Витамини и минерали

 

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (EО) № 1925/2006 — правила относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

Регламентът:

• определя правилата на ЕС относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните;
• хармонизира различните действащи правила в държавите от ЕС за улесняване на търговията с храни в рамките на ЕС и за подобряване на защитата на потребителите;
• определя списъка с витамини и минерали, които могат да бъдат влагани в храните;
• определя правилата за допълнителното етикетиране с цел предоставяне на клиентите на по-добра информация за хранителните вещества, вложени в храните.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

Обхват

Регламентът обхваща витамини, минерали и някои други вещества, които се влагат в храните. Той се прилага за:

• храни за специални хранителни потребности;
• нови храни и нови хранителни съставки;
• генетично модифицирани храни;
• добавки в храните и ароматизанти;
• практики и процеси за винопроизводство.

Той не се прилага за добавки към храни, обхванати от Директива 2002/46/ЕО.

В регламента са посочени витамините и минералите, които могат да бъдат влагани в храните.

В храните могат да бъдат влагани само витамини и/или минерали, посочени в приложение I, под формата, описана в приложение II, като са предмет на правилата, установени в регламента.

Списъците могат да бъдат променяни, като се вземе предвид становището на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ).

Етикетиране

Етикетирането за питателност на продуктите, в които са вложени витамини и минерали и които са обхванати от регламента, е задължително. То трябва да включва следната информация:

• общото количество витамини и минерали, вложени в храната;
• количеството белтък, въглехидрати, захари, мазнини, наситени мастни киселини, влакнини и натрий (в съответствие с Регламент (ЕС) № 1169/2011 за етикетирането на храните);
• енергийната стойност на продукта.

Етикетирането, представянето и рекламирането на храни, в които са вложени витамини и минерали:

• не трябва да подвеждат или заблуждават клиента относно хранителната им стойност;
• не трябва да включват твърдения или загатвания, че балансираното и разнообразно хранене не е адекватен източник на хранителни вещества.

Максимални и минимални нива

Доброволното влагане на витамини и минерали в храните може да допринесе за постигането на адекватен прием на тези вещества и да намали риска от недостиг.

Прекомерният прием на витамини и минерали обаче може да има отрицателно влияние върху здравето. Поради това регламентът предвижда установяването на максимални количества витамини и минерали, които да бъдат влагани в храните.

При максималните количества се вземат предвид:

• горните безопасни нива за витамини и минерали след научна оценка на риска;
• потенциалният прием на витамини и минерали от други храни; и
• референтните количества за прием на витамини и минерали, препоръчителни за населението.

При необходимост се взема предвид и приносът на отделните продукти към цялостното хранене на населението и профилът на хранителните съставки, установен в съответствие с Регламент (ЕО) 1924/2006.

Влагането на витамин или минерал в дадена храна трябва да води най-малко до значително количество от съответния витамин или минерал в храната, като това количество е определено в съответствие с приложението към Регламент (ЕС) № 1169/2011.

Забрани и ограничения

Забранява се добавянето на витамини и минерали към:

• необработени храни, включително плодове, зеленчуци, месо, птици и риба;
• напитки, съдържащи повече от 1,2 % (обемни) алкохол, освен в конкретни случаи и при условие че не са предявени хранителни и здравни претенции.

Регламентът разрешава процедура за забрана или ограничаване на използването на вещества, различни от витамини или минерали, които притежават хранителен или физиологичен ефект*. За някои вещества тези процедури за придружени от други конкретни европейски мерки за контрол. Държавите от ЕС могат да подадат искане към Европейската комисия, като предоставят научно доказателство, което да позволи да класифицирането на определен продукт в приложението III към регламента (вещества, чиято употреба в храните е забранена, ограничена или подлежи на контрол от Общността). Регламент за изпълнение (ЕС) № 307/2012 изяснява условията за подаване на подобно искане и също така определя естеството на доказателството, което трябва да го придружава.

Постоянен комитет по растенията, животните, храните и фуражите подпомага Комисията.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Прилага се от 1 юли 2007 г.

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 26—38)

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 1925/2006 са включени в основния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Регламент (ЕС) № 609/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година относно храните, предназначени за кърмачета и малки деца, храните за специални медицински цели и заместителите на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и за отмяна на Директива 92/52/ЕИО на Съвета, директиви 96/8/ЕО, 1999/21/ЕО, 2006/125/ЕО и 2006/141/ЕО на Комисията, Директива 2009/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и регламенти (ЕО) № 41/2009 и (ЕО) № 953/2009 на Комисията (OВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 35—56)

Вж. консолидираната версия.

Регламент за изпълнение (ЕС) № 307/2012 на Комисията от 11 април 2012 г. за установяване на правила за прилагане на член 8 от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (ОВ L 102, 12.4.2012 г., стр. 2—4)

Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18—63)

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕO) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (OВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34—50)

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 16—33)

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9—25)

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно генетично модифицираните храни и фуражи (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1—23)

Вж. консолидираната версия.

Директива 2002/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (OВ L 183, 12.7.2002 г., стр. 51—57)

Вж. консолидираната версия.

Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 1997 година относно нови храни и нови хранителни съставки (ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 1—6)

Вж. консолидираната версия.

последно актуализация 28.09.2017