32010R0742

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
Регламент - 742/2010 - EN - EUR-Lex

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 32010R0742

Help

Регламент (ЕС) № 742/2010 на Комисията от 17 август 2010 година за изменение на Регламент (ЕС) № 1272/2009 за установяване на общи подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно изкупуване и продаване на селскостопански продукти при публична интервенция

OB L 217, 18.8.2010 , pp. 4–11 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

(HR)
⏵Този документ е публикуван в специално издание (HR)
специално хърватско издание: глава 03 том 037 стр. 173 - 180

Legal status of the document No longer in force, Date of end of validity: 05/08/2016; заключение отменено от 32016R1238

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2010/742/oj

HTML

PDF

Official Journal

18.8.2010

Официален вестник на Европейския съюз

L 217/4

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 742/2010 НА КОМИСИЯТА

от 17 август 2010 година

за изменение на Регламент (ЕС) № 1272/2009 за установяване на общи подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно изкупуване и продаване на селскостопански продукти при публична интервенция

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1), и по-специално член 43, букви а) и г) във връзка с член 4 от него,

като има предвид, че:

(1)

Изискванията, на които трябва да отговарят зърнените култури, за да бъдат приемливи за публична интервенция, и методите, които трябва да се използват за извършване на изпитвания с цел определяне на тази приемливост съгласно член 7 от Регламент (ЕС) № 1272/2009 на Комисията (2), са посочени в части I—VIII и XII от приложение I към същия регламент. Някои от тези методи претърпяха изменения, изготвени от Европейския комитет по стандартизация (CEN). С цел да се вземе под внимание по-специално развитието на някои от тези методи и да се даде приоритет на европейските стандарти, следва да бъдат адаптирани споменатите методи. С цел да се гарантира еднакво и последователно прилагане на методите в рамките на един и същ интервенционен период следва да се постанови, че споменатите методи са методите, които са в сила на първия ден от пазарната година.

(2)

Стандартният метод за определяне на примеси в основното зърно с безупречно качество, посочен понастоящем в част IV от приложение I към Регламент (ЕC) № 1272/2009, e описан в част V от същото приложение. Точка 1 от част V относно обикновената пшеница, твърдата пшеница и ечемика беше актуализирана в рамките на европейския стандарт EN 15587:2008. Посоченият стандарт следва да бъде включен в споменатата точка.

(3)

В част III от приложение I към Регламент (ЕC) № 1272/2009 са дадени определения на видовете примеси в основното зърно с безупречно качество, както и особеностите при определяне на примесите при различните видове зърно. За по-голяма точност и съгласуваност с европейския стандарт EN 15587:2008 следва да бъдат адаптирани някои определения, а някои подзаглавия да бъдат прехвърлени от една категория в друга. Вследствие на тези промени в подзаглавията следва да бъде изменена и част II от приложение I относно минималните изисквания за качество.

(4)

Международният метод ISO 712:1998, посочен понастоящем в част IV от приложение I към Регламент (ЕC) № 1272/2009 като един от методите за определяне на съдържанието на влага, беше актуализиран за зърнените култури, различни от царевица, в рамките на европейския и международен стандарт EN ISO 712:2009. Следва да бъде включен посоченият стандарт. По отношение на царевицата следва да се вземе предвид актуализирането в рамките на европейския и международен стандарт EN ISO 6540:2010. Освен това следва също да се заличи част VI от приложение I, която вече е безпредметна, и съответно да се адаптира част XII, параграф 3 от приложение I.

(5)

Стандартният метод за определяне на съдържанието на протеин в обикновената пшеница, посочен понастоящем в част IV от приложение I към Регламент (ЕC) № 1272/2009, е методът, признат от Международната асоциация по наука и технология на зърнените култури (ICC), съгласно стандарт № 105/2. В резултат от работата на Европейския комитет по стандартизация (CEN) този метод следва да бъде заменен с европейския и международен стандарт EN ISO 20483:2006 и да бъде разширен, така че да обхваща и твърдата пшеница. Следва също да се предвиди като алтернативен метод стандартът CEN ISO/TS 16634-2:2009.

(6)

Методът за определяне на седиментационното число по Зелени на обикновена пшеница съгласно международния метод ISO 5529:1992, посочен понастоящем в част IV от приложение I към Регламент (ЕC) № 1272/2009, беше актуализиран в рамките на европейския и международен стандарт EN ISO 5529:2009. Следва да бъде включен посоченият стандарт.

(7)

Методът за определяне на числото на падане по Хагберг съгласно международния метод ISO 3093:2004, посочен понастоящем в част IV от приложение I към Регламент (ЕC) № 1272/2009, беше актуализиран в рамките на европейския и международен стандарт EN ISO 3093:2009. Следва да бъде включен посоченият стандарт.

(8)

Стандартният метод за определяне на процента брашнести зърна при твърдата пшеница, посочен понастоящем в част IV от приложение I към Регламент (ЕC) № 1272/2009, e описан в част VIII от същото приложение. В резултат от работата на Европейския комитет по стандартизация (CEN) посоченият метод следва да бъде заменен с европейския метод EN 15585:2008. Следва да бъде включен посоченият стандарт и да бъде заличена част VIII от приложение I.

(9)	Международният референтен метод ISO 7971/2:1995 за определяне на хектолитровото тегло, посочен понастоящем в част IV от приложение I към Регламент (ЕC) № 1272/2009, беше актуализиран в рамките на европейския и международен стандарт EN ISO 7971/3:2009. Следва да бъде включен посоченият стандарт.

(10)	Настоящият регламент следва да се прилага от датата, на която станат приложими разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1272/2009 по отношение на зърнените култури.

(11)

Въпреки това, за да могат държавите-членки да въведат измененията или актуализациите, въведени с настоящия регламент, по-специално по отношение на примесите и препратките към стандарт EN 15587, следва да се предвиди разумен срок за прилагането на някои разпоредби. Поради това посочените изменения следва да се прилагат от началото на 2011/2012 пазарна година.

(12)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет за общата организация на селскостопанските пазари,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) № 1272/2009 се изменя, както следва:

Член 7 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 първото тире се заменя със следния текст:

„—	за зърнени култури: в приложение I, части III, IV, V, VII и XII,“;

б)

добавя се следният параграф 3:

„3. За определяне на качеството на зърнените култури, които са предложени за интервенция или са обект на интервенция, се използват методите, описани в приложение I, установени, според случая, в рамките на европейски и/или международни стандарти, в най-новата им версия, която е в сила на първия ден от всяка пазарна година.“

2.	Приложение I се изменя в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юли 2010 година.

Въпреки това член 1, точка 2 се прилага по отношение на част II, буква Б, част III, част IV, буква a) и част V от приложение I към Регламент (ЕС) № 1272/2009, считано от 1 юли 2011 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 август 2010 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2) ОВ L 349, 29.12.2009 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложение I към Регламент (ЕС) № 1272/2009 се изменя, както следва:

Части II—V се заменят със следния текст:

„ЧАСТ II

Минимални изисквания за качество, посочени в част I

Твърда пшеница

Обикновена пшеница

Ечемик

Царевица

Сорго

A.	Максимално съдържание на влага

14,5 %

13,5 %

Б.	Максимално процентно съдържание на примеси, които не са основно зърно с безупречно качество

12 %

1.	Счупени зърна

6 %

5 %

2.	Зърнени примеси

8,5 %

7 %

12 %

5 %

2.1.	Примеси, различни от зърна с петна

5 %

7 %

12 %

5 %

a)	спаружени зърна

не е приложимо

б)	други зърнени култури

3 %

5 %

в)	зърна, повредени от вредители

г)	зърна с оцветен зародиш

не е приложимо

д)	зърна, повредени от сушене

0,50 %

3 %

0,50 %

2.2.	Зърна с петна

3,5 %

не е приложимо

3.	Покълнали зърна

4 %

6 %

4.	Чужди примеси:

4,5 % (*1)

3 %

от които:

a)	други зърна:

—

вредни

0,10 %

—

други

б)	повредени зърна:

—	зърна, повредени от самозагряване и много агресивно сушене

0,05 %

—	фузариозни зърна

1,5 %

—

други

в)	други примеси

г)	обвивки (при царевицата — части от кочан)

д)	мораво рогче

0,05 %

не е приложимо

е)	загнили зърна

не е приложимо

ж)	примеси от животински произход

В.	Максимален процент брашнести зърна

27 %

не е приложимо

Г.	Максимално съдържание на танин (*2)

не е приложимо

1 %

Д.	Минимално хектолитрово тегло (kg/hl)

не е приложимо

Е.	Минимално съдържание на протеин (*2)

11,5 %

10,5 %

не е приложимо

Ж.	Минимално число на падане по Хагберг (в секунди)

220

не е приложимо

З.	Минимален индекс по Зелени (ml)

не е приложимо

„X“ —

изискваният анализ е без определена максимално допустима стойност, но съответното съдържание трябва да се вземе предвид при максимално допустимите стойности, определени в точки 2 и 4 от таблицата.

„не е приложимо“ —

не е необходим анализ.

Примеси в основното зърно с безупречно качество са компонентите, които отговарят на определенията в част III от настоящото приложение.

Повредените или загнили зърна от основни зърнени култури и от други зърнени култури се класифицират в категорията „чужди примеси“, дори и да имат дефекти, отнасящи ги към друга категория.

ЧАСТ III

1. ОПРЕДЕЛЕНИЯ ЗА ВИДОВЕ ПРИМЕСИ В ОСНОВНОТО ЗЪРНО С БЕЗУПРЕЧНО КАЧЕСТВО

1.1. Счупени зърна

За твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „счупени зърна“ се съдържа в стандарт EN 15587.

При царевицата за счупени се считат части от зърна или цели зърна, които преминават през сито с диаметър на кръглите отвори 4,5 mm.

При соргото за счупени се считат части от зърна или цели зърна, които преминават през сито с диаметър на кръглите отвори 1,8 mm.

1.2. Зърнени примеси

а) спаружени зърна

За твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „спаружени зърна“ се съдържа в стандарт EN 15587. Независимо от това обаче при ечемик от Естония, Латвия, Финландия и Швеция за спаружени се считат зърната с хектолитрово тегло, равно или по-голямо от 64 kg/hl, които са предложени за интервенция или са обект на интервенция в посочените държави-членки и които след отстраняване на всички останали примеси, посочени в настоящото приложение, преминават през сито с размер на отворите 2,0 mm.

Спаружените зърна не се отнасят за царевицата и соргото.

б) други зърнени култури

За твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „други зърнени култури“ се съдържа в стандарт EN 15587.

При царевицата и соргото за други зърнени култури се считат всички зърна на култивирани зърнено-житни растения, които не принадлежат към вида на зърната, определящи пробата.

в) зърна, повредени от вредители

За твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „зърна, повредени от вредители“ се съдържа в стандарт EN 15587.

При царевицата и соргото зърна, повредени от вредители, са всички зърна с видими повреди, причинени от нападение на насекоми, гризачи, акари или други вредители по зърното.

г) зърна с оцветен зародиш

За твърдата и обикновената пшеница определението се съдържа в стандарт EN 15587.

Зърната с оцветен зародиш не се отнасят за ечемика, царевицата и соргото.

д) зърна, повредени при сушене

За твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „зърна, повредени при сушене“ се съдържа в стандарт EN 15587.

При царевицата и соргото зърна, повредени при сушене, са тези, които показват външни белези на обгаряне, но са със запазена вътрешност.

е) зърна с петна

За твърдата пшеница определението се съдържа в стандарт EN 15587.

Зърната с петна не се отнасят за обикновената пшеница, ечемика, царевицата и соргото.

1.3. Покълнали зърна

За твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „покълнали зърна“ се съдържа в стандарт EN 15587.

При царевицата и соргото покълнали зърна са тези, при които коренът или кълнът се вижда ясно с невъоръжено око. Когато се оценява съдържанието на покълнали зърна, трябва да се взема под внимание общият вид на пробата. Покълнали зърна са само тези, при които зародишът е претърпял видими промени, в резултат на които може ясно да се различи покълналото от нормалното зърно.

1.4. Чужди примеси

а) други зърна

За твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „други зърна“ се съдържа в стандарт EN 15587.

При царевицата и соргото като „други зърна“ се обозначават зърна от култивирани или некултивирани растения, но не от зърнено-житни култури. В категорията „други зърна“ спадат непълноценни зърна, зърна, които са годни за хранене на животни, но не са зърнено-житни култури, и вредни зърна.

За вредни зърна се считат зърна, които са токсични за хората и животните, зърна, които пречат или затрудняват почистването и смилането на зърното, и зърна, които се отразяват върху качеството на произведените зърнени продукти.

б) повредени зърна

За твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „повредени зърна“ се съдържа в стандарт EN 15587.

При царевицата и соргото „повредени зърна“ означава зърна, които са негодни за използване като храна за животни поради загниване, нападениe на плесени (включително фузариоза) или бактерии или по други причини.

Към тази група спадат и зърната, повредени от самозагряване или много агресивно сушене; тези зърна са нормално развити, но със сиво-кафява до черна на цвят обвивка и променен цвят на ендосперма от жълтеникаво-сиво до кафяво-черно.

В стандарт EN 15587 за твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „фузариозни зърна“ е включено в определението на „повредени зърна“.

в) други примеси

За твърдата, обикновената пшеница и ечемика определението на „други примеси“ се съдържа в стандарт EN 15587.

При царевицата и соргото за други примеси се считат всички примеси в дадена проба, които преминават през сито с размер на отворите 1 mm, с изключение на живите и мъртвите насекоми.

г) обвивки (при царевицата — части от кочан)

д) мораво рогче

е) загнили зърна

За твърдата и обикновената пшеница определението се съдържа в стандарт EN 15587.

Загнилите зърна не се отнасят за ечемика, царевицата и соргото.

ж) примеси от животински произход

1.5. Живи складови вредители

1.6. Брашнести зърна

Брашнести зърна от твърда пшеница са зърната, чийто ендосперм не е напълно стъкловиден. Те също са определени в стандарт EN 15585.

2. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРИМЕСИТЕ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ ЗЪРНО

2.1. Твърда пшеница

Зърнените примеси включват: спаружени зърна, други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, зърна с променен цвят на зародиша, зърна с петна и зърна, повредени от сушене.

Чуждите примеси включват: други зърна, повредени зърна (включително фузариозни), други примеси, обвивки, мораво рогче, загнили зърна и примеси от животински произход.

2.2. Мека пшеница

Зърнените примеси включват: спаружени зърна, други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, зърна с променен цвят на зародиша (само за съдържание над 8 %) и зърна, повредени от сушене.

2.3. Ечемик

Зърнените примеси включват: спаружени зърна, други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, и зърна, повредени от сушене.

Чуждите примеси включват: други зърна, повредени зърна (включително фузариозни), други примеси, обвивки и примеси от животински произход.

2.4. Царевица

Зърнените примеси включват: други видове житни зърна, зърна, повредени от вредители, и зърна, повредени от сушене.

Чуждите примеси включват: други зърна, повредени зърна (включително фузариозни), други примеси, части от кочан и примеси от животински произход.

2.5. Сорго

ЧАСТ IV

Методи, използвани за определяне на качеството на зърнените култури, които са предложени за интервенция или са обект на интервенция

За определяне на качеството на зърнените култури, които са предложени за интервенция или са обект на интервенция, се използват следните методи съгласно член 7:

а)

стандартният метод за определяне на примесите в основното зърно с безупречно качество, състоящ се във:

—	стандарт EN 15587 за обикновената, твърдата пшеница и ечемика,

—	метода, посочен в част V от настоящото приложение, за царевицата и соргото;

б)

стандартният метод за определяне на съдържанието на влага, състоящ се във:

—	стандарт EN ISO 6540 за царевицата,

—	стандарт EN ISO 712 за зърнените култури, различни от царевица, или

—	метод, основан на инфрачервена технология.

В оспорвани случаи се приемат само резултатите, получени по стандарта EN ISO 6540 за царевицата или EN ISO 712 за зърнените култури, различни от царевица;

в)	стандартният метод за определяне на съдържанието на танина в соргото, състоящ се в стандарт ISO 9648;

г)	стандартният метод за определяне на лепкавост и пригодност за машинна обработка на тестото, получено от обикновена пшеница, състоящ се в метода, посочен в част VII от настоящото приложение;

д)

стандартният метод за определяне на съдържанието на протеин в твърда и обикновена смляна пшеница, състоящ се във:

—	стандарт EN ISO 20483, или

—	стандарт CEN ISO/TS 16634-2.

В оспорвани случаи се приемат само резултатите, получени по стандарта EN ISO 20483;

е)	методът за определяне на седиментационното число по Зелени на смляна обикновена пшеница съгласно стандарта EN ISO 5529;

ж)	методът за определяне на числото на падане по Хагберг (метод за активност на амилазата) съгласно стандарта EN ISO 3093;

з)	стандартният метод за определяне на процента брашнести зърна при твърдата пшеница, състоящ се в стандарт EN 15585;

и)	стандартният метод за определяне на хектолитровото тегло, състоящ се в стандарт EN ISO 7971/3;

й)	методите за взимане на проби и референтните методи за анализ за определяне съдържанието на микотоксини, посочени в приложението към Регламент (ЕО) № 1881/2006 и установени в приложения I и II към Регламент (ЕО) № 401/2006 на Комисията (*3).

ЧАСТ V

Стандартен метод за определяне на примесите в основното зърно с безупречно качество при царевица и сорго

Средна проба от 500 g за царевицата и от 250 g за соргото се пресява в продължение на половин минута през сито с размер на отворите 1,0 mm. Проверява се за живи вредители и мъртви насекоми в подситовата фракция.

От надсявката на сито с размер на отворите 1,0 mm с пинсета или шпатула се изваждат задържаните камъчета, пясък, части от кочан или слама и други примеси.

Отделените по този начин други примеси се добавят към пресявката на сито с размер на отворите 1,0 mm и се претеглят заедно.

Фракцията, задържана от сито с размер на отворите 1,0 mm, се дели с помощта на делител, така че да се получи частична проба от 100 до 200 g за царевицата и от 25 до 50 g за соргото. Претегля се частичната проба. Разстила се на тънък слой на масата. С пинсета или шпатула се изваждат другите зърнени култури, зърната, повредени от вредители, зърната, повредени от сушене, покълналите зърна, другите зърна, повредените зърна, обвивките и примесите от животински произход. При соргото зърната с обвивка трябва да бъдат олющени от нея, като обвивката се отнася към чуждите примеси. След това зърното се класира според състоянието си.

Частичната проба, от която са отстранени всички примеси, се пресява в продължение на 30 s през сито с кръгли отвори с диаметър 4,5 mm за царевицата и 1,8 mm за соргото. Пресявката под това сито се счита за счупени зърна.

Групите примеси в основното зърно с безупречно качество, определени чрез метода, посочен в точка 1, трябва да се претеглят много старателно с точност до 0,01 g и да се разпределят процентно за средната проба. Резултатите се записват в протокола от изпитване с точност до 0,1 %. Отбелязва се наличието на живи вредители.

Общо правило е да се правят по два анализа на всяка проба. Те не бива да се различават с повече от 10 % по отношение на общото съдържание на горепосочените примеси.

Операциите, описани в точки 1 и 2, се извършват със следните апарати и уреди:

а)	делител за проби, например конусен или улеен уред;

б)	прецизни везни с точност на претегляне 0,01 g (т.е. с точност на отчитане 0,001 g);

в)	сита с правоъгълни отвори с размер 1,0 mm и сита с кръгли отвори с диаметър 1,8 mm и 4,5 mm. Ситата може да се монтират на вибрационен апарат. Ситата трябва да отговарят на стандарт ISO 5223.

(*3) ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 12.“ "

2.	Части VI и VIII се заличават.

В част XII точка 3 се заменя със следния текст:

„3.	За определяне на качеството на зърнените култури, които са предложени за интервенция или са обект на интервенция, се използват стандартните методи, установени в части III, IV, V и VII от настоящото приложение.“

(*3) ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 12.“ “

(*1) От които максимум 3 % за примеси, различни от фузариозни зърна.

(*2) Като процент от сухото вещество.

Top

Choose the experimental features you want to try