17.7.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 185/1

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 625/2009 НА СЪВЕТА

от 7 юли 2009 година

относно общия режим за внос от някои трети страни

(кодифицирана версия)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 133 от него,

като взе предвид актовете за създаване на обща организация на селскостопанските пазари и актовете, отнасящи се до преработените селскостопански продукти, приети въз основа на член 308 от Договора, по-специално разпоредбите на тези актове, които позволяват дерогация от общия принцип, според който всяко количествено ограничение или мярка с равностоен ефект могат да бъдат заменени само с мярка, предвидена в същите актове,

като взе предвид предложението на Комисията,

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕО) № 519/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общия режим за внос от някои трети страни (1) е бил неколкократно съществено изменян (2). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)	Общата търговска политика следва да се основава на единни принципи.

(3)	Съгласно член 14 от Договора от 1 януари 1993 г. вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в която е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали.

(4)	Довършването на общата търговска политика в областта на правилата за вноса е единственият начин да се гарантира, че правилата, приложими по отношение на търговията на Общността с трети страни, отразяват правилно интеграцията на пазарите.

(5)	По-голямо уеднаквяване в правилата за вноса следва да се постигне чрез приемане, в рамките на възможното предвид особеностите на икономическите режими на въпросните трети страни, на разпоредби, които са подобни на прилаганите в рамките на общия режим за другите трети страни.

(6)	Общите правила, прилагани по отношение на вноса, се прилагат също и по отношение на продуктите от въглища и стомана, без да се засягат възможните мерки за прилагане на споразумение, отнасящо се специално до такива продукти.

(7)	Либерализацията на вноса, по-конкретно отсъствието на всякакво количествено ограничение, следва следователно да служи за отправна точка на правилата на Общността.

(8)	По отношение на някои продукти Комисията следва да проучи условията и правилата за вноса и тенденциите в неговото развитие, както и различните аспекти на икономическата и търговската ситуация и евентуалните мерки, които да се предприемат.

(9)	За тези продукти може да се окаже нужно да се въведе общностно наблюдение на вноса на някои от тях.

(10)	Комисията и Съветът трябва да определят защитните мерки, необходими предвид интереса на Общността, като отдават дължимото внимание на съществуващите международни задължения.

(11)

Мерките за наблюдение или защитните мерки, ограничени до един или повече региони на Общността, могат все пак да се окажат по-подходящи от мерките, прилагани в Общността като цяло. Въпреки това подобни мерки следва да бъдат разрешавани единствено по изключение и когато не са налице други възможности. Необходимо е да се гарантира, че подобни мерки са временни и предизвикват минимални смущения във функционирането на вътрешния пазар.

(12)

В случай на общностно наблюдение, допускането за свободно обращение на съответните продукти следва да бъде обусловено от представянето на документ за наблюдение, отговарящ на еднакви критерии. Този документ следва да бъде издаден от органите на държавите-членки в определен срок при обикновено заявление от страна на вносителя, без вносителят да придобива обаче право на внос. Следователно документът за наблюдение следва да остане валиден само докато правилата относно вноса не са променени.

(13)

В интерес на доброто административно управление и за подпомагане на общностните оператори, съдържанието и формата на документа за наблюдение следва да бъдат съобразени, доколкото е възможно, с общите формуляри за лицензии за внос, предвидени в Регламент (ЕО) № 738/94 на Комисията от 30 март 1994 г. за определяне на някои правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 520/94 на Съвета, създаващ процедура на Общността за управление на количествените квоти (3), Регламент (ЕО) № 3168/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. относно установяването на приложното поле на Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, необхванати от двустранни споразумения, протоколи или други актове, както и нерегулирани от други специфични правила за внос на Общността и за изменение на някои разпоредби от същия регламент (4) и Регламент (ЕО) № 3169/94 на Комисията от 21 декември 1994 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕИО) № 3030/93 на Съвета относно общите правила за внос на някои текстилни продукти от трети страни и за установяване на общностна вносна лицензия в областта на прилагане на регламента (5), създаващ процедура на Общността за управление на количествените квоти, като се държи сметка за техническите характеристики на документа за наблюдение.

(14)	В интерес на Общността e държавите-членки и Комисията да осигурят колкото е възможно по-изчерпателен обмен на получената информация в рамките на общностното наблюдение.

(15)	Необходимо e да се приемат точни критерии за определянето на евентуалните вреди и да се установи процедура за разследване, като се оставя на Комисията възможността да предприема подходящи мерки в спешни случаи.

(16)	За тази цел следва да се създадат подробни разпоредби за образуването на разследвания, необходимите проверки и инспекции, изслушването на засегнатите страни, обработката на събраната информация и критериите за оценка на вредите.

(17)	Разпоредбите относно разследванията, въведени с настоящия регламент, не засягат общностните или национални разпоредби, отнасящи се до служебната тайна.

(18)	Необходимо e също да се установят срокове за образуване на разследване и за определяне дали мерките са подходящи с цел гарантиране на бързината на този процес, което ще позволи да се увеличи правната сигурност за засегнатите икономически оператори.

(19)

За постигане на уеднаквяване на правилата относно вноса следва да се опростят и да се уеднаквят формалностите, които трябва да бъдат изпълнявани от вносителите, независимо от мястото на митническо оформяне на стоките. Следователно е желателно да се предвиди, че всички формалности следва да се изпълняват, като се използват формуляри, съответстващи на образеца, приложен към настоящия регламент.

(20)	Документите за наблюдение, издавани във връзка с мерките за общностно наблюдение, следва да бъдат валидни в цялата Общност, независимо коя държава-членка ги е издала.

(21)

Текстилните продукти, попадащи в приложното поле на Регламент (ЕО) № 517/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общите правила за внос на текстилни продукти от някои трети страни, които не са обхванати от двустранни споразумения, протоколи или други договорености, или от други специфични правила на Общността за вноса (6), са предмет на специфично третиране както на общностно, така и на международно равнище. Следователно те следва да бъдат изцяло изключени от приложното поле на настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 1

1.   Настоящият регламент се прилага към вноса на продукти с произход от третите страни, посочени в приложение I, с изключение на текстилните продукти, обхванати от Регламент (ЕО) № 517/94.

2.   Вносът в Общността на посочените в параграф 1 продукти се извършва свободно и следователно не е подложен на никакви количествени ограничения, без да се засягат мерките, които може да се предприемат съгласно глава V.

ГЛАВА II

ОБЩНОСТНА ПРОЦЕДУРА ЗА ИНФОРМИРАНЕ И КОНСУЛТИРАНЕ

Член 2

Когато развитието на вноса може да наложи използването на мерки за наблюдение или защитни мерки, държавите-членки информират Комисията за това. Тази информация включва наличните доказателства, определени въз основа на критериите, определени в член 8. Комисията предава незабавно тази информация на всички държави-членки.

Член 3

1.   Консултации могат да бъдат проведени по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията.

2.   Консултациите се провеждат в срок от осем работни дни след получаването от Комисията на информацията, предвидена в член 2, и, във всеки случай, преди въвеждането на каквато и да било общностна мярка за наблюдение или защитна мярка.

Член 4

1.   Консултациите се провеждат в рамките на консултативен комитет, наричан по-долу „комитетът“, съставен от представители на всяка държава-членка и председателстван от представител на Комисията.

2.   Комитетът заседава след свикване от неговия председател. Председателят съобщава на държавите-членки във възможно най-кратки срокове цялата относима информация.

3.   Консултациите засягат по-специално:

а)	правилата и условията за вноса, тенденциите в развитието на вноса и различните аспекти на икономическата и търговска ситуация по отношение на въпросния продукт;

б)	въпросите, отнасящи се до управлението на търговските споразумения между Общността и третите страни, посочени в приложение I;

в)	евентуалните мерки, които ще се вземат.

4.   В случай на нужда консултациите могат да се проведат и писмено. В този случай Комисията информира държавите-членки, които в определен от Комисията срок, който е между пет и осем работни дни, могат да изразят своето становище или да поискат устни консултации.

ГЛАВА III

ОБЩНОСТНА ПРОЦЕДУРА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ

Член 5

1.   Когато в резултат на консултациите, предвидени в членове 3 и 4, стане ясно, че са налице достатъчно доказателства, които дават основания за провеждането на разследване, Комисията започва разследване в срок от един месец след получаването на информация от държава-членка и публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз. Това известие:

а)	представя резюме от получената информация и посочва, че всяка относима информация трябва да бъде съобщена на Комисията;

б)	посочва срока, в който заинтересованите лица могат да представят своите становища в писмена форма и да предоставят информация, ако такива становища и информация трябва да бъдат взети предвид по време на разследването;

в)	определя срока, в който заинтересованите лица могат да поискат да бъдат изслушани устно от Комисията в съответствие с параграф 4.

Комисията предприема разследването в сътрудничество с държавите-членки.

2.   Комисията търси всяка информация, която смята за необходима, и когато счете за подходящо, след консултация с комитета, тя полага усилия да провери тази информация при вносителите, търговците, представителите, производителите, търговските сдружения и организации.

Комисията се подпомага в тази дейност от служители на държавата-членка, на чиято територия се извършват проверките, ако тази държава е изразила желание за това.

Заинтересованите лица, които са се представили съгласно параграф 1, първа алинея, както и представителите на страната износител, могат да се запознаят с цялата информация, предоставена на Комисията във връзка с разследването, освен вътрешните документи, изготвени от органите на Общността или на държавите-членки, доколкото тази информация е от значение за защитата на техните интереси, не е поверителна по смисъла на член 7 и се използва от Комисията по време на разследването. За тази цел тези лица отправят писмено искане до Комисията, като посочват исканата информация.

3.   Държавите-членки предоставят на Комисията, по нейно искане и съгласно определен от нея ред, информацията, с която разполагат, относно развитието на пазара на продукта, предмет на разследването.

4.   Комисията може да изслуша заинтересованите лица. Те трябва да бъдат изслушани, когато са поискали това в писмена форма в срока, определен в известието, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, и са представили данни, че действително е възможно да бъдат засегнати от резултата на разследването и че са налице особени причини да бъдат изслушани устно.

5.   Когато поисканата информация не е предоставена в определените в настоящия регламент или от Комисията срокове, или когато съществуват значителни пречки пред разследването, констатациите могат да се основават на наличните данни. Когато Комисията установи, че заинтересовано лице или трето лице ѝ е предоставило невярна или подвеждаща информация, тя не взема предвид тази информация и може да използва наличните данни.

6.   В случай че в резултат на посочените в параграф 1 консултации стане ясно, че не са налице достатъчно доказателства, даващи основание за започване на разследване, Комисията информира държавите-членки за своето решение в срок от един месец след получаването на предоставената от държавите-членки информация.

Член 6

1.   В края на разследването Комисията представя пред комитета доклад за резултатите.

2.   Когато в срок от девет месеца след започване на разследването Комисията прецени, че не е необходима общностна мярка за наблюдение или защитна мярка, разследването се прекратява в едномесечен срок след консултация с комитета. Решението за прекратяване на разследването, което посочва основните заключения от разследването и резюме на основанията за тези заключения, се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

3.   Ако прецени, че е необходима общностна мярка за наблюдение или защитна мярка, Комисията взема необходимите за целта решения в съответствие с глави IV и V, не по-късно от девет месеца от започване на разследването. При изключителни обстоятелства този срок може да бъде удължен най-много с още два месеца. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие, което уточнява времетраенето на допълнителния срок и съдържа резюме на основанията за него.

4.   Разпоредбите на настоящата глава не са пречка за това във всеки момент да бъдат взети мерки за наблюдение съгласно членове 9—14 или когато критични обстоятелства, при които всяко отлагане би причинило трудно поправими вреди, налагат незабавно действие — защитни мерки съгласно членове 15, 16 и 17.

Комисията предприема незабавно мерки по разследване, каквито тя смята за все още необходими. Резултатите от разследването се използват за преразглеждане на взетите мерки.

Член 7

1.   Получената съгласно настоящия регламент информация се използва само за целта, за която е била поискана.

2.   Съветът, Комисията и държавите-членки, както и техните служители, не разкриват информация от поверителен характер, която са получили съгласно настоящия регламент или информация, която е била предоставена поверително, без специално разрешение от този, който е предоставил информацията.

3.   Всяко искане за поверително третиране посочва причините, поради които информацията е поверителна.

Все пак, ако се окаже, че дадено искане за поверително третиране е неоснователно и ако този, който е предоставил информацията, не желае нито тя да бъде оповестена публично, нито да разреши нейното разкриване в най-общи линии или под формата на резюме, съответната информация може да не бъде взета под внимание.

4.   При всички случаи дадена информация се разглежда като поверителна, ако е възможно нейното разкриване да има значителни неблагоприятни последици за този, който я е предоставял или е източник на тази информация.

5.   Параграфи 1—4 не възпрепятстват органите на Общността да се позовават на информация от общ характер, и по-специално на мотивите, на които се основават взетите съгласно настоящия регламент решения. Тези органи все пак трябва да отчитат законните интереси на физическите и юридическите лица, които държат техните търговски тайни да не бъдат разгласявани.

Член 8

1.   Проучването на тенденциите в развитието на вноса и на условията, в които той се осъществява, както и на сериозните вреди или заплахата от сериозни вреди за общностните производители вследствие на този внос, обхваща по-специално следните фактори:

а)	обема на вноса, по-специално когато той е отбелязал значително увеличение в абсолютна стойност или по отношение на производството или потреблението в Общността;

б)	цената на вноса, по-специално когато е било налице значително подбиване на цената по отношение на цената на сходен продукт в Общността;

в)

последвалото въздействие върху общностните производители на сходни или пряко конкурентни продукти, така както може да бъде изведено от тенденциите при някои икономически фактори, като например: — производство, — използване на капацитета, — запаси, — продажби, — пазарен дял, — цени (т.е. спад на цени или предотвратяване на нарастването на цените, което нормално би се случило), — печалби, — рентабилност на инвестирания капитал, — парични потоци, — заетост.

2.   При провеждането на разследването Комисията взема предвид конкретната икономическа система на страните, посочени в приложение I.

3.   Когато се твърди наличие на заплаха от сериозна вреда, Комисията проучва също така дали е ясно предвидимо, че конкретна ситуация е вероятно да доведе до реална вреда. С оглед на това тя може също да вземе предвид фактори като например:

а)	размера на увеличаване на износа към Общността;

б)	капацитета на износ на страната на произход или на страната износител, който вече съществува или ще съществува в близко бъдеще, и вероятността свързаният с този капацитет износ да бъде насочен към Общността.

ГЛАВА IV

МЕРКИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ

Член 9

1.   Когато интересите на Общността го изискват, Комисията може, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива:

а)	да реши да подложи някои видове внос на последващо общностно наблюдение в съответствие с определена от Комисията процедура;

б)	да реши, за целите на мониторинга на тенденциите в развитието на този внос, да подложи някои видове внос на предварително общностно наблюдение съгласно член 10.

2.   Мерките за наблюдение имат ограничена продължителност. Освен ако не е предвидено друго, тяхното прилагане се прекратява в края на второто шестмесечие след шестмесечието, по време на което те са били взети.

Член 10

1.   Продуктите под предварително общностно наблюдение могат да бъдат допуснати за свободно обращение само при представянето на документ за наблюдение. Този документ се издава от компетентния орган, определен от държавите-членки, безплатно, за всякакви поискани количества и в рамките на не повече от пет работни дни след получаването от националните компетентни органи на заявление от който и да е общностен вносител, независимо от неговото място на стопанска дейност в Общността. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган, не по-късно от три работни дни след подаването, освен ако не се докаже противното.

2.   Документът за наблюдение се изготвя върху формуляр, съответстващ на образеца в приложение II.

С изключение на случаите, когато решението за поставяне под наблюдение предвижда друго, заявлението на вносителя за документ за наблюдение съдържа само следното:

а)	пълното име и адреса на заявителя (включително телефонни и факс номера и всякакви номера, идентифициращи заявителя пред компетентните национални органи), както и регистрационния номер по ДДС на заявителя, ако той е задължен по ДДС;

б)	когато е необходимо — пълното име и адреса на декларатора или на който и да е представител, определен от заявителя (включително телефонни номера и номера на факс);

в)	описание на стоките, посочващо техните: — търговско наименование, — код по Комбинираната номенклатура, — място на произход и място на изпращане;

г)	декларираното количество в килограми и когато е необходимо — в други допълнителни единици (чифтове, бройки и др.);

д)	стойността на стоките, съответстваща на цена CIF на границите на Общността в евро;

е)	следната декларация, с дата и подпис на заявителя, с името на заявителя, изписано с главни букви: „Аз, долуподписаният, удостоверявам, че предоставената от мен в настоящото заявление информация е вярна и подадена добросъвестно и че аз съм установен в рамките на Общността.“

3.   Документът за наблюдение е валиден в цялата Общност, независимо коя държава-членка го е издала.

4.   Констатацията, че единичната цена, по която се извършва сделката, надхвърля с по-малко от 5 % тази, която е посочена в документа за наблюдение, или че общата стойност или количеството на представените за внос продукти надхвърлят стойността или количеството, посочени в документа за наблюдение с по-малко от 5 %, не представлява пречка пред допускането за свободно обращение на съответния продукт. Комисията, след като е изслушала изразените в рамките на комитета становища и като е взела предвид естеството на продуктите и другите особености на съответните сделки, може да установи различен процент, който все пак обикновено не следва да надхвърля 10 %.

5.   Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само докато режимът за либерализиране на вноса остава в сила за съответните сделки. Те не могат в никакъв случай да бъдат използвани след изтичането на срока, който е определен по същото време и според същата процедура като поставянето под наблюдение, като се отчитат естеството на продуктите и другите особености на сделките.

6.   Когато решението, взето съгласно член 9, налага това, произходът на продуктите под общностно наблюдение трябва да бъде доказан със сертификат за произход. Настоящият параграф не засяга други разпоредби, свързани с представянето на такъв сертификат.

7.   Когато продуктът под предварително общностно наблюдение е предмет на регионална защитна мярка в държава-членка, разрешението за внос, предоставено от тази държава-членка, може да замести документа за наблюдение.

8.   Формулярите за документите за наблюдение и извлеченията от тях се издават в два екземпляра: един екземпляр, обозначен „екземпляр на получателя “ и носещ номер 1, който се издава на заявителя, и друг екземпляр, обозначен „екземпляр на компетентния орган“ и носещ номер 2, който се съхранява от органа, издаващ документа. За административни цели компетентният орган може да добави допълнителни екземпляри към формуляр 2.

9.   Формулярите се отпечатват на бяла хартия, без механична пулпа, подготвена за писане и тежаща между 55 и 65 грама на квадратен метър. Техният размер е 210 × 297 mm. Разстоянието между редовете е 4,24 mm (една шеста от инча). Подредбата на формулярите се спазва точно. Двете страни на екземпляр № 1, който представлява самият документ за наблюдение, в допълнение имат отпечатан фон от тънки линии в жълт цвят (гийош мотив), така че да бъде разкрито всякакво подправяне с механични или химически средства.

10.   Държавите-членки са отговорни за отпечатването на формулярите. Формулярите могат също да бъдат отпечатвани от печатници, одобрени от държавата-членка, в която са установени. В последния случай всеки формуляр трябва да включва забележка относно това одобрение от страна на държавата-членка. Всеки формуляр съдържа името и адреса на печатницата или знак, позволяващ да бъде идентифицирана печатницата.

Член 11

Когато интересите на Общността изискват това, Комисията може, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива, в случай че има вероятност да възникне посочената в член 15, параграф 1 ситуация:

—	да ограничи срока на използването на всякакви изискуеми документи за наблюдение,

—	да подчини издаването на този документ на някои условия и, като извънредна мярка — на въвеждането на клауза за оттегляне, в съответствие с периодичност и в рамките на срок, определени от Комисията, на процедурата по предварително информиране и консултации, посочена в член 3.

Член 12

Когато в рамките на срок от осем работни дни след края на посочените в член 3 консултации вносът на даден продукт не е подложен на предварително общностно наблюдение, Комисията може в съответствие с член 17 да въведе наблюдение, ограничено до вноса в един или повече региони на Общността.

Член 13

1.   Продуктите под регионално наблюдение могат да бъдат допуснати за свободно обращение в съответния регион само при представяне на документ за наблюдение. Този документ се издава от компетентния орган, определен от съответната държава-членка или съответните държави-членки, безплатно, за всички поискани количества и в рамките на не повече от пет работни дни след получаването от националния компетентен орган на заявление на който и да било общностен вносител, независимо от неговото място на стопанска дейност в Общността. Това заявление се счита за получено от националния компетентен орган, не по-късно от три работни дни след подаването, освен ако не се докаже противното. Документите за наблюдение могат да бъдат използвани само за периода, през който режимът за вноса е либерализиран по отношение на съответните сделки.

2.   Прилага се член 10, параграф 2.

Член 14

1.   В случай на общностно или регионално наблюдение държавите-членки съобщават на Комисията в рамките на първите десет дни на всеки месец:

а)	при предварително наблюдение — подробна информация относно количеството и сумите, изчислени на базата на цени CIF, за които са били издадени документи за наблюдение през предходния период;

б)	във всички случаи — подробна информация относно вноса, осъществен по време на периода, предхождащ периода, посочен в буква а).

Предоставената от държавите-членки информация съдържа разбивка по продукти и по страни.

По същото време и съгласно същата процедура като поставянето под наблюдение могат да бъдат определяни различни разпоредби.

2.   Когато естеството на продуктите или специфични обстоятелства налагат това, Комисията може, по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива, да промени периодичността на предоставяне на информацията.

3.   Комисията информира държавите-членки.

ГЛАВА V

ЗАЩИТНИ МЕРКИ

Член 15

1.   Когато даден продукт се внася в Общността в толкова увеличени количества или при такива условия, че нанася сериозна вреда или заплашва да нанесе сериозна вреда на общностните производители на сходни или на пряко конкурентни продукти, Комисията, с цел да защити интересите на Общността, може по искане на държава-членка или по своя собствена инициатива да измени режима за внос на съответния продукт, като обуслови неговото допускане за свободно обращение от представянето на разрешение за внос, което се предоставя съгласно определени от Комисията правила и ограничения.

2.   Взетите мерки се съобщават незабавно на Съвета и на държавите-членки; те започват да се прилагат незабавно.

3.   Посочените в настоящия член мерки се прилагат за всеки продукт, допуснат за свободно обращение след началото на тяхното прилагане. Те могат да бъдат ограничавани до един или повече региони на Общността в съответствие с член 17.

Все пак тези мерки не възпрепятстват допускането за свободно обращение на продукти, които са вече на път към Общността, при условие че местоназначението на тези продукти не може да бъде променено и че продуктите, чието допускане за свободно обращение е обусловено, съгласно членове 10 и 13, от представянето на документ за наблюдение, са действително придружени от такъв документ.

4.   Когато държава-членка е поискала намесата на Комисията, последната взема решение в срок от не повече от пет работни дни от получаване на искането.

5.   Всяко решение, взето от Комисията съгласно настоящия член, се съобщава на Съвета и на държавите-членки. Всяка държава-членка може да сезира Съвета във връзка с това решение в срок от един месец след деня на съобщението.

6.   Когато държава-членка сезира Съвета във връзка с решението, взето от Комисията, Съветът с квалифицирано мнозинство може да реши да потвърди, измени или отмени решението на Комисията.

Ако Съветът не се е произнесъл в рамките на три месеца, след като е бил сезиран, решението на Комисията се счита за отменено.

Член 16

1.   Съветът може, по-специално в ситуацията, посочена в член 15, параграф 1, да приеме подходящи мерки. Той се произнася с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията.

2.   Прилага се член 15, параграф 3.

Член 17

Когато с оглед по-специално на факторите, посочени в член 8, стане ясно, че в един или повече региони на Общността са изпълнени условията, предвидени за приемането на мерки съгласно глава IV и член 15, Комисията, след като е проучила алтернативните възможности, може по изключение да разреши прилагането на мерки за наблюдение или защитни мерки, ограничени до съответния регион или съответните региони, ако прецени, че такива мерки, приложени на такова равнище, са по-подходящи от мерки, приложими в рамките на цялата Общност.

Тези мерки трябва да бъдат временни и да смущават възможно най-малко функционирането на вътрешния пазар.

Тези мерки се приемат в съответствие с процедурите, предвидени съответно в членове 9 и 15.

Член 18

1.   По време на прилагането на мярка за наблюдение или защитна мярка в съответствие с глави IV и V, по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията, се провеждат консултации с комитета, създаден с член 3. Тези консултации имат за цел:

а)	да проучат ефектите от тази мярка;

б)	да проверят дали е необходимо нейното запазване.

2.   Когато в резултат на консултациите, посочени в параграф 1, Комисията прецени, че се налага отмяната или изменението на някоя мярка за наблюдение или защитна мярка, посочена в глави IV и V, тя предприема следните действия:

а)	когато Съветът не е взел решение относно приета от Комисията мярка, последната я изменя или отменя незабавно и незабавно представя доклад пред Съвета;

б)	във всички останали случаи Комисията предлага на Съвета отмяната или изменението на мерките, които той е приел. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство.

Когато това решение се отнася до регионални мерки за наблюдение, то се прилага от шестия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

ГЛАВА VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 19

1.   Настоящият регламент не възпрепятства изпълнението на задълженията, произтичащи от специалните правила, предвидени в сключените между Общността и трети страни споразумения.

2.   Без да се засягат други общностни разпоредби, настоящият регламент не възпрепятства приемането или прилагането от държавите-членки:

а)

на забрани, количествени ограничения или мерки за наблюдение, обосновани от съображения,свързани с обществения морал, обществения ред и обществената сигурност, защитата на здравето и живота на хората и животните или защитата на растенията, защитата на националните богатства с художествена, историческа или археологическа стойност или защитата на индустриалната и търговска собственост;

б)	на специални формалности, свързани с обмяната на чуждестранна валута;

в)	на формалности, въведени по силата на международни споразумения в съответствие с Договора.

Държавите-членки информират Комисията за мерките или формалностите, които са предвидили да въведат или изменят съгласно настоящия параграф. В изключително спешни случаи съответните национални мерки или формалности се съобщават на Комисията незабавно след тяхното приемане.

Член 20

1.   Настоящият регламент не възпрепятства действието на актове, които установяват общата организация на селскостопанските пазари или на общностни или национални административни разпоредби, които произтичат от тях, нито на действието на специфични актове, приети съгласно член 308 от Договора, приложими за стоки, получени от преработката на селскостопански продукти. Със своето действие той допълва действието на тези актове.

2.   По отношение на продуктите, обхванати от посочените в параграф 1 актове, членове 9—14 и член 18 не се прилагат за тези, във връзка с които общностните правила относно търговията с трети страни предвиждат представянето на лицензия или друг документ за внос.

Членове 15, 17 и 18 не се прилагат за продукти, за които тези правила предвиждат прилагането на количествени ограничения за внос.

Член 21

Регламент (ЕО) № 519/94 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение IV.

Член 22

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 89.

(2)  Вж. приложение III.

(3)  ОВ L 87, 31.3.1994 г., стр. 47.

(4)  ОВ L 335, 23.12.1994 г., стр. 23.

(5)  ОВ L 335, 23.12.1994 г., стр. 33.

(6)  ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 1.

---

---

---

---

---