19.12.2007

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 334/45

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 8 ноември 2007 година

за сключване на Споразумение между Европейската общност и Република Сърбия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

(2007/819/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, точка 3, буква б), във връзка с член 300, параграф 2, първа алинея, първо изречение и член 300, параграф 3, първа алинея от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1)

като има предвид, че:

(1)	Комисията договори от името на Европейската общност Споразумение с Република Сърбия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица.

(2)	Споразумението бе подписано от името на Европейската общност на 18 септември 2007 г. при условие за неговото сключване на по-късна дата в съответствие с Решение на Съвета, прието на 18 септември 2007 г.

(3)	Споразумението следва да се одобри.

(4)	Със споразумението се създава Съвместен комитет по обратно приемане, който може да приема свои процедурни правила. В този случай е уместно да се предвиди опростена процедура за определяне позицията на Общността.

(5)	В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство е нотифицирало желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящото решение.

(6)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него и не го прилага.

(7)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него и не го прилага,

РЕШИ:

Член 1

Споразумението между Европейската общност и Република Сърбия за обратното приемане на незаконно пребиваващи лица се одобрява с настоящото от името на Общността.

Текстът на споразумението е приложен към настоящото решение.

Член 2

Председателят на Съвета предоставя нотификацията съгласно член 22, параграф от споразумението (2).

Член 3

Комисията представлява Общността в Съвместния комитет по обратно приемане, създаден с член 18 от споразумението.

Член 4

Позицията на Общността в рамките на Съвместния комитет по обратно приемане относно приемането на неговите процедурни правила съгласно член 18, параграф 5 от споразумението се взема от Комисията след консултация със специален комитет, определен от Съвета.

Член 5

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  Становище от 24 октомври 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2)  Датата на влизане в сила на Споразумението ще бъде публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от генералния секретариат на Съвета.

---

СПОРАЗУМЕНИЕ

между Европейската общност и Република Сърбия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,

ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ, наричана по-долу „Общността“,

и

РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ, наричана по-долу „Сърбия“,

РЕШЕНИ да заздравят сътрудничеството помежду си, за да се борят по-ефективно с незаконната миграция;

ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО СИ да създадат, чрез настоящото споразумение и на реципрочна основа, бързи и ефективни процедури за идентифициране и безопасно и методично връщане на лицата, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане, престой и пребиваване на територията на Сърбия или на дадена държава-членка на Европейския съюз, както и да улеснят транзитното преминаване на такива лица в дух на сътрудничество;

КАТО ПОДЧЕРТАВАТ, че настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки на Европейския съюз и Сърбия, произтичащи от международното право и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и на Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г.;

КАТО ОТЧИТАТ, че разпоредбите на настоящото споразумение, което попада в приложното поле на Дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, не се прилага за Кралство Дания в съответствие с Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност,

СЕ СПОРАЗУМЯХА ЗА СЛЕДНОТО:

Член 1

Определения

За целите на настоящото споразумение:

а)	„Договарящи страни“ означава Сърбия и Общността;

б)	„Гражданин на Сърбия“ означава всяко лице, което притежава гражданство на Република Сърбия в съответствие с нейното законодателство;

в)	„Гражданин на държава-членка“ означава всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, съгласно определеното за целите на Общността;

г)	„Държава-членка“ означава всяка държава-членка на Европейския съюз, с изключение на Кралство Дания;

д)	„Гражданин на трета страна“ означава всяко лице, което притежава гражданство, различно от това на Сърбия или на някоя държава-членка;

е)	„Лице без гражданство“ означава всяко лице, което не притежава гражданство;

ж)

„Разрешение за пребиваване“ означава всякакъв вид разрешение, издадено от Сърбия или от една от държавите-членки, даващо право на лицето да пребивава на територията на тази страна. Това не включва временните разрешения за престой във връзка с обработката на заявление за убежище или заявление за разрешение за пребиваване;

з)	„Виза“ означава издадено разрешение или взето решение от Сърбия или от една от държавите-членки, което е необходимо с оглед на влизане в или транзитно преминаване през територията ѝ. Това не включва летищна транзитна виза;

и)	„Запитваща държава“ означава държавата (Сърбия или една от държавите-членки), която подава заявление за обратно приемане съгласно член 7 или заявление за транзитно преминаване съгласно член 14 от настоящото споразумение;

й)	„Запитана държава“ означава държавата (Сърбия или една от държавите-членки), към която е отправено заявление за обратно приемане съгласно член 7 или заявление за транзитно преминаване съгласно член 14 от настоящото споразумение;

к)	„Компетентен орган“ означава всеки национален орган на Сърбия или на една от държавите-членки, който е натоварен с изпълнението на това споразумение в съответствие с член 19, параграф 1, буква a) от него.

л)	„Граничен район“ означава район, който се простира до 30 километра от общата сухопътна граница между дадена държава-членка и Сърбия, както и териториите на международните летища на държавите-членки и Сърбия.

м)	„Транзитно преминаване“ означава преминаване на гражданин на трета страна или лице без гражданство през територията на запитаната държава, когато пътува от запитващата държава за държава цел на пътуването.

РАЗДЕЛ I

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА СЪРБИЯ ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 2

Обратно приемане на свои граждани

1.   Сърбия приема обратно при заявление от държава-членка и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой или пребиваване на територията на запитващата държава-членка, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените доказателства prima facie, че даденото лице е гражданин на Сърбия.

2.   Сърбия приема обратно също така:

—	непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в запитващата държава-членка;

—	съпруга(та), притежаващ(а) гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че има право на влизане и престой или получ право на влизане и престой на територията на Сърбия, освен ако притежава самостоятелно право на пребиваване в запитваща държава-членка.

3.   Сърбия също приема обратно лица, които са се отказали от своето сръбско гражданство след влизането си на територията на държава-членка, освен ако на лицата е било най-малкото обещано натурализиране от страна на тази държава-членка.

4.   След като Сърбия е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната сръбска дипломатическа мисия или консулско представителство издава незабавно и не по-късно от 3 работни дни пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което подлежи на обратно приемане, с валидност най-малко 3 месеца. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната сръбска дипломатическа мисия или консулско представителство в срок от 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок. Ако в рамките на 14 календарни дни Сърбия не е издала нов пътнически документ, се счита, че приема използването на стандартния пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (1).

5.   В случай че лицето, което следва да се приеме обратно, притежава гражданство на трета страна в допълнение към сръбското гражданство, запитващата държава-членка взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по неговия/нейния избор.

Член 3

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Сърбия приема обратно, при заявление от дадена държава-членка и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, което не отговаря или вече не отговаря на правните действащи условия за влизане, престой и пребиваване на територията на запитваща държава-членка, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

а)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от Сърбия; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на държавите-членки, след като са се намирали или са минали транзитно през територията на Сърбия.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

а)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитната зона на международното летище на Сърбия; или

б)

запитващата държава-членка е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от Сърбия, чийто срок на валидност изтича по-късно; или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от запитващата държава-членка, е придобито чрез използване на подправени или неистински документи, или чрез правенето на неверни декларации, и въпросното лице се е намирало на територията на Сърбия или е преминало транзитно през нея; или — това лице не спазва условията, свързани с визата, и се е намирало на територията на Сърбия или е преминало през нея транзитно.

3.   Сърбия също при заявление от държава-членка приема обратно бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, които не са придобили друго гражданство и чието място на раждане и постоянно пребиваване към 27 април 1992 г. е било на територията на Сърбия.

4.   След като Сърбия е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, запитващата държава-членка издава на лицето, чието обратно приемане е прието, стандартен пътнически документ на ЕС за целите на експулсирането (1).

РАЗДЕЛ II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ОБЩНОСТТА

Член 4

Обратно приемане на свои граждани

1.   Държава-членка приема обратно при заявление от Сърбия и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Сърбия, при условие че е доказано или че може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че даденото лице е гражданин на тази държава-членка.

2.   Държавата-членка също приема обратно:

—	непълнолетните несемейни деца на лицата, посочени в параграф 1, независимо от тяхното място на раждане или гражданство, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Сърбия;

—	съпрузите, притежаващи гражданство, различно от това на лицата, посочени в параграф 1, при условие че имат право на влизане и престой или са получили право на влизане или престой на територията на запитаната държава-членка, освен ако притежават самостоятелно право на пребиваване в Сърбия.

3.   Държавата-членка също приема обратно лица, които са се отказали от гражданството на държава-членка след влизането си на територията на Сърбия, освен ако на лицата е било най-малкото обещано натурализиране от страна на Сърбия.

4.   След като запитаната държавата-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, компетентната дипломатическа мисия или консулско представителство на тази държава-членка издава незабавно и не по-късно от 3 работни дни пътнически документ, необходим за връщането на лицето, което ще бъде прието обратно, с валидност най-малко 3 месеца. Ако поради правни или фактически причини въпросното лице не може да бъде върнато в рамките на посочения срок на валидност на пътническия документ, издаден първоначално, компетентната дипломатическа мисия или консулско представителство на държавата-членка в срок от 14 календарни дни издава нов пътнически документ с валидност за същия срок.

5.   В случай че лицето, което подлежи на обратно приемане, притежава гражданство на трета страна в допълнение към гражданството на запитаната държава-членка, Сърбия взема под внимание желанието на лицето да бъде прието обратно в държавата по неговия/нейния избор.

Член 5

Обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Дадена държава-членка приема обратно, при заявление от Сърбия и без допълнителни формалности, освен тези, предвидени в настоящото споразумение, всеки гражданин на трета страна или лице без гражданство, което не отговаря или вече не отговаря на действащите правни условия за влизане, престой и пребиваване на територията на Сърбия, при условие че е доказано или може обосновано да се предположи въз основа на предоставените prima facie доказателства, че тези лица:

а)	притежават или са притежавали по времето на влизането си валидна виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка; или

б)	са влезли незаконно и непосредствено на територията на Сърбия, след като са се намирали или са преминали транзитно през територията на запитаната държава-членка.

2.   Задължението за обратно приемане по параграф 1 не се прилага, ако:

а)	гражданинът на трета страна или лицето без гражданство е било само в транзитна зона на международно летище в запитаната държава-членка; или

б)

Сърбия е издала на гражданина на трета страна или на лицето без гражданство виза или разрешение за пребиваване преди или след влизането на лицето на нейна територия, освен ако: — лицето притежава виза или разрешение за пребиваване, издадено от запитаната държава-членка, чийто срок на валидност изтича по-късно, или — визата или разрешението за пребиваване, издадено от Сърбия, е придобито чрез използване на подправени или неистински документи, или чрез правенето на неверни декларации и въпросното лице се е намирало или преминало транзитно през територията на запитаната държава-членка, или — това лице не спазва условията, свързани с визата и се е намирало или преминало транзитно през територията на запитаната държава-членка.

3.   Задължението за обратно приемане, посочено в параграф 1, се отнася за държавата-членка, която е издала визата или разрешението за пребиваване. Ако две или повече държави-членки са издали виза или разрешение за пребиваване, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа с по-дълъг срок на валидност или, ако валидността на един или няколко от тях вече е изтекла, документа, който все още е валиден. Ако всички документи са с изтекъл срок на валидност, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка, която е издала документа, чийто срок на валидност е изтекъл последен. Ако такива документи не могат да бъдат представени, задължението за обратно приемане по параграф 1 се отнася за държавата-членка на последното излизане.

4.   След като държавата-членка е отговорила положително на заявлението за обратно приемане, Сърбия издава на лицето, което подлежи на обратно приемане, пътнически документ, необходим за неговото връщане.

РАЗДЕЛ III

ПРОЦЕДУРА ПО ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 6

Принципи

1.   Съгласно параграф 2, за всяко предаване на лице, което следва да бъде прието обратно въз основа на едно от задълженията, съдържащи се в членове 2 до 5, се изисква подаване на заявление за обратно приемане до компетентния орган на запитаната държава.

2.   Ако лицето което следва да бъде прието обратно, притежава валиден документ за пътуване и, в случай на граждани на трети страни или на лица без гражданство — валидна виза или разрешение за пребиваване от запитаната държава, за предаването на такова лице не е необходимо заявление за обратно приемане.

3.   Ако лицето е заловено в граничния район (включително на летища) на запитващата държава, след незаконно пресичане на границата непосредствено от територията на запитаната държава, запитващата държава може да подаде заявление за обратно приемане в срок от 2 работни дни от залавянето на това лице (ускорена процедура).

Член 7

Заявление за обратно приемане

1.   Доколкото е възможно, заявлението за обратно приемане съдържа следната информация:

а)	подробни данни за лицето, което следва да бъде прието обратно (напр. собствено име, фамилия, дата и място на раждане и последно място на пребиваване); ако е приложимо, подробни данни за непълнолетните несемейни деца и/или съпруг(а);

б)	документи, въз основа на които се доказва гражданството и указание на средствата, чрез които се набавят prima facie доказателства за гражданството, транзита, условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, както и за незаконното влизане и пребиваване;

в)	снимка на лицето, което следва да се приеме обратно.

2.   Доколкото е възможно, заявлението за обратно приемане следва да съдържа и следната информация:

а)	декларация, посочваща, че лицето, което подлежи на предаване, може да се нуждае от помощ или грижа, при условие че въпросното лице е изразило изричното си съгласие с тази декларация;

б)	всякаква друга защита, мерки за сигурност или информация за здравословното състояние на лицето, която може да е необходима в конкретния случай на предаване.

3.   Общият формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за обратно приемане, е даден в приложение 6 към настоящото споразумение.

Член 8

Доказателствени средства относно гражданство

1.   Доказателства за гражданството съгласно член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 може по-специално да се набавят чрез документите, изброени в приложение 1 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Сърбия признават взаимно гражданството, без да е необходимо по-нататъшно разследване. Подправени документи не могат да служат като доказателство за гражданство.

2.   Доказателства prima facie за гражданство в съответствие с член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 могат по-специално да се набавят чрез документите, изброени в приложение 2 към настоящото споразумение, дори ако техният срок на валидност е изтекъл. Ако бъдат представени такива документи, държавите-членки и Сърбия признават взаимно гражданството, освен ако не се докаже противното. Подправени документи не могат да служат като prima facie доказателство за гражданство.

3.   Ако не може да бъде представен нито един от документите, изброени в приложение 1 или приложение 2, компетентните дипломатически и консулски представителства на запитаната държава при поискване интервюират лицето, което следва да бъде прието обратно, във възможно най-кратък срок, най-късно в рамките на 3 работни дни от деня на искането за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 9

Доказателствени средства по отношение на граждани на трета страна и на лица без гражданство

1.   Доказателства за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, уредени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1 се предоставят по-специално чрез доказателствените средствата, изброени в приложение 3 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат за като доказателствено средство. Всяко такова доказателство се признава взаимно от държавите-членки и от Сърбия, без да се изисква по-нататъшно разследване.

2.   Доказателства prima facie за условията за обратно приемане на граждани на трета страна и на лица без гражданство, уредени в член 3, параграф 1 и член 5, параграф 1, се предоставят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 4 към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такова доказателство prima facie се предостави, държавите-членки и Сърбия приемат условията за установени, освен ако не се докаже противното.

3.   Незаконният характер на влизането, престоя и пребиваването се установява с пътническите документи на съответното лице, в които липсва необходимата виза или друго разрешение за пребиваване на територията на запитващата държава. Декларация от страна на запитващата държава, че съответното лице е било открито без да притежава необходимите пътническите документи, виза или разрешение за пребиваване, предоставя доказателство prima facie за незаконното влизане, престой или пребиваване.

4.   Доказателства за условията за обратно приемане на бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, уредени в член 3, параграф 3, се предоставят по-специално чрез доказателствените средства, изброени в приложение 5а към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Всяко такова доказателствено средство се признава от Сърбия, без да се изисква по-нататъшно разследване.

5.   Доказателства prima facie за условията за обратно приемане на бивши граждани на Социалистическа федеративна република Югославия, уредени в член 3, параграф 3, се предоставят по-специално доказателствените средства, изброени в приложение 5б към настоящото споразумение; подправени документи не могат да служат като доказателствено средство. Когато такова доказателствено средство е представено, Сърбия приема условията за установени, освен ако не се докаже противното.

6.   Ако не може да бъде представен никой от документите, изброени в приложение 5а или приложение 5б, компетентните дипломатически и консулски представителства на Сърбия при поискване интервюират лицето, което следва да бъде прието обратно във възможно най-кратък срок или най-късно в рамките на 3 работни дни от деня на искането за да установят неговото/нейното гражданство.

Член 10

Срокове

1.   Заявлението за обратно приемане трябва да се подаде до компетентния орган на запитаната държава в рамките най-много на една година след като компетентният орган на запитващата държава е научил, че гражданин на трета страна или лице без гражданство не отговаря или вече не отговаря на действащите условия за влизане, престой и пребиваване. При наличието на правни или фактически пречки за своевременно подаване на заявлението, по искане на запитващата държава срокът се удължава, но само докато пречките престанат да съществуват.

2.   Отговорът на заявлението за обратно приемане трябва да се изпрати в писмена форма:

—	в рамките на 2 работни дни, ако заявлението е подадено по ускорената процедура (член 6, параграф 3);

—	в рамките на 10 календарни дни — във всички останали случаи.

Тези срокове започват да текат от датата, на която е получено заявлението за обратно приемане. Ако в установения срок не е получен отговор, се счита, че предаването е одобрено.

3.   При наличие на правни или фактически пречки за изпращане на отговор на заявлението в рамките на 10 календарни дни, този срок може, при добре мотивирано искане, да бъде удължен най-много с 6 календарни дни. Ако в рамките на удължения срок няма отговор, счита се, че предаването е одобрено.

4.   Причините за отказа на искането за обратно приемане се посочват.

5.   След получаване на съгласието или, в зависимост от случая, след изтичане на срока, даден в параграф 2, съответното лице се предава в рамките на три месеца. По искане на запитващата държава, този срок може да бъде удължен с времето, необходимо за преодоляване на правни или практически пречки.

Член 11

Условия на предаването и начини на транспортиране

1.   Преди връщането на лице, компетентните органи на Сърбия и на съответната държава-членка договарят предварително, в писмен вид датата на предаването на лицето, контролно-пропускателния пункт за влизане, евентуален конвой и друга информация от значение за предаването.

2.   Транспортирането може да се извърши по въздух или по суша. Връщането по въздух не се ограничава само до използване на националните превозвачи на Сърбия или на държавите-членки и може да се извърши, както с редовни, така и с чартърни полети. В случай на охранявано връщане, конвоят не се ограничава само до овластени лица от запитващата държава, при условие че те са овластени лица от Сърбия или която и да е държава-членка.

Член 12

Обратно приемане по погрешка

Запитващата държава взима обратно всяко лице, което е било прието обратно от запитаната държава, ако в рамките на 3 месеца след предаването на засегнатото лице се установи, че не са спазени изискванията, дадени в членове 2 до 5 от настоящото споразумение.

В такъв случай процедурните разпоредби на настоящото споразумение се прилагат mutatis mutandis и се предоставя цялата налична информация, която се отнася до действителната самоличност и гражданство на лицето, което следва да се вземе обратно.

РАЗДЕЛ IV

ОПЕРАЦИИ ПО ТРАНЗИТНОТО ПРЕМИНАВАНЕ

Член 13

Принципи

1.   Държавите-членки и Сърбия следва да ограничат транзитното преминаване на граждани на трета страна или на лица без гражданство до случаите, в които тези лица не могат да бъдат върнати директно в държавата цел на пътуването.

2.   Сърбия разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако дадена държава-членка поиска това, а държава-членка разрешава транзитното преминаване на граждани на трета страна и на лица без гражданство, ако Сърбия поиска това, при условие че са гарантирани пътуването през други възможни държави на транзитно преминаване и обратното приемане от страна на държавата цел на пътуването.

3.   Сърбия и държава-членка могат да откажат транзитно преминаване:

а)

ако за гражданина на третата страна или лицето без гражданство съществува сериозен риск да бъде подложен(о) на изтезания или на нечовешко или унизително отношение или наказание или смъртна присъда или преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения в държавата цел на пътуването или в друга държава на транзитното преминаване; или

б)	ако гражданинът на трета страна или лицето без гражданство подлежи на наказание в запитаната държава или в друга държава на транзитното преминаване; или

в)	в интерес на общественото здраве, вътрешната сигурност, обществения ред и други национални интереси на запитаната държава.

4.   Сърбия или държава-членка могат да отменят всяко издадено разрешение, ако впоследствие възникнат или са налице обстоятелствата, посочени в параграф 3, които препятстват транзитното преминаване, или ако пътуването през възможни държави на транзитно преминаване или обратно приемане от държавата цел на пътуването, вече не са гарантирани. В такъв случай запитващата държава взема обратно гражданина на трета страна или лицето без гражданство, което се налага и без забавяне.

Член 14

Процедура по транзитното преминаване

1.   Заявление за транзитно преминаване се подава до компетентния орган на запитаната държава в писмена форма и включва следната информация:

а)	вид на транзитното преминаване (по въздух или по суша), други възможни държави на транзитно преминаване и планирана държава цел на пътуването;

б)	подробни данни за съответното лице (напр. собствено име, фамилия, име използвано преди брака, други използвани имена/имена, с които лицето е известно или псевдоними, дата на раждане, пол и при възможност — място на раждане, гражданство, език, вид и номер на пътническия документ);

в)	предвиден гранично-пропускателен пункт за влизане, време на предаване и възможно ползване на конвой;

г)	декларация, че според запитващата държава условията съгласно член 13, параграф 2 са изпълнени и че не са известни причини за отказ съгласно член 13, параграф 3.

Общ формуляр, който следва да бъде използван за заявленията за транзитно преминаване, се съдържа в приложение 7 към настоящото споразумение.

2.   Запитаната държава уведомява в рамките на 5 календарни дни и в писмена форма запитващата държава за приемането, като потвърждава контролно-пропускателния пункт за влизане и предвиденото време за приемането или я уведомява за отказа за обратно приемане и за причините за този отказ.

3.   Ако транзитното преминаване се осъществява по въздух, лицето, което следва да се приеме обратно, и евентуалният конвой се освобождават от изискването за получаване на летищна транзитна виза.

4.   Компетентните органи на запитаната държава, след взаимни консултации, съдействат за осъществяване на операциите по транзитното преминаване, и по-специално чрез наблюдение на въпросните лица и предоставяне на подходящи удобства за целта.

РАЗДЕЛ V

РАЗХОДИ

Член 15

Разходи за транспорт и за транзитно преминаване

Без да се засяга правото на компетентните органи да възстановят разходите по обратно приемане от лицето, което следва да се приеме обратно, или от трети страни, всички транспортни разходи, направени във връзка с обратно приемане и операциите по транзитно преминаване, съгласно настоящото споразумение до границата на държавата цел на пътуването, се поемат от запитващата държавата.

РАЗДЕЛ VI

ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ И КЛАУЗА ЗА НЕЗАСЯГАНЕ

Член 16

Защита на данните

Предаване на личните данни се извършва само ако такова предаване е необходимо за изпълнението на настоящото споразумение, от компетентните органи на Сърбия или на държава-членка, в зависимост от случая. Обработването и държането на личните данни в конкретен случай се подчинява на вътрешното законодателство на Сърбия, а в случаите, когато контрольорът е компетентен орган на държава-членка — на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО (2) и на националното законодателство на тази държава-членка, прието съгласно тази директива. В допълнение се прилагат следните принципи:

а)	личните данни се обработват безпристрастно и законосъобразно;

б)	личните данни се събират за конкретната, изрично посочена и законосъобразна цел на изпълнение на настоящото споразумение и не се обработват допълнително от органа, който ги е предал, нито от органа, който ги е приел по начин, несъвместим с тази цел;

в)

личните данни трябва да бъдат съответстващи, относими и съразмерни на целта, за която се събират и/или обработват допълнително; по-специално, предадените лични данни могат да се отнасят само за следното: — подробни данни за лицето, което следва да се предаде (напр. собствено име, фамилия, други предишни имена, други използвани имена/имена, с които лицето е известно или псевдоними, пол, семейно положение, дата и място на раждане, настоящо и всяко предишно гражданство), — паспорт, лична карта или шофьорска книжка (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, който го е издал, място на издаване), — места на престой и маршрути, — друга информация, необходима за идентифициране на лицето, което следва да се приеме обратно или за проучване на изискванията за обратно приемане съгласно настоящото споразумение;

г)	личните данни трябва да бъдат точни и при необходимост, актуализирани;

д)	личните данни трябва да се съхраняват по начин, който позволява установяване на самоличността на субекта на данните, в продължение на срок, който не превишава необходимо за целта, за която са събрани или обработени;

е)

както предаващият орган, така и получаващият орган предприемат всяко разумно действие за гарантиране, когато е приложимо, поправянето, заличаването или блокирането на лични данни в случаите, в които обработката им не е в съответствие с разпоредбите на този член, и по-специално поради това, че данните не са съответстващи, относими и точни или са събрани прекомерно много данни спрямо целта на обработка. Това включва нотифициране на другата страна за всяка поправка, заличаване или блокиране;

ж)	при поискване получаващият орган уведомява предаващия орган за използването на предадените данни и за получените вследствие на това от тях резултати;

з)	личните данни могат да се предават само на компетентните органи. За по-нататъшното им предаването на други органи се изисква предварително съгласие на предаващия ги орган;

и)	предаващият и получаващият орган са длъжни да записват в писмена форма предаването и получаването на лични данни.

Член 17

Клауза за незасягане

1.   Настоящото споразумение не засяга правата, задълженията и отговорностите на Общността, държавите-членки и Сърбия, произтичащи от международното право и по-специално от:

—	Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и Протоколът за статута на бежанците от 31 януари 1967 г.,

—	международните конвенции, определящи държавата, отговорна за разглеждане на подадени заявления за убежище,

—	Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.,

—	Конвенцията срещу изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г.,

—	международните конвенции за екстрадиция,

—	многостранните международни конвенции и споразумения за обратно приемане на чужди граждани.

2.   Нищо в настоящото споразумение не препятства връщането на лице по силата на други официални и неофициални договорености.

РАЗДЕЛ VII

ИЗПЪЛНЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ

Член 18

Съвместен комитет по обратно приемане

1.   Договарящите страни си съдействат взаимно при прилагането и тълкуването на настоящото споразумение. За целта те създават Съвместен комитет по обратно приемане (наричан по-нататък „Комитетът“), който по-специално има задача по:

а)	наблюдение на прилагането на настоящото споразумение;

б)	вземане на решения относно изпълнителните договорености, необходими за еднаквото прилагане на настоящото споразумение;

в)	редовна обмяна на информация относно протоколите за изпълнение, съставени от отделните държави-членки и от Сърбия съгласно член 19;

г)	препоръчването на изменения на настоящото споразумение и на приложенията към него;

2.   Решенията на комитета са обвързващи за договарящите страни.

3.   Комитетът се състои от представители на Общността и на Сърбия; Общността се представлява от Комисията.

4.   Комитетът заседава при необходимост по искане на една от договарящите страни.

5.   Комитетът приема свои процедурни правила.

Член 19

Протоколи за изпълнение

1.   По искане на държава-членка или на Сърбия, Сърбия и държавата-членка съставят протокол за изпълнение, който съдържа правила за:

а)	определянето на компетентните органи, граничните контролно-пропускателни пунктове и размяна на звена за връзка;

б)	условията за връщане по ускорената процедура;

в)	условията за връщане на лица под охрана, включително транзитното преминаване на граждани на трета страна и лица без гражданство под конвой;

г)	допълнителни средства и документи към изброените в приложенияот 1 до 5 към настоящото споразумение.

2.   Протоколите за изпълнение, посочени в параграф 1, влизат в сила след нотифициране на комитета по обратно приемане, посочен в член 18.

3.   Сърбия се съгласява да прилага всяка разпоредба от протокол за изпълнение, съставен с една държава-членка в отношенията си с която и да е друга държава-членка, ако последната поиска това.

Член 20

Отношение към двустранни споразумения за обратно приемане или договорености на държавите-членки

Разпоредбите на настоящото споразумение имат предимство пред разпоредбите на всяко друго двустранно споразумение или договореност за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, която е била или би могла да бъде сключена съгласно член 19 между отделни държави-членки и Сърбия, доколкото разпоредбите на последната са несъвместими с тези на настоящото споразумение.

РАЗДЕЛ VIII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 21

Териториално приложение

1.   Съгласно параграф 2 настоящото споразумение се прилага спрямо територията, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, и на територията на Сърбия (3).

2.   Настоящото споразумение не се прилага за територията на Кралство Дания.

Член 22

Влизане в сила, срок и прекратяване

1.   Настоящото споразумение се ратифицира или одобрява от Договарящите страни в съответствие с процедури им.

2.   Настоящото споразумение влиза в сила на първия ден от втория месец след датата, на която Договарящите страни се нотифицират взаимно за приключването на процедурите, посочени в първия параграф.

3.   Настоящото споразумение се сключва за неопределен срок.

4.   Всяка договаряща страна може, чрез официално нотифициране на другата договаряща страна и след предварителни консултации с комитета, посочен в член 18, да преустанови временно изцяло или отчасти изпълнението на настоящото споразумение по отношение на граждани на трета страна и лица без гражданство по причини за сигурност, обществен ред, защита на националната сигурност или защита на общественото здраве. Преустановяването влиза в сила на втория ден след деня на такава нотификация.

5.   Всяка договаряща страна може да денонсира настоящото споразумение с официална нотификация до другата договаряща страна. Настоящото споразумение престава да се прилага шест месеца след датата на такава нотификация.

Член 23

Приложения

Приложенияот 1 до 7 са неразделна част от настоящото споразумение.

---

(1)  В съответствие с формуляра, даден в препоръката на Съвета на Европейския съюз от 30 ноември 1994 г.

(2)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(3)  Обхватът на териториалното приложение относно Сърбия ще се определи по време на преговорите, без да се засяга резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на ООН.

ПРИЛОЖЕНИЕ1

СПИСЪК С ДОКУМЕНТИ, ЧИЕТО ПРЕДСТАВЯНЕ СЕ СЧИТА ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ГРАЖДАНСТВО

(ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1, ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 1 И ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 1)

Ако запитаната държава е една от държавите-членки:

—	всякакъв вид паспорти (национални паспорти, дипломатически паспорти, служебни паспорти, групови паспорти, включително детски паспорти);

—	всякакъв вид лични карти (включително непостоянни и временни).

Ако запитаната държава е Сърбия:

—

всякакъв вид паспорти (национални паспорти, дипломатически паспорти, служебни паспорти, групови паспорти, включително детски паспорти), издадени след 27 юли 1996 г. съгласно Закона за пътническите документи на югославските граждани от 1996 г., както и последващите законодателни изменения, настъпили след приемането на новия Закон на Сърбия за пътническите документи;

—	лични карти, издадени след 1 януари 2000 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

СПИСЪК С ДОКУМЕНТИ, ЧИЕТО ПРЕДСТАВЯНЕ СЕ СЧИТА ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВО PRIMA FACIE ЗА ГРАЖДАНСТВО

(ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 1, ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 1 И ЧЛЕН 8, ПАРАГРАФ 2)

Ако запитаната държава е една от държавите-членки или Сърбия:

—	фотокопия на всеки един от документите, изброени в приложение 1 към настоящото приложение,

—	трудови книжки и военни карти за самоличност,

—	моряшки регистрационни книжки и служебна капитанска карта,

—	дружествени карти за самоличност,

—	удостоверение за гражданство и други официални документи, в които гражданството е споменато или е ясно посочено,

—	свидетелства за управление на превозно средство или техни фотокопия,

—	свидетелства за раждане или техни фотокопия,

—	дружествени карти за самоличност или техни фотокопия,

—	свидетелски показания,

—	показания, направени от въпросното лице и говорен от него/нея език, включително посредством резултатите от официален тест,

—	всякакъв друг документ, който би помогнал за установяване гражданството на въпросното лице.

Ако запитаната държава е Сърбия:

—	всякакъв вид паспорти (национални паспорти, дипломатически паспорти, служебни паспорти, групови паспорти, включително детски паспорти), издадени между 27 април 1992 г. и 27 юли 1996 г., и техни фотокопия,

—	всякакъв вид лични карти, издадени между 27 април 1992 г. и 1 януари 2000 г. и техни фотокопия.

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

ОБЩ СПИСЪК С ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЕ СЧИТАТ ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТА СТРАНА И ЛИЦА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО

(ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 1, ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 1 И ЧЛЕН 9, ПАРАГРАФ 1)

—	печати на влизане/излизане или подобна заверка в пътническия документ на въпросното лице или друго доказателство за влизане/излизане (например фотографско),

—

поименни документи, удостоверения и всякакъв вид сметки (например сметка за хотел, талони за посещение при лекар/зъболекар, пропуски за обществени/частни институции, договори за наем на лек автомобил, бележки за плащане с кредитни карти и др.), които ясно показват, че въпросното лице е било на територията на запитаната държава,

—	поименни билети и/или списъци на пътниците при пътувания със самолет, влак, автобус или кораб, които показват присъствието и маршрута на въпросното лице на територията на запитаната държава,

—	информация, която сочи, че въпросното лице е ползвало услугите на куриер или пътническа агенция,

—	официални показания, направени по-специално от гранични служители, които могат да свидетелстват, че въпросното лице е пресякло границата.

ПРИЛОЖЕНИЕ 4

ОБЩ СПИСЪК С ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЕ СЧИТАТ ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВО PRIMA FACIE ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА ГРАЖДАНИ НА ТРЕТА СТРАНА И ЛИЦА БЕЗ ГРАЖДАНСТВО

(ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 1, ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 1 И ЧЛЕН 9, ПАРАГРАФ 2)

—	официални показания на въпросното лице в съдебни или административни производства,

—	свидетели, които могат да свидетелстват, че въпросното лице е пресякло границата,

—	описание, издадено от съответните власти на запитващата държавата, на мястото и обстоятелствата, при които въпросното лице е заловено, след като е влязло на територията на тази държава,

—	информация във връзка със самоличността и/или престоя на лицето, която е предоставена от международна организация (например UNHCR),

—	доклади/потвърждения на информацията от членове на семейството, други пътници и т.н.,

—	показания на въпросното лице.

ПРИЛОЖЕНИЕ 5

СПИСЪК С ДОКУМЕНТИ, КОИТО СЕ СЧИТАТ ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВО ИЛИ ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВО PRIMA FACIE ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА БИВШИ ГРАЖДАНИ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ФЕДЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ

(ЧЛЕН 3, ПАРАГРАФ 3, ЧЛЕН 9, ПАРАГРАФ 4 И ЧЛЕН 9, ПАРАГРАФ 5)

Приложение 5а (Документи, които се считат за доказателство)

—	свидетелства за раждане или техни фотокопия, издадени от бившата Социалистическа федеративна република Югославия,

—

официални документи, включително лични карти, или техни фотокопия, издадени от Сърбия, от бившата Федеративна република Югославия, от бившия държавен съюз на Сърбия и Черна гора или от бившата Социалистическа федеративна република Югославия, които посочват мястото на раждане и/или мястото на постоянно пребиваване съгласно член 3, параграф 3.

Приложение 5б (Документи, които се считат за доказателство prima facie)

—	други документи или удостоверения, или техни фотокопия, които посочват мястото на раждане и/или мястото на постоянно пребиваване на територията на Сърбия,

—	официални показания на въпросното лице в съдебни или административни производства.

ПРИЛОЖЕНИЕ 6

ПРИЛОЖЕНИЕ 7

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ОТНОСНО РЕИНТЕГРИРАНЕТО

Договарящите страни признават необходимостта от ефикасно, ефективно и устойчиво социално-икономическо реинтегриране на репатрираните граждани на Република Сърбия. Те потвърждават намерението си да повишат своите усилия, включително финансово, за да подкрепят това реинтегриране, като вземат под внимание финансовата помощ на Общността налична за тази цел.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕН 2, ПАРАГРАФ 3 И ЧЛЕН 4, ПАРАГРАФ 3

Договарящите страни отбелязват, че съгласно законите за гражданство на Република Сърбия и държавите-членки, гражданин на Република Сърбия или на Европейския съюз не може да бъде лишен от нейното/неговото гражданство.

Страните се договарят да се консултират своевременно, в случай на промяна на правната уредба.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕН 3 И ЧЛЕН 5

Страните ще полагат усилия да върнат всеки гражданин на трета страна, който не отговаря или вече не отговаря на действащите правни условия за влизане, престой или пребиваване на техните територии, обратно в неговата/нейната страна на произход.

ДЕКЛАРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА СЪРБИЯ ОТНОСНО ГРАЖДАНСТВОТО

Република Сърбия заявява, че по силата на Закона за гражданството на Република Сърбия (Държавен вестник на Република Сърбия № 135/04), гражданството на Република Сърбия, притежавано от гражданин на Република Сърбия, не може да бъде прекратено чрез отказ от него, ако това лице не може да предостави доказателства в подкрепа на това, че той/тя ще приемат чуждо гражданство към момента на подаване на молбата за отказ от гражданство на Република Сърбия.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДАНИЯ

Договарящите страни отбелязват, че настоящото споразумение не се прилага за територията на Кралство Дания или за гражданите на Кралство Дания. При тези обстоятелства е уместно Република Сърбия и Дания да сключат споразумение за обратно приемане на лица при същите условия, като тези в настоящото споразумение.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ИСЛАНДИЯ И НОРВЕГИЯ

Договарящите страни отбелязват тесните отношения между Европейската общност и Исландия и Норвегия, и по-специално по силата на Споразумението от 18 май 1999 г. относно асоциирането на тези страни с въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген. При тези обстоятелства е уместно Република Сърбия да сключи споразумение за обратно приемане с Исландия и Норвегия при същите условия, като тези в настоящото споразумение.

СЪВМЕСТНА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ШВЕЙЦАРИЯ

Договарящите страни отбелязват, че Европейският съюз, Европейската общност и Швейцария са подписали споразумение за асоциирането на Швейцария с въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген. Уместно е, след като това споразумение за асоцииране влезе в сила, Република Сърбия да сключи споразумение за обратно приемане с Швейцария при същите условия, като тези в настоящото споразумение.

---