EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32022H0627(02)

Препоръка на Съвета от 16 юни 2022 година относно европейски подход към микроудостоверенията с цел стимулиране на ученето през целия живот и пригодността за заетост 2022/C 243/02

ST/9790/2022/INIT

OB C 243, 27.6.2022, p. 10–25 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

27.6.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 243/10


ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 16 юни 2022 година

относно европейски подход към микроудостоверенията с цел стимулиране на ученето през целия живот и пригодността за заетост

(2022/C 243/02)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 149 и 292, както и 165 и 166 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

1.

В Европа все по-голям брой хора трябва да актуализират и подобряват своите знания, умения и компетентности, за да преодолеят разминаването между формалното си образование и обучение и нуждите на бързо променящото се общество и пазар на труда. Възстановяването от пандемията от COVID-19 и цифровият и екологичният преход ускориха темпа на промяна в начина ни на живот, учене и работа. Те откроиха и необходимостта от по-добра подготвеност на хората за справяне с настоящите и бъдещите предизвикателства. Пандемията се отрази върху перспективите за кариерно развитие както на младите хора, така и на възрастните. Освен това тя доведе до увеличаване на безработицата и засегна физическото, психическото и емоционалното здраве на стотици милиони хора в Европа.

2.

Едно от основните предизвикателства, пред които са изправени европейските предприятия и работодатели, е недостатъчното предлагане на подходящи умения на пазара на труда в ЕС. Същевременно работниците са изправени пред безпрецедентни промени в начина на организация на работата. Освен това в резултат на цифровия и екологичния преход видовете задачи и изискваните умения се променят из основи. Както е посочено в Решение (ЕС) 2021/1868 на Съвета от 15 октомври 2021 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки (1), „държавите членки и Съюзът трябва да работят за изготвянето на координирана стратегия за заетостта, и по-специално за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които са ориентирани към бъдещето и реагират на икономическите промени“. Постоянното повишаване на квалификацията и преквалификация са от съществено значение, за да могат работниците да отговарят на нуждите на настоящото си работно място или да преминават към нови работни места и разрастващи се сектори, като например екологичния и цифровия сектор, по-специално в контекста на застаряването на населението.

3.

Хората се нуждаят от достъп до качествено преподаване и учене, предлагани по различни начини и в различна среда, за да развиват своите личностни, социални, културни и професионални знания, умения и компетентности. Отправени бяха призиви системите за образование и обучение да станат по-гъвкави и да намерят решения за осигуряване на по-ориентирано към учещите, достъпно и приобщаващо учене за по-широк кръг от профили. Неформалните доставчици на образование и обучение също работят в тази насока, като предоставят нови и иновативни възможности за повишаване на квалификацията и преквалификация.

4.

Ефективната култура на учене през целия живот е от основно значение, за да се гарантира, че всеки притежава необходимите знания, умения и компетентности, за да се развива успешно в обществото, на пазара на труда и в личния си живот. От съществено значение е хората да имат достъп до качествено и подходящо образование и обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация през целия си живот. Възможностите за учене през целия живот следва да бъдат част от дългосрочната стратегия на институциите за образование и обучение с цел подобряване на способността им да отговарят на бързо променящите се нужди на работодателите и учещите. Това би дало възможност на по-многообразни групи от учещи (включително висшисти, завършили тези институции, и други възрастни учещи) да повишат квалификацията си и да се преквалифицират. Препоръчва се на висшите училища, институциите за професионално образование и обучение (ПОО), доставчиците на учене за възрастни и други доставчици на микроудостоверения, включително работодатели, да си сътрудничат и да включват най-новите резултати от научните изследвания при проектирането и актуализирането на възможностите за учене.

5.

Микроудостоверенията биха могли да са от полза при сертифицирането на резултатите от малък по обем персонализиран учебен опит. Чрез тях се дава възможност за целенасочено и гъвкаво придобиване на знания, умения и компетентности с цел да се отговори на новите и възникващите потребности в обществото и на пазара на труда, както и отделните лица да могат да запълнят пропуските си в уменията, от които се нуждаят, с оглед на постигането на успех в една бързо променяща се среда, без да се заменят традиционните квалификации. Когато е целесъобразно, те могат да допълват съществуващите квалификации, като осигуряват добавена стойност, без да подкопават основния принцип на програмите с пълен цикъл за образователна степен в рамките на училищното образование и обучение. Микроудостоверенията могат да бъдат разработвани и присъждани от различни доставчици в различна учебна среда (формална, неформална или информална).

6.

Въпреки че микроудостоверенията се използват все по-често, в Европа не съществува общо определение или стандарти за тях. Това затруднява разбирането и въвеждането на микроудостоверенията и поради това подронва потенциала им по отношение на улесняването на гъвкавите процеси на учене и професионално развитие. Настоящата препоръка има за цел да подкрепи изграждането на доверие по отношение на микроудостоверенията в цяла Европа сред всички участници, независимо дали са доставчици или бенефициери.

7.

В първия принцип на Европейския стълб на социалните права (2) се посочва, че всеки има право на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот с цел да поддържа и придобива умения, които му дават възможност да участва пълноценно в обществото и успешно да осъществява преходи на пазара на труда в целия Европейски съюз. Четвъртият принцип на Европейския стълб на социалните права гласи, че всеки има право на навременна и съобразена с нуждите помощ за подобряване на перспективите си за заетост или самостоятелна заетост. Това включва правото да се получи подкрепа за обучение и преквалификация. В Плана за действие на Европейския стълб на социалните права микроудостоверенията са описани като иновативни инструменти, които „могат да улеснят гъвкавите модели на обучение и да подпомогнат работниците на работното им място или по време на преходите в професионалния живот“. Микроудостоверенията могат да допринесат за постигането на водещите цели на ЕС, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г., включително 60 % от всички възрастни да участват в обучение всяка година и нивото на заетост да бъде най-малко 78 %. Тези две цели бяха приветствани от лидерите на ЕС, социалните партньори и гражданското общество на социалната среща на върха в Порто и след това от Европейския съвет на заседанието му от 24 – 25 юни 2021 г. (3)

8.

Успоредно с плана за действие Комисията прие Препоръка относно ефективна активна подкрепа за заетостта вследствие на кризата с COVID-19 (препоръката ЕАПЗ) (4). Препоръката предлага на държавите членки конкретни насоки за политиката с цел разработването на съгласувани пакети от политики, за да се улесни преминаването от едно работно място към друго и да се насърчи възстановяването от кризата, свързана с COVID-19, придружено от създаване на работни места. Тези насоки за политиката обхващат възможностите за повишаване на квалификацията и преквалификация, както и мерки за подкрепа.

9.

Сред 12-те водещи действия на Европейската програма за умения (5) беше обявена нова инициатива за европейски подход към микроудостоверенията. Тази нова инициатива има за цел да се подпомогнат качеството, прозрачността и въвеждането на микроудостоверенията в целия ЕС. Освен това в Програмата за умения беше обявена и инициатива за индивидуални сметки за обучение, с която би могло да се спомогне за запълване на съществуващите пропуски в достъпа до образование и обучение за възрастните в трудоспособна възраст и да се даде възможност на хората успешно да осъществяват преходи на пазара на труда. Микроудостоверенията могат да бъдат използвани като част от предоставяното образование и обучение с цел да се подкрепи функционирането на тези индивидуални сметки за обучение.

10.

В съобщението на Комисията относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г (6). беше обявено, че Комисията ще работи за разработването на европейски подход към микроудостоверенията, за да подпомогне разширяването на възможностите за учене и да утвърди ролята на висшите училища и на институциите за ПОО в ученето през целия живот.

11.

В Препоръката на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (7) Комисията се призовава към проучване на концепцията и използването на микроудостоверенията.

12.

Резолюцията на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021 – 2030 г.) (8) представя проучването на концепцията и използването на микроудостоверенията като един от конкретните въпроси и действия за приоритетна област 2 от стратегическата рамка (Учене през целия живот и мобилност).

13.

В заключенията на Съвета относно инициативата „Европейски университети“ – хвърляне на мост между висшето образование, научните изследвания, иновациите и обществото: проправяне на пътя за ново измерение в европейското висше образование“ (9) се изтъква, че въпреки че не се отклоняват от основния принцип на програмите с пълен цикъл за образователна степен и не го подкопават, микроудостоверенията биха могли да спомогнат за разширяване на възможностите за учене, за да се обхванат нетрадиционните учещи и търсенето на нови умения на пазара на труда; да направят учебния процес по-гъвкав и модулен; да подобрят достъпа до висше образование; и да ангажират учещите, независимо от предишната им квалификация или образование, като насърчават възможностите за преквалификация и повишаване на квалификацията и същевременно гарантират качествено образование.

14.

В Римското комюнике в рамките на междуправителствения процес от Болоня (10) министрите на образованието от европейското пространство за висше образование се ангажираха да подпомогнат висшите си училища при: i) диверсифицирането на предлаганите възможности за учене; и ii) въвеждането на иновации в учебното съдържание и начините на преподаване. В допълнение към програмите с пълен цикъл за образователна степен и като запазват правото си да разработват учебни програми и да уреждат въпросите за трансфер на кредити самостоятелно, много висши училища предлагат или планират да предлагат по-малки по обем учебни единици. Тези по-малки единици могат да помогнат на учещите да развиват или актуализират своите културни, професионални и трансверсални умения и компетентности в различни етапи на живота си. Посредством сътрудничеството в рамките на процеса от Болоня ще се проучи как и до каква степен тези по-малки, гъвкави учебни единици – включително тези, водещи до микроудостоверения – могат да бъдат определяни, разработвани, прилагани и признавани с помощта на общи инструменти.

15.

Системите за образование и обучение следва да отговарят на различните индивидуални потребности, способности и капацитет на всички учещи. Освен това те следва да предлагат възможности за учене на всички, включително в неформална и информална среда, както се подчертава в заключенията на Съвета относно равнопоставеността и приобщаването в образованието и обучението с цел насърчаване на успеха в образованието за всички (11). Когато са добре разработени, микроудостоверенията могат да бъдат използвани като част от целенасочените мерки в подкрепа на приобщаването на по-широк кръг от учещи и на достъпа им до образование и обучение. Този по-широк кръг от учещи включва групи в неравностойно положение и уязвими групи (като например хора с увреждания, възрастни хора, лица с ниска квалификация/малко умения, малцинства, хора с мигрантски произход, бежанци, както и хора с по-малко възможности поради географското си местоположение и/или неравностойното си социално-икономическо положение). Микроудостоверенията могат да бъдат използвани и за подпомагане на по-доброто ориентиране на студентите и улесняване на достъпа и постигането на успех по отношение на ученето и обучението, както и за подкрепа на прехода от училище към работа. В резултат на очакваното увеличаване на броя на бежанците и търсещите убежище лица ще е необходимо да бъдат разработени стратегии за ефективното интегриране на тези групи в системите за образование и обучение и на пазара на труда. С помощта на насоки и взаимно учене във връзка с разработването и присъждането на микроудостоверения на равнище ЕС може да се насърчи приобщаването и да се гарантира достъпът на учещите от всички групи на обществото до произтичащите от тях ползи.

16.

Освен това микроудостоверенията могат да подпомогнат професионалното развитие и мобилността на работниците, включително на хората, упражняващи нестандартни форми на труд, например в рамките на икономиката на платформите (12), които може да срещнат затруднения при достъпа до обучение в зависимост от трудовия им статус (13).

17.

Микроудостоверенията биха могли да играят активна роля в изпълнението на инициативи на политиката на ЕС, насочени към подпомагане на цифровия и екологичния преход. Чрез микроудостоверенията би могло: i) да се подкрепят целите на Плана за действие в областта на цифровото образование за 2021 – 2027 г (14)., насочени към предоставянето на гъвкави и достъпни възможности за учене в областта на цифровите умения; и ii) да се постигнат целите на плана на Комисията „Цифров компас до 2030 г.“, съгласно който до 2030 г. следва да се увеличи броят на населението с цифрови умения и висококвалифицираните специалисти в областта на цифровите технологии в Европа. Освен това микроудостоверенията биха могли да допринесат за изпълнението на Европейския зелен пакт (15) – стратегията на Европа за растеж, с която се цели да се трансформират икономиката и обществото, като се насочат към по-устойчиво развитие.

18.

С Препоръката на Съвета относно Европейската квалификационна рамка за учене през целия живот и за отмяна на препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (16) се предоставя обща референтна рамка, която да помага на хората и организациите да сравняват както различните квалификационни системи, така и квалификационните нива в тези системи. В качеството си на европейска референтна рамка Европейската квалификационна рамка (ЕКР) е отворена за всички видове и нива на квалификации и представлява общ стандарт за прозрачност, преносимост и съпоставимост. ЕКР е отворена и за микроудостоверенията, ако и когато те бъдат първоначално включени в националните квалификационни рамки.

19.

С Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (17) държавите членки бяха приканени да въведат до 2018 г. – в съответствие с националните условия и особености и както считат за подходящо – разпоредби за валидирането на неформалното и информалното учене. Благодарение на тези разпоредби могат да бъдат валидирани знанията, уменията и компетентностите, придобити чрез неформално и информално учене. Освен това хората имат възможност да получат пълна или, когато е приложимо, частична квалификация. В оценката на препоръката от 2020 г (18). беше отправен призив да продължат да се развиват връзките между валидирането и микроудостоверенията.

20.

С Решение (ЕС) 2018/646 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. относно обща рамка за предоставяне на по-добри услуги в областта на уменията и квалификациите („Европас“) и за отмяна на Решение № 2241/2004/ЕО (19) се полагат основите за предоставянето на онлайн инструменти, с които хората да управляват кариерите си и ученето през целия живот с помощта на услуги за установяване на автентичността на удостоверенията, които правят възможна преносимостта на микроудостоверенията.

21.

Значимостта, разработването и актуализирането на микроудостоверенията зависят от:

i)

сътрудничеството между регионалните и националните органи и организации за образование и обучение, както и

ii)

социалния диалог в рамките на сектора и между различните отрасли (този социален диалог следва да включва организации, представляващи работниците и работодателите както от частния, така и от държавния сектор, малки и средни предприятия (МСП), както и професионални кадри и ръководен персонал).

22.

Настоящата препоръка зачита изцяло принципите на субсидиарност и пропорционалност, принципите на институционална автономия и академична свобода, както и отговорността на държавите членки за съдържанието и организацията на образованието и професионалното обучение в съответствие с националните условия и в тясно сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни.

23.

Настоящата препоръка не засяга Директива 2005/36/ЕО, изменена с Директива 2013/55/ЕС, относно признаването на професионалните квалификации и предвидения в нея режим на автоматично признаване,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА, която да бъде изпълнена в съответствие със законодателството и приоритетите на регионално и национално равнище и на равнището на Съюза, националните условия и наличните ресурси, включително социално-икономическото положение и характеристиките на националните системи за образование, обучение, учене през целия живот и заетост, и в тясно сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни:

Цели

1.

На държавите членки се препоръчва да възприемат европейски подход към микроудостоверенията с цел:

а)

да се даде възможност на хората да придобиват, актуализират и подобряват знанията, уменията и компетентностите, от които се нуждаят, за да се развиват успешно в условията на променящия се пазар на труда и общество, да се възползват в пълна степен от социално справедливото възстановяване и от справедливия преход към екологосъобразна и цифрова икономика и да бъдат по-добре подготвени да се справят с настоящите и бъдещите предизвикателства;

б)

да се подкрепи готовността на доставчиците на микроудостоверения за повишаване на качеството, прозрачността, достъпността и гъвкавостта на предлагането на възможности за учене, така че хората да могат да изграждат свои персонализирани процеси на учене и професионално развитие;

в)

да се стимулират приобщаването, достъпът и равните възможности и да се допринесе за постигането на устойчивост, социална справедливост и благоденствие за всички в контекста на демографски и обществени промени и през всички фази на икономическите цикли.

2.

На държавите членки се препоръчва да използват микроудостоверенията, по целесъобразност, като инструмент за укрепване и допълване на съществуващите възможности за учене, за увеличаване на участието в ученето през целия живот и за постигане на целта, съгласно която 60 % от всички възрастни следва да участват в обучение всяка година, заложена в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права, приветствана от лидерите от ЕС и одобрена в Резолюцията на Съвета относно нова европейска програма за учене за възрастни за периода 2021 – 2030 г (20).

Обхват

3.

Настоящата препоръка обхваща както микроудостоверенията, така и политиките, които могат да подкрепят ефективното им разработване, присъждане и използване.

4.

Микроудостоверенията могат да бъдат използвани за допълване и подобряване на екосистемите за образование, обучение, учене през целия живот и пригодност за заетост. Мерките, очертани в настоящата препоръка, са насочени към укрепване на възможностите за учене и пригодността за заетост, без да се засягат системите за училищно и висше образование, професионално образование и обучение (ПОО) и без да се подкопават и заменят съществуващите квалификации и дипломи. С мерките се препоръчва установяването на общ европейски подход към настоящото и бъдещото предоставяне на микроудостоверения в Европейския съюз и се дават определение и насоки за разработването, присъждането и описанието на микроудостоверенията с цел да се подобрят тяхното качество и прозрачност и да се улесни въвеждането им.

Определения

5.

За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:

а)

„микроудостоверение“ означава запис на резултатите от учене, придобити от учещите след малък по обем учебен опит. Тези резултати от учене ще се оценяват в съответствие с прозрачни и ясно определени критерии. Учебният опит, водещ до микроудостоверения, се разработва с цел да се предоставят на учещите конкретни знания, умения и компетентности, които отговарят на обществените, личностните или културните потребности или на нуждите на пазара на труда. Микроудостоверенията принадлежат на учещия, могат да бъдат споделяни и са преносими. Те могат да бъдат използвани самостоятелно или да бъдат комбинирани в по-широкообхватни удостоверения. В основата им е заложено осигуряването на качеството в съответствие с договорени стандарти в съответния сектор или област на дейност;

б)

„доставчици на микроудостоверения“ означава институции и организации за образование и обучение, социални партньори (т.е. организации, представляващи работници и работодатели), работодатели и промишленост, организации на гражданското общество, публични служби по заетостта (ПСЗ) и регионални и национални органи, както и други видове участници, които разработват, предоставят и присъждат микроудостоверения за формално, неформално и информално учене. Това не засяга регионалното и националното законодателство и условия;

в)

„учебна среда“ означава различните физически, онлайн, смесени (21), виртуални и цифрови местоположения, контексти и култури, в които хората учат, като това обхваща всяка среда, в която може да се осъществяват формално, неформално и информално учене;

г)

„формално учене“ означава учене, което се извършва в организирана и структурирана среда, която е специално предназначена за учене, и обикновено води до присъждането на квалификация, в повечето случаи под формата на свидетелство или диплома; то включва системи за общо образование, начално, продължаващо и висше професионално образование и обучение и висше образование (22);

д)

„неформално учене“ означава учене, което се осъществява извън формалното образование и обучение чрез планирани дейности по отношение на учебните цели и учебното време и при наличие на някаква форма на подпомагане на учебния процес (23);

е)

„информално учене“ означава учене, което е резултат от ежедневни дейности и опит и което не е организирано или структурирано по отношение на целите, учебното време или подпомагането на учебния процес; то може да е непреднамерено от гледна точка на учещия (24). То не води автоматично до микроудостоверение, но може да се разглежда в контекста на механизмите за валидиране, чрез които могат да се установяват, документират, оценяват и/или удостоверят резултатите от ученето на дадено лице;

ж)

„преносимост“ означава възможността на притежателя на дадено удостоверение да го съхранява в система по свой избор и да го споделя със страна по свой избор (независимо от това дали е в една и съща държава, или между различни държави) и възможността на всички страни в обмена да разбират съдържанието и да установяват автентичността на удостоверението. Това дава възможност за преносимост между и в рамките на секторите на образованието и обучението, на пазара на труда и между държавите;

з)

„възможност за надграждане“ означава възможността, когато е уместно, да се комбинират различни микроудостоверения и да се надграждат по логичен начин. Решенията за „надграждане“ или комбиниране на удостоверения се вземат от приемащата организация (например институции за образование и обучение, работодатели и др.) в съответствие с нейните практики и следва да подкрепят целите и нуждите на учещия. Надграждането не поражда автоматично право на получаване на квалификация или диплома. Тези решения се вземат от регионални и национални органи или институции в съответствие с техните процедури за присъждане;

и)

„оценяване“ означава процесът или методът, използван за оценка, измерване и впоследствие описване на резултатите от ученето, придобити от отделните лица във формална, неформална или информална среда. Оценяването се извършва от доставчика или от други признати доставчици на оценяване.

Определение и европейски стандартни елементи за описание на микроудостоверение

6.

На държавите членки се препоръчва да приемат и да насърчават използването на:

а)

определението за микроудостоверение, както е посочено в точка 5, буква а);

б)

европейските стандартни елементи за описание на микроудостоверенията (както е посочено в приложение I), включително следните задължителни елементи:

i)

идентификация на учещия;

ii)

наименование на микроудостоверението;

iii)

държава(и)/регион(и) на присъждащия орган

iv)

присъждащ(и) орган(и)

v)

дата на присъждането;

vi)

резултати от ученето;

vii)

приблизително натоварване, необходимо за постигане на резултатите от ученето (по Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS), когато е възможно);

viii)

ниво (и цикъл, ако е приложимо) на учебния опит, водещ до микроудостоверението (Европейска квалификационна рамка, квалификационна рамка за европейското пространство за висше образование), ако е приложимо;

ix)

вид на оценяването;

x)

форма на участие в учебната дейност;

xi)

начин на осигуряване на качеството, използван при микроудостоверението;

в)

европейските принципи за разработването и присъждането на микроудостоверения (както е посочено в приложение II).

Разработване на екосистема за микроудостоверенията

7.

На държавите членки се препоръчва, по целесъобразност, да улесняват настоящото и бъдещото разработване на микроудостоверения във формална учебна среда, включително като:

а)

подпомагат проучването от страна на висшите училища на ролята на микроудостоверения за предоставяне на възможности за учене на многообразни групи от учещи, по-специално чрез разширяване на предлагането на привлекателни, достъпни, приобщаващи и ориентирани към учещите дейности за учене през целия живот, включително чрез дейностите на алиансите на „европейските университети“ (25), когато е приложимо;

б)

подпомагат проучването от страна на институциите за професионално образование и обучение и други доставчици на ПОО на ролята на микроудостоверенията в продължаващото професионално образование и обучение за подпомагане на повишаването на квалификацията и преквалификацията на възрастни, включително чрез дейностите на центровете за високи постижения в областта на ПОО, когато е приложимо;

в)

обмислят възможността за осигуряване на публично финансиране, в зависимост от националните условия, за разработването и предоставянето на малки по обем дейности за образование и обучение, водещи до микроудостоверения, на всички нива на образование и обучение, като същевременно отчитат институционалната автономия, за да се даде възможност за многообразие и творчество.

8.

На държавите членки се препоръчва, по целесъобразност, да подкрепят настоящото и бъдещото разработване на микроудостоверения в неформална и информална учебна среда, включително като:

а)

подпомагат разработването и присъждането на микроудостоверения от доставчици, различни от посочените в точка 7 (тези доставчици може да включват: дружества, социални партньори, организации на гражданското общество, местни органи, общностни центрове, професионални сдружения, организации за научни изследвания и иновации и частни доставчици), включително като насърчават многообразието на източниците на финансиране;

б)

насърчават разработването на микроудостоверения, проектирани и одобрени от представители на работодателите и работниците посредством социален диалог, ако е целесъобразно;

в)

обмислят възможността за адаптиране на процедурите за признаването на предишно учене и валидирането на неформално и информално учене, за да се даде възможност за присъждане на микроудостоверения.

9.

Държавите членки се насърчават по целесъобразност да подкрепят качеството и прозрачността на микроудостоверенията, включително като:

а)

прилагат, адаптират и разработват механизми за осигуряване на качеството на микроудостоверенията, присъждани от различни видове доставчици, като по възможност се използват съществуващите механизми (вж. приложение 2);

б)

подкрепят използването на системи за „аналитични данни за уменията“ с цел да се анализират нуждите на пазара на труда и демографските промени, така че да може да се определи необходимостта от разработване или актуализиране на микроудостоверения;

в)

насърчават доставчиците да публикуват каталози с предлаганите от тях микроудостоверения, включително, когато е уместно, политиката си за признаване на микроудостоверенията, присъждани от други доставчици;

г)

интегрират микроудостоверенията в националните квалификационни рамки и системи. Решенията за интегриране на микроудостоверенията в регионалните и националните рамки или системи се вземат от националните органи или институции в съответствие с националните условия.

10.

Държавите членки се насърчават да поощряват и подкрепят, когато е целесъобразно, ефективното експериментиране, сътрудничество, управление и партньорства между:

i)

институциите за образование и обучение;

ii)

социалните партньори;

iii)

работодателите и промишлеността;

iv)

организациите за научни изследвания и иновации;

v)

организациите на гражданското общество;

vi)

услугите в областта на заетостта и социалното приобщаване; както и

vii)

местните, регионалните и националните органи.

Тези процеси на експериментиране, сътрудничество, управление и партньорство са важни за определянето на потребностите от микроудостоверения, съвместното разработване на микроудостоверения и актуализирането на микроудостоверенията, както и за извършването на оценка на въздействието върху повишаването на квалификацията и преквалификацията, ученето през целия живот и професионалното развитие.

Използване на потенциала на микроудостоверенията

11.

На държавите членки се препоръчва по целесъобразност да интегрират микроудостоверенията както в системите за образование и обучение, така и в политиките в областта на уменията, включително като:

а)

насърчават включването на предложения за образование и обучение, водещи до микроудостоверения, в каталозите на предлаганите възможности за образование и обучение;

б)

използват микроудостоверенията, за да подобрят достъпа до образование и обучение за всички учещи, включително групи в неравностойно положение и уязвими групи (като например хора с увреждания, възрастни хора, лица с ниска квалификация/малко умения, малцинства, хора с мигрантски произход, бежанци, както и хора с по-малко възможности поради географското си местоположение и/или неравностойното си социално-икономическо положение), ако е целесъобразно;

в)

използват микроудостоверенията, за да подкрепят гъвкавите учебни процеси и прехода от гимназиалния етап на средното образование или ПОО към висше образование и образование за възрастни, когато е уместно;

г)

използват микроудостоверенията, които могат да бъдат интегрирани в програмите за придобиване на образователна степен или да ги допълват, когато е уместно;

д)

използват микроудостоверенията като допълнително средство за подобряване на цифровите умения и компетентности на основно и напреднало ниво за по-широк кръг от учещи в съответствие с Плана за действие в областта на цифровото образование и Плана за действие на Европейския стълб на социалните права;

е)

използват микроудостоверенията, за да подкрепят развитието на ученето в областта на екологичния преход и устойчивото развитие като част от изпълнението на национално равнище на Препоръката на Съвета относно ученето, насочено към екологична устойчивост;

ж)

насърчават използването на микроудостоверенията от институциите за образование и обучение и други доставчици – в сътрудничество със заобикалящата ги екосистема за знания и иновации – с цел да се стимулира значимостта на микроудостоверенията и да се повиши тяхното потенциално положително въздействие върху икономиката на местно и регионално равнище;

з)

насърчават разбирането и използването на микроудостоверенията чрез продължаващо професионално развитие за учители, обучители и консултанти по професионално ориентиране (например в контекста на академиите за учители в рамките на „Еразъм+“), както и за представители на академичните среди, изследователи и друг свързан с тях персонал;

и)

насърчават използването на микроудостоверенията за бързото превръщане на най-новите резултати от научните изследвания във възможности за учене, като по този начин се укрепва полезното взаимодействие между европейското пространство за образование и европейското научноизследователско пространство;

й)

проучват използването на микроудостоверенията в европейското пространство за образование за целите на борбата със стереотипите, свързани с пола, и други дискриминационни стереотипи във връзка с избора на обучение и в образователните практики и материали.

12.

На държавите членки се препоръчва по целесъобразност да интегрират микроудостоверенията в политиките си за заетост и активните политики на пазара на труда (т.е. служби по заетостта, подкрепа за обучение и стимули за заетост), включително като:

а)

използват микроудостоверенията по целесъобразност за:

i)

преодоляване на несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда и други затруднения в дадени икономически сектори и региони и

ii)

повишаване на квалификацията и преквалификация на работници с оглед на уменията и работните места, за които има търсене на пазара на труда, по-специално в контекста на цифровия и екологичния преход;

б)

включват в признатите възможности за обучение водещо до микроудостоверения обучение, което може да бъде свързано с индивидуалните сметки за обучение, при наличие на такива, и други системи за подкрепа на обучението;

в)

насърчават използването на микроудостоверенията като средство за актуализиране и подобряване на уменията на самостоятелно заетите лица и хората, упражняващи нестандартни форми на труд, включително тези, работещи през платформи и в МСП;

г)

проучват възможностите за използване на микроудостоверенията в целеви инициативи за подкрепа и мотивиране на групи в неравностойно положение и уязвими групи (като например лица, получаващи минимални доходи, хора с увреждания, дългосрочно безработни лица и нискоквалифицирани лица) да навлязат отново на пазара на труда или да продължат да работят;

д)

проучват ролята на микроудостоверенията в рамките на системите за прилагане на укрепената гаранция за младежта с цел подкрепа на младите хора, включително в подготвителни обучения и качествени предложения за продължаващо образование или обучение;

е)

проучват ролята на микроудостоверенията като част от изпълнението на национално равнище на Препоръката относно ефективна активна подкрепа за заетостта вследствие на кризата с COVID-19 (ЕАПЗ);

ж)

проучват възможностите за използване на микроудостоверенията, за да се подкрепи професионалното развитие на работниците и да се отговори на задължителните изисквания за повишаване на квалификацията и преквалификация за определени работни места и видове работа (например за лицензии, изисквано обучение и разрешителни).

13.

На държавите членки се препоръчва по целесъобразност да насърчават и подкрепят Европейската мрежа от национални информационни центрове и Националните информационни центрове за академично признаване (мрежите ENIC-NARIC) или съответните органи за разработване, когато е уместно, на прозрачни процедури за признаване на микроудостоверенията, присъждани от различни видове доставчици. Това следва да се осъществи в сътрудничество със съответните заинтересовани страни, посочени в точка 10, включително чрез проучване на евентуалната осъществимост на автоматичното признаване на микроудостоверенията (26).

14.

На държавите членки се препоръчва по целесъобразност да гарантират, че в услугите по ориентиране в областта на ученето през целия живот са включени информация и съвети относно определянето и избора на микроудостоверенията. Това включва услуги за ориентиране, предлагани в кариерните центрове на висшите училища, ПСЗ, частните служби по заетостта, социалните служби и други видове услуги по ориентиране (в областта на заетостта, кариерното развитие, образованието и обучението, наставничеството). Включването на ориентиране относно микроудостоверенията в тези услуги следва да обслужва потребностите на всички учещи, включително учещите в неравностойно положение и от уязвими групи.

15.

На държавите членки се препоръчва, когато е целесъобразно:

а)

да определят мерки за изпълнението на настоящата препоръка, като се основават на съответните съществуващи национални разпоредби и финансови рамки. Това може да включва връзки с индивидуалните сметки за обучение, при наличие на такива (като надлежно се отчитат отговорността и автономията на организациите за образование и обучение и тези на пазара на труда в националния контекст);

б)

да използват по най-добрия начин средствата и инструментите на Съюза, за да подкрепят необходимите реформи – от създаването на благоприятна рамка за микроудостоверенията до тяхното разработване и използване.

Подкрепа от страна на Комисията

Съветът приветства намерението на Комисията, при надлежно отчитане на субсидиарността и националните условия и в тясно сътрудничество с държавите членки:

16.

Да развива и адаптира, когато е уместно, съществуващите инструменти и услуги на Съюза, за да подпомогне разработването на микроудостоверения от страна на всички видове доставчици, включително като:

а)

подкрепи разработването на насоки относно това как да се насърчава прозрачността и да се прилагат действащите инструменти на ЕС и процеса от Болоня в областта на висшето образование с цел вътрешно и външно осигуряване на качеството на микроудостоверенията;

б)

проучи как да се адаптира ръководството за потребителите на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити в областта на висшето образование с цел да се интегрират микроудостоверенията;

в)

проучи как да се адаптират и разработят инструменти на ЕС в областта на уменията и квалификациите с цел да се интегрират микроудостоверенията в системите за ПОО;

г)

насърчи ролята на ENIC-NARIC и други подходящи органи в признаването на микроудостоверенията за целите на по-нататъшно образование и/или заетост, включително чрез разработването на насоки и обучения;

д)

подпомогне провеждането на структурирана дискусия относно възможността за включване на микроудостоверенията в националните квалификационни рамки (НКР);

е)

проучи развитието на инициативата за европейска студентска карта, за да се даде възможност на учещите да споделят по сигурен начин резултатите от микроудостоверенията, получени в чужбина по време на обучението им, с други институции за образование и обучение.

17.

Да подкрепя сътрудничеството между държавите членки и заинтересованите страни, включително като:

а)

подкрепи обмена на информация между регионалните и националните органи относно съответните регионални и национални инициативи на политиката и доказателства за тяхното въздействие, като се използва по най-добрия начин стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него;

б)

насърчи европейското сътрудничество за осигуряване на качеството на микроудостоверенията, като по този начин се изгради взаимно доверие;

в)

стимулира експериментирането с микроудостоверения и използването им от висшите училища и институциите за професионално образование и обучение, включително алиансите на „европейските университети“ и центровете за високи постижения в областта на ПОО с цел да се насърчи и подкрепи въвеждането на микроудостоверенията сред по-широката общност в областта на образованието и обучението;

г)

насърчи ангажираността по отношение на микроудостоверенията сред академиите за учители в рамките на „Еразъм+“ и други доставчици на образование и обучение на учители, за да се отговори на потребностите на учителите от продължаващо професионално развитие, когато е целесъобразно;

д)

проучи възможностите за ангажираност по отношение на микроудостоверенията от страна на социалните партньори, работодателите и промишлеността, включително чрез Пакта за умения и свързаните с него инициативи за сътрудничество, например Подробния план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията, укрепения Европейски алианс за професионална подготовка и Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии;

е)

подпомогне сътрудничеството и обмена на най-добри практики между ПСЗ и работодателите относно начините за използване на микроудостоверенията за подобряване на пригодността за заетост в контекста на мрежата на ПСЗ;

ж)

улесни осъществяването на проекти за сътрудничество между социалните партньори и институциите за образование и обучение относно начините за използване и прилагане на микроудостоверенията в отговор на нуждите от умения на европейско, национално, местно и регионално равнище и между различните сектори.

18.

Да подкрепи техническото изпълнение на препоръката, като проучи възможността за по-нататъшно развитие на платформата „Европас“ с цел да се осигури, когато е целесъобразно:

а)

информация относно възможностите за учене, водещи до микроудостоверения, и относно доставчиците, които следват европейския подход към микроудостоверенията;

б)

подкрепа за установяването на автентичността на микроудостоверенията чрез европейски цифрови удостоверения за учене;

в)

подкрепа за преносимостта, възможността за надграждане, оперативната съвместимост, обмена и споделянето на информация относно микроудостоверенията чрез европейски отворен стандарт, с който се определя общ формат на микроудостоверенията.

19.

Да подпомага по-нататъшните научни изследвания относно:

i)

възприемането на европейския подход към микроудостоверенията, включително във връзка с тяхното използване от страна на доставчиците на образование и обучение, работодателите и социалните партньори;

ii)

конкретните резултати и ползи за учещите;

iii)

тяхната добавена стойност в сравнение с пълните цикли за образователна степен или квалификации и в допълнение към тях, както и

iv)

допълнителни доказателства относно факторите, които влияят на стимулите и мотивацията на хората да започнат обучение.

20.

Държавите членки и Комисията следва да работят съвместно за подобряване на обхвата и значимостта на съществуващото събиране на данни за микроудостоверенията на равнището на Съюза.

Докладване

21.

Препоръчва се държавите членки да изпълнят настоящата препоръка във възможно най-кратък срок. Те се приканват да информират Комисията до декември 2023 г. за съответните мерки, които трябва да бъдат предприети на подходящото равнище, за да се спомогне за постигането на целите на настоящата препоръка.

22.

Комисията се приканва да наблюдава постигнатия напредък в изпълнението на настоящата препоръка посредством съответните съществуващи рамки за наблюдение и докладване на Съюза, без това да води до допълнителна тежест за държавите членки, в сътрудничество с тях и след консултации със съответните заинтересовани страни, и да докладва на Съвета в срок от пет години от датата на нейното приемане.

Съставено в Люксембург на 16 юни 2022 година.

За Съвета

Председател

O. DUSSOPT


(1)  ОВ L 379, 26.10.2021 г., стр. 1.

(2)  ОВ С 428, 13.12.2017 г., стр. 10.

(3)  „ [...] Европейският съвет приветства в съответствие с Декларацията от Порто водещите цели на ЕС, заложени в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права“, заключения на Европейския съвет, 24 – 25 юни 2021 г., EUCO 7/21.

(4)  C(2021) 1372 final.

(5)  СОМ(2020) 274 final.

(6)  СОМ(2020) 625 final.

(7)  ОВ C 417, 2.12.2020 г., стр. 1.

(8)  ОВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 1.

(9)  ОВ C 221, 10.6.2021 г., стр. 14.

(10)  Римско комюнике на министрите от 19 ноември 2020 г.

(11)  ОВ C 221, 10.6.2021 г., стр. 3.

(12)  Понятието „икономика на онлайн платформите“ следва да се разбира като обхващащо цялата стопанска дейност, която произтича от действителни или планирани търговски сделки на вътрешния пазар и е улеснена пряко или непряко чрез онлайн платформи, по-специално чрез посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки, Решение на Комисията от 26 април 2018 г. относно създаване на експертна група за Обсерваторията по икономика на онлайн платформите, C(2018) 2393 final, 26 април 2018 г., стр. 1.

(13)  В резолюцията на Европейския парламент от 16 септември 2021 г. относно справедливи условия на труд, права и социална закрила за работещите през платформи – нови форми на заетост, свързани с развитието на цифровите технологии (2019/2186(INI), се призовава да се отдели внимание на образованието и обучението на работещите през платформи в контекста на подхода на ЕС към микроудостоверенията.

(14)  СОМ(2020) 624 final.

(15)  СОМ(2019) 640 final.

(16)  ОВ C 189, 15.6.2017 г., стр. 15.

(17)  ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.

(18)  SWD (2020)121 final.

(19)  ОВ L 112, 2.5.2018, стр. 42.

(20)  OJ C 504, 14.12.2021, p. 9.

(21)  Терминът „смесено учене“ във формалното образование и обучение се използва, когато дадено училище, преподавател или учещ възприемат повече от един подход към учебния процес.

(22)  Определение въз основа на Препоръка на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене, ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.

(23)  Определението е взето от Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на „Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на образованието и обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013, ОВ L 189, 28.5.2021 г., стр. 1.

(24)  Определението е взето от Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на „Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на образованието и обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013, ОВ L 189, 28.5.2021 г., стр. 1.

(25)  ОВ C 221, 10.6.2021 г., стр. 14.

(26)  Съгласно определението в Препоръката на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на резултатите от периоди на учене в чужбина, ОВ C 444, 10.12.2018 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Европейски стандартни елементи за описание на микроудостоверение

Настоящото приложение включва списък с общи европейски стандартни елементи за описание на микроудостоверенията, които се препоръчват като ресурс за подпомагане на изпълнението (1).

Задължителни елементи

Идентификация на учещия

Наименование на микроудостоверението

Държава(и)/регион(и) на присъждащия орган

Присъждащ(и) орган(и)

Дата на присъждането

Резултати от ученето

Приблизително натоварване, необходимо за постигане на резултатите от ученето (в кредити по Европейската система за трансфер и натрупване на кредити, когато е възможно)

Ниво (и цикъл, ако е приложимо) на учебния опит, водещ до микроудостоверението (Европейска квалификационна рамка, квалификационна рамка за европейското пространство за висше образование), ако е приложимо

Вид на оценяването

Форма на участие в учебната дейност

Начин на осигуряване на качеството, използван при микроудостоверението

Незадължителни елементи, когато е приложимо (неизчерпателен списък)

Необходими предпоставки за записване в учебната дейност

Надзор и проверка за самоличност по време на оценяването (без надзор и без проверка за самоличност, с надзор и без проверка за самоличност, с надзор онлайн или на място с проверка за самоличност)

Получена оценка

Варианти за интегриране/надграждане (самостоятелни, независими микроудостоверения/интегрирани, с възможност за надграждане спрямо друго удостоверение)

Допълнителна информация

Тези стандартни елементи ще бъдат включени в европейски модел на данни (2), който определя общ формат за описание на микроудостоверенията. Моделът на данните ще бъде наличен като отворен стандарт, който по целесъобразност ще се използва от доставчиците на микроудостоверения, и би могъл да подпомага оперативната съвместимост и по-лесния обмен на данни относно микроудостоверенията.

Комисията ще разработи модела на данните въз основа на общите стандартни елементи, изброени по-горе. Тя ще разработи този модел на данни в съответствие със:

i)

консултациите с държавите членки и заинтересованите страни;

ii)

нуждите на ползвателите и технологичния напредък;

iii)

промените на пазарите на труда; както и

iv)

съществуващите подходи за предоставяне на образование и обучение.

Този модел на данни има за цел да спомага за съгласуваността на информацията и да показва ясна добавена стойност. Моделът на данните за микроудостоверенията ще бъде установен съгласно Решението за Европас, и по-специално член 6, параграф 1, букви б) и г) и член 6, параграф 2, буква б), в които Комисията вече се призовава да разработва, изпитва и актуализира отворени стандарти.


(1)  Използването на европейски стандартни елементи за описание на микроудостоверенията само по себе си не означава официално валидиране или признаване, но е ключов фактор за това.

(2)  Моделите на данни са графично и/или лексикално представяне на данни, при което се уточняват техните характеристики, структура и взаимовръзки. Те се използват като отворени стандарти, които са безплатни, прозрачни и изградени въз основа на консенсус.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Европейски принципи при разработването и присъждането на микроудостоверения

10-те принципа, представени по-долу, определят естеството на микроудостоверенията и предлагат насоки на държавите членки, публичните органи и доставчиците относно разработването и присъждането на микроудостоверения и относно системите за микроудостоверения. Принципите открояват ключовите характеристики на европейския подход към микроудостоверенията, който може да спомогне за доверието по отношение на микроудостоверенията и за тяхното качество. Принципите са универсални и по целесъобразност може да се прилагат във всяка област или сектор.

1

Качество

Микроудостоверенията подлежат на вътрешно и външно осигуряване на качеството от системата, която ги създава (например в контекста на образованието, обучението или пазара на труда, в който се разработва и предоставя микроудостоверението). Процесите за осигуряване на качеството трябва да бъдат подходящи за целта, да бъдат ясно документирани и достъпни и да отговарят на нуждите и очакванията на учещите и заинтересованите страни.

Доставчици: Външното осигуряване на качеството се основава предимно на оценката на доставчиците (а не на отделни курсове) и на ефективността на техните вътрешни процедури за осигуряване на качеството.

Доставчиците следва да гарантират, че вътрешното осигуряване на качеството обхваща всички изброени по-долу елементи:

цялостното качество на самото микроудостоверение въз основа на стандартите, посочени по-долу;

качеството на курса, когато е приложимо, водещ до микроудостоверението

обратната информация от учещите относно учебния опит, водещ до микроудостоверението, както и

обратната информация от субекти със сходна дейност, включително други доставчици и заинтересовани страни, относно учебния опит, водещ до микроудостоверението.

Стандарти: Външното осигуряване на качеството да се извършва в съответствие със:

приложение IV към Препоръката относно европейската квалификационна рамка, когато е приложимо;

стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование, когато е приложимо;

Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (рамката EQAVET), когато е приложимо;

други инструменти за осигуряване на качеството, включително регистри и етикети, за да се изгради обществено доверие в микроудостоверенията, когато е приложимо.

2

Прозрачност

Микроудостоверенията са измерими, съпоставими и разбираеми, с ясна информация за резултатите от ученето, натоварването, съдържанието, нивото и предлаганото обучение, според случая.

Натоварване:

Висшите училища следва да използват Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и да спазват принципите, посочени в приложение V към Препоръката за ЕКР, когато това е възможно, за да демонстрират приблизителното натоварване, необходимо за постигане на учебните резултати от микроудостоверението.

Доставчиците, които не използват ECTS, може да използват други системи или видове информация, които могат ефективно да описват резултатите от ученето и натоварването, в съответствие с принципите, посочени в приложение V към Препоръката за ЕКР.

Квалификационна рамка/системи:

Микроудостоверенията може да бъдат включени в националните квалификационни рамки/системи, когато е уместно и в съответствие с националните приоритети и решения. Националните квалификационни рамки/системи са съотнесени към Европейската квалификационна рамка, а при квалификациите във висшето образование те са самостоятелно сертифицирани спрямо квалификационната рамка за европейското пространство за висше образование, което може допълнително да спомогне за прозрачността на микроудостоверенията и доверието в тях.

Информация относно предлагането на микроудостоверения:

Системите за микроудостоверенията следва да предоставят прозрачна и ясна информация в подкрепа на системите за ориентиране на учещите в съответствие с националните практики и нуждите на заинтересованите страни:

По възможност информацията относно доставчиците на микроудостоверения се публикува в съответните съществуващи регистри. Доставчиците на висше образование (и другите съответни доставчици) следва да бъдат включени, когато е възможно, в базата данни с резултати за външно осигуряване на качеството (DEQAR), въз основа на осигуряване на качеството в съответствие със стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование (ESG).

Информацията относно възможностите за учене, водещи до микроудостоверения, следва да бъде достъпна и лесно обменяна чрез съответните платформи, включително Европас.

3

Значимост

Микроудостоверенията следва да бъдат разработвани и присъждани като отделни, целенасочени учебни постижения, а възможностите за учене, които водят до тях, да се актуализират при необходимост, за да се отговори на установените потребности от учене.

Насърчава се сътрудничеството между организациите за образование и обучение, работодателите, социалните партньори и други доставчици и ползватели на микроудостоверения, за да се увеличи значимостта на микроудостоверенията за пазара на труда.

4

Валидна оценка

Резултатите от ученето за микроудостоверения се оценяват в съответствие с прозрачни стандарти.

5

Учебни процеси

Микроудостоверенията се разработват и присъждат така, че да спомагат за гъвкави учебни процеси, включително възможността за валидиране, признаване и „надграждане“ на микроудостоверения от различни системи.

Възможност за надграждане:

Микроудостоверенията се разработват така, че да бъдат модулни, като бъде възможно да се добавят други микроудостоверения, за да се създадат по-широкообхватни удостоверения. Решенията за „надграждане“ или комбиниране на удостоверения се вземат от приемащата организация (например институции за образование и обучение, работодатели и др.) в съответствие с нейните практики и следва да подкрепят целите и нуждите на учещия. Надграждането не поражда автоматично право на получаване на квалификация или диплома. Тези решения се вземат от регионални и национални органи или институции в съответствие с техните процедури за присъждане;

Валидиране на неформално и информално учене:

Придобиването на микроудостоверения е възможно след оценка на резултатите от ученето, получени чрез конкретен курс, водещ до микроудостоверение, или въз основа на оценка на резултатите от неформално и информално учене.

6

Признаване

Микроудостоверенията са ясен показател за стойността на резултатите от ученето при по-малки учебни модули. Признаването проправя пътя към по-широко предлагане на такъв учебен опит по съпоставим начин в целия ЕС.

Микроудостоверенията се признават, когато е възможно, от компетентните органи за академични цели или за целите на обучението или заетостта въз основа на информацията, предоставена в съответствие с европейските стандартни елементи (приложение I) и принципите за разработване и присъждане на микроудостоверения (приложение II).

Когато микроудостоверенията се присъждат от доставчици на формално образование, те се признават, по възможност, въз основа на стандартни процедури за признаване, използвани при признаването на чуждестранни квалификации и периоди на учене в чужбина.

Това не засяга правото на компетентните органи да определят процедури за признаване или да проверяват автентичността на документите.

7

Преносимост

Микроудостоверенията са собственост на притежателя на удостоверението (учещия) и могат да се съхраняват и споделят лесно от притежателя на удостоверението, включително чрез сигурни цифрови портфейли (например Европас), в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните. Инфраструктурата за съхранение на данни се основава на отворени стандарти и модели на данни. Това гарантира оперативна съвместимост и безпрепятствен обмен на данни и позволява гладко протичане на проверките за автентичност на данните.

8

Ориентираност към учещия

Микроудостоверенията се разработват така, че да отговорят на нуждите на целевата група учещи. Учещите участват във вътрешните и външните процеси за осигуряване на качеството и обратната информация от тях се взема предвид като част от непрекъснатото подобряване на микроудостоверението.

9

Автентичност

Микроудостоверенията съдържат достатъчно информация за проверка на самоличността на притежателя на удостоверението (учещия), правната самоличност на присъждащия субект, датата и мястото на присъждане на микроудостоверението.

10

Информация и насоки

Информацията и съветите относно микроудостоверенията следва да бъдат включени в услугите по ориентиране в областта на ученето през целия живот и следва да достигат до възможно най-широк кръг учещи по приобщаващ начин, като подкрепят избора на образование, обучение и кариера.


Top