Дело C‑616/10

Solvay SA

срещу

Honeywell Fluorine Products Europe BV и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank ’s-Gravenhage)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Иск за установяване на нарушение на европейски патент — Специална и изключителна компетентност — Член 6, точка 1 — Множество ответници — Член 22, точка 4 — Оспорване на действителността на патента — Член 31 — Временни или обезпечителни мерки“

Резюме на решението

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Специална компетентност — Множество ответници — Компетентност на съда на един от ответниците — Условие — Връзка — Риск от противоречащи си съдебни решения — Обхват — Дружества, установени в различни държави членки, от които се търси отговорност поотделно в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки, за нарушение на една и съща национална част на европейски патент, поради това че посочените дружества са извършвали действия по отношение на един и същ продукт, за който са налице запазени права — Включване — Преценка, която националният съд следва да извърши

   (член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Изключителни правомощия — Спорове „в областта на регистрацията или действителността на патенти“ — Обхват — Временни и охранителни мерки — Недействителност на европейски патент, изтъкната инцидентно като средство за защита срещу приемането на временна мярка с цел налагане на забрана на нарушение с трансграничен ефект — Липса на значение относно компетентността на съдията по обезпечителното производство

   (член 22, точка 4 и член 31 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.  Член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в случай, при който от две или повече установени в различни държави членки дружества се търси поотделно отговорност в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки за нарушение на една и съща национална част на даден европейски патент, който е в сила в друга държава членка — поради това че тези дружества са извършвали действия по отношение на един и същ продукт, за който са налице запазени права, — може да се стигне до противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства по смисъла на тази разпоредба. Националната юрисдикция следва да прецени наличието на такъв риск, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства по делото.

   (вж. точка 30, точка 1 от диспозитива)

2.  Член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотеза като разглежданата в главното производство — която се отнася до иск за установяване на нарушение, в рамките на който като средство за защита срещу приемането на временна мярка с цел налагане на забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права, инцидентно е изтъкната недействителността на европейски патент — допуска прилагането на член 31 от този регламент.

   Всъщност, на първо място, целта на тези разпоредби е да уредят различни ситуации и всяка от тях има отделно приложно поле. Така, ако член 22, точка 4 цели да предостави компетентност по искове, предявени във връзка със спорове, свързани с ясно очертана област, за разлика от него член 31 се прилага независимо от компетентността по иска. За сметка на това нищо не показва, че някоя от разглежданите разпоредби може да се счита за обща или специална по отношение на другата. От това следва, че член 31 от Регламент № 44/2001 има самостоятелно значение по отношение на член 22, точка 4 от този регламент. Посоченият член 31 се прилага, щом даден съд, различен от компетентния да разгледа иска, е сезиран с молба за налагане на временни или обезпечителни мери, така че посоченият член 22, точка 4, който се отнася до компетентността за разглеждане на иска, по принцип не следва да бъде тълкуван в смисъл, че може да дерогира член 31 и следователно да изключи неговото прилагане.

   На второ място, инцидентно сезираният съд не постановява окончателното решение относно действителността на съответния патент, а преценява как компетентният по силата на член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 съд би се произнесъл по този въпрос, и първият съд ще откаже да постанови исканата временна мярка, ако приеме, че е налице разумна и немалка вероятност съответният патент да бъде обявен за недействителен от компетентния съд. При тези обстоятелства не съществува риск от противоречиви съдебни решения, при положение че взетото от инцидентно сезирания съд временно решение по никакъв начин няма да предопредели решението по иска, което компетентният съгласно член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 съд трябва да вземе.

   (вж. точки 36, 39, 40 и 48—51;точка 2 от диспозитива)

Дело C‑616/10

Solvay SA

срещу

Honeywell Fluorine Products Europe BV и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank ’s-Gravenhage)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Иск за установяване на нарушение на европейски патент — Специална и изключителна компетентност — Член 6, точка 1 — Множество ответници — Член 22, точка 4 — Оспорване на действителността на патента — Член 31 — Временни или обезпечителни мерки“

Резюме на решението

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Специална компетентност — Множество ответници — Компетентност на съда на един от ответниците — Условие — Връзка — Риск от противоречащи си съдебни решения — Обхват — Дружества, установени в различни държави членки, от които се търси отговорност поотделно в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки, за нарушение на една и съща национална част на европейски патент, поради това че посочените дружества са извършвали действия по отношение на един и същ продукт, за който са налице запазени права — Включване — Преценка, която националният съд следва да извърши

   (член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Изключителни правомощия — Спорове „в областта на регистрацията или действителността на патенти“ — Обхват — Временни и охранителни мерки — Недействителност на европейски патент, изтъкната инцидентно като средство за защита срещу приемането на временна мярка с цел налагане на забрана на нарушение с трансграничен ефект — Липса на значение относно компетентността на съдията по обезпечителното производство

   (член 22, точка 4 и член 31 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.  Член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в случай, при който от две или повече установени в различни държави членки дружества се търси поотделно отговорност в рамките на висящо производство пред съд на една от тези държави членки за нарушение на една и съща национална част на даден европейски патент, който е в сила в друга държава членка — поради това че тези дружества са извършвали действия по отношение на един и същ продукт, за който са налице запазени права, — може да се стигне до противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства по смисъла на тази разпоредба. Националната юрисдикция следва да прецени наличието на такъв риск, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства по делото.

   (вж. точка 30, точка 1 от диспозитива)

2.  Член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотеза като разглежданата в главното производство — която се отнася до иск за установяване на нарушение, в рамките на който като средство за защита срещу приемането на временна мярка с цел налагане на забрана с трансграничен ефект на дейността, с която се нарушават патентните права, инцидентно е изтъкната недействителността на европейски патент — допуска прилагането на член 31 от този регламент.

   Всъщност, на първо място, целта на тези разпоредби е да уредят различни ситуации и всяка от тях има отделно приложно поле. Така, ако член 22, точка 4 цели да предостави компетентност по искове, предявени във връзка със спорове, свързани с ясно очертана област, за разлика от него член 31 се прилага независимо от компетентността по иска. За сметка на това нищо не показва, че някоя от разглежданите разпоредби може да се счита за обща или специална по отношение на другата. От това следва, че член 31 от Регламент № 44/2001 има самостоятелно значение по отношение на член 22, точка 4 от този регламент. Посоченият член 31 се прилага, щом даден съд, различен от компетентния да разгледа иска, е сезиран с молба за налагане на временни или обезпечителни мери, така че посоченият член 22, точка 4, който се отнася до компетентността за разглеждане на иска, по принцип не следва да бъде тълкуван в смисъл, че може да дерогира член 31 и следователно да изключи неговото прилагане.

   На второ място, инцидентно сезираният съд не постановява окончателното решение относно действителността на съответния патент, а преценява как компетентният по силата на член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 съд би се произнесъл по този въпрос, и първият съд ще откаже да постанови исканата временна мярка, ако приеме, че е налице разумна и немалка вероятност съответният патент да бъде обявен за недействителен от компетентния съд. При тези обстоятелства не съществува риск от противоречиви съдебни решения, при положение че взетото от инцидентно сезирания съд временно решение по никакъв начин няма да предопредели решението по иска, което компетентният съгласно член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001 съд трябва да вземе.

   (вж. точки 36, 39, 40 и 48—51;точка 2 от диспозитива)