1.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 314/13

(1)

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) е бил уведомен за класовете извънборсови лихвени деривати, за които някои централни контрагенти (ЦК) са получили разрешение да извършват клиринг. За всеки от тези класове ЕОЦКП направи оценка на критериите, които са от съществено значение за въвеждането на задължението за клиринг, включително степента на стандартизация, обема и ликвидността, както и наличието на ценова информация. Воден от намерението за постигане на първостепенната цел за намаляване на системния риск, ЕОЦКП определи в съответствие с процедурата, посочена в Регламент (ЕС) № 648/2012, класовете извънборсови лихвени деривати, по отношение на които следва да се прилага задължителен клиринг.

(2)

Договорите за извънборсови лихвени деривати може да бъдат с постоянна условна стойност, променлива условна стойност или условна стойност, обвързана с определено обстоятелство. Договорите с постоянна условна стойност имат условна стойност, която не се променя през срока на действие на договора. Договорите с променлива условна стойност имат условна стойност, която варира по предвидим начин през срока на действие на договора. Договорите с условна стойност, обвързана с определено обстоятелство, имат условна стойност, която варира по непредвидим начин през срока на действие на договора. Условните стойности, обвързани с определено обстоятелство, допълнително усложняват ценообразуването и управлението на риска, свързан с договори за извънборсови лихвени деривати, и съответно създават трудности за ЦК при извършването на клиринг на този клас. Това обстоятелство следва да бъде взето под внимание при определяне на класовете извънборсови лихвени деривати, по отношение на които се прилага задължението за клиринг.

(3)

При определянето на класовете извънборсови договори за деривати, които да подлежат на задължителен клиринг, следва да се вземе предвид специфичният характер на договорите за извънборсови деривати, сключени с емитенти на обезпечени облигации или с гарантирани фондове за обезпечени облигации. В тази връзка класовете извънборсови лихвени деривати, които са обхванати от задължението за клиринг съгласно настоящия регламент, следва да не обхващат договори, сключени с емитенти на обезпечени облигации или с гарантирани фондове за обезпечени облигации, при условие че те отговарят на определени условия.

(4)

Различните контрагенти се нуждаят от различно време за въвеждането на необходимите мерки за извършване на клиринг на извънборсови лихвени деривати, които подлежат на задължителен клиринг. С цел да се гарантира правилното и навременно изпълнение на това задължение, контрагентите следва да се класифицират в категории, в които задължението за клиринг да се прилага по отношение на достатъчно сходни контрагенти, считано от една и съща дата.

(5)

Първата категория следва да включва както финансови, така и нефинансови контрагенти, които към датата на влизане в сила на настоящия регламент са клирингови членове на поне един от съответните ЦК и за поне един от класовете договори за извънборсови лихвени деривати, които подлежат на задължителен клиринг, тъй като контрагентите вече имат опит с доброволното извършване на клиринг и вече са установили връзки с тези ЦК за извършване на клиринг на най-малко един от тези класове. Нефинансовите контрагенти, които са клирингови членове, също следва да бъдат включени в тази първа категория, тъй като техният опит и подготовка за централен клиринг са сравними с тези на финансовите контрагенти в категорията.

(6)

Втората и третата категория следва да включват финансови контрагенти, които не са включени в първата категория, групирани в съответствие с техния правен и оперативен капацитет по отношение на извънборсовите деривати. Степента на активност с извънборсови деривати следва да служи за основа за диференциране на правния и оперативния капацитет на финансовите контрагенти, а за разграничаване между втората и третата категории следва да бъде определен количествен праг въз основа на общата средна условна стойност в края на месеца на дериватите, при които се извършва нецентрализиран клиринг. Този праг следва да бъде определен на подходящо равнище, за да бъдат разграничени по-малките участници на пазара, но същевременно да успява да отразява значителното ниво на риск при втората категория. Прагът следва да бъде съобразен с прага, договорен на международно равнище, относно изискванията за допълнителни обезпечения за деривати, при които е извършен нецентрализиран клиринг, с цел по-тясно сближаване на нормативните уредби и ограничаване на разходите за контрагентите, свързани с привеждането в съответствие. Подобно на международните стандарти, съгласно които прагът по принцип се прилага на ниво група предвид евентуалните общи рискове в рамките на групата, за инвестиционните фондове прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, тъй като пасивите на фонда обикновено не са засегнати от задължения на други фондове или на лицето, което управлява инвестицията. По този начин прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, тъй като в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност всеки инвестиционен фонд представлява напълно отделен и обособен пул от активи, които не са обезпечени, гарантирани или подкрепени от други инвестиционни фондове или от лицето, управляващо инвестициите.

(7)

Някои алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) не са обхванати от определението за финансови контрагенти съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012, въпреки че имат оперативен капацитет във връзка с договорите за извънборсови деривати, подобен на този на АИФ, които попадат в обхвата на определението. Следователно АИФ, класифицирани като нефинансови контрагенти, следва да бъдат включени в едни и същи категории контрагенти като АИФ, класифицирани като финансови контрагенти.

(8)

Четвъртата категория следва да включва нефинансовите контрагенти, които не са включени в останалите категории, предвид техния по-ограничен опит и оперативен капацитет с извънборсови деривати и централен клиринг в сравнение с контрагентите от другите категории.

(9)

При определяне на датата, от която задължението за клиринг влиза в сила за контрагентите от първата категория, следва да се вземе предвид фактът, че те може да не са установили необходимите връзки с ЦК за всички класове, които подлежат на задължението за клиринг. Освен това чрез контрагентите в тази категория се осигурява достъп до клиринг за контрагенти, които не са клирингови членове, като се очаква клирингът на клиенти и клирингът на непреки клиенти да нараснат значително в резултат на влизането в сила на задължението за клиринг. Накрая, тази първа категория контрагенти обхваща значителна част от обема на извънборсовите лихвени деривати, на които и досега се извършва клиринг, а обемът на сделките, на които трябва да бъде извършен клиринг, ще се увеличи значително след датата, на която задължението за клиринг съгласно настоящия регламент влезе в сила. Следователно за контрагентите от първата категория следва да бъде определен разумен срок от шест месеца, за да се подготвят за клиринга на допълнителни класове, за увеличението на клиринга на клиенти и на непреки клиенти и за адаптирането към увеличаващите се обеми на трансакции, които подлежат на клиринг.

(10)

При определяне на датата, от която задължението за клиринг влиза в сила за контрагенти във втората и третата категории, следва да се вземе предвид обстоятелството, че повечето от тях ще получат достъп до ЦК, когато станат клиент или непряк клиент на клирингов член. Тази процедура може да отнеме между 12 и 18 месеца в зависимост от правния и оперативния капацитет на контрагентите и тяхното ниво на подготовка за сключването на споразумения с клиринговите членове, които са необходими за целите на клиринга на договорите.

(11)

При определянето на датата, от която задължението за клиринг влиза в сила за контрагенти в четвъртата категория, следва да се вземе предвид техният правен и оперативен капацитет, както и по-ограниченият им опит с извънборсови деривати и с централизирания клиринг в сравнение с другите категории контрагенти.

(12)

Датата за прилагане на задължението за клиринг следва да се отложи във времето за договори за извънборсови деривати, сключени от контрагент, установен в трета държава, и контрагент, установен в Съюза, които принадлежат към една и съща група и които са включени в една и съща пълна консолидация и подлежат на подходяща централизирана оценка, измерване и контрол на риска. Отлагането на прилагането следва да гарантира, че за ограничен период от време задължението за клиринг не се прилага по отношение на тези договори, докато не бъдат приети актовете за изпълнение в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 във връзка с договорите за извънборсови деривати, посочени в приложението към настоящия регламент, и с юрисдикцията, в която е установен контрагентът извън Съюза. Компетентните органи следва да могат да проверяват предварително дали контрагентите, сключили такива договори, принадлежат към една и съща група и отговарят на другите условия на вътрешногруповите трансакции в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012.

(13)

За разлика от извънборсовите деривати, чиито контрагенти са нефинансови контрагенти, когато контрагентите по договори за извънборсови деривати са финансови контрагенти, Регламент (ЕС) № 648/2012 изисква задължението за клиринг да се прилага по отношение на договорите, сключени след като ЕОЦКП е бил уведомен, че ЦК е получил разрешение да извършва клиринг на определен клас извънборсови деривати, но преди датата, на която задължението за клиринг влиза в сила, при условие че това изискване е оправдано от остатъчния срок до падежа на такива договори към датата, на която задължението влиза в сила. Задължението за клиринг се прилага по отношение на тези договори с цел да се осигури еднаквото и последователно прилагане на Регламент (ЕС) № 648/2012. Това следва да допринесе за финансовата стабилност и намаляването на системния риск, както и за осигуряването на равнопоставеност на пазарните участници, когато даден клас договори за извънборсови деривати стане предмет на задължението за клиринг. Минималният остатъчен срок до падежа следва да се определя на равнище, което гарантира постигането на тези цели.

(14)

Преди влизането в сила на регулаторните технически стандарти, приети съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, контрагентите не може да предвидят дали сключваните от тях договори за извънборсови деривати ще бъдат предмет на задължението за клиринг на датата, на която задължението влиза в сила. Тази несигурност оказва значително въздействие върху способността на пазарните участници да определят точно цената на договорите за извънборсови деривати, които те сключват, тъй като договорите, подлежащи на централен клиринг, са предмет на различен режим на обезпечения в сравнение с договорите, при които се извършва нецентрализиран клиринг. Налагането на предварителен клиринг за договорите, сключени преди влизането в сила на настоящия регламент, независимо от остатъчния срок до техния падеж към датата, на която задължението за клиринг влиза в сила, би могло да ограничи способността на контрагентите да хеджират своите пазарни рискове по подходящ начин, или да повлияе на функционирането и стабилността на пазара, или да им попречи да упражняват обичайните си дейности, като ги хеджират по други подходящи начини.

(15)

Освен това договорите за извънборсови деривати, сключени след влизането в сила на настоящия регламент и преди влизането в сила на задължението за клиринг, не следва да подлежат на задължителен клиринг преди контрагентите по тези договори да могат да определят категорията, към която принадлежат, дали задължението за клиринг се прилага за даден договор, за който те извършват клиринг, в това число за техните вътрешногрупови трансакции, и преди да успеят да приемат необходимите мерки за сключването на тези договори, отчитайки задължението за клиринг. Следователно, за да се запази правилното функциониране и стабилността на пазара, както и равнопоставеността между контрагентите, е уместно да се приеме, че тези договори не следва да бъдат предмет на задължението за клиринг, независимо от остатъчния срок до падежа.

(16)

Договори за извънборсови деривати, сключени след като ЕОЦКП е бил уведомен, че ЦК е получил разрешение да извършва клиринг на определен клас извънборсови деривати, но преди датата, на която задължението за клиринг влиза в сила, не следва да бъдат предмет на задължението за клиринг, когато те не са от съществено значение за системния риск, или ако прилагането на задължението за клиринг за тези договори би могло да изложи на риск еднаквото и последователно прилагане на Регламент (ЕС) № 648/2012. Кредитният риск от контрагента, свързан с договори за извънборсови лихвени деривати с по-дълги остатъчни срокове до падежа, остава на пазара за по-дълго време от риска, свързан с извънборсовите лихвени деривати с кратък остатъчен срок до падежа. Налагането на задължението за клиринг за договори с кратък остатъчен срок до падежа би породило тежест за контрагенти, която не съответства на по-малкия риск. Освен това, лихвените извънборсови деривати с кратък остатъчен срок до падежа, представляват относително малка част от общия пазар и по този начин относително малка част от общия системен риск, свързан с този пазар. Следователно минималният остатъчен срок до падежа следва да бъде определен на равнище, което гарантира, че задължението за клиринг не се прилага за договорите с остатъчен срок до падежа от няколко месеца.

(17)

Контрагентите в третата категория представляват относително малък дял от общия системен риск и имат по-слаб правен и оперативен капацитет по отношение на извънборсовите деривати в сравнение с контрагентите в първата и втората категория. Основни елементи на договорите за извънборсови деривати, включително ценообразуването на извънборсови лихвени деривати, които подлежат на задължителен клиринг и са сключени преди задължението да влезе в сила, ще трябва да бъдат адаптирани в кратки срокове, за да се предвиди процедурата по клиринга, който ще се извършва няколко месеца след сключването на договора. Процесът на предварителен клиринг налага важни промени в модела на ценообразуване и в документацията за тези договори за извънборсови деривати. Контрагентите в третата категория имат много ограничена способност да включат предварителния клиринг в своите договори за извънборсови деривати. По този начин налагането на тези контрагенти на задължението за клиринг на договори за извънборсови деривати, сключени преди задължението за клиринг да влезе в сила, би могло да ограничи възможността им да хеджират рисковете си по подходящ начин, и да повлияе на функционирането и стабилността на пазара или да им попречи да упражняват обичайните си дейности, ако не могат да продължат да ги хеджират. Следователно задължението за клиринг не следва да се прилага за вътрешногруповите трансакции, сключени от контрагентите от третата категория преди датата, на която задължението за клиринг влиза в сила за тези трансакции.

(18)

Освен това договорите за извънборсови деривати, сключени между контрагенти, принадлежащи към една и съща група, могат да бъдат освободени от задължението за клиринг, ако са спазени определени условия, така че да се предотврати понижаване на ефикасността на процесите на управление на вътрешногруповия риск, което би възпрепятствало постигането на първостепенната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012. Следователно задължението за клиринг не следва да се прилага за вътрешногруповите трансакции, които отговарят на определени условия, и които са сключени преди датата, на която задължението за клиринг влиза в сила за тези трансакции.

(19)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от ЕОЦКП.

(20)

Комисията информира ЕОЦКП за своето намерение да одобри с изменения предложения от органа проект на регулаторни технически стандарти в съответствие с процедурата, предвидена в член 10, параграф 1, пета и шеста алинея от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2). ЕОЦКП прие и изпрати на Комисията официално становище относно измененията.

(21)

ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по проекта на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от сектора на ценните книжа и пазарите, създадена съгласно член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010, и се консултира с Европейския съвет за системен риск,

а)

те се използват само за хеджиране на лихвени или валутни несъответствия на гарантирания фонд във връзка с обезпечените облигации;

б)

те са регистрирани или вписани в гарантирания фонд за обезпечени облигации в съответствие с националното законодателство в тази област;

в)

те не се прекратяват в случай на преструктуриране или несъстоятелност на емитента на обезпечените облигации или на гарантирания фонд за обезпечени облигации;

г)

контрагентът по извънборсови деривати, сключени с емитенти на обезпечени облигации или с гарантирани фондове за обезпечени облигации, има ранг, който е най-малкото равностоен с този на притежателите на обезпечени облигации, освен когато контрагентът по извънборсови деривати, сключени с емитенти на обезпечени облигации или с гарантирани фондове за обезпечени облигации, е в неизпълнение или е засегнатата страна, или се отказва от равностойния ранг;

д)

обезпечените облигации отговарят на изискванията на член 129 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) и са предмет на регулаторното изискване за обезпеченост от най-малко 102 %.

а)

категория 1, включваща контрагенти, които към датата на влизане в сила на настоящия регламент са клирингови членове по смисъла на член 2, точка 14 от Регламент (ЕС) № 648/2012, за поне един от класовете извънборсови деривати, посочени в приложението към настоящия регламент, на поне един от централните контрагенти, получили разрешение или признати преди тази дата да извършват клиринг на най-малко един от тези класове;

б)

категория 2, включваща контрагенти, които не принадлежат към категория 1, които принадлежат към група, чиято обща остатъчна брутна условна стойност на дериватите, на които се извършва нецентрализиран клиринг, в края на месеца надхвърля средно 8 милиарда евро през януари, февруари и март 2016 г., и които попадат в някоя от следните категории:

в)

категория 3, включваща контрагенти, които не принадлежат към категория 1 или категория 2, които попадат в някоя от следните категории:

г)

категория 4, включваща нефинансови контрагенти, които не принадлежат към категория 1, категория 2 или категория 3.

а)

21 юни 2016 г. за контрагентите от категория 1;

б)

21 декември 2016 г. за контрагентите в категория 2;

в)

21 юни 2017 г. за контрагентите в категория 3;

г)

21 декември 2018 г. за контрагентите в категория 4.

а)

21 декември 2018 г. в случай че по отношение на съответната трета държава не е прието решение относно еквивалентността в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 за целите на прилагане на член 4 от същия регламент, отнасящо се до договорите за извънборсови деривати, посочени в приложението към настоящия регламент; или

б)

по-късната от следните дати, в случай че по отношение на съответната трета държава е прието решение относно еквивалентността в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 за целите на прилагане на член 4 от същия регламент, отнасящо се до договорите за извънборсови деривати, посочени в приложението към настоящия регламент;

а)

установеният в трета държава контрагент е финансов контрагент или нефинансов контрагент;

б)

установеният в Съюза контрагент е:

в)

и двамата контрагенти са включени в една и съща пълна консолидация в съответствие с член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012;

г)

по отношение на двамата контрагенти се прилагат подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска;

д)

контрагентът, установен в Съюза, е уведомил своя компетентен орган в писмена форма, че условията, определени в букви а), б), в) и г), са изпълнени и в рамките на 30 календарни дни след получаване на уведомлението компетентният орган е потвърдил, че тези условия са изпълнени.

а)

50 години за договори, сключени или подновени преди 21 февруари 2016 г., които принадлежат към класовете в таблица 1 или таблица 2, изложени в приложението;

б)

3 години за договори, сключени или подновени преди 21 февруари 2016 г., които принадлежат към класовете в таблица 3 или таблица 4, изложени в приложението;

в)

6 месеца за договори, сключени или подновени на или след 21 февруари 2016 г., които принадлежат към класовете в таблици 1, 2, 3 и 4, изложени в приложението.

а)

50 години за договори, сключени или подновени преди 21 май 2016 г., които принадлежат към класовете в таблица 1 или таблица 2, изложени в приложението;

б)

3 години за договори, сключени или подновени преди 21 май 2016 г., които принадлежат към класовете в таблица 3 или таблица 4, изложени в приложението;

в)

6 месеца за договори, сключени или подновени на или след 21 май 2016 г., които принадлежат към класовете в таблици 1, 2, 3 и 4, изложени в приложението.

а)

50 години за договори, които принадлежат към класовете от таблица 1 или таблица 2, изложени в приложението;

б)

3 години за договори, които принадлежат към класовете от таблица 3 или таблица 4, изложени в приложението.