08/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

133

C 101/65

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

1.

Регламент 1/2003 (1) въвежда система на паралелни правомощия за прилагането на членове 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност от Комисията и органите по конкуренция и съдилищата на държавите-членки. Регламентът признава допълнителните функции на Комисията и органите по конкуренция на държавите-членки, изпълняващи ролята на публичен правоприлагащ орган, както и на съдилищата на държавите-членки, които се произнасят по частни процеси, за да защитят правата на лицата, произтичащи от членове 81 и 82 (2).

2.

Съгласно Регламент 1/2003 публичните правоприлагащи органи могат да насочат своите действия към разследването на сериозни нарушения на членове 81 и 82, които често пъти е трудно да бъдат установени. За изпълнение на своята дейност те ползват информацията, предоставена от предприятия и потребители на пазара.

3.

Ето защо Комисията иска да насърчи гражданите и предприятията да се обръщат към публичните правоприлагащи органи и да ги информират за възможни нарушения на правилата за конкуренция. На ниво Комисия има два начина това да бъде направено, единият е като се подаде жалба съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 1/2003. Съгласно членове 5—9 от Регламент 773/2004 (3) тези жалби трябва да отговарят на определени изисквания.

4.

Другият начин е предоставянето на информация за пазара, която не е задължително да отговаря на изискванията за жалби по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент 1/2003. За тази цел Комисията е създала специална интернет страница за събиране на информация от граждани и предприятия и техни сдружения, които желаят да информират Комисията за предполагаеми нарушения на членове 81 и 82. Такава информация може да бъде отправна точка за започване на разследване от Комисията (4). Информация за предполагаеми нарушения може да бъде предоставена на следния адрес:

5.

Без да се засяга тълкуването на Регламент 1/2003 и на Регламент на Комисията 773/2004 от съдилищата на Общността, настоящото известие има за цел да предостави насоки на граждани и предприятия, които търсят помощ при съмнения за нарушения на правилата за конкуренция. Известието се състои от две основни части:

6.

Настоящото известие не се отнася до следните ситуации:

7.

В зависимост от естеството на жалбата жалбоподателят може да подаде своята жалба до националния съд или до органа по конкуренция, изпълняващ ролята на публичен правоприлагащ орган. Настоящата глава на известието има за цел да помогне на потенциалните ищци да направят информиран избор дали да се обърнат към Комисията, към някой от органите по конкуренция на държавите-членки или към национален съд.

8.

Макар и от националните съдилища да се изисква да гарантират правата на лицата, като по този начин са задължени да решават делата, заведени пред тях, публичните правоприлагащи органи не могат да проучват всички жалби, а трябва да определят приоритетите при разглежданите от тях случаи. Съдът на Европейските общности счита, че Комисията, натоварена съгласно член 85, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност със задачата да гарантира прилагането на принципите, определени в членове 81 и 82 от Договора, носи отговорност за дефинирането и прилагането на политиката на конкуренция на Общността, и че за да изпълни успешно тази задача, тя има право да определя различни степени на приоритет за подадените пред нея жалби (7).

9.

Регламент 1/2003 дава право на съдилищата и органите по конкуренция на държавите-членки да прилагат членове 81 и 82 в тяхната цялост успоредно с Комисията. Една от основните цели, които Регламент 1/2003 преследва, е, че съдилищата и органите по конкуренция на държавите-членки трябва да участват ефективно в прилагането на членове 81 и 82 (8).

10.

Освен това член 3 от Регламент 1/2003 предвижда съдилищата и органите в областта на конкуренцията на държавите-членки да прилагат членове 81 и 82 към всички случаи на споразумения или поведение, които могат да засегнат търговията между държавите-членки, към които те прилагат своето национално законодателство по конкуренция. Освен това членове 11 и 15 от Регламента предвиждат ред механизми за сътрудничество между съдилищата и органите по конкуренция на държавите-членки и Комисията при прилагането на членове 81 и 82.

11.

В тази нова законодателна рамка Комисията възнамерява да пренасочи своите правоприлагащи ресурси в следните направления:

12.

Съдилищата на Общността считат, че националните съдилища са задължени да защитават правата на лицата, произтичащи пряко от член 81, параграф 1 и от член 82 (11).

13.

Националните съдилища могат да вземат решение относно невалидността или валидността на договори и само националните съдилища могат да присъдят обезщетение на лице в случай на нарушение на членове 81 и 82. Съгласно практиката на Съда на Европейските общности всяко лице може да предяви иск за обезщетение за вреда, причинена му по договор или в резултат на поведение, което ограничава или изкривява конкуренцията, за да се гарантира пълната ефективност на правилата на конкуренция на Общността. Такива искове за обезщетение пред националните съдилища могат да имат значителен принос за поддържането на ефективна конкуренция в Общността, тъй като обезсърчават предприятията да сключват или прилагат споразумения или практики, ограничаващи конкуренцията (12).

14.

Регламент 1/2003 изрично обръща внимание на факта, че националните съдилища играят основна роля при прилагането на правилата по конкуренция на Европейската общност (13). Като се разширява правомощието за прилагане на член 81, параграф 3 до националните съдилища, се премахва възможността предприятията да забавят съдебните процедури в националните съдилища чрез подаване на уведомление до Комисията и по такъв начин се елиминира една пречка за частните искове, която съществуваше по Регламент № 17 (14).

15.

Без да се засяга правото или задължението на националните съдилища да се обръщат с предварителни въпроси към Съда на Европейските общности съгласно член 234 от Договора за ЕО, член 15, параграф 1 от Регламент 1/2003 предвижда изрично възможността националните съдилища да искат становище или информация от Комисията. Тази разпоредба има за цел да улесни прилагането от националните съдилища на членове 81 и 82 (15).

16.

Образуването на производство пред националните съдилища има следните преимущества за ищците:

17.

Фактът, че жалбоподателят може да гарантира защитата на правата си със завеждането на иск пред национален съд, е важен елемент, който Комисията може да вземе предвид при своето проучване на интересите на Общността от разследване на дадена жалба (19).

18.

Комисията смята, че новата система за прилагане, въведена с Регламент 1/2003, увеличава възможностите ищците да търсят и получат подкрепа пред националните съдилища.

19.

Регламент 1/2003 създава система от паралелни правомощия за прилагането на членове 81 и 82, като дава право на органите по конкуренция на държавите-членки да прилагат членове 81 и 82 в тяхната цялост (член 5). Децентрализираното прилагане от органите по конкуренция на държавите-членки допълнително се насърчава от възможността за обмен на информация (член 12) и за взаимно предоставяне на помощ при разследванията (член 22).

20.

Регламентът не урежда разделението на работата между Комисията и органите по конкуренция на държавите-членки, но предоставя разпределянето на работата по делото на сътрудничеството на Комисията и органите в областта на конкуренцията на държавите-членки в Европейската мрежа по конкуренция (ECN). Регламентът има за цел да гарантира ефективното прилагане на членове 81 и 82 посредством гъвкавото разпределение на работата по казусите между публичните правоприлагащи органи и Общността.

21.

Насоки за разделяне на работата между Комисията и органите по конкуренция на държавите-членки са дадени в отделно известие (20). Насоките, съдържащи се в посоченото известие, което засяга отношенията между публичните правоприлагащи органи, представляват интерес за ищците, тъй като позволяват подаването на жалба до органа, който е най-подходящ за решаването на техния случай.

22.

Известието за сътрудничество в рамките на мрежата от органи по конкуренция предвижда по-специално (21):

„За даден орган се счита, че е в добра позиция за решаване на определен случай, ако са изпълнени следните три условия:

Посочените по-горе критерии свидетелстват, че трябва да съществува фактическа връзка между нарушението и територията на държава-членка, за да се приеме, че определен орган по конкуренция на тази държава-членка е в добра позиция. Може да се очаква, че в повечето случаи органите на тези държави-членки, където конкуренцията е значително засегната от дадено нарушение, ще бъдат в добра позиция, при условие че могат ефективно да прекратят нарушението с едностранно или паралелно действие, освен ако Комисията не е в добра позиция за това (виж по-долу (…).

Следователно даден национален орган по конкуренция (НОК) обикновено може успешно да се справи със споразумения или практики, които в голяма степен засягат конкуренцията на негова територия (…).

Освен това самостоятелното действие на НОК би могло да бъде уместно, когато, независимо че повече от един НОК може да бъде разглеждан като подходящ „действието на един НОК е достатъчно да прекрати нарушението (…).“

Паралелно действие на два или три НОК може да бъде уместно, когато споразумение или практика засяга в значителна степен конкуренцията на съответните им територии и действието само на един МОК не би било достатъчно, за да се прекрати нарушението и/или то да бъде адекватно санкционирано (…).

Органите, които разглеждат дадено дело паралелно, се стремят доколкото е възможно да координират своите действия. За тази цел те могат да сметнат за уместно да определят един орган за водещ и да му делегират съответните задачи, например координирането на мерките за разследване, докато останалите отговарят за провеждане на своите съдебни процедури.

Комисията се намира в особено добра позиция да извърши разследването, ако едно или няколко споразумения или практики, включително мрежа от подобни споразумения или практики, влияят върху конкуренцията в повече от три държави-членки (трансгранични пазари, включващи повече от три държави-членки или няколко национални пазара) (…).

Освен това Комисията е в особено добра позиция да разгледа даден казус, ако той е тясно свързано с други разпоредби на Общността, които са единствено приложими или могат да бъдат по-ефективно приложени от Комисията, ако интересите на Общността изискват приемане на решение от Комисията за усъвършенстване политиката на конкуренцията на Общността, когато възниква нов проблем в областта на конкуренцията или за да се гарантира ефективното правоприлагане.“

23.

В рамките на Европейската мрежа по конкуренция информацията за случаи, които се разследват след подаване на жалба, се предоставя на другите членове на системата преди или незабавно след започване на първото формално действие по разследването (22). Когато една и съща жалба е подадена до няколко органа или когато случаят не е представен пред орган, който е в най-добра позиция да го реши, членовете на мрежата се стараят в рамките на два месеца да определят кой орган или органи трябва да се заемат с казуса.

24.

Ищците от своя страна играят важна роля за намаляване потенциалната необходимост от преразпределяне на казус, произтичащ от тяхна жалба, използвайки насоките за разпределяне на работата в мрежата, дадени в настоящата глава, когато решават къде да подадат своята жалба. Ако въпреки това случаят се преразпредели в рамките на мрежата, засегнатите предприятия и ищците се информират за това във възможно най-кратък срок от съответните органи по конкуренция (23).

25.

Комисията може да отхвърли жалба съгласно член 13 от Регламент 1/2003 на основание, че орган в областта на конкуренцията на държава-членка разглежда или е разгледал случая. В такъв случай Комисията трябва в съответствие с член 9 от Регламент 773/2004 незабавно да информира жалбоподателя кой национален орган по конкуренция разглежда или вече е разгледал случая.

26.

Съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 1/2003 физически или юридически лица, които могат да покажат правен интерес (24), имат право да подадат жалба с искане до Комисията за проверка на нарушение на членове 81 и 82 от Договора и да поискат нарушението да бъде прекратено съгласно член 7, параграф 1 от Регламент 1/2003. Тази част от настоящото известие тълкува изискванията за жалби, подадени на основание на член 7, параграф 2 от Регламент 1/2003, тяхното оценяване и процедурата, следвана от Комисията.

27.

Комисията, за разлика от гражданските съдилища, чиято задача е защита на индивидуалните права на частни лица, е административен орган, който трябва да защитава обществения интерес. Присъщо на Комисията като публичен правоприлагащ орган е, че свободата ѝ на преценка при определяне на приоритетите в нейната дейност по прилагането е ограничена (25).

28.

Комисията има право да дава различна степен на приоритет на жалбите, отправени до нея, и може да се позовава на интереса на Общността, представен в определен случай като критерий за приоритета (26). Комисията може да отхвърли жалба, когато прецени, че случаят не представлява достатъчен интерес за Общността, за да оправдае неговото разследване. Когато Комисията отхвърли жалба, жалбоподателят има право на решение на Комисията (27), без да се засяга член 7, параграф 3 от Регламент 773/2004.

29.

Жалба съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 1/2003 може да бъде подадена само във връзка с предполагаемо нарушение на член 81 или 82 с цел Комисията да предприеме действия съгласно член 7, параграф 1 от Регламент 1/2003. Жалба, подадена съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 1/2003, трябва да съответства на формуляр В по член 5, параграф 1 от Регламент 773/2004 и приложен към посочения регламент.

30.

Формуляр В се намира на адрес: http://europa.eu.int/dgcomp/complaints-form и е приложен към настоящото известие. Жалбата се подава в три копия на хартиен носител, както и, ако е възможно, на електронен носител. Освен това жалбоподателят трябва да предостави вариант на жалбата, който не е поверителен (член 5, параграф 2 от Регламент 773/2004). Изпращането на жалбата по електронен път до Комисията е възможно на посочената интернет страница, копията на хартиен носител се изпращат на адрес:

Commission Еuropéenne/Europese Commissie

Competition DG

B-1049 Bruxelles/Brussel

31.

Формуляр В изисква от ищците да предоставят изчерпателна информация във връзка с жалбата. Освен това те трябва да осигурят и копия на съответните доказателствени документи, с които разполагат, и доколкото е възможно, да посочат откъде Комисията може да получи съответните информация и документи, които не са на тяхно разположение. В отделни случаи Комисията може да освободи от задължението да се предоставя информация във връзка с част от информацията, изисквана във формуляр В (член 5, параграф 1 от Регламент 773/2004). Комисията е на мнение, че тази възможност може по-специално да улесни подаването на жалби от асоциации на потребителите, когато те, във връзка с иначе основателна жалба, нямат достъп до определена информация от областта на дейност на предприятията, към които е насочена жалбата.

32.

Кореспонденция до Комисията, която не съответства на изискванията на член 5 от Регламент 773/2004 и по тази причина не представлява жалба по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент 1/2003, ще бъде приемана от Комисията като обща информация, която когато е уместно, може да доведе до разследване, инициирано от нея (виж точка 4 по-горе).

33.

Статусът на официални ищци съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 1/2003 е запазен за юридически и физически лица, които могат да покажат правен интерес (28). Счита се, че държавите-членки имат правен интерес при всички жалби, които решат да подадат.

34.

В предишната практика на Комисията правният интерес не е бил често подлаган на съмнение, тъй като повечето ищци са били в положение на пряко и неблагоприятно засегнати от предполагаемото нарушение. Но съществуват ситуации, когато условието „правен интерес“ по член 7, параграф 2 изисква допълнителен анализ, за да се заключи, че то е изпълнено. Полезни насоки в това отношение най-добре биха могли да бъдат дадени с помощта на неизчерпаема поредица от примери.

35.

Първоинстанционният съд счита, че сдружение на предприятия може да покаже правен интерес от подаването на жалба във връзка с поведение, засягащо негови членове, дори ако не е пряко засегнато като предприятие, работещо на съответния пазар, от поведението, от което се оплаква, при условие че: първо, има право да представлява интересите на своите членове, и второ, въпросното поведение има опасност да повлияе неблагоприятно на неговите членове (29). Комисията има право да не разглежда жалба, подадена от сдружение на предприятия, чиито членове не са участвали в бизнес сделките, във връзка с които е подадена жалбата (30).

36.

От тази съдебна практика може да се направи заключение, че предприятията (те самите или асоциациите, които имат право да представляват техните интереси) могат да покажат правен интерес, когато оперират на съответния пазар, или когато поведението, във връзка с което подават жалба, има вероятност да засегне пряко и неблагоприятно техните интереси. Това потвърждава установената практика на Комисията, която е приела, че правен интерес може например да бъде показан от страните по споразумение или практика, които са предмет на жалбата, от конкуренти, чиито интереси, както се твърди, са били накърнени от поведението, във връзка с което е подадена жалбата, или от предприятия, изключени от системата за дистрибуция.

37.

Асоциации на потребители могат също да подават жалби до Комисията (31). Нещо повече Комисията смята, че отделните потребители, чиито икономически интереси са пряко и неблагоприятно засегнати, доколкото те са купувачи на стоки или услуги, които са предмет на нарушение, могат да покажат правен интерес (32).

38.

Комисията не приема за правен интерес по смисъла на член 7, параграф 2 интересът на лица или организации, които представят кандидатурата си по въпроси от общ интерес, без да показват, че те или техни членове има опасност да бъдат засегнати пряко и неблагоприятно от нарушението (pro bono publico).

39.

Местните или регионални публични органи могат да покажат правен интерес в качеството си на купувачи или потребители на стоки или услуги, засегнати от поведението, във връзка с което се подава жалба. В противен случай те не могат да показват правен интерес по смисъла на член 7, параграф 2 от Регламент 1/2003, доколкото насочват вниманието на Комисията към предполагаеми нарушения pro bono publico.

40.

Ищците трябва да докажат своя правен интерес. Когато физическо или юридическо лице, което подава жалба, не може да докаже правен интерес, Комисията има право, без да нарушава своето право да завежда дела по своя собствена инициатива, да не разглежда жалбата. Комисията може да проверява изпълнението на това условие на всеки етап от разследването (33).

41.

Съгласно установената практика на съдилищата на Общността от Комисията не се изисква да провежда разследване по всеки случай (34) или, a fortiori, да взема решение по смисъла на член 249 от Договора относно наличието или липсата на нарушение на член 81 или 82 (35), но има право да даде различна степен на приоритет на жалбите, подадени до нея и да се позове на интереса на Общността, за да определи степента на приоритет, която трябва да бъде приложена към различните жалби, които получава (36). Положението е различно само когато жалбата попадне в изключителната компетентност на Комисията (37).

42.

Комисията трябва да проучи внимателно фактическите и правните елементи на информацията, предоставена ѝ от жалбоподателя, за да оцени интереса на Общността от допълнително разследване на даден казус (38).

43.

Оценката на интереса на Общността, предизвикан от жалбоподателя, зависи от обстоятелствата на всеки отделен казус. Съответно броят на критериите за оценка, на които Комисията може да се позове, е неограничен, и от Комисията не се изисква да прибягва изключително до определени критерии. Тъй като фактическите и правните обстоятелства за всеки казус могат значително да се различават, допустимо е да се прилагат нови критерии, които преди не са били взети предвид (39). Когато е уместно, Комисията може да даде приоритет на един-единствен критерий за оценка на интереса на Общността (40).

44.

Сред критериите, които се считат в съдебната практика за приложими при оценката на интереса на Общността от допълнително разследване на даден случай, са следните:

45.

Когато си състави мнение, че даден случай не представлява достатъчен интерес за Общността, за да оправдае по-нататъшно разследване, Комисията може да отхвърли жалбата на това основание. Подобно решение може да се вземе или преди започване на разследване, или след предприемането на мерки по разследването (47). Комисията не е длъжна да отхвърли жалба поради липса на интерес от страна на Общността (48).

46.

Разглеждането на жалба съгласно членове 81 и 82 включва два аспекта, единият свързан с фактите, които трябва да бъдат установени, за да се докаже нарушение на член 81 или 82, а другият, отнасящ се до правната оценка на поведението, във връзка с което е подадена жалба.

47.

Когато жалбата, въпреки че отговаря на изискванията на член 5 от Регламент 773/2004 и формуляр В, не подкрепя в достатъчна степен дадените твърдения, тя може да бъде отхвърлена на това основание (49). За да отхвърли жалба на основание, че поведението, за което тя се отнася не нарушава правилата за конкуренция на Европейската общност или не влиза в обхвата на тяхното приложение, Комисията не е задължена да вземе предвид обстоятелства, които не са представени на нейното внимание от жалбоподателя, и които могат да бъдат разкрити само след разследване на случая (50).

48.

Критериите за правна оценка на споразумения или практики съгласно членове 81 и 82 не могат да бъдат изчерпателно разгледани в настоящото известие. Потенциалните ищци трябва да се насочат към разширените насоки, които могат да получат от Комисията (51) освен към други източници, и по-специално към практиката на съдилищата на Общността и практиката на Комисията. По-долу са посочени четири специфични въпроса с указания къде могат да се намерят допълнителни насоки.

49.

Споразуменията и практиките попадат в обсега на приложение на членове 81 и 82, когато могат да засегнат търговията между държавите-членки. Когато споразумение или практика не изпълни това условие, може да се приложи националното право по конкуренция, но не и правото на Европейската общност по конкуренция. Разширени насоки по този въпрос могат да бъдат намерени в известие относно концепцията за засягане на търговията (52).

50.

Споразуменията, попадащи в обхвата на член 81, могат да бъдат споразумения с минимално значение, за които се счита, че не ограничават значително конкуренцията. Насоки по този въпрос могат да бъдат намерени в известие de minimis на Комисията (53).

51.

Споразумения, които отговарят на условията на Регламента за групово освобождаване, се смята, че удовлетворяват изискванията на член 81, параграф 3 (54). За да отмени привилегията за групово освобождаване съгласно член 29 от Регламент 1/2003, Комисията трябва да установи, че след извършване на индивидуална оценка на споразумение, за което се прилага Регламентът за групово освобождаване, има последствия, които са несъвместими с член 81, параграф 3.

52.

Споразумения, които ограничават конкуренцията по смисъла на член 81, параграф 1 от Договора, могат да изпълняват условията на член 81, параграф 3 от Договора. Съгласно член 1, параграф 2 от Регламент 1/2003 и без да се изисква предварително административно решение, такива споразумения не се забраняват. Насоки относно условията, на които трябва да отговаря едно споразумение съгласно член 81, параграф 3, могат да бъдат намерени в известието по член 81, параграф 3 (55).

53.

Както беше посочено по-горе, Комисията не е задължена да провежда разследване на базата на всяка подадена жалба с цел да се установи дали е било извършено нарушение. Но Комисията има задължението да разгледа внимателно фактическите и правни въпроси, представени на нейното внимание от жалбоподателя, за да прецени дали тези въпроси са индикатори за поведение, което е възможно да наруши членове 81 и 82 (56).

54.

В процедурата на Комисията за разглеждане на жалби могат да бъдат разграничени няколко етапа (57).

55.

На първия етап, следващ подаването на жалбата, Комисията проучва жалбата и може да събере допълнителна информация, за да реши какви действия ще предприеме по нея. Този етап може да включва неофициална размяна на мнения между Комисията и жалбоподателя с цел изясняване на фактическите и правните въпроси, за които се отнася жалбата. На този етап Комисията може да даде на жалбоподателя предварителното си становище, предоставяйки му по този начин възможност да разшири своите изявления, като има предвид това предварително становище.

56.

На втория етап Комисията може да продължи разследването на казуса с цел иницииране на производство съгласно член 7, параграф 1 от Регламент 1/2003 срещу предприятията, срещу които е подадена жалбата. Когато Комисията прецени, че няма достатъчно основания за предприемане на действия по жалбата, тя информира жалбоподателя за своите основания и му предлага възможността да предостави допълнителни обяснения в определен от нея срок (член 7, параграф 1 от Регламент 773/2004).

57.

Ако жалбоподателят не успее да оповести своето становище в срока, определен от Комисията, жалбата се счита за оттеглена (член 7, параграф 3 от Регламент 773/2004). Във всички останали случаи, на третия етап от процедурата, Комисията взема предвид забележките, предоставени от жалбоподателя и, или инициира процедура срещу обекта на жалбата, или приема решение за отхвърлянето ѝ (27).

58.

Когато Комисията отхвърли жалба съгласно член 13 от Регламент 1/2003 на основание, че друг орган разглежда или е разгледал случая, Комисията процедира в съответствие с член 9 от Регламент 773/2004.

59.

По време на процедурата ищците се възползват от правата, предвидени по-специално в членове 6—8 от Регламент 773/2004. Действията на Комисията в случаите, свързани с конкуренцията, не са основание за враждебни действия между жалбоподателя, от една страна, и предприятията, които са обект на разследването, от друга. Съответно, процедурните права на ищците са от по-малко значение от правото на справедлив процес на предприятията, които са обект на процедура по нарушение (58).

60.

Комисията има задължението да взема решения по жалбите в разумен срок (59). Какъв е разумният срок, зависи от обстоятелствата по всеки случай, и по-специално от неговия контекст, различните процедурни стъпки, които Комисията предприема, поведението на страните в хода на процедурните действия, сложността на случая и неговата важност за различните засегнати страни (60).

61.

По принцип Комисията се старае да информира жалбоподателя за действията, които има намерение да предприеме, по дадена жалба в срок от четири месеца от получаването на жалбата. Така в зависимост от обстоятелствата по отделния случай, и по-специално от необходимостта да изиска допълнителна информация от жалбоподателя или трети страни, Комисията информира жалбоподателя в срок от четири месеца, независимо дали възнамерява да разследва по-нататък неговия случай. Този срок не представлява задължителен законов срок.

62.

В този четиримесечен период Комисията може да съобщи на жалбоподателя действията, които възнамерява да предприеме, първоначално през първата фаза на процедурата (виж точка 55 по-горе). Комисията може също така, когато проучването на жалбата премине във втората фаза (виж точка 56 по-горе), директно да информира жалбоподателя за своята предварителна оценка с писмо съгласно член 7, параграф 1 от Регламент 773/2004.

63.

За да осигурят възможно най-експедитивно разглеждане на своите жалби, препоръчително е ищците да си сътрудничат усърдно при процедурите (61), например като информират Комисията за нови събития.

64.

Когато Комисията изпрати предявяване на възраженията на предприятията, срещу които е насочена жалбата, съгласно член 10, параграф 1 от Регламент 773/2004, жалбоподателят има право да получи копие от този документ, като от него са премахнати търговските тайни и друга поверителна информация за съответните предприятия (неповерителна версия на предявяване на възраженията; виж член 6, параграф 1 от Регламент 773/2004). Към жалбоподателя се отправя покана да коментира писмено предявяване на възраженията. За тези коментари се определя срок.

65.

Освен това Комисията може, когато е уместно, да даде на ищците възможност да изразят своите становища на устните изслушвания на страните, до които е било адресирано предявяване на възраженията, ако ищците са отправили такова искане в писмените си коментари (62).

66.

Ищците могат да предоставят по своя собствена инициатива или по искане на Комисията документи, които съдържат търговски тайни или друга поверителна информация. Поверителната информация следва да бъде защитена от Комисията (63). Съгласно член 16 от Регламент 773/2004 ищците са задължени да посочат поверителната информация, основания защо информацията се счита за поверителна и да предоставят друга неповерителна версия, когато излагат становищата си съгласно член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Регламент 773/2004, както и когато впоследствие предоставят допълнителна информация в хода на същата процедура. Освен това Комисията може, във всички останали случаи, да изиска от ищците, които представят документи или изложения, да посочат документите или частите от документи или изложения, които те считат за поверителни. Тя може да определи срок, в който жалбоподателят да обясни защо счита, че дадена информация е поверителна и да предостави неповерителна версия, включително кратко описание или неповерителна версия на всяка изтрита част от информацията.

67.

Квалифицирането на информацията като поверителна не пречи на Комисията да разкрива и използва информация, когато това е необходимо, за да се докаже нарушение на член 81 или 82 (64). Когато търговските тайни и поверителна информация са необходими за доказване на нарушение, Комисията трябва да прецени за всеки отделен документ дали необходимостта от разкриване е по-голяма от вредата, до която то може да доведе.

68.

Когато Комисията сметне, че една жалба не трябва повече да бъде проучвана, защото интересът на Общността от разглеждане на случая е недостатъчен, или на други основания, тя информира за това жалбоподателя с писмо, което посочва правните основания (член 7, параграф 1 от Регламент 773/2004), причините, които са дали на Комисията основание да направи своите предварителни заключения в посочения смисъл, и дава на жалбоподателя възможност да предостави допълнителна информация или становище в рамките на срок, определен от Комисията. Комисията също така посочва и последствията от липсата на отговор съгласно член 7, параграф 3 от Регламент 773/2004, както е обяснено по-долу.

69.

Съгласно член 8, параграф 1 от Регламент 773/2004 жалбоподателят има право на достъп до информацията, на базата на която Комисията е съставила своето предварително становище. Този достъп обикновено се предоставя, като към писмото се прилага копие от съответните документи.

70.

Срокът за предоставяне на становище по писмото от страна на жалбоподателя съгласно член 7, параграф 1 от Регламент 773/2004 се определя в зависимост от обстоятелствата по случая. Той не трябва да бъде по-кратък от четири седмици (член 17, параграф 2 от Регламент773/2004). Ако жалбоподателят не отговори в определения срок, жалбата се счита за оттеглена съгласно член 7, параграф 3 от Регламент 773/2004. Ищците имат право също така да оттеглят своята жалба по всяко време, когато поискат.

71.

Жалбоподателят може да поиска удължаване на срока за предоставяне на коментари. В зависимост от обстоятелствата по случая Комисията може да разреши удължаването му.

72.

В такъв случай, когато жалбоподателят предоставя допълнителни становища, Комисията взема предвид тези становища. Когато те са от такова естество, че да накарат Комисията да промени предишния си курс на действие, тя може да инициира процедура срещу предприятията, във връзка с които е подадена жалбата. При тази процедура жалбоподателят разполага с процедурните права, описани по-горе.

73.

Когато становището на жалбоподателя не променя курса на действие на Комисията, тя отхвърля жалбата с решение (65).

74.

Когато Комисията отхвърли жалба с решение съгласно член 7, параграф 2 от Регламент 773/2004, тя трябва да посочи основанията за това съгласно член 253 от Договора, т.е. по начин, съответстващ на спорния акт и като взема предвид обстоятелствата по всеки случай.

75.

Излагането на основанията трябва да разкрива ясно и недвусмислено разсъжденията, следвани от Комисията по такъв начин, който да даде възможност на жалбоподателя да се убеди в основанията за решението и на компетентния съд на Общността, да упражни своето право на преразглеждане. Комисията не е задължена да взема позиция по всички аргументи, на които разчита жалбоподателят в подкрепа на своята жалба. На нея са ѝ необходими само фактите и правните съображения, които са от решаваща важност за решението (66).

76.

Когато Комисията отхвърли жалба по казус, който също така води до решение на основание член 10 от Регламент 1/2003 (заключение за неприложимост на член 81 или 82) или член 9 от Регламент 1/2003 (поемане на ангажименти), решението за отхвърляне на жалба може да се позовава на това друго решение, прието на основата на споменатите по-горе разпоредби.

77.

Решението за отхвърляне на жалба подлежи на обжалване пред съдилищата на Общността (67).

78.

Решение за отхвърляне на жалба не дава възможност на ищците да изискват започването на ново разследване, освен ако не представят нови важни факти. Съответно, по-нататъшната кореспонденция по същото предполагаемо нарушение от предишни ищци не може да се приеме за нова жалба, освен ако на Комисията не бъдат представени нови важни факти. Комисията може да възобнови производството за ново разглеждане при наличието на съответните условия.

79.

Решение за отхвърляне на жалба не решава категорично въпроса дали е налице или не нарушение на член 81 или 82, дори когато Комисията е оценила фактите на основата на членове 81 и 82. Ето защо оценките на Комисията в решението за отхвърляне на жалба не пречи на съд на държава-членка или на орган по конкуренция да приложат членове 81 и 82 към споразумения и практики, представени пред тях. Оценките, направени от Комисията в решение, отхвърлящо жалба, съдържа факти, които съдилищата на държавите-членки или органите в областта на конкуренцията могат да вземат предвид при проучване дали въпросните споразумения или поведение съответстват на членове 81 и 82 (68).

80.

Съгласно член 8 от Регламент 1/2003 Комисията може по своя инициатива да постанови привременни мерки, когато съществува риск да бъде нанесена сериозна и непоправима вреда на конкуренцията. Член 8 от Регламент 1/2003 ясно разпорежда, че ищци не могат да подават искания за привременни мерки съгласно член 7, параграф 2 от Регламент1/2003. Искания за привременни мерки от предприятия могат да бъдат представяни пред съдилищата на държавите-членки, които са в най-добра позиция за приемането на такива мерки (69).

81.

Определени лица биха искали да информират Комисията за предполагаеми нарушения на член 81 или 82 без тяхната самоличност да се разкрива пред предприятията, засегнати от твърденията. Тези лица са приветствани от Комисията да се свържат с нея. Комисията е длъжна да уважи искането на информатора за запазване на неговата анонимност (70), освен ако такова искане е очевидно неоправдано.