с право на глас на Съвета на надзорниците разполагат с осем работни дни, за да гласуват. Всеки член с право на глас има един глас. Предложеното решение се счита за прието, освен ако срещу него не възрази обикновено мнозинство от членовете с право на глас от Съвета на надзорниците. Въздържането от гласуване не се счита за одобрение или възражение и не се взема предвид при изчисляването на броя на подадените гласове. Ако трима членове на Съвета на надзорниците с право на глас повдигнат възражение срещу писмената процедура, Съветът на надзорниците обсъжда и взема решение по проекта в съответствие с посочената в параграф 1 от настоящия член процедура.

3б.  По отношение на решенията в съответствие с членове 17 и 19 Съветът на надзорниците гласува по предложеното решение по писмена процедура. Членовете с право на глас на Съвета на надзорниците разполагат с осем работни дни, за да гласуват. Всеки член с право на глас има един глас. Предложеното решение ще се счита за прието, освен ако срещу него не възрази обикновено мнозинство от неговите членове от компетентните органи на участващите държави членки или обикновено мнозинство от неговите членове от компетентните органи на неучастващите държави членки. Въздържането от гласуване не се счита за одобрение или възражение и не се взема предвид при изчисляването на броя на подадените гласове. Ако трима членове на Съвета на надзорниците с право на глас повдигнат възражение срещу писмената процедура, проектът на решение се обсъжда от Съвета на надзорниците и може да се приеме с обикновено мнозинство от членовете на Съвета на надзорниците с право на глас, което включва обикновено мнозинство от неговите членове от компетентните органи на участващите държави членки и обикновено мнозинство от неговите членове от компетентните органи на неучастващите държави членки.

Чрез дерогация от първа алинея, от датата, на която четирима или по-малко членове с право на глас са от компетентните органи на неучастващите държави членки, предложеното решение се приема с обикновено мнозинство от членовете на Съвета на надзорниците с право на глас, което включва най-малко един глас от членовете от компетентните органи на неучастващите държави членки.

▼M7

4.  Членовете без право на глас и наблюдателите не присъстват на провежданите в Съвета на надзорниците обсъждания относно отделни финансови институции, освен ако в член 75, параграф 3 или в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове не е предвидено друго.

Първа алинея не се прилага по отношение на изпълнителния директор и представителя на Европейската централна банка, назначен от нейния надзорен съвет.

4а.  Председателят на Органа има правомощието да свиква гласуване във всеки момент. Без да се засягат това правомощие и ефективността на процедурите на Органа за вземане на решения, Съветът на надзорниците на Органа се стреми към постигане на консенсус при вземане на решения.

▼B



РАЗДЕЛ 2

Управителен съвет

▼M7

Член 45

Състав

1.  Управителният съвет се състои от председателя и шест членове на Съвета на надзорниците, избрани от и измежду членовете с право на глас на Съвета на надзорниците.

Освен председателя всеки член на Управителния съвет има заместник, който може да го замести, ако той е възпрепятстван да присъства на заседание.

2.  Мандатът на членовете, избрани от Съвета на надзорниците, е две години и половина. Този мандат може да бъде подновен еднократно. Съставът на Управителния съвет трябва да бъде балансиран по отношение на половете и пропорционален и да отразява Съюза като цяло. Управителният съвет включва най-малко двама представители на неучастващите държави членки. Мандатите се застъпват и се прилагат подходящи правила за ротация.

3.  Заседанията на Управителния съвет се свикват от председателя по негова инициатива или по искане на най-малко една трета от членовете и се ръководят от председателя. Управителният съвет заседава преди всяко заседание на Съвета на надзорниците и толкова често, колкото прецени за необходимо. Управителният съвет заседава най-малко пет пъти годишно.

4.  Членовете на Управителния съвет могат да бъдат подпомагани от съветници или експерти при спазване на процедурния правилник. Членовете без право на глас, с изключение на изпълнителния директор, не присъстват на провежданите в Управителния съвет обсъждания относно отделни финансови институции.

▼M7

Член 45 a

Вземане на решения

1.  Управителният съвет приема решенията си с обикновено мнозинство на членовете си, като се стреми към консенсус. Всеки член разполага с един глас. Председателят е член с право на глас.

2.  Изпълнителният директор и представител на Комисията участват в заседанията на Управителния съвет без право на глас. Представителят на Комисията има право на глас по въпросите, посочени в член 63.

3.  Управителният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

Член 45б

Координационни групи

1.  Управителният съвет може – по собствена инициатива или по искане на компетентен орган – да създава координационни групи в определени области, за които с оглед на конкретните пазарни тенденции може да има необходимост от координация. Управителният съвет създава координационни групи в определени области по искане на петима членове на Съвета на надзорниците.

2.  Всички компетентни органи участват в координационните групи и в съответствие с член 35 предоставят на координационните групи информацията, която им е необходима, за да изпълняват координационните си задачи в съответствие с мандата си. Работата на координационните групи се основава на информацията, предоставена от компетентните органи, и на направените от Органа констатации.

3.  Групите се председателстват от член на Управителния съвет. Всяка година съответният член на Управителния съвет, който отговаря за координационната група, докладва на Съвета на надзорниците за основните елементи на обсъжданията и констатациите и — когато е целесъобразно — прави предложение за последващи регулаторни действия или партньорска проверка в съответната област. Компетентните органи уведомяват Органа за това как са отразили в своите дейности работата на координационните групи.

4.  Когато наблюдава пазарни тенденции, които може да представляват основен интерес за координационните групи, Органът може да поиска от компетентните органи да предоставят в съответствие с член 35 необходимата му информация, за да може да изпълнява своята функция по наблюдение.

▼M7

Член 46

Независимост на Управителния съвет

Членовете на Управителния съвет действат независимо и обективно единствено в интерес на Съюза като цяло, като нямат право нито да искат, нито да приемат указания от институциите или органите на Съюза, от правителства или от друг публичен или частен орган.

Държавите членки, институциите или органите на Съюза и който и да е друг публичен или частен орган нямат право да се опитват да въздействат върху членовете на Управителния съвет при изпълнението на техните задачи.

▼B

Член 47

Задачи

1.  Управителният съвет гарантира, че Органът осъществява мисията си и изпълнява възложените му в съответствие с настоящия регламент задачи.

2.  Управителният съвет предлага годишната и многогодишната работна програма, която се приема от Съвета на надзорниците.

3.  Управителният съвет упражнява бюджетните си правомощия в съответствие с членове 63 и 64.

▼M7

3a.  Управителният съвет може да разглежда, да дава становища и да прави предложения по всички въпроси, с изключение на задачите, посочени в членове 9а, 9б и 30, както и членове 17 и 19 по въпроси, свързани с предотвратяването на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и на финансирането на тероризма.

▼M1

4.  Управителният съвет приема плана за политиката на Органа относно персонала, както и необходимите мерки за прилагане на Правилника за длъжностните лица, съгласно член 68, параграф 2.

▼B

5.  Управителният съвет приема специалните разпоредби относно правото на достъп до документите на Органа в съответствие с член 72.

▼M7

6.  Управителният съвет предлага за одобрение от Съвета на надзорниците годишен доклад за дейността на Органа, включително за задълженията на председателя.

▼B

7.  Управителният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

▼M7

8.  Управителният съвет назначава и отстранява от длъжност членовете на Апелативния съвет в съответствие с член 58, параграфи 3 и 5, като надлежно взема предвид предложението на Съвета на надзорниците.

▼M7

9.  Членовете на Управителния съвет публично оповестяват всички проведени срещи и евентуалните получени жестове на гостоприемство. Разходите се отчитат публично в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

▼B



РАЗДЕЛ 3

Председател

Член 48

Назначаване и задачи

1.  Органът се представлява от председателя, който е независим експерт, работещ на пълно работно време.

▼M7

Председателят отговаря за подготовката на работата на Съвета на надзорниците, включително за определянето на дневния ред, който се приема от Съвета на надзорниците, свикването на заседанията и внасянето на въпроси за решаване, и ръководи заседанията на Съвета на надзорниците.

Председателят отговаря за определянето на дневния ред на Управителния съвет, който се приема от Управителния съвет, и ръководи заседанията на Управителния съвет.

Председателят може да покани Управителния съвет да разгледа възможността за създаване на координационна група в съответствие с член 45б.

2.  Председателят се назначава чрез открита процедура по подбор, при която се спазва принципът на баланс между половете и която се публикува в Официален вестник на Европейския съюз, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазари, както и опит в областта на финансовия надзор и регулирането на финансовия сектор. Съветът на надзорниците изготвя със съдействието на Комисията списък с отговарящите на изискванията кандидати за длъжността председател. Въз основа на този списък Съветът приема решение за назначаване на председателя, след утвърждаване от Европейския парламент.

Ако председателят престане да удовлетворява условията по член 49 или виновно извърши тежко нарушение, по предложение на Комисията, одобрено от Европейския парламент, Съветът може да приеме решение за отстраняването му от длъжност.

Съветът на надзорниците избира измежду своите членове и заместник-председател, който да изпълнява функциите на председателя в негово отсъствие. Този заместник-председател не се избира измежду членовете на Управителния съвет.

▼B

3.  Мандатът на председателя е пет години с възможност за еднократно подновяване.

4.  През деветте месеца преди края на петгодишния мандат на председателя, Съветът на надзорниците оценява:

а) 

постигнатите през първия мандат резултати и начина, по който са били постигнати;

б) 

задълженията на Органа и изискванията към него през предстоящите години.

▼M7

Задачите на председателя във връзка с оценката, посочена в първата алинея, се изпълняват от заместник-председателя.

Като взема предвид посочената в първа алинея оценка, Съветът може – по предложение на Съвета на надзорниците и със съдействието на Комисията – да поднови мандата на председателя еднократно.

5.  Председателят може да бъде отстранен от длъжност само по сериозни съображения. Той може да бъде отстранен само от Европейския парламент въз основа на решение на Съвета, прието след консултация със Съвета на надзорниците.

▼B

Член 49

▼M7

Независимост на председателя

Без да се засяга ролята на Съвета на надзорниците по отношение на задачите на председателя, председателят няма право нито да иска, нито да приема указания от институции или органи на Съюза, от правителства или от друг публичен или частен орган.

▼B

Нито държавите-членки, нито институциите или органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган имат право да се опитват да въздействат върху председателя при изпълнението на неговите задачи.

В съответствие с Правилника за длъжностните лица, посочен в член 68, след като напусне заеманата длъжност, председателят продължава да бъде обвързан от задължението да действа почтено и предпазливо по отношение на приемането на някои назначения или придобивки.

▼M7

Член 49а

Разходи

Председателят публично оповестява всички проведени срещи с външни заинтересовани лица в срок от две седмици от срещата и евентуалните получени жестове на гостоприемство. Разходите се отчитат публично в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

▼M7 —————

▼B



РАЗДЕЛ 4

Изпълнителен директор

Член 51

Назначаване

1.  Органът се ръководи от изпълнителен директор, който е независим експерт, работещ на пълно работно време.

2.  Изпълнителният директор се назначава от Съвета на надзорниците след утвърждаване от Европейския парламент и съгласно открита процедура за подбор, въз основа на неговите качества, умения, познания за финансовите институции и пазари и опит, свързан с финансовия надзор и регулиране.

3.  Мандатът на изпълнителния директор е пет години с възможност за еднократно подновяване.

4.  През деветте месеца преди изтичането на мандата на изпълнителния директор Съветът на надзорниците извършва оценка по-специално на:

а) 

постигнатите през първия мандат резултати и начина, по който са били постигнати;

б) 

задълженията на Органа и изискванията към него през предстоящите години.

Като взема предвид оценката, посочена в първа алинея, Съветът на надзорниците може да поднови мандата на изпълнителния директор еднократно.

5.  Изпълнителният директор може да бъде отстранен от длъжност само с решение на Съвета на надзорниците.

Член 52

Независимост

Без да се засягат съответните функции на Управителния съвет и на Съвета на надзорниците във връзка със задачите на изпълнителния директор, последният няма право да иска, нито да приема указания от институциите и органите на Съюза, от правителства на държавите-членки или от други публични или частни органи.

Нито държавите-членки, нито институциите или органите на Съюза, нито друг публичен или частен орган нямат право да се опитват да въздействат върху изпълнителния директор при изпълнението на неговите задачи.

В съответствие с Правилника за длъжностните лица, посочен в член 68, след като напусне заеманата длъжност, изпълнителният директор продължава да бъде обвързан от задължението да действа почтено и предпазливо по отношение на приемането на някои назначения или придобивки.

▼M1

Член 52а

Разходи

Изпълнителният директор публично оповестява проведените срещи и оказания му прием. Разходите се отчитат публично в съответствие с Правилника за длъжностните лица.

▼B

Член 53

Задачи

1.  Изпълнителният директор отговаря за управлението на Органа и подготвя работата на Управителния съвет.

2.  Изпълнителният директор отговаря за изпълнението на годишната работна програма на Органа под ръководството на Съвета на надзорниците и под контрола на Управителния съвет.

3.  Изпълнителният директор предприема необходимите мерки, а именно приема вътрешни административни указания и публикува съобщения, за да гарантира работата на Органа в съответствие с настоящия регламент.

4.  Изпълнителният директор подготвя многогодишната работна програма съгласно член 47, параграф 2.

5.  В срок до 30 юни всяка година изпълнителният директор подготвя работната програма за следващата година съгласно член 47, параграф 2.

6.  Изпълнителният директор съставя предварителния проектобюджет на Органа в съответствие с член 63 и изпълнява бюджета на Органа в съответствие с член 64.

7.  Всяка година изпълнителният директор подготвя проект на доклад, който съдържа част относно регулаторните и надзорните дейности на Органа и част относно финансовите и административните въпроси.

8.  Изпълнителният директор упражнява по отношение на персонала на Органа правомощията, предвидени в член 68, и решава свързаните с персонала въпроси.



ГЛАВА IV

СЪВМЕСТНИ ОРГАНИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАДЗОРНИ ОРГАНИ



РАЗДЕЛ 1

Съвместен комитет на европейските надзорни органи

Член 54

Създаване

1.  Създава се Съвместен комитет на европейските надзорни органи.

▼M7

2.  Съвместният комитет служи като форум, в рамките на който Органът си сътрудничи редовно и тясно, за да осигурява междусекторната съгласуваност, като същевременно отчита особеностите по сектори, с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), по-специално по отношение на:

— 
финансовите конгломерати и, когато това се изисква от правото на Съюза, пруденциалната консолидация;

▼B

— 
счетоводството и одита;
— 
микропруденциалните анализи на междусекторната динамика, рисковете и слабите места за финансовата стабилност;
— 
инвестиционните продукти на дребно;

▼M7

— 
киберсигурността;
— 
обмена на информация и най-добри практики с ЕССР и другите ЕНО;

▼M7

— 
финансовите услуги на дребно и въпросите, свързани със защитата на вложителите, потребителите и инвеститорите; и
— 
становищата на комитета, създаден в съответствие с член 1, параграф 6.

2а.  Съвместният комитет може да подпомага Комисията при оценката на условията, техническите спецификации и процедурите за осигуряване на сигурна и ефикасна взаимосвързаност между централизираните автоматизирани механизми в съответствие с доклада по член 32а, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/849, както и за ефективната взаимосвързаност на националните регистри по силата на посочената директива.

▼M7

3.  Съвместният комитет разполага със свой персонал, осигурен от ЕНО, който действа като постоянен секретариат. Органът осигурява достатъчно средства за административните, инфраструктурните и оперативните разходи.

▼B

4.  Когато дадена финансова институция извършва дейност в различни сектори, Съвместният комитет разрешава разногласия в съответствие с член 56.

Член 55

Състав

1.  Съвместният комитет се състои от председателите на ЕНО и, когато е приложимо, включва председателите на подкомитетите, създадени съгласно член 57.

2.  Към изпълнителния директор, към представител на Комисията и към ЕССР се отправят покани да присъстват на заседанията на Съвместния комитет, както и на подкомитетите, посочени в член 57, в качеството им на наблюдатели.

▼M7

3.  Председателят на Съвместния комитет се назначава ежегодно на ротационен принцип измежду председателите на ЕНО. Председателят на Съвместния комитет е вторият заместник-председател на ЕССР.

▼B

4.  Съвместният комитет приема и публикува своя процедурен правилник. В правилника могат да бъдат предвидени допълнителни участници в заседанията на Съвместния комитет.

▼M7

Съвместният комитет заседава най-малко веднъж на всеки три месеца.

▼M7

5.  Председателят на Органа редовно информира Съвета на надзорниците за позициите, заемани на заседанията на Съвместния комитет.

▼M7

Член 56

Съвместни позиции и общи действия

В рамките на своите задачи, посочени в глава II от настоящия регламент, и по-специално във връзка с прилагането на Директива 2002/87/ЕО, когато това е приложимо, Органът постига с консенсус съвместни позиции, когато е целесъобразно, с Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и с Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), в зависимост от случая.

Когато това се изисква от правото на Съюза, мерките по членове 10—16 и решенията по членове 17, 18 и 19 от настоящия регламент, свързани с прилагането на Директива 2002/87/ЕО и на всеки друг законодателен акт, посочен в член 1, параграф 2 от настоящия регламент, които са от компетентността и на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) или на Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), се приемат успоредно от Органа и от Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и от Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), в зависимост от случая.

Член 57

Подкомитети

1.  Съвместният комитет може да създава подкомитети за целите на изготвянето на проекти на съвместни позиции и общи актове за Съвместния комитет.

2.  Всеки подкомитет се състои от лицата, посочени в член 55, параграф 1, и от един представител на високо равнище от действащите служители на съответния компетентен орган от всяка държава членка.

3.  Всеки подкомитет избира председател измежду представителите на съответните компетентни органи, който е и наблюдател в Съвместния комитет.

4.  За целите на член 56 към Съвместния комитет се създава Подкомитет по финансовите конгломерати.

5.  Съвместният комитет оповестява на своя уебсайт информация за всички създадени подкомитети, включително техните мандати и списък на техните членове с техните съответни функции в подкомитета.

▼B



РАЗДЕЛ 2

Апелативен съвет

Член 58

Състав и работа

▼M7

1.  Създава се Апелативен съвет на европейските надзорни органи.

2.  Апелативният съвет се състои от шестима членове и шестима заместници, които се ползват с отлична репутация и притежават доказани относими познания за правото на Съюза и имат международен професионален опит на достатъчно високо ниво в областта на банковото дело, застраховането, професионалното пенсионно осигуряване, пазарите на ценни книжа или други финансови услуги, с изключение на действащия персонал на компетентните органи или на други национални институции или институции или органи на Съюза, участващи в дейността на Органа, и членовете на Групата на участниците от банковия сектор. Членовете и заместниците са граждани на държава членка и владеят задълбочено поне два официални езика на Съюза. Апелативният съвет разполага с достатъчно юридически експертен опит, за да предоставя експертни правни съвети относно законосъобразността, включително пропорционалността, във връзка с упражняването на правомощията на Органа.

▼B

Апелативният съвет избира своя председател.

▼M7

3.  Двама членове на Апелативния съвет и двама заместници се назначават от Управителния съвет на Органа от списък на предварително подбраните кандидати, предложен от Комисията вследствие на публична покана за изразяване на интерес, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, и след консултация със Съвета на надзорниците.

След като получи този списък, Европейският парламент може да покани кандидатите за членове и техни заместници да направят изявление пред него и да отговорят на въпроси на неговите членове.

Европейският парламент може да покани членовете на Апелативния съвет да направят изявление пред него и да отговарят на всякакви въпроси на членовете на Европейския парламент, когато това бъде поискано, като се изключват изявленията, въпросите или отговорите, отнасящи се до индивидуални случаи, по които е взето решение от Апелативния съвет или са висящи пред него.

▼B

4.  Мандатът на членовете на Апелативния съвет е пет години. Този мандат може да бъде подновен еднократно.

5.  Член на Апелативния съвет, назначен от Управителния съвет на Органа, не може да бъде отстранен по време на мандата си, освен ако не е установено виновно извършване на сериозно нарушение и Управителният съвет не вземе решение за това след консултация със Съвета на надзорниците.

6.  Решенията на Апелативния съвет се приемат с мнозинство от най-малко четири от неговите шест членове. Когато обжалваното решение попада в приложното поле на настоящия регламент, решаващото мнозинство включва най-малко един от двамата членове на Апелативния съвет, назначени от Органа.

7.  Апелативният съвет се свиква от председателя, когато е необходимо.

8.  ЕНО осигуряват подходяща оперативно и секретарско обслужване за Апелативния съвет чрез Съвместния комитет.

Член 59

Независимост и обективност

1.  Членовете на Апелативния съвет са независими при вземането на решенията си. Те не са обвързани от каквито и да било указания. Те не могат да изпълняват никакви други задължения по отношение на Органа, неговия Управителен съвет или неговия Съвет на надзорниците.

▼M7

2.  Членовете на Апелативния съвет и служителите на Органа, предоставящи оперативно и секретарско обслужване, не могат да вземат участие в никакви производства по обжалване, по които имат какъвто и да е личен интерес, ако преди това са участвали като представители на една от страните в производството или ако са участвали при вземането на решението, което се обжалва.

▼B

3.  Ако поради някоя от причините, посочени в параграфи 1 и 2, или поради някаква друга причина, даден член на Апелативния съвет счита, че друг член не може да участва в производство по обжалване, той уведомява за това Апелативния съвет.

4.  Всяка от страните в производството по обжалване може да направи искане за отвод на член на Апелативния съвет на всяко от основанията, посочени в параграфи 1 и 2, или при съмнения за пристрастност.

Искането за отвод не може да се основава на националността на членовете, то не е допустимо, ако страната в производството по обжалване е предприела някакви процесуални действия, различни от искане за отвод на член от състава на Апелативния съвет, въпреки че ѝ е било известно основанието за отвод.

5.  Апелативният съвет решава какви действия да бъдат предприети в случаите, посочени в параграфи 1 и 2, без участието на съответния член.

За да се вземе такова решение, мястото на въпросния член се заема от неговия заместник в Апелативния съвет. Ако заместникът се намира в сходно положение, председателят на съответния Орган посочва заместващо лице измежду наличните заместници.

6.  Членовете на Апелативния съвет се задължават да действат независимо и в обществен интерес.

За целта те изготвят декларация за задължения и декларация за интереси, като посочват или отсъствието на интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост, или наличието на преки или косвени интереси, за които би могло да се счита, че накърняват тяхната независимост.

Тези декларации се оповестяват публично и се изготвят писмено всяка година.



ГЛАВА V

СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА

Член 60

Обжалване

1.  Всяко физическо или юридическо лице, включително компетентните органи, може да обжалва решение на Органа по членове 17, 18 и 19, както и всяко друго решение, взето от Органа в съответствие с посочените в член 1, параграф 2 актове на Съюза, чийто адресат е това лице, или решение, което, макар и адресирано към друго лице, го засяга пряко и лично.

▼M7

2.  Жалбата, заедно с изложението на нейните основания, се подава писмено до Органа в срок от три месеца от деня, в който засегнатото лице е уведомено за взетото решение или, при липса на такова уведомление, от деня на публикуване на решението на Органа.

Апелативният съвет взема решение по жалбата в срок от три месеца от нейното подаване.

▼B

3.  Жалба, подадена съгласно параграф 1, не спира изпълнението на решението.

Апелативният съвет обаче може да спре изпълнението на обжалваното решение, ако прецени, че обстоятелствата налагат това.

4.  Ако жалбата е допустима, Апелативният съвет проверява дали тя е основателна. Той приканва страните в производството по обжалване да представят в определен срок становища по направени от него уведомления или по становища на другите страни в производството по обжалване. Страните в производството по обжалване имат право да направят устни изявления.

5.  Апелативният съвет може да потвърди решението, взето от компетентната структура на Органа, или да предаде случая на компетентната структура на Органа. Решението на Апелативния съвет е задължително за тази структура, която приема изменено решение по съответния случай.

6.  Апелативният съвет приема и оповестява публично своя процедурен правилник.

7.  Решенията на Апелативния съвет са мотивирани и се оповестяват публично от Органа.

▼M7

Член 60а

Превишаване на правомощията от Органа

Всяко физическо или юридическо лице може да изпрати до Комисията мотивирано становище, ако смята, че Органът е превишил своите правомощия, включително като не е спазил принципа на пропорционалност, посочен в член 1, параграф 5, когато е действал съгласно членове 16 и 16б, и това засяга пряко и лично това лице.

▼B

Член 61

Искове пред Съда на Европейския съюз

1.  В съответствие с член 263 ДФЕС пред Съда на Европейския съюз може да бъде заведено дело за оспорване на решение на Апелативния съвет или на Органа, в случаите когато не съществува право на обжалване пред Апелативния съвет.

2.  Държавите-членки и институциите на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице могат да заведат дело пред Съда на Европейския съюз във връзка с решения на Органа в съответствие с член 263 ДФЕС.

3.  Ако Органът е задължен да предприеме действие и не изпълни задължението си, пред Съда на Европейския съюз може да бъде предявен иск за бездействие в съответствие с член 265 ДФЕС.

4.  Органът е длъжен да вземе необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда на Европейския съюз.



ГЛАВА VI

ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ

Член 62

Бюджет на Органа

▼M7

1.  Приходите на Органа, който е европейски орган в съответствие с член 70 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета ( 24 ) (наричан по-нататък „Финансовия регламент“), се състоят по-специално от всякакви комбинации от следното:

▼B

а) 

задължителни вноски от националните публични органи, компетентни в областта на надзора над финансовите институции, които се правят по формула, основана на пропорционалната тежест на гласовете по член 3, параграф 3 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби. За целите на настоящия член, член 3, параграф 3 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби продължава да се прилага след изтичане на определения в него краен срок — 31 октомври 2014 г.;

б) 

субсидия от Съюза, включена в общия бюджет на Европейския съюз (раздел Комисия);

в) 

всякакви такси, платени на Органа в случаите, посочени в съответните инструменти на правото на Съюза;

▼M7

г) 

доброволни вноски от държави членки или наблюдатели;

д) 

договорени такси за публикации, обучение и всякакви други услуги, предоставяни от Органа, когато са били изрично поискани от един или повече компетентни органи.

Доброволни вноски от държави членки или наблюдатели, посочени в първа алинея, буква г), не се приемат, ако приемането им би поставило под съмнение независимостта и безпристрастността на Органа. За доброволните вноски, които представляват заплащане за разходите, свързани със задачите, делегирани от компетентен орган на Органа, не се смята, че поставят под съмнение независимостта на Органа.

▼B

2.  Разходите на Органа включват най-малко разходите за персонал, възнаграждения, административни, инфраструктурни и оперативни разходи и разходи за професионално обучение.

3.  Приходите и разходите са балансирани.

4.  За всяка финансова година, която съответства на календарната година, се изготвя прогноза на всички приходи и разходи на Органа, която се представя в бюджета на Органа.

▼M7

Член 63

Съставяне на бюджета

1.  Всяка година изпълнителният директор съставя въз основа на годишното и многогодишното програмиране предварителен проект на единен програмен документ на Органа за следващите три финансови години с прогноза за приходите и разходите, както и с информация за служителите, и го изпраща заедно с щатното разписание на Управителния съвет и на Съвета на надзорниците.

2.  Въз основа на одобрения от Управителния съвет проект Съветът на надзорниците приема проекта на единен програмен документ за следващите три финансови години.

3.  До 31 януари Управителният съвет изпраща на Комисията, на Европейския парламент и на Съвета, както и на Европейската сметна палата, единния програмен документ.

4.  Като взема предвид единния програмен документ, Комисията включва в проектобюджета на Съюза разчетите, които сметне за необходими за щатното разписание, както и размера на изравнителната вноска, която да бъде начислена за сметка на общия бюджет на Съюза в съответствие с членове 313 и 314 ДФЕС.

5.  Европейският парламент и Съветът приемат щатното разписание на Органа. Европейският парламент и Съветът одобряват бюджетните кредити за предназначената за Органа изравнителна вноска.

6.  Бюджетът на Органа се приема от Съвета на надзорниците. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Съюза. При необходимост в него се внасят съответните промени.

7.  Управителният съвет без ненужно забавяне уведомява Европейския парламент и Съвета, ако възнамерява да осъществи проект, който може да има значителни финансови последици върху финансирането на неговия бюджет, по-специално всеки проект, свързан с недвижимо имущество – например наемане или покупка на сгради.

8.  Без да се засягат членове 266 и 267 от Финансовия регламент, от Европейския парламент и Съвета се изисква разрешение за всеки проект, който може да има значителни финансови или дългосрочни последици върху финансирането на бюджета на Органа, и по-специално всеки проект, свързан с недвижимо имущество – например наемане или покупка на сгради, включително клаузите за прекъсване.

Член 64

Изпълнение и контрол върху бюджета

1.  Изпълнителният директор действа като разпоредител с бюджетни кредити и изпълнява годишния бюджет на Органа.

2.  До 1 март всяка следваща година счетоводителят на Органа изпраща междинните отчети на счетоводителя на Комисията и на Сметната палата. Член 70 не възпрепятства Органа да предоставя на Сметната палата всяка поискана от нея информация, която е от компетентността на Сметната палата.

3.  До 1 март всяка следваща година счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията по определени от последния начин и формат изискваната за целите на консолидирането счетоводна информация.

4.  До 31 март всяка следваща година счетоводителят на Органа изпраща на членовете на Съвета на надзорниците, на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата и отчет за бюджетното и финансовото управление.

5.  След като получи в съответствие с член 246 от Финансовия регламент забележките на Сметната палата относно междинните отчети на Органа, счетоводителят на Органа изготвя окончателните отчети на Органа. Изпълнителният директор ги изпраща на Съвета на надзорниците, който представя становище по тях.

6.  До 1 юли всяка следваща година счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията, на Европейския парламент, на Съвета и на Сметната палата окончателните отчети, заедно със становището на Съвета на надзорниците.

Също така до 15 юни всяка година счетоводителят на Органа изпраща на счетоводителя на Комисията – в определен от счетоводителя на Комисията стандартен формат – отчетен пакет за целите на консолидирането.

7.  Окончателният отчет се публикува в Официален вестник на Европейския съюз не по-късно от 15 ноември всяка следваща година.

8.  До 30 септември изпълнителният директор изпраща на Сметната палата отговор на нейните забележки., както и копие от този отговор на Управителния съвет и на Комисията.

9.  Изпълнителният директор предоставя на Европейския парламент, по негово искане и в съответствие с член 261, параграф 3 от Финансовия регламент, цялата необходима информация за нормалното прилагане на процедурата по освобождаване от отговорност за съответната финансова година.

10.  До 15 май на година N+2 Европейският парламент – по препоръка на Съвета, гласуващ с квалифицирано мнозинство – освобождава Органа от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансова година N.

11.  Органът представя мотивирано становище относно позицията на Европейския парламент и всички други забележки, представени от Европейския парламент в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност.

Член 65

Финансови правила

След консултация с Комисията Управителният съвет приема приложимите за Органа финансови правила. Тези правила не могат да се отклоняват от Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 на Комисията ( 25 ), освен ако специфичните оперативни нужди на Органа налагат това и само с предварителното съгласие на Комисията.

▼B

Член 66

Мерки за борба с измамите

▼M7

1.  С цел борба с измамите, корупцията и други незаконни дейности по отношение на Органа се прилага без ограничение Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 26 ).

▼B

2.  Органът се присъединява към Междуинституционалното споразумение относно вътрешните разследвания, провеждани от OLAF, и незабавно приема подходящи разпоредби, приложими по отношение на всички членове на персонала на Органа.

3.  В решенията относно финансирането и в споразуменията, както и в свързаните с тях инструменти за прилагане изрично се предвижда, че Сметната палата и OLAF могат да извършват при необходимост проверки на място на бенефициерите на финансирането, отпускано от Органа, и на членовете на персонала, отговарящи за разпределението му.



ГЛАВА VII

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 67

Привилегии и имунитети

По отношение на Органа и неговия персонал се прилага Протокол № 7 относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към ДФЕС.

Член 68

Персонал

1.  Правилникът за длъжностните лица, Условията за работа на другите служители и правилата, приети съвместно от институциите на Съюза с цел прилагане на тези условия, се прилагат по отношение на персонала на Органа, включително по отношение на неговия изпълнителен директор и неговия председател.

2.  Управителният съвет, със съгласието на Комисията, приема необходимите мерки за прилагане в съответствие с предвиденото в член 110 от Правилника за длъжностните лица.

3.  По отношение на своя персонал Органът упражнява правомощията, които са предоставени на назначаващия орган съгласно Правилника за длъжностните лица и на органа, оправомощен да сключва договори, съгласно Условията за работа на другите служители.

4.  Управителният съвет приема разпоредби, позволяващи национални експерти от държавите-членки да бъдат командировани към Органа.

Член 69

Отговорност на Органа

1.  В случай на извъндоговорна отговорност Органът, в съответствие с общите принципи на правните системи на държавите-членки, поправя всяка вреда, причинена от него или от неговия персонал при изпълнението на техните задължения. Спорове относно такива вреди са от компетентността на Съда на Европейския съюз.

2.  Личната имуществена и дисциплинарна отговорност, която персоналът на Органа носи по отношение на Органа, се урежда от съответните разпоредби, приложими спрямо персонала на Органа.

Член 70

Задължение за професионална тайна

▼M7

1.  Изискванията за опазване на професионална тайна по член 339 ДФЕС и относимите разпоредби в законодателството на Съюза се прилагат за членовете на Съвета на надзорниците и всички служители на Органа, включително временно командированите от държавите членки служители, както и за всички други лица, изпълняващи по договор задачи за Органа, дори след като са преустановили изпълнението на задълженията си.

▼B

2.  Без да се засягат случаите, уредени от наказателното право, всякаква поверителна информация, получена от посочените в параграф 1 лица при изпълнението на техните задължения, не може да се разкрива на каквито и да е лица или органи, освен в съкратена или обобщена форма, която не позволява идентифицирането на отделни финансови институции.

▼M7

Задължението по параграф 1 от настоящия член и първата алинея от настоящия параграф не възпрепятства Органа и компетентните органи да използват информацията за налагане на принудителни мерки за изпълнението на законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, и по-специално във връзка с правни процедури за приемането на решения.

▼M7

2a.  Управителният съвет и Съветът на надзорниците се уверяват, че за лицата, които извършват пряко или косвено, постоянно или временно, дейност, свързана със задачите на Органа, включително длъжностните лица и другите лица, упълномощени от Управителния съвет и Съвета на надзорниците или назначени от компетентните органи за тази цел, се прилагат изисквания за опазване на професионалната тайна, които са равностойни на посочените в параграфи 1 и 2.

Тези изисквания за опазване на професионалната тайна се прилагат и към участващите в дейността на Органа наблюдатели, които присъстват на заседанията на Управителния съвет и на Съвета на надзорниците.

▼M7

3.  Параграфи 1 и 2 не възпрепятстват Органа да обменя информация с компетентните органи в съответствие с настоящия регламент и с другото законодателство на Съюза, приложимо към финансовите институции.

По отношение на тази информация се прилагат условията за опазване на професионална тайна, посочени в параграфи 1 и 2. Органът предвижда в своите вътрешни процедурни правилници практическите ред и условия за прилагането на правилата за поверителност, посочени в параграфи 1 и 2.

4.  Органът прилага Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията ( 27 ).

Член 71

Защита на данни

Настоящият регламент не засяга задълженията на държавите членки по Регламент (ЕС) 2016/679, свързани с обработването на лични данни от тяхна страна, нито задълженията на Органа по Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета ( 28 ), свързани с обработването на лични данни от негова страна при изпълнение на отговорностите му.

▼B

Член 72

Достъп до документи

1.  По отношение на документи, съхранявани от Органа, се прилага Регламент (ЕО) № 1049/2001.

▼M7

2.  Управителният съвет приема практически мерки за прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001.

▼B

3.  Решенията, взети от Органа съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, могат да бъдат предмет на жалба до Омбудсмана или на производство пред Съда на Европейския съюз, след обжалване пред Апелативния съвет, в зависимост от случая, в съответствие с условията, предвидени в членове 228 и 263 ДФЕС съответно.

Член 73

Езиков режим

1.  По отношение на Органа се прилага Регламент № 1 на Съвета за определяне на езиците, използвани в Европейската икономическа общност ( 29 ).

2.  Управителният съвет взема решение, с което се определя вътрешният езиков режим на Органа.

3.  Преводаческите услуги, необходими за работата на Органа, се предоставят от Центъра за преводи за органите на Европейския съюз.

Член 74

Споразумение с държавата на седалището

▼M7

Необходимите договорености относно установяването на Органа в държавата членка, в която се намира седалището му, и услугите, които трябва да бъдат предоставени от тази държава членка, както и специалните разпоредби, приложими в тази държава членка за служителите на Органа и членовете на техните семейства, се излагат в споразумение за седалището между Органа и държавата членка, което те са сключили след одобрение от Управителния съвет.

▼B

Държавата-членка осигурява възможно най-добрите условия за нормалната работа на Органа, включително многоезиково училищно обучение с европейска насоченост и подходящи транспортни връзки.

Член 75

Участие на трети държави

1.  В работата на Органа могат да участват трети държави, които са сключили споразумения със Съюза, с които са приели и прилагат правото на Съюза в областите, в които е компетентен Органът, както е посочено в член 1, параграф 2.

2.  Органът може да си сътрудничи с държавите, посочени в параграф 1, които прилагат законодателство, признато за еквивалентно, в областите на компетентност на Органа, посочени в член 1, параграф 2, съгласно международните споразумения, сключени от Съюза в съответствие с член 216 ДФЕС.

3.  Съгласно съответните разпоредби на споразуменията, посочени в параграфи 1 и 2, следва да бъдат постигнати договорености, определящи по-специално естеството, обхвата и процедурните аспекти на участието на посочените в параграф 1 държави в работата на Органа, включително разпоредби относно финансовите вноски и персонала. В тях може да се предвиди тези държави да бъдат представени в качеството на наблюдатели в Съвета на надзорниците, като се гарантира, че те не присъстват на разисквания, свързани с отделни финансови институции, освен при наличието на пряк интерес.



ГЛАВА VIII

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

▼M7

Член 76

Отношения с Комитета на европейските банкови надзорници (CEBS)

Органът се счита за правоприемник на Комитета на европейските банкови надзорници (CEBS). До датата на създаване на Органа всички активи и пасиви и всички неприключени операции на CEBS се прехвърлят автоматично на Органа. CEBS изготвя отчет за крайното състояние на своите активи и пасиви към датата на прехвърлянето. Отчетът се одитира и одобрява от CEBS и от Комисията.

▼B

Член 77

Преходни разпоредби относно персонала

1.  Чрез дерогация от член 68, всички трудови договори и договорености за командироване, които са сключени от CEBS или от неговия секретариат и действат към 1 януари 2011 г., се изпълняват до изтичане на техния срок. Техният срок не може да бъде удължаван.

2.  На всички членове на персонала с договори, посочени в параграф 1, се предлага възможност да сключат договори за срочно наети служители съгласно член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на съответните степени, предвидени в щатното разписание на Органа.

След влизането в сила на настоящия регламент органът, оправомощен да сключва договори, провежда вътрешна процедура за подбор, до която се допускат само служителите, които имат договор с CEBS или с неговия секретариат, с цел да се провери компетентността, ефикасността и надеждността на лицата, които ще бъдат наети. При вътрешната процедура за подбор се вземат изцяло предвид уменията и опита, показани от отделните служители при упражняването на техните функции преди наемането на работа.

3.  В зависимост от вида и нивото на изпълняваните функции на одобрените кандидати се предлага договор за срочно наети служители за срок, равен най-малко на оставащия срок по предходния договор.

4.  Съответното национално законодателство в областта на трудовите договори и останалите приложими правни инструменти продължават да се прилагат спрямо членовете на персонала с предходни договори, които предпочитат да не участват в процедурата за подбор на срочно наети служители или на които не са предложени договори за срочно наети служители в съответствие с параграф 2.

Член 78

Национални разпоредби

Държавите-членки приемат разпоредбите, необходими за гарантиране на ефективното прилагане на настоящия регламент.

Член 79

Изменения

Решение № 716/2009/ЕО се изменя, като се заличава CEBS от списъка на бенефициерите, съдържащ се в раздел Б от приложението към посоченото решение.

Член 80

Отмяна

Решение 2009/78/ЕО на Комисията за създаване на CEBS се отменя, считано от 1 януари 2011 г.

Член 81

Преглед

▼M7

1.  До 31 декември 2021 г. и на всеки три години след това Комисията публикува общ доклад относно натрупания в резултат на дейността на Органа опит и относно процедурите, предвидени в настоящия регламент. В този доклад се оценява, наред с другото:

а) 

ефективността и сближаването на надзорните практики, постигнати от компетентните органи;

i) 

независимостта на компетентните органи и сближаването на стандартите, еквивалентни на стандартите за корпоративно управление;

▼B

ii) 

безпристрастността, обективността и автономността на Органа;

б) 

работата на колегиите от надзорници;

в) 

напредъкът, постигнат към сближаване в областта на предотвратяването, управлението и преодоляването на кризи, включително механизмите на Съюза за осигуряване на средства;

г) 

ролята на Органа във връзка със системния риск;

д) 

прилагането на предпазната клауза, предвидена в член 38;

е) 

изпълнението на функции по обвързваща медиация съгласно член 19;

▼M7

ж) 

функционирането на Съвместния комитет;

з) 

пречките или въздействието върху пруденциалната консолидация съгласно член 8.

▼B

2.  В доклада по параграф 1 се разглежда също така дали:

а) 

е целесъобразно да се продължава да се упражнява отделен надзор върху банковата дейност, застраховането, професионалното пенсионно осигуряване, ценните книжа и финансовите пазари;

б) 

е целесъобразно пруденциалният надзор и надзорът върху търговската дейност да се осъществяват поотделно или от един и същ надзорник;

в) 

е целесъобразно да се опрости и укрепи структурата на ЕСФН с цел повишаване на съгласуваността между макро- и микроравнището и между ЕНО;

г) 

развитието на ЕСФН съответства на развитието в световен мащаб;

д) 

са налице достатъчно многообразие и високи постижения в рамките на ЕСФН;

е) 

е налице подходяща степен на отчетност и прозрачност във връзка с изискванията за публикуване;

ж) 

ресурсите на Органа са достатъчни за изпълнението на неговите отговорности;

з) 

е целесъобразно седалището на Органа да бъде запазено или ЕНО да бъдат преместени в едно седалище, за да се подобри координацията между тях.

▼M7

2a.  Като част от общия доклад по параграф 1 от настоящия член, след консултации с всички съответни органи и заинтересовани страни, Комисията извършва цялостна оценка на прилагането на член 9в.

2б.  Като част от общия доклад, посочен в параграф 1 от настоящия член, след консултации с всички съответни компетентни органи и заинтересовани лица Комисията извършва цялостна оценка на изпълнението, функционирането и ефективността на особените задачи, които се отнасят до предотвратяването и противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма и са възложени на Органа съгласно член 1, параграф 2, член 8, параграф 1, буква л) и членове 9а, 9б, 17 и 19 от настоящия регламент. Като част от своята оценка Комисията анализира взаимодействието между тези задачи и задачите, възложени на Европейския надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване) и Европейския надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), както и правната осъществимост на правомощията на Органа, доколкото те му дават възможност да предприема действия на основание на националните нормативни актове за транспониране на директивите или за упражняване на възможности за избор. Освен това, въз основа на цялостен анализ на разходите и ползите и като спазва целта за гарантиране на последователност, ефикасност и ефективност, Комисията проучва задълбочено възможността за възлагане на особени задачи, свързани с предотвратяването и противодействието на изпирането на пари или на финансирането на тероризма, на съществуваща или нова специална агенция за целия ЕС.

▼M1

3.  Във връзка с прекия надзор над институции или инфраструктури от паневропейски мащаб Комисията изготвя годишен доклад относно уместността на поверяването на Органа на допълнителни надзорни отговорности в тази област, като отчита пазарните тенденции, стабилността на вътрешния пазар и сближаването на Съюза като цяло.

▼B

4.  Докладът и всички придружаващи го предложения, ако такива са целесъобразни, се препращат на Европейския парламент и на Съвета.

▼M1

Член 81а

Преглед на процедурата на гласуване

От датата, на която броят на неучастващите държави-членки достигне четири, Комисията преразглежда процедурата на гласуване, описана в членове 41 и 44, и докладва относно функционирането на процедурата за гласуване на Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета, като отчита целия опит, натрупан при прилагането на настоящия регламент.

▼B

Член 82

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 1 януари 2011 г., с изключение на член 76 и член 77, параграфи 1 и 2, които се прилагат от датата на влизането му в сила.

Органът се създава на 1 януари 2011 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.



( 1 ) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66).

( 2 ) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB L 176, 27.6.2013г., стр. 1).

( 3 ) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OB L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

( 4 ) Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно схемите за гарантиране на депозити (ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 149).

( 5 ) Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

( 6 ) Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

( 7 ) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63).

( 8 ) Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 73).

( 9 ) Регламент (ЕС) 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1781/2006 (ОВ L 141, 5.6.2015 г., стр. 1).

( 10 ) Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията (OB L 331, 15.12.2010 г., стр. 48).

( 11 ) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

( 12 ) Вж. страница 48 от настоящия брой на Официален вестник.

( 13 ) Вж. страница 84 от настоящия брой на Официален вестник.

( 14 ) Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 173, 12.6.2014 г., стр. 190).

( 15 ) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (OB L 225, 30.7.2014 г., стр. 1).

( 16 ) Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (OB L 60, 28.2.2014 г., стр. 34).

( 17 ) Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (OB L 123, 19.5.2015 г., стр. 1).

( 18 ) Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и за изменение на директиви 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО, и за отмяна на Директива 2000/46/ЕО (OB L 267, 10.10.2009 г., стр. 7).

( 19 ) Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (OB L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).

( 20 ) Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (OB L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).

( 21 ) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (OB L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).

( 22 ) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лица, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17).

( 23 ) ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1.

( 24 ) Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).

( 25 ) Делегиран регламент (ЕС) 2019/715 на Комисията от 18 декември 2018 г. относно рамковия финансов регламент за органите, създадени по силата на ДФЕС и Договора за Евратом и посочени в член 70 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 122, 10.5.2019 г., стр. 1).

( 26 ) Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).

( 27 ) Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията от 13 март 2015 г. относно правилата за сигурност за защита на класифицираната информация на EC (ОВ L 72, 17.3.2015 г., стр. 53).

( 28 ) Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39).

( 29 ) ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 385.

Top