Дело C‑358/12

Consorzio Stabile Libor Lavori Pubblici

срещу

Comune di Milano

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale amministrativo regionale per la Lombardia)

„Преюдициално запитване — Обществени поръчки — Обществени поръчки, които не достигат праговите стойности, предвидени от Директива 2004/18/CE — Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС — Принцип на пропорционалност — Условия за отстраняване от процедура за възлагане на обществена поръчка — Критерии за качествен подбор, свързани с личното състояние на оферента — Задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване — Понятие за тежко нарушение — Разлика между дължимите и платени суми, която надхвърля 100 EUR и 5 % от дължимите суми“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 10 юли 2014 г.

Сближаване на законодателствата — Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги — Директива 2004/18 — Възлагане на обществени поръчки — Основания за изключване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка — Право на преценка на държавите членки — Неизпълнение на задълженията, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване — Допустимост — Условия

(член 49 ДФЕС и член 56 ДФЕС; член 45, параграф 2 от Директива 2004/18 на Европейския парламент и на Съвета)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципът на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която в случаите на обществени поръчки за строителство със стойност, по-ниска от определената в член 7, буква в) от Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, изменена с Регламент № 1177/2009, задължава възлагащите органи да отстранят от процедурата по възлагане на такава обществена поръчка оферент, който е извършил нарушение във връзка с плащането на вноски за социално осигуряване, ако разликата между платените и дължимите суми надхвърля едновременно сумата от 100 EUR и 5 % от дължимите суми.

Макар национална правна уредба, която може да възпрепятства участието на оференти в процедура за възлагане на обществена поръчка, свързана със сигурен трансграничен интерес, да представлява ограничение по смисъла на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, тя може да бъде обоснована, доколкото отговаря на императивни съображения от общ интерес и доколкото е съобразена с принципа на пропорционалност. Съответства на такава законосъобразна цел посочването на липса на надеждност, полагане на дължима грижа и сериозно отношение от страна на определен икономически оператор във връзка с изпълнението на неговите законови и социални задължения. Освен това изтъкването на тази липса е съобразено с принципа на пропорционалност, доколкото определянето на точен праг за отстраняване от участие в процедури по възлагане на обществени поръчки, като установения в разглежданата национална правна уредба, се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии. Всъщност тези критерии гарантират не само равното третиране на оферентите, но и правната сигурност — принцип, чието зачитане е едно от условията за пропорционалност на ограничителната мярка.

На последно място, що се отнася до равнището на този праг за отстраняване, член 45, параграф 2 от Директива 2004/18 не предвижда еднообразно прилагане на основанията за отстраняване и предоставя на държавите членки правомощието да смекчат или да направят по-гъвкави критериите, установени в тази разпоредба. Член 45, параграф 2, буква д) от Директива 2004/18 позволява на държавите членки да отстранят от участие в процедура по възлагане на обществена поръчка всеки икономически оператор, който не е изпълнил задълженията си, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване, без да предвижда минимален размер на неплатените вноски.

(вж. точки 30—37, 39 и 41 и диспозитива)