Замърсителите в храните: свеждане до минимум на отрицателните въздействия

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

• Замърсителите се появяват в храните в резултат от обработка след производството или посредством замърсяване на околната среда.
• Европейският съюз (ЕС) регулира токсикологично допустимите нива на замърсителите и ги поддържа на възможно най-ниски нива.
• Замърсителите, които са предмет на по-специфични правила или се отнасят до чужди вещества, като частици от насекоми, животински косми и т.н., не попадат в обхвата на настоящия регламент.
• Всяка държава — членка на ЕС може да предприеме ограничителни мерки, като се позове на този регламент, ако подозира, че наличието на замърсител представлява опасност за общественото здраве. В такъв случай, тя трябва незабавно да информира другите държави членки и Европейската комисия и да мотивира решението си. Комисията трябва да разгледа причините, посочени от държавата членка, във възможно най-кратък срок и да предприеме подходящи мерки, след като се консултира с Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (бивш Постоянен комитет по хранителната верига и здравето на животните). Този комитет подпомага Комисията по всички въпроси, свързани със замърсителите, включително определянето на разрешени максимални допустими отклонения.
• Регламентът изисква да се определят максимални стойности за определени замърсители с цел опазване на общественото здраве.
• Държавите-членки не трябва да забраняват търговията с храни, които са в съответствие с настоящия регламент.

С Регламент (ЕС) 2023/915 на Комисията (вж. резюмето) се определят максималните нива за някои замърсители в храните, като нитрати, олово, кадмий, живак, арсен, меламин и др.