52012DC0299

1. Въведение

Сегашната криза, която засегна толкова много части на Европа, разклати доверието в способността на европейската политическа и икономическа система да постигне амбицията, заложена в Договора за ЕС за „устойчивото развитие…, основаващо се на балансиран икономически растеж“. Много от нашите граждани са гневни и озадачени от това колко бързо дългият период на повишаване на жизнените стандарти се превърна в огромна финансова криза, тежки загуби на работни места и в перспектива за огромна задлъжнялост за много години напред. Дълговете, дефицитите и дисбалансите, пред които ЕС е изправен днес, не се появиха изведнъж, а бяха натрупвани в продължение на много години и социалните последици от тях са всеобхватни. Националните правителства и ЕС са подложени на изпитание. Част от сегашните трудности в ЕС бяха резултат от финансовата криза. Част от тях бяха причинени от самите нас. Единственото важно нещо в този момент е качеството и ефективността на нашия отговор.

Финансовата и икономическа криза подчерта взаимозависимостта между всички икономики на ЕС, както и между ЕС и другите световни икономики. Тя разкри и значителни пропуски, недостатъци и дисбаланси в изготвянето на политиките на глобално равнище, на равнището на ЕС и на национално равнище. От започването на кризата ЕС и неговите държави членки работят за преразглеждането на икономическия модел на ЕС и за възстановяването на конкурентоспособността му. Както посочи Комисията в своята Пътна карта за стабилност и растеж от октомври 2011 г.[1], това означаваше:

· Да се ускори изпълнението на политиките за стимулиране на стабилността и растежа, така че ЕС да може да поеме отново пътя на устойчивия растеж и високите равнища на заетост.

· Да се изгради по-стабилно и интегрирано икономическо управление, за да могат дисбалансите да се откриват и коригират много по-рано, като националните политики се поставят под много по-силен надзор на равнище ЕС, за да се отрази реалността, че бъдещата сила и просперитет на всяка държава членка е обвързана с тези на всички останали.

· Да се укрепи банковата система, като се настоява за това банките да посочват в пълна степен задлъжнялостта си, да се справят с лошите кредити и да преструктурират бизнес моделите си, така че да могат да отпускат заеми за бизнеса и домакинствата в бъдеще, без да е необходимо да се финансира спасяване на банките със средства на данъкоплатците.

· Да се даде решителен отговор на проблемите на Гърция чрез два значителни финансови пакета и интензивна подкрепа за ориентирана към растеж програма за възстановяване.

· Да се засилят защитните механизми на еврозоната срещу кризата чрез създаване на нови начини за подпомагане на държавите членки с много високи равнища на задлъжнялост, докато възстановяват публичните си финанси, като балансират приходите и разходите, така че да могат да плащат за социални услуги, здравеопазване, пенсии, образование и публична инфраструктура в бъдеще.

При следването на тази Пътна карта ние осъществихме непрекъснат, но неравномерен напредък. Съществуват ясни доказателства за ребалансиране на икономиката ни след забавянето в икономическата активност — намалява натрупаният от 2007—2008 г. насам огромен дефицит по текущата сметка, заплатите се адаптират във възходяща посока в страните с „излишък“ и в низходяща — в страните с „дефицит“, а цените на жилищата в няколко държави членки се завръщат към равнища, които по-точно отговарят на съответните икономически условия. С подкрепата на новата система на ЕС за икономическо управление болезненият процес на стабилизация и реформи ще доведе до нова и по-силна икономика на ЕС.

Дълготраен, устойчив растеж и по-висок стандарт на живот могат да бъдат изградени единствено при наличието на стабилни публични финанси, задълбочени структурни реформи и целеви инвестиции. Поставените от това предизвикателства обаче могат да бъдат посрещнати само ако е налице достатъчен растеж, който да поддържа този процес. Няма противоречие между стабилност и растеж — те са двете страни на една и съща монета. Държавите членки трябва да преодолеят сегашната липса на доверие в икономиката със смели реформи, които преобръщат упадъка на конкурентоспособността ни. Трябва да действаме сега, за да намалим  недостатъците на конкурентоспособността в ЕС и в еврозоната, които будят безпокойство. Въпреки че ЕС като цяло успя да задържи своя дял от световната търговия, трябва също да се справим с намаляването на международната конкурентоспособност и загубата на пазарни дялове, ясно видима в показателите на редица държави членки.

В краткосрочен план хората имат нужда от надежда и перспектива за по-добро бъдеще. Без тази перспектива ще бъдем изправени пред нарастващи политически и социални трудности  при осъществяването на необходимите реформи, което на свой ред ще забави възстановяването. Трябва да постигнем консенсус и да изградим доверие по отношение на нуждата от промяна и на избора, който трябва да се направи. Социалните партньори ще играят важна роля в този диалог.

Ето защо в цялостната си стратегия ЕС трябва да обърне повече внимание на аспектите, свързани с растежа. Основа за това трябва да бъде съчетаването на действия на двете равнища — на държавите членки и на равнището на ЕС, като тези усилия се включат в стратегията „Европа 2020“ и в новите ни структури за управление. Някои от основните компоненти на тази инициатива за растеж са вече налице, но е необходимо да бъдат изцяло приложени. Други ще изискват визия, смелост и лидерство, за да се отключи потенциалът им, но предизвикателствата, пред които е изправен днес ЕС, изискват решителни и ефективни действия.

В това съобщение Комисията предлага редица елементи, които могат да съставляват част от инициатива за растеж, основана на два взаимно допълващи се стълба:

· Стълб на равнище ЕС въз основа на силата и синергиите от съвместната работа на равнище ЕС.

· Стълб на равнището на държавите членки, основан на освобождаването на потенциала за растеж на структурните реформи, набелязани в рамките на европейския семестър.

След неформалната среща на Европейския съвет на 23 май и в рамките на подготовката на срещата на Европейския съвет през юни Комисията ще продължи да работи по всички възможни елементи, които могат да допринесат за постигане на по-силен растеж и конкурентоспособност.

2. Ролята на ЕС в нова инициатива за растеж

На равнището на ЕС ние договорихме стратегията „Европа 2020“[2], която има за цел да доведе до интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа. Това е платформата за новата инициатива за растеж. Целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, енергетиката, образованието и обучението, научните изследвания и намаляването на бедността бяха одобрени от всички държави членки. Те сочат начина, по който трябва да се следват реформите в Европа. Чрез изпълнението им ще се повиши конкурентоспособността и ще се спомогне за постигането на сближаване, като ЕС ще се преориентира към по-висок икономически растеж. По-активното ангажиране с целта ни в областта на научните изследвания и развойната дейност за инвестиране на 3 % от БВП в НИРД може да доведе до създаването на 3,7 млн. работни места и да повиши БВП на ЕС с 800 млрд. EUR до 2020 г. Постигането на нашите цели в областта на енергетиката и изменението на климата до 2020 г. би създало до 5 милиона работни места, би повишило енергийната сигурност на Европа и би ни помогнало да постигнем целите си, свързани с изменението на климата. Изваждането от бедността на поне 20 милиона души не само ще подобри живота им, но и ще доведе до икономически ползи за цялото общество. Тези числа показват, че е възможно да се създават нови работни места и възможности за бизнес в целия ЕС, да се намали значително безработицата и да се осигури по-добро, по-екологосъобразно бъдеще за нашите граждани.

2.1. Използване на потенциала на Икономическия и паричен съюз

През последните години беше направено много, за да се въведат силни механизми за икономически надзор, които са необходими за поддържането на Икономическия и паричен съюз. Начинът, по който ЕС и неговите държави членки прилагат тази нова система, ще определи ефективността на политиката, както и доверието на пазарите. В по-дългосрочна перспектива е необходимо да се задълбочи интеграцията, за да се завърши нашият Икономически и паричен съюз. За да бъде силен, ЕС се нуждае от стабилна валута. Това е от полза за всички държави членки, независимо дали са в еврозоната или не. Доверието в еврото на международните пазари засяга способността на Европа да заема средства при разумни цени и да ги изплаща благодарение на силна икономика.

· Засиленият Пакт за стабилност и растеж предоставя на ЕС силни и основани на правила политически инструменти, от които Съюзът има нужда, за да гарантира устойчиви публични финанси. За повечето държави членки приоритет сега е коригирането на прекомерните дефицити. Освен предложения неотдавна „пакет от две законодателни предложения“ не съществува непосредствена нужда от промяна на неотдавна договорените правила. Съществуващите правила позволяват преценка и диференциация между държавите членки в зависимост от фискалното им пространство и макроикономическите им условия, като същевременно се гарантира дългосрочната устойчивост на публичните финанси. За прилагането на правилата от основно значение е оценката на бюджетните мерки, предприети от държавите членки, особено в структурно изражение. Комисията ще наблюдава въздействието на силните бюджетни ограничения върху публичните разходи, които увеличават растежа, и върху публичните инвестиции.  Ако е необходимо, тя ще даде указания относно обхвата на възможните действия в границите на бюджетната рамка на ЕС и на националните бюджетни рамки.  През идните месеци тя ще изготви доклад относно качеството на публичните разходи, в който ще се разгледат тези въпроси.

· Осъществихме значителен напредък в засилването на нашите финансови защитни механизми. Предвижда се Европейският механизъм за стабилност да влезе в сила на 1 юли 2012 г. — една година преди предвидената дата — като постоянен механизъм за финансиране на управлението на кризи в еврозоната. Европейският механизъм за стабилност, Европейският механизъм за финансово стабилизиране и другите средства за финансиране при кризи заедно образуват общ капацитет за отпускане на заеми от 800 млрд. EUR. Заедно с одобреното наскоро увеличение на ресурсите на МВФ европейските финансови защитни механизми значително допринесоха за глобалните финансови защитни мрежи. От съществено значение обаче е и начинът, по който използваме нашите защитни механизми. За тези, които ратифицират Договора за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, Европейският механизъм за стабилност разполага с набор от нови инструменти, които ще позволят на ЕС да реагира ефективно на кризисни ситуации. В това отношение от основно значение ще бъдат гъвкавостта и бързината на действията.

· По-силен банков сектор на ЕС: финансовият срив бе избегнат и надзорът на финансовия сектор бе изцяло преразгледан. Трансграничните банки вече се наблюдават от колегиуми от надзорни органи  — учредени са и три нови европейски надзорни органи. Освен това бе създаден Европейският съвет за системен риск като орган за макропруденциален надзор на равнището на ЕС. Все още съществува необходимост да се довърши рекапитализацията на някои банки като част от стратегията, която понастоящем се координира от Европейския банков орган. Въпреки че някои банки вече изплащат публичните заеми, получени по време на кризата, разходите за данъкоплатците са огромни. За да се гарантира, че частният сектор заплаща справедлив дял за бъдещо спасяване на банките, Комисията ще предложи през юни законодателство за обща рамка за възстановяване и преструктуриране на банките и инвестиционните посредници. По този начин ще се предостави набор от инструменти, даващи възможност да се управлява преструктурирането на значителни от системна гледна точка институции, ако е необходимо.

· Задълбочаване на икономическия и паричен съюз: Ако се погледне отвъд непосредствения хоризонт,  за бъдещето на Икономическият и паричен съюз на ЕС е необходима дългосрочна перспектива. Комисията ще насърчава амбициозен и структуриран подход. Перспективите за растеж на ЕС са засегнати сериозно от сегашната липса на доверие в еврозоната.  Докато не бъдат преодолени някои значителни несигурности, като положението в Гърция, доверието, необходимо за инвестициите и създаването на работни места, ще продължи да ни убягва.  Въз основа на постигнатото до момента, ще бъде необходимо да се започне процес, чрез който да се очертаят основните стъпки към пълен икономически и паричен съюз. Свидетелството за ясната ни решимост да вървим напред, като ясно показваме  политическия ангажимент на държавите членки към еврото, ще бъде част от възстановяването на доверието в еврозоната и в способността ни да преодолеем сегашните трудности. Това ще изисква широкообхватен процес, при който ще се вземат предвид правните въпроси.  Той трябва да включва политически процес, за да се даде демократична легитимност и отчетност на по-нататъшния напредък към интеграция. Сред набелязаните основни градивни елементи може да бъде включено преминаването към банков съюз, включително интегриран финансов надзор и единна схема за гарантиране на депозитите.  Комисията вече  оповести идеите си за това как еврозоната може да пристъпи към съвместно емитиране на дългови инструменти в зелената си книга[3] от ноември 2011 г. Темповете и последователността на тези промени ще трябва да бъдат разработени, включително чрез изготвяне на пътна карта и график, но ако стъпките, които трябва да бъдат предприети, се потвърдят на ранен етап, това ще подчертае необратимостта и стабилността на еврото. 

2.2. Използването на потенциала на вътрешния пазар

Вътрешният пазар за стоки функционира като цяло, но същото не може да се каже за услугите или за единния онлайн пазар. Извличането на максимална полза от вътрешния пазар е един от най-ефективните начини за стимулиране на растежа в целия ЕС. Иновативните предприятия биха получили незабавен тласък от решение за окончателно приемане на патент на ЕС. След толкова много години — сега е моментът за вземане на решение.

През юни Комисията ще предложи мерки за подобряване на прилагането на Директивата за услугите. Много държави членки избраха да поддържат бариери и ограничения, които ги лишават и лишават други държави членки от всички ползи от директивата по отношение на конкурентоспособността и растежа. Анализът на Комисията показва, че ако всички ограничения се премахнат, би могла да се генерира допълнителна печалба в размер на 1,8 % от БВП, която да се добави към приблизителните 0,8 %, вече получени в резултат на частичното прилагане на директивата. Анализът показва също, че намаляването или премахването на бариерите има положителен ефект върху търговските потоци и преките чуждестранни инвестиции, както и върху равнищата на производителност във всяка държава членка.  Това също ще допринесе за ребалансирането между страните с „излишък“ и тези с „дефицит“.

По-късно през годината Комисията ще предложи Акт II за единния пазар, чиято цел е завършване на изграждането на единния пазар в области от основно значение, като цифровите и мрежовите индустрии, в които ЕС понастоящем изостава. Снабдяването на ЕС с  материалната и виртуалната инфраструктура, от която се нуждае, за да се справи с предизвикателствата на 21-ви век, може да доведе до растеж и работни места. Новите технологии и мрежи могат да намалят задръстванията в небето на Европа и по нейните пътища, да спомогнат за внедряването на „интелигентни“ електроразпределителни мрежи, които могат да използват възобновяема енергия, да захранват електрически автомобили и да предоставят на всички предприятия увеличаваща продуктивността технология на ниски цени чрез „изчислителен облак“. ЕС трябва да инвестира в ключови технологии, които разширяват възможностите, като нано- и микро- технологии, за да запази бъдещата си конкурентоспособност на промишлеността чрез разработване на нови стоки и услуги и преструктуриране на промишлените процеси, за да модернизира промишлеността си.

Комисията постоянно подчертава значението на справянето с трансграничните данъчни пречки във вътрешния пазар. Напредъкът на равнището на ЕС може да подкрепи и улесни действията на отделните държави членки по отношение на техните съответни стратегически цели за растеж и да спомогне за осигуряване на солидна обща рамка за укрепване на събирането на приходите, борбата с измамите и осигуряването на справедливи и стабилни условия на конкуренция.  В този контекст е необходимо да бъдат предприети действия в Съвета, за да се отблокират предложенията на Комисията във връзка със спестяванията и с мандатите за сътрудничество с трети държави. По-късно тази година Комисията ще публикува съобщение, в което се очертават възможности за справяне с проблемите на данъчните убежища и на агресивното данъчно планиране. Комисията счита, че успоредно с действията срещу измамите трябва да се решава и проблемът с хищническото данъчно планиране. Това изисква подробна техническа работа и ясен политически ангажимент, но ползите могат да бъдат съществени по отношение не само на по-високите приходи, но също и на справедливостта и на по-добрите условия на конкуренция.

Ясен пример за положителната връзка между действията на равнището на ЕС и това на държавите членки е в областта на енергийното данъчно облагане. Тук предложението на Комисията за преструктуриране на начина, по който се облага енергията, ще бъде в подкрепа на целта за преминаване към нисковъглеродна и енергийно ефективна икономика, като в същото време се намалят изкривяванията, произтичащи от различното данъчно облагане на подобни продукти, използвани за същата цел. Укрепването на данъчната неутралност и възнаграждаването на по-екологосъобразни източници на енергия ще спомогне за постигането на целите на ЕС по отношение намаляването на емисиите на CO2, на енергийната ефективност и на възобновяемата енергия.

2.3. Използване на потенциала на човешкия капитал

В последния си пакет за заетостта Комисията предложи пакет от конкретни мерки за възстановяване и създаване на работни места в ЕС. Ще бъде необходимо сътрудничеството между Комисията, държавите членки, социалните партньори, както и публичните и частните заинтересовани страни, за да бъдат изпълнени предложените конкретни действия за използване на потенциала за създаването на работни места на ключови сектори, като ИКТ (информационни и комуникационни технологии), здравеопазване и „зелена“ икономика. Засиленото наблюдение на националните планове за създаване на работни места чрез предложените от Комисията целеви показатели и табло с показатели допълнително ще засилят тласъка за реформи за създаване на работни места, които следва да се ползват и от по-тясната връзка между специфичните за отделните държави препоръки и използването на структурните фондове, по-специално на Европейския социален фонд, в съответствие с предложението на Комисията за следващия програмен период (2014—2020 г.).

При наличието на повече от три милиона свободни работни места в ЕС са необходими по-активни инвестиции в квалифицирането за коригиране на несъответствията между квалификациите. Програмите на равнище ЕС, като „Еразъм“ и „Леонардо“, играят важна роля за подпомагане на хората да учат, да се обучават и да придобият професионален опит в други държави членки. Новите инструменти на равнище ЕС, като например панорамата на уменията и европейския паспорт на уменията, ще спомогнат за това уменията, придобити в дадена държава членка, да се признават по-лесно във всички останали държави членки. Комисията работи за подобряване на трудовата мобилност и за да подпомогне намирането на съответствие между наличната работна сила, квалификациите и свободните работни места. Много повече може да бъде направено, като се отстранят правните и практическите пречки пред свободното движение на работниците, по-конкретно по отношение на преносимостта на пенсионните права и координирането на социалното осигуряване, и чрез по-добро намиране на съответствие между работните места и лицата, които търсят работа, като EURES се превърне в истински европейски инструмент за устройване на работа и наемане на работници.

2.4. Използване на външните източници на растеж

Докато външната търговия на ЕС е като цяло балансирана,        анализът на Комисията по държави показва обезпокоителна загуба на експортни пазарни дялове от страна на някои държави членки за продължителен период. Той обаче също показва, че най-добре представящите се държави членки са използвали растежа на износа си, за да движат напред икономиките си. Освен това две трети от вноса на ЕС се реекспортира с по-висока стойност, което показва, че ЕС може само да спечели от засилен ангажимент в търговските и инвестиционните си отношения с основни партньори. Голяма част от бъдещия глобален растеж ще дойде от бързо развиващите се икономики, които имат висок потенциал за растеж.  ЕС трябва да използва този растеж чрез сключване на двустранни и регионални търговски и инвестиционни споразумения с ключови партньори.  Споразумението за свободна търговия с Корея, което влезе в сила наскоро, вече показва ползата си с увеличението на износа на ЕС през 2011 г. с 20 %.  ЕС договаря активно няколко споразумения за свободна търговия, а други са в процес на подготовка. Ако искаме да осъществим носените от тях огромни ползи, трябва да ускорим темповете на преговори и ратифициране.

2.5. Използване на потенциала на средствата на ЕС за финансиране на растежа, от който Европа се нуждае

Целеви публични разходи и инвестиции са необходими дори във време на стриктна бюджетна консолидация.  Комисията насърчава благоприятстваща растежа консолидация, като приканва държавите членки да запазят разходите си за научни изследвания, образование, устойчиво управление на природните ресурси, енергетика и социални услуги. Въпреки че бюджетът на ЕС е малък и възлиза само на 1 % от БВП на ЕС, чрез него се осигурява огромна добавена стойност и той може да бъде катализатор за растеж в Европа.

· Многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г.: за следващия финансов период Комисията представи предложения за бюджет за ЕС, съдържащ растеж и инвестиции. Предложенията на Комисията свързват специфичните за отделните държави препоръки за структурна реформа с подкрепата на бюджета на ЕС, за да се подпомогнат държавите членки да извършат необходимите промени и инвестиции. Предложенията включват новаторски идеи за финансиране на научноизследователската дейност и иновациите, за свързване на Европа в транспортни, енергийни и широколентови връзки, както и за модернизиране на селскостопанската политика и за по-силно развитие на селските райони. Почти 600 млрд. EUR от бюджета, предложен от Комисията, ще отидат за финансиране на научните изследвания, трансевропейските мрежи, инвестициите в човешки капитал, политиката на сближаване и развитието на селските райони. Когато тази сума е съчетана с ефекта на лоста от националното съфинансиране и от използването на иновационни финансови инструменти, тя представлява значителен бюджет за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Комисията предложи да се използват облигации за проекти, за да се финансират някои инфраструктурни проекти и за да се доразвие финансирането чрез безвъзмездна помощ от бюджета на ЕС. Облигациите за проекти са предназначени да установят дълговите капиталови пазари като допълнителен източник на финансиране на инфраструктурни проекти и да стимулират инвестициите в ключови стратегически инфраструктури на ЕС в транспорта, енергетиката и широколентовите услуги. Целта е да се привлекат институционални инвеститори за финансиране от капиталовите пазари за жизнеспособни от търговска гледна точка проекти със стабилни и предсказуеми парични потоци чрез засилване на кредитното качество на облигациите за проекти, издадени от частни предприятия. За да тества този подход, Комисията предложи пилотни облигации за проекти за периода 2012—2013 г. Съзаконодателите действат бързо, за да дадат възможност на ЕИБ да разгърне пилотни проекти през тази година.

· Бюджетът на ЕС за 2013 г.: Комисията предложи необходимо увеличаване със 7 % в бюджетни кредити за плащания, за да бъдат посрещнати очакваните искания за плащане от държавите членки. Това увеличение остава под тавана за бюджетни кредити за плащания, договорен в рамките на сегашната финансова рамка на ЕС. Всички тези плащания ще се използват за подкрепа на производствените инвестиции, заетостта и обучението, както и за финансиране на научните изследвания в държавите членки. В някои държави членки повече от 50 % от общия размер на публичните инвестиции се съфинансират със средства на ЕС, така че спазването на ангажиментите на ЕС представлява значим начин за насърчаване на растежа.

· Насочване на структурните фондове върху растежа и сближаването през периода 2012—2013 г.: чрез политиката на сближаване на ЕС се мобилизират средно 65 млрд. EUR годишно за инвестиции, с които се подкрепят растежът и създаването на работни места. За да бъдат по-добре посрещнати нуждите, породени от кризата, 17 млрд. EUR бяха наново програмирани и ясно пренасочени в полза на научните изследвания и иновациите, подпомагането на МСП и мерките на пазара на труда за уязвимите хора заедно с инвестиции в инфраструктура и енергийна ефективност. Тези усилия ще продължат.  Над 7 млрд. EUR бяха наново програмирани неотдавна като част от пилотното действие на Комисията за колективно усилие за увеличаване на подкрепата за борбата с  безработицата сред младите хора и за достъпа до финансиране за МСП.

· Увеличаване на внесения капитал на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ): за да съблюдава стабилната банкова практика, ЕИБ се нуждае от повишаване на внесения си капитал, за да може да поддържа сегашното си високо равнище на годишно предоставяне на заеми, възлизащи на около 65 млрд. EUR годишно. Както предложи Комисията, държавите членки, които са акционери в банката, следва да се договорят за увеличение с 10 млрд. EUR на внесения капитал като част от нова инициатива на ЕС за растеж. Това ще увеличи значително цялостното отпускане на заеми с  максимум до 180 млрд. EUR. Допълнителните заеми, които би позволило това увеличение на капитала, следва да се разпределят в целия ЕС, включително в най-уязвимите държави. Тези заеми следва да бъдат насочени към подпомагане на сектора на МСП, включително в области, като енергийната ефективност и ремонта на жилища, които могат да генерират силно необходимите работни места в тежко засегнатия строителен сектор, и да помогнат на ЕС да постигне своите цели, свързани с климата и енергията. Ако такова увеличение на капитала бъде одобрено, Комисията ще работи с държавите членки, за да им помогне да използват част от средствата си по структурните фондове, за да споделят риска от заема от ЕИБ и да предоставят гаранции по заеми за МСП. Тази комбинация от финансови инструменти може да стимулира икономическата активност във всички сектори и региони и да спомогне за преодоляване на липсата на достъп до кредити, която понастоящем пречи на МСП.

· Данък върху финансовите сделки: Комисията предложи създаването на данък върху финансовите сделки. Съгласно предложението ѝ[4] приходите от този данък (които се оценяват на около 57 млрд. EUR) могат да се използват за финансиране на инвестиции, които стимулират растежа, и/или за банкова рекапитализация. Комисията предложи някои от приходите, постъпващи в бюджета на ЕС, да бъдат използвани, за да се намалят вноските на държавите членки към бюджета на ЕС.

3. Ролята на държавите членки в нова инициатива за растеж 3.1. Използване на потенциала на европейския семестър за 2012 г.

За да ни доближи до целите на стратегията „Европа 2020“, Комисията предаде на Съвета конкретни препоръки за всяка държава членка в рамките на европейския семестър за 2012 г. и на значително укрепения Пакт за стабилност и растеж. Тези препоръки са изготвени въз основа на задълбочен анализ на ситуацията във всяка една държава членка, въз основа на изпълнението на препоръките на европейския семестър за 2011 г.[5] и въз основа на начина, по който насоките от Годишния обзор на растежа за 2012 година[6] се следват в държавите членки. Всяка държава членка е със своите особености и специфичните за отделните държави препоръки на Комисията са адаптирани, за да се вземат предвид силните им страни, слабостите им и капацитетът им за справяне с предизвикателствата. Икономиките на всички държави членки обаче са неразделно свързани и то не само поради политически избор, поради историята и географията, но също и поради динамиката, породена от новите технологии, които интегрират пазарите по-бързо от всякога. Съчетаването на националните ситуации съставлява общата насока на ЕС. Неизменно ще има положителни и отрицателни ефекти на разпространение от националните действия (или бездействия) върху останалата част от ЕС, от което следва необходимостта от система за икономическо управление на равнището на целия ЕС, прилагана чрез европейския семестър (вж. приложение 1).

За първи път Комисията осъществи също така задълбочени прегледи въз основа на процедурата при макроикономически дисбаланси[7]. Тази процедура бе създадена, за да спомогне за цялостната макроикономическа стабилност и растежа и за да осигури лост за по-висока конкурентоспособност. При използването на процедурата бе публикуван първият доклад за механизма за предупреждение през февруари. В съответствие със заключенията от този доклад беше извършен първият набор от задълбочени прегледи, обхващащи дванайсет държави (Белгия, България, Дания, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство)[8]. Те потвърдиха наличието на дисбаланси, които не са прекомерни, но трябва да бъдат взети под внимание; включително продължаващото в момента ребалансиране между страните с „излишък“ и тези с „дефицит“. В специфичните за отделните държави препоръки са включени препоръки за предотвратяване, обхващащи политиките за подкрепа на конкурентоспособността и адаптирането на пазара на труда, изчистването на дълговете в частния и публичния сектор, както и стабилните тенденции на пазарите на активи .

3.2. Оценка и препоръки Комисията

Съгласно цялостната оценка на Комисията държавите членки предприемат необходимите мерки, за да коригират дисбалансите в своите публични финанси и да осигурят фискална устойчивост, но не винаги в най-благоприятна за растежа посока. Безработицата, особено сред младите хора, е сериозен проблем, който може да бъде разрешен единствено с течение на времето, но са необходими незабавни действия за увеличаване на заетостта и производителността и за постигане на по-голямо съответствие между работните места и квалификациите, както и за подобряване на обучението, с цел да се помогне на хората да се върнат на работа в добре функциониращи пазари на труда. В по-общ план, трябва да се намери отговор на отрицателните социални последици от кризата, включително по отношение на нивата на бедност.

Няколко държави членки, особено държавите, в които се изпълнява програма за структурни корекции, и тези, чиито пазари са обект на стриктно наблюдение, провеждат важни структурни реформи, включително на своите пазари на труда. Тези усилия са от основно значение за поддържането на възстановяването и дълготрайния растеж и допринасят за общото намаляване на макроикономическите дисбаланси в Европа. Необходими са обаче много повече действия в целия ЕС, за да се разгърне потенциалът за растеж, да се разкрият възможности за развитие на предприятията и да се използва потенциалът на нови източници за разкриване на работни места, например в сектора на „зелената“ икономика, услугите, енергетиката, туризма и цифровата икономика, както и да се повишат нивата на квалификациите и иновациите. Необходими са спешни действия за поддържане на възстановяването и стандарта на живот, които да ни помогнат да се справим с предизвикателствата в резултат на застаряването на населението.

Комисията е обезпокоена от обстоятелството, че нивото на поетите от държавите членки ангажименти няма да позволи на ЕС да постигне водещите цели за 2020 г. в области от съществено значение, като равнището на заетост, НИРД, образованието и борбата с бедността. При все това постигането на тези цели е от основно значение за бъдещето на Европа.

По какъв начин държавите членки могат да разгърнат потенциала си за растеж?

В своя годишния обзор на растежа за 2012 г. Комисията посочи, че през 2012 г. усилията на национално равнище и на равнище ЕС трябва да се съсредоточат върху пет приоритета:

· Провеждане на благоприятстваща растежа диференцирана бюджетна консолидация.

· Възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката.

· Насърчаване на растежа и конкурентоспособността сега и в бъдеще.

· Справяне с безработицата и социалните последици от кризата.

· Модернизиране на публичната администрация.

Настоящият раздел обобщава основните констатации от анализа на Комисията по държави въз основа на програмите за устойчивост и програмите за конвергенция на държавите членки, националните програми за реформи и в съответнитен случаи — въз основа на ангажиментите, поети в рамките на пакта „Евро плюс“. В текстовото поле в началото на всеки раздел се обобщават основните специфични за отделните държави препоръки и се посочва по какъв начин тяхното изпълнение може да допринесе за националните перспективи за растеж.

Провеждане на благоприятстваща растежа диференцирана бюджетна консолидация

Целта на специфичните за отделните държави препоръки за благоприятстваща растежа бюджетна консолидация е да се гарантира, че с течение на времето всички държави членки прилагат стабилни бюджетни политики. Те са в съответствие с диференцираните бюджетни стратегии, като отчитат специфичните особености на държавите членки, по-специално съществуващите фискални и макрофинансови рискове. При намаляването на дефицита по консолидирания държавен бюджет и размера на дълга на държавите членки се препоръчва да запазят публичните инвестиции в научните изследвания и иновациите, образованието и енергетиката и да направят по-устойчиви и ефективни системите за социална закрила, в това число пенсионната система. Налице са някои препоръки относно данъчното облагане, чиято цел е да изместят тежестта от трудовите доходи към околната среда и потреблението, да увеличат ефективността чрез отстраняване на множество освобождавания (в това число намалените ставки), както и да се борят с укриването на данъци и скритата икономика На държавите членки се препоръчва също така да гарантират бюджетна дисциплина на поднационалните равнища.

Съгласно Пакта за стабилност и растеж понастоящем за 23 държави членки се прилага процедурата при прекомерен дефицит. Специфичните за отделните държави препоръки в този пакет отразяват необходимостта за тези държави да се придържат към издадените преди това от Съвета препоръки за корекции. По отношение на Германия и България на 30 май Комисията взе отделно решение да предложи отмяна на ситуацията им на прекомерен дефицит. Освен това след оценяването на ефективността на предприетите от Унгария действия, както и в съответствие с разпоредбите на регламента за Кохезионния фонд на ЕС, Комисията прие и предложение за решение на Съвета за отмяна на прекъсването от март 2012 г. на поетите ангажименти по Кохезионния фонд. Що се отнася до държавите членки, които не са в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, в специфичните за отделните държави препоръки органите се насърчават да приложат благоприятстващи растежа бюджетни планове, чиято цел е постигане и поддържане на състояние на бюджета, което гарантира дългосрочна устойчивост на публичните финанси, в това число разходите, свързани със застаряването на населението.

Анализът на Комисията показва, че като цяло държавите членки продължават да полагат усилия за бюджетна консолидация, като намаляват своя годишен дефицит по консолидирания държавен бюджет. Този дефицит се очаква да намалее от 4,5 % през 2011 г. до 3,5 % през 2012 г. Съотношението на държавния дълг към БВП  обаче продължава да расте, като ще достигне 86 % от БВП през 2012 г., което се дължи и на по-ниския растеж. Комисията смята, че е от важно значение да се спазят договорените срокове за коригиране на прекомерния дефицит и да се отбележи бърз напредък за постигането на средносрочните бюджетни цели, определени от Съвета. Тези фискални корекции следва да се извършват по начин, който води до по-устойчив икономически растеж, както е описано по-долу. Това е в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, който дава възможност на автоматичните стабилизатори да играят ролята си съгласно плана за структурни корекции, водещи към коригиране на прекомерните дефицити и в крайна сметка — към постигането на средносрочните цели. В същото време се подчертава необходимостта за държавите членки, чиито пазари са обект на изключително стриктно наблюдение, да провеждат амбициозна консолидация, дори в по-лоша от очакваното макроикономическа среда. Използването на наличното фискално пространство за стимулиращи растежа инвестиции се препоръчва и на тези държави, за които се прекратява процедурата при прекомерен дефицит. Въвеждат се подсилени национални бюджетни рамки съгласно изискванията в законодателството на ЕС. Въпреки това са необходими специални усилия, за да се гарантира, че бюджетната дисциплина на централно национално равнище се съчетава с подобни ефективни действия за контролиране на публичните финанси и на поднационалните равнища. Това представлява особено предизвикателство в няколко федерални или регионализирани държави.

Ще бъде важно да се подобри качеството на публичните финанси, като се даде предимство на разходите, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, и като се гарантира, че тези средства се използват по възможно най-ефективен начин. Контролът на държавната помощ от страна на ЕС помага за подобряването на качеството на разходите и намалява до минимум изкривяванията. Комисията наскоро представи амбициозно предложение за модернизация на държавната помощ и държавите членки ще трябва да гарантират по-добро спазване на правилата и по-добра вътрешна координация на отпускането на държавна помощ на национално равнище.

Пенсионните системи са в процес на адаптиране, за да отговорят на предизвикателствата в резултат на застаряването на населението, като в някои държави се извършват значими реформи, чиято обща насоченост е удължаването на трудовия живот. Тези реформи са от важно значение за овладяването на финансовите разходи и за осигуряването на дългосрочната финансова устойчивост на адекватни системи за социална закрила. Успоредно с това е необходимо на пазара на труда да бъдат привлечени и да остават по-възрастните работници извън рамките на съществуващите пенсионни модели в съответствие с подобренията по отношение на очакваната продължителност на живота и да се отчита адекватността на равнището на пенсиите, за да се предотврати бедността сред възрастните хора. По-малък напредък бе отбелязан в сферата на здравните системи, където нуждата от достъп до здравеопазване и дългосрочни грижи трябва да бъде балансирана с нарастващия финансов натиск в резултат на демографските промени.

С цел поддържането на бюджетна консолидация няколко държави членки увеличават данъците. Комисията призова за изместване на данъчното облагане от трудовите доходи към вредните за околната среда практики, потреблението и недвижимите имоти, като същевременно се гарантира, че  върху най-бедните слоеве на обществото не пада непропорционална тежест. Въпреки че няколко държави членки значително увеличиха данъците върху потреблението и започнаха да променят низходящата тенденция в данъчното облагане, свързано с околната среда, няма доказателства за общо намаляване на данъчното облагане на труда. Полагат се усилия, които следва да продължат, за да се премахнат освобождаването от данъци и субсидиите, както и намалените ставки, като например тези за ДДС. Предприемат се действия за подобряване на спазването на данъчната дисциплина, но е необходимо да се предприемат повече действия за борба срещу скритата икономика.

Възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката

За да се помогне за възстановяването на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, специфичните за отделните държави препоръки се фокусират върху завършването на преструктурирането на банковия сектор, като в същото време се избягва прекомерното изчистване на дългове.

Полагат се усилия за продължаване на преструктурирането на финансовия сектор и за укрепване на неговата надзорна рамка в съответствие със законодателството и препоръките на ЕС. Положението на банките, които са изложени в най-голяма степен на кризата и които остават уязвими, продължава да буди безпокойство. Това обяснява призивите за по повече мерки за преструктуриране и повече обезпечителни мерки в препоръките за някои държави.

Възстановяването на нормалното равнище на кредитните потоци в реалната икономика продължава да бъде предизвикателство в много държави, особено за МСП. Въпреки че това донякъде се обяснява от слабите резултати в корпоративните счетоводни баланси и перспективите на предприятията, липсата на подходящи канали, за да се достигне до МСП, също изигра важна роля. Трябва да се насърчат нови обединявания на капитал за дружества, партньорски заеми, частен капитал и рисков капитал. В някои държави членки структурните фондове на ЕС може да изиграят важна роля в този контекст чрез финансиране на заеми и гаранции с помощта на специфични инструменти.

Много МСП са силно засегнати от просрочени плащания от страна на публични органи. Този проблем се разглежда в новата директива относно просрочените плащания, която ще влезе в сила през март 2013 г. Може да бъдат необходими допълнителни усилия от страна на публичните органи за погасяване на натрупаните просрочени задължения преди влизането на директивата в сила.

Насърчаване на растежа и конкурентоспособността сега и в бъдеще

За да се помогне за насърчаването на растежа и конкурентоспособността, специфичните за отделните държави препоръки се фокусират върху подобряването на бизнес средата, включително посредством намаляване на административната тежест и отварянето на мрежовите индустрии, като енергетика, железопътен транспорт и телекомуникации за конкуренцията с цел предоставянето на по-добри услуги на по-добри цени на предприятията и гражданите. В някои случаи в тях се препоръчва по-голяма независимост на регулаторните органи. В препоръките се разглежда прилагането на директивата за услугите посредством премахването на необоснованите или непропорционалните ограничения по отношение на предоставянето на услуги, включително дискриминацията, основаваща се на националност или местопребиваване. В тях също така се разглеждат продължаващите ограничения в сектора на търговията на дребно. В други препоръки се разглежда утвърждаването на научните изследвания и иновациите, увеличаването на ефикасността на използването на ресурсите и по-доброто приспособяване на образованието към нуждите на пазара на труда.

В много държави членки има недостатъчен достъп до редица услуги.  По-амбициозното прилагане на директивата за услугите, както и предприемането на стъпки за засилване на конкуренцията и конкурентоспособността в сектора на търговията на дребно, ще помогнат за намаляване на бариерите за влизане и излизане на пазара на предприятията и за премахването на неоправданите ограничения в областта на бизнес услугите и професионалните услуги, юридическите професии, счетоводните и техническите консултации, здравеопазването и социалния сектор. Отварянето на пазарите за обществени поръчки посредством активно насърчаване на трансгранични търгове ще стимулира също така нови възможности, процеси и иновации.

Трябва да бъде подобрено значително функционирането на ключови мрежови отрасли — транспорт, енергетика и широколентови услуги. В някои държави са необходими инвестиции в инфраструктурите, за да се подобрят междусистемните връзки, да се разширят доставките и да се даде възможност за ценова конкуренция. Предвид ограничената бюджетна свобода за действия, следва да бъдат използвани иновационни  форми на финансиране чрез съчетаването на частни и публични финансови източници, като например облигации на ЕС за проекти. Нивата на конкуренция на редица пазари остават ниски и регулаторната рамка в европейски мащаб все още не е напълно действаща: половината от държавите членки все още не са транспонирали директивите за вътрешния енергиен пазар или не са ги транспонирали правилно. В няколко държави членки съществува необходимост от по-голяма конкуренция между доставчиците на енергия, премахване на регулираните цени и повече независимост на регулаторните органи. В транспорта са необходими допълнителни усилия, за да се намалят регулаторната тежест и пречките за навлизане на пазара в сектора на железопътния транспорт в големи или транзитни държави членки. Средната степен на разпространение на широколентовите услуги продължава да бъде ниска и съществува значителен потенциал за подобряване на услугите и за осигуряване на използването на електронната търговия.

Увеличаването на ефикасността на използването на ресурсите и преминаването към нисковъглеродна икономика са от съществено значение за по-нататъшното развитие на конкурентоспособността на Европа в условията на нарастващ недостиг на ресурси и нестабилност на цените, както и на продължаващото изменение на климата. По-ефективното използване на ресурсите и по-доброто управление на природните ресурси ще предостави значителни икономически възможности за растеж и работни места в бъдеще, което ще доведе до подобряване на производителността, по-ниски разходи и повече иновации.

Високото ниво на НИРД и иновациите е от основно значение за поддържането на конкурентоспособността на Европа. Въпреки че някои от нейните държави членки днес са сред световните лидери в много области, като цяло с времето Европа губи позиции. Публичните разходи за научни изследвания бяха засегнати от бюджетната консолидация в много държави членки, вместо да бъдат запазени на същите нива или да бъдат увеличени. Определено има нужда от допълнителни частни инвестиции в НИРД и ако е необходимо — те следва да се насърчават посредством обществени стимули. Целесъобразно е резултатите от научните изследвания да се доближат до пазара посредством поръчки на предпазарен етап. В по-общ план налице е очевидна необходимост от повече партньорства между учебните заведения за общо образование и обучение през целия живот, изследователските организации и предприятията, като се използват максимално наличните инструменти на ЕС

Справяне с безработицата и социалните последици от кризата

Много препоръки разглеждат създаването на условия за по-високи нива на заетост, засилване на участието и задържането на хората на пазара на труда. По-специално внимание се обръща на борбата с безработицата сред младите хора, намаляването на преждевременното напускане на училище и подобряването на обучението, в това число професионалното обучение и развиването на възможностите за стажове.  В няколко препоръки се разглежда намаляването на бедността и подпомагането на уязвимите групи. Съществуват и препоръки за засилване и осигуряване на повече индивидуализирана помощ за лицата, които търсят работа, и за насърчаване на участието на жените на пълно работно време. На държавите членки се препоръчва също така да гарантират, че техните механизми за определяне на заплатите отразяват по подходящ начин развитията при производителността, както и да стимулират създаването на работни места.

Кризата доведе до значително увеличение на безработицата и значително влоши перспективите за работа за много хора, изложени на риск от оттегляне от пазара на труда. По-всяка вероятност високите нива на безработица ще се запазят за известно време поради разликата във времето между икономическото възстановяване и положителните промени на пазара на труда. Осъществяват се активни политики на пазара на труда, като например обучение на безработните и професионално ориентиране, предоставени от публичните служби по заетостта, но тези политики често се характеризират с неподходящо насочване на средства и ниска ефективност.

Последиците от кризата в социален план се усещат все повече. Бедността и рискът от бедност се увеличават, а натискът върху публичните разходи води до трудни компромиси за предоставяне на социални услуги и ползи.

Безработицата сред младите хора драстично се увеличи и вероятността да останат без работа за тях е два пъти по-голяма, отколкото тази за възрастното население. В ЕС безработицата сред младите хора е 22 % и в някои държави членки достига до 50 %. Схемите за „гаранции за младежта“ дадоха обещаващи резултати, които могат да бъдат прилагани по-широко в ЕС, включително с помощта на Европейския социален фонд.

Реализираният напредък в разширяването на инфраструктурата за достъпни грижи за деца и други зависими лица, намаляването на разликите в заплащането и подобряването на данъчното облагане за втория член на домакинството не допринесе в достатъчна степен за същественото увеличение на участието на жените на пазара на труда. Все още не се обръща достатъчно внимание на стратегиите за стимулиране на активния живот на възрастните хора, в това число модернизирането на схемите за работа и по-широкия достъп до обучение през целия живот, които са от съществено значение за увеличаването на участието на пазара на труда, особено за по-възрастните работници.

Някои държави членки въведоха по-мащабни реформи в своите системи за определяне и индексиране на заплатите, за да гарантират, че развитията при заплащането на труда отразяват по по-добър начин развитията на производителността с течение на времето. В други държави бе постигнат ограничен напредък и бе установено, че функционирането на някои системи за индексация на заплатите е възможна заплаха за конкурентоспособността. Тези държави ще трябва да намерят начини, след консултации със социалните партньори, да смекчат това неблагоприятно положение в бъдеще. В държавите с излишъци по текущата сметка се наблюдава известно преориентиране в полза на вътрешното търсене, включително чрез увеличение на заплатите, което следва да продължи. Трябва да се постигне баланс между гарантирането на това, че равнищата на заплатите не са твърде високи, което ще възпира работодателите да наемат млади хора и нискоквалифицирани хора, нито  твърде ниски — което може да представлява заплаха от изпадане в бедност на работещите.

Докато някои държави членки започнаха по-мащабни реформи в своето трудово законодателство, за да се даде възможност за по-гъвкави форми на договори и схеми за работа, при други процесът на реформи изглежда бавен, предвид неотложността на ситуацията и рисковете от сегментиране на пазара на труда, като голяма част от населението все още има несигурна работа или остава извън пазара на труда. В няколко държави режимите на работа при непълно работно време и други по-гъвкави практики на национално равнище се оказаха ефективни за запазването на заетостта в кулминацията на кризата, особено в производствения сектор. За да помогне за създаването на работни места, Комисията направи предложения за насърчаване на държавите членки да укрепят политиките по заетостта[9], да се възползват от възможностите за заетост в „зелената“ икономика, здравния сектор и в областта на ИКТ. Според Комисията в тези сектори съществува потенциал за създаването на повече от 20 милиона работни места. Освен това подобряването на мобилността между държавите членки, намирането на съответствие между квалификациите и свободните работни места на трансгранично ниво могат да бъдат подкрепени от системата за свободни работни места на EURES.

Необходимо е да се ускорят продължаващите усилия за справяне с високите равнища на преждевременно напускане на училище, включително превантивните мерки и осъществяването на реформи в системите на образованието и професионалното обучение, в това число увеличаването на възможностите за стажове. Това е от съществено значение за гарантирането на пригодността за заетост на новите поколения, но също и за общата конкурентоспособност на икономиката, тъй като ЕС изостава от своите основни търговски партньори. Освен това демографската промяна създава нови рискове от несъответствия между квалификациите и недостиг на квалификации, като съществува допълнителен натиск да се работи по-дълго и по-продуктивно. Някои държави трябва да положат особени усилия, за да намалят високия брой на преждевременно напусналите училище, за да подобрят шансовете на младите хора на пазара на труда и да намалят безработицата сред тях. Най-общо образователното равнище, включително на нивата на професионалното и университетското обучение, трябва да бъде подобрено. В много държави членки съществуват възможности за разработване на схемите за стажове. Като цяло, трябва да се направи много повече, за да може образованието и обучението да се обвържат и да предвиждат бъдещите нужди на пазара на труда, за да се улесни преходът от училище към работа.

Модернизиране на публичната администрации.

Специфичните за отделните държави препоръки в областта на публичната администрация са насочени към услугите за бизнеса и разглеждат закъсненията при правната система и използването на електронното управление, за да се  улеснят контактите с гражданите и с предприятията.  Въпросите за укрепването на административния капацитет за работа със средствата от ЕС също са в обхвата на няколко препоръки.

Понастоящем публичните администрации са подложени на натиск в целия ЕС: те не само са изправени пред съкращаване на бюджетите и персонала, но също така трябва да се приспособят към нарастващите очаквания в обществената сфера и сферата на бизнеса. Тъй като политическата и икономическа интеграция отбелязва напредък, те също така трябва да прилагат все по-сложни и по-строги правила на ЕС. Слабите администрации в различни държави членки създават проблеми, които варират от трудности при извършването на стопанска дейност до слабото усвояване на средствата от ЕС и недостатъчното транспониране на законодателството на ЕС. Гарантирането на високо качество на публичните услуги е предизвикателство, което изисква технологични и организационни иновации, като една решителна крачка по пътя към електронното управление. Редица администрации могат да извлекат полза от по-интензивен обмен на най-добри практики. В много държави трябва да се повиши ефективността на системите за гражданско правосъдие, по-специално като се намали броят на висящите дела, като се ускори съдебното производство и се въведат алтернативни форми за решаване на спорове.

Предвид натиска върху публичните финанси, в много държави средствата от ЕС са важно средство за насърчаване на икономиката и финансиране на проекти за насърчаване на растежа по места. Налице е необходимост от засилване на управлението на обществените институции чрез допълнително повишаването на професионализма на държавната администрация, подобряване на управлението на човешките ресурси, повишаване на капацитета за анализ и осигуряване на приемственост и стабилност на компетентните служители.  Правилата на равнище ЕС бяха опростени и Комисията подпомага държавите членки в техните усилия за препрограмиране с цел по-добро адаптиране на финансирането спрямо нуждите за растеж.

Много държави членки трябва да увеличат усилията си за борба с данъчните измами и укриването на данъци. Всички държави членки имат „сиви икономики“, някои от които са силно развити. Проблемите, свързани с данъчните измами и укриването на данъци, трябва да се разрешат на различни равнища чрез: усилия на държавите членки да направят събирането на данъци по-ефективно; засилено и ефективно сътрудничество между държавите членки; ясна и съгласувана политика на ЕС по отношение на трети държави, за да се гарантира, че могат да бъдат предприети адекватни мерки, насочени срещу данъчните измами и укриването на данъци, основаващи се на използването на определени юрисдикции извън ЕС, в които не се прилагат еквивалентни стандарти; както и координирана и ефективна политика по отношение на трети държави.

4. Заключения

Кризата разкри дълбоко вкоренени дисбаланси, както и неизвършване на необходимите реформи в целия ЕС. Беше необходимо време тези проблеми да се проявят и ще бъде необходимо време, за да се възвърне стабилността на европейската икономика. Извършеният анализ за европейския семестър за 2012 г. показва, че новото икономическо управление на ЕС започва да работи, като помага на държавите членки да се съсредоточат върху съществени реформи, които ще доведат до устойчив растеж и работни места. Очевидно е също така, че държавите членки не винаги избират най-благоприятстващите растежа начини при вземането на своите решения за бюджетна консолидация.

Като цяло през следващите дванадесет месеца е необходимо да се отдаде приоритет и неотложност на мерките за растеж, като едновременно с това продължи работата по бюджетната консолидация и стабилизирането на финансовия сектор. Необходимо е това да бъде осъществено по координиран начин на национално равнище и на равнище ЕС, за да се извлече максимална полза от политическите мерки и реформи.

Чрез предложенията, съдържащи се в настоящото съобщение и в своите по-подробни специфични за отделните държави препоръки, Комисията предлага конкретни мерки, които могат да помогнат за възстановяването на икономическия растеж в ЕС и за създаването на работни места, които ще помогнат за повишаването на стандарта на живот, облекчаването на бедността и осигуряването на устойчив растеж в бъдеще. Тези препоръки трябва да се реализират като приоритетни. Комисията ще използва всички инструменти от новата рамка за управление, за да наблюдава и оценява напредъка през следващата година.

В същото време Комисията ще продължи да поставя силен акцент върху пълното прилагане на Пътната карта от октомври 2011 г. за гарантиране на балансиран подход, с цел да се помогне на ЕС да излезе от кризата.

Комисията ще работи интензивно с държавите членки и европейските институции за реализирането на своята инициатива за растеж и за разработването на градивните елементи и определянето на срок за пълното завършване на Икономическия и паричен съюз.

Приложение 1:           Европейският семестър

Приложение 2:           Резултати от задълбочените прегледи и процедурите при прекомерен дефицит

Приложение 1: европейският семестър за координиране на политиката

През март 2010 г. Комисията предложи стратегията „Европа 2020“, която беше одобрена от Европейския съвет . Това е стратегията за растеж на ЕС за следващото десетилетие. Тя има пет водещи цели в сферите на заетостта, НИРД, климата и енергетиката, образованието и борбата с бедността. През март 2011 г. двадесет и три държави членки се споразумяха също така по пакта „Евро плюс“, за да засилят координацията на реформите в области, които не са напълно обхванати на равнище ЕС (вж. карето).

Освен това Комисията предложи „пакет от шест законодателни акта за укрепване на икономическото управление“, по който съзаконодателите от ЕС се споразумяха и който влезе в сила на 13 декември 2011 г. Това ново законодателство на ЕС предостави нови и ефективни инструменти за задълбочаване на мониторинга на икономическите и бюджетните политики на държавите членки и за прилагане на правилата. С това законодателство беше изменен Пактът за стабилност и растеж с цел засилване на колективния надзор на публичните финанси. Много по-голям акцент се поставя върху критерия за съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП, включен в Договора, и се въвеждат нови механизми за правоприлагане (в това число санкции) както при превантивните, така и при корективните мерки.

С цел да се отчете важността от по-енергични мерки за справяне с макроикономическите дисбаланси с нефискален характер, надзорната рамка бе разширена и чрез нова процедура при макроикономически дисбаланси. Тя има за цел да предотврати появата на дисбаланси, които представляват риск за икономическа стабилност. В случаите, в които продължават да се наблюдават дисбаланси, процедурата ще гарантира предприемането на корективни действия. Новата процедура включва режим на санкции за повтарящо се неизпълнение на договорените действия. С помощта на тази процедура през февруари 2012 г. бе публикуван първият доклад за механизма за предупреждение на Комисията. В съответствие със заключенията от този доклад бяха извършени първите задълбочени прегледи за дванайсет държави (Белгия, България, Дания, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария, Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство)[10].

С цел съвместно постигане на тези цели и обединение на всички тези ангажименти, за гарантиране на по-добро предварително координиране и последващо развитие на решенията, държавите членки се споразумяха относно нов начин за по-добро координиране на националните политики, който приложиха за първи път през 2011 г. — европейският семестър за координиране на политиката.

Цикълът започва с публикуването от Европейската комисия на Годишен обзор на растежа (ГОР), в който се прави преглед на икономическите предизвикателства и се определят приоритетите за ЕС като цяло. Годишният обзор на растежа се представя на Европейския парламент и служи като референция при обсъжданията на държавните и правителствените ръководители на европейската среща на върха през пролетта. Въз основа на техните насоки през април държавите членки представят програми за стабилност или програми за конвергенция (в които се разглежда състоянието на техните публични финанси) и национални програми за реформи (в които се разглеждат мерките за стимулиране на растежа и заетостта), така че Комисията да може да ги оцени едновременно. Оценката на Комисията е под формата на предложения за годишни специфични за отделните държави препоръки, които след това се обсъждат от различни състави на Съвета и се одобряват от Европейския съвет до началото на лятото, преди да бъдат приети окончателно от Съвета. През втората половина на годината държавите членки финализират националните бюджети и стратегии за реформа, а Комисията и компетентните органи на ЕС обсъждат и осъществяват мониторинг на изпълнението и напредъка.

Днешният пакет дава възможност за приключване на втория европейски семестър за координиране на политиката на заседанието на Европейския съвет през юни 2012 г. В сравнение с миналата година ефективността на процеса и въздействието на предоставените насоки са подкрепени от поуките, извлечени от изпълнението на препоръките от 2011 г., от констатациите на задълбочени прегледи, извършени за 12 държави членки, и от по-голямото автоматизиране, което трябва да последва при приемането на предложените препоръки за действие.

Таблица 1: Преглед на специфичните за отделните държави препоръки за политика за периода 2012 — 2013 г. *

* за Ирландия, Гърция, Португалия и Румъния единствената препоръка е да се изпълняват съществуващите задължения по програмите за финансова помощ на ЕС/МВФ.

Таблица 2: Преглед на целите на „Европа 2020“[11]

Символът „*“ се добавя, когато дадена национална цел се изразява с показател, който се различава от показателя по водещата цел на ЕС.

Цели на държавите членки || Равнище на заетост (в %) || НИРД в % от БВП || Цели за намаляване на емисиите (в сравнение с нивата от 2005 г.)[12] || Възобновяема енергия || Енергийна ефективност —намаляване на енергопотреблението в Mtoe[13] || Преждевременно напускане на училище в % || Висше образование в % || Намаляване на населението, застрашено от бедност или социална изолация (в брой лица)

Водеща цел на ЕС || 75% || 3% || -20% (спрямо нивата от 1990 г.) || 20% || 20 % увеличение на енергийната ефективност, което се равнява на 368 Mtoe || 10% || 40% || 20 000 000

Прогнози ЕС || 73.70-74% || 2.65-2.72% || -20% (спрямо нивата от 1990 г.) || 20% || 206.5 || 10.3-10.5% || 37.6-38.0%[14] ||

AT || 77-78% || 3.76% || -16% || 34% || 7.16 || 9.5% || 38 % (включително ISCED 4а, което през 2010 г. бе около 12 %) || 235 000

BE || 73.2% || 3.0% || -15% || 13% || 9.80 || 9.5% || 47% || 380 000

BG || 76% || 1.5% || 20% || 16% || 3.20 || 11% || 36% ||    260 000*

CY || 75-77% || 0.5% || -5% || 13% || 0.46 || 10% || 46% ||   27 000

CZ || 75% || 1 % (само в публичния сектор) || 9% || 13% || n.a. || 5.5% || 32% || Запазване на броя на лицата, застрашени от бедност или социална изолация, на равнището от 2008 г. (15, 3 % от цялото население) и полагане на усилия за намаляването му с 30 000

DE || 77% || 3% || -14% || 18% || 38.30 || <10% || 42 % (включително ISCED 4, което през  2010 г. беше 11, 4 %) || 320 000 (дългосрочно безработни лица) *

DK || 80% || 3% || -20% || 30% || 0.83 || <10% || Поне 40 % || 22 000 (лица, живеещи в домакинства с много нисък интензитет на трудова заетост) *

EE || 76% || 3% || 11% || 25% || 0.71 || 9.5% || 40% || 61 860 души, заплашени от бедност*

EL || 70% || Няма цел || -4% || 18% || 2.70 ||  под 10 % || 32% || 450 000

ES || 74% || 3% || -10% || 20% || 25.20 || 15% || 44% || 1 400 000 - 1 500 000

FI || 78% || 4% || -16% || 38% || 4.21 || 8% || 42% (тясна национална дефиниция) || 150 000

FR || 75% || 3% || -14% || 23% || 34.00 || 9.5% || 50% || Намаляване на фиксирания дял на застрашените от бедност с една трета за периода 2007—2012 г. или с 1 600 000 души *

HU || 75% || 1.8% || 10% || 14.65% || 2.96 || 10% || 30.3% || 450 000

IE || 69-71% || Приблизително 2 % 2,5 % от БНП) || -20% || 16% || 2.75 || 8% || 60% ||    200 000*

IT || 67-69% || 1.53% || -13% || 17% || 27.90 || 15-16% || 26-27% || 2 200 000

LT || 72.8% || 1.9% || 15% || 23% || 1.14 || <9% || 40% || 170 000

LU || 73% || 2.3-2.6% || -20% || 11% || 0.19 || <10% || 66% || 6 000

LV || 73% || 1.5% || 17% || 40% || 0.67 || 13.4% || 34-36% ||    121 000*

MT || 62.9% || 0.67% || 5% || 10% || 0.24 || 29% || 33% || 6 560

NL || 80 % || 2,5 % || -16% || 14% || n.a. || <8 % || >40% 45 % се очакват през 2020 г. ||    93 000*

PL || 71% || 1.7% || 14% || 15.48% ||  13.6 || 4.5% || 45% || 1 500 000

PT || 75% || 3% || 1% || 31% || 6.00 || 10% || 40% || 200 000

RO || 70% || 2% || 19% || 24% || 10.00 || 11.3% || 26.7% || 580 000

SE || Доста над 80 % || Приблизително 4 % || -17% || 49% || 12.80 || <10% || 40-45% || Понижаване на процента на жените и мъжете, които не са част от активното население (с изкл. на студентите редовно обучение), дългосрочно безработните лица и лицата в дългосрочен отпуск по болест до доста под 14 % *

SI || 75% || 3% || 4% || 25% || n.a. || 5% || 40% || 40 000

SK || 72% || 1% || 13% || 14% || 1.65 || 6% || 40% || 170 000

UK || Няма цел в НПР || Няма цел в НПР || -16% || 15% || n.a. || Няма цел в НПР || Няма цел в НПР || Съществуващите цели, изразени в цифри, заложени в Закона за детската бедност от 2010 г.

Приложение 2: Резултати от задълбочените прегледи

На 14 февруари 2012 г. Европейската комисия представи своя първи Доклад за механизма за предупреждение, изготвен в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси. В Доклада за механизма за предупреждение бе разгледано положението във всички държави членки, с изключение на четирите програмни държави (Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния). Въз основа на икономическия анализ на таблото с показатели за ранно предупреждение Комисията заключи, че е било основателно да се направи допълнителен задълбочен анализ на макроикономическите развития в следните дванадесет държави членки: Белгия, България, Дания, Испания, Франция, Италия, Кипър, Унгария[15], Словения, Финландия, Швеция и Обединеното кралство.

За всяка от тези държави службите на Комисията направиха задълбочени специфични за отделните държави анализи,  които са публикувани под формата на работни документи на службите като част от настоящия пакет. При подготовката на тези анализи бяха проведени специфични мисии за установяване на факти, в съответствие с предвиденото в законодателството[16]. Настоящото съобщение отговаря на изискванията, посочени в член 5, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, съгласно които Комисията следва да информира Европейския парламент и Съвета за резултатите от задълбочените прегледи и да ги направи обществено достояние.

Въз основа на i) проведените задълбочени прегледи в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) №. 1176/2011 Комисията стигна до заключението, че тези дисбаланси трябва да бъдат взети под внимание, като за някои от тях това е неотложно:

· в Белгия съществуват дисбаланси. По-специално, макроикономическите развития в областта на външната конкурентоспособност на стоките и задлъжнялостта, особено високото равнище на държавния дълг, заслужават по-голямо внимание, за да се намали рискът от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката.

· в България съществуват дисбаланси. По-специално, степента на външна задлъжнялост, както и някои макроикономически развития, свързани с изчистването на дългове в корпоративния сектор и адаптирането на пазара на труда, заслужават внимание, за да се намали рискът от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката.

· в Дания съществуват дисбаланси. По-специално, някои макроикономически развития, особено свързани с нейната външна конкурентоспособност, и потенциалните рискове, свързани с задлъжнялостта на домакинствата, заслужават внимание, за да се намали рискът от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката.

в Испания съществуват много сериозни дисбаланси. По-специално, необходимо е да се наблюдават отблизо макроикономическите развития, особено тези, свързани с високото равнище на дълга на частния сектор, външноикономическата отрицателна дългова позиция и финансовия сектор, които са повлияни от развитието на пазара на жилища, както и спешно да им се обърне внимание чрез икономическата политика, за да се избегнат всякакви неблагоприятни последици за функционирането на икономиката и на Икономическия и паричен съюз.

във Франция съществуват сериозни дисбаланси. По-специално, някои макроикономически развития в областта на износа и на конкурентоспособността заслужават внимание, за да се намали рискът от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката.

в Италия съществуват сериозни дисбаланси. По-специално, високата степен на публична задлъжнялост и макроикономическите развития в областта на износа заслужават внимание, тъй като след приемането на еврото Италия прогресивно губи външна конкурентоспособност. Предвид високото равнище на държавния дълг, увеличаването на потенциала за растеж следва да бъде ключов приоритет, за да се намали рискът от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката.

в Кипър съществуват много сериозни дисбаланси. По-специално, необходимо е да се наблюдават отблизо макроикономическите развития в текущата сметка, публичните финанси и финансовия сектор, както и спешно да им се обърне внимание чрез икономическата политика, за да се избегнат всякакви неблагоприятни последици за функционирането на икономиката и на Икономическия и паричен съюз.

в Унгария съществуват сериозни дисбаланси. По-специално, някои макроикономически развития, като силно отрицателната нетна инвестиционна международна позиция и държавния дълг, заслужават голямо внимание, за да се намалят съществените рискове от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката. . В допълнение към оценяването на ефективните действия, както и в съответствие с разпоредбите на регламента за Кохезионния фонд на ЕС, Комисията прие и предложение за решение на Съвета за отмяна на прекъсването от март 2012 г. на поетите ангажименти по Кохезионния фонд.

в Словения съществуват сериозни дисбаланси. По-специално, макроикономическите развития, свързани с изчистването на дългове в корпоративния сектор и банковата стабилност, и с неблагоприятното, но не толкова наложително развитие в областта на външната конкурентоспособност, заслужават да бъдат строго наблюдавани, за да се намалят съществените рискове от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката.

във Финландия съществуват дисбаланси. По-специално, макроикономическите развития, свързани с конкурентоспособността, заслужават внимание, за да се намали рискът от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката.

в Швеция съществуват дисбаланси. По-специално, някои макроикономически развития по отношение на дълга на частния сектор и жилищния пазар, заслужават внимание, за да се намали рискът от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката.

в Обединеното кралство съществуват дисбаланси. По-специално, макроикономическите развития в областта на дълговете на домакинствата и жилищния пазар, заслужават внимание, както и неблагоприятните развития в областта на външната конкурентоспособност, за да се намали рискът от неблагоприятни последици за функционирането на икономиката.

Тези дисбаланси ще бъдат проследени в рамките на предпазните мерки от процедурата при макроикономически дисбаланси и са включени в специфичните за отделните държави препоръки в рамките на европейския семестър.

[1]               COM (2011) 669

[2]               COM (2010) 2020

[3]               COM (2011) 818

[4]               COM (2011)594 и COM (2011) 510

[5]               COM (2011) 400

[6]               COM (2011) 815

[7]               Регламент (ЕС) № 1176/2011 относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите рис баланси.

[8]               „Програмните държави“ (Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния) не бяха включени.

[9]               COM (2012) 173

[10]             „Програмните държави“ Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния не бяха включени.

[11]             Националните цели, определени в националните програми за реформи през април 2012 г.

[12]             Националните цели за намаляване на емисиите, определени в Решение 2009/406/ЕО (или „решение за поделяне на усилията“), се отнасят до емисиите, които не попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии. Емисиите, обхванати от схемата за търговия с емисии, ще бъдат намалени с 21 % спрямо нивата от 2005 г. Съответното цялостно намаляване на емисиите ще бъде – 20 % в сравнение с нивата от 1990 г.

[13]             Следва да се отбележи, че националните прогнози също се различават по отношение на базовата(ите) година(и), използвана(и) за изчисление на спестената енергия.

[14]             В изчислението не е включена Международната стандартна класификация на образованието (ISCED 4) (Германия, Австрия) и Обединеното кралство, резултат с включена ISCED 4: 40.0—40.4%.

[15]             Унгарското правителство официално поиска превантивна финансова помощ от ЕС и МВФ през ноември 2011 г.

[16]             В съответствие с членове 5.1 и 13 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 г. задълбочените прегледи се провеждат в съчетание с мисии за наблюдение. Мисиите се проведоха на служебно ниво между март и април.