Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Европейска стратегия за университетите

[COM(2022) 16 final]

и относно Предложение за препоръка на Съвета относно изграждане на мостове за ефективно сътрудничество в областта на европейското висше образование

[COM(2022) 17 final]

(2022/C 290/17)

Докладчик:

Tatjana BABRAUSKIENĖ

Искане за консултация	Европейска комисия, 1.3.2022 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане на пленарна сесия	23.3.2022 г.
Пленарна сесия №	568
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	190/0/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подчертава значението на заявеното от Европейската комисия относно инициативата: „Университетите трябва да бъдат свободни пространства за: изказване, мислене, учене, научни изследвания и академична свобода като цяло. Академичната свобода не може да бъде изолирана от институционалната автономия, нито от участието на студенти и служители в управлението на висшето образование.“ (1) Комитетът призовава Европейската комисия, държавите членки и висшите училища (ВУ) да вземат предвид този ръководен принцип и да го прилагат.

1.2.

ЕИСК отбелязва със задоволство, че инициативата насърчава държавите членки и ВУ да подкрепят транснационалното сътрудничество, за да се подобряват уменията и компетенциите на студентите за двойния преход на пазара на труда и икономиката, да отстояват ценностите, идентичността и демокрацията на ЕС и да повишат устойчивостта на европейското общество и икономика.

1.3.

ЕИСК би искал да посочи (2) важната роля на ВУ за подобряване на придобиването на „зелени“ умения, отговорност към околната среда и устойчивото развитие, които следва да бъдат включени във всички области в рамките на учебните резултати от образованието. Комитетът приветства предвидените от Европейската комисия действия с цел да помогне на държавите членки и на ВУ да разработят национални и цялостни институционални подходи за грамотност по отношение на устойчивостта, климата и околната среда. ЕИСК би искал да посочи, че това е важно за студентите редовно обучение и за обучаващите се в програмите на ВУ за учене през целия живот, а не само за микроквалификациите (3).

1.4.

ЕИСК призовава държавите членки и ВУ да подобрят качеството, справедливостта, равенството и социалното приобщаване на висшето образование и научните изследвания, когато изготвят стратегии за цифровизация, да увеличат равния достъп до цифрови материали за всички студенти, да подкрепят безопасното използване на цифрови технологии, като същевременно винаги дават приоритет на социалното взаимодействие на присъственото преподаване и зачитат правата върху интелектуалната собственост на членовете на академичния състав. ЕИСК призовава Европейската комисия да работи със студентите и членовете на академичния състав, когато изготвя програми за образование и обучение за придобиване на цифрови умения в рамките на програмата „Цифрова Европа“.

1.5.

ЕИСК изтъква значението на балансираните партньорства между ВУ и предприятията с оглед да се отговори на потребностите от умения на студентите, обществото и трудовия пазар и с оглед да се осигури и разшири достъпът на студентите до висококачествени и платени възможности за чиракуване и стажове в предприятията и институциите. Комитетът призовава държавите членки и ВУ да гарантират академичната свобода и институционалната автономия, особено в отношенията на сътрудничество с участници извън академичните среди по разработването на учебни планове, уменията и изискванията, на които трябва да отговаря академичният персонал.

1.6.

ЕИСК би искал да посочи, че Европейската комисия и всяка държава членка трябва да защитават академичната свобода и институционалната автономия като основни ценности, залегнали в Римското комюнике. ЕИСК приветства инициативата на европейските университетски алианси като проекти по програма „Еразъм+“, включващи доброволни дейности от долу нагоре, осъществявани от ВУ, които са важни за по-тясно сътрудничество под демократично ръководство. ЕИСК изразява загриженост поради факта, че са застрашени основни ценности, когато Европейската комисия и Съветът институционализират проектите на университетските алианси, като призовава държавите членки да установят правен статут на съвместните европейски академични степени на алиансите, както и външно гарантиране на качеството и акредитация за съвместните транснационални образователни дейности и програми на алиансите.

1.7.

ЕИСК подчертава като основна ценност разнообразието от ВУ, които могат да допринасят за удовлетворяването на различни видове културни, образователни, обществени и икономически потребности. ЕИСК призовава да бъде призната равностойността на ВУ както извън, така и в рамките на университетските алианси и да бъде отстояван принципът на свобода на знанието. ЕИСК приветства установяването на ръководни принципи, защитаващи основополагащите академични ценности, основани на Римското комюнике, с участието на съответните социални партньори и заинтересовани страни.

1.8.

ЕИСК изразява съжаление, че ВУ са недостатъчно финансирани (4) въпреки нарасналите им нужди по време на пандемията, и призовава държавите членки да увеличат публичното финансиране за тях. Комитетът изразява загриженост относно увеличаващата се приватизация на ВУ и на частните инвестиции във висшето образование и научните изследвания, което може да застраши академичната свобода и институционалната автономия. Комитетът посочва също така, че поддържането на финансовата подкрепа за университетските алианси ще гарантира устойчиво национално публично финансиране за всички ВУ. ЕИСК призовава държавите членки да използват европейския семестър и фондовете на ЕС, включително Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ЕСФ+, програмите „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“, за да помагат на ВУ да постигат своите цели.

1.9.

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да наблюдава размера на европейските, националните и институционалните инвестиции във висшето образование, като използва водещите политически инструменти на европейския семестър и МВУ. Комитетът призовава Комисията също така да ограничи използването на таблицата с показатели на европейския сектор на висшето образование и констатациите на експертната група за качествени инвестиции в образование и обучение до спомагателна функция.

1.10.

ЕИСК изразява загриженост относно целите и управлението на таблицата с показатели на европейския сектор на висшето образование, която провежда ежегодни оценки на напредъка в целия ЕС към постигане на основните приоритети на инициативата: приобщаване, ценности, качество и адекватност, мобилност, зелени и цифрови умения, пригодност за заетост, транснационално сътрудничество, трансфер на технологии и оползотворяване на знания. ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да изясни ролята на този инструмент в наблюдението на напредъка на държавите членки и управлението на този инструмент за наблюдение по отношение на процеса на европейския семестър, както и да уточни дали този инструмент ще се използва и за наблюдение на националните инвестиции във висшето образование. ЕИСК призовава да бъде потвърдена ролята на държавите членки, социалните партньори в областта на образованието и съответните заинтересовани страни в процеса.

1.11.

ЕИСК приветства създаването на Европейска обсерватория на сектора на висшето образование, която да обединява най-добрите настоящи инструменти и капацитети на ЕС за събиране на данни. ЕИСК призовава Европейската комисия да потвърди ролята на държавите членки, социалните партньори в областта на образованието и съответните заинтересовани страни в процеса. Социалните партньори имат важна роля в прехода от образование към трудова заетост, като представляват интересите на студентите на пазара на труда и като намаляват броя на незаетите с работа, учене или обучение. Следва да бъдат положени повече усилия на равнището на ЕС и на държавите членки за проследяване на студентите при преминаването им от образование към трудова заетост.

1.12.

ЕИСК призовава Европейската комисия и държавите членки активно да включват социалните партньори в областта на образованието и организациите на гражданското общество в по-нататъшното разработване на инициативите и действията на Комисията в рамките на настоящата стратегия и при изпълнението им на равнището на държавите членки. Това е важно, за да се гарантира, че студентите придобиват необходимите умения, за да бъдат граждани в демократично общество, и да получат достъп до качествени работни места в хода на двойния преход. Демократичното управление и ефективният социален диалог са от основно значение за подобряване на благополучието на студентите, академичната свобода, постоянния статут и условията на труд за персонала, както и за институционалната автономия. ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да включи социалните партньори в областта на образованието и организациите на гражданското общество в разработването на европейски критерии за присъждането на знак за европейска академична степен.

1.13.

ЕИСК призовава държавите членки и ВУ да включат по-ефективно учащите, академичния състав и изследователите в управлението на политиката в областта на висшето образование и структурите за институционално, транснационално сътрудничество чрез ефективно съвместно ръководство, колегиално управление и социален диалог. Стремежът е това да гарантира добро качество и приобщаващо висше образование и научни изследвания, ефективна мобилност на студентите, персонала и изследователите и истинско многообразие (включително равенство между половете) на студентите, академичния състав, изследователите и професионалния персонал.

1.14.

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да гарантира, че се води социален диалог с академичните синдикални организации, когато се изготвя европейска рамка за атрактивни и устойчиви кариери във висшето образование, за да се подобрят условията на труд, благосъстоянието и статута на академичния състав и да се подкрепя академичната кариера в академичните среди и извън техния обхват. Увеличаването на участието на студентите в процеса на вземане на решения и подобряването на оперативния капацитет на студентските организации следва да бъде постоянна грижа. За целта могат да се отделят средства по линия на ЕСФ+.

1.15.

ЕИСК приветства стимулирането на персонал и студенти от различен произход, което е свързано със създаването на европейска рамка за многообразие и приобщаване (включително за равнопоставеност между половете), предоставянето на подкрепа за изследователи в риск посредством водещи принципи за университетите, за да се улесни тяхното приобщаване, и създаването на национални и институционални стратегии за приобщаване с акцент върху бежанците и лицата, търсещи убежище. ЕИСК призовава за прозрачно и справедливо признаване на квалификациите на трети държави, включително на бежанци, чрез мрежа от академични центрове за признаване. ЕИСК призовава Европейската комисия, държавите членки и ВУ да разработват такива стратегии заедно със студентите и служителите, особено с тези, които могат да използват своя собствен опит при разработването на стратегии.

1.16.

ЕИСК приветства по-нататъшното развитие на инициативата за европейска студентска карта с цел да се намали административната тежест, свързана с управлението на мобилността и обмена на студенти и персонал, като същевременно отбелязва, че е важно да се гарантира сигурност и защита на данните. Намаляването на бюрокрацията и улесняването на трансфера на кредити между държавите членки е задължително, за да се осигури нужната мобилност на равнището на ЕС.

1.17.

ЕИСК приветства стъпката за разширяване на мобилността на студентите и персонала по отношение на трети държави и посочва значението на личната мобилност и гарантирането на здравето и безопасността. Комитетът приветства новата Харта за висше образование „Еразъм“ и новата Студентска харта „Еразъм“: те интегрират академичната свобода и почтеност и поощряват академичните дебати и обмена на най-добри практики, свързани с ценностите и демокрацията, като част от действията по инициативата „Жан Моне“ в областта на висшето образование на програмата „Еразъм+“, включително и в трети страни.

2.   Контекст на становището

2.1.

След като Съветът на ЕС по образование прие Заключенията на Съвета относно инициативата „Европейски университети“ — хвърляне на мост между висшето образование, научните изследвания, иновациите и обществото: проправяне на пътя за ново измерение в европейското висше образование, Европейската комисия публикува два документа. Съобщението на Комисията относно европейска стратегия за университетите включва действията в областта на висшето образование и научните изследвания, които Европейската комисия е определила да бъдат предприети от 2022 до 2024 г., а предложението за препоръка на Съвета относно изграждане на мостове за ефективно сътрудничество в областта на европейското висше образование, което трябва да бъде прието от Съвета по образование на заседанието му на 4—5 април 2022 г., включва конкретни препоръки за държавите членки. С тези инициативи се планира да бъде постигната новата цел на ЕС до 2030 г. поне 45 % от хората на възраст 25—34 години да са завършили висше образование (5).

2.2.

Чрез тази инициатива Комисията планира до средата на 2024 г. броят на съществуващите европейски университетски алианси да се увеличи от 41 на 60, а броят на членуващите в тях университети да надхвърли 500. Ще има индикативен бюджет по програма „Еразъм+“ в размер на 1,1 милиарда евро за периода 2021—2027 г. и няколко подкрепящи инициативи.

2.3.

В препоръките към държавите членки се иска от тях да дадат възможност на ВУ да разработват и прилагат иновативни съвместни транснационални образователни дейности (в рамките на ЕС и извън него), да разработят до средата на 2024 г. правен статут на алиансите от университети, да улеснят предоставянето на национално равнище на съвместни европейски академични степени до 2024 г., включително връзката към националните квалификационни рамки, да подкрепят по-голяма мобилност на студенти и персонал (включително онлайн), да предоставят устойчива финансова подкрепа за европейските алианси от университети и да насърчават и защитават академичната свобода и институционалната автономия.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК посочва (6), че е важно „да се търсят повече връзки между европейското пространство за висше образование (ЕПВО) и европейското научноизследователско пространство с цел подобряване на качеството и приобщаващия характер на висшето образование и научните изследвания за всички учащи се, независимо от тяхната възраст или социално-икономическо положение. Повишаването на качеството и признаването на образованието между университетите следва да бъде важен акцент в Инициативата за европейски университети. Въпреки че висшето образование попада в рамките на националните компетентности, предложенията на Комисията за европейска диплома за висше образование, за статут на „европейски университет“ и за европейска система за признаване и осигуряване на качество на висшето образование звучат като стъпка към синхронизиране на висшето образование. Във връзка с това ЕИСК изисква идеите зад тези инициативи и по-нататъшните действия в областта на политиката да бъдат обсъдени допълнително с правителствата, съответните социални партньори и организациите на гражданското общество.“ ЕИСК отбелязва със задоволство, че социалните партньори и организациите на гражданското общество имаха възможност да изразят своите мнения по тази инициатива посредством обществени консултации.

3.2.

Академичната свобода и институционалната автономия са изложени на все по-голям натиск в някои държави, които са подписали процеса от Болоня (7). Римското комюнике, прието от 49 министри от европейското пространство за висше образование на министерската конференция по процеса от Болоня през 2020 г., потвърждава ангажимента на министрите „да насърчават и защитават нашите общи основни ценности в цялото Европейско пространство за висше образование (ЕПВО) чрез засилен политически диалог и сътрудничество като необходима основа за качествено учене, преподаване и научни изследвания, както и за демократични общества“. Те се ангажираха също така „да отстояват институционалната автономия, академичната свобода и почтеност, участието на студентите и персонала в управлението на висшето образование и обществена отговорност за висшето образование“. В приложение I към Римското комюнике академичната свобода се определя като „безусловно необходим аспект на качественото учене, преподаване и научни изследвания във висшето образование, както и на демокрацията“ въз основа на институционална автономия и се подчертава, че „обществата не могат да са наистина демократични, без да зачитат академичната свобода и институционалната автономия“.

3.3.

Пандемията от COVID-19 оказа безпрецедентно въздействие върху методите на преподаване и научни изследвания, функционирането на университетите (затворени кампуси и преминаване към онлайн учене) и управлението на университетите. Пандемията показа също така колко е важна ангажираната работа на университетските общности. Около половината от всички студенти са оценили академичното си представяне като по-лошо при онлайн обучението и са имали по-голямо работно натоварване от началото на прехода към онлайн преподаване. Достъпът до цифрови умения, инструменти за онлайн комуникация и интернет остават предизвикателство за много студенти в неравностойно социално-икономическо положение. Засегнато е и психологическото и емоционалното благосъстояние на студентите (8).

3.4.

За академичния персонал кризата, породена от COVID-19, доведе до влошаване на условията на труд, включително огромно увеличаване на работното натоварване заради ученето онлайн и в комбиниран режим, и загуба на работни места за персонал на срочен и временен договор. Тези процеси имаха непропорционален ефект върху конкретни групи персонал, като жените и етническите малцинства. Пандемията оказа неблагоприятно въздействие и върху психичното здраве и благосъстояние на персонала.

3.5.

Академичният персонал има жизненоважна роля за осигуряването на качествено образование и научни изследвания в университетите. Дори преди пандемията академичният състав в цяла Европа беше засегнат от намаляваща сигурност на заетостта заради бюджетни ограничения, по-малко възможности за работа, нарастващ дял на персонала на временни или срочни длъжности, или на непълно работно време и нарастващ дял на персонала на длъжности с външно финансиране. Достойните условия на труд и заплати са от основно значение, щом се очаква академичният състав да е в състояние да подготви ефективно своите студенти за двойния преход на обществото и икономиката. Членовете на академичния състав на срочни договори имат несигурни условия на заетост, което е източник на допълнителни трудности пред висококачественото преподаване и научни изследвания (9). Пандемията от COVID-19 влоши перспективите за кариерно развитие на изследователи по постдокторантски проекти и има неблагоприятно въздействие върху тяхното благосъстояние. В това отношение е по-вероятно засегнати от несигурни условия и от отрицателните последици от пандемията да бъдат по-младите изследователи и изследователите жени (10). Увеличаването на сумите за изследователи докторанти и осигуряването на свободен достъп до литература и участие в международни конференции следва да е приоритет.

3.6.

За да се намали недостигът на умения и да се гарантира, че студентите от ВУ могат да имат достъп до пазара на труда, съществено значение имат ефективните партньорства между ВУ и предприятията и достъпът на студентите до висококачествени и платени възможности за чиракуване и стажове в предприятията. ЕИСК би искал да посочи, че „партньорствата между предприятията и висшето образование следва да са от полза и за двете страни без външен натиск и да бъдат балансирани, така че да се гарантира научноизследователска и свързана с иновации работа на предприятията сама за себе си и публични цели в областта на висшето образование и научните изследвания сами за себе си (11)“.

3.7.

При улесняването на достъпа до висше образование следва да се отчита факта, че таксите за обучение в университет са обект на натиск заради цените на енергията и допълнителните разходи, свързани с образователния процес (квартира, достъп до литература и т.н.). Допълнителните разходи биха могли да се субсидират от фондове на ЕС, като се намалява зависимостта от кредити и други финансови методи, използвани за финансиране на обучението в университет. Трябва да се гарантират синергии между динамиката на технологичния напредък и оборудването, стандартите и процедурите, използвани в образователния процес, за да се гарантира ефикасен преход от образование към трудова заетост.

---

(1)  Съобщение на Комисията относно европейска стратегия за университетите, 2022 г.

(2)  ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 1.

(3)  ОВ C 56, 16.2.2021 г., стр. 1.

(4)  EUA Public Funding Observatory Report 2019/20 (Доклад на обсерваторията за публично финансиране, ЕУА 2019—2020 г.).

(5)  Резолюция на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.).

(6)  ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 40.

(7)  https://www.scholarsatrisk.org/academic-freedom-monitoring-project-index/?_gp=1

(8)  Европейска комисия: The impact of COVID-19 on higher education: a review of emerging evidence (Въздействието на COVID-19 във висшето образование: преглед на новите данни), 2021 г.

(9)  Европейски синдикален комитет на образованието (ETUCE) Report to Rome Ministerial Meeting (Доклад за срещата на министрите в Рим) (2020 г.).

(10)  ОИСР: Reducing the precarity of academic research careers (Намаляване на несигурността на академичните изследователски кариери), 2021 г.

(11)  ОВ C 10, 11.1.2021 г., стр. 40.