5.4.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/8

---

ДИРЕКТИВА 2008/43/ЕО НА КОМИСИЯТА

от 4 април 2008 година

относно въвеждането, съгласно Директива 93/15/ЕИО на Съвета, на система за идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 93/15/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзора на взривни вещества с гражданско предназначение (1), и по-специално член 14, втора алинея, второ изречение от нея,

като има предвид, че:

(1)	Директива 93/15/ЕИО определя правилата за осигуряване на безопасното и сигурно движение на взривни вещества на общностния пазар.

(2)	Както е предвидено в посочената директива, необходимо е да се гарантира, че предприятията в сектора на взривните вещества притежават система за контрол на взривните вещества, с която по всяко време да могат да определят кой разполага с взривни вещества.

(3)

Уникалната идентификация на взривните вещества е от съществено значение за поддържане на точна и пълна документация на всички етапи от веригата за доставка. Това трябва да позволи идентификацията и проследяването на дадено взривно вещество от мястото на производство и първото му пускане на пазара до крайния му потребител и употреба, с оглед недопускане на злоупотреба и кражба, както и за подпомагане на правоприлагащите органи при установяване на произхода на загубени или откраднати взривни вещества.

(4)	Мерките, предвидени в настоящата директива, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 13, параграф 1 от Директива 93/15/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящата директива установява хармонизирана система за уникална идентификация и проследяване на взривни вещества с гражданско предназначение.

Член 2

Приложно поле

Настоящата директива не се прилага за:

а)	взривни вещества, които са транспортирани и доставени непакетирани или в камиони помпи за директно зареждане в сондаж;

б)	взривни вещества, изработени на взривната площадка и заредени веднага след като са били произведени (производство „in situ“);

в)	боеприпаси.

ГЛАВА 2

ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ПРОДУКТИТЕ

Член 3

Уникална идентификация

1.   Държавите-членки гарантират, че предприятията в сектора на взривните вещества, които произвеждат или внасят взривни вещества или сглобяват детонатори, ще поставят уникална идентификация върху взривните вещества до най-малките опаковки.

В случаите, в които взривни вещества са предмет на по-нататъшна производствена обработка, от производителите не се изисква да поставят върху взривните вещества нова уникална идентификация, освен ако оригиналната уникална идентификация вече не е маркирана в съответствие с член 4.

2.   Параграф 1 не се прилага, когато взривните вещества са произведени за износ и имат поставена идентификация в съответствие с изискванията на държавата вносител, което позволява взривните вещества да бъдат проследени.

3.   Уникалната идентификация включва компонентите, описани в приложението.

4.   Всеки производствен обект получава собствен трицифрен код от компетентния национален орган на държавата-членка, в която е установен.

5.   В случай че производственият обект е разположен извън Общността, производителят, който е установен в Общността, се обръща към компетентния национален орган на държавата-членка по вноса, за да му бъде даден код на мястото на производство.

В случай че мястото на производство се намира извън Общността и производителят не е установен в Общността, съответният вносител на взривни вещества се свързва с компетентния национален орган на държавата-членка по вноса, за да му бъде даден код на мястото на производство.

6.   Държавите-членки гарантират, че търговците, които преопаковат взривните вещества, запазват маркировката на уникалната идентификация върху взривното вещество до най-малката опаковка.

Член 4

Поставяне на маркировка и прикрепване

Уникалната идентификация следва да бъде поставена или стабилно прикрепена на съответната стока, така че да се чете ясно и да бъде дълготрайна.

Член 5

Патронирани взривни вещества и взривни вещества в чували

За патронираните взривни вещества и взривните вещества в чували уникалната идентификация следва да бъде самозалепващ се етикет или директно отпечатване върху всеки патрон или чувал. Върху всяка каса с патрони следва да се постави съответният етикет.

Освен това предприятията могат да използват пасивни инертни електронни устройства, прикрепени върху всеки патрон или всеки чувал, и съответното устройство за всяка каса с патрони.

Член 6

Двукомпонентни взривни вещества

За опаковани двукомпонентни взривни вещества уникалната идентификация следва да бъде самозалепващ се етикет или директно отпечатване върху всяка малка опаковка, съдържаща два компонента.

Член 7

Обикновени детонатори и фитили

За обикновените детонатори и фитили уникалната идентификация следва да бъде самозалепващ се етикет или директно отпечатване или щамповане върху външната обвивка на детонатора. Върху всяка каса с детонатори или фитили следва да се постави съответният етикет.

Освен това предприятията могат да използват пасивни инертни електронни устройства, прикрепени върху всеки детонатор или фитил, и съответното устройство за всяка каса с детонатори или фитили.

Член 8

Електрически, неелектрически и електронни детонатори

За електрически, неелектрически и електронни детонатори уникалната идентификация следва да бъде самозалепващ се етикет върху проводниците или вълноводите или самозалепващ се етикет или директно отпечатване или щамповане върху външната обвивка на детонатора. Върху всяка каса с детонатори следва да се постави съответният етикет.

Освен това предприятията могат да използват пасивни инертни електронни устройства, прикрепени върху всеки детонатор, и съответното устройство за всяка каса с детонатори.

Член 9

Междинни детонатори и бустери

За междинните детонатори и бустерите уникалната идентификация следва да бъде самозалепващ се етикет или директно отпечатване върху всеки междинен детонатор или бустер. Върху всяка каса с междинни детонатори или бустери следва да се постави съответният етикет.

Освен това предприятията могат да използват пасивни инертни електронни устройства, прикрепени върху всеки междинен детонатор или бустер, и съответното устройство за всяка каса с междинни детонатори или бустери.

Член 10

Детониращи шнурове и огнепроводни шнурове

За детониращи шнурове и огнепроводни шнурове уникалната идентификация следва да бъде самозалепващ се етикет или директно отпечатване върху всеки детониращ шнур или огнепроводен шнур. Уникалната идентификация ще бъде маркирана на всеки 5 метра върху външната обвивка на детониращия или огнепроводния шнур или върху вътрешния слой от екструдирана пластмаса, разположен непосредствено под външната нишка на детониращия или огнепроводния шнур. Върху всяка каса с детониращ или огнепроводен шнур следва да се постави съответният етикет.

Освен това предприятията могат да използват пасивни инертни електронни устройства, поставени вътре в шнура, и съответното устройство за всяка каса с детониращи или огнепроводни шнурове.

Член 11

Метални кутии и бидони, съдържащи взривни вещества

За метални кутии и бидони уникалната идентификация следва да бъде самозалепващ се етикет или директно отпечатване върху всяка метална кутия или бидон.

Освен това предприятията могат да използват пасивни инертни електронни устройства, прикрепени към всяка метална кутия или бидон.

Член 12

Копия на оригиналния етикет

Предприятията могат да поставят самозалепващи се и отделящи се копия на оригиналния етикет върху взривните вещества, предназначени за употреба от техните клиенти. Тези копия следва да бъдат видимо обозначени като копия на оригинала с цел избягване на злоупотреба.

ГЛАВА 3

СЪБИРАНЕ НА ДАННИ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ЗАПИСИ

Член 13

Събиране на данни

1.   Държавите-членки гарантират, че предприятията в сектора на взривните вещества въвеждат система за събиране на данни, свързани с взривните вещества, включително уникалната им идентификация по продължение на цялата верига на доставка и жизнения им цикъл.

2.   Системата за събиране на данни следва да позволява на предприятията да проследяват взривните вещества, така че техните притежатели да могат да бъдат идентифицирани по всяко време.

3.   Държавите-членки гарантират, че събраните данни, включително уникалните идентификационни номера, се пазят и поддържат за период от 10 години след доставката или дори след края на жизнения цикъл на взривното вещество, докато съществуването му е известно, дори ако предприятията са прекратили дейността си.

Член 14

Задължения на предприятията

Държавите-членки гарантират, че предприятията в сектора на взривните вещества изпълняват следното:

а)	пазят запис на всички идентификационни номера на взривните вещества, както и на всички важни данни, включително вида на взривното вещество, фирмата или лицето, на които то е било предоставено;

б)	записват местонахождението на всяко взривно вещество, докато го притежават или отговарят за него, до предоставянето му на друго предприятие или до употребата му;

в)	на равни интервали от време проверяват системата си за събиране на данни, за да се уверят в нейната ефективност и в качеството на записаните данни;

г)	пазят и поддържат събраните данни, включително уникалните идентификации, за периода, посочен в член 13, параграф 3;

д)	предпазват събраните данни от случайна или злонамерена повреда или унищожаване;

е)	при поискване предоставят на компетентните органи информация относно произхода и местонахождението на всяко взривно вещество по продължение на жизнения му цикъл и по веригата на доставка;

ж)	предоставят на отговорните компетентни органи на държавата-членка името и данните за контакт на лицето, което може да даде информацията, описана в буква е), извън нормалното работно време.

С оглед постигане на целите на буква г), в случай на взривни вещества, произведени или внесени преди датата, посочена в член 15, параграф 1, втора алинея, предприятието следва да съхранява данни в съответствие със съществуващите национални разпоредби.

ГЛАВА 4

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 15

Въвеждане

1.   Държавите-членки приемат и публикуват, нe по-късно от 5 април 2009 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на разпоредбите и представят таблица на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Те прилагат тези разпоредби считано от 5 април 2012 г.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 16

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на третия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 17

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 121, 15.5.1993 г., стр. 20. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

---

---