(1)

В съответствие с член 3, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) Съюзът обхваща пространство на свобода, сигурност и правосъдие без граничен контрол на вътрешните граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки относно контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.

(2)

Създаването на пространство, в което е гарантирано свободното движение на хора през вътрешните граници, е едно от главните постижения на Съюза. Важно е нормалното функциониране и укрепването на това пространство, което се основава на доверие и солидарност, да бъде обща цел на Съюза и държавите членки, които са изразили съгласие да участват в него. В това отношение временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да бъде изключение и да се използва само като крайна мярка, когато е целесъобразно — след консултации и при сътрудничество между съответните държави членки и Комисията в качеството ѝ на пазителка на Договорите.

(3)

С Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета (4) (наричан по-нататък „Кодексът на шенгенските граници“) се установяват правилата, уреждащи движението на лица към пространството без контрол на вътрешните граници (наричано по-нататък „Шенгенското пространство“) и от него, както и между държавите членки, участващи в Шенгенското пространство.

(4)

През последните години Шенгенското пространство беше изправено пред безпрецедентни трудности, които по своята същност не се ограничаваха до територията на само една държава членка. Тези трудности подчертаха факта, че опазването на обществения ред и сигурността в Шенгенското пространство е споделена отговорност, за която са необходими съвместни и координирани действия между държавите членки и на равнището на Съюза. Те разкриха също пропуски в действащите правила, уреждащи функционирането на Шенгенското пространство както на външните, така и на вътрешните граници, и нуждата от създаване на по-стабилна и по-надеждна рамка, даваща възможност за по-ефективен отговор на трудностите, свързани с Шенгенското пространство, за да се укрепи взаимното доверие и солидарност и да се гарантира липсата на контрол над лицата, независимо от тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници, като същевременно се дава възможност на държавите членки да намерят ефективен отговор на възникващите трудностите.

(5)

Граничният контрол на външните граници е в интерес не само на държавата членка, на чиито външни граници се извършва този контрол, но и на всички държави членки, които са премахнали граничния контрол на вътрешните граници, и на Съюза като цяло. От държавите членки се изисква да осигурят високи стандарти при управлението на външните си граници, включително чрез засилено сътрудничество между граничните служители, полицията, митниците и други съответни органи. Съюзът предлага активна подкрепа, като предоставя финансова помощ посредством съответните агенции на Съюза и управлява механизма за оценка и наблюдение по Шенген, създаден с Регламент (ЕС) 2022/922 на Съвета (5). Необходимо е правилата по отношение на външните граници да се засилят, за да могат да се предприемат по-ефективни действия в отговор на новите трудности, които възникнаха неотдавна на външните граници.

(6)

Интегрираното управление на границите е основано на модела за контрол на достъпа на четири нива, създаден с Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета (6). Граничният контрол, включително мерките за улесняване на законното преминаване на границите, представлява ключова част от европейското интегрирано управление на границите. С цел предотвратяване и разкриване на трансгранични престъпления по външните граници, по-специално незаконно превеждане на мигранти през границата, трафик на хора и тероризъм, държавите членки, заедно с Европейската агенция за гранична и брегова охрана, създадена с Регламент (ЕС) 2019/1896, следва да прилагат европейското интегрирано управление на границите въз основа на модела за контрол на достъпа на четири нива.

(7)

Пандемията от COVID-19 показа, че във връзка със заплахите за общественото здраве може да сa необходими еднакви правила за ограничаване на пътуванията на граждани на трети страни към Съюза. Приемането на непоследователни и разнородни мерки на външните граници за справянето с такива заплахи се отразява отрицателно на функционирането на цялото Шенгенско пространство и намалява предвидимостта за пътниците от трети страни, както и междуличностните контакти с лица от трети страни. За да може Шенгенското пространство да бъде подготвено за бъдещи трудности от мащаб, сравним с пандемията от Covid-19, следва да бъде създаден нов механизъм, който би позволил своевременното приемане и премахване на координирани мерки на равнището на Съюза. Новият механизъм на външните граници следва да се прилага в случай на мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве със сериозна трансгранична заплаха за здравето, призната от Комисията, на равнището на Съюза, без да се засяга Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета (7), като се взема предвид информацията от компетентните национални органи.

(8)

В случай на мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве механизмът следва да предвижда приемането на регламент за изпълнение, с който се установяват временни ограничения за пътуване, включително ограничения за влизане и минимални временни ограничения, свързани със здравето, както и условията за премахването им. С оглед на политически чувствителния характер на такива ограничения, които засягат правото на влизане на територията на държавите членки, на Съвета следва да се предоставят изпълнителни правомощия във връзка с приемането на такъв регламент за изпълнение (наричан по-нататък „регламентът за изпълнение“) въз основа на предложение на Комисията.

(9)

Важно е да се отбележи, че в съответствие с действащите задължения съгласно правото на Съюза и международното право влизането в Съюза следва да е винаги разрешено за гражданите на Съюза и за гражданите на трети страни, които съгласно споразумения между Съюза и неговите държави членки, от една страна, и тези трети страни, от друга страна, се ползват с права на свободно движение, които са равностойни на тези на гражданите на Съюза, както и членовете на техните семейства. На пребиваващите в Съюза лица също следва винаги да се разрешава да се върнат в Съюза, и по-специално в държавата членка, в която пребивават законно. Регламентът за изпълнение следва да установи минимални свързани със здравето временни ограничения, на които тези лица могат да бъдат подлагани. Що се отнася до гражданите на трети страни, пребиваващи законно в Ирландия, държавите членки следва на реципрочна основа да позволяват на тези лица да се завръщат в Ирландия, като преминават транзитно през територията на държавите членки. Ирландия се приканва да приведе националната си политика в съответствие с ограниченията за пътуване до Европейския съюз. Регламентът за изпълнение следва да съдържа всички необходими елементи, за да се гарантира, че ограниченията за пътуване са ефективни, целенасочени, недискриминационни и пропорционални на променящата се епидемична обстановка. В него следва да се определят, когато това се налага поради естеството на мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве, категориите лица, предприемащи наложително пътуване, изброени в част Б от приложение XI, които да бъдат освободени от ограниченията за влизане, и да се определят условията, при които следва да е възможно по изключение на тези пътници да се налагат ограничения за пътуване. В допълнение или вместо това в регламента за изпълнение следва да се определят географските области или третите държави, за пътуванията от които могат да се прилагат специални мерки, и да се установи процедура за периодичен преглед на положението и на ограниченията за пътуване, въз основа на обективна методика и обективни критерии, приложими към тази процедура, включващи по-специално епидемичната обстановка. В регламента за изпълнение могат да се конкретизират условията, при които могат да бъдат разрешени пътуванията, например извършване на тестове, карантина, самоизолация или други целесъобразни мерки, като изискване да се попълни формуляр за установяване на местоположението на пътниците или да се използва друг инструмент за проследяване на контактите, и с оглед по-специално на системите на Съюза, разработени за улесняване на пътуванията при безопасни условия, като например системите на цифрови сертификати. Когато е целесъобразно, регламентът за изпълнение би могъл също така да въведе механизъм, даващ възможност за допълнителни мерки, които да бъдат предприети при рязко влошаване на епидемичната обстановка в една или няколко географски области.

(10)

Ефективността на ограниченията за пътуване до Съюза се основава на прилагането на еднакви правила по отношение на трети страни и граждани на трети страни. Прилагането на еднакви правила чрез регламента за изпълнение следва да гарантира защитата на общественото здраве и по този начин да обезпечи функционирането на пространството без контрол на вътрешните граници. Държавите членки биха могли да приемат по-строги свързани със здравето временни ограничения и други свързани с тях ограничения в сравнение с предвидените в регламента за изпълнение, при условие че тези ограничения не оказват отрицателно въздействие върху функционирането на пространството без контрол на вътрешните граници. Наред с това държавите членки биха могли да приемат ограничения за пътуване при липса на регламент за изпълнение. В регламента за изпълнение следва да се отчита особеното положение на отвъдморските страни или територии, посочени в член 355, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и изброени в приложение II към него.

(11)

За транзитното преминаване в рамките на Съюза за граждани на Съюза и членове на техните семейства, както и за определени категории пътуващи по наложителни причини, следва да не се прилагат временни свързани със здравето ограничения за пътуване до крайното местоназначение. Когато се прилагат временни свързани със здравето ограничения, те следва да се прилагат при пристигане на крайното местоназначение.

(12)

Освен това е необходимо да се засилят правилата и гаранциите в правото на Съюза, за да се даде възможност на държавите членки да предприемат бързи ответни действия във връзка със ситуации на инструментализиране. Това инструментализиране следва да се разбира по смисъла на член 1, параграф 4, буква б), първо изречение от Регламент (ЕС) 2024/1359 на Европейския парламент и на Съвета (8). Ситуации, в които враждебни недържавни субекти участват в организирана престъпност, по-специално незаконно превеждане на мигранти през границата, не следва да се считат за инструментализиране на мигранти, когато нямат за цел да дестабилизират Съюза или държава членка. Хуманитарната помощ също не следва да се счита за инструментализиране на мигранти, когато няма за цел да дестабилизира Съюза или държава членка.

(13)

По отношение на Кипър Регламент (ЕО) № 866/2004 на Съвета (9) предвижда специални правила, които се прилагат за демаркационната линия между районите на Република Кипър, в които правителството на Република Кипър упражнява ефективен контрол, и тези райони, в които не упражнява ефективен контрол. Въпреки че тази демаркационна линия не представлява външна граница, за инструментализиране се счита и ситуация, в която трета държава или враждебен недържавен субект насърчава или улеснява движението на граждани на трети страни за преминаване на тази линия.

(14)

По-специално в ситуация на инструментализиране засегнатата държава членка следва да разполага с възможност, когато е необходимо, да ограничи граничния трафик до минимум чрез временно затваряне на някои гранично-пропускателни пунктове, като същевременно гарантира истински и ефективен достъп до процедурите за международна закрила. При всяко такова решение следва да се взема предвид дали Европейският съвет е признал, че Съюзът или една или повече от неговите държави членки са изправени пред ситуация на инструментализиране на мигранти. Освен това при всяко такова ограничение следва като се отчитат в пълна степен правата на гражданите на Съюза, на гражданите на трети страни, които се ползват от правото на свободно движение съгласно международно споразумение, и на гражданите на трети страни, които са дългосрочно пребиваващи съгласно националното право или правото на Съюза или притежават визи за дългосрочно пребиваване, както и на членовете на техните семейства. Също така такива ограничения следва да се прилагат по начин, който гарантира спазването на задълженията, свързани с достъпа до международна закрила, по-специално принципа на забрана за връщане.

(15)

Европейската агенция за гранична и брегова охрана оказва съдействие на държавите членки при оперативните аспекти на управлението на външните граници, включително чрез обмен на информация, предоставяне на оборудване, изграждане на капацитет и обучение на националните гранични служители, целенасочена информация и анализ на риска, разполагане на постоянния корпус на Европейската гранична и брегова охрана, както и оказване на помощ при операции по търсене и спасяване на бедстващи в морето лица, които започват или се провеждат в съответствие с Регламент (ЕС) № 656/2014 на Европейския парламент и на Съвета (10). Новите правомощия на Агенцията осигуряват значителни възможности за съдействие на държавите членки при изпълнението на задачите по граничен контрол, включително, наред с другото, във връзка със скрининга и с операциите по връщане.

(16)

Техническите средства за предотвратяване на неразрешено преминаване на границата биха могли да включват модерни технологии, като безпилотни летателни апарати и сензори за движение, и мобилни екипи, както и, когато е целесъобразно, всякакви видове стационарна и мобилна инфраструктура. Използването на такива технически средства, по-специално технологии за събиране на лични данни, трябва да се основава и да се извършва в съответствие с ясно определени разпоредби на националното право.

(17)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за допълване на Регламент (ЕС) 2016/399 по отношение на добавянето в част Б от приложение XI на допълнителни категории лица, предприемащи наложително пътуване, и по отношение на допълнителните мерки, уреждащи наблюдението, включително разработването на общи минимални стандарти за наблюдение на границата. Тези общи минимални стандарти следва да са съобразени с вида на границите, например сухопътни, морски или въздушни граници, степените на въздействие, определени за всеки участък от външните граници в съответствие с член 34 от Регламент (ЕС) 2019/1896, и други имащи отношение фактори, като например географските особености. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (11). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(18)

В пространство без граничен контрол на вътрешните граници лицата, независимо от тяхното гражданство, следва да могат да се движат свободно и безопасно между държавите членки. В тази връзка следва да се поясни, че забраната за извършване на граничен контрол на вътрешните граници не засяга компетентността на държавите членки да извършват проверки на своята територия, включително в своите гранични зони, за цели, различни от граничен контрол. По-специално следва да се поясни, че компетентните национални органи, включително здравните или правоохранителните органи, по принцип продължават да имат право да упражняват публичните си правомощия по националното право, при условие че ефектът от упражняването на тези правомощия не е равностоен на гранични проверки.

(19)

Въпреки че забраната за извършване на граничен контрол на вътрешните граници се отнася и до проверки с равностоен ефект, проверките от страна на компетентните органи на държавите членки следва да не бъдат считани за равностойни на гранични проверки, когато нямат за цел граничен контрол, когато се основават на обща полицейска информация и опит или на информация, свързана с общественото здраве, във връзка с евентуални заплахи за обществената сигурност или обществения ред, когато те имат за цел по-специално борба срещу трансграничните престъпления, спомагане за намаляването на незаконната имиграция или ограничаване на разпространението на заразна болест с епидемичен потенциал, посочена като такава от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, когато са планирани и изпълнени по начин, който ясно се отличава от системните проверки на лица на границите, и когато се извършват в транспортни възли, като пристанища, железопътни или автобусни гари и летища, както и на товарни терминали, или директно на борда на средства за пътнически превоз, и когато се основават на оценка на риска.

(20)

Намаляването на незаконната имиграция и на свързаните с нея трансгранични престъпления, сред които трафика на хора, незаконното превеждане на мигранти през границата и документните измами, и други форми на трансгранична престъпност би могло да обхваща мерки, позволяващи проверка на самоличността, гражданството и статута на пребиваване на лица, при условие че тези проверки не са систематични и се извършват въз основа на оценка на риска.

(21)

Използването на съвременни технологии за мониторинг на потоците на движение, по-специално на магистралите и други големи пътища, определени от държавите членки, може да има важно значение за справяне със заплахите за обществения ред или вътрешната сигурност. Забраната за извършване на граничен контрол на вътрешните граници не следва да се разбира като препятствие пред законното упражняване на полицейски или други публични правомощия за проверки във вътрешните гранични зони. Това включва проверки, при които се използват технологии за мониторинг и наблюдение, които по принцип се използват на територията, или които са основани на оценка на риска за целите на защитата на вътрешната сигурност.

(22)

За да могат такива технологии да бъдат ефективни, следва да се предвиди възможност за налагане на пропорционални ограничения на скоростта на шосейните пропускателни пунктове.

(23)

При упражняването на полицейски или други публични правомощия от компетентните органи на държавите членки на тяхна територия, по-специално в граничните им зони, е важно упражняването на тези правомощия да не оказва непропорционално въздействие върху нормалния трафик на шосейните пропускателни пунктове на вътрешните граници, по-специално като води до прекомерно дълго чакане. В дух на диалог и сътрудничество, е важно държавите членки да информират съседната държава членка за своите действия, по-специално когато се очаква действието да окаже по-значително въздействие върху трансграничния трафик.

(24)

Забраната за извършване на граничен контрол на вътрешните граници не следва да ограничава извършването на проверките, предвидени съгласно правото на Съюза. Поради това предвидените в настоящия регламент правила не засягат приложимите правила относно извършването на проверки на пътнически данни в съответните бази данни преди пристигането.

(25)

Необходимо е да се гарантира, че проверките, извършвани от държавите членки при упражняването на националните им правомощия, продължават да бъдат изцяло в съответствие с пространство, в което няма граничен контрол на вътрешните граници. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, колкото по-многобройни са признаците, че проверките, извършвани от държавите членки в граничните им зони, имат равностоен на граничен контрол ефект, предвид целта на тези проверки, териториалния им обхват и евентуалните разлики в сравнение с проверки, извършвани в останалата част от територията на съответната държава членка, толкова по-голяма е нуждата от строги и подробни правила и ограничения, предвиждащи условията за упражняване от страна на държавите членки на полицейските им правомощия в граничните зони.

(26)

За да се укрепи функционирането на Шенгенското пространство, държавите членки следва да могат да предприемат допълнителни мерки за противодействие на незаконните движения между държави членки. Когато националните правоохранителни органи на държава членка залавят граждани на трети страни, които нямат право на престой в тази държава членка, в гранични зони при проверки, извършвани от компетентните органи съгласно рамка за двустранно сътрудничество, които могат да включват по-специално съвместни полицейски патрули, тези органи следва да разполагат с възможността да прехвърлят гражданите на трети страни в държавата членка, от която са влезли в прехвърлящата държава членка, при условие че гражданите на трети страни нямат право на престой в прехвърлящата държава членка. Държавата членка, от която директно идват гражданите на трети страни, следва, на свой ред, да бъде задължена да приеме задържаните граждани на трети страни.

(27)

Процедурата за прехвърляне не следва да се прилага за граждани на трети страни, които притежават разрешения за дългосрочно пребиваване в Съюза, и членове на техните семейства в съответствие с Директива 2003/109/ЕО на Съвета (12), граждани на трети страни, които са членове на семейството на граждани на Съюза, които се ползват от правото на свободно движение в съответствие с Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), граждани на трети страни, които притежават валидна виза за дългосрочно пребиваване, и членове на техните семейства в съответствие с националното право, граждани на трети страни, които притежават валидна виза за краткосрочно пребиваване, граждани на трети страни, които имат право на безвизово пътуване в рамките на Шенгенското пространство за срок от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, доколкото те не са надвишили този 90-дневен срок, кандидати по смисъла на определението в член 3, точка 13 от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета (14) и лица, на които е предоставена международна закрила, по смисъла на определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета (15). По отношение на кандидатите, задържани в рамките на двустранно сътрудничество, следва да се прилагат съответните разпоредби на Регламент (ЕС) 2024/1351 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(28)

Процедурата, чрез която държава членка следва да може да прехвърли задържани граждани на трети страни, които нямат право на престой, към държавата членка, от която директно идва лицето, следва да се проведе бързо, но също така да се съпътства с гаранции и да се провежда при пълно спазване на основните права и принципа на недискриминация, закрепен в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), за да се предотврати профилирането въз основа на расова принадлежност. Органите следва да разполагат с възможността да извършват проверка на необходимата информация относно движенията на засегнатите лица, която имат непосредствено на свое разположение. Тази информация може да съдържа обективни елементи, които да позволят на органите да стигнат до заключението, че лицето е пътувало наскоро от друга държава членка, като например притежаване на документи, включително касови бележки или фактури, доказващи неотдавнашно пътуване от друга държава членка. Гражданите на трети страни, спрямо които се прилага процедура за прехвърляне, следва да получат мотивирано писмено решение. Въпреки че решението следва да подлежи на незабавно изпълнение, гражданинът на трета страна следва да разполага с ефективни средства за защита, които му позволяват да обжалва или да иска преглед на решението за прехвърляне. Тези средства за защита не следва да имат суспензивно действие.

(29)

Процедурата за прехвърляне, предвидена съгласно настоящия регламент, е незадължителна и не засяга съществуващата възможност за държавите членки да връщат незаконно пребиваващи граждани на трети страни в съответствие с двустранни споразумения или договорености, посочена в член 6, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (17) (наричана по-нататък „Директивата относно връщането“), когато такива лица са били засечени извън гранични зони.

(30)

Когато използват процедурата за прехвърляне, предвидена в настоящия регламент, държавите членки следва да установят практическите ред и условия в своите рамки за двустранно сътрудничество, включително с цел, по правило, да се избягва използването на тази процедура за прехвърляне, по-специално по отношение на участъците от вътрешните граници, където контролът е бил временно повторно въведен или срокът му е бил удължен.

(31)

Когато гражданин на трета страна, по отношение на който е постановено решение за прехвърляне, е доведен до границата от превозвач, компетентният орган може, в съответствие с националното право, да постигне с превозвача договореност гражданинът на трета страна да бъде прехвърлен незабавно в приемащата държава членка.

(32)

В контекста на внезапните посещения съгласно член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/922 е важно Комисията да обръща специално внимание на прилагането на процедурата за прехвърляне.

(33)

В пространство, в което лицата могат да се движат свободно, без вътрешни граници, което представлява едно от основните постижения на Съюза в съответствие с член 3, параграф 2 от ДЕС, повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да остане изключение и следва да бъде само крайна мярка. Изключенията и дерогациите от принципа на свободното движение на хора следва да се тълкуват строго. За да не се накърни самият принцип, че не трябва да има граничен контрол на вътрешните граници, залегнал в член 3, параграф 2 от ДЕС и потвърден в член 67, параграф 2 от ДФЕС, повторното въвеждане на контрол на вътрешните граници поради същата заплаха следва да бъде за ясно определени срокове в съответствие с настоящия регламент.

(34)

В изключителни случаи, като крайна мярка, за справянето със заплахи за Шенгенското пространство може да бъде необходимо държавите членки да приемат мерки на вътрешните граници. Тъй като временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници засяга свободното движение на хора, всяко решение за повторно въвеждане на такъв граничен контрол следва да бъде вземано в съответствие с съвместно договорените критерии, като Комисията, Европейският парламент и Съветът следва да бъдат надлежно нотифицирани за него, или следва да бъде препоръчано от институция на Съюза. Държавите членки запазват компетентността си за определяне на наличието на необходимост от повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол. Съгласно действащите правила повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници се предвижда в случаи, когато в една държава членка възникне сериозна заплаха за вътрешната сигурност или обществения ред за ограничен срок. По-специално като сериозна заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност могат да се смятат тероризмът и организираната престъпност, мащабни извънредни ситуации в областта на общественото здраве или мащабни или привличащи голям интерес международни събития като спортни, търговски или политически прояви.

(35)

Освен това сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност би могла да възникне вследствие на внезапни мащабни неразрешени движения на граждани на трети страни между държавите членки, когато тази заплаха създава ситуация, оказваща значителен натиск върху общите ресурси и капацитет на добре подготвени компетентни органи, и има вероятност да изложи на риск цялостното функциониране на пространството без граничен контрол на вътрешните граници, както и когато предвидените в настоящия регламент други средства не са достатъчни за справяне с тези притоци и движения. В този контекст държавите членки следва да могат да разчитат на обективни и съдържащи количествени данни доклади относно неразрешените движения, когато има такива, по-специално когато се изготвят редовно от съответните агенции на Съюза в съответствие с техните правомощия.

(36)

Пандемията от COVID-19 показа необходимостта в целия Съюз от механизъм, който да се прилага в ситуации, при които в рамките на Шенгенското пространство мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве засяга едновременно няколко държави членки, като излага на риск доброто функциониране на Шенгенското пространство. Този нов предпазен механизъм за Шенгенското пространство следва да дава възможност за вземане на координирани решения за защита на интересите на лицата, имащи правото да се ползват от пространството без контрол на вътрешните граници, като се постига максимален ефект от предприетите мерки и се свеждат до минимум отрицателните странични последици от тях.

(37)

Новият предпазен механизъм за Шенгенското пространство следва да позволи на Съвета да приема, по предложение на Комисията, решение, с което се разрешава временното повторно въвеждане или удължаването на срока на граничния контрол на вътрешните граници, когато на равнището на Съюза е признато наличието на мащабна извънредна ситуация в областта на общественото здраве. Като се има предвид политически чувствителният характер на подобно решение, което урежда възможността държавите членки да въведат повторно или да удължат срока на граничния контрол на вътрешните граници при определени обстоятелства, на Съвета следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемане на решение по предложение на Комисията. Това решение следва да включва всички подходящи мерки за смекчаване на въздействието.

(38)

Създаването на новия предпазен механизъм за Шенгенското пространство не следва да засяга правото на държавите членки да използват преди това едностранни мерки в съответствие с настоящия регламент, когато ситуацията го налага. След като бъде приета обаче, мярката на Съюза следва да се превърне в единственото основание за координирана реакция на установената заплаха.

(39)

За да се гарантира спазването на принципа на пропорционалност, решението на Съвета следва да се приеме с ограничен срок на действие до шест месеца, който може да бъде удължен въз основа на редовен преглед по предложение на Комисията, докато продължава мащабната извънредна ситуация в областта на общественото здраве. Първоначалното решение следва да включва оценка на очакваното въздействие на приетите мерки, включително неблагоприятни странични последици, с цел да се определи дали граничният контрол на вътрешните граници е оправдан и дали вместо него могат да се приложат по-малко ограничителни мерки по ефективен начин. При последващите решения следва да се отчитат промените в заплахата за общественото здраве. Държавите членки следва незабавно да нотифицират Европейския парламент, Комисията и държавите членки за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници в съответствие с решението на Съвета.

(40)

Повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници въз основа на едностранни решения на държавите членки или на равнището на Съюза има сериозни последици за функционирането на Шенгенското пространство и за правото на свободно движение. За да се гарантира, че решение за повторно въвеждане на граничен контрол се взема само когато е необходимо и като крайна мярка, решението за временно повторно въвеждане или удължаване на срока на граничния контрол следва да се основава на общи критерии и следва да бъде строго необходимо и пропорционално.

(41)

В съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз всяка дерогация от основния принцип на свободно движение на хора трябва да се тълкува строго, а понятието за обществен ред предполага наличието на действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото.

(42)

На първо място, държавите членки следва да оценяват целесъобразността на временния граничен контрол на вътрешните граници, като вземат предвид естеството на установената сериозна заплаха, както и целесъобразността на други мерки за постигане на същите цели като граничния контрол на вътрешните граници, като например пропорционални проверки, извършвани при упражняването на полицейски или други публични правомощия или чрез форми на полицейско сътрудничество, предвидени в правото на Съюза, включително възможността за използване на процедурата за прехвърляне, или на общи мерки, свързани с временни ограничения за пътуване. В този контекст държавите членки следва да обърнат специално внимание и да оценят вероятното въздействие на граничния контрол на вътрешните граници върху движението на хора в рамките на пространството без граничен контрол на вътрешните граници и върху функционирането на трансграничните региони. Тази оценка следва да бъде част от нотификацията, която държавите членки трябва да подадат до Комисията, Европейския парламент и Съвета. В случай на удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници за предвидими събития отвъд първоначален срок от шест месеца държавата членка следва също така да извърши оценка на риска. Тази оценка на риска следва да включва подробности за мащаба и очакваните промени в установената сериозна заплаха, информация за това колко време се очаква тази сериозна заплаха да продължи и кои участъци от вътрешните граници са засегнати, информация относно мерките за координация с други държави членки, които са засегнати или има вероятност да бъдат засегнати от такива мерки, както и мерките, които съответната държава членка е предприела и възнамерява да предприеме за смекчаване на установената сериозна заплаха с цел премахване на граничния контрол на вътрешните граници с цел възстановяване на принципа на свободно движение.

(43)

За да се ограничат вредните последици от повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, всяко решение за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да се придружава от мерки за смекчаване на въздействието. Тези мерки следва да включват мерки за осигуряване на безпрепятствения транзит на стоки и на транспортни работници и моряци чрез създаването на „зелени ленти за преминаване“. Освен това и за да се вземе предвид необходимостта да се гарантира движението на лицата, чиито дейности могат да са от основно значение за запазването на веригата на доставките или предоставянето на основни услуги, държавите членки биха могли също така да прилагат съществуващите насоки относно трансграничните работници, установени в съобщението на Комисията от 30 март 2020 г., озаглавено „Насоки относно упражняването на свободното движение на работници по време на епидемичния взрив от COVID-19“. Ето защо правилата за повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници следва да са съобразени с насоките и препоръките, приети по време на пандемията от COVID-19 като надеждна предпазна мрежа за единния пазар, за да се гарантира, че те се прилагат от държавите членки като мерки за смекчаване на въздействието при повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. По-специално следва да се набележат мерки, за да се гарантира непрекъснатото функциониране на единния пазар и да се защитят интересите на трансгранични региони и на „градове съседи“, включително например разрешения или дерогации за жителите на трансгранични региони.

(44)

Нотификацията, която се изпраща от държавите членки, следва да бъде от решаващо значение при оценката на това дали са спазени критериите и условията за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. За да се гарантира подходящият мониторинг на повторно въведения граничен контрол на вътрешните граници и за да се подобри качеството на информацията, която тя получава, Комисията следва да приеме акт за изпълнение за утвърждаването на образец на нотификацията за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници. От държавите членки не следва да се изисква да предоставят цялата информация в случаите, когато това е оправдано от съображения, свързани с обществената сигурност, като се взема предвид поверителността на текущи разследвания. Държавите членки следва да имат право да класифицират цялата информация или части от информацията, предоставена в нотификацията, без да се засяга функционирането на подходящи и сигурни канали.

(45)

За да се гарантира, че граничният контрол на вътрешните граници действително е крайна мярка, която се прилага само докато е необходимо, и за да се даде възможност за оценка на необходимостта и пропорционалността на граничния контрол на вътрешните граници за справяне с предвидимите заплахи, както и за да се даде възможност на Комисията да оценява дали този контрол е изключителна мярка, държавите членки следва да изготвят оценка на риска, която да бъде представена на Комисията, когато срокът на граничния контрол на вътрешните граници се удължава след изтичането на първоначалния срок от шест месеца в отговор на предвидими заплахи. Държавите членки трябва по-специално да пояснят мащаба и промените в установената сериозна заплаха, включително колко дълго се очаква да трае установената сериозна заплаха и кои участъци от вътрешните граници могат да бъдат засегнати, защо установената заплаха не може да бъде отстранена с други мерки, както и мерките за координация с другите държави членки, които са засегнати или е вероятно да бъдат засегнати от граничния контрол на вътрешните граници.

(46)

Комисията следва да има право да изиска допълнителна информация въз основа на получената нотификация, включително относно оценката на риска или мерките за сътрудничество и координация с държавите членки, засегнати от планираното удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници. Когато нотификацията не отговаря на минималните изисквания, Комисията следва да обсъди нотификацията със съответната държава членка и да поиска допълнителна информация или да поиска посочената държава членка да допълни първоначалната си нотификация.

(47)

Най-малко веднъж годишно Комисията следва да докладва едновременно на Европейския парламент и на Съвета за функционирането на пространството без контрол на вътрешните граници (наричано по-нататък „доклад за състоянието на Шенген“). Комисията следва да може също така да обсъжда посочения доклад отделно с Европейския парламент и със Съвета. Докладът следва да съдържа списък на всички решения за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, взети през съответната година, както и действията, предприети от Комисията във връзка с повторното въвеждане на граничния контрол на вътрешните граници. В доклада следва да се обръща особено внимание на граничния контрол, който се извършва повече от 12 месеца. В него следва да бъде включена и оценка на необходимостта и пропорционалността на случаите на повторно въвеждане и удължаване на срока на граничния контрол на вътрешните граници през периода, обхванат от този доклад, както и информация за тенденциите в рамките на пространството без контрол на вътрешните граници по отношение на неразрешените движения на граждани на трети страни, като се отчитат наличната информация от съответните агенции на Съюза и анализът на данни от съответните информационни системи. Докладът за състоянието на Шенген следва също така да обхваща и задълженията за докладване, произтичащи от член 20 от механизма за оценка и наблюдение по Шенген.

(48)

Докладът за състоянието на Шенген следва да бъде придружен от доклада, който се представя съгласно член 25 от Регламент (ЕС) 2022/922.

(49)

Механизмът за временното повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници при спешни ситуации или за справяне с предвидими заплахи следва да дава възможност Комисията да организира консултации между държавите членки. Комисията следва да организира консултация, когато пряко засегната държава членка поиска това. Съответните агенции на Съюза следва да участват в този процес, за да споделят своя експертен опит, когато това е целесъобразно. В рамките на тези консултации следва да се разгледат възможността за прилагане на други мерки и ако е необходимо, практическите ред и условия за извършването на граничния контрол на вътрешните граници и техният срок. Когато Комисията или държава членка е представила становище, изразяващо опасения относно повторното въвеждане на граничен контрол, тези консултации следва да бъдат задължителни.

(50)

Комисията и държавите членки следва да запазят възможността да изразяват опасения по отношение на необходимостта и пропорционалността на дадено решение на държава членка за повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници поради спешност или за справяне с предвидима заплаха. Когато контролът на вътрешните граници бъде въведен отново и срокът му бъде удължен заради предвидими заплахи за срокове, които сумарно надхвърлят 12 месеца, Комисията следва да представи становище с оценка на необходимостта и пропорционалността на този граничен контрол на вътрешните граници. Когато държава членка счита, че е налице сериозна извънредна ситуация, който оправдава продължаващата необходимост от граничен контрол на вътрешните граници за срок, който надхвърля две години, следва да се установят допълнителни гаранции по отношение на оценката на риска. Нотификацията от съответната държава членка следва да включва мерките, които тя възнамерява да приеме, когато е целесъобразно — в сътрудничество с други държави членки, в отговор на заплахата, както и представяне на средствата, действията, условията и графика, които се разглеждат с оглед на премахването на граничния контрол на вътрешните граници в най-кратък срок, за да се запази принципът на свободно движение. В този случай Комисията следва да приеме ново становище. Подобно становище не засяга мерките за осигуряване на спазването, включително производствата за установяване на нарушение, които Комисията, като пазителка на Договорите, следва да бъде в състояние да предприема по всяко време срещу която и да е държава членка при неизпълнение на задълженията ѝ съгласно правото на Съюза. Когато е представено становище, Комисията следва да започне консултации със съответните държави членки. Въпреки че в пространството без граничен контрол на вътрешните граници сериозната заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност в дадена държава членка не е непременно ограничена във времето, за да се запази принципът на свободно движение, е необходимо да се ограничи максималната продължителност на граничния контрол на вътрешните граници въз основа на същата сериозна заплаха, която не следва да надвишава две години. При изключителни обстоятелства и при определени условия държавите членки следва да могат да решават да удължат срока на граничния контрол на вътрешните граници още два пъти с по шест месеца. Във всеки случай граничният контрол на вътрешните граници, основан на една и съща сериозна заплаха, не следва да надвишава общо три години.

(51)

За да се даде възможност за последващ анализ на решението за временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, държавите членки следва да продължат да са задължени да представят на Европейския парламент, Съвета и Комисията доклад относно повторното въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници, след като премахнат граничния контрол. Когато контролът се извършва за продължителен срок, друг такъв доклад следва да се представя след 12 месеца, както и отново 12 месеца след това, ако по изключение контролът продължава. Докладът следва да съдържа по-конкретно първоначалната и последващата оценка на необходимостта от граничен контрол на вътрешните граници и на спазването на критериите за повторно въвеждане на този граничен контрол. Комисията следва да приеме акт за изпълнение за утвърждаването на образец за такъв доклад и да го публикува онлайн.

(52)

При прилагането на настоящия регламент държавите членки не дискриминират лицата на основание пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или вероизповедание, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.

(53)

Компетентните органи, посочени в настоящия регламент, следва, във всички дейности, предприемани от тях съгласно настоящия регламент, включително когато упражняват своите правомощия за извършване на проверки, изцяло да зачитат правилата за защита на данните съгласно правото на Съюза. По отношение на обработването на лични данни от компетентните национални органи за целите на настоящия регламент се прилага Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (18) или Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета (19) съобразно съответното им приложно поле.

(54)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно укрепване на функционирането на Шенгенското пространство, не може да бъде постигната в достатъчна степен чрез самостоятелни действия на държавите членки, тъй като е необходимо изменение на общите правила, установени на равнището на Съюза, а може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(55)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(56)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (20); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(57)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (21), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (22).

(58)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (23), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (24).

(59)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (25), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (26).

(60)

Настоящият регламент не засяга прилагането на Директива 2004/38/ЕО.

(61)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, утвърдени по-специално в Хартата.

(62)

Поради това Регламент (ЕС) 2016/399 следва да бъде съответно изменен,

1)

Член 2 се изменя, както следва:

2)

В член 5, параграф 3 се добавя следната алинея:

„Когато голям брой мигранти се опитват да преминат техните външни граници по неразрешен начин, масово и с използване на сила, държавите членки могат да предприемат необходимите мерки за опазване на сигурността, законността и реда.“

3)

В член 5 се добавя следният параграф:

(*1)  Регламент (ЕС) 2024/1359 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за справяне със ситуации на криза и форсмажорни обстоятелства в областта на миграцията и убежището, и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1147 (ОВ L, 2024/1359, 22.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1359/oj)."

(*2)  Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 23.1.2004 г., стр. 44).“ "

4)

Член 13 се заменя със следното:

(*3)  Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624 (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1).“ "

5)

Заглавието на глава V се изменя, както следва: „Специални мерки, свързани с външните граници“

6)

Вмъква се следният член:

7)

Член 23 се заменя със следното:

8)

Вмъква се следният член:

(*4)  Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (ОВ L, 2024/1348, 22.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1348/oj)."

(*5)  Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно стандартите за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единен статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила, за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета и за отмяна на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L, 2024/1347, 22.5.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1347/oj).“ "

9)

В член 24 първа алинея се заменя със следното:

„Държавите членки премахват всички пречки пред нормалния трафик на шосейните пропускателни пунктове на вътрешните граници, по-специално всякакви ограничения на скоростта, които не се основават изключително на съображения за пътна безопасност и не са необходими за използването на технологиите, посочени в член 23, буква а).“

10)

Член 25 се заменя със следното:

11)

Вмъква се следният член:

12)

Член 26 се заменя със следното:

13)

Член 27 се заменя със следното:

14)

Вмъква се следният член:

15)

Член 28 се заменя със следното:

16)

Член 33 се заменя със следното:

17)

Член 36 се заменя със следното:

18)

Вмъква се следният член:

19)

В член 39, параграф 1 се добавя следната буква:

20)

Вмъква се следният член:

21)

Текстът, сдържащ се в приложението към настоящия регламент, се добавя като приложения XI и XII към Регламент (ЕС) 2016/399.