Връщане на незаконно пребиваващи имигранти — общи стандарти и процедури

 

РЕЗЮМЕ НА:

Директива 2008/115/EО — общи стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

КАКВА Е ЦЕЛТА НА ДИРЕКТИВАТА?

• Тя има за цел да гарантира, че Европейският съюз (ЕС) има ефективна и хуманна политика на връщане като необходим елемент на добре управлявана миграционна политика.
• С нея се установява общ набор от правила за връщане на граждани на държави извън ЕС, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на която и да е държава — членка на ЕС, както и свързаните с това процедурни гаранции, като същевременно се насърчава доброволното връщане на незаконните имигранти.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Прекратяване на незаконния престой

Незаконният престой се прекратява чрез двуетапна процедура:

• 1.

  първо, „решение за връщане“, с което се открива период за „доброволно напускане“;

• 2.

  след това, ако е необходимо, „решение за извеждане“, с възможност за задържане, което завършва с „експулсиране“.

Решение за връщане

• Освен ако няма състрадателни, хуманитарни или други причини да не го направи или ако има висяща процедура за подновяване на разрешението за пребиваване, държавата членка трябва да издаде решение за връщане на гражданин на държава извън ЕС, който пребивава незаконно на нейна територия.
• Ако гражданинът на държава извън ЕС има валидно разрешение за пребиваване или еквивалентно разрешение от друга държава членка, той трябва незабавно да се върне в тази държава.
• Ако друга държава членка приеме обратно незаконно пребиваващ гражданин на държава извън ЕС по силата на двустранно споразумение, тази държава е отговорна за издаването на решението за връщане.
• Решението за връщане може да позволява срок за доброволно напускане между 7 и 30 дни за незаконно пребиваващия гражданин на трета страна. При определени обстоятелства този срок може да бъде удължен; също така той може да бъде скъсен или дори да не бъде предоставен, а именно, когато съществува риск, че незаконно пребиваващият гражданин на трета страна:
  • ще избяга и по този начин няма да бъде възможно неговото връщане;
  • е подал фалшиво заявление; или
  • представлява риск за обществената/националната сигурност.
• По време на периода на доброволно напускане на гражданина на държава извън ЕС могат да бъдат наложени определени задължения, за да му се попречи да избяга.
• Забрана за влизане може да бъде издадена заедно с решение за връщане, когато не е предоставен срок за доброволно напускане или когато незаконно пребиваващият гражданин на ЕС не е изпълнил решението за връщане. Продължителността на забраната за влизане се определя за всеки отделен случай и не може да бъде повече от 5 години, освен ако гражданинът на трета страна не представлява риск за обществената/националната сигурност.

Извеждане

Ако не е предоставен срок или ако гражданинът на държава извън ЕС не е изпълнил решението за връщане в рамките на срока, предоставен за доброволно връщане, държавата членка трябва да наложи принудителното му извеждане, освен при особени обстоятелства, когато извеждането може да бъде отложено. Извеждането на граждани на държави извън ЕС трябва да се отложи, ако има опасност за живота им (принцип на „забрана за връщане“* (non-refoulement)) или ако решението за връщане е било временно спряно.

Принудителните мерки, които са пропорционални и не надхвърлят разумната сила, могат да се използват само в краен случай за извеждане на граждани на държави извън ЕС.

Задържане с цел извеждане

• При определени условия — и при надлежно спазване на определени гаранции, включително съдебен контрол — държавите членки могат да задържат гражданин на държава извън ЕС по време на процедурата по връщане, ако съществува риск той да избяга или да избегне/възпрепятства подготовката на връщането или процеса на извеждане.
• Периодът на задържане не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.
• Трябва да се използват специални домове за временно настаняване или, ако това не е осъществимо, настаняването в места за лишаване от свобода с отделни блокове.

Процедурни защитни клаузи

Директивата определя редица процедурни защитни клаузи:

• информация за гражданина на трета страна;
• правото им на обжалване;
• правна помощ и представителство;
• езикова помощ, ако е необходимо.

Държавите членки трябва също така да зачитат правото на единство на семейството, да осигуряват основно образование на непълнолетните и спешна медицинска помощ, както и да обръщат внимание на специалните нужди на уязвимите лица в очакване на тяхното доброволно връщане или извеждане.

Непридружени ненавършили пълнолетие лица

• Преди да се вземе решение за връщане по отношение на непридружено ненавършило пълнолетие лице, подходящите органи трябва да предоставят помощ за най-добрия интерес на детето. Преди държавата членка да изведе непридружен непълнолетен от своята територия, тя трябва да гарантира, че той ще бъде върнат на член на семейството си или на определен настойник, или че в страната на връщане има подходящи приемни съоръжения.
• Директивата има за цел да ограничи задържането на непридружени ненавършили пълнолетие лица и семейства и определя подходящи условия за задържане.

Общи правила

Някои категории граждани на трети страни могат да бъдат изключени от обхвата на директивата, като напр. тези, които са задържани във връзка с незаконно преминаване на границите. Държавите членки обаче трябва да гарантират, че третирането и нивото на защита на тези лица отговарят най-малко на правилата на ЕС относно принудителните мерки, извеждането, здравните грижи и задържането. Във всички случаи държавата членка трябва да:

• гарантира, че връщането на граждани на трети страни не я поставя в опасност;
• вземе под внимание най-добрия интерес на децата, семейния живот и здравето на засегнатите лица.

За кои държави се прилага директивата?

Директивата се прилага за всички държави членки, с изключение на Ирландия, и за следните държави извън Шенгенското пространство: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

Прилагане и свързани актове

• На всеки три години Европейската комисия трябва да докладва за прилагането на директивата в държавите членки и, ако е необходимо, да предложи изменения.
• С Регламент (ЕС) 2016/1953 се създава единен европейски документ за пътуване за връщане на незаконно пребиваващи граждани на държави извън ЕС (европейски документ за пътуване за връщане). Този документ е валиден за еднократно пътуване до момента на пристигане в страната на връщане на гражданина на държава извън ЕС, който подлежи на решение за връщане, издадено от държава членка.
• През 2017 г. Комисията публикува Препоръка (ЕС) 2017/432 до държавите членки за повишаване на ефективността на връщането при прилагането на директивата, както и Препоръка (ЕС) 2017/2338 за създаване на общ „наръчник за връщане“, който да се използва от държавите членки при изпълнението на задачи, свързани с връщането. Тя предложи и нови мерки по отношение на политиката на връщане под формата на обновен план за действие в областта на връщането и набор от препоръки към държавите членки.
• През 2023 г. Комисията прие:
  • политически документ, озаглавен „Към оперативна стратегия за по-голяма ефективност на връщанията“, и приложение към него — приносът на Комисията към процеса на разработване на оперативна стратегия за по-ефективно връщане, заложена в новия пакт за миграция и убежище;
  • Препоръка (ЕС) 2023/682 относно относно взаимното признаване на решения за връщане и за ускоряване на връщането има за цел да ускори процеса на връщане, като насърчи държавата членка, отговорна за връщането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, да признава взаимно всяко решение за връщане, издадено преди това на същото лице от друга държава членка, освен ако действието на това решение за връщане не е спряно.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГАТ ПРАВИЛАТА?

Правилата на директивата трябваше да бъдат транспонирани в националното законодателство до 24 декември 2010 г., с изключение на правилата за безплатна правна помощ и/или представителство, за които крайният срок беше 24 декември 2011 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

• Хуманна и ефективна политика за връщане и реадмисия (Европейска комисия).

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Директива 2008/115/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OВ L 348, 24.12.2008 г., стр. 98—107).

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Препоръка (ЕС) 2023/682 на Комисията от 16 март 2023 година относно взаимното признаване на решения за връщане и за ускоряване на връщането при прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 86, 24.3.2023 г., стр. 58—64).

Документ за политиката: Към оперативна стратегия за по-голяма ефективност на връщанията (COM(2023) 45 final, 24.1.2023 г.).

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Нов пакт за миграцията и убежището (COM(2020) 609 final, 23.9.2020 г.).

Препоръка (ЕС) 2017/2338 на Комисията от 16 ноември 2017 година за създаване на общ „Наръчник за връщането“, който компетентните органи на държавите членки да използват при изпълнението на задачи, свързани с връщането (ОВ L 339, 19.12.2017 г., стр. 83—159).

Препоръка (ЕС) 2017/432 на Комисията от 7 март 2017 година за по-ефективен процес на връщане при прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 66, 11.3.2017 г., стр. 15—21).

Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно по-ефективна политика на връщане в Европейския съюз – Обновен план за действие (COM(2017) 200 final, 2.3.2017 г.).

Регламент (ЕС) 2016/1953 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 година за утвърждаване на европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави и за отмяна на Препоръката на Съвета от 30 ноември 1994 г. (ОВ L 311, 17.11.2016 г., стр. 13—19).

Съобщение на Комисията до Съвета и до Европейския парламент относно политиката на ЕС в областта на връщането (COM(2014) 199 final, 28.3.2014 г.).

последно актуализация 03.01.2024