EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 02009R1222-20120530
Regulation (EC) No 1222/2009 of the European Parliament and of the Council of 25 November 2009 on the labelling of tyres with respect to fuel efficiency and other essential parameters (Text with EEA relevance)
Consolidated text: Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (текст от значение за ЕИП)
Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (текст от значение за ЕИП)
2009R1222 — BG — 30.05.2012 — 001.001
Този документ е средство за документиране и не обвързва институциите
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1222/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 ноември 2009 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ L 342, 22.12.2009, p.46) |
Изменен с
|
|
|
Официален вестник |
||
|
No |
page |
date |
||
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 228/2011 НА КОМИСИЯТА от 7 март 2011 година |
L 62 |
1 |
9.3.2011 |
|
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1235/2011 НА КОМИСИЯТА от 29 ноември 2011 година |
L 317 |
17 |
30.11.2011 |
|
поправен от
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1222/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 25 ноември 2009 година
относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет ( 1 ),
след консултация с Комитета на регионите,
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора ( 2 ),
като имат предвид, че:|
(1) |
Устойчивата мобилност е основно предизвикателство пред Общността в контекста на изменението на климата и необходимостта от подкрепа на конкурентоспособността на Европа, както бе подчертано в Съобщението от 8 юли 2008 г., озаглавено „Постигането на по-екологосъобразен транспорт“. |
|
(2) |
В Съобщението на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност — реализиране на потенциала“, бе подчертана възможността за намаляване на общото потребление на енергия с 20 % до 2020 г. посредством списък от целеви действия, включващ етикетирането на гуми. |
|
(3) |
В Съобщението на Комисията от 7 февруари 2007 г., озаглавено „Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили“, бе подчертана възможността за намаляване на емисиите на въглероден диоксид посредством допълнителни мерки по отношение на частите на автомобила с най-голямо въздействие върху разхода на гориво, като гумите. |
|
(4) |
Между 20 % и 30 % от разхода на гориво на превозните средства се дължи на гумите, основно в резултат на тяхното съпротивление при търкаляне. Ето защо намаляването на съпротивлението при търкаляне на гумите може да допринесе значително за енергийната ефективност на автомобилния транспорт и по този начин за намаляването на емисиите. |
|
(5) |
Гумите се характеризират с редица параметри, които са взаимосвързани. Подобряването на един параметър, като например съпротивлението при търкаляне, може да има неблагоприятно въздействие върху друг параметър — сцеплението с влажна пътна настилка, докато подобряването на сцеплението с влажна пътна настилка може да има неблагоприятно въздействие върху външния ►C1 шум при търкаляне ◄ . Производителите на гуми следва да бъдат насърчавани да подобрят всички параметри спрямо постигнатите вече стандарти. |
|
(6) |
Ефективните от гледна точка на разхода на гориво гуми са рентабилни, тъй като икономиите на гориво компенсират и надхвърлят по-високата цена на закупуване, произтичаща от по-високите производствени разходи. |
|
(7) |
С Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях ( 3 ) се установяват минимални изисквания за съпротивлението при търкаляне на гумите. Технологичното развитие дава възможност загубите на енергия, предизвикани от съпротивлението при търкаляне на гумите, да се намалят значително над тези минимални изисквания. Ето защо, за да се намали въздействието на автомобилния транспорт върху околната среда, е целесъобразно да се предвидят разпоредби за насърчаване на крайните ползватели да закупуват по-ефективни от гледна точка на разхода на гориво гуми, като се предоставя хармонизирана информация относно този параметър. |
|
(8) |
Шумът от автомобилния транспорт е вреден и въздейства неблагоприятно върху здравето. С Регламент (ЕО) № 661/2009 се установяват минимални изисквания за външния ►C1 шум при търкаляне ◄ на гумите. Технологичното развитие дава възможност за значително намаляване на външния ►C1 шум при търкаляне ◄ над тези минимални изисквания. Ето защо, за да се намали шумът от автомобилния транспорт, е целесъобразно да се предвидят разпоредби за насърчаване на крайните ползватели да закупуват гуми с по-ниски нива на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ , като се предоставя хармонизирана информация относно този параметър. |
|
(9) |
Предоставянето на хармонизирана информация относно външния ►C1 шум при търкаляне ◄ би улеснило и прилагането на мерки срещу шума от автомобилния транспорт и би допринесло за повишаване на осведомеността относно влиянието на гумите върху шума от автомобилния транспорт в рамките на Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда ( 4 ). |
|
(10) |
С Регламент (ЕО) № 661/2009 се установяват минимални изисквания за сцеплението на гумите с влажна пътна настилка. Технологичното развитие дава възможност за значително подобряване на сцеплението с влажна пътна настилка над тези минимални изисквания, а следователно и за намаляване на спирачния път при влажна пътна настилка. Ето защо, за да се подобри безопасността на автомобилния транспорт, е целесъобразно да се предвидят разпоредби за насърчаване на крайните ползватели да закупуват гуми с високи показатели за сцепление с влажна пътна настилка, като се предоставя хармонизирана информация относно този параметър. |
|
(11) |
Предоставянето на информация относно сцеплението с влажна пътна настилка може да не отразява основните характеристики на гуми, проектирани специално за условия на сняг и лед. Като се има предвид фактът, че все още не са налице хармонизирани методи на изпитване по отношение на тези гуми, е уместно да се предвиди възможност категоризацията според сцеплението с влажна пътна настилка да бъде адаптирана на по-късен етап. |
|
(12) |
Предоставянето на информация относно параметрите на гумата под формата на стандартен етикет е вероятно да повлияе върху решенията за закупуване на крайните ползватели в полза на гуми, които са по-безопасни, по-безшумни и по-ефективни от гледна точка на разхода на гориво. Това от своя страна вероятно ще насърчи производителите на гуми да подобрят тези параметри на гумите, което ще проправи пътя към по-устойчиво потребление и производство. |
|
(13) |
Многообразието от правила за етикетирането на гуми в различните държави-членки би създало пречки за вътрешната търговия на Общността и би увеличило административната тежест и разходите за изпитване за производителите на гуми. |
|
(14) |
Делът на гумите, използвани за замяна, съставлява 78 % от пазара на гуми. Ето защо е уместно крайните ползватели да бъдат информирани относно параметрите, както на гумите, използвани за замяна, така и на гумите, монтирани на нови превозни средства. |
|
(15) |
Необходимостта от повече информация относно горивната ефективност на гумите и относно други параметри е съществена за потребителите, както и за управителите на автомобилни паркове и транспортните предприятия, които при липсата на етикетиране и на режим за хармонизирано изпитване не могат да сравнят лесно параметрите на гумите с различни търговски наименования. Ето защо е целесъобразно гумите от класове C1, C2 и C3 да се включат в приложното поле на настоящия регламент. |
|
(16) |
Енергийният етикет, който категоризира продуктите в класове от A до G, прилаган за домакински уреди съгласно Директива 92/75/ЕИО на Съвета от 22 септември 1992 г. относно посочване на консумацията на енергия и други ресурси от домакински уреди в етикети и стандартна информация, свързана с продуктите ( 5 ), е добре познат на потребителите и е доказал своята ефективност за популяризиране на по-ефективни уреди. За етикетиране на горивната ефективност на гумите следва да се използва същото решение. |
|
(17) |
Поставянето на етикет върху гумите на мястото на продажба, както и в рекламните материали с технически характер, следва да гарантира, че в момента и на мястото на вземане на решението за покупката, дистрибуторите, а също и евентуалните крайни ползватели, разполагат с хармонизирана информация относно горивната ефективност, сцеплението с влажна пътна настилка и външния ►C1 шум при търкаляне ◄ на гумите. |
|
(18) |
Някои крайни ползватели избират гумите преди пристигането си на мястото на продажба или закупуват гумите чрез поръчка по пощата. За да се гарантира, че тези крайни ползватели също правят информиран избор въз основа на достатъчно хармонизирана информация относно горивната ефективност, сцеплението с влажна пътна настилка и външния ►C1 шум при търкаляне ◄ на гумите, етикетите следва да са представени в рекламните материали с технически характер, включително и когато тези материали са достъпни в интернет. Рекламните материали с технически характер не включват реклами върху рекламни пана, във вестници и списания, по радиото, телевизията и подобни онлайн формати. |
|
(19) |
На потенциалните крайни ползватели следва да се предоставя информация, обясняваща всеки един елемент на етикета и неговото значение. Тази информация следва да се предоставя в рекламните материали с технически характер, като например уебсайтовете на доставчици. |
|
(20) |
Информацията следва да се предоставя съгласно хармонизирани методи за изпитване, които следва да са надеждни, точни и възпроизводими, с цел да се позволи на крайните ползватели да сравняват различните гуми и да се ограничат разходите по изпитването за производителите. |
|
(21) |
С цел намаляване на емисиите от парникови газове и повишаване на безопасността на автомобилния транспорт държавите-членки може да въведат стимули в полза на гуми, които са ефективни от гледна точка на разхода на гориво, по-безопасни и с ниски нива на шум. Целесъобразно е да се определят минимални класове на горивна ефективност и сцепление с влажна пътна настилка, под които не трябва да се предоставят такива стимули, за да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар. Такива стимули може да представляват държавна помощ. Настоящият регламент не следва да засяга резултатите от каквито и да било бъдещи процедури във връзка с държавните помощ, които може да бъдат предприети в съответствие с членове 87 и 88 от Договора по отношение на такива стимули и не следва да включва данъчни и фискални въпроси. |
|
(22) |
Спазването на разпоредбите относно етикетирането на гуми от доставчици и дистрибутори е от съществено значение за постигане на целите на тези разпоредби и за осигуряване на еднакви условия за стопанска дейност в рамките на Общността. Ето защо държавите-членки следва да следят за спазването им посредством надзор върху пазара и редовни последващи проверки, по-специално в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти ( 6 ). |
|
(23) |
При прилагане на съответните разпоредби на настоящия регламент държавите-членки следва да се въздържат от мерки за прилагане, които налагат неоправдани, бюрократични и прекомерни задължения на малките и средните предприятия. |
|
(24) |
Доставчиците и дистрибуторите на гуми следва да бъдат насърчавани да започнат да спазват разпоредбите на настоящия регламент преди 2012 г. с цел да се ускори разпознаването на етикета и реализирането на ползите от него. |
|
(25) |
Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията ( 7 ). |
|
(26) |
По-специално на Комисията следва да се предоставят правомощия да въведе изисквания за категоризация на гумите C2 и C3 според сцеплението с влажна пътна настилка, да адаптира категоризацията за сцепление за гуми, проектирани специално за условия на сняг и лед, както и да адаптира приложенията, включително методите за изпитване и съответните отклонения, към техническия прогрес. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. |
|
(27) |
Следва да се направи преглед на настоящия регламент, за да се определи разбирането на етикета от крайните ползватели и възможността с настоящия регламент да се постигне трансформация на пазара, |
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Цел и предмет
1. Целта на настоящия регламент е да увеличи безопасността, икономическата и екологичната ефективност на автомобилния транспорт чрез популяризиране на гуми, които са ефективни от гледна точка на разхода на гориво, безопасни и с ниски нива на шум.
2. Настоящият регламент установява рамката за предоставяне на хармонизирана информация относно параметрите на гумите посредством етикетиране, което позволява на ползвателите да направят информиран избор при покупка на гуми.
Член 2
Приложно поле
1. Настоящият регламент се прилага за гуми от класове C1, C2 и C3.
2. Настоящият регламент не се прилага за:
а) регенерирани гуми;
б) гуми с професионална употреба за превозни средства с висока проходимост;
в) гуми, проектирани за монтаж единствено на превозни средства, които са регистрирани за първи път преди 1 октомври 1990 г.;
г) резервни гуми за временно ползване тип Т;
д) гуми, чиято номинална скорост е по-малка от 80 km/h;
е) гуми, предназначени за джанти с номинален диаметър, по-малък или равен на 254 mm или по-голям или равен на 635 mm;
ж) гуми, оборудвани с допълнителни приспособления за увеличаване на задвижващата сила, например гуми с шипове;
з) гуми, проектирани за монтаж единствено на превозни средства, които са предназначени само за състезания.
Член 3
Определения
За целите на настоящия регламент:
1. „гуми от класове C1, C2 и C3“ означава гуми от класовете, определени в член 8 от Регламент (ЕО) № 661/2009;
2. „резервна гума за временно ползване тип Т“ означава резервна гума за временно ползване, предназначена за експлоатация при по-високи нива на вътрешно налягане от определените за стандартни и подсилени гуми;
3. „място на продажба“ означава мястото, където гумите са изложени или съхранявани и предлагани за продажба на крайни ползватели, включително изложбените търговски площи за леки автомобили по отношение на немонтирани на превозни средства гуми, предлагани за продажба на крайни ползватели;
4. „рекламни материали с технически характер“ означава технически ръководства, брошури, листовки и каталози (независимо дали са в печатен, електронен или онлайн формат), както и уебсайтове, предназначени за предлагане на гуми на крайни ползватели или дистрибутори и описващи специфичните технически параметри на гумата;
5. „техническата документация“ означава информация по отношение на гумите, включваща производител и търговско наименование на гумата; описание на типа на гумата или на групата на гумата, определено при деклариране на класа на горивна ефективност, класа на сцепление с влажна пътна настилка и измерената стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ ; протоколи от изпитванията и точност на изпитванията;
6. „производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда продукт или което възлага проектирането или производството на продукт и предлага този продукт на пазара със своето име или търговска марка;
7. „вносител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което пуска на пазара на Общността продукт от трета държава;
8. „упълномощен представител“ означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което е упълномощено писмено от производител да действа от негово име във връзка с определени задачи, касаещи задълженията на последния съгласно настоящия регламент;
9. „доставчик“ означава производителят или негов упълномощен представител в Общността или вносителят;
10. „дистрибутор“ означава всяко физическо или юридическо лице, част от веригата на доставка, различно от производителя или вносителя, което предоставя гуми на пазара;
11. „предоставяне на пазара“ е всяка доставка на продукта за дистрибуция или употреба на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, независимо дали се прави срещу заплащане или безвъзмездно;
12. „краен ползвател“ означава потребител, включително управител на автомобилен парк или предприятие за автомобилен транспорт, който закупува или се очаква да закупи гума;
13. „съществен параметър“ означава даден параметър на гумата като съпротивлението при търкаляне, сцеплението с влажна пътна настилка и външния ►C1 шум при търкаляне ◄ , който по време на използване има значително въздействие върху околната среда, безопасността на автомобилния транспорт и здравето.
Член 4
Отговорности на доставчиците на гуми
1. Доставчиците гарантират, че гумите от класове C1 и C2, които се доставят на дистрибуторите или крайните ползватели:
а) са с поставен върху протектора на гумата на стикер, който представлява етикет, указващ класа на горивна ефективност съгласно посоченото в приложение I, част А и класа и измерената стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ съгласно посоченото в приложение I, част В и, където е приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка съгласно посоченото в приложение I, част Б;
или
б) за всяка доставена партида от една или повече идентични гуми се придружават от етикет в печатен формат, указващ класа на горивна ефективност съгласно посоченото в приложение I, част А и класа и измерената стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ съгласно посоченото в приложение I, част В и, където е приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка съгласно посоченото в приложение I, част Б.
2. Форматът на стикера и етикет, посочени в параграф 1, съответства на предвиденото в приложение II.
3. В рекламните материали с технически характер, включително на уебсайтовете си, доставчиците обявяват класа на горивна ефективност, класа и измерената стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ и, където е приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка на гуми от класове C1, C2 и C3 съгласно посоченото в приложение I по реда, определен в приложение III.
4. Доставчиците предоставят техническата документация на органите на държавите-членки при поискване, в рамките на период от пет години, след като последната гума от даден тип е била предоставена на пазара. Техническата документация е подробна в степен, позволяваща на органите да проверят точността на предоставената върху етикета информация относно горивната ефективност, сцеплението с влажна пътна настилка и външния ►C1 шум при търкаляне ◄ .
Член 5
Отговорности на дистрибуторите на гуми
1. Дистрибуторите гарантират, че:
а) на мястото на продажба върху гумите, на добре видимо място, е поставен предоставеният от доставчиците съгласно член 4, параграф 1, буква а) стикер,
или
б) преди продажбата на гумата етикетът, посочен в член 4, параграф 1, буква б), е показан на крайния ползвател и е поставен в непосредствена близост до гумата на мястото на продажбата.
2. Когато гумите, предлагани за продажба, не се виждат от крайния ползвател, дистрибуторите предоставят на крайните ползватели информация относно класа на горивна ефективност, класа на сцепление с влажна пътна настилка и класа и измерената стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ на тези гуми.
3. По отношение на гуми от класове C1, C2 и C3 дистрибуторите обявяват класа на горивна ефективност, измерената стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ и, където е приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка, както е предвидено в приложение I, върху или приложено към фактурите, предоставени на крайните ползватели при покупката на тези гуми.
Член 6
Отговорности на доставчиците на превозни средства и на дистрибуторите на превозни средства
Когато на крайните ползватели, възнамеряващи да придобият ново превозно средство, на мястото на продажбата се предоставя възможност за избор между различни гуми, предназначени за монтаж на това ново превозно средство, преди продажбата доставчиците и дистрибуторите на превозни средства предоставят информация за всички предложени гуми относно класа на горивна ефективност, класа и измерената стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ и, когато и приложимо, класа на сцепление с влажна пътна настилка за гуми от класове C1, С2 и С3, както е предвидено в приложение I и по реда, определен в приложение III. Тази информация се включва най-малкото в рекламните материали с технически характер.
Член 7
Хармонизирани методи за изпитване
Предоставяната съгласно членове 4, 5 и 6 информация относно класа на горивна ефективност, класа и измерената стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ и класа на сцепление с влажна пътна настилка на гумите се получава посредством прилагане на хармонизираните методи за изпитване, посочени в приложение I.
Член 8
Процедура за проверка
Държавите-членки оценяват съответствието на декларираните класове на горивна ефективност и на сцепление с влажна пътна настилка по смисъла на приложение I, части А и Б, както и на декларирания клас и измерена стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ по смисъла на приложение I, част В, в съответствие с предвидената в приложение IV процедура.
Член 9
Вътрешен пазар
1. Когато е налице съответствие с изискванията на настоящия регламент, държавите-членки не забраняват, нито ограничават предоставянето на пазара на посочените в член 2 гуми на основания, свързани с информацията за продукта.
2. Освен ако имат доказателства за обратното, държавите-членки считат, че етикетите и информацията за продукта съответстват на настоящия регламент. Те може да изискват от доставчиците да предоставят техническа документация съгласно член 4, параграф 4, за да оценят точността на декларираните стойности и класове.
Член 10
Стимули
Държавите-членки не предоставят стимули по отношение на гуми с по-нисък клас от клас C както във връзка с горивната ефективност, така и със сцеплението с влажна пътна настилка по смисъла на приложение I, съответно части А и Б. За целите на настоящия регламент данъчните и фискалните мерки не представляват стимули.
Член 11
Изменение и адаптиране към техническия прогрес
Следните мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 13, параграф 2:
а) въвеждане на изисквания за информацията относно категоризацията на гумите от класове C2 и C3 по отношение на сцеплението с влажна пътна настилка, при условие че съществуват приложими хармонизирани методи за изпитване;
б) адаптиране, когато е приложимо, на категоризацията по отношение на сцеплението към техническите особености на гумите, проектирани главно за постигане на по-добри работни характеристики в условия на лед и/или сняг, отколкото тези на обикновени гуми по отношение на способността да задвижват превозното средство и да поддържат или спират движението му;
в) адаптиране на приложения I — IV към техническия прогрес.
Член 12
Прилагане
В съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 държавите-членки гарантират, че органите за надзор на пазара проверяват спазването на членове 4, 5 и 6 от настоящия регламент.
Член 13
Процедура на комитет
1. Комисията се подпомага от комитет.
2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Член 14
Преглед
1. Комисията оценява необходимостта от преразглеждане на настоящия регламент, като взема предвид, inter alia:
а) ефективността на етикета по отношение на осведомеността на крайните ползватели, по-специално дали разпоредбите на член 4, параграф 1, буква б) са били толкова ефективни за постигането на целите на настоящия регламент, колкото разпоредбите на член 4, параграф 1, буква а);
б) дали схемата за етикетиране следва да бъде разширена за включване и на регенерирани гуми;
в) дали следва да се въведат нови параметри на гумите, като например пробег;
г) информацията относно параметрите на гумите, предоставяна от доставчици и дистрибутори на автомобили за крайните потребители.
2. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета резултатите от тази оценка не по-късно от 1 март 2016 г.и, ако е целесъобразно, им представя предложения.
Член 15
Преходна разпоредба
Членове 4 и 5 не се прилагат за гуми, произведени преди 1 юли 2012 г.
Член 16
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент се прилага от 1 ноември 2012 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
КАТЕГОРИЗАЦИЯ НА ПАРАМЕТРИТЕ НА ГУМИТЕ
Част А: Класове на горивна ефективност
Класът на горивна ефективност трябва да бъде определен въз основа на коефициента на съпротивление при търкаляне (КСТ) в съответствие с посочената по-долу скала от A до G и измерен в съответствие с приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения, както и приведен в съответствие съгласно процедурата, определена в приложение IV, буква а).
Ако тип гума е одобрен за повече от един клас гуми (например C1 и C2), използваната при определяне на класа на горивна ефективност на този тип гуми скала за класификация следва да бъде тази, която е приложима за най-високия клас гуми (например C2, а не C1).
|
Гуми от клас C1 |
Гуми от клас C2 |
Гуми от клас C3 |
|||
|
►C1 КСТ ◄ в kg/t |
Клас на енергийна ефективност |
►C1 КСТ ◄ в kg/t |
Клас на енергийна ефективност |
►C1 КСТ ◄ в kg/t |
Клас на енергийна ефективност |
|
►C1 КСТ ◄ ≤ 6,5 |
A |
►C1 КСТ ◄ ≤ 5,5 |
A |
►C1 КСТ ◄ ≤ 4,0 |
A |
|
6,6 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 7,7 |
B |
5,6 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 6,7 |
B |
4,1 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 5,0 |
B |
|
7,8 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 9,0 |
C |
6,8 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 8,0 |
C |
5,1 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 6,0 |
C |
|
Празно |
D |
Празно |
D |
6,1 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 7,0 |
D |
|
9,1 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 10,5 |
E |
8,1 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 9,2 |
E |
7,1 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 8,0 |
E |
|
10,6 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 12,0 |
F |
9,3 ≤ ►C1 КСТ ◄ ≤ 10,5 |
F |
►C1 КСТ ◄ ≥ 8,1 |
F |
|
►C1 КСТ ◄ ≥ 12,1 |
G |
►C1 КСТ ◄ ≥ 10,6 |
G |
Празно |
G |
Част Б: Класове на сцепление с влажна пътна настилка
1. За гуми C1 класовете на сцепление с влажна пътна настилка трябва да бъдат определяни въз основа на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G) по скалата от A до G, даден в таблицата по-долу, изчислен в съответствие с точка 3 и измерен в съответствие с приложение V.
2. За гуми C2 и С3 класовете на сцепление с влажна пътна настилка трябва да бъдат определяни въз основа на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G) по скалата от A до G, даден в таблицата по-долу, изчислен в съответствие с точка 3 и измерен в съответствие с ISO 15222:2011, при което трябва да се използват следните стандартни еталонни изпитвателни гуми (SRTT):
i) за гуми от клас C2 — SRTT 225/75 R 16 C, ASTM F 2872-11;
ii) за гуми от клас С3 с номинална широчина на профила, по-малка от 285 mm — SRTT 245/70R19.5, ASTM F 2871-11;
iii) за гуми от клас С3 с номинална широчина на профила, по-голяма или равна на 285 mm — SRTT 315/70R22.5, ASTM F 2870-11.
3. Изчисляване на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G)
G = G(T) – 0,03
където: G(T) = коефициент на сцепление с влажна пътна настилка на гумата, за чието одобрение се кандидатства, измерен в рамките на един изпитвателен цикъл
|
Гуми от клас С1 |
Гуми от клас С2 |
Гуми от клас С3 |
|||
|
G |
клас на сцепление с влажна пътна настилка |
G |
клас на сцепление с влажна пътна настилка |
G |
клас на сцепление с влажна пътна настилка |
|
1,55 ≤ G |
A |
1,40 ≤ G |
A |
1,25 ≤ G |
A |
|
1,40 ≤ G ≤ 1,54 |
B |
1,25 ≤ G ≤ 1,39 |
B |
1,10 ≤ G ≤ 1,24 |
B |
|
1,25 ≤ G ≤ 1,39 |
C |
1,10 ≤ G ≤ 1,24 |
C |
0,95 ≤ G ≤ 1,09 |
C |
|
— |
D |
— |
D |
0,80 ≤ G ≤ 0,94 |
D |
|
1,10 ≤ G ≤ 1,24 |
E |
0,95 ≤ G ≤ 1,09 |
E |
0,65 ≤ G ≤ 0,79 |
E |
|
G ≤ 1,09 |
F |
G ≤ 0,94 |
F |
G ≤ 0,64 |
F |
|
— |
G |
— |
G |
— |
G |
Част В: Класове и измерена стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄
Измерената стойност на външния ►C1 шум при търкаляне ◄ (N) трябва да бъде посочена в децибели и измерена в съответствие с Правило № 117 на ИКЕ/ООН и неговите последващи изменения.
Класът на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ трябва да се определи въз основа на крайните стойности (LV), предвидени в част В от приложение II към Регламент (ЕО) № 661/2009, както следва:
|
N в dB |
Клас на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ |
|
N ≤ LV – 3 |
|
|
LV-3 < N ≤ LV |
|
|
N > LV |
|
ПРИЛОЖЕНИЕ II
ФОРМАТ НА ЕТИКЕТА
1. Оформление на етикета
|
1.1. |
Етикетът, посочен в член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1, трябва да съответства на следната илюстрация: 
|
|
1.2. |
Спецификации на етикета: 
|
|
1.3. |
Етикетът трябва да бъде широк най-малко 75 mm и висок най-малко 110 mm. Ако етикетът е отпечатан в по-голям формат, неговото съдържание въпреки това трябва да бъде пропорционално на посоченото в спецификациите по-горе. |
|
1.4. |
Етикетът трябва да отговаря на следните изисквания: а) цветовете са ЦМЖЧ — циан, магента, жълт и черен — според следния пример: 00-70-X-00: 0 % циан, 70 % магента, 100 % жълто, 0 % черно; б) посочените по-долу номера съответстват на легендата, посочена в точка 1.2;
Пиктограма — по образеца: широчина: 19,5 mm, височина: 18,5 mm — щрих на рамката на пиктограмата: 3,5 пункта, широчина: 26 mm, височина: 23 mm — рамка за класа: щрих: 1 пункт — край на рамката: щрих: 3,5 пункта, широчина: 36 mm — цвят: X-10-00-05;
Пиктограма — по образеца: широчина: 19 mm, височина: 19 mm — рамка на пиктограмата: щрих: 3,5 пункта, широчина: 26 mm, височина: 23 mm — рамка за класа: щрих: 1 пункт; край на рамката: щрих: 3,5 пункта, широчина: 26 mm — цвят: X-10-00-05;
Пиктограма — по образеца: широчина: 14 mm, височина: 15 mm — рамка на пиктограмата: щрих: 3,5 пункта, широчина: 26 mm, височина: 24 mm — рамка за стойността: щрих: 1 пункт — край на рамката: щрих: 3,5 пункта, височина: 24 mm — цвят: X-10-00-05;
Стрелки: височина: 4,75 mm, празно пространство: 0,75 mm, черен щрих: 0,5 пункта — цвят: — A: X-00-X-00; — B: 70-00-X-00; — C: 30-00-X-00; — D: 00-00-X-00; — E: 00-30-X-00; — F: 00-70-X-00; — G: 00-X-X-00. Шрифт: Helvetica получерен 12 пункта, 100 % бяло, черен контур: 0,5 пункта;
Стрелка: широчина: 16 mm, височина: 10 mm, 100 % черно; Шрифт: Helvetica получерен 27 пункта, 100 % бяло;
Стрелка: широчина: 25,25 mm, височина: 10 mm, 100 % черно; Шрифт: Helvetica получерен 20 пункта, 100 % бяло; Шрифт на текста за мерна единица: Helvetica получерен 13 пункта, 100 % бяло;
Посочване на класа на гумата: Helvetica получерен 7,5 пункта, 100 % черно;
в) фонът трябва да е бял. |
|
1.5. |
Класът на гумата (C1 или C2) трябва да е указан върху етикета в посочения в илюстрацията от точка 1.2 формат. |
2. Стикер
|
2.1. |
Посоченият в член 4, параграф 1 и член 5, параграф 1 стикер се състои от две части: i) етикет, отпечатан според описания в раздел 1 от настоящото приложение формат, и ii) поле за търговска марка, отпечатано в съответствие със спецификациите, описани в точка 2.2 от настоящото приложение. |
|
2.2. |
Поле за търговска марка: доставчиците трябва да добавят своето наименование или търговска марка, серията на гумите, размера на гумите, индекса за капацитет на натоварване, номиналната скорост и други технически спецификации върху стикера заедно с етикета, чиито цвят, формат и дизайн са произволни, при условие че това не отклонява от и не нарушава информацията върху етикета, определена в точка 1 от настоящото приложение. Общата площ на стикера не надхвърля 250 cm2, а общата дължина на стикера — 220 mm. |
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Информация, предоставяна в рекламните материали с технически характер
|
1. |
Информацията относно гумите трябва да се предоставя в следния ред: i) клас на горивна ефективност (букви от A до G); ii) клас на сцепление с влажна пътна настилка (букви от A до G); iii) клас и измерена стойност на външен ►C1 шум при търкаляне ◄ (dB). |
|
2. |
Информацията, предоставена съгласно точка 1, трябва да отговаря на следните изисквания: i) да бъде четлива; ii) да бъде лесно разбираема; iii) ако за даден тип гума съществуват различни класове в зависимост от размера или други параметри, се посочва диапазонът между гумата с най-лоши и тази с най-добри показатели. |
|
3. |
На своя уебсайт доставчиците осигуряват достъп до следното: i) връзка към съответния уебсайт на Комисията, свързан с настоящия регламент; ii) обяснение на пиктограмите, отпечатани върху етикета; iii) декларация, в която се подчертава, че реалните икономии на гориво и пътната безопасност зависят в голяма степен от поведението на водача, и по-специално следното: — екологосъобразното шофиране може да намали значително разхода на гориво; — налягането на гумата следва да бъде редовно проверявано за подобряване на сцеплението с влажна пътна настилка и горивната ефективност; — винаги следва стриктно да се съблюдава спирачният път. |
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
Процедура за проверка
За всеки тип гуми или група гуми, определени от доставчика, трябва в съответствие с една от следните процедури да бъде оценено съответствието на обявените класове на горивна ефективност и на сцепление с влажна пътна настилка, както и на обявения клас на външен шум при търкаляне и на обявената стойност:
i) първо се изпитва една гума или комплект гуми. Ако измерените стойности отговарят на обявените класове или на обявената стойност за външния шум при търкаляне в границите на допуска, определен в таблица 1, изпитването е преминато успешно; както и
ii) ако измерените стойности не отговарят на обявените класове или на обявената стойност за външния шум при търкаляне в границите, определени в таблица 1, се изпитват още три гуми или три комплекта гуми. Средната стойност от измерванията върху трите гуми или трите комплекта гуми се използва за оценяване на съответствието с обявената информация в границите, определени в таблица 1; или
б) когато класовете или стойностите върху етикета са взети от резултатите от изпитванията за одобрение на типа, получени в съответствие с Директива 2001/43/ЕО, Регламент (ЕО) № 661/2009 или Правило № 117 на ИКЕ на ООН и последващите му изменения, държавите-членки могат да използват данните от измерванията, получени от изпитванията за съответствие на производството на гумите.
При оценяването на данните от измерванията, получени от изпитванията за съответствие на производството, трябва да се вземат под внимание допуските, определени в таблица 1.
Таблица 1
|
Измерван параметър |
Контролни допустими отклонения |
|
Коефициент на съпротивление при търкаляне (горивна ефективност) |
Съобразената измерена стойност не трябва да надвишава горната граница (най-големия КСТ) за обявения клас с повече от 0,3 kg/1 000 kg |
|
Външен шум при търкаляне |
Измерената стойност не трябва да надвишава обявената стойност за N с повече от 1 dB (A) |
|
Сцепление с влажна пътна настилка |
Измерената стойност не трябва да бъде по-малка от долната граница (най-ниската стойност на G) на обявения клас |
ПРИЛОЖЕНИЕ IVа
Процедура за привеждане в съответствие на лабораториите за измерване на съпротивлението при търкаляне
1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на привеждане в съответствие на лабораториите важат следните определения:
1. „референтна лаборатория“ означава лаборатория, която е част от мрежата от лаборатории и чиито данни са публикувани за целите на процедурата за привеждане в съответствие в Официален вестник на Европейския съюз, и е в състояние да постигне точността на резултатите от изпитванията, определени в раздел 3;
2. „кандидат-лаборатория“ означава лаборатория, участваща в процедурата за привеждане в съответствие, която не е референтна лаборатория;
3. „гума, използвана за привеждане в съответствие“ означава гума, която се изпитва за целите на процедурата за привеждане в съответствие;
4. „комплект гуми, използвани за привеждане в съответствие“ означава комплект от пет или повече гуми, използвани за привеждане в съответствие.
5. „предписана стойност“ означава теоретична стойност за единична гума, използвана за привеждане в съответствие, измерена от теоретична лаборатория, която е представителна за мрежата на референтните лаборатории и която се използва за процедурата за привеждане в съответствие.
2. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
2.1. Принцип
Измереният в референтна лаборатория (l) коефициент на съпротивление при търкаляне (КСТm ) следва да бъдe приведен в съответствие с предписаните стойности от мрежата на референтните лаборатории.
В дадена кандидат-лаборатория (c) КСТm трябва да бъде приведен в съответствие чрез референтна лаборатория от мрежата по неин избор.
2.2. Изисквания за избор на гуми
В съответствие с критериите по-долу за процедурата за привеждане в съответствие се избира комплект от пет или повече гуми за привеждане в съответствие. Един комплект се избира общо за гуми от класове C1 и C2 и един комплект — за гуми от клас С3.
a) Комплектът гуми за привеждане в съответствие се избира така, че да покрива обхвата от различни КСТ за гуми от класове C1 и C2 заедно, или за гуми от клас С3. Във всеки случай разликата между най-големия КСТm за комплекта гуми и най-малкия КСТm за комлекта гуми трябва да бъде поне равна на
i) 3 kg/t за гуми от класове C1 и C2; и
ii) 2 kg/t за гуми от клас С3.
б) В кандидат-лабораториите или референтните лаборатории (c или l) измерените КСТm въз основа на обявените стойности на КСТm за всяка гума от комплекта, използвана за привеждане в съответствие, трябва да бъдат през указания по-долу интервал и да са разпределени равномерно:
i) 1,0 ± 0,5 kg/t за гуми от класове C1 и C2; и
ii) 1,0 ± 0,5 kg/t за гуми от клас С3.
в) Избраният профил на гумата за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, трябва да бъде:
i) ≤ 245 mm за машини за измерване върху гуми от класове C1 и C2; и
ii) ≤ 385 mm за машини за измерване върху гуми от клас C3.
г) Избраният външен диаметър на гумата за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, трябва да бъде:
i) между 510 и 800 mm за машини за измерване върху гуми от класове C1 и C2; и
ii) между 771 и 1 143 mm за машини за измерване върху гуми от клас C3.
д) Стойностите на индекса за товароносимост трябва да покриват по подходящ начин обхвата на гумите, които са обект на изпитване, като се гарантира, че стойностите на силата на съпротивление при търкаляне (ССТ) също покриват обхвата на гумите, които са обект на изпитване.
Всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, трябва да бъде проверена преди използване и да бъде заменена, ако:
a) е в състояние, което я прави неизползваема за по-нататъшни изпитвания; и/или
б) след корекция на отклоненията на машината за КСТ m има отклонения, по-големи от 1,5 %, спрямо предишни измервания.
2.3. Метод на измерване
Референтната лаборатория провежда четирикратно измерване върху всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, и запазва трите последни резултата за допълнителен анализ съгласно точка 4 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения, като прилага условията, определени в параграф 3 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения.
Кандидат-лабораторията провежда (n+1)-кратно измерване върху всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, като n е специфицирано в раздел 5, и запазва последните n резултата за допълнителен анализ съгласно точка 4 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения, като прилага условията, определени в параграф 3 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения.
При всяко измерване върху гума, използвана за привеждане в съответствие, групата гума/колело се демонтира от машината и цялата процедура на изпитване, указана в точка 4 от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения, се провежда повторно отначало.
Кандидат-лабораторията и референтната лаборатория трябва да пресметнат:
a) измерената стойност за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, за всяко измерване, както е указано в приложение 6, точки 6.2 и 6.3 от Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения (т.е. коригирана за температура 25 °C и диаметър на барабана 2 m),
б) средната стойност от трите (в случай на референтни лаборатории) или n (в случай на кандидат-лаборатории) последно измерени стойности за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие; и
в) средноквадратичното отклонение (σm), както следва:
където:
|
i |
е индекс от 1 до p за броя на гумите, използвани за привеждане в съответствие; |
|
j |
е индекс от 2 до n за броя на повторенията на всяко измерване за дадена гума, използвана за привеждане в съответствие; |
|
n |
е броят на повторенията за измервания върху гуми (n ≥ 4); |
|
p |
е броят на гумите, използвани за привеждане в съответствие (p ≥ 5). |
2.4 Формати за данни, които следва да бъдат използвани за изчисленията и резултатите
— Измерените стойности за КСТ, с поправка според диаметъра на барабана и температурата, се закръгляват до втория знак след запетаята
— След това изчисленията се извършват с отчитане на всичките разряди: не трябва да има допълнително закръгляване, освен при формулите за окончателните резултати.
— Всички стойности за средноквадратичното отклонение се дават до 3-ия знак след запетаята.
— Всички стойности за КСТ се дават до 2-рия знак след запетаята.
— Всички поправъчни коефициенти (A1l, B1l, A2c и B2c) се закръгляват и дават до 4-ия знак след запетаята.
3. ИЗИСКВАНИЯ, ВАЖАЩИ ЗА РЕФЕРЕНТНИТЕ ЛАБОРАТОРИИ, И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРЕДПИСАНИТЕ СТОЙНОСТИ
Предписаните стойности за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, се определят от мрежа от референтни лаборатории. След две години мрежата оценява стабилността и валидността на предписаните стойности.
Всяка референтна лаборатория, участваща в мрежата, трябва да бъде в съответствие със спецификациите от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения и да има средноквадратично отклонение (σm), както следва:
i) не по-голямо от 0,05 kg/t за гуми от класове C1 и C2; и
ii) не по-голямо от 0,05 kg/t за гуми от клас C3.
Измерванията върху комплектите от гуми, използвани за привеждане в съответствие и съобразени със спецификацията от раздел 2.2, се извършват в съответствие с раздел 2.3 от всяка референтна лаборатория от мрежата.
Предписаната стойност за всяка гума, използвана за привеждане в съответствие, е средноаритметичното от измерените стойности, предоставени за тази гума от референтните лаборатории от мрежата.
4. ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИВЕЖДАНЕ НА РЕФЕРЕНТНА ЛАБОРАТОРИЯ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРЕДПИСАНИТЕ СТОЙНОСТИ
Всяка референтна лаборатория (l) трябва да се приведе в съответствие с предписаните стойности за комплекта гуми (използван за привеждане в съответствие), като използва метод на линейна регресия, A1 l и B1 l , по следната формула:
RRC = A1 l * RRC m,l + B1 l
където:
|
RRC |
е предписаната стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне; |
|
RRCm |
е измерената от референтната лаборатория „l“ стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне (включително корекциите за температурата и диаметъра на барабана). |
5. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТ-ЛАБОРАТОРИИТЕ
Кандидат-лабораториите повтарят процедурата за привеждане в съответствие поне веднъж на две години и винаги след значителни изменения на машината или отклонение в данните от следенето на контролната гума на машината.
Общ комплект от пет различни гуми, съответстващи на спецификацията от раздел 2.2, се измерва в съответствие с раздел 2.3 от кандидат-лабораторията и от една референтна лаборатория. При поискване от страна на кандидат-лабораторията може да бъдат изпитани повече от пет гуми, използвани за привеждане в съответствие.
Комплектът гуми, използван за привеждане в съответствие, се предоставя от кандидат-лабораторията на избраната референтна лаборатория.
Кандидат-лабораторията (c) трябва да бъде в съответствие със спецификациите от приложение 6 към Правило № 117 на ИКЕ на ООН и неговите последващи изменения и е желателно да има средноквадратично отклонение (σm ), както следва:
i) не по-голямо от 0,075 kg/t за гуми от класове C1 и C2; и
ii) не по-голямо от 0,06 kg/t за гуми от клас C3.
Ако средноквадратичните отклонения (σm) на кандидат-лабораторията са по-големи от горните стойности при три измервания, то броят на повторенията на измерване се увеличава, както следва:
n = (σm/γ)2, закръглено нагоре до най-близката цяла стойност
където:
|
γ |
= |
0,043 kg/t за гуми от класове C1 и C2; |
|
γ |
= |
0,035 kg/t за гуми от клас С3. |
6. ПРОЦЕДУРА ЗА ПРИВЕЖДАНЕ В СЪОТВЕТСТВИЕ НА КАНДИДАТ-ЛАБОРАТОРИЯ
Дадена референтна лаборатория (l) от мрежата изчислява функцията на линейна регресия за кандидат-лаборатория (c), A2c и B2c, както следва:
RRC m,l = A2c × RRCm,c + B2c
където:
|
RRCm,l |
е измерената от референтната лаборатория „l“ стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне (включително корекциите за температурата и диаметъра на барабана); |
|
RRCm,c |
е измерената от кандидат-лабораторията (c) стойност на коефициента на съпротивление при търкаляне (включително корекциите за температурата и диаметъра на барабана). |
Приведените в съответствие коефициенти на съпротивление при търкаляне за гуми, изпитвани от кандидат-лаборатория, се пресмятат, както следва:
RRC = (A1 l × A2c) × RRCm,c + (A1 l × B2c + B1 l )
ПРИЛОЖЕНИЕ V
Изпитвателен метод за измерване на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G) на гуми от клас С1
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ СТАНДАРТИ
Прилага се следният списък от документи.
(1) ASTM E 303-93 (Препотвърден през 2008 г.), Стандартен метод за изпитване на свойствата на триене с използване на Британското махално изпитвателно устройство;
(2) ASTM E 501-08, Стандартна спецификация за стандартни гуми с ребра за изпитвания за устойчивост на занасяне върху пътна настилка;
(3) ASTM E 965-96 (Препотвърден през 2006 г.), Стандартен метод на изпитване за измерване дълбочината на макроструктурата на пътна настилка с използване на метод с обемите;
(4) ASTM E 1136-93 (Препотвърден през 2003 г.), Стандартна спецификация за радиална еталонна изпитвателна гума (SRTT14″);
(5) ASTM F 2493-08, Стандартна спецификация за радиална еталонна изпитвателна гума (SRTT16″);
2. ОПРЕДЕЛЕНИЯ
За целите на изпитването на сцеплението с влажна пътна настилка на гуми от клас C1 важат следните определения:
(1) „изпитвателен цикъл“ означава еднократен пробег на натоварена гума по повърхността на дадена писта за изпитване;
(2) „изпитвана(и) гума(и)“ означава гума, за чието одобрение се кандидатства, еталонна гума или контролна гума или набор от гуми, които се използват в изпитвателен цикъл;
(3) „гума(и), за чието одобрение се кандидатства (T)“, означава гума или комплект гуми, изпитана(и) с цел изчисляване на нейния(техния) коефициент на сцепление с влажна повърхност;
(4) „еталонна гума(и) (R)“ означава гума или комплект гуми, която(който) е с характеристиките, посочени в ASTM F 2493-08, и се нарича „Стандартна еталонна изпитвателна гума с вътрешен диаметър 16 инча (SRTT16“);
(5) „контролна(и) гума(и) (С)“, означава междинна гума или комплект от междинни гуми, използвани когато гумата, за чието одобрение се кандидатства, и еталонната гума, не могат да бъдат пряко сравнени върху едно и също превозно средство;
(6) „спирачно усилие на гума“ означава надлъжната сила, изразена в нютони, резултат от прилагането на спирачния момент;
(7) „коефициент на спирачното усилие на гума (BFC)“ означава отношението на спирачната сила към вертикално насочения товар;
(8) „върхов коефициент на спирачната сила на гума“ означава максималната стойност на коефициента на спирачната сила на дадена гума, който възниква преди блокирането на колелото при постепенното увеличаване на спирачния момент;
(9) „блокиране на колело“ означава състоянието на колелото, при което ъгловата скорост спрямо оста на въртене на колелото е равна на нула и то не може да се върти при наличието на приложения въртящ момент;
(10) „Вертикален товар“ означава силата в нютони, приложена върху гумата перпендикулярно на повърхността на пътя;
(11) „превозно средство за изпитване на гуми“ означава превозно средство със специално предназначение, в което има измервателни уреди за измерване на вертикалната и надлъжната сила върху единична изпитвана гума по време на спиране.
3. ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ИЗПИТВАНЕ
3.1 Характеристики на пистата
Пистата за изпитване трябва да бъде със следните характеристики:
(1) Повърхността трябва да бъде с плътна асфалтова покривка с постоянен наклон не по-голям от 2 % и не трябва да се отклонява на повече от 6 mm, когато се изпитва 3-метрова лата за измерване равността на пътя.
(2) Повърхността трябва да е с еднородна настилка с една възраст, състав и износване. Изпитвателната повърхност трябва да бъде свободна от насипен материал и чужди отлагания.
(3) Максималният размер на отделните късове трябва да бъде 10 mm (разрешени допуски от 8 mm до 13 mm).
(4) Дълбочината на структурата, измерена по метода с пясъчно петно, трябва да бъде 0,7 ± 0,3 mm. Тя трябва да бъде измерена в съответствие с ASTM E 965-96 (Препотвърден през 2006 г.).
(5) Свойствата на триене при влажна повърхност се измерват по единия от двата метода (а) или б) от раздел 3.2.
3.2 Методи за измерване на свойствата на триене при влажна пътна настилка
а) Метод на числото, определено с Британското махално изпитвателно устройство
Методът на числото, определено с Британското махално изпитвателно устройство, следва да бъде в съответствие с ASTM E 303-93 (Препотвърден през 2008 г.)
Съставът и физичните свойства на гумения елемент трябва да бъдат както е указано в ASTM E 501-08.
Усредненото число, определено с Британското махално изпитвателно устройство (BPN), следва да бъде между 42 и 60, след температурната поправка както следва:
BPN се поправя в зависимост от температурата на влажната повърхност. Освен ако има препоръки за температурната поправка, указани от производителя на британското махално устройство, се използва следната формула:
BPN = BPN(измерена стойност) + температурната поправка
температурната поправка = -0,0018 t 2 + 0,34 t - 6,1
където „t“ е температурата на влажната повърхност на пистата в градуси по Целзий.
Ефекти от износването на накладката на плъзгача: Накладката се отстранява при максималното износване, когато износването на челния ръб на плъзгача достигне 3,2 mm в равнината на плъзгача или 1,6 mm вертикално спрямо нея в съответствие с раздел 5.2.2 и фигура 3 от ASTM E 303-93 (Препотвърден през 2008 г.).
За целите на проверката на издържаността на резултатите за BPN за пистовата настилка във връзка с измерването на сцеплението на пътнически лек автомобил с измервателни уреди върху влажна пътна настилка: стойностите за BPN за пистата за изпитване през целия спирачен път трябва да остават непроменени, така че да се намали разсейването на резултатите от изпитването. Свойствата на триене на влажната повърхност се измерват 5 пъти във всяка точка на измерването на BPN на всеки 10 метра и коефициентът на вариация на средното BPN не трябва да надхвърля 10 %.
б) Метод на стандартната еталонна изпитвана гума (SRTT14″), по ASTM E 1136
Чрез дерогация по точка (4) от раздел 2, този метод използва еталонна гума с характеристиките, посочени в ASTM E 1136-93 (Препотвърден през 2003 г.), означавана като SRTT14″ ( 8 ).
Средният върхов коефициент на спирачното усилие (μ peak,ave) за SRTT14″ трябва да бъде 0,7 ± 0,1 при 65 km/h.
Средният върхов коефициент на спирачното усилие (μ peak,ave) за SRTT14″ трябва да бъде поправен в зависимост от температурата на мократа повърхност на пътя както следва:
върховият коефициент на спирачното усилие (μ peak,ave) = измерения върхов коефициент на спирачното усилие + температурната поправка
температурната поправка = 0,0035 × (t - 20)
където „t“ е температурата на влажната повърхност на пътя в градуси по Целзий.
3.3 Атмосферни условия
Ветровите условия не трябва да влияят на мокренето на повърхността (позволено е използването на прегради срещу вятър).
Както температурата на влажната повърхност, така и температурата на околната среда трябва да бъдат между 2 °C и 20 °С за гуми за сняг и между 5 °C и 35 °C за обикновени гуми.
Температурата на влажната повърхност не трябва да се мени с повече от 10 °C по време на изпитването.
Температурата на околната среда трябва да остава близка до температура на влажната повърхност; разликата между температурата на околната среда и тази на влажната повърхност трябва да бъде по-малка от 10 °C.
4. МЕТОДИ НА ИЗПИТВАНЕ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА СЦЕПЛЕНИЕ С ВЛАЖНА ПЪТНА НАСТИЛКА
За изчисляването на коефициента на сцепление с влажна пътна настилка (G) на гумата, за чието одобрение се кандидатства, показателите на спиране при сцепление с влажна пътна настилка на тази гума се сравняват с показателите на спиране при сцепление с влажна пътна настилка на еталонна гума на превозно средство, движещо се по права линия върху влажна, асфалтова настилка. Той се измерва по един от следните методи:
— метод с превозно средство, състоящ се в изпитване на комплект гуми, монтирани на пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди;
— методът на изпитване с използване на ремарке, теглено от превозно средство или превозно средство за изпитване на гуми, оборудвано с гума(и) за изпитване.
4.1 Метод на изпитване с използване на пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди
4.1.1 Принцип
Методът на изпитване включва процедура за измерване показателите при отрицателно ускорение на гуми от клас C1 при спиране, като се използва пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди и система против блокиране на колелата при спиране (ABS), където „пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди“ означава лек автомобил, на който са монтирани измервателните уреди, изброени в раздел 4.1.2.2 за целите на този метод на изпитване. Като се започва от определена начална скорост, спирачките се задействат достатъчно интензивно едновременно на четирите колела, за да се задейства системата против блокиране на колелата при спиране. Средното отрицателно ускорение се изчислява между две предварително определени скорости.
4.1.2 Оборудване
4.1.2.1
Разрешените изменения върху пътническия автомобил са следните:
— тези които позволяват броят на размерите гуми, които могат да бъдат монтирани на превозното средство, да бъде увеличена;
— тези които позволяват да бъде инсталирано автоматично задействане на спирачното устройство.
Всякакъв друг вид изменения са забранени.
4.1.2.2
Превозното средство трябва да бъде снабдено с датчик, подходящ за измерване на скоростта върху влажна повърхност и на изминатото разстояние между две скорости.
За измерване на скоростта на превозното средство следва да бъде използвано пето колело или система за безконтактно измерване на скоростта.
4.1.3 Привеждане на пистата за изпитване в желаното състояние и условия на мокрене
Повърхността на пистата за изпитване се намокря най-малко половин час преди изпитването, с цел да се изравнят температурата на повърхността и температурата на водата. През цялото време на изпитването трябва да се осигурява външно мокрене. По цялата площ на изпитване дълбочината на водата трябва да бъде 1,0 ± 0,5 mm, измерено от най-високата точка на настилката.
След това пистата за изпитване трябва да бъде приведена в желаното състояние чрез провеждането на най-малко десет пробега с гуми, които не участват в програмата за изпитване, при 90 km/h.
4.1.4 Гуми и джанти
4.1.4.1
Изпитваните гуми се почистват за отстраняване на изпресовките по повърхността на протектора, дължащи се на въздушните отвори по пресформата или на процепи в местата на съединяване на частите на пресформата.
Изпитваните гуми трябва да са монтирани на изпитвателните джанти, обявени от производителя на гуми.
Качествено прилягане на бортовете следва да бъде постигнато с помощта на подходяща монтажна паста. Прекаленото използване на монтажна паста трябва да се избягва, за да се предотврати приплъзване на гумата по джантата.
Изпитваните възли гума/джанта се съхраняват в помещение в продължение на най-малко два часа, така че преди изпитването всички те да са с околната температура. Трябва да са защитени от слънцето, за да се избегне прекомерно нагряване от слънчевото греене.
За сработването на гумите следва да бъдат проведени два пробега със спиране.
4.1.4.2
Статичният товар върху всяка гума на оста трябва да бъде между 60 % и 90 % от товароносимостта на изпитваната гума. Товарите върху гумите на една и съща ос не трябва се различават с повече от 10 %.
4.1.4.3
На предните и задните оси вътрешното налягане трябва да бъде 220 kPa (за гуми със стандартна и повишена товароносимост). Налягането на гумите следва да бъде проверено точно преди изпитването при околна температура и, ако е необходимо, да бъде коригирано.
4.1.5 Процедура
4.1.5.1
За всеки изпитвателен пробег се прилага следната процедура:
(1) Пътническият автомобил се управлява по права линия до 85 ± 2 km/h.
(2) След като пътническият автомобили достигне 85 ± 2 km/h, спирачките биват задействани винаги на едно и също място върху пистата за изпитване, наричано „начална точка на спиране“, при допустимо отклонение по дължина 5 m и допустимо отклонение в напречното направление 0,5 m.
(3) Спирачките биват задействани автоматично или ръчно.
i) Автоматичното задействане на спирачките се осъществява с помощта на осезателна система, състояща се от две части, една, служеща за указател на изпитвателната писта и една на борда на пътническия автомобил.
ii) Ръчното задействане на спирачките зависи от вида на силовото предаване както следва: И в двата случая върху педала се изисква усилие от минимум 600 N.
При ръчна предавателна кутия водачът следва да освободи съединителя и да натисне рязко педала на спирачката като го задържи толкова дълго, колкото е необходимо за извършването на измерването.
При автоматична предавателна кутия водачът следва да освободи от скорост и да натисне рязко педала на спирачката като го задържи толкова дълго, колкото е необходимо за извършване на измерването.
(4) Средното отрицателно ускорение се изчислява за интервала между 80 km/h и 20 km/h.
Ако някоя от спецификациите, изброени по-горе (включително допустимото отклонение за скоростта, допустимите отклонения в надлъжно и напречно направление по отношение на началната точка на спиране и време за спиране) не е спазена при провеждане на даден изпитвателен пробег, измерването се отхвърля и се прави нов изпитвателен пробег.
4.1.5.2
Провеждат се няколко изпитвателни пробега с цел да бъде измерен коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка за комплект гуми (Т), за чието одобрение се кандидатства, при което всеки изпитвателен пробег се извършва в една и съща посока като в рамките на един и същи изпитвателен цикъл може да бъдат правени измервания върху три различни комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства:
(1) Първо, комплектът еталонни гуми се монтира на пътническия автомобил, оборудван с измервателни уреди.
(2) След като са направени най-малко три валидни измервания в съответствие с раздел 4.1.5.1, комплектът еталонни гуми се заменя с комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства.
(3) След като са направени най-малко шест валидни измервания за гумите, за чието одобрение се кандидатства, може да бъдат направени измервания върху още два комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства.
(4) Изпитвателният цикъл приключва с още три валидни измервания върху същия комплект еталонни гуми като в началото на изпитвателния цикъл.
— Последователността на пробезите за изпитвателен цикъл за три комплекта гуми (Т1 до Т3), за чието одобрение се кандидатства, плюс един комплект еталонни гуми (R), би била следната:
— R-T1-T2-T3-R
— Последователността на пробезите за изпитвателен цикъл за пет комплекта гуми (Т1 до Т5), за чието одобрение се кандидатства, плюс един комплект еталонни гуми (R), би била следната:
— R-T1-T2-T3-R-T4-T5-R
4.1.6 Обработка на резултатите от измерванията
4.1.6.1
Средното отрицателно ускорение (AD) се изчислява в m.s– 2 за всеки валиден изпитвателен пробег както следва:
където:
Sf е крайната скорост в m·ѕ– 1; Sf = 20 km/h = 5,556 m.s– 1
Sf е началната скорост в m·ѕ– 1; Si = 80 km/h = 22,222 m.s– 1
d е изминатото разстояние в метри между Si и Sf .
4.1.6.2
Коефициентът на вариация за AD се изчислява както следва:
(Средноквадратично отклонение / средно аритметично) × 100
За еталонните гуми (R) : Ако коефициентът на вариация за AD на кои да е две последователни групи от три изпитвателни пробега на комплекта еталонни гуми е по-голям от 3%, всички данни следва да бъдат отхвърлени, а изпитването да бъде повторено за всички изпитвани гуми (гумите, за чието одобрение се кандидатства, и еталонните гуми).
За гумите, за чието одобрение се кандидатства (T) : Коефициентите на вариация за AD се изчисляват за всеки комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства. Ако един от коефициентите на вариация е по-голям от 3 %, данните трябва да бъдат отхвърлени, а изпитването да бъде повторено за комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства.
4.1.6.3
Средното отрицателно ускорение (AD) на комплекта еталонни гуми, използван за изчисляването на коефициента на спирачното усилие, се коригира в зависимост от положението в даден изпитвателен цикъл на всеки комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства.
Този коригиран AD за еталонната гума (Ra) се изчислява в m.s–2, в съответствие с таблица 1, в която R1 е средноаритметичната от стойностите на AD през първото изпитване на комплекта еталонни гуми (R), а R2 е средноаритметичното от стойностите на AD през второто изпитване на същия комплект еталонни гуми (R).
Таблица 1
|
Брой комплекти, за чието одобрение се кандидатства гуми в рамките на един цикъл |
Комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства |
Ra |
|
1 (R1 -T1-R2) |
T1 |
Ra = 1/2 (R1 + R2) |
|
2 (R1 -T1-T2-R2) |
T1 |
Ra = 2/3 R1 + 1/3 R2 |
|
T2 |
Ra = 1/3 R1 + 2/3 R2 |
|
|
3 (R1 -T1-T2-T3-R2 ) |
T1 |
Ra = 3/4 R1 + 1/4 R2 |
|
T2 |
Ra = 1/2 (R1 + R2 ) |
|
|
T3 |
Ra = 1/4 R1 + 3/4 R2 |
4.1.6.4 (BFC)
Коефициентът на спирачното усилие (BFC) се изчислява за спиране на двете оси по таблица 2, където Ta (a = 1, 2 или 3) е средната от стойностите на AD за всеки комплект гуми (T), за чието одобрение се кандидатства, който е част от изпитвателен цикъл.
Таблица 2
|
Изпитвана гума |
Коефициент на спирачното усилие |
|
Еталонна гума |
BFC(R) = |Ra/g| |
|
Гума, за чието одобрение се кандидатства |
BFC(T) = |Ta/g| |
|
g е земното ускорение, g = 9,81 m·ѕ-2. |
|
4.1.6.5
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка за гума (G(T)), за чието одобрение се кандидатства, се изчислява както следва:
където:
— t е измерената в градуси по Целзий температура на влажната повърхност при изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства
— t0 съответства на стандартното температурно състояние на влажната повърхност t0 = 20 °C за обикновени гуми и t0 = 10 °С за гуми за сняг
— BFC(R0) е коефициентът на спирачното усилие за еталонната гума при стандартните условия, BFC(R0) = 0,68
— a = -0,4232 и b = -8,297 за обикновени гуми, a = 0,7721 и b = 31,18 за гуми за сняг
4.1.7 Сравнение на показателите за сцеплението с влажна пътна настилка между гума, за чието одобрение се кандидатства, и еталонна гума, с използване на контролна гума
4.1.7.1
Когато размерът на гумата, за чието одобрение се кандидатства, е значително по-различен от този на еталонната гума, прякото сравнение може да е невъзможно върху един и същи пътнически автомобил, оборудван с измервателни уреди. Този метод на изпитване използва междинна гума, наричана по-долу контролна гума, както е определена в точка 5 от раздел 2.
4.1.7.2
Принципът е използването на комплект контролни гуми и два различни пътнически автомобила с измервателни уреди за изпитвателния цикъл за комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства, сравняван с комплект еталонни гуми.
На първия пътнически автомобила с измервателни уреди се монтира комплектът еталонни гуми, след това комплектът контролни гуми, а на другия - комплектът контролни гуми, последван от комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства.
Важат спецификациите, посочени в раздели 4.1.2. to 4.1.4.
Първият изпитвателен цикъл е сравнение между комплекта контролни гуми и комплекта еталонни гуми.
Вторият изпитвателен цикъл е сравнение между комплекта гуми, за чието одобрение се кандидатства, и комплекта контролни гуми. Той се провежда на същата писта за изпитване и през същия ден като първият изпитвателен цикъл. Температурата на влажната повърхност трябва да бъде в рамките на ± 5 °С от температурата на първия изпитвателен цикъл. Както за първия, така и за втория изпитвателен цикъл трябва да се използва един и същ комплект контролни гуми.
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка за гума, за чието одобрение се кандидатства (G(T)), се изчислява както следва:
G(T) = G1 × G2
където:
— G1 е относителният коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за контролната гума в сравнение с еталонната гума (R), изчисляван както следва:
—
— G2 е относителният коефициент на сцепление с влажна пътна настилка за гумата, за чието одобрение се кандидатства (T), в сравнение с еталонната гума (C), изчисляван както следва:
—
4.1.7.3
Необходимо е всички гуми от даден комплект контролни гуми да са били съхранявани при едни и същи условия. Веднага след като комплектът контролни гуми е изпитан за сравнение с еталонната гума, се прилагат специфичните условия за съхранение, определени в ASTM E 1136-93 (Препотвърден през 2003 г.).
4.1.7.4
Когато в резултат на изпитванията възниква неравномерно износване или износването влияе върху резултатите от изпитването, използването на гумата се прекратява.
4.2 Методът на изпитване с използване на ремарке, теглено от превозно средство или превозно средство за изпитване на гуми
4.2.1 Принцип
Измерванията се извършват върху изпитвани гуми, монтирани на ремарке, теглено от превозно средство (наричано по-долу теглещо превозно средство) или на превозно средство за изпитване на гуми. В мястото за изпитване спирачката се натиска силно до осигуряване на достатъчно голям спирачен момент за произвеждане на максимално спирачно усилие, което се получава преди колелото да блокира при изпитвателна скорост от 65 km/h.
4.2.2 Оборудване
4.2.2.1
— Теглещото превозно средство или превозното средство за изпитване на гуми трябва да може да поддържа указаната скорост от 65 ± 2 km дори при максимални усилия на спиране.
— Ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми трябва да има едно място, където може да се монтира гумата за целите на измерванията и което се нарича по-долу „мястото за изпитване“, както и да е снабдено със следните принадлежности:
—i) оборудване за задействане на спирачките в мястото за изпитване;
ii) воден резервоар за съхраняване на достатъчно вода за захранване на системата за мокрене на пътната настилка, освен ако не се прилага мокрене отвън;
iii) записващи уреди за регистриране на сигнали от датчици, инсталирани в мястото за изпитване, и за следене на интензивността на подаване на вода, ако се използва вариантът със самостоятелно мокрене.
— Максималното изменение на ъгъла на сходимост и ъгъла на страничен наклон на колелото на мястото за изпитване трябва да бъде в рамките на ± 0,5° при максималния вертикален товар. Напречните рамена и втулките трябва да бъдат с достатъчна якост, за да се минимизира свободният ход и да се осигури съответствие при упражняване на максималните спирачни усилия. Системата на окачването трябва да осигурява подходяща товароносимост и да бъде с такава конструкция, че да предотвратява резонанс на окачването.
— Мястото за изпитване трябва да бъде оборудвано с типичната или със специална автомобилна спирачна система, която може да прилага достатъчно голям спирачен момент, за да произвежда максималната стойност на надлъжното спирачно усилие на изпитваното колело при указаните условия.
— Системата за задействане на спирачката трябва да може да контролира интервала от време между първоначалното задействане на спирачката и получаването на максималното надлъжно усилие, както е определено в точка 4.2.7.1.
— Ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми трябва да бъдат проектирани да поемат диапазона от размери на подлежащите на изпитване гуми, за чието одобрение се кандидатства.
— Ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми трябва да дава възможност за регулиране на вертикалния товар, както е посочено в раздел 4.2.5.2.
4.2.2.2
— Мястото за изпитване на колело върху ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми трябва да бъде оборудвано със система за измерване на ъглова скорост и с датчици за измерване на спирачното усилие и вертикалния товар върху изпитваното колело.
— Общи изисквания към системата за измерване: При температури на околната среда между 0 °C и 45° системата от измервателни уреди трябва да е съобразена със следните общи изисквания:
—i) обща грешка на системата, сила: ± 1,5 % от обхвата за вертикалния товар или спирачното усилие;
ii) обща грешка на системата за скорост: ± 1,5 % от скоростта или ± 1,0 km/h, в зависимост от това коя стойност е по-голяма;
— Скорост на превозното средство: За измерване на скоростта на превозното средство следва да бъде използвано пето колело или точна система за безконтактно измерване на скоростта.
— Спирачни усилия: Датчиците за измерване на спирачно усилие трябва да измерват надлъжната сила, която се получава в мястото на контактуване на гумата с пътя в резултат на натискане на спирачката в обхват от 0 % до най-малко 125 % от приложения вертикален товар. Конструкцията и мястото на датчика трябва да свеждат до минимум инерционните ефекти и механичния резонанс, дължащ се на вибрации.
— Вертикален товар: Датчикът за измерване на вертикалния товар трябва да измерва вертикалния товар в мястото на изпитване по време на натискането на спирачката. Датчикът трябва да бъде със същите спецификации, като описаните по-горе.
— Система за формиране на сигнала и записване: Всички уреди за формиране и записване на сигнала трябва да бъдат с линеен изход с необходимото усилване и разделителна способност за четене на данни, за да бъдат удовлетворени гореуказаните изисквания. Освен това са в сила следните изисквания:
—i) Долната част на амплитудно-честотната характеристика трябва да бъде равна от 0 Hz до 50 Hz (100 Hz) в граници ± 1 % от обхвата.
ii) Отношението сигнал/шум трябва да бъде поне 20:1.
iii) Усилването трябва да бъде достатъчно, за да позволява онагледяване в целия обхват при максимално ниво на входния сигнал.
iv) Входният импеданс трябва да бъде поне десет пъти по-голям от изходния импеданс на източника на сигнала.
v) Оборудването следва да бъде нечувствително към вибрации, ускорение и премени в температурата на околната среда.
4.2.3 Привеждане на пистата за изпитване в желаното състояние
Пистата за изпитване трябва да бъде приведена в желаното състояние чрез провеждането на най-малко десет пробега с гуми, които не участват в програмата за изпитване при 65 ± 2 km/h.
4.2.4 Условия на мокрене
Теглещото превозно средство и ремаркето или превозното средство за изпитване на гуми може по избор да бъдат оборудвани със система за мокрене на настилката, без резервоара, който в случая с ремарке се монтира на теглещото превозно средство. Водата, която се пръска върху настилката пред изпитваните гуми, трябва да се подава от дюза с подходяща компоновка, за да гарантира, че водният слой, с който се среща изпитваната гума, е с постоянно напречно сечение при скоростта на изпитване при минимално пръскане и разпрашване.
Конфигурацията и положението на дюзата трябва да гарантира, че водните струи са насочени към изпитваната гума и под ъгъл от 20° до 30° спрямо настилката.
Водата трябва да среща настилката на 0,25 m до 0,45 m пред средната точка на контактуване на гумата. Дюзата трябва да е на 25 mm над настилката или на минималната височина, необходима, за да минава над препятствията, които се очаква изпитващият да срещне, но в никакъв случай на повече от 100 mm над настилката.
Слоят вода трябва да бъде най-малко 25 mm по-широк от протектора на изпитваната гума и да я среща така, че гумата да е разположена по средата между границите. Дебитът на подаване на водата трябва да осигурява дълбочина на водата 1,0 ± 0,5 mm и да бъде съобразен през цялото време на изпитването в граници ± 10 %. Обемът вода, който се пада на единица от широчината на мокрене, трябва да бъде правопропорционален на скоростта на изпитване Количеството вода, подавано при 65 km/h, трябва да бъде 18 литра в секунда на метър от широчината на мокрената повърхност в случай на дълбочина на водата 1,0 mm.
4.2.5 Гуми и джанти
4.2.5.1
Изпитваните гуми се почистват за отстраняване на изпресовките по повърхността на протектора, дължащи се на въздушните отвори по пресформата или на процепи в местата на съединяване на частите на пресформата.
Изпитваните гуми трябва да са монтирани на изпитвателните джанти, обявени от производителя на гумите.
Качествено прилягане на бортовете следва да бъде постигнато с помощта на подходяща монтажна паста. Прекаленото използване на монтажна паста трябва да се избягва, за да се предотврати приплъзване на гумата по джантата.
Изпитваните възли гума/джанта се съхраняват в помещение в продължение на най-малко два часа, така че преди изпитването всички те да са с околната температура. Трябва да са защитени от слънцето, за да се избегне прекомерно нагряване от слънчевото греене.
За сработването на гумите следва да бъдат проведени два пробега при товара, налягането и скоростта, указани съответно в 4.2.5.2, 4.2.5.3 и 4.2.7.1.
4.2.5.2
Изпитвателният товар върху изпитваната гума е 75 ± 5 % от товароносимостта на изпитваната гума.
4.2.5.3
Вътрешното налягане в студено състояние на изпитваната гума трябва да бъде 180 kPa за гуми със стандартна товароносимост. За гуми с повишена товароносимост налягането на напомпване в студено състояние трябва да бъде 220 kPa.
Налягането на гумите следва да бъде проверено точно преди изпитването при околна температура и, ако е необходимо, да бъде коригирано.
4.2.6 Подготвяне на теглещото превозно средство и ремаркето или на превозното средство за изпитване на гуми
4.2.6.1
За едноосни ремаркета височината и напречното положение на теглича се регулират след като изпитваната гума е натоварена с указания изпитвателен товар, за да се избегне всякакво нежелателно въздействие върху измерването на резултатите Надлъжното разстояние от осевата линия на точката на шарнирно свързване на прикачното устройство до напречната осева линия на оста на ремаркето трябва да бъде най-малко десет пъти „височината на теглича“ или „височината на прикачването (теглича)“.
4.2.6.2
Петото колело се монтира, когато такова се използва, в съответствие със спецификациите на производителя като се разполага възможно най-близо до средата на колеята на тегленото ремарке или на превозното средство за изпитване на гуми.
4.2.7 Процедура
4.2.7.1
За всеки изпитвателен пробег се прилага следната процедура за изпитване:
(1) Теглещото превозно средство или превозното средство за изпитване на гуми се управлява по права линия по пистата за изпитване при указаната скорост на изпитване от 65 ± 2 km/h.
(2) Включва се системата за записване.
(3) Водата се подава към настилката пред изпитваната гума около 0,5 s преди задействането на спирачката (за вътрешна система за мокрене).
(4) Спирачките на ремаркето биват задействани в рамките на 2 метра от точката, в която са изпитани свойствата на триене на мократа повърхност и дълбочината на пясъка в съответствие с точки 4 и 5 от раздел 3.1. Честотата на задействане на спирачката трябва да бъде такава, че интервалът от време между първоначалното упражняване на усилието и на максималното надлъжно усилие да бъде в граници от 0,2 s до 0,5 s.
(5) Системата за записване се изключва.
4.2.7.2
Провеждат се няколко изпитвателни пробега с цел да бъде измерен коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка за гумата, за чието одобрение се кандидатства (Т), в съответствие със следната процедура, при която всеки изпитвателен пробег се извършва на едно и също място и в една и съща посока върху пистата за изпитване. В един и същи изпитвателен цикъл могат да бъдат изпитани до три гуми, за чието одобрение се кандидатства, при условие че изпитванията бъдат завършени в рамките на един ден.
(1) Първо се изпитва еталонната гума.
(2) След като са направени най-малко три валидни измервания в съответствие с точка 4.2.7.1, еталонната гума се заменя с гумата, за чието одобрение се кандидатства.
(3) След като са направени шест валидни измервания за гумите, може да бъдат направени измервания върху още две гуми, за чието одобрение се кандидатства.
(4) Изпитвателният цикъл приключва с още шест валидни измервания върху същата еталонна гума като в началото на изпитвателния цикъл.
— Последователността на пробезите за изпитвателен цикъл за три гуми (Т1 до Т3), за чието одобрение се кандидатства, плюс за еталонната гума (R), би била следната:
— R-T1-T2-T3-R
— Последователността на пробезите за изпитвателен цикъл за пет гуми (Т1 до Т5), за чието одобрение се кандидатства, плюс за еталонната гума (R), би била следната:
— R-T1-T2-T3-R-T4-T5-R
4.2.8 Обработка на резултатите от измерванията
4.2.8.1
Върховият коефициент на спирачното усилие (μpeak) е най-голямата стойност на μ(t) преди да се получи блокиране, изчислявано за всеки изпитвателен пробег както следва. Аналоговите сигнали следва да бъдат филтрирани, за да се премахне шумът. Цифрово записаните сигнали следва да бъдат филтрирани чрез метода със средна пълзяща стойност.
където:
μ(t) е коефициентът на динамичното спирачно усилие в реално време;
fh(t) е динамичното спирачно усилие в реално време, в N;
fv(t) е динамичният вертикален товар в реално време, в N.
4.2.8.2
Коефициентът на вариация за μpeak се изчислява както следва:
(Средноквадратично отклонение / средноаритметично) х 100
За еталонната гума (R) : Ако коефициентът на вариация за върховия коефициент на спирачното усилие (μpeak) за еталонната гума е по-голям от 5 %, всички данни следва да бъдат отхвърлени, а изпитването да бъде повторено за всички изпитвани гуми (гумата(ите), за чието одобрение се кандидатства, и еталонната гума).
За гумата(ите), за чието одобрение се кандидатства (T) : Коефициентът на вариация за върховия коефициент на спирачното усилие (μpeak) се изчислява за всеки комплект гуми, за чието одобрение се кандидатства. Ако един от коефициентите на вариация е по-голям от 5 %, данните трябва да бъдат отхвърлени, а изпитването да бъде повторено за дадената гума, за чието одобрение се кандидатства.
4.2.8.3
Средният върхов коефициент на спирачното усилие за еталонната гума, използван за изчисляването на коефициента на спирачната сила за нея, се коригира в зависимост от положението в даден изпитвателен цикъл на всяка гума, за чието одобрение се кандидатства.
Този коригиран среден върхов коефициент на спирачното усилие на еталонната гума (Ra) се изчислява в съответствие с таблица 3, в която R1 е средният върхов спирачен коефициент при първото изпитване на еталонната гума (R), а R2 е средният върхов спирачен коефициент при второто изпитване на същата еталонна гума (R).
Таблица 3
|
Брой на гумите, за чието одобрение се кандидатства, в рамките на един цикъл |
Гума, за чието одобрение се кандидатства |
Ra |
|
1 (R1 -T1-R2) |
T1 |
Ra = 1/2 (R1 + R2) |
|
2 (R1 -T1-T2-R2) |
T1 |
Ra = 2/3 R1 + 1/3 R2 |
|
T2 |
Ra = 1/3 R1 + 2/3 R2 |
|
|
3 (R1 -T1-T2-T3-R2) |
T1 |
Ra = 3/4 R1 + 1/4 R2 |
|
T2 |
Ra = 1/2 (R1 + R2) |
|
|
T3 |
Ra = 1/4 R1 + 3/4 R2 |
4.2.8.4
Средната стойност на максималния коефициент на спирачното усилие (μpeak,ave ) се изчислява по таблица 4, където Ta (a = 1, 2 или 3) е средният от максималните коефициенти на спирачното усилие, измерени в рамките на един изпитвателен цикъл за една гума, за чието одобрение се кандидатства.
Таблица 4
|
Изпитвана гума |
μpeak,ave |
|
Еталонна гума |
μpeak,ave(R)=Ra съгласно таблица 3 |
|
Гума, за чието одобрение се кандидатства |
μpeak,ave (T) = Ta |
4.2.8.5
Коефициентът на сцепление с влажна пътна настилка за гума (G(T)), за чието одобрение се кандидатства, се изчислява както следва:
където:
— t е измерената в градуси по Целзий температура на влажната повърхност при изпитването на гумата, за чието одобрение се кандидатства
— t0 е температурата на влажната повърхност при стандартни условия
— t0 = 20°C за обикновени гуми, t0 = 10°C за гуми за сняг
— μpeak,ave(R0) = 0,85 е максималният коефициент на спирачното усилие за еталонната гума при стандартните условия
— a = -0,4232 и b = -8,297 за обикновени гуми, a = 0,7721 и b = 31,18 за гуми за сняг
Допълнение А
Примери за изпитвателен протокол за определяне на коефициент на сцепление с влажна пътна настилка
ПРИМЕР 1 Изпитвателен протокол за определяне на коефициент на сцепление с влажна пътна настилка при използване на метода с ремарке
|
Номер на протокола от изпитването: |
Дата на изпитване: |
|
|
Тип на пътната покривка: |
Дълбочина на структурата (mm): |
|
|
μ peak (SRTT14″ E 1136): |
Британски метод с махално устройство: |
|
|
Скорост (km/h): |
Дълбочина на водата (mm): |
|
№ |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
|
|
Размер |
|||||||||||
|
Описание на обслужването |
|||||||||||
|
Идентификация на гумата |
|||||||||||
|
Джанта |
|||||||||||
|
Протекторна рисунка |
|||||||||||
|
Товар (N) |
|||||||||||
|
Налягане (kPa) |
|||||||||||
|
μ peak |
1 |
||||||||||
|
2 |
|||||||||||
|
3 |
|||||||||||
|
4 |
|||||||||||
|
5 |
|||||||||||
|
6 |
|||||||||||
|
7 |
|||||||||||
|
8 |
|||||||||||
|
Средноаритметично |
|||||||||||
|
Стандартно отклонение (σ) |
|||||||||||
|
(σ/средноаритм.) ≤ 5 % |
|||||||||||
|
Ra, коригиран |
|||||||||||
|
Коефициент на сцепление с влажна пътна настилка (G) |
|||||||||||
|
Температура на повърхността, (°C) |
|||||||||||
|
Темп. на ок. среда, (°C) |
|||||||||||
|
Забележки |
|||||||||||
ПРИМЕР 2 Изпитвателен протокол за определяне на коефициент на сцепление с влажна пътна настилка при използване на метода с пътнически автомобил
|
Водач: |
Дата на изпитване: |
||||
|
Писта: |
Пътнически лек автомобил: |
Начална скорост (km/h): |
|||
|
Дълбочина на структурата (mm): |
Марка: |
Крайна скорост (km/h): |
|||
|
Британски метод с махално устройство: |
Модел: |
||||
|
Дълбочина на водата (mm): |
Тип: |
||||
|
№ |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
||||||
|
Марка |
Uniroyal |
ГУМА B |
ГУМА C |
ГУМА D |
Uniroyal |
||||||
|
Шарка |
ASTM F 2493 SRTT16″ |
ШАРКА B |
ШАРКА C |
ШАРКА D |
ASTM F 2493 SRTT16″ |
||||||
|
Размер |
P225/60R16 |
РАЗМЕР B |
РАЗМЕР C |
РАЗМЕР D |
P225/60R16 |
||||||
|
Описание на обслужването |
97S |
LI/SS |
LI/SS |
LI/SS |
97S |
||||||
|
Идентификация на гумата |
XXXXXXXXX |
YYYYYYYYY |
ZZZZZZZZZ |
NNNNNNNNN |
XXXXXXXXX |
||||||
|
Джанта |
|||||||||||
|
Налягане (предна ос), kPa |
|||||||||||
|
Налягане (задна ос), kPa |
|||||||||||
|
Товар върху предната ос (N) |
|||||||||||
|
Температура влажната повърхност (°C) |
|||||||||||
|
Температура на ок. среда (°C) |
|||||||||||
|
Спирачен път (m) |
Средно отр. Ускорение (m/s2) |
Спирачен път (m) |
Средно отр. ускорение (m/s2) |
Спирачен път (m) |
Средно отр. ускорение (m/s2) |
Спирачен път (m) |
Средно отр. ускорение (m/s2) |
Спирачен път (m) |
Средно отр. ускорение (m/s2) |
||
|
Измерване |
1 |
||||||||||
|
2 |
|||||||||||
|
3 |
|||||||||||
|
4 |
|||||||||||
|
5 |
|||||||||||
|
6 |
|||||||||||
|
7 |
|||||||||||
|
8 |
|||||||||||
|
9 |
|||||||||||
|
10 |
|||||||||||
|
Среден AD (m/s2) |
|||||||||||
|
Средноквадратично отклонение (m/s2) |
|||||||||||
|
Утвърждаване на резултатите Коеф. на вариация (%) < 3 % |
|||||||||||
|
Коригиран среден AD за етал. гума: R a (m/s2) |
|||||||||||
|
BFC(R) за еталонна (SRTT16″) |
|||||||||||
|
BFC(T) за гума, за чието одобрение се кандидатства |
|||||||||||
|
Коефициент на сцепление с влажна пътна настилка (%) |
|||||||||||
( 1 ) ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 81.
( 2 ) Становище на Европейския парламент от 22 април 2009 г. (все още непубликувано в Официален вестник), обща позиция на Съвета от 20 ноември 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Европейския парламент от 24 ноември 2009 г. (все още непубликувана в Официален вестник).
( 3 ) ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 1.
( 4 ) ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12.
( 5 ) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 16.
( 6 ) ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30.
( 7 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
( 8 ) Размерът за ASTM E 1136 SRTT е P195/75R14.