В член 14 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове от 223 до 234 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) се определят ролята, правомощията, състава, мандата и изборната процедура за Европейския парламент (наричан по-долу Парламента).
В изборния закон, който първоначално датира от 1976 г. и е изменян неколкократно (по-специално в съответствие с преразглежданията на договорите на ЕС и присъединяването на нови държави членки на ЕС), се определя правила за избора на членове на парламента (членове на ЕП ) чрез всеобщи преки избори.
С Решение (ЕС, Евратом) 2018/994 (все още не е влязло в сила) се актуализира изборният закон от 1976 г. и целта му е:
- насърчаване на участието на гражданите;
- засилване на европейското измерение на изборите;
- адаптиране на избирателните прагове; и
- подобряване на провеждането на избори, по-специално чрез разрешаване на алтернативни методи на гласуване и рационализиране на сътрудничеството между националните органи.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Парламентът е единствената институция на Европейския съюз (ЕС), избирана пряко от гражданите на ЕС за гражданите на ЕС. Следователно в него са представени близо 450 милиона граждани на ЕС и в този смисъл Парламентът олицетворява демократичната власт. Седалището му е в Страсбург, Франция. Членовете на ЕП се избират за срок от 5 години чрез преки избори (от 1979 г.), при свободно и тайно гласуване и за определен брой членове от всяка държава членка. Парламентът, такъв какъвто е днес, е на практика резултат от сливането на изпълнителните органи на трите предишни общности — Европейската общност за въглища и стомана, Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия (Договор за сливане от 1965 г. — вж. резюмето).

Правомощия

Правомощията на Парламента са разработени чрез последователни преразглеждания на договорите на ЕС. Те включват следното:

Правомощия за вземане на решения (правомощия за обсъждане):
- упражняване на законодателни правомощия заедно със Съвета в повечето области на компетентност на ЕС;
- право да поиска от Европейската комисия да внесе законодателно предложение (член 225 от ДФЕС);
- вземане на решение относно бюджета на ЕС заедно със Съвета;
- външните действия на ЕС (решения на ЕС относно сключването на външни споразумения), които изискват или съгласието на Парламента, или консултации с него.
Правомощия за контрол върху изпълнителните институции на ЕС (Съвета и Комисията), главно осигурявайки политически контрол над Комисията (чрез предложение за вот на недоверие) или задавайки устни или писмени въпроси към Съвета. Парламентът може да упражнява своя контрол и над други институции на ЕС, като например Европейската централна банка (член 284 от ДФЕС).
Правомощия за назначаване чрез участие в номинирането на комисари, членовете на Европейската сметна палата и омбудсман.

Компетентност

Законодателство

В рамките на обикновената законодателна процедура (член 294 от ДФЕС), Парламентът и Съветът са равнопоставени. Тази процедура се използва в повечето области на политиката, включително:
- транспорт;
- околна среда;
- селското стопанство
- енергийна сигурност;
- емиграция;
- правосъдие;
- обществено здраве.
Парламентът се намесва и в актове, приемани в рамките на специалните законодателни процедури, като дава своето становище (процедура на консултации) или съгласие (процедура за одобрение).
Одобрението на Парламента се изисква във връзка с редица видове споразумения с държави извън ЕС или международни организации, като например споразумения за асоцииране или споразумения в области, обхванати от обикновената законодателна процедура (например, търговски споразумения). Парламентът трябва да бъде консултиран и за всички други видове международни споразумения (член 218 от ДФЕС).

Бюджет

Парламентът функционира на равна основа със Съвета за цялата процедура за приемане на годишния бюджет на ЕС. Бюджетната процедура се състои от по едно четене в Парламента и в Съвета, или от свикване на помирителен комитет, за да може да се стигне до споразумение по общ текст(член 314 от ДФЕС).

Контрол над изпълнителната власт

Парламентът може да упражнява редица контролни функции по отношение на Комисията, органа на изпълнителната власт на ЕС:

Председателят на Комисията се избира от Парламента по предложение на Европейския съвет и трябва да се вземат предвид резултатите от изборите за Европейския парламент;
встъпването в длъжност на Комисията зависи от одобрението на Парламента — това одобрение включва и назначаването на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката по сигурност, който същевременно е и заместник-председател на Европейската комисия;
Парламентът може да принуди Комисията да се оттегли чрез предложение за вот на недоверие.

Преразглеждане на договорите

Правото на инициатива дава възможност на Парламента да внесе предложение за преразглеждане на Договорите (член 48 от ДЕС).
Той е член на конвенцията, която преглежда предложенията, представени в обикновената процедура за преглед на договорите.
Като част от процедурата за опростено разглеждане е необходима консултация с него относно промяната на договорите.

Изборни правила

Изборният закон на ЕС от 1976 г. се основава на общи принципи на ЕС, но също така признава значението на националните правила в областта на изборните процедури.

Държавите членки на ЕС трябва да използват пропорционална система на гласуване, но имат свободата да използват или система от списъци, или един прехвърляем глас.
Изборите трябва да се провеждат чрез пряко всеобщо гласуване и да са свободни и тайни. Хората могат да гласуват само веднъж на дадени избори за Парламента.
Всяка държава членка на ЕС може да определи таван за разходите за предизборни кампании на кандидатите.
Държавите членки могат да създават избирателни райони или да решават как да разделят избирателния район, при условие че се запази пропорционалният характер на системата на гласуване. Освен това могат свободно да определят прагове за разпределяне на местата не по-високи от 5%.
Членовете на ЕП гласуват на индивидуално и лично основание. Те не трябва да бъдат обвързани с никакви инструкции, нито да получават обвързващ мандат.
След изборите през 2004 г. членовете на ЕП нямат право да бъдат членове по едно и също време и на националния си парламент (с изключение на временните изключения, направени за Обединеното кралство и Ирландия, които вече изтекоха). Мандатът на член на ЕП се счита за несъвместим също така и с този на член на правителството на държава членка, член на Комисията, съдия в Съда на ЕС, член на борда на Европейската централна банка или Европейската инвестиционна банка, член на Сметната палата, член на Европейския икономически и социален комитет или на Европейския комитет на регионите или омбудсмана.
Държавите членки имат свои собствени процедури за запълване на място, когато такова се освободи в резултат на оставка, смърт или оттегляне на мандата.

Решение (ЕС, Евратом) 2018/994, след като бъде одобрено от всяка държава членка в съответствие със съответните им конституционни изисквания, има за цел да се въведат следните промени:

когато се използва системата на списъците, съответните държави членки ще трябва да определят минимален праг между 2% и 5% от валидните гласове за разпределяне на местата в избирателни райони с повече от 35 места;
ще бъде определен минимален краен срок за съставяне на избирателни списъци от най-малко 3 седмици преди датата, определена от съответната държава членка за провеждане на изборите за Парламента;
държавите членки могат да разрешат показването на бюлетини на името или емблемата на европейската политическа партия, към която е присъединена националната политическа партия или отделен кандидат;
възможността за въвеждане на електронно гласуване и гласуване по пощата, както и държавите членки да вземат необходимите мерки, за да позволят на гражданите на ЕС, пребиваващи в трети държави, да гласуват на изборите за Парламент;
санкциите за двойно гласуване;
определянето на орган за контакт във всяка държава членка, който да отговаря за обмена на данни за избирателите и кандидатите със своите колеги в други държави членки.

Състав

Разпределението на местата между държавите членки е съобразено с редица фактори:

поддържане на задоволително съотношение между местата, предоставени на държавите членки и числеността на тяхното население;
даване на възможност на Парламента да обсъди важни политически въпроси, дори и за държави членки с по-малобройно население;
общият брой на членовете на ЕП не трябва да надвишава определена граница, така че да не се повлияе ефективността на работата на Парламента.

По инициатива на Европейския парламент и с неговото одобрение Европейският съвет приема единодушно решение за състава на Парламента (член 14, параграф 2 от ДЕС). В договорите се определят основните правила, които се отнасят до състава на Парламента:

Парламентът се състои от представители на гражданите на ЕС;
максималният брой на членовете на ЕП се определя на 750, включително председателя на Парламента;
минималният брой места за всяка държава членка се определя на 6;
максималният брой места за всяка държава членка се определя на 96;
- разпределението на местата е основано на „принципа на регресивната пропорционалност“, което означава, че колкото по-голяма е числеността на населението на една държава членка, толкова по-голям брой членове на ЕП ще има тя — всеки член на ЕП от държава членка с по-голямо население обаче представлява пропорционално повече граждани, отколкото в случая на държава членка с по-малко население.

С Решение (ЕС) 2023/2061 се определя броят на представителите в Парламента, избрани във всяка държава членка за парламентарния мандат за 2024—2029 г. Общият брой места за този период е 720.

ОБОБЩАВАЩА ТАБЛИЦА

Договор	Членове	Тема
Договор за Европейския съюз (ДЕС)	14 г.	Роля и състав на Парламента
Договор за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)	223, 224, 225, 226, 227, 228, 229, 230, 231, 232, 233, 234	Функциониране на Парламента

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

От 31 януари 2020 г., когато Обединеното кралство официално напусна Европейския съюз (Брекзит), Парламентът има 705 членове, т.е. с 46 по-малко спрямо предишния брой.

ОСНОВНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз — Дял III — Разпоредби относно институциите — Член 14 (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 22—23).

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 1—388).

Акт за избирането на представителите на Асамблеята чрез всеобщи преки избори (OВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 5—11).

Вж. консолидираната версия.

Решение (ЕС, Евратом) 2018/994 на Съвета от 13 юли 2018 година за изменение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори, приложен към Решение 76/787/ЕОВС, EИО, Eвратом на Съвета от 20 септември 1976 г. (ОВ L 178, 16.7.2018 г., стр. 1—3).

Решение 76/787/ЕОВС, ЕИО, Евратом на представителите на държавите-членки, заседаващи в съвета, относно Акта за избирането на представителите на Асамблеята чрез всеобщи преки избори (OВ L 278, 8.10.1976 г., стр. 1—4).

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Протокол (№ 6) за местоположението на седалищата на институциите и някои органи, служби и агенции на Европейския съюз (OВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 265).

Решение (ЕС) 2023/2061 на Европейския съвет от 22 септември 2023 година за определяне на състава на Европейския парламент (ОВ L 238, 27.9.2023 г., стр. 114—116).

последно актуализация 23.02.2024

Top