Дело C-577/11

DKV Belgium SA

срещу

Association belge des consommateurs Test-Achats ASBL

(Преюдициално запитване, отправено от Сour d’appel de Bruxelles)

„Свободно предоставяне на услуги — Свобода на установяване — Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО — Пряко застраховане, различно от животозастраховане — Свобода при определяне на ставките на премиите — Договори за медицинска застраховка, които не са свързани с професионалната дейност — Ограничения — Императивни съображения от общ интерес“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 7 март 2013 г.

1. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Пряко застраховане, различно от животозастраховане — Директива 92/49 — Свобода при определяне на ставките на премиите — Национална правна уредба, която въвежда технически правила за изчисляването на премиите на застрахователните предприятия — Допустимост

   (член 8, параграф 3 от Директива 73/239 на Съвета; член 29 и член 39, параграфи 2 и 3 от Директива 92/49 на Съвета)

2. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Контрол, осъществяван от приемащата държава членка, върху реда и условията за изчисляване на застрахователните премии, прилагани от застрахователните предприятия, установени в други държави членки — Обосноваване — Защита на потребителите — Допустимост

   (членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС)

1.  Член 29 и член 39, параграфи 2 и 3 от Директива 92/49 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239 и 88/357 (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) и член 8, параграф 3 от Първа директива 73/239 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане, изменена с Директива 92/49, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба на държава членка, която предвижда във връзка с договорите за медицинска застраховка, които не са свързани с професионалната дейност, разпоредби, според които премията, самоучастието и обезщетението могат да се изменят годишно само:

   —	въз основа на индекса на потребителските цени, или,

   —	въз основа на индекс, наречен „медицински“, ако и доколкото промяната на този индекс е по-голяма от промяната на индекса на потребителските цени, или

   —

   след като е получено разрешението на административен орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, сезиран с искане от съответното застрахователно предприятие, когато този орган установи, че прилагането на ставките на това предприятие, независимо от измененията в тях, изчислени въз основа на тези два вида индекси, води или има опасност да доведе до загуби. Всъщност, тъй като липсва ясно изразена воля в този смисъл от страна на законодателя на Съюза, не може да се предположи, че е налице пълна хармонизация на ставките на премиите в областта на застраховането, различно от животозастраховане — която да изключва всякакви национални мерки, които могат да въздействат върху ставките на премиите — то тогава национална правна уредба, въвеждаща технически правила, в рамките на които застрахователните предприятия трябва да изчисляват своите премии, не противоречи на принципа на свободното определяне на ставките само поради това, че тези технически правила оказват въздействие върху промяната на ставките. Такъв е случаят с посочената правна уредба, която, като позволява увеличение на ставките на премиите единствено въз основа на два вида индекси, функционира като технически правила, които само регламентират промяната на ставките, и при спазване на които застрахователните предприятия трябва да изчисляват своите премии в рамките на тези правила. При тези условия само фактът, че административният орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, може по молба на дадено застрахователно предприятие да му разреши да вземе мерки, за да балансира своите ставки, когато те водят или има опасност да доведат до загуби, не е достатъчен, за да постави под въпрос характера на технически правила на разглежданата система за увеличаване на ставките на премиите.

   (вж. точки 22, 23, 26, 27 и 48 и диспозитива)

2.  Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че представлява ограничение на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги национална правна уредба, която предвижда във връзка с договорите за медицинска застраховка, които не са свързани с професионалната дейност, разпоредби, според които премията, самоучастието и обезщетението могат да се изменят годишно само:

   —	въз основа на индекса на потребителските цени или

   —	въз основа на индекс, наречен „медицински“, ако и доколкото промяната на този индекс е по-голяма от промяната на индекса на потребителските цени, или

   —

   след като е получено разрешението на административен орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, сезиран с искане от съответното застрахователно предприятие, когато този орган установи, че прилагането на ставките на това предприятие, независимо от измененията в тях, изчислени въз основа на тези два вида индекси, води или има опасност да доведе до загуби. Всъщност такава система за увеличение на ставките може да разубеди застрахователните предприятия, чието седалище е в държава членка, различна от въвелата такава система, да открият клон в последната държава или да отидат там, за да предлагат своите продукти съгласно правото на свободно предоставяне на услуги. Все пак тази система може да се допусне, доколкото има за цел да защити потребителя — цел, която представлява императивно съображение от общ интерес — и в частност да възпрепятства значителни и неочаквани увеличения на застрахователните премии на застрахованото лице. Освен това тя изглежда годна да гарантира осъществяването на тази цел. Накрая, предвид, от една страна, характерните черти на застраховката за болнично лечение — една от които е, че макар да може да бъде предлагана на по-ниски ставки на сравнително млади застраховани лица, с напредването на възрастта на застрахованото лице и свързаното с това увеличение на разходите за застрахователя за лицето тези ставки могат да се покачат — и при това положение, от друга страна, понеже такава система не забранява на застрахователните предприятия да определят свободно основната премия и позволява на административния орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, да разреши, по искане на застрахователно предприятие, да вземе мерки, за да балансира ставките си, когато те водят или има опасност да доведат до загуби, доколкото не съществува по-малко ограничителна мярка, която позволява да се постигне при същите условия посочената цел за защита на потребителя, тази система не надхвърля необходимото за постигане на същата цел.

   (вж. точки 34, 37, 40—47 и 49 и диспозитива)

Дело C-577/11

DKV Belgium SA

срещу

Association belge des consommateurs Test-Achats ASBL

(Преюдициално запитване, отправено от Сour d’appel de Bruxelles)

„Свободно предоставяне на услуги — Свобода на установяване — Директиви 73/239/ЕИО и 92/49/ЕИО — Пряко застраховане, различно от животозастраховане — Свобода при определяне на ставките на премиите — Договори за медицинска застраховка, които не са свързани с професионалната дейност — Ограничения — Императивни съображения от общ интерес“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 7 март 2013 г.

1. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Пряко застраховане, различно от животозастраховане — Директива 92/49 — Свобода при определяне на ставките на премиите — Национална правна уредба, която въвежда технически правила за изчисляването на премиите на застрахователните предприятия — Допустимост

   (член 8, параграф 3 от Директива 73/239 на Съвета; член 29 и член 39, параграфи 2 и 3 от Директива 92/49 на Съвета)

2. Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Ограничения — Контрол, осъществяван от приемащата държава членка, върху реда и условията за изчисляване на застрахователните премии, прилагани от застрахователните предприятия, установени в други държави членки — Обосноваване — Защита на потребителите — Допустимост

   (членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС)

1.  Член 29 и член 39, параграфи 2 и 3 от Директива 92/49 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239 и 88/357 (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане) и член 8, параграф 3 от Първа директива 73/239 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до и упражняването на пряка застрахователна дейност, различна от животозастраховане, изменена с Директива 92/49, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба на държава членка, която предвижда във връзка с договорите за медицинска застраховка, които не са свързани с професионалната дейност, разпоредби, според които премията, самоучастието и обезщетението могат да се изменят годишно само:

   —	въз основа на индекса на потребителските цени, или,

   —	въз основа на индекс, наречен „медицински“, ако и доколкото промяната на този индекс е по-голяма от промяната на индекса на потребителските цени, или

   —

   след като е получено разрешението на административен орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, сезиран с искане от съответното застрахователно предприятие, когато този орган установи, че прилагането на ставките на това предприятие, независимо от измененията в тях, изчислени въз основа на тези два вида индекси, води или има опасност да доведе до загуби. Всъщност, тъй като липсва ясно изразена воля в този смисъл от страна на законодателя на Съюза, не може да се предположи, че е налице пълна хармонизация на ставките на премиите в областта на застраховането, различно от животозастраховане — която да изключва всякакви национални мерки, които могат да въздействат върху ставките на премиите — то тогава национална правна уредба, въвеждаща технически правила, в рамките на които застрахователните предприятия трябва да изчисляват своите премии, не противоречи на принципа на свободното определяне на ставките само поради това, че тези технически правила оказват въздействие върху промяната на ставките. Такъв е случаят с посочената правна уредба, която, като позволява увеличение на ставките на премиите единствено въз основа на два вида индекси, функционира като технически правила, които само регламентират промяната на ставките, и при спазване на които застрахователните предприятия трябва да изчисляват своите премии в рамките на тези правила. При тези условия само фактът, че административният орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, може по молба на дадено застрахователно предприятие да му разреши да вземе мерки, за да балансира своите ставки, когато те водят или има опасност да доведат до загуби, не е достатъчен, за да постави под въпрос характера на технически правила на разглежданата система за увеличаване на ставките на премиите.

   (вж. точки 22, 23, 26, 27 и 48 и диспозитива)

2.  Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че представлява ограничение на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги национална правна уредба, която предвижда във връзка с договорите за медицинска застраховка, които не са свързани с професионалната дейност, разпоредби, според които премията, самоучастието и обезщетението могат да се изменят годишно само:

   —	въз основа на индекса на потребителските цени или

   —	въз основа на индекс, наречен „медицински“, ако и доколкото промяната на този индекс е по-голяма от промяната на индекса на потребителските цени, или

   —

   след като е получено разрешението на административен орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, сезиран с искане от съответното застрахователно предприятие, когато този орган установи, че прилагането на ставките на това предприятие, независимо от измененията в тях, изчислени въз основа на тези два вида индекси, води или има опасност да доведе до загуби. Всъщност такава система за увеличение на ставките може да разубеди застрахователните предприятия, чието седалище е в държава членка, различна от въвелата такава система, да открият клон в последната държава или да отидат там, за да предлагат своите продукти съгласно правото на свободно предоставяне на услуги. Все пак тази система може да се допусне, доколкото има за цел да защити потребителя — цел, която представлява императивно съображение от общ интерес — и в частност да възпрепятства значителни и неочаквани увеличения на застрахователните премии на застрахованото лице. Освен това тя изглежда годна да гарантира осъществяването на тази цел. Накрая, предвид, от една страна, характерните черти на застраховката за болнично лечение — една от които е, че макар да може да бъде предлагана на по-ниски ставки на сравнително млади застраховани лица, с напредването на възрастта на застрахованото лице и свързаното с това увеличение на разходите за застрахователя за лицето тези ставки могат да се покачат — и при това положение, от друга страна, понеже такава система не забранява на застрахователните предприятия да определят свободно основната премия и позволява на административния орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, да разреши, по искане на застрахователно предприятие, да вземе мерки, за да балансира ставките си, когато те водят или има опасност да доведат до загуби, доколкото не съществува по-малко ограничителна мярка, която позволява да се постигне при същите условия посочената цел за защита на потребителя, тази система не надхвърля необходимото за постигане на същата цел.

   (вж. точки 34, 37, 40—47 и 49 и диспозитива)